Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по бюджет и финанси
01/11/2006
    П Р О Т О К О Л
    № 28

    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

    П Р О Т О К О Л
    № 28

    На 1.11.2006 г. от 14.45 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси. То бе открито от господин Алиосман Имамов – заместник-председател на комисията и впоследствие ръководено от господин Петър Димитров – председател на КБФ.

    ***

    ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, да започнем днешното извънредно заседание, защото дневният ред е много тежък:
    1. ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА ДОГОВОРА ЗА ФИНАНСИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (БЪЛГАРИЯ – ПРОЕКТ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ В БАСЕЙНА НА РЕКА МАРИЦА), № 602-02-49, внесен от Министерския съвет на 17.10.2006 г.
    2. ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19.07.2006 г., второ четене, продължение.
    3. ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2005 Г. И ПО ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА “ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК” ЗА 2005 Г., № 650-06-108, внесен от Георги Пирински на 29.06.2006 г.
    4. ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 602-01-76, внесен от Министерския съвет на 28.08.2006 г., първо четене
    5. ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО, № 602-01-88, внесен от Министерския съвет на 23.10.2006 г.


    6. ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, № 602-01-68, внесен от Министерския съвет, второ четене, продължение.
    Съгласни ли сте с така прочетения ви дневен ред?
    Дневният ред е приет единодушно.

    По т. 1 от дневния ред има думата госпожа Мариана Ласанова.
    МАРИАНА ЛАСАНОВА: Уважаеми господин заместник-председател на КБФ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имам отговорността да представя на вашето внимание предложението за Законопроект за ратификация на Изменение № 1 на Договора между р. България и Европейската инвестиционна банка по един изключително важен за България инвестиционен инфраструктурен проект – пречистване на отпадъчните води в басейна на р. Марица. Финансовият договор между България и Европейската инвестиционна банка е подписан през 1999 г. от министъра на регионалното развитие и благоустройството, тогава господин Бакърджиев и министъра на околната среда и водите – тогава госпожа Евдокия Манева. Този договор осигурява съфинансиране по програма ИСПА -мярка, финансирана от безвъзмездната помощ на Европейския съюз за пречиствателните станции в басейна на р. Марица в градовете Стара Загора, Димитровград и Хасково. В това споразумение между Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия съотношението между безвъзмездната помощ по ИСПА, където влиза и част от кредитното споразумение с Европейската инвестиционна банка, е следното: за градовете Стара Загора и Димитровград 75% грант по програма ИСПА, 10% съфинансиране от националния бюджет и 15% съфинансиране от финансовия договор с Европейската инвестиционна банка. За град Хасково няма съфинансиране по програма ИСПА, а изцяло станцията за отпадъчни води се финансира от кредитното споразумение с Европейската инвестиционна банка.
    Всички вие знаете, сигурна съм, че този проект имаше много сериозно забавяне в периода 2000-2002 г. В началото на 2003 г. беше завършена първата тръжна процедура за договорите за строителство на пречиствателните станции, визирам Стара Загора и Димитровград. По настояване на Европейската комисия тази процедура беше канцелирана, анулирана. Фактически Дирекция Изпълнителна агенция ИСПА в Министерство на регионалното развитие и благоустройството направи всичко възможно този проект да не бъде анулиран от Европейската комисия, а да се проведе нова тръжна процедура. Знаете, че през 2004 г. имаше временна парламентарна комисия за усвояване на средствата по програма ИСПА основно по този проект. Към момента имам удоволствието да ви информирам, че проектът има много добър напредък. Приключиха успешно тръжните процедури за трите града. През 2004 г. бяха сключени договори за строителство и строителен надзор отново за трите града – Стара Загора, Димитровград и Хасково, и до края на 2007 г. със сигурност двете пречиствателни станции в Стара Загора и в Димитровград ще бъдат предадени за експлоатация.
    В тази връзка, предвид на забавянето за повече от 3 години – периода 2000-2003 г. Министерство на регионалното развитие и благоустройството направи официално искане към Европейската инвестиционна банка да удължи срока за получаване на траншове за усвояване на средствата от това кредитно споразумение. В крайна сметка, преминавайки през решение на Министерския съвет, преминавайки през 3 парламентарни комисии, преминавайки през оторизация от страна на министъра на външните работи на трима министри, които подписват това изменение – а именно министърът на финансите господин Орешарски, министърът на околната среда и водите господин Чакъров и министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Гагаузов, формално това Изменение № 1 към финансовия договор е подписано от българските министри, оторизирани с решение на парламента да проведат преговорите и да подпишат това изменение.
    Днешната тема, днешната цел на разглеждане на този финансов договор е да се премине през ратификация на това изменение. Това ще ни позволи да получаваме траншове от Европейската инвестиционна банка до 2009 г., за да успеем не само да изградим станциите, да се разплатим със строителите и строителния надзор, но и да осигурим 2 години опериране и експлоатация на тези пречиствателни станции, тъй като това е част от строителните договори. Самите строители, след като предадат станциите, са длъжни да обучат персонала от операторите на станциите, а именно регионалните ВиК дружества в трите града – Стара Загора, Димитровград и Хасково.
    Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Министерство на регионалното развитие и благоустройството най-учтиво ви моля да дадете своето съгласие да се ратифицира това Изменение № 1, за да свършим нашата експертна работа, както трябва.
    ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, чухте краткото експозе на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Имате думата.
    Моля да кажете с няколко думи какви са причините за закъснението на проекта, които са основание за искането за удължаване на транша.
    МАРИАНА ЛАСАНОВА: Ако позволите да допълня, аз визирах причините за закъснението на проекта, които са следните. Изключително забавяне по подготовката на тръжните документи и провеждането на откритите международни търгове за строителство в началото на 2000 до м. май 2003 г. Втората важна причина е анулирането на първата открита тръжна процедура за строителство от страна на Европейската комисия през м. юли 2003 г. Това наложи нова тръжна процедура и забавяне на проекта с още година и половина. В крайна сметка на 24 ноември 2004 г. договорите за строителство на пречиствателните станции в Стара Загора и Димитровград бяха подписани. В момента има много добър напредък по изпълнението на компонентите от Проект “Пречистване на отпадъчните води в басейна на р. Марица”. Причините са много прости – забавяне на тръжни процедури, анулиране на тръжна процедура и забавяне на цялостния проект.
    ПРЕДС. АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма въпроси и изказвания.
    Моля да гласуваме Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица), № 602-02-49, внесен от Министерския съвет на 17.10.2006 г.
    За 15, против и въздържали се няма.
    Комисията по бюджет и финанси подкрепя законопроекта.

    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преминаваме към т. 2 от дневния ред.
    Текстовете, които бяха отложени в пленарната зала, са преработени, доколкото това е било с волята на вносителя. Сега членовете на комисията ще кажат доколко това съответства на тяхната воля.
    Първият отложен текст беше по чл. 4 – за историческия текст за жизнените интереси на лицето в България. Потърсихме някакъв компромис. Направихме справка с международните договори. точно този термин го има в тях. Махнахме лични икономически интереси, оставихме интересите на съответното лице. Ще кажете доколко това ви удовлетворява.
    Имате думата по редакцията, оформена от работната група.
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, редакцията е по-добра от първоначалния текст, въпреки че остава думата “семейството”, поне са отпаднали социалните връзки. По-добре е така, отколкото във варианта, предложен първоначално от Министерство на финансите.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи по тези текстове?
    ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имам молба към Министерство на финансите. Нека го приемат дори само като любопитство. Понятието “център на жизнени интереси” дефинирано ли е някъде, използва ли се устойчиво или просто е някакво конюнктурно понятие?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз го обясних в пленарната зала, господин Методиев. Понятието на английски е “сентръл ъф вайтел интерес” – център на жизнен, витален интерес, има го във всички спогодби за избягване на двойното данъчно облагане – над 50 на брой, които сме подписали. Това е общо взето утвърдено международно понятие, в никакъв случай не е наша измислица.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В работната група разпечатахме няколко такива договора, за да се уверим.
    Няма повече изказвания.
    Моля да гласуваме този текст.
    За 15, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 4 се подкрепя, като комисията предлага своя редакция на ал. 4.
    По чл. 19 текстът е минал през комисия, обсъждани са предложенията на народните представители, аргументът на застрахователите беше, че диференциацията “родени до” и “родени след” нарушава конституционни права и не може да остане в закона. По принцип има воля в тази насока, но мнението е, че ще направим грубо нарушение на Конституцията и не може да се реализира.
    МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: За нас е много важно, че се премахва лимитът, срещу който възразявахме, от конкретна номинална сума, до която може да се осигурява човек. 10%, които съществуват сега като лимит, остават. В това няма нищо лошо. Но цифровият лимит, който допълнително беше въведен, както разбирам, сега отпада и ние приветстваме това.
    МАРТИТН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, право на частен пенсионен фонд, допълнително задължително пенсионно осигуряване имат тези хора, родени след 1959 г. Това също е форма на някаква дискриминация. 20% от тази гледна точка би трябвало да решават първия проблем. По принцип има такава насока на размисъл, трябва да я поддържаме и да видим дали догодина не можем да я приложим.
    Съгласен съм с господин Велчев, че сегашният текст е много по-добър от това, което беше предложено. Няма го горния праг, което дава повече свобода и възможности. Ще го подкрепим. Този текст е по-добър от текста, който първоначално ни беше предложен от Министерство на финансите.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други, желаещи да вземат думата? Няма.
    Моля да гласуваме предложената редакция за чл. 19.
    За 15, против и въздържали се няма.
    Комисията подкрепя текста.
    По чл. 24 – текстът за ваучерите, разбирам, че има съгласие между вносителя в лицето на Министерския съвет, синдикатите и работодателите.
    Колеги, имате думата. Няма желаещи.
    Моля да гласуваме текста.
    За 15, против и въздържали се няма.
    Текстът се подкрепя.
    По чл. 29 има предложения на народни представители и редакция на работната група. Имате ли съображения?
    Моля да гласуваме предложението на работната група.
    За 14, против няма, въздържал се 1.
    Текстът е приет.
    По чл. 43 има предложение от н.п. Надя Антонова и гр. н..п., което не е подкрепено, от н.п. Мария Капон, което не е подкрепено и текст на работната група. Няма желание за изказвания.
    Моля, гласувайте текста на вносителя с редакцията, предложена от работната група.
    За 13, против няма, въздържали се 2.
    Текстът е приет.
    По чл. 44 има предложение на н.п. Мария Капон, което не е подкрепено.
    Работната група подкрепя текста на вносителя.
    Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на н.п. Мария Капон.
    За няма, против 15, въздържали се няма.
    Предложението не се подкрепя.
    Моля да гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от работната група.
    За 15, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 44 се приема.
    По чл. 45 няма предложения на народни представители. Текстът е по вносител.
    Има ли желаещи за изказване? Няма.
    Моля, който подкрепя текста, да гласува.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Член 45 е приет.
    Моля да гласуваме наименованието на Глава девета.
    За 15, против и въздържали се няма.
    Наименованието на Глава 9 се подкрепя от комисията.
    По чл. 46 има предложение от Милен Велчев и група н.п., което не е подкрепено.
    Има предложение на н.п. Мария Капон, което не е подкрепено.
    Има предложение на н.п. Петър Димитров, което е подкрепено.
    Има предложение на н.п. Хасан Адемов, което не е подкрепено.
    Има предложение от н.п. Йовко Йовков, което е подкрепено по принцип.
    Има редакция на работната група.
    Имате думата. Не виждам желаещи.
    Моля да гласуваме предложението на н.п. Милен Велчев и гр. н.п.
    За 7, против 7, въздържали се няма.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля да гласуваме предложението на н.п. Мария Капон.
    За 3, против 12, въздържали се няма.
    Предложението не се подкрепя.
    Моля да гласуваме предложението на н.п. Хасан Адемов.
    За няма, против 15, въздържали се няма.
    Предложението не се подкрепя.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: В ал. 2 накрая “който е над 15 години” може би е по-правилно да бъде “който е 15 или повече години”.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли възражения? Няма.
    Моля да гласуваме предложението на работната група с тази редакция, която преди малко беше направена.
    За 15, против и въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    Член 47 е по вносител. Наименованието на Глава 10 също е по вносител. Има ли възражения? Няма.
    Моля да гласуваме текстовете.
    За 15, против и въздържали се няма.
    Текстовете се подкрепят.
    По чл. 48 има предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено.
    Има предложение на н.п. Мария Капон, което не е подкрепено.
    Има редакция на работната група по ал. 1, като нещата са преизчислени, няма съдържателна разлика.
    Има ли изказвания? Няма.
    Моля да гласуваме предложението на н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
    За 5, против 10, въздържали се няма.
    Предложението не се подкрепя.
    Моля да гласуваме предложението на н.п. Мария Капон.
    За няма, против 15, въздържали се няма.
    Предложението не се подкрепя.
    Моля да гласуваме редакцията на вносителя с предложението на работната група по ал. 1.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се подкрепят.
    По чл. 49 няма предложения на народни представители, но има п предложение на работната група за промени в ал. 3, 4, 6 и създаване на нова ал. 7.
    Има ли съображения по тези текстове? Няма.
    Моля да ги гласуваме.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстът се приема.
    По наименованието на Глава 11 и раздел първи, чл. 50, 51, 52, 53 и 54 няма предложения.
    Има ли бележки? Няма.
    Моля да гласуваме текстовете на вносителя за Глава единадесета, Раздел първи, чл. 50 с малка редакционна поправка от работната група, чл. 51 по вносител, чл. 52 по вносител, чл. 53 по вносител и чл. 54 на вносителя, заедно с редакцията на работната група по този член.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    По Раздел втори всичко е по вносител, има само една редакция на работната група по чл. 57.
    Имате ли съображения по тези текстове? Не виждам.
    Моля да гласуваме целия раздел втори с редакцията на работната група по чл. 57.
    Разделът е приет.
    По Раздел трети всичко е по вносител. Това са текстове, пренесени от сегашния закон. Има ли съображения? Не виждам желаещи.
    Моля да гласуваме целия раздел трети.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    Раздел ІV отново е по вносител. Няма предложения на народни представители. Няма желаещи.
    Моля да гласуваме целия раздел ІV.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    По Раздел V текстовете са по вносител, като има нова редакция на ал. 2 и редакционна промяна в ал. 4.
    Има ли желание за промяна? Не виждам.
    Моля да гласуваме тези текстове.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    По Глава 12 работната група подкрепя наименованието, по Раздел І също подкрепя наименованието. Има ли съображения? Няма.
    Моля да гласуваме тези две заглавия.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    По чл. 65 има предложение на н.п. Петър Димитров, което е подкрепено по принцип.
    Има предложение на н.п. Хасан Адемов, подкрепено по принцип.
    Има предложение на н.п. Йовко Йовков, също подкрепено по принцип.
    Дадена е принципна редакция от работната група. Имате ли съображения по нея? Няма.
    Моля да гласуваме редакцията на чл. 65 в редакцията, отчела предложенията на народните представители.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    Член 66 е по вносител, Раздел ІІ е по вносител, чл. 67 е по вносител, чл. 68 е по вносител.
    От чл. 66 до раздел ІІІ има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Моля да ги гласуваме.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    Целият Раздел ІІІ е по вносител. Не виждам желаещи да вземат отношение.
    Моля да го гласуваме.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете на Раздел ІІІ се приемат.
    Раздел ІV е по вносител. Има ли бележки? Не виждам.
    Моля да гласуваме Раздел ІV.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете на Раздел ІV се приемат.
    По Част V работната група не подкрепя наименованието, като предлага нова редакция. Паднали са правомощията на министъра на финансите, с което сме приели предложенията на н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев да отпаднат правомощията на министъра на финансите, затова се променя заглавието.
    Член 73 има нова редакция, чл. 74 е по вносител.
    Има ли бележки? Не виждам.
    Моля, гласувайте наименованието на главата според работната група, текста на вносителя за чл. 73 с редакцията на работната група и текста на вносителя за чл. 74.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    Глава четиринадесета е по вносител, Глава петнадесета е по вносител, Имате ли бележки? Не виждам.
    Моля да гласуваме тези 2 глави.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    По Глава шестнадесета има предложение на народни представители главата с правомощията на министъра на финансите да отпадне. Има ли някой да настоява тя да остане? И вносителят се съгласи, че е добре да падне.
    Моля да гласуваме отпадането на тази глава.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Глава шестнадесета отпада.
    Част шеста – “Административнонаказателни разпоредби. По чл. 82 има редакция на работната група, членове 83, 84, 85 са по вносител.
    Няма желание да се вземе отношение.
    Моля да гласуваме текстовете до член 85.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    По чл. 86 има предложение на н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е подкрепено от комисията.
    Моля, който подкрепя предложението за отпадане на чл. 86, да гласува.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Предложението се подкрепя.
    Има предложение на работната група за създаване на нов член 84. Имате ли съображения по този нов член?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Моята идея е, че тук изравняваме работодателя с работника като наказателна санкция. И преди имаме до 500 лв., и след това при повторно нарушение санкцията е до 1000 лева. Може би е по-добре да завишим санкциите за работодателите?
    НЕНО ДИМОВ: За едно и също провинение да има различно наказание няма логика. На всичко отгоре ние тук даваме на работодателя част от работата на работника, защото всеки трябва да се грижи сам за данъците си, а ние прехвърляме тази работа на работодателя и ще го наказваме повече, отколкото бихме наказали работника. Няма логика!
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не сте съгласен с текста на новия чл. 84.
    Моля да гласуваме предложението на работната група за нов чл. 84.
    За 13, против няма, въздържал се 1.
    Текстът се приема.
    Членове 87 и 88 са по вносител.
    Имате ли бележки по тях? Не виждам желаещи.
    Моля да гласуваме текстовете.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    Наименованието на Допълнителната разпоредба се подкрепя от работната група. Няма предложения на народни представители по текстовете, но има редакция на работната група.
    Моля да гласуваме Допълнителната разпоредба и редакцията, предложена от работната група за § 1.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    Преходните и заключителни разпоредби изцяло са по вносител. Имате ли желание да вземете отношение по някои от тези разпоредби? Не виждам желаещи.
    Моля да гласуваме текстовете на вносителя за Преходни и заключителни разпоредби с редакциите, които тук-таме е предложила работната група.
    Текстовете на Преходните и заключителните разпоредби се приемат.
    Има Приложение към Раздел първи “Видове патентни дейности и годишни размери на данъка”.
    По него има предложение на н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
    Има предложение от н.п. Мария Капон, което също не е подкрепено от комисията.
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Става дума за отпадане на патентния данък за транспортните услуги. Смятаме, че това предложение на Министерство на финансите не е обосновано. Предлагаме връщането на стария режим, още повече че има опасност много хора, които са заинтересовани, да пострадат от това предложение.
    Смятаме, че то противоречи на цялостната досегашна логика за еднакво третиране на данъчните субекти в България. Защо не отпадне патентният данък за други области, за други видове бизнес? Това вече сме го дискутирали.
    Повдигаме отново този въпрос, стигайки до това предложение и се надяваме Комисията по бюджет и финанси да ни подкрепи.
    ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Освен това, което каза господин Димитров, за мен е неразбираем мотивът на Министерство на финансите поради следната причина.
    Първо, се лишава от един сигурен доход. Имам предвид, че при премахването на патентната дейност за таксиметровите услуги най-вероятният фискален ефект ще е намаляване на приходите от този данък. Имам предвид данъци от тези, които извършват транспортни услуги.
    От друга страна нашето предложение е за тези, които извършват моторни превозни услуги с едно моторно превозно средство. Какво се получава? Имам едно моторно превозно средство, извършвам услуга и трябва да водя счетоводство като едно голямо предприятие. Това затруднява този, който извършва тази дейност и увеличава разходите му.
    От друга страна, това затруднява и самата администрация. Субектите, които подлежат на данъчен контрол, ще станат много повече. Най-вероятно много трудно администрацията ще може да извършва контрол върху тези субекти. Естественият извод е, че в крайна сметка няма да се плащат данъци.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Същността на патентния данък е такава, че той трябва да се отнася за малкия бизнес и основно за занаяти, какъвто например е един обущар, така че да му е ясно, че той има да плаща 300 лв. данък годишно и да си го плати на 4 равни вноски и по-нататък не се занимава с ДДС, двустранно счетоводство и т.н.
    Другото, което трябва да бъде ясно, е това, че когато някой плаща патентен данък, в никакъв момент не е означавало, че няма задължение да води счетоводство или това го освобождава от задължението да води счетоводство. Счетоводството се води абсолютно независимо дали плаща патентен данък или не, като зависи от правно-организационната му форма и от редица други неща.
    Що се отнася до транспортните дейности, те по абсолютно никакъв начин не са в синхрон с идеята за патентния данък. Те по никакъв начин не могат да се нарекат малък бизнес, включително и таксиметровите услуги. Всички разговори, които сме водили с тях през годините, са били в посока, че патентният данък им е висок, несправедлив и т.н.
    Тук става въпрос и за маршрутните таксита, за автобуси. Тук говорим за целия транспортен отрасъл като такъв. Тук оборотът няма значение, както сигурно са установили вносителите на предложението да бъде възстановен режимът. Всеки, който извършва транспортна дейност, си плаща патентен данък.
    Това само по себе си по никакъв начин няма връзка със самия патентен данък. Изобщо не виждаме причина да продължават да стоят големи компании на патентен данък тук, като те така или иначе си водят счетоводство, защото са задължени по реда на Закона за счетоводството.
    Абсолютно никаква разумна причина не виждаме да бъде запазен този режим.
    ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ще си позволя да не се съглася с част от казаното, защото, както е видно и от нашето предложение, става дума за транспортни услуги с едно моторно превозно средство. За какъв голям бизнес говорим? И оттам цялата обосновка, която прави Министерство на финансите, за мен е неразбираема.
    Изхвърляйки ги от патентната дейност първото нещо, което ще се случи, е, че няма да се плащат данъци.
    Второто нещо, което ще се случи, е, че администрацията няма да може да контролира целия процес. Не знам колко са на брой фирмите, които извършват такава транспортна дейност с едно моторно превозно средството, но в рамките на България сигурно са много. Това са допълнителни данъчни субекти, които администрацията трябва да контролира. Ние трудно контролираме по-големите данъкоплатци, камо ли да контролираме извършващите транспортни услуги с едно транспортно средство!
    Затова и за двете страни е по-добре да плащат някакъв данък и оттам нататък и за този, който плаща, и за администрацията нещата са много по-ясни и чисти.
    В момента, в който се направи предложение по принцип да се премахне патентният данък, тогава нещата стоят по съвсем различен начин.
    НЕНО ДИМОВ: Дотолкова, доколкото сте права, госпожо Елкова, че една фирма, която има таксита, не може да стои на патентен данък, не е разумно да стои на патентен данък, от друга страна, ако аз карам личната си кола като такси, трудно бих плащал другия данък. Всъщност мотивите на колегата важат за този случай. От трета срана, не можем да третираме различно дейността.
    Има ли решение, може ли да коментирате това?
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Още един въпрос. Има няколко неща, които трябва да се уточнят. За товарните транспортни дейности имате основание, признавам. Но за леките автомобили и таксита основанието ми се струва несериозно.
    Важното е следното: колко пари в момента събирате от леките коли, които са таксита, от патентния данък? И автоматично при новия режим колко пари ще съберете? Мисля, че ще бъдат по-малко. За мен е важно да кажете какъв финансов резултат получавате в момента и при новия режим какъв ще бъде финансовият резултат.
    ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: По мое мнение заблуда е, че ще се промени нещо в тежестта за контролиране на администрацията. Администрацията контролира данъците по един начин с еднакъв ресурс. Това е нещо, което няма отношение към контрола. Вие контролирате данъка без значение дали е патентен, дали е данък на юридическо или на физическо лице. Също така проверявате счетоводството по абсолютно същия начин. Това не е нещо, което има значение.
    В момента не мога да кажа колко точно е данъкът от транспортната дейност, но във всеки случай нямаме никакво основание да мислим, че това, което ще бъде внесено под различна форма като корпоративен данък и данък върху доходите, ще бъде по-ниско.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В тази връзка, без да го превръщам в аргумент, има писмо от Национален професионален съюз “Промяна”, Съюз на превозвачите, Синдикат “Авто” с председател Васил Ценев, който пише: “Във връзка с отмяната на патентния данък на автомобилните превозвачи, продиктувано от хармонизирането на данъчното ни законодателство с европейското, настояваме да се въведе корпоративен данък за дейността на автомобилните превози”.
    Давам това за информация, а не за наклоняване на везните.
    Няма други изказвания.
    Моля да гласуваме предложението на н.п. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
    За 2, против 12, въздържали се няма.
    Предложението не се подкрепя.
    Моля да гласуваме предложението на н.п. Мария Капон.
    За няма, против 14, въздържали се няма.
    Предложението не се подкрепя.
    Моля да гласуваме предложението на вносителя по тези текстове.
    За 14, против и въздържали се няма.
    Текстовете се приемат.
    По Раздел втори “Групи и зони по видове дейности” има предложение на н.п. Борислав Великов, което е подкрепено от работната група.
    Има предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено.
    Има и редакция на работната група.
    ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Това е свързано с извършването на транспортната дейност. Аргументите са същите. Няма нужда да губим време.
    ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме предложението на н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
    За 2, против 12, въздържали се няма.
    Предложението не се подкрепя.
    Моля да гласуваме целия текст на вносителя с редакцията, предложена от работната група.
    За 1, против 2, въздържал се 1.
    Текстовете се приемат.
    Уважаеми колеги, за да може утре парламентът да работи, предлагам да прекъснем заседанието, за да се обработят текстовете и да бъдат внесени до 18 часа в деловодството, за да има утре текстове за пленарната зала.
    Утре в 14.30 ще продължим заседанието на комисията по същия дневен ред.
    Има ли възражения? Няма.
    Закривам заседанието.
    (Закрито в 15.45 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ

    Стенограф:
    /Виржиния Петрова/

    Форма за търсене
    Ключова дума