Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
01/06/2006
П Р О Т О К О Л
№ 12
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 12
На 1 юни 2006 г., четвъртък, се състоя заседание на Комисията по бюджет и финанси с
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 28.04.2006 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за кредитните институции, № 602-01-30, внесен от Министерския съвет на 2.05.2006 г.
Заседанието бе открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
На заседанието присъства заместник-министъра на финансите - господин Любомир Дацов.
Към протокола се прилага списък на гостите и на присъстващите на заседанието членове на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, мисля, че можем да започнем работата си. Имаме необходимия кворум.
Проектът за дневен ред ви е представен. Имате ли възражения по него? Няма.
Моля, гласувайте така предложения
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 28.04.2006 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за кредитните институции, № 602-01-30, внесен от Министерския съвет на 2.05.2006 г.
Гласували: за - 12, против и въздържали се - няма .
Дневният ред е приет.
Започваме работа по неговата т. 1, а именно:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР ВЪРХУ ФИНАНСОВИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ, № 602-01-29, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Моля вносителите да представят мотивите към законопроекта.
Господин Дацов, Вие ли ще го представители? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, проектът за Закон за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати е изготвен в изпълнение на поетия от Република България ангажимент в областта на “Свободно предоставяне на услуги” за въвеждане в българското законодателство и прилагане към датата на присъединяването й към Европейския съюз на Директива 2002/87 на Европейската общност за допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователни предприятия и инвестиционни фирми във финансов конгломерат и изменяща директивите на Съвета 73/239 на Европейската икономическа общност и директиви 79/267, 92/49, 92/96 и 93/22, директиви 98/78 на Европейската общност и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2002/87/ЕО).
Законодателствата на държавите-членки предвиждат множество правила и подробна регламентация на надзора на самостоятелна основа над кредитните институции, застрахователите и инвестиционните посредници, както и на надзора на групова основа по отношение на секторни групи с хомогенни финансови дейности, каквито са банковите групи, застрахователните групи и групите от сектора на инвестиционни услуги.
Развиващите се през последните години процеси на консолидация на финансовите институции са довели до възникването на междусекторни финансови групи, наречени финансови конгломерати, които включват субекти, както от банковия, така и от небанковия финансов сектор. Някои от тези конгломерати представляват едни от най-големите финансови групи, които активно осъществяват дейност на финансовите пазари и предоставят финансови услуги в световен мащаб.
Допълнителният надзор се прилага, както спрямо посочените поднадзорни лица, които са част от финансов конгломерат, така и по отношение на финансовите холдинги със смесена дейност, които не са поднадзорни лица. Допълнителният надзор върху поднадзорните лица, представляващи част от такава междусекторна финансова група не е равнозначен на надзора на консолидирана основа или на допълнителния надзор върху застрахователна група, а се упражнява едновременно с надзора над банковия сектор, над застрахователния сектор и над сектора за инвестиционни услуги.
Съгласно директивата, всички финансови конгломерати, обект на допълнителен надзор имат координатор, който е един от заинтересованите компетентни надзорни органи. Функциите на координатора не засягат правомощията на съответните компетентни органи, предвидени в секторните правила.
Директивата предвижда правото на координатора и заинтересованите компетентни органи да получават необходимата за целите на допълнителния надзор информация от лицата, включени във финансовия конгломерат, както и да прилагат подходящи мерки и санкции.
Основната цел на законопроекта е, както казах, хармонизиране на българското законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз в тази област, за осигуряване на надеждност, сигурност и ефективност на банковия сектор, застрахователния сектор и на сектора за инвестиционни услуги.
Бих искал да помоля госпожа Миланова да продължи с представянето на конкретните регламентации в проекта на закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Гоцев.
Госпожо Миланова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Благодаря, господин председател.
В допълнение на това, което изложи пред вас господин Дацов трябва да съобщя, че Закон за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати се появи в резултат на съвместна работна група между Българска народна банка и Комисията по финансов надзор. Госпожа Ранкова ще ми помага в отговорите на вашите въпроси, които може би ще поставите във връзка със законопроекта, който обсъждаме.
До мен е господин Тихомир Тимнев, който е директор на Дирекция “Надзорно-правна” в Управление “Банков надзор” на Българска народна банка. Отзад ми помагат нашите сътрудници, които са участвали в работната група от Българска народна банка и от Комисията по финансов надзор.
И така, аз също няма да бъда много подробна. Ще използвам основни моменти от мотивите, които сме представили във връзка с проекта, а на второ четене вече предполагам, че ще можем съвсем подробно да говорим по отделните текстове.
В законопроекта сме се опитали да дефинираме основни понятия във финансовия сектор. Те са в Допълнителните разпоредби - понятията като “кредитна институция”, “застраховател” и “инвестиционен посредник”, “управляващо дружество”, “поднадзорно лице”, “финансов сектор”, “секторни правила”, “контрол”, “предприятие-майка”, “дъщерно дружество”, “тесни връзки”, “финансов холдинг със смесена дейност”, “вътрешногрупови сделки”, “концентрация на риск”, “изисквания за платежоспособност”, “собствени средства” отделно за подназорните лица от банковия сектор, от застрахователния сектор, от сектора на инвестиционните услуги, “държава-членка” и “трета държава” като по този начин сме уеднаквили тези определения с дефинициите в Закона за кредитните институции, който след това ще бъде представен пред вас, и Кодекса по застраховане.
Нещо, което е много съществено в този проект на Закон за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати е да се установят праговете за идентификация на групите като финансови конгломерати като са използвани критерии за значимост на дейността от различните финансови сектори и осъществяване дейността в групите, предимно във финансовия сектор, като решението във връзка с тази идентификация ще се взема със съгласието на заинтересованите компетентни органи.
Идентификацията ще се извършва от Българска народна банка и Комисията по финансов надзор самостоятелно или в сътрудничество по между им.
Обект на допълнителен надзор на ниво финансов конгломерат, според проекта на закона, е всяко поднадзорно лице, което е начело на финансов конгломерат или чието предприятие-майка е финансов холдинг със смесена дейност със седалище в държава-членка или което е свързано с лице от друг финансов сектор в т.нар. “хоризонтална група”.
Един от важните моменти в проекта на закона е надзора върху финансовото състояние на конгломерата. С настоящия законопроект се въвеждат изисквания за допълнителна капиталова адекватност на поднадзорните лица на ниво финансов конгломерат, а пък тя се изчислява с помощта на принципите и методите, които са разработени в специално Приложение № 7 по метода на счетоводната консолидация, по метода на приспадане и агрегиране и по метода на балансовата стойност или задължителното приспадане.
Имаме и подходящо изработени механизми за управление на риска и за вътрешен контрол, по-скоро изисквания към поднадзорните лица за разработване на такива механизми за управление на риска и за вътрешен контрол.
Следващият момент по отношение на законопроекта е, че допълнителният надзор се упражняват от координатор, за което спомена и господин Дацов, като в законопроекта подробно са разписани хипотезите, при които Българска народна банка или Комисията по финансов надзор ще изпълняват тези функции на координатор. Урежда се възможността Българска народна банка и Комисията по финансов надзор да сключват по между си и с другите заинтересовани компетентни органи споразумения за целите на допълнителния надзор.
Не са пропуснати и административните мерки по отношение на лицензираните поднадзорни лица или спрямо финансов холдинг със смесена дейност, който не е поднадзорно лице.
Нещо, което също сме записали и то е важно за законопроекта е, че след влизането в сила на закона, от датата на нашето присъединяване към Европейския съюз, Българска народна банка и Комисията по финансов надзор трябва да идентифицират финансовите конгломерати, върху които ще се упражнява този допълнителен надзор в 6-месечен срок от датата.
Вероятно сте погледнали, че сме споменали също така и законите, които сме ползвали при разработване на нашия проект на закон за допълнителния надзор от държавите-членки на Европейския съюз - Австрия, Франция, Ирландия, Литва, Финландия, Германия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата за въпроси, за изказвания.
Докато мислите, аз все пак ще ви помоля - минало е през Комисията по европейска интеграция. Те имат две забележки. Мога да ви ги дам, за да отговорите, за да не стане така, че приемаме нещо, което после няма да е хармонизирано.
Разбирам, че по повод на едната забележка разбирам, че просто е пропуснат текст и се получава безсмислица в чл. 3, ал. 7, т. 2 след “да”-то вече нищо не се разбира. Молбата ми е да вземете отношение по това нещо.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Да, ние присъствахме на заседанието на комисията. Знаем за тези забележки, така че те във всички случаи ще бъдат отразени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Оттук нататък ще ги отразява парламентът, за това молбата ми е да кажете защо се е получило и какво трябва да се отрази, за да може между първо и второ четене да бъдат отстранени. Да, ако може сега да вземете отношение, защото първата забележка е, че текстът няма смисъл така, както е написан.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Във връзка с първата забележка - имало е някакъв технически проблем при прехвърлянето на информацията. Така, както е представен законопроекта в Министерския съвет не е имало такъв проблем, така че аз не знам до колко е оправдано комисията да се занимава с този чисто технически проблем. Това е липса на думи някаква… Те просто не са излезли. Това ли се има предвид?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук при мен буквално пише, че “за прилагането на ал. 1-5, Българска народна банка и Комисията по финансов надзор по общо съгласие със съответните компетентни органи могат да” и пише: “да, въпреки че отговаря на условията”, което си е безсмислено.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: “да преустановят разглеждането на групата като финансов конгломерат”… И това е станало точно по такъв повод - при прехвърлянето е изпуснато. Това е текстът на това, което сме внесли в Министерския съвет: “да преустановят разглеждането на групата като финансов конгломерат, въпреки че отговаря на условията по ал. 1, 3 и 4, ако има съществени промени в структурата на конгломерата”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Дацов, аз не знам до колко е възможно, но ако това е грешка на Министерския съвет, да поискаме преди…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Явно е станало при прехвърлянето на текста, защото това е текстът, който е приет от самия Министерския съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В Народното събрание е дошъл друг текст. Може би с информиране на народните представители, но да се вкарат коректните текстове.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Ако кажете някакъв механизъм, например, сега го добавяме или не зная каква точно е Вашата идея…
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Изясняваме го, добре. Щом това са технически грешки…
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: За второто четене ще се появи пълният текст на ал. 7, т. 2 на чл. 3.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли въпроси, колеги? Ако нямате въпроси, преминаваме към гласуване.
Вторият въпрос е от същия характер - след като престане да съществува като конгломерат в продължение на три години да бъде контролиран от Българска народна банка и Комисията по финансов надзор, така че и този текст е съществен.
Не виждам колеги, които желаят да зададат въпроси или за изказвания.
Подлагам на гласуване допускането на закона за първо четене в пленарната зала. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за - 13, против и въздържали се - няма .
Законопроектът е приет на първо четене с пълно единодушие.
Преминаваме към т. 2 от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, № 602-01-30, С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ.
Моля от вносителите да представят мотивите към законопроекта.
Господин Дацов, Вие ли ще започнете? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
Аз отново ще кажа само няколко въвеждащи думи.
Отново представям на вашето внимание проект на Закон за кредитните институции, който е хармонизиращ закон. С него се правят промени и се привежда българското законодателство в съответствие с няколко директиви, по точно пет. На първо място това са директивите, които регламентират дейностите относно приемане и осъществяване на дейност от кредитни институции, предприемането и осъществяването на дейност и надзора на дейността над институциите за електронни пари, относно реорганизацията и прекратяването на кредитните институции, относно задълженията на клоновете на кредитните институции, на финансови институции, установени в държава-членка, чиито главни управления се намират извън тази държава-членка и относно публикуването на годишни счетоводни документи.
Проектът на Закон за кредитните институции има за цел да въведе в българското законодателство тези основни положения на посочените директиви като се предвижда пълното съответствие с актовете на Европейския съюз да бъде постигнато чрез доразвиване в подзаконови нормативни актове на уредбата, която има технически характер и е насочена към прилагане на отделни разпоредби на закона.
Наред с това законопроектът доразглежда и доразвива правната уредба, според сега действащия Закон за банките като отстранява някои констатирани в практиката несъвършенства на уредбата и отчита натрупания опит на прилагането на закона от 1997 г. досега.
Новият закон е разработен на базата на разпоредбите на действащия закон, следва неговата регулативна политика и по този начин осигурява приемственост и последователност при регулиране на банковата дейност.
Трябва да подчертая, че колегите са ползвали опита на страни-членки на Европейския съюз и по-специално опита на Австрия, Словакия, Словения, Естония, Литва и Чехия. С проекта на Закон за кредитните институции цялостно се регламентира основната материя за статута на кредитните институции в техните разновидности - банки и дружества за електронни пари, условията за започване и упражняване на дейност от тях, управлението на кредитните институции, осъществявания надзор върху дейността им, излизането им от банковата дейност, изискванията за конфеденциалност на информацията във връзка с извършваната дейност и съответно съхраняване и оповестяване на информацията.
Госпожа Миланова може да продължи нататък.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Миланова.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: И така - някои от основните положения на закона: както вече чухте наименованието, в съответствие с изискванията на тези четири директиви и една изменяща директива - 2012 се въвежда понятието “кредитни институции”, което включва банките и дружествата за електронни пари.
Въвежда се пълният списък от сделки, съгласно Приложение № 1 към Директива 2012, които могат да бъдат извършвани от банките и от другите финансови институции.
В Законопроекта за кредитните институции е усъвършенствана във висока степен лицензионната процедура за банките като са регламентирани изрично условията за издаване на лиценз на банка в чл. 14, ал. 3, за чието спазване Българска народна банка ще осъществява и последващ контрол. При формулирането на тези условия се уреждат изрично хипотезите, при които Българска народна банка разполага с право на преценка и действа при условията на оперативна самостоятелност като този подход, според нас ще осигури една по-стабилна защита на решението на Българска народна банка при евентуалното му съдебно оспорване.
Въвежда се принципът на единния лиценз - друг много съществен момент в Закон за кредитните институции, който осигурява взаимно признаване на правото на лицензираните кредитни институции и на техните дъщерни финансови институции да извършват дейност на територията на всички държави-членки на Европейския съюз пряко или чрез клон, без да е необходимо допълнително разрешение от надзорните органи на приемащата държава.
Българските банки също ще могат да извършват такава дейност чрез клон на територията на държавите-членки след едно съгласие от Българска народна банка.
Уредена е процедурата по отнемането на банков лиценз. Тя е подобрена като са прецизирани основанията за отнемане на банков лиценз в чл. 36 на закона.
По отношение на акционерната структура на банките са въведени прагове, при наличието на които ще се изисква предварително разрешение.
Самата уредба на банковите регулатори е в Глава четвърта на закона. Там са посочени всички съществени рискове, на които са изложени банките и които трябва да бъдат покривани със собствен капитал, като по-нататък допълнителните изисквания ще бъдат уредени в поднормативната база.
Нова е уредбата за вътрешните експозиции в чл. 45, която според нас и такава е била целта ни, когато сме формулирали тези текстове, да се пресекат възможностите, според сега действащия закон, за заобикаляне на регулатора.
В отделна Глава пета е уреден правния режим на дружествата за електронни пари изцяло с тяхната правна и организационна форма, с допустими дейности, със собствен капитал и разрешени инвестиции.
За първи път в банковото законодателство в Глава осма от законопроекта се въвежда понятието “професионална тайна” и се урежда режима за защита на информацията, която представлява професионална тайна като са осигурени възможности за осъществяване на ефективно надзорно сътрудничество на Българска народна банка с чуждестранните и с местните надзорни органи от гледна точка на предоставянето на информацията, свързана с професионалната тайна.
Една голяма Глава единадесета е посветена на банковия надзор. Уредбата е значително детайлизирана и според нас значително подобрена. В тази част са въведени изцяло изискванията на Директива 2012 относно разпределението на надзорните правомощия между изпращащата и приемащата държава. В същия този проект на закон и в същата тази глава са уредени и новите положения от европейското законодателство във връзка с консолидирания надзор.
Естествено е, че е отделено специално място в отделен Раздел VІІІ на принудителните административни мерки, които Българска народна банка може да налага като от една стана се разширяват основанията, при наличието на които могат да бъдат прилагани такива мерки.
Пак в съответствие с Директива 2001/24 като реорганизационна мярка е въведен режима на специалния надзор. Досега той не съществуваше. Това е някаква нова форма на особения надзор, който имахме преди 1997 г. Изчерпателно са уредени случаите, при които една банка може да бъде поставена под специален надзор, като при подобна мярка се предвижда Българска народна банка да разполага с широки правомощия, които ще бъдат насочени към оздравяване на банката, включително спиране на плащанията на банката за определен период, принудително намаляване или пък увеличаване, според конкретната ситуация, на нейния капитал.
Допусната е и възможността, разбира се, само възможността, която ще се преценява много внимателно, за участие на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в процеса на оздравяване на банка, която е поставена под специален надзор.
Подобрени са и са разширени процедурите за ликвидация на банка като за първи път е предвидена уредба относно продажба на предприятието на действаща банка и закриването на клон на банка, които в момента не са така подробно разписани нито в Закон за банките, нито в Търговския закон и в това отношение имаме известни проблеми.
В отделна глава сме уредили изискванията на Директива 2001/24 за реорганизацията и прекратяването на кредитните институции.
Една от най-съществените промени в уредбата е свързана с въвеждането на възможността за обжалване на всички административни актове издавани от Българска народна банка във връзка с Директива 2012. И по този повод се предлага Управителния съвет на Българска народна банка да взема решение относно мерките с най-голяма важност - издаване и отнемане на лиценз и поставяне на банката под специален надзор. Тези решения така, както сме ги предвидили в проекта на Закон за кредитните институции ще се вземат въз основа на съвместно предложение от управителя на Българска народна банка и подуправителя, който ръководи банковия надзор.
Мисля, че това са основните моменти. Разбира се, че материята е много обемна, но така изчерпваме основното съдържание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Миланова.
Имате думата, колеги, за въпроси и за вземане на отношение.
Докато колегите мислят, аз да Ви попитам какво правим с кредитните кооперации, които въпреки старателното изучаване не открих в този обемист закон? (Шум и реплики в залата.)
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Специално централната банка не си е променила отношението по отношение на кредитните кооперации, така че не се предвижда някакъв преходен период по отношение на тях. Такава дейност би трябвало да се развива в условията на действаща банка. Ние ви писахме на Вас едни обилни обяснения… (Реплики.)
Те продължават много години, сигурно десетина години, откакто аз помня…
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли въпроси, колеги? Няма.
Склонен съм да прекъсна този “бурен дебат”… (Оживление в залата.)
Който е съгласен да приемем законопроекта за първо гласуване в пленарната зала, моля да гласува.
Гласували: за - 13, против и въздържали се - няма .
Отново с единодушие законопроектът е приет.
Благодаря, колеги.
МАРИЯ КАПОН: Мога ли да взема думата, господин председател?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се, че може.
МАРИЯ КАПОН: Във връзка с предстоящата работна група по Закона за ДДС и гледането му между първо и второ четене, аз предлагам Вие като председател да се съгласите, членовете на Бюджетната комисия - тези, които желаят, да се срещнем с телекомуникационните оператори. Имам лични притеснения, които не съм отразила в промените, по повод на необлагането с ДДС, на освобождаването на телефоните при дарителските акции.
За мен е много важно трите телекомуникационни оператора да дойдат и да заявят начина, по който ще се прави това, начина на регистрация на телефоните и в същото време процента, който те вземат от всяка една SMS-такса. Практиката е между 30 и 50% да вземат самите те. Смятам, че е редно да се срещнем с представителите на правните им отдели, за да можем с лека ръка и сърце да гласуваме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямам възражения. Аз си мисля, че това е може би да го направим пред комисия, а не пред работна група.
МАРИЯ КАПОН: Прощавайте, наистина имах предвид преди работната група, пред комисията. Аз лично имам желание за това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Просто напомням на членовете на комисията, че имаше един бурен ангажимент да съборим солидарната отговорност с конструктивни предложения. Конструктивизмът се е свел до предложения да отпадне солидарната отговорност, така че ви призовавам, заради конструктивната работа на комисията, тъй като се работи по закона, продължават срещите с бизнеса преди всичко в тази посока, но няма предложения, затова молбата ми е всички яростни противници на режима за солидарна отговорност просто да посочат начин, по който това да бъде преодоляно.
Имаше идеи да се сведе отговорността до предходния, да не е по цялата верига, но тези скрити намерения не са приели законодателна форма, затова и моята молба е чрез работна група, все още можем да го направим, но да не ги генерираме в работна група, а да се направи в една по-предварителна форма. Отворени сме за приемането на такива предложения, но казвам, че в момента няма нищо.
Има една идея да запазим сегашната ДДС-сметка и другото е просто да отпадне солидарната отговорност, тоест да препратим приходите за следващата година в небитието, което няма как да стане.
Явно госпожа Капон си пое въздух… Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН: Аз вземам думата само, за да добавя, че и аз съм един от вносителите на предложението за отпадане на солидарната отговорност и не за възстановяването на ДДС-сметката.
Аз си мисля, че първо ние трябва да прережем всички възможни кранчета за изтичане на ДДС. По тази тема можем да направим един вътрешен дебат в Бюджетната комисия. Смятам, че имаме достатъчно време, за да се срещнем и да говорим за това какво е възможно да се промени в него… (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да не влизаме в дебат по същество, но информирам и Вас, че има 17 позиции, по които могат да се прилагат диференцирани ставки. Голяма част от предложенията на народните представители са извън рамките на тези 17 позиции, тоест ще си губим времето.
В тази посока не малка част от предложенията са политически, ясни, да ги има, но аз говоря за другите, които няма да имат политически характер. И пак ви призовавам: дайте предложения, тъй като сега няма място за дебат. Сега дебатът е да падне солидарната отговорност или да оставим ДДС-сметката. Няма какво да дебатираме.
Благодаря на всички участници в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф: В. Йорданова
№ 12
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 12
На 1 юни 2006 г., четвъртък, се състоя заседание на Комисията по бюджет и финанси с
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 28.04.2006 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за кредитните институции, № 602-01-30, внесен от Министерския съвет на 2.05.2006 г.
Заседанието бе открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
На заседанието присъства заместник-министъра на финансите - господин Любомир Дацов.
Към протокола се прилага списък на гостите и на присъстващите на заседанието членове на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, мисля, че можем да започнем работата си. Имаме необходимия кворум.
Проектът за дневен ред ви е представен. Имате ли възражения по него? Няма.
Моля, гласувайте така предложения
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 28.04.2006 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за кредитните институции, № 602-01-30, внесен от Министерския съвет на 2.05.2006 г.
Гласували: за - 12, против и въздържали се - няма .
Дневният ред е приет.
Започваме работа по неговата т. 1, а именно:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР ВЪРХУ ФИНАНСОВИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ, № 602-01-29, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Моля вносителите да представят мотивите към законопроекта.
Господин Дацов, Вие ли ще го представители? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, проектът за Закон за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати е изготвен в изпълнение на поетия от Република България ангажимент в областта на “Свободно предоставяне на услуги” за въвеждане в българското законодателство и прилагане към датата на присъединяването й към Европейския съюз на Директива 2002/87 на Европейската общност за допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователни предприятия и инвестиционни фирми във финансов конгломерат и изменяща директивите на Съвета 73/239 на Европейската икономическа общност и директиви 79/267, 92/49, 92/96 и 93/22, директиви 98/78 на Европейската общност и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2002/87/ЕО).
Законодателствата на държавите-членки предвиждат множество правила и подробна регламентация на надзора на самостоятелна основа над кредитните институции, застрахователите и инвестиционните посредници, както и на надзора на групова основа по отношение на секторни групи с хомогенни финансови дейности, каквито са банковите групи, застрахователните групи и групите от сектора на инвестиционни услуги.
Развиващите се през последните години процеси на консолидация на финансовите институции са довели до възникването на междусекторни финансови групи, наречени финансови конгломерати, които включват субекти, както от банковия, така и от небанковия финансов сектор. Някои от тези конгломерати представляват едни от най-големите финансови групи, които активно осъществяват дейност на финансовите пазари и предоставят финансови услуги в световен мащаб.
Допълнителният надзор се прилага, както спрямо посочените поднадзорни лица, които са част от финансов конгломерат, така и по отношение на финансовите холдинги със смесена дейност, които не са поднадзорни лица. Допълнителният надзор върху поднадзорните лица, представляващи част от такава междусекторна финансова група не е равнозначен на надзора на консолидирана основа или на допълнителния надзор върху застрахователна група, а се упражнява едновременно с надзора над банковия сектор, над застрахователния сектор и над сектора за инвестиционни услуги.
Съгласно директивата, всички финансови конгломерати, обект на допълнителен надзор имат координатор, който е един от заинтересованите компетентни надзорни органи. Функциите на координатора не засягат правомощията на съответните компетентни органи, предвидени в секторните правила.
Директивата предвижда правото на координатора и заинтересованите компетентни органи да получават необходимата за целите на допълнителния надзор информация от лицата, включени във финансовия конгломерат, както и да прилагат подходящи мерки и санкции.
Основната цел на законопроекта е, както казах, хармонизиране на българското законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз в тази област, за осигуряване на надеждност, сигурност и ефективност на банковия сектор, застрахователния сектор и на сектора за инвестиционни услуги.
Бих искал да помоля госпожа Миланова да продължи с представянето на конкретните регламентации в проекта на закона.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Гоцев.
Госпожо Миланова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Благодаря, господин председател.
В допълнение на това, което изложи пред вас господин Дацов трябва да съобщя, че Закон за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати се появи в резултат на съвместна работна група между Българска народна банка и Комисията по финансов надзор. Госпожа Ранкова ще ми помага в отговорите на вашите въпроси, които може би ще поставите във връзка със законопроекта, който обсъждаме.
До мен е господин Тихомир Тимнев, който е директор на Дирекция “Надзорно-правна” в Управление “Банков надзор” на Българска народна банка. Отзад ми помагат нашите сътрудници, които са участвали в работната група от Българска народна банка и от Комисията по финансов надзор.
И така, аз също няма да бъда много подробна. Ще използвам основни моменти от мотивите, които сме представили във връзка с проекта, а на второ четене вече предполагам, че ще можем съвсем подробно да говорим по отделните текстове.
В законопроекта сме се опитали да дефинираме основни понятия във финансовия сектор. Те са в Допълнителните разпоредби - понятията като “кредитна институция”, “застраховател” и “инвестиционен посредник”, “управляващо дружество”, “поднадзорно лице”, “финансов сектор”, “секторни правила”, “контрол”, “предприятие-майка”, “дъщерно дружество”, “тесни връзки”, “финансов холдинг със смесена дейност”, “вътрешногрупови сделки”, “концентрация на риск”, “изисквания за платежоспособност”, “собствени средства” отделно за подназорните лица от банковия сектор, от застрахователния сектор, от сектора на инвестиционните услуги, “държава-членка” и “трета държава” като по този начин сме уеднаквили тези определения с дефинициите в Закона за кредитните институции, който след това ще бъде представен пред вас, и Кодекса по застраховане.
Нещо, което е много съществено в този проект на Закон за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати е да се установят праговете за идентификация на групите като финансови конгломерати като са използвани критерии за значимост на дейността от различните финансови сектори и осъществяване дейността в групите, предимно във финансовия сектор, като решението във връзка с тази идентификация ще се взема със съгласието на заинтересованите компетентни органи.
Идентификацията ще се извършва от Българска народна банка и Комисията по финансов надзор самостоятелно или в сътрудничество по между им.
Обект на допълнителен надзор на ниво финансов конгломерат, според проекта на закона, е всяко поднадзорно лице, което е начело на финансов конгломерат или чието предприятие-майка е финансов холдинг със смесена дейност със седалище в държава-членка или което е свързано с лице от друг финансов сектор в т.нар. “хоризонтална група”.
Един от важните моменти в проекта на закона е надзора върху финансовото състояние на конгломерата. С настоящия законопроект се въвеждат изисквания за допълнителна капиталова адекватност на поднадзорните лица на ниво финансов конгломерат, а пък тя се изчислява с помощта на принципите и методите, които са разработени в специално Приложение № 7 по метода на счетоводната консолидация, по метода на приспадане и агрегиране и по метода на балансовата стойност или задължителното приспадане.
Имаме и подходящо изработени механизми за управление на риска и за вътрешен контрол, по-скоро изисквания към поднадзорните лица за разработване на такива механизми за управление на риска и за вътрешен контрол.
Следващият момент по отношение на законопроекта е, че допълнителният надзор се упражняват от координатор, за което спомена и господин Дацов, като в законопроекта подробно са разписани хипотезите, при които Българска народна банка или Комисията по финансов надзор ще изпълняват тези функции на координатор. Урежда се възможността Българска народна банка и Комисията по финансов надзор да сключват по между си и с другите заинтересовани компетентни органи споразумения за целите на допълнителния надзор.
Не са пропуснати и административните мерки по отношение на лицензираните поднадзорни лица или спрямо финансов холдинг със смесена дейност, който не е поднадзорно лице.
Нещо, което също сме записали и то е важно за законопроекта е, че след влизането в сила на закона, от датата на нашето присъединяване към Европейския съюз, Българска народна банка и Комисията по финансов надзор трябва да идентифицират финансовите конгломерати, върху които ще се упражнява този допълнителен надзор в 6-месечен срок от датата.
Вероятно сте погледнали, че сме споменали също така и законите, които сме ползвали при разработване на нашия проект на закон за допълнителния надзор от държавите-членки на Европейския съюз - Австрия, Франция, Ирландия, Литва, Финландия, Германия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата за въпроси, за изказвания.
Докато мислите, аз все пак ще ви помоля - минало е през Комисията по европейска интеграция. Те имат две забележки. Мога да ви ги дам, за да отговорите, за да не стане така, че приемаме нещо, което после няма да е хармонизирано.
Разбирам, че по повод на едната забележка разбирам, че просто е пропуснат текст и се получава безсмислица в чл. 3, ал. 7, т. 2 след “да”-то вече нищо не се разбира. Молбата ми е да вземете отношение по това нещо.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Да, ние присъствахме на заседанието на комисията. Знаем за тези забележки, така че те във всички случаи ще бъдат отразени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Оттук нататък ще ги отразява парламентът, за това молбата ми е да кажете защо се е получило и какво трябва да се отрази, за да може между първо и второ четене да бъдат отстранени. Да, ако може сега да вземете отношение, защото първата забележка е, че текстът няма смисъл така, както е написан.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Във връзка с първата забележка - имало е някакъв технически проблем при прехвърлянето на информацията. Така, както е представен законопроекта в Министерския съвет не е имало такъв проблем, така че аз не знам до колко е оправдано комисията да се занимава с този чисто технически проблем. Това е липса на думи някаква… Те просто не са излезли. Това ли се има предвид?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук при мен буквално пише, че “за прилагането на ал. 1-5, Българска народна банка и Комисията по финансов надзор по общо съгласие със съответните компетентни органи могат да” и пише: “да, въпреки че отговаря на условията”, което си е безсмислено.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: “да преустановят разглеждането на групата като финансов конгломерат”… И това е станало точно по такъв повод - при прехвърлянето е изпуснато. Това е текстът на това, което сме внесли в Министерския съвет: “да преустановят разглеждането на групата като финансов конгломерат, въпреки че отговаря на условията по ал. 1, 3 и 4, ако има съществени промени в структурата на конгломерата”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Дацов, аз не знам до колко е възможно, но ако това е грешка на Министерския съвет, да поискаме преди…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Явно е станало при прехвърлянето на текста, защото това е текстът, който е приет от самия Министерския съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В Народното събрание е дошъл друг текст. Може би с информиране на народните представители, но да се вкарат коректните текстове.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Ако кажете някакъв механизъм, например, сега го добавяме или не зная каква точно е Вашата идея…
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Изясняваме го, добре. Щом това са технически грешки…
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: За второто четене ще се появи пълният текст на ал. 7, т. 2 на чл. 3.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли въпроси, колеги? Ако нямате въпроси, преминаваме към гласуване.
Вторият въпрос е от същия характер - след като престане да съществува като конгломерат в продължение на три години да бъде контролиран от Българска народна банка и Комисията по финансов надзор, така че и този текст е съществен.
Не виждам колеги, които желаят да зададат въпроси или за изказвания.
Подлагам на гласуване допускането на закона за първо четене в пленарната зала. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за - 13, против и въздържали се - няма .
Законопроектът е приет на първо четене с пълно единодушие.
Преминаваме към т. 2 от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, № 602-01-30, С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ.
Моля от вносителите да представят мотивите към законопроекта.
Господин Дацов, Вие ли ще започнете? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател.
Аз отново ще кажа само няколко въвеждащи думи.
Отново представям на вашето внимание проект на Закон за кредитните институции, който е хармонизиращ закон. С него се правят промени и се привежда българското законодателство в съответствие с няколко директиви, по точно пет. На първо място това са директивите, които регламентират дейностите относно приемане и осъществяване на дейност от кредитни институции, предприемането и осъществяването на дейност и надзора на дейността над институциите за електронни пари, относно реорганизацията и прекратяването на кредитните институции, относно задълженията на клоновете на кредитните институции, на финансови институции, установени в държава-членка, чиито главни управления се намират извън тази държава-членка и относно публикуването на годишни счетоводни документи.
Проектът на Закон за кредитните институции има за цел да въведе в българското законодателство тези основни положения на посочените директиви като се предвижда пълното съответствие с актовете на Европейския съюз да бъде постигнато чрез доразвиване в подзаконови нормативни актове на уредбата, която има технически характер и е насочена към прилагане на отделни разпоредби на закона.
Наред с това законопроектът доразглежда и доразвива правната уредба, според сега действащия Закон за банките като отстранява някои констатирани в практиката несъвършенства на уредбата и отчита натрупания опит на прилагането на закона от 1997 г. досега.
Новият закон е разработен на базата на разпоредбите на действащия закон, следва неговата регулативна политика и по този начин осигурява приемственост и последователност при регулиране на банковата дейност.
Трябва да подчертая, че колегите са ползвали опита на страни-членки на Европейския съюз и по-специално опита на Австрия, Словакия, Словения, Естония, Литва и Чехия. С проекта на Закон за кредитните институции цялостно се регламентира основната материя за статута на кредитните институции в техните разновидности - банки и дружества за електронни пари, условията за започване и упражняване на дейност от тях, управлението на кредитните институции, осъществявания надзор върху дейността им, излизането им от банковата дейност, изискванията за конфеденциалност на информацията във връзка с извършваната дейност и съответно съхраняване и оповестяване на информацията.
Госпожа Миланова може да продължи нататък.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Миланова.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: И така - някои от основните положения на закона: както вече чухте наименованието, в съответствие с изискванията на тези четири директиви и една изменяща директива - 2012 се въвежда понятието “кредитни институции”, което включва банките и дружествата за електронни пари.
Въвежда се пълният списък от сделки, съгласно Приложение № 1 към Директива 2012, които могат да бъдат извършвани от банките и от другите финансови институции.
В Законопроекта за кредитните институции е усъвършенствана във висока степен лицензионната процедура за банките като са регламентирани изрично условията за издаване на лиценз на банка в чл. 14, ал. 3, за чието спазване Българска народна банка ще осъществява и последващ контрол. При формулирането на тези условия се уреждат изрично хипотезите, при които Българска народна банка разполага с право на преценка и действа при условията на оперативна самостоятелност като този подход, според нас ще осигури една по-стабилна защита на решението на Българска народна банка при евентуалното му съдебно оспорване.
Въвежда се принципът на единния лиценз - друг много съществен момент в Закон за кредитните институции, който осигурява взаимно признаване на правото на лицензираните кредитни институции и на техните дъщерни финансови институции да извършват дейност на територията на всички държави-членки на Европейския съюз пряко или чрез клон, без да е необходимо допълнително разрешение от надзорните органи на приемащата държава.
Българските банки също ще могат да извършват такава дейност чрез клон на територията на държавите-членки след едно съгласие от Българска народна банка.
Уредена е процедурата по отнемането на банков лиценз. Тя е подобрена като са прецизирани основанията за отнемане на банков лиценз в чл. 36 на закона.
По отношение на акционерната структура на банките са въведени прагове, при наличието на които ще се изисква предварително разрешение.
Самата уредба на банковите регулатори е в Глава четвърта на закона. Там са посочени всички съществени рискове, на които са изложени банките и които трябва да бъдат покривани със собствен капитал, като по-нататък допълнителните изисквания ще бъдат уредени в поднормативната база.
Нова е уредбата за вътрешните експозиции в чл. 45, която според нас и такава е била целта ни, когато сме формулирали тези текстове, да се пресекат възможностите, според сега действащия закон, за заобикаляне на регулатора.
В отделна Глава пета е уреден правния режим на дружествата за електронни пари изцяло с тяхната правна и организационна форма, с допустими дейности, със собствен капитал и разрешени инвестиции.
За първи път в банковото законодателство в Глава осма от законопроекта се въвежда понятието “професионална тайна” и се урежда режима за защита на информацията, която представлява професионална тайна като са осигурени възможности за осъществяване на ефективно надзорно сътрудничество на Българска народна банка с чуждестранните и с местните надзорни органи от гледна точка на предоставянето на информацията, свързана с професионалната тайна.
Една голяма Глава единадесета е посветена на банковия надзор. Уредбата е значително детайлизирана и според нас значително подобрена. В тази част са въведени изцяло изискванията на Директива 2012 относно разпределението на надзорните правомощия между изпращащата и приемащата държава. В същия този проект на закон и в същата тази глава са уредени и новите положения от европейското законодателство във връзка с консолидирания надзор.
Естествено е, че е отделено специално място в отделен Раздел VІІІ на принудителните административни мерки, които Българска народна банка може да налага като от една стана се разширяват основанията, при наличието на които могат да бъдат прилагани такива мерки.
Пак в съответствие с Директива 2001/24 като реорганизационна мярка е въведен режима на специалния надзор. Досега той не съществуваше. Това е някаква нова форма на особения надзор, който имахме преди 1997 г. Изчерпателно са уредени случаите, при които една банка може да бъде поставена под специален надзор, като при подобна мярка се предвижда Българска народна банка да разполага с широки правомощия, които ще бъдат насочени към оздравяване на банката, включително спиране на плащанията на банката за определен период, принудително намаляване или пък увеличаване, според конкретната ситуация, на нейния капитал.
Допусната е и възможността, разбира се, само възможността, която ще се преценява много внимателно, за участие на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в процеса на оздравяване на банка, която е поставена под специален надзор.
Подобрени са и са разширени процедурите за ликвидация на банка като за първи път е предвидена уредба относно продажба на предприятието на действаща банка и закриването на клон на банка, които в момента не са така подробно разписани нито в Закон за банките, нито в Търговския закон и в това отношение имаме известни проблеми.
В отделна глава сме уредили изискванията на Директива 2001/24 за реорганизацията и прекратяването на кредитните институции.
Една от най-съществените промени в уредбата е свързана с въвеждането на възможността за обжалване на всички административни актове издавани от Българска народна банка във връзка с Директива 2012. И по този повод се предлага Управителния съвет на Българска народна банка да взема решение относно мерките с най-голяма важност - издаване и отнемане на лиценз и поставяне на банката под специален надзор. Тези решения така, както сме ги предвидили в проекта на Закон за кредитните институции ще се вземат въз основа на съвместно предложение от управителя на Българска народна банка и подуправителя, който ръководи банковия надзор.
Мисля, че това са основните моменти. Разбира се, че материята е много обемна, но така изчерпваме основното съдържание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Миланова.
Имате думата, колеги, за въпроси и за вземане на отношение.
Докато колегите мислят, аз да Ви попитам какво правим с кредитните кооперации, които въпреки старателното изучаване не открих в този обемист закон? (Шум и реплики в залата.)
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Специално централната банка не си е променила отношението по отношение на кредитните кооперации, така че не се предвижда някакъв преходен период по отношение на тях. Такава дейност би трябвало да се развива в условията на действаща банка. Ние ви писахме на Вас едни обилни обяснения… (Реплики.)
Те продължават много години, сигурно десетина години, откакто аз помня…
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате ли въпроси, колеги? Няма.
Склонен съм да прекъсна този “бурен дебат”… (Оживление в залата.)
Който е съгласен да приемем законопроекта за първо гласуване в пленарната зала, моля да гласува.
Гласували: за - 13, против и въздържали се - няма .
Отново с единодушие законопроектът е приет.
Благодаря, колеги.
МАРИЯ КАПОН: Мога ли да взема думата, господин председател?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се, че може.
МАРИЯ КАПОН: Във връзка с предстоящата работна група по Закона за ДДС и гледането му между първо и второ четене, аз предлагам Вие като председател да се съгласите, членовете на Бюджетната комисия - тези, които желаят, да се срещнем с телекомуникационните оператори. Имам лични притеснения, които не съм отразила в промените, по повод на необлагането с ДДС, на освобождаването на телефоните при дарителските акции.
За мен е много важно трите телекомуникационни оператора да дойдат и да заявят начина, по който ще се прави това, начина на регистрация на телефоните и в същото време процента, който те вземат от всяка една SMS-такса. Практиката е между 30 и 50% да вземат самите те. Смятам, че е редно да се срещнем с представителите на правните им отдели, за да можем с лека ръка и сърце да гласуваме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямам възражения. Аз си мисля, че това е може би да го направим пред комисия, а не пред работна група.
МАРИЯ КАПОН: Прощавайте, наистина имах предвид преди работната група, пред комисията. Аз лично имам желание за това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Просто напомням на членовете на комисията, че имаше един бурен ангажимент да съборим солидарната отговорност с конструктивни предложения. Конструктивизмът се е свел до предложения да отпадне солидарната отговорност, така че ви призовавам, заради конструктивната работа на комисията, тъй като се работи по закона, продължават срещите с бизнеса преди всичко в тази посока, но няма предложения, затова молбата ми е всички яростни противници на режима за солидарна отговорност просто да посочат начин, по който това да бъде преодоляно.
Имаше идеи да се сведе отговорността до предходния, да не е по цялата верига, но тези скрити намерения не са приели законодателна форма, затова и моята молба е чрез работна група, все още можем да го направим, но да не ги генерираме в работна група, а да се направи в една по-предварителна форма. Отворени сме за приемането на такива предложения, но казвам, че в момента няма нищо.
Има една идея да запазим сегашната ДДС-сметка и другото е просто да отпадне солидарната отговорност, тоест да препратим приходите за следващата година в небитието, което няма как да стане.
Явно госпожа Капон си пое въздух… Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН: Аз вземам думата само, за да добавя, че и аз съм един от вносителите на предложението за отпадане на солидарната отговорност и не за възстановяването на ДДС-сметката.
Аз си мисля, че първо ние трябва да прережем всички възможни кранчета за изтичане на ДДС. По тази тема можем да направим един вътрешен дебат в Бюджетната комисия. Смятам, че имаме достатъчно време, за да се срещнем и да говорим за това какво е възможно да се промени в него… (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да не влизаме в дебат по същество, но информирам и Вас, че има 17 позиции, по които могат да се прилагат диференцирани ставки. Голяма част от предложенията на народните представители са извън рамките на тези 17 позиции, тоест ще си губим времето.
В тази посока не малка част от предложенията са политически, ясни, да ги има, но аз говоря за другите, които няма да имат политически характер. И пак ви призовавам: дайте предложения, тъй като сега няма място за дебат. Сега дебатът е да падне солидарната отговорност или да оставим ДДС-сметката. Няма какво да дебатираме.
Благодаря на всички участници в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф: В. Йорданова
