П Р О Т О К О Л
№ 31

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси



П Р О Т О К О Л
№ 31

На 9 ноември 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
За днешното заседание предлагаме единствена точка - Обсъждане и приемане на първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.
Моето предложение е да не стигаме до приемане на становище, тъй като това е най-важният закон. Нека видим какви са намеренията на вносителя, да видим очакванията на някои други системи, които присъстват днес на заседанието. И за разлика от практиката по други закони, по които нямаме време, за следващата седмица да изготвим писмено становище по законопроекта и да го гласуваме. Да не бъде на доверие, както правим обикновено, а да се срещнем за гласуване на това становище.
Ако нямате съществени забележки, предлагам това да бъде дневният ред за днес.
Има ли съображения или други предложения по дневния ред? – Не виждам.
Предлагам да преминем към обсъждане на законопроекта.
Вчера чухме представянето на министъра на финансите.
Господин министър, имате ли да кажете нещо допълнително по този законопроект?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за един ден не бяхме чак толкова ползотворни, че да измислим нови идеи. Затова предпочитам да не губя време с преповторение в определена степен на основните акценти на бюджета и да можем да коментираме по конкретни въпроси при обсъждането.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, може би ще е разумно да чуем представителите на съдебната власт, след което да преминем към обсъждане.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, членове на комисията, започвам с думите, че за първи път, откакто съм председател на Бюджетната комисия и член на Висшия съдебен съвет (макар че съм сравнително отскоро) тази година разговорите ни с министерството бяха най-лесни и най-бързо стигнахме до уточняване на много от параметрите на бюджета. Според нас практически има една-единствена точка, която води до различията в бюджета, като махнем капиталовите разходи, които сте предвидили да преминат в Министерството на правосъдието.
Единствената точка, по която не можахме да постигнем споразумение и по която, ако разрешите, ще изложа няколко аргумента пред вас защо поддържаме тези цифри, които са в нашия проект, е свързана със щатната численост. Между другото, трябва да кажем, че ние не бяхме уведомени писмено за становището на Министерския съвет по бюджета на Съдебната власт, въпреки че такова законово изискване съществува в чл. 16, ал. 2, запознавахме се чрез Интернет, но тъй като и ние ползваме Интернет, заради това няма да се сърдим толкова много на този пропуск на забързаната администрация на Министерския съвет.
Казах, че основното разминаване между параметрите на нашия проект и проектът, изготвен предварително от Министерството на финансите, беше във връзка с числеността на органите на съдебната власт. Разчетите на министерството поначало са изготвени на база 11 530 щатни бройки за 2006 г., като са предвидени нови близо 2000, от които 1242 за административните съдилища и 755 във връзка с промените на Гражданско-процесуалния кодекс. Общата численост, заложена от министерството е 13 527, докато ние залагаме с 1018 бройки в повече.
Защитавайки нашите цифри искам да ви кажа, че към 30 октомври 2006 г. числеността на органите на съдебната власт е 12 121 бройки, разделени магистрати, съдия-изпълнители, съдии по вписванията и служители, които нямат толкова голямо значение за вас като отделните пера.
Имаме решение на Висшия съдебен съвет, с които е утвърдена нова численост, влизаща в сила от 1 януари 2007 г., като нашето очакване е да започнем с не по-малко от 12 200 щатни бройки, тоест с около 79 щатни бройки в повече от констатираната такава към 30 октомври.
Предполагам, че аргументът, който ще се изложи пред вас от господин министъра и неговия екип, ще бъде свързан с размера на заетата и незаета численост, но в нашата система има една особеност, която трябва да бъде отчетена от вас, а това е въведеният от Народното събрание принцип за назначаване след провеждането на конкурси. Конкурсът е една продължителна процедура и по тази причина и в момента текат подобни процеси, които като краен резултат водят до наличието на една сравнително висока бройка от незаетата численост – от 791 такива бройки.
Предполагам, че другият довод против нашите разчети ще бъдат свързани с това, че предвидените такива от министерството са на база средногодишни щатни бройки, въпреки че нашите изчисления сочат, че тази средногодишна численост може да бъде достигната при назначаването на персонала в административните съдилища от 1 март 2007 г. Знаете, че тогава те започват да действат. Назначаване на 485 бройки от предвидените от Министерството на финансите във връзка с новия ГПК, общо 755 и 275 бройки за пет месеца. При което положение говорим за една средногодишна заета численост, с което не се решават проблемите на кадровата обезпеченост на органите на съдебната власт.
Нашата система не е като промишлеността, не може да се отчита щатната численост с някакви показатели на свършена...
МИТХАТ МЕТИН: Ефективност.
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ: Ефективност, да. Ние се ръководим от броя на делата в... Не ефективност. Не точно тази дума бих употребил. Просто увлечен повторих казаното от Вас. (Оживление) Но не сме като в едно промишлено предприятие, в което на базата на произведената продукция да се определя и щатната численост. Нашата продукция са бройката дела, образувани по молби, по жалби от гражданите, а не от нас. Нито един съдия няма да тръгне сам да образува делата и да ги решава след това. Обективно е, цифрите са видими, че всяка година делата, образувани в съдилищата, растат.
Искам само да спомена, че тези заложени от нас бройки са необходими освен за решаването на делата, които са в движение, и постъпващите, постоянно увеличаващи се като бройки, съдебни производства. Имаме неизпълнени законови разпоредби във връзка с комплектоването на органите на съдебната власт със съдебни администратори, предвидени в чл. 188с от Закона за съдебната власт, съдебните и прокурорски помощници, каквито има засега недостатъчно, специалистите за работа с документи, съдържащи класифицирана информация. Имаме изискване по Закона за защита на класифицираната информация. Само за сведение – в момента има назначени само трима такива в цялата съдебна система. Системните администратори, които са 91, въпреки необходимостта от присъствието на такива специалисти във всички органи. Служителите за връзки с обществеността, предвидени също в Закона за съдебната власт.
Спомнете си, че след изменението на Наказателно-процесуалния кодекс възникна фигурата на разследващия прокурор, които се увеличиха значително и които също трябва да предвидим.
Комплектоването на административните съдилища е предвидено също в проекта на Министерския съвет. До преди да влезем в залата имахме притеснения във връзка с липсата на разпоредба в Допълнителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за отпускането на допълнителни средства във връзка със законово предвидени структури, тъй като се оказва, че с новия Административно-процесуален кодекс (смятам, че това е неволна грешка) е нарушен чл. 126 от Конституцията, който предвижда структурата на прокуратурата да следва структурата на съдилищата. Но въпреки че са предвидени административните съдилища, няма предвидени административни прокуратури. Предполагам, че това се предвижда и вие ще го гласувате с новия Закон за съдебната власт. Ние умишлено не сме включили средства за тези административни прокуратури. Господин Петров ме успокои, че дори и да няма такава разпоредба, въпросът ще се реши щом като е на нормативна основа.
Още три въпроса съвсем накратко.
В становището на Министерския съвет се казва, че по § 1 “Разходи за експертизи за досъдебното производство” ще се извършват изцяло от Министерство на вътрешните работи. Това е едно предвиждане, което според нас не се базира на реални проучвания. В момента има хиляди дела на производство в Окръжните следствени служби, които ще останат там, няма да отидат при дознателите. Разследващите прокурори ще образуват и ще разследват такива дела. За тези дела и за тези производства са абсолютно необходими средства, които са предвидени в такива размери, които имам чувството, че ще изразходим първото тримесечие.
Нещо друго, което не съществува като теоретичен спор, но на практика съществува като проблем – капиталовите разходи. Според сега действащата нормативна уредба, Конституцията и закона, те са поверени в ръцете на министъра на правосъдието. Има обаче много неизяснени въпроси – с какво точно ще се занимава той. Защото в закона е казано достатъчно общо и ние не сме успели и досега, въпреки че съществува, доколкото знам, уговорка между министър Орешарски и министър Петканов за преминаването след Нова година на таи дейност в Министерство на правосъдието, съответно и средствата.
Ние имаме обекти, които няма начин как да не завършим. Само ще кажа, че Районният съд и Районната прокуратура София, според разчетите, са 32,5 млн. лв. Вие предвиждате 32,6 млн. за капиталови разходи в Министерството на правосъдието за цялата година. Това е само един от обектите. Другият такъв в София е новата сграда на Висшия съдебен съвет, която също ще глътне минимум 2 млн. лв.
И последният въпрос е във връзка със заложените приходи в бюджета. От съдилищата отпадат приходите от търговските регистри. Това са 20% от приходите на цялата съдебна власт и над 40% от приходите на окръжните съдилища. Отпаднаха приходите от вписванията. Кога и как ще бъде пипната тарифата можем да гадаем, защото това е държавна политика – колко високо трябва да бъде поставена летвата за гражданите при достъпа до правосъдие. Лично мен ако питате често пъти си хабим нервите с хора, които не се спират пред таксата от 5 и от 10 лв. държавна такса. Но това не е наша работа. Ще се решава от Министерския съвет.
По тази причина смятаме, че сумата, която ние сме заложили – 39 млн. лв. е значително по-реална, отколкото заложените от Министерството на финансите 50,5 млн. лв.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Икономов.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, вчера започнахме обсъждането на бюджета и днес се надявам да стигнем по-дълбоко от това, до което успяхме да стигнем вчера. И се надявам на малко по-конкретни обяснения от страна на вносителите. Във връзка с това ще ви кажа няколко конкретни неща.
Господин министър, аз вчера Ви похвалих за началото на програмното бюджетиране. Днес повтарям тази похвала. Тя е заслужена. Но, ако сте тръгнали по този път и ще го следвате, както се надявам, защо не стане публична информацията какво са поискали отделните министерства и какво не им е било дадено? Ето, давам конкретен въпрос. Вие не сте отговорили на всички техни искания. Интересува ме какво те не са получили отделно – министерство по министерство. Тази информация я имате. Защо не е публична?
Както Ви задавам конкретен въпрос, надявам се да ми отговорите по същия конкретен начин. Конкретен отговор би бил: “Можете да я прочетете на еди-коя си Интернет страница в понеделник в 13 часа”. Така си представям конкретен отговор. Не си го представям: “Ние работим в тази област и понеже във Франция са направили за 9 години програмно бюджетиране, ще го получите като изтече този период”, както вчера ми отговорихте.
Друг съвсем конкретен въпрос, господин министър. По отношение на корпоративния данък, това е голям успех на това Народното събрание. Безспорно. Но данъчно осигурителната тежест в България продължава да бъде висока. Можете ли да ми кажете, господин министър, някъде с толкова висока данъчно осигурителна тежест да има европейска държава, в която да е растяла, примерно с 10% икономиката й? С 41%, както е в случая, а осигурителната тежест ще бъде 42%. Ето един пример, с който да кажете: “Не сте прав, господин Димитров, вижте тази тук европейска държава, с тази данъчно осигурителна тежест расте с 10%, разбира се реален растеж”. Това е друг важен въпрос.
И в тази връзка това, на което държа да ми отговорите. Първият въпрос е препоръчителен, знам, че няма да ми отговорите, но това, на което държа да ми отговорите, е с какъв резултат като изпълнение на приходите, ако се получи през юни 2007 г. ще бъде намалена осигурителната тежест с 3%? Тоест, конкретен отговор би бил: “Ако има 300 млн. лв. преизпълнение, ще я намалим с 3%”. Ето на такъв отговор се надявам. Или пък: “Ако има преизпълнение 500 млн. лв., ще я намалим с еди-какъв си процент”.
Още един въпрос, господин министър. Аз бях един от хората, които с много дълбоко внимание следеше Вашата презентация вчера. И си позволявам една забележка. Тя е следната. Включете си вноската към Европейския съюз в общата разходна част на бюджета. Защото иначе се стига до една смешна ситуация. За да покажете, че коалиционното споразумение се изпълнява и преразпределението е под 40%, тази вноска да си я броите 650 млн. отделно. Това не е сериозно, господин министър.
МАРКО МЕЧЕВ: Иначе как ще има сравнение?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да ги има отделно, да ги има и заедно. Защото това е разход на бюджета, разход на всеки един български гражданин. И той трябва да се вижда. А когато е давано това коалиционно споразумение за преразпределение под 40%, се е знаело, че ще влезем в Европейския съюз. Ако е имало такъв, който не е знаел, това вече е друг въпрос.
Няма да продължавам по-нататък. Надявам се на тези конкретни въпроси, които Ви зададох, да ми дадете експертни, лишени от сложни понятия отговори.
Благодаря ви.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, прави ми впечатление, че за капиталовите разходи за Висшия съдебен съвет са приведени 160 млн. лв., а за капиталовите разходи на всички общини в България – 264 общини, са предвидени 108 млн. лв. Бих искал малко по-голяма разшифровка на това, тъй като смятам, че един път и половина увеличение на тези разходи, имайки предвид какво е съотношението между общините и между Висшия съдебен съвет. Тук на няколко пъти се повтаря ремонт на сгради, нови сгради, офис оборудване, компютри. Сега всичко отново ли ще се прави?
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Отново и всяка година. (Оживление)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи да задават въпроси?
Аз имам въпроси към представителите на съдебната система. Вчера министърът на финансите не ми отговори на част от въпросите. Да предположим, че не им знае отговорите, но аз ще си ги задам.
Каква е средната заплата в съдебната система? Колко получават тримата висши магистрати? Естествено, бруто.
Тези 2% за прослужена година как са се получили? Каква е логиката да признаваме една година за две? Как са се появили и с какво ги обосновава системата.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Като миньорите. (Оживление)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Съгласно бюджета за миналата година, трябваше да увеличите от 1 юли заплатите. С колко реално са се увеличили заплатите на работещите в тази сфера? И каква е връзката с този процент, който даде Републиканския бюджет на всичките си служители?
Имате ли други въпроси?
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Имам два въпроса към господин Орешарски, на които предполагам, че може да отговори. И един, по който е хубаво да получим информация, ако може нещо да каже.
Първо, докога смятате, господин министър, да увеличавате фискалния резерв? Каква е разумната граница на тези блокирани пари? Защото вчера споменахте , че е станал 6,5 млрд. лв. Докъде ще стигне и какъв е смисълът да продължи увеличението?
Второ, за втори път твърдите, че излишъкът ще бъде малък. Миналата година беше нулев, тази го давате 0,8%. Ще има ли корекция на бюджет 2008, ако отново се окаже, че в Бюджет 2007 има над 2% или около 2% излишък? Ще промените ли политиката си следващата година, ако отново се окаже, че не сте познали с излишъка?
И трето, понеже аз си направих вчера една справка, след като председателят на комисията попита за съкращенията в бюджетната сфера на щатните бройки, и се оказва, че тя ще е под 3%, май че Вашето министерство е едно от двете, които са изпълнили 10-те процента? А точно при вас, като че ли ще има най-голям проблем от гледна точка на инициативен капацитет. Да не говорим, че приходите на държавата се събират от вашата администрация. Вече може би не пряко към вас – като човек, който дава парите, като министър на финансите, няма ли да предизвикате един дебат къде всъщност трябва да се правят съкращенията и къде да има увеличение на щата, за да може да се справя администрацията там, където има нужда от нея? И съответно да се намалява там, където държавата се освобождава от функции? Защото моето усещане е, че местата, в които има най-малко нужда от съкращение, са точно местата, на които са направени, както беше прието в началото на годината.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други колеги с въпроси?
Заповядайте, господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, за да не сбъркам пак, както Вие казвате, ще се опитам много точно да отговоря на въпросите Ви.
Вие ме попитахте какво са поискали и какво не са получили другите министерства? Поискаха пари в размер на 3 млрд. и 600 млн. лв. в повече и получиха с 3 млрд. и 600 млн. повече, поне като проектобюджет.
Ще ви направя специална справка и ще Ви я дам по министерства, но мисля, че това не е най-същественото за обсъждане на проектобюджета. Работни справки и варианти преди диалозите на Министерството на финансите и ведомствата са излишна любопитност. Впоследствие една част от тези суми самите министерства ги оттеглиха, когато разбраха, че препоръчителният етап на първите етапи е значително по-нисък. Те също проявиха благоразумие и оттеглиха част от програмите си.
Не знам дали съм бил изчерпателен. Може би искате точно по разбивки. Нямаме такива, нямаме разбивки.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Къде е тогава програмното бюджетиране?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Вие говорихте за данъчно осигурителна тежест. Данъчно осигурителната тежест в момента е малко над 36 на сто, а не 41 на сто. Живеете със старите данни от миналата година. Спомнете си, че намалихме с 6 на сто осигурителната тежест. Сега средната социално осигурителна тежест е 36 на сто.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Говоря за данъчно осигурителната тежест.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Данъчно осигурителната тежест е по-трудно измерима. Като казахте, че никъде го няма, тъй като Вие разчитате на точност, Вашето твърдение е абсолютно спекулативно. По корпоративния данък със сегашната ставка от 15 на сто сме на трето място в Европа. Със ставката, която вече беше приета, сме на първо място в Европа. По осигурителната тежест заемаме място в първата половина на Европа. И сме далеч преди страни като Чехия например, която е с близо 50 на сто осигурителна тежест. А чешката икономика расте доста добре. За пример го казвам, защото казахте: “Кажете една страна, която се развива добре”. Чехия с 50 на сто осигурителна тежест и с корпоративен данък над 20 на сто, не пречи да се развива добре чешката икономика. Мога да изброя още няколко страни.
Кога ще намалите осигурителната тежест? Когато, както е записано в Преходната разпоредба, към средата на следващата година направим анализ на очакваното изпълнение и очакваното изпълнение се впише в записаната в законопроекта фискална цел и позволи да се намали с 3 на сто осигурителната тежест, тогава правителството ще предложи на парламента съответна промяна.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Може ли по-конкретно да го кажете отсега?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Четете Преходната разпоредба.
Вноската. Вие сте добър макроикономист, не обърквайте плащания, които са финансиращи по характер, и плащания, които преразпределят вътре в икономиката и влияят върху ликвидността и върху вътрешното търсене. Чисто макроикономически се обърквате във въпроса, повярвайте ми. Вноската е еквивалент на дългово плащане. Вие направихте ли сметка колко плащания по дълга имаме следващата година? Защо не ги виждате в бюджета?
Обръщам Ви внимание, за да направите такава справка и да зададете и допълнителни въпроси защо плащанията по дълга не са отчетени като разходи? Защото има методология по отчитане.
По отношение на въпроса на господин Димов за фискалния резерв. Да, той е около 6,5 млрд. лв. Много бих се радвал, ако в следващите години се ускори приватизацията и се подобри използването на активите на държавата, така че фискалният резерв да расте още. Записали сме в закона, че санитарният минимум за следващата година ще бъде 3,5 млн. лв. Имаме доста разходи по дълга за следващата година, както и вноска в общността.
Ако междупрочем се интересувате по-подробно и влезете в сайта на Министерството на финансите, за да видите съставните части на фискалния резерв, тогава ще видите, че свободно разполагаемите суми не са чак толкова много. Там има фондове, които имат специално предназначение. Съветвам ви да прочетете структурата на фискалния резерв. Ако нямате тази възможност, ще ви дадем справка.
НЕНО ДИМОВ: Въпросът беше докъде ще расте?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Дотолкова, доколкото вътре е вече Фондът за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система, много бих се радвал да съберем десетки милиарди лева, за да осигурим дългосрочните пенсии в това число на поколението, което сме тук, на по-младите от нас. Само за пример го давам.
За съжаление, обаче, постъпленията в него все още са твърде скромни. И нашата цел ще бъде да капитализираме този фонд. Тоест, фискалният резерв да расте. А този пенсионен фонд е елемент от фискалния резерв.
Имаше въпрос за излишъка. Страхувам се, че може би не разбрах точно въпроса. В закона ясно е записано, че излишъкът като фискална цел за изпълнение през следващата година е 2 на сто.
НЕНО ДИМОВ: Ако в 2007 г. отново се окаже, че излишъкът е по-голям, отколкото вие сте го изчислили, ще направите ли съответни корекции, когато започнете да готвите Бюджет 2008?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Искрено се надявам да бъде повече и ще направим корекции още в средата на годината. Вече отговорих на този въпрос, че ще намалим осигурителната тежест, както е записано. И това зависи основно от изпълнението на приходната част. А, ако е още повече, това ще ни позволи още по-активна данъчна политика за 2008 г. Мисля, че тези отговори са ясни, както го правим и в последните две години.
Що се касае за съкращенията, господин Димов, аз осъзнавам, че Министерството на финансите и по-точно приходните му звена ще изпълняват изключително важни задачи през следващата година и точно затова определихме определен брой бройки, тъй като моето разбиране е, че не големият обем персонал прави ефективността. Напротив, смятам, че големият обем пречи на ефективното изпълнение на работата. И ви уведомявам, че ние направихме съкращения с 10 на сто – точно толкова, колкото беше записано в Закона за бюджета, и изпълнихме ангажимента си.
Имаше въпрос за капиталовите разходи на общините. Сумата, на която сте обърнали внимание, е целевата субсидия от бюджета към общините. Включвайки обаче и местните приходи, ние предвиждаме в следващата година капиталовите разходи за общините да възлезе общо на 432 млн. лв. в сравнение с 364 млн. лв. за тази година. И сме удовлетворени от ръста, който сме обезпечили като проекция.
Що се касае до капиталовите разходи на Висшия съдебен съвет, не бих искал да ги коментирам. Всяко ведомство, в това число и колегите от Висшия съдебен съвет, винаги имат повече разходи от възможностите. И винаги могат да обосноват повече разходи. Мисля, че винаги потребностите изпреварват възможностите като философски принцип, а не само като фискален.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Дали можем да получим отговорите от Висшия съдебен съвет?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Само една реплика, ако ми позволите, господин председател. Средната работна заплата на заетите в системата на Висшия съдебен съвет е 1005 лв. към настоящия момент, към месец септември.
ВЛАДИМИР ПЕТКОВ: А с проектобюджета във варианта, който е разработил Висшият съдебен съвет, е със средна работна заплата 1060 лв., но при по-високата численост. Ние, понеже прилагаме политика по доходите, считано от 1 юли 2007 г., нашата средна работна заплата е малко по-висока в становището на Министерския съвет с 1137, понеже е приложена политиката по доходите с 10%, тъй като те по указанията, когато разработваха проектобюджета, работеха при фактическа средна работна заплата. И мисля, че това е средната работна заплата, по която работим паралелно. Нямаме различия в двете системи. Проблемът е в числеността на персонала, защото тяхното искане винаги е повече. И базата, от която тръгваме, при нас е малко по-ниска, тяхната е малко по-висока, вследствие на политиката, която води Висшият съдебен съвет.
Другото, което трябва да се подчертае, е, че в нашите разчети, които са направени, не е разработка на конкретен бюджет, са взети предвид новите промени, които са излезнали от действащите закони. Това са административните съдилища. И сме увеличили с 1240 бройки числеността на персонала на органите на съдебната власт. Плюс промяната, която направихте вие в НПК – 750 бройки, които сме дали във връзка с функциите, които се дават на магистратите. И това сме отразили във всички разчети, които сме предложили на във всички разчети, които сме предложили на вниманието на Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз лично съм малко смутен, тъй като миналата година, когато обсъждахме бюджета, Министерството на финансите заяви, че средната заплата е от 1050 лв. Сега разбирам, че тя е паднала и се учудвам на спокойствието на съдебната система. Очевидно, че там не само, че не е имало увеличение, а са им паднали заплатите. Можем да проверим и в стенограмите от миналата години, но това беше сумата.
Имате думата.
СНЕЖКА САВОВА: За съжаление се наложи господин Икономов да отиде в Правната комисия, тъй като няма друг представител, който можеше да представи бюджета на съдебната власт. Аз съм от администрацията на Висшия съдебен съвет, началник отдел, занимавам се с проектобюджета, съжалявам, че се налага аз да отговарям на този въпрос.
Благодаря на господин Петров, че ми помогна, тъй като наистина тази година нямаме различия с Министерството на финансите по отношение на размера на заплатите, на средната заплата, и начина, по който са изчислени средствата. Няма да повтарям казаното от него. Ще отговоря конкретно само на онези въпроси, за които смятам, че имам правото да отговарям, след като не съм член на Съвета.
Става въпрос за това как, колко пъти е вдигната заплатата и с какъв процент от миналата година? Миналата година през декември бяха променени таблицата за заплатите на магистратите и Единният класификатор на длъжностите на служителите в администрацията. Това са двата документа, в които се определят заплатите на магистратите и служителите. Тези два документа се променят в зависимост от средната заплата. От една страна долната част на таблицата се определя от средната заплата в бюджетната сфера за последното тримесечие. Две такива заплати правят заплатата на младшия магистрат. И таванът на магистратските заплати идва като 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд. Това са двете бариери, между които се намират останалите заплати на магистратите.
Таблицата на служителите е обвързана посредством заплатата на съдебния администратор, чиято заплата е 80% от заплатата на районен съдия. И оттам нататък под тази летва се определят заплатите на останалите служители. Така са направени таблиците, които се променят в случай, че се промени средната заплата в бюджетната сфера и то на ниво, което наистина се отразява. Пари в рамките на 10, 20, 30 лв. средна заплата, вече на два пъти са пренебрегнати и не са коригирани таблиците със заплатите.
Декември миналата година беше утвърдена тази таблица за заплатите с промяна за тримесечието до септември. В декември тези таблици бяха променени, но не влязоха в сила от 1 януари 2006 г., а едва след като се разпредели бюджета на съдебната власт по органи на съдебната власт, едва след месец март. От април месец има решение на съвета, съгласно което заплатите влязоха в сила, а тогава увеличението беше с 3,8:. И това е единственото увеличени, което е правено през тази година. От началото на годината друго увеличение на заплатите не е правено. Това увеличение влезе в сила през месец април със задна дата от 1 януари 2006 г.
Второто тримесечие имаше пак някаква промяна на средната бюджетна заплата, но Висшият съдебен съвет, предвид обстоятелството, че трябва да се внимава със средствата до края на годината, реши да не се вдигат заплатите на магистратите, а да се вдигнат само заплатите на младшите съдии, за които има законово основание, че тяхната заплата представлява две средни заплати в бюджетната сфера. Така че с тази промяна на таблицата беше променено само нивото на заплатите на младшите съдии. И на останалите магистрати заплатата не беше променена, както и на съдебните служители. Единствената промяна на заплатите за тази година е с 3,8% от 1 януари 2006 г.
Колкото до двата процента, аз не искам да се изказвам неподготвена, в смисъл, че нямам точен спомена, макар че е станало по мое време, аз съм от 7 години в администрацията на Висшия съдебен съвет и се занимавам с тези въпроси, но не мога да си спомня точно. Във всеки случай предишният състав на съвета направи тази промяна в Закона за съдебната власт. Не мога да кажа точно коя година беше. Тази разпоредба е влязла в Закона за съдебната власт. По силата на тази разпоредба от закона, съжалявам, че в момента не мога да цитирам текста, класът е 2%. Това е вече от 3-4 години. Не мога точно да кажа датата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Савова.
Отговорихте като типичен политик. Така и не разбрах колко получават тримата висши магистрати, но всички знаят колко получава президентът на България.
СНЕЖКА САВОВА: Деветдесет процента от заплатата на председателя на Конституционния съд.
НЕНО ДИМОВ: А колко получава председателят на Конституционния съд?
СНЕЖКА САВОВА: Не мога да ви кажа. (Оживление) Не мога да помня и аз лично не се интересувам от заплатите на върховните съдии.
МИТХАТ МЕТИН: На миналото заседание стана въпрос, че председател на окръжно съдилище получава повече от народен представител и не можахме да повярваме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да не поставяме госпожа Савова в деликатно положение. Тя все пак не получава такава заплата и не отговаря за тези заплати. Но едва ли трябва да бъдат тайна от обществото, още повече от парламента. Сигурно ще стигнем и до числата.
Колеги, предполагам, че изчерпахме въпросите и можем да преминем към изказване на становища по бюджета.
Имате думата, господин Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моята политическа сила смята, че на нашето внимание е представен един добър бюджет и затова Министерството на финансите заслужава поздравления, защото за пореден път смятам, че са си свършили работата на високо равнище.
Ние одобряваме повечето от политиките, заложени в бюджета. Смятаме, че те ще допринесат за сравнително високия икономически растеж, който се очаква да реализира България през следващата година. За това особено ще допринесе намалението на корпоративния данък на 10%. Също така смятам, че за устойчивостта на икономическия растеж ще допринесе и заложеният излишък, както и намеренията да се реализира излишък по-висок от този, който е заложен.
За това допринася и таванът на разходите, който ние интерпретираме като влизащ в рамките на коалиционното споразумение, тъй като в него не е записано изрично, че вноската в Европейския съюз, нов по характера си разход, трябва да бъде включена в общия таван за целите на определянето за това дали се изпълняват условията от 40%.
Одобряваме и заложените реформи, които се финансират с бюджета, в частност в сферата на образованието. Смятаме за недостатък и неяснотата на реформите, ако има въобще намерение за такива например в здравеопазването и други важни области в бюджетната сфера.
Независимо от всичко, казано дотук, аз днес не мога да заявя, че НДСВ има готовност да подкрепи бюджета. Моля и представителите на средствата за масова информация да не интерпретират думите ми като заявление, че няма да подкрепим бюджета. На този въпрос дали ще подкрепим бюджета или не аз още нямам отговор. Разчитам, че през следващите дни консултациите в рамките на управляващата коалиция ще дадат достатъчно убедителен отговор на този въпрос.
Ще систематизирам съвсем накратко резервите, които НДСВ има към този проект за бюджет.
На първо място, ние бихме желали да се реализира чрез бюджета, макар че това не е точно пункт в самия Закон за бюджета, но е неразривен елемент от него, да се реализира договореността в рамките на управляващата коалиция, за намаляване на социално осигурителната тежест с 3%. Нашето мнение е, че споразумението, до което стигнахме в тази област, е социално осигурителната тежест да бъде намалена с 3% от средата на годината. Още отсега това да бъде записано в закона. И, разбира се, да имаме предвид развитието на приходите през първата част на годината ,за да можем да реагираме достатъчно гъвкаво в случай, че има заплаха за бюджетния баланс.
Другият ни важен резерв са разходите за отбрана. Тук не се наемам да кажа колко разходи са необходими за сферата на отбраната. Факт е, че почти всички страни в Европейския съюз харчат по-малко за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт, отколкото това е правила досега България, и по-малко дори, отколкото планира с този проектобюджет да направи България през следващата година. Но също така е факт, че ангажиментът на България към НАТО в хода на преговорите за нашето членство, е недвусмислен и ясен. А той е да изразходваме, включително и през следващата година, 2,6% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Дали това ни харесва или не, дали е целесъобразно – трябвало е да сме мислили, когато сме поемали такъв ангажимент. По същия начин, като сме се договорили, че ще плащаме определена лихва по даден заем, ако сега ни се струва, че тя е много висока, това не означава, че ние трябва да плащаме по-малко, след като сме се договорили. Затова за нас е важно да чуем през следващите дни на консултациите на управляващата коалиция, какъв ще бъде подходът към този проблем и с какво ще можем да окуражим нашите партньори от НАТО, които са почти същите, с които сме партньори в Европейския съюз, че ще спазваме поетите си ангажименти.
Искам да подчертая, че това не са ултимативни искания. Моля колегите от пресата да не ги третират като такива. Не съм в позиция да казвам, че ако не бъдат изпълнени тези наши искания, няма да подкрепим бюджета, но засега нямаме готовност да заявим, че ще подкрепим бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Вълчев.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моята политическа сила също смята, че този бюджет има много положителни черти, които не се срещат в бюджетите, които досега сме приемали, и че това е един добър бюджет, който е адекватен на икономическата ситуация в страната и на потребностите, които стоят пред нас през следващата година.
Ние ще подкрепим този бюджет с уговорката, която направихме, че между първо и второ четене министрите от Движението за права и свободи, които ръководят съответните министерства, трябваше да формулират ясно дали има някои области в съответните министерства, произтичащи от нашите задължения към Европейския съюз, които не са финансово обезпечени. И ако има такива, ние ще поставим тези въпроси на очевидно най-високия форум, който ще реши и ще съгласува позициите на коалиционните партньори – Коалиционния съвет.
Според мен този бюджет има четири основни характеристики, които са безспорни.
На първо място, той е в много висока степен съгласуван и координиран между коалиционните партньори. Въпреки че господин Велчев сподели някои проблеми, аз мисля, че за разлика от други години, бюджетът наистина е във висока степен съгласуван. В средата на годината, както всяка година по време на обсъждане на краткосрочната тригодишна прогноза, бяха уточнени основните макроикономически параметри без никакви възражения между коалиционните партньори. Второ, по отношение на основните параметри на данъчната политика, много по-рано, за разлика от други години, тези параметри бяха уточнени предварително между коалиционните партньори.
На второ място, виждате, че бюджетът отразява адекватно и в достатъчна степен обстоятелството, че ние от 1 януари догодина ставаме членове на Европейския съюз. Каквото и да се съдържа зад подобна формулировка, аз мисля, че Министерството на финансите е извършило много по обем работа, за да може да се отрази този процес. Имам предвид по отношение на бюджетната процедура.
На трето място, мисля, че бюджетът съответства на много важния според мен факт, че България през следващата година излиза извън зоната на активното финансово контролиране и регулация от страна на Международния валутен фонд. Тоест, ние вече имаме една степен на свобода повече. И тази степен на свобода е реализирана в Бюджет 2007. От тази гледна точка, според мен планираният излишък от 0,8% по-скоро трябва да се интерпретира като застраховка срещу евентуална финансова дестабилизация, а не като някакво задължително условие на Международния валутен фонд, включително и фискалната цел, за която господин министърът няколко пъти говори, тоест реализирането на 2% излишък през следващата година.
На четвърто място, въпреки някои становища, ние смятаме, че този бюджет прави също една сериозна крачка в посока на финансовата децентрализация на база на засиления според нас диалог с общините, с техните структури и на база на много ясните и прозрачни стандарти, които са разписани в проекта за бюджет и всеки може да ги види, и всеки може да определи какви са правилата за разпределение на средствата към отделните общини.
Разбира се, аз мога да посоча и някои недостатъци на бюджета, без те да бъдат пречка за нашето решение по повод на това дали ще го подкрепим на първо гласуване, а аз ви заявих, че ще го подкрепим.
Според мен проблемът не е 40-42% от брутния вътрешен продукт, които осе разпределят чрез бюджета. Големият проблем на нашите публични разходи според мен е ефективността на тези публични разходи. Това е във връзка и с програмното бюджетиране. Но по някои оценки лошата ефективност на публичните разходи може би изяжда от 0,3 до 0,5% от растежа на брутния вътрешен продукт.
За съжаление, през последните години, а аз мога да говоря за последните 5-6 години, у нас не се утвърди една ефективна система за контрол и регулация на ефективността на публичните разходи. Известно е, че в много европейски страни има специални комисии към парламента, постоянни комисии, които се занимават изключително с контрола на използването на публичните средства. И тази комисия работи в непосредствена връзка със Сметната палата. И по този начин дейността на Сметната палата получава някаква реална реализация. В случая не е тайна, че много от първостепенните разпоредители на бюджетни кредити у нас не се страхуват от заключенията на Сметната палата, въпреки нейната усърдност и въпреки това, че тя може да си свърши работата професионално и докрай. Нейните възможности за санкции, за оказване на влияние по отношение на ефективността на публичните разходи са твърде ограничени, без те да бъдат облечени в законова форма.
На следващо място, смятаме, че този бюджет не създава допълнително условие за решаване на проблемите с търговското салдо и текущата сметка. Може би ще бъде правилно да се каже, че в тази област вероятно няма да има влошаване на тенденциите, но във всички случаи с този бюджет няма да има и подобряване на тенденциите, които наистина са тревожни в тази област. Очакваният натиск на вътрешното търсене, което вероятно ще се засили от възможностите за ползване на европейски и финансов ресурс, по всяка вероятност няма да обърне значимо и в голяма степен тенденциите, които съществуват по салдото на търговския баланс, съответно и по салдото на текущата сметка. Аз мисля, че този въпрос трябва да бъде изключително на вниманието на Министерството на финансите и на съответните органи и процесът да бъде следен непрекъснато.
На следващо място, смятам, че икономическият растеж е подценен. Господин министърът спомена това. Приемам неговите аргументи, че трябва да се залагат прогнози, които се основават на по-песимистични оценки, за да няма неприятни изненади. Но мисля също така, че инфлацията, която е заложена в бюджета, също е подценена. Това е 3,1% в края на годината. Аз мисля, че трябва да се работи с тази величина, а не със средните, защото тази величина показва ясно колко всъщност е инфлацията в края на годината в сравнение с края на предходната година. 3,1% според мен е твърде ниска величина. Инфлацията вероятно ще бъде по-висока и за съжаление през последните години анализите показват, че инфлацията в страната нараства и трябва много ясно да се прецени какъв е рискът за България по отношение на изискванията към 2009-2010 г. по отношение на Валутния съюз.
Мисля в заключение да добавя, че Бюджет 2007 г. е в най-голяма степен рисков. Това многократно се повтаря и от министъра. И аз ще си позволя да приканя уважаемите колеги народни представители да съобразяват своите предложения именно с това обстоятелство, защото всяка значима промяна, особено в приходната и разходната част на бюджета в някои пера, може да засили риска от фискална дестабилизация.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Имамов.
Сигурно е редно и аз да кажа няколко думи.
Първо, и аз се присъединявам към аплодисментите за този бюджет. В общи линии възниква един неформален култ към министъра на финансите. Това действително е качествено нов бюджет, отличава се от всички бюджети досега. Неслучайно прозвучаха и в страната, и извън страната изказвания, че в много отношения този бюджет революционизира политиката. Данъчната ставка от 10% залага друг тип политика. Сами разбирате, че България се включи в данъчната конкуренция и се превръщаме в една от най-конкурентоспособните държави в Европа. Това е важна промяна, която се разбира от бизнеса в България. Разбира се и от бизнеса извън България. От тази гледна точка, ако има критики спрямо тази ставка, те са по-скоро от нашите икономически конкуренти, отколкото да имат доброжелателен характер и да ни насочват към ненапускане на финансовата разумност. В тази посока аз мисля, че е добра стъпка и е добре, че това правителство и този парламент поеха тази стъпка.
Много важен параметър е, че това на практика е бюджет, който издърпва сивата икономика на светло. Разбирате, че няма вече сериозна мотивация да бъдеш в сивата сфера при такава данъчна среда. Създават се и условия за репатриране на наши капитали, които потърсиха други части на света, за да могат да печелят по-добре. Безкрайно благоприятна е бизнес средата.
Независимо от това всяка птица има две крила. Явно, че условията за бизнес се подобряват. Това се признава от самия бизнес. Това не е политическа декларация. Но има и ляво криво и естествено, би трябвало да се подобрява и положението на хората.
Съжалявам, че министърът излезе, появиха се представители и на инвалидите и държа да уточните, тъй като се разпространява една апокрифна литература, която твърди, че не сме си изпълнили обещанието. Поехме обещание и в тази комисия всички разходи за помощни средства на инвалидите да се поемат от бюджета. Разбирам, че са направени сметки, които не са верни, но държа Министерството на финансите да уточни какъв е размерът на парите, които се заделят за тези хора. Виждате, че необлагаемият минимум също достигна 200 лв., което е сериозен резултат. Напомням за ваучерите. Напомнят за това, че незапомнена е ситуацията – на творците 70% от разходите да не се облагат с данъци. Непозната ситуация и за нашата страна, но и за много други държави. Знаете, че много приказваме за майките, но за пръв път в условията на демокрация от 135 дни се скача на 315 дни, което също е много важна стъпка.
В същото време искам и аз да кажа за някои проблеми, които ще настояваме да намерят решение в новия бюджет.
На първо място, това е въпросът с парите за отбрана. И моето мнение, а ми се струва, че и Коалиция за България вече го артикулира, е, че международните договори се подписват, за да се спазват. България е поела ангажимент и през 2007 г. разходът за отбрана да е 2,6% от брутния вътрешен продукт. Аз смятам, че трябва да се намери резерв този ангажимент на страната да бъде изпълнен.
Второто нещо, което смятам, че трябва да постигнем в някаква форма и се радвам, че господин Христосков е тук, на практика пенсионерите ще се окажат ощетени, тъй като цикълът на увеличаване на заплати и пенсии трябва да бъде 12-месечен. Иначе влизаме в друга схема. Това, което се прави в момента, на практика поставя пенсионерите в неравностойно положение и ще ги ощети. Затова си мисля, че в рамките на търсенето на баланс между бизнеса и хората на България, трябва да се намери възможната формула увеличението все пак да бъде от 1 януари 2007 г. Или, ако това е невъзможно, да ги компенсираме на Коледа с равностойни числа, колкото биха получили, ако увеличението е от 1 януари. Иначе просто ги ощетяваме.
Третото нещо, което ще отстоява Левицата. Минималната работна заплата продължава да е най-ниската от страните – членки на Европейския съюз. Смятаме, че няма да има драма в страната, ако минималната работна заплата стане 180 лв. И смятам, че Коалиция за България ще отстоява този праг при разговорите с коалиционните партньори.
Подкрепям предложението за намаляване на осигурителната тежест с 3% от 1 юли, но всички разбирате, че при съществуващите рискове сега да развеем знаме, което може да остане без знаменосец към 1 юли няма да бъде здравословно. От тази гледна точка аз не виждам някой да се съпротивлява срещу такава мярка, но дайте да видим какъв ще е резултатът, как ще вървят приходите. И ако това е изпълнимо, не виждам политическа сила в парламента, която да възразява срещу такова намаление. Остава да има и ресурс, тъй като другото ще се окаже авантюризъм – ако има воля, но няма ресурс и ние обещаваме да направим нещо, което не може да се постигне.
От тази гледна точка мисля, че търсенето на този баланс между тези две направления просто е неизбежно.
Присъединявам се към това, че част от проблемите са свързани с неефективното функциониране на бюджетните системи. Не случайно поставих въпроса на министъра на финансите за съкращенията в бюджетната сфера. За тази година има реален ръст на заетите в тази сфера. Аз съм съгласен, че във връзка с усвояването на европарите е неизбежно в някои системи да има такъв ръст и че е желателно да има, но цялата бюджетна сфера расте. Това е абсурдно. Ако продължаваме в тази посока, ще докараме до 1 млн. да работят в тази сфера и другите да ги хранят, което е един тежък ангажимент, който едва ли може да бъде реализиран.
Смятам, че реформата в сферата на здравеопазването не удовлетворява реди всичко пациентите и че проблемите там са изключително сериозни. Но не споделям и оптимизма, че в сферата на образованието сме отишли далеч по-напред. И в сферата на образованието, и в сферата на здравеопазването продължаваме да издържаме неефективни системи. Явно това са важни решения. Решения, зад които се крият лобирания на местни народни представители, което е естествено. Но си мисля, че този парламент, ако не направи тази промяна по повод на влизането ни в Европейския съюз, няма да има кой да го направи.
И завършвам с нещо, което на практика стартирахме. Направихме предложения за промени в Правилника за действие на Народното събрание. Виждате, че дълги години в България съществува практиката да се дават пари на бюджетните системи и да има дебат при даването на пари. И след това в никаква форма да не се пита как са изразходвани тези пари. Документите и отчетите, които приемаме на бюджетните системи, имат снимков характер – толкова е получено, толкова е похарчено и се тегли чертата. Смятам, че трябва да сложим край на този период и да отидем към нормалната европейска практика.
Повтарям, че има вече предложения за промяна в правилника – засега в рамките на Бюджетната комисия да направим подкомисия за контрол на публичните разходи, но очевидно в бъдещите парламенти това ще е самостоятелна комисия и тя ще е една от най-важните комисии. Да изнесем дебата от искането на пари към анализа на харченето на пари, за да има по-висока ефективност.
Призовавам ви всички при анализа и при подготовката на предложението, когато се дават предложенията, те да не са в посока увеличаване на приходите и за сметка на увеличения приход, а да ограничим онези неефективни бюджетни разходи, които само товарят данъкоплатците. Да бъдат балансирани предложенията с увеличаване на разходите за бюрокрация и да вдигнем разходите за промени в бюджетните системи, които имат реформаторски характер и са по същество.
Това са основните неща, които най-вероятно ще отстоява Коалиция за България при постигането на общо съгласувано виждане на тройната коалиция.
Благодаря ви.
Предполагам, че сега конструктивната опозиция ще каже защо не подкрепя този бюджет.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Ей, господин председател, отнехте ми удоволствието да ви изненадам. (Оживление)
Факт е, че този бюджет има една положителна черта. Това, че управляващото мнозинство събра куража да мине към данък от 10% при корпоративното подоходно облагане е добрата новина. За съжаление, дотук мога аз лично да спра с добрите новини от Бюджет 2007.
Първото нещо, което е от изключително безпокойство, е дисбалансът в приходната част, тоест неравното облагане на капитала, от една страна, с нисък данък, и на труда – висок. Когато искаме една икономика да върви напред, тя трябва да може да върви равномерно, а ние в момента облагаме с близо 85 повече труда, отколкото капитала. Този тежък дисбаланс ще се отразява все повече и повече в икономиката. И няма да има това бурно развитие, което ни се иска. Виждаме, че и цифрите, които са дадени за икономически ръст, са тревожно ниски на фона на това, което трябва да постига България, за да настигне развитите европейски страни. Разбира се, изхождайки от най-ниската стартова позиция, която имаме в момента.
Една втора част в приходната част е силно притеснителна. Вследствие с договореностите с Европейския съюз налагаме акциз върху тока, налагаме акциз върху горива, повишаваме акцизи и същевременно по никакъв начин не се прави опит за компенсиране на това отнемане на средства по друг начин, например с намаляване на ставката по ДДС. Защото тези приходи от акцизи в повече, които са, можеха да бъдат компенсирани с намаляване на другия косвен данък. Това не се прави. Резултатът ще бъде отново излишък. Аз ще кажи излишъка след малко, че не споделям оптимистичните възгледи както на министъра на финансите, така и на управляващото мнозинство. Но преди това за общото отнемане на средства, което ще надхвърли 42% за 2007 г.
Изненадан съм, че когато е подписвано коалиционното споразумение НДСВ не са знаели, че на 1 януари 2007 г. ще бъдем част от Европейския съюз и ще трябва да плащаме членски внос в този Европейски съюз, или по-специално от начина, че използват Европейския съюз и тази вноска, за да оправдаят приемането на разходи по-високи от 40%. При всички положения данъчната тежест се увеличава. Тези 42, а може би и повече, вероятно ще се стигне до 43%, са прекалено високи. България може да си позволи по-ниско отнемане на средства. Те са втора спирачка пред развитието на българската икономика.
Третата спирачка е свързана с излишъка. Ние нямаме нужда от излишък. Излишъкът е точно толкова вреден, колкото и дефицитът. Аз не споделям мнението, че излишъкът е нещо положително. Когато в едно семейство се пестят пари, а не се стимулира, примерно, образованието на детето, това е точно толкова вредно, както когато се харчат повече пари, без да може да се намерят откъде. При всички положения този излишък е прекалено голям. Стана прекалено дълго време. Няма никакви разумни доводи според мен на въпроса, който днес поставих на министъра докъде ще расте фискалният резерв? Няма никакви разумни доводи той да продължава да расте нагоре.
Стигайки до фискалния резерв, не се получи ясен отговор защо се качва неприкосновената му част на 3,5 млрд. лв. при положени, че съотношението външен дълг – брутен вътрешен продукт се подобрява за последните години спрямо досегашната договореност от 2,5 млрд. лв., която е от преди пет години. При всички положения подобряването на съотношението би трябвало да означава намаляване, а не увеличение. Ако това увеличение е вследствие опит на Министерството на финансите да запази средства до приемането на новия устройствен правилник на бюджета, за който вчера говори министърът, то би било разумно много по-голяма част да бъде блокирана до приемането на този правилник. Но тази средна цифра по никакъв начин не е защитена.
Изключително недоумение буди и фактът, че за следващата година правителството си дава възможност чрез бюджета да увеличи външния дълг с 4 млрд. лв. Обяснението вчера, че това ще бъде опит за финансиране на международни проекти, противоречи с отпуснатите средства, които са увеличени спрямо 2006 г. с 18,7 на сто, които също са обяснени с финансиране на проекти. Тоест, заделят се две възможности на финансиране на проекти, а е ясно, самият министър Орешарски призна, че не се очаква България да може да усвои много от средствата, които предстои да можем да вземем през следващата година. Тоест, заделените средства очевидно са за нещо друго. Но в бюджета никъде не се казва всъщност дали тези 4 млрд., с които ще се увеличи външния дълг през следващата година, не са за финансирането на АЕЦ “Белене” – един проект, който очевидно няма икономическа ефективност и затова трябва да бъде финансиран неизгодно за държавата.
Накрая последното, което ще кажа за този бюджет, без това да изчерпва всичко, разбира се е свързано с поредната заблуда, че през следващата година ще има увеличение на доходите. Прокламираните 10%, които са прецедент за последните пет години, според министър Орешарски и правителството, всъщност са 5% на годишна база, срещу инфлация от порядъка на 4%, може би и по-висока. Тоест, отново имаме увеличение на доходите, които просто покриват заплатите.
Прави впечатление и къде всъщност се увеличават средствата и къде се намаляват спрямо предходната година. Ясно е, че приоритет на политиката е там, където даваш повече пари.
Сравнението разходи 2006 г. – 2007 г. показва, че вторият приоритет за бюджета, свързан с образование, здравеопазване, социално подпомагане всъщност не е приоритет. При средно увеличение от 13% на разходите за 2007 спрямо 2006 г., здравеопазването е с увеличение само с 9,8%, образованието – само с 11,6%, а в социалната сфера те вървят от 7 надолу, достигайки до 3,1% за социално осигуряване.
Изненадващо е къде са най-големите увеличения, тоест къде правителството вижда своята реална политика. И ако беше откровено, би трябвало да го заяви ясно. В противен случай се чудя защо го крие. Най-голямото е в жилищното строителство. Жилищно строителство и благоустройство – близо 40% увеличение спрямо предишната година. Второто е спорт, религия и други (какво се крие в другите няма смисъл да изброявам, всеки може да го прочете) – 31,5%. Може би единствената сфера, в която макар и да не е ясно защо, но интуитивно разбираме, че трябва да бъде направено нещо, това е свързано със сигурността и вътрешния ред – увеличение от 17,5% за полиция, вътрешен ред и сигурност, и от 17,8% за съдебната власт. Жалкото е, че по никакъв начин не е казано откъде точно идва това увеличение, защо точно то е необходимо и каква ще бъде ефективността на това увеличение. В същност не е ли трябвало да бъде обратното – повече за съдебната власт, по-малко за полицията. Никъде не е показано и ние не можем да измерим какъв всъщност ще бъде ефектът от тези две пера, които все пак (отново подчертавам) са в правилната посока.
Поради изброените може би три позитивни и десет критични бележки, разбира се Демократи за силна България не могат да подкрепят този бюджет на първо четене. Не виждаме някакъв особен смисъл да правим и сериозен дебат между първо и второ четене, доколкото ще трябва да се променят всички цифри, ако бъдат приети нашите предложения. Но все пак ще се постараем в тази посока.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, СДС не може да подкрепи този бюджет. Искам да ви кажа само някои по-конкретни неща, тепърва предстои обсъждането в зала, които са важни за тази комисия и са важни за всеки един от вас.
Министърът на финансите го няма, но господин Кадиев е тук, той е негов представител и вярвам, че всичко по-важно, което се говори тук, ще стигне до Министерството на финансите по най-краткия път чрез господин Кадиев. Така че аз предлагам да продължим, все едно господин Орешарски е тук. Нямаме друг избор.
Господин Орешарски каза, че проектите на отделните министерства, които не са финансирани, ги няма като списък и се учуди защо му ги искам аз.
Как можем да говорим за ефективност на разходите, колеги, това е много важна тема, при положение, че не можем да направим сравнение на проектите, които са били одобрени и които не са одобрени. Това е цялата работа. Програмното бюджетиране е конкуренция на проекти. Това е много важно да се каже. И то не се прави по този начин в България. Прави се формално. Затова тук тезите, изказани от господин Имамов и господин Петър Димитров са верни – ефективността на разходите е ниска. Но не можете да получите, колеги, по-висок резултат, като не знаете точно кое е финансирано и точно какъв резултат да искате на края на периода. Това, като не го знаете, се получава една пожелателна ситуация, не можете да получите по-висока ефективност.
Знаете ли, в Европейския парламент, Европейската бюджетна комисия се занимава с нещо изключително. И това е концепцията “Value for money“ или “Полезност спрямо изхарчените пари”. Там не може да се финансира нищо без да се покаже, че срещу парите, които се дават, се получава резултат. Докато в България това е проблемът, че се дават отново пари на исторически принцип – ако миналата година са получили 100 млн. лв., тази година са 100 млн. лв. плюс инфлацията, и не можете да разберете те за какво са ги изхарчили.
Опитвам се да Ви обърна внимание, господин Кадиев, на следното нещо. Дори да направим Комисия по бюджетен контрол, какво от това? Важното е да знаем за какво точно са дадени парите, за да можем след това да контролираме? Ако не знаем те за какво са и чакаме съответните министерства да решат за какво ги харчат, и не знаем всъщност какво е било финансирано... Вижте, програмното бюджетиране означава следното нещо – ако всички министерства заедно напишат хиляда проекта, кои 100 са финансирани и по кои критерии. Това е програмно бюджетиране. Това все още го няма в България и то е много важно.
Именно така ще се повиши и качеството на услугите, които доставят в България. И това е другият проблем на бюджета, правилно схванат дори от колеги от управляващата коалиция, че дадени повече пари за здравеопазване не означават по-качествено здравеопазване, господин Кадиев. Дадени повече пари за образование не означават задължително по-добро образование. И докато в образованието в този бюджет има наченък на реформи, тоест пари се дават срещу реформи, има го това нещо и аз го посочвам като добър пример, в здравеопазването такова нещо не видях. Тоест, дават се просто пари, но няма промяна в тяхното харчене като ефективност. И това е много голям проблем.
Искам, колеги, да ви обърна внимание на нещо друго. Корпоративният данък е успех. Няма разумен човек, който да не признае това. Обаче не може само заради него да говорим как всичко вече е прекрасно. Това ми напомня за футболния отбор, който загубил със 7 на 1, но казал: “Такъв гол вкарахме, че просто няма какво да се притесняваме повече!”. (Оживление) Трябва да гледаме цялото преразпределение през бюджета. Аз затова попитах господин Орешарски, че при такова преразпределение, каквото е в България, няма европейска икономика, която да расте бързо. Това е истинският проблем, че при 42% доход, който се изземва от населението, тия европейски икономики не растат бързо. На това исках да ви обърна внимание. Той ми посочи за пример Чехия. Чехия в последните години не е добър пример, колеги. Добрите примери са Литва, Латвия, Естония, Словакия, Ирландия.
Между другото, искам да ви кажа новина от вчера. Новината от вчера е, че министър-председателят на Македония е поел ангажимент да въведе единна ставка за личния данък от 12% и единна ставка за корпоративния данък също така от 12%. Подобна стъпка вече предприе Сърбия, подобна стъпка предприе и Румъния. Тоест, виждате, че тези страни около нас въведоха доста по-ниски данъци от България.
Така че за корпоративния данък ви похвалихме и пак ще ви хвалим. Когато искате, елате, ще ви похвалим, но гледайте общото преразпределение през бюджета. Там, където растат бързо икономиките, той е между 35 и 38%. В България е 42. Това може да ви звучи като малка разлика, но тя всъщност е огромна.
Наистина при това положение не можем да подкрепим този бюджет, въпреки че виждаме и положителните неща, които се случват. Има и такива неща.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: С голяма болка казвам: “Къде бяхте, господин Димитров, в периода 1997-2001 г., за да Ви чуе тогава премиерът с това програмно бюджетиране?”.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Димитров, аз не съм съгласен с това, че процентите са проблем. Аз ги казах. Има страни, в които процентът, който се преразпределя чрез бюджета, е по-голям от 40-42. Проблемът не е в това, защото Вие много добре знаете, че публичните разходи също генерират растеж и брутен вътрешен продукт. Проблемът е, че тези средства не се използват ефективно. Струва ми се, че изместването на дискусията към процентите според мен е излишен формализъм. Дискусията тук е ефективността на тези разходи, а не колко е техният обем.
Освен това ще Ви препоръчам да направите един динамичен анализ на ефективността на публичните разходи от 1997 г. насам и ще видите една ясно изразена положителна тенденция. Мисля, че коментарът на това заключение е излишен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Без да влизам в детайли, може би единственото, което си заслужава да се спомене, това е ангажиментът за 6 млн. лв., с които да се покрият плащанията по ДДС за техническите средства за инвалидите, който вчера обсъждахме в Комисията по труда и социалната политика. Аз не бях в течение как са нещата, но в момента потвърждавам ангажимента на Министерството на финансите да осигури тези пари. Всичко останало са въпроси и детайли на данъчна политика, на приходна политика, въпроси за пенсиите. Можем да влезем в тях, но мисля, че те са по-скоро за дебат в парламентарната зала.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Изпълнили сте поне волята на Бюджетната комисия в тази посока. И ако някой докаже, че това не е така, имаме база за разговори.
Има ли други желаещи да вземат отношение? – Няма.
Колеги, отново повтарям договорката. Най-вероятно във вторник или в сряда ще се наложи да се съберем на извънредно заседание, тъй като редовното заседание е в четвъртък, за да приемем становището и да можем да продължим обсъждането на закона в пленарната зала.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,15 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова