П Р О Т О К О Л
№ 29

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

П Р О Т О К О Л
№ 29
На 2 ноември 2006 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2005 г. и по Отчета на бюджета на “Държавен вестник” за 2005 г., № 650-06-108, внесен от Георги Пирински на 29.06.2006 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 602-01-76, внесен от Министерския съвет на 28.08.2006 г. – първо четене.
3. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 602-01-88, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2006 г.


Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от председателя на комисията Петър Димитров.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам да започнем работа. Имаме кворум.
Продължаваме с вчерашния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на проект за решение по Отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2005 г. и по Отчета на бюджета на “Държавен вестник” за 2005 г., № 650-06-108, внесен от Георги Пирински на 29.06.2006 г.

Отсега ви обявявам, че съвместното заседание с Комисията по икономическата политика за представянето на Бюджета вероятно ще бъде в сряда от 14.30 ч., за да може да си планирате нещата, а в четвъртък от 14.30 ч. ще бъде обсъждането в Комисията по бюджет и финанси, за да може да се подготвите за това заседание.
Днес започваме с
Обсъждане на проект за решение по Отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2005 г. и по Отчета на бюджета на “Държавен вестник” за 2005 г., № 650-06-108, внесен от Георги Пирински на 29.06.2006 г.
Господин Пирински два пъти идва, така че не бихме могли да го упрекнем към неуважително отношение към комисията.Днес това не можа да се случи.
Тук е госпожа Бойка Цонкова, която е в две качества, преди всичко в качеството й на главен счетоводител.
Имате думата, за да представите отчетите, госпожо Цонкова.
БОЙКА ЦОНКОВА: Благодаря.
Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Възложено ми е да направя кратко изложение по внесения на 29.06.2006 г. от председателя на Народното събрание доклад по Отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2005 г.
В Отчета за бюджета на Народното събрание за 2005 г. са включени:
I. Разходите, определени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. (обн., ДВ, бр. 115 от 30.12.2004 г.), а именно:
А. Разходите за сметка на републиканския бюджет:
А.1. Разходите по обслужване законодателната дейност на Народно събрание - първостепенния разпоредител с бюджетни кредити;
А.2. Разходите по сметката на второстепенния ни разпоредител - Икономически и социален съвет, изнесени на отделен ред в Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
Б.1. Собствените приходи и разходи на второстепенния ни разпоредител с бюджетни кредити - Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), по функция “Общи държавни служби”, група В "Наука", дейност "Организация и управление на научните изследвания и дейности".
Б.2. Собствените приходи и разходи на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по функция VIII "Икономически дейности и услуги", група Д "Други дейности по икономиката": на “Държавен вестник”; на “Издателска дейност”; на “Хранителен комплекс”.
II. Приходите и разходите по валутна сметка :
- на Народното събрание по договор, сключен между правителството на Република България и правителството на САЩ, представлявано от Агенцията за международно развитие на САЩ в България.
I. По бюджета на Народното събрание
С чл. 5, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. на Народното събрание бяха определени:
1. Разходи общо за 26 926 405 лв.
в т.ч.:
Икономически и социален съвет 1 060 000 лв.
2. Източници за покриване на разходите:
- субсидия от централния републикански
бюджет общо в размер на 21 533 405 лв.
- приходи от собствена дейност 5 393 000 лв.
3.Разходите са разпределени по функции и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити детайлно отразени в доклада.
През 2005 г., в хода на изпълнението на бюджета на Народно събрание бяха извършени девет корекции по утвърдените му със Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. показатели.
По приходната част:
На основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет,
§ 21 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДБРБ за 2005 г. и писмо на Народното събрание, на 21.12.2005 г. беше компенсирана част от неизпълнението на собствените приходи в размер на 350 000 лв. Трансферите/субсидии от Централния бюджет за Народно събрание бяха увеличени със същата стойност.
По разходната част бяха направени две корекции:
На основание чл.34, ал.1 и ал.2 от Закона за устройство на държавния бюджет:
- във връзка със Стратегията за обучение, съгласно писмо на Министерството
на финансите от 09.02.2005 г., бюджетът на Народно събрание бе увеличен с 4 225 лв.
- в изпълнение на Постановление № 210 от 03.10.2005 г. за финансово осигуряване на дейностите по участие на Република България в НАТО през 2005 г., с писмо от 15.11.2005 г., Министерство на финансите извърши промени по бюджета на Народното събрание, предоставяйки по линия на НАТО допълнително 66 000 лв.
По натуралните показатели:
Във връзка с промени в структурата на Четиридесетото Народно събрание и постъпило предложение от Народно събрание, с писмо от 07.10.2005 г. Министерство на финансите увеличи с десет щатни бройки утвърдените със Закона за държавния бюджет за 2005 г. щатни бройки по трудово правоотношение. Увеличението на натуралните показатели беше в рамките на утвърдените за годината бюджетни средства за възнаграждения и социални осигуровки.
На основание чл. 34, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет за 2005 г., във връзка с необходимостта от обезпечаване на текущата издръжка на Народно събрание, на изведените приоритети в дейността на Четиридесетото Народно събрание, както и по заявени предложения от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към Народно събрание, по бюджета на Народното събрание бяха извършени шест вътрешно компенсирани промени по елементите на Единната бюджетна класификация за 2005 г. В резултат на структурното преразпределение на утвърдените със ЗДБРБ за 2005 г. бюджетни кредити, беше изменено съотношението на основни бюджетни показатели към утвърдените общи разходи по бюджета на Народно събрание. Така например относителният дял на средствата за осигурителните вноски към общите разходи бе намален с 2.26 на сто, а на капиталовите разходи с 1.86 на сто. Относителният дял на средствата за издръжка по & 10-00 “Издръжка” беше увеличен с 4.12 на сто.
В резултат на отразените промени уточненият бюджет на Народното събрание към 31.12. 2005 г. е, както следва:

I. Разходи общо 26 996 630 лв.
II. Източници за покриване на разходи:
- получени трансфери (субсидии/вноски) от
републиканския бюджет 21 953 630 лв.
- приходи от собствена дейност 5 043 000 лв.,
съответно разпределени по функции и втородтепенни разпоредители.
За 2005 г. по бюджета на Народното събрание са отчетени:
1. Разходи общо 26 322 101 лв.
2. Източници за покриване на разходи:
- получени трансфери (субсидии/вноски) от
републиканския бюджет 21 529 691 лв.
в.т.ч
- трансфери за поети осигурителни вноски 3 783 074 лв.
- приходи от собствена дейност 4 793 062 лв.
в.т.ч
- приходи от застрахователни обезщетения за МПС, глоби, курсови
разлики и безвъзмездно получени суми от чужбина от Народно събрание 49 137 лв.
- приходи от ИСС 1 033 лв.
- от приходите, отчетени от НЦИОМ 134 917 лв.
- от приходите, отчетени в други дейности в
икономиката 4 607 975 лв.
3. Разходите са разпределени по дейности, както следва:
- Народно събрание 22 654 785 лв.
- Икономически и социален съвет 861 600 лв.
- НЦИОМ 369 907 лв.
- други дейности по икономиката 2 435 809 лв.
от тях за:
- “Държавен вестник” 2 053 657 лв.
- “Хранителен комплекс” 319 196 лв.
- “Издателска дейност” ( с наеми) 62 956 лв.
По бюджета на Народното събрание за 2005 г. не са допуснати преразходи по утвърдените параграфи и подпараграфи на Единната бюджетна класификация, което е констатирано при направената заверка на годишнина финансовият отчет на Народно събрание за 2006 г. от Сметната палата.
През 2005г. Народно събрание е реализирало приходи в размер на 4 793 062 лв. и е изпълнило 95.04 на сто от размера на общите приходи по уточнения бюджетен план.
В системата на Народно събрание за отчетния период най-съществен дял при реализирането на общите приходи има “Държавен вестник”- 87.77 на сто от всички отчетени приходи. Спрямо уточнения план за приходите на “Държавен вестник” за 2005г. изпълнението по отчетни данни е 96.3 на сто. Отчита се намаление на реализираните годишни приходи спрямо 2004 г. с 6,4 на сто, което е в резултат на направената промяна в Закона за “Държавен вестник”, в сила от 01.05.2005 г., за електронно отразяване на обявите за обществените поръчки .
НЦИОМ отчита 64.24 на сто изпълнение на общите приходи спрямо плана по бюджета им. Неизпълнението е в резултат на непровеждане на три планирани изследвания – по заявка на прокуратурата, на френската компания ACCOR Serviies и изследване на обществените настроения сред представителите на етническите общности.
За отчетния период “Издателска дейност” е реализирала 59.97 на сто от разпределените й по приходната част общи приходи. Част от неизпълнението на приходите се дължи на отложената за 2006 г. кампания по акредитацията на журналистите.
“Хранителен комплекс” е изпълнил 100.1 на сто уточнения по бюджета му за 2005 г. план по приходите. Относителният дял на реализираните от комплекса приходи спрямо общия за Народно събрание е в размер на 6,37 на сто.
През 2005 г. размера на приходите по бюджета на Народно събрание включват и преведените по сметката ни застрахователни обезщетения за ПТП на МПС в размер на 20 262 лв.
През 2005 г. са усвоени 97.50 на сто от утвърдените бюджетни разходи. Отчетената икономия по бюджета на Народното събрание за 2005 г. е в размер на 674 529 лв.
в т.ч по бюджета на “Държавен вестник” 136 343 лв.,
по бюджета на Икономически и социален съвет 198 400 лв.,
по бюджета на НЦИОМ 75 093 лв.,
по бюджета на “Издателска дейност” 8 134 лв.,
по бюджета на “Хранителен комплекс” 1 104 лв.
Резултатите от финансовата дейност на Народното събрание са видни от отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2005 г.
Неизпълнението на утвърдените приходи по бюджета на Народното събрание в размер на 249 938 лв., фактически намалява размера на неусвоените бюджетни разходи на 424 591 лв. Относителният дял на отчетената икономия от ИСС към тези средства е в размер на 46,73 на сто.
Както е видно от така цитираното пояснение в резултат на това неизпълнение на приходната част ние реално не бихме могли да разходваме такава част от утвърдените ни бюджетни разходи. С това сме се съобразявали в меморандума, който беше подписан с Министерството на финансите още в процеса на договаряне на Бюджет 2005 г. с всичките условности, с които вие безспорно сте запознати – знаете, изборна година, ново Народното събрание, нова структура. Ние бяхме предвидили, че така отразените приходи от наши разчети не биха могли да бъдат постигнати, което се оказа и при отчитането на тези приходи.
Съгласно чл. 23, Глава шеста “Финансиране” от Закона за Икономически и социален съвет: “Всяка година до 31 март годишният отчет за дейността на съвета се внася в Народното събрание от неговия председател.”
През 2005 г. Икономическия и социален съвет отчита 81,28 на сто изпълнение на утвърдените със Закона за държавния бюджет за 2005 г. разходи. Реализираната икономия по показатели е както следва:
- Заплати 132 387 лв.,
- Други възнаграждения и плащания 1 043 лв.,
- Социални осигуровки 2 588 лв.,
- Издръжка 14 142 лв.,
- Капиталови разходи 48 240 лв.
Съгласно Закона за държавния бюджет за 2005 г. на Народното събрание бяха определени 913 щатни бройки. От тях народните представители са 240, а служителите - 673. От определеният щат на служителите, по трудови правоотношения са утвърдени 530 щатни бройки, в т.ч. за Икономически и социален съвет - 36 щатни бройки. За държавни служители са утвърдени 143 щатни бройки.
С писмо на Министерството на финансите от м.октомври 2005 г. щатните бройки по трудови правоотношения за администрацията на първостепенния разпоредител бяха увеличени с 10 (десет). Към 31.12.2005г. утвърдените по бюджета на Народно събрание щатни бройки са 923. От тях 683 са за персонала от администрацията. Щатните бройки, определени за заемане по трудови правоотношения са 540, а за държавни служители 143. Обръщам внимание, че десетте бройки бяха получени м. октомври.
Към 31.12.2005 г. Народно събрание отчита заетост на 867 щатни бройки. Икономическия и социален съвет има заети 22 щатни бройки.
През 2005 г. Народно събрание при утвърдени 915 средногодишни щатни бройки, отчита заетост от 857 бр. средно списъчен персонал. От тях 235 народни представители и 622 служители. От служителите 493 са назначени по трудови правоотношения, в т.ч. в Икономически и социален съвет – 22 служители. По отчет средносписъчният брой на държавните служители е 129 .
Към 31.12.2005 г. незаети са 56 щатни бройки., като 14 щ.бр. са към Икономически и социален съвет, 1 щ.бр. към Издателска дейност и 41 щ. бр. към Народно събрание. При другите второстепенни разпоредители не съществуват незаети щатни бройки.
Средствата за възнагражденията на народните представители по бюджета на Народното събрание за 2005 г., в съответствие с чл. 3, 4 и 5 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, бяха формирани на база три средностатистически работни заплати на наетите лица по трудови и служебни правоотношения в обществения сектор. През годината в рамките на утвърдените средства по параграф 01 “Заплати и възнаграждения на персонала зает по трудови и служебни правоотношения” бяха извършени вътрешни компенсирани корекциите в съответствие със статистическите данни, формиращи месечните възнаграждения на народните представители. Към 31.12.2005г. от възнагражденията на народните представители са удържани 115 807 лв. за 1 577 отсъствия от пленарна зала и за 751 отсъствия от заседания на комисии. Съгласно чл. 13 от ПОДНС тези суми “се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание”.
За служителите от администрацията на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити при уточнен план от 4 571 108 лв. за 555 ср.годишен щатен брой служители е начислен разход от 4 516 046 лв. за 516 служители. От тях за положен извънреден труд са изплатени 183 352 лв. Към 31.12.2005 г. по трудов договор са заети 410 щатни бройки, по служебни правоотношения 111 щатни бройки.
Реализираната икономия на фонд “Работна заплата” през годината е в резултат на незаети щатни бройки, изплатени обезщетения за временна нетрудоспособност съгласно Кодекса за социално осигуряване, ползвани неплатени отпуски и др.
По отношение на изпълнението на бюджетните показатели по разходната част на бюджета конкретните стойности са посочени в доклада и при интерес мога да представя по -подробна информация.
ІІ. Валутна сметка
Валутната извънбюджетна сметка на Народното събрание е открита в изпълнение на сключеното споразумение между Правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати, представлявано от Агенцията за международно развитие на САЩ, съгласно което Народното събрание получи помощ в размер на 150 000 щ.д. Средствата по този договор към 30 юни 2003 г. са изразходвани.
Съгласно сключен анекс към първоначалния договор Народното събрание получава допълнително още 82 200 щ.д. до 30 юни 2005г. Срокът за усвояване на средствата бе удължен до 31.12.2005г. с писмено потвърждение от Агенцията за международно развитие на САЩ.
В изпълнение на чл.100 от ПМС №11/2005 г. и писмо на Министерство на финансите ДДС №3/01.02.2005г., извънбюджетната валутна сметка 1862 е закрита към 28.02.2005г. и с писмо на БНБ № 0100-31/08.03.2005г. на името на Народното събрание, със същото предназначение за рамбурсиране на средства по договора е открита бюджетна сметка в щатски долари.
Към 31.12.2005г. сметката е с 394 щатски долара салдо.
За 2005г., съгласно Единната бюджетна класификация по бюджета на Народно събрание за Програмата са направени разходи за 27 903 лв.
През 2005г. по приходната част на бюджета на Народно събрание чрез рамбурсиране на средства от Американската агенция за международно развитие са възстановени 28 555 лв. Заявени са намерения от страна на Народно събрание за усвояване на пълния размер на предоставените по договора средства. Тяхното разходване по бюджета на Народно събрание и съответното им рамбурсиране ще се осъществи през 2006 г.
Имам готовност да отговоря на конкретни въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Цонкова.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАРОН: Благодаря Ви за изчерпателния отчет.
Аз искам да питам каква е най-ниската, средната и най-високата работна заплата в администрацията, извън тази на народни представители, при които е фиксирана. Защото правейки сметката, на база трудовите договори и извън възнаграждението на народните представители, ми се струва, че тя е прекалено ниска.
БОЙКА ЦОНКОВА: Госпожо Капон, интересува Ви отчетната?
МАРИЯ КАПОН: Да, разбирам, че е отчетната. Сигурно Вие може да ми кажете дали има увеличение в периода за следващата 2006 г.
БОЙКА ЦОНКОВА: Увеличението на работната заплата в бюджетната сфера е строго регламентирано. В тази връзка бих могла да визирам за системата на Народното събрание. Средната работна заплата по трудови правоотношения е 656 лв.
МАРИЯ КАПОН: Без народните представители.
БОЙКА ЦОНКОВА: Без народните представители.
За наетите на служебни правоотношения работната заплата е 959 лв. Това е за държавните служители. Като за НЦИОМ по трудов договор - 584 лв., за държавен служител – 959 лв. За “Хранителен комплекс” по трудов договор – 421 лв., за държавни служители – 815 лв. За Икономически и социален съвет – само трудови правоотношения – 824 лв. За “Издателска дейност” – трудови правоотношения – 478 лв., за държавни служители – 627 лв. За системата на първостепенния разпоредител по трудови правоотношения – 667 лв., за служебни правоотношения – 956 лв.
Бих могла да Ви подготвя справка в този размер, в който ми я поискате.
МАРИЯ КАПОН: Най-ниската я няма.
БОЙКА ЦОНКОВА: Това са средногодишните отчетни възнаграждения. Ще Ви предоставя справката.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други колеги, които желаят думата?
Госпожо Цонкова, аз разбирам, че очевидно има някаква практика в тази посока. Но си признавам, че на мен лично ми липсва аналитична част и аз примерно не мога да разбера парите малко ли са, много ли са, как се изразходват. Поставям неведнъж въпроса за това, че залата евентуално да е тук, няма аналитична част, която да стане база за отстояване на бюджета за следващата година. Преведено звучи така: “Колкото сме поискали, толкова си ни дали, дори сме икономисали!”. Тоест, парите не само че са достатъчно, те са много. От това, което виждам тук, така ли е? Защото всички усещаме, че това не е най-модерната институция и повечето европейски парламенти имат административен капацитет. Ние просто нямаме. Парламентът не може да се занимава с истинската законодателна дейност. Опираме се за всичко на изпълнителната власт. От тази гледна точка не знам ще се въведе ли такава практика? Има ли някаква възможност да получим и аналитична информация, а не само цифрите, какво ще ни кажете?
БОЙКА ЦОНКОВА: Бих искала да запозная комисията с волята и намерението на ръководството. Още в хода на докладването на отчета на изпълнението ми беше възложено да променим начина на докладването на отчета на изпълнението, именно в тази посока, тъй като Народното събрание, изпълнявайки разпоредбите на нормативните документи винаги се съобразява с утвърдените тавани, които значително се различават от проектите, които ние представяме. В тази връзка и при разработката на проекта за Бюджет за 2007 г. ни беше възложено от председателя и нашият отдел и с неговото активно участие направихме опит, използвайки елементите на програмното бюджетиране, доколкото е възможно те да бъдат приложени в системата на законодателната власт, да разгърнем по съответните дейности необходимите средства и да докажем средствата, които са необходими за осъществяване на законодателната дейност на парламента.
В тази разработка беше вложена много сериозна аналитична, позовавайки се на нормативните документи, които определят и задачите, които стоят пред парламента и неговите контролни и законодателни функции. Тази разработка беше представена в Министерството на финансите. На проведения разговор не бяха възприети нашите разчети и в тази връзка аз смятам, че представяйки и този наш проект за Бюджет 2007 г., след като народните представители се убедят от необходимостта от повече средства за законодателната ни дейност и за поддържането на материалната база на Народното събрание ще срещнем подкрепата за едно по-оптимално решение на нашите проблеми.
Какво бих казала, господин председател, опровергавайки това, че ни остават средства? Фактите се съдържат и в това изложение. По бюджета на Народното събрание са направени 6 вътрешно компенсирани промени. Ако се проследят в близките 3-4 години системата е същата. За да може да се обезпечи дейността по издръжката, ние посягаме върху утвърдените средства за капиталови разходи. В резултат на това се получава състоянието, в което в момента се намира Народното събрание, тоест изоставане в материално-техническото обезпечаване, което е необходимо, за да може да си изпълнява функциите законодателният орган. Другото, което е, завишаването стойността на приходите, които ние не бихме могли да реализираме, тъй като такова е естеството на нашата дейност. Корекцията, която ние получаваме за тези приходи, е по време на м. ноември-декември. Какви възможности бихме имали, спазвайки през целия период на усвояването на бюджетните средства, на утвърдените показатели? Рискът ние да нарушим тези утвърдени разходи, никой счетоводител и никой икономист не би си позволил! Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Цонкова.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН: Просто искам да кажа, че да искаме от главния счетоводител и от хората, които реално осчетоводят и трябва да спазват бюджетът, който предварително е бил утвърден, аналитичен подход не винаги е най-доброто. Казвам го, господин председател, защото са много въпросите, които стоят, дори и заради имиджа на Народното събрание като институция.
Първият въпрос е: първо, за хората, колко трябва да са бройките и какви заплати трябва да взимат? И в София могат ли да живеят при минималните заплати, които са, независимо от местата, които се заемат. Има ли нужда от всякакъв такъв персонал и колко трябва да е той?
Как взимат народните представители заплати спрямо държавните чиновници? Това също е един въпрос. Порок да се говори за пари, мисля, че беше преди 17 години!
От друга страна, относно инфраструктурата – това, че се взимат средства от тези за инфраструктурата, за да попълваме други дупки, мисля, че всички сме наясно! Казано ли е колко струват тези пари като разход, които са толкова стари! Прощавайте, но тъй като съм се занимавала в определен период с това, като видя БМВ на 300-400 хиляди километра знам колко струва издръжката му на месец, която е малко повече, отколкото да се купуват лизингови автомобили, които да са много по-устойчиви и всичко останало. Тоест, ние имаме една първосигнална система, в която с цел популизъм – било то дори и не, защото ако ние го обясним това на всеки един нормален човек, той ще го разбере.
В момента паркът, който има в Народното събрание, няма нужда да караме мерцедеси и бе-ем-вета, въпросът е да са нормални коли, но да са нови, които да нямат тази издръжка, която има един такъв автомобил.
Убедена съм, че ако в Счетоводството погледнете фактурите за сервизирането само да смениш маслото на един такъв автомобил е лизинговата вноска на нов.
От друга страна, какво се случва с кабинетите ни, с инфраструктурата, с хората, които да работим, с интернет-пространството, което го има навсякъде. Ние действително работим, както се е работило преди 20 години.
Струва ми се волята, и аз мисля, че вие я имате също, да се модернизираме и от нас да се изисква да бъдем в нормалния ред, тя минава през бюджета на Народното събрание. Не можем да очакваме, че някакви 5 милиона лева да са приходите! Това не ни е работата – да имаме стопанска дейност и приходи! Защото аз си задавам въпроса – ако НЦИОМ прави неща, които са за нас и нашата работа, тогава ОК. Но да им гледаме колко приходи ще имат и трябва някакво проучване за някого да работят – това не е сериозно! Ако ние сме взели решение, че имаме тази структура вътре за работата на партиите, на парламентарните групи за имиджа на народните представители и самата институция, като такава, във взаимоотношенията с другите институции, това е така! Но да ходим да гоним дали са направили 60-70-80 % - това е абсурдно! Същото се отнася за издателската дейност. Мен, ако ме питате, “Държавен вестник” трябва да е безплатен и да е в интернет. За какви приходи от “Държавен вестник” става въпрос? Ние трябва да сме най-некомпетентните хора, за да искаме за “Държавен вестник” да има пари. “Държавен вестник” може частично с реклама, обяви да взима, но “Държавен вестник” трябва да е в достъп на всеки един. Това е продуктът, който ние произвеждаме.
Объркан е смисълът на логиката на този бюджет! Не мога да си представя – не знам 2005 г. каква е била, има колеги, които са били в това Народното събрание, но в момента, в който гледам работна заплата 915 лв.бруто на държавен служител, извинявайте, си задавам въпроса, тъй като аз най-често атакувам темата за тези 2/3, това е абсурдно! И ги атакувам в обратна посока, от тази, която винаги биват гледани. От логиката на това, че народния представител трябва да има и самочувствието от една страна, и от друга страна, възможностите да има наистина човек, който да работи до него, да му дава материалите и този човек наистина да ти е асистент, такъв какъвто ти се полага. А не както е сега примерно, всички да влизат и ако сега идваме от зала, и понеже колегите, които сме тук, бяхме в пленарната зала и знаем, защото минаваше наш закон, но докато дойдем до тук кой от вас си направи папката с днешното заседание? Тоест, ако няма човек, който да тича след нас с папката, да може да ти дава материалите и да се сменя с още една комисия, това е и част от модернизацията на това Народното събрание.
Приемам напълно това, като факти и цифри, но смятам, че трябва да направим един много голям дебат – абсолютно откровен и искрен, в рамките на Комисията по бюджет и финанси за бюджета на Народното събрание, за това какво е необходимо. Мисля, че поне в тази комисия няма човек, който да не иска да не гледат на нас като на институция, а не като някакви, които едва ли не нищо не разбират и които нямат никакви възможности да покриват работата си такава, каквато е. Както и грижата за администрацията ни, която аз винаги съм казвала, че на нея се крепи нашата работа. Ние сме й изключително благодарни. Тя също има нужда от обновяване.
Опитах се да намеря, господин председател, да видя каква е техниката в Народното събрание – през копирни машини и апарати и всичко останало. Това е абсурдно! Хартията във всяко Народното събрание стои някъде в коридора, да не говоря, ако трябва да се разпечати нещо в парламентарните групи, които са в другата сграда на Народното събрание, при което се тича от едното място в друго, но това е безобразие! Ние сме се върнали в онова общество, в което едва ли не изписваме тоалетната хартия колко е! Когато влязох първия ден в Народното събрание бях потресена, че във всяка парламентарна група в Народното събрание може да има тоалетна хартия, защото ако свърши, докато се изпише, може да стане нещо!? Това е напълно недопустимо! Искам да ви уверя, че аз съм ви партньор в рамките на това да има един нормален бюджет, в който ние всички да знаем, че носим същата отговорност, когато правим всеки един от бюджетите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Господин Мартин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам да ви кажа нещо, което според мен е важно, съвсем накратко. Темата не трябва да има политически оттенък и тя е следната. Смятам, че е важно – госпожо Капон, моля за Вашето внимание, аз Ви слушах 15-те минути, които говорихте, важно е комисиите, като Комисията по бюджет и финанси, чиято работа е основополагаща за държавата да разполага с един бюджет за външни изследвания. Когато имаме казус, който ни изглежда много сложен, да можем да поръчаме експерти и на организации проучване. Това е обичайна практика за Европейския парламент – директно ви казвам.
Смятам, че едно такова решение би било много полезно. Знаете, че има така сложна ситуация, която никой от нас не е достатъчно навътре, за да вземе решение. Имали сме и други ситуации. Смятам, че един такъв подход, който също може да включва и наемането на допълнителни експерти. За тези комисии като бюджетната с много тежка работа, с много тежка отговорност да помислим в тази област. Без капка политическа нотка ви го казвам. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз ви казах, когато обсъждахме бюджета на държавата, че ситуацията е същата – липсва анализ на ефективността на разходите и няма нито дума затова какво изобщо не достига или обратното – може да има излишно, и обществото е настроено за това, че има излишъци. Аз ще ви кажа, излишно е всеки ден да раздаваме със стотици килограми хартия. Мисля, че един прост анализ ще покаже дали пък не е по-добре да дадем на всеки персонален компютър и като се направи мрежата в пленарната зала и да не се раздават тези бумаги всеки ден – 80 % от народните представители на секундата ги изхвърлят. Интересуват те материалите от твоята комисия и ги оставяш, но повечето се изхвърлят. След това законът влиза за разглеждане в пленарната зала, всеки вече казва: “Изкарайте ми вече закона, трябва ми”. Тоест, крайно е неефективно е, няма и анализ. Няма анализ! Говорим си тук за модерен парламент, а аз не виждам нищо модерно. Същото е и за тази зала, която толкова години я правим и сега пак няма да има пари. Ако този анализ го няма като искане, като подготовка на общественото мнение, то няма откъде да се появи, освен като писане във вестника, че депутатите си правят екстри. Затова казвам, че ако тук има обективен анализ, който може да каже и това, че голяма част от разходите за командировки са неефективни – може да се каже това, кажете го! И това не е казано. Не можем да разберем малко ли са или много парите. Никакъв анализ на ефективността на изразходването на тези средства. Такава е практиката. Подготвяме подкомисия към Комисията по бюджет и финанси. Искаме да контролираме изразходването на парите на другите бюджетни структури, а вътре в парламента да нямаме такъв анализ, не е в наш интерес. Не знам доколко е възможно. Явно, ще приемем тези числа, аз не виждам какво да им приемаме. Дори, да не ги приемаме, те пак няма да се променят. Това е дадено. Но ми се струва, че трябва да кажем какво трябва да се случи с парите на парламента, за да има по-висока ефективност.
МИТХАТ МЕТИН: : Господин председател, аз искам да задам, тъй като отчетът за бюджета на Народното събрание касае този въпрос, който искам да повдигна, бих искал да попитам - предстои през следващата година някакво движение в посока окрупняване на тази сграда и изместване на дейността от другата сграда тук, за изграждането на голямата зала и модернизирането? Защото не би трябвало тези въпроси да се разглеждат на парче. Създаването на информационна мрежа в онази сграда и по-скоро да се подготви прагматично и ефективно в тази част и да се изгради изцяло системата за работа на Народното събрание изцяло в тази сграда. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин председател, аз Ви предлагам да процедираме така. Първо, Вашата теза да ограничим работата на печатарите не ми хареса. (Оживление.)
Второ, не искам въобще да коментирам командировките на голяма част от колегите, включително и моите, тъй като знаем каква е тяхната ефективност каква е.
Трето, нека да направим този отчет така, той така или иначе е предаден. Оттук започва един сериозен разговор. Аз ви предлагам, ако ние от Комисията по бюджет и финанси не помогнем на ръководството на парламента до никъде няма да отидем. От това, което ни е представено на нас като бюджет за следващата година нито можем да вдигнем заплатите на експертите, знаете, че трудно ги намираме, нито ще можем да направим ремонт на старата сграда, нито ще започнем даже проектирането на тази сграда. Крайно време е да се разбере, че не може на ниво чиновници, защото това не е решение на Орешарски! Това е решение на чиновници под Орешарски. Крайно в време е да се разбере, че ние определяме и да се знае кой кара влака! Затова говоря! Няма да се кълнем, че няма да им приемем бюджета – знаете много добре, че като кажат, ще им го приемем! Но можем спокойно да влезем в дебат. Това е молбата ми. От нас зависи! Другият вариант е да вдигнем ръка и да гласуваме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Имамов, имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
Известно е на колегите, които бяхме в Тридесет и деветото Народно събрание, че имаше проект за основен ремонт на тази сграда. В последния момент. Действително, архитектът почина, но това не беше причината да бъде спрян проектът. Причината според мен фактът, че ние сме жертва на собствения си популизъм. Защото ако ние бяхме направили дискусия за бюджета на парламента, най-напред – най-напред, казвам, трябва да осигурим информация за пакета с придобивки на всички народни представители у нас и в Европа и да направим сравнение. Тогава първият извод, който ще направим, аз съм убеден, че ние сме жертва на собствения си популизъм. Това е големият проблем. Даже в Македония, която и в икономическо и в социално, и във всяко отношение е много зад нас фигурата на депутата е обезпечена много, много по-добре, отколкото депутатът в нашия парламент. Трябва оттам да тръгнем. Един депутат не може да работи без сътрудник. Аз съм съгласен с госпожа Капон – без технически персонал е абсурдно. Второ, един депутат не може да работи с един сериозен експерт в неговата комисия. Това е невъзможно! Ние си играем тук на експерти, за което не знам кого лъжем – нас или някой друг? Без един експерт да ти даде концепция по даден законопроект за това какво съдържа, да направи един сериозен анализ, ние не сме пълноценни нито на себе си, нито на Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин председател.
Аз съвсем накратко искам да кажа, че отчетът, който се предлага, бих го подкрепила. Редно е да го подкрепим.
Подкрепям и идеята на председателя Петър Димитров да се направи такъв анализ на разходите с цел тяхното оптимизиране и който ще ни помогне при дебата за бъдещия бюджет на Народното събрание. Защото нали знаете, че по новите предложения за измененията в Конституцията там има един текст, че Народното събрание има самостоятелен бюджет и така трябва да бъде.
По отношение на другия дебат, който се оформя спонтанно, но го намирам за убедителен дебат, искам да ви кажа, колеги, че ние действително сме жертва на собствения си популизъм, както преди малко прозвуча. Когато говорим за бъдещия бюджет на Народното събрание следва да се има предвид, че Народното събрание и депутатите няма да се борят за някакви привилегии, а за уеднаквяване на статута им с този на съдебната и изпълнителната власт. Точно така е поставен въпросът и аз категорично възразявам, че ние имаме някакви привилегии и харчим кой знае колко много пари в сравнение с другите власти. Напротив, аз съм си направила труда да направя елементарна съпоставка за статута и възнаграждението на депутатите и другите. Знаете колко пари получаваме, нали? Аз ви казвам, че заплатата на депутат я получава административният секретар на всеки окръжен съд, който дори не е с висше образование. Въпросът е за уеднаквяване на нашия статут със статута на другите.
Шокиращи подробности мога да кажа. Например осигурителните и здравните вноски, които са за сметка на работника, за служителите и съдиите в съдебната система, администрацията на затворите, МНО и прочее се плащат от бюджета. Да не говорим за класовете, за прослужено време и старост! В съдебната система те са два пъти по-високи. И за да ви докажа ще кажа, че моята заплата е равна на секретарката на Окръжния съд във Видин. Когато бях председател на Окръжния съд във Видин имах две секретарки, а сега какво е положението! Да не говорим при условията при които се работи. Тук пак става въпроса да се уеднакви, а не да се подобри статута. Става въпрос да се уеднаквят условията. Защото бюрото в парламента е от времето на Вълко Червенков, лека му пръст!
РЕПЛИКА: Няма лошо!
НАДЯ АНТОНОВА: Няма лошо, но е неизползваемо. А работният стол ми е връстник, колеги. Аз не смея да седна на него, защото ще се срине под моята естествена тежест. Така че когато дебатираме бъдещия бюджет дебатът трябва да бъде в посока оптимизиране работата на народните представители и на парламента. И става дума за уеднаквяване на статута с изпълнителната и съдебната власт, като представителна власт. Тук не става дума за някакви изключения, някакви привилегии и нещо повече. Няма такова нещо! Мога да ви го докажа с аргументи от закона, практиката и прочие. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Калканова, имате думата.
МАРИЯНА КОСТАДИНОВА: Господин председател, благодаря.
Много хубаво е всичко, което сега чухме. Господин Имамов е прав – може би Тридесет и деветото Народно събрание наистина горе-долу в тази си част беше доста популистично. Аз си спомням, че някои хора въобще не ползвахме служебни автомобили. Но каква е целта на днешното? Изслушахме отчета, имаме ли някакви предложения? Защото Вие (към народния представител Надя Антонова) сте напълно права, така е! Даже аз дълбоко се съмнявам, че секретарката на Окръжен съд в Търново взима колкото мен, аз съм сигурна, че тя взима повече от мен. Да не говорим за условията, които направихме в съдилищата и условията, които са тук. Но имаме ли някакви предложения, защото сега е момента, както Висшия съдебен съвет да си дадем предложенията и да ги приемем. (Оживление.) Да, ако в крайна сметка всички сме убедени в това нещо. Защото искам да ви кажа, че е безсмислено да ги говорим тези неща и тази година, и догодина и по-догодина и когато и да е. Действително вие сте прави. Точно така е, аз съм на същото мнение. Но пак ви казвам, че през изминалия 4-годишен мандат нямаше нагласата за приемане на подобни мерки.
Ако имаме съгласие, действително няма и журналисти (Силен шум и оживление), аз лично не се притеснявам и от журналистите, защото и те, ако направим една справка, сигурно взимат повече от нас. Но те поне си изкарват парите, а ние ги изкарваме двойно и тройно и в крайна сметка сме ощетени от страна на работна заплата. За сътрудниците, всеки си намира начин, има механизми. За сътрудниците има спорове по въпроса, аз лично не съм съгласна в тази част. Но да ви призная днес си взех фиша – 1256 лв., това е брутната работна заплата на един депутат. Действително е някак си доста смешна тази сума.
Ако искате да отложим разглеждането на въпроса, да направим предложенията си общо. Защото Вие, господин председател, не знам дали ще си спомните, но миналата година, когато дойдоха колегите от Висшия съдебен съвет там стояха зад нас и клатеха глави, че ако не ги приемем, ще станем техни клиенти. Много по-редно е ние да си съберем предложенията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може да се окажат прави!
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Искам да се обърна към колегите, че виждам дебатът в обратна посока. Давам един пример. Всяко нещо, което искаме дори за уеднаквяване, подходът пак ни е грешен. Ще ви кажа защо. Какво значи ползване на коли от парламента, понеже говорим за европейски и всякакви други стандарти? Да, ползваш от толкова до толкова часа колата, вземаш я от парламента до точката и от точката до парламента. Това, което ние в годините сме правили някои или който и да е било да стои едно момче и да те чака цяла нощ някъде, защото някой е направил нещо – ние трябва да въведем правилата, нормалните правила. Иначе да можеш да имаш право на таксита и други работи и т.н. Но ако ние не минем дебата през нормалните неща, които ни се полагат, не може да вземеш един шофьор и да го държиш 3 дни в командировка, защото си си отишъл реално вкъщи.
За да приеме обществото уеднаквяването на стандарта ние трябва да създадем правилата. Аз съм радетел за правилата и тези правила, които са в Европейския парламент. Точката е парламентът – от летището до парламента. Не могат да те закарат от летището до хотела. Вечерта ще те вземат и ще те закарат до хотела. От хотела ще се върнеш обратно. Ако отидеш на кръчма, могат да те закарат от парламента до кръчмата, обаче от кръчмата ще се оправяш сам. Не някой да седи по нощите и да работи за теб и да седи да виси в една кола и да те чака.
За сметка на това от микробуси и всякакви коли – има разбира се и ВИП-парк, но като има няколко човека, те се комбинират сутринта по списък те взимат по най-прекия път диспечерите. Логиката е да променим правилата, за да искаме да уеднаквим стандарта.
НАДЯ АНТОНОВА: Да, точно така.
МАРИЯ КАПОН: Това е за мен апелът. Ние сме създали правила, в които можем да бъдем обвинявани. Докато не сменим правилата, няма как да уеднаквим стандарта.
Между другото разбрах, макар и в личен разговор с господин Кънев, че е нормално да има бюджетен контрол и анализът, господин председател, не можем да го искаме от Счетоводството. Има хора, които след като могат да правят закони, могат да правят и анализи. В една работна група, като се влезе в Счетоводството и се гледат първични документи и се огледат нещата ще се направи перфектен анализ и този анализ може да излезе заедно с трима експерти от вън в помощ.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има много желаещи да вземат думата.
Давам думата на господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми колеги, смятам, че преместихме дебатът към приемане на бюджета на Народното събрание за 2007 г. Поради това правя процедурно предложение да гласуваме отчета. Тези свои мисли, които не оспорвам, да ги споделим, когато приемаме бюджета за 2007 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това, което искам да кажа, е, че влиза поправката в Конституцията, да се надяваме, че ще бъде приема, и ние ще си приемем самостоятелен бюджет. Мисълта ми, е че в този вид, ние просто констатираме, че слънцето е изгряло, гряло е 12 часа и 5 минути и залязло. Няма никакъв анализ. В тази посока, ако смисъл да искаме някакъв анализ, то е да искаме на базата на този анализ да се прави бъдещия бюджет, тъй като върху този отчет аз не виждам какво друго можем да направим, освен същия с добавката, с която да отчетем инфлацията и покачването на заплатите. Това е идеята.
Тъй като 2005 г. мина преди доста време, може би е рационално да го приемем в този вид, като поставим изрично условие на ръководството на парламента, който в момента представлявате (към госпожа Бойка Цонкова), че следващият отчет няма да го допусне това нещо. Искаме анализ на ефективността на разходите и прогнозиране на потребностите, за да може върху тази прогноза ние да си направим бюджета за следващата година. Ние знаем доколко е възможно бюджетите да се приемат за 2006 г. и в това време да постъпва бюджета за 2006 г., разбира се ще има бомбастична част, за да може върху него да приемем и следващия бюджет, иначе закъснението е...
Предлагам да приемем отчета за бюджета, едва ли имаме други варианти в момента, с изричното изискване за 2006 г. бюджетът да има друг характер.
Заповядайте, госпожо Цонкова.
БОЙКА ЦОНКОВА: В заключение искам да запозная комисията, че председателят на Народното събрание вече е възложил и ние работим по друг тип представяне на отчетните показатели и отчитането на разходите. В случая това е досегашната практика от 2000 г. да се представя на комисията касовото изпълнение на бюджета без съществена аналитична част, като пак обръщам внимание на това, че намерението и волята на ръководството да има по-различна визия и бюджетът и съответното му отчитане е намерило реализация в този проекто-бюджет, който е внесен в Министерството на финансите и който може да се вземе от Деловодството, от Библиотеката. Аз лично ще предоставя копие и на председателя на комисията, за да могат народните представители да се запознаят. По отношение на анализа на отчета на изпълнението, вярно е, че тук са само цифри, но ежемесечно ние предоставяме на нашето ръководство всякакви видове справки и анализи. Готови сме да съдействаме за всякакъв вид отчетна информация във всякакви разрези, която ще спомогне за дейността.
Още веднъж бих искала да благодаря за намерението и волята да бъдат изменени финансовите правила. Имаме информация, писали сме предложения по отношение на промяната на финансовите правила. Значително това ще облекчи и възможностите за прогнозиране и за отчитането на разходите без да има съответно съмнения за законовото усвояване, ефективното и ефикасно усвояване на средства на парламента. В заключение ще кажа, че в момента е създаден отдел за вътрешен одит, има назначени служител и началник отдел. Има обособено структурно звено. Това е само за информация, ако народните представители не са запознати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Предлагам да приемем вариантът, който ни е предложен, с надеждата, че при следващия бюджет вече ще имаме подкомисия за контрол върху разходите и в следващия бюджет обезателно ще имаме становището и на тази подкомисия. Не знам защо нямаме становището на Сметната палата, тъй като това също е институцията, която би трябвало да контролира изразходването на средствата в Народното събрание.
БОЙКА ЦОНКОВА: Становище на Сметната палата има, просто не е представено. То е прието, ще го представя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: За пленарната зала го представете.
БОЙКА ЦОНКОВА: Да, ще го представя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване така предложения отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2005 г. и по Отчета на бюджета на “Държавен вестник” за 2005 г., № 650-06-108, внесен от Георги Пирински на 29.06.2006 г.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Благодаря Ви.

Преминаваме към следващата точка
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 602-01-76, внесен от Министерския съвет на 28.08.2006 г. – първо четене.
Заповядайте да представите законопроекта, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, господин председател.
В най-общи линии предложенията за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се разделят в две групи.
Първата група са детайлно разписаните процедури в областта на взаимната помощ и обмяната на информация между администрациите на Република България и държавите от Европейския съюз, тъй като считаме, че сега действащите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане не предлага достатъчна защита фиска, поради което са разписани тези три процедури.
Трите процедури съответно са за обмяна на информация по отношение да доходите, имуществото и застрахователните премии – първа процедура, втора процедура е за обмяна на информация по отношение на доходи от спестявания и третата процедура е за обмяна на информация за събиране на изрично изброените държавни вземания. Това е първата част от промените.
Втората основна група промени е усъвършенстване и прецизиране на уредба от кодекса, иначе казано пропуски, които ние сме направили още при приемането на кодекса и предлагаме сега да се поправят. По-основните между тях, извън техническите, които има, на първо място, един текст, който дава право на инспектората на Министерството на финансите, съответно на министъра на финансите достъп до данъчна и осигурителна информация – нещо, което те имат право към момента съгласно Закона за митниците и могат до момента да правят в Митниците, но нямат право да правят в приходната администрация.
Също така има един друг текст, който е корекция за поредността на погасяване на публичните вземания. Към момента поредността е главница-лихви-разноски. Тъй като от Агенцията за държавните вземания имаше основателни оплаквания, че техните разноски са много големи и рискуват много да натоварят собствения си бюджет, ако не се стигне до последната част от тази верига разноски, затова предлагаме “разноски” да бъде изведено най-отпред и поредността да стане разноски-главница-лихви.
Има предвидени изменения в частта относно разсрочване, отсрочване. Има технически изменения, целящи унифициране на разпоредби с разпоредби в други закони. Например в ГПК и АПК. Мисля, че с това в общи линии се изчерпват промените, предложени за ДОПК. Готови сме да отговорим на конкретните въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам да ви попитам на първо място в чл. 129, ал. 5 става ясно, че когато цялата Агенция за приходи е неизправна страна и е загубила съдебното производство не поема разходите. Поне аз така го разбирам. Ако този прочит не е коректен, Ви моля за съдействие да ми обясните какво налага една такава промяна. Този текст лично мен ме безпокои, а смятам, че и цялата Бюджетна комисия също ще бъде обезпокоена, когато вникне в същността на материята. Моля за по-изчерпателно обяснение от Ваша страна.
Също така, промяната в поредността: главница-лихва-разноски. Не можах да разбера дълбочината на вашите мотиви, още повече че ние няколко пъти обсъждахме тези текстове миналата година и ги приехме. Така че не съм склонен лично аз и колегите от Бюджетната комисия, ако си спомнят дебата няма да подкрепят това ваше предложение.
По отношение на допълнителното материално стимулиране искам да кажа следното. Аз, а смятам, че и колегите сме склонни да има допълнително възнаграждение за данъчните, за да нямат стимул да взимат подкупи. Склонен съм да помислим по този въпрос. Миналата година комисията реши осигуровките да не попадат в този отсек, както вие в случая сте предложили. Смятам, че тази позиция е оправдана. Но глобите и лихвите – да, те могат да бъдат допълнително материално стимулиране. Можем да постигнем по този въпрос някакъв консенсус. Хубаво е да има такова допълнително стимулиране. Тук има разлика между мен и господин председателят, който казва, че да, всички получават заплата. Хубаво е да има стимулиране, за да не вземат подкупи.
Извън обхвата на промените има някои недогледани неща от ваша страна. Сега искам да ви кажа, че ал. 3 на чл. 157 препраща към ал. 8, която я няма. Това са технически грешки в ДОПК, които още сега трябва да се изчистят. Това ще го внеса аз като поправка. Става въпрос за ал. 3 на чл. 157.
Имам и други същностни поправки, но тях ще ги внеса при второто четене и няма сега да занимавам комисията.
Молбата ми към вас е да обясните как си представяте НАП да не поема разходи по съдебно производство, когато се окаже, че е неизправна страна. Какво точно имате предвид? Това е най-важният въпрос.
Също така да обясните обръщането в поредността главница-лихва-разноски. Това също много ме безпокои.
По тези два въпроса по никакъв начин не съм склонен да отстъпя. Смятам, че има основание моите колеги да имат подобна позиция.
Отново сте предложили с промени в този закон промени в други закони, което не влиза в никаква процедура на Народното събрание. Смятам, че тази комисия има волята да спре тази промяна. Това е другото нещо, което исках да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С една молба – много съм витален и когато ме цитирате имайте предвид, че мога да кажа мнението си, да не ми приписвате становища, които не съм изразил.
Госпожа Капон искаше думата.
МАРИЯ КАПОН: Извън това, което каза моят колега Мартин Димитров, аз искам да попитам и тук да припомня дебатът, който имахме за кредитните институции и начинът, по който главният прокурор има право на достъп до банковата тайна. Ние направихме една много тежка процедура, с която хем да не нарушим независимостта на съдебната власт, от една страна, тоест едно копие от банките отива в БНБ и в същото време, тези данни да бъдат класифицирана информация и да остават по определен ред в самата прокуратура.
Днес с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и за мен е интересно как изведнъж се пробутва този текст – да има възможност банките да предоставят на изпълнителния директор на НАП информация относно доходите и спестяванията при условията и по реда на Дял втори, Глава шестнадесета от ДОПК. Според мен тази процедура е невъзможно да я включим тук. Трябва да я оставим, както е през главен прокурор да минава и както сме направили достъпът по начина, който е в Закона за кредитните институции. Напомням дебатът и стигнахме с колегите до много конструктивни решения, въпреки опасенията и всички желания само и само да има възможността да помогнем на прокуратурата. Но смятам, че трябва да се спазва редът. Нарушим ли го сега още веднъж, разбира се през него може да стигне и до изпълнителния директор на НАП – без никакъв проблем, но процедурата е описана много ясно в Закона за кредитните институции. Там говорихме, че може да бъде и от МВР и отвсякъде да достига достъпа, но да минава по този път.
За всичко останало аз лично смятам, колеги, че това, което трябва да гледаме са само европейските текстове. Считам, че ДОПК във вида, в който ни е предоставен, няма смисъл от всичките тези промени, които миналата година наложиха част от тях. По тази причина аз лично предлагам, господин председател, ако има нещо, което вносителят иска специално да разгледаме извън европейските теми, да го подложим на дискусия, но не да водим безсмислен дебат всеки път по определени текстове, които сме гледали в други закони или които миналата година сме взели решение как да бъдат гласувани. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз ще се присъединя към въпросите, за да могат после представителите на Министерството на финансите да отговарят.
Аз имам два въпроса. Единият е принципен, другият е конкретен. Принципният ми въпрос е продиктуван от това, което си говорихме по предишната точка – за равнопоставеността, която искаме, и за уважението, което искаме да си извоюваме, като народни представители.
В рамките на една календарна година на нас ни се предлагат отново текстове, по които сме се произнасяли - точно в този състав, няма ново Народното събрание, няма нова политическа обстановка. За мен това е обидно! Искам да знам защо Министерството на финансите и администрацията си позволява такъв подход? Това случайно ли се е случило или е целенасочено, докато не мине това, което сте решили да мине? Много ми е любопитен отговорът на този въпрос и се надявам да бъдете искрени, защото винаги ще оценя искрения отговор. Това е принципният въпрос.
Непринципният, прагматичният въпрос е свързан с желанието за стимул на данъчните служители. Аз също мисля, че за всяка добре свършена работа трябва да има стимул. Убеден съм обаче, че за всяка зле свършена работа трябва да има санкция.
Миналата година по повод този закон, предложих определена санкция към данъчните служители, заради които е загубена, било от страна на държавата, в случая, който е по-добре уреден, било от страна на предприемачите загубено време - загубени пари. То не се прие! Искам да попитам: Сега отново имате този подход, не смятате ли, че е редно както има стимул за свършената работа, така да има равностойна санкция за съответното нарушение за несвършена работа?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря, господин председател.
Аз искам да се изкажа само по онази част от измененията, които не касаят текстовете по евроинтеграцията. Тази част, която не касае евроинтеграцията може също да се раздели на подчасти. Първите предложения за изменения и допълнения са конкретизиращи, уточняващи, детайлизиращи на съществуващите текстове.
Аз обаче не разбирам какви проблеми в практиката са имали действащите текстове, за да се налага да се конкретизират и да се детайлизират и какви проблеми с тези детайлизации ние искаме да решим? Има закон, когато има проблем! Къде е проблемът, че сега ще го решаваме с конкретизиране на текстове.
По-притеснителна за мен обаче е втората група предлагани изменения, които според мен са изменения от принципен характер, и то в посока обратна на досега възприетите от нас принципи по ДОПК и по Закона за НАП.
Господин Мартин Димитров с основание постави въпроса за поредността на изплащане на вземанията. Вярно е, че Агенцията за държавните вземания искат да им се плащат разноските, но извинявайте това е държавно изпълнение и каквото и да ми кажат те си имат бюджет и да бъдат любезни всичко това да бъде предвидено в бюджета. Защото тези изменения, за които искам да спомена с в посока утежняване на правното положение на задълженията на главницата. А ние, когато обсъждахме ДОПК дълго и мъчително беше част от нашия стремеж да повишим събираемостта на вземанията в държавния бюджет чрез баланс върху правомощията на приходната администрация и длъжника и чрез осигуряване на една разкрепостеност на въпросния длъжник – той не бива да си мрази държавата, заради администрацията, нали така? А сега аз констатирам промени в противоположна принципна посока и на мен съвсем притеснително ми звучи.
Освен това, да не изпадаме в детайли, но тази промяна в поредността на плащанията от главници-лихви-разноски не само по отношение на държавните вземания, както ни го изложи зам.-министърът Кадиев, но то е и по отношение на разсрочените плащания! Там се сменя поредността, значи тук се прокарва един съвсем нов и различен принцип.
Да не говорим, аз си взех бележка от изказванията на господин Димитров, които ги намирам за основателни, за отмяната на прихващането на присъдените суми и обезщетения. Защо трябва да се случва това? Защо? След като има две насрещни ликвидни изискуеми задължения, защо се забранява прихващането, което е общ принцип и защо се налага това извлечение?
Да не говорим, че тук се предлагат и други изменения на законите, в случая на ДОПК – изменения, които и парламентът и нашата Бюджетна комисия се противопостави. Говорим за § 28. Колегите ще си спомнят, че този параграф засяга местната компетентност при обжалване актовете по държавните вземания и ние изменихме ДОПК в тази част неотдавна, като дадохме възможност да се обжалват действията по изпълнението там, където е извършено действието, тоест разпръснато е по места, а сега се внася обратното предложение – обжалванията да се концентрират в София по седалището на решаващия орган? Защо е това, след като ние взехме обратно решение неотдавна?
Също така опит да се променя принципно действащия правен режим намирам в предложението за изменение в Закона за НАП. Тук се прави предложение органите на НАП да бъдат командировани по преценка на други места, включително и по извършване на дейности по установяване на данъчни задължения! Тоест, да се командироват органите на НАП да пишат ревизионни актове по преценка на висшестоящия орган. Колеги, ние в ДОПК изрично го приехме, че това е възможно при много ограничителни условия – тогава, когато местно компетентният орган по приходите не може да довърши данъчната ревизия, поради отвод или поради трайна невъзможност да изпълнява задълженията си, тоест поради заболяване. А сега, да не е в ДОПК, през Закона за НАП да се позволяват такива командировки на ревизиращият орган с всички неблагоприятни последици за това.
Това са част от моите съображения и ви казвам откровено, колеги, че имам и други, но да не изземвам дискусията, като дам възможност да се изкажат и на други колеги. Всичко това ме прави скептична по отношение подкрепата на тези предложения в частта, която не е свързана с евроинтеграцията. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други колеги, които желаят да се изкажат?
Предполагам, че вносителят също ще иска да каже нещо, но се присъединявам към изказалите се становища, че обсъждаме тези промени в закона, главно заради хармонизационните тестове. В този режим на работа, който караме една година, е абсурдно да обсъждаме два пъти едно и също нещо, при това си спомняте взривът на пленарна зала и част от нещата, които взривиха пленарната зала, сега пак са предложени. Няма как да стане! Прекалено сме изморени, знаете, че работим без ваканция – ще разгледаме всичко свързано с еврохармонизационно. Признавам си, че се отнасям позитивно към това да стимулираме данъчните, но по методът, като изземваме главницата, полагаща се на НОИ. Значи, за лихви, неустойки, каквото искате! Но неустойките да се превръщат в стимул, си признавам, че съм категорично против. Моят призив към вносителя е да насочи усилията си в това направление. Това е, което трябва да се промени, за да може от 1 януари 2007 г. да няма проблеми по функционирането на НАП и взаимодействието с Европейската комисия и другите европейски държави. Всичко друго, като проблем, който търпи, бихме могли да го изчакаме още малко и в по-спокойните месеци след Нова година, тогава да обсъдим тези неща.
И една бележка към Министерството на финансите, огромна молба – закони, които сме ги приели преди дни, сега да ги коригираме в същата тази комисия е просто неприлично. Кредитни институции и не знам още какво, те още не са изсъхнали, не са влезнали в сила и ние вече ги променяме! Чие е предложението? Огромна молба – закони, които вчера са внесени от Министерския съвет и ние сме ги приели и сега започваме да го коригираме, просто да изоставим тази практика, тя е безкрайна. За кредитните институции и банките се събирахме тук и сега изведнъж ще променим въпроса за банковата тайна! Няма да стане тази работа! Молбата ми е тази практика – искате промяна в Закона за кредитните институции, предложете си я като ЗИД на Закона за кредитните институции, но да не го правим през задната врата, през други закони.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Само няколко думи ще кажа и ще дам думата на експертите. В никакъв не се опитваме да прокарваме текстове, които са стари, само защото искаме да се подиграем с депутатите.
Опитваме се да предложим някои текстове, които считаме, че създават проблеми. Ще ги предлагаме и занапред до момента, в който намерим разбиране. В случая става въпрос конкретно за два текста – единият, за тази поредност на вземанията – става въпрос само за принудителните вземания. В никакъв случай не става въпрос за отсрочки и разсрочки. Там, пак казвам, основният проблем, който има Агенцията за държавните вземания, е за разноските, които имат. Те имат описване, оценяване, имат публикуване на обяви във вестници, имат разноски по продажбата на вещи, разноски по складиране на вещите.
НАДЯ АНТОНОВА: Какви са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИЕ КАДИЕВ: Какви са? Ами, различни са за всяко нещо.
НАДЯ АНТОНОВА: Какви са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИЕ КАДИЕВ: Но трябва да се пусне обява във вестник, нали? Трябват много неща.
МАРИЯ КАПОН: Дайте справка!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИЕ КАДИЕВ: Каква? (Реплики.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, дискусията прие много интересна форма. Може би трябва да раздадем и домати! (Реплики.)
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИЕ КАДИЕВ: Втората теме, на която продължаваме да настояваме това е прословутото ДМС за служителите на приходната администрация, като вече искам да внеса известно уточнение, че ще внесем текст, който засяга само вече лихвите и глобите от допълнително събраните осигуровки и няма да се занимаваме с главницата. Ако сте съгласни с този вариант, готови сме с текста и ще го дадем между първо и второ четене.
Примерно, първата точка, която засяга правата на инспектората на Министерството на финансите за нас е важна. Миналата година не беше прието, си спомням по каква причина, в момента инспектората може да проверява Агенция “Митници”, а не може да проверява НАП! Защо, а е инспекторат на Министерството на финансите! Аз в момента, когато искам някаква проверка, трябва да отидат в инспектората на НАП и се абсолютно губи смисълът от инспектората на Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да чуем отговорите – госпожо Мургина, заповядайте.
МАРИЯ МУРГИНА: Аз ще си позволя да отнема малко от вашето ценно време, за което се извинявам предварително, за да се опитам с няколко думи в рамките на пет минути да докладват на Бюджетна комисия какъв е резултатът от прилагането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и от старта на НАП, както и в частност, какъв е резултатът от решението администрацията да има допълнително материално стимулиране за данъчните им задължения, за които отговаря, и да няма такова за здравно-осигурителните вноски.
През 1995 г. данъчната администрация имаше 9500 служители. С тези служители събра 4 млрд. 800 млн.лв. приходи. Това представлява по 510 хиляди лева на един служител от данъчната администрация.
През 2006 г. след като от НОИ дойдоха 897 служители, да кажем 900 служители, за да бъде по-лесно, след като предадох 1312 служители на общините във връзка с администриране на местни данъци и такси, след като дадох приблизително 200 щ.бр. на Агенция “Митници” във връзка с новия Закон за акцизите и акцизните складове, приходната администрация има числен състав от 8000 души. С тези 8000 служители до края на годината ние очакваме да съберем 7 млрд. 500 млн.лв. приходи. Това прави по 910 хиляди лева на един служител зает в тази администрация. Може би пропуснах да кажа, че тези 900 служители щатни бройки, които дойдоха от НОИ, от 1 юли аз ги съкратих – вие всички знаете това. Сигурно това е единствената администрация, която направи това реално съкращение на живи хора. С тези 8000 служители ще съберем 7 млрд. 800 млн.лв., което представлява 910 хиляди лв. на един служител или ръст 84 % в сравнение с 2005 г.
От 1 януари 2007 г. НАП ще бъде отговорна за ДДС от вътрешно-общностните доставки, ще въведе интрастат, ще въведе ДИЕЗ-системата, ще има безумно много нови ангажименти както по присъединяването, така и във връзка с новото данъчно законодателство, което е в парламента.
Сумата от приходи, които като минимум очакваме да съберем представлява 9 млрд. 50 млн.лв. Това е по 1 млн.200 хил.лв. на един служител. Това е повече от 5,2 % в сравнение с 2005 г.
Връщам се към основното възнаграждение на тези служители и тяхното допълнително материално стимулиране. Средната работна заплата на приходната администрация е 510 лв. Предвид и на немалкия процент ръководен състав средната брутна работна заплата на инспекторския състав е 430 лв. Допълнителното материално стимулиране по решение на Комисията по бюджет и финанси за 2006 г. е само върху допълнително разкритите приходи от данъци. Нямаме право на допълнително материално стимулиране от допълнителните приходи от здравно-осигурителните вноски. Резултатът към 17 октомври т.г. НАП събра 99,9 % от плана за данъчните приходи. Очаквам преизпълнение до края на годината на 116 % - преизпълнение, което откакто аз съм в тази администрация, от 1997 г., никога не е постигана. Отговорно мога да го заявя!
Изпълнението на здравно-осигурителните вноски към същата дата – 17 октомври т.г. е 82 %. Оставам на вас да прецените откъде идва тази разлика. Няма да скрия, че средното брутно трудово възнаграждение за системата е обидно малко за отговорностите, които са ни възложени. Единственият стимул за тези хора все още, които работят, уверявам ви, че ние ги натоварихме с два пъти по-голям обем и с доста по-малък състав. Разбира се, трябва да кажа, че със съкращението, което направихме, ние постигнахме най-голямата цел, която никоя друга държавна администрация не е постигнала. Направихме събирането на здравно-осигурителните вноски за държавата и данъкоплатците безплатно. Деветстотин души дойдоха от НОИ – 900 души съкратихме!
Това са накратко моите аргументи да моля да имаме разбирането, че това е администрацията, на която цялата администрация разчита за 2007 г. и да съобщя всъщност какво представляват тези суми конкретно за един служител. Казах, че 510 лв. е средната брутна работна заплата. За първите 9 месеца на годината – за 2006 г., като тук трябва да кажа, че допълнително разкритите приходи от данъци е намалял 2 пъти. Това е много естествена тенденция – когато ние увеличаваме с такъв голям процент доброволната събираемост, което е основното мото на администрацията, нормално е да намаляват допълнително разкритите приходи. Защото данъчно-осигурителната култура е различна, защото нашите възможности за контрол са различни и това действа твърде дисциплиниращо за всички наши клиенти. Сто пъти е намалял този приход и за тези 9 месеца за това, което приходната администрация е разпределила, е 15 млн.188 хил.лв. Това представлява 1921 лв. средно на служител за 9-те месеца или представлява по 160 лв. допълнително, като в тези 160 лв. се съдържат и осигурителните вноски.
Тъй като разбрах за неразбирането за стимулиране от допълнително разкритите приходи за здравно-осигурителните вноски, ако Комисията по бюджет и финанси подкрепи да получаваме допълнителното материално стимулиране върху лихви, глоби и неустойки по здравно-осигурителните вноски, увеличението ще бъде 300 лв. общо от допълнително разкритите данъчни приходи и от това, което бихме могли да разпределим като лихви, глоби, неустойки от здравно-осигурителните вноски. Тези 300 лв. като ги прибавим към 510 лв. брутна работна заплата и извадим 240 лв., колкото е задължителният ДОО за сметка на работника, чистото трудово възнаграждение на служителите на приходната администрация е 560 лв.
Благодаря ви, прекалих, като излязох от 5-те минути, които обещах. Ваше право е да решите какво да бъде стимулирането на тези служители!
Само две думи искам да кажа по повод възможността служителите от приходната администрация да бъдат ротирани. Никъде по света служителите от приходната администрация нямат месторабота. И в Европейския съюз най-ценното е ротационният принцип за приходната администрация и за Агенция “Митници”. Тук трябва да споделя, че всички ревизии, които ни се възлагат от главния прокурор, от министъра на вътрешните работи и други институции, всички настояват да не се изпращат екипи от съответната териториална дирекция. Вероятно всички разбираме защо. В това наше желание, да премахнем това ограничение, ви уверявам, че също е повод както за борба с корупцията, така и с повишаване качеството на нашето изпълнение. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Мургина.
Господин Димов, имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Искам да направя няколко коментара. За мен проблемът с ротарицята, с който Вие завършихте, да може да бъде обсъждан, но не в момент, когато тръгваме да гледаме бюджет, когато имаме много други неща, за да не бъде обсъдено в дълбочина. Затова аз лично приветствам и предложението, ако има необходимост от подобни неща, да бъдат вкарани като ЗИД примерно в началото на следващата година, когато нямаме толкова натоварена програма и спокойно можем да обсъдим кое полезно и кое – не.
Аз обаче съм силно изненадан от цифрите, които казахте. Те са, направо да кажа, потресаващи. За мен е много изненадващо Министерството на финансите, което в края на краищата прави бюджета, поне за себе си най-стриктно, този мазохизъм е похвален, може би, от гледна точка на външен популистически подход. Аз гледах съкращенията за държавната администрация и трябва да ви кажа, че съкращенията в държавната администрация масово вървят в агенциите, а не в министерствата например! Така Николай Василев очевидно изпълнява 10-те процента. Това не е само във вашия случай, това е навсякъде. Когато говорим за приходната част, аз очаквах там да се увеличават държавните служители, защото им се увеличават задълженията. Никой от нас не може да иска по-малко хора да събират повече пари. Така че за мен това, обаче, е проблем, който не е свързан с тези допълнителни възнаграждения, колкото с решението на щатния състав – 8000 души очевидно са малко и Министерството на финансите трябва да осигури, а ние съответно да приемем бюджет с повече щат. Самата цифра от 510 лв. – 430 лв. е толкова малка, че подканя за корупция, но дали решението за допълнителния стимул е решението, защото вие може да измислите някакъв друг начин. Защото приемете, че не хванете никой, тоест свършили сте си така добре работата, че всички са си платили реално данъците, за най-добре свършената работа няма да получите никакво възнаграждение. Тоест, механизмът като такъв, вероятно не е най-добрият. Затова бих посъветвал този механизъм да го разглеждаме не в бюджетна процедура, а примерно на 3-ти или 5-ти януари, когато започнем да обсъждаме тези неща. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз също ще ви направя една реплика. Бюджетът за следващата година е разчетен при 3500 човека в бюджетната сфера, след тези масови съкращения в бюджетната сфера и като обсъждаме бюджета приканвам и опозицията да бъде активна към ревизия на тези бройки, тъй като направихме огромно съкращение – действително в данъчната администрация имаше важни съкращения и изведнъж си правим бюджет с 3500 човека повече. Най-лесното е когато приемаме бюджетите на съответните системи, да се опрем на един друг състав на администрацията и ако ще качваме потенциала на някои служби, да орежем други, които сме убедени, че не са необходими, но този подход всяка година да увеличавам, знаете докъде ще ни доведе.
Още нещо. Трябва да знаем, че сме по-наясно, че сме по-назад като производителност на труда на един работещ около 20 пъти зад Европейския съюз. Ако данъчната администрация е на този път и е лидер, само трябва да се радваме. Дано да е така, разбира се, не можем да се превръщаме в огромна тежест.
Ще дам думата на представителя на НОИ да каже своето становище, като молбата ми е да не влизаме във война – изложете позицията си.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Благодаря на Комисията по бюджет и финанси, благодаря на колегите от НАП и на зам.-министъра на финансите, че давате възможност да се чуе и нашата позиция по предложените изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Аз споделям това, което казаха всички депутати по отношение на текстовете, които са интеграционни и няма да се повтарям.
Искам да обърна внимание само на още три текста – предвидени в параграфите от 19 до 21 в проекта за Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Става дума за отстраняването на НОИ при даване на съгласие за отсрочване и разсрочване на дължими публични вземания. Смятам, че тази позиция е абсолютно погрешна, независимо от разделянето на приходните и разходните функции. Мотиви на НОИ се съдържат изцяло в разпоредбите на чл. 19, ал. 5, чл. 30 и чл. 33 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно които основната част от разходите от бюджета на НОИ са определени за издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и в Закона за гарантирането на вземанията на работниците и служителите.
Следователно в резултат на тези текстове управлението на бюджета на ДОО е възложено на НОИ. Ние се явяваме кредитор. Смятаме, че без наше съгласие разсрочване и отсрочване по линия на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не следва да бъде правено, независимо от промяната на функциите.
Ще направя само една закачка. Знам, че становището на колегите от НАП е, че ние сме прекалено рестриктивни по отношение на разсрочването (реплика на Мария Мургина), аз мога да представя данни колко задължения са разсрочени, но процедурата е изключително стриктна и тя е подробно разписана в чл. 116 от Кодекса за социално осигуряване. Това са принципно противоположни и диаметрални позиции – преценката, разбира се, е на законодателния орган.
Още две думи само по отношение на т.нар. 900 служители, които НАП е приела от НОИ и е съкратила. Категорично сме против като институция да се правят такива изводи. Трябва да ви кажа, че на моето бюро, поне в последните няколко месеца, абсолютно всички служители са съкратени към днешна дата от НАП, искат да се върнат в НОИ. Спирам дотук, защото смятам, че това е тема извън Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Изразявам готовността на НОИ да предостави всякакви данни, каквито са необходими на Комисията по бюджет и финанси във връзка с нашата информация за събирането. Госпожа Мургина тук не каза абсолютно нищо за събираемостта на осигурителните вноски. Приветстваме високата събираемост на данъчните приходи, но от 1 януари т.г. тази функция е в НАП и сравнението с процента от предходни години, когато НОИ събираше осигурителните вноски, това също ние бихме могли да дадем по-подробни данни. Съжалявам, че не е в моята компетенция да давам финансови данни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Попвасилев има думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз по три от нещата искам да кажа няколко думи. Първото е по отношение предложението за обръщане на реда на принудителното събиране. Смятам, че не трябва да се променя, както спомена и госпожа Антонова. Ако имаш принудително събиране, имаш един коректен длъжник, ако той възможността намалявайки главницата да си намали впоследствие лихвите и разноските, естествено е, че това е един стимул за допълнително плащане. Ако не, НАП може да предприеме съответните действия, така че да събере както главницата, така лихвите и разноските. Не смятам, че обръщането на реда на принудителното събиране ще даде по-добри резултати.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че е абсолютно грешка това, което стана с НАП, с оглед това, което чухме от колежката от НОИ и с оглед това, че на НАП в една екстремна ситуация, имайки предвид неготов софтуер, неготова материална база, се вменяват допълнителни задължения в крайна сметка се пристъпи към съкращение на персонала.
Другото нещо, което искам да кажа, е, че когато обсъждаме допълнителното материално стимулиране в крайна сметка с какво е по-различно събирането на данъците от данъчно-осигурителните вноски. Вие може да кажете, че аз съм пристрастен, защото съм работил в системата – да, така е, и е естествено да защитавам тази позиция. Ще ви кажа защо. Моят аргумент е съвсем прост. Ако данъчният служител не е съвестен и не си гледа работата, той не разкрива допълнително приходи – било данъци, било осигуровки. Тоест, за бюджета те са несъбираеми. Така че, ако стимулът го има, ще има и реализация. Ако стимулът го няма, просто я няма реализацията. Това е простата житейска истина за нещата. Вярвайте ми, работил съм в системата, за това става дума!
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, използвам случая, че тук е НАП и Министерството на финансите, ако си спомняте миналата година аз твърдях, като позиция, за което използвам също случая да кажа, че НАП няма да може да функционира с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и го твърдях дълго и напоително в рамките на няколко месеца. И се оказа днес, че това не е така. Поради тази причина искам да кажа, че това не се дължи само на това, че не съм била права, а на усилията, които бяха положени. Цифрите го показват. Тогава водихме този дебат и категорично смятам и тук е въпросът ми – 510 лв. е срамно, но понеже чух колежката от НОИ, която каза, че на бюрото си има молби, знаете ли, без да знам, но каква е средната заплата в НОИ? Защото обикновено, когато на бюрото ми, защото ви го казвам от бизнес, когато с конкурента в един момент, въпреки че другият събира плащанията има на едното бюро купища молби, то обикновено това е заради разликата в заплатата. Може да не съм права, но ако в НОИ, при положение че НАП приема всичките плащания, и при положение че НАП е тази, която трябва да ги разкрива и да ги събира след това, ако се окаже, че средната работна заплата е по-висока, значи ние нещо сме се объркали тук на тази маса!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз също имам продължение на репликата, тъй като влезнахме в един стар дебат. Не знам защо, но аз имам илюзията, че за това, което прави, човек получава заплата. А стимулирането е за усилия, положени извън.
Това, което казвате, господин Попвасилев, е вярно, ако служителят не получава заплата и работи само на процент от това, което разкрива. Значи, не се отказваме от заплатата и гледаме да си докараме нещо, това е парадоксалната ситуация. Колкото повече разкриваш, толкова повече ще получаваш! От тази гледна точка създаваме друга ситуация. Аз съм съгласен, че идеалният случай – че няма вече неразкрити, системата е изчистена, всичко е прозрачно и всички си плащат – няма стимулиране!
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Господин Димитров, лесно е да се говори, когато си извън системата да преценяваш нещата. Аз ви казвам, защото съм бил вътре и знам каква е психологията и психиката на служителите. Вярно е, че си вършиш работата, но когато имаш допълнителен стимул с оглед на това, че работната заплата на един служител, който може да е подложен, както много често става в администрацията – бит, заради това, че си гледа работата, вие го пропускате като че ли този факт, и много често те са подложени както на психологически, така и на физически натиск, така че много ви моля да не подценявате труда на служителите.
Другото, което преди малко пропуснах да кажа, НАП събира и носи отговорност по това, което влиза в НОИ, а НОИ – разсрочва!? Извинявайте, това, което се говори – или трябва да има единоначалие и този, който събира, той да отговаря за последствията, или по-добре да си ги връща тогава НОИ.Защо открихме тогава тази Национална агенция по приходите?
СТОЯН ВИТАНОВ: Господин Димитров, благодаря за тази възможност, защото очевидно от опозицията човек не може да взема думата, макар опозицията да има много конструктивни разсъждения.
Аз първо искам да кажа, че се различаваме в известна степен. Бих подкрепил това, което предлага администрацията, защото очевидно те нямаха куража. На това, което господин Димов предложи – откровено да кажа защо се предлагат тези промени. Защото има текстове, които не са се водили на практика, но администрацията нямаше този кураж, което е за нейна сметка. Второ, госпожо Мургина, Вие си позволявате да сравнявате с 1995 г. Ако не съм разбрал погрешно, но от 1995 г. е първата цифра. От 1995 г. досега са се случили много неща. (Реплика на Мария Мургина.) Първо, променени условия. Второ, променена култура на заплатите. Трето, променена технология. Четвърто, нали това Народното събрание, не това в момента, но и то и в реда на годините са създавали тези условия – имам предвид като данъчна тежест и всичко останало, което предразполага хората едва ли не с усмивка да отидат и да си платят данъците.
Когато говорим за материалното стимулиране, аз искам да Ви попитам – не за Вас, а за Вашите предшественици? Пчеличките ние тук ги дискутираме, как виждате ли от 580 ще станат на 510 лв. Вие сама знаете и разбирате, че каймакът, големите пари, хилядите левове се вземат от началниците на териториалните данъчни управления тогава, а сега – шефовете на НАП. Тъй като няма статистика за шефове на НАП – няма една година, която да е минала, аз искам да направите справка Вашият предшественик каква премия е взел по този параграф и бих се изненадал, ако тя е по-малко от 10 хиляди лева, примерно на година, а може би е 15 хиляди. Каква е взел например този във Велико Търново? Тъй като от там идва този ропот на хората,които ние тук коментираме как да бъдат стимулирани с качеството с някой друг лев тяхната заплата и тяхното възнаграждение, а в същото време, този каймак се обира от шефовете и те не стигат до хората. Тези, които реално вършат работата, те на практика не получават. Аз Ви моля, ако не публично, то поне в личен разговор да споделите тази информация. Да кажете принципът, по който се разпределят!
В този смисъл още веднъж казвам, аз лично бих подкрепил и ще го направя. Нека да не се, споделям лично мнение, сигурно в някаква степен не спазваме строго правилото със ЗИД да променим – ако вие кажете, че йок утре това е необходимо, за да влезе в сила от 1 януари 2007 г., кажете го! Ако примерно се допуска едно отлага, за да стане със ЗИД, също го кажете! Но го кажете професионално. В този смисъл ние да имаме мотива и аргумента, както личният, най-вече и вътрешната убеденост ни е да подкрепим и да не заставаме зад европейската синхронизация, а другото – може по-късно. Нищо не пречи, със съответни допълнения и изменения между първо и второ четене да ги подкрепим. Може би да кажем, вероятно това няма да се случи, да кажем това за последно поне в тази си част от законодателството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, госпожо Костадинова.
МАРИЯНА КОСТАДИНОВА: Благодаря, господин председател.
Първо искам всички да осъзнаем какво направи госпожа Мургина и да й благодарим, защото в тази комисия, откакто сме започнали в Четиридесетото Народно събрание, лично аз не се сещам някой така убедено с цифри, толкова сбито с цифри, които са анализирани, да ни предостави информация, която за нас е необходима по определен закон. Затова й благодаря.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че тук се появява една тенденция. Нямам нищо против директорите на дирекции, самите ние сме Бюджетна комисия и съзнавам, че е време за бюджет, но нека господин Христосков да бъде така добър да дойде и да си представи вижданията. Моите уважения към Вас (към Клементина Денева), Вие сте работили с нас дълго време, но в този случай поставяме нивото на разговор на много съмнителна основа. Защото госпожа Мургина също е имала възможност да си прави бюджета, но тя дойде тук и ни убеди и в момента аз съм абсолютно убедена, че ще подкрепя всичко, което Националната агенция по приходите, специално в тези две части, предостави. Това е начинът за работа на тази комисия. Не мога да приема, че един директор на агенция може да си помисли, че правенето на бюджета е по-важно, отколкото да дойда да си го защити в Бюджетната комисия.
Второ, безкрайно съм изненадана и това е нещо, което за първи път чувам, че ефективността от законодателството, което ние тук сме разработили, има тези приложения и има резултат. Това, което чух за събираемостта е нещо, което за нас като законодатели и хора, които сме се постарали нещо да направим в частта на НАП в теоретичната част е предадено на служителите и те са си свършили до известна степен работата. Защото събираемостта, ако бъде 99,9 % да ви призная този резултат, дори като цифра, е много показателен.
РЕПЛИКА: Тази събираемост е спрямо плана.
МАРИЯНА КОСТАДИНОВА: Да, спрямо плана е към 17 октомври т.г. След като той ще бъде 116 % преизпълнен, така че това е нещо, което да ви призная специално в приходната част за хора, които работят с цифри и за такава специфична материя, за която говорим, е доста добро като цифра.
Ще ми се накрая да кажа, че действително ние имахме миналия мандат, сега не сме го правили, но да ви призная във всички агенции дадохме тази възможност – с преходни и заключителни разпоредби, дали не беше Комисия за защита на потребителите, дали не беше в КЗК, дали в хазарта – навсякъде има подобни стимули. Лично аз смятам, че след като ни е такава философията, не можем да подминем агенцията, която всъщност формира приходната част на бюджета. Поне за мен това е задължително и ми се струва, че трябва да подкрепим служителите и специално директора на Националната агенция по приходите.
Изключително съм доволна за това, което направихте (към Мария Мургина), пак казвам. Ще ми се да се обърна и към Министерството на финансите. Да не използваме думите “малки разходи”, “големи разходи”, “големи приходи” и “ще съборим бюджета”, просто една действително приятелска молба – големите цифри за вас може да са големи, за нас да са малки и обратно. Това е начинът, по който трябва да се убеждават народните представители, за да може да нямаме конфликти в работата. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Мартин Димитров има думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Имахме съвсем мотивиран въпрос с госпожа Надя Антонова по т. 3, ал. 5 на чл. 129, когато НАП е неизправна страна искате да отпадне прихващането на разходите. Това много ни безпокои. Какво се случва, кажете! Какви са вашите идеи? И съвсем накратко по отношение на стимулирането!
Вижте, господин председател, всички ние имаме общ интерес, имаме администрация, която е силно мотивирана да събира данъци и осигуровки, така че трябва да има допълнително стимулиране. Въпросът, на който вие не ни отговорихте 100 процента по отношение на осигуровките, пътят за допълнително стимулиране е този вариант – смятате ли, че е удачен и върши ли работа? Директно ви питам!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов, имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Аз също искам да задам въпросите си. Попитах ви съвсем честно да кажете, какво ви кара в момента да го правите, аз лично, за разлика от колежката, убеден съм с това, което казвате, че трябва да мислим и да видим какви са проблемите, не съм убеден веднага да подкрепя всичко, което предлагате. Тоест, имам нужда от повече време – трябва ли това време да е днес, тази година или може да бъде началото на следващата година? Защото например едно от нещата, които мен ме смущават – Вие казвате, че сте изпълнили 99,9 %. Това може да има две причини. Едната е да сте си поставили ниски критерии и да ги сте изпълнили по-бързо. Дали е така, или не е така! Трябва да се види. Казвам това, че го има като вариант, не казвам, че случаят е такъв. Например когато говорим за заплащането, каква е схемата. Не мисля, че ръководителите трябва да получават по-малко от чиновниците, те затова са ръководители, защото носят съответно по-голяма отговорност и съответно трябва да имат по-голямо възнаграждение. Но каква е схемата, за да може с чисто сърце да кажем – да, така ще бъде, или не, няма да бъде така?
Последното, с което се връщам на първото си изказване, молбата ми е да кажете какви адекватни санкции са предвидени? Защото ясно когато си гледа добре работата, трябва да има стимул, когато обаче не си гледам работата – в смисъл, забави и от това бизнесът, предприемачът загуби, каква ще е адекватната санкция – финансова отново? Или няма да е финансова, може да е друга? Няма го в проекта. Нямаше го и предишния път. Мисля, че в момента не е времето, трябва да се дискутира спокойно и по-дълго, но ако нещо ви трябва, кажете кое то, за да гледаме само него извън интеграционните въпроси, които са ясни, и не ги коментираме. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, в момента сме в ситуация извън заседание. Преценете доколко можем да продължим, не можем да гласуваме, за голямо съжаление. При прекъсване на заседанието, ще направим поименна проверка и ще удържим от възнаграждението, просто няма други варианти! Ако до гласуването се появи още някой, добре! Ако не, просто няма да завършим заседанието.
Госпожа Мургина има думата.
МАРИЯ МУРГИНА: Едва ли ще мога да отговоря на всички въпроси, защото те са много. Но ще се опитам да отговоря на най-важните по моя оценка, като предварително ще кажа, че на два от въпросите ще помоля колегата Росен Иванов, тъй като са юридическа материя, за да бъде по-обосновано.
Започвам със събираемостта на осигурителните вноски – въпрос, който зададе колежката от НОИ. Пак към 17 октомври т.г. сме събрали 102 %, тоест имаме 2 % преизпълнение на събраните здравно-осигурителни вноски в сравнение със същия период на 2005 г. при 6 % намалена ставка, както всички знаем. Тоест, сто процента повече сме събрали, отколкото НОИ е събрал миналата година, когато не е имало това намаление на осигурителните вноски.
По отношение на служителите от НОИ, на които молбите стоят на бюрото на госпожата, средната брутна работна заплата в НОИ е абсолютно равна на средната брутна работна заплата в НАП – 510 лв. е при нас, 510 лв. е в НОИ. Вие оценете, при отговорността, която има НАП и отговорността, която остана в НОИ, дали служителите й трябва да бъдат с равни работни заплати?
Допълнителното материално стимулиране в НОИ е съгласно чл. 20 от Кодекса за социално осигуряване, което очевидно е одобрено от Комисията по бюджет и финанси, за мен е възмутителен. Съгласно една от точките НОИ получава 100 % от разкритите приходи по начети и много други източници за допълнителното материално стимулиране. Резултатът е, че допълнителното материално стимулиране в НОИ в момента е по-високо от това в НАП. За това колегите, дошли от НОИ, искат да се върнат, където имат по-малко работа и по-висока заплата.
По отношение необходимостта НОИ да дава становище за разсрочка и отсрочка, тогава да вменим на Здравната каса да дава същите становища и за здравните вноски! Абсолютен паритет има по отношение на разходите – НОИ за пенсионното осигуряване, Здравната каса – за здравното осигуряване. Направихме това предложение с оглед на това да облекчим клиентите – не е необходимо да ходят да искат становище пред Надзорен съвет на НОИ, след това да дойдат при нас и ако има разлика между нашето становище и становището на НОИ, да занимаваме Управителен съвет да вземе такова решение. С нищо осигурителните вноски не са по-специални, след като се дотират от държавния бюджет, за да има този затрудняващ режим за нашите клиенти.
Говоря за 2005 г., а не за 1995 г. Сравнението ми е с 2005 г. преди старта на Националната агенция по приходите.
За принципите за разпределение на допълнителното материално стимулиране. До края на 2005 г. допълнителното материално стимулиране, според мен и управителния съвет – ръководството на НАП, се разпределяше твърде несправедливо. Допълнителното материално стимулиране беше насочено основно към преките разкриватели. Това беше повод да стимулира нашите ревизори понякога към некоректни действия с цел постигането на по-голям размер на допълнително разкрити приходи. От 1 януари т.г. с наредба, одобрена от Управителния съвет на НАП, изцяло сменихме принципа на допълнителното материално стимулиране. Първо трябва да кажа, че сумата, която коментираме е законодателна решена, ни служи единствено като източник на средствата, които искаме да предоставим на нашите служители. Разпределението става на база изпълнението на плана. Всеки, който изпълни плана си над 100 процента, имаме скала, той получава толкова процента от допълнителното материално стимулиране, колкото е разкрил, но дирекцията, като цяло, а не прекият разкривател. Вътре в дирекцията стимулирането се разпределя на базата на индивидуалната оценка за приноса на всеки един и на принципа на количествени и качествени показатели индивидуални за всяка оперативна функция, съществуваща при нас. Това създаде известно недоволство в ревизорския състав, защото те вече не получават онези суми, които са получавали през миналата година. Направихме това водени от нещо много важно. Знаете, че създадох “Средни данъкоплатци” и сега средни данъкоплатци и големи данъкоплатци са общо 3000 на брой, където са все още най-големите разкрития, се обслужват от 1000 служители от нашата администрация. Това означава, че ако бяхме запазили старите принципи, ние можехме да стимулираме тези 1000 от тези 8000 служители. Така че всичко това е елиминирано и ние считаме, че системата е по-добра. Разбира се, трябва да увеличим броя на показателите, диференциацията между тях, за да постигнем още по-добра справедливост.
Последно, колко е важно това да влезе от 1 януари 2007 г. най-късно, важно е защото, отново казвам, тези резултати, които постигнахме, ги постигнах благодарение на тези служители с това възнаграждение. Моите служители казват: “Вие ни накарахте да работим 2 пъти повече, без нито стотинка увеличение на основното трудово възнаграждение и срещу намалено средно допълнително материално стимулиране!”. Не без значение за мен е и наличието на 3 синдикални организации и имам предложения от трите синдиката, които искат увеличение на трудовото възнаграждение със 70 процента. Затова считам, че моят отговор към служителите ми е: Първо, трябва да покажем дали заслужихме доверието и сега, когато считам, че го направихме, те трябва до получат, това, което са заслужили. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги, все пак да сме наясно за това какво правим днес! Разбирате, че в закона има хармонизиращи текстове, които ние трябва да приемем до Нова година. Тоест, няма здрав смисъл да не го приемаме този законопроект на първо четене. В момента сме преминали към работа за второ четене, което ще го вършим още 2-3 пъти. Предлагам да спрем и да се разберем, че не можем да го върнем на първо четене, че го подкрепяме да влезе в пленарната зала. Ще си направят народните представители предложения и този дебат ще го водим. Затова предлагам да спрем към този момент и да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване предложения Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, има и становище на Комисията по правните въпроси.
Който е съгласен законопроекта да бъде утвърден за първо гласуване в пленарната зала, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се – 4 гласа.
Приема се.

Продължаваме със следващата точка:
Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 602-01-88, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2006 г.
Този законопроект също е хармонизационен.
Има думата вносителят.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Благодаря, господин председател.
Основната част от закона е хармонизационна във връзка с поетите ангажименти за транспониране правото на Европейския съюз и постигане на пълна хармонизация към 1 януари 2007 г. Във връзка с Глава 5 “Дружествено право” няма преходни режими и дерогации, така че трябва да има пълна хармонизация.
С този закон се постига хармонизацията на законово ниво. Част от хармонизационните неща трябва да бъдат направени в националните стандарти, транспонират се двете основни счетоводни директиви – Четвърта и Седма директиви, и един основополагащ Регламент1606/2002 г. за прилагане на международните стандарти в Европейския съюз.
Също така се изчистват пречките пред свободното движение на услуги, който ангажимент е поет с Глава 5 в преговорите с Европейския съюз.
Другото важно, което трябва да са каже, че се правят облекчения в областта на малките предприятия. Създават им се възможностите за облекчаване на финансовата отчетност и за по-малки разходи по редица условия, които могат да бъдат коментирани – те са изложени в мотивите, свързани с изготвяне на съкратен финансов отчет, с неизготвяне на годишен доклад за дейността, неизготвяне на консолидиран отчет, неизвършване на задължителен независим финансов одит и това, което тепърва ще се направи облекчения в националните стандарти, като са предложени определени критерии в допълнителните разпоредби за малко предприятие, което преди два часа Комисията по европейска интеграция предлага да бъдат завишени. Това ще бъде дадено като официално становище. (Реплика на народния представител Мария Капон.)
Да, искат на максималното да отидат! Има и други изменения, които повечето са технически и няма нужда да бъдат представяни. Това са най-важните изменения, като философия.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Капон има думата.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, съгласна съм, че част от текстовете са хармонизационни, другата част, са политика на страната. По повод определението за малки и средни предприятия и кои да бъдат одитирани, искам да кажа какво правят текстовете за промяна на оборотите – 6 млн. и 3 млн. и съответно за защитата на малкия съдружник. Когато си в акционерно дружество и имаш дял, той е на задължителен одит. В момента, в който имаш критерий 6 млн. и 3 млн.лв. означава, че няма такива предприятия в страната, които да бъдат на този одит. Тоест, ние подлагаме всички малки съдружници от 5-10-15-20 и колкото искате проценти, те да бъдат незащитени от страна на одита си. За мен това е, казвам го абсолютно директно в стила, в който сте свикнали да слушате, в интерес само на големите одиторски компании, защото те одитират така или иначе само големите дружества и нищо повече! Ние отрязваме главата на всички български одитори и отрязваме възможността да бъде защитен всеки един малък съдружник и в дружеството да правят каквото искат. Напротив, голяма част от европейските страни в момента, тъй като съм в комисията в Европейския парламент, се разглежда и ще извадя документите за следващия път се върви към вариант, в който да се говори поне на доклад, който да е задължителен за всички предприятия, точно в името на тази защита. Този дебат се води много силно, а не с ограничения, които да бъдат поставени пред предприятията, така че да няма одит. Така че за мен категорично, искам да дам няколко примера, направила съм си труда да извадя, какви са оборотите и активите, които имат в други страни, при които има одит, примерно в една Дания всички правят одит. Във Финландия – всички правят одит, може би те са по-зле! В една Словакия – 1 млн.оборот и половин милион активи, тоест толкова, колкото е в момента, и 20 работни места. Няма никакъв смисъл за фиска. Вие си спомняте много добре, че ние правихме една промяна и даже аз бях сменила срока м. юни да може да се водят тези отчети, категорично смятам и беше добре да бъде въведен този кратък срок, защото това е важно за фиска и за бюджета на държавата, за мен това увеличение, а още пък по-малко Комисията по европейските въпроси, това, че тя ще даде определение за малко и средно предприятие, е едно, коренно различна обаче е защитата, която ние трябва да дадем с праговете тук.
Искам да ви дам примера с оборотите на една Германия, за да видим стандарта на живот и разликата – че става въпрос само за 20 процента за увеличение на активите, които сега даваме. Категорично не е възможно – Естония е по-малко от нас и всички останали, аз давам таблицата на колегите за цяла Европа. Ще дам и разпечатката, която имаме с документи от комисията в Европейския парламент, за да е ясно, че това е и национална политика – в момента се говори за единна политика и си мисля, че ние като законодател трябва да гледаме малко по-перспективно и в бъдеще и точно в защита интересите на собствениците в ООД-тата като съдружия. Това е моят коментар. Може би е по-рязък, но когато чух, че това се прави едва ли не с цел да се облекчат предприятията, аз смятам, че ние не ги облекчаваме. Нека да сме наясно, че спрямо одита сумата, която се плаща за тази защита, е прекалено малка и при 700, 1000 или 1100 лв. да имаш един доклад е много важно за всеки един съдружник, да не говоря, че дори при критериите, които са сега, много от фирмите взимат и самостоятелно решение. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, аз виждам 3 типа текстове. Единият е наистина евроинтеграционен и няма да го коментирам – там нещата са повече от ясни. Вторият тип са проблемни текстове, според мен, които препращат оттук към член на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, от този член на ДОПК препращат към предишен член на ДОПК и т.н. – много тромава верига, текстове, които могат да се оправят между първо и второ четене, има ги тези препратки, които могат да се поправят.
Третият по-сериозен проблем са самите годишни финансови одити на малките и средни предприятия, които ще се правят. При всички положения, излизайки от сферата, независимо какви са критериите ние трябва да ги оставим максимално да имат възможност да се съдят, защото само погледнете, ако те изчакат 5 години, докато стигнат до ревизия и се направи тогава и се върнат с 5 години назад нещо невзето, което е можело да бъде хванато от одитора и се начислят съответните наказателни лихви и с основния лихвен процент, може да фалира едно предприятие, а фалитът би бил спестен, ако е имал нормален одит. Това са неща, които според мен, които изобщо не касаят европейската интеграция, изцяло са въпрос на вътрешно законодателство и трябва да бъдат решени извън пердето – хармонизиране с европейска интеграция. Няма такъв тип.
Аз разбирам, че Министерството на финансите бърза с европейската си част, затова, колеги, между първо и второ четене предложения. Понеже трябва да тръгвам искам да заявя, че ще гласувам против на първо четене този законопроект, не защото не разбирам европейската част, а защото ми писна зад европейски параван да се крият чисто политика на Министерството на финансите, което за мен не е разбираемо и иска дискусия при всички положения, извън полето на Европейския съюз. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имаме едно гласуване вече!
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с това, което каза госпожа Капон, няма да казвам същите данни. Практиката в различните европейски страни е различна и никъде, поне аз не съм видял, да има задължение да проверяват тези прагове – това, което касае одитът.
Вторият аргумент е, че колкото повече са одитираните предприятия, толкова по-добре за държавата. Аз поне, понеже съм работил като консултант преди да стана депутат и се надявам пак да работя като консултант, много по-малко са случаите, когато има одит да имаме източване на ДДС, да имаме изпиране на пари или нещо подобно, без да има съответната санкция на одитора, тоест да е отбелязал своята резерва или да е отказал да завери баланса!
В един такъв период, в който влизаме това е много важно, аз не знам по каква причина се налага да завишаваме тези критерии? Правейки една груба сметка, поправете ме, ако греша, големите данъкоплатци са около 500, ако не се лъжа, като прибавим и средни данъкоплатци и други, ще станат около 800 фирми, които в крайна сметка ще трябва да се одитират. Срещу тези фирми има 250 регистрирани, пак ако не се лъжа по памет, одитори в България, които ще се съревновават, в което няма лошо, с чуждите фирми. Повечето от големите фирми, така или иначе, най-вероятно ще се одитират от такива фирми по простата причина, че те или са публични и това им е необходимо, или кандидатствайки по една друга програма и за кредитиране се изисква този одит.
Къде оставя интересът на българските одитори? Директно ви задавам въпроса, без да се притеснявам. Защото това са 250 човека, сигурно около тях има още хора, които работят, това са работни места и т.н. Тук стои и въпросът, който го постави госпожа Капон, който също е съществен – интересът на малкия съдружник, малкия човек, къде е?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, понеже вече сме уморени, имам съвсем кратък въпрос – не смятате ли, че всички предприятия, които работят с европейски фондове, европейски проекти трябва да минават през годишен одит и това трябва да се запише според мен, тъй като аз имам опасения, че догодина ще има злоупотреби с европейските средства. Един такъв подход може да намали броят на злоупотребите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Предлагам да дадем думата на вносителя за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, аз очаквах обвинения в обратна посока – че се опитваме да лобираме за малки и средни предприятия. Нито за минута не съм помислил, че лобираме за големите консултантски фирми. Изобщо не е ставало въпрос за това нещо.
Основната препоръка да вдигнем критериите дойде от Министерството на икономиката и енергетиката, като дори те ни предложиха да стигнем максималното ниво, при което ние след преговори с тях успяхме да свалим на ниво 3 млн.лв. активи и 6 млн.лв. оборот. Аз виждам много смисъл в дискусията и предлагам да я направим между първо и второ четене. Наистина трябва да се стигне до решение до какво ниво трябва вдигне, но пак ви казвам, в различните комисии от различните съсловия ще чуете крайно противоположни мнения. Няма нищо лошо в това, тук точно е въпроса на данъчна политика, която парламентът трябва да избере. Това, което е избрало Министерството на финансите в момента, е относително компромисен вариант – не запазване на сегашните критерии, не достигане до най-високите критерии. Това в никакъв случай не се прави, само за да отпадне задължението да им се прави одит. Заедно с това задължение се правят още редица облекчения, които според нас, за малките и средни предприятия са важни. Не става въпрос за този задължителен одит само и единствено! И ако се срещнете със сектора на асоциации, ще видите, че за тях това е проблем – това, че трябва изготвят задължителни одити е проблем. Аз разбирам, че по този начин изпускаме в известна степен контролът върху тях. (Реплики на народния представител Мария Капон.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Само един въпрос. От гледна точка на Министерството на финансите искам да задам следния въпрос, кое е по-добре за вас – да останат старите критерии, които явно са по-ниски и евентуално по Закона за малките и средни предприятия критериите може да са по-различни и там да се класифицират тези предприятия? От гледна точка на фиска и Министерството на финансите, от държавна гледна точка, по-добре ли е? Защото преди малко ви споменах факти – бил съм консултант и го знам, много по-малко от одитираните фирми можеш да срещнеш фирми, които са свързани с вериги за точене на ДДС, фирми, които изпират пари. По-добре ли е да има одит? Оттам да тръгнем и мислим по настоящия въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Считам, че не е по-добре, защото това е някакво допълнително административно натоварване върху тях. Въпрос на преценка и баланс докъде административното натоварване оправдава контролът, който идва заедно с него.
МАРИЯ КАПОН: Искам да кажа, че при начина, по който ние сменяме законодателството, в бързината и темповете на промените, само хора, които не са работили с одитори във фирмата не знаят, че одитът ти е най-голямата защита, не само на малкия, но и на големия да си абсолютно в час със счетоводството и всички изменения, които стават. Той е най-вече защитата на малкия съдружник – пак казвам, все по-често в тази страна ще не излишни акционерни дружества, не ООД-та във вида на дялове, които да са само на един човек или на двама, или трима, а все повече се развиват малките инвестиции в малкия и среден бизнес. Това е единствената защита на малкия съдружник и никаква друга да виждаш нещата, освен за фиска.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, при този съмнителен състав на кворума, съм затруднен. Според мен има нещо хубаво, което стана ясно – няма такива европейски изисквания. Имаме условия за дебат между първо и второ четене. Има ли сериозни пречки, които ни пречат да приемем този законопроект и да го отхвърлим за първо гласуване, и обратно? Това са неща, които ще ги обсъждаме между първо и второ четене пак. Защото виждам, че дебатът отиде главно в третия критерий, който не е наложен от Европейския съюз. Предлагам да спрем дотук и да гласуваме, като отчетем гласът на господин Нено Димов? Има ли възражения?
Който е “за” това да приемем на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, моля да гласува.
За – 5, против – 1, въздържали се – 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17.20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ

Стенограф:
Катя БЕШЕВА