П Р О Т О К О Л
№ 20

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 20

На 27 юли 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 654-01-102, внесен народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев на 21 юли 2006 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, № 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2006 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за данъците върху доходите на физическите лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Петър Димитров –председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем.
Раздаден ви е проект за дневен ред с три точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 654-01-102, внесен народните представители Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев на 21 юли 2006 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, № 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2006 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за данъците върху доходите на физическите лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.
Имате ли съображения по дневния ред? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към експертите на комисията чрез Вас, господин председател. Вече повече от два месеца се сблъсквам с един проблем, за който моля за съдействието на експертите. Проблемът е следният.
Данъчни служители са общински съветници. Може би част от колегите също да са се сблъсквали с този проблем. Те са представители на различни политически партии в общинските съвети. Техният статут е силно усложнен от факта, че те не могат да получават заплащане в качеството си на общински съветници, както са уведомени от съответните кметски администрации, кметове и председатели на общински съвети.
Ако това е вярно, то молбата ми е да направим такъв текст, с който да можем да разрешим този възел. Ако това не е вярно, то да направим така, че да стане достояние до общинските съвети в страната, че статутът върви по определен начин.
Имах възможността да говоря с присъстващите тук представители на ръководството на Министерството на финансите, да ги запозная и тях с този проблем, но мисля, че е редно и комисията да прояви желание и чрез експертите си да отговорим на тези хора. Пак подчертавам, че общинските съветници са разнопартийни, тук не става дума за някакъв партиен интерес.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Методиев.
Господин Кадиев, предполагам, че на някое от следващите заседание ще отговорите на поставения от господин Методиев въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз мога и веднага да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: По въпроса на господин Методиев наистина говорихме и наистина е факт, че има данъчни служители на Националната агенция, които са общински съветници от всички възможни партии. Тъй като те не са държавни служители, ако бъде преценено от присъстващите тук, трябва да се инициира промяна в ДОПК, която да даде право на служители на Националната агенция по приходите да имат право да получават възнаграждения от изборни длъжности. Ще бъде измислен текстът, който трябва да се направи.
След 1 януари 2007 г., те вече ще бъдат държавни служители и тогава по Закона за държавните служители вече имат право. Проблемът като че ли е за тези месеци до края на годината.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако разбирам правилно, господин Методиев може да поеме инициативата на един законопроект за изменение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Молбата ми е само експертите да ми помогнат.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз имам един въпрос – това засяга ли други категории общински съветници? Съветник има право да бъде всеки.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Зависи дали е държавен служител или не. Влизаме в други хипотези.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Въпросът е да не решим само въпроса с данъчните служители и да остане друга категория, за която отново да правим промени в закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За тези неща, за които аз отговарям, служителите на Агенция “Митници” категорично нямат право да бъдат общински съветници. Но това е по техния Закон за митниците. Те нямат право да участват в бордове, нямат право да имат собственост. При тях всичко е ограничено само и единствено до служебните им задължения в Агенция “Митници”. Но те така са си го направили. Там нито има искания за промяна, нито би следвало да има промяна. За учителите и за другите – не знам.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да се надяваме, че ще го решим в тяхна полза.

Преминаваме към първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Заповядайте, господин Янев, да представите законопроекта от името на вносителите.
ЯНИ ЯНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги от Бюджетната комисия, за мен е удоволствие днес да съм сред вас и да представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, на който съм съвносител, заедно с колегите Йордан Цонев и Татяна Дончева.
Основанията за разработването на този законопроект бяха критичните оценки в доклада на Европейската комисия от 16 май в частта относно политически критерии във връзка с въпросите, които касаят финансирането на политическите партии, прозрачността на този процес, а също така и в частност финансирането от неправителствени организации на тяхната дейност.
Водени от тези основни критични бележки, при работата си с колегите ние заложихме три основни линии на мислене, които предлагаме на вашето внимание с конкретните текстове на законопроекта.
На първо място, да се опитаме да доведем въпроса за контрола върху средствата, които получават и разходват политическите партии докрай. Тоест, да бъдат приложени всички онези механизми, които съществуват в нашата страна, и които са приложими за проверка на приходите и разходите както на физически лица, така и на юридически лица, да бъдат приложими към политическите партии. Този подход е изведен чрез изменението, което ние предлагаме, в чл. 34 и чл. 35, в които предлагаме, на първо място, след ежегодното подаване на декларациите пред Сметната палата, и извършването на одита, който е предвиден и до настоящия момент извършва Сметната палата, за който ние предлагаме да бъде съкратен като срок от 6 на 3 месеца, след това всички политически партии, които са получили бюджетна субсидия, техните отчети да бъдат изпратени за проверка от Националната агенция за приходите по реда на Глава 15 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
След извършването на тази проверка и резултатите от одита и от ревизията, тези данни да бъдат публикувани, да станат обществено достояние както в Бюлетина на Сметната палата, така и на Интернет страницата на Сметната палата. Като публикуването веднага след изтичането на срока – 31 март, Сметната палата се задължава да публикува и всички политически партии, които не са подали в срок декларациите си.
Втората посока, в която се опитваме да предложим решение за разширяване на отчетността и прозрачността в дейността на политическите партии, това е чрез въвеждането на специалната декларация, която е по реда на чл. 34, ал. 4, във връзка с направените дарения на политическите партии.
Забележете, че в сега действащия текст е предвидено да бъде представен списък на дарителите. Ние предлагаме това вече да се оформя с конкретна декларация, която декларация е приложение към самия законопроект, в която подробно да бъдат посочени дарителите, размера, стойността, вида на извършеното дарение и целта на извършеното дарение. Смятаме, че по този начин ще стане значително по-ясно какво се дарява на политическите партии.
Вторият акцент във връзка с извършването на дарителство от неправителствени организации, залагаме с отделна декларация или всъщност част от тази декларация по своето естество да бъде отделен списък, в който да бъдат посочени неправителствените организации, в които като членове и/или учредители са членовете на ръководните органи на политическите партии, на които са извършени тези дарения от неправителствените организации.
Следващият подход, който прилагаме към разширяването на прозрачността по отношение на дейността на политическите партии, е нашето предложение, което правим в чл. 30, а именно с въвеждането на новата ал. 3, в която предлагаме по отношение на членовете на ръководните и контролните органи на политическите партии да бъде приложен същият подход за деклариране на имуществото, какъвто се предлага по отношение на лицата, заемащи висши държавни длъжности. И този ред да бъде именно по Закона за публичността на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности.
За да ограничим и да няма двусмислие в това какъв е кръгът на лицата, които трябва да подадат такива декларации, давам две допълнителни пояснения.
На първо място, това са лицата, които не подават такива декларации именно по изискванията на Закона за публичността на имуществата, или по други закони във връзка със заеманите от тях длъжности. И които същевременно участват в ръководните и контролните органи.
Вторият ограничителен критерий тук е, че ние посочваме, че кръгът на тези лица са именно тези, които са посочени в регистрационните документи при регистрацията на политическата партия, и които изрично са посочени в чл. 17, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за политическите партии. Тоест, на базата на удостоверението, което се получава от Софийски градски съд за регистрацията на политическата партия се вижда кръгът на лицата, които би трябвало да подадат документи.
Това са мерките, които ние предлагаме, колеги, във връзка с увеличаването на прозрачността и яснотата във финансирането на политическите партии.
Оттук нататък следващият подход, който възприехме, след като предлагаме на обществото максималната допустима по българските закони до момента възможност за проверка в дейността на политическите партии и за откритост на тяхното финансиране, предлагаме да отпаднат излишните ограничения по отношение на възможностите за финансиране чрез дарения. В тази насока е нашето предложение да отпаднат ограниченията по чл. 24, т. 2 и 3, където досега беше предоставена възможността на физически лица да даряват до 10 хил. лв. в рамките на една година, и на юридически лица – до 30 хил. лв.
Следващото, което предлагаме в тази насока, е да се възприеме увеличение на бюджетната субсидия, която в момента се формира на базата на 1% от минималната работна заплата на глас, който е получил политическа партия, която има повече от 1% от гласовете на последните парламентарни избори. В момента тази стойност е 1,60 лв. на един глас. Ние предлагаме този процент да не бъде 1, а да бъде 2%, с което по същество тежестите за нашия бюджет ще бъдат увеличени в рамките до към 12 млн. лв. общо за финансирането на всички политически партии, които на последните парламентарни избори имат над 1% от гласовете на избирателите.
По този въпрос, понеже законопроектът се докладва в Бюджетна комисия, на проведеното обществено обсъждане, което беше във вторник, министър Орешарски изрично заяви, че това е напълно възможно да бъде изпълнено, тоест че това не е нещо, което би затруднило сериозно бюджета. В това публично обсъждане имаше гласове за увеличение на тези проценти, с оглед и практиката на други държави. Тук мотивът е да се получи така, че чрез държавната субсидия политическите партии да бъдат освободени максимално от влиянието на тези, които са техни дарители, да бъдат поставени под зависимост от финансирането с извънбюджетни средства от неправителствени организации или от търговски дружества.
Това са основните параметри, основният замисъл на Законопроекта за изменение на Закона за политическите партии.
Правим и едно предложение в частта по отношение на доходите, там, където е допуснато по чл. 23 да има възможност да се получават лихви от депозити в банки, ние предлагаме да бъде допусната възможността политическите партии да имат правото да получават доходи и от ценни книжа – нещо, което до момента не е било изрично записано. Но мисля, че е логично, защото в забраната за онези имущества, които не могат да получават политическите партии, ценните книжа не са изрично посочени. Тоест, досега законодателят не ги е изключил от онези имущества, които по принцип политическите партии би могло да имат. А щом като имат право да получават ценни книжа, то логично е да могат да получават и доходи от тях.
Благодаря ви, колеги, ако има допълнителни въпроси, готов съм да дам допълнителни отговори.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Янев.
Аз имам един предварителен въпрос – кога се предлага законът да влезе в сила?
ЯНИ ЯНЕВ: Няма ли го записано? Явно, че сме го пропуснали като идея. Смятам, че той във всички случаи би трябвало да влезе в сила от 1 януари 2007 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тъй като иначе няма защо да го обсъждаме, не можем да направим такава промяна без актуализация на бюджета.
Имате думат аза въпроси, колеги.
Господин Имамов.
ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли становище на Сметната палата и на Националната агенция по приходите и какви са становищата, защото много от функциите се поемат именно от Сметната палата.
ЯНИ ЯНЕВ: Господин Имамов, в работата по законопроекта ние бяхме в непрекъснат контакт както с господин Валери Димитров, така и с представители на Националната агенция за приходите. Така че в интерактивния метод на работа това нещо е консултирано и се смята за възприемчиво като възможност за работа и от тези две институции. Изрични писмени становища до момента нямаме, но ние сме работили съвместно с представители на тези институции.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирате, че въпросът е един от най-тежките в политически план, затова е добре да изясним това, което ни интересува. Най-малко с тази промяна парите се удвояват. Понеже ще скочи и минималната работна заплата, те ще се увеличат повече от два пъти. България е на едно от най-ниските нива на бюджетна подкрепа за политическите партии, но обществото не е особено ласкаво настроено към такива промени.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Смятам, че заслужава подкрепа инициатива, свързана с изискване от страна на Европейската комисия, тъй като в голямата част от това, което чухме, се отговаря на изисквания, свързани с доклада от месец май. Най-общо те са под една рубрика – прозрачност на политическите партии. Мисля, че това заслужава подкрепа.
Що се отнася до увеличаването на издръжката на политическите партии, тук страховете, според мен трябва да са минимални поради една проста причина – ако националните медии дадат информация преди кампания за парламентарни избори какви са техните финансови предложения към политическите партии, то ще се види, че тази издръжка не може да стигне за една национална медия. Поне това е моето мнение, което имам като спомени от последните парламентарни избори. Тоест, тук става дума за издръжка на институционално равнище на политическите партии. И след като една политическа партия има 50 народни представители, нейната институционална издръжка е една, като има 20 е друга, като има 120 е трета. Така че съвсем нормално е нормата да бъде свързана точно с някакъв процент от получените действителни гласове.
Що се отнася до конкретните числа, дори удобствата, които са създадени (тук не слагам думата удобства в кавички) от държавата за помещения на политическите партии, като прибавим към тях разходите само за телекомуникации, за ток и за парно, ще видим, че тези помещения с тези суми са на ръба на възможностите да бъдат използвани.
От тази гледна точка заявявам категоричното си мнение, че не трябва да се плашим в случая от популизъм, тъй като това, първо, не са големи суми. Второ, съотнесени към централния бюджет на страната, това не е разход, който е голям. И би трябвало да бъде подкрепено от всички.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Други мнения?
Бих желал да кажа две думи. Ако нещо ме смущава в това предложение, това е, че все пак не е ясно как е определена тази сума. Ясно е, че парите са малко. Ясно е, че и тези пари ще бъдат малко, но може би трябваше да има една по-сериозна обосновка какъв е реалният ресурс, който обществото би трябвало да осигури на политическите партии, за да може политическите партии да не слугуват на дарителски интереси. В тази посока аз категорично споделям становището, че сумата трябва да е по-голяма, тъй като тя дава независимост на политиците. Освен това тя намалява неформалната власт на онези, които осигуряват пари за партиите, което също е позитивно. Но в тази посока може би беше добре да се каже на обществото какви са реалните потребности на политическите партии, тъй като това увеличение изглежда малко и дайте да опитаме, тоест по метода на пробите и грешките, без да има обосновка. Може би е правилно между първо и второ четене да поискаме становището и на Министерството на финансите, и Сметната палата да си каже мнението по този въпрос, който е изключително важен. Отрязването на пъпната връв между политическа дейност и спонсори е безкрайно необходимо.
И аз се присъединявам към становището, че е добре да го приемем, добре е да има прозрачност по отношение на реалните разходи, а не на тези, които се отчитат. И по този начин политиката ни да се облече в онзи морал, който звучи по време на изборите.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Искам да потвърдя, господин председател, че Министерството на финансите е готово, при положение, че законът бъде приет, да приеме увеличение на субсидията на 2% от минималната работна заплата. Разбира се при изричното условие, че това се случва от 1 януари 2007 г. и не се налага актуализация на бюджета за 2006 г.
Ако ни бъде възложено и ние да сме водещата институция в смисъл на изчисляване на разходите на политическите партии и ресурсът, който им е необходим, и колко може да си позволи бюджетът, ще се опитаме да направим нещо, но мисля, че самите партии тук трябва да ни помогнат доста в смисъла на това какви разходи имат.
Мисля, че промяната от 1 на 2% най-вероятно е взета като някакъв индикатор. Всички разбираме, че и това е малко. Може би сте решили да не прекалявате с цел да не натоварвате и бюджета. Но, ако решите да тръгнете в посока реалното изчисляване на нуждите на партиите и колко от тях може да си позволи бюджетът, мисля, че ние ще сме готови да участваме в този процес.
ЯНИ ЯНЕВ: Диапазонът, който се обсъждаше, беше от 2 до 5%. Със съзнанието сме, че не искаме предварително да залагаме някакво абсолютизиране на цифрата. Но финансова обосновка защо е 2% нямаме. Както и не бихме могли да кажем защо трябва да бъде 5%. Наистина това, което предлагате, е нещо много разумно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, има разум в това, което каза и колегата Веселин Методиев, и Петър Димитров.
Имам конкретно предложение – защо не използвате едно сравнение със съпоставима на България страна, да видим какво е финансирането там, или няколко такива страни. Защото, господин Кадиев, Вие сам знаете, че определянето на разходите на партията е нещо много субективно. Докато практиките в съпоставими на България страни (три-четири европейски страни) може да помогне много в тази насока, да се види как е там и на тази основа да се направи и в България.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има разум, господин председател, защото този 1% е приет през 2000 г. като законов текст. Ако се върнем назад и видим каква е била минималната работна заплата към 2000 г. и каква е днес, и ако видим какъв е бил разходът за издръжката на електроенергия за един офис от 50 км. м. и видим каква е минималната работна заплата, защото в тези политически партии се поддържа и някакъв персонал, ще разберем, че може би точно един път, или със сигурност 0,8 е увеличението за тези шест или седем години.
Може би без да са търсили точно това, вносителите са отишли във времето на това, което е изяло, казано грубо, тази издръжка на политическата партия от самото развитие на цените. И фактически сега се връщаме в една позиция, която е била адекватна за 2000 и 2001 г. Според мен това е доста силен аргумент. Фактическото увеличение може да се каже, че е 0,2, а може да се окаже, че е по-малко.
Казвам го не от абстрактна позиция, а това е част и от моето политическо всекидневие и знам за какво става дума. Става дума за съвсем скромни заплащания на хора, които някой път са ангажирани и по 12 часа, да не говорим, че по време на кампании са ангажирани по 18 часа. И фактически заплащането им е изключително скромно. Ние продължаваме да ги убеждаваме, че това е заради изключителната им пристрастност към политическите ни каузи. Това, разбира се, е хубаво и така трябва да бъде. Но и другото не е адекватно.
Явно има едно настигане на този разход, който е правен от партиите преди 6-7 години. Тоест, увеличението е много, много малко.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Методиев.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Явно ние ще подкрепим предложението за увеличение на държавната субсидия на 2%, без да имаме ясни и убедителни доказателства, че тези проценти могат да бъдат 3 или 4, или 1,5%. Ако ние искаме да увеличим субсидията за партиите, според мен този проблем трябва да го разглеждаме успоредно и с другия важен показател – 1% от гласовете на изборите. В много страни този процент е много по-висок – над 2%. И съвсем нормално е, според мен, ако трябва да се умува допълнително по това колко трябва да бъде държавната субсидия, това да бъде във връзка с долната граница за субсидиране. Защото сравнителните анализи за това колко пари ще са необходими на дадена партия, за да функционира нормално като такава, според мен е един изключително сложен въпрос.
Тук веднага възниква проблемът със съпоставимостта и сравнимостта на подобни данни.
Според мен единственият начин да получим реална информация за това е да изчислим цената на един глас за всяка партия. Там много ясно ще лъснат процеси, които имат връзка с ефективната политическа дейност на всяка партия. Разбира се, това е труден въпрос, така че на този етап ние нямаме избор, защото е сложна дискусията дали да бъдат 2 или 2,5%. Мисля, че трябва да подкрепим това предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Янев.
ЯНИ ЯНЕВ: По време на разработването на законопроекта ние обсъждахме и този вариант – да се увеличи евентуално долният праг за финансиране на политическите партии. И понеже не изхождаме от някаква друга база, вземаме данните от последните парламентарни избори, преценихме, че това едва ли ще увеличи значително това, което биха си разпределили останалите политически партии, ако вдигнем и прага с 1%. Примерно 2% финансирането като минимална работна заплата, и 2% от получените гласове. На последните парламентарни избори две политически партии попадат в диапазона между 1 и 2%. И общият брой гласове, които те са получили в този диапазон, е 93 047 гласа. Сами разбирате, че говорим за около 200 хил. лв., което няма да реши въпроса. Затова преценихме, че вместо да влагаме критерии, които ще се тълкуват недобре за ограничаване възможността за функциониране на политическите партии, които са извънпарламентарни, затова преценихме, че по-добре да не правим това предложение. Поне последните избори не ни дават основание да предложим нещо такова.
Ако отидем на 3% долен праг, влиза още един политически субект, който има около 100 000 гласа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение? – Не виждам. Очевидно се заформя консенсус.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на господин Янев.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ СРЕЩУ ПАЗАРНИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ С ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет.
Кой ще представи законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Предлагам да бъде представен от господин Апостолов.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Апостолов.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти е обусловен от синхронизирането на българското законодателство с изискванията на Европейския съюз и в частност с Директива 124/2005, Директива 125/2003 и Директива 72/2004. Целта на тези директиви е въвеждането на принципите за прозрачност, равна информираност на участниците в капиталовия пазар и ограничение и санкциониране на тези, които злоупотребяват с вътрешна информация. В закона се дава дефиниция що е то вътрешна информация, кои могат да бъдат инсайдери, кои могат да попаднат като такива вследствие на своите операции на Фондовата борса.
Постигането на целите на закона се осъществява чрез сериозните превантивни изисквания за разкриване на информация. Цялото ръководство на едно публично дружество влиза в тази графа на инсайдерите. Тоест, те взимат решения, отразяващи се на цената на акциите на дружества, които търгуват на фондовата борса и как тази информация, която те имат, става достъпна до всички участници на фондовата борса. Целта е с тази информация да не се злоупотребява. Ако те знаят един ограничен набор от информация и с нея да участват на пазара, да печелят в ущърб на всички други участници. Това е есенцията на законопроекта.
Отново казвам, че той е изцяло продиктуван от синхронизиране на българското законодателство. На този етап в българското законодателство има една глава в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, където се третира тази материя, но тя е доста оскъдна. За времето на функционирането на комисията имаме досега три доказани случая, влезли в съда и е постановено решение в наша полза. Надяваме се в този закон, освен въвеждането на пълното изискване на Европейския съюз за прозрачност при сделките с ценни книжа, да можем да бъдем и по-ефективни в защита интересите на всички участници на пазара.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Кадиев, ще добавите ли нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че мотивите, които изложи господин Апостолов, бяха достатъчни. Аз присъствах на това представяне в друга комисия и разговорът течеше по същия начин. Мотивите са изцяло еврохармонизационни с цел ограничаване на възможността от ползване на вътрешна информация при сделки с ценни книжа. Мисля, че поне от гледната точка, която аз имам, въпреки че това не е пряко в моя ресор и замествам в момента друг заместник-министър, това, което е направено, е добро.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имаме практика изцяло хармонизиращи закони да ги гласуваме на две четения в едно заседание. Според Вас има ли неща, които би трябвало да се доработват между първо и второ четене, или бихте подкрепили гласуване на две четения в едно заседание. Като си признавам, че ако има предложения от народни представители, това просто не е актуално.
Каква е позицията на вносителя?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Господин председател, очевидна е практиката за приемане на законопроекти на две четения. Смятам, че в настоящия момент това не би трябвало да се приложи, от гледна точка, първо, на някои съвсем дребни, стилистични корекции, които трябва да бъдат направени вследствие на редакционна работа. И, разбира се, ако има предложения от страна на народни представители или добавки към този законопроект с цел неговото оптимизиране, те трябва да бъдат отразени.
Смятаме, че двуетапното гледане на закона е най-добрият вариант.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене. Солидаризирам се с мнението на господин Апостолов, че може би ще се наложат някои редакционни, стилистични промени в хода на внимателното четене и обсъждане на законопроекта на второ четене.
Предлагам днес да подкрепим закона и да видим всички бележки, свързани с редакцията и стилистиката на закона. Нещата не са кой знае колко спорни и сравнително бързо ще бъдат отразени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Наистина има някои неща, които след нас са били променени в Министерския съвет. И тъй като голяма част от тези разпоредби са пряк превод на европейските разпоредби, за да не се стига до рискови ситуации, когато текстовете бъдат връщани обратно от Брюксел, предлагам да има обсъждане между първо и второ четене и тези чисто стилистични промени да бъдат оправени. Те са съвсем малки, но са важни. Ще ви дам един пример.
В чл. 12, ал. 7, както е влязло в Министерския съвет е било “реда и начина за публичното оповестяване”, а от Министерския съвет е излязло само с думите “реда за публично оповестяване”, като Министерският съвет е оповестил, че начинът не е съотносим. Пак казвам, че това е пряк превод и за да няма рискове, би трябвало да се обсъди и в Бюджетна комисия дали трябва да бъде редът и начинът или само редът за публично оповестяване. Чисто стилистична бележка. За да бъде съвсем чисто и да не се връща след това от Брюксел, е по-добре да се обсъди.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тук има два въпроса, които задава Комисията по европейска интеграция. Ще ги задам и аз, тъй като е свързано с това, което Ви попитах.
Член 30, ал. 2 – условията и редът за осъществяване на взаимодействието по ал. 1 се уреждат чрез двустранни споразумения.
Това от какво се налага, след като има Европейски съюз, директивата действа за целия Европейски съюз. Това означава ли, че ще тръгнем да подписваме двустранни споразумения със страните – членки ли? Така ли е или не е така?
Другата бележка е по чл. 13, ал. 4 за това, че с наредба ще се определят.
Каква е позицията ви по двете бележки?
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: По първата бележка на заседанието на Комисията по европейска интеграция ние приехме, че ще отпадне думата “двустранни”, поради факта, че при присъединяването на България това няма да се налага. Нашият аргумент е бил, че този закон се предполага, че ще влезе в сила преди реалното ни присъединяване. При редовно присъединяване в началото на следващата година, тогава двустранността ще отпадне и по силата на членството ще се присъединим към всички многостранни споразумения, които касаят и регулаторите на цени, и повишаването на застрахователните услуги, и на пенсионните.
Напълно отчитаме тази бележка и тя ще бъде отразена.
По въпроса за обстоятелствата, също приемаме бележката на Комисията по европейска интеграция. Имаме подготвени текстове, които сме готови да предложим на вашето внимание между първо и второ четене, за да може да се отчете и тази бележка на комисията, която се ръководи от господин Папаризов.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли съображения? – Не виждам.
Предлагам да подкрепим законопроекта на първо гласуване с уговорката, че ще има една нормална процедура между първо и второ четене, за да може да се поправят тези неща, които се откриват в законопроекта.
Който подкрепя приемането на законопроекта на първо четене, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодарим на господин Апостолов и на екипа му.

Преминаваме към трета точка на дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Започваме разглеждането на законопроект, с който сигурно ще се занимаваме в близките два месеца.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Искам само да спомена, че бих се радвал, ако имахме два месеца. За жалост, 6 септември е последната дата, на която ще подаваме информация към Европейския съюз и имаме силна критика и желание от тяхна страна да бъдат приети всички закони по преки и непреки данъци. Така че и Законът за корпоративното подоходно облагане, и Законът за данъците върху доходите на физически лица трябва да направим всичко възможно да бъдат приети дотогава. Не знам дали ще ни стигнат възможностите.
Това, което Министерството на финансите прецени, когато тръгна да прави закона за данъците върху доходите на физическите лица, беше, че се налагат някои промени в настоящия закон въз основа на известни несъответствия с европейското законодателство. И поради факта, че той е правен в 1998 г. и оттогава са настъпили много промени в икономическата среда и всяка година има толкова много промени в него, ние преценихме, че е най-добре да седнем и да изчистим всичко на едно място и да направим един нов закон, който да изглежда по друг начин, да се чете по друг начин, да бъде систематизиран по друг начин. Мисля, че това, което се получи в крайна сметка в това отношение – по-лесна четимост, по-голяма разбираемост, по-добро систематизиране, е добро.
Както ще забележите, в законопроекта няма никакви промени по ставките. Причината да няма промени по ставките на данъците е вече публично оповестявана. Същата е и логиката в Законопроекта за корпоративното подоходно облагане – когато се прави бюджетът през септември, тогава да гледаме разходната част на бюджета, цифрите, които трябва да постигнем в приходната част и да преценяваме дали ще има отпадане на ставки. Вариантът, върху който работи Министерството на финансите ще е известно падане на средната ставка от 22%, което води до пряка загуба за фиска от 165 млн. лв., но оставя пари в населението, една доста голяма група от хора, които са на заплата между 250 и 600 лв., известно намаляване на тяхната данъчна тежест.
Иначе конкретно по законопроекта, той предлага нов механизъм за ползване на данъчните облекчения, възприема се по-гъвкав и рационален подход за ползване на данъчните облекчения за деца, предполагам, че тук ще обсъждаме в детайли технологията, която е предложило Министерството на финансите, но тя чувствително облекчава лицата, които имат възнаграждения само от трудови договори. Смисълът е, че вече няма те да декларират пред Националната агенция за приходите, а това ще се прави от работодателя. Успоредно обаче е задължението при положение, че имат и доходи от други източници, освен само от трудово възнаграждение.
Вноските за доброволното пенсионно и здравно осигуряване и застраховане. Вариантът, който е предложен пред вас, вече не е достатъчно актуален. След среща с пенсионни фондове Министерството на финансите промени позицията си. Логиката, когато писахме варианта, който вие имате, беше да преместим тежестта на контрола от изхода на входа, като ограничим там правото на сумата, която може да бъде обложена. В същото време да разрешим на изхода всеки да тегли колкото иска и когато иска. Логиката на пенсионните фондове беше тази, че те се опасяваха от рязко изтичане на пари от системата, поради което ние се съгласихме да се върнем обратно на контрол на изхода с окончателен данък от 12% при положение, че бъдат изтеглени сумите преди настъпването на пенсията, до пет години преди това. И в същото време оставихме едно ограничение на входа – до 10% от облагаемия доход, но не повече от 10% от максималния осигурителен размер, който в момента е 1400 лв. Това означава 140 лв. на месец.
Това беше възприето от пенсионните фондове. Там вече имаме разбиране. Единственото, което остава да уточним, е дали окончателният данък ще бъде 12% или някаква друга цифра.
Законопроектът освобождава от облагане доходите от лихви в местни банки, изплатени на физически лица, които са установени в държава – членка на Европейския съюз. Това е еврохармонизационния елемент. До момента доходите от лихви в български и местни банки за българи бяха освободени от лихви, а за чуждестранните лица имаше окончателен данък.
Също така има промяна в съответствие с една от директивите на Европейския съюз. Регламентират се възможностите за възстановяване на удържан данък върху доходи от спестявания в Белгия, Люксембург, Австрия. Изравнен е размерът на окончателния данък при приходите от дивиденти в зависимост от това дали доходите са от дивиденти в български, в местни компании, или в компании, ситуирани в Европейския съюз. До момента имаше разлика 7 или 12%. Сега той остава 7%.
Има известна промяна в нормативно признатите разходи за лицата, упражняващи занаятчийка дейност. Към момента е 35%, увеличава се на 50% по тяхно искане.
Запазва се патентът облагане за физическите и едноличните търговци, които не са регистрирани по Закона за ДДС.
От кръга на патентните дейности отпадат транспортните дейности, таксиметровите превози и превозите по допълнителните автобусни линии. Причината е дългогодишни оплаквания от страна на представители на тези дейности, които никога не са били съгласни с патентния данък и с неговия размер. Предполагам, че ще имаме допълнителни разговори и с тях, за да видим дали те ще приемат това нещо. До момента нямаме реакции от тяхна страна в обратна посока – да се върне патентният данък.
В същото време за Министерството на финансите това е добре, тъй като се оказва, че много често много фирми фактурират разходи към такива компании, към еднолични търговци, които са таксиметрови шофьори. Те издават всевъзможни фактури и по никакъв начин не ги облагат, тъй като са на патент.
Има една малко по-чувствителна промяна. Това е промяната на срока за подаване на годишната данъчна декларация, като той се променя на 30 април на годината, следваща данъчната година. За да се получи 5-процентното облекчение, което в момента се получава при положение на подаване на декларация до 31 януари, малко сме изтеглили датата за 10 февруари и въвеждаме облекчение от 5 на сто от сумата за довнасяне при положение, че декларацията бъде подадена по електронен път. Съвсем явно с цел стимулиране на подаването по електронен път и избягване натрупването на опашки в Националната агенция за приходите.
Мисля, че това в основни линии са аргументите на Министерството на финансите и мотивите по изработването на закона. Готови сме да отговаряме на въпросите ви.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: От кръга на въпросите аз може би пропуснах да чуя обяснението на заместник-министъра. В мотивите пише: “Законопроектът предлага нов механизъм за ползване на данъчните облекчения. Всички данъчни облекчения ще се ползват на годишна база от всички източници на доходи, а не както досега и само от доходи от трудово правоотношение, стопанска дейност и наем”. Какво значи това? Не ми е съвсем ясно.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Досега данъчни облекчения от доходи за наем не се ползваха. Не бяха върху всички доходи. Сега се прави обща данъчна основа и съответните размери са от всички видове доходи, които са в тази данъчна основа.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: И за кои данъци?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Например данъчните облекчения и за дарения, включително. Застраховка “Живот” е едно от тях.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Тоест, имало е кръг на доходи, които се изключват от това и сега се включват всички?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Застраховка “Живот” специално бяха върху трудовите и други, които са от стопанска дейност. Но се изключваха доходите от наем, които са друг вид доход.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Следващият ми въпрос е свързан с доста сериозна дискусия по този въпрос. Не зная какво ще бъде становището, разбира се това ще стане на второ четене по-специално за здравното осигуряване при доходи от наем. Този въпрос беше доста комплициран. Да се осигуряваш здравно от доходи от наем е доста абсурдна теза. Фактически можеш да работиш на трудов договор на 500 лв. заплата и да се осигуряваш здравно, и получаваш 200 лв. наем. Нали ти не достигаш минималния осигурителен праг и трябва да плащаш здравна осигуровка върху доход от наем. Това ми се струва доста странно, защото доходът от наем все пак има за цел да възстанови инвестиция. Той не е свързан с живота и здравето на човека, какъвто е трудовият доход. Тоест, тук трябва да се направи разграничение на физическото лице, което работи и продава работната си сила и следва да бъде осигурено здравно и пенсионно, и физическото лице като инвеститор, като капиталов доход. Тогава ще трябва да въведем и здравно осигуряване върху дивидентите, и върху лихвите, и върху не знам още какво. Това ми се струва доста абсурдна теза.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това дали е така?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ами, така е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Приветстваме ревизираната позиция на Министерството на финансите, тъй като нашата парламентарна група категорично беше против въвеждането на новия режим по отношение на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Не искам да отварям темата, тук е д-р Адемов, но той добре знае с какви усилия се създаде този тристълбов модел и колко крехък е като съществуване. И една такава реформа, каквато беше предложена в първоначалния вариант, е изключително рискова за стабилността на пенсионната реформа. И аз съм изключително удовлетворена от ревизираната позиция, която господин Кадиев сподели преди малко. Запазването на сегашното състояние по отношение на облекчение и данъци мисля, че е правилна позиция на този етап.
В същото време знаем, че пенсионният модел в България така или иначе има необходимост от сериозно развитие. Постепенно с годините той трябва да бъде развиван, доколкото икономическото и финансово състояние на страната позволява това.
Във връзка с това едно предложение, което бих искала да поставя за обсъждане, то ще бъде предмет между първо и второ четене, но има някакъв политически смисъл затова го казвам на първо четене, е свързан с възможността хората, които са родени преди 1959 г. и са лишени, образно казано, от правото да получат втора пенсия, която е задължителна за всички лица, които са родени след 1959 г. Така или иначе в голяма степен постепенно финансовите възможности на хората нарастват, и мисля, че би било добре да се обсъди като някакъв вид компенсация на тези хора да се даде възможност да внасят до 20% от максималния осигурителен доход за допълнителна пенсия с данъчна преференция. Сега тя е 10%, защото те имат само за доброволно осигуряване. Родените преди 1959 г. не могат да ползват така наречения втори стълб задължително допълнително пенсионно осигуряване, могат да ползват само третия. И тези, които са родени след 1959 г., от една страна, имат право на втора пенсия, тоест внасят по-малко в общия осигурителен фонд, като една част отива за тяхната втора пенсия, и имат право на до 10% в третия стълб. За да се получи все пак някакъв баланс може би е добре да се помисли дали не може да се въведе допълнителна преференция, от която малко хора ще се възползват, но я има.
Разбира се, и един въпрос, който беше повдигнат и от пенсионните фондове. Тук и Министерството на финансите би следвало да има становище дали средствата за допълнително пенсионно осигуряване, които са натрупани по сметката на едно лице, да се прехвърлят само на роднини по права линия, без да се облагат с данък. Знаете, че това е насочено главно към родителите на работещите. Хора, които биха могли по този начин да осигурят една допълнителна пенсия за своите родители, без това да се отразява данъчно върху натрупаните средства.
Това са два въпроса, свързани с пенсионната реформа и нейното отношение към Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Това са моите въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Мартин Димитров също има въпроси.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз също искам да попитам няколко неща.
Аз и моите колеги, преглеждайки този закон, не сме убедени, че беше необходимо писането на цялостен нов закон, защото много от текстовете повтарят стария. Новият закон е по-голям разход, както и да го гледаме, както за усилията за неговото формулиране, така и като промени в различни документи, които са свързани с този закон. Както и да е, това вече е част от миналото.
Няколко въпроса по отношение на бъдещето.
Като че ли отпада частното дарение, тоест когато физическо лице дарява на друго физическо лице пари, като данъчно облекчение, което нас ни безпокои. За нас частното дарение има място и трябва да остане. Не виждаме причина за неговото отпадане. В случая не европейска директива е причината, трябва да имате някакво друго обяснение и моля да ни го дадете.
По отношение на патентите, хубаво е Министерството на финансите да ни обясни каква политика смята да има в областта на този данък. Говорихме си миналата година, че той ще отпадне от 2007 г. Сега явно Министерството на финансите има някакво друго решение, но поне трябва да го обсъдим. Аз призовавам Бюджетната комисия да поканим представители на транспортни компании и таксиметрови шофьори да обсъдим тяхното изваждане от патентите, тоест те дали го одобряват или не.
Освен това моля за по-разширен отговор по въпроса какъв е общият ефект от този закон като данъчни постъпления и по-конкретно тази промяна, която правите в патентните данъци, до каква промяна в приходите ще доведе според вас, първо, в бюджета? И второ, до каква промяна в администрирането ще доведе като разход. Защото в момента, в който 10 хил. превозвача трябва да бъдат проверявани и да им се прави ревизия, това води съответно до нов административен разход за назначаване на ревизори и съответно плащане на заплати и на всякакви други разходи, свързани с тяхната дейност. Така че ви моля за вашето мнение до каква промяна ще доведе в разходите за администриране включването или по-скоро изключването на транспортни услуги или превозвачи от патентния данък.
Необходимо ми е и едно уточнение от страна на Министерството на финансите – как да се разбира чл. 68, ал. 1 – внасянето на данъците от лицето, придобило дохода, става по бюджетна сметка. Това означава ли, че физическото лице не може да внесе кеш на касата на Националната агенция по приходите своя данък? Това уточнение е много важно, защото според чл. 178, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс такава възможност лицето би трябвало да има. Отнемате ли му я в случая? Ако я отнемате, това противоречи на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Едно уточнение от ваша страна ще ми бъде полезно.
Това са ми въпросите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, тъй като господин Кадиев трябва да отиде и в Комисията по европейска интеграция, молбата ми е да зададем въпросите си, за да може той да отговори на тях. След това ще чуем и изказванията.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Срокът на подобна декларация за доходите от стопанска дейност е 30 април. Кога е внасянето на данъка?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Други въпроси има ли?
Заповядайте, господин Кадиев, да отговорите на въпросите дотук.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ще започна от последния въпрос – проектът изравнява двете дати. В момента е един месец след подаването на декларация. След 1 януари ще бъде 30 април и за двете неща – и за подаване на декларацията, и за плащането.
На първия въпрос на госпожа Шулева – дали трябва да има здравни осигуровки върху доходи от наеми. Задължени сме да ги събираме по Закона за здравното осигуряване. Ако правите някакви промени, те трябва да бъдат там. Не можем ние в този закон да откажем да ги събираме, след като друг закон ни натоварва да го правим. Това, което сме направили тук, е те да бъдат приспадани от облагаемата основа. Досега не бяха приспадани. Сега поне ще бъдат приспадани от облагаемата основа. Но, ако искате изобщо да ги няма, трябва да видите Закона за здравното осигуряване.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Как е станало?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това от години е така. То не е ново.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Крайният ефект в момента не можем да го дадем, тъй като няма никаква промяна в ставките. Ако има падане на ставката от 22%, ще има 165 млн. лв., които ще останат в населението.
Фискалният ефект от излизането от патентна на таксиметровите шофьори и транспортните превози мисля, че по-скоро ще бъде отрицателен, отколкото положителен за бюджета. По принцип от патент се събира много малко. Общата сума, която се събира на година от всички патентни дейности, ако не се лъжа, е 55 млн. лв. Най-вероятно всички тези таксиметрови шофьори ще излязат на загуби в момента, в който вече ще минат по нормалния ред и нищо няма да съберем. Но целта, която имаме тук, е не толкова да съберем или да не съберем нещо. Целта е да ограничим измамите, които се случват през тях. Пак ви казвам, те издават много фактури, които се признават за разход, тъй като на тях им е все едно каква фактура ще издадат, така или иначе те са на патент. И фискът губи от това, а не от минаването им от едното в другото.
За даренията причината е същата. Има много злоупотреби. В България, ако не се лъжа, има 750 хил. човека, които са освидетелствани от ТЕЛК, от НЕЛК. Всички те имат право да получават такова дарение. В много случаи сме забелязали нарушения. Най-елементарният случай е на инвалид да се отвори банкова сметка, прави се банкова карта, взема му се банковата карта. Лицето внася сумата, която е до 10% от облагаемия доход. Внася му определената сума, представете си облагаем доход от 40 хил. лв., плаща на лицето 20-30 лв. на ръка, а с банковата карта тегли всичко останало, което е внесено съвсем законно, и си го слага в джоба.
Разбира се, има и хора, които са честни, добросъвестни и дават на този, на който трябва. Но имаме и страшно много злоупотреби.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам. На каква сума общо става въпрос? За какви пари говорим?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин Димитров, ние нямаме още данни за сумата, която е за миналата година, но има тенденция към лавинообразно увеличаване. С всяка година става все по-популярно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Преди две години сумата беше 6 млн. лв. Данните са от 2004 г.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Безкасовото плащане на данъци се въведе в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това, което Вие имате предвид, че когато физическо лице плати в клона на НАП, но там пак е в клона на банката, всъщност НАП поема таксата. Няма касово плащане и сега. То не съществува.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Но НАП ще плаща таксите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Записаното в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс си остава, но класово плащане няма и в момента. И го няма от януари окончателно. А преди това го нямаше неофициално.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, дойдох в тази комисия, макар че в момента тече заседание на Комисията по здравеопазването, защото зная, че се разглежда този законопроект. Вчера в нашата комисия ние също разгледахме законопроекта много подробно в частта, за която стана дума в изказването на госпожа Шулева.
Това, което искам да задам като въпрос към вносителите, е дали ще се спазва тенденцията, която е заложена в меморандумите с Международния валутен фонд за поетапно, постепенно намаляване на преките данъци за сметка на косвените? Дали тази тенденция продължава и ако продължава какво изражение има?
На второ място, по въпроса за здравното осигуряване и за социалното осигуряване. Един много интересен въпрос. Там междупрочем се крие големият проблем с така наречените здравно неосигурени, тъй като има коренна разлика в принципа на социалното осигуряване и здравното осигуряване по отношение на осигурителната основа. Социалното осигуряване, както добре знаем всички, задължително осигурени са единствено и само тези, които имат доходи от труд и приравнени към трудовите отношения. Докато здравно осигурени са всички. Там принципа е на гражданство. Ако си български гражданин, от това произтичат права, от това произтичат и задължения. Затова са тези хора, които коментираме по различни поводи. Защото там всеки един доход се облага. Тоест, ти си задължен към системата на здравното осигуряване, тъй като принципът на здравното осигуряване е по гражданство, а не по това дали си по трудови или приравнени към тях отношения.
Следващото нещо, което искам да коментирам, за тристълбовия модел. Първият стълб е държавно обществено осигуряване и там системата е разходопокривна. Както много сполучливо казва един мой приятел от Лудогорието: принципът е: “Дал Кольо, взел Кольо”, или даваш – взимаш. Оттам нататък обаче има и втори стълб, който се казва задължително допълнително пенсионно осигуряване за родените след 31 декември 1959 г. Откъде се е появила тази дата 31 декември 1959 г.? През годините е имало най-различни дискусии по този въпрос. Отговор на този въпрос дават колегите от Националния осигурителен институт на базата на техните разчети – времето, за което могат да се натрупат пари във втория стълб и т.н.
По отношение на облекчението за тези 10% от максималния осигурителен доход и за това хората, родени до 1959 г. да се възползват от по-голямо данъчно облекчение? Разчетите показват, че става въпрос за около 750-760 хил. човека, които са в тази възрастова граница, родени до 31 декември 1959 г. и фискалният ефект, ако се повиши двукратно, на 20%, според предварителните разчети на Националния осигурителен институт, става въпрос за 68 млн. лв. фискален ефект. Ако в рамките на цялостната дискусия по бюджета тази сума може да се приеме като възможна...
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това е абсурд. Изчислението е направено на база, че всички тези 700 хил. души непременно ще си внасят вноски за допълнително пенсионно осигуряване. Това е абсурд. Вижте колко хора са осигурени в доброволните фондове, които ползват тези 10%, колко са тези, които са до 1959 г. и тогава да говорим.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз затова казах, че са първоначално изчислени, защото не може да се каже точно. Тук става въпрос, ако всички тези 700 хил. решат да се възползват.
По отношение на въпроса, че Министерството на финансите в момента има друга позиция, ние обсъдихме въпроса в Комисията по труда и социалната политика с контра въпроса защо в началото се е наложило да се пристъпи към такова предложение, което го има официално, независимо от цялата дискусия, има го официално като текст от законопроекта, който е внесен, за премахването на тези 12% и т.н.
Това е в общи линии коментарът, който исках да направя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам само да уточня, че тази цифра, за която стана въпрос, че господин Христосков вчера е казал, е правена по допускане 50% от тези над 700 хиляди, които са осигурени при него, с изчисления, които са сравнително точни, тъй като отчитаме заплатата, върху която се осигуряват. Отчетени са само 50% и разчетът на НОИ показва 68 млн. лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Мартин Димитров поиска думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам да се възползвам от това, че господин Адемов е гост на нашата комисия, за да изясним един принцип.
Господин Адемов, за здравните осигуровки според мен би трябвало принципно нещата да стоят по следния начин. Когато едно лице има трудов договор и получава заплата, и съответно е осигурен здравно, но също така получава и наем, наемът да не се включва към основата за здравна осигуровка.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Това няма смисъл да се разглежда сега. То трябва да се промени с друг закон.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма значение. Ние да изясним принципа. Господин Адемов е тук и имам възможност да изясня този принцип.
А когато същото лице или друго лице няма трудово правоотношение, но има единствено доходи от наем, е логично, поне на минимума, на минималния праг за здравно осигуряване, той да бъде здравно осигурен.
Не сте ли съгласен, господин Адемов, че горе-долу това трябва да бъде принципът, на който да се основава здравното осигуряване? Имаме два случая – човек, който има доходи единствено от наем, да, осигурете го здравно върху минимума, за да бъде здравно осигурен. И лице, което има заплата, но получава и други доходи, да бъде осигурявано само върху заплатата. Тъй като няма логика капиталът да се облага с данък здраве, казано директно, или със социално осигуряване, или с осигуряване за здраве. Няма такава логиката.
Интересува ме Вие бихте ли подкрепили един такъв принцип? Това ме интересува.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Няма да си изнасяме лекции тук. Този закон ще се гледа в друга комисия, а не тук.
ХАСАН АДЕМОВ: Вероятно всички правим разлика между данъчна основа и осигурителна основа. Ако Вашата комисия и този закон третират единствено и само данъчната основа, нещата са съвсем различни. Така че, когато говорим за осигурителната основа, трябва да чуем аргументите и на Комисията по здравеопазването. Аз не съм оторизиран да говоря от името на тази комисия.
В този смисъл дискусията може да продължи по друг повод, когато се обсъжда Законът за здравното осигуряване. По никакъв начин той не касае този въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, съвсем накратко у мен възникнаха още два допълнителни въпроса.
Първият въпрос е процедурен – какво следва оттук нататък, господин Кадиев? Приемаме закона, след това уточняваме ставките по чл. 48 и правим законопроект за изменение и допълнение ли? Какво правим?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета определяме ставките.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
И вторият ми въпрос е по същество – защо само за занаятчиите сте увеличи признатите разходи на 50%, а не и на другите категории?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Всъщност голяма част от тях бяха на 50%. И занаятчиите бяха натоварени повече от другите. В този смисъл ние ги изравняваме с друга част, примерно с чираците.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин Имамов, защото те трябва да бъдат вписани в занаятчийските камари и да отговарят на всички условия на Закона за занаятите. И там разходите, които те имат, са съществено различни, примерно, от тези, които са на свободните професии, тъй като имат чираци, калфи и редица други изисквания, които са специални в Закона за занаятите. Те са на друг принцип.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Елкова.
Господин Кадиев, и аз имам един въпрос към Вас. Ще вървят промени в Конституцията, където очевидно ще се разширят правата на местните органи на властта. Какво правим с тази хармонизация и няма ли да е по-здравословно да забавим малко приемането на закона на второ четене, за да може промените, които ще произтичат от Конституцията, да залегнат в този закон. Защото, ако определянето тук на патентите отиде в местната власт, миналата година тази комисия и ръководството на министерството обеща, че тогава ще направим една друга диференциация, която тук не е направена. Ако това ще отиде при местната власт, което е радост за централната власт, да не се включва в този закон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Самата асоциация на общините не иска патентите да отидат при тях. Те прецениха, че нямат капацитет да ги събират и затова поискаха да бъдат събирани от нас и сумите да им бъдат привеждани по техните бюджети. Това беше тяхното искане.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Като чух логиката, по силата на която се увеличават нормативно определените разходи за занаятчиите, се питам по какви съображения нормативно определените разходи – сега 35%, се запазват за свободните професии. В адвокатската професия, като вид свободна професия, също имаме младши адвокати, имаме персонал в канторите. Освен това с факта, че се облагат с ДДС и адвокатските услуги, и процесуалното представителство, това означава, че трябва да има и счетоводители, да се плащат и други разходи. Не искам тук да изпадате в състрадание към разходите на адвокатите, но молбата ми е да ми обясните защо свободните професии не ползват този нормативно определен разход в по-висок размер от 60%?
Благодаря.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всъщност единствената група, която се обособява по този закон, е на занаятчиите. Специално за адвокатите логиката към нормативно признатите разходи трябва да бъде, че трябва да има отношение към среден размер, който обикновено е разходи за въпросната дейност. При адвокатите съм напълно съгласна, че там начина на работа става друг, само че вече имаме възможност за адвокатски дружества ,които да формират финансов резултат по реда на ЗКПО, да са с плюс, с минус и с печалба, която е за цялото дружество, докато по документално доказани разходи, това е задължително свързано с нормативно признатите, както беше допълнението на Закона за адвокатурата, с което се даде такава възможност. Дотогава бяха 35% и нямаше абсолютно никаква опция каквото и да е друго да се доказва документално. Сега вече не е така. При занаятчиите те по-скоро се облагат по този закон, защото при занаятите става въпрос наистина за много малък бизнес и за занаятчия, който по един списък от 24 дейности, той няма счетоводител и въобще става въпрос за едно физическо лице, което си вади хляба по някакъв начин с някакъв занаят.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Антонова иска да уточни въпроса си.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Бих обърнала внимание само на това, че съображението, което чухме от Министерството на финансите касае адвокатските дружества. Тях не ги обсъждаме. Става дума за адвокатите, които упражняват индивидуална практика, без да са в дружество. Те също имат младши адвокати, също имат секретари. Адвокатската професия се упражнява и самостоятелно. А сигурно другите свободни професии имат същите проблеми. Не искам да изпадаме в спор, просто обръщам внимание, че би могло да се помисли и по тези въпроси, което да бъде основание на един бъдещ диалог извън комисията, за да не се налага да удължаваме дискусията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Законодателният процес предполага внасяне на предложения между първо и второ четене.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин Кадиев, по начина, по който се предлага закона, на мен ми се струва, че желанието на министерството е законът да има една твърда част, и една по-мека част, мобилна, която всяка година да се изменя, заедно със Закона за бюджета. Така ли е или не е така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Единственото, което не е променено в закона, но може да бъде променено, е ставката. Просто имаме задължение сега да мине законът, а в същото време ставката не може да се промени до следващата година. Ако следващата година има промени на ставки, може да бъде и в изменение на закона. В момента не мога да кажа какво ще бъде.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Адемов, много се надявам да не се връщаме към лошата практика Министерството на финансите да внася закона така, а няколко лоши народни представители, примерно, да увеличават ставките. Надявам се, че предложението за ставките ще бъде направено от Министерството на финансите в Закона за бюджета, а не от народни представители.
Ако няма други въпроси, предлагам да преминем към гласуване, отчитайки и гласа на госпожа Шулева.
Който подкрепя законопроекта за първо гласуване в пленарната зала, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
С това законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря ви за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,10 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ

Стенограф:
Н. Иванова