Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
22/03/2007
П Р О Т О К О Л
№ 7
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 22 март 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за Националната агенция за приходите, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 3 януари 2007 г. (приет на първо четене на 8 март 2007 г.) – второ четене.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията със следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за Националната агенция за приходите, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 3 януари 2007 г. (приет на първо четене на 8 март 2007 г.) – второ четене.
2. Разни.
Има ли други предложения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
Има ли съображения по заглавието на законопроекта? – Няма.
По § 1 има предложение за побългаряване на текста, а именно „ниво” да се замени с „равнище”.
Има ли възражения? – Няма.
По § 2 няма предложения, подкрепя се текста на вносителя.
По § 3 Работната група е предложила редакция на текста във връзка с отпадането на някои текстове, за да си попаднат на системното място.
Има ли съображения? – Няма.
По § 4 се предлага да се приеме предложението на вносителя, но да отпадне т. 2.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: На Работната група надделя това становище и затова така е отразено в доклада. Аргументите са в две посоки.
Първо, от юридическа гледна точка се приема, че Министерският съвет е органът по назначаването на изпълнителния директор. И юридически погледнато органът по назначаването трябва да определя всички елементи на служебното правоотношение, включително и възнаграждението. Това са юридическите съображения.
От друга страна обаче се появи мнение, че по-оперативно е министърът на финансите да определя възнаграждението на изпълнителния директор. И аз застъпих последното становище, но се оказахме в малцинство.
Коректно споделям двете мнения, които бяха изразени в Работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря Ви, господин председател.
Много ми е трудно да коментирам нещо, което в момента засяга лично мен, но трябва да ви призная, че това е предложение на Министерството на финансите, не е наше предложение. Аз нямам никакъв проблем и нищо не ми пречи наистина Министерският съвет да определя възнаграждението на изпълнителния директор, който и да е той. Но има известни затруднения – командировъчни, отпуск, възнаграждение. Процедурата е дълга, забавя се. И вероятно колегите от Министерството на финансите са направили това предложение с цел улесняване и повече оперативност.
Каквото вие решите. Нямаме никаква тревога по отношение на този текст.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз зная, че Министерският съвет е колективен и колегиален орган и съм го научил от проф. Баламезов преди доста години, когато съм учил трудовете му. Абсурдно е Министерският съвет да се занимава. Министър-председателят – да. Абсурдно е колективен орган да се занимава с такъв въпрос, който е чисто административен. Това противоречи на здравия разум. Ако няма да е министър-председателят, нека да бъде министърът на финансите. Ако няма да е министърът на финансите, да бъде министър-председателят.
Така че, ако трябва да гласувам тук, с много ясно съзнание, знам защо трябва да гласувам за министъра на финансите. Говоря чисто институционално. В някаква степен ми се струва пропуск фактът, че в закона вече е записано „Министерския съвет”. Това е пропуск в законодателната работа при правенето на този закон. Ръководство, управление, изпълнителна власт – всичко това е субординирано през органите на тази власт, в случая това са министър-председателят и министъра на финансите.
Нека поправим това нещо тук. Това е моето предложение към колегите, като подкрепим министъра на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мисля, че няма съдържателни противоречия, ако юристите се съгласят, че можем да го приемем.
Подлагам го на гласуване.
Който подкрепя § 4 по текста на вносителя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 3 остава в редакцията на вносителя.
По § 5 има редакция на Работната група.
Имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: В чл. 9 става въпрос за изисквания към заемане на длъжността „изпълнителен директор” и неговите заместници. В действащата редакция има разработени различни изисквания, част от които се дублират със Закона за държавния служител, каквито те ще станат. И, за да се уеднаквят изискванията, и за да няма наслагване на изисквания, ние приехме тези разработки, които предлагаме на вашето внимание, със съзнанието, че в Закона за държавния служител си има други изисквания и се приемат едновременно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят има ли някакви бележки по това, което предлага Работната група?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не, нямаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване текста на вносителя с предложението на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 6 има предложение от народните представители Милен Велчев, Нина Чилова и Теодора Дренска.
Работната група е подкрепила предложението по принцип.
Има предложение от народния представител Надя Антонова, което е подкрепено от Работната група.
Работната група предлага окончателна редакция.
Имате думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам предложение изброеното в ал. 1 т. „2, 3, 5, 7-13”, след „7” да се сложи запетайка и да стане „9-13”, защото т. 8 всъщност дава право за определяне на числеността в Централно управление и в дирекциите. Някак си не ми се струва редно това правомощие да може да бъде прехвърляно от председателя на който и да било друг.
Нещо повече, това в никакъв случай не може да бъде спешно. Тоест, дори председателят да го няма, числеността е нещо, което може да изчака. Затова мисля, че т. 8 трябва да отпадне и правя това предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, доколкото виждам тук от предложението, което ние сме направили, и това, което е в окончателния вариант главният секретар е отпаднал.
НАДЯ АНТОНОВА: Да.
НИНА ЧИЛОВА: Защо?
НАДЯ АНТОНОВА: Ще обясним.
НИНА ЧИЛОВА: Защото аз също направих проверка дали е допустимо такова нещо. Ако си спомняте, при първото четене аз възразих за главния секретар. Но аз направих проверка и се установи, че е абсолютно допустимо.
НАДЯ АНТОНОВА: Кое е допустимо?
НИНА ЧИЛОВА: Допустимо е изпълнителният директор да може да възлага. И това е с последната поправка в Закона за държавния служител, която сме направили през 2006 г. Допустимо е такъв орган да му възлага и на него такива правомощия. Това сме го проверили лично преди да подпишем предложението. Има го като промяна в Закона за държавния служител. И може би те са установили това и са го вкарали така в предложението. Така че неговото изключване тук, ако е било с аргумент, че е правно недопустимо, не е вярно. Защото Законът за държавния служител позволява това.
НАДЯ АНТОНОВА: Ще го проверим.
НИНА ЧИЛОВА: Ние го проверихме с госпожа Мингова. Изрично с една от последните поправки, които са направени, е допустимо такова нещо да се случи. Ако има някакъв друг аргумент, е възможно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мога да помогна на комисията като кажа, че в нашата Комисия по държавна администрация това беше предложение на министерството, беше мотивирано след това и в залата с нарастване ролята на ръководителя на администрацията в лицето на главния секретар. Така че подкрепям това, което каза госпожа Чилова, защото съм свидетел на този дебат и на текста, който съм чел като доклад в залата, и който беше гласуван.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми колеги, не искам да ставам говорител на Работната група, но се налага да се включа в дискусията.
Да, Работната група определи изчерпателно лицата, на които изпълнителният директор може да възложи част от своите правомощия и дейности. И главният секретар не е между тях. Аргументът е, че правомощията на главния секретар и дейностите, за които отговаря, не са регламентирани в този закон за Националната агенция за приходите.
Изхождайки от естеството на функцията на главния секретар, той изпълнява по-скоро организационни правомощия, изхождайки от правомощията на фигурата на главния секретар в Закона за държавната администрация.
НИНА ЧИЛОВА: Ами, да.
НАДЯ АНТОНОВА: Признавам си, че в момента на мен не ми е известно дали в Закона за държавната администрация има законова делегация.
НИНА ЧИЛОВА: Разбира се, че го има. Това сме го проверили.
НАДЯ АНТОНОВА: Дайте да го погледнем, за да не изпаднем в недоразумения, дали в Закона за държавната администрация има записана делегация, не на него могат да бъдат възлагани и други задачи от компетентността на изпълнителния директор. Това, че могат да му бъдат възлагани други организационни задачи е едно, но не в компетентността на изпълнителния директор. Нещата са диаметрално противоположни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че има такава делегация.
НИНА ЧИЛОВА: Мисля, че беше в чл. 6 от Закона за държавния служител. Поправката е направена в 2006 г., както каза и господин Методиев. Точно това нещо ние го проверихме и поради това сме го включили. Няма никакво законово противоречие. Аз бях един от хората, които при първото четене възрази. Но след това го разгледахме с госпожа Касабова, с госпожа Мингова и категорично има такава делегация.
НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, аз не споря. Само казвам, че тази подробност ми е убегнала от вниманието и моля да го констатираме.
Аргументът на Работната група да посочи изчерпателно лицата, на които могат да се делегират права, изхождат от твърде сериозния институт на делегацията на права. Това означава, че един изпълнителен орган може да делегира своите правомощия другиму, и този друг човек да упражнява същите правомощия, но от свое име. Ето защо към делегацията на законовите правомощия трябва да се подхожда много внимателно, защото, ако тя стане принцип и широко прилагана, това означава да се обезсмисли функцията на самия изпълнителен орган.
Друг е въпросът, че по заместване главният секретар би могъл да замести изпълнителния директор за определен период при обективна невъзможност, болест, командировка и пр., но дайте да помислим дали е разумно фигурата на изпълнителния директор да се обезсмисли откъм правомощия. Още повече, че така, както уважаваният вносител е направил своето предложение за делегация на правомощия, се обхващат всички дейности и правомощия на изпълнителния директор. И една такава широка делегация на правомощия може да доведе до много неблагоприятни последици, казано най-меко.
Представете си да се делегира задължението да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията! Е, на този административен орган какви правомощия ще му останат?
Не би следвало да се делегира, според мен, а изглежда и според Работната група, правомощието изпълнителният директор да дава задължителни указания на органите на агенцията за единно прилагане на законодателството. Представете си ако бъде делегирано това правомощие, твърде е възможно този, комуто са делегирани права, и той е субект, и може да се дават субективни тълкувания, което се отразява на противоречивата практика. И какво правим? – Взривява се цялото приложение на законодателството. Мисля, че не това е целта на нашето занимание днес.
Аз съм предложила да съществува възможността изпълнителният директор да делегира своите дейности и правомощия, но по-ограничено, в сравнение с предложението на вносителя. Тоест, да се делегират правомощията по чл. 10, т. 2, по т. 3 – да се анализира изпълнението на ежегодния план, което е и необходимо, защото териториалните директори, регионалните директори в своята местна компетентност правят анализите, става по-бързо, по-вярно; да делегира и другите правомощия, които съм посочила. Но според мен не трябва да се делегират правомощията по т. 5. Не бива да се делегират правомощията за утвърждаване на методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, пак с оглед единното ръководство, единния подход, единната практика, единното спазване на закона, а не субективното такова. Не бива да се делегира и т. 7 – утвърждаването на задължителните формуляри, образци и другите документи, свързани със събирането на приходите. Нали целта на тази агенция е събираемост на приходите. Дайте да има еднаквост. Не бива да се делегира и правомощието по чл. 10, т. 14 – да упражнява други правомощия, предвидени със закон. Това, което са предложили от НДСВ – правомощията, които има изпълнителният директор по ДОПК. Нали, разбирате, колеги, че се обезсмисля функцията на този човек с всички рискове за субективно, противоречиво тълкуване и указание, прилагане на закона и в крайна сметка неблагоприятно и недобре ще се отрази това по отношение на фиска.
Аз си оттеглям предложението по т. 5 и т. 7.
По отношение на т. 8 колегата направи предложение. Става въпрос за определяне числеността на централното управление. Да ви призная, аз не мога да взема становище по този въпрос. Може би те ще си кажат най-добре.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам все пак да очертаем имаме ли различия. Предлага се т. 5, 7 и 8 да бъдат изключени от правомощията.
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Ако позволите, господин председател, текстът, както аз го чета, не позволява на главния секретар да се възлагат правомощия. Текстът, който е гласуван, е следният:
„Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното си правоотношение на главния секретар”.
Това е друго. Може да възложи по служебното си правоотношение, а не и правомощията по чл. 10. Служебно той не е в служебно правоотношение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Числеността е в служебните правоотношения.
АНГЕЛ САВОВ: Правомощия по служебното правоотношение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам юристите да се разберете и през това време да чуем вносителя по изключването на т. 5, 7 и 8. Каква е Вашата позиция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За т. 5 и т. 7 сме съгласни, за т. 8 като че ли се колебаем, но сме съгласни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В такъв случай в текста остава: „ал. 1, т. 2, 3, 9-13”.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Не искам да доставям удоволствие на уважаваната Комисия по бюджет и финанси видинлиите да бъдат на различно мнение, но се налага.
Колеги, чл. 6, ал. 2 от Закона за държавната администрация, изменен през 2006 г., гласи следното:
„Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на главния секретар с изключение на назначаването, преместването, прекратяване на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания”.
Това означава следното. Изпълнителният директор е орган по назначението по отношение на лицата, които работят по служебни правоотношения в случая в Изпълнителната агенция. И като орган по назначението той може да им разрешава да ходят в отпуска, може да им разрешават други такива права, които произтичат от служебното правоотношение между него като орган по назначаване и назначения. Тези права по служебното правоотношение той може да делегира на главния секретар. С изключение. Изключенията подсказват за какво всъщност става дума. С изключение на назначаването и преместването. Значи директорът не може да делегира на главния секретар уволняването, преместването на служителите. Но може да му делегира да разрешава отпуските. За това става въпрос в чл. 6, ал. 2. Не означава, че изпълнителният директор може да делегира правомощието по управление, контрол и числеността на персонала на главния секретар. Не, уважаеми. Това следва от самата логика. Главният секретар има организационни задължения. Той не е орган на власт, за да има властнически правомощия и да му ги делегираш.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Ако позволите, да ви кажа само две думи.
Правните аргументи са не точно всички тези. Основният аргумент е, че Законът за Националната агенция за приходите не предвиди и не предвижда създаването на такава длъжност главен секретар. Той ще се предвиди и ще се създаде с подзаконов акт, който представлява Устройствен правилник. В устройствения правилник, не съм го виждал, може би се създава такава длъжност. И тъй като той въобще не присъства в този закон, не би следвало да му се делегират правомощия по този закон.
Затова смятаме, че тези правомощия не би следвало да се предоставят на главен секретар, който не е създаден като орган.
НАДЯ АНТОНОВА: Няма го по закона и трябва да се създава някъде другаде.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма да влизам в този догматичен спор, но става дума за това, че всяка институция, включително и тази Изпълнителна агенция, има в себе си стандартните дейности за една администрация и има своите специфични функции, за които е възникнала. Всяка институция се дели на две.
От тази гледна точка тези, които са специфичните, които наричаме професионални в свободната лексика, би трябвало да бъдат в правомощията и отговорността на органа, който ръководи съответната администрация. В случая става дума за изпълнителния директор. Отказът за прехвърляне на правомощия, цялата тази защита, която чухме от госпожа Антонова, ако се продължи нейната логика докрай, води до това да няма заместник-изпълнителен директор. Нещо, за което аз веднага бих гласувал „за”. И да кажем: да, има човек, който носи отговорност, той трябва да носи цялата тази отговорност в цялата професионална област. Не може под него администрация, водена от главен секретар, да поема такива функции. Дотук съм съгласен.
Това, което каза госпожа Чилова и което аз споделям, е, че главният секретар във връзка със самото управление на администрацията, може да носи върху себе си отговорност, произтича от самия Закон за администрацията.
Сега казвате, че главният секретар го няма в Закона за Националната агенция за приходите, което е нов вид пропуск. Поради тази причина казвате да не слагаме в текстовете фигура, която не съществува в закона, защото това е фигура от администрацията и тези отношения трябва да се уредят в правилника. Такъв тип пропуск може да се навакса през правилник, мисля аз, от практиката, която аз познавам.
Затова предлагам да преминем към гласуване и да се реши по този път, по който се предлага, а самата практика впоследствие ще наложи евентуалните промени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще има ли драма, ако го няма главният секретар в този текст?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Никаква драма няма да има, според мен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: След този бурен дебат, предлагам да приемем направените предложения за промени, по които никой не възрази и да остане „ал. 1, т. 2, 3, 8-13”.
Предлагам да гласуваме редакцията, предложена от Работната група с тази промяна.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 7 предложението на Работната група е той да отпадне.
Вносителят е против. Имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Логиката да отпадне § 7 е следната, че териториален директор не трябва да може да делегира правомощията си да разглежда жалби на други лица. Нещо, с което ние по принцип сме съгласни.
Съгласни сме териториалният директор да не може да делегира правата за гледане на жалби. Това обаче, което всъщност пречи в чл. 11, ал. 2, т. 2 е изпращането на жалбите до съответните съдилища. Това наистина е една чисто техническа дейност, окомплектоване на нова преписка, която според нас не е необходимо да става с подписа на териториалния директор. Би трябвало да може негов заместник или който и да е да окомплектова преписката и да я изпрати в съда. Поне нашето виждане е такова, че тук няма никакво взимане на становище или вземане на някакво решение. Това е изпълнение на законово задължение – да се окомплектова една преписка и тя да се изпрати в съда. Това задължение е описано както в ДОПК, така и в АПК.
Във връзка с това, ако бихте приели подобна логика, в т. 2 да остане само текстът, че териториалният директор разглежда жалбите против актовете на администрацията, отказите и т.н. Или да отпадне текстът, че изпраща до съответния съд жалбите. Това задължение го има във всички процесуални закони и ние смятаме, че не е необходимо териториалният директор лично да подписва придружителните писма до съда.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам питане към тази защита, която направихте. Какво се случва като аз съм териториален директор, делегирам на госпожа Антонова правата да окомплектова преписката ,тя не го окомплектова и не го изпраща. И има един нещастен човек, който чака някой в съда да започне нещо, а това не става? Аз не нося отговорност като директор, защото съм делегирал права. Госпожа Антонова не носи отговорност, защото не е директор. И какво става?
РОСЕН ИВАНОВ: Аз не мисля, че не носите отговорност. Вие сте делегирали правата, но отговаряте за цялостното управление на дирекцията и изпълнението на задълженията на органите при нея. Има 7-дневен срок в закона, в който жалбата трябва да се озове в съда с цялата преписка. И ако тя не е там, има ред, по който съдът я изисква служебно и т.н. Отговорността я носи както териториалният директор, който не е упражнил съответния контрол, така и лицето, на което пряко е възложено да окомплектова преписката. Не мисля, че това е някакъв проблем.
Естествено, не е нещо кой знае какво, но това наистина са много жалби, които минават за подпис през най-главния ръководител на дирекцията, без според нас да има чак такава голяма необходимост от това, тъй като не се вземат решения. В случая не става дума за взимане на някакво решение, а за просто изпълнение на едно задължение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че в израза „изпраща до съответния съд жалбите”, влагаме различно съдържание. В никакъв случай „изпраща до съответния съд жалбите” не е едно техническо действие, изразяващо се в подписване на придружителното писмо. За да се стигне до тази техника полагане на подпис, се прави една юридическа преценка дали жалбата е редовна, тоест, дали е в срок, дали отговаря на изискванията, дали е подадена от надлежно лице, дали това, дали онова. И всички изисквания за редовност на една жалба. И тази преценка е в правомощията на самия орган. Как ще делегира той някой друг да извърши тази преценка. Как ще делегира той някой друг да извърши тази преценка редовна ли е жалбата. А това е съществено, това е много важно, защото, ако се направи преценка, че жалбата е нередовна, не се стига до процес. Жалбата се връща и човечецът или фирмата започват да обжалват еди-какво си и еди-що си.
Още повече, че в т. 2 има възможност за много широка делегация. Правната преценка жалбата редовна ли е означава да започне ли съдебното производство или не. Това значи. И тя се възлага на служители на агенцията. Кои са тези служители на агенцията? Тя може да се възложи на тези, които отговарят на компютърната техника там.
АНГЕЛ САВОВ: Стига да могат да ги направят.
НАДЯ АНТОНОВА: Ама те няма как да могат да го направят, защото са програмисти. Въпросът е правен.
Затова на мен ми се ще да отпадне този параграф, както предлагат колегите, защото „изпраща до съда” не е техническо действие.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Благодаря.
Имам едно много неприятно усещане, че изпадаме в ролята на административни директори на агенцията.
Колеги, извинявайте, ама една немалка част от хората тук са били административни ръководители на учреждения. И в крайна сметка сме напълно наясно, че ако формализираме така текстовете, ние със закона ще се опитаме да напишем и правилник за работата му, правилник за документооборота и какво ли не още. Извинявайте, но не това е смисълът на закона. Той въвежда правилата. Оттук нататък къде отиваме ние? Ще се опитваме да разпишем как точно ще стане всяка една процедура ли? Извинявайте, това не може да се случи по този начин. Поне това е моето убеждение. И го казвам чисто принципно, не става въпрос конкретно за тези текстове. Защото и преди коментирахме такива работи – какво може да делегира от тази до тази точка. Ами да, има специални закони, в които е казано какво точно може да делегира и какво не може. И реално погледнато, оттам нататък, нещата са пределно ясни.
Кой в крайна сметка утвърждава персонала в агенцията? Да не би да е шефът на агенцията или изпълнителният директор? Ами, не е той. На всички е ясно, че не е той.
В този смисъл ви моля, дайте да гледаме принципно на нещата и да не влизаме в тези детайли, които в крайна сметка нямат отношение към работата на Националната агенция за приходите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря.
Аз ще ви помоля да обърнете внимание на това, че правомощията на териториалния директор, за когото става въпрос, са различни от правомощията на другия регионален бивш директор, сега с едно особено наименование. Основният път на обжалване на ревизионни актове, актове за прихващане и връщане, се обжалват пред директора на Дирекция „Обжалване”, той комплектува преписката и той я изпраща на съда. Тук се касае за един значително по-малък брой актове, които могат да бъдат обжалвани директно пред съда, без да минават през регионалния директор. Те са изключително малко на брой.
По изпращането на преписките задължително трябва да носи отговорността по една проста причина. Когато не се изпрати преписката в съда, съдът на втория отказ налага санкция. И налага санкция на ръководителя на предприятието, тоест на териториалното подразделение, който е бил длъжен да окомплектова преписката, да прецени и да го изпрати. Оттук нататък, ако може той да делегира, съдът никога не би могъл да установи кое е виновното длъжностно лице. Защото глобата, като административно наказание, следва да бъде освен индивидуализирана, и точно персонализирана.
Затова при обсъждането стана ясно, че това правомощие не затруднява кой знае колко териториалния директор, защото на всички им е ясно, че комплектоването на преписката се извършва от служителите, това е ясно.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: А ще запишем ли като приложение длъжностната характеристика?
АНГЕЛ САВОВ: Тук се касае за правомощие. Извинявайте, но Вие одеве казахте, че се определя съобразно всеки закон. Това е устройственият закон на данъчната администрация. Законът за Националната агенция за приходите е устройственият закон, в който са разписани правомощия или ограничения. И ако няма отговорността на ръководителя на подразделението, то тогава не може и да се определи отговорното лице.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Хайде де! Това е несериозно.
АНГЕЛ САВОВ: Три пъти в съда не се представя. Кого ще санкционира съдът за забавата? Ръководителят. А той, след като ги е делегирал правата, как ще открие съдът кой е делегираният орган.
НАДЯ АНТОНОВА: В ДОПК предвижда ли се такава делегация?
АНГЕЛ САВОВ: Не.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е много специфична материя. Вчера в Работната група постигнахте ли разбирателство?
НАДЯ АНТОНОВА: Вчера те не поставиха този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Приемаме предложението на Работната група и продължаваме напред.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли някой против предложението на Работната група за отпадане на § 7? – Няма.
Приемаме го.
По § 8 има предложение от народния представител Надя Антонова.
Работната група го подкрепя по принцип и предлага да стане § 7 със съответната редакция.
Имате думата. – Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 9 има предложение от народния представител Надя Антонова, което е подкрепено от Работната група и се предлага той да стане § 8 със съответната редакция.
Има ли становища? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Заключителна разпоредба.
По § 10 Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага той да се преномерира и да бъде редактиран:
„§ 9. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това целия закон е приет.
Преминаваме към втора точка от дневния ред – РАЗНИ.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Онзи ден стана въпрос за реорганизацията, която се готви в регионалните звена, затова бих помолил да дадем думата на госпожа Мургина да ни каже откъде следва това и защо следва.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да се извиня, че не съм подготвена така, както бих искала, за да мога да докладвам по-простичко и по-ясно. Но ще се опитам, надявам се да бъдем разбрани.
Първо, бих искала да кажа, че това не е нещо, което е наше внезапно хрумване от днешна дата. Това е стъпка или по-скоро окончателната стъпка от реформата, която ние трябва да довършим за Националната агенция за приходите.
Тук трябва да припомня някои от предишните стъпки.
Първата стъпка беше централизиране на големи данъкоплатци. Всички помнят 2001 г. от пет дирекции за големи данъкоплатци, когато анализирахме ефективността между тези пет дирекции, се оказа, че с четири пъти по-малко клиенти, с около пет пъти по-малко служители, ние можем да наблюдаваме 70% от приходите в държавния бюджет, вместо предишната структура, с която наблюдавахме 45% от приходите в държавния бюджет върху много повече клиенти. Това беше първата стъпка.
Втората стъпка беше пилотният проект в Бургас, обособяването на местни данъци и такси. Резултатите, които получихме от този пилотен проект, който ни помогна да реализираме това в цялата страна и до края на 2005 г. предадохме събирането на местни данъци и такси на общините и централизирахме нашата дейност в 29 териториални дирекции. Преди това ние имахме над 340 структури в цялата страна. Тоест, това беше най-сериозният процес на централизация, който успяхме да направим.
От 1 януари 2006 г. беше следващата стъпка, когато направихме интеграция между така централизираната данъчна администрация на 29 места и функция „Събиране” на Националния осигурителен институт.
Какво ни предстои всъщност и защо има създадена тревога?
Знаете, че Националната агенция за приходите трябваше да стартира на 1 януари, Данъчноосигурителният процесуален кодекс го приехме заедно на 22 декември, тоест за краткото време, което имах аз, не можех да правя нищо по-сериозно от това, което можех да направя, за да гарантираме интеграцията. Тогава създадохме дирекциите „Обжалване и управление на изпълнението”, които обединиха бившите дирекции в регионалните дирекции с разширени функции, управление на изпълнението и данъчноосигурителна практика. Създадохме ги със следните цели.
Първо, на нас, като ръководители, заедно с господин Кадиев, взехме това решение, ни бяха необходими ръководители, които да гарантират интеграцията между две различни системи за много кратко време. Тези ръководители на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” бяха отговорни за тези процес и те го направиха. Всички знаем за какъв кратък срок. И слава на Бога без сериозни сътресения. Но това е изкуствено разделяне на обжалване управлението на изпълнението от териториалните дирекции.
Една година функционираме с тази организационна структура. На тази първа стратегическа сесия за 2007 г., която организирахме в Хасково, имахме готовност и ние направихме пълен анализ на ефективността от дейността на Националната агенция за приходите през първата година от нейното съществуване. За съжаление аз не нося показатели в този детайлен разрез, който е много говорящ, но ще се опитам най-общо да ви информирам какво показват тези анализи.
Имаме 13 териториални дирекции с 0% приходи в общите приходи, за които ние отговаряме. Какво означава това? Че те осигуряват приход 0,01%, 0,05% от всички приходи, които ние събираме от данъци и осигурителни вноски. Това са 13 на брой териториални дирекции. Имаме други 11 териториални дирекции, които осигуряват 1%, тоест малко под 1 или малко под 1, за да бъде закръглено на 1%.
Наблюдението, което правим, анализът, който сме направили, ни показва, че има сериозна миграция на бизнеса и на населението към тези по-големи окръжни центрове, където очевидно има бизнес, има инфраструктура, има работа за хората и това е процес, който тече вероятно от 1990 г. Но ние сме длъжни да го следваме.
Когато направихме анализ на ефективността на ревизиите се оказва, че тя е много различна в малките и в големите центрове, за което обаче ревизорите от малките териториални дирекции не носят вина. Те работят вероятно и много по-добре, но просто фирмите, които са на тяхната територия са с друг обем, с други обороти и те не могат да правят разкрития, които се правят с големи данъкоплатци, със средни данъкоплатци, в големи териториални дирекции и т.н.
В крайна сметка, когато анализирахме основните показатели – брой декларации, брой регистрирани по ДДС, брой на фирмите, които имат оборот над 2 млн. лв., се оказва, че те са концентрирани 32,38% в София-град. Следващите проценти по низходящ ред са Бургас, Варна, Пловдив. Всичко останало е около 1%. Опитахме се да направим равномерно разпределение на натовареността на служителите. От този груб разчет, който отново казвам, че е първоначален, се оказва, че в София са необходими още около 600 ревизори, за да бъдат натоварени толкова, колкото е средната натовареност в цялата страна. За да могат да отговорят на този обем фирми и тези рискови фирми, които излизат като фирми, които трябва да бъдат селектирани, респективно ревизирани, това е недостигът на хора.
Очевидно е, че при тази материална база не можем да говорим за преместване на хора от провинцията в София-град, но очевидна е необходимостта да можем да ползваме целия ресурс в страната за ревизиране на тези наши клиенти, които въз основа на принципите на селекция е необходимо да ревизираме.
Или, простичко казано, какво направихме в София миналата година, което се налага да направим за цялата страна? В София има 15 офиса. Всички знаем, че „Младост”, „Люлин”, са жилищни райони, там няма много фирми. Но ревизорите са разпределени сравнително равномерно между 15-те офиса. В същото време в център, „Красно село” и „Изток” е концентриран почти целият бизнес на София.
Когато направих този анализ взехме решение да се централизира селекцията и възлагането за цяла София. И сега, когато изведем случаите, които трябва да бъдат ревизирани, не ходи ревизорът от „Младост”, а ходи ревизорът оттам, откъдето може. Тоест, няма я тази териториална закрепостеност, която не ни позволява ефективно да си вършим работата.
И когато бях в Хасково, ревизорите от Хасково сами поискаха да имат възможността да ходят на ревизии в Пловдив, в големите градове, защото по този начин те постигат по-голям размер, допълнително разкрити приходи, имат възможност да получат по-високо допълнително материално стимулиране. И най-важното – това е естествена предпоставка за борба с корупцията, като разкъсваме тази пряка връзка на инспектори, роднини, съседи, съученици в малкия окръжен град.
Това е, което искаме да направим. С две думи – да централизираме селекцията и възлагането между екипите в цялата страна, за да подобрим ефективността от ревизионната дейност и да насочим този ресурс, който не ми достига в София, а ми е в повече в малките териториални дирекции, където, както казах, нямат и 1% фирми с обороти достатъчно големи, за да е необходимо да влезем и да отделим време. Или, да направим труда на всички ревизори максимално еднакво натоварен, ефективен и възнаграден.
В момент ас моя заповед е създадена работна група от над 30 наши служители с представители от всички нива в нашата структура – и от централно управление, от ОУИ, от териториалните дирекции, от всички функции, и оперативни, и поддържащи, за да анализираме всичко това, да направим план за действие, да изберем подхода, който да не създава тревоги на нашите служители, защото в рамките на тази численост ние трябва да постигнем много по-добра ефективност и през тази рискова за България година. И искам това да го направим в рамките на капацитета, с който реално разполагаме.
Това е идеята, за която ще мога да ви информирам по-конкретно с дати, със стъпки веднага щом разработим този план за действие, който подготвяме в момента.
Благодаря ви.
Ако има въпроси, готова съм да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Димов, имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Само една молба. Ако може това, което споменахте, да ни го изпратите по е-мейл, като анализ, който сте правили в Хасково. Това, което го имате. Защото аз лично се разтревожих безкрайно много като чух четири града, в които има доколкото разбирам някъде към 75-80% съсредоточеност. Просто ми е много любопитно и ще Ви помоля, ако може да го изпратите.
МАРИЯ МУРГИНА: Само да обясня нещо. Това идва и от факта, че големи данъкоплатци, осигурители са в самостоятелна териториална дирекция. Големи данъкоплатци осигурители ни осигуряват 44% от общите приходи. Като изключим тази дирекция, в която клиенти са всички най-големи от цялата страна...
НЕНО ДИМОВ: Това е остатъкът?
МАРИЯ МУРГИНА: 34% от приходите се осигуряват от Софийската териториална дирекция.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие всъщност не закривате териториалните дирекции, а само ги оптимизирате като числен състав, така ли?
МАРИЯ МУРГИНА: Във всички окръжни градове ще остане задължителна функция обслужване. Това е тази дейност от нашата работа, която е пряко свързана с нашите клиенти. Това не се променя.
Ревизорите от Ямбол ще бъдат с месторабота в Ямбол, но ще ревизират субекти от цялата страна. И това не е само за Ямбол. Това ще бъде валидно за цялата страна, за всички инспектори в страната.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако е така е добре.
МАРИЯ МУРГИНА: Така е.
СТОЯН ВИТАНОВ: Тоест, това значи, че няма да се правят съкращения в Ямбол.
МАРИЯ МУРГИНА: Разбира се, тук имаме известна технологична законодателна спънка, която се надявам, че ще имаме вашата подкрепа, ако се наложи да я преодолеем. Възможно е да се наложи инспекторите да бъдат с месторабота Ямбол, но да се водят в щата на Бургас, за да може от Бургас да им се възлага къде ще ходят.
Затова казах, че всички тези детайли се анализират в много разширен състав, за да оценим дали има такава необходимост или не.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Мога само да кажа защо възникна вълнението. То касае всички нас, като народни представители. Защото това е казано на някакво съвещание, разбрано или недоразбрано, и веднага в Ямбол съставът на местната териториална служба поиска среща с местните депутати. Във Велико Търново е така, в Севлиево също и т.н.
Затова поисках някой да ни го обясни.
МАРИЯ МУРГИНА: Абсолютно на всички наши стратегически сесии сме заявявали, че ние сме единствените, които направихме 10-процентно съкращение. Оттук нататък няма да съкращаваме никой, а ще правим вътрешно подобрение на ефективността, с преминаване от функция във функция и с постигане на нужните резултати, без съкращаване на щатни бройки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси? – Няма.
Благодаря на всички за участието и приятна почивка.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
№ 7
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 22 март 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за Националната агенция за приходите, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 3 януари 2007 г. (приет на първо четене на 8 март 2007 г.) – второ четене.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията със следния дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на закона за Националната агенция за приходите, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 3 януари 2007 г. (приет на първо четене на 8 март 2007 г.) – второ четене.
2. Разни.
Има ли други предложения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
Има ли съображения по заглавието на законопроекта? – Няма.
По § 1 има предложение за побългаряване на текста, а именно „ниво” да се замени с „равнище”.
Има ли възражения? – Няма.
По § 2 няма предложения, подкрепя се текста на вносителя.
По § 3 Работната група е предложила редакция на текста във връзка с отпадането на някои текстове, за да си попаднат на системното място.
Има ли съображения? – Няма.
По § 4 се предлага да се приеме предложението на вносителя, но да отпадне т. 2.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: На Работната група надделя това становище и затова така е отразено в доклада. Аргументите са в две посоки.
Първо, от юридическа гледна точка се приема, че Министерският съвет е органът по назначаването на изпълнителния директор. И юридически погледнато органът по назначаването трябва да определя всички елементи на служебното правоотношение, включително и възнаграждението. Това са юридическите съображения.
От друга страна обаче се появи мнение, че по-оперативно е министърът на финансите да определя възнаграждението на изпълнителния директор. И аз застъпих последното становище, но се оказахме в малцинство.
Коректно споделям двете мнения, които бяха изразени в Работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря Ви, господин председател.
Много ми е трудно да коментирам нещо, което в момента засяга лично мен, но трябва да ви призная, че това е предложение на Министерството на финансите, не е наше предложение. Аз нямам никакъв проблем и нищо не ми пречи наистина Министерският съвет да определя възнаграждението на изпълнителния директор, който и да е той. Но има известни затруднения – командировъчни, отпуск, възнаграждение. Процедурата е дълга, забавя се. И вероятно колегите от Министерството на финансите са направили това предложение с цел улесняване и повече оперативност.
Каквото вие решите. Нямаме никаква тревога по отношение на този текст.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз зная, че Министерският съвет е колективен и колегиален орган и съм го научил от проф. Баламезов преди доста години, когато съм учил трудовете му. Абсурдно е Министерският съвет да се занимава. Министър-председателят – да. Абсурдно е колективен орган да се занимава с такъв въпрос, който е чисто административен. Това противоречи на здравия разум. Ако няма да е министър-председателят, нека да бъде министърът на финансите. Ако няма да е министърът на финансите, да бъде министър-председателят.
Така че, ако трябва да гласувам тук, с много ясно съзнание, знам защо трябва да гласувам за министъра на финансите. Говоря чисто институционално. В някаква степен ми се струва пропуск фактът, че в закона вече е записано „Министерския съвет”. Това е пропуск в законодателната работа при правенето на този закон. Ръководство, управление, изпълнителна власт – всичко това е субординирано през органите на тази власт, в случая това са министър-председателят и министъра на финансите.
Нека поправим това нещо тук. Това е моето предложение към колегите, като подкрепим министъра на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Мисля, че няма съдържателни противоречия, ако юристите се съгласят, че можем да го приемем.
Подлагам го на гласуване.
Който подкрепя § 4 по текста на вносителя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 3 остава в редакцията на вносителя.
По § 5 има редакция на Работната група.
Имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: В чл. 9 става въпрос за изисквания към заемане на длъжността „изпълнителен директор” и неговите заместници. В действащата редакция има разработени различни изисквания, част от които се дублират със Закона за държавния служител, каквито те ще станат. И, за да се уеднаквят изискванията, и за да няма наслагване на изисквания, ние приехме тези разработки, които предлагаме на вашето внимание, със съзнанието, че в Закона за държавния служител си има други изисквания и се приемат едновременно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вносителят има ли някакви бележки по това, което предлага Работната група?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не, нямаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване текста на вносителя с предложението на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 6 има предложение от народните представители Милен Велчев, Нина Чилова и Теодора Дренска.
Работната група е подкрепила предложението по принцип.
Има предложение от народния представител Надя Антонова, което е подкрепено от Работната група.
Работната група предлага окончателна редакция.
Имате думата, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам предложение изброеното в ал. 1 т. „2, 3, 5, 7-13”, след „7” да се сложи запетайка и да стане „9-13”, защото т. 8 всъщност дава право за определяне на числеността в Централно управление и в дирекциите. Някак си не ми се струва редно това правомощие да може да бъде прехвърляно от председателя на който и да било друг.
Нещо повече, това в никакъв случай не може да бъде спешно. Тоест, дори председателят да го няма, числеността е нещо, което може да изчака. Затова мисля, че т. 8 трябва да отпадне и правя това предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, доколкото виждам тук от предложението, което ние сме направили, и това, което е в окончателния вариант главният секретар е отпаднал.
НАДЯ АНТОНОВА: Да.
НИНА ЧИЛОВА: Защо?
НАДЯ АНТОНОВА: Ще обясним.
НИНА ЧИЛОВА: Защото аз също направих проверка дали е допустимо такова нещо. Ако си спомняте, при първото четене аз възразих за главния секретар. Но аз направих проверка и се установи, че е абсолютно допустимо.
НАДЯ АНТОНОВА: Кое е допустимо?
НИНА ЧИЛОВА: Допустимо е изпълнителният директор да може да възлага. И това е с последната поправка в Закона за държавния служител, която сме направили през 2006 г. Допустимо е такъв орган да му възлага и на него такива правомощия. Това сме го проверили лично преди да подпишем предложението. Има го като промяна в Закона за държавния служител. И може би те са установили това и са го вкарали така в предложението. Така че неговото изключване тук, ако е било с аргумент, че е правно недопустимо, не е вярно. Защото Законът за държавния служител позволява това.
НАДЯ АНТОНОВА: Ще го проверим.
НИНА ЧИЛОВА: Ние го проверихме с госпожа Мингова. Изрично с една от последните поправки, които са направени, е допустимо такова нещо да се случи. Ако има някакъв друг аргумент, е възможно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мога да помогна на комисията като кажа, че в нашата Комисия по държавна администрация това беше предложение на министерството, беше мотивирано след това и в залата с нарастване ролята на ръководителя на администрацията в лицето на главния секретар. Така че подкрепям това, което каза госпожа Чилова, защото съм свидетел на този дебат и на текста, който съм чел като доклад в залата, и който беше гласуван.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Уважаеми колеги, не искам да ставам говорител на Работната група, но се налага да се включа в дискусията.
Да, Работната група определи изчерпателно лицата, на които изпълнителният директор може да възложи част от своите правомощия и дейности. И главният секретар не е между тях. Аргументът е, че правомощията на главния секретар и дейностите, за които отговаря, не са регламентирани в този закон за Националната агенция за приходите.
Изхождайки от естеството на функцията на главния секретар, той изпълнява по-скоро организационни правомощия, изхождайки от правомощията на фигурата на главния секретар в Закона за държавната администрация.
НИНА ЧИЛОВА: Ами, да.
НАДЯ АНТОНОВА: Признавам си, че в момента на мен не ми е известно дали в Закона за държавната администрация има законова делегация.
НИНА ЧИЛОВА: Разбира се, че го има. Това сме го проверили.
НАДЯ АНТОНОВА: Дайте да го погледнем, за да не изпаднем в недоразумения, дали в Закона за държавната администрация има записана делегация, не на него могат да бъдат възлагани и други задачи от компетентността на изпълнителния директор. Това, че могат да му бъдат възлагани други организационни задачи е едно, но не в компетентността на изпълнителния директор. Нещата са диаметрално противоположни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че има такава делегация.
НИНА ЧИЛОВА: Мисля, че беше в чл. 6 от Закона за държавния служител. Поправката е направена в 2006 г., както каза и господин Методиев. Точно това нещо ние го проверихме и поради това сме го включили. Няма никакво законово противоречие. Аз бях един от хората, които при първото четене възрази. Но след това го разгледахме с госпожа Касабова, с госпожа Мингова и категорично има такава делегация.
НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, аз не споря. Само казвам, че тази подробност ми е убегнала от вниманието и моля да го констатираме.
Аргументът на Работната група да посочи изчерпателно лицата, на които могат да се делегират права, изхождат от твърде сериозния институт на делегацията на права. Това означава, че един изпълнителен орган може да делегира своите правомощия другиму, и този друг човек да упражнява същите правомощия, но от свое име. Ето защо към делегацията на законовите правомощия трябва да се подхожда много внимателно, защото, ако тя стане принцип и широко прилагана, това означава да се обезсмисли функцията на самия изпълнителен орган.
Друг е въпросът, че по заместване главният секретар би могъл да замести изпълнителния директор за определен период при обективна невъзможност, болест, командировка и пр., но дайте да помислим дали е разумно фигурата на изпълнителния директор да се обезсмисли откъм правомощия. Още повече, че така, както уважаваният вносител е направил своето предложение за делегация на правомощия, се обхващат всички дейности и правомощия на изпълнителния директор. И една такава широка делегация на правомощия може да доведе до много неблагоприятни последици, казано най-меко.
Представете си да се делегира задължението да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията! Е, на този административен орган какви правомощия ще му останат?
Не би следвало да се делегира, според мен, а изглежда и според Работната група, правомощието изпълнителният директор да дава задължителни указания на органите на агенцията за единно прилагане на законодателството. Представете си ако бъде делегирано това правомощие, твърде е възможно този, комуто са делегирани права, и той е субект, и може да се дават субективни тълкувания, което се отразява на противоречивата практика. И какво правим? – Взривява се цялото приложение на законодателството. Мисля, че не това е целта на нашето занимание днес.
Аз съм предложила да съществува възможността изпълнителният директор да делегира своите дейности и правомощия, но по-ограничено, в сравнение с предложението на вносителя. Тоест, да се делегират правомощията по чл. 10, т. 2, по т. 3 – да се анализира изпълнението на ежегодния план, което е и необходимо, защото териториалните директори, регионалните директори в своята местна компетентност правят анализите, става по-бързо, по-вярно; да делегира и другите правомощия, които съм посочила. Но според мен не трябва да се делегират правомощията по т. 5. Не бива да се делегират правомощията за утвърждаване на методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, пак с оглед единното ръководство, единния подход, единната практика, единното спазване на закона, а не субективното такова. Не бива да се делегира и т. 7 – утвърждаването на задължителните формуляри, образци и другите документи, свързани със събирането на приходите. Нали целта на тази агенция е събираемост на приходите. Дайте да има еднаквост. Не бива да се делегира и правомощието по чл. 10, т. 14 – да упражнява други правомощия, предвидени със закон. Това, което са предложили от НДСВ – правомощията, които има изпълнителният директор по ДОПК. Нали, разбирате, колеги, че се обезсмисля функцията на този човек с всички рискове за субективно, противоречиво тълкуване и указание, прилагане на закона и в крайна сметка неблагоприятно и недобре ще се отрази това по отношение на фиска.
Аз си оттеглям предложението по т. 5 и т. 7.
По отношение на т. 8 колегата направи предложение. Става въпрос за определяне числеността на централното управление. Да ви призная, аз не мога да взема становище по този въпрос. Може би те ще си кажат най-добре.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз предлагам все пак да очертаем имаме ли различия. Предлага се т. 5, 7 и 8 да бъдат изключени от правомощията.
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Ако позволите, господин председател, текстът, както аз го чета, не позволява на главния секретар да се възлагат правомощия. Текстът, който е гласуван, е следният:
„Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното си правоотношение на главния секретар”.
Това е друго. Може да възложи по служебното си правоотношение, а не и правомощията по чл. 10. Служебно той не е в служебно правоотношение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Числеността е в служебните правоотношения.
АНГЕЛ САВОВ: Правомощия по служебното правоотношение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам юристите да се разберете и през това време да чуем вносителя по изключването на т. 5, 7 и 8. Каква е Вашата позиция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: За т. 5 и т. 7 сме съгласни, за т. 8 като че ли се колебаем, но сме съгласни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В такъв случай в текста остава: „ал. 1, т. 2, 3, 9-13”.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Не искам да доставям удоволствие на уважаваната Комисия по бюджет и финанси видинлиите да бъдат на различно мнение, но се налага.
Колеги, чл. 6, ал. 2 от Закона за държавната администрация, изменен през 2006 г., гласи следното:
„Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на главния секретар с изключение на назначаването, преместването, прекратяване на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания”.
Това означава следното. Изпълнителният директор е орган по назначението по отношение на лицата, които работят по служебни правоотношения в случая в Изпълнителната агенция. И като орган по назначението той може да им разрешава да ходят в отпуска, може да им разрешават други такива права, които произтичат от служебното правоотношение между него като орган по назначаване и назначения. Тези права по служебното правоотношение той може да делегира на главния секретар. С изключение. Изключенията подсказват за какво всъщност става дума. С изключение на назначаването и преместването. Значи директорът не може да делегира на главния секретар уволняването, преместването на служителите. Но може да му делегира да разрешава отпуските. За това става въпрос в чл. 6, ал. 2. Не означава, че изпълнителният директор може да делегира правомощието по управление, контрол и числеността на персонала на главния секретар. Не, уважаеми. Това следва от самата логика. Главният секретар има организационни задължения. Той не е орган на власт, за да има властнически правомощия и да му ги делегираш.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Ако позволите, да ви кажа само две думи.
Правните аргументи са не точно всички тези. Основният аргумент е, че Законът за Националната агенция за приходите не предвиди и не предвижда създаването на такава длъжност главен секретар. Той ще се предвиди и ще се създаде с подзаконов акт, който представлява Устройствен правилник. В устройствения правилник, не съм го виждал, може би се създава такава длъжност. И тъй като той въобще не присъства в този закон, не би следвало да му се делегират правомощия по този закон.
Затова смятаме, че тези правомощия не би следвало да се предоставят на главен секретар, който не е създаден като орган.
НАДЯ АНТОНОВА: Няма го по закона и трябва да се създава някъде другаде.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма да влизам в този догматичен спор, но става дума за това, че всяка институция, включително и тази Изпълнителна агенция, има в себе си стандартните дейности за една администрация и има своите специфични функции, за които е възникнала. Всяка институция се дели на две.
От тази гледна точка тези, които са специфичните, които наричаме професионални в свободната лексика, би трябвало да бъдат в правомощията и отговорността на органа, който ръководи съответната администрация. В случая става дума за изпълнителния директор. Отказът за прехвърляне на правомощия, цялата тази защита, която чухме от госпожа Антонова, ако се продължи нейната логика докрай, води до това да няма заместник-изпълнителен директор. Нещо, за което аз веднага бих гласувал „за”. И да кажем: да, има човек, който носи отговорност, той трябва да носи цялата тази отговорност в цялата професионална област. Не може под него администрация, водена от главен секретар, да поема такива функции. Дотук съм съгласен.
Това, което каза госпожа Чилова и което аз споделям, е, че главният секретар във връзка със самото управление на администрацията, може да носи върху себе си отговорност, произтича от самия Закон за администрацията.
Сега казвате, че главният секретар го няма в Закона за Националната агенция за приходите, което е нов вид пропуск. Поради тази причина казвате да не слагаме в текстовете фигура, която не съществува в закона, защото това е фигура от администрацията и тези отношения трябва да се уредят в правилника. Такъв тип пропуск може да се навакса през правилник, мисля аз, от практиката, която аз познавам.
Затова предлагам да преминем към гласуване и да се реши по този път, по който се предлага, а самата практика впоследствие ще наложи евентуалните промени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ще има ли драма, ако го няма главният секретар в този текст?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Никаква драма няма да има, според мен.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: След този бурен дебат, предлагам да приемем направените предложения за промени, по които никой не възрази и да остане „ал. 1, т. 2, 3, 8-13”.
Предлагам да гласуваме редакцията, предложена от Работната група с тази промяна.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 7 предложението на Работната група е той да отпадне.
Вносителят е против. Имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Логиката да отпадне § 7 е следната, че териториален директор не трябва да може да делегира правомощията си да разглежда жалби на други лица. Нещо, с което ние по принцип сме съгласни.
Съгласни сме териториалният директор да не може да делегира правата за гледане на жалби. Това обаче, което всъщност пречи в чл. 11, ал. 2, т. 2 е изпращането на жалбите до съответните съдилища. Това наистина е една чисто техническа дейност, окомплектоване на нова преписка, която според нас не е необходимо да става с подписа на териториалния директор. Би трябвало да може негов заместник или който и да е да окомплектова преписката и да я изпрати в съда. Поне нашето виждане е такова, че тук няма никакво взимане на становище или вземане на някакво решение. Това е изпълнение на законово задължение – да се окомплектова една преписка и тя да се изпрати в съда. Това задължение е описано както в ДОПК, така и в АПК.
Във връзка с това, ако бихте приели подобна логика, в т. 2 да остане само текстът, че териториалният директор разглежда жалбите против актовете на администрацията, отказите и т.н. Или да отпадне текстът, че изпраща до съответния съд жалбите. Това задължение го има във всички процесуални закони и ние смятаме, че не е необходимо териториалният директор лично да подписва придружителните писма до съда.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам питане към тази защита, която направихте. Какво се случва като аз съм териториален директор, делегирам на госпожа Антонова правата да окомплектова преписката ,тя не го окомплектова и не го изпраща. И има един нещастен човек, който чака някой в съда да започне нещо, а това не става? Аз не нося отговорност като директор, защото съм делегирал права. Госпожа Антонова не носи отговорност, защото не е директор. И какво става?
РОСЕН ИВАНОВ: Аз не мисля, че не носите отговорност. Вие сте делегирали правата, но отговаряте за цялостното управление на дирекцията и изпълнението на задълженията на органите при нея. Има 7-дневен срок в закона, в който жалбата трябва да се озове в съда с цялата преписка. И ако тя не е там, има ред, по който съдът я изисква служебно и т.н. Отговорността я носи както териториалният директор, който не е упражнил съответния контрол, така и лицето, на което пряко е възложено да окомплектова преписката. Не мисля, че това е някакъв проблем.
Естествено, не е нещо кой знае какво, но това наистина са много жалби, които минават за подпис през най-главния ръководител на дирекцията, без според нас да има чак такава голяма необходимост от това, тъй като не се вземат решения. В случая не става дума за взимане на някакво решение, а за просто изпълнение на едно задължение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че в израза „изпраща до съответния съд жалбите”, влагаме различно съдържание. В никакъв случай „изпраща до съответния съд жалбите” не е едно техническо действие, изразяващо се в подписване на придружителното писмо. За да се стигне до тази техника полагане на подпис, се прави една юридическа преценка дали жалбата е редовна, тоест, дали е в срок, дали отговаря на изискванията, дали е подадена от надлежно лице, дали това, дали онова. И всички изисквания за редовност на една жалба. И тази преценка е в правомощията на самия орган. Как ще делегира той някой друг да извърши тази преценка. Как ще делегира той някой друг да извърши тази преценка редовна ли е жалбата. А това е съществено, това е много важно, защото, ако се направи преценка, че жалбата е нередовна, не се стига до процес. Жалбата се връща и човечецът или фирмата започват да обжалват еди-какво си и еди-що си.
Още повече, че в т. 2 има възможност за много широка делегация. Правната преценка жалбата редовна ли е означава да започне ли съдебното производство или не. Това значи. И тя се възлага на служители на агенцията. Кои са тези служители на агенцията? Тя може да се възложи на тези, които отговарят на компютърната техника там.
АНГЕЛ САВОВ: Стига да могат да ги направят.
НАДЯ АНТОНОВА: Ама те няма как да могат да го направят, защото са програмисти. Въпросът е правен.
Затова на мен ми се ще да отпадне този параграф, както предлагат колегите, защото „изпраща до съда” не е техническо действие.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Паскалев.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Благодаря.
Имам едно много неприятно усещане, че изпадаме в ролята на административни директори на агенцията.
Колеги, извинявайте, ама една немалка част от хората тук са били административни ръководители на учреждения. И в крайна сметка сме напълно наясно, че ако формализираме така текстовете, ние със закона ще се опитаме да напишем и правилник за работата му, правилник за документооборота и какво ли не още. Извинявайте, но не това е смисълът на закона. Той въвежда правилата. Оттук нататък къде отиваме ние? Ще се опитваме да разпишем как точно ще стане всяка една процедура ли? Извинявайте, това не може да се случи по този начин. Поне това е моето убеждение. И го казвам чисто принципно, не става въпрос конкретно за тези текстове. Защото и преди коментирахме такива работи – какво може да делегира от тази до тази точка. Ами да, има специални закони, в които е казано какво точно може да делегира и какво не може. И реално погледнато, оттам нататък, нещата са пределно ясни.
Кой в крайна сметка утвърждава персонала в агенцията? Да не би да е шефът на агенцията или изпълнителният директор? Ами, не е той. На всички е ясно, че не е той.
В този смисъл ви моля, дайте да гледаме принципно на нещата и да не влизаме в тези детайли, които в крайна сметка нямат отношение към работата на Националната агенция за приходите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря.
Аз ще ви помоля да обърнете внимание на това, че правомощията на териториалния директор, за когото става въпрос, са различни от правомощията на другия регионален бивш директор, сега с едно особено наименование. Основният път на обжалване на ревизионни актове, актове за прихващане и връщане, се обжалват пред директора на Дирекция „Обжалване”, той комплектува преписката и той я изпраща на съда. Тук се касае за един значително по-малък брой актове, които могат да бъдат обжалвани директно пред съда, без да минават през регионалния директор. Те са изключително малко на брой.
По изпращането на преписките задължително трябва да носи отговорността по една проста причина. Когато не се изпрати преписката в съда, съдът на втория отказ налага санкция. И налага санкция на ръководителя на предприятието, тоест на териториалното подразделение, който е бил длъжен да окомплектова преписката, да прецени и да го изпрати. Оттук нататък, ако може той да делегира, съдът никога не би могъл да установи кое е виновното длъжностно лице. Защото глобата, като административно наказание, следва да бъде освен индивидуализирана, и точно персонализирана.
Затова при обсъждането стана ясно, че това правомощие не затруднява кой знае колко териториалния директор, защото на всички им е ясно, че комплектоването на преписката се извършва от служителите, това е ясно.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: А ще запишем ли като приложение длъжностната характеристика?
АНГЕЛ САВОВ: Тук се касае за правомощие. Извинявайте, но Вие одеве казахте, че се определя съобразно всеки закон. Това е устройственият закон на данъчната администрация. Законът за Националната агенция за приходите е устройственият закон, в който са разписани правомощия или ограничения. И ако няма отговорността на ръководителя на подразделението, то тогава не може и да се определи отговорното лице.
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Хайде де! Това е несериозно.
АНГЕЛ САВОВ: Три пъти в съда не се представя. Кого ще санкционира съдът за забавата? Ръководителят. А той, след като ги е делегирал правата, как ще открие съдът кой е делегираният орган.
НАДЯ АНТОНОВА: В ДОПК предвижда ли се такава делегация?
АНГЕЛ САВОВ: Не.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е много специфична материя. Вчера в Работната група постигнахте ли разбирателство?
НАДЯ АНТОНОВА: Вчера те не поставиха този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Приемаме предложението на Работната група и продължаваме напред.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли някой против предложението на Работната група за отпадане на § 7? – Няма.
Приемаме го.
По § 8 има предложение от народния представител Надя Антонова.
Работната група го подкрепя по принцип и предлага да стане § 7 със съответната редакция.
Имате думата. – Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 9 има предложение от народния представител Надя Антонова, което е подкрепено от Работната група и се предлага той да стане § 8 със съответната редакция.
Има ли становища? – Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Заключителна разпоредба.
По § 10 Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага той да се преномерира и да бъде редактиран:
„§ 9. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Има ли съображения? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
С това целия закон е приет.
Преминаваме към втора точка от дневния ред – РАЗНИ.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Онзи ден стана въпрос за реорганизацията, която се готви в регионалните звена, затова бих помолил да дадем думата на госпожа Мургина да ни каже откъде следва това и защо следва.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да се извиня, че не съм подготвена така, както бих искала, за да мога да докладвам по-простичко и по-ясно. Но ще се опитам, надявам се да бъдем разбрани.
Първо, бих искала да кажа, че това не е нещо, което е наше внезапно хрумване от днешна дата. Това е стъпка или по-скоро окончателната стъпка от реформата, която ние трябва да довършим за Националната агенция за приходите.
Тук трябва да припомня някои от предишните стъпки.
Първата стъпка беше централизиране на големи данъкоплатци. Всички помнят 2001 г. от пет дирекции за големи данъкоплатци, когато анализирахме ефективността между тези пет дирекции, се оказа, че с четири пъти по-малко клиенти, с около пет пъти по-малко служители, ние можем да наблюдаваме 70% от приходите в държавния бюджет, вместо предишната структура, с която наблюдавахме 45% от приходите в държавния бюджет върху много повече клиенти. Това беше първата стъпка.
Втората стъпка беше пилотният проект в Бургас, обособяването на местни данъци и такси. Резултатите, които получихме от този пилотен проект, който ни помогна да реализираме това в цялата страна и до края на 2005 г. предадохме събирането на местни данъци и такси на общините и централизирахме нашата дейност в 29 териториални дирекции. Преди това ние имахме над 340 структури в цялата страна. Тоест, това беше най-сериозният процес на централизация, който успяхме да направим.
От 1 януари 2006 г. беше следващата стъпка, когато направихме интеграция между така централизираната данъчна администрация на 29 места и функция „Събиране” на Националния осигурителен институт.
Какво ни предстои всъщност и защо има създадена тревога?
Знаете, че Националната агенция за приходите трябваше да стартира на 1 януари, Данъчноосигурителният процесуален кодекс го приехме заедно на 22 декември, тоест за краткото време, което имах аз, не можех да правя нищо по-сериозно от това, което можех да направя, за да гарантираме интеграцията. Тогава създадохме дирекциите „Обжалване и управление на изпълнението”, които обединиха бившите дирекции в регионалните дирекции с разширени функции, управление на изпълнението и данъчноосигурителна практика. Създадохме ги със следните цели.
Първо, на нас, като ръководители, заедно с господин Кадиев, взехме това решение, ни бяха необходими ръководители, които да гарантират интеграцията между две различни системи за много кратко време. Тези ръководители на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” бяха отговорни за тези процес и те го направиха. Всички знаем за какъв кратък срок. И слава на Бога без сериозни сътресения. Но това е изкуствено разделяне на обжалване управлението на изпълнението от териториалните дирекции.
Една година функционираме с тази организационна структура. На тази първа стратегическа сесия за 2007 г., която организирахме в Хасково, имахме готовност и ние направихме пълен анализ на ефективността от дейността на Националната агенция за приходите през първата година от нейното съществуване. За съжаление аз не нося показатели в този детайлен разрез, който е много говорящ, но ще се опитам най-общо да ви информирам какво показват тези анализи.
Имаме 13 териториални дирекции с 0% приходи в общите приходи, за които ние отговаряме. Какво означава това? Че те осигуряват приход 0,01%, 0,05% от всички приходи, които ние събираме от данъци и осигурителни вноски. Това са 13 на брой териториални дирекции. Имаме други 11 териториални дирекции, които осигуряват 1%, тоест малко под 1 или малко под 1, за да бъде закръглено на 1%.
Наблюдението, което правим, анализът, който сме направили, ни показва, че има сериозна миграция на бизнеса и на населението към тези по-големи окръжни центрове, където очевидно има бизнес, има инфраструктура, има работа за хората и това е процес, който тече вероятно от 1990 г. Но ние сме длъжни да го следваме.
Когато направихме анализ на ефективността на ревизиите се оказва, че тя е много различна в малките и в големите центрове, за което обаче ревизорите от малките териториални дирекции не носят вина. Те работят вероятно и много по-добре, но просто фирмите, които са на тяхната територия са с друг обем, с други обороти и те не могат да правят разкрития, които се правят с големи данъкоплатци, със средни данъкоплатци, в големи териториални дирекции и т.н.
В крайна сметка, когато анализирахме основните показатели – брой декларации, брой регистрирани по ДДС, брой на фирмите, които имат оборот над 2 млн. лв., се оказва, че те са концентрирани 32,38% в София-град. Следващите проценти по низходящ ред са Бургас, Варна, Пловдив. Всичко останало е около 1%. Опитахме се да направим равномерно разпределение на натовареността на служителите. От този груб разчет, който отново казвам, че е първоначален, се оказва, че в София са необходими още около 600 ревизори, за да бъдат натоварени толкова, колкото е средната натовареност в цялата страна. За да могат да отговорят на този обем фирми и тези рискови фирми, които излизат като фирми, които трябва да бъдат селектирани, респективно ревизирани, това е недостигът на хора.
Очевидно е, че при тази материална база не можем да говорим за преместване на хора от провинцията в София-град, но очевидна е необходимостта да можем да ползваме целия ресурс в страната за ревизиране на тези наши клиенти, които въз основа на принципите на селекция е необходимо да ревизираме.
Или, простичко казано, какво направихме в София миналата година, което се налага да направим за цялата страна? В София има 15 офиса. Всички знаем, че „Младост”, „Люлин”, са жилищни райони, там няма много фирми. Но ревизорите са разпределени сравнително равномерно между 15-те офиса. В същото време в център, „Красно село” и „Изток” е концентриран почти целият бизнес на София.
Когато направих този анализ взехме решение да се централизира селекцията и възлагането за цяла София. И сега, когато изведем случаите, които трябва да бъдат ревизирани, не ходи ревизорът от „Младост”, а ходи ревизорът оттам, откъдето може. Тоест, няма я тази териториална закрепостеност, която не ни позволява ефективно да си вършим работата.
И когато бях в Хасково, ревизорите от Хасково сами поискаха да имат възможността да ходят на ревизии в Пловдив, в големите градове, защото по този начин те постигат по-голям размер, допълнително разкрити приходи, имат възможност да получат по-високо допълнително материално стимулиране. И най-важното – това е естествена предпоставка за борба с корупцията, като разкъсваме тази пряка връзка на инспектори, роднини, съседи, съученици в малкия окръжен град.
Това е, което искаме да направим. С две думи – да централизираме селекцията и възлагането между екипите в цялата страна, за да подобрим ефективността от ревизионната дейност и да насочим този ресурс, който не ми достига в София, а ми е в повече в малките териториални дирекции, където, както казах, нямат и 1% фирми с обороти достатъчно големи, за да е необходимо да влезем и да отделим време. Или, да направим труда на всички ревизори максимално еднакво натоварен, ефективен и възнаграден.
В момент ас моя заповед е създадена работна група от над 30 наши служители с представители от всички нива в нашата структура – и от централно управление, от ОУИ, от териториалните дирекции, от всички функции, и оперативни, и поддържащи, за да анализираме всичко това, да направим план за действие, да изберем подхода, който да не създава тревоги на нашите служители, защото в рамките на тази численост ние трябва да постигнем много по-добра ефективност и през тази рискова за България година. И искам това да го направим в рамките на капацитета, с който реално разполагаме.
Това е идеята, за която ще мога да ви информирам по-конкретно с дати, със стъпки веднага щом разработим този план за действие, който подготвяме в момента.
Благодаря ви.
Ако има въпроси, готова съм да отговоря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Димов, имате думата.
НЕНО ДИМОВ: Само една молба. Ако може това, което споменахте, да ни го изпратите по е-мейл, като анализ, който сте правили в Хасково. Това, което го имате. Защото аз лично се разтревожих безкрайно много като чух четири града, в които има доколкото разбирам някъде към 75-80% съсредоточеност. Просто ми е много любопитно и ще Ви помоля, ако може да го изпратите.
МАРИЯ МУРГИНА: Само да обясня нещо. Това идва и от факта, че големи данъкоплатци, осигурители са в самостоятелна териториална дирекция. Големи данъкоплатци осигурители ни осигуряват 44% от общите приходи. Като изключим тази дирекция, в която клиенти са всички най-големи от цялата страна...
НЕНО ДИМОВ: Това е остатъкът?
МАРИЯ МУРГИНА: 34% от приходите се осигуряват от Софийската териториална дирекция.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие всъщност не закривате териториалните дирекции, а само ги оптимизирате като числен състав, така ли?
МАРИЯ МУРГИНА: Във всички окръжни градове ще остане задължителна функция обслужване. Това е тази дейност от нашата работа, която е пряко свързана с нашите клиенти. Това не се променя.
Ревизорите от Ямбол ще бъдат с месторабота в Ямбол, но ще ревизират субекти от цялата страна. И това не е само за Ямбол. Това ще бъде валидно за цялата страна, за всички инспектори в страната.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако е така е добре.
МАРИЯ МУРГИНА: Така е.
СТОЯН ВИТАНОВ: Тоест, това значи, че няма да се правят съкращения в Ямбол.
МАРИЯ МУРГИНА: Разбира се, тук имаме известна технологична законодателна спънка, която се надявам, че ще имаме вашата подкрепа, ако се наложи да я преодолеем. Възможно е да се наложи инспекторите да бъдат с месторабота Ямбол, но да се водят в щата на Бургас, за да може от Бургас да им се възлага къде ще ходят.
Затова казах, че всички тези детайли се анализират в много разширен състав, за да оценим дали има такава необходимост или не.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други въпроси?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Мога само да кажа защо възникна вълнението. То касае всички нас, като народни представители. Защото това е казано на някакво съвещание, разбрано или недоразбрано, и веднага в Ямбол съставът на местната териториална служба поиска среща с местните депутати. Във Велико Търново е така, в Севлиево също и т.н.
Затова поисках някой да ни го обясни.
МАРИЯ МУРГИНА: Абсолютно на всички наши стратегически сесии сме заявявали, че ние сме единствените, които направихме 10-процентно съкращение. Оттук нататък няма да съкращаваме никой, а ще правим вътрешно подобрение на ефективността, с преминаване от функция във функция и с постигане на нужните резултати, без съкращаване на щатни бройки.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси? – Няма.
Благодаря на всички за участието и приятна почивка.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
