Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
26/04/2007
П Р О Т О К О Л
№ 8
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 26 април 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на проект „Втори заем за развитие на политиките” (дарение TF 057777), № 702-02-15, внесен от Министерския съвет на 11.04.2007 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 от 19.03.2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – автомагистрала „Тракия”), подписан на 26 юли 2000 г., № 702-02-16, внесен от Министерски съвет на 17.04.2007 г.
3. Обсъждане на проект за решение за избиране на подкомисия по отчетност на публичния сектор.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Предлагам да направим промяна в предварително раздадения ви дневен ред по обективни причини. Като трета точка сме записали „Обсъждане на Законопроекта за пазарите на финансовите инструменти”. Беше направено преразпределение, тъй като този закон е непосредствено свързан с един друг закон за избягване на злоупотребите, който се прие миналата година като хармонизиращ текст. И той беше в Икономическата комисия, затова ръководството на парламента направи промяна и законът е пренасочен към Икономическата комисия и отпада от нашия дневен ред.
Вместо това предлагам като т. 3 да включим „Проект за решение за избиране на подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси”. Една подкомисия, за която си говорим около една година. Направи се промяната в правилника и по тази промяна трябваше в едноседмичен срок да изберем подкомисията. Не успяхме. Предлагам сега да влезе в днешния дневен ред.
Имате ли съображения по тези предложения? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОТПУСНАТА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ОТ ЯПОНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРОЕКТ „ВТОРИ ЗАЕМ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ”.
Имате думата, госпожо Янева, да ни въведете в тематиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Световната банка за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на проект „Втори заем за развитие на политиките”.
Дарението от Японския фонд за развитие на политиките е в размер на 708 хиляди щатски долара, осигурени от японското правителство и има за цел да подпомогне Втория заем за развитие на политиките, така наречения DPL II.
DPL II ще бъде отпуснат в подкрепа на платежния баланс на страната ни и ще се съсредоточи върху подкрепа за разработване и прилагане на политики в областите на повишаване на заетостта и полагане на основите на дългосрочен растеж на производителността на труда чрез осигуряване на стимули за създаване на работни места и подобряване качеството на образованието. И на второ място, запазване на фискалната стабилност чрез подобрена ефективност в системите на образованието, здравеопазването и социалната защита и подобряване на достъпа до основни социални услуги.
Безвъзмездната помощ ще подпомогне правителството като осигури техническа помощ за извършване на нужните анализи и за оформянето и прилагането на ключовите политики в секторите Социална защита, Здравеопазване и Образование.
Предвижда се конкретните дейности по дарението да бъдат уточнени с ресорните министерства, съгласно утвърдените компоненти. Компонентите са четири. Първият компонент е социална защита в размер на 180 хиляди щатски долара, образованието е 258 хиляди щатски долара, здравеопазването – 250 хиляди щатски долара, и одит на дарението – 20 хиляди щатски долара.
Тъй като средствата от дарението ще бъдат финансирани дейности в няколко области, отговорно звено за усвояването на това дарение ще бъде администрацията на Министерския съвет.
Съгласно досегашната процедура, такъв вид дарения не подлежаха на ратифициране със закон от Народното събрание, но от средата на 2006 г. Световната банка прие нови стандартни условия, съгласно които е необходимо дарението да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание.
Освен това искам да кажа, че Световната банка предвижда да се извършва предварителен и последващ контрол върху спазване на процедурите и целевото изразходване на средствата. Дарението подлежи на независим външен одит.
Във връзка с всичко това предлагам да одобрите Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Световната банка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Янева.
Имате думата за въпроси и изказвания.
Законопроектът минава през парламента поради променените процедури в банката, а не поради нашето законодателство. Сумата за мащаба на Републиканския бюджет е символична, така че ако няма въпроси и изказвания, предлагам да минем към гласуване.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема единодушно.
Благодаря Ви, госпожо Янева.
Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 ОТ 19.03.2007 Г. НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – АВТОМАГИСТРАЛА „ТРАКИЯ”), ПОДПИСАН НА 26 ЮЛИ 2000 Г.
Заповядайте, господин Георгиев.
ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание Решение № 235 на Министерския съвет от 13 април 2007 г. за предложение до Народното събрание за ратифициране на Изменение № 1 от Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за проекта „България – автомагистрала „Тракия”, подписан през юли 2000 г. и ратифициран със закон от Тридесет и осмото Народно събрание през април 2001 г.
Подписаният финансов договор е със следната схема. Общ размер на проекта – 240 млн. евро, в това число заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 100 млн. евро и 140 млн. евро съфинансиране от бюджета на Република България.
През 2002 г., съгласно проведена процедура, съвместно с Европейската инвестиционна банка са сключени договори за строителство на два лота от автомагистрала „Тракия” – участъкът между Оризово и Стара Загора с обща дължина около 39 км. и участъкът между Карнобат и Бургас с обща дължина 35,3 км.
Контрактната стойност на двата лота е именно 64 млн. 238 хил. 392 евро с данък добавена стойност за лот 1 – участъкът между Оризово и Стара Загора, и 55 млн. и 13 хил. евро за участъкът между Карнобат и Бургас.
Истинското строителство по двата лота започва на практика през 2003 г. Забавянето е поради незавършена отчуждителна процедура и за двата лота и непроучени напълно терени по археологическите разкопки. Този заем в размер на 30 млн. евро е необходим за доразплащане на извършеното строителство през миналата година за лот 5 в участъка между Карнобат и Стара Загора, който беше въведен в експлоатация на 1 октомври миналата година и за дозавършване на строителството в участъка между Чирпан и Стара Загора за лот 1, който трябва да бъде въведен в експлоатация на 30 август тази година.
Затова ви моля да одобрите това изменение на финансовия договор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Откъде идват тези разлики и защо се налага да се платят по-големи суми?
ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ: Очакваната стойност...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво значи очаквана стойност? Има ли фиксиран договор? И той на каква стойност е?
ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ: Ако ме бяхте слушали внимателно преди малко казах на каква стойност са подписани договорите. Затова ще кажа каква е очакваната стойност при завършването на тези обекти.
Тъй като все още продължава строителството на лот 1, има за доизграждане 23 км., както вече споменах, ще бъдат въведени в експлоатация на 30 август тази година, мога да кажа, че прогнозната стойност за завършване на този обект ще бъде около 70 млн. евро.
Що се касае за лот 5, знаете, че строителството миналата година приключи и стойността, която беше вложена в строителството, е 58 млн. 654 хил. евро. Тук говоря за стойности без данък добавена стойност.
От какво е продиктувано завишението, съизмеримо с тези стойности, които коментирах преди малко? Допълнителни обеми възложено строителство и за двата лота. Знаете, че през 2005 г. допълнително е възложен и изграден пътен възел в района на Чирпан. Допълнителни количества изкопи, които не са били предвидени по първоначалния проект или по-конкретно, ако трябва да бъда точен, проектът е предвиждал изкопаването на хумусен пласт със средна дебелина около 40 сантиметра, а фактологията, която се констатира на обекта, е хумусен пласт с дебелина на места до 1,20 метра.
Също така има усложнена хидрогеоложка ситуация. През по-голямата си част трасето на автомагистрала „Тракия” в участъка между Оризово и Стара Загора минава през блатисти местности, което налага промяна в първоначалните проектни решения, влагане на геотекстил, допълнително дрениране и т.н.
Що се касае до завишението на стойността на лот 5, това е допълнително възложено изграждане на обход на гр. Карнобат, който е с дължина приблизително 9 км. Той не е бил предмет на първоначалния договор. Същият беше изграден през срока на строителство и на директното трасе на автомагистралата.
В хода на изпълнение на договора, след промяна на местното законодателство или въвеждане на акциза, който при подписването на договора не е съществувал, което е основание по FIDIC за претенции на изпълнителя за повишение на цената. Всички тези адендоми са подписани, последният през 2005 г. Изпълнителят е доказал пред консултанта и пред възложителя своето основание и всичкото това завишение в по-голямата си част е продиктувано именно от тези обстоятелства.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други въпроси?
Ние обсъждахме този въпрос преди около два месеца.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, обсъждахме го. И пак ще го обсъждаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Явно е, че ще има политически речи в залата.
ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, ако ми позволите, да кажа каква ще бъде стойността на един километър, в това число и обхода на Карнобат. За лот 5 може би около 1 млн. и 700 хил. евро, включая и дължината на обходния път, който е с габарити 11 метра. А за лот 1 – малко под 1 млн. и 900 хил. евро за километър.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Подлагам на гласуване предложения законопроект за ратификация на Изменение № 1.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – 3, въздържали се – 1.
Законопроектът е приет.
Благодаря на господин Георгиев за участието.
Преминаваме към трета точка от дневния ред – ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОДКОМИСИЯ ПО ОТЧЕТНОСТ НА ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР КЪМ КОМИСИЯТА ЗА БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ.
Преди да ви дам думата, искам да кажа няколко думи.
Колеги, разбирате, че вариантът да спазим парламентарната пропорция при тази подкомисия просто е невъзможно. За да спазим парламентарната пропорция би трябвало всички членове на Бюджетната комисия да участват в тази подкомисия. Затова предлагаме един експертен състав, който не е квотен състав. Разбира се, желанието, консултациите на трите партии от коалицията, е най-малкото да има някакво мнозинство управляващата коалиция от трите партии, което в случая, според мен, е повече от поносимо. Става въпрос за 4 човека от управляващото мнозинство и трима души от опозицията, което не мисля, че е скандално.
Казвам всичко това, за да не реши някой, че има някакъв дискриминационен подход и са ползвани други критерии. Затова предложението го интерпретирайте като персонално предложение, то няма квотен характер и на тази основа не е търсено съгласуване между политическите сили на основата на някакви квоти. Това е подкомисия на Комисията по бюджет и финанси и е право на председателя да предложи персоналния състав.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Димитров догади моята реакция и мисля, че тя е справедлива, защото тук има двойни стандарти. „Атака” я няма никъде. Трябва да има някакво съотношение. Това, разбира се, не е единственият случай на явна дискриминация. Аз казвам ясно факта. Просто управляващите непрекъснато си бият пирони в ковчега, днес също едни ръждиви с този заем за магистрала „Тракия”, преди малко чухме, как се е увеличила цената. Някъде да се е намалила цената? Някъде не е ли по-евтино от първоначалната цена? Няма такова нещо. Цената е 50-60% повече от тази, която е приета първоначално. Но това е друга тема.
Тук става въпрос за некоректност, ако щете и за някаква симетрия, каквато няма. И не зная как е избран съставът на тази комисия, но аз смятам, че трябва да бъде включен представител на „Атака”. Това трябва да се направи просто от кумова срама. Ние и в пленарна зала ще реагираме. Нямам нищо против персонално срещу някой от колегите, но въпросът е до политическа чест и до някакво достойнство.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Пак повтарям, че едва ли може да се говори за засегната политическа чест. Нямам възражения да направите предложения за персонални промени. Търсен е по-скоро работещ, експертен състав, тъй като подкомисията ще има тежки функции. И едно от нещата, които споменахте, пряко е свързано с работата на тази подкомисия. Затова я създаваме, за да има парламентарен орган, който да контролира как се харчат парите. И едно от нещата, което би могло да мине, е и въпросната автомагистрала „Тракия”, тъй като знаете, че досегашната практика е бюджетът, като ти даде пари, никой да не те пита как си ги изразходвал. Това явно е непоносима ситуация. Затова се създава тази група.
Господин Шопов, от „Атака” останахте само Вие.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И от други политически сили са останали по един.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има дори хора, които не са от политически сили. Затова подчертавам, че съставът е по-скоро експертен и ако искате можете да направите персонални предложения за промени. Естествено, че ще ги обсъдим.
Имате думата.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Само един въпрос. По принцип това, което знам за съществуването на такива комисии в европейските парламенти, в повечето от страните принципът е председателят на комисията да е от опозицията. Поне така знам. Затова въпросът ми е как е подходено при избора на председател. Познавам господин Кънев и нямам нищо против човека и експерта Кънев, и възможностите му. Става дума за съвсем принципен въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В парламентите, за които говорите, обикновено това е комисия. И аз много се надявам в бъдещия парламент Република България да направи същото. Знаете, че и в нашия парламент имаме комисии, които се водят от представители на опозицията. Това не е прецедент и не бива да безпокои някой. Всички разбираме, че стартираме в една област, в която просто нямаме опит. И до голяма степен с хората, които са включени вътре, е воден честен разговор дали ще заделят достатъчно ресурс от времето, с което разполагат, за да се работи. Тъй като, ако стартът на тази подкомисия е фалшив, явно е, че не може да се говори в бъдеще за създаване на истинска комисия.
Споделям това нещо. Аз не мисля, че при контрола трябва да има страхове кой оглавява комисия. Обратното – парите на българските данъкоплатци не могат да се пилеят. И ако там има разхищения, те трябва да се констатират.
Във връзка с това искам да споделя и друго от практиката на повечето европейски държави, че там контролът не е политически. Там се контролират обикновено главните секретари на министерствата и не се обсъжда политическата целесъобразност. Ако е взето политическо решение, че парите ще се насочат, се търси как са изразходвани тези пари – дали ефективно, дали ефикасно и какъв е резултатът.
От тази гледна точка това е единственото съображение, аз си признавам, че няма някакви по-сериозни аргументи да стартираме, да натрупаме опит и да се подготвим за един истински старт чрез комисия в бъдещия парламент.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че основната цел на тази комисия е да повиши ефективността на публичните разходи. Това е основната цел. Това е един от най-тежките проблеми на нашето икономическо развитие в момента. И един от проблемите, който пречи в голяма степен за решаване и на другите социално-икономически проблеми.
Вие споменахте, че в много европейски страни има комисии. Ние трябва да гледаме на тази подкомисия като една прелюдия, една подготовка за формиране на бъдеща комисия към нашия парламент. Волю или неволю, дали някои политически сили ще желаят или не. Защото тази комисия ще работи по въпроси, които пряко ще засягат управляващите. Въпросът е изключително деликатен. Вярно е, че председателите на тези комисии са от опозицията. Даже бих допълнил това, че в Унгария председателят на Бюджетната комисия винаги е от опозицията. Винаги това е задължителен принцип. Дали при нас сега това може да стане, дали сме готови да го направим? Аз смятам, че ако това стане в България правителството трудно би могло да оцелее един-два месеца.
Но смятам, че в случая по-прагматичен е въпросът защо председателят няма заместници. Ако нещо стане, уважаеми господин председател, и има обективна невъзможност да изпълнява функциите си, как ще действа отсега нататък?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам, че въпросът е свързан с първите въпроси за представителството в тази комисия. За да сложим заместник-председател отново ще възникне въпросът: защо този, а не друг, и от коя политическа сила да е. Тоест, честно казано, и тук ще стигнем поне до три-четири заместник-председателя, което ще създаде бюрократична структура.
Аз напомням, че това е подкомисия. Всеки член на комисията може да работи и ако случайно господин Кънев изгуби гласа си, или изпадне в някакво друго състояние, мисля, че няма да има пречки да се събере комисията и оперативно да вземе решение.
Въпросът е сериозен, но по-добре да не се спъваме в него и да започнем да работим.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз също искам да кажа няколко думи.
Първо, в чисто човешки план не мисля, че е голяма радост и удоволствие да контролираш как министерствата си харчат парите. По-скоро, по-голямо удоволствие е да ги раздаваш, господин председател, отколкото след това да ги контролираш.
Второ, не забравяйте, че това е един първи опит. Това излезе преди година и половина, когато с Йовко Йовков бяхме в Брюксел на заседание точно на тази комисия, която е много важна комисия по контрол на публичните разходи на Европейския парламент, където само ние и Румъния нямахме такива комисии.
Различна е практиката. Само в Германия има подкомисия. Навсякъде другаде в Европейския съюз са комисии. Практиката е председатели да бъдат или от опозицията, или да има двама съпредседатели, или управляващи. Тоест, няма практика да бъде само опозицията.
И другото, което мога да изтъкна като довод, е, че навсякъде се работи много експертно, поне от информацията, която събирахме, и никъде дебатите не се политизират. Най-вероятно ще правим заседанията в зависимост от плана, във вторник Просто предупреждавам отсега, че се струпва още един ангажимент. Второ, комисията е открита, господин Шопов, и винаги сте добре дошъл. Трето, каквото и да реши тази подкомисия, то ще влезе в този състав в комисията за утвърждаване. Четвърто, всички заседания са открити за журналисти с изключение на случаите, когато има по-специфични неща, свързани с национална сигурност или отбрана.
И последно, много разчитам, ако изберем този състав на комисията, че ще работим не партийно, а чисто експертно и тематично. Ще се проверяват основно харчове по присъединителните фондов, по европейските програми, но по определени теми, а не по министерства.
Няма практика, ние даже и правилник нямаме, ще работим много плътно със Сметната палата. Това е едно изключително изискване на ръководството на Сметната палата. Да видим какво ще се получи. Самият факт, че го има навсякъде в Европа показва, че трябва да го има и тук, защото се е доказало, че има полза от такъв тип комисии.
Да пробваме, пък след две години, ако изкараме, господин Шопов, целия мандат, ще стане ясно какво сме постигнали.
Но пак повтарям, всички членове на Бюджетната комисия са добре дошли на заседанията.
Засега това мога да кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Кънев.
Има ли други желаещи да вземат думата? – Няма.
Който подкрепя така предложения състав и структура на комисията, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – няма.
Съставът на подкомисията е приет.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,15 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
№ 8
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 26 април 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на проект „Втори заем за развитие на политиките” (дарение TF 057777), № 702-02-15, внесен от Министерския съвет на 11.04.2007 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 от 19.03.2007 г. на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – автомагистрала „Тракия”), подписан на 26 юли 2000 г., № 702-02-16, внесен от Министерски съвет на 17.04.2007 г.
3. Обсъждане на проект за решение за избиране на подкомисия по отчетност на публичния сектор.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Предлагам да направим промяна в предварително раздадения ви дневен ред по обективни причини. Като трета точка сме записали „Обсъждане на Законопроекта за пазарите на финансовите инструменти”. Беше направено преразпределение, тъй като този закон е непосредствено свързан с един друг закон за избягване на злоупотребите, който се прие миналата година като хармонизиращ текст. И той беше в Икономическата комисия, затова ръководството на парламента направи промяна и законът е пренасочен към Икономическата комисия и отпада от нашия дневен ред.
Вместо това предлагам като т. 3 да включим „Проект за решение за избиране на подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси”. Една подкомисия, за която си говорим около една година. Направи се промяната в правилника и по тази промяна трябваше в едноседмичен срок да изберем подкомисията. Не успяхме. Предлагам сега да влезе в днешния дневен ред.
Имате ли съображения по тези предложения? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ОТПУСНАТА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ОТ ЯПОНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРОЕКТ „ВТОРИ ЗАЕМ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ”.
Имате думата, госпожо Янева, да ни въведете в тематиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Световната банка за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ от японското правителство за подготовка на проект „Втори заем за развитие на политиките”.
Дарението от Японския фонд за развитие на политиките е в размер на 708 хиляди щатски долара, осигурени от японското правителство и има за цел да подпомогне Втория заем за развитие на политиките, така наречения DPL II.
DPL II ще бъде отпуснат в подкрепа на платежния баланс на страната ни и ще се съсредоточи върху подкрепа за разработване и прилагане на политики в областите на повишаване на заетостта и полагане на основите на дългосрочен растеж на производителността на труда чрез осигуряване на стимули за създаване на работни места и подобряване качеството на образованието. И на второ място, запазване на фискалната стабилност чрез подобрена ефективност в системите на образованието, здравеопазването и социалната защита и подобряване на достъпа до основни социални услуги.
Безвъзмездната помощ ще подпомогне правителството като осигури техническа помощ за извършване на нужните анализи и за оформянето и прилагането на ключовите политики в секторите Социална защита, Здравеопазване и Образование.
Предвижда се конкретните дейности по дарението да бъдат уточнени с ресорните министерства, съгласно утвърдените компоненти. Компонентите са четири. Първият компонент е социална защита в размер на 180 хиляди щатски долара, образованието е 258 хиляди щатски долара, здравеопазването – 250 хиляди щатски долара, и одит на дарението – 20 хиляди щатски долара.
Тъй като средствата от дарението ще бъдат финансирани дейности в няколко области, отговорно звено за усвояването на това дарение ще бъде администрацията на Министерския съвет.
Съгласно досегашната процедура, такъв вид дарения не подлежаха на ратифициране със закон от Народното събрание, но от средата на 2006 г. Световната банка прие нови стандартни условия, съгласно които е необходимо дарението да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание.
Освен това искам да кажа, че Световната банка предвижда да се извършва предварителен и последващ контрол върху спазване на процедурите и целевото изразходване на средствата. Дарението подлежи на независим външен одит.
Във връзка с всичко това предлагам да одобрите Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Световната банка.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Янева.
Имате думата за въпроси и изказвания.
Законопроектът минава през парламента поради променените процедури в банката, а не поради нашето законодателство. Сумата за мащаба на Републиканския бюджет е символична, така че ако няма въпроси и изказвания, предлагам да минем към гласуване.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се приема единодушно.
Благодаря Ви, госпожо Янева.
Преминаваме към втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 ОТ 19.03.2007 Г. НА ФИНАНСОВИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – АВТОМАГИСТРАЛА „ТРАКИЯ”), ПОДПИСАН НА 26 ЮЛИ 2000 Г.
Заповядайте, господин Георгиев.
ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание Решение № 235 на Министерския съвет от 13 април 2007 г. за предложение до Народното събрание за ратифициране на Изменение № 1 от Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за проекта „България – автомагистрала „Тракия”, подписан през юли 2000 г. и ратифициран със закон от Тридесет и осмото Народно събрание през април 2001 г.
Подписаният финансов договор е със следната схема. Общ размер на проекта – 240 млн. евро, в това число заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 100 млн. евро и 140 млн. евро съфинансиране от бюджета на Република България.
През 2002 г., съгласно проведена процедура, съвместно с Европейската инвестиционна банка са сключени договори за строителство на два лота от автомагистрала „Тракия” – участъкът между Оризово и Стара Загора с обща дължина около 39 км. и участъкът между Карнобат и Бургас с обща дължина 35,3 км.
Контрактната стойност на двата лота е именно 64 млн. 238 хил. 392 евро с данък добавена стойност за лот 1 – участъкът между Оризово и Стара Загора, и 55 млн. и 13 хил. евро за участъкът между Карнобат и Бургас.
Истинското строителство по двата лота започва на практика през 2003 г. Забавянето е поради незавършена отчуждителна процедура и за двата лота и непроучени напълно терени по археологическите разкопки. Този заем в размер на 30 млн. евро е необходим за доразплащане на извършеното строителство през миналата година за лот 5 в участъка между Карнобат и Стара Загора, който беше въведен в експлоатация на 1 октомври миналата година и за дозавършване на строителството в участъка между Чирпан и Стара Загора за лот 1, който трябва да бъде въведен в експлоатация на 30 август тази година.
Затова ви моля да одобрите това изменение на финансовия договор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Откъде идват тези разлики и защо се налага да се платят по-големи суми?
ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ: Очакваната стойност...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Какво значи очаквана стойност? Има ли фиксиран договор? И той на каква стойност е?
ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ: Ако ме бяхте слушали внимателно преди малко казах на каква стойност са подписани договорите. Затова ще кажа каква е очакваната стойност при завършването на тези обекти.
Тъй като все още продължава строителството на лот 1, има за доизграждане 23 км., както вече споменах, ще бъдат въведени в експлоатация на 30 август тази година, мога да кажа, че прогнозната стойност за завършване на този обект ще бъде около 70 млн. евро.
Що се касае за лот 5, знаете, че строителството миналата година приключи и стойността, която беше вложена в строителството, е 58 млн. 654 хил. евро. Тук говоря за стойности без данък добавена стойност.
От какво е продиктувано завишението, съизмеримо с тези стойности, които коментирах преди малко? Допълнителни обеми възложено строителство и за двата лота. Знаете, че през 2005 г. допълнително е възложен и изграден пътен възел в района на Чирпан. Допълнителни количества изкопи, които не са били предвидени по първоначалния проект или по-конкретно, ако трябва да бъда точен, проектът е предвиждал изкопаването на хумусен пласт със средна дебелина около 40 сантиметра, а фактологията, която се констатира на обекта, е хумусен пласт с дебелина на места до 1,20 метра.
Също така има усложнена хидрогеоложка ситуация. През по-голямата си част трасето на автомагистрала „Тракия” в участъка между Оризово и Стара Загора минава през блатисти местности, което налага промяна в първоначалните проектни решения, влагане на геотекстил, допълнително дрениране и т.н.
Що се касае до завишението на стойността на лот 5, това е допълнително възложено изграждане на обход на гр. Карнобат, който е с дължина приблизително 9 км. Той не е бил предмет на първоначалния договор. Същият беше изграден през срока на строителство и на директното трасе на автомагистралата.
В хода на изпълнение на договора, след промяна на местното законодателство или въвеждане на акциза, който при подписването на договора не е съществувал, което е основание по FIDIC за претенции на изпълнителя за повишение на цената. Всички тези адендоми са подписани, последният през 2005 г. Изпълнителят е доказал пред консултанта и пред възложителя своето основание и всичкото това завишение в по-голямата си част е продиктувано именно от тези обстоятелства.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има ли други въпроси?
Ние обсъждахме този въпрос преди около два месеца.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, обсъждахме го. И пак ще го обсъждаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Явно е, че ще има политически речи в залата.
ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, ако ми позволите, да кажа каква ще бъде стойността на един километър, в това число и обхода на Карнобат. За лот 5 може би около 1 млн. и 700 хил. евро, включая и дължината на обходния път, който е с габарити 11 метра. А за лот 1 – малко под 1 млн. и 900 хил. евро за километър.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Подлагам на гласуване предложения законопроект за ратификация на Изменение № 1.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – 3, въздържали се – 1.
Законопроектът е приет.
Благодаря на господин Георгиев за участието.
Преминаваме към трета точка от дневния ред – ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПОДКОМИСИЯ ПО ОТЧЕТНОСТ НА ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР КЪМ КОМИСИЯТА ЗА БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ.
Преди да ви дам думата, искам да кажа няколко думи.
Колеги, разбирате, че вариантът да спазим парламентарната пропорция при тази подкомисия просто е невъзможно. За да спазим парламентарната пропорция би трябвало всички членове на Бюджетната комисия да участват в тази подкомисия. Затова предлагаме един експертен състав, който не е квотен състав. Разбира се, желанието, консултациите на трите партии от коалицията, е най-малкото да има някакво мнозинство управляващата коалиция от трите партии, което в случая, според мен, е повече от поносимо. Става въпрос за 4 човека от управляващото мнозинство и трима души от опозицията, което не мисля, че е скандално.
Казвам всичко това, за да не реши някой, че има някакъв дискриминационен подход и са ползвани други критерии. Затова предложението го интерпретирайте като персонално предложение, то няма квотен характер и на тази основа не е търсено съгласуване между политическите сили на основата на някакви квоти. Това е подкомисия на Комисията по бюджет и финанси и е право на председателя да предложи персоналния състав.
Господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Димитров догади моята реакция и мисля, че тя е справедлива, защото тук има двойни стандарти. „Атака” я няма никъде. Трябва да има някакво съотношение. Това, разбира се, не е единственият случай на явна дискриминация. Аз казвам ясно факта. Просто управляващите непрекъснато си бият пирони в ковчега, днес също едни ръждиви с този заем за магистрала „Тракия”, преди малко чухме, как се е увеличила цената. Някъде да се е намалила цената? Някъде не е ли по-евтино от първоначалната цена? Няма такова нещо. Цената е 50-60% повече от тази, която е приета първоначално. Но това е друга тема.
Тук става въпрос за некоректност, ако щете и за някаква симетрия, каквато няма. И не зная как е избран съставът на тази комисия, но аз смятам, че трябва да бъде включен представител на „Атака”. Това трябва да се направи просто от кумова срама. Ние и в пленарна зала ще реагираме. Нямам нищо против персонално срещу някой от колегите, но въпросът е до политическа чест и до някакво достойнство.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Пак повтарям, че едва ли може да се говори за засегната политическа чест. Нямам възражения да направите предложения за персонални промени. Търсен е по-скоро работещ, експертен състав, тъй като подкомисията ще има тежки функции. И едно от нещата, които споменахте, пряко е свързано с работата на тази подкомисия. Затова я създаваме, за да има парламентарен орган, който да контролира как се харчат парите. И едно от нещата, което би могло да мине, е и въпросната автомагистрала „Тракия”, тъй като знаете, че досегашната практика е бюджетът, като ти даде пари, никой да не те пита как си ги изразходвал. Това явно е непоносима ситуация. Затова се създава тази група.
Господин Шопов, от „Атака” останахте само Вие.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И от други политически сили са останали по един.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има дори хора, които не са от политически сили. Затова подчертавам, че съставът е по-скоро експертен и ако искате можете да направите персонални предложения за промени. Естествено, че ще ги обсъдим.
Имате думата.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Само един въпрос. По принцип това, което знам за съществуването на такива комисии в европейските парламенти, в повечето от страните принципът е председателят на комисията да е от опозицията. Поне така знам. Затова въпросът ми е как е подходено при избора на председател. Познавам господин Кънев и нямам нищо против човека и експерта Кънев, и възможностите му. Става дума за съвсем принципен въпрос.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В парламентите, за които говорите, обикновено това е комисия. И аз много се надявам в бъдещия парламент Република България да направи същото. Знаете, че и в нашия парламент имаме комисии, които се водят от представители на опозицията. Това не е прецедент и не бива да безпокои някой. Всички разбираме, че стартираме в една област, в която просто нямаме опит. И до голяма степен с хората, които са включени вътре, е воден честен разговор дали ще заделят достатъчно ресурс от времето, с което разполагат, за да се работи. Тъй като, ако стартът на тази подкомисия е фалшив, явно е, че не може да се говори в бъдеще за създаване на истинска комисия.
Споделям това нещо. Аз не мисля, че при контрола трябва да има страхове кой оглавява комисия. Обратното – парите на българските данъкоплатци не могат да се пилеят. И ако там има разхищения, те трябва да се констатират.
Във връзка с това искам да споделя и друго от практиката на повечето европейски държави, че там контролът не е политически. Там се контролират обикновено главните секретари на министерствата и не се обсъжда политическата целесъобразност. Ако е взето политическо решение, че парите ще се насочат, се търси как са изразходвани тези пари – дали ефективно, дали ефикасно и какъв е резултатът.
От тази гледна точка това е единственото съображение, аз си признавам, че няма някакви по-сериозни аргументи да стартираме, да натрупаме опит и да се подготвим за един истински старт чрез комисия в бъдещия парламент.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че основната цел на тази комисия е да повиши ефективността на публичните разходи. Това е основната цел. Това е един от най-тежките проблеми на нашето икономическо развитие в момента. И един от проблемите, който пречи в голяма степен за решаване и на другите социално-икономически проблеми.
Вие споменахте, че в много европейски страни има комисии. Ние трябва да гледаме на тази подкомисия като една прелюдия, една подготовка за формиране на бъдеща комисия към нашия парламент. Волю или неволю, дали някои политически сили ще желаят или не. Защото тази комисия ще работи по въпроси, които пряко ще засягат управляващите. Въпросът е изключително деликатен. Вярно е, че председателите на тези комисии са от опозицията. Даже бих допълнил това, че в Унгария председателят на Бюджетната комисия винаги е от опозицията. Винаги това е задължителен принцип. Дали при нас сега това може да стане, дали сме готови да го направим? Аз смятам, че ако това стане в България правителството трудно би могло да оцелее един-два месеца.
Но смятам, че в случая по-прагматичен е въпросът защо председателят няма заместници. Ако нещо стане, уважаеми господин председател, и има обективна невъзможност да изпълнява функциите си, как ще действа отсега нататък?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Признавам, че въпросът е свързан с първите въпроси за представителството в тази комисия. За да сложим заместник-председател отново ще възникне въпросът: защо този, а не друг, и от коя политическа сила да е. Тоест, честно казано, и тук ще стигнем поне до три-четири заместник-председателя, което ще създаде бюрократична структура.
Аз напомням, че това е подкомисия. Всеки член на комисията може да работи и ако случайно господин Кънев изгуби гласа си, или изпадне в някакво друго състояние, мисля, че няма да има пречки да се събере комисията и оперативно да вземе решение.
Въпросът е сериозен, но по-добре да не се спъваме в него и да започнем да работим.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз също искам да кажа няколко думи.
Първо, в чисто човешки план не мисля, че е голяма радост и удоволствие да контролираш как министерствата си харчат парите. По-скоро, по-голямо удоволствие е да ги раздаваш, господин председател, отколкото след това да ги контролираш.
Второ, не забравяйте, че това е един първи опит. Това излезе преди година и половина, когато с Йовко Йовков бяхме в Брюксел на заседание точно на тази комисия, която е много важна комисия по контрол на публичните разходи на Европейския парламент, където само ние и Румъния нямахме такива комисии.
Различна е практиката. Само в Германия има подкомисия. Навсякъде другаде в Европейския съюз са комисии. Практиката е председатели да бъдат или от опозицията, или да има двама съпредседатели, или управляващи. Тоест, няма практика да бъде само опозицията.
И другото, което мога да изтъкна като довод, е, че навсякъде се работи много експертно, поне от информацията, която събирахме, и никъде дебатите не се политизират. Най-вероятно ще правим заседанията в зависимост от плана, във вторник Просто предупреждавам отсега, че се струпва още един ангажимент. Второ, комисията е открита, господин Шопов, и винаги сте добре дошъл. Трето, каквото и да реши тази подкомисия, то ще влезе в този състав в комисията за утвърждаване. Четвърто, всички заседания са открити за журналисти с изключение на случаите, когато има по-специфични неща, свързани с национална сигурност или отбрана.
И последно, много разчитам, ако изберем този състав на комисията, че ще работим не партийно, а чисто експертно и тематично. Ще се проверяват основно харчове по присъединителните фондов, по европейските програми, но по определени теми, а не по министерства.
Няма практика, ние даже и правилник нямаме, ще работим много плътно със Сметната палата. Това е едно изключително изискване на ръководството на Сметната палата. Да видим какво ще се получи. Самият факт, че го има навсякъде в Европа показва, че трябва да го има и тук, защото се е доказало, че има полза от такъв тип комисии.
Да пробваме, пък след две години, ако изкараме, господин Шопов, целия мандат, ще стане ясно какво сме постигнали.
Но пак повтарям, всички членове на Бюджетната комисия са добре дошли на заседанията.
Засега това мога да кажа.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на господин Кънев.
Има ли други желаещи да вземат думата? – Няма.
Който подкрепя така предложения състав и структура на комисията, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – няма.
Съставът на подкомисията е приет.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,15 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър ДИМИТРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
