Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
03/05/2007
П Р О Т О К О Л
№ 9
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 9
На 3 май 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-17, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.), № 702-02-21, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
3. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2001 г.), № 702-02-20, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
4. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.), № 702-02-19, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
5. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония, № 702-02-22, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
6. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас - Александруполис, № 702-02-18, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Милен Велчев – зам.-председател на комисията.
* * *
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам заседанието на комисията.
Надявам се, че сте получили проекта за дневен ред, който включва шест ратификации.
Има ли възражения? – Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
По първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ВТОРИ ПРОЕКТ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА И ТРАНСПОРТА) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност ние вече сме влизали с този проект тук, когато ни беше даден мандат за водене на преговорите. Сега това е проект за ратификация. Става въпрос за втори проект за улесняване търговията и транспорта в Югоизточна Европа. Първият проект беше успешно завършен и в момента сме направили втори проект, който, за разлика от първия, който беше насочен основно към митническата администрация, подобряване дейността на митническите служби и изграждане на митнически халета, този проект е насочен към всички гранични служби, които са на ГКПП.
Акцентите са върху двете големи ГКПП – Калотина и Капитан Андреево. Също и ГКПП по Черноморието.
Общата стойност на проекта е приблизително 54 млн. евро. Заем от Световната банка приблизително 41 млн. евро, съфинансиране от бюджета приблизително 14 млн. евро. Период на изпълнение от пет години.
Основните дейности са 36 млн. строителни работи и дейности за модернизиране на съоръженията по ГКПП, 10 млн. са за изграждане на подходен път към ГКПП Капитан Андреево, приблизително 8 млн. за изграждане на комуникационен капацитет, комуникационни системи и 100 хил. евро за подобряване на координацията и сътрудничеството между ведомствата.
Мисля, че съвсем накратко, това е по законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само един въпрос във връзка с наименованието на целия проект. Като споменахте Югоизточна Европа, означава ли това, че подобни ратификации се движат паралелно в други страни на региона?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да, означава.
Това си проект на Световната банка за целия регион. Ние сме общо взето водещи. При нас вече е втори проект. Но в момента тече първият проект в Сърбия. С Турция правим взаимни неща по нашия проект, тъй като засяга гранични пунктове и на тяхната граница.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Но предполагам, господин Кадиев, че Световната банка сключва отделно споразумение за кредит с всяка от страните?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да, тъй като има съфинансиране от всеки бюджет.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Но проектът е общ.
Има ли други въпроси или мнения? – Няма.
Който е за приемането на този законопроект, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на господин Кадиев и госпожа Чолакова.
Колеги следват три законопроекта за ратифициране на три споразумения за изменения на една и съща спогодба.
Ако нямате нищо против, аз предлагам трите изменения да бъдат докладвани едновременно, като после ще ги гласуваме поотделно.
По втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (2000 Г.)
По трета точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (2001 Г.)
По четвърта точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (2001 Г.)
Заповядайте, госпожо Радева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Наистина става въпрос за еднообразни споразумения. Те се променят на основата на едно променено споразумение на база на вербални ноти през 2007 г., които визират спогодбите за сътрудничество между Федерална република Германия и Република България.
Това, което се променя, всъщност е тематиката на проектите и ние може да се каже, че изказваме и благодарност за гъвкавостта на германските партньори и желанието им да бъдат достатъчно адекватни на проблемите, които можем да решим с помощта на тези финансови средства и да променят тематиката на проекта.
Проектите, за които става въпрос, са визирани в една друга спогодба, която касае съответно 2000, 2001 и 2002 г., и планираните по тези спогодби проекти, не са се реализирали.
Сега предложението е за 2000 г. проектът „Програма за изграждане на тържища за плодове и зеленчуци” да се замени с проект „Насърчителна програма за малки и средни предприятия”. Ратифицирането на споразумението ще позволи да бъдат усвоявани безвъзмездни средства в размер на 5 млн. 112 хил. 918 евро.
За 2001 г. проект „Програма локална инфраструктура” да се замени с проект „Оборудване на центрове за професионално образование”. Общо за 2001 г. от страна на федералното правителство са отпуснати 7 млн. 669 хил. 378 евро, пак безвъзмездни средства за финансиране на следните проекти: „Кредитна програма за малки и средни предприятия” – 4 млн. 90 хил. 335 евро; „Мост на р. Дунав Видин – Калафат” – 2 млн. 45 хил. 167 евро; Програма „Локална инфраструктура” – построяване и реконструкция на съоръжения за водоснабдяване и канализация – 1 млн. 535 хил. 875 евро. За първите два проекта вече са сключени договори за финансиране и проектите започнаха да се изпълняват.
Ратифицирането на споразумението ще позволи усвояването на останалите 1 млн. 533 хил. 985 евро безвъзмездни средства.
И за 2002 г. проектът „Програма за обществена инфраструктура” се предлага да се замени с проект „Насърчителна програма за малки и средни предприятия”. Средствата, отпуснати от правителството на Федерална република Германия за 2002 г. са в размер на 5 млн. евро, от които 4 млн. и 700 хил. евро е облекчен заем при условие 30-годишен срок на погасяване и 10 години гратисен период при фиксирана лихва от 2% годишно и останалата част от 300 хил. евро са за безвъзмездни средства за фонд „Специалисти и проучвания” – ІІ фаза.
Предвидените средства за обслужване на този заем са в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Те са прехвърлени, тъй като не са усвоени през 2006 г.
Това са общо взето условията на споразумението.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Колеги, има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Ще гласуваме законопроектите поотделно.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.).
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2001 г.).
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.).
Който е за, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Благодаря, госпожо Радева.
Преминаваме към пета точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТРИСТРАННАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ТРАНСБАЛКАНСКАТА СИСТЕМА ПЕТРОЛОПРОВОДИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.
Господин Рогачев, моля Ви да докладвате законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Идеята за реализацията на нефтопровода Бургас – Вльора е вследствие на дългогодишни практики, които са наложени при транспортирането на нефт през Босфора и Дарданелите. Вследствие на това се очертават няколко различни варианта на трасета. Едното от тях е именно Бургас – Вльора, където има сформирана проектна компания, тя е така наречената компания „Амбо”, която има съставено трасе, което към настоящия момент все още не е утвърдено от Националния експертен съвет. И има договореност между трите страни. Създаде се работен комитет, който изготви текст на споразумението.
В най-общи линии, освен чисто политическата подкрепа от страна на държавите на трите правителства, споразумението има за цел да установи принципите на развитието, на реализацията на този проект. И от тази гледна точка смятаме, че с ратифицирането на това споразумение ще бъде даден тласък за следващите стъпки в реализацията на проекта, а именно изготвянето на конкретни трасета с парцеларни планове, приемането им, изготвяне на инвестиционни проекти както на територията на Бургаския залив, така и на цялата страна. И съответно сключване на договори за доставки на нефт и договори за финансиране на строителството. Крайната фаза е самото строителство.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Рогачев.
По проекта „Бургас – Вльора” има ли изказвания или въпроси? – Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за одобряване на законопроекта на първо четене в комисията, моля да гласува.
За – 6, против – 3, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
По шеста точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРЪЦКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ПЕТРОЛОПРОВОДА БУРГАС – АЛЕКСАНДРУПОЛИС.
Заповядайте, господин Рогачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Идеята за реализацията на този проект е същия като при „Амбо”, а именно заобикаляне или намиране на успоредно трасе на проливите. Това е дългогодишен проект, в последните четири години се засилиха контактите с руската и гръцката страна. Създаде се отново работен комитет, който изготвя текста. Текстът има за цел, освен политическата държавна подкрепа, да направи рамките за развитието на проекта. Предвижда се създаването на международна проектна компания, която ще изпълнява ролята на инвеститор в реализацията на нефтопровода. Предвиждат се още два документа, които впоследствие трябва да се подпишат между фирмата инвеститор и съответните държави. Това са тарифните споразумения, където ще се уточнят точните параметри на тарифните такси и някои други задължения във връзка с оперирането на нефтопровода.
Това отново е основата, която дава възможност да се извървят следващите стъпки от проектирането до изпълнението и оперирането.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Рогачев.
Аз имам един въпрос, който важи и за предходния вече приет законопроект – какво налага ратификацията на тези споразумения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Приемат се някои точки в двете споразумения, които предвиждат да не се утежнява чисто данъчно процесът по изграждането на нефтопровода.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
А можете ли да кажете дали единият е по-напреднал във времето. Разбира се, и двата са в сравнително начален стадий, но споменахте, че при първия проект има вече създадена проектна компания, а при втория няма такава. Това означава ли, че първият е по-напреднал или има и други моменти, които ни се губят?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Лично моето мнение е, че и двата проекта са на една и съща фаза, независимо че проектът Бургас – Вльора има проектна компания. За сметка на това не са разработени подробни планове за преминаването през страната, а именно не са утвърдени трасетата, докато при Бургас – Александруполис, въпреки че няма проектна компания, все пак има някакво трасе, което първоначално е прието от Националния експертен съвет. Така че ако при едното няма едно, при другото го има, съответно и обратно.
Общо взето, чисто организационно смятам, че и двата са горе-долу на едно и също ниво.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моят въпрос е по-скоро становище, което искам да изразя, тъй като по-миналата седмица бях в Черноморец. Там се започва процедура за местен референдум, който да изрази отношението на гражданите на община Созопол – дали са „за” или „против” изграждането на този терминал. От гледна точка на закона, ако те са против, трябва да се помисли за резервен вариант откъде да мине този петролопровод, защото смятам, че във връзка с правомощията, които има обществото и със законите трябва да се съобразим, ако те кажат, че са против. Не знаем какъв ще е резултатът.
Не искам да превръщам дебата в политически, но какви са гаранциите, че там ще си остане чисто. Няма ли да се замърси и да погубим туризма? Така че тази ратификация за мен е малко прибързана. Предложението ми е да я отложим, да изчакаме решението на обществото и местния референдум и тогава да се мисли.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Правите формално предложение да отложим обсъждането на тази точка ли, господин Кузов?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Да.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Имате думата за обратно процедурно предложение.
СТОЯН ВИТАНОВ: Имам обратно процедурно предложение – да не се отлага, тъй като господин Кузов няма законови аргументи, за да направи тази процедура.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: И аз смятам, че няма законови аргументи, но въпреки това има правото да предложи процедурно отлагането. Така че подлагам на гласуване предложението на господин Кузов.
Който е за, моля да гласува.
За – 4, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Продължаваме дискусията.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз имам конкретен въпрос – има ли доклад с оценка въздействието върху околната среда и всички екологични рискове на проекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Нека първо да отговоря на казаното от господин Кузов.
В момента локализацията по решение на Министерския съвет е в акваторията на Бургаския залив. Не знам дали сте виждали подробна карта на Бургаския залив, но Созопол няма нищо общо с Бургаския залив. И при изготвянето впоследствие на доклада за ОВОС, така вече влизам и във втория въпрос, надали ще се засегне по някакъв начин населението и територията на Созополска община.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Теоретично погледнато, ако не се получи положителна оценка за въздействието върху околната среда, това значи ли, че няма да има такъв проект, въпреки че сме ратифицирали междувременно споразумението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Естествено, няма никакъв проблем. Имайте предвид, че същите тези проблеми, които изтъквате за Бургас – Александруполис, би трябвало да ги има и за Бургас – Вльора. Няма абсолютно никаква разлика между Бургас – Вльора и Бургас – Александруполис. Затова аз малко се учудвам, че обръщаме повече внимание на Бургас – Александруполис, а не на Бургас – Вльора.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Предвидена ли е в споразумението необходимост от получаване на положителна оценка за въздействието върху околната среда.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Никъде в двете споразумения не се предвижда да не се спазва нашето екологично законодателство. То, както знаем, е в синхрон с европейското. Естествено, че всички норми ще бъдат спазени. Задължително ще има доклад за ОВОС. И то не само за Бургаския залив, а за цялата територия, през която минава нефтопровода. Така че в този смисъл няма никакъв проблем, когато стартира процедурата по ОВОС, да се вземат предвид всички аргументи “за” и “против”. И естествено, ако от ОВОС излезе, че някъде трябва да се промени локацията и се намери друга, ще направим отново още един ОВОС. Същото важи и за трасето през цялата страна. Ако от доклада по ОВОС излезе, че трябва да се заобиколи дадена територия, ще се препроектира и отново ще се види.
Към настоящия момент няма ОВОС, тъй като я няма основната страна – няма инвеститор. А знаете, че по Закона за опазване на околната среда инвеститорът възлага изготвяне на доклад по ОВОС или се представя пред съответните органи за одобрение. Това ще бъде Националният експертен съвет към Министерството на околната среда и водите.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Кузов, имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Само един въпрос. Тъй като сме Бюджетна комисия, в крайна сметка, ако се окаже, че трасето ще се промени, това ще промени и цената на проекта. Трябва ли да се отпускат допълнително средства, или трябва да се работи сляпо? Имам предвид трябва ли да ратифицираме, преди да изчакаме ОВОС?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Ратификацията няма нищо общо с последващите процедури. Не е никакъв проблем, ако излезе някакъв страхотен проблем с ОВОС, дори да не се продължи с проекта. Никъде в споразуменията не е казано, че на сто процента на всяка цена трябва да се изпълни този проект. Това са просто схематично дадени принципите за по-нататъшно развитие на проекта. Естествено, ако трябва да се препроектира, може да се препроектира, може да се достигне до увеличаване на стойността. Естествено, ако фирмите решат, че е достатъчно неизгодно, може да не го направят.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Прощавайте, господин заместник-министър, продължавам с въпросите.
Гледам споразумението, което ни предлагате, и си задавам въпроси. В чл. 2 казваме, че се учредява стопански субект с 51% руски участник, български участник 24,5% и 24,5% гръцки участник. Къде е регистрирана компанията? Аз не можах да го намеря в споразумението.
Вие казахте, че ще се спазва даденото законодателство, важното е дали тя ще е регистрирана в Русия или ще е регистрирана в Гърция или в България като такава? Това е от една страна.
Второ, Вие казахте, че е записано за ОВОС. Аз не мога да го намеря и ще Ви помоля да ми кажете къде това е казано. Априори вие приемате, че ще се спазва законодателството, ако има проблем с ОВОС, но това не е сключено изрично в споразумението. И когато гарантираме по какъвто и да е начин всички екологични рискове, ние гарантираме и рискове на риболова. Тоест, не само прякото замърсяване, което е екологично замърсяване на населените места. Тук е въпрос за целия Бургаски залив, за туризма като такъв.
Аз имам много допълнителни въпроси относно данъчните облекчения, които се дават по този проект. Те също са зависими от това къде бива регистрирана фирмата и по какъв начин. И какви са гаранциите? И защо трябва да правим тази ратификация, с която да се обвързваме, а в един момент ние имаме пълни затъмнения по условията на договора, каквито са. Нормално е в момента, в който се стигне до такава ратификация, ние да имаме пред нас един проектодоговор, в който да гледаме какво би предложила българската страна или в какво би се ангажирала българската страна. Аз не мога да си представя как това се случва при всякакви условия? Какви са щетите? Така, както ни е дадено споразумението, аз не го виждам.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Заповядайте, господин Рогачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: По отношение на регистрацията обърнете внимание в чл. 5 първата чертичка, където пише, че мястото и регистрацията се определя от участниците в нея; мястото и регистрацията е в една от страните – членки на Европейския съюз.
От тази гледна точка, те ще спазват изцяло европейското законодателство във всяка една област.
МАРИЯ КАПОН: Защо България не отстоява интерес и да иска фирмата да е регистрирана в България?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Казано е в Европейския съюз.
МАРИЯ КАПОН: Къде предлагате да бъде? В Люксембург ли да е регистрирана?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Това ще решат участниците.
МАРИЯ КАПОН: Нали знаете защо Ви задавам въпроса за Люксембург?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Знам, но това ще решат участниците в Международната проектна компания. Ние сме ги ограничили, че трябва да е в страна – членка на Европейския съюз. Това за нас е достатъчно, че ще се спазва европейското законодателство.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Такава претенция би могла да има и Гърция – да се регистрира на територията на Гърция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Най-вероятно ще е в трета страна, която не е нито България, нито Гърция, но ще е страна – членка на Европейския съюз, за да се гарантира спазването на европейското законодателство.
По отношение на изричното изписване, че трябва да се спазват законите, аз не зная правната техника, но по принцип не е необходимо да се изписва, че трябва да се спазват законите, защото те по принцип трябва да се спазват. А това, че изрично не е посочено, не означава, че не трябва да се спазват. По аргумент на противното, щом като не е изключен даден закон или законодателство, значи то трябва да се спазва. Това е основен принцип в правото.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Имате ли други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само да уточним нещо, което колегите вече попитаха и на което господин Рогачев отговори, и във връзка с последните му думи.
Извършва се ратификация, попадаме в хипотеза, че ОВОС е лош. Вие казвате, че това прекратява изпълнението на проекта и се появява финансовият въпрос: след като един договор е ратифициран, има ли неустойки за страните, които са партньори, при условие, че едната държава, в случая нашата държава, откаже изпълнението на проекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Такива неустойки не са предвидени, няма и да се предвиждат.
Остана още един въпрос по отношение на питането на госпожа Капон. Не можах да разбера за какъв друг договор говорите, тъй като друг договор няма. Само това е споразумението. Тепърва след ратификацията ще се изготвят нови договори, но след тях. Към настоящия момент няма никакъв текст.
МАРИЯ КАПОН: Не мога да си представя как едно министерство работи без стратегия, без концепция, без основни параметри, които да са заложени. Не е възможно това.
И за да допълня въпроса, който задаваше колегата Методиев, вижте какво пише чл. 14: “Настоящото споразумение се сключва за неопределен срок. Всяка страна може да излезне от настоящото споразумение след достигане възвращаемостта от проекта за петролопровода.”
Какво означава това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Аз не мога да разбера какво неясно има тук. Всеки проект има някакъв срок на възвращаемост на вложените инвестиции.
МАРИЯ КАПОН: Колко е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Зависи от това какво ще стане с ОВОС. Преди малко засегнахме въпроса. Може да се препроектира, може да се променя трасето, може да се увеличи, може да се скъси. Всичко може да стане. Към настоящия момент не можем да дадем точни цифри, тъй като нямаме конкретно проектиране. Конкретните цифри ще излязат, след като има конкретен проект. А, за да се започне да се проектира конкретния проект, трябва да направим докладите. Първата част е да се направят конкретни парцеларни планове на територията, откъдето ще минават, за да се види какви територии ще засегне.
Ако искате можем да извървим и да обясним целия инвестиционен процес от самото му начало до края и да се разберете към кой момент ще излязат сметките. Но към настоящия момент, освен грубо да ви кажа някакви съвсем груби сметки, конкретни цифри не можем да ви дадем, тъй като няма нито ОВОС, нито конкретни парцеларни планове. Няма кой да ги направи, защото това ще бъде частна инвестиция, а не на държавите. Затова и нашата държава не се ангажира с никакви средства, освен с чисто административно прилагане на проекта и със спазване на собственото ни законодателство.
Затова твърдя и то е ясно, че ако не излезе проекта, никъде не ни задължава на всяка цена да го направим. Няма такъв член в споразумението.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, колкото повече говорим, аз продължавам да смятам, че се правим, че не разбираме за какво става въпрос. Ние си позволяваме като страна да приемем риска, че ще има замърсение, да приемем риска, че няма ОВОС, че нямаме план сметка, че не знаем какво ще струва това и ратифицираме едно съдружие, което в крайна сметка минава през собствената ни територия. Някак не мога да разбера какво означава това “горе-долу толкова струва”. Колко струва проектът?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Между 800 млн. и 1 млрд. в зависимост от това какво ще е трасето. Писаха го.
МАРИЯ КАПОН: Това не е отговор от министерството.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Госпожо Капон, аз щях да споделя Вашето безпокойство, ако договорът предвиждаше България, заедно с другите две страни, да финансира тази стойност. Тогава щеше да има проблем, ако не знаехме каква е тази стойност. При положение, че проектната компания ще отговаря изцяло за финансирането и тук не става дума нито за държавна гаранция, нито за каквито и да било други финансови ангажименти, разбира се, извън най-общо поетите ангажименти за данъчни облекчения, аз не виждам проблем с тази ратификация.
А по въпроса за околната среда, да трябва да го обмислим.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е сериозният въпрос.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Но отново смятам, че при положение, че предстои изготвяне на оценка за въздействието на околната среда, този проблем не трябва да ни безпокои сега, както не ни безпокоеше и в предходната точка от дневния ред в случая с Бургас – Вльора.
Така че, ако имате още въпроси или коментари, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, ние влязохме в дискусия по втория с идеята, че те много си приличат.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: След като ратифицирахме първия.
МАРИЯ КАПОН: Не ние, вие го ратифицирахте. Това е разликата. Това, че не водихме дискусията и дебата, който ще водим в зала, не означава, че ние, които сме гласували “против”, сме го ратифицирали. Нормално е, че отговорността едни я приемат. Ние ще ратифицираме и този по логиката “вие ще го ратифицирате”. Въпросът е наистина да водим обществения дебат какво се случва.
Нормално е, че всички ние имаме ангажимент към гражданите в определени региони. Защо има това информационно затъмнение по въпроса. Нормално е регионите да се притесняват. Няма нищо по-нормално от това. Това са основните приходи. Не е вярно, държавата може да понесе загуби от тази ратификация. И ние не можем да си затваряме очите. Това че пряко не влизаме с пари и даваме едно разрешително на частен инвеститор, който ще да е той, ние можем индиректно да понесем много загуби. Въпросът е кой утре ще плати щетите. Говорим за екология. Как оценяваме такава щета, господин председател.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Да, съгласен съм, но това не е свързано с това колко ще излезе цената на проекта.
МАРИЯ КАПОН: Когато дори не е ясно в коя страна ще бъде регистрирана фирмата, аз не съм съгласна, че е все едно дали страната на регистрация в Европейския съюз е Люксембург, дали това е Австрия, Гърция или България. И вие го знаете по-добре от всички в тази зала, че има коренна разлика относно разрешителните.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Никой не спори по това.
МАРИЯ КАПОН: Затова си мисля, че този текст, вмъкнат по този начин, при положение, че 51% даваме на руска компания, всички сме наясно за това къде ще бъде регистрирана и по какъв начин. Трябваше да има възможност между България и Гърция.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Кажи къде?
МАРИЯ КАПОН: В Люксембург.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Може и в Холандия да бъде регистрирана. Руските инвеститори често предпочитат Кипър.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Аз искам да се присъединя към становището на Мария Капон и да кажа, че притеснението на народните представители е точно в тази посока. Смятам, че и колегите от БСП, и вие от НДСВ сте притеснени за екологията, защото това е големия риск, и туризма. Смятам, че това е основното притеснение. В тази посока трябва да бъдем защитени и да защитим българските интереси, ако туризмът и околната среда са български интереси. И да ги защитим адекватно.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз съм притеснен, господин Кузов, за екологията всеки път, когато нещо започва да се строи. Колкото по-голямо нещо започва да се строи, толкова съм по-притеснен. Това не значи, че всяка идея за строителство трябва да бъде пресечена в корен, за да не се притесняваме за екологията.
Заповядайте, господин Рогачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Само едно уточнение, господин председател.
Съгласно Закона за околната среда, операторът е този, който следва да поеме щетите при евентуално екологични проблеми. Така че няма да е държавата тази, която ще покрива щетите, а съгласно закона това е операторът.
И още едно уточнение. Дори да е регистрирана в Люксембург, най-малкото притеснение мислех, че ще е къде точно е регистрирано, в края на краищата дейността се извършва на територията на България и ще се спазват нашите закони.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Няколко съображения, първо, за екологията. Всички други дебати важат за залата, много е чудесно в залата да спорим защо е в Люксембург, а не в Елхово, но в края на краищата който има 51%, а той има 51% защото петролът е негов (връщаме се на един много сериозен спор от преди много години).
За пръв път от толкова години след дълги разговори, 20-годишен проект, имаме един интересен проект за публично-частно партньорство. Това е истината. Оттук нататък нека да не политизираме разговора. Аз уважавам мнението и на господин Кузов, и на госпожа Капон. В зала нека се извадят политическите дебати. Единственото, което мен ме притеснява, това е екологията. Притеснява ги всички жители там. Нещо повече, не зная почивали ли сте на базата на БНБ, която е на 1 км. от пристанището, но и в момента там се разтоварват корабите на “Нефтохим”, и на момента, през няколко дена, излизат мазните петна. Дали това ще може да бъде спряно, тъй като обемите, които ще минават като разтоварване, са в пъти повече от това, което годишно се разтоварва на “Нефтохим”.
Единственото, което донякъде ме успокоява, е, че все пак сме вече част от Европа и ще важат не само нашите доморасли норми, а някакви норми на Европейския съюз.
И тъй като този разговор може да продължи безкрайно, аз предлагам процедурно да прекратим дебата и преминем към гласуване.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Преди това ще позволя на господин Методиев да направи една реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Наистина този дебат ще бъде в залата и в някакъв смисъл комисията в редуцирания си състав от 1/3 не би могла в момента да завърши такъв дебат. Затова само няколко думи върху това, върху което се спря господин Кънев, въпреки че след това ще си позволя още едно изречение.
Ако сте видели картата на залива, първо, заливът започва на Поморие и завършва на Созопол. Трябва да бъдем абсолютно убедени, че е така по география. Тръбата, за която говори господин Кънев, е на сушата, с много по-малък диаметър, и се получават разливи не от сега, а откакто има “Нефтохим” в Бургас. Тези разливи надолу до Ахтопол за всеки един от нас, който е почивал по Южното Черноморие, аз от 1962 г. почивам там, тоест повече от 40 години, там винаги ги има тези мазни петна и тези изплуващи на брега, точно където е прибоя, черни топки асфалт, на които като си залепиш крака, няма отлепване. Сега, в този залив, по проектите и за Вльора, и за Бургас – Александруполис, има две огромни съоръжения. Огромни. Аз като видях картинката, която е нарисувана, едното застава срещу Поморие и ако сте в Слънчев бряг, нямате никакъв шанс да видите къде се събират морето и небето, ивичката изчезва, защото пред вас ще има един железен град, който плува пред вас, от дясната страна, ако зад гърба ви е Бургас, стои другото съоръжение (Бургас – Александруполис), което също е платформа. Тези големи платформи, наричат се буйове, са вътре във водата. Скачването на шланговете за пълненето, което, както каза господин Кънев, е огромно количество, неизмеримо по-голямо от това, което е сега на сушата, където тези разливи и клатеници са по-малко възможни технологично, заплашват там да се случат неща, които са предвидими като катастрофа. Защото водата се движи от север на юг. Единствените, които печелят истински, са варненци.
Има и друг проблем, господин председател, и права е госпожа Капон, когато го каза и вие не го изкоментирахте докрай – липсата на стойности означава липса на знания за такси. Защото ние говорим за едни такси, като слагаме приблизително.
Така че, господин Кънев, наистина в момента са изчислими вредите и те са в огромно количество пари. Защото, ако вземете стойността на имотите от Бургас до Царево и видите хората, които имат имоти там, какъв интерес имат, живеещите или преселниците, ще видите, че става дума за огромни пари. Сигурно ще стигнат в порядъка на стотици милиони евро, ако го сметнете цялото. Аз не съм го смятал, но предполагам, защото територията е доста голяма.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Методиев.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Кънев за прекратяване на дебатите.
МАРИЯ КАПОН: Прощавайте, може ли господин заместник-министъра да ми каже в това АД “Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис БГ”, кои са участниците в него?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Заповядайте, господин Рогачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Има решение на Министерския съвет като наши представители да влязат “Техноекспорт строй” и “Булгаргаз”.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Две държавни дружества, 100% притежавани от държавата.
Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Който е за прекратяване на разискванията, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 4.
Разискванията са прекратени.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на споразумението за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис.
Който е за ратифицирането, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,25 часа)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен ВЕЛЧЕВ
Стенограф:
Н. Иванова
№ 9
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 9
На 3 май 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Заемното споразумение (Втори проект за улесняване на търговията и транспорта) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-17, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
2. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.), № 702-02-21, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
3. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2001 г.), № 702-02-20, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
4. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.), № 702-02-19, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
5. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Тристранната конвенция относно трансбалканската система петролопроводи между Република Албания, Република България и Република Македония, № 702-02-22, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
6. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас - Александруполис, № 702-02-18, внесен от Министерски съвет на 24.4.2007 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Милен Велчев – зам.-председател на комисията.
* * *
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам заседанието на комисията.
Надявам се, че сте получили проекта за дневен ред, който включва шест ратификации.
Има ли възражения? – Няма.
Който е за този дневен ред, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
По първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЗАЕМНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ВТОРИ ПРОЕКТ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА И ТРАНСПОРТА) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност ние вече сме влизали с този проект тук, когато ни беше даден мандат за водене на преговорите. Сега това е проект за ратификация. Става въпрос за втори проект за улесняване търговията и транспорта в Югоизточна Европа. Първият проект беше успешно завършен и в момента сме направили втори проект, който, за разлика от първия, който беше насочен основно към митническата администрация, подобряване дейността на митническите служби и изграждане на митнически халета, този проект е насочен към всички гранични служби, които са на ГКПП.
Акцентите са върху двете големи ГКПП – Калотина и Капитан Андреево. Също и ГКПП по Черноморието.
Общата стойност на проекта е приблизително 54 млн. евро. Заем от Световната банка приблизително 41 млн. евро, съфинансиране от бюджета приблизително 14 млн. евро. Период на изпълнение от пет години.
Основните дейности са 36 млн. строителни работи и дейности за модернизиране на съоръженията по ГКПП, 10 млн. са за изграждане на подходен път към ГКПП Капитан Андреево, приблизително 8 млн. за изграждане на комуникационен капацитет, комуникационни системи и 100 хил. евро за подобряване на координацията и сътрудничеството между ведомствата.
Мисля, че съвсем накратко, това е по законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само един въпрос във връзка с наименованието на целия проект. Като споменахте Югоизточна Европа, означава ли това, че подобни ратификации се движат паралелно в други страни на региона?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да, означава.
Това си проект на Световната банка за целия регион. Ние сме общо взето водещи. При нас вече е втори проект. Но в момента тече първият проект в Сърбия. С Турция правим взаимни неща по нашия проект, тъй като засяга гранични пунктове и на тяхната граница.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Но предполагам, господин Кадиев, че Световната банка сключва отделно споразумение за кредит с всяка от страните?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да, тъй като има съфинансиране от всеки бюджет.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Но проектът е общ.
Има ли други въпроси или мнения? – Няма.
Който е за приемането на този законопроект, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на господин Кадиев и госпожа Чолакова.
Колеги следват три законопроекта за ратифициране на три споразумения за изменения на една и съща спогодба.
Ако нямате нищо против, аз предлагам трите изменения да бъдат докладвани едновременно, като после ще ги гласуваме поотделно.
По втора точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (2000 Г.)
По трета точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (2001 Г.)
По четвърта точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО (2001 Г.)
Заповядайте, госпожо Радева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Наистина става въпрос за еднообразни споразумения. Те се променят на основата на едно променено споразумение на база на вербални ноти през 2007 г., които визират спогодбите за сътрудничество между Федерална република Германия и Република България.
Това, което се променя, всъщност е тематиката на проектите и ние може да се каже, че изказваме и благодарност за гъвкавостта на германските партньори и желанието им да бъдат достатъчно адекватни на проблемите, които можем да решим с помощта на тези финансови средства и да променят тематиката на проекта.
Проектите, за които става въпрос, са визирани в една друга спогодба, която касае съответно 2000, 2001 и 2002 г., и планираните по тези спогодби проекти, не са се реализирали.
Сега предложението е за 2000 г. проектът „Програма за изграждане на тържища за плодове и зеленчуци” да се замени с проект „Насърчителна програма за малки и средни предприятия”. Ратифицирането на споразумението ще позволи да бъдат усвоявани безвъзмездни средства в размер на 5 млн. 112 хил. 918 евро.
За 2001 г. проект „Програма локална инфраструктура” да се замени с проект „Оборудване на центрове за професионално образование”. Общо за 2001 г. от страна на федералното правителство са отпуснати 7 млн. 669 хил. 378 евро, пак безвъзмездни средства за финансиране на следните проекти: „Кредитна програма за малки и средни предприятия” – 4 млн. 90 хил. 335 евро; „Мост на р. Дунав Видин – Калафат” – 2 млн. 45 хил. 167 евро; Програма „Локална инфраструктура” – построяване и реконструкция на съоръжения за водоснабдяване и канализация – 1 млн. 535 хил. 875 евро. За първите два проекта вече са сключени договори за финансиране и проектите започнаха да се изпълняват.
Ратифицирането на споразумението ще позволи усвояването на останалите 1 млн. 533 хил. 985 евро безвъзмездни средства.
И за 2002 г. проектът „Програма за обществена инфраструктура” се предлага да се замени с проект „Насърчителна програма за малки и средни предприятия”. Средствата, отпуснати от правителството на Федерална република Германия за 2002 г. са в размер на 5 млн. евро, от които 4 млн. и 700 хил. евро е облекчен заем при условие 30-годишен срок на погасяване и 10 години гратисен период при фиксирана лихва от 2% годишно и останалата част от 300 хил. евро са за безвъзмездни средства за фонд „Специалисти и проучвания” – ІІ фаза.
Предвидените средства за обслужване на този заем са в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Те са прехвърлени, тъй като не са усвоени през 2006 г.
Това са общо взето условията на споразумението.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Колеги, има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Ще гласуваме законопроектите поотделно.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2000 г.).
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2001 г.).
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2002 г.).
Който е за, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Благодаря, госпожо Радева.
Преминаваме към пета точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТРИСТРАННАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ТРАНСБАЛКАНСКАТА СИСТЕМА ПЕТРОЛОПРОВОДИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.
Господин Рогачев, моля Ви да докладвате законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Идеята за реализацията на нефтопровода Бургас – Вльора е вследствие на дългогодишни практики, които са наложени при транспортирането на нефт през Босфора и Дарданелите. Вследствие на това се очертават няколко различни варианта на трасета. Едното от тях е именно Бургас – Вльора, където има сформирана проектна компания, тя е така наречената компания „Амбо”, която има съставено трасе, което към настоящия момент все още не е утвърдено от Националния експертен съвет. И има договореност между трите страни. Създаде се работен комитет, който изготви текст на споразумението.
В най-общи линии, освен чисто политическата подкрепа от страна на държавите на трите правителства, споразумението има за цел да установи принципите на развитието, на реализацията на този проект. И от тази гледна точка смятаме, че с ратифицирането на това споразумение ще бъде даден тласък за следващите стъпки в реализацията на проекта, а именно изготвянето на конкретни трасета с парцеларни планове, приемането им, изготвяне на инвестиционни проекти както на територията на Бургаския залив, така и на цялата страна. И съответно сключване на договори за доставки на нефт и договори за финансиране на строителството. Крайната фаза е самото строителство.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Рогачев.
По проекта „Бургас – Вльора” има ли изказвания или въпроси? – Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за одобряване на законопроекта на първо четене в комисията, моля да гласува.
За – 6, против – 3, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
По шеста точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРЪЦКАТА РЕПУБЛИКА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В СТРОИТЕЛСТВОТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ПЕТРОЛОПРОВОДА БУРГАС – АЛЕКСАНДРУПОЛИС.
Заповядайте, господин Рогачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Идеята за реализацията на този проект е същия като при „Амбо”, а именно заобикаляне или намиране на успоредно трасе на проливите. Това е дългогодишен проект, в последните четири години се засилиха контактите с руската и гръцката страна. Създаде се отново работен комитет, който изготвя текста. Текстът има за цел, освен политическата държавна подкрепа, да направи рамките за развитието на проекта. Предвижда се създаването на международна проектна компания, която ще изпълнява ролята на инвеститор в реализацията на нефтопровода. Предвиждат се още два документа, които впоследствие трябва да се подпишат между фирмата инвеститор и съответните държави. Това са тарифните споразумения, където ще се уточнят точните параметри на тарифните такси и някои други задължения във връзка с оперирането на нефтопровода.
Това отново е основата, която дава възможност да се извървят следващите стъпки от проектирането до изпълнението и оперирането.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Рогачев.
Аз имам един въпрос, който важи и за предходния вече приет законопроект – какво налага ратификацията на тези споразумения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Приемат се някои точки в двете споразумения, които предвиждат да не се утежнява чисто данъчно процесът по изграждането на нефтопровода.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
А можете ли да кажете дали единият е по-напреднал във времето. Разбира се, и двата са в сравнително начален стадий, но споменахте, че при първия проект има вече създадена проектна компания, а при втория няма такава. Това означава ли, че първият е по-напреднал или има и други моменти, които ни се губят?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Лично моето мнение е, че и двата проекта са на една и съща фаза, независимо че проектът Бургас – Вльора има проектна компания. За сметка на това не са разработени подробни планове за преминаването през страната, а именно не са утвърдени трасетата, докато при Бургас – Александруполис, въпреки че няма проектна компания, все пак има някакво трасе, което първоначално е прието от Националния експертен съвет. Така че ако при едното няма едно, при другото го има, съответно и обратно.
Общо взето, чисто организационно смятам, че и двата са горе-долу на едно и също ниво.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моят въпрос е по-скоро становище, което искам да изразя, тъй като по-миналата седмица бях в Черноморец. Там се започва процедура за местен референдум, който да изрази отношението на гражданите на община Созопол – дали са „за” или „против” изграждането на този терминал. От гледна точка на закона, ако те са против, трябва да се помисли за резервен вариант откъде да мине този петролопровод, защото смятам, че във връзка с правомощията, които има обществото и със законите трябва да се съобразим, ако те кажат, че са против. Не знаем какъв ще е резултатът.
Не искам да превръщам дебата в политически, но какви са гаранциите, че там ще си остане чисто. Няма ли да се замърси и да погубим туризма? Така че тази ратификация за мен е малко прибързана. Предложението ми е да я отложим, да изчакаме решението на обществото и местния референдум и тогава да се мисли.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Правите формално предложение да отложим обсъждането на тази точка ли, господин Кузов?
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Да.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Имате думата за обратно процедурно предложение.
СТОЯН ВИТАНОВ: Имам обратно процедурно предложение – да не се отлага, тъй като господин Кузов няма законови аргументи, за да направи тази процедура.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: И аз смятам, че няма законови аргументи, но въпреки това има правото да предложи процедурно отлагането. Така че подлагам на гласуване предложението на господин Кузов.
Който е за, моля да гласува.
За – 4, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Продължаваме дискусията.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз имам конкретен въпрос – има ли доклад с оценка въздействието върху околната среда и всички екологични рискове на проекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Нека първо да отговоря на казаното от господин Кузов.
В момента локализацията по решение на Министерския съвет е в акваторията на Бургаския залив. Не знам дали сте виждали подробна карта на Бургаския залив, но Созопол няма нищо общо с Бургаския залив. И при изготвянето впоследствие на доклада за ОВОС, така вече влизам и във втория въпрос, надали ще се засегне по някакъв начин населението и територията на Созополска община.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Теоретично погледнато, ако не се получи положителна оценка за въздействието върху околната среда, това значи ли, че няма да има такъв проект, въпреки че сме ратифицирали междувременно споразумението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Естествено, няма никакъв проблем. Имайте предвид, че същите тези проблеми, които изтъквате за Бургас – Александруполис, би трябвало да ги има и за Бургас – Вльора. Няма абсолютно никаква разлика между Бургас – Вльора и Бургас – Александруполис. Затова аз малко се учудвам, че обръщаме повече внимание на Бургас – Александруполис, а не на Бургас – Вльора.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Предвидена ли е в споразумението необходимост от получаване на положителна оценка за въздействието върху околната среда.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Никъде в двете споразумения не се предвижда да не се спазва нашето екологично законодателство. То, както знаем, е в синхрон с европейското. Естествено, че всички норми ще бъдат спазени. Задължително ще има доклад за ОВОС. И то не само за Бургаския залив, а за цялата територия, през която минава нефтопровода. Така че в този смисъл няма никакъв проблем, когато стартира процедурата по ОВОС, да се вземат предвид всички аргументи “за” и “против”. И естествено, ако от ОВОС излезе, че някъде трябва да се промени локацията и се намери друга, ще направим отново още един ОВОС. Същото важи и за трасето през цялата страна. Ако от доклада по ОВОС излезе, че трябва да се заобиколи дадена територия, ще се препроектира и отново ще се види.
Към настоящия момент няма ОВОС, тъй като я няма основната страна – няма инвеститор. А знаете, че по Закона за опазване на околната среда инвеститорът възлага изготвяне на доклад по ОВОС или се представя пред съответните органи за одобрение. Това ще бъде Националният експертен съвет към Министерството на околната среда и водите.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Кузов, имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Само един въпрос. Тъй като сме Бюджетна комисия, в крайна сметка, ако се окаже, че трасето ще се промени, това ще промени и цената на проекта. Трябва ли да се отпускат допълнително средства, или трябва да се работи сляпо? Имам предвид трябва ли да ратифицираме, преди да изчакаме ОВОС?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Ратификацията няма нищо общо с последващите процедури. Не е никакъв проблем, ако излезе някакъв страхотен проблем с ОВОС, дори да не се продължи с проекта. Никъде в споразуменията не е казано, че на сто процента на всяка цена трябва да се изпълни този проект. Това са просто схематично дадени принципите за по-нататъшно развитие на проекта. Естествено, ако трябва да се препроектира, може да се препроектира, може да се достигне до увеличаване на стойността. Естествено, ако фирмите решат, че е достатъчно неизгодно, може да не го направят.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Прощавайте, господин заместник-министър, продължавам с въпросите.
Гледам споразумението, което ни предлагате, и си задавам въпроси. В чл. 2 казваме, че се учредява стопански субект с 51% руски участник, български участник 24,5% и 24,5% гръцки участник. Къде е регистрирана компанията? Аз не можах да го намеря в споразумението.
Вие казахте, че ще се спазва даденото законодателство, важното е дали тя ще е регистрирана в Русия или ще е регистрирана в Гърция или в България като такава? Това е от една страна.
Второ, Вие казахте, че е записано за ОВОС. Аз не мога да го намеря и ще Ви помоля да ми кажете къде това е казано. Априори вие приемате, че ще се спазва законодателството, ако има проблем с ОВОС, но това не е сключено изрично в споразумението. И когато гарантираме по какъвто и да е начин всички екологични рискове, ние гарантираме и рискове на риболова. Тоест, не само прякото замърсяване, което е екологично замърсяване на населените места. Тук е въпрос за целия Бургаски залив, за туризма като такъв.
Аз имам много допълнителни въпроси относно данъчните облекчения, които се дават по този проект. Те също са зависими от това къде бива регистрирана фирмата и по какъв начин. И какви са гаранциите? И защо трябва да правим тази ратификация, с която да се обвързваме, а в един момент ние имаме пълни затъмнения по условията на договора, каквито са. Нормално е в момента, в който се стигне до такава ратификация, ние да имаме пред нас един проектодоговор, в който да гледаме какво би предложила българската страна или в какво би се ангажирала българската страна. Аз не мога да си представя как това се случва при всякакви условия? Какви са щетите? Така, както ни е дадено споразумението, аз не го виждам.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Заповядайте, господин Рогачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: По отношение на регистрацията обърнете внимание в чл. 5 първата чертичка, където пише, че мястото и регистрацията се определя от участниците в нея; мястото и регистрацията е в една от страните – членки на Европейския съюз.
От тази гледна точка, те ще спазват изцяло европейското законодателство във всяка една област.
МАРИЯ КАПОН: Защо България не отстоява интерес и да иска фирмата да е регистрирана в България?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Казано е в Европейския съюз.
МАРИЯ КАПОН: Къде предлагате да бъде? В Люксембург ли да е регистрирана?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Това ще решат участниците.
МАРИЯ КАПОН: Нали знаете защо Ви задавам въпроса за Люксембург?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Знам, но това ще решат участниците в Международната проектна компания. Ние сме ги ограничили, че трябва да е в страна – членка на Европейския съюз. Това за нас е достатъчно, че ще се спазва европейското законодателство.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Такава претенция би могла да има и Гърция – да се регистрира на територията на Гърция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Най-вероятно ще е в трета страна, която не е нито България, нито Гърция, но ще е страна – членка на Европейския съюз, за да се гарантира спазването на европейското законодателство.
По отношение на изричното изписване, че трябва да се спазват законите, аз не зная правната техника, но по принцип не е необходимо да се изписва, че трябва да се спазват законите, защото те по принцип трябва да се спазват. А това, че изрично не е посочено, не означава, че не трябва да се спазват. По аргумент на противното, щом като не е изключен даден закон или законодателство, значи то трябва да се спазва. Това е основен принцип в правото.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Имате ли други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само да уточним нещо, което колегите вече попитаха и на което господин Рогачев отговори, и във връзка с последните му думи.
Извършва се ратификация, попадаме в хипотеза, че ОВОС е лош. Вие казвате, че това прекратява изпълнението на проекта и се появява финансовият въпрос: след като един договор е ратифициран, има ли неустойки за страните, които са партньори, при условие, че едната държава, в случая нашата държава, откаже изпълнението на проекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Такива неустойки не са предвидени, няма и да се предвиждат.
Остана още един въпрос по отношение на питането на госпожа Капон. Не можах да разбера за какъв друг договор говорите, тъй като друг договор няма. Само това е споразумението. Тепърва след ратификацията ще се изготвят нови договори, но след тях. Към настоящия момент няма никакъв текст.
МАРИЯ КАПОН: Не мога да си представя как едно министерство работи без стратегия, без концепция, без основни параметри, които да са заложени. Не е възможно това.
И за да допълня въпроса, който задаваше колегата Методиев, вижте какво пише чл. 14: “Настоящото споразумение се сключва за неопределен срок. Всяка страна може да излезне от настоящото споразумение след достигане възвращаемостта от проекта за петролопровода.”
Какво означава това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Аз не мога да разбера какво неясно има тук. Всеки проект има някакъв срок на възвращаемост на вложените инвестиции.
МАРИЯ КАПОН: Колко е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Зависи от това какво ще стане с ОВОС. Преди малко засегнахме въпроса. Може да се препроектира, може да се променя трасето, може да се увеличи, може да се скъси. Всичко може да стане. Към настоящия момент не можем да дадем точни цифри, тъй като нямаме конкретно проектиране. Конкретните цифри ще излязат, след като има конкретен проект. А, за да се започне да се проектира конкретния проект, трябва да направим докладите. Първата част е да се направят конкретни парцеларни планове на територията, откъдето ще минават, за да се види какви територии ще засегне.
Ако искате можем да извървим и да обясним целия инвестиционен процес от самото му начало до края и да се разберете към кой момент ще излязат сметките. Но към настоящия момент, освен грубо да ви кажа някакви съвсем груби сметки, конкретни цифри не можем да ви дадем, тъй като няма нито ОВОС, нито конкретни парцеларни планове. Няма кой да ги направи, защото това ще бъде частна инвестиция, а не на държавите. Затова и нашата държава не се ангажира с никакви средства, освен с чисто административно прилагане на проекта и със спазване на собственото ни законодателство.
Затова твърдя и то е ясно, че ако не излезе проекта, никъде не ни задължава на всяка цена да го направим. Няма такъв член в споразумението.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, колкото повече говорим, аз продължавам да смятам, че се правим, че не разбираме за какво става въпрос. Ние си позволяваме като страна да приемем риска, че ще има замърсение, да приемем риска, че няма ОВОС, че нямаме план сметка, че не знаем какво ще струва това и ратифицираме едно съдружие, което в крайна сметка минава през собствената ни територия. Някак не мога да разбера какво означава това “горе-долу толкова струва”. Колко струва проектът?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Между 800 млн. и 1 млрд. в зависимост от това какво ще е трасето. Писаха го.
МАРИЯ КАПОН: Това не е отговор от министерството.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Госпожо Капон, аз щях да споделя Вашето безпокойство, ако договорът предвиждаше България, заедно с другите две страни, да финансира тази стойност. Тогава щеше да има проблем, ако не знаехме каква е тази стойност. При положение, че проектната компания ще отговаря изцяло за финансирането и тук не става дума нито за държавна гаранция, нито за каквито и да било други финансови ангажименти, разбира се, извън най-общо поетите ангажименти за данъчни облекчения, аз не виждам проблем с тази ратификация.
А по въпроса за околната среда, да трябва да го обмислим.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е сериозният въпрос.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Но отново смятам, че при положение, че предстои изготвяне на оценка за въздействието на околната среда, този проблем не трябва да ни безпокои сега, както не ни безпокоеше и в предходната точка от дневния ред в случая с Бургас – Вльора.
Така че, ако имате още въпроси или коментари, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, ние влязохме в дискусия по втория с идеята, че те много си приличат.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: След като ратифицирахме първия.
МАРИЯ КАПОН: Не ние, вие го ратифицирахте. Това е разликата. Това, че не водихме дискусията и дебата, който ще водим в зала, не означава, че ние, които сме гласували “против”, сме го ратифицирали. Нормално е, че отговорността едни я приемат. Ние ще ратифицираме и този по логиката “вие ще го ратифицирате”. Въпросът е наистина да водим обществения дебат какво се случва.
Нормално е, че всички ние имаме ангажимент към гражданите в определени региони. Защо има това информационно затъмнение по въпроса. Нормално е регионите да се притесняват. Няма нищо по-нормално от това. Това са основните приходи. Не е вярно, държавата може да понесе загуби от тази ратификация. И ние не можем да си затваряме очите. Това че пряко не влизаме с пари и даваме едно разрешително на частен инвеститор, който ще да е той, ние можем индиректно да понесем много загуби. Въпросът е кой утре ще плати щетите. Говорим за екология. Как оценяваме такава щета, господин председател.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Да, съгласен съм, но това не е свързано с това колко ще излезе цената на проекта.
МАРИЯ КАПОН: Когато дори не е ясно в коя страна ще бъде регистрирана фирмата, аз не съм съгласна, че е все едно дали страната на регистрация в Европейския съюз е Люксембург, дали това е Австрия, Гърция или България. И вие го знаете по-добре от всички в тази зала, че има коренна разлика относно разрешителните.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Никой не спори по това.
МАРИЯ КАПОН: Затова си мисля, че този текст, вмъкнат по този начин, при положение, че 51% даваме на руска компания, всички сме наясно за това къде ще бъде регистрирана и по какъв начин. Трябваше да има възможност между България и Гърция.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Кажи къде?
МАРИЯ КАПОН: В Люксембург.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Може и в Холандия да бъде регистрирана. Руските инвеститори често предпочитат Кипър.
Заповядайте, господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Аз искам да се присъединя към становището на Мария Капон и да кажа, че притеснението на народните представители е точно в тази посока. Смятам, че и колегите от БСП, и вие от НДСВ сте притеснени за екологията, защото това е големия риск, и туризма. Смятам, че това е основното притеснение. В тази посока трябва да бъдем защитени и да защитим българските интереси, ако туризмът и околната среда са български интереси. И да ги защитим адекватно.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз съм притеснен, господин Кузов, за екологията всеки път, когато нещо започва да се строи. Колкото по-голямо нещо започва да се строи, толкова съм по-притеснен. Това не значи, че всяка идея за строителство трябва да бъде пресечена в корен, за да не се притесняваме за екологията.
Заповядайте, господин Рогачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Само едно уточнение, господин председател.
Съгласно Закона за околната среда, операторът е този, който следва да поеме щетите при евентуално екологични проблеми. Така че няма да е държавата тази, която ще покрива щетите, а съгласно закона това е операторът.
И още едно уточнение. Дори да е регистрирана в Люксембург, най-малкото притеснение мислех, че ще е къде точно е регистрирано, в края на краищата дейността се извършва на територията на България и ще се спазват нашите закони.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Няколко съображения, първо, за екологията. Всички други дебати важат за залата, много е чудесно в залата да спорим защо е в Люксембург, а не в Елхово, но в края на краищата който има 51%, а той има 51% защото петролът е негов (връщаме се на един много сериозен спор от преди много години).
За пръв път от толкова години след дълги разговори, 20-годишен проект, имаме един интересен проект за публично-частно партньорство. Това е истината. Оттук нататък нека да не политизираме разговора. Аз уважавам мнението и на господин Кузов, и на госпожа Капон. В зала нека се извадят политическите дебати. Единственото, което мен ме притеснява, това е екологията. Притеснява ги всички жители там. Нещо повече, не зная почивали ли сте на базата на БНБ, която е на 1 км. от пристанището, но и в момента там се разтоварват корабите на “Нефтохим”, и на момента, през няколко дена, излизат мазните петна. Дали това ще може да бъде спряно, тъй като обемите, които ще минават като разтоварване, са в пъти повече от това, което годишно се разтоварва на “Нефтохим”.
Единственото, което донякъде ме успокоява, е, че все пак сме вече част от Европа и ще важат не само нашите доморасли норми, а някакви норми на Европейския съюз.
И тъй като този разговор може да продължи безкрайно, аз предлагам процедурно да прекратим дебата и преминем към гласуване.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Преди това ще позволя на господин Методиев да направи една реплика.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Наистина този дебат ще бъде в залата и в някакъв смисъл комисията в редуцирания си състав от 1/3 не би могла в момента да завърши такъв дебат. Затова само няколко думи върху това, върху което се спря господин Кънев, въпреки че след това ще си позволя още едно изречение.
Ако сте видели картата на залива, първо, заливът започва на Поморие и завършва на Созопол. Трябва да бъдем абсолютно убедени, че е така по география. Тръбата, за която говори господин Кънев, е на сушата, с много по-малък диаметър, и се получават разливи не от сега, а откакто има “Нефтохим” в Бургас. Тези разливи надолу до Ахтопол за всеки един от нас, който е почивал по Южното Черноморие, аз от 1962 г. почивам там, тоест повече от 40 години, там винаги ги има тези мазни петна и тези изплуващи на брега, точно където е прибоя, черни топки асфалт, на които като си залепиш крака, няма отлепване. Сега, в този залив, по проектите и за Вльора, и за Бургас – Александруполис, има две огромни съоръжения. Огромни. Аз като видях картинката, която е нарисувана, едното застава срещу Поморие и ако сте в Слънчев бряг, нямате никакъв шанс да видите къде се събират морето и небето, ивичката изчезва, защото пред вас ще има един железен град, който плува пред вас, от дясната страна, ако зад гърба ви е Бургас, стои другото съоръжение (Бургас – Александруполис), което също е платформа. Тези големи платформи, наричат се буйове, са вътре във водата. Скачването на шланговете за пълненето, което, както каза господин Кънев, е огромно количество, неизмеримо по-голямо от това, което е сега на сушата, където тези разливи и клатеници са по-малко възможни технологично, заплашват там да се случат неща, които са предвидими като катастрофа. Защото водата се движи от север на юг. Единствените, които печелят истински, са варненци.
Има и друг проблем, господин председател, и права е госпожа Капон, когато го каза и вие не го изкоментирахте докрай – липсата на стойности означава липса на знания за такси. Защото ние говорим за едни такси, като слагаме приблизително.
Така че, господин Кънев, наистина в момента са изчислими вредите и те са в огромно количество пари. Защото, ако вземете стойността на имотите от Бургас до Царево и видите хората, които имат имоти там, какъв интерес имат, живеещите или преселниците, ще видите, че става дума за огромни пари. Сигурно ще стигнат в порядъка на стотици милиони евро, ако го сметнете цялото. Аз не съм го смятал, но предполагам, защото територията е доста голяма.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Методиев.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Кънев за прекратяване на дебатите.
МАРИЯ КАПОН: Прощавайте, може ли господин заместник-министъра да ми каже в това АД “Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис БГ”, кои са участниците в него?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Заповядайте, господин Рогачев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН РОГАЧЕВ: Има решение на Министерския съвет като наши представители да влязат “Техноекспорт строй” и “Булгаргаз”.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Две държавни дружества, 100% притежавани от държавата.
Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Който е за прекратяване на разискванията, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 4.
Разискванията са прекратени.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на споразумението за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис.
Който е за ратифицирането, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,25 часа)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен ВЕЛЧЕВ
Стенограф:
Н. Иванова
