П Р О Т О К О Л
№ 30

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по икономическата политика
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 30


На 8 ноември 2006 година се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 година и становище по проекта на бюджета на съдебната власт за 2007 година, № 602-01-93/ внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 година.

На заседанието присъстваха:
От Министерството на финансите:
Владимир Петров – директор на дирекция “Държавни разходи”
Добрин Пинджуров – директор на дирекция “Бюджет”;
НОИ:
Весела Караиванова – Начева – подуправител
Клементина Денева – началник на отдел “Правен”;
НСОРБ:
Красимир Мирев – председател на УС на НСОРБ и кмет на град Търговище;
НЗОК
Румяна Тодорова – директор
Жени Начева – директор на дирекция “Бюджет и финансови параметри”.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси Петър Димитров.


ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика.

Дневният ред е с една точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 ГОДИНА И СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА 2007 ГОДИНА, № 602-01-93/ ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31.10.2006 ГОДИНА.
Разбирате, че моментът е повече от важен, дори с известни тържествени нотки. За първи път имаме честта да приемаме бюджета на България като член на Европейския съюз. така че преди фактическото членство на практика трябва да приемем бюджет, който изцяло е хармонизиран с изискванията на Европейския съюз, в това число и вноската ни в Европейския съюз. досега не е имало такава ситуация и явно, че тази ситуация ще предопредели съдържанието на днешните обсъждания.
Предложението на ръководството на двете комисии е да чуем най-напред господин Пламен Орешарски като вносител на бюджета от името на правителството.
Поканихме представители на Висшия съдебен съвет да представят техния вариант на бюджета. За съжаление те са отговорили, че днес са заети и че ще дойдат утре на заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Днес не могат да присъстват.
Така че двамата вносители на бюджета са тук. Пак повтарям, единия няма да имаме възможност да го изслушаме. Но господин Орешарски от името на Министерския съвет ще ни представи бюджета, предполагам, с варианта на Министерския съвет в частта му за съдебната система.
Ако няма други предложения на дневния ред, да минем към представянето на бюджета.
Има ли някакви предложения? – Няма.
Има ли нужда да гласуваме дневния ред? – Няма нужда.
Господин Орешарски, имате думата за представяне на проекта за бюджет за 2007 година.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!~ бих започнал с едно обстоятелство. Бюджетът за 2007 година всъщност трябва да отговори на следното ключово изискване:
- от една страна, да продължи националните политики и да ги разшири в ключовите и приоритетни области;
- от друга страна, да вмести в сравнително същия обем разходи допълнително възникващите, както подчертахте, вноска за европейския бюджет и нарастващ обем разходи за съфинансиране и обезпечаване на усвояването на европейските фондове.
От тази гледна точка подготовката на нашият бюджет тази година започна в съвсем начален етап още през месец февруари. За разлика от други години, направихме няколко кръга обсъждания, не само с потенциалните бенефициенти – министерства, централни ведомства, общини, а и с представителите на неправителствения сектор.
Бих обърнал внимание на следното.
Целите на фискалната политика умишлено са изведени отделно, защото те са в определена степен перманентни цели за последните 6-7 години, а вероятно и за следващите, поне в обозрима перспектива:
На първо място, поддържането на макроикономическото равновесие и устойчивост на фискалната позиция като обща предпоставка за реализиране на благоразумни политики;
На второ място, създаване на предпоставки за ускорен икономически растеж и конкурентноспособност на българската икономика.
Крайна цел и на първото, и на второто направление е в крайна сметка подобряване на качеството на живота.
Специфичните приоритети на бюджет 2007 са няколко. Неслучайно сме сложили мотото “Едно европейско начало”.
Ключов приоритет, както се подчерта, е да стартираме едно успешно усвояване на средствата от Европейския съюз. На тях ще спра вниманието малко по-късно. Тук само ще подчертая, че за следващия 9-годишен период страната има достъп до около 14 млрд. евро, които за мащабите на нашата икономика са една сериозна сума. При успешното й усвояване тя е в състояние да съдейства за повишаване на конкурентноспособността на икономиката, за развитие на човешкия капитал, за по-високо равнище на доходите и социалната интеграция.
Въпреки обективните затруднения при изграждане на рамката на бюджет 2007, ние сме дали социална насоченост в много по-задълбочена степен в сравнение с последните няколко години. Това се отнася най-вече за пенсиите, социалните програми, качественото образование, достъп до качествени здравни услуги.
Също така сме заделили ресурси в нарастващи размери за програми, свързани със съвременните информационни технологии, иновации, повишеното качество на човешкия капитал.
Няколко цифри за макрорамката за следващите три години, но по обясними причини нашият интерес е насочен преди всичко за следващата година.
Предвиждаме реалния ръст на икономиката на равнище 5,8 процента с всички благоприятни фундаментални предпоставки това да се разглежда като минимално равнище. Тоест очакваме икономиката да премине като растеж границата от 6 на сто.
Инфлацията предвиждаме да бъде 3,1 процента, като средно за периода се установи на 4,4 на сто.
Макар абсолютният размер на дефицита по текущата сметка да се разраства в сравнение с очаквания за тази година, съотношение към брутния вътрешен продукт предвиждаме обръщане на тенденциите и намаляване до минус 11,8 на сто.
Също така предвиждаме ръст на преките чуждестранни инвестиции с около 10 на сто.
На тази база основните параметри на бюджетната рамка са приходи в размер на 41,7 на сто от брутния вътрешен продукт или в размер на 21 млрд. 326 млн. лв. и разходи 39,7 на сто или 20 млн. 306 млн. Като разликата между приходи и разходи е 1 млрд. и 20 млн., което представлява 2 на сто от брутния вътрешен продукт, в които влиза и вноската за Общността.
Крайният резултат е излишък в размер на 0,8 на сто или 385 млн. лв.
За първи път може би в последните 20 или повече години на равнище план залагаме излишък от 0,8 на сто. Този резултат е съобразен с няколко макроикономически предпоставки:
На първо място, продължаващият да бъде по-висок от очакванията негативен баланс по текущата сметка.
Второто обстоятелство, което обуславя бюджетния излишък, е очакваният натиск върху вътрешното търсене в резултат на достъпа ни до европейските фондове.
И не на последно място, цикълът предпоставя да реализираме излишък и в следващи периоди, когато растежът е по-нисък, да можем да водим по-нерестриктивна фискална политика.
Основното предизвикателство, както вече подчертах, за 2007 година е достъпът ни до европейските фондове. Предвиждаме общо за следващата година да имаме достъп до 2 млрд. 37 млн. лв. Подчертавам, имаме достъп до тях.
Трудно е да се прогнозира на този етап колко точно от тези суми ще влязат до декември следващата година и колко от тях, дори контрактуваните, ще дойдат през по-следващата, тоест през 2008 година.
По инструменти тези средства са разпределени приблизително така:
Предприсъединителни – 650 млн. лв., това са ФАР, ИСПА и САПАРД;
Европейските фондове – агрофондовете, в размер на близо 900 млн. лв.;
Структурният и кохезионният фонд – 300 млн. лв. и
Вътрешни политики – 187 млн. лв.
Публичните приходи, които споменахме, че възлизат на 41,7 на сто или 21 млрд. 326 млн. лв., са разпределени, както беше установена обичайна структура през последните години, преимуществено за сметка на ДДС и активи. Голям относителен дял заемат общественото и здравното осигуряване и сравнително по-малки дялове: преките данъци – корпоративният данък и данък върху физическите лица, мита, чиято стойност ще бъде редуцирана през следващата година, помощи и неданъчни приходи.
Бих подчертал, че данъчната политика за следващата година е продължение на нашия стремеж за намаляване на пряката данъчно-осигурителна тежест.
След редукцията на социално-осигурителните плащания през 2006 година до 2007 година ще бъде редуциран корпоративният данък от 1`5 процента на 10 процента и ще бъде повишен необлагаемият минимум на данък общ доход.
В резултат на двете мерки, в частния сектор и в домакинствата ще останат суми от порядъка на 400 млн. лв.
Виждате последователната тенденция на намаляване на корпоративния данък през последните 10 години, в резултат на което от 40 процента през 1997 година днес сме свидетели вече на 10 на сто за следващата година, между впрочем, най-ниското равнище в Европейския съюз.
По отношение на подоходното облагане най-голямо процентно редуциране на данъчната тежест ще има върху заплатите в диапазона 300-400 лв., в резултат на повишаване на необлагаемия минимум.
За следващата година предвиждаме съотношението работодател -– работник по отношение на вноските за обществено осигуряване да остане 65 на 35 на сто.
По отношение на косвените данъци, приходите от ДДС ще подложат приходната част на фиска на допълнително изпитание. 450 млн. лв. ще загубим от промяната в режима на облагането.
Бих подчертал обстоятелството, че това са загуби с висока степен на сигурност и те произтичат от самата смяна на закона за данък добавена стойност и хармонизирането му. Извън тези суми, можем да говорим и коментираме за рискове за увеличение на тези загуби.
Правим усилия, както административни, така и идентифициране на законодателни пропуски или слабости, за да минимализираме ефекта. И както виждате, сме заложили, въпреки предизвикателствата, по-висока степен на събираемост на данъка – от 91,5 на сто на 93 на сто за следващата година.
По процент на събиране на данък добавена стойност България заема едно от първите места в Европа и това е важно обстоятелство от гледна точка на многобройните коментари за източване на ДДС.
Акцизите предвиждат няколко повишения за следващата година, в съответствие с поетия от страната ангажимент да изравним във времето, разбира се, с преходни периоди, минималните акцизни ставки с тези на Европейската общност, тоест акцизните ставки с минималните равнища на Общността.
От тази гледна точка ще бъдат повишени горивата и ще бъдат въведени акцизи в минимални размери за кокса и въглищата и за електрическата енергия.
Общият ефект изчисляваме в интервала около 145 лв., единствената сума по отношение на приходната част, която има знак плюс.
По отношение на разходите.
Вече споменахме, че тоталните разходи възлизат на 20 млрд. 940 млн. лв., в това число около 634 млн. лв. вноска за Европейската общност. Разпределени са по функции, като най-голям дял заема социалното осигуряване, подпомагане и грижи – в размер на 6 млрд. 700 млн. лв.
Също сравнително големи суми получават функциите здравеопазване, образование, отбрана и сигурност, общодържавни служби. Икономическите дейности и услуги е сборна функция.
Специално внимание обръщам на капиталовите разходи, дотолкова доколкото първите коментари върху бюджета бяха, че следващата година той е много щедър към чиновниците. Това не би могло да бъде вярно, при положение че капиталовите разходи през последните няколко години се увеличават и от 1 млрд. и 500 млн. лв. През 2004 година, за следващата година са 2 млрд. 700 млн. лв., тоест един почти двоен ръст само за три години. Това го правим като целенасочена политика от гледна точка на модернизация на публичната инфраструктура.
По отношение на издръжката. Разходите за издръжка през 2007 година възлизат на 4 млрд. 47 млн. лв., като ръстът спрямо 2006 година е съвсем скромен в абсолютен размер и бележи сериозно снижение в относителен размер – 7,9 на сто спрямо 8,3 на сто през настоящата година. Това е впрочем още една илюстрация на тезата, че бюджетът не е чак толкова щедър към чиновниците.
По отношение на заплати и пенсии. Предвиждаме следващата година за увеличение на заплатите в публичния сектор да се индексират с 10 на сто, което е най-сериозният ръст вероятно в последните пет години.
По отношение на пенсиите, също предвиждаме осъвременяването на пенсиите да бъде по ново правило, така нареченото швейцарско правило, при което ръстът идва от 50 на сто ръст на осигурителния доход и 50 на сто от инфлацията. Така пресметнато, коефициентът възлиза на около 8,5 на сто.
Здравеопазването заслужава сериозно внимание и отделно внимание заради неговата голяма социална значимост, макар като относителен дял да има леко снижение от близо 4,4 на сто на 4, 33. В абсолютен размер здравеопазването ще разполага повече с над 200 млн. лв., като са финансирани всички програми в Министерството на здравеопазването, а отделно, разбира се, Националната здравноосигурителна каса има относително обособена своя политика.
Образованието е сектор, който получава най-голям дял за следващата година като ръст – близо 250 млн. лв. За разлика от последните години, образованието вече стартира реформа тази година и предлага удивителни програми за финансиране през следващата година. Надяваме се, че тази стъпка слага началото на един поврат в качеството на нашето образование, което е проблем не само и единствено на фиска, а по-скоро на икономическия растеж и конкурентноспособността в среден и дългосрочен план.
По отношение на социалните разходи, всички действащи програми са запазени и финансирани през следващата година.
Политиката по отношение на дълга е да продължим неговата редукция основно поради две причини:
Първо, цикълът позволява да се води политика на редукция на дълга в периоди, когато растежът е нисък или има депресия. Тогава обикновено се заемат повече ресурси, за да се оживи икономиката. Това, от една страна.
От друга страна, прекалено бързото разрастване на общия дълг за сметка изключително на частния дълг предполага правителството да прави усилия и да компенсира ръста на частния дълг, като му освобождава простор да функционира нормално, да заема, да модернизира своите мощности.
Във всички случаи ниският размер на дълга спрямо Маастрихтския критерий, който е даден с червената линия от 60 на сто, гарантира устойчивост в средно, а бих използвал израза, и в дългосрочен план.
Фискални дисциплини и фискални рискове.
Аз няма да говоря за рисковете. По-скоро ще спомена, че продължаваме да правим усилия за подобряване на фискалната дисциплина както на макроравнище . Всичко, което казахме досега за общата рамка, за излишъка, за дълга и за финансиране на програмите е едната страна, а втората е по-ефективен контрол и институционализиране на статута на вътрешния одит. Разчитаме, че институционализирането на вътрешния одит, уеднаквявайки, от една страна, практиките с европейските практики на финансов контрол и, от друга страна, заменяйки последващия превантивен контрол, ще допринесе за по-ефективно изразходване на публичните фондове.
За разлика от предишни години, тази година предвид по-високите рискове сме предвидили първите девет месеца да се разходват 90 на сто от нелихвените разходи и буферът, който от няколко години е 7 на сто – 90-те години той също беше 10 на сто, да се възстанови на 10 на сто. В края на третото тримесечие ще бъде направена съответна корекция.
Ние сме убедени ,че тези 10 на сто ще бъдат изразходвани през четвъртото тримесечие, защото фискалните рискове няма да се реализират, но фискалните рискове са си фискални рискове.
Ще продължим и през следващата година да работим върху нов устройствен закон, който ще даде една нова рамка на програмното финансиране най-вече, но не само на него.
Ще работим за развитие на финансовата децентрализация и в редица други направления на подобряване на качеството на публичните услуги. Благодаря за вниманието ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, предлагам да чуем и другите представители на гостите и след това да минем в режим на разпитване на господин министъра.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Не е ли по-добре поединично да ги питаме?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мисля, че представителите на другите системи ще изкажат някои съображения, а освен това са ни гости. Нека да им дадем възможност някои от тях да си отидат, тъй като трябва да отидат в специализираните комисии. Ако не възразявате, да караме по този режим.
Давам думата на Красимир Мирев – от Камарата на мажоритарните представители.
КРАСИМИР МИРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа! Проектобюджетът на страната в частта на общините предвижда определени положителни промени. Бих искал ярко да подчертая това, защото много години не сме имали възможност да направим такава декларация. тези положителни промени са свързани главно с разширяване на финансовия капацитет на местната власт за усвояване на структурните фондове и други финансови инструменти, за подобряване на проектната готовност, както и с умерено нарастване размера на изравнителната субсидия и на приходите от местни данъци.
В хода на съгласувателния процес ние отбелязахме и подписахме протокол за несъгласие, което е традиционно, и там сме отразили част от нещата, от които на този етап не сме удовлетворени. Но от това, което чухме, постъпваме с разбиране, че от следващата година трябва да имаме готовност да поемем някои рискове. И няма как и ние, общините да не сме съпричастни с това.
Както е известно, в програмата за децентрализация бяха включени ограничен брой мерки за изпълнение на бюджет 2007. За съжаление голяма част от мерките бяха предвидени и прехвърлени за 2008 и 2009 година.
Важно е да подчертаем, че тези стъпки, за които ние сега ще направим две предложения, няма да нарушат по никакъв начин общата рамка на бюджета. И ние не бихме желали да ощетим което и да е друго направление.
Спазвайки приетата програма за децентрализация и предложенията на Съвета за децентрализация, ние считаме - и предлагаме това – в направление на консолидираните инвестиционни трансфери, и то в две направления. Става въпрос за прехвърляне на средствата за четвъртокласна пътна мрежа – или това е общинската пътна мрежа - на разположение на общините, които са около 55 млн. лв., и за средствата за капиталови разходи за общинските училища в частта им енергийно ефективни проекти, архитектурен достъп в размер на 35 млн. лв.
Защо са тези наши предложения и тези съображения.
Специално за общинските училища. Ние подкрепихме и продължаваме да подкрепяме политиката на Министерството на образованието и науката, където се извършват овластени поръчки и се свалят цените – говорим за закупуване на автобуси, за закупуване на апаратура. С други думи, убедили сме се, че когато става такава обща поръчка, национална поръчка за вещи, всички имаме интерес от това – и държавата, и общините.
Когато обаче става въпрос за овластена поръчка за строителство, сами разбирате, че рисковете са огромни. Няма как която и да е институция, възлагайки на един или няколко изпълнителя, оттам нататък на подизпълнители, на подизпълнители на подизпълнителите, в момента вече втора година голяма част от нашите училища на 15 септември не могат да започнат работа, те са пребазирани, те стоят без прозорци. Естествено и много трудно се упражнява контрол от централно ниво.
Затова ние ви предлагаме да направите необходимото като народни представители и да дадете възможност тези средства да се реализират пряко от общините, като сме склонни да остане част от тези средства, които в момента са заделени в Министерството на образованието и науката, за да може то да реализира своята политика, бих казал, стратегическа политика по отношение на средищните училища.
Аз мисля, че ние можем и е редно разпределението на средствата да го направим консултирано, за да можем да спазим съответната държавна политика на Министерството на образованието и науката.
Съсредоточаваме се само върху тези два проблема. Няма днес да говоря за някои нерешени неща, като съвместното финансиране в сферата на децата, детските градини и т.н. Концентрираме се върху тези два проблема, като пак повтарям, ще се движим точно – или ще се опитваме да се движим с програмата за децентрализация на правителството. И мисля, че ако това направим, бюджет 2007 ще бъде една от първите сериозни крачки в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Мирев.
Давам думата на госпожа Весела Начева – подуправител на НОИ. Няма да обсъждаме бюджета на НОИ, но по това, което засяга взаимоотношенията с републиканския бюджет, бихте могли да кажете няколко думи.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми гости! При подготовката на проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 година, започнало с процедура на Министерския съвет, ние сме спазили всички изисквания и сме съгласували основните макроикономически параметри с Министерството на финансите след подписване на параметри.
Бюджетът ни е балансиран, трансферите и субсидиите, които са от държавния бюджет към държавно обществено осигуряване са уточнени. Те са предвидени, предвид действащото законодателство.
При евентуални промени в параметрите на държавния бюджет при индексация на пенсиите, намаляване на осигурителната тежест или нещо друго, което би повлияло на бюджета на държавното обществено осигуряване, ние имаме готовност да коригираме съобразно държавния бюджет и параметрите на бюджета на държавното обществено осигуряване. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Давам думата на д-р Райнов от името на Здравната каса.
Д-Р РАЙНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Наистина ние сме една от сферите, където видимо има най-голям принос на бюджета – става въпрос за 215 млн. лв., които са разделени поравно: 107 млн. лв. в Националната здравноосигурителна каса и 107 млн. лв. в Министерството на здравеопазването.
В Министерството на здравеопазването с тези пари в повече се покриват основно националните програми.
Тук само вметвам едно уточнение, което вие прекрасно знаете, че докато Здравната каса плаща само за здравноосигурените лица, Министерството на здравеопазването плаща за всички граждани на България, независимо от техния статус – дали са здравноосигурени или не са здравноосигурени.
Има разписани едни дейности в Закона за здравето, които министерството трябва да ги плаща. Те много добре бяха показани. Това са трансплантациите, хемодиализата, лекарствата за онкоболните и редките заболявания.
В Здравната каса ние с тези пари в повече за съжаление нищо повече от това, което в момента предлага Касата, можем да си позволим за здравноосигурените лица. Оттам нататък е въпрос на друго политическо решение какво би могло да се направи за повече средства. Но към този момент ние сме се постарали в рамките на бюджета също да направим едно балансиране на различните видове дейности – говоря в момента и за Здравната каса, и за Министерството на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на д-р Райнов.
Колеги, имате думата за въпроси преди всичко естествено към Министерството на финансите и към Министерския съвет като вносител, а може би ще използваме и представителите на другите бюджетни институции.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз имам няколко въпроса.
Първият въпрос е следният. миналата година си спомням, че на министър Орешарски на подобна среща, само че в различна зала му казах, че през 2006 година преизпълнението на приходната част на бюджета ще бъде над 1,5 млрд. лв. Доколкото си спомням, Министерството на финансите предвиждаше около три-четири пъти по-малко. И се оказах прав, заедно с моите колеги, разбира се.
През 2007 година има опасност от подобно развитие. Нашата прогноза е за над 1 млрд. лв. преизпълнение на приходната част на бюджета.
Тоест, първият ми въпрос е: защо отново са подценени приходите?
Ние доста сериозно разгледахме приходната част на бюджета и смятаме, че тя е подценена. Именно приходите от акцизи ги оценявате на 140 млн. лв. Според нас те ще бъдат около 300 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета.
Другото, което искам да ви попитам, е: защо са подценени приходите от ДДС?
По отношение на програмното бюджетиране. Искам първо да кажа, че това, че сте започнали такава тенденция, е един добър знак. Заслужавате поздравления за усилията. Но това ,което се опасяваме, е, че това, което е започнато, ако не търпи развитие и не се превърне в истинско програмно бюджетиране, нещата не стоят никак добре. Защото ако видите бюджетите на отделните министерства, те нарастват горе-долу с процента на инфлацията. Някаква голяма промяна няма.
Ако има програмно бюджетиране, то трябва да отговори на въпроса: кои проекти не са били финансирани, кое не е било финансирано и защо. Ако има програмно бюджетиране, то трябва да отговори на въпроса: кои са ефективните проекти и програми, те са били финансирани и защо?
На тези въпроси няма отговор никъде и по никакъв начин.
Изказвайки позитивно становище, че въобще работите в тази област, защото досега нямаше сериозен напредък, е важно оттук нататък да се получи повече, да има яснота кое и защо се финансира. Иначе няма смисъл от цялата работа. Тази година отделни министерства просто са записали списък от програми, за които се дават пари, но няма никъде оценка на ефективността, защо се дават парите за тези програми, кои са причините, какви са очакваните резултати. Няма анализ на предишни години – дали са довели до успех тези програми.
Вие сам казахте нещо във Вашата презентация, което мене ме притесни. Вие казахте,че за социалните разходи всички действащи програми са запазени и финансирани. Всички ли са еднакво ефективни? Има ли някои, които са по-ефективни от другите? Ако е така, защо не получават повече пари тези, които са по-ефективни? Това е друг важен въпрос.
По отношение на растежа. Ще се огранича с няколко въпроса, няма да отнемам прекалено много време.
Вие казахте,че 5,8 на сто растеж е подценен. Защо ни давате тогава подценен растеж? Би трябвало да давате средна оценка. Но кажете ми все пак какъв резултат вие очаквате като растеж на българската икономика.
Това, което мене и моите колеги от СДС ни безпокои, е, че например естонската икономика расте с 12 процента. Смятате ли, че може да се направи нещо българската икономика да расте по-бързо от това, което се случва? Българите са най-бедните хора в Европейския съюз и очевидно трябва да се вземат по-спешни мерки за по-бърз растеж на икономиката. Това е третият ми въпрос. Между другото, растежът в Румъния тази година ще достигне 8 процента. Това е важно сравнение.
Това са основните ми въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Нено Димов иска думата за въпроси.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, не само въпроси, а и коментар върху бюджета. Разбира се, в моя коментар има и няколко въпроса.
Представянето на господин Орешарски за мене беше красноречиво. Извън тези няколко въпроса, е ясно, че бюджет 2007 година е поредният бюджет, който набива спирачки пред, да кажем, двуцифрен ръст.
Казвам това, защото за да може България да направи качествен скок напред, трябва да има много сериозен икономически ръст. а с бюджетната политика Министерството на финансите е ударило спирачките, дръпнало е май и ръчната.
Ще започна да отбелязвам точка по точка проблемите, които виждам. Те са пряко или косвено свързани с бюджета. Ще започна с това, че в приходната част данъците са неравнопоставени. Имам предвид, от една страна, правилната стъпка, която беше направена с намаляването на корпоративния данък на 10 процента, който заедно с данък дивидент прави обща тежест върху капитала от 16,3 процента, и съвсем несъразмерното натоварване на другата част на икономиката на труда с 24 процента. Не може икономиката да тича напред, когато на единия й крак е вързано гюлле.
Второто нещо, което прави впечатление, това е повишаването на общата данъчна тежест. Въпреки че си говорихме колко ще падат данъците, в края на краищата в проекта за бюджет общата данъчна тежест е с 1,7 процента повече от миналата година. Миналата година беше заложен данък 40 процента, тази година той е 41,7 процента. Тоест ние продължаваме тенденцията към увеличаване на данъците.
Това е доказателство, разбира се, за водената лява политика и може би дава отговор на спекулата, че се взима нещо от дясната програма, която е имало в предизборните програми, или от десните идеи, които са имали някои от партиите в коалицията. Бюджетът си е изключително ляв – с увеличаване на данъчната тежест.
Едно от нещата, които мене лично дълбоко ме притесни, е формираният в бюджета излишък. Министър Орешарски подчерта, че очакваният излишък е от 0,8 процента. Само че в чл. 5, ал. 4 е казано – говорим за тези 90 процента, които той също спомена, - че ще бъдат отпуснати до 100 процента на ведомствата, след като се постигне 2 процента бюджетен излишък. А в разходната част на бюджета вече е включен този 1,5 процента, който ще бъде вноската за Европейския съюз. тоест излишъкът не може по никакъв начин да бъде отнесен към вноската за Европейския съюз.
Очевидно по този начин Министерството на финансите отсега си гарантира да каже: да, ние предвидихме, че ще има 2 процента излишък, само че по този скрит на пръв поглед начин. действително излишъкът ще бъде много голям. Нека да ме поправи министър Орешарски, но, доколкото разбрах от официалните данни, към края на септември излишъкът за тази година е надхвърлил 2 млрд. лв.
Следващото нещо, което за мене буди притеснение, е фискалният резерв, който вече достига около 6 млрд. лв. До момента, включително и бюджет 2006, 2,5 млрд. лв. са онези, които по споразумение с Международния валутен фонд са блокирани. В този проект за бюджета за 2007 година се предлага тази сума да стане 3,5 млрд. лв.
От една страна, когато е договорено с Международния валутен фонд да имаме 2,5 млрд. лв. блокирани средства, е при много по-тежко съотношение между външен дълг и брутен вътрешен продукт. Ако гледаме това съотношение, цифрата би трябвало или да се запази, или да се намали.
Ако погледнем от друг ъгъл, приемам, че Министерството на финансите иска да увеличи тези средства, за да могат те да бъдат харчени, след като се приеме новият устройствен закон за бюджета, в което има логика – да се харчи по новите правила, които ще бъдат приети. Тогава се питам: защо примерно от шестте милиарда лева, които са във фискалния резерв, не бъдат блокирани 5 млрд. лв., а 3,5 млрд. лв.?
Тоест, това е въпрос, на който трябва да се получи ясен отговор: защо се качва толкова или защо само толкова? Не знам коя от двете логики е следвало министерството.
И последното нещо, което за мене буди сериозно недоумение, това е § 19 от Преходните и заключителни разпоредби, в който драстично увеличение се дава на правителството като възможност за нови кредити, нов заем, тоест увеличаване на външния дълг. За текущата година бяха предвидени 2,6 млрд. лв. За 2007 година е предвидено този нов дълг да може да достигне до 4 млрд. лв.
Какво смята да прави правителството с тези 4 млрд. лв.? това ли е начинът да се финансира проекта АЕЦ “Белене”? и ако това е начинът да се финансира този проект, това означава всъщност, че той икономически не е изгоден, след като не се намират частни институции, които да печелят от него. Тоест ние ще финансираме пореден неизгоден за българските данъкоплатци проект, който, разбира се, те ще трябва да плащат.
Тук оставям настрана енергийната зависимост, а говоря чисто в план инвестиция в неработещи проекти.
Това са 6 пункта, по които аз мисля, че Министерството на финансите трябва да даде някакво обяснение, въпреки че прочитът на бюджета показва, че каквото и обяснение да се даде, този бюджет е страхлив бюджет и продължава да набива спирачки пред българската икономика.
Още нещо, което е любопитно. Аз чух от министър Орешарски за приоритети в социалната сфера. Това е в първия слайд – приоритети. Второто беше включено образование и здравеопазване.
Когато човек погледне едно бегло сравнение на разходите, които са се правили през 2006 година – текущата, и предвидените разходи за 2007 година, се вижда, че средното увеличение на тези разходи е 13 процента. Тоест всичко, което е над 13 процента увеличено, е приоритет на правителството и всичко, което се увеличава с под 13 процента, не е приоритет на правителството.
Прави впечатление, че средствата за полиция, вътрешен ред и сигурност са увеличени с 22,5 процента – нормално, това е една от областите, в които търпим критика. Вероятно тези 22,5 процента е добро увеличение, въпреки че никъде не е мотивирано защо точно толкова.
Друго място е съдебната власт – също безспорен приоритет на правителството, но само със 17,8 процента, средства, които предполагам, че са крайно недостатъчни.
Странното е обаче, че като минем по-надолу, за образованието са предвидени 11,6 процента увеличение, тоест то изпада извън приоритетите, минава под средното увеличение.
За здравеопазването се предвиждат 9,8 процента – още по-малък приоритет.
Когато говорим за пенсиите, се предвиждат 7,1 процента – продължаваме надолу;
За социалните помощи – 3,9 процента увеличение;
За социално осигуряване и безработица – 3,1 процента увеличение.
Тоест всичко, което се включва в приоритет номер 2 на правителството, е лъжа. Всички те са много под увеличението от 13 процента.
За сметка, забележете, на най-голямото увеличение близо 40 процента – 39,7 процента, за жилищно строителство и благоустройство. Все едно е малко строителството в момента.
И второто като перо от най-големите увеличения – 31,5 процента за спорт, религия и др.
Тоест най-големият приоритет на правителството за 2007 година са спортът, религията и личното строителство. Това са приоритетите. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не прозвучаха лошо.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, нека да звучат добре. Въпросът е, че това са приоритетите и не ги крие правителството.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз наистина смятам, че това е един балансиран бюджет, който може да се нарече центристки или дясно центристки. И се надявам наистина да се изпълнят параметрите на подобряване на българската икономика и съответния растеж.
В представянето на господин министъра обаче има неща, които са смущаващи, по отношение на здравеопазването. Например говори се, че ще се повиши достъпът на българските граждани до здравеопазване.
Уважаеми дами и господа, в България има между половин и един милион български граждани, които са с нарушен достъп до българското здравеопазване. и това между впрочем е първият ми въпрос: как ще се подобри достъпът на българските граждани до здравеопазване?
На второ място, ние говорим за един европейски бюджет. От 1 януари 2007 година България влиза в Европейския съюз. и за разлика от неквалифицираните кадри, нашите медицински специалисти, и то най-добрите медицински специалисти, ще бъдат добре дошли в страните от Европейския съюз. у нас няма да останат такива специалисти, които да работят с минимална работна заплата 300 лв.
Тоест в този европейски бюджет има две дупки, ако мога така да се изразя:
Едната от тях е 4,3 процента от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, най-ниският процент на публични средства за здравеопазване от всички европейски страни. И това предопределя по-нататък поведението на здравната система;
От друга страна, нарушен достъп до медицинска помощ.
Това създава недоволство както у гражданите, така и сред медицинските специалисти.
Аз смятам, че когато говорим за социални дейности, то трябва да имаме предвид, че едни от най-важните социални дейности са здравните социални дейности. Ако ние не осигурим средства чрез държавния бюджет, чрез Министерството на труда и социалната политика, средства за доплащане на медицинската помощ и грижи за тези граждани, които са с ограничен достъп до медицинска помощ, то няма да можем да вървим напред и ще вървим в Европейския съюз с една действително непреструктурирана система.
Ако ние осигурим от тези средства на Министерството на труда и социалната политика публични средства за здравни социални дейности, то ще постигнем няколко неща.
На първо място, ще увеличим наистина достъпа на български граждани до здравеопазване.
На второ място, ще дадем възможност на доброволните здравноосигурителни фондове, които са регистрирани у нас, 15 на брой. Обърнете внимание, че те не работят. И се чуват някакви лозунги: дайте да ги активизираме. Как ще ги активизираме, когато навсякъде се говори, че от Здравната каса и от Министерството на здравеопазването се заплаща 100 процента дейността! Кой ще отиде да си направи доброволна вноска при тази ситуация?
И третото нещо. Трето правителство се опитва да направи по административен път преструктуриране на нашата болнична система. Абсолютно сигурен съм, че и това правителство ще претърпи пълно фиаско по този начин на преструктуриране. Само пазарният път е единственият механизъм на преструктуриране на здравеопазването.
За да тръгнем наистина към тези методи за преструктуриране на здравеопазването, за активизиране на доброволното здравно осигуряване, първо трябва да осигурим средства на хората, които не могат да си доплатят, не могат да си направят доброволно осигуряване и които нямат достъп до медицинска помощ.
Едно правителство, в което участва социалистическа партия, е длъжно да направи това нещо. То е длъжно да направи достъпа до медицинска помощ на български граждани не само една празна декларация, която виждаме в изложението, а да го направи наистина. По този начин ние ще направим действително преструктуриране на нашето здравеопазване и ще запазим голяма част от нашите квалифицирани кадри.
Последното нещо, което искам да кажа, е, че правителството трябва да има смелостта и – с цялото ми уважение към Вас, господин Орешарски, трябва да имаме доблестта като политици да кажем: Здравната каса с нейните средства и Министерството на здравеопазването с неговите средства заплащат ли 100 процента дейностите, които се извършват в болниците? И ако не ги заплащат, кой заплаща тогава? И ако заплаща, в какъв процент се заплащат тези дейности?
Отговаряйки на този тежък въпрос с негативни политически последици, аз съм съгласен с това, ние наистина ще бъдем хора реформатори. И аз ви призовавам към това – да се намерят резерви в бюджета на Министерството на труда и социалната политика от порядъка на поне 200 млн. лв., които да бъдат отново за социални помощи и грижи, но за здравни помощи и грижи. Защото увеличението с 10 лв. на една пенсия не води до някакъв особен резултат за тези хора, но осигуряването на достъп до медицинска помощ е вече съществена социална помощ.
Надявам се, че до гледането на закона в пленарната зала ще могат да се намерят част от отговорите на тези въпроси, които поставям. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искам и аз да се включа към въпросите по здравната тема.
Има едни 160 млн. лв. от миналата година, които стигнаха и до пленарната зала, които не ги наблюдаваме тук, сякаш изчезнаха някъде. Страхувам се, че не са изчезнали и че висят като дълг.
И задавам неудобният въпрос: каква е все пак прогнозата за неразплатените в тази система за тази година средства? Тъй като единият вариант е, че се стопяват, а другият вариант е, че се увеличават. Все пак Министерството на финансите как го оценява? Тъй като с удивление разбирам, че от Министерството на здравеопазването май няма искания в тази посока.
Какво правим с тези дългове? Те миналата седмица влязоха в пленарната зала, но не ги наблюдавам като бюджетна реакция.
Втори въпрос. Ние при разговорите за членството в Европейския съюз много силно наблягахме върху това, че договорите са за това, за да се спазват. Как стои въпросът с договора ни за НАТО, тъй като днес много дълго и силно звуча цифрата 2,6 процента от брутния вътрешен продукт. Тоест каква е там позицията на Министерския съвет и ще се отиде ли към корекция?
Трети въпрос. Бюджетната сфера трябваше да бъде съкратена през тази година доста видимо, но това не се наблюдава в бюджета. Това означава, че или отделните системи не са съкратили, или са съкратили празните бройки и след това всичко си е останало, както си е било. Дори откриваме, че ще се увеличат заетите в бюджетната сфера.
Може ли да ни дадете малко информация, господин министър, тъй като парламентът би могъл да намери резерви в тази посока. Знаете, че трябваше да се съкрати бюрокрация. Аз знам, че в митниците мина, но се страхувам, че не е било повсеместно и решително. Малко информация да ни дадете.
Вие избягнахте да ни представите варианта за бюджет на съдебната власт, който се предлага от Министерския съвет. няма ги и тях, явно ще го обсъждаме отделно. Но ви задавам въпросите, които ни интересуват: на висшите магистрати и на председателите на съдилищата какви са им заплатите? Става въпрос за брутните заплати. Искам да прозвучат в този състав, за да имаме ориентир какво се получава.
Каква е средната заплата в съдебната система? Повтарям – средната, а не максималната или минималната.
Дават се 2 процента за прослужено време. Каква е мотивацията? Нека да я разберем, тъй като, доколкото разбирам, признаването на 1 година за две е спомен от един минал период, но то означаваше да си бил на друго място.
Повтаря се една история всеки път – заетите трябва да се увеличат с около 2500, пари се искат върху това увеличение, след това не се назначават и това се превръща в увеличение на заплатите. Тоест там заплатите с колко скочиха от 1 юли – с 6 процента или какво пише под чертата?
В крайна сметка как са се увеличили заплатите в съдебната система, за да имаме ориентир какво да приемем?
В общи линии да кажете няколко думи за варианта, който предлага Министерският съвет за тази система.
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми господин министър! Слушайки бюджета във Вашето експозе, а и преглеждайки го, се вижда, че този бюджет е изключително слаб в социалната му същност.
Споменахте,че ще нараснат цените на енергията, на въглищата, това, това, това. споменахте, че ще се прави някакво увеличение уж на заплати, пенсии и т.н. Но като ударим чертата и видим дали са равни, се оказва, че тези неща не са равни.
Вие ми отговорихте между нас си: това е предвидено в инфлацията. Напротив, аз не виждам как е предвидено в инфлацията. Не можеш да дадеш 5 лв., а с повишението на цените, с повишението на данъците да вземеш 10 лв. Някак си не се връзва това, което се твърди за този бюджет.
Искам да се върна към въпроса за здравеопазването. Здравеопазването поначало в България винаги е куцало. Куцало е поради простичката причина, че за него винаги са оставали трохите. Дават се малко пари, а се иска много.
Грешката, която се прави сега в здравеопазването, е свързана с превенцията на здравеопазването. Тоест най-напред при лекарите, които са принудени да се срещнат със заболяванията – това са личните лекари и ДКЦ-та, какво се прави?
Има една Здравна каса, за която аз винаги съм заявявал, че за мене това е инструмент, който води към злепоставяне на медицината, а не към издигането й на равнище. И би следвало тази каса да бъде поставена под контрол, да бъде много точно контролирана в бюджета, да се види с какви средства разполага и да се вземе под опеката на държавата. А не Здравната каса да си прави какво ли не. няма да ви обръщам внимание какви сгради се направиха, колко хора се назначиха, колко компютри, колко щуротии и т.н. Това са все пари, които се прибират.
Това е, на което исках да обърна внимание. Но основно ме интересува бюджетът в социален аспект.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нека да чуем и синдикатите, макар че сте асиметрично представени. Аз смятах да ви дам думата, но понеже сте само едното крило, да не засегнем другите.
Давам думата на господин Димитров да говори от името на КНСБ.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин министър!
Говоря от името на КНСБ. Аз мисля, че всички народни представители са получили нашето становище в писмен вид и се надявам, че са имали възможността да се запознаят с него. Затова няма да отнемам много от вашето ценно време. Искам да концентрирам моето изказване в няколко пункта, които са за информация на членовете на двете комисии и да задам два-три въпроса към министъра на финансите.
Искам да кажа, че проектобюджетът беше обсъждан в НСТС. Там имах възможност подробно да коментирам и да изразя някои от нашите несъгласия. Бързам да кажа, че те не са намерили отражение във варианта, който влиза в Народното събрание. Затова се надявам, че всички народни представители ще имат възможността и времето да се запознаят подробно с нашите анализи, виждания, притеснения и предложения и там, където е възможно, да бъдат съобразени в хода на дебата по проектобюджета, особено преди второ четене.
Бих искал да кажа в самото начало, че от макроикономическа гледна точка ние смятаме, че бюджетът отчита добри приоритети. Със сигурност се поддържа макростабилността. Растежът, според нас, който се предвижда, е занижен, както вече беше казано.
Ние смятаме, че при тези показатели, при тази данъчна схема и при този бюджет като цяло ръстът ще бъде над 6 процента за следващата година.
Смятаме, че за пореден път се потвърждава един дълъг спор,че при сегашния брутен продукт като абсолютен размер България не може да преразпределя по-малко от 40 на сто, не само защото коалицията, която управлява в момента, има такова споразумение, а поради факта,че основните системи, които трябва да бъдат финансирани като разходи, не могат да бъдат финансирани под това равнище. Дори, както каза д-р Щерев и много други, те и сега са недофинансирани.
Първият ми въпрос към министъра на финансите е свързан със заделените средства за съфинансиране на проектите, които България, дай боже, да усвои през следващата година като средства от европейските фондове. Те, признава се в доклада, няма да бъдат усвоени.
Казвайки, че България ще бъде нередовна през следващата година, очевидно е, че ние ще усвоим по-малко, отколкото ще дадем. Това е по-малко с 604 млн. лв. от нашата вноска.
Въпросът е следният. може ли в Закона за бюджета да бъде дадена възможност на министъра на финансите да преразпределя тези средства, на деветмесечието естествено, към другите системи, ако те не бъдат усвоени? Което най-вероятно ще се случи. А тук става дума, уважаеми дами и господа, за доста пари – министър Орешарски ще каже точното число.
На второ място, въпросът, който касае приходите като цяло и на който ние нямаме отговор: защо заетостта в доклада към бюджета е подценена? Според нас тя е силно подценена. Няма логика при очаквания растеж на брутния вътрешен продукт с около 6 процента да очакваме ръст на заетите от 0,8 процента.
Данните през последните няколко години го доказват. Един пример: с нарастване на брутния вътрешен продукт с 2,5 на сто спрямо 2000 година или 127,3 на сто, индексът на нарастването на заетите е 109,8 процента.
През тази година още повече в минус се вижда ръстът на заетите. Това според нас де факто подценява възможността от данъчни приходи и приходи от вноски. Нали се сещаме, че като планираме по-малка заетост и по-малък ръст на заетост, оттам сериозно подценяваме и техните приходи в бюджета.
За нас е интересно да чуем отговора на този въпрос, тъй като няма икономическа логика при положение че общото очакване на ръста на доходите е 8,4 процента – говоря на доходите в България, а не в бюджетната сфера, да прогнозираме 8 процента ръст на заетостта.
Инфлацията според нас също е силно подценена. 4,4 процента на годишна база, имайки предвид, че ценовото равнище в момента в България е 42,3 процента от средното на Европа. И новите страни – членки показват, че макар и нешоково, движението очевидно е нагоре. И през първата година на членството ни сигурно ще има конвергенция – между впрочем тя вече започна, ако видим какво става в магазините и с хляба, и с месото и т.н.
Тоест инфлацията, която е заложена, според нас е подценена поне с 1-2 процента, което отново кореспондира с подценени приходи и с подценени разходи в същия обем. Но като цяло тя влияе нереалистично на прогнозата за увеличението на доходите. Тоест когато говорим, че се плащат доходите в реално изражение еди-как си, естествено, че това е при определената инфлация в бюджета.
В данъчните закони вече беше казано - и аз го подкрепям напълно – от уважаемите господа народни представители, че разпределението на данъчната тежест или по-скоро намалението през тази година е силно несъразмерно. Ако направим една сметка какво получава бизнесът и какво получава трудът, ще видим, че общата калкулация е около 350 млн. лв., говоря от намалението само на преките данъци. Около 350 млн. лв. е в полза на бизнеса и само около 65 млн. лв. в полза на работещите. Говоря от преките данъци. Ако сложим и това облагане, за което говори господин Орешарски, тези 145 млн. лв. от акцизи допълнително, те много трудно биха могли да бъдат оценени кой ги плаща. Общо 350 млн. лв. – 290 млн. лв. от корпоративния данък и 70 млн. лв., които се прехвърлят като данък върху дохода от социалните разходи, които ги плащат вече хората, а не бизнесът. Затова казвам, че всъщност това е бонус за него през следващата година. И съответно ги намаляваме с това, което получава наемният труд с увеличение на необлагаемия минимум, от петте милиона допълнително от семейното подоходно облагане и т.н.
Това е сметката в края на краищата според нас. Дори ида бъркаме с няколко милиона, порядъкът е този. Тоест пет пъти повече получава бизнесът, отколкото трудът. И това за нас е необяснимо, ако говорим, че се търси балансирана политика.
Освен това трябва да кажем, че България е стигнала вече до едно пределно равнище на съотношение преки – косвени данъци. Пределно равнище, което би трябвало според нас да бъде установено. Имам предвид, че започнахме да намаляваме косвените данъци там, където можем естествено, имам предвид данък добавена стойност, когато това е възможно.
Седемдесет и пет процента от данъчните приходи представляват удръжки от потреблението. Това всъщност, ако погледнем след това в разходната част, ще видим, че относително естествено, плащайки се от най-бедните в по-голяма тежест, де факто се финансира тяхното социално включване или техните пенсии, знаейки какво става долу – 1 млрд. и 600 млн. лв. субсидии от бюджета, за да напълним тази дупка, която се отвори миналата година и ще стои отворена занапред.
Тоест това като политика в този бюджет очевидно може би трябва да бъде пределното. Следващата година трябва да има политически дебат може ли това да продължава повече.
Няма такива съотношения в Европейския съюз. Говоря най-отговорно за съотношението на преки и косвени данъци като дял от общите данъчни приходи. Не говоря за тях като размери, не говоря като равнища.
И последното, което трябва да кажа по данъчната политика, като приходи имам предвид общо в бюджета, е, че споделяме изцяло притеснението на Министерството на финансите по отношение на данък добавена стойност. Заплахата за данъчни измами, които са в огромен размер, идващи от добрите специалисти по данъчни измами, които не са български – и там си има такива, за нас биха оправдали по-сериозни мерки за контрол на данъчните измами. И тук мисля, че Министерството на финансите би трябвало да предложи подобни текстове, независимо от това, че може би на бизнеса това няма да му хареса. Но ако искаме наистина да минимизираме тези данъчни загуби от ДДС наистина само до 450 млн. лв. или малко повече, но да не надхвърлим този милиард, който се дава като прогноза и то оптимистична прогноза, може би трябва наистина да се направят допълнителни санкции.
Две думи за разходните политики.
Ние смятаме, че няма логика да твърдим, че следващата година подоходната политика и осигурителната политика ще допринесат за реален ръст на доходите. И ще дам един пример, който е много красноречив.
Ако допуснем, че инфлацията ще бъде вярна, колкото казва бюджетът – 4,4 процента едногодишна и тя нарасне 8,4 процента, както се допуска, че ще растат всички доходи, в данъчната скала, по която ще облагаме с новия данък, при запазена лична вноска прави 4 процента по-голям реален месечен доход. Ако това може да направи бюджетът при всичките си механизми, ние смятаме, че може да направи още малко.
Освен това, ако говорим за другия ключов параметър, който определя политиката по доходи – бюджетни заплати – минимална заплата – с това завършвам, за да не отнемам повече време, - категорично твърдим – и мисля, че това може да бъде доказано аргументирано в нашето становище, - че минималната работна заплата в страната през следващата година без никакви проблеми за икономиката, без никакви проблеми за конкурентноспособността на бизнеса може да нарасне на 180 лв.
Апропо, пряко доказателство за това е, че прякото договаряне между бизнеса и между труда от 73 минимални осигурителни дохода – говоря за нискоквалифицирания персонал – от тези 73 прага само 23 са под 180 лв. Тоест 50 прага са договорени пряко на 180 лв. или равно на 180 лв. , които доказват всъщност, че бизнесът го е приел в договарянето, че може да плаща такива минимални доходи за ниско квалифицираните кадри.
Следователно това е един много силен аргумент според мене.
Вторият аргумент е свързан пак с нарастването на тези минимални доходи. Ние договорихме увеличение 12,6 процента на минималните осигурителни доходи. Минималната заплата в момента се предлага да нарасне с 6 процента номинално. Ако тя стане 180 лв., ръстът ще бъде 12,5 процента, тоест толкова, колкото сме договорили с бизнеса минималните осигурителни доходи за следващата година.
Могат да бъдат дадени още много аргументи.
Няма никаква фискална значимост – и господин Орешарски ще потвърди – нарастване на фиска, за да бъде замразена заплатата или по-скоро да бъде сложена на 170 лв. И това за нас е необяснимо. Ние твърдим и настояваме народните представители да съобразят това искане и в контекста на взетата процедура да променят този параметър. Отново казвам, към разходите на фиска това е почти неутрална величина.
Пенсиите, с което наистина свършвам, да бъдат все пак съобразени със закона, който действа в момента. Знаем какво стана или по-скоро вие трябва да бъдете информирани, че в надзорния съвет на Националния осигурителен институт имаше много сериозен разгорещен дебат и почти на косъм мина подкрепянето на бюджета на НОИ в този вид, точно заради несъобразяването с увеличението на пенсиите от 1 януари, както е записан в момента действащият текст на КСО. Естествено, това е въпрос на фискална възможност, но смятаме, че трябва да се потърсят допълнителни възможности. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димитров, признавам си, че с господин Цонев си бяхме закопчали саката в очакване да споменете вълшебните думи ваучери 65 на 35, необлагаем доход и т.н.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Със сигурност трябва да ги кажа, господин Димитров, прав сте. Наистина 200 млн. лв. няма да излязат от джоба на българския работник през тази година – говоря за тези, които биха излезли, ако се беше увеличила вноската за него. И наистина се надяваме българският работник да получи между 5 млн. лв. и 15 млн. лв. под формата на ваучери. Това е горе-долу реалната оценка на възможното според нас за тази година. Защото, господин Орешарски, като тръгнат ваучерите, няма да има време да ги похарчим, а вие ще ги ограничите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Цонев иска да изрази отношение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз няма да правя изказване. Само в добавка към това, което каза колегата от КНСБ по отношение на минималната работна заплата.
Аз подкрепям тяхното становище като икономист и смятам, че минималната работна заплата дори можеше да бъде 200 лв. без никакво отражение върху фиска. Подчертавам дебело – и без никакво отражение върху конкурентноспособността на българската икономика, такива оценки, каквито ни правят представителите на фонда и други икономисти, че това ще намали конкурентноспособността, тъй като се оскъпява цената на труда. Известно е какъв процент и в кои сектори се плаща минимална работна заплата.
Аз казах цифрата 200 лв. неслучайно. За мене трябва да има знак на равенство между минималната работна заплата и минималния необлагаем минимум. Не защото това е задължително, а защото това има своята и икономическа логика, има и своята логика като психологически ефект.
Така че аз подкрепям това тяхно виждане като икономист.
Само в този аспект се изказвам сега. По-късно ще направя добавка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Може би е добре да чуем все пак министър Орешарски, да понакъсаме малко разговора, че това започва да прилича на монолог на народни представители. Имате ли възражения?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз съвсем кратко изказване ще направя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата колегата Ясен Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Понеже никой не зададе този въпрос, а един от приоритетите е усвояването на европейските пари. В изложението на министъра на финансите бяхме запознати, че през 2007 година се очакват над 2 млрд. лв. от европейските фондове.
Конкретният ми въпрос е следният: каква е готовността на държавната администрация във връзка с усвояването на тези пари? Все пак говорим за програмен бюджет. Имаме приоритети сигурно и в инфраструктурата. Какъв процент очаквате в крайна сметка в края на годината да бъде усвоен от тези пари? Това е моят първи въпрос.
Вторият ми въпрос е във връзка с това. Вярно е, че приехме закони, които касаят одита на европейските пари. За мене все още няма ефективно действаща одитна система. Не ви ли притеснява това и това няма ли да се отрази пак по отношение на усвояването пак на европарите?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата проф. Йордан Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз няма да отправям въпроси към Вас, господин Орешарски, ще ги задам в нашата комисия по транспорта и съобщенията на министър Мутафчиев, на министър Гагаузов и на Пламен Вачков.
Три неща все пак искам да споделя. Не толкова количествените параметри на бюджета, отнасящи се до транспортните информационни технологии и пътна инфраструктура, колкото до качествените.
Според мене вие трябва да накарате някои министерства – аз ще дам пример само с Министерството на транспорта и съобщенията – излишни активи над 100 млн. лв. за 2006 година по списък, който се намира на бюрата на съответните ръководители. Продадени са две бараки за 2 лв.
Аз приветствам това нещо и съм писал по този въпрос до Вас – трябва да ги накарате с някакви механизми. Цяла година не продадоха нищо. Това са минимум 100 млн. лв.
Второ. Ще Ви дам един друг пример, който е малък. Преди години бившите строителни, транспортни и съобщителни войски ги преобразуваха в държавни предприятия. О.З. генерали и полковници си направиха един стратегически дългогодишен закон. пет милиона лева всяка година отиват за военновременни запаси. Проверих какво има в тези складове – якички, манерки, партенки, алуминиеви чинии, вилици, лъжици и т.н.
Ние предложихме – няма да казвам авторите – да ги преобразуваме от държавни предприятия в търговски дружества. Такава война се отвори срещу вносителите на този закон! Според мене тя е малка сума, но не е мястото на тези военновременни складови запаси в тези две министерства – на транспорта и на регионалното развитие.
Следващият въпрос е може би най-важният – за ефективността на инфраструктурните проекти. Тук цените са много големи. Въпросът е, че има някои проекти, които не са ефективни или те няма да доведат нито до увеличаването на транспортния пазар през България, нито ще подобрят качеството на транспортната услуга.
Според мене вие трябва да накарате тези министерства, които ще усвояват и фондове, и в бюджета има съфинансиране, да се упражнява много строг контрол по отношение на това кои проекти ще се финансират по тази линия. Защото се оказва, че ние заделихме много средства в бюджета за тази година – дано същото не се повтори и следващата, - много средства отидоха за боядисване на сгради, приемни здания в любими цветове, а влаковете всеки ден изпадат от релсите.
Тези въпроси ще ги поставя конкретно на нашата комисия. Но смятам, че Министерството на финансите трябва да намери механизми да въздейства на тези министерства по въпросите, които аз поставих.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да чуем сега министъра на финансите.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател. Аз ще се постарая да бъда кратък, за да мога да отговоря на всички въпроси.
Господин Димитров постави няколко въпроса. Бланково се усъмни в приходите. Смятам да не влизаме в прогностични спорове. Тази година, имам предвид 2007 година – аз вече изразих притеснение, че рискът за ДДС не е калкулиран вътре в приходната част.
Що се касае до прогнозите за приходите, те са изключително напрегнати. Аз подчертах, че приходите от ДДС са разчетени при 93 на сто събираемост спрямо 91,5 на сто тази година. Това са сметки, за които можем да спорим до утре с Вас, но нека отделно да го направим, а не да занимаваме всички.
По отношение на програмното бюджетиране. Тази година всички министерства съставиха програмни бюджети. Това е последната пилотна година, ако мога да използвам този израз.
На мене също ми се искаше да действа програмното бюджетиране, да беше тръгнало да се въвежда още през 1991 година, вероятно тогава сега щеше да започне да действа. Обикновено въвеждането му – това посочва практиката на другите страни – отнема десетина, а в някои страни и повече години.
Подценен растеж. Аз ви казах, че 5,8 на сто е сравнително консервативна прогноза. Аз очаквам около 6 процента. Това ме питахте – колко очаквам. Очаквам около 6 процента. И Ви благодаря, че не искахте да правим разчета върху оптимистичната прогноза, защото така не се постъпва.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не най-ниската и най-високата, а средната.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Най-ниската не е 5,8 на сто. Тя може да бъде доста по-ниска. Тоест ние сме избрали нещо близко до средното.
Господин Димов постави някои противоречащи се въпроси, говори за двуцифрен ръст на които бюджетът пречел. Аз знам, че от началото на прехода досега много бюджети е имало, но двуцифрен ръст не е имало. Така че бюджетът пряка връзка според мене няма. Напротив, чрез много лошия бюджет тази година 6,6 на сто ръст за второто тримесечие беше най-добрият засега от последните години.
По отношение на данъците – нисък корпоративен и висок данък общ доход, бих искал да отбележа, че ефективната ставка на данък общ доход е около цифрата, която самият господин Димов цитира, че корпоративният данък е данък дивидент – около 16 на сто. Така че от тази гледна точка аз не виждам никакво противоречие в цифрите.
Излишъкът е 0,8 на сто. Записано е в преходна разпоредба, че има фискална цел за 2 на сто. И това е значимо фискално “разслабване” – бих използвал този израз – за следващата година от гледна точка на огромния приток, който ще бъде реализиран, в какви размери, ще отговоря след малко, когато говоря за фондовете, по отношение на европейските фондове.
Всичко това е ликвидност в системата. Не подценявайте този факт.
Фискалният резерв е 6,5 млрд. лв. Повтарям – не 6 млрд., а 6,5 млрд. лв., а излишъкът е 2,1 млрд. лв. към последни данни. това са едни сравнително добри резултати. Фискалният резерв гарантира средносрочна стабилност и многото разходи по дълга следващата година и по усвояване на фондовете, в това число и плащане на вноските.
Що се касае до увеличението на минимално изискуемата, то е свързано също с по-високото равнище на фискални рискове, които никой от вас не оспори.
Драматично увеличение на заемите. Там има по-голям списък. Между тях има инструменти, които ще облекчат процеса на усвояване на фондовете. Има кредитна линия от 700 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, което представлява мостово финансиране и ще се ползва от бенефициенти до получаване на сумите от Брюксел. Това обаче няма да увеличи дълга или ако го увеличи, ще го увеличи временно.
Има и предвиден подобен инструмент от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Във всички случаи не предвиждаме разрастване на дълга в края на следващата година.
Нещо се говори за приоритетите, някакви сметки. Вижте, ако имате перо, по което имате 2 лв. и следващата година те са 10 лв., това е 500 процента. Но това не е приоритет.
Господин Щерев говори за проблемите в здравеопазването. Не бих обаче влизал в секторен дебат, тъй като има по-добри специалисти. Може би в Комисията по здравеопазване трябва да се обсъждат такива въпроси.
Аз споменах сума, с която секторът ще разполага в повече през следващата година. И много се надявам, така, както е декларирано, министърът на здравеопазването да стартира реформи в този сектор. Аз съм напълно съгласен, че преструктурирането на здравеопазването няма алтернатива.
Господин Димитров спомена за 160 млн. лв. дългове. Доколкото аз съм информиран, тези дългове са малко по-малко, незначително обаче.
Това, което е по-важното, е, че кредиторите и болниците си ги уреждат чрез разсрочване и договаряне.
По отношение на Висшия съдебен съвет. Продължава редовната практика в Министерството на финансите на предварителния стадий да се изпращат огромни числа. Ще ви кажа само общите цифри.
При бюджет 273,5 млн. лв. за тази година, за следващата година Висшият съдебен съвет е поискал 526 млн. лв. Практиката да искат двойно струва ми се, че датира от три-четири години. Ако не съм прав, министър Велчев ще ме поправи.
Ръстът, който ние сме предвидили след диалози и преценка на най-потребните разходи, които трябва да се финансират, и сме предложили във вариант на Министерския съвет, предвижда ръст от 15 процента или 315 млн. лв. – закръглям.
Що се касае до някои структурни мерки и нормативи, те са в Закона за съдебната система. Право на е парламента е да промени въпросните 2 процента надбавки, а и други регулации.
Тук беше поставен въпросът за инфлацията. По-високите акцизи нарушавали социалната насоченост.
Първо, по въпроса за социалната насоченост бих искал да отбележа, че целият бюджет е социална функция. Несоциалната – това е частният бизнес, който работи на пазарни условия и прави печалби и доходи. Той извършва и социална функция, като наема работници.
Що се отнася до публичния сектор, повечето системи са социална функция – подпомагат и частния бизнес, разбира се, ако гледаме от тази гледна точка, като вършат публични услуги. Неслучайно около две трети са по-пряко или по-косвено социални дейности, като включвам в широкия обхват здравеопазване, образование и т.н.
Що се касае до по-високите акцизи, тяхното влияние е пресметнато в нивата на инфлация, които споменах – 4,4 на сто за целия период и 3,1 процента в края на годината. Няма смисъл отделно да дебатираме коя стока с колко ще нарасне.
По отношение на мнението на КНСБ и някои аспекти, които сподели господин Пламен Димитров.
Първо, дали можем да преразпределим средствата от Европейския съюз. не, не можем. Те са целеви. Трябва да дойдат и да ги усвоим ефективно. Ако не дойдат, няма какво да разпределяме и да преразпределяме.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: За предвидените средства за социално финансиране?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Предвидените средства за социално финансиране имат контрапункт в приходната част – помощи, които не можем да разпределяме.
Каза се, че инфлацията е подценена. Аз слушах също в началото на годината, когато инфлацията беше 4 процента за първите два месеца и коментирахме, че ще има апокалипсис. Не се случи.
Бизнесът получавал повече от хората – една странна теза според мене. защото бизнесът не получава субсидии, а само облекчения в един от основните му данъци. За разлика от него, на който разчитаме между другото да повиши доходите значително през следващата година, бюджетът предвижда рекорден ръст на заплатите за последните 6-7 години. Може би от 1999 или 2000 година такъв ръст на заплатите в публичния сектор не е имало. И това е в отговор и на по-високата стъпка жест към частния сектор. Защото ръстът на заплатата е също доход.
Вие, господин Димитров, миналата година не признавахте намалението на данък общ доход като доход, споменавайки числото 6 на сто. Говорехте, че само с 6 на сто повишаваме доходите, забравяйки намалението на данъка. Тази година намалението на данъка е по-малко, но в замяна на това увеличението на заплатите е повече. и аз не виждам как сега не отчитате, че увеличението на заплатите с 10 процента е доход.
Минималната работна заплата според мене има доста изкуствени измерения. Тя е един ориентир. Дали да бъде 160 лв., 170 или 180, всичко зависи от това колко конкурентен искаме да бъде нашият бизнес. Може, разбира се, волево да я увеличим още. Така направиха унгарците преди две-три години – увеличиха и доходите с повече, защото влизат в Европейския съюз и ще има ценови шокове. И сега извършват обратни реформи. Много са тежки. Видяхме и по телевизията, че са много тежки тези реформи.
По отношение на пенсиите. Това също е най-големият ръст на пенсиите за последните години – 8,5 на сто. Обикновено са по-скромни ръстовете.
Аз ще ви припомня, че при първия ни дебат по отношение на бюджета вие настоявахте за 10 на сто увеличение на заплатите, считайки, че няма да стигнем до това число. А сега, при 10 на сто увеличение вие настоявате за повече. Така някои бизнесасоциации настояваха за данък 12 на сто, мислейки, че ще се разсеем от обещанието миналата година да намалим корпоративния данък. След това даже имаше мнение, че и 10 процента данък е много.
По отношение на въпроса на господин Попвасилев за двата милиарда лева средства. Подчертах го в началото – не мога да ви кажа до 29 декември каква точно част ще дойде. За мене е по-важно каква част ще се контрактува. Другото е въпрос вече на дисбурсиране на средствата. И ще ви излъжа в момента, ако ви кажа точно: 1 млрд. 967 млн. и 200 хил. лв. ще дойдат, а остатъка до 2 млрд. лв. ще го вземем на 5 януари 2008 година. Не е важно това, важното е за 9-годишния период ние да усвоим процент, който е по-висок от тези на първите 10. Вие знаете колко са усвоили първите 10, но не го споменавате, по обясними причини. Защото дори да усвоим 90 на сто, вие ще кажете: А останалите 10?
Одит на европейските пари. Вие не сте разбрали ,че ние направихме вътрешен одит и на местните пари. Реформата не беше насочена само към европейските пари. При това аз в експозето си казах, че разчитам ефективността на публичните фондове да се подобри чрез институционализиране на системата на вътрешния одит, която е единна, както за националното финансиране, така и за европейските пари.
Аз съм напълно съгласен с констатациите на господин Мирчев за сектора. Не бих искал обаче аз да ги коментирам.
Не знам дали успях да отговоря на всички въпроси. Бях лаконичен.
РЕПЛИКА: За ДДС.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: За ДДС. Още веднъж искам да обърна внимание, че ние имаме набор от административни мерки за повишаване на административния капацитет. Още през месец август тествахме информационната система и получихме одобрение от Брюксел за достъп до VS. Тоест можем да правим и сега, въпреки че цялостната информационна система не е въведена. И дори и след 1 януари част от нея няма да бъде въведена, а ще действа паралелно с действащата. Голям риск е отведнъж да се откажем от действащата, без достатъчно тестове на новата. Но информационната част, която най-много ни интересува, е въведена, тествана и ефективно ще работи от 1 януари следващата година.
Това е най-важното по отношение на информационната система.
По отношение на други мерки. Вероятно ще имаме готовност в следващите две-три седмици да предложим законопроект за изменение на ДОПК и ДДС, ако мерките и идентификацията на рисковете, които извършваме в този момент, ни доведе до заключението, че са необходими поправки и на някои законови текстове. Ще минимализираме тези поправки и ще напрегнем усилията си да се справим в рамките на действащата законова рамка. И ще безпокоим парламента, само ако считаме, че отделни текстове са прекалено рискови.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин министъра. Сами разбирате, че е входящо това обсъждане. Няма да взимаме решения.
Д-р Щерев иска да се включи.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър. Искам да направя една реплика на уважаемия министър Орешарски и да му кажа, че когато се говори за секторна политика в здравеопазването, това не е добър подход. Затова защото Световната здравна организация определя, че здравните индикатори на населението зависят в 8 до 10 процента само от медицинските дейности. Всичко останало е финанси, икономика, образование и екология. Точно обсъжданията в Здравната комисия и в Министерството на здравеопазването редица години на тези проблеми води до това състояние, че статуквото не се променя.
Аз съм абсолютно сигурен, че проблемите на здравеопазването трябва да се обсъждат изключително в Комисията по бюджет и финанси. Тук е мястото, където трябва да се обсъждат. Затова защото при обсъждането в Комисията по здравеопазване ние всички сме единодушни, всички предлагаме едни и същи мерки, но накрая се оказваме с вързани ръце. И какво обсъждаме тогава ние?
Точно затова възразявам срещу този подход да се смята, че видите ли, здравеопазването не е преструктурирано, но това е една секторна политика и Вие просто им пожелавате да се преструктурират. Те няма да се преструктурират. Защото, обърнете внимание – че няма администрация в Министерството на здравеопазването, която да не желае това да стане. Просто не може да стане. Трябва да има обективните показатели, обективните неща, върху които да се случи това преструктуриране.
И ако желаете наистина повишен достъп на българските граждани до здравеопазването, дайте да обсъждаме заедно този въпрос. И то още сега, в бюджет 2007. Защото всичко това, което посеем в този бюджет ще го пожънем не през есента, а през лятото на следващата година – на изборите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбира се, че Вие, доц. Щерев, в общи линии провокирате икономистите, получихте и ръкопляскания. Може би би трябвало да направим съвместно заседание, тъй като, примерно казахте, споменахте частните осигурителни фондове. Не е вярно ,че те не функционират, те си правят частни клиники. Но никой не знае, че е осигурен при тях. И когато пациентът отиде в болницата, понеже там пък е другият парадокс – парите, вместо да минават през пациента, отиват директно в Здравната каса – болничното заведение. И никой не разбира нищо. Ако пациентът сам си покриваше сметката и после търси кой да му я възстанови, разбирате, че щеше да пита работодателя си: ти осигуряваш ли ме допълнително или не ме осигуряваш?
Та аз съм съгласен, че там за реформата, както никой не би ме повикал да израждам, не можем да викаме доктори да правят такъв род реформа. Тя не е лекарска квалификация.
Та може би трябва да правим съвместни заседания, крайно време е. И може би Министерството на финансите не би трябвало да се дистанцира така от този проблем. Проблемът е за управление на системата, той не е здравен и не може да се реши в рамките на Здравната комисия.
Та приветствам това мнение. Може би и господин министърът е провокиран да се включи.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз вероятно не съм се изразил както трябва. Ние не се дистанцираме, но не бихме искали ние да сме водещи и ние да определяме насоките на реформата. Така че с удоволствие ще обсъждаме какъвто и да е вариант, но нека все пак Министерството на здравеопазването да бъде водещото, а ние ще подпомагаме по отношение на финансови разчети и на мнения кое е позитивно, кое не е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Мартин Димитров иска думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин министър, Вие не отговорихте на един ключов въпрос, който Ви беше зададен от колега – именно какво стана с намаляването на бюрокрацията с 10 процента. Това беше обещание на тройната коалиция. Изпълнихте ли го, отказахте ли се, какво стана? Аз мисля, че трябва да ни отговорите на този въпрос.
Второ, обезпокоихте ме сериозно, като казахте, че програмното бюджетиране 10 години ще го въвеждате. За европейските фондове отново казахте 9 години, а тогава да мерим резултат. Отсега ще ви кажа като опозиция как смятаме да ви оценяваме всяка година по отношение на европейските фондове. Има средно ниво на усвояване на 10-те нови страни на Европейския съюз. ако сте под него, не сте се справили.
Така че този подход ще използваме, за да ви оценяваме всяка една година.
Искам да Ви кажа нещо. Вие сте зает човек и няма как да следите всички процеси. Но нещо важно се случи през последните седмици, може би Ви е убягнало. Не Ви упреквам. Без съмнение Вие сте много зает човек.
В Европейския парламент и в Европейската бюджетна комисия имаше едни много интересни дебати, на които аз присъствах и участвах. Тия хора се бяха зачели в докладите на Европейската сметна палата, където има доста злоупотреби по отношение на предприсъединителните фондове. Имаше идея част от тези пари да бъдат сложени в резерва на Европейския съюз за 2007 година. Много трудно успяхме да спрем този процес.
Искам отсега да Ви кажа следното. Колегата Попвасилев неслучайно Ви попита за ефективността на контролната система. Ако има злоупотреби с европейските фондове, това, което веднага ще се случи – отсега ви го казвам, част от тях ще бъдат блокирани.
Така че ефективната администрация е нещо изключително важно и ефективният контрол е нещо изключително важно, което трябва да се случи. Ако това не работи, няма да успеете да го скриете.
Нещо важно, повдигнато като въпрос от д-р Щерев. Аз съм съгласен с него. Вие сте Министерство на финансите – институцията, която определя парите за развитието на различните министерства. Това, което можете да правите, е повече пари срещу реформа. В този бюджет това го виждам в образованието. Има определени повече средства срещу конкретни реформи, които се правят в тази сфера.
Ако бъде възприет подобен подход и за други сфери, можете да облекчите, да насърчите, да поддържате правенето на реформа.
Най-добрият начин да се насърчават реформите в една система е да се дават пари тогава, когато срещу тях се правят реформи и се осъществяват по-качествени публични услуги.
Така че Вие сте много важен играч в тази система и не можете да избягате от това. много важен играч сте. И ако не го налагате това като метод, реформите трудно ще се случат в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Само напомням, че сме на етап обсъждане на бюджета в парламента и ми се струва ,че ние сме играчи в тази посока. Няма никакви проблеми и ние да направим това, за което се призовава Министерството на финансите. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Димитров, започнали сте да ставате политик и да интерпретирате по вашему реплики. Не казах, че за 10 години ще въвеждаме програмното бюджетиране. Казах, че водещи страни са го въвели за 10 и повече години. Точно 10 години са били необходими на Франция.
МАРТИН ДИМИТРОВ: А ние за колко ще го въведем?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ние фактически сме въвели като първа предварителна стъпка – тази година приключваме с цялостната подготовка. Отговорих Ви.
Освен това 9 години е финансовата перспектива. Не е измислена от мене. девет години е перспективата.
Обърнете внимание какво ви казвам. Вие ми поставихте критерий- средно равнище на първите 10. Кохезионен фонд – 0. Моят критерий е много нисък, разбирате ли? Първата година кохезионният фонд на десетте страни е нула. Четете. Давам ви критерий за кохезионния фонд.
По отношение на капацитета на администрацията. Напълно съм съгласен, че това е изключително важен въпрос. администрацията в значителна степен е готова. Аз се притеснявам за потенциалните бенефициенти. Този път енджиотата, бизнесът, общините някак си не могат само да критикуват, те трябва да подготвят проект. И ние всячески им помагаме в това отношение чрез обучение, разяснение, изготвяне на указания, апликационни форми.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът ми е готови ли са тези указания?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще Ви ги изпратя в комплект.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има думата господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин председател! Очевидно господин Орешарски реши да се скрие зад липсата на време, за да не отговори изчерпателно на поставените въпроси. Разбирам го за едно – това, че не отговори за съкращенията в администрацията, защото най-малко работа е на министъра на финансите да отговаря за това, извън сферата на финансите. А на мене ми се струва, че само там са свършени тези десетпроцентови съкращения. Дали това е най-ефективното – това е отделен въпрос. аз лично имам друго мнение.
Предлагам да поканите преди приемането на бюджета министъра на държавната администрация, за да даде информация как върви този процес в отделните ведомства и министерства. Защото преди да приемем цифрите, трябва да получим тази информация и да видим дали там наистина не се крият резерви, каквато беше Вашата идея.
Това е моето предложение към Вас. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли още някой да иска да каже нещо? – Няма.
Да благодарим на господин министъра и на гостите.
Утре Комисията по бюджет и финанси продължава обсъждането по същество.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на двете комисии.

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
(Петър Димитров)