П Р О Т О К О Л
№ 34

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 34

На 23 ноември 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 602-01-101, внесен от Министерски съвет на 20 ноември 2006 г.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, № 602-01-76, внесен от Министерския съвет на 28 август 2006 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 602-01-88, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2006 г.
4. Представяне и обсъждане на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г., № 602-03-19, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2006 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Раздаден ви е дневен ред с три точки:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, № 602-01-76, внесен от Министерския съвет на 28 август 2006 г.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 602-01-88, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2006 г.
3. Представяне и обсъждане на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г., № 602-03-19, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2006 г.
Предлагам да започнем с Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с надеждата утре Народното събрание да вземе решение и да го допусне в залата за първо четене, за да може след това да имаме едноседмичен срок за предложения, да имаме поне половин седмица за обработка и до 15 декември и той да влезе в залата за второ четене.
МАРИЯ КАПОН: Нямаме законопроекта, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Раздаван е сутринта в залата.
Имате ли предложения по дневния ред? – Не виждам желаещи.
Който подкрепя така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 8, против – 4, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, преди да преминем по същество, бих искала да задам един въпрос към Вас по-скоро от организационен характер.
Доколкото имам спомен, в началото на годината, когато започнахме да работим, всъщност това е една добра парламентарна традиция, на работните групи, които се правят по съответните законопроекти между първо и второ четене, винаги се канят народни представители. Тази практика, която е по традиция в парламента, започна и в нашата комисия, и предполагам съществува навсякъде в другите комисии.
Прави впечатление, че напоследък по законопроектите, поне лично аз и една част от колегите, с които съм говорила, не ни канят да участваме в работни групи. Надявам се, че в това няма лично отношение. Просто поставям този въпрос, защото ми се струва, че е абсолютно задължително, когато имаме предложения като народни представители между първо и второ четене по даден законопроект, ние да присъстваме. А дори и да нямаме, хубаво е за самата работа, след това и при гледането на второ четене в комисията, да се канят колегите, които имат интерес и които биха искали да работят по съответния законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Радвам се на тази процедурна стартова бележка. Официално обръщам внимание на административния капацитет на комисията да се канят всички народни представители. Явно е допуснат пропуск.
В същото време напомням на членовете на комисията, че работните групи не са отворени сбирки и каненето на тези работни групи на представители на обществеността, вкарването им в сградата, където върви пленарно заседание, просто е против интересите на работата. Публични са, ако не решим нещо друго, заседанията на комисиите. Работата на работните групи не е публична. Аз съм изненадан, че не са Ви казали, тъй като посещението в работната група беше като при раждането на Христос. Това не допринася аз конструктивната работа.
Затова молбата ми към колегите народни представители е в работната група да се събираме, за да работим, а не за да държим политически речи. Ще се вземат мерки да няма такива случаи, в които да не се канят народни представители, които имат предложения.

Преминаваме към първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първото и най-важно нещо, което би трябвало да кажа, е, че всички промени в този закон са изцяло и само евроинтеграционни. И това е причината, поради която Министерството на финансите го внесе в Министерския съвет и оттам беше внесен в Народното събрание.
Законопроектът предвижда няколко основни групи промени, предвид функционирането на въведената у нас система на акцизните складове.
На първо място, за целите на закона се въвеждат нови понятия – регистриран и нерегистриран търговец, както и данъчен представител за дистанционните продажби. Тези лица ще са лицата, които дължат акциз за получени от тях стоки от други държави – членки. Имаме в мотивите на закона конкретно разписано що е то нерегистриран търговец, що е то регистриран търговец – физическо или юридическо лице, кои са лицата, които държат акциз при условията на дистанционната продажба.
Законопроектът също така регламентира движението на акцизни стоки в рамките на общността с платен акциз в държавата – членка на изпращане на стоката, регламентира задълженията на лицата, тоест при положение, че от България излиза акцизна стока към друга държава на общността, регламентира задълженията на лицата, които изпращат до другата държава акцизна стока, за която е платен акциз в България.
Със законопроекта се въвежда акциз за нов вид стоки – кокс, въглища и електроенергия. Ставките са договорени в преговорния процес. За кокс и за въглища – 0,30 лв. на един гигаджаул топлотворна енергия. За електрическа енергия ставката само за стопански и административни нужди е 1 лв. на мегаватчас. И се предвижда освобождаване от акциз на електрическа енергия за битови нужди, както и за въглищата и за кокса. За тези ставки говорим само и единствено за административни и стопански нужди.
Законопроектът също така предвижда задължителна регистрация на лицата, които произвеждат, внасят или въвеждат на територията на страната кокс и въглища, както и лицата, които извършват сделки с тях. На задължителна регистрация подлежат и всички лица, които на основата на издаден лиценз на Закона за енергетиката могат да извършват и доставки на електрическа енергия.
Законопроектът въвежда задължения за лицата, които получават акцизни стоки, които са акцизни в България, но не са акцизни в други страни от общността. Това са автомобили и кафе.
На последно място, във връзка с поети ангажименти законопроектът предвижда и промяна на ставката за горивата. Както знаете, вероятно между първо и второ четене тази ставка ще бъде променена още веднъж. В момента ставката, както е предвидена в преговорния процес, предвижда покачване с 55 лв. за безоловните бензини, с 55 лв. за газьол и керосин, от 25 на 30 лв. за тежките горива.
Завършвам с акциза за домашната ракия. Предполагам нещо, което е доста чувствително като тема. България има ангажимент след 1 януари 2007 г. той да бъде на стойност 50 на сто от нормалния акциз за общността, което, преведено на език на 40-градусова ракия означава 2,20 лв. на литър.
И една чувствителна промяна – структурата на акцизните ставки на цигарите се повишава адвеларния компонент и се намалява другият компонент. В момента е 48 на сто адвеларен компонент плю 15 лв. на 1000 къса. Предвижда се промяна, която да въведе един режим, който е бил в действие преди – 54 на сто от адвеларния компонент и 6,50 лв. за 1000 къса.
Това е всичко, господин председател. Готови сме да отговаряме на въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Имате думата, колеги за въпроси и изказвания.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Какви изказвания, господин председател, за представяне от 7 минути, при положение, че получихме преди 7 минути доклада. Вие твърдите, че е даван сутринта, но ние от сутринта досега пак сме имали половин час на разположение. Аз дори не мога да го подкрепя убедено, нито мога да гласувам против убедено, защото не зная какво пише в него. Моето уважение към господин Кадиев, разбирам защо сега се внася, но трябваше да имаме време поне до следващото редовно заседание да можем да го прегледаме.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Надявам се, че до утре ще има възможност законът да бъде прегледан.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз имам въпрос.
Понеже от Министерството на финансите казаха, че е напълно интеграционен, аз искам да попитам за ароматичните продукти с алкохолно съдържание. Това ми се струва странно да се появи във вида, в който е дадено. Цитирам § 12.
Наистина ли целият закон е евроинтеграционен? Защото се опитвам да видя и виждам доста неща, които ми прави впечатление, че не са само евроинтеграционни, има ли поправки, които сме направили на досега действащия закон, където е имало други пропуски и т.н.?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кадиев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това специално е изцяло във връзка с директивата. Този проблем, който Вие повдигате, е изцяло евроинтеграционен.
Ако сте забелязали други неща трябва конкретно да ги кажете, за да Ви отговорим. Задачата, която си поставихме, беше изцяло и единствено евроинтеграционни неща в този законопроект.
Като реплика към господин Димов – това, което сме предложили, е точно това, което е задължение на България по присъединителния договор. Между първо и второ четене, ако има предложение за допълнително завишение на акцизи, би могло да се разгори някаква дискусия има ли нужда или не. Но тук просто нямаме избор.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Господин Кадиев, не съм сигурен дали чух правилно, но Вие казахте, че кафето и автомобилите не се облагат с акциз в Европейския съюз. Правилно ли Ви чух или не?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Казах, че има държави, в повечето държави те не се облагат. И това е известно. Има две или три държави, в които кафето се облага – Германия и Австрия.
При положение, че някой купи стоката там, където е без акциз и я внесе в България, трябва да има режим, по който той да внесе акциза. И това е нещото, което се урежда с този законопроект.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: А министерството не е ли мислило по въпроса дали не трябва да имаме режим, какъвто има в повечето страни в Европа?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Тоест, да махнем акциза?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Да.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това е един спор, който, както си спомняте, водихме миналата година. И тогава се отказахме заради фискалния елемент от 20 млн. лв. за кафето. Предполагам, че пак ще го водим между първо и второ четене.
НЕНО ДИМОВ: За 20 млн. заслужава ли си да водим този спор?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Заслужава си за всеки милион, ако питате мен.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Колко е акцизът, който се плаща за колите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: 13 милиона.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз, макар и да не употребявам алкохол, се вълнувам за това, че отново се говори за повишаване акциза на алкохола. И ако българските граждани няма толкова много да възроптаят върху повишаването на акциза на горивата, за алкохола ще ударим на камък. Исторически 1300 години никой не е успял българския народ да плаща акциз и да не произвежда алкохол. Мисля, че трябва да се позамислим, ако няма да са големи загубите, да направим един реверанс към българина, тъй като може би ще засилим сивото производство на алкохол и с това нищо няма да се разреши. Единственото, което ще направим, ще бъде да настроим хората срещу себе си.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, тъй като сме законодателна комисия, ви призовавам да не искаме законодателно да нарушим изискванията на Европейския съюз. На въпросната работна група за безмитните зони също имаше такива изказвания. Абсурдно е в сегашната ситуация, когато сме в особен режим, когато знаете, че ще бъдем наблюдавани със заплахата да получим предпазни клаузи, законодателят да ратува за недопустим реверанс, е недопустимо.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин Кузов, всъщност ние не вдигаме акцизната ставка на алкохола, който и да е той. Става въпрос за тази ракия, която се вари в селските казани – до 30 л. на семейство, която тази година е с 0% акциз и от догодина трябва да бъде 50% от нормалния акциз. Това е договорено в Присъединителния договор с Европейския съюз. Само България и Чехия са извоювали тази дерогация.
Оттук нататък, ако ние не го спазим, трябва да тръгнем на нови преговори за нова дерогация. Нямаме избор да не го спазим. Тук няма политическо решение, няма експертно решение. Има поет ангажимент, който се спазва или не се спазва. Като не се спазва, следват наказания от Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Ракията се вари есента. Шест месеца трябват за дерогация. Тоест, ние можем да го приемем както е, да си изпълним ангажиментите, но е въпрос на правителството и на Министерството на финансите да тръгнат за дерогация. В зависимост от добрите отношения с комисията, тази дерогация може да бъде извоювана. И ние да упълномощим или да заявим своята воля правителството да отиде на такива преговори за дерогация, като изпълним политическия ангажимент, който ме поели към Европейския съюз.
Това е моето лично предложение като вариант в момента.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Капон предлага в становището на комисията да влезе текст, че комисията предлага на правителството да започне преговори за дерогация по тези ставки. Но това е мнение на народни представители от комисията.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Малко се изненадах, господин председател, като казахте, че нямаме избор. Аз мисля, че всички ние имаме избор. Не само господин Кузов, но би трябвало и депутатите от мнозинството да имат извод, отговарят като депутати по Конституция.
Въпрос към заместник-министър Кадиев. Когато сме постигнали договореност на нещо да се слага акциз, ясно е, че договореностите трябва да се спазват. Другото не е сериозно. Нормално е обаче компенсаторно да има намаляване на други акцизи и на други данъци, защото вие, като министерство, нямате нужда реално от повече пари. Или поне не би трябвало да имате.
Когато говорим конкретно за акцизите, никъде не се иска акциз за кафето и цигарите. Ако трябва да има повишаване на акцизите, не трябва ли да намалим другия косвен данък, т.е. ДДС. Не можем в момента да ги съберем, защото гледаме само единия закон. Но, ако от акцизите ще вземем толкова повече пари, не съм правил сметките, и намалим ДДС с 1% и да запазим статуквото, имайки предвид отличната 2006 г. като излишък и като събираемост, не беше ли редно така да ни представите нещата, че ние да можем да направим баланса и да имаме наистина избор.
Защото в момента сте прав, господин председател – поети ангажименти, всеки сериозен политик изпълнява поетите ангажименти. Но, за да имаме избор, трябваше да имаме алтернатива – тук качваме, там падаме, сваляме, за да не плащат гражданите повече косвени данъци.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Попвасилев каза преди малко нещо интересно – да бъдем като повечето в Европа. Знаете, че с корпоративния данък в общи линии направихме не така, както са повечето в Европа.
МАРИЯ КАПОН: И ви поздравихме за това.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да не отиваме към средната сивота, нека да запазим нашата оригиналност.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Предполагам, че острият дебат ще бъде между първо и второ четене по повод на някои политически ангажименти на управляващата коалиция, но сега бихме могли да подкрепим за първо четене този законопроект.
Който подкрепя на първо гласуване законопроекта, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНООСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
По заглавието на закона няма предложения на народни представители, няма предложение на Работната група.
По § 1, § 2 и § 3 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на закона и § 1, 2 и 3 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приемат се.
Има предложение за създаване на нов параграф от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Нашето предложение предвижда заинтересованите лица да имат право на обжалване. Аз мисля, че това е ясно и очаквам от Министерството на финансите и от Работната група да кажат по какви причини са го отхвърлили.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Предложението не е подкрепено поради следната причина. Това е акт, който не прегражда пътя на защита на лицето, а акт по движение на производството. Такива актове поначало не подлежат на обжалване. И в Административнопроцесуалния кодекс този въпрос е решен по същия начин, а лицето може да се защити, като след това обжалва самия индивидуален административен акт. Поначало актовете по движение на производството не подлежат на обжалване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за нов § 3.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за нов параграф.
Работната група не е подкрепила предложението.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 3.
Предложението не се приема.
По § 4 няма предложения от народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 4.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Параграф § 4 е приет.
По § 5 няма предложения от народни представители, има редакция на Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група за редакция.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 5 е приет.
По § 6 няма предложения от народни представители.
По § 7 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване § 6 и § 7.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 6 и 7 са приети.
По § 8 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което не е подкрепено от Работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция – вместо „с нова заповед” да се запише „със заповед за удължаване на срока”.
Имате думата. Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Който е за, моля да гласува.
За – 5.
Предложението не се приема.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Господин председател, това е заимствано може би от Наказателно-процесуалния кодекс, трябва да има някаква дисциплинираща мярка и някакви срокове, които да бъдат обосновани. Така че мисля, че предложението е много разумно и не влиза в колизия с никакви други закони.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предполагам, че това беше предложение за прегласуване?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на прегласуване предложението от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Който е за, моля да гласува.
За – 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на вносителя с редакцията на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
По § 9 няма предложения от народни представители.
По § 10 няма предложения от народни представители, има предложение на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 9 и 10 са приети.
По § 11 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е подкрепено от Работната група.
Същото е и предложението на госпожа Мария Капон, което също е подкрепено от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Помните, че при първото обсъждане се разбрахме текстовете, които не са еврохармонизационни да ги оставим за след Нова година, за да поработим спокойно по тях. Приети са всички предложения за отпадане на текстове, които нямат еврохармонизационен характер.
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за нов параграф, което не е подкрепено от Работната група.
Имате думата.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Нашето предложение касае промяна на сроковете, защото сегашният срок е 30-дневен. Доколкото разбирам, не е свързан с евроинтеграцията, сигурно затова не го е подкрепила и Работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
За – 2.
Предложението не се приема.
По § 12 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 12 е приет.
По § 13 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който да стане § 12.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
По директива разликата е, че самото удостоверение не важи за една година, а за три години. Това е причината, поради която съм направила промяната. Тоест, евроинтеграционното изискване е три години. Решението на вносителя да бъде една година за мен е интересно. Каква е причината, за да се направи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
По Директива наистина изискването е удостоверението, което се издава да важи за срок най-дълго три години, като обаче ние сме възприели едногодишен срок, тъй като данъчната година е една година във всяко отношение. Така че няма пречка.
МАРИЯ КАПОН: Навсякъде данъчната година е една година. Никъде по света няма данъчна година две или три години.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Няма изискване да бъде три години. Най-дългият срок е три години. Ние сме възприели една година. Разбира се, няма пречка да бъде две години, или три години. Това е възможност, не е задължение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Савов, заповядайте.
АНГЕЛ САВОВ: Касае се за удостоверение, чиято валидност е за минало време, а не за бъдеще. Той удостоверява, че през изминалата една година е бил лице, а не през изминалите три, защото не му е трябвало. Тук се касае за минали факти, а не за настъпване на нови факти. Затова човекът, когато поиска едно удостоверение през текущата година – от 1 януари до 31 декември, му се издава, че през тази година е бил местно или чуждестранно лице. А иначе, ако е за три години, тогава при следващата година може да надхвърли 183 дни и да стане чуждестранно.
МАРИЯ КАПОН: Текстът не е така. Казано е: „По молба на притежателя на дохода – местно лице на Република България, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, издава удостоверение за освобождаване от специален данък при източника, налаган в Австрия, Белгия и Люксембург. Удостоверението се издава в двумесечен срок от подаването на молбата и е валидно за съответната календарна година”. Тоест, ако регистрираното лице, което е получило това удостоверение, иска след две години да го ползва, това можеше да стане, ако имаше срок до три години.
В това, че е издадено една година няма никакъв спор. Това няма общо с българското законодателство. Националната агенция за приходите издава удостоверението, но то отива другаде.
НАДЯ АНТОНОВА: Само се усложнява хипотезата.
МАРИЯ КАПОН: Издава се, за да може да се освободи от специален данък. Ако този данък не е бил натрупан в периода, той може да има давност, в която да се ползва. Това е реверанс, затова е дадено до три години. То няма общо. Разбира се, че от страна на НАП то ще бъде за една година.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, аз подкрепям текста на вносителя, подкрепен от Работната група. Спорът се очертава за това колко да е срокът на валидност на въпросното удостоверение.
Не съм склонна да приема възражението на госпожа Капон, защото то само привидно изглежда в полза на лицето, което притежава доход и т.н. Защо? В България данъчната година съвпада с календарната година. Това, първо. И когато искаш такова удостоверение ти трябва да си притежател на доход, реализиран през тази година. И нормално е да бъде валидно за тази календарна година.
Питам ви, ако това удостоверение важи за следващите две календарни години, кой разумен чиновник ще издаде подобно удостоверение, след като той не знае дали следващите години ще бъдете притежател на доход. Вие сте данъчно задължен за тази година, тази година развивате доход, тази година ви го удостоверяваме.
МАРИЯ КАПОН: Нека да кажем кои са специалните данъци при източника. Разминаваме се в принципа. Абсолютно сте права за това, което говорите. Става въпрос, че от НАП се издава удостоверение наистина за тази година. Въпросът е, че при източника специален данък, който ще се облага, може да не ти достигнат за едната година, за която е удостоверен, да кажем, че е дадено за 1 млн., 600 хил. обаче имаш ти в Австрия. Да можеш да го ползваш и следващата година за разликата от тези 400 хил., ако важи две години.
НАДЯ АНТОНОВА: Така ще бъде много по-сложно. Това усложнява хипотезата.
МАРИЯ КАПОН: Данъчните го издават за календарната година, но то има валидност за три години.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Мисля, че не е фатално нито едното, нито другото, но това, което се опитва да каже госпожа Капон, е, че ако аз взимам виза, визата е валидна шест месеца, но в рамките на тези шест месеца аз мога да правя пътуване напред и назад. Тоест, това е издадено за една календарна година, но в рамките на три години аз мога да го движа. Тоест, това е документ, който е тригодишен, но се отнася за една данъчна година.
Честно казано, на мен не ми е ясно какъв е проблемът да е една и какъв е проблемът да са три. Не го разбирам и затова бих предложил, ако няма нещо фатално, да продължим напред, защото губим време за неща, които не са съществени.
Приемете това като процедура, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението от народния представител Мария Капон.
За – 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група за § 13, който става § 12.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 14 няма предложения от народни представители.
Предложението на Работната група е да стане § 13.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
По § 15 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е подкрепено от Работната група.
Има ли смисъл да гласуваме тези текстове, които са предложени за отпадане?
РЕПЛИКИ: Не.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имаме консенсус, приели сме го. Да вървим нататък.
Има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров за създаване на нов § 13.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
По § 16 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров, което е подкрепено от Работната група, няма да го гласуваме.
По § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22 също има предложения за отпадане, подкрепени от Работната група. Няма да ги гласуваме.
По § 23 няма предложения от народни представители.
Има ли възражения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, § 20, § 21 и § 22 отпаднаха ли?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отпаднаха, да. Разбрахме се да не ги гласуваме. Имаме консенсус.
Параграфи 25, 26, 27 и 28 са в същия режим – предложени за отпадане.
По § 29 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 29 е приет.
По § 30 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя теста на вносителя, който става § 16, като предлага заглавие „Неизпълнение на задължение за предоставяне на информация”.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
По § 31 няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
Преходни и заключителни разпоредби.
По § 32 няма предложения от народни представители.
По § 33 няма предложения от народни представители.
По § 34 няма предложения от народни представители.
По § 35 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя като предлага съответната преномерация.
Има ли изказвания? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
От § 36 до § 40 предложението на Работната група е за отпадане на текстовете.
Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря Ви, господин председател.
Много моля да се опитаме да обясним кое налага § 36 и § 37 да останат. Ще помоля Людмила Елкова да го направи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Ще се опитаме да обясним защо е изключително важно § 36 и § 37 да останат.
Първо, те са в пряка връзка с евроинтеграционните текстове, които току-що приехте. Това е обменът на информация по доходите от спестявания, което е една от главите – от чл. 143а до 143у. Там се предвижда, че изпълнителният директор на НАП получава информация от местните агенти платци, които са банките и инвестиционните посредници. Те изплащат доходи от лихви на чуждестранни лица като лицата удостоверяват, че са чуждестранни, примерно те са френски граждани и имат депозит в българска кредитна институция или имат акции в български инвестиционен посредник. Когато се начислят някакви лихви да се изплатят за периода, цялата тази типове информация трябва да бъде предоставена от нашите агенти платци, които са банките и инвестиционните посредници, на изпълнителния директор на НАП. Това нещо става веднъж годишно и тази информация, предоставена в обобщения вид, индивидуално е в обобщен вид и касаеща само въпросните доходи от спестяванията, както са определени, трябва да бъде обменена с другите администрации на другите страни – членки.
Така че без да има достъп на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до този вид информация, просто той няма да разполага с никаква информация и нищо не може да обмени. Това всъщност урежда предоставянето на двата вида информация в този вид и е абсолютно в пряка връзка с цялата глава, която урежда доходите от спестявания.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като аз съм вносител на предложението, въпреки че знаех каква е процедурата за спестяванията и за лихвите, за мен текстът, както е записан, не става ясно, че се отнася за лихвите за спестявания. Дори написано „доходите от спестявания” не става ясно, че е за лихвите, които са на чуждестранни лица. В Европа, в банките попълваш декларация в момента, в който имаш спестявания, че накрая на годината банката дава информация. Тоест, има форма, в която ти се съгласяваш още с отварянето на тази сметка и правенето на спестовен влог, банката да уведомява данъчната служба по твоята регистрация за спестяванията ти.
Аз правих проверка в рамките на няколко дни в Европейския съюз как точно стои въпросът технологично. Въпросът е, че трябва да има и нормативна база към тези текстове. Тоест, трябва да има декларации, които да се въведат в банките. След това трябва да е казано ясно по кои лихви е обменът на спестявания, тъй като има най-различни видове лихви в Европа.
За мен текстовете, както са направени, не са прецизирани за самия обмен.
Съгласна съм, че за чуждите граждани е така, но всички си спомняме колко трудно дадохме правото на главния прокурор в Закона за кредитните институции да има достъп до банковата тайна. Трябва да прецизираме текста и аз лично не съм против, ако той се прецизира така, както трябва, с нормативната база, която е за банките, при отварянето на влоговете да се направи това, или да има някакъв период, в който вложителите да попълват декларация. Но трябва да е ясно какво се случва. Разбира се, това е връзката с това дали един ден в България може да се направи така, че да има също такъв данък. И това ще е много по-лесно за преминаването в тази фаза.
За мен текстът е принципен, отворен, голям и не е обосновано в момента да го минаваме. Затова съм предложила неговото отпадане. Текстът, направен така, създава възможност за нарушение. Това ми е притеснението, независимо че съм съгласна с вносителя, че има основание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Капон, ако аз не подпиша такава декларация, то моята тайна няма да се разкрива, така ли?
МАРИЯ КАПОН: Затова трябва да има законов акт. Трябва да влезе в закона и на базата на този закон банките да задължават вносителите по спестявания да подписват тази декларация. Това е двустранен акт, затова трябва да има законова промяна. Няма как нито да задължим банките да дават тази информация, докато няма законово решение, нито имат възможност да правят това за обмена.
Поради тази причина съм съгласна, че трябва да има текст, но за мен текстът не е прецизиран като такъв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ако проблемът е във формата на текста, нека го приемем на първо четене и да го обсъждаме при второто четене.
МАРИЯ КАПОН: В момента сме на второ четене.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всичко това, за което говори госпожа Капон е абсолютно вярно, то обаче е уредено в чл. 143о „Самоличност на притежателя на дохода”. Казано е как банките установяват самоличността – с идентификационен номер и т.н., и т.н.
А този текст, по който преди малко имаше предложение на Работната група да бъде наименуван, тъй като нямаше заглавие, урежда всъщност точно тази хипотеза – ако банките не предоставят информация на Националната агенция за приходите. Все пак е казано – веднъж годишно. Банките знаят това. При разработването на проекта сме работили с БНБ и с търговските банки, които са го гледали и са наясно.
Предоставянето на тази информация не е банкова тайна в класически вид, че се интересуваме от спестяванията на Иван Иванов. Ние искаме обобщена информация за изплатените доходи от спестявания на чуждестранните лица. Това е решено по различен начин в Европейския съюз, тъй като на много места няма банкова тайна. Но всъщност тази промяна е само това – тази обобщена информация да бъде предоставена веднъж годишно. Иначе всички задължения за нейното предоставяне и кой като какво се идентифицира във въпросния агент платец, също е абсолютно изчерпателно уредено. Без този текст обаче става така, че изпълнителният директор на НАП няма откъде да получи въпросната информация, няма основания в специалните закони за публично предлагане на ценни книжа и в Закона за кредитните институции. И респективно той не би могъл да я предаде на другите администрации.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, в чл. 143о става въпрос за местния агент платец и не става ясно, че Националната агенция за приходите получава информацията за чуждестранните граждани. От този текст става ясно, че е за всички, които имат банкови спестявания и имат лихви по тях.
Въпрос на политика е и мисля, че не можем да го решим тук, дали ще има такова решение. Разбира се, когато едно лице, което плаща своите данъци в Германия, получава лихви от България, трябва да ги декларира или по двойното данъчно облагане да реши, но трябва да има този обмен от информация. Поради тази причина трябва да съществува текстът. Но пак казвам, че така изписан, текстът означава, че става дума за всички спестявания. Ако ние вземем решението, че е за всички спестявания, това трябва да е ясно.
РОСЕН ИВАНОВ: В чл. 143м, т. 1 изрично го пише, че става дума за доходи на лица, които не са местни. Те са чуждестранни лица, местни на други държави – членки.
Що се отнася до вида доход, в Допълнителната разпоредба, която също приехте преди малко, изрично е записано що е то доход от спестяване. И там са изброени видовете доходи от спестявания, за които се прилага раздел VІ.
Параграфи 36 и 37 изрично препращат към раздел VІ. И става ясно, че става дума само за чуждестранни лица, само за тези видове доходи, които са изрично изброени в § 1 от Допълнителната разпоредба. И само за тези агент платци и т.н. – всичко това, което е в целия раздел.
МАРИЯ КАПОН: Трябва да има препратка в текста.
РОСЕН ИВАНОВ: Да, по реда на дял ІІ, глава 16, раздел VІ от Кодекса. А това е точно в раздел VІ.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което аз разбирам от дебата, признавам си, не съм го гледал внимателно, е, че ние поемаме ангажимент да обменяме информация, респективно ще искаме да получим информация. Но няма откъде да им я дадем. Тоест, ако в Германия някой трябва да плаща доходи от лихви и поиска от НАП информация, НАП не може да му я даде. Е, тогава каква информация сме поели ангажимента да даваме? Това е, което аз разбрах. Ако не е така, нека да ме оборят.
Както знаете, аз не съм най-големият привърженик на НАП, всички знаем, че влизаме в тежки битки, но, ако ние сме поели ангажимент и си връзваме ръцете да не можем да го изпълним, защо го поемаме?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако съм разбрал правилно, тази информация ще се подава в края на 2007 г., така ли е? Ако е така, дайте да не отиваме в този тежък дебат, тъй като ще ви припомня, че тук пише, че съдът може да постанови, прокурор, министър на финансите и т.н. са с решение на съда, а НАП получава неоторизиран от съда достъп... Гарантирам ви един дебат в пленарната зала, който ще продължи един ден.
Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Може би пак да кажа, че това със съда е решение, което касае приемане на информация относно моите спестявания. Като искате на Людмила Елкова спестяванията е редно да минете през съд, за да е ясно защо вас ви интересуват моите спестявания. Но, когато говорим за всички чуждестранни лица, които са се декларирали като такива пред нашите местни агенти платци, не е приложимо да минават през съда. Ако прецените, добре, нека да минат през съда, може и през главния прокурор, ние нямаме против, но тази информация в този обобщен вид трябва да може да бъде обменена. Те имат нужда от една година, за да се направи ревизия, тъй като има и периоди, които са преди 2004 г. и след 2004 г. Това е един механизъм, който е наистина сложен, но той абсолютно се налага от нашето присъединяване.
Това не е нещо, което ние сме си решили, че сега е моментът да го поискаме. Просто няма никакъв друг начин. Трябва изпълнителният директор на НАП трябва да разполага с този вид информация. Това е просто задължително. Ако прецените, че е през съда – добре, но според нас това ще е една процедура, която ще бъде, меко казано, абсурдна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: За да отиде процедурата през съда, тогава териториалният директор на НАП пуска молба: „Моля ви се, отворете сметка на еди-кое си лице”. За да пусне такава молба териториалният директор, трябва най-напред да знае изобщо, че такова лице има някаква сметка в някаква банка. За да знае такова нещо териториалният директор, той трябва от това лице или да е получил някаква декларация, или нещо друго. Имайте предвид, че по същата тази Директива доходите от спестявания на чуждестранни лица се освобождават от данъци. Значи ние няма да имаме информация. Нито лицето ще трябва да подава декларация в България, че трябва да плаща данък върху тези лихви, нито банката ще удържа данък при източника. Така че НАП няма откъде въобще да знае, че някакво чуждестранно лице, а тук става дума за няколко десетки хиляди лица, че някога си е отворил някаква сметка в българска банка и след два месеца я е затворило и си е изтеглило парите. НАП няма изобщо откъде да знае това нещо, за да поиска изобщо от съда да разкрие тази банкова сметка.
И второто нещо, на което бих искал да ви обърна внимание, е, че за да се поиска от съда разкриване на банкова сметка, НАП, първо се обръща към данъкоплатеца и му казва: „Уважаеми господин данъкоплатец, моля ви, кажете си вие какви доходи имате от лихви по банкови сметки” и едва ако данъкоплатецът откаже да даде такава информация, тогава НАП има право да се обърне пред съда.
Излиза, че ние трябва да намерим всички тези хиляди лица и да им искаме информация.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Аз предлагам да отложим текста, за да се прецизира и да бъде ясен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Нямаме време за отлагане.
Аз пак задавам въпроса кое налага да го приемем сега? Януари месец ли събирате тази информация?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин председател, това, което ние правим, е да нотифицираме пред Брюксел целия този раздел, заедно с нашата възможност да събираме информация и да даваме такава. Тъй като това не е нещо, което е световно неизвестно. За нашата банкова тайна се знае. Това е просто част от целия процес. Ние не можем да приемаме обмена, без всъщност да имаме възможност да го правим. Тоест, при това положение все едно нищо не правим. А законите трябва да се нотифицират и да се пратят преди 1 януари.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: При това положение подлагам на гласуване § 36 и 37, както се предложени от вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Остана да гласуваме § 41.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не съм гласувал да отложим § 39. Нямам такъв спомен. Кой го е отложил? Някаква Работната група е предложила да приеме предложението на колежката Капон да отпадне. Аз обаче искам да го дискутираме и не искам да отпадне.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще го гласуваме, господин Цонев. Идеята беше през януари в спокойна атмосфера да си направим тези промени, да не влизаме сега в излишни дебати, да приемем само евроинтеграционните текстове.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мария Капон § 39 да отпадне.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 39.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 9.
Текстът е приет.
По § 40 има предложение от народните представители Ясен Попвасилев и Мартин Димитров.
Имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Нашето предложение е направено по повод това да има допълнително приходи, които са свързани с глобите и имуществените санкции и лихвите за допълнително разкритите здравноосигурителни вноски и вноските за държавно и обществено осигуряване. По принцип бих го оттеглил, ако се приеме предложението на вносителя.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, ако се приеме § 40 по вносител, Вие ще оттеглите Вашето предложение.
МАРИЯ КАПОН: Ние вече направихме нарушение, така че трябва да го дискутираме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ако правим такива неща, аз предлагам да се върнем и на други текстове, които също са много важни – и за разноските, и за лихвите. Искаме и това да обсъдим. На едно място може, на друго – не. Така не става.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, формално за § 39 господин Цонев беше напълно прав, има предложение на народен представител, то се гласува, не беше подкрепено от комисията. За всички останали имахме консенсус. При § 40, както забелязвате, аз не съм направила предложение за отпадане, защото смятам, че трябва да го дискутираме тук и да видим какво може да се случи най-вече за всички доходи. Аз бих го подкрепила при някакъв вариант, ако сме наясно, че това ще влезе през януари, но за осигурителните вноски, върху лихвите върху тях, трябва да има начин за стимулиране.
Ако не влезе предложението на вносителя, бих подкрепила това на колегите Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Постигнахме някакво съгласие да не правим съдържателните промени, които нямат еврохармонизиращ характер. Разбирам, че изведнъж се реши нещо друго. Можем да караме в тази посока. Залата може да ни върне законът. Ако това ще е нашата философия, нека да я чуем ясно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Залата няма да ни го върне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Отхвърлихме всички останали текстове, които не са евроинтеграционни. Има и други текстове, които също са много важни.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Ще ги гледаме през януари.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Защо през януари тях, а това сега?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Господин Кадиев, в крайна сметка годината започва от 1 януари. Докато се внесат тези промени, които всеки от нас е правил предложения, през това време текат и ревизиите, тече и работата на Националната агенция за приходите. Защо, ако се приеме това, толкова променя нещата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Нямам нищо против това. Аз бях един от инициаторите за това нещо – допълнително разкритите осигуровки да отидат за НАП в пълен размер. Може да го потвърди и госпожа Мургина. Лично съм говорил с хора от Бюджетната комисия за това. Само че има и други неща, които ние подминахме с лека ръка, само за да не натоварваме закона с неевроинтеграционни елементи. И оставихме тях. Аз изхождам от чисто логичния принцип. След като веднъж нарушихме логиката и принципа, бих помолил да се върнем тогава на тези текстове, които според мен също са много важни. И да гласуваме и тях.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Господин Кадиев, сигурно е така, но в крайна сметка ние знаем, че част от тези средства отиват и за капиталови вложения. Нито материалната база на Националната агенция за приходите, нито софтуера, нито пък материалният стимул на служителите е достатъчен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Гласувайте каквото искате. Няма проблем.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, благодарение на членове на комисията влязохме в много интересна ситуация. Този дебат го водихме веднъж – как осигурителни вноски ще ги изпратим вместо за осигуряване, за материално стимулиране. Сега на галоп, без да са обсъждани в Работната група, ще си направим промените. Според мен този подход е неразумен по простата причина, че действително трябва да има сериозно обсъждане.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Понеже ме обвиняват, че аз съм саботирал този текст, защото вече това прозвуча, моля да гласувате за този член. Но също така ви моля да се върнем само и единствено към члена, който се отнася до реда, по който се погасяват разноски, лихви и главница. Това е единственото нещо, към което искам да се върнем.
МАРИЯ КАПОН: Разликата е много голяма.
Ние наистина взехме решение да гледаме само евроинтеграционните текстове, но, както виждате, за § 39 направихме компромис. Значи оттук нататък сме застанали самите ние пред факта, че сме направили компромис.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз не виждам никаква драма, ако се движим параграф по параграф. Преценява се кой параграф може да върви напред и кой не може. Бланкови решения, че това е евроинтеграционно, другото не е спешно, при положение, че Министерския съвет внася един законопроект, едва ли е правилно. В други законопроекти се придържаме към това на Министерския съвет до такава степен, че носът ни се обелва да се суркаме след него. Да не ви припомням прословутия казус с хазарта. Чакаме министър-председателят да каже, защото е на Министерския съвет. А пък тук, понеже е на Министерския съвет, решаваме да преценим дали е удобно точно сега да го направим, защото нямаме време или ще има голям дебат в залата, или няма да има. Или едното, или другото по всички законопроекти. Това първо, за да бъдем принципни, за да уважаваме себе си и да ни уважават и нас.
Второ, изобщо не сме решили въпроса за допълнителното материално стимулиране, след като има ново предложение пак от Министерския съвет. И ако някой си мисли, че аз, като народен представител, споделям неговото мнение, че възстановените осигуровки, чест от тях ще отидат за допълнително материално стимулиране, това означава, че осигуровките отиват не за осигурявания, а за стимулиране, жестоко се лъже. Ако вие имате такова мнение, заявявам го пред цялата комисия, че аз никога не съм го споделял и никога няма да го споделя поради моите професионални убеждения и познания по темата. Едно нещо, което го няма, и не е дошло, и няма да дойде, без нарочните специални изрични усилия на една администрация по един особен ред, не може да смятате, че го има и е дадено. И че то е осигуровка.
Но тук отваряме един спор, който по-скоро е теоретичен. Аз само искам да ви обърна внимание, че нищо не сме решили и никой от нас не си е променил становището по въпроса. Както аз уважавам вашето становище по въпроса и се сещам за него, така би трябвало и вие да уважавате моето и на други, и т.н. Аз смятам, че допълнителното материално стимулиране за данъчната и изобщо за приходната администрация е condicio sine qua non (условие, без което не може; необходимо условие), ако ние уважаваме себе си като държава. Защото иначе какво искаме от тази администрация? На всички други администрации дадохме това право – на комисии, на комисийки, на агенции, на агенцийки. На най-важната администрация, която осигурява всичко на държавата – не.
Не искам да се връщам. Простете ми, че отново съм принуден да говоря с патос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще преминем към режим на гласуване.
Припомням дебата, който беше проведен. За разлика от господин Цонев, който смята, че осигуровките трябва да отидат частично за материално стимулиране, аз смятам, че за материално стимулиране могат да отидат глобите, неустойките – това, което държавата е събрала свръх осигуровките. Смятам, че такъв начин на стимулиране е противопоказен. Това означава, че полицаят като ви спре на улицата и види, че нямате застраховка „Гражданска отговорност” да ви вземе 25% от гражданската отговорност. Той ги взима, но ги взима под друга форма. (Оживление)
От тази гледна точка, нямам нищо против стимулирането. Но трябва да се стимулира чрез наказанието, което се налага на некоректния данъкоплатец. Това споделяне на задължението между държавата и данъчния, е познато, но от преди доста векове и си признавам, че аз съм против да го практикуваме в съвременни условия. Въпрос на виждане.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Моето предложение е първо да се гласува предложението на вносителя, а след това нашето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на§ 40, предложен от вносителя, който не е подкрепен от Работната група.
Идеята на Работната група за този текст беше не изобщо да отпадне, а да бъде отложено неговото разглеждане, заедно с другите отложени текстове.
Който подкрепя предложението на Работната група, моля да гласува.
За – 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за § 40 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За – 10.
Предложението е прието.
Предполагам, че господин Ясен Попвасилев, оттегля предложението.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Остана да гласуваме § 41 от текста на вносителя.
Подлагам на гласуване предложението за този параграф.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Последният параграф е приет.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред – ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Работната група подкрепя наименованието на закона.
По § 1 няма предложения от народни представители.
По § 2 няма предложения от народни представители.
По § 3 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта и текстовете на § 1, § 2 и § 3 с текстовете, предложени от вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 4 има предложение от народния представител Нено Димов. Работната група го подкрепя по принцип и предлага редакция на текста.
Има ли желаещи да се изкажат? – Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 4 с редакцията на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 4 е приет.
По § 5 има предложението от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено. Работната група подкрепя вносителя.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз няма да го защитя, но не го оттеглям.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме предложението от народния представител Нено Димов.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 5.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 1.
Текстът е приет.
По § 6 има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено. Работната група подкрепя вносителя.
НЕНО ДИМОВ: Аз съм готов да го оттегля, но мисля, че е допусната грешка. Когато е казано, че трябва да е разработен на български език, според мен е грешно. Той трябва да изглежда на български език. Когато четете на екрана трябва да е на български език. Когато излиза печатният документ, той трябва да е на български език. Но няма как да е разработен на български език, защото всеки един софтуерен продукт е на латиница. И мисля, че е допусната такава грешка. Ако се твърди, че това не е така и се разбира по друг начин, добре. Но аз го знам професионално. Всеки, който прави софтуер ще ви каже, че не може да го изпълни, защото не може да го разработи на български език. Аз мога да направи изходните документи на български, мога да го направя на екрана на български език, но не мога да го разработя на български, защото няма продукти, всички те са на латиница и най-вече на английски.
Затова съм направил това предложение. Ако толкова ви дразни, ще го оттегля.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Идеята на предложението е това, което Вие казвате. Нямаме претенции към програмния език, на който е разработен, който очевидно не е български. Само че във Вашето предложение има нещо, което сменя смисъла и това е завършекът „да са разработени на”, което означава документите да отговарят на Закона за счетоводството. А ние искаме софтуерът да отговаря. Тоест, той да може да осигурява хронологично, систематично и всякакво друго регистриране и обобщаване на информацията.
Целта на предложението е интерфейсът, тоест това, което се вижда на екрана. И документите, които се отпечатват, да бъдат на български език. Такава редакция, ако можем да направим, за да няма спор. Един програмен продукт е от различни компоненти – материални запаси, склад, отделно дълготрайни активи. И тъй като има отделно искане за отделни компоненти да бъдат на чужди езици, затова се казва „софтуерът и всички съставни части”. В никакъв случай нямаме претенции към програмния език, който очевидно не е на български. Идеята е интерфейсът и изходът на бъдат на български език.
НЕНО ДИМОВ: Аз така го разбрах и затова написах това предложение. Ако мислите, че така ще се разбере масово, както Вие го твърдите, нямам нищо против да го оттегля. Но аз го четох и го разбрах по този начин. Ясно ми е, че идеята ви е друга и затова направих предложението. Ако не приемате моя текст, нека да остане вашият. Страхувам се обаче, че не е точен.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Добре, може ли с този смисъл да бъде приет и да се помисли с колегите от Правната дирекция за някаква редакция. Това е целта. Няма никакво разминаване. Просто завършекът на Вашите думи „да са разработени” отива към документите, а не към софтуера. А предложението е самите документи да са разработени в съответствие със закона. Трябва софтуерът да е в съответствие със закона, а не документите, които отпечатва той.
Вие казвате изходните документи да бъдат на български и да разработени. Идеята е изходните документи да бъдат на български, но софтуерът да е разработен в съответствие със закона.
НЕНО ДИМОВ: Аз ще оттегля предложението, но то трябва да има по-добра редакция.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В Работната група имаше още едно съображение за интерфейса, тъй като има презумпция, че може да бъде взет по някакви други причини от други органи, а не само от данъчната администрация. Целта е той да бъде на български. Нека да помислим с колегите и да го оформим.
НЕНО ДИМОВ: Понеже моето предложение и това, което са направили вносителите като мили е едно и също, но го четем по различен начин, очевидно проблемът е редакционен. За да улесня нещата, аз ще оттегля моето предложение с молбата да се даде добра редакция и да влезе в залата тази редакция, която и двамата имахме предвид.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване § 6, както е предложен от вносителя с ангажимент да бъде направена редакционна поправка.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
По § 7 няма предложения от народни представители.
По § 8, § 9, § 10 и § 11 няма предложения от народни представители.
Има ли желаещи да се изкажат? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
По § 12 има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено. Работната група подкрепя вносителя.
Имате думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще започна с въпрос, защото, ако му бъде отговорено положително, ще си оттегля предложението. В края на изречението чета „и по реда на приложимите счетоводни стандарти”. Кои са приложимите счетоводни стандарти? Къде да ги отворя, за да ги прочета?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Това е стандартна формулировка. Приложимите стандарти за отделни групи предприятия са различни – за едни са Международните счетоводни стандарти, за другите са Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. За коя група кои стандарти са приложими е записано в чл. 22а, чл. 22б и чл. 22в. В зависимост от това в коя категория попадат, отварят и прилагат приложимите стандарти.
НЕНО ДИМОВ: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 12 е приет.
По § 13 има предложение от народния представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 14 има предложение от народния представител Нено Димов.
Имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Тук съм допуснал една грешка, която впоследствие се откри. Не отпада ал. 1, тя си остава. Просто се добавя изречение 2 към ал. 1. Съжалявам, че така се е случило. Моя е вината. Става дума за това, че годишният финансов отчет, без извършени годишни инвентаризации и т.н., това е изречението, което предлагам да се добави, защото без такъв отчет отчетът не е верен. Трябва да го има. Не можете без него да направите реално завършване на годината. Това е била целта на предложението. Ако обаче администрацията смята, че този текст не й трябва, ще го облекчим.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: С изречението, което е предложено от вносителя, че инвентаризацията се прави с цел достоверно представяне е очевидно, че ако тя не бъде извършена, отчетът е недостоверен. Въпросът е второто изречение, което е предложил господин Димов, с какво ще допринесе, ако установим, че не е направена инвентаризация и отчетът е недостоверен? Така или иначе има една-единствена административна санкция. Ако тя не е направена с или без това изречение, то поясняващото според нас натоварва текста без смисъл.
Тоест, в първото изречение е казано, че инвентаризацията се прави всяка година с определена цел. Очевидно, че ако тя не бъде направена, целта не е изпълнена.
НЕНО ДИМОВ: Ако просто се каже, че без тази инвентаризация не се приема отчета?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: От кого? От органа за управление?
НЕНО ДИМОВ: Да, задължава се и по-нататък той носи отговорност.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Има редица норми в Закона за счетоводството, при които, ако той не отчете правилно собствения си капитал, пак няма да е достоверен отчетът.
НЕНО ДИМОВ: Добре, ясно. Щом на тях им е добре, оттеглям предложението.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване § 14, както е по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 14 е приет.
По § 15 няма предложения от народни представители.
По § 16 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Има ли желаещи да се изкажат? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
По § 17 има предложение от народния представител Нено Димов. Работната група не го подкрепя.
НЕНО ДИМОВ: Не го оттеглям, но няма да го защитавам.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който подкрепя предложението от народния представител Нено Димов, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 1.
Параграф 17 е приет.
Заповядайте, господин Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Може би трябва да обясним на господин Димов нашите аргументи, за да спестим време в пленарната зала.
НЕНО ДИМОВ: Аз и в залата няма да го защитавам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Със сигурност ли няма да оттеглите това предложение?
НЕНО ДИМОВ: Приемете, че съм го оттеглил, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По § 19 отново има предложение от народния представител Нено Димов.
Заповядайте.
НЕНО ДИМОВ: Тук имам въпрос. Когато става дума за група и тя има само едно предприятие в България, за това предприятие не трябва ли да действат стандартите тук, а за другите да не трябва да действат. И да се реши от самото ръководство по кои стандарти да бъде? Не може ли самото ръководство на предприятието да реши?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Филипов, имате думата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Консолидираният отчет касае българските майки. Този закон урежда предприятията, които са по смисъла на този закон в чл. 1, ал. 2.
Идеята е отчетът на майката да бъде на същата база, на която е и консолидираният отчет. Това е записано тук. Както и междинните отчети да бъдат на същата база. Тоест, кой ще е приложимият стандарт се определя от годишния отчет и всички други отчети се изготвят на същата база. Това е записано.
НЕНО ДИМОВ: Аз не го прочетох така и затова съм направил предложението.
Оттеглям го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 19.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 20, § 21 и § 22 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване § 20, § 21 и § 22.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
По § 23 има редакция на Работната група.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Подлагам на гласуване § 23 с редакцията на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
По § 24, § 25, § 26, § 27 и § 28 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
НЕНО ДИМОВ: Оттеглям предложенията си по § 29 и § 30.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
По § 29 има предложение на Трифон Митев и група народни представители, което не е подкрепено от Работната група.
По § 30 няма предложения на други народни представители. Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Има ли желаещи да се изкажат? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Трифон Митев и група народни представители по § 29.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете на § 24 до § 30 включително с текстовете на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 31 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 31 е приет.
По § 32 има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Предлагам, когато се правят счетоводни предприятия, работещите вътре да бъдат задължени да членуват в професионални организации. Извадил съм аналогия с Лекарския съюз, въпреки че май не е удачно, защото доколкото разбирам в БСП текат дискусии това да отпадне. Но, когато има професионална гилдия, трябва да има професионален контрол. И според мен е хубаво да има подобно членство с осъществяването именно на такъв професионален контрол за качеството на работата, която се извършва, със съответните възможности за санкции. Затова съм предложил професионална организация, която може да бъде в рамките на целия Европейски съюз, не е задължително да бъде българска професионална организация.
Пак казвам, че правя аналогията с други професионални организации, които имат и определени отговорности. Без да знам обаче в България тези професионални организации имат ли такива отговорности. Така че ще помоля за коментар.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това действително беше един от дебатираните въпроси.
Господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Първо, терминът професионален счетоводител не съществува в нашето законодателство. В света и в Европа има разбиране какво е професионална организация. В България такова разписано и действащо няма.
По принцип една организация, за да бъде професионална в областта на счетоводството и одита, трябва да бъде член на Международната федерация на счетоводителите. В България има една-единствена такава организация и това е Институтът на дипломираните експерт-счетоводители. Въпреки всичко термин професионален счетоводител няма. Законът борави с термина „съставител за финансов отчет”. За специалната професия има дипломиран експерт-счетоводител, когато издържиш изпитите и съответно, когато имаш необходимия стаж и положиш клетва, имаш право да изразиш мнение върху финансов отчет и се нарича регистриран одитор, който има други функции – той е независим контрольор върху финансов отчет.
Термин професионален счетоводител няма и няма установена практика. Ако се създаде професионална организация и кажем счетоводителят да членува в нея – да, това е друго. Но такава материя, развита нормативно, няма.
НЕНО ДИМОВ: Понеже споменахте, че има само една организация, която членува в международната, по принцип това заковано ли е, че е само една, или може да бъдат много? Тоест, може да се направят такива безкрайно много. Въпрос на инициатива е да се направи?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Да.
НЕНО ДИМОВ: Ако термин професионален счетоводител няма, той може да бъде оставен само счетоводител, думата „професионален” да се махне, но да членува в такава организация. Тоест, ние можем да имаме много организации, те могат да членуват и в организации, които не са български.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Безспорно.
МАРИЯ КАПОН: Какво значи професионален? Той работи при работодател. Той не е експерт-счетоводител, който да е отвън, който да може да е със свободна професия, да членува в организация. Той може по някакви други критерии да ходи в граждански асоциации, но браншова, специфична, която да спазва правилата, и в същото време да работи при работодател и е професионалист по документ ми се струва, че няма как да стане. Защото, за да ти е главен счетоводител, трябва да има определени изисквания. Не може всеки да е главен счетоводител.
НЕНО ДИМОВ: Говорим за специално счетоводно предприятие, не говорим за главния счетоводител, който е при госпожа Капон. Към него нямам никакви претенции. (Оживление)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Този, който е на трудов договор, няма проблеми. В Англия има четири института на одитори, има безкрайно много организации. Въпрос на инициатива е и въпрос на организация по принцип. Ако в България се приеме да членува в такава организация, това означава всички счетоводители към момента да влязат към Института на дипломираните експерт-счетоводители, защото друга няма. Втората опция е да бъде създадена аналогична организация на счетоводителите, което е въпрос на развитие на практиката.
НЕНО ДИМОВ: Склонен съм да оттегля това предложение. Явно ще остане в бъдеще да се развива гражданското общество и сигурно някога ще влезе в закона. Засега го оттеглям.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Добре.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 32.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 32 е приет.
По § 33 има предложение на народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев, което не е подкрепено от Работната група, има редакция на Работната група.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Предложението на народните представители е аналогично на това, което коментирахме дотук, само че е ясно и точно записано къде да членува тази организация.
Редакцията на Работната група е чисто редакционна с цел навсякъде думата „годишните” да бъде изчистена. Тя не е смислова, а чисто редакционна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Обсъдихме преди малко този проблем. Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, заедно с редакцията на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 33 е приет.
По § 34 няма предложения от народни представители.
По § 35 има предложение от народния представител Нено Димов.
Има и окончателна редакция на Работната група.
Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Редакцията се налага вследствие на това, че в закона бяха записани само случаите, в които задължително се прави консолидация. Има три официални становища на Европейската комисия, която поддържа становището си, че в случаите, в които се прави консолидиран отчет и в които се правят изключенията, трябва да бъдат регламентирани в закон, който да транспонира Директивата и да бъде приложим от всички предприятия в една страна, независимо от приложимите им стандарти. Тъй като изчаквахме допълнителното становище на комисията, която потвърди старото си виждане, се наложи да се опишат случаите, в които предприятие се освобождава от изготвяне на консолидиран отчет, който изцяло съответства на Седма европейска директива.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Каква е разликата между двата текста?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: По същество като съдържание са еднакви, но с оглед по-голяма прецизност, за да станат по-читаеми са отделени като отделни членове. По същество като съдържание са еднакви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване редакцията на § 35 в редакцията, предложена от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 35 е приет.
По § 35 има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията.
НЕНО ДИМОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има и предложение на Трифон Митев и група народни представители, което също не е подкрепено от Работната група.
Предложението на народния представител Петър Кънев е подкрепено по принцип от комисията.
Има и предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено по т. 2 и не е подкрепено по т. 1.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Не мога да разбера защо не се приема дружествата, които съставят годишни финансови отчети и не подлежат на задължителен финансов одит, да представят към годишния финансов отчет счетоводен доклад с констатации за спазването на прилаганата счетоводна политика, изготвен от регистриран одитор.
Няколко пъти казвах, че много важно е да защитим малкия акционер. Тоест, съдружникът в предприятието, от една страна, и от друга страна фиска. Мисля, че това е една добра възможност, която се дава с този текст.
За предприятията, които са по програма на Европейския съюз също смятам, че текстът е много хубав и няма причина да се отхвърли, но с удоволствие бих чула каква е позицията на Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Това, което предлага госпожа Капон е изцяло ново за българската практика. Досега такова изискване не съществува. Има няколко аспекта на този въпрос.
Първият е: какъв е този доклад, по силата на какво се изготвя? За одита е ясно – одитът се изготвя по Международните одиторски стандарти, делегирани по правомощия на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Има писани правила, разработени от Международната федерация, утвърдени в България и действат. Този доклад не е ясно на каква база се изготвя, каква е неговата цел, каква е отговорността, какво преследва.
И второто, което трябва да кажем, е, че досега такова изискване няма. Това означава предприятията, които не подлежат на одит, да им бъде вменено допълнително задължение да наемат одитор да изготви такъв доклад.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, това е одиторският доклад за преглед на финансовия отчет. Разбира се, това е ново за България, но при всяко положение, ако ще вървим към въвеждането на правила с Европейския съюз, трябва наистина да се грижим за фирмите, които имат малки съдружници. Тоест, там, където имаш 5%, 3%, 7%, ти не си на одит. Независимо от това какви са сумите на активите на баланса, които ще приемем след малко, е добре да го има. Това, първо, не струва много пари, но прави една допълнителна защита. И аз лично не виждам проблем това да се направи.
Струва ми се, че това е вариант. Практика е в Европа това да се прави. Тоест, има го. И това е единствената защита на малкия съдружник.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Може би като европейска практика това е правилно, но нека да вървим стъпка по стъпка и тази тема да остане за догодина, ако господа експерт-счетоводителите не възразяват.
МАРИЯ КАПОН: Няма да оттегля предложението си, защото в първата част е подкрепено.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: По втората част на предложението на госпожа Капон, която е подкрепена, аргументът, който беше изразен вчера, беше, че това е задължение по професионални стандарти. Искам да кажа на народните представители, че такова изискване в професионалните стандарти няма. Няма абсолютно задължение, когато се консолидира една група, всички предприятия в нея да бъдат одитирани. Практиката е следната. По принцип трябва да имаш достатъчна степен на сигурност, което предполага огромната част от предприятията, да одитираш голямата част, а на някои по-несъществени и по-малки предприятия, да правиш преглед. Целият проблем е, че това е въпрос на договаряне, тоест това е преценка на всеки одитор, когато той трябва да завери консолидиран отчет, на кой да направи одит, на кой да направи преглед. Ако се запише този текст в закона, това означава да задължим всички предприятия да направят одити преди да бъде извършен консолидираният отчет, което не е задължение по стандарт. Няма такова изискване. Ако той не държи да има достатъчна степен на сигурност и не направи одит на по-голямата част от одитирания отчет, той ще сложи резерва, разбира се.
МАРИЯ КАПОН: Кажете го в прав текст, господин Велинов, защото аз имам усещането, че вие се опъвате против одита по всякакъв начин. И предишния път го казах. Как ще дадат консолидиран баланс, в който не всичко е заверено. Аз си представям как трябва да си сложа подписа и да нося отговорността върху нещо и трябва да запиша резерви. Това в крайна сметка е и референция.
Наистина не мога да разбера дали работи за бизнеса като бизнес, в логиката, че той, когато има заверен баланс, това за него е най-голямата референция. В годините, в които не съм била задължена, съм го правила по собствено решение, защото смятам, че това е най-голямата ти референция за това, че си имал добър баланс. И не мога да разбера защо трябва да махнем този текст. Бил е подкрепен от Работната група, сега пак сме срещу него.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще подкрепя госпожа Капон. Изненадва ме нейния професионализъм в областта на одита.
Господин Филипов е прав, че няма формални изисквания в никакъв нормативен акт да се прави одит на индивидуалните отчети, когато се прави консолидация. Но това се извлича като задължение от всички други разпоредби на одиторските стандарти. Не може един одитор да подпише консолидиран отчет, който е сбор от много цифри на много други отчети, без да е прегледал тези индивидуални отчети.
Мисля, че тази практика да бъдат одитирани индивидуалните отчети съществува и в момента. И този текст в закона само би затвърдил една добра практика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Славков, имате думата.
БИСЕР СЛАВКОВ: Само още една добавка в този контекст в подкрепа на това, което се каза, че когато се проверява един консолидиран отчет, очевидно трябва да се видят и отчетите на всички участващи предприятия в тази консолидация. И при сега действащия стандарт фактически одиторът – забележете – е длъжен да изкаже резерв по отношение на ония предприятия, които не са били заверени.
Благодаря ви.
МАРИЯ КАПОН: Аз искам да кажа нещо от практиката. В момента, в който искаш да подадеш дружество, примерно холдинг, който има консолидиран баланс или каквото и да било, и идва чуждестранен инвеститор, който иска да го закупи, той си наема одиторска компания, от една страна, от друга страна – наема си юридическа компания. И когато види един баланс с резерв, който записва един одит, разберете, че това създава огромен проблем. Няма как да обясниш на французина или на който е дошъл, че има резерв. За него резервът означава, че нещо не е в ред, нещо не е догледано. Това не помага на бизнеса. Повярвайте ми, това за мен е абсурден текст, в който одиторът ще запише резерв, защото няма как след като не е видял цифрите да си сложи подписа. И в момента, в който тръгнеш да правиш джойнт венчър и показваш баланс и отчети, вместо това да ти е референцията, се оказва, че то ти е минус.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, госпожо Капон, да не подкрепям Вашето предложение за ал. 3, защото с нея се въвежда една задължителност всички индивидуални финансови отчети да бъдат подложени на одит. Добрата практика не е такава. И нищо не пречи този, който желае, да си направи такъв независим финансов одит. Не съм склонна да подкрепя Вашето предложение, защото то противоречи на интересите на бизнеса, а именно задължителната сила, с която Вие бихте искали да бъдат подложени на одит тези индивидуални финансови отчети.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преминаваме към гласуване.
Има предложение от народния представител Нено Димов, което е оттеглено.
Има предложение от Трифон Митев и група народни представители.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Мария Капон, както е дефинирано от Работната група, а именно подкрепя предложението по т. 2 и не подкрепя предложението по т. 1.
Подкрепям на гласуване предложението на Работната група.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението на народния представител Петър Кънев е подкрепено по принцип от Работната група, няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група за § 36 в редакцията, в която е отчетено и предложението на народния представител Мария Капон.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: А предложението на господин Петър Кънев?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: То е подкрепено по принцип и не се гласува.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: По принцип е подкрепено, но нивата са различни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кънев можеше да каже, че той смята, че не открива себе си в редакцията на Работната група и да поиска гласуване. Тъй като господин Кънев не иска гласуване, затова не ме го гласували.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Подкрепено е по принцип и е отразено в § 43. Така пише. Само че там е записано съвсем друго нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Като стигнем д о § 43, ще си кажете мнението, господин Кънев.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група за редакция на § 36.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.
По § 37 няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 37 е приет.
По § 38 има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
НЕНО ДИМОВ: Тук имам направо призив да не подкрепяме да се публикува годишния доклад за дейността. Каква информация носи той, за да бъде публикуван и да е публично достояние, както и следващия консолидиран доклад. Когато става дума за финансовите отчети ясно е защо трябва да бъдат публикувани. Но когато говорим за дейността, защо те трябва да бъдат публични? Какво налага тяхната публичност? За финансовите е ясно, няма проблем, но когато става дума за доклад за дейността, защо той трябва да бъде публичен? След като е публичен, ние не караме ли публично да има неща, които могат да представляват и определен вид тайна.
Моето предложение е в тази посока и бих искал да бъде обяснено и ако може да бъде подкрепено, защото не мисля, че това е в интерес на който и да било.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Предложенията за отпадане на алинеи от този член касаят съвсем друго. Годишният доклад за дейността е в ал. 1, където няма предложение.
НЕНО ДИМОВ: Моето предложение е да точно по ал. 1. На практика, ако отпадне този текст, мога да си оттегля втората част от предложението.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Годишният доклад за дейността е в Директива № 4, чл. 47: „Годишният отчет, който е надлежно заверен, заедно с годишния доклад за дейността, заедно с мнението на лицето, което е отговорно за одита, трябва да бъде публикувано по реда на Първа дружествена директива”, което значи Търговския регистър.
Само едно уточнение за господин Димов, че малките предприятия, както сме ги нарекли, за да не бъркаме терминологията с облекчената финансова отчетност, нямат задължение да изготвят годишен доклад. Респективно няма да го публикува, защото нямат такъв. За всички други това е абсолютно публична информация.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Димов е проевропейски настроен и оттегля предложението си.
НЕНО ДИМОВ: Заедно със следващите две.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване текста на § 38 с редакцията на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 38 е приет.
По § 39 има предложение от народния представител Нено Димов, което е оттеглено.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 39.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 39 е приет.
По § 40 няма предложения от народни представители.
По § 41 има предложение от народния представител Нено Димов, което също е оттеглено.
По § 41 има редакция на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфи 40 и 41 са приети.
По § 42 има предложение от народния представител Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Който подкрепя текста на вносителя за § 42, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 42 е приет.
По § 43 предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от Работната група.
Има предложение от народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев, което не е подкрепено от Работната група.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
Предложението на народния представител Петър Кънев е подкрепено по принцип.
И Работната група е предложила редакция на § 43.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: И тук вече възниква въпросът, след като в чл. 38 се приемат критериите, по които много дълго спорихме и пише, че е отразено в § 43, там вече четем други цифри. Ако така трябва да процедираме, аз си оттеглям предложението по § 43 и искам да се отрази предложението по § 38. Трябва да работим с еднакви критерии. Защото това предложение 2 млн. и 4 млн. лв. беше първото предложение на Министерството на финансите. Това беше тяхното предложение. След което настана един конфликт, всички знаем за тази ситуация. След което те го вдигнаха още два пъти нагоре, за да се изтъргува на по-ниско ниво.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това не е вярно.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз държа да го кажа за протокола.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За протокола, господин председател, от Министерството на икономиката и енергетиката поискаха най-високите…
ПЕТЪР КЪНЕВ: Връщаме се към темата. Моля ви в § 43 да бъдат критериите от § 38. Мисля, че вчера на Работната група надълго коментирахме темата. Безумие е да вдигнем толкова много критериите за фирми. И не това е драмата на българския бизнес, че няколко хиляди фирми годишно плащат по 1000 лв., за да имат одит. В цяла Европа това е така.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Кънев, дайте числата, които предлагате.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Те са написани в предложението по § 38.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Как искате да звучи, за да можем да го гласуваме.
МАРИЯ КАПОН: В първа точка балансовата стойност на активите трябва да стане 1,5 млн., както е по предложението на г-н Кънев по § 38, а нетните приходи от продажби за годината трябва да бъдат 2,5 млн. лв.
Ако бъде гласувано предложението на господин Кънев, аз си оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Филипов, имате думата.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Моето изказване е от две части.
Първото. Преди малко нямах възможност да отговоря на госпожа Капон. Много държа да кажа това, което ще кажа сега. Министерството на финансите изцяло подкрепя одиторската професия и Института на дипломираните експерт-счетоводители в България. Тя е най-силната професия (говоря професионално) от гледна точка на одит и счетоводство и единствената професионална организация. И е пълно самоубийство държавата да не се подкрепя да не развие единствената професионална организация.
Трябва задължително да кажа това, защото може би госпожа Капон и някой друг е останал с впечатлението за някакво противопоставяне, което абсолютно не е вярно. В момента се дискутира нещо друго. Това са предприятия, наречени предприятия, които използват облекчена отчетност, за да не бъдат малки и да не се бъркат със закона. За тях е предложена група облекчения, които трябва да бъдат казани, тъй като одитът е едно от тях. Тоест, въпросът с одита е комбиниран с няколко други и просто трябва да се вземе комплексно решение.
Това, което е предоставено на тази група предприятия, е свързано с изготвянето на съкратен финансов отчет, свързано е с освобождаване от годишен доклад за дейността, за който попита господин Димов. Освободени са от консолидация в определени случаи и са освободени от задължителен независим финансов одит. Тоест, те имат някаква група облекчения.
Предложението, което е направено, е съгласувано и подкрепено в контекста на облекчаване на малкия бизнес, както стана дума от Министерството на икономиката и енергетиката, от работодателски организации и Асоциацията на индустриалния капитал, подкрепено е от Комисията по европейска интеграция. Също така облекчение за критерии 2 и 4 млн., а не 3 и 6 млн. има от една счетоводна организация.
МАРИЯ КАПОН: Коя?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Въпросът, който трябва да се реши е дали тези предприятия и къде е прагът, да имат облекчена отчетност, дали одитът трябва да бъде разделен (това също е подход), тоест да бъдат по-големи критерии, което е нелогично и не може да бъде подход. И дебатът трябва да върви в посока за тяхната финансова отчетност и за техните задължения като цяло.
Критериите бяха еднакви. Трябва да се прецени докъде е приемливо да имат облекчена отчетност – дали 1,5 млн. или 2,5 млн., дали 3 и 6 млн., дали 2 и 4 млн., дали 1 млн. и 2 млн. Това са критерии, които трябва да прецени народното представителство.
Нашата единствена молба е стъпката между активите и нетните приходи от дейността да бъде два пъти, каквато винаги е била в България, каквато е в Европейската директива.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма такава.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин председател, има предложения, нека да гласуваме. Вчера цял час говорихме по тази тема. Аз не виждам какъв е проблемът вместо да е 2 млн. да бъде 1,5 млн. По този начин облекчаваме фирмите. Разберете го всички.
И аз съм правил одити и знам колко полезно и хубаво е това. И не мога да разбера защо вие не искате одит?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Защо трябва да задължите фирмите? Като ви е полезно, правете си го. Защо трябва да е задължително за всички?
ПЕТЪР КЪНЕВ: То и за вас е полезно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз ще кажа само това, че няколко пъти дебатираме по този въпрос. Още на първото четене дебатирахме. От Министерството на финансите няма никакъв логичен отговор по отношение определянето на тези критерии.
Искам да кажа, че един одит е полезен, стига да можеш да ползваш одитора така, както трябва. То е във връзка и с данъчните ревизии, във връзка и със счетоводната политика, и с още много неща, които могат да се кажат.
Затова предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Тъй като декларирахме на господин Кънев, че сме му приели решението, ще подложа на гласуване най-напред приетото му решение, тоест текстът на Работната група с цифрите – балансова стойност на активите към 31 декември 1,5 млн., нетни приходи от продажби за годината 2,5 млн., средно число за персонала 50 души.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 8.
Предложението се приема.
Какво да правим с останалите предложения?
НЕНО ДИМОВ: Оттеглям го.
МАРИЯ КАПОН: И аз го оттеглям.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Трябва да гласуваме предложението на народните представители Петър Мръцков и Трифон Митев.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
С това приехме и § 43.
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Искам да помоля народните представители само за една минута внимание. Установихме, че в сега действащото законодателство липсва легална дефиниция на понятието „предприятие майка”. Говорих с колегите и те казаха, че това понятие е дефинирано единствено в Счетоводните стандарти. Затова ви предлагам комисията да приеме допълнителна точка 16, която да казва: „16. „Предприятие майка” по смисъла на този закон е…” и се дава дефиницията в съответния стандарт, който не е нормативен акт.
Ако сте съгласни, ние ще допишем, че се приема допълнително.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Терминът „предприятие майка” е вкаран в подобен начин нарочно, без да му се дава дефиниция, защото предприятие майка има четири случая, в които е предприятие – чл. 37, където е записано „предприятие (предприятие майка) съставя консолидиран отчет, когато има четири случая…” и оттам нататък се ползва този термин.
АНГЕЛ САВОВ: Няма значение. Трябва да го има като понятие поне в един закон. Ние го нямаме в момента в нито един закон.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Само че трябва да са дадени много хипотези, които на практика са въведени по този начин в закона.
Нека да го обсъдим.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз имам подозрения, че ще функционираме и без дефиниране на понятието.
По § 44 няма предложения от народни представители.
Има ли желаещи да се изкажат? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 55 е приет.
По Преходните и заключителни разпоредби има само редакционни предложения, няма предложения на народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Преходните и заключителни разпоредби са приети.
С това приехме за второ четене и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.

Колеги, преминаваме към четвърта точка в дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 Г.
Господин Дацов, имате думата да представите Отчета по бюджета за 2005 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще представя на вашето внимание Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г.
Би следвало да се подчертае, че прилагането на последователна и гъвкава фискална политика е в основата на успешното приключване на Бюджет 2005 г., както и на постигането на фискалните цели и критерии, договорени с допълнителния меморандум за икономическа и финансова политика между Република България и Международния валутен фонд. Стабилната и предвидима икономическа среда е в основата на икономическия растеж, като постигнатият реален ръст на БВП за 2005 г., е над 5,5%. Подобреният инвестиционен климат намери отражение в неколкократното повишаване на кредитния рейтинг на Република България през 2005 г. от международните рейтингови агенции, като мотивите за това са стриктната фискална политика и намаляването на държавния дълг.
Рисковете пред макроикономическата стабилност на страната през 2005 г. бяха свързани основно с външните фактори, нарастващия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, сериозно повлиян от значителното поскъпване на енергийните носители на международните пазари. С цел забавяне темпа на нарастване на вътрешното търсене правителството предприе мерки за затягане на фискалната позиция и формиране на бюджетен излишък, който частично да компенсира отрицателното салдо по текущата сметка.
Сериозен натиск върху изпълнението на бюджета за 2005 г. оказа необходимостта от осигуряване на значителни по размер допълнителни средства за преодоляване на последиците от кризисната ситуация, породена от наводненията през пролетта и лятото на 2005 г., както и от други неотложни и приоритетни разходи.
Изпълнението на Бюджет 2005 бе в условията на противоположно въздействие, от една страна, необходимостта от стесняване на фискалната позиция, а от друга страна, на необходимостта от осигуряване на допълнителни средства в очертаните по-горе области.
Негативното развитие на дефицита по текущата сметка наложи прилагане на рестриктивна бюджетна политика по отношение на публичните разходи и спестяване на част от преизпълнението на бюджетните приходи. По този начин бюджетното изпълнение бе част от предприетите мерки за адаптиране на провежданата икономическа политика към настъпилите промени в икономическата среда.
Едновременно с това политиката по отношение на бюджетните разходи имаше за цел оптимално разпределение на бюджетните ресурси за осигуряване финансирането на най-неотложните и приоритетни разходи за 2005 г. Това наложи одобрение на допълнителни разходи през 2005 г. основно по пътя на вътрешното преструктуриране и пренасочване на освободен ресурс от едни бюджетни системи към други, съгласно определените приоритети от правителството.
Общата сума на приходите по консолидираната фискална програма за 2005 г. е в размер на 18 млрд. 12 млн. и 100 хил. лева или 110,7% изпълнение на годишната програма.
Събраните приходи по консолидирания бюджет за 2005 г. представлява 42,9% от БВП, срещу 41,1% за 2004 г. В сравнение с предходната година са постъпили 2 млрд. 156 млн. и 800 хил. лв. повече, като е постигнат ръст от 13,6%, главно в резултат на по-високите нива на вноса в страната и рязкото увеличение на цените на петрола, както и на повишаване събираемостта на държавните вземания, дължащо се на подобряване работата на данъчната и митническите администрации.
През 2005 г. настъпиха и значими по размер еднократни приходи от продажби на държавно и общинско имущество и от държавни такси.
Разходите по консолидирания бюджет за 2005 г. представляват 39,8% от БВП и като относителен дял са почти на равнището от 2004 г. – 39,7%.
Общият размер на извършените разходи е 16 млрд. 678 млн. 500 хил. лв., а лихвените плащания възлизат общо на 685 млн. и 600 хил. лв., или 1,6% от БВП, срещу 1,8% за 2004 г. Съответно нелихвените разходи на 15 млрд. 992 млн. 900 хил. лв., или 38,1% от БВП.
Разгледани по функционален признак с най-голяма тежест в разходите по консолидирания бюджет са разходите за функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”, които представляват 13,4% от брутния вътрешен продукт. След тях се нареждат разходите за функция „Отбрана и сигурност” – 5%, функция „Здравеопазване” – 4,8% от БВП, и функция „Образование” – 4,3% от брутния вътрешен продукт.
Към 31.12.2005 г. се отчита значим бюджетен излишък на касова основа по консолидирания бюджет – 1 млрд. 333 млн. 700 хил. лв., като основните фактори за неговото формиране са значителното преизпълнение на бюджетните приходи и съответно предвидимата политика по отношение на разходите.
Фискалният резерв към 31.12.2995 г. по текущи валутни курсове нарасна до 4 млрд. 511 млн. 600 хил. лв. и е гаранция за стабилността на икономиката и защита срещу възникване на евентуални рискове за изпълнението на бюджета за текущата година.
Отчетените резултати за изпълнението на консолидирания държавен бюджет за 2005 г. потвърждават извода, че на практика е постигната една от основните цели на фискалната политика – поддържане на стабилна, предвидима фискална устойчивост и подкрепа на макроикономическата стабилност като основа за стабилното и устойчиво икономическо развитие.
Това е накратко. Благодаря за вашето внимание. Аз и колегите бихме отговорили с удоволствие на въпросите, които имате по предоставения Отчет на държавния бюджет на Република България за 2005 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Дацов.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Господин Дацов, бихте ли споменали още веднъж колко са приходите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: 18 млрд. 12 млн. 200 хил. лв., или 110,7% спрямо годишната програма.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
И на тази база каква ви е прогнозата за 2006 г.?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Положителна, господин председател. (Оживление)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това, че е положителна, е добре. Някаква екстраполация да направите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Точно в момента не бих могъл да кажа номинална сума, но ще има съпоставимо изпълнение на ниво на превишението. Тоест, очакваме да финишираме около 3,3 – 3,4% от брутния вътрешен продукт, което е почти на същото ниво, както и в 2005 г.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И като го екстраполираме за 2007 г., колко ще излезе?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Два процента.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Исках да уточним тези неща.
Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат? – Не виждам.
Има становище на Сметната палата, което ще бъде приложено към протокола. Председателят на Сметната палата отсъства от София и по тази причина го няма на заседанието.
Преминаваме към гласуване, като отчитаме двата гласа „въздържал се” на господин Нено Димов и госпожа Мария Капон.
Който е за, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Отчетът е приет.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.


(Закрито в 17,20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ



Стенограф:
Н. Иванова