П Р О Т О К О Л

№ 13

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 13

На 15 юни 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 654-01-79, внесен от народния представител Петър Димитров и група народни представители на 14.06.2006 г.
2. Обсъждане на Законопроект за данък върху добавената стойност, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г. – второ четене.

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добър ден на всички!
Колеги, запознати сте с проекта за дневен ред. Имате ли предложения по него? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 654-01-79, внесен от народния представител Петър Димитров и група народни представители на 14.06.2006 г.
2. Обсъждане на Законопроект за данък върху добавената стойност, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г. – второ четене.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 654-01-79, внесен от народния представител Петър Димитров и група народни представители на 14.06.2006 г.
Признавам си, че истинският вносител е Министерският съвет. Има два варианта на законопроекти на Министерския съвет по една проста причина – че този закон е от най-спешните във връзка с хармонизацията на законодателството ни. От тази гледна точка няма физическо време да минем през процедурата на изтегляне на вариантите от Министерския съвет, подготовка на общ вариант и внасянето му в Народното събрание.
Затова избрахме варианта в духа на вчерашната декларация един законопроект от народни представители почти от всички парламентарни групи, общ вариант, който и внесохме. Но, повтарям, истинският вносител си е Министерският съвет. Така че няма разлика между това, което е внесъл Министерският съвет, и това, което е обединеният вариант, който сега ви е представен.
Затова предлагам господин Зия да си го представи от името на Министерския съвет, а след това ще дам думата и на Българската народна банка. От Комисията за финансов надзор не виждам представител. От Финансовото разузнаване има представители. Ще ви дам думата и на двете институции, тъй като има някои различия във вижданията за промените в закона. Ще можете да ни запознаете и с тях.
Господин Зия, имате думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Позволете ми съвсем накратко да ви представя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Законопроектът е разработен във връзка с препоръките и оценките, съдържащи се в цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия през есента на 2005 г. и пролетта на 2006 г. по изпълнение на преговорните ангажименти по Глава четири “Свободно движение на капитали”, според която България трябва да приведе законодателството си в съответствие с Директива № 2005/60 и реализираните препоръки на .....
В предложения законопроект са въведени препоръките на групата за защита на финансовата система относно:
- установяване изискванията към задължените лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за идентифициране действителния собственик на клиентите – юридически лица, за събиране на информация за целите и характера на отношенията с клиентите и за осъществяване на текущо наблюдение върху основни търговски или професионални отношения, проверки на сделки и операции, извършвани в техните рамки;
- предвиждане на възможност за обмен на информация между финансово-регулаторните органи, уреждане на забрана на банки, учредени в България или чуждестранни банки, извършващи дейност в България чрез клон, да установяват отношения с банки, регистрирани в юрисдикция, в която нямат физическо присъствие, както и за използване на анонимни сметки;
- предвиждане на задължения за лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от този закон за превенция на използването на финансовата система за изпиране на пари по отношение на лица, които заемат или са заемали висша длъжност в Република България или друга държава, както и по отношение на свързаните с тях лица;
- предвиждане на задължения за лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от същия закон под особено наблюдения в търговските си или професионални отношения, операции или сделки с лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти за противодействие на изпирането на пари;
- освобождаване или разкриване на информация за съмнителни сделки от отговорност за нарушение на законите и договорите и в случай, че се установи, че сделките и операциите са законни и не е извършено престъпление.
В предложения законопроект е съобразено съдържащото се в Директива 2005/60 изискването лицата, предоставящи правни консултации, да прилагат предвидените мерки срещу изпирането на пари. Изключение се прави само относно информация, станала известна при или по повод участие в досъдебно или съдебно производство и при установяване на правното положение на клиента.
За разлика от действащия закон, според който изключението обхваща всички мерки по закона, в законопроекта изключението обхваща само следните превантивни мерки:
- задължението за уведомяване при съмнителни операции и сделки при съмнение за изпиране на пари;
- задължение за предоставяне на информация при поискване;
- задължение за прекратяване на финансовите отношения и уведомяване на финансовото разузнаване при невъзможност да идентифицират клиента.
Това са накратко измененията, което ние предлагаме днес да бъдат разгледани от вас.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ:.
Преди да дам думата на госпожа Миланова, тъй като всички знаете, че действително режимът на работа на парламента сега е особено ускорен, молбата ми е вносителят внимателно да оцени предложението на Банката, тъй като, ако няма да внасяме промени в това, което е предложено, можем да го минем на две четения. Но, ако ще правим промени, това, разбира се, се отнася и за всички народни представители, това ще е невъзможно.
Затова молбата ми е с необходимото внимание да изслушаме предложението на БНБ и да решим какво ще правим – дали ще предлагаме някакви промени или няма да предлагаме.
Госпожо Миланова, заповядайте, имате думата.
ЕМЕЛИЯ МИЛАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се присъединявам донякъде към начина, по който беше представен законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
За яснота на народните представители съвсем накратко ще разкажа по какъв начин беше подготвен този законопроект за изменение и допълнение.
Имаше създадена работна група, в която участваха и представители на Централната банка, разбира се, и на Агенцията за финансово разузнаване, на Асоциацията на търговските банки, на Комисията за финансов надзор и в основната част предложенията бяха подготвени във вида, в който те съществуват в законопроекта. Всъщност те изцяло бяха подготвени чрез много заседания на работната група.
Междувременно в резултат на това несъответствие от мониторинговия доклад се появи изискването, че трябва да се приведе нашето законодателство в пълно съответствие с втората директива на Съвета на Европа и на Европейския парламент за превенцията и за използване на финансовата система за изпиране на пари, що се отнася до правните консултации – това, за което съвсем ясно говори и господин Зия.
Ние, Българска народна банка, а това беше мнението и на Асоциацията на търговските банки, а смея да кажа, че и на Комисията за финансов надзор – съжалявам, че тук няма техни представители – искаме да използваме случая, че, така и така, се правят тези промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, и да се промени чл. 17, за който ние написахме едно специално писмо до Вас, господин председател, като вносител на законопроекта. В него обяснихме каква е идеята на тази промяна.
Всъщност уважаемите народни представители много ясно ще разберат предложената промяна, за да не обяснявам много нашироко защо се налага това изменение.
Нашето предложение е следното. В чл. 17, ал. 2 да бъде записан следният текст:
“(2) Контролните органи на Агенцията за финансово разузнаване извършват проверки на място на лицата по чл. 3, ал. 2 и ал. 3” – това са всички лица, които трябва да докладват съмнителните сделки във връзка с прането на пари - “чиято дейност се контролира от орган за надзор” – значи контролните органи да извършват проверки на място на лицата, чиято дейност се контролира от орган за надзор – “само при съмнение за изпиране на пари.”
Това е в пълно съответствие с двете препоръки - № 26 и № 29 на ФАТФ – тази група за защита на финансовата система, за да няма дублиране между това, което извършват съответните органи, които ще извършват превенцията по пране на пари.
Надзорният орган – мога да дам за пример банковия надзор към Българската народна банка – извършва по съответните разработени процедури, които са оценени от различни институции и са в пълно съответствие с препоръките и ще бъдат и в пълно съответствие с тази Директива 2005/60.....
Между другото, тук трябва да вмъкна, че тази директива трябва да се приложи до края на 2007 г. Не е наложително тя да бъде приложена още на този етап. Нищо не пречи ние да въведем, разбира се, текстовете, защото препоръките – 40 + 9 – на ФАТФ са имплиментирани в директивата. Така че няма нищо лошо по-рано да въведем тези препоръки в нашето законодателство, въпреки че междувременно ще има промени в тази директива и до края на 2007 г. вероятно ще се наложи да се направи ново изменение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, да речем, от гледна точка на това, че трябва да се разработват специални процедури, по които ще трябва да се идентифицират собствениците на бенифициентите тогава, когато те са офшорни компании.
На този етап нямаме напълно идентифицирани процедури, по които да стане това откриване на тези лица. Не ми е известно и Агенцията за финансово разузнаване да може да предложи точно такива процедури.
Идеята на нашето предложение е такава и според нас това предложение е много точно дотолкова, доколкото през 2003 г. беше променен Закона за мерките срещу изпиране на пари и там беше възложено на надзорните органи, съответно в Българска народна банка, в Агенцията за финансово разузнаване, да докладват винаги при нарушение на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Там, където има надзорен орган, инспекциите на място да се извършват от надзорния орган по съответните утвърдени процедури и със съответния капацитет, с който те безспорно разполагат. А Агенциите за финансово разузнаване да извършват тези проверки само при съмнение за изпиране на пари, дотолкова доколкото тези надзорни органи са длъжни да докладват винаги, когато открият нарушение на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
А в другата алинея сме предложили контролните органи на Агенцията за финансово разузнаване да извършват проверки на място на съответните лица по чл. 3, чиято дейност вече не се контролира от орган за надзора, тоест, всички останали извън банките и небанковите финансови институции. Там вече органите на Агенцията за финансово разузнаване да извършват проверки на място по цялостното прилагане на мерките, както и, разбира се, при съмнение за изпиране на пари.
Това е нашето предложение. То е в пълно съответствие с двете препоръки - № 26 и № 29 – и ще бъде и в пълно съответствие и с директивата, която ще бъде изцяло приложена – пак казвам на уважаемите народни представители – в края на 2007 г. Няма нищо лошо ние да го направим и по-рано, но да има пълно разделение и зачитане на правомощията, в това число на отговорностите, които имат съответните надзорни органи, за да могат пък и съответните поднадзорни лица да се чувстват достатъчно комфортно, да не се правят едни и същи действия от две различни институции.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви, госпожо Миланова.
Госпожо Миланова, доколкото разбирам, Агенцията за финансово разузнаване е на друго становище.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Благодаря Ви, господин председател!
Господин Димитров, госпожо Миланова, ние досега имахме тези права. Става въпрос за Агенцията за финансово разузнаване. Не знам как ще се изтълкува от Европа есента и какво отражение ще намери в доклада, ако ние кажем, че от две много важни лица ние се отказваме да ги надзираваме и проверяваме евентуално. Това е целият банков сектор и целият застрахователен, фондов и т.н. сектор. Тогава кого ще проверяваме ние?
Няма нищо по-хубаво от това за определена структура работата й да намалява с парламентарно законодателство, така да се каже. Тоест, ще облекчим работата на агенцията, тя да си вее синджирчето. От това по-хубаво няма. Но в крайна сметка ние всички бързаме с този закон и с тези мерки не за нещо друго, а заради оценката, която ние ще получим евентуално на есен.
Така че една крачка назад, а в случая не една, а много крачки трябва да направим назад. Не знам как ще се изтълкува това. Още повече, че в същия чл. 17, ал. 4 ние казваме:
“(4) Проверките по ал. 1 могат да бъдат извършвани съвместно с органите, на които със специален закон е възложено да упражняват контрол върху лица.”
Ако искате, аз съм съгласен да махнем “могат” и това условие да остане задължително само чрез вашия инспекторат и този на Комисията за финансов надзор да осъществяваме тези проверки. Но аз съм убеден, че оценката на Европа при връщане назад ще бъде много, много негативна.
Това е, което аз исках да кажа.
Госпожа Николова като специалист би могла да ме допълни.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Зия.
Госпожо Николова, имате думата. Заповядайте.
СВЕТЛАНА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ако ми позволите, ще кажа, че ние смятаме, че предложението на БНБ е в противоречие с препоръките на ФАТФ, които те цитираха, а именно препоръка № 26. Защото в препоръката № 26 на ФАТФ се казва, че държавите трябва да създадат финансова разузнавателна служба, която да служи като национален център за получаване на анализи и разкриване на доклади за съмнителни операции и друга информация по отношение на потенциално изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Финансово-разузнавателната служба трябва да има навременен достъп – пряк или не пряк – до финансова, административна или правоохранителна информация. Исканата цел е ефективно осъществяване на нейните функции, включително и анализ на доклади за съмнителни операции.
Тоест, ние смятаме, че ако Агенцията за финансово разузнаване може да извършва проверки само при доклади за съмнителни операции, това е само част от нейните функции. В самата препоръка се казва, че АФР трябва да има достъп до информацията във връзка с осъществяване на нейните правомощия. А анализа по доклади за съмнителни операции е само едно от правомощията на агенцията. Нейно правомощие е и да следи за цялостното изпълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
По този начин смятаме, че те стесняват правомощията и наистина се намаляват гаранциите на финансовата система.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Споделям вътрешното си убеждение, че, ако двете институции не постигнат съгласие, аз ще поискам експертиза от Европейската комисия, тъй като имам горчив опит с убедеността на това как правим точно това, което трябва, пък се оказва, че правим точно това, което не трябва.
В тази посока или днес стигате до единомислие, или подкрепяме предложението, или искаме експертиза, тъй като разбирам, че нямаме статистика, с която да се похвалим колко мръсни пари сме хванали, за разлика от хероина.
Затова молбата ми е все пак тук да изясните финално позициите си.
Госпожо Миланова, заповядайте. Имате думата.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Не беше съвсем коректно това, което казаха от Агенцията за финансово разузнаване.
Буквално ще чета от Препоръка № 26. Там са определени функциите на Националното звено за финансово разузнаване, като “свързани с получаване и доколкото е разрешено изискване (анализ и разкриване на информация, отнасящи се до доклади за операции или сделки, за които е възникнало съмнение за пране на пари или финансиране на тероризма)”.
И ние в никакъв случай не сме против тази функция. Защо да го правим? Това е вменено на Агенцията за финансово разузнаване. Но, разберете, навсякъде става въпрос само тогава, когато по съответния ред тя е уведомена за възникнало съмнение за пране на пари. А Препоръка № 29 на ФАТФ пък изисква надзорните органи да разполагат с адекватни правомощия, за да осигурят спазването на законовите разпоредби от поднадзорните лица, включително и чрез извършване на проверки на място.
Ние сме разработили изключително подробни процедури, с които правим тази проверка по Закона за мерките срещу изпиране на пари. В никакъв случай не можем да възприемем това като отстъпление. Ама в никакъв случай! Дотолкова, доколкото в изложението си в началото подчертах, че в чл. 3а, който беше изменен през 2003 г. и това изменение стана, за да може точно препоръките, регламентът на ФАТФ, които бяха реализирани, да намерят отражение в закона. Тогава се даде задължение на органите за надзор да предоставят информация на Агенцията за финансово разузнаване тогава, когато те установят, че са извършени такива сделки и операции, свързани с прането на пари.
Това в никакъв случай не може да се изтълкува като отстъпление. Ние сме проверили абсолютно всички законопроекти на европейските страни. Единствено в Словения съществува такова дублиране на функциите на органите за надзор и на Агенцията за финансово разузнаване и то е в процес на изменение. Във всички други законопроекти, ако имате такива, в които има някакви други положения, веднага можем да ги разглеждаме, инспекцията на място се извършва от органите за надзор там, където те съществуват, а Агенцията за финансово разузнаване се намесва само тогава, когато има докладвани съмнения за пране на пари.
По такъв начин се запазват и правомощията, и отговорностите, и задълженията на съответните надзорни органи.
Затова не ми се иска да възприема това Ваше изказване, господин Зиа, че видите ли, това щяло да бъде изтълкувано като отстъпление. В никакъв случай не може да се тълкува като отстъпление – пак повтарям – дотолкова, доколкото такъв е регламентът на Препоръка № 26. Само тогава, когато има докладване за съмнение за пране на пари, съответната агенция за финансово разузнаване – както е наречена при нас, в другите страни има подобни наименования – тогава тя се намесва и, така да се каже, довършва цялостната проверка по съмнителните операции. Когато органите за надзор в своите перманентни проверки на място, които извършват, открият такива съмнителни операции, пак казвам, те са длъжни да го направят и това нещо е записано и в сегашния закон.
Чл. 17 не е съобразен с тази промяна на регламента, която се е случила през 2003 и 2004 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Миланова.
Тезите са ясни. Предлагам дискусията да не я сведем до това предложение за промяна в закона, което го няма.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Гущеров. Имате думата.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Поради факта, че може да се сметне, че съм заинтересовано лице или обвързана страна поради наличието на мажоритарна собственост във финансови институции...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Става въпрос за пране на пари, а не за участие във финансови институции.
ДИБРОМИР ГУЩЕРОВ: Става въпрос за институции, които са засегнати в закона.
Искам да попитам дали трябва да оттегля участието си в дискусията и гласуването. Задавам този въпрос към Вас, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гущеров, пак повтарям. Не мисля, че има противоречие на интереси. Вие не сте включен в такава верига. Аз така го разбирам.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, бих искал само да кажа, че господин Гущеров съвсем правилно повдига този въпрос. Аз не знаех, че той има интерес, но, доколкото си спомням, според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние трябва само да кажем, когато имаме такъв интерес и продължаваме да участваме в работата. Така че, Вие декларирате, ние знаем, че имате този интерес и продължавате участието си в заседанието.
А сега по съществото на законопроекта.
Господин председател, аз ще призная, че не съм подготвен по този законопроект, тъй като днес сутринта го получих. Затова ще се въздържа при днешното гласуване.
Не искам обаче да се спира дискусията пак с оглед на вчерашната декларация.
Това, обаче което мен ме притесни в момента много сериозно, беше част от второто изказване на заместник-министър Зиа. Той каза, цитирам: “бързаме заради оценката от Европейския съюз”.
Господин заместник-министър, ако това е мотивът, ние сме направили лош закон. Това е абсолютно сигурно. Ако ние бързаме заради някаква оценка, а не, за да решим даден проблем, не е добре. Защото, когато бързаме заради оценка от Европейския съюз, обикновено след това следва критика.
Няма да навлизам по същество в това, което представиха за надзора и за агенцията, защото там може би човек трябва малко повече да се задълбочи, а не да говори на прима виста. Най-вероятно Вашето предложение би помогнало на комисията, ако поискаме становище от Брюксел.
Но бих искал да попитам още веднъж заместник-министър Зиа до каква степен ние бързаме заради оценката и до каква степен тези промени са насочени към решаването на проблема с прането на мръсни пари.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Благодаря Ви, господин председател! Аз малко импулсивно казах “бързаме”. Промените, които предлагаме, не са много като обем. Те са необходими, продиктувани от това, което се приема в Европа и ние трябва да сме в унисон с него, както и четирите реализирани Препоръки на ФАТФ плюс деветте, имащи отношение по финансирането на тероризма. В този смисъл го казах. Не да бързаме през глава, а да не изоставаме. От тази гледна точка казах, че бързаме.
Всички поправки и предложения, които сме направили, са обсъждани, както каза и госпожа Миланова, заедно и с техни експерти. Разбира се, някъде имаме и различия и то само на едно място, но работната група беше в състав от порядъка на 15 човека, имаше представители както от БНБ, така и от Асоциацията на търговските банки, от Комисията за финансов надзор, от Митниците, от Комисията по хазарта, от МВР, от правосъдието и т.н. Може би 7 – 8 институции бяха включени в тази група.
Така че тези предложения са обсъждани с всички възможни институции още на работно ниво, извън съгласуванията, които протичат след това.
Благодаря.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, отговорът ме удовлетворява. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Наистина законопроектът се разглежда от две страни. От една страна, се извършва хармонизация, от друга страна, има експедитивност на работата. За мен обаче, когато говорим за пране на пари извън хазарта и всички области, които са записани, какво правим с варианта нотариални сметки при недвижимите имоти.
Най-големият друг вид пране на пари в България – тъй като идвам от среща с част от юристите в парламента с нотариалните кантори и съответно адвокатурата по Закона за данък добавена стойност, има ли начин в регламента – този въпрос беше поставен и затова го поставям и тук в момента – да има задължение над определена сума на сделката това да минава през нотариална сметка? Аз говоря вече за задължение, а не за доброволно решение. Дали това е гаранцията за това, че сделката е ефективна и е направена в този вид и да минава през сметките на нотариусите, които се правят в банките. И в момента това минава по този начин при желание на клиента.
Но дали гаранцията за минимум сделка над определена сума трябва да минава по този начин. Аз питам, тъй като не съм наясно.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте, господин заместник-министър. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Този въпрос донякъде кореспондира с темата за безналичните плащания, които от дълго време се обсъждат в България – дали да е 5 хиляди, дали да е 20 или 100 хиляди. Така че, когато се реши единият въпрос, тогава ще се реши може би и повдигнатият от Вас въпрос, госпожо Капон. Но мисля, че той не е обект точно сега на този закон.
МАРИЯ КАПОН: Иначе аз подкрепям законопроекта като такъв, разбира се, ще има изменения при второто четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Имамов. Имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Това, което каза госпожа Капон, има отношение към финансовите измами, а няма директно отношение към прането на пари. Този въпрос наистина е важен, но понеже няма директно отношение към този законопроект, аз не бих го коментирал.
Аз бих казал следното. Въпросът, който повдигна госпожа Миланова, има както положителни, така и според мен негативни последствия. Например. Ако подкрепим предложението на госпожа Миланова, ще възникнат следните въпроси.
Надзорният орган има единствено право да прави оценка дали има процес на пране на пари и чак тогава отива в специализирания орган. Това добре ли е или не е?
Агенцията за финансово разузнаване няма право да отиде в банка или пък в застрахователно дружество, което има над себе си надзорен орган, и да прави проверки със съмнение за пране на пари. Агенцията трябва да чака доклада на надзорния орган и той да прецени дали има основание Агенцията да отиде там.
Мисля, че този въпрос ще предизвика сериозни съмнения както в Европейския съюз, така и от страна на експертите. Това според мен е негативната страна.
Положителната страна опира до проблема с професионалната тайна в тези институции. Дали има противоречие със Закона за кредитните институции, където е дефинирано понятието “професионална тайна”, защото, ако Агенцията за финансово разузнаване има право да отиде където си иска, в която си иска банка, в която си иска финансова институция, дали това няма да влезе в противоречие с изискванията за спазване на тази професионална тайна и дали това няма да се използва за други цели, различни от целите, свързани с разкриване на процеси по пране на пари.
Така че аз поддържам предложението господин председателят да направи една консултация с европейските експерти. И, второ, да имаме достатъчно информация каква е практиката в другите европейски страни по отношение на взаимоотношенията между Агенцията за финансово разузнаване и надзорните органи – в нашия случай банковия надзор и Комисията за финансов надзор.
Аз се опитах да проведа един разговор с госпожа Миланова преди да започнем заседанието, но тя не може да ми довърши отговора. Но за нас е много важно да знаем каква е практиката в другите европейски страни.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Заповядайте, господин Гущеров. Имате думата.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Не знам в каква посока да се тълкува това, но при осъществяване на една сделка между финансови институции в Европейския съюз те подлежат на санкция от контролните органи. Дали това ще е комисия по застраховането, дали ще бъде надзорът на банките, дали ще бъде комисия за защита на конкуренцията, няма значение. За да стане това, те получават разрешителен режим.
Но при сключването на тези договори винаги има една клауза, че в процеса на операцията, в процеса на сделката тя може да отиде по-назад във времето при желание от страна на същия този орган, който в България се нарича Агенция за финансово разузнаване. Това може да стане при тяхно желание за проконтролиране на сделката.
Тоест, явно, че там има такъв елемент на индивидуалност. Не знам как това трябва да се тълкува. Има наличие на разрешение от органите, но има и клауза, че, ако тази структура желае да се намери в този контрол, сделката би могла да отиде напред във времето.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Гущеров.
Преди да дам думата на госпожа Миланова искам да изясним някои неща. Госпожо Миланова, това предложение поне за сега не е предизвикало вниманието на госпожа Кунева. Ние един път правихме запитване през господин Куркулас. Отговорът е над един месец. Не съм сигурен дали го имаме това време. Разбирате, че устното запитване е несериозно.
Затова дали е възможно, ако не смятате, че това е от такава важност, режимът е бил действащ до сега, явно, че в доклада на комисията това не е забелязано като зона, която предизвиква тревога.
Тоест, възможно ли е да не я направим сега тази промяна. Да оставим нещата отворени. Вие сама казахте, че имаме време в идващата 2007 г., като трябва да направим тази промяна, още повече, че има едно формално изискване, че в духа на първо четене могат да се правят промени на второ четене.
Тоест, формално погледнато, чл. 17 не влиза в предложенията за първо четене. И от тази гледна точка формално можем да не го разглеждаме. Въпросът е да стигнем до добрия резултат.
Ако смятате, че тази промяна търпи време и това няма да предизвика някаква негативна реакция, да поемем ангажимента да го направим при следващата промяна на закона, а сега да се ограничим в тези рамки. Тоест, какво е Вашето виждане в тази посока?
Заповядайте, госпожо Миланова. Имате думата.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! За какво говорим ние? Говорим за един закон, който съответства на Директива 2005/60, която трябва да бъде приложена до края на 2007 г. Значи много рано говорим за едно такова съответствие.
Ако се обърнем към директивата, в която са имплементирани тези препоръки, около които е ориентирана поправката в Закона за мерките срещу изпиране на пари, ако се обърнем към директивата, в нейния чл. 21 и чл. 37, ал. 3, там има много ясно разграничение на функциите точно така, както са направени в двете препоръки, за които аз говорих - № 26 и № 29 – правото за проверка на място при наличие на компетентен орган е дадено на съответния надзорен орган.
Можем да погледнем и в препоръките, които са дадени от експертите по време на оценителската проверка през м. февруари и които са отразени в доклада от м. май. Там е дадена много висока оценка на системите в банковия сектор, а какво е препоръчано? Усилията на Агенцията за финансово разузнаване да бъдат насочени и пренасочени към задължените лица, чиято дейност не подлежи на общ надзор от компетентен орган за надзор.
Така че не се притеснявайте, че няма да имате кого да надзиравате, ако не надзиравате банките, които биват надзиравани от специален орган за надзор. Навсякъде има такова разграничение. Агенцията се намесва тогава, когато има съмнение за пране на пари.
И това, което не довършихме в предварителния разговор с господин Имамов, беше следното. Ние сме проверили – и аз го казах в изложението – наистина всички законодателства в Европейския съюз. Но, разбира се, това може да стане и с една експертиза. Ние нямаме нищо против, освен ако не ни повярвате, че сме ги проверили и навсякъде, освен в Словения, където са в процес на промяна, има такова разграничение.
Нашето предложение, така да се каже, е принципно. Ако ние имаме претенциите да въвеждаме изискванията на препоръките – 40 плюс 9 специални препоръки – и съответно директивата, която много по-късно ще имаме изискване да я въведем и да я приложим, то тогава е справедливо да направим и тази промяна, без да се намесваме във функциите, които извършва и Агенцията за финансово разузнаване, и съответните надзорни институции.
Мисля, че доста разбираемо го обясних. Не става въпрос за някакво пазарене, че виждате ли, ще го направим в една следваща промяна. И без това правим промяната чисто превентивно. Тази промяна я правим заради препоръките на ФАТФ, които, пак казвам, директивата иска да ги въведем в края на 2007 г.
Това, което изисква мониторинговият доклад, е втора директива, в която за адвокатите трябва да се въведат съответните текстове, които точно в момента не съответстват и те бяха предложени като втора добавка към закона, на който и Вие сте вносител, господин Димитров. Това е тази работна група, която направи госпожа Кунева по повод мониторинговия доклад и по повод плана за действие, който трябва да бъде направен, и съответните законови изменения, които трябва да се извършват.
Ако вашата воля е такава, че трябва да направим експертизата, тя би трябвало да потвърди това, което ви казвам, тъй като ние сме я направили тази експертиза.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Миланова.
Има думата господин Кънев. Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Вносителите малко ни надценяват. Казват, че говорите внимателно и разбираемо, но смея да твърдя, че аз не мога да се ориентирам в момента между двете становища. Определено!
Второ, мисля, че най-правилното е действително да направим едно запитване и да изчакаме отговора.
Трето, ако сме притиснати от сроковете, да го приемем на първо четене и да дадем един по-дълъг срок между първо и второ четене, тъй като от всички тези поправки, доколкото разбирам, само това е проблемно. Да го приемем на първо четене и да дадем един по-дълъг срок, но да се разберем, че без да имаме становище на комисията – европейската или съгласувателната – няма да продължим да действаме.
Защото, колкото и да бързаме, аз мисля, че имаме достатъчно време, ваканция няма да има. През следващите два – три месеца ще можем да си решим проблема. Това е моето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Господин Кънев, аз ще Ви го обясня като неспециалист, надявайки се, че може да не разберете, понеже аз разбирам себе си.
Става въпрос за това, че Агенцията за финансово разузнаване може да влиза в банките и да ги проверява само при сигнал за съмнение за пране на пари. Няма ли съмнение за пране на пари, тя не може да ги проверява. Това е предложението на банката.
Досегашното положение в закона им дава право за проверки, без да има сигнали от надзорния орган.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Тогава идва въпросът: колко пъти досега са влизали в банки, след като е действал досега законът, и какво са установили?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това вече е изключително важен въпрос и ако получим и отговор, ще бъде чудесно.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Ако минават през запитване на БНБ, ще бъде ясният отговор колко пъти влизат. Така че по-добре да го има.
Подкрепям предложението, че все пак трябва да проучим въпроса извън шегата. Подкрепям идеята законопроектът да мине сега на първо четене, а до една седмица ще съберем всички документи. Не смятам, че е проблем и от Брюксел да се вземе информация по-бързо и да внесем предложенията между първо и второ четене и законопроектът ще мине за 10 минути в пленарна зала, както се казва.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте, госпожо Антонова. Имате думата.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Колеги, тук се правят интересни предложения от името на Българската народна банка. Истина е, че за мен те са нови и не се ангажирам да взема категорично становище по тях.
Това, което мога да кажа, е, че предложението на Българската народна банка го считам за ненавременно, тъй като ние сме в една процедура по гледане на законопроекта на първо четене. Значи този законопроект на първо четене трябва да се приеме в този вид – това е моето мнение – и както изисква законодателната процедура, едва тогава да се правят предложения за второ четене и тогава да се обсъждат тези предложения.
Ние сега дори и изцяло да сме съгласни с предложението на Българска народна банка, ние нищо не можем да предприемем, просто няма процедура за това – да се внася текст в закон при първо четене. Ако има предложения за второ четене, да. Но сега на първо четене не можем да изменяме текстовете. На първо четене законът се приема по принцип.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Заповядайте, госпожо Дренска. Имате думата.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Благодаря Ви, господин председател! Този спор възникна, защото идеята беше законопроектът да се приеме на две четения. Явно се оформя становище, че това не може да стане в едно заседание. Наистина трябва да се даде срок за второто четене. Това също е моето мнение. Да се даде срок за предложения между първо и второ четене, когато да се изглади този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Дренска.
Аз сега ще го кажа по-просто. Това предложение на банката не е възникнало спонтанно. То е обсъждано с изпълнителната власт. Изпълнителната власт не го е възприела, тоест, тя смята, че това изменение не може да влезе в законопроекта и не го предлага. Затова го няма в предложението на Министерския съвет. Това е фактическата ситуация и формално погледнато, пак ви напомням, между първо и второ четене не могат да се внасят предложения, които не са в духа на първото четене.
Но понеже сме в особена ситуация, ако това ще ни се превърне в червено-жълт картон, нашата комисията ще прояви воля, предполагам и пленарна зала няма да ни отреже и ние ще го вкараме. Но ситуацията не е такава, че банката преди малко се е сетила и го предлага. Точно обратното. Тук имаме две ясни становища. Изпълнителната власт не е съгласна с тази промяна. БНБ я предлага. Не бива да храним илюзии.
Има думата господин Димов. Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да кажа следното.
Действително, ако между първо и второ четене гледаме формално нещата, трябва да се върнем и за други закони. Така че комисията вероятно ще има волята да приеме нещо, което го няма на първо четене.
Но доколкото ние като народни представители в случая ще се явим като арбитър в този спор, защото няма начин – изпълнителната власт и БНБ в края на краищата са пряко подчинени по един или друг начин на парламента – ние трябва да имаме достатъчно яснота по въпроса.
Аз имам вътрешното усещане, че банката е права дотолкова, доколкото в Европейския съюз се избягва всякакъв вид дублиране на функции. Само че наистина на нас ни трябва становището им, за да го видим черно на бяло, защото, както казахте и Вие, господин председател, ако ни кажат по телефона да, така е, утре могат да ни попитат: че кой ви го е казал?
От тази гледна точка си мисля, че е хубаво да направим питане от името на комисията и настойчиво да помолим за отговор. Той няма да дойде за една седмица, но предполагам, че за един месец може и да дойде. Да направим настойчиво питане, защото според мен това може да ни реши проблема и ние да приемем предложението на банката. Доколкото аз имам усещането, то е точно.
Аз си зададох следния въпрос, когато слушах господин Имамов да говори. Отиването на Агенцията на проверка в дадена банка без сигнал – тоест, другата алтернатива – тя може, проверявайки без сигнал, да пропусне по липса чисто на капацитет случай на друго място, защото, в края на краищата, Агенцията има определен капацитет. Няма как да не се случи това, защото тя във всеки случай е ограничена. Ако тя не проверява по сигналите, които надзорът има, може да пропусне случаи, в които наистина няма надзор и трябва да се провери, защото се е съсредоточила съвсем добросъвестно в една посока.
От тази гледна точка имам чувството, че наистина има надзор. Но надзорът сигнализира, Агенцията действа. Няма надзор, Агенцията действа сама. Но има надзор и Агенцията действа там – това ми звучи нелогично.
Затова пак настоятелно ви моля да поискаме това разяснение от комисията и тогава да вземем решението.
Подкрепям предложението на господин Кънев сега да приемем законопроекта на първо четене с един по-дълъг период между двете четения.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви, господин Димов.
Колеги, картината е ясна. Няма смисъл да я обсъждаме още.
Това, което се предлага за първо четене, е безспорно. Няма възражения по него. Затова го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
“За” – 14, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари се приема на първо четене.
А другият ангажимент вече е на ръководството на комисията и него ще го реализираме.
Благодаря много на представителите на Българската народна банка и на Агенцията за финансово разузнаване.

Колеги, ние продължаваме с точка втора от дневния ред:
Обсъждане на Законопроект за данък върху добавената стойност, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 12.04.2006 г. – второ четене.
Колеги, за малко ще трябва да отида в Комисията по европейска интеграция, а вие продължавате със законопроекта за ДДС.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Започваме със законопроекта за данък върху добавената стойност.
По заглавието на законопроекта има ли възражения, предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Заглавието на законопроекта се приема.
Преминаваме към чл. 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Колеги, имате ли съображения по чл. 1? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 1.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 1 се приема.
Преминаваме към чл. 2.
По чл. 2 има предложение на народния представител Стоян Витанов. Заглавието се променя на “Обект на облагане”. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2, като предлага наименованието да се смени на “Обект на облагана” и ал. 2 да отпадне.
Имате думата, колеги, по чл. 2. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 2.
"За" - 11, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 2 се приема.
Преминаваме към чл. 3.
По чл. 3 има предложение на народния представител Нено Димов – да отпаднат някои изрази в чл. 3.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: За да улесня комисията, защото впоследствие в предложение на работната група има само едно нещо, което де факто съм предложил да отпадне и това е в последното изречение преди ал. 3 – “редовен доход от него”.
За мен “редовен” е недефиниран термин, защото аз така и не мога да разбера какво означава “редовен”. Ако остане просто “доход”, то си е ясно, че е доход. Имаш доход, нямаше доход. А какво е “редовен доход”? Ако получавам веднъж месечно може ли това да се счита за нередовен доход, защото е веднъж на месец, не е всеки ден.
Това искам да разбера, защото това, което е казано – “получаване на доход от него” – доходът си е доход. Или получавам доход, или не получавам доход. Това е материална категория. А “редовен” вече бяга по тъча.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли нужда от това определение тук?
Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Редовният доход всъщност цели да изключи доход от инцидентни сделки, който е еднократен, инцидентен. Нещо, което е инцидентно.
НЕНО ДИМОВ: Извинявайте, но аз ще кажа следното. Въпросът е следният. Ако ние просто изключим еднократния доход, пак не е ясно. Някой може да ме попита: добре, защо не си го декларирал. Отговарям: не е редовен, получавам го веднъж на месеца. А той ми казва: веднъж на месеца е редовен. Аз казвам: не е редовен и отивам в съда. Какво ще каже съдът? Съдът ще каже: примерно редовен е всеки ден или редовен е всеки месец, пък аз го получавам веднъж на три месеца.
Липсва ми дефиниция. Ако под “редовен” се смята примерно веднъж месечно или се каже, че не е еднократен в период от време. Не е ясно какво е “редовен”.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тук преди всичко става въпрос за икономическа дейност. Що е това “икономическа дейност”? Самият инцидентен доход, инцидентната сделка не са пряко съотносими към икономическата дейност като такава. Това е дейност, от която има редовен доход. Тя ще осъществява в някаква регулярност или в някаква цикличност и просто изключва инцидентите в сделките.
Благодаря.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз по принцип съм много раздвоен от политикономическа гледна точка на цялото определение “експлоатация на материално и нематериално имущество”.
Моето предложение е да отпадне “редовен” и да си остане само “получаване на доход от него”, тъй като “редовен” – “нередовен” – материална категория – всичко това е много разтегливо понятие. Един сериозен доход може да се получи само един път в годината дори, но той да е предмет на една голяма подготовка, на една голяма завършеност и накрая аз да протестирам, да съм против, защото това е нередовен доход.
Така че предлагам думата “редовен” да отпадне и да остане само “доход от него”.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Може ли да дадете пример за нередовен, инцидентен доход?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ:Господин председател, ние подкрепяме предложението да отпадне думата “редовен”.
Извинявайте, но господин Димов само да е сигурен в това, което предлага. При този вариант се облагат например физически лица, които са си продали апартамента веднъж в годината. Това е нередовен доход и ние ще го обложим, като падне думата “редовен”.
НЕНО ДИМОВ: Аз затова попитах има ли начин, по който да стане еднозначно дефиниране. Да не стане така, че аз да получавам пари всеки месец и да кажа: ама той не е редовен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ако падне думата “редовен”, това ще се случи. Не знам дали всички депутати са наясно с това нещо и какво ще се случи.
НЕНО ДИМОВ: Извинявайте, но за мен в случая проблемът беше да защитя приходната част. Може ли, като получавам доход веднъж месечно, да кажа, че не е редовен? Ако Вие сте сигурен, че не може, нека да остане. Но аз се притеснявах от това.
Оттеглям предложението си.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Господин Димов може да си оттегли предложението. Аз обаче не си оттеглям предложението.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Гущеров, ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Нека сега да чуем господин Стоян Витанов. Няма го. Работната група подкрепя по принцип неговото предложение
Работната група не подкрепя предложението на господин Ремзи Осман. Има ли някой, който да защити това предложение?
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! В предложението на господин Осман е включено само конституционното право на гражданите да бъдат защитавани в съда. Тук е въпросът, че това не е правна услуга и има такова решение на съда. Мисля, че Ангел може да кажа малко повече по въпроса. Дадени са становища от Адвокатската колегия.
Говорим само за защитата в съда, тъй като ще се окаже, че, ако някой бъде защитаван безплатно, на база на експертна оценка трябва да бъде внасян и данък добавена стойност.
Аз лично подкрепям това предложение. По-нататък имам по-разширено предложение. Но в случая смятам, че предложението на господин Осман е напълно категорично. В Директивата става въпрос за правни услуги, а тук не говорим за правна
Затова текстът, който господин Осман е предложил, е много по-близък до
Благодаря.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На мен ми се струва, че в Конституцията пише и за други права и, ако не ме лъже паметта, това е правото на здравеопазване, на образование, на труд, което не означава, че съответните услуги и дейности, които са свързани или произтичат от тези права, са необлагаеми.
Благодаря. ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин министър. Вие
Има ли други становища? Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Аз само казвам, че има решение на висш съдебен орган за това, че това не е правна услуга. Това предложение ще бъде внесено от колегите-юристи от всички други парламентарни групи. Аз не съм юрист, така че повече от това не мога да защитавам тази позиция. Аз съм убедена в това, че трябва да го има това конституционно право. Тук става въпрос не за адвокатска услуга, а
Благодаря. ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Разбира се, ние ще гласуваме това предложение, въпреки че според мен този, който върши услугата, не бива да дава оценка за това дали тя

ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал само още малко обяснение.
Тук нека да не гледаме само края на дългото изречение, защото то започва така: “Икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу
Така че нека тук да не намесваме продажбата на апартамент, защото това не е икономическа дейност, осъществявана редовно или по занятие. Този израз “редовен доход” ще създаде една много спорна ситуация. Редовна ли е една сделка за едно лице, което я извършва само един път годишно? Това е много относително.

Сега с гласуване всеки ще има възможност да определи своето отношение към това предложение. Още веднъж повтарям, предложението на господин Гущеров е думата

“За” – 1, “против” – 2, “въздържали се” – 6.
Предложението на господин Гущеров не се приема.
Предложението на господин Стоян Витанов е прието по принцип. Няма да го

Моля, гласувайте предложението на господин Ремзи Осман.
“За” – 1, “против” – няма, “въздържали се” – 8.
Предложението на господин Ремзи Осман не се приема.

“За” – 8, “против” – 2, “въздържали се” – няма.
Текстът на вносителя за чл. 3 се приема.
Преминаваме към чл. 4. По чл. 4 има предложение на народния представител Стоян Витанов. Това предложение не е подкрепено от работната група.
Заповядайте, господин Витанов. Имате думата.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз не бих защитавал това предложение безоткатно, но смятам, че когато в предходния член е установено кои са данъчно задължени лица, би трябвало всички останали да не са. Това е и смисълът на това мое предложение. Защото в чл. 3 е дадено кои са данъчно задължените лица. В следващия член ние казваме, че данъчно незадължени са еди кои са. Какъв е смисълът? Данъчно
Но моля още веднъж за аргументите за преценката и неподкрепата на това мое предложение от работната група. Благодаря. Доколкото разбирам, става въпрос за алтернатива. След като е дефинирано данъчно задълженото лице, се предполага, че всички останали са данъчно незадължени. Така аз разбирам предложението.
Но вносителите вероятно ще се аргументират.
Имате думата, госпожо Златанова. Заповядайте.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Чл. 4 дефинира съвсем други лица от тези в чл. 3. В чл. 3, най-образно казано, са лица, които извършват стопанска дейност плюс държавата и общините, когато същите извършват стопанска дейност. В чл. 4 говорим за лица, които нито се занимават със стопанска дейност, нито са държавата или общината, например фондация. Тя не извършва стопанска дейност. Когато придобива стоки от друга държава-членка обаче и надхвърли прага за въпросните
Благодаря. Господин Витанов, оттегляте ли предложението си?
Господин Витанов оттегля предложението си по чл. 4.
Други предложения по този член няма постъпили.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 4, който е подкрепен и от работната група.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 4 се приема.
Преминаваме към чл. 5. Тук има една нова редакция на работната група. Появяват се две алинеи. Няма някакви съществени промени.

Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Имам един въпрос пак с оглед на предишното. Едното е определение на това какво е стока, а другото – какво не е стока. Има ли логично обяснение, както при предишния въпрос? Защото в първата алинея
Заповядайте, госпожо Златанова. Имате думата.

Господин Димов, изрично са изключени парите и чуждестранната валута, защото те имат веществено изражение.

Ако няма други въпроси, да преминем към гласуване.

"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на работната група за чл. 5 се приема.
Преминаваме към чл. 6.
По този член има предложение на народния представител господин Витанов – да отпадне думата “консумация” и “лично ползване”. Това предложение е подкрепено по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6 и прави три редакционни предложения.

Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 6 с направените от работната група редакционни поправки.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 6 заедно с редакционните поправки на работната група се приема.
Преминаваме към чл. 7.
Тук отново има предложение на колегата Витанов. Това предложение е прието по принцип от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и отново прави една редакционна поправка.
Колеги, имате думата по текста на чл. 7. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 7 с направената от работната група редакционна поправка.
"За" – 10, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на вносителя за чл. 7 заедно с редакционната поправка на работната група се приема.
Преминаваме към чл. 8.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 8. Тук е дадена дефиниция на “услуга”. Има ли коментари по този текст? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 8.
"За" - 9, "против" – 1, "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 8 се приема.
Преминаваме към чл. 9.
Колеги, обърнете внимание на чл. 9, т. 5. Според мен тук има едно основателно редакционно предложение. Чета т. 5:
“5. извършването на услуга от държател, ползвател по ремонт и/или...”
Това се предлага да стане:
“5. извършването на услуга от държател, ползвател за ремонт и/или...” и т.н. навсякъде в текста.
Тоест, “по” да се замени със “за”.
Има ли коментари по този текст и по тази редакционна поправка?
Има думата госпожа Капон. Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Съгласна съм с Вашата редакционна поправка, но искам да взема отношение по предложенията по чл. 9.
Въпреки че ще защитя фиска в тази точка, декларирам по чл. 130, тъй като съм в процес на прехвърляне на акции, за ал. 4, т. 1 да отпадне текстът “включително на тези по договор за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето”.
Смятам, че, ако Министерството на финансите иска да отвори тази врата управителите да могат да използват автомобили, които да ги взимат заедно с шофьор за транспорт при извършване на икономическата си дейност, по-добре е, така, както е в нормалния свят, за неакцизните автомобили да може да се ползва ДДС за тях, а не да се използва заобиколката със седеместни автомобили и т.н.
Вчера в работната група ми беше казано, че това предложение моят приятел Петър Кънев го е въвел през есента. Аз проверих и установих, че не е включено. За мен това е една врата най-вече за държавните дружества. За големите частни дружества всички сме наясно, че самите те имат транспортни фирми и нямат проблем в осчетоводяването на данъка добавена стойност. Проблемът е за малкия и средния бизнес. Това ще позволи да се създадат такива фирми, които едва ли не да предоставят тази услуга. Смятам, че това не е сериозно като подход нито за фиска, нито за държавата.
Затова съм предложила да отпадне този израз в тази точка и бих искала да чуя становището на министъра на финансите дали не смята, че е по-добре да разрешим ползването на данък добавена стойност за нормалните търговски автомобили при използване в икономическата им дейност, а не за акцизи. Този спор го водим от дълго, но трябва да намерим решението му.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса на госпожа Капон.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Нямаме нищо против това предложение. Приемаме го.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какво точно приемате, господин министър?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Приемаме да отпадне израза, който предлага госпожа Капон.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Става дума за ал. 4, т. 1.
МАРИЯ КАПОН: Прощавайте, господин председател.
Говорим, че транспортното обслужване от местоживеене до месторабота и обратно на работодател и неговите работници и служители само за частта “включително и за тези с договор за управление”. Тоест, тук не става въпрос, че той ще ползва автобуса от Пловдив до “Кремиковци”. Говорим, че той с този текст има право да си наеме кола с шофьор от фирма, да плаща за това и да го използва за целите на икономическата си дейност.
Аз смятам, че за доставка на услуга трябва да не се счита извършването на услуга в резултат на искане или акт. По-скоро “от или от името на държавен или местен орган или на техните администрация или на основание на закон”.
С удоволствие ще чуя аргументиран коментар при какви случаи и какво е имал вносителят на законопроекта – кога това да се счита.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Има думата госпожа Елкова. Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Не, госпожа Капон, актът не е услуга. Актът ви задължава да извършите услуга. Имате ангажимент, било то по закон, било то по акт на държавен орган и този акт ви задължава да извършите услуга, която си е услуга по смисъла на ЗДДС.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Елкова.
Заповядайте, господин Иванов. Имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! В момента не мога да се сетя да дам точно пример за услуга. Но огледална точка има при доставките на стоки, където е казано, че прехвърлянето на собственост въз основа на акт на държавен орган е доставка на стока.
Когато с акт на държавен орган се отчуждава вашия имот, защото ще се прави магистрала или нещо подобно, вашият имот вие го прехвърляте на държавата. Това си е доставка на стока и вие трябва да начислите ДДС. За услугата е същото. Например можете да бъдете задължени да изградите път, да направите озеленяване или нещо подобно, което представлява услуга.
Това е напълно нормално. Държавата издава някакъв административен акт, с който задължава определена група лица да извършат някаква услуга. Например има заповед на кмета да се почистят улиците от снега. Лицето, което извършва това почистване, извършва услуга по смисъла на ЗДДС и, ако го прави редовно и по занятие и т.н., ще трябва да начислява ДДС. Има се предвид административен акт, с който е възложена тази услуга.
МАРИЯ КАПОН: Кметът не може да ми издаде заповед. Аз имам договорни отношения с него във Вашия случай – примера със снега. Той не може да ме задължи с акт, ако това не ми е част от договорните отношения.
РОСЕН ИВАНОВ: Пример е типичната кметска заповед да се изчисти снега по улиците. Това е услуга, която се извършва по силата на тази заповед. Не сме стигнали до ДДС-то. ДДС ще има, ако това се прави редовно, по занятие, срещу престация и т.н.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Иванов, ако позволите, да поставим така въпроса. Ако отпадне т. 3, ще има ли услуги, които ще излязат извън всички тези описания? Да или не? Какви проблеми може да създаде отпадането на т. 3 с облагането на някои услуги? Има ли изобщо услуги, които излизат извън описанието на останалите точки?
Заповядайте, госпожо Златанова. Имате думата.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Господин Иванов даде пример с ангажимент на някакъв инвеститор, който трябва да се погрижи за инфраструктурата около обекта, който ще пуска в експлоатация. За да може да го пусне в експлоатация, има един куп наредби – да кажем, на Столичния общински съвет – които го задължават да постави осветление, озеленяване и т.н.
Тоест, това е една услуга, която на практика се извършва от този инвеститор към общината.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Златанова, този пример, който Вие дадохте, не се ли изчерпва с ал. 1? Алинея 1 не изчерпва ли случаите, които вие сте искали да покажете в т. 3 на ал. 2? Това е доставка на услуга и за всяко извършване на услуга се начислява ДДС. Това включва услугите, които са в резултат на актове, издадени от държавен орган.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Може и така да се тълкува, макар че в ал. 1 попадат основно случаите на договорни отношения. Когато това става по силата на някакъв нормативен акт, някой може да реши, че не е услуга.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Извинявайте, господин председател, но тук става въпрос за данък добавена стойност. Ние говорим, че дори и с акт на кмета или със заповед да трябва да се извърши строителство, какъвто беше примерът, това вече е част от икономическата дейност. Той има фактури и т.н. Кого всъщност облагаме и за какво ДДС става въпрос? Аз това не мога да разбера и затова текстът не ми е ясен.
Затова аз предлагам да отпадне този текст, защото смятам, че е еднакво дали ще го има или не.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте, господин Попвасилев. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз смятам, че колежката Капон е права по простата причина, че, ако погледнем текста на ал. 2, т. 3 и сравним с текста на ал. 4, т. 3, където става дума за концесионер, просто трябва да има равенство в закона между двата субекта. В единия случай става дума за концесионера, а другото става дума за един наемател. Не може в единия случай да казваме: вие дължите ДДС, а в другия случай да казваме: не дължите ДДС.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Аз мисля, че това е друг въпрос. Нека малко по-късно да се върнем към него. Нека да приключим с двете предложения на госпожа Капон.
Бих искал да чуем мнението на вносителя дали да отпадне т. 3 от ал. 2. Моля ви, обърнете внимание на целия текст. Алинея 1 казва какво е услуга. Всъщност това са всички доставки и т.н. Алинея 2 добавя случаи, които не се включват в ал. 1. Само че не е ясно по какъв признак в ал. 2 са добавени тези случаи. По какво се различават те от ал. 1? Не е ясно – “доставка на услуга е всяко извършване на услуга...”. А в ал. 2 се казва: “За доставка на услуга се считат и...” Това, което изброявате надолу, също е извършване на услуга.
Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Да, точно така, господин председател. Това е записано с цел яснота, че услуга е всяка услуга, която се разбира под класическата услуга, включително и адвокатската услуга, което може би е болезнено. Но, така или иначе, това е услуга в най-прекия смисъл.
Тук се казва за яснота, че за “услуга се считат и...” – да е ясно, че всичко това е точно услуга.
По отношение на това, което каза господин Попвасилев.
Ал. 3 говори за възможна услуга, а ал. 4 казва, че “не се прилага като възмездна услуга”. Това е разликата.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Елкова, Вие смятате окончателно, че т. 3 трябва да остане.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да, те е за яснота. Да е ясно, че това нещо съществува. Изпълнение на задължение, което се следва от закон, което се следва от акт на държавен орган, което се следва по някакъв повод, също е услуга. Това е казано изрично.
Няма да се събори законът от това, че няма да го има, но е записано за яснота. Защото то е услуга, но не следва от нормалния икономически ред на нещата, а от това, че е наложено с някакъв административен акт.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Елкова.
В случая става дума за услуга, но актът предизвиква изпълнението на тази услуга. Това е особеното според мен.
Има ли някакви други коментари по тези предложения?
Има думата господин Желев. Заповядайте.
СТОЯН ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм представител на браншовата организация на вносителите на автомобили.
Аз единствено по тази точка бих искал да задам въпрос, тъй като за мен не остана сигурност, че, ако отпадне текстът “включително по тези договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето”, означава ли това, че ние ще третираме превозните средства, които фирмата ползва за осигуряване на транспорта на тези свои служители, които са по договор за управление, то фирмата трябва да начислява ДДС върху това ползване. Защото аз така го разбирам. Правилно ли го разбирам?
Ако го разбирам правилно, ми се струва, че ние поставяме служителите по тези договори в много по-неизгодно положение от останалите служители, което ми се струва, че не е много добре.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Заповядайте, господин министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател! Нали това вече го дискутирахме.
Аз мисля, че ако българският бизнес има проблеми с ДДС върху два автомобила на фирмата си, за какво говорим тогава?
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Поради логиката на закона промените, които съм дала, те вървят от началото до края и вчера в работната група казах, че има предложения, които вървят до един момент, а след това идват други.
Ако това отпадне тук, след това имам предложение, с което да може да се ползва ДДС за неакцизни автомобили. Тоест, въпросът е, че ако ние впишем този член тук, автоматично отхвърляме онзи член, според който двата автомобила, които не са проблем за Министерството на финансите, но сигурно са проблем за всяка фирма с два автомобила, както стана въпрос, за които да се възползват от данъчния кредит. Тук ползваме трета фирма. Трябва да е ясно, че не става въпрос за собствените автомобили, а за обслужваните от трета фирма автомобили. Затова то е и обслужване. Или как да го разбирам?
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ще се опитам само да внеса малко яснота.
Тук ал. 3 говори, че “за възмездна доставка на услуга се счита и....” – и са изредени. “Ал. 3 не се прилага....” – тоест, не се считат за възмездна доставка на услуга. И тук вече идва точка 1: “предоставяне на транспортно обслужване от местоживеене до месторабота и обратно от работодателя на неговите работници и служители”. Тук се включват и тези по договори за управление – това, което госпожа Капон предлага да отпадне.
Това е предложение, което е прието миналата година от Народното събрание. Ние нямаме нищо против то да отпадне. Не сме си позволили да го предлагаме, просто защото това е промяна, приета преди няколко месеца. Това означава, че те просто излизат от обхвата.
РЕПЛИКА: Какво е “договор за управление”?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това са надзорни органи, контролни органи, директори и т.н.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз оттеглям втората част от моето предложение. В ал. 2, т. 3 да остане, а втората част - ал. 4, т. 1 - я оттеглям.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: По ал. 2 не чух мнението на вносителя.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин председател, по ал. 2 поддържаме предложението като доуточняващо.
Ако ми позволите да се пошегувам, аз подкрепям всичките ви предложения и, ако следваме логиката досега, те трябва да се оттеглят.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
По предложението на господин Димитров и Попвасилев има думата господин Попвасилев. Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Нашето предложение е едно допълване на текста и то според нас ще е една синхронизация със самата директива. Вчера на заседанието на работната група казах, че това отговаря на точния текст на чл. 6, ал. 2 от Директивата.
Освен това, ако текстът остане така, според нас много е спорно тълкуването и нарушавайки принципа, може да се разшири обхвата на облагане. Ще ви дам един конкретен пример.
Нощувката на работниците и служителите по принцип е безвъзмездна доставка. Но, ако лицата са командировани и това е свързано пряко с икономическата дейност на данъчно задълженото лице, не би трябвало да има доставка. А при сегашния текст това е много спорно.
Така че, това, което искаме, е текстът да отговаря на директивата.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Какво е становището на вносителите по това предложение на господата Димитров и Попвасилев?
Заповядайте, госпожо Златанова. Имате думата.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че няма проблем с командированите от фирмата лица, защото разходите за нощувки на командировани лица, първо, са на името на самата фирма.
Освен това по-нататък в “Право на приспадане на данъчен кредит” изрично е казано, че работодателят има право на приспадане на данъчен кредит за разходите във връзка с командированите от него лица. Има изричен текст.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Златанова. Вие подкрепяте предложението на работната група този текст да не се взима предвид при окончателното оформяна на текста. Благодаря ви.
Има ли други становища, уважаеми колеги? Не виждам.
Започваме да гласуваме отделните предложения.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон по ал. 2, т. 3.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Капон.
“За” – 8, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Предложението на госпожа Капон по ал. 2, т. 3 се приема.
Госпожа Мария Капон оттегли предложението си по ал. 4.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитров и Попвасилев, което не се подкрепя от вносителите и от работната група.
“За” – 2, “против” – няма, “въздържали се” – 8.
Предложението на народните представители Димитров и Попвасилев не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 9 със следните допълнения: първо, думата “по” се заменя със “за”, второ, предложението на госпожа Капон по ал. 2, т. 3 и трето, предложението на работната група.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 9 с направените корекции.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 9 се приема.
Преминаваме към чл. 10.
Тук има предложение от господин Стоян Витанов, който предлага в чл. 10 ал. 4 да отпадне.
Заповядайте, господин Витанов. Имате думата.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм представил мотивите и аргументите си за това предложение.
Създадените не със закон данъчни разпоредби са противоконституционни и това е видно от решение на Конституционния съд – Решение № 190 от 1996 г. Всъщност това вече се използва за обжалване на данъчни актове пред Върховния съд и съответно това ощетява държавата.
В същото време обаче аз виждам как финтово и елегантно комисията всъщност е променила съдържанието на ал. 4, защото, забележете, в първоначалната редакция пише: “Редът за упражняване на права и изпълнение на задължения”, а впоследствие редакцията, която се предлага, е “Редът и необходимите документи за прилагане на ал. 2 и 3”.
Тоест, доколкото е съобразено алинеята да отпадне, аз оттеглям предложението си, тъй като реално целта, която е пресирана с това предложение, е постигната с новата редакция.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на работната група за чл. 10.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 10.
"За" – 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 10 се приема.
Преминаваме към чл. 11.
Текстът на чл. 11 е подкрепен от работната група. Има ли съображения, въпроси по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 11.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 11 се приема.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Преминаваме към чл. 12.
Няма постъпили предложения по този текст. Има ли съображения по него? Не виждам. Има редакция на работната група.
Моля, гласувайте текста на работната група за чл. 12.
"За" – 10, “против” и “въздържали се” – няма.
Текстът на комисията за чл. 12 се приема.
Преминаваме към чл. 13.
Тук има предложение от народния представител Стоян Витанов и от народния представител Мария Капон. Работната група е подкрепила по принцип предложението на господин Витанов и не подкрепя предложението на госпожа Капон.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, становища. Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мария Капон, което не е подкрепено от работната група.
Моля, гласувайте предложението на Мария Капон за чл. 13.
“За” – 2, “против” – няма, “въздържали се” – 8.
Предложението на госпожа Капон за чл. 13 не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 13 с редакцията на работната група за т. 1 и 2.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 13.
“За” – 8, “против” – няма, “въздържали се” – 2.
Текстът на комисията за чл. 13 се приема.
Преминаваме към чл. 14.
Тук няма постъпили предложения. Има ли в момента? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 14.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 14 се приема.
Преминаваме към чл. 15.
Тук има предложение на народния представител Стоян Витанов, което не е подкрепено от работната група.
Господин Витанов, имате думата по това предложение.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз поддържам предложението си. Както и да наричаме доставките, те могат и да са петстранни, доставката си е доставка.
Поддържам “тристранна доставка” да си остане “доставка” и навсякъде, както съм упоменал по-нататък, а не “операции”. Операцията става на хирургическата маса.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Всъщност това е една особена схема. Освен, че има две доставки, има и посредник. Това е една специална схема, която обаче не е нито тристранна доставка, нито са тристранни доставки – просто нищо от двете не е.
От това, което ние гледахме, така е регламентирано и в законодателствата на Естония и на Чехия, така е и в директивата. А “доставки” просто също не е това, за което става въпрос. Това са доставки от получател и посредник, разположени в три различни държави-членки. Това е една специална схема.
Така че “доставки” също не отговаря на схемата такава, каквато е. Предлагаме да си остане терминът “операции”.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Елкова.
Не виждам други желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на господин Витанов по чл. 15.
“За” – 4, “против” – няма, “въздържали се” – 6.
Предложението на господин Витанов за чл. 15 не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 15.
"За" - 7, "против"- няма, "въздържали се" - 3.
Текстът на вносителя за чл. 15 се приема.
Преминаваме към чл. 16.
Има предложение от народния представител Стоян Витанов. Работната група е подкрепила това предложение и е предложила нова редакция. Има ли някакви съображения по текста на чл. 16? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 16.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 16 се приема.
Преминаваме към Част втора. Работната група подкрепя наименованието й. Не виждам бележки по това заглавие.
По Глава първа също няма предложения.
По чл. 17, 18 и 19 няма постъпили предложения от народни представители. Има ли аргументи сега? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на Част втора, Глава първа и текстовете на вносителя за чл. 17, 18 и 19.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за заглавието на Част втора, Глава първа и чл. 17, 18 и 19 се приемат.
Преминаваме към чл. 20.
Има предложение от работната група. Има ли някакви съображения по това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на работната група за чл. 20.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 20 се приема.
Преминаваме към чл. 21.
Тук има предложение на народния представител Стоян Витанов, което не е подкрепено от работната група. Има редакция на работната група.
Господин Витанов, заповядайте. Имате думата по това предложение.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз поддържам предложението си, тъй като в един закон да има текст, след като поемаш ангажимент или имаш задължения, да не упражняваш действия, а не всичко отгоре да поемеш ангажимент да се въздържаш, първо, ми звучи безкрайно несериозно. А и това “въздържа се” не ми звучи сериозно най-малкото.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Господин Витанов, ще погледнете ли редакцията на работната група. Може тя пък да ви удовлетворява – “за въздържане от действия или неупражняване на права”.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм съгласна с дебата, който водихме в работната група, че тази дума “въздържание” изобщо не й е мястото в текст в закон. Госпожа Чилова я няма днес, но вчера и тя много дълго като юрист коментира този термин. Какво означава това да се “въздържам”? Въздържанието означава, че ти искаш, но всъщност не го правиш. Това е логиката на въздържанието. За мен наистина е много странна тази терминология.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Вносителят вчера изложи едни сериозни аргументи. Ще ги възстановите ли отново, госпожо Елкова?
Заповядайте, имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Тук става въпрос, че имаме “въздържане от действия или неупражняване на права”. Едното е към действията, а другото е към правата. Това е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Елкова.
СТОЯН ВИТАНОВ: Мога ли да се въздържа и да има действие или обратното? Как се връзват тези неща.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предложението е да отпадне думата “неупражняване”.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин председател, подкрепяме предложението на работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Аз искам да попитам госпожа Елкова следното. Вие, когато не намерите доводи пред народните представители, удряте по масата, като че ли имате право на това и казвате: подкрепяме предложението.
В случая не става ли дума за неупражняване и на едното, и на другото? Не е ли въпрос на упражняване на права и на упражняване на действия? Не е ли това глаголът? “Въздържам се”! Въздържам се от други неща.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Колеги, тъй като това не е по същество, аз предлагам юристите все пак да помислят. Мисля, че това е редакционна бележка. Нека да гласуваме предложението.
МАРИЯ КАПОН: Да гласуваме така, че да я няма думата “въздържане”, “въздържание”, “да се въздържаме” или каквото и да било. Наистина това е въпрос на емоционална категория. Нека да се запише юридически термин. Ние разбираме какво искат да кажат, но не е прецизно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, възлагаме на юридическата мисъл на комисията да подготви редакция, но по принцип подкрепяме философията.
Моля, гласувайте предложението на работната група за чл. 21.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 21 е приет.
Преминаваме към чл. 22.
Тук има редакция на работната група. Има ли съображения? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 22.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 22 се подкрепя.
Преминаваме към чл. 23.
Тук също има редакционни бележки от работната група. Имате ли съображения, колеги? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 23.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 23 се приема.
Преминаваме към чл. 24.
Тук отново има редакционни корекции на работната група. Има ли някакви съображения по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 24.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на комисията за чл. 24 се приема.
Преминаваме към Глава втора. По заглавието няма предложения.
Моля, гласувайте заглавието на Глава втора.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на заглавието за Глава втора се приема.
Преминаваме към чл. 25. Тук има предложение на Мария Капон, което е подкрепено от работната група по т. 1.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви за подкрепата, че все пак и електронната търговия ще бъде включена.
Аз твърдя, че въпреки директивата, въпреки че хазартът в директивата е услуга, която е финансова и е необлагаема, има нарушения в определени страни, тоест, дерогация, както го нарекоха колегите в определени страни. Това е въпрос на национална политика.
Затова поради логиката на закона и предложенията, които по-нататък съм внесла, смятам, че, ако ще имаме допълнителен контрол на база и на законопроекта, който беше внесен преди това, хазартът трябва да има едно допълнително облагане.
Смятам, че повече ще го обосновавам в следващите текстове, когато говорим конкретно за хазарта. Затова тук съм сложила жетоните – за да има логика цялото предложение в закона. Тоест, не правя само предложение някъде, а все едно променям целия законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте, госпожа Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Хазартът е освободена доставка. Това е чл. 13, буква “е” от директивата и буквално там се казва така за освободените доставки: “Залагането, лотариите и другите форми на хазарт при условия и ограничения, постановени от държавите-членки” – тоест, както се дефинирани и регулирани в нашия Закон за хазарт. За това става въпрос.
Така че нямаме никакви специални режими за хазарта. Той си е освободена доставка по директивата.
Благодаря.
МАРИЯ КАПОН: Нека да сме наясно, господин председател, че в момента в Европейския парламент тече дебата по директивата за услугите изобщо, където хазартът, мултимедиите са със специален статут, точно за да бъдат много по-тежко следени и да бъдат облагани по нов начин в сравнение с това, което е в момента в директивата.
Затова казвам, че определени страни вече са го наложили и аз го предлагам. Но пак казвам, дебатът ще го водим в точката за хазарта.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Капон.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон в неподкрепената му част.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Капон.
“За” – 2, “против” – няма, “въздържали се” – няма.
Предложението на госпожа Капон за чл. 25 не се приема.
Моля, гласувайте текста на работната група за чл. 25.
"За" - 7, "против"- няма, "въздържали се" - 2.
Текстът на комисията за чл. 25 се приема.
Преминаваме към чл. 26.
По този член има предложения от народния представител Стоян Витанов и народния представител Мария Капон.
Господин Витанов няма да отстоява тезата си.
Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Теорията за акциза е спорна дали е данък. Има различни виждания. Има спорове по въпроса. Предпочитаме да остане акциза.
СТОЯН ВИТАНОВ: Господин председател, съобразявам се с това виждане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата госпожа Капон. Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Ще разделя изказването си на три така, както са и предложенията ми в точката.
“(2) Дънъчната основа при доставка на територията на страната се определя на база на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се считат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.”
Могат ли тези плащания да нямат обезщетителен характер? Питам, защото, след като я има тази част на изречението, значи има смисъл да я има. Пак казвам, те не са възнаграждения. Аз и вчера в работната група си признах, че се обърках между двете части.
Ако те нямат обезщетителен характер, какво се случва? Това е въпросът ми по този текст. Защо трябва да го има това изречение, ако, както вчера ме убеждаваха колегите, няма никакво значение дали го има или не.
Връщам се към точка, която смятам, че е изключително важна и ще се опитам за колегите, които са извън работната група, да я обясня. Данъчната основа не включва: “1. сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие”. Ако се предоставят на датата! “След датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им.”
Става въпрос за момента, в който имаш отстъпки с натрупване и получаваш във времето по-голяма отстъпка и за задна дата. Ти можеш никога да не достигнеш оборот 100 хиляди лева от една фирма, но може да се окаже, че ти ги достигаш на втория месец и на първата фактура взимаш за целия период.
Колегите вчера почти ме убедиха, че това трябва да стане с кредитно известие. Искам обаче да има гаранцията за това, тъй като снощи, четейки текста още веднъж, смятам, че е спорна логиката да пускаш кредитно известие за предходен период. Натрупването на оборота може да е в рамките на шест месеца. Според е въпросът за това кредитно известие, до колко това е възможно.
Прави сте, че в текста пише, че става дума за момента на предоставянето им, но спорно е, ако си натрупвал осем месеца и на деветия месец, за целия този период от раз практически трябва да издадеш фактура за 1000 лв. и още 1000 лева да прибереш още с кредитно известие.
Тоест, може да се получи спор за фирмите. Поставям този въпрос, защото смятам, че е важно особено за големите фирми, които правят за клиентите си тази отстъпка с натрупване. Това е вид бонус от страна на доставчика да може да стимулира продажбите примерно от неговата марка или от неговия вид, ако той е дистрибутор на две – три фирми, за да получи натрупването на оборота или с натрупването да вземе отстъпка и за предходния период.
Дано съм била ясна. Вчера господин Велчев също трудно ме разбра. Опитвам се днес да го обясня пак. Смятам, че в този вид на текста колегите са прави с логиката на кредитното известие, аз обаче не съм убедена, че когато излезе законът от пленарната зала, на улицата, както се казва, това ще е разбираемо с този текст.
За ал. 5, т. 2. Става въпрос за стойността на обикновените и на необичайните опаковъчни материали. Вчера говорихме за контейнерите. За всички оборотни материали – ако говорим за каси, за опаковки в първичния смисъл на думата – съгласна съм, че шест месеца е един нормален период. Но тук говорим за контейнери, които могат да бъдат пълни например със стока за ишлеме. Тогава смятам, че един период от 12 месеца е нормален, имайки предвид, че по-нататък законодателят дава възможността до 24 месеца да имаш извършване на услуги вече в отворена Европа, въпреки че тук в случая не е съвсем същото. Може да се окаже, че контейнерът е носител на определена стока. А превозът на един празен контейнер е скъпо занятие. Там трябва кран, трябва да се вдига и т.н., за да може да се извади. Смятам, че 12-месечният срок, ако това няма проблем с финансите, е един нормален срок. Пак казвам, не става въпрос за обикновените каси, където шест месеца като опаковка е нормален срок. Става въпрос, че тук са включени и контейнери, за които според мен транспортът е прекалено скъп, за да си ги разменяме като опаковки. Това е
Благодаря. ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Имате думата, госпожо Елкова. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Ние нямаме нещо специално предвид. Просто шестмесечният срок ни се стори достатъчен и разумен за тази хипотеза за връщане на обичайните опаковки, в това число и на контейнерите. Разбира се, ако прецените, че 12 месеца е по-добър срок, би могло да се приеме. За нас шест месеца беше достатъчен и разумен срок.
Благодаря. ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Елкова. Признавам си, че и двете оценки ме смущават. Защо шест месеца и защо дванадесет? Вероятно е по-добре да е 18 месеца. Тоест, каква е икономическата аргументация.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Аз пак казвам, господин председател, че тук става въпрос за един нормален, толерантен срок, в който опаковката може да се върне. Има различни начини на отношения между доставчици и клиенти. Някъде плащаш опаковката, след което ти възстановяват сумата, защото е нормално да имаш...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не оспорвам сроковете, но задавам въпроса защо да е 6 или защо да е 12 месеца.
МАРИЯ КАПОН: Един контейнер понякога се пълни с 22 тона. Ако трябва да го върнеш в рамките на един месец, защото ти си освободил стоката, теб не те интересува изобщо дали са шест или са дванадесет месеца. Но един контейнер, който реално е вид склад, може да съхранява различни материали. Това може да е хладилен контейнер, може да е нормален контейнер. Ако ти я обработваш тази стока по някакъв начин, преносът на този контейнер е изключително скъп, за да караш фирмите в шестмесечен срок да ги връщат и пак обратно да пътуват, за да се прави тази операция или тя ще се прави само формално. ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако има статистика или някакви изчисления, които показват еди какво си, разбирам.
Заповядайте, господин Кънев. Имате думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин председател, аз предлагам да подкрепим 12-те месеца. Не гледайте на контейнера като на нещо, което пътува по корабите и по вагоните. Не е това контейнерът. Вече има контейнерно зареждане на оборудване като мастила, прахообразни вещества и т.н. Тъй като имам някакъв опит в един определен отрасъл, трябва да ви кажа, че мастилото вече не се налива в печатарските машини, както беше едно време, с кофите. То е в едни малки контейнери по половин тон, с определени нюанси цвят, компонентност и т.н. Аз мисля, че една година е достатъчен срок, защото, ако за една година не го ползваш, защо си го поръчал. Нека да приемем предложението за 12 месеца. Би могло да стане за 16 или 18, трудно е да се каже. Но мисля, че 12 месеца е достатъчен срок.
Благодаря. Заповядайте, господин Савов. Имате думата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли някой да възразява срещу 12-те месеца? Няма. Явно тази част от предложението на госпожа Капон се приема. А другите неща вносителят не подкрепя.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз много държа вносителят да ми каже разликата, ако го няма изразът “които имат обезщетителен характер”. Тук пише: “не се отчитат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки”. Вчера водихме дебат и се каза, че няма как да не са. Хайде сега да видим обратното. Защо да не се приеме да го няма този израз – “които имат обезщетителен характер”.
Господин председател, Вие може би помните от вчера дебата ни в работната група.
Благодаря. ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте, госпожо Златанова. Имате думата.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Те могат да имат престационен характер. Например при договор за финансов лизинг, когато доставчикът е избрал лихвата да е облагаема. На практика за него лихвата му е престация за отложено плащане при лицензионен договор. Ако е избрал тази лихва да е облагаема, трябва да се обложи. Затова е казано, че лихвите с обезщетителен характер не се включват в данъчната
МАРИЯ КАПОН: По каква причина искаме това. Вие виждате, че съм абсолютно права. Аз нарочно зададох този въпрос, защото Вие вчера се опитвахте да ме убедите в обратна посока. Мисля, че помните дебата. Затова днес питам защо искате тези да ги облагаме. КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Не, ние не искаме да ги облагаме. Законът дава право на лизингодателя, ако иска, тази услуга да му е облагаема. Законът му признава тази лихва за освободена доставка. Когато той обаче извършва освободена доставка? Той ползва частичен данъчен кредит на общоадминистративните си разходи. Затова законът му дава право, ако иска, тази лихва да я обложи с данък, за да не прави корекция на общоадминистративните си разходи и заради едната единствена лихва да прави корекция за ползван данъчен кредит за хартия, компютри и т.н.
МАРИЯ КАПОН: Съгласих се. КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Казахме, че това се отнася за ал.5, т. 1. И вчера казахме, че когато възникне основание да се ползва някаква търговска отстъпка, в момента, в който
Не мога да гарантирам на госпожа Капон, че на някой данъчен може да му хрумне, че това кредитно известие е издадено не в съответствие със закона. Законът казва: имаш право да използваш отстъпката, когато възникне основанието. Тоест, установява се, че са набрани 10 хиляди лева оборот и по договор пише, че за всички количества, които си закупил до този момент на набиране на оборот, ще можеш да ползваш по-голяма отстъпка. Значи в този момент настъпва основание да се ползва отстъпка.
Тази точка казва, че тази отстъпка се ползва чрез намаляване на данъчната основа
МАРИЯ КАПОН: А, ако отпадне този израз?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Ако отпаднат тези думи, няма да може да се възползва от това. МАРИЯ КАПОН: Госпожо Златанова, това, което си говорим, едва ли не е едно и също. Ако това, което Вие казвате, е така, тогава какъв е проблемът да отпадне цялата част от това изречение? Тогава ще се каже: данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намалението. Какъв е проблемът? Никакъв! Тогава е ясно за какво става
Ако не, ще трябва да им размножаваме стенограмата от тук и от пленарната зала, с което да имаме обяснението, че това е така.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Ако се каже, че търговската отстъпка и намалението не се включват в данъчната основа и влезе същият този данъчен, от който Вие се опасявате, той ще каже, че към момента на възникване на данъчното събитие взимането на тези стоки по договор още няма отстъпка, защото аз не съм достигнала оборот от 10 хиляди лева. И, махайки и втората част, изобщо няма да може да се ползва намаление на данъчната основа. Това е.
МАРИЯ КАПОН: Не съм съгласна. КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Когато отстъпката зависи от някакво бъдещо събитие, от някакви бъдещи факти, те не могат да бъдат известни днес и сега, когато предоставям стоките. Този данъчен просто не може да предполага, че наистина за шест месеца това лице ще направи този оборот. Благодаря. ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам да подложим на гласуване предложенията.
Ние говорим, че до 10 хиляди лева данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка, която му е 3 процента. В момента, в който той направи 11-те хиляди лева, това не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, а съгласно неговия договор. И там е ясно, че това са 2-та процента плюс 3-те. Те му се приспадат от плащането и въпросът приключва.
Така че, ако това е така, както твърдите, аз ви гарантирам, че така текстът е много по-защитим, отколкото обратната част. Разбира се, народните представители ще решат кое ще подкрепят. За мен датата на получаване и на възникване на данъчно събитие определя дори в последващ период вече мисъл, при която ти да мислиш от страна на Националната агенция за приходите сумата на търговската отстъпка в момента намаление или не. И те са прави да разсъждават по този въпрос. Благодаря.
РОСЕН ИВАНОВ: Това, което предлага госпожа Капон, е все едно вие да купите нещо, което струва 10 лв., а да начислите данък само върху 8 понеже може би вашият клиент след 6 месеца ще направи толкова много оборот, че да получи отстъпка за 8 процента. Това не може да стане. Първо, ние не знаем дали въобще това ще се случи. Може да се случи, може и да не се случи. Получава се така, че вие плащате за нещо 10 лв., а ви начисляват данък върху 8 лв. И, ако вие достигнете оборота, трябва да отидете, за да ви върнат другите 2 лева. Това просто няма как да стане. Няма кой да контролира това нещо. Нито доставчикът може да контролира това, а още по-малко пък администрацията. Самият доставчик трябва да поеме риска да получи 10 лв., но да начисли данък върху 8, тъй като неговият клиент нормално след една година би постигнал оборот, при който би изкупил стоката за 8 лв.
МАРИЯ КАПОН: Прощавайте, обаче Вие или се правите, че не ме разбирате, или не искате да го разберете. Клиентът, докато направи оборот от 10 хиляди лева, той си получава отстъпката до 3 процента. В данъчната основа на доставката му се зачитат трите процента. В момента, в който направи следващата поръчка с още 500 или с 1000 лв., тоест, направи 11 хиляди лева, по договор той вече получава от 1 до 11 хиляди лева 5 процента, което означава, че, ако я няма втората част на изречението, съвсем спокойно от тази доставка от хиляда лева ще му бъде приспаднато намалението, търговската отстъпка за първите от 1 до 10 хиляди лева, които той отдавна е платил, и това са 200 лв. и петте процента върху сумата от 10 хиляди до 11 хиляди лева.
Тоест, не се опитвайте да ми извъртате думите как предварително доставчикът щял да поеме риск.
Но в момента, в който текстът е записан така, някой може да оспори това кредитно известие на доставчика за предходен период, защото той може да си събира 11 месеца и само на 12-ия той да го получава, ако такъв му е договорът.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте, господин Кънев. Имате думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал само да добавя, че, когато бях цивилен гражданин, а не военен, имах такива случаи и проблем нямаше. Или се приспадат сумите и със задна дата се оправят, или се прави бартер, тоест, се получават проценти. Проблем не е имало.
В момента аз ви предлагам да преминем към гласуване.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Кънев.
Има думата господин Димов. Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам само да кажа, че според мен, колкото и да разбирам госпожа Капон, това не е проблем на нашата комисия. Това е проблем изцяло на Министерството на финансите, което трябва да обучава в тези неща евентуално администрацията си. Те сигурно го правят. Но, каквото и да е, не е проблем за нас.
Проблем е дали определен данъчен ще разбере този текст или не. Но това не е наш проблем. Тоест, топката е в тях, те да си правят каквото преценят. Дали го правят или не, не знам. Надявам се, че го правят поне проформа.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви, господин Димов.
Госпожа Капон се откажа от първото си предложение. Третото го приемаме. Остана второто предложение, което трябва да гласуваме.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Капон.
“За” – 3, “против” – няма, “въздържали се” – 7.
Предложението на госпожа Капон по чл. 26 не се приема.
Две думи за предложението на господин Витанов. Тук според мен е казано коректно и е записано като данък, а не като нещо друго. Ако падне и го броим за данък, няма проблем.
СТОЯН ВИТАНОВ: Господин председател, за да няма недоразумение, го оттеглям.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Колеги, при това положение гласуваме чл. 26 с приетите промени от госпожа Капон.
Заповядайте, господин Желев. Имате думата.
СТОЯН ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Моля да обърнете внимание на отпадането на думичката “безвъзмездно” при гаранционното обслужване. Защо?
Второ, защо е предложено да отпадне ал. 8?
Трето, какво означават в ал. 5, т. 4 последните думи: “...и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършване на разходите”? Може ли един пример за това?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Заповядайте, госпожа Златанова. Имате думата.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Относно отпадането на думата “безвъзмездно” мога да кажа, че това беше по настояване на един от участниците в работната група – госпожа Нановска, която е одитор – като тя каза, че такова нещо “безвъзмездно гаранционно обслужване” няма. То във всеки случай било възмездно. Това се възприе от нас. Ако не се плаща самото гаранционно обслужване услуга по услуга, то е включено в цената и такова нещо – безвъзмездно гаранционно обслужване – не съществувало според нормите на счетоводството и одита.
В тази връзка работната група възприе да отпадне. То не е безвъзмездно и за клиента, но се води безплатна гаранция, примерно, за пет години.
Господин Желев, има специални текстове за безвъзмездно гаранционно обслужване по-нататък в закона, където се казва какво е доставка, кое не е доставка и т.н.
А по отношение на отпадането на ал. 8 мога да кажа, че тя е преместена по-нататък в члена за плащане на данъка.
А за т. 4 става дума за някакви суми, които доставчикът се ползва като една пощенска кутия. Не са за негова сметка, а ги прави от името и за сметка на друго лице. Така че естествено, че не може да ползва данъчен кредит. Представете си го най-общо като пощенска кутия. Този текст казва, че тези разходи, които като разчет се отразяват, не се включват в данъчната основа на автомобила, който Вие ще продавате във Вашия случай.
СТОЯН ЖЕЛЕВ: Тук пише: “няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим....” – тази част не ми е ясна.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Вие го ползвате като пощенска кутия и плащате 120 единици за нещо, от които 100 са основа и 20 разходи. Получавате същите 120 единици от Вашия клиент. Имате ли основание да ползвате допълнително и 20 единици кредит? Разбира се, че не. Вие ще си вземете 120 единици от клиента и допълнително ще си дръпнете от бюджета кредит 20 и ще получите 140 единици.
СТОЯН ЖЕЛЕВ: Така се получава, че аз взимам 120 единици, давам на доставчика на тази услуга 120 плюс 20 ДДС и отделно от това трябва да внеса поради липсата на данъчен кредит, който ми се появява, още 20 единици.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Къде да ги внесете? Защо да ги внесете? Няма такова нещо.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Златанова.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя с промените, предложени от работната група плюс приетата промяна от госпожа Капон.
Моля, гласувайте текста на чл. 26 в този му вид.
“За” – 8, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Текстът на комисията за чл. 26 се приема.
Преминаваме към чл. 27.
Тук има предложение от народния представител Ясен Попвасилев.
Имате думата, господин Попвасилев. Заповядайте.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз и вчера представих основанията си пред работната група.
Нашето предложение е да отпаднат от ал. 1 т. 2 и 3 поради това, че никъде в директивата няма такова изискване. Имаме и още едно допълнително основание. С този текст на чл. 27 според мен се намаляват и възможностите на данъчно задълженото лице и ще цитирам чл. 29, ал. 6 от сега действащия Закон за ДДС, където е предвидено, че ако имаше такава доставка на земя или доставка на нови сгради и ако в крайна сметка пазарната цена падне, да можеш да промениш данъчната основа на база на пазарната цена.
От една страна, пак казвам, това не се налага от самата директива, а, от друга страна, се ограничават правата на данъчно задължените лица.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Госпожо Златанова, имате думата по това предложение. Заповядайте.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Вчера уточнихме, че това е наше решение, защото се притесняваме, че с прехвърлянето на имоти очакваме измами.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз пак ще кажа, че подобен текст има в сега действащия закон. Ако има установени такива измами, то би трябвало и сега да ги има. Ако има пък основание за търсене на измами, те са в друг член на закона. Когато стигнем до него, тогава ще го обсъждаме. Там става дума за освобождаване от отстъпеното право на строеж и прехвърлянето на нови сгради на груб строеж. Там търсете измами, а не в този текст на закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Попвасилев.
Позициите са ясни. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Моля, гласувайте това предложение.
“За” – 1, “против” – няма, “въздържали се” – 8.
Предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 27.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за чл. 27.
“За” – 8, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
Текстът на вносителя за чл. 27 се приема.
Преминаваме към Глава трета. По заглавието няма предложения от народни представители.
Моля, гласувайте заглавието на вносителя за Глава трета.
“За” – 9, “против” и “въздържали се “- няма.
Текстът на вносителя за заглавие на Глава трета се приема.
Преминаваме към чл. 28.
По този член има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от работната група. Има ли някой, който ще го отстоява? Режимът е същият, няма промени.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мария Капон за чл. 28.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Капон.
“За” – няма, “против” – няма, “въздържали се” – 8.
Предложението на госпожа Капон по чл. 28 не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 28.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 28 се приема.
Преминаваме към чл. 29 и 30.
По тези текстове няма постъпили предложения от народни представители. Има ли съображения по тях? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за чл. 29 и 30.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за чл. 29 и 30 се приемат.
Преминаваме към чл. 31.
Тук има предложение на госпожа Мария Капон. Той е същото като предишното. На практика вече го отхвърлихме.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон за чл. 31.
За” – няма, “против” – няма, “въздържали се” – 9.
Предложението на госпожа Капон за чл. 31 не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 31.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 31 се приема.
Преминаваме към чл. 32.
По този член и до чл. 38 включително няма постъпили предложения. Имате ли някакви съображения, колеги? Не виждам.
Моля, гласувайте текстовете на вносителя за членове от 32 до 38 включително.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстовете на вносителя за чл. 32, 33, 34, 35, 36, 37 и чл. 38 се приемат.
Преминаваме към чл. 39.
По този член има предложение на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов. Това предложение не е подкрепено от работната група. Някой има ли желание да се изкаже по него? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов.
“За” и “против” – няма, “въздържали се” – 9.
Предложенията на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов за чл. 39 не се приемат.
Тук има предложение и от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от работната група.
Господин Димов, имате думата по това предложение. Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Моето предложение е изразът “първо и пряко свързани с тях” да отпадне, с което искам не толкова да отпаднат, а да получа отговор на въпроса защо се появява. Чета по-надолу и там всъщност са изброени нещата, които на практика според мен влизат в “и пряко свързани”.
Ще защитя първото и второто предложение поотделно, защото става дума за две различни неща.
Аз се опасявам, че под “пряко свързани” тук може да се отвори врата за минаване на неща, за които е съмнително дали са пряко свързани. Просто ще моля за разяснение, защото не ми е ясно какво са имали предвид вносителите и не може ли да се изчерпи с текст, който не обобщава по този начин?
Що се отнася до второто ми предложение, аз мисля, че тук трябва да се включат всички тези доставки за подпомагане на хората в неравностойно положение, хората с увреждания. Не може те да бъдат отпуснати и да се дължи данък добавена стойност за тези неща. Ако е казано някъде другаде, моля да ми се каже. Ако не, аз виждам, че по т. 4 на това Приложение ІІІ медицинско оборудване, помощни средства и прочее са неща, които могат да не се облагат с данък добавена стойност.
Ако сте имали предвид специално колите, нека да кажем за колите. Но всичко останало не може да се товари с данък добавена стойност. Това за мен просто е абсурд.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Виждам, че госпожа Димитрова иска думата. Заповядайте, госпожо Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Искам преди всичко да попитам при внос предвидено ли е да бъдат освободени техническите помощни средства за хора с увреждания и освен това при вътрешнообщностното придобиване, тъй като това е много важно, за да могат хората с увреждания да имат качествени технически помощни средства, внесени от Европейския съюз. Предвидено ли е да бъдат освободени при вътрешнообщностното придобиване?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател! По първия въпрос на господин Димов – за “пряко свързаните с тях”.
Това е точно така в директивата, господин Димов. Пренесено е едно към едно тук, в законопроекта. Това е основата на директивата. Там е развито по същия начин.
НЕНО ДИМОВ: Аз нямам проблем, госпожо Елкова. Вие не се ли притеснявате? Ако Вие не се притеснявате, аз ще си оттегля предложението.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Тук става въпрос примерно за платения престой в болницата.
НЕНО ДИМОВ: Ако не се притеснявате, кажете, че не се притеснявате и аз ще си оттегля предложението.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: При внос има възможност за освобождаване по един митнически регламент. Когато са освободени от мита, се освобождават и от данък добавена стойност. Това е записано в чл. 58, ал. 1, т. 1. Има един регламент, който освобождава от мита, респективно и от ДДС на помощни технически средства. В регламента са описани и условията: да се внасят от хора с увреждания или от организации на хора или за хора с увреждания. Има си условия. Така че, ако по регламента се освобождават от мита, ще се освобождават и от ДДС.
НЕНО ДИМОВ: Считам проблемът за решен. Оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Госпожо Златанова, за вътрешнообщностните доставки имаше въпрос. Моля да отговорите.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! В чл. 65, ал. 5 са изброени освободените вътрешнообщностни придобивания. Там в т. 2 можете да видите, че са освободени вътрешнообщностните придобивания на стоки, чиито внос на територията на страната би бил освободен, което означава, че, ако стоките се придобиват директно от човек с увреждания, при условията, които са условия за освобождаване от ДДС при внос, ще бъде освободено и вътрешнообщонстното придобиване.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Тогава да считаме, че въпросът е уреден. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря и аз.
Тук е и предложението на госпожа Капон, което е в същия дух.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Аз съм категорична, че има достатъчно доставки, които не са по здравни услуги по т. 1. Дадох примера с чл. 130 – доставка на лек автомобил или мотоциклет, специализиран за хора с увреждания. Тоест, когато поръчката е ясна, при положение, че това нататък в закона не отпада, когато това е направено за хора с увреждания.
Аз съм категорична, че така написан текстът, не го включва. Държа да бъде гласуван този текст. За мен автомобил без педали няма как да си го купи някой, защото просто няма да има ДДС върху него по-нататък.
Така че ви моля това да бъде изрично записано: “както и, когато доставките са част от здравни услуги по т. 1”. Може да се окаже, че някой иска заради срокове или каквото и да било, дори и да се случи това в определен период, да не минава през нормалната процедура, когато купува протеза. Прощавайте, Министерство на финансите, въпросът е какво ще я прави, ако не е целенасочена.
Така че аз не разбирам текста във вида, в който е записан. Затова смятам, че тези две забележки са задължителни, за да е ясен текстът.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
По втория въпрос вече имаше отговор.
Заповядайте, госпожо Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! За техническите помощни средства, че са освободени от ДДС доставки, на пръв поглед това е много добре. А всъщност не е така.
От години българските производители – има две фирми в Пловдив, които произвеждат инвалидни колички, има български производители на протези – или пък вносителите на модулни части, които вече се извършват протезирането в България, се оплакват и протестират, защото това, че са освободени от ДДС, всъщност накърнява техния бизнес. Те не могат да си възстановяват ДДС-то за всички разходи, които имат, свързани с производството, съответно те са ощетени спрямо другите производители. Те са в неравностойно положение.
А това, че те плащат ДДС, без да могат да си го възстановят, те го крият всъщност вътре в цената. Тоест, това, че са освободени техните доставки и услуги, не намалява цената на крайния продукт. В него пак е скрит този разход, който са направили, в цената.
Те отдавна поставят въпроса пред Министерството на финансите – да бъдат поставени наравно с другите производители и търговци, тоест, техните доставки и услуги да бъдат облагаеми с ДДС. Единственото, което е в интерес на хората с увреждания, е техническите помощни средства при внос и вътрешнообщностни придобивания да бъдат освободени от ДДС, защото ето тези модулни протези, с които съм на краката, които за съжаление отдавна в Европа и в целия свят са стандарт, а у нас инвалидите могат само да мечтаят за този вид модулно протезиране.
Тези модули засега ги внасяме, без да се плаща ДДС и мита. Ако тези модули бъдат обложени с ДДС, те ще станат просто недостъпни за хората с увреждания. Цената им ще бъде невъзможна и никой инвалид в България няма да може да си позволи такова протезиране.
Аз предлагам да разделим преференциите на две. Това, което касае освобождаването вътре в страната, всъщност да отпадне, защото то, след като не е в интерес на производителите, то не е в интерес и на самите инвалиди. А по-нататък, когато стигнем до члена за освобождаването при внос и при вътрешнообщностни доставки, там настояваме да бъдем освободени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Данчева.
Госпожо Златанова, имате думата. Заповядайте.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! На практика това предложение е точно такова, както в момента е в проекта. Протезите са освободена доставка, само когато лечебното заведение ти ги предоставя, когато са част от здравната услуга. Когато се купуват от фирма на територията на страната, това няма да е освободена доставка. И, както вече обяснихме, когато се внасят от хора с увреждания и от организации и са освободени от мита, ще бъдат освободени и от ДДС. И при вътрешнообщностно придобиване, ако се придобиват от тези лица при условията на митническия регламент, също няма да има ДДС.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря ви, госпожо Златанова.
Заповядайте, госпожо Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Само още една забележка. Протезният център в Горна баня, който в момента е единственият производител и доставчик на протези в страната, е регистриран като лечебно заведение по закона. Само че производството на протези е отделно. Протезирането се извършва всъщност като част от здравна услуга. Но това, че са освободени от ДДС, не ги устройва. Аз съжалявам, че доктор Иванов, който е директор на този център, в момента не е тук, за да обясни неговите мотиви.
Примерно те закупуват материали от доставчици в Пловдив, Варна и т.н. Те не могат да си възстановят ДДС-то за тези материали. Това, че не могат да си го възстановят, както и за много други неща, свързани с производството, всъщност ги ощетява. Като краен резултат те скриват тези допълнителни разходи в цената на протезата.
Аз не виждам този текст в интерес на кого е. Той не е в интерес нито на производителите, нито на инвалидите.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Данчева.
Заповядайте, госпожо Златанова. Имате думата.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Може би аз не разбрах нещо. Ако протезният център ги произвежда и ги продава на болницата...
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Той ги продава директно на крайния потребител – на човека с увреждане, който има нужда от протеза, а разплащането вече се извършва от платеца, който в момента е Агенцията за хората с увреждания. Тя извършва разплащането с производителя по така наречените лимитни цени.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Той не ползва данъчен кредит. Но, ако ползва данъчен кредит, ще трябва пък да начисли ДДС.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Да, да го начисли. Тези разходи, които ги имат, тъй като не могат да ползват данъчен кредит, те, така или иначе, си ги слагат скрито в цената.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Те слагат скрито в цената само платеното ДДС за суровини и материали. Но, ако има някаква печалба, тази печалба, ако е освободена доставката, не би се обложила. Ако я направим облагаема, би се обложила.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Данчев, Вашето предложение при всички случаи ще увеличи цените на техническите помощни средства. Ако мислите, че, ако се приеме Вашето предложение, производителят ще намали цената, няма да стане така.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това се плаща от Агенцията за хората с увреждания, така че в крайна сметка – от бюджета на държавата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, при това положение, ще се закупят по-малко помощни средства.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Аз си мисля, че в случая има грешен подход. Тук не е въпросът за производителя – дали той е включил частично скрити разходите за ДДС – така да го кажа. Тук е въпросът за другата страна – за потребителя на протезите. Цената е важна за агенцията, защото е важно за фиска. От друга страна, това е важно за потребителите, да не поскъпне услугата. Само за това става въпрос.
За мен, господин председател, е важно да знам само заради фирмите ли да се използва ДДС с риска да увеличим цената на крайния потребител. За мен това е странно – аз за първи път виждам някой, който иска да бъде обложен с ДДС. Това означава, че ние искаме да увеличим цената на потребителя, тоест, цената на този, който плаща. А този, който плаща, е държавата. И тук трябва да сме много наясно по тези въпроси.
Госпожа Деница Димитрова знае колко трудно правим бюджета и колко трудно го гледаме. Сега, от една страна, трябва да увеличим цената за агенцията, за да е по-лесно за фирмите, защото те имат скрити разходи, от друга страна, за този, който не ползва държавата като финансиране, също ще му качим цената с 20 процента. И няма такъв случай, в който това да се случи.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Не, не е съвсем така. В Европа, ако проучите европейския опит, там тези стоки и услуги са облагаеми с ДДС вътре в страната. Примерно в Германия на една протеза се начислява ДДС, както на останали стоки и услуги, именно за да може производителят да развива нормално своето производство и своя бизнес. А вече никъде инвалидите не плащат тези стоки и услуги от джоба си. Има осигурителни институти, които извършват разплащането.
МАРИЯ КАПОН: Става въпрос, че дори и да има осигурителни институции, в България те не са само частни осигурители. Тук става въпрос пак за бюджет. Разберете, че увеличение на цената в какъвто и да е сектор, го плаща държавата.
Вие водим тези разговори в тази комисия дългосрочно. Винаги стоя от другата страна. За първи път сигурно колегите ми виждат да стоя от страната на фиска, защото наистина в един момент това ще се отрази неблагоприятно на фиска. Ако сложим ДДС за две или три фирми, които на пръв поглед да могат да осчетоводяват ДДС, а да направим цената на стоката по-висока за държавния бюджет, от една страна, а, от друга страна, за частните осигурители, това не е нормално.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Данчева, това, което Вие предлагате, ако стане, от това ще има полза фирмата-производител, но не потребителят и не държавата. Защото финансовият поток, който държавата трябва да отдели при един и същи продукт, се увеличава. Държавните разходи се увеличават. Единствено полза има производителят. За потребителя може би няма да има никакъв ефект.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Господин председател, ще дам един елементарен нагледен пример, може би за да стане по-ясно.
Предполагаме съвсем условно, че три компонента се закупуват от доставчици от дадена фирма, която се занимава с производството на протези. Съвсем условно приемаме, че и трите компонента са по 120 лв. с ДДС. Ако фирмата не е регистрирана по ДДС, имаме 360 лв. стойност на закупените материали с ДДС. В случая всъщност това е крайната цена на продукта. При 40 лв. печалба, крайната цена става 400 лв.
Ако фирмата е регистрирана по ДДС, понеже вече има право на данъчен кредит, изделията ще са на стойност 300 лв. При същата норма на печалба – 40 лв. – цената ще стане 340 лв. Но тук имаме и 68 лв. ДДС. Или крайната цена става 408 лв. Тоест, с 2 процента се оскъпяват продуктите, ако фирмата е регистрирана по ДДС.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, аз мога да развия същия пример по-просто. Трите входящи компонента струват 10 лв., а тя извършва собствена дейност за 300 лв., върху която се начислява 20 процента. Сметнете какво става.
Вие взимате варианта, че тя почти нищо не прави и тогава сте прав. Но, ако тя произвежда почти цялото изделие, разбирате, че примерът е точно обратен. Няма среден вариант.
Бюджетът дава 1 млн. лв., защото тези пари не идват от тези, които ги купуват. Ако тук цената скочи, с този 1 млн. лв. вместо да купиш 100 единици, ще купиш 80 единици.
Не можете да обосновете, че това е по-изгодно за хората с увреждания.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Само още две думи.
Въпросът е, че ако те са регистрирани по ДДС, както всички други нормални производители, предприемачи и бизнесмени, ще могат да развиват един нормален бизнес, а това в крайна сметка е в интерес на самите инвалиди.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие сама споменахте, че те си вкарват скрито тези разходи в цената. Така че пак стигаме до купувача, а не опираме до производителя. На производителя му е безразлично колко е цената. Обратното, нормата на печалбата той ще си я начислява върху тази по-висока себестойност.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да помоля доктор Данчева, тъй като тя според мен допуска една фундаментална грешка, казвайки в началото: което е добре за производителя, е добре и за потребителя. Аз мисля, че това не е точно така.
Затова ми се иска да се съсредоточим върху това, което ще е добре за потребителя, защото ние искаме да направим цената максимално добра за потребителя, а не за производителя. Защото това, което е добре за производителя, не винаги е добре за потребителя.
Затова нека да махнем за момент производителя и да се съсредоточим върху потребителя и да видим как ще бъде добра цената за него и там го направим така, че наистина да е добра за потребителя. Струва ми се, че се допуска грешен подход по въпроса.
Благодаря. Заповядайте, господин Попвасилев. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Тъй като тук се говори за цената на тези продукти, които се ползват от хора с увреждания, единствено възможното да падне тази цена е да въведем тази диференцирана ставка. Понеже в случая
Ще ви дам прост пример. Ако има един продукт и аз съм регистриран по ДДС, но тегля 20 процента на суровините, а пък начислявам 5 на крайния продукт, който продавам
Благодаря. Заповядайте, госпожо Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Само две думи за
Добре, да приемем този въпрос за сделки и услуги вътре в страната, че ще остане така. Но пак казвам, това, което е най-вече в интерес на потребителите, на крайния клиент или на човека с увреждане, това е да се въведат новите технологии. У нас няма нови технологии. За да могат да имат достъп хората с увреждания най-сетне до тези нови технологии, непременно при внос и вътрешнообщностните доставки трябва да бъдем
И само като председател на Асоциацията на шофьорите-инвалиди за колите имам един въпрос. Аз не знам дали тази тема ще я дискутирате или е минала вече. Но мога да ви дам пример, че в много европейски страни инвалидите при покупка на автомобил в страната – примерно в Италия – инвалидът си купува автомобил от автокъща, от автосалон, той не плаща ДДС. Ние сега, премахвайки всички облекчения при внос на автомобили за инвалиди, инвалидите ще трябва да купуват автомобилите наравно с другите хора и няма да имат никакви преференции. Тогава аз питам къде сме ние. Навсякъде в Европа под една или друга форма инвалидите при покупка на автомобил имат преференция – дали ще бъде освобождаване от ДДС, дали ще бъде пряка финансова помощ от държавата, но имат преференции. В Германия например помощта стига до 10
При нас, добре, премахваме чл. 59, т. 11 – облекчението. Какво правим в замяна на това? Нищо. Благодаря. Господин Димов иска думата. Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам въпрос към Министерството на финансите.
Това е освободена сделка и по начина, по който сега е написано, очевидно не може
Главата, която гледаме, е за освободени доставки. Когато е освободена доставката, не може да се ползва данъчен кредит. Ако обаче не е освободена доставка, ако бъде с данък добавена стойност с нулева ставка, той може да ползва данъчен кредит, тоест, да си връща 20-те лева и да не слага всъщност ДДС, защото то е нула.
Аз знам, че това противоречи на виждането да има единна ставка. Но този случай е
Вторият ми въпрос, за да не взимам пак думата, наистина е свързан с автомобилите. Аз знам защо се прави това – защото ние не можем да решим проблема с поголовния внос на инвалидни номера за хора – здрави, прави и пр. Това, че не можем да се справим с този проблем, означава ли, че трябва да го решим по този начин?
Благодаря. Госпожо Елкова, имате думата. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Първо, нашият ангажимент за хармонизация е с равна база. И това е принцип и по него няма спор. Тоест, всичко, което е освободена доставка в директивата, трябва да бъде освободена и при нас. И всичко, което е облагаема доставка, трябва да бъде облагаема и при нас. Така че ние въобще не можем да коментираме освободените доставки като нещо различно от освободени доставки. Това не е въпрос на някакъв каприз дали да е тук или да е там. Това са си освободени доставки за цялата общност. Даже сигурно знаете, че от него се отчислява процент за бюджета на Европейския съюз и базата принципно е изключително важна. Тоест, когато са освободени доставки, не може да се говори за облагаеми доставки със ставка нула. За облагаеми доставки със ставка нула принципът е различен. Там са вътрешнообщностните доставки и износа на практика. Те си минават през общата регулация на намалени ставки и въобще на това, което е допустимо. Не говорим за
НЕНО ДИМОВ: Извинявайте, но може би съм прочел грешно, но съм длъжен да изясня докрай този въпрос.
Приложение, което е предадено, в което пише “Списък на доставки, стоки и услуги и пр., за които може да се прилага намалена ставка ДДС” – за мен нулата е намалена ставка на ДДС.
В т. 4 пише: медицинско оборудване, помощни средства и други уреди, нормално предназначени за облекчение и т.н., което е конкретния случай. А по-горе пише: намалена ставка ДДС.
Тоест, ние може да имаме намалена ставка. Ако нулата не ви харесва, може да сложите 1 процент. ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това с намалената ставка е друга тема. Сега говорим за освободената доставка. Това са освободени доставки, когато са част от здравна услуга. За това говорим. Когато хипотезата е такава, те не могат да имат никаква ставка – нито нулева, нито стандартна, нито каквато и да е. Това са освободени доставки. Тези, които не са освободени, принципно биха могли да имат намалена ставка, когато са тук, в този
НЕНО ДИМОВ: Може и да говорим. ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не, специално с този състав, в който сме, не можем да говорим. НЕНО ДИМОВ: За проблема, който разискваме, ако трябва да се промени съставът, нека да се промени.
Има ли изискване тези неща да бъдат задължително освободени, а да не бъдат с намалена ставка?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да, аз казах. Това, което е освободена доставка, е задължително да остане освободено. То не може да бъде с намалена ставка, не може да бъде облагаемо изобщо. Това, което е освободено, е освободено. И толкова. Това е въпрос на базата. И там, където не е освободено, това е пак по базата. Тогава говорим за намалена ставка.
По втория въпрос – за колите. Това нещо с вноса и износа вече не съществува от 1 януари, което автоматично с ДДС-то при нас се решава проблемът. Не знам какви практики има по света, но колите са си облагаеми като нови. Те следват общия ред и са си облагаеми доставки. Ако говорим за преференции, които да бъдат предоставени на хора с увреждания, според нас това е проблем, който е разходен и те трябва да се подпомагат по друг начин. Ние специално не виждаме никакъв начин това да става чрез данъчни облекчения и намаления, особено с данък върху добавената стойност.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Може ли един въпрос? Когато колата се закупува от втора ръка, тоест, не е чисто нова, освободена сделка ли е това?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Отивате да си купите като физическо лице кола от Германия. Тя си е с платено ДДС и тук повече нямате в България ДДС. Там ще платите цената и тук нямате ДДС.
РОСЕН ИВАНОВ: Зависи от кого я купувате. Ако купувате колата от Германия, този, който я е купил преди пет години, е платил тогава ДДС-то. Ако има и ДДС в Германия.
Ако купувате от регистрирано по ДДС лице в Германия, най-вероятно – да.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Да, ще плати. С една дума, инвалидите ще трябва да плащат повече. Това е изводът. Ще трябва да платят 20 процента повече, отколкото сега.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако тази кола сте я купили преди пет години за 10 хиляди евро, в момента струва обикновено 2 хиляди лева и няма да има никакъв данък, тъй като лицето в Германия дължи данък само, ако има марш, който е над еди колко си.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Понеже Вие казахте, че данъчни облекчения не могат да се обсъждат, ще кажа, че аз отдавна правя предложения пред Министерството на финансите, което с лека ръка раздава данъчни облекчения, например по Закона за местните данъци и такси, един огромен кръг инвалиди – първа, втора, трета група си ползват данъчни облекчения и не плащат данък. Питам защо. Защо не промените тези закони така, че една огромна маса хора, които въобще нямат нужда от тези преференции, защото те не са хора със затруднения при придвижването, те ползват тези преференции, данъчни облекчения.
Ние отдавна апелираме, че тези преференции трябва да се дават само на хора със затруднения в придвижването, за които автомобилът е жизнена необходимост. Ето от къде ще дойдат парите в бюджета, за да може този огромен финансов ресурс да се насочи наистина към хората, които имат нужда от това. Но този закон все още си стои така, както си е от години и никой не си прави труда да го промени. После казвате: ами няма пари за колите за инвалиди. Ами няма да има пари. Същото е и със винетките, те също се раздават на огромен кръг хора и знаете какво става и с винетките – ползват ги внуци, правнуци и т.н.
Дайте да променим тези закони, този финансов ресурс да се даде наистина там, където има нужда.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Очевидно не разбрахте какво Ви каза госпожа Елкова. ДДС-то влиза в бюджета на държавата. Формата, която е избрана, е държавата чрез социалната си система трябва да ви го върне. Но сегашната практика за освобождаване на инвалидите е, че кола си купува не инвалида, а си купува мутрата.
Затова няма формално освобождаване, но държавата чрез социалната си система поема ангажимента да ви го върне. Тоест, колата за инвалида трябва да е без ДДС. Но връщането е под друга форма. Затова става въпрос. Иначе ще продължава практиката други да карат колите без ДДС, от което няма смисъл.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всичко това предполага и контрол така, че съответното социално ведомство на държавата да даде наистина там, където има нужда да даде. А що се отнася до другите закони, за много ви благодаря за предложението. Радвам се, че в този формат го правите. Ние имаме абсолютната готовност да стесним обхвата. Ние сме вносители, така че при първа възможност сме готови да го направим.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Елкова.
Господин Димов иска думата. Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз вече не задавам въпрос към Министерството на финансите, а се обръщам към колегите, защото на практика с това, което и самият Вие казахте, това е нормален социалистически подход, който е нормално Вие да правите – да взимате пари и след това да ги връщате. Нормално е от наша страна да заявим, че това е погрешен подход и де факто Вие по този начин ощетявате инвалидите, защото не може да се упражнява контрол. Само че контролът е работа на държавата и тя по този начин прехвърля своята отговорност върху хората, които са в неравностойно положение.
Дотолкова, доколкото този спор няма да го решим тук, вероятно ще се мине към гласуване, аз имам конкретно предложение обаче по другия спор – със ставката ДДС.
В Приложение ІІІ, което ни е предадено, госпожо Елкова, и това вече не го казвам като въпрос, а като позиция, е записано “Списък на доставки на стоки и услуги, за които може да се прилага намалена ставка ДДС”. Намалената ставка ДДС по директивата, ако правилно си спомням, е от 5 до 15 процента. Тоест, ние можем да имаме 5 процента ставка ДДС за определен вид стоки. Чета т. 4 дословно: медицинско оборудване, помощни средства и други уреди, нормално предназначени за облекчаване или лечение на увреждания, за изключително лично ползване от лица с увреждания, в това число за ремонт и т.н.
Това нещо се дава като възможност от директивата и никой не ни иска да бъдат в освободените сделки. Могат да бъдат с ДДС 5 процента, да се ползва данъчен кредит от 20 процента и да имаме реално намаление на цените от 15 процента.
Това нещо, господин председател, Ви моля да го подложите на гласуване, въпреки че не е внесено като официално предложение между първо и второ четене, защото е от изключителна важност за тези хора.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин Димов, съжалявам, че присъствието на външни хора Ви накара да държите политически речи. Главата се казва “Освободени доставки и придобивания”. Здравните услуги са освободена доставка. Ние категорично не можем да го сменим. Вие искате да обложим здравната услуга. Това е абсурдно. Като отидем на режима за облагане, за което се отнася това Приложение ІІІ, можете да направите това предложение. Но тук изказвания, че било социалистическо... Аз не знаех по времето на социализма държавата да връща ДДС, тъй като имаше друг данък.
НЕНО ДИМОВО: Имаше комунизъм.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Хубаво е, ако е имало комунизъм. Аз поне не доживях до него. Явно сме живели в различни времена. Но дайте да оставим политически речи за пленарна зала. Здравната услуга тук е освободена доставка. Ако Вие имате предложение да я обложим в разрез с изискването на Европейската директива, дайте да го направим.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Аз се връщам към професионалния дебат по данъчното законодателство.
Твърдя, че независимо от положението на фирмите – тук вече се каза, че те скриват разходите си в цената - ако наложим на тези услуги данък добавена стойност, ще се качат цените за граждани, за каса и за тези, които ще плащат услугата. Мисля, че във всички време, дори и когато сме били в противна ситуация, съм казвала, че с акциза ще се случи еди какво си, съм била права.
Продължавам да твърдя, че, за да защитим двата интереса, трябва да оставим нещата така, както са в случая. Така ще защитим интереса и на фиска, от една страна, и, от друга страна, на потребителите. Аз мисля, че не само здравните услуги, а по възможност всички видове услуги в тази насока, дори и да не са здравни, трябва да бъдат освободени от ДДС.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Има думата господин Имамов. Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Димов, аз искам да кажа нещо във връзка с Вашето предложение.
Не съм сигурен, че е по-добре тези услуги да бъдат в групата на услугите, които са с редуцирани ставки вместо да бъдат в групата на освободените. Основата на Вашето предложение е такова – тези услуги да минат от групата на освободените доставки в групата на доставките с редуцирана ставка, с което давате право на производителя да си тегли данъчен кредит и в същото време той ще си начисли 2, 3 или 5 процента върху цената.
Не съм сигурен в крайния ефект. Трябва да се направи анализ и то сериозен анализ дали ще стане по-добре при това положение. Не съм сигурен дали ще печелят крайните потребители при тази ситуация.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
Заповядайте, госпожо Данчева. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател! Имам само един въпрос.
Струва ми се, че в т. 3 има пропуск. Защо говорим само за протези. Ако имаме предвид услугите по предоставянето на технически помощни средства за хора с увреждания, защо говорим само за протези. Ако примерно в “Пирогов” или в Протезния център в Горна баня се налага поставянето на корсет при сколиоза. Корсетът се смята ортеза. Това не е протеза. Ортезите са други неща. Например те се използват при .... апарати, при детски паралич и т.н.
Ортезите няма да бъдат освободени, а само протезите ще бъдат освободени. Струва ми се, че трябва нещата да се уточнят, защото, ако текстът остане така, той е категоричен, че само протезите се освобождават. Протезите са изделия, които заместват липсваща част, а ортезите са средства, които подпомагат загубена функция. Дадох ви пример с някои апарати, корсети, бандажи и т.н.
Затова тук може би трябва да се допълни с доставката на протези, ортези, а и всъщност с ортопедични обувки, които се изработват в тези заведения.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: В чл. 40 има “технически помощни средства”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Златанова, имате думата.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Това, което директивата дава възможност да бъде освободена доставка, е предоставянето на протези, когато те се извършват от самото лечебно заведение. Останалите помощни технически средства за хора с увреждания трябва да са облагаеми с освобождавания при внос и при вътрешнообщностно придобиване.
Така че, ако тези ортези не са протези, а са помощно техническо средства, ...
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: В директивата не е ли казано “ортопедични апарати”?
МАРИЯ КАПОН: Нека аз да обясня. Разбрах какво е предложението на господин Нено Димов. Смятам, че това е едно много разумно предложение – ставката да е нула. Тоест, има ставка, ползва се данъчен кредит, обаче ставката е нула.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, това го обсъждахме там, където има диференцирани ставки. Тук обсъждаме освободени доставки. Отиваме на друга част от закона, където се обсъждат диференцирани ставки. Вчера се споразумяхме да спрем на диференцираната ставка за туризъм.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Извинете, но къде в европейските директиви се говори само за протези? Аз не съм видяла токова нещо.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Чл. 13а говори за освобождаване на здравните услуги. В тези здравни услуги можем да сложим единствено протезите....
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: И другите средства, които ви изброих, също са част от здравни услуги. Изработването на един корсет, на една ортеза, на един ортопедичен апарат е част от здравната услуга. Може би тук с терминологията трябва да се справите, защото хората не са много запознати какво е ортеза, какво е протеза и т.н. Но, така или иначе, всички тези, най-общо казано, ортопедични апарати, както и в европейските директиви говорят за ортопедични апарати – включва всичко това, което споменах – протези, ортези, ортопедични обувки, бандажи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Какъв е проблемът, ако това е част от здравна услуга, да бъде освободена от ДДС.
Има думата госпожа Дренска. Заповядайте, госпожо Дренска.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Благодаря Ви, господин председател!
Господин председател, не може ли да отложим този текст и да го прецизираме? Във връзка с нашето предложение тук също възниква един въпрос, тъй като министерството твърди, че то на практика е подкрепено. Обаче от тази директива, която ни е раздадена, излиза, че тези помощни технически средства трябва да имат ставка, а не да са освободени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Дренска, говорим, че това е главата за освободени доставки, а има друго място в законопроекта, където се намират диференцираните ставки.
ТОЕДОРА ДРЕНСКА: Да, но Министерството на финансите твърди, че тези доставки са освободени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тази доставка, когато се прави от здравно заведение, е освободена, а Вие искате да сложим диференцирана ставка, което е на друго място и ще я обсъждаме заедно с туризма, а не тук. Тук се разбрахме, че ще се потърси по-коректна редакция и, ако е възможно, освен протезите – само да не влезем в колизия с европейската директива – да включим и другите средства, ще ги включим. Има ли някой да възразява срещу това? За какво дебатираме тогава? Аз не виждам зла сила, която да е против това. Ще направим консултация с директивата, ще редактираме текста. Имаме воля и всичко, което може да влезе в рамките на здравната услуга, да влезе.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Добре, да се включат протези, ортези, ортопедични обувки, защото, когато са по медицинска индикация, те са здравна услуга.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Стела Банкова и господин Минчо Христов. Те предлагат нулева ставка не на доставката, а на лекарствата и на лекарствени средства. Но, повтарям, на това предложение не му е тук системното място. За да бъде тук, трябва да е част от здравна услуга.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Банкова и господин Христов.
“За” и “против” – няма, “въздържали се” – 9.
Предложението на госпожа Банкова и господин Христов не се приема.
Следва предложението на господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, аз оттеглих първото си предложение, а за второто предложение се разбрахме, че не му е тук мястото. Трябва да отиде на друго системно място.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре, господин Димов. Това предложение се оттегля от тук, а втората му част отива в диференцираните ставки. В такъв случай тук няма какво да гласуваме.
Следва предложение на госпожа Капон, за което също мисля, че не му е тук системното място.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Мария Капон.
“За” и “против” – няма, “въздържали се” – 9.
Предложението на госпожа Капон не се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага в т. 2 след думата “органи” да се добави “тъкани и клетки”.
Моля, гласувайте предложението на работната група за чл. 30.
"За" - 8, "против"- няма, "въздържал се" - 1.
Текстът на комисията за чл. 39 се приема.
Преминаваме към чл. 40.
Тук има предложение на госпожа Теодора Дренска.
Заповядайте, госпожо Дренска. Имате думата.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Господин председател, предлагам това предложение да отпадне от тук и да му намерим систематичното място.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Дренска.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 40.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Текстът на вносителя за чл. 40 се приема.
Преминаваме към чл. 41.
Тук има предложение от народния представител Маруся Любчева. Работната група подкрепя по принцип това предложение.
Господин Димов има също предложение по този текст.
Заповядайте, господин Димов. Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един въпрос към вносителя. Какво разбирате под “заместващи уроци”? Може ли урокът да бъде заместващ образованието? Ако става дума за частни уроци на човек, който ходи на училище, е едно. За това ли става дума или става дума за ученик, който взима уроци при някого и се явява накрая на изпит за диплома.
Този термин не ми стана ясен – какво значи “заместващ урок”, е не просто “урок”.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Заповядайте, госпожо Златанова. Имате думата.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! По директивата това не е заместващо училището или университетско образование, а предоставянето по принцип на частни уроци по утвърдения учебен план за съответния курс – основно, средно и университетско образование.
НЕНО ДИМОВ: Защо това не са просто “уроци”, а “заместващи уроци”?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Златанова Ви го каза много сложно. Това е частен ученик, какъвто ние в момента нямаме по нашето законодателство. Тоест, приемаме възможността от директивата, каквато сме имали преди много години, да ползва частен учител, вместо да ходи на училище и накрая се явява на изпит за диплома. В момента го нямаме като практика у нас, но вече се вкарва като възможност.
НЕНО ДИМОВ: А за учебниците? Вие освобождавате само доставката на учебници. Няма ли да стигнем до същия проблем, какъвто имахме току-що. Този, който ги произвежда, който ги отпечатва, в края на краищата, не е освободен, качва цената. Не ми е ясен този въпрос по веригата. Ще го оттегля, ако ми го обясните логично.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Досега учебните помагала бяха освободени, включително и тези, които се продават на “Славейков”, утвърдени и одобрени от съответните министри. Те също бяха освободена доставка.
Директивата дава възможност доставката на самия учебник или учебното помагало да бъде освободено единствено, ако се предоставя от детската градина, от училището или университета.
НЕНО ДИМОВ: Тоест, вие в доставката включвате целия цикъл? Доставката е всичко за вас. Учебника идва в детската градина и той за нея е освободен от ДДС.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Не, когато детската градина си го купува от книжарница, ще си плати ДДС-то. Когато предостави тези учебници на учениците, това вече е освободената доставка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Според мен пак го казахте по много сложен начин. Производителят си произвежда учебника, начислява си ДДС и си получава обратно. Ако детската градина го закупува, то го закупува без ДДС.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Не, не е така! По европейските директиви не е така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Е, кой го плаща това ДДС?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Детската градина.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Кого освобождаваме тогава? За детето е безплатно.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Когато детската градина прави доставка към децата, това вече е освободена доставка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, училището снабдява учениците и плаща ДДС. Така ли е? Тоест, бъркаме в държавния бюджет и взимаме 20 процента, за да ги върнем веднага. Много интересна процедура!
Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Производителят си начислява ДДС. На производителя всичко му е с ДДС. Той си е регистриран по ДДС – мастила, хартии и т.н. , всичко си е с включено ДДС. Той после си начислява ДДС на учебниците. Освободена е доставката от учебното заведение на ученици, деца от детски градини и т.н.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Елкова.
Заповядайте, госпожо Капон. Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, нека да водим този дебат цялото книгоиздаване и учебниците да бъдат или с диференцирана ставка, която е възможна. Разбирам, че няма политическа воля за нея и от страна на Министерството на финансите. Тогава ставката да е нула.
Но дайте да направим поне този реверанс към гражданската позиция и към образованието на децата. Готова съм всеки текст, който е предложен от господин Димов или от колегите, да го редактираме, да го променим, но наистина, що се отнася до образованието, да направим и невъзможното.
Знам, господин председател, че вчера говорихме за мляко и за всички останали неща. Но без духовната храна със сигурност не можем да стигнем доникъде.
Затова ви моля да не гледаме учебниците отделно, да ги гледаме като книгоиздателство и учебници така, както е описано в директивата, и да освободим тази дейност, като заложим или намалена, или нулева ставка.
Няма да има проблем, какъвто има с протезите примерно, защото в печатниците се правят и други нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, днес трябва да стигнем до стотния член.
МАРИЯ КАПОН: Не, не можем да стигнем до стотния член, защото тепърва започва дебата по членовете.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам там, където не обсъждаме ставката на печатните произведения, да не говорим за нея.
МАРИЯ КАПОН: Ако ще внасяме принципна позиция, трябва да ги обединим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз не разбирам тази схема и ако тя наистина е такава, тя е абсурдна. Училището купува учебници и плаща с ДДС и ги препродава на учениците без ДДС. И от бюджета отпускаме пари на училището да плати тези 20 процента. Преведете ми го на някакъв нормален език.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Така пише в директивата, господин председател. Така пише в Шеста директива: производителите плюс търговците трябва да начисляват ДДС по веригата. ДДС няма единствено, когато самото учебно заведение продаде тези учебници на учениците, на техните родители и т.н.
МАРИЯ КАПОН: Обаче може да е намалена ставката? Нали?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Директивата казва, ако учебното заведение е закупило учебниците, то си плаща ДДС-то. Ако след това ги даде на учениците и получи за това пари, тези пари не се облагат с ДДС. Презумпцията на директивата е, че самите учебни заведения по принцип са публично-правни субекти, които трябва да се занимават с образование, а не просто с търговия с учебници. Затова е освободена като доставка.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В Пловдивския университет учебниците са безплатни за студентите. По тази схема вместо учебника, когато е част от образователната услуга да бъде освободен, ние го облагаме като част от образователната услуга. Кажете ми кога е свободен? Само, ако ВУЗ-ът реше да разпродаде учебниците, тогава няма право да начисли ДДС-то. Това е абсурдно!
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, моят въпрос е следният. Може ли по тази верига до ВУЗ-а да имаме ставка – гледам така наречения списък – която да е различна от 20? Тоест, тя може ли да е 7?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Когато отидем на диференцирана ставка, тогава ще мислим. Тук, доколкото разбирам, е освободена образователната услуга. И, ако учебникът е част от образователната услуга, той трябва да е освободен. Аз не виждам кого освобождаваме тогава.
Заповядайте, господин Мустафов. Имате думата.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз имам един въпрос. Ако съм Ви разбрал правилно, означава ли, че, ако училището е закупило един учебник за 12 лева, след това трябва да го продаде на ученика за 10 лв.?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Не, за 12 лв. ще го продаде, но няма да си начислява ДДС.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Доставката е освободена. Как ще сложите ДДС?
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, дайте да въведем ред. Аз мисля, че Вие не ме разбирате.
Бюджетът дава средства на учебните заведения да закупят учебници. Ако седим от страната на фиска, си плащаме ДДС-то по веригата и след това, ако няма да се плаща, но ДДС-то е платено, от една страна. Аз не мога да разбера смисъла на цялото това упражнение.
Ако учебниците са безплатни, то ВУЗ-ът си е платил ДДС-то. Ако се окаже, че те се плащат и някой реши да ги осребри, не може да вземе дори фактура с ДДС, защото ВУЗ-ът няма как да даде фактура.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам само да ви прочета как звучи текста на директивата, а вече решението е ваше.
“Детското или младежко образование, училищното, университетско образование, професионално обучение или преквалификация, в това число доставка на стоки и на услуги, тясно свързани с него, предоставено от публично-правни субекти по предмета на тяхната дейност или от други организации, определени от съответната държава-членка за организациите със сроден предмет”.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Елкова, госпожа Златанова твърди, че ВУЗ-ът купува учебници с ДДС. В т. 3 пише: “Доставката на учебници и учебни помагала е освободена, когато стоките са доставени от ВУЗ-а”. Няма ДДС.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да, от ВУЗ-а. ВУЗ-ът си ги е купил с ДДС. От ВУЗ-а нататък няма да се начислява ДДС.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Попвасилев. Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз само искам да аргументирам нашето предложение, което, както и вчера в работната група казаха, че не е в синхрон с директивата.
С нашето предложение, първо, се поставят на равнопоставени начала тези, които доставят учебните помагала, независимо дали те са университети или са други издателства.
Второто нещо, което се постига с това предложение, това е връщане фактически към досегашния режим. Тогава този, който продава, не може да тегли ДДС, но не и да начислява, тъй като учебниците ще са освободена стока. Тоест, това, което Вие говорите за бюджета – да се получи положителен ефект – ще го има.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
САВОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз наистина много дълго мълчах до тук. Днес се получава следното. Вие добре схванахте въпроса, че когато продадат учебниците, учебното заведение не трябва да начислява ДДС. Обаче обърнете внимание, че след като се прие чл. 6, ал. 3, т. 2, че се счита за възмездна доставка и безвъзмездното прехвърляне на каквито и да са вещи, при придобиването на които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит”. Току-що приетият чл. 27 позволява да се извърши регулация за пазарна цена, което поставя следният въпрос. Ако учебното заведение ги придобие, а то ги придобива с ДДС, и след това безвъзмездно ги прехвърли на децата, ще бъде ли регулиран по силата на чл. 27, ал.1 , т. 1, която току-що се прие.
Второ, след като е поет ангажимент за отпадане изцяло на ограниченията на данъчната основа, чл. 27 в този случай ще се прилага ли? Това директно ще доведе до конфликт. Аз това го виждам от сега.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Савов.
Заповядайте, госпожо Елкова. Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател!
Не, няма да се счете за възмездна доставка, защото не е ползван кредит от училището. Това е причината. Тази доставка си е безвъзмездна, защото не е ползвано право на кредит. Това е моят отговор на Вашия въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Елкова.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Образователните услуги са освободени. Ако образователните услуги бяха облагаеми, тогава е друго. Ако училището ги даде безвъзмездно на учениците, тъй като то не е ползвало кредит за учебниците, не можем да го регулираме.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз Ви предлагам да прекъснем заседанието, защото явно има изнервеност и умореност вече в залата. Ние ще питаме още много дълго. Така че предлагам да спрем дотук.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, има предложение за прекратяване на заседанието. Разбирате, че приемането на закона лежи върху нас.
Можем да го прекратим до чл. 40, но дайте да се върнем назад в чл. 9 и чл. 21 – онзи прословут израз, който господин Витанов предлага да се замени.
Предложението е да заменим израза “въздържа се”. Другото предложение е в чл. 21, ал. 3, т. 2 – “неизвършване и неупражняване на права”.
Колеги, съгласни ли сте с тези промени? Да.
Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Редакционната поправка се приема.
Трябва да гласуваме и Приложението към чл. 32, за да можем да внесем текста дотук. Има ли бележки по това приложение? Това са кодовете по комбинираната номенклатура на Република България. Не виждам възражения.
Моля, гласувайте Приложението към чл. 32.
"За" - 9, "против" и "въздържали се" - няма.
Приложението към чл. 32 се приема.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър Димитров

Стенограф:

Божидарка Бойчева