Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
18/12/2006
П Р О Т О К О Л
№ 43
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 43
На 18 декември 2006 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Литва за избягване на двойното данъчни облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите на имуществата.
2. Обсъждане на промени в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г., предложени от Международния валутен фонд.
3. Обсъждане на Коментар на Европейската комисия по Законопроекта за безмитната търговия.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред за днешното извънредно заседание съдържа четири точки:
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Литва за избягване на двойното данъчни облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите на имуществата.
2. Обсъждане на промени в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г., предложени от Международния валутен фонд.
3. Обсъждане на Коментар на Европейската комисия по Законопроекта за безмитната търговия.
Има ли против този дневен ред? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЛИТВА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНИ ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ НА ИМУЩЕСТВАТА.
Заповядайте, господин Кадиев, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимно изгодното сътрудничество и нормите на международното право. Подписаната спогодба е съобразена с определени директиви на Европейския съюз, свързани с данъчното облагане с оглед бъдещия статут на Република България като страна – членка на Европейския съюз. По този начин тя отговаря на изискванията и е адекватна спрямо останалите държави с оглед предстоящото присъединяване на нашата страна в Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Колеги, имате думата. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване законопроекта.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към втора точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОМЕНИ В ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г., № 602-01-93, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31.10.2006 Г., ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД.
Текстовете са ви раздадени. Искаме да чуем мнението на комисията. Ясно е, че сроковете са много кратки, но държа комисията да си каже мнението по това предложение.
С две думи, искат при отсъствие на значително и трайно свиване на дефицита по текущата сметка тогава бюджетните системи да получат право да са над 90 на сто от парите, които им се отделят. И второто условие е излишъкът да е над 2%. Тоест, събират две неща.
Другото е въз основа на баланса през последните 12 години, устойчив висок ръст на покритие на баланса с преки чуждестранни инвестиции, несъздаващи външен дълг. Това вероятно може да изпълним лесно. Но думичката „и” между двете условия, означава, че искат да са изпълнени и двете неща.
Освен това искат, ако има влошаване по текущата сметка 90 на сто от излишъка да отиде във фискалния резерв.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първо, чисто технологично докладът за бюджета е готов или не е готов?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Готов е и раздаден днес.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи тези промени не се вписват в редакционните възможни, които можем да направим, след като е приет докладът. Но това само го вметвам като реплика.
Какво би станало, ако напишем тези текстове или ако не ги напишем? Когато разсъждавахме какъв текст да сложим относно тези три казуса и как да ги обвържем с дефицита по текущата сметка, ние предложихме на финансовия министър, обвързвайки ги с дефицита по текущата сметка, да ги обвържем и с инвестициите, които пък покриват този дефицит. И стигнахме до едни приемливи текстове, които са написани в сегашния вариант на доклада на бюджета, който сме приели.
Тези добавки според мен с нищо не променят ситуацията, каквато тя е. Доколкото си спомням, ние там сме записали, че при влошаване и при липса на покритие на това влошаване, тогава се случва това. Те ни предлагат да бъде, когато няма подобряване или при недостатъчно чужди инвестиции, които да покриват този дефицит.
Според мен, за да не разбъркваме докрай чисто процедурно нещата, защото по моя преценка вече няколко пъти сме на ръба на конституционните си правомощия, влизайки в един или друг закон след работа на комисията, бихме могли да оставим сегашните текстове. Ако се случат такива хипотези, които много трайно влошават нещата, ще се задейства сегашния текст. Това първо. И второ, ако е необходимо, бихме могли, когато констатираме това, а то няма да е по-рано от първото полугодие, защото няма как да констатираме такива тежки хипотези и отклонения, преди да е излязъл 6-месечният отчет.
Така че аз мисля, че не би било фатално, ако ние оставим без последици това предложение, а се концентрираме върху доклада с тези обяснения, че нищо не ни пречи да изпълним тези ангажименти и при приетите текстове, а ако се наложи, след първото полугодие можем да добавим нещо или да вкараме изричен текст. Колкото и да е трудно променянето на Закона за бюджета, когато става въпрос за Преходни и заключителни разпоредби, можем да го направим.
Това са моите съображения.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз искам само да кажа, че ще гласувам против това, тъй като трябва да ви напусна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
И аз имам аргументи по същество. Вижте, колеги, когато има повече чужди инвестиции в икономиката, дефицитът става по-голям. Това е логично, това виждаме навсякъде в Източна Европа. Така че аргументът е излишъкът по финансовата сметка да покрива дефицита по текущата. Може дори да е нараснал дефицитът по текущата, но той, ако е покрит от излишъка, няма проблем. Това е коректният запис. Всичко друго не е коректно.
Това е моето предложение към вас, защото би се получила следната ситуация. Представете си едно успешно правителство, успяло да докара много инвестиции в България, голям дефицит по текущата сметка, което казва: голям проблем. А ако дефицитът е покрит от излишъка, то проблем на практика няма. Което сме го говорили с Международния валутен фонд.
Така че, ако записваме нещо, аз предлагам това и бих го подкрепил. Нищо друго не бих подкрепил, извън това предложение, което беше направено от господин Цонев, но в друг контекст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Други колеги? - Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Този текст, уважаеми колеги, според мен говори най-напред за следното, че в момента съществуващият дефицит е лош. Това е констатацията и на тази база се прави предложението.
Верни са констатациите, че дефицитът се покрива със съответните показатели по капиталовата сметка, обаче тук се има предвид евентуално закъсняващият ефект, ако наистина тези инвестиции генерират някакви бъдещи възможност, би трябвало да окажат пряко влияние върху износа и оттам върху подобряването на самата текуща сметка. Точно това има предвид, според мен Международният валутен фонд.
Аз смятам, това е лично мнение, че бихме могли до известна степен да удовлетворим исканията на Фонда, а не да показваме мускули, защото все пак не е достойно така. Ние вече нямаме споразумение с тях, няма да имаме след няколко месеца. Дали това ще е добре за нас или не още не се знае. Може при сегашния текст думата „влошаване” да бъде заместена с „липса на подобрение”. По същия начин бихме могли да отговорим частично на техните искания. Защото в тяхната формулировка има твърде неясни дефиниции, които не биха могли да бъдат определени количествено. Това „значително и трайно свиване на дефицита” е само едно вербално изразяване на някакво състояние. Колко значително и колко трайно? Това касае тенденции, касае темпове, касае устойчивост във времето, за колко месеца и т.н. това ще предизвика до известна степен и субективно количествено оценяване на тези характеристики.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не знам какво правим тук, но аз съм меко казано възмутен. Коментираме по същество хубаво ли било или било лошо. Откога Международният валутен фонд – това не е популизъм, това не е някаква позиция, която да е националистка, да е не знам каква, каквато може да се формулира, но поне засега те си правеха труда да прекарват нещата през правителството. Даваха някакви идеи на правителството или разни организации в страната – либералстващи или не знам още какви, правеха коментари и вкарваха нещата. Международният валутен фонд субект ли е, който може да прави предложения, които да влизат в парламента на една суверенна държава, която след десет дни влиза в Европейския съюз? И ние сега тук да седнем и да умуваме, и да свикате Комисията по бюджет и финанси на базата на това не знам как да го нарека, на чужд език представено и преведено... Това е скандална работа, бе хора! Аз просто нито ще гласувам, нито искам да остана повече на заседанието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Шопов, явно объркахте залата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Той много рядко идва и гласува напоследък, така че ...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирате, че Фондът не си е позволил да прати писмо до парламента. Върви се по механизма чрез комисията. Ако комисията сметне, че това е нещо, което можем да отразим, ще го отразим. Другото просто е неподходящо за тази среда и за тези традиции.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: С това, което каза господин Имамов, аз не съм съгласен, защото това променя в известна степен хипотезата 90 на сто – сто на сто. Защото е казано „при липса на подобрение”. Моята лична прогноза е, че подобрение по текущата сметка няма да има. И тази година няма. И не бихме могли да го очакваме по никакъв начин. Дай Боже, но моята лична прогноза е, че няма да има. Записът „при липса на подобрение” моментално предопределя 90 на сто разходи. Аз не искам да го предопределяме, защото дали ще са 90 или 100 процента зависи от много други неща, освен от влошаването на дефицита по текущата сметка – дали са достатъчно чуждите инвестиции, дали влошаването е голямо или малко, дали имаме голям бюджетен излишък. Представете си догодина пак 3% годишен излишък. И ние казваме тук 90%, защото дефицитът по текущата сметка се е увеличил. Има резон макроикономически, но да го заковем ли така?
Аз мисля, че ако сложим „при липса на подобрение”, отиваме на 90 процента. За мен е почти сигурно. По тази причина, а не по макроикономически съображения основно смятам, че не бива така да го заковаваме, а да оставим опцията да реагираме според случая.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Господин председател, доколкото аз разбирам, въпросът не е от гледна точка на икономическия анализ, а на чисто политически отговор на искането на определени институции. Ако е така и надделява второто, нормално е да търсим друг текст, друга редакция, която да ни дава по-широка възможност. Да си правим изводи, без да се базираме на това, че 2007 и 2008 г. ще има наистина увеличаване на чуждите инвестиции, това не е нормално. От друга страна, че тези чужди инвестиции ще доведат до влошаване, това също, доколкото виждам, никой не го оспорва.
Но господин Имамов засегна една друга тема. Тя е свързана с това какъв е типът на тези инвестиции в бъдещото генериране на доход. Това е коренно различно да гледаме какъв е смисълът, логиката на тези инвестиции. И затова моето предложение е да търсим текст, който да ни дава възможност да не бъдем груби с фонда, но същевременно да оставим възможностите за опериране.
Така че и крайното решение да отхвърлим изцяло предложенията, мисля, че няма да е коректно към Фонда. А и търсенето на текст, който да има логика, свързана със същността на инвестициите, дава една по-голяма гъвкавост.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: На всички стана ясно, че в последния момент, в последния час, бюджетът е изваден, по молба на Министерството на финансите се събираме на тази среща. Според мен трябва много внимателно да си дадем отговора, че е много късно чисто технологично да правим каквито и да са промени оттук нататък. Утре започваме да гледаме бюджета, тази вечер тепърва да търсим някакви текстове, които ще съгласуваме или не, според мен е късно.
И моето предложение е да си остане сегашният текст, да не пипаме нищо, защото не знам, ако направим някакви промени сега, дали те не объркват технологията на разписването на бюджета.
Темата е деликатна. Бягам от емоциите на колегата Шопов, но чисто технологично вече е безсмислено да търсим варианти. Аз съм против всякакви промени, но трябва много внимателно да се обосновем защо.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, ние си имаме бюджетна процедура. Уважаваме всички Международния валутен фонд, но те са закъснели със своите предложения. И трябва да отчетем, че са закъснели. Ако са искали да ги направят, да са ги направили по-рано. Уважаваме Фонда, той е международна и важна институция, но те трябва да уважават и нашата бюджетна процедура. Аз сега се запознавам с тези предложения. Ако те са внесени много по-рано, защо не сме ги разгледали по-рано.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те са отскоро тук.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Е, значи вече е късно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Аз имам въпрос към заместник-министър Кадиев – дали своевременно Министерството на финансите е предоставило нужната информация на Международния валутен фонд или и действията на Министерството на финансите са закъснели, от което и реакцията на Международния валутен фонд?
Категорично заставам срещу тези предложения и ще гласувам против.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз бих могъл да Ви отговоря, тъй като преговорите продължават. В петък те се срещаха и с мен. Поставиха тези искания. Така че преговорите не са встрани от парламента и от тази гледна точка фондът преговаря с държавата България. И преговаря с водещите институции. Няма нещо криминално, просто сега мисията е тук и сега се водят преговорите. Не бихме могли да имаме претенции към Министерството на финансите. В петък вървеше процедурата по търсене на някакво решение. Разбирам, че днес Фондът е дефинирал тези текстове и както виждате ние обсъждаме доколко това може да се приеме.
Тук думи като „диктат”, „робство” и т.н. не са сериозни и са неуместни за тази сграда.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да обясня с няколко думи какво всъщност иска Фондът.
Първата ни среща с тях беше в сряда, на която те ни помолиха да им дадем текста, който е за § 73 от Преходните и заключителни разпоредби. Дотогава явно не бяха вникнали в него. Видяха го и поискаха да има по-строг текст, който по един или друг начин, вместо „при влошаване на дефицита”, да бъде записано „при липса на трайно подобряване”. Проблемът е, че дефицитът тази година се очертава около 14,5%. По техни прогнози догодина ще бъде вероятно около това ниво. И тогава те поставят въпроса: Какво става, ако догодина има точно същият дефицит, който има и тази година? Дали това е влошаване на дефицита или не е влошаване на дефицита? И правителството ще има ли право да отпуска тези 10% или няма да има? Това е първото нещо.
При което те в стремежа си да се гарантират максимално, такива са указанията им от Вашингтон, освен да искат 2% излишък, задължително да искат и максимално рестриктивна фискална политика, въз основа на този висок дефицит по текущата сметка.
Второто нещо, което искат, е дори да има 2% излишък, при положение, че има влошаване на дефицита по текущата сметка, допълнителните пари, които държавата събере над 2-та процента излишък, да бъдат задържани 90% и само до 10% да бъде гъвкавостта.
В момента текстът е записан по малко по-друг начин – при положение, че има влошаване на дефицита с 20%, правителството задържа във фискалния резерв 75%. А те искат да задържат 90%. Над двата. Двата са гарантирани. Говорим на двата процента. Може да имате много добро изпълнение на приходната част, но въпреки всичко да имате влошаване на дефицита по текущата сметка, при което те казват: въпреки че събирате много приходи, и 5% излишък да съберете, от тези допълнителни 3% над двата, можете да изхарчите само 10%. Даже в един по-първоначален вариант, искаха 100% да задържим. Това е гъвкавостта на правителството, която те допускат.
Това е целият въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Смятам, че за нас като България, не говоря като управление, а като политици е по-изгодно, ако има преизпълнение над тези 2%, парите да се използват за връщане на външен дълг, отколкото да се пълни фискалния резерв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Почти целият фискален резерв може да се ползва за връщане. Прав сте, но отиде ли там, може да се използва горе-долу само за това. За друго не може да се ползва.
Аз си признавам, че съм смутен от това, че критериите не са ясни. И аз им зададох въпроса кое е значително и кое трайно, тъй като значително е примерно два пъти да падне. Много трудно е да се дефинират тези критерии. И при това положение дали ще е 90% или ще е 100% горе-долу няма разлика, тъй като двата процента се запазват. Не се слага ограничение. Ако излишъкът е 4%? Колкото и да е излишъкът, ще имаме право да ползваме само 10% от него, което разбирате, че е прекалено символично. Дали ще е 90 или ще е 100 няма да има голяма разлика.
Мисля, че можем да се отнесем с разбиране към исканията на фонда. И ако оперативната ситуация наложи, може да се стигне до преразглеждане на бюджета. Но на етапа, на който сме в бюджетната процедура, според мен е по-разумно да не пипаме повече. На миналото заседание отново внасяхме промени в бюджета, да го оставим в този вид, в който е. Може и правителството оперативно да следи и да изпълнява тези указания. Ако се наложи някаква драматична ситуация, която да възникне, тогава бихме могли да преразгледаме и бюджета.
Предлагам да отидем към този вариант, че се отнасяме с разбиране към това искане, което е в интерес на финансовата стабилност на България, но процедурата е много напреднала и не можем да се върнем към този въпрос.
Има ли други мнения, различни от това?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз няма да настоявам да се гласува моето предложение, но искам да изразя моето сериозно несъгласие с опитите да се пренебрегне мнението на Международния валутен фонд. И естествено, ако някой има такива намерения, трябва да бъде готов да поеме последствията, които биха настъпили оттук нататък, по отношение на текущата сметка. Аз усещам, че много аналитици, политици, икономисти напоследък много често си позволяват с пренебрежение, даже с лека ръка да казват: я ги махнете тези, ние вече нямаме нищо общо с тях. Аз съм на съвсем друго мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз смятам, че с едно изключение, тук не прозвучаха други оценки за ролята на Фонда, за ролята на Борда в стабилизацията на българската икономика. Не мисля, че дефинираме такива различия.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм съгласен с оформящото се мнение, няма смисъл да ви отегчавам.
Ще се обърна към господин Имамов. Може би тези предложения могат да бъдат прочетени и през друг ъгъл, а той е известно недоверие към прогнозите на Министерството на финансите, това са отношения между Фонда и министерството. От тази гледна точка аз не мисля, че досега сме чули министъра на финансите да казва, че не иска да работи с Фонда. Но Фондът му казва нещо през някакъв опит за промяна на текста. Така че, ако някой трябва да направи голямото заключение, това в никакъв случай не е комисията.
Това е разговор, в който тук няма смисъл да влизаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев, Вие разбирате, че Фондът не се съмнява, че ще има излишък. Той иска този по-голям излишък да влезе във Фискалния резерв. И тревогите не са в това, че това правителство няма да си събере приходите, а тревогите са от това, че тази 10-процентна ставка върху корпоративния данък ще доведе до такива инвестиции в страната, че ще скочи балансът по текущата сметка.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Едно изречение, господин председател, тъй като тук се изказват доста крайни мнения по отношение на различните мнения за позицията на Фонда и позицията на българското правителство, респективно на мнозинството, което ще гласува този бюджет.
Да видим с едно изречение разликата между предложението на Фонда и това, което е предложило правителството. Правителството предлага 25% от излишъка над 2%, ако има такъв, да се разходва. Фондът предлага 10%. Ако ги сметнете 15% над 2%, ако имаме 4% излишък, на 1 млрд. са 150 млн. лв. Това не е игнориране на позицията на Фонда или зачеркване на тяхното мнение. Просто мнението ни е, че правителството върви в посока политиката на Фонда в достатъчна степен, правителството е сложило достатъчно много самоограничителни условия пред себе си. И още едно, според нас, първо, е спорно. И второ, идва технологично не навреме.
Другото е за 10-те процента разходи, които, ако приемем постановката на Фонда, очевидно ще отидем на 90%. Колко са 10% от публичните разходи за министерствата и ведомствата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ПЕНКОВ: 1,1%.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи говорим за още 550 милиона.
В единия случай говорим за 150 млн. лв., които биха могли да бъдат изхарчени максимум.
Аз мисля, че позицията на правителството беше достатъчно рестриктивна и самоограничителна, за да говорим, че има някакви разминавания с политиката на Фонда, отричане на политиката на Фонда и т.н. Няма такова нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Можем ли да смятаме, че сме изчерпали дебатите по това предложение?
Повтарям, че то не е внасяно официално. Проведохме дебат в Бюджетната комисия.
По трета точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА КОМЕНТАР НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ.
Има остра реакция на Европейската комисия по Закона за безмитната търговия. Според мен те са само редакционни, но държа да ви запозная.
Господин Верю е пратил две предложения. Те действително са редакционни. Едното предложение е навсякъде в текста, където сме записали „трети страни” да запишем „страни, които не членуват в Европейския съюз”, за да е коректен текста в целия закон.
И второто предложение е в чл. 2, § 1 и § 3 да добавим в края „ограничено до продажби за пътници с дестинация страни, които не членуват в Европейския съюз”. Тоест, да се вижда, че ако пътникът отива в страна – членка, или за България, той да няма право.
Имам въпрос към господин Кадиев – не може ли да избегнем тази хубава дума „дестинация” и да запишем „ограничено до продажби за пътници към страни, които не членуват в Европейския съюз”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това е въпрос на редакция. Ние писахме много бързо текстовете с буквален превод от английски език. Може би трябва да бъде „пътници, пътуващи към страни”. Можете да ги махнете, разбира се.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е предложението по този закон. Смятам, че то е в духа на закона и не прави някаква съществена промяна. Ако не възразявате, след малко да ги предложим като редакционна промяна?
Има ли възражения? – Няма.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
№ 43
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 43
На 18 декември 2006 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Литва за избягване на двойното данъчни облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите на имуществата.
2. Обсъждане на промени в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г., предложени от Международния валутен фонд.
3. Обсъждане на Коментар на Европейската комисия по Законопроекта за безмитната търговия.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,10 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред за днешното извънредно заседание съдържа четири точки:
1. Обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Литва за избягване на двойното данъчни облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите на имуществата.
2. Обсъждане на промени в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г., предложени от Международния валутен фонд.
3. Обсъждане на Коментар на Европейската комисия по Законопроекта за безмитната търговия.
Има ли против този дневен ред? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЛИТВА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНИ ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ НА ИМУЩЕСТВАТА.
Заповядайте, господин Кадиев, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика и представлява част от усилията на българската държава за задълбочаване и развитие на отношенията, основаващи се на взаимно изгодното сътрудничество и нормите на международното право. Подписаната спогодба е съобразена с определени директиви на Европейския съюз, свързани с данъчното облагане с оглед бъдещия статут на Република България като страна – членка на Европейския съюз. По този начин тя отговаря на изискванията и е адекватна спрямо останалите държави с оглед предстоящото присъединяване на нашата страна в Европейския съюз.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Колеги, имате думата. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване законопроекта.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към втора точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОМЕНИ В ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г., № 602-01-93, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31.10.2006 Г., ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД.
Текстовете са ви раздадени. Искаме да чуем мнението на комисията. Ясно е, че сроковете са много кратки, но държа комисията да си каже мнението по това предложение.
С две думи, искат при отсъствие на значително и трайно свиване на дефицита по текущата сметка тогава бюджетните системи да получат право да са над 90 на сто от парите, които им се отделят. И второто условие е излишъкът да е над 2%. Тоест, събират две неща.
Другото е въз основа на баланса през последните 12 години, устойчив висок ръст на покритие на баланса с преки чуждестранни инвестиции, несъздаващи външен дълг. Това вероятно може да изпълним лесно. Но думичката „и” между двете условия, означава, че искат да са изпълнени и двете неща.
Освен това искат, ако има влошаване по текущата сметка 90 на сто от излишъка да отиде във фискалния резерв.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първо, чисто технологично докладът за бюджета е готов или не е готов?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Готов е и раздаден днес.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи тези промени не се вписват в редакционните възможни, които можем да направим, след като е приет докладът. Но това само го вметвам като реплика.
Какво би станало, ако напишем тези текстове или ако не ги напишем? Когато разсъждавахме какъв текст да сложим относно тези три казуса и как да ги обвържем с дефицита по текущата сметка, ние предложихме на финансовия министър, обвързвайки ги с дефицита по текущата сметка, да ги обвържем и с инвестициите, които пък покриват този дефицит. И стигнахме до едни приемливи текстове, които са написани в сегашния вариант на доклада на бюджета, който сме приели.
Тези добавки според мен с нищо не променят ситуацията, каквато тя е. Доколкото си спомням, ние там сме записали, че при влошаване и при липса на покритие на това влошаване, тогава се случва това. Те ни предлагат да бъде, когато няма подобряване или при недостатъчно чужди инвестиции, които да покриват този дефицит.
Според мен, за да не разбъркваме докрай чисто процедурно нещата, защото по моя преценка вече няколко пъти сме на ръба на конституционните си правомощия, влизайки в един или друг закон след работа на комисията, бихме могли да оставим сегашните текстове. Ако се случат такива хипотези, които много трайно влошават нещата, ще се задейства сегашния текст. Това първо. И второ, ако е необходимо, бихме могли, когато констатираме това, а то няма да е по-рано от първото полугодие, защото няма как да констатираме такива тежки хипотези и отклонения, преди да е излязъл 6-месечният отчет.
Така че аз мисля, че не би било фатално, ако ние оставим без последици това предложение, а се концентрираме върху доклада с тези обяснения, че нищо не ни пречи да изпълним тези ангажименти и при приетите текстове, а ако се наложи, след първото полугодие можем да добавим нещо или да вкараме изричен текст. Колкото и да е трудно променянето на Закона за бюджета, когато става въпрос за Преходни и заключителни разпоредби, можем да го направим.
Това са моите съображения.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз искам само да кажа, че ще гласувам против това, тъй като трябва да ви напусна.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
И аз имам аргументи по същество. Вижте, колеги, когато има повече чужди инвестиции в икономиката, дефицитът става по-голям. Това е логично, това виждаме навсякъде в Източна Европа. Така че аргументът е излишъкът по финансовата сметка да покрива дефицита по текущата. Може дори да е нараснал дефицитът по текущата, но той, ако е покрит от излишъка, няма проблем. Това е коректният запис. Всичко друго не е коректно.
Това е моето предложение към вас, защото би се получила следната ситуация. Представете си едно успешно правителство, успяло да докара много инвестиции в България, голям дефицит по текущата сметка, което казва: голям проблем. А ако дефицитът е покрит от излишъка, то проблем на практика няма. Което сме го говорили с Международния валутен фонд.
Така че, ако записваме нещо, аз предлагам това и бих го подкрепил. Нищо друго не бих подкрепил, извън това предложение, което беше направено от господин Цонев, но в друг контекст.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Други колеги? - Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Този текст, уважаеми колеги, според мен говори най-напред за следното, че в момента съществуващият дефицит е лош. Това е констатацията и на тази база се прави предложението.
Верни са констатациите, че дефицитът се покрива със съответните показатели по капиталовата сметка, обаче тук се има предвид евентуално закъсняващият ефект, ако наистина тези инвестиции генерират някакви бъдещи възможност, би трябвало да окажат пряко влияние върху износа и оттам върху подобряването на самата текуща сметка. Точно това има предвид, според мен Международният валутен фонд.
Аз смятам, това е лично мнение, че бихме могли до известна степен да удовлетворим исканията на Фонда, а не да показваме мускули, защото все пак не е достойно така. Ние вече нямаме споразумение с тях, няма да имаме след няколко месеца. Дали това ще е добре за нас или не още не се знае. Може при сегашния текст думата „влошаване” да бъде заместена с „липса на подобрение”. По същия начин бихме могли да отговорим частично на техните искания. Защото в тяхната формулировка има твърде неясни дефиниции, които не биха могли да бъдат определени количествено. Това „значително и трайно свиване на дефицита” е само едно вербално изразяване на някакво състояние. Колко значително и колко трайно? Това касае тенденции, касае темпове, касае устойчивост във времето, за колко месеца и т.н. това ще предизвика до известна степен и субективно количествено оценяване на тези характеристики.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не знам какво правим тук, но аз съм меко казано възмутен. Коментираме по същество хубаво ли било или било лошо. Откога Международният валутен фонд – това не е популизъм, това не е някаква позиция, която да е националистка, да е не знам каква, каквато може да се формулира, но поне засега те си правеха труда да прекарват нещата през правителството. Даваха някакви идеи на правителството или разни организации в страната – либералстващи или не знам още какви, правеха коментари и вкарваха нещата. Международният валутен фонд субект ли е, който може да прави предложения, които да влизат в парламента на една суверенна държава, която след десет дни влиза в Европейския съюз? И ние сега тук да седнем и да умуваме, и да свикате Комисията по бюджет и финанси на базата на това не знам как да го нарека, на чужд език представено и преведено... Това е скандална работа, бе хора! Аз просто нито ще гласувам, нито искам да остана повече на заседанието.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Шопов, явно объркахте залата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Той много рядко идва и гласува напоследък, така че ...
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Разбирате, че Фондът не си е позволил да прати писмо до парламента. Върви се по механизма чрез комисията. Ако комисията сметне, че това е нещо, което можем да отразим, ще го отразим. Другото просто е неподходящо за тази среда и за тези традиции.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: С това, което каза господин Имамов, аз не съм съгласен, защото това променя в известна степен хипотезата 90 на сто – сто на сто. Защото е казано „при липса на подобрение”. Моята лична прогноза е, че подобрение по текущата сметка няма да има. И тази година няма. И не бихме могли да го очакваме по никакъв начин. Дай Боже, но моята лична прогноза е, че няма да има. Записът „при липса на подобрение” моментално предопределя 90 на сто разходи. Аз не искам да го предопределяме, защото дали ще са 90 или 100 процента зависи от много други неща, освен от влошаването на дефицита по текущата сметка – дали са достатъчно чуждите инвестиции, дали влошаването е голямо или малко, дали имаме голям бюджетен излишък. Представете си догодина пак 3% годишен излишък. И ние казваме тук 90%, защото дефицитът по текущата сметка се е увеличил. Има резон макроикономически, но да го заковем ли така?
Аз мисля, че ако сложим „при липса на подобрение”, отиваме на 90 процента. За мен е почти сигурно. По тази причина, а не по макроикономически съображения основно смятам, че не бива така да го заковаваме, а да оставим опцията да реагираме според случая.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Господин председател, доколкото аз разбирам, въпросът не е от гледна точка на икономическия анализ, а на чисто политически отговор на искането на определени институции. Ако е така и надделява второто, нормално е да търсим друг текст, друга редакция, която да ни дава по-широка възможност. Да си правим изводи, без да се базираме на това, че 2007 и 2008 г. ще има наистина увеличаване на чуждите инвестиции, това не е нормално. От друга страна, че тези чужди инвестиции ще доведат до влошаване, това също, доколкото виждам, никой не го оспорва.
Но господин Имамов засегна една друга тема. Тя е свързана с това какъв е типът на тези инвестиции в бъдещото генериране на доход. Това е коренно различно да гледаме какъв е смисълът, логиката на тези инвестиции. И затова моето предложение е да търсим текст, който да ни дава възможност да не бъдем груби с фонда, но същевременно да оставим възможностите за опериране.
Така че и крайното решение да отхвърлим изцяло предложенията, мисля, че няма да е коректно към Фонда. А и търсенето на текст, който да има логика, свързана със същността на инвестициите, дава една по-голяма гъвкавост.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: На всички стана ясно, че в последния момент, в последния час, бюджетът е изваден, по молба на Министерството на финансите се събираме на тази среща. Според мен трябва много внимателно да си дадем отговора, че е много късно чисто технологично да правим каквито и да са промени оттук нататък. Утре започваме да гледаме бюджета, тази вечер тепърва да търсим някакви текстове, които ще съгласуваме или не, според мен е късно.
И моето предложение е да си остане сегашният текст, да не пипаме нищо, защото не знам, ако направим някакви промени сега, дали те не объркват технологията на разписването на бюджета.
Темата е деликатна. Бягам от емоциите на колегата Шопов, но чисто технологично вече е безсмислено да търсим варианти. Аз съм против всякакви промени, но трябва много внимателно да се обосновем защо.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, ние си имаме бюджетна процедура. Уважаваме всички Международния валутен фонд, но те са закъснели със своите предложения. И трябва да отчетем, че са закъснели. Ако са искали да ги направят, да са ги направили по-рано. Уважаваме Фонда, той е международна и важна институция, но те трябва да уважават и нашата бюджетна процедура. Аз сега се запознавам с тези предложения. Ако те са внесени много по-рано, защо не сме ги разгледали по-рано.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те са отскоро тук.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Е, значи вече е късно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Аз имам въпрос към заместник-министър Кадиев – дали своевременно Министерството на финансите е предоставило нужната информация на Международния валутен фонд или и действията на Министерството на финансите са закъснели, от което и реакцията на Международния валутен фонд?
Категорично заставам срещу тези предложения и ще гласувам против.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз бих могъл да Ви отговоря, тъй като преговорите продължават. В петък те се срещаха и с мен. Поставиха тези искания. Така че преговорите не са встрани от парламента и от тази гледна точка фондът преговаря с държавата България. И преговаря с водещите институции. Няма нещо криминално, просто сега мисията е тук и сега се водят преговорите. Не бихме могли да имаме претенции към Министерството на финансите. В петък вървеше процедурата по търсене на някакво решение. Разбирам, че днес Фондът е дефинирал тези текстове и както виждате ние обсъждаме доколко това може да се приеме.
Тук думи като „диктат”, „робство” и т.н. не са сериозни и са неуместни за тази сграда.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да обясня с няколко думи какво всъщност иска Фондът.
Първата ни среща с тях беше в сряда, на която те ни помолиха да им дадем текста, който е за § 73 от Преходните и заключителни разпоредби. Дотогава явно не бяха вникнали в него. Видяха го и поискаха да има по-строг текст, който по един или друг начин, вместо „при влошаване на дефицита”, да бъде записано „при липса на трайно подобряване”. Проблемът е, че дефицитът тази година се очертава около 14,5%. По техни прогнози догодина ще бъде вероятно около това ниво. И тогава те поставят въпроса: Какво става, ако догодина има точно същият дефицит, който има и тази година? Дали това е влошаване на дефицита или не е влошаване на дефицита? И правителството ще има ли право да отпуска тези 10% или няма да има? Това е първото нещо.
При което те в стремежа си да се гарантират максимално, такива са указанията им от Вашингтон, освен да искат 2% излишък, задължително да искат и максимално рестриктивна фискална политика, въз основа на този висок дефицит по текущата сметка.
Второто нещо, което искат, е дори да има 2% излишък, при положение, че има влошаване на дефицита по текущата сметка, допълнителните пари, които държавата събере над 2-та процента излишък, да бъдат задържани 90% и само до 10% да бъде гъвкавостта.
В момента текстът е записан по малко по-друг начин – при положение, че има влошаване на дефицита с 20%, правителството задържа във фискалния резерв 75%. А те искат да задържат 90%. Над двата. Двата са гарантирани. Говорим на двата процента. Може да имате много добро изпълнение на приходната част, но въпреки всичко да имате влошаване на дефицита по текущата сметка, при което те казват: въпреки че събирате много приходи, и 5% излишък да съберете, от тези допълнителни 3% над двата, можете да изхарчите само 10%. Даже в един по-първоначален вариант, искаха 100% да задържим. Това е гъвкавостта на правителството, която те допускат.
Това е целият въпрос.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Смятам, че за нас като България, не говоря като управление, а като политици е по-изгодно, ако има преизпълнение над тези 2%, парите да се използват за връщане на външен дълг, отколкото да се пълни фискалния резерв.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Почти целият фискален резерв може да се ползва за връщане. Прав сте, но отиде ли там, може да се използва горе-долу само за това. За друго не може да се ползва.
Аз си признавам, че съм смутен от това, че критериите не са ясни. И аз им зададох въпроса кое е значително и кое трайно, тъй като значително е примерно два пъти да падне. Много трудно е да се дефинират тези критерии. И при това положение дали ще е 90% или ще е 100% горе-долу няма разлика, тъй като двата процента се запазват. Не се слага ограничение. Ако излишъкът е 4%? Колкото и да е излишъкът, ще имаме право да ползваме само 10% от него, което разбирате, че е прекалено символично. Дали ще е 90 или ще е 100 няма да има голяма разлика.
Мисля, че можем да се отнесем с разбиране към исканията на фонда. И ако оперативната ситуация наложи, може да се стигне до преразглеждане на бюджета. Но на етапа, на който сме в бюджетната процедура, според мен е по-разумно да не пипаме повече. На миналото заседание отново внасяхме промени в бюджета, да го оставим в този вид, в който е. Може и правителството оперативно да следи и да изпълнява тези указания. Ако се наложи някаква драматична ситуация, която да възникне, тогава бихме могли да преразгледаме и бюджета.
Предлагам да отидем към този вариант, че се отнасяме с разбиране към това искане, което е в интерес на финансовата стабилност на България, но процедурата е много напреднала и не можем да се върнем към този въпрос.
Има ли други мнения, различни от това?
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз няма да настоявам да се гласува моето предложение, но искам да изразя моето сериозно несъгласие с опитите да се пренебрегне мнението на Международния валутен фонд. И естествено, ако някой има такива намерения, трябва да бъде готов да поеме последствията, които биха настъпили оттук нататък, по отношение на текущата сметка. Аз усещам, че много аналитици, политици, икономисти напоследък много често си позволяват с пренебрежение, даже с лека ръка да казват: я ги махнете тези, ние вече нямаме нищо общо с тях. Аз съм на съвсем друго мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз смятам, че с едно изключение, тук не прозвучаха други оценки за ролята на Фонда, за ролята на Борда в стабилизацията на българската икономика. Не мисля, че дефинираме такива различия.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз съм съгласен с оформящото се мнение, няма смисъл да ви отегчавам.
Ще се обърна към господин Имамов. Може би тези предложения могат да бъдат прочетени и през друг ъгъл, а той е известно недоверие към прогнозите на Министерството на финансите, това са отношения между Фонда и министерството. От тази гледна точка аз не мисля, че досега сме чули министъра на финансите да казва, че не иска да работи с Фонда. Но Фондът му казва нещо през някакъв опит за промяна на текста. Така че, ако някой трябва да направи голямото заключение, това в никакъв случай не е комисията.
Това е разговор, в който тук няма смисъл да влизаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев, Вие разбирате, че Фондът не се съмнява, че ще има излишък. Той иска този по-голям излишък да влезе във Фискалния резерв. И тревогите не са в това, че това правителство няма да си събере приходите, а тревогите са от това, че тази 10-процентна ставка върху корпоративния данък ще доведе до такива инвестиции в страната, че ще скочи балансът по текущата сметка.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Едно изречение, господин председател, тъй като тук се изказват доста крайни мнения по отношение на различните мнения за позицията на Фонда и позицията на българското правителство, респективно на мнозинството, което ще гласува този бюджет.
Да видим с едно изречение разликата между предложението на Фонда и това, което е предложило правителството. Правителството предлага 25% от излишъка над 2%, ако има такъв, да се разходва. Фондът предлага 10%. Ако ги сметнете 15% над 2%, ако имаме 4% излишък, на 1 млрд. са 150 млн. лв. Това не е игнориране на позицията на Фонда или зачеркване на тяхното мнение. Просто мнението ни е, че правителството върви в посока политиката на Фонда в достатъчна степен, правителството е сложило достатъчно много самоограничителни условия пред себе си. И още едно, според нас, първо, е спорно. И второ, идва технологично не навреме.
Другото е за 10-те процента разходи, които, ако приемем постановката на Фонда, очевидно ще отидем на 90%. Колко са 10% от публичните разходи за министерствата и ведомствата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ПЕНКОВ: 1,1%.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи говорим за още 550 милиона.
В единия случай говорим за 150 млн. лв., които биха могли да бъдат изхарчени максимум.
Аз мисля, че позицията на правителството беше достатъчно рестриктивна и самоограничителна, за да говорим, че има някакви разминавания с политиката на Фонда, отричане на политиката на Фонда и т.н. Няма такова нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Можем ли да смятаме, че сме изчерпали дебатите по това предложение?
Повтарям, че то не е внасяно официално. Проведохме дебат в Бюджетната комисия.
По трета точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА КОМЕНТАР НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ.
Има остра реакция на Европейската комисия по Закона за безмитната търговия. Според мен те са само редакционни, но държа да ви запозная.
Господин Верю е пратил две предложения. Те действително са редакционни. Едното предложение е навсякъде в текста, където сме записали „трети страни” да запишем „страни, които не членуват в Европейския съюз”, за да е коректен текста в целия закон.
И второто предложение е в чл. 2, § 1 и § 3 да добавим в края „ограничено до продажби за пътници с дестинация страни, които не членуват в Европейския съюз”. Тоест, да се вижда, че ако пътникът отива в страна – членка, или за България, той да няма право.
Имам въпрос към господин Кадиев – не може ли да избегнем тази хубава дума „дестинация” и да запишем „ограничено до продажби за пътници към страни, които не членуват в Европейския съюз”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Това е въпрос на редакция. Ние писахме много бързо текстовете с буквален превод от английски език. Може би трябва да бъде „пътници, пътуващи към страни”. Можете да ги махнете, разбира се.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е предложението по този закон. Смятам, че то е в духа на закона и не прави някаква съществена промяна. Ако не възразявате, след малко да ги предложим като редакционна промяна?
Има ли възражения? – Няма.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,40 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
