П Р О Т О К О Л
№ 14

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 14

На 28 юни 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, № 702-02-30, внесен от Министерски съвет на 21 юни 2007 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – второ четене.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Петър Димитров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред ви е раздаден:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, № 702-02-30, внесен от Министерски съвет на 21.6.2007 г.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – второ четене.
Имате ли съображения по дневния ред? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ.
Имаме уверението, че министърът ще дойде.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Министърът току-що ми се обади и поднесе своите извинения, но не е приключило оперативното заседание. В момента, в който приключи, той ще се присъедини при нас. Така че, въпреки че не е в тесния ми ресор, ще се наложи да представлявам Министерството на финансите и по двата въпроса, докато дойде министърът.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям на вашето внимание Спогодбата, подписана между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за избягване на двойното данъчно облагане. Спогодбата бе подписана на 23 февруари т.г. във Вашингтон от министъра на финансите Пламен Орешарски и заместник-секретарят на финансите на САЩ Роберт Кимит.
Ще ми позволите, господин председател, накратко да очертая основните неща, залегнали в Спогодбата, въпреки че това е една традиционна спогодба, която Република България подписва с различни страни за избягване на двойното данъчно облагане.
Спогодбата ще се прилага по отношение на местните лица на двете държави. Понятието „местно лице” се разглежда от данъчна гледна точка и има съдържание, което му придава вътрешното данъчно законодателство за всяка държава. Това понятие се отнася за квалифицирането им като местни лица за данъчни цели както на юридически, така и на физическите лица.
Типична особеност на американската система е облагането на дохода както на американските местни лица, така и на американските граждани, а при определени условия и на бившите американски граждани. Този принцип намира отражение във всяка спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, подписана от Съединените щати.
Освен това, както всяка данъчна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, така и тази ще се прилага само по отношение на преките данъци. Това са данъкът върху доходите на физически лица и корпоративния подоходен данък.
Също така спогодбата съдържа специфични правила относно данъчното облагане на някои характерни американски структури, в които могат да участват български местни физически или юридически лица. Така например американското законодателство предвижда особени правила за данъчно третиране на доходи, реализирани чрез някои видове особени образувания като инвестиционни фондове, тръстове, граждански дружества. Повечето от тези специфични фигури се третират прозрачно за целите на данъчното облагане, тоест доходът преминава през тях и се облага в ръцете на участниците. Уточняването на тези понятия и принципи в американското законодателство във връзка с третирането на един правен субект като гражданско дружество или лице е от съществено значение за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и признаването на нейните облекчения. По тази причина се възприеха и изрични правила за тези правни образувания.
По отношение на данъчното облагане при източника бяха съгласувани редуцирани данъчни ставки. По отношение на доходите от дивиденти беше договорена редуцирана данъчна ставка от 5% за дивиденти, платени на дружество, което притежава 10 и повече процента от акциите или дяловете с право на глас в дружество, разпределящо дивидентите. И данъчна ставка от 10% в останалите случаи.
По отношение на доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения, беше договорена ставка при източника в размер на 5% от брутната сума на дохода.
В Спогодбата е предвидено, че трудовото възнаграждение на работниците и служителите ще се облага само в държавата, в която се извършва трудовата дейност, ако престоят им там е повече от 183 дни във всеки едногодишен период.
Спогодбата също така урежда данъчното облагане на всички видове доходи, които местно лице на една държава получава в другата държава. Ето защо са създадени самостоятелни текстове за възнаграждението на участници в бордове на директори и респективно управителни и контролни органи на дружества, доходи на спортисти, артисти, възнаграждения за извършени услуги на едната договаряща държава и нейни местни органи, доходите на научните работници, преподаватели, студенти и стажанти.
По отношение на студентите и стажантите е предвидено, че доходите до 9 хиляди щатски долара, респективно равностойността им в българска валута, получени за извършени услуги в другата държава, няма да подлежат на данъчно облагане в държавата на пребиваването. Тази сума ще подлежи на актуализация на всеки пет години.
В заключение бих искал да споделя, че на практика с подписването на тази спогодба и надявам се с последващата ратификация от парламента, бизнес контактите и инвестициите между двете страни ще намерят своята интензификация, което в крайна сметка се надяваме да доведе и до повече американски преки инвестиции в Република България.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси, за отношение по тази спогодба. Беше подчертано, че не е изключение от традициите в това отношение, няма някаква специфика. Удивително е, че малко късно я приемаме.
Имате ли въпроси? Има ли желаещи да вземат отношение? – Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на спогодбата.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Работната група стигна до Преходните и заключителни разпоредби, така че днес ще работим само върху тази част от тялото на законопроекта, която е готова.
Заглавието на законопроекта е „Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
Има ли съображения по заглавието на законопроекта?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Процедура!
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, това е по-скоро въпрос, който бих искал да си изясня, тъй като Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България ме запознаха с казус, който е представен на вниманието на министъра на финансите.
Става въпрос за казус, с който бях запознат днес сутринта от парламентарния секретар на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Има тяхно писмо до министъра на финансите господин Орешарски. Има и копие до нашия председател във връзка с възстановяване на платения акциз за зелено кафе на продукция, предназначена за страни – членки на Европейския съюз, и необходими промени, ако, разбира се, има съгласие за отмяна на облагането с акциз на кафето и екстракти от кафе. Има един зашеметяващ за мен пример, затова си позволявам да поискам в началото процедура. Става дума за фирма като „Крафт фуудс – България”, която е филиал на втория най-голям производител на кафе в света. Компания, която разполага с фабрика за шоколад в Своге, за кафе в Костинброд, има марките „Якобс”, „Нова Бразилия”, „Милка”, „Своге”, „Морени”, „Сушард”, „Тоблерон” за България и има огромни производства, включително за Румъния и Австрия и е изправена пред необходимостта да си премести производството в случай, че няма възможност да възстановява този акциз.
Въпросът ми е след като има такъв крупен казус, защото тук не става дума за нещо дребно и не става дума за малка фирма, като предварително трябва да декларирам, че аз не пия кафе „Якобс” и „Нова Бразилия” и не ям шоколад, така че нямам отношение, въпросът ми е дали съзнателно, нарочно от Министерството на финансите има аргументи да не се придвижва този въпрос, в Работната група дали е обсъждан, изобщо ще има ли някакво решение? Защото не е минал на първо четене, а в Преходни и заключителни разпоредби да бъде променен с други закони.
Това ми е процедурата, господин председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сам разбирате, че има парламентарна технология – след като го няма в тялото на закона за първо четене, нещата са ясни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Опитвам се да разбера има ли аргумент против.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма и предложение от народни представители, за съжаление. И това усложнява нещата.
Продължават разговорите по Преходните и заключителни разпоредби. Аз не мисля, че проблемът е затворен, така че ако има в това число и от вас конструктивни предложения, аз предлагам да ги обсъдим и за следващото заседание да влезе. Но в тази част, която обсъждаме днес, този въпрос не се обсъжда.
Има ли други становища? – Няма.
Връщаме се към заглавието на законопроекта.
Има ли съображения? Възражения? – Няма.
По § 1 има множество предложения – на Мария Капон, на Мартин Димитров и група народни представители. И двете предложения не са подкрепени.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Това е един дебат, който сме водили на няколко пъти в тази комисия. Можем да го повторим. Съображенията са ясни.
Има ли желание от вносителите да вземат думата?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това, което ние предлагаме като вносители, тук е възстановяване на няколко думи, които бяха отменени от Конституционния съд на процесуално основание. Нашето разбиране е, че дори без те изрично да съществуват в хипотезата на чл. 3, ал. 2, не са изключени като независима икономическа дейност, но доколкото така беше възприето в закона, предлагаме да бъдат върнати така, както бяха приети от Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз искам да попитам Министерството на финансите, понеже виждам предложението на Мария Капон, което не е прието от Министерството на финансите, какво е било становището, за да не се приеме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Едно от най-важните неща в хармонизирането на данъка върху добавената стойност е основата да е равна, защото знаете, че от ДДС се отчислява вноска за бюджета на Европейския съюз. Той ни служи като база. Така че всичко, което е освободена доставка по Шеста, а сега Сто и дванадесета директива, трябва да бъде освободено и при нас. И обратното – всичко, което е облагаема доставка там, трябва да бъде облагаема доставка тук. В този смисъл правните услуги са облагаеми доставки, без да има изключение. Когато сте в хипотезата на независима икономическа дейност, няма никакво основание те да бъдат изключени, така че някакво изключение в този смисъл във всеки случай ще доведе до процедура по инфринджмънт в някакъв момент, когато бъде установено от Европейската комисия.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Каква е санкцията?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Санкцията е финансова, когато сме в неизпълнение. Тя е индивидуална за всяка държава с един коефициент, като се определя различна тежест.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Обикновено се съизмерва с прихода, който не е събран от този доход.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: За България, доколкото ми е известно, финансовата санкция в резултат на инфринджмънт в зависимост от различните коефициенти е между 35 и 156 хил. евро дневно. Не съм съвсем сигурна, но цифрите са подобни.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Не мога да разбера защо не е прието нашето предложение с господин Димитров. Бих помолил за разяснения от министерството.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: И госпожа Шулева има въпрос.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Искам само да попитам, може би е станало на въпрос, но на мен не ми е ясно въпросната Шеста директива, която е била отменена и всъщност новата директива постановява, че дейностите, които към 1 януари 2007 г. не са облагани с ДДС, могат да продължат да не се облагат, какъвто е случаят с нотариусите и частните съдебни изпълнители.
Първо, как стои този въпрос?
И второ, във Франция например те също са държава – членка на Европейския съюз, но по тълкуванията на техните върховни съдилища, те категорично са въвели дефиницията за възмездна дейност, за свободна независима икономическа дейност, и на тази основа категорично отхвърлят всякакво облагане с ДДС, което е за дейности, които не са независима икономическа дейност. Тоест, постановяват кое е зависима и кое е независима и в крайна сметка те също са държава членка, а постановяват отмяна и не плащат ДДС. Това са пак страни – членки на Европейския съюз. Защо само за България, примерно, трябва да има такива санкции. Още повече, че и тази директива е отменена.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Първо, на въпроса на господин Попвасилев.
Държавните съдебни изпълнители действат в качеството си на орган на съдебната власт. Това, което Вие предлагате, означава Районният съд да начислява ДДС.
Що се отнася до конкуренцията, държавата като такава не е данъчно задължена и не извършва независима икономическа дейност. Това се отнася и за държавните съдия изпълнители, които са в качеството си на орган на съдебната власт. Това е основната разлика.
Между частните и държавните съдия изпълнители има много разлики. Едната от тях е, че частният съдия изпълнител може да си избира клиента, докато държавният не може. Не може да прецени кое вземане да събере и кое да не събере държавният съдия изпълнител, докато частният може. Има още редица разлики, които ги поставят в неравно положение, но така или иначе държавният съдия изпълнител не извършва никакъв вид независима икономическа дейност. Той е просто на приравнено трудово правоотношение. И органът на съдебната власт е съответният районен съд.
На следващия въпрос. Шеста директива е заменена от 112 Директива, която всъщност е Шеста директива с всички директиви, които изменят и допълват Шеста директива в голям период от време. Те са събрани на едно и са кодифицирани в нова Директива 112. Тя по същество няма различия със Шеста.
Независимата икономическа дейност като такава е дефинирана от 1994 г. в българските закони за ДДС в поредност. Ние там не виждаме някакво несъответствие или някакво различие, или изобщо някакъв проблем.
Що се отнася до това, което не е независима икономическа дейност, то и в България няма нищо общо с данъка върху добавената стойност.
А това, което казвате, госпожо Шулева, за дейности или доставки, които не са се облагали към 1 януари 2007 г., ние го знаем за 1978 г.. Може би става въпрос за същия случай. Това, което към 1978 г. не се е облагало, оттогава държавите, имащи общо с Европейския съюз, да продължи да не се облага, е запазено в Директива 112. Но за 1 януари 2007 г. аз не мога да го коментирам по друг начин, освен че се запазват дерогациите така, както са договорени, но за България това не е в сила, тъй като ние нямаме дерогация за правните услуги в никакъв вид.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: По-скоро в Директива 112, както при мен е посочено, пише, че дейностите, които към 1 януари 2007 г. не са били облагани с ДДС, могат да продължат да не се облагат. Това е в Директива 112.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всъщност дейностите, които не са облагани, са тези дейности, които държавите, бидейки държави членки, имат договорени дерогации. Защото те не се облагат под някаква форма, която е дерогация в случая на данъка върху добавената стойност. Примерно, говорейки за правните услуги, Гърция има дерогация на правните услуги и Гърция не е облагала правните си услуги въз основа на тази дерогация. Към 1 януари 2007 г. в Гърция правните услуги са освободени, те продължават да бъдат освободени и дерогацията продължава да си е в сила. Но това по никакъв начин не може да се съотнесе към нашата реалност и към хипотезите, които са в нашия Закон за данък върху добавената стойност и нашите ангажименти.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Дренска.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: На Работната група се разбрахме да изпратите писмо, с което да искате разяснение точно по тези въпроси – дали това е дерогация или е задължение, което идва от самата директива. И аз искам да разбера получихте ли такова писмо и какво гласи.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Искам да кажа, че Европейската комисия не пише писма за три дни. Няма такива случаи. Там машината е тежка.
Всъщност аз не разбирам докрай въпроса – дали говорим за правните услуги изобщо или за дейността на частните съдебни изпълнители, или за какво? Защото това, което коментираме в момента, е обхват на независимата икономическа дейност с частни съдебни изпълнители и нотариуси. И всъщност частните съдебни изпълнители единствено като че ли са въпрос на коментар. За това ли говорим?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: То по някакъв начин има връзка с предложенията, които сме направили впоследствие за процесуалното представителство. Тези въпроси по някакъв начин са свързани помежду си.
Тогава – изпратили ли сте писмо и кога очаквате отговор, за да разгледаме тогава тези текстове?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ние със срок не можем да се ангажираме, но вероятно към края на юли можем да имаме някаква яснота.
Що се отнася до датата 1 януари 2007 г., България според мен по никакъв начин не би могла да се позове на това, защото ние не сме били страни членка цялата 2006 г., не сме имали ангажимент за пълно съответствие. Така че ние въобще не бихме могли да имаме общо с тази разпоредба.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Искам да попитам още нещо.
Не считате ли, че все пак дефиницията, която е в Закона за независима икономическа дейност, трябва да бъде прецизирана? Защото в Преходните и заключителните разпоредби някои текстове не са съвсем ясни. И съгласно това, което проучихме в Европейския съюз, например може би трябва да се помисли за включване на дефиниция от сорта:
„Независима икономическа дейност е всяка възмездна дейност, без значение от целите и резултатите от нея, която предполага свобода на икономическата инициатива и чието възнаграждение е обект на свободно договаряне”.
Това е основен текст в другото европейско законодателство, което ние искаме да хармонизираме. Докато в нашия закон са едни неща, които един ги тълкува по един начин, друг – по друг, и в крайна сметка не е ясно кое е независима и кое е зависима. Поне аз като четох Преходните и заключителните разпоредби, изобщо не става ясно императивно да се каже кое какво е.
Все пак юристите да си кажат мнението, но така или иначе няма достатъчно яснота в нашия закон и в нашите Преходни и заключителни разпоредби кое какво е. Защото, ако се сложи една ясна дефиниция, то от само себе си нещата вече получават разграничение.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Напомням ви, че правим промяна в закона. Този закон беше приет от този състав на парламента и тези неща бяха дебатирани, в това число и дефинициите. Фактът, че не сме договорили дерогация разбирате, че сега не можем да го изясняваме с писма с Европейската комисия. Отваря се договорът – там няма такава дерогация. Тези въпроси е трябвало да бъдат задавани, когато са водени преговорите с Европейския съюз. Но тогава нямаше как да бъдат задавани, тъй като нямахме информация за преговорния процес. Ние не знаехме какво се договаря. Сега знаем какво се договаря, можем да гледаме там, да не се връщаме непрекъснато към неща, които са се случили в близкото минало.
Имате думата, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Господин председател, аз смея да твърдя, че ние имаме още място за дебат тук, защото не Европейската комисия е тази, която ще дойде да ни направи дефиниция що е то независима икономическа дейност. Ние трябва да отбележим за сетен път, че сме единствената държава в света, която е възложила част от съдебна дейност на институт – един път държавен и един път частен. И че частните съдебни изпълнители фактически действат по поръчение на държавата и са част от цялата съдебна дейност, и то в най-важната й част в нейната реализация.
Държавните и съдебни изпълнители и частните съдебни изпълнители действат по силата на една наредба, която определя цените на услугите, те са еднакви за държавните и за частните съдебни изпълнители. Сега ние казваме на гражданите, че тези, които ще отидат да изпълняват решенията по съдебните дела при частните съдебни изпълнители, ще трябва да платят с 20% повече.
Ето защо аз смятам, че този въпрос ние трябва да го изясним и че Европейската комисия и европейското право нямат нищо общо с това ние да си изясним какво представлява съдебното изпълнение. Това е възлагане на държавна функция върху един специален орган, създаден със закон. В този смисъл ние не равнопоставяме двете институции и ще се наложи, след като сме рапортували пред Европейската комисия, че сме възприели критиките и че сме създали един много полезен институт в полза на усъвършенстване на съдебната система, ние преждевременно да го закрием. Още повече, че това са част от дейностите по глава „Правосъдие и вътрешни работи”, които продължават да се наблюдават.
И това е много сериозния въпрос. Той е не точно икономически, той е повече юридически, защото съдебното изпълнение е част от съдебната дейност. И тя е най-важната и най-същностната. Аз отказвам да разсъждавам за съдебното изпълнение като за независима икономическа дейност, при положение, че нямаш свобода на договаряне. Там имаш една държавна тарифа. Това е.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз все пак предлагам да се върви по линия на конкретните предложения. Тук има едно предложение – да изравним. Ако смятате, че е възможно районните съдилища да ги обложим с ДДС, дайте да го направим. Вторият вариант е да предложите да се забрани да има държавни съдебни изпълнители и да оставим само частните. Но това не е проблем на Закона за ДДС.
Така че този дебат, който юристите се опитвате да проведете тук, няма икономически характер.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: В крайна сметка става дума за една и съща услуга. В единия случай е облагаема, в другия случай е необлагаема.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, на мен ми се ще, когато говорим, че частните съдебни изпълнители са неравнопоставени по отношение на държавните, да знаем, че и държавните са неравнопоставени по отношение на частните съдебни изпълнители. И ако в единия случай неравнопоставеността, според вас, се изразява в ДДС на частните, има и други случаи. И веднага давам пример – по отношение размера на възнагражденията, които получава частният съдебен изпълнител и които получава държавният съдебен изпълнител.
Държавният съдебен изпълнител работи всичко, което пристигне в канцеларията на районен съд, без избор, както правилно споменаха от министерството. Докато частникът договаря – ако искам ще ти изпълнявам делото, ако не искам, няма да ти изпълнявам делото.
Второ, дайте да видим тарифата. Да си кажем откровено – тук става дума за конкуренция и в крайна сметка за приходи на едните и на другите. Дайте да видим тарифата. По какви тарифи работят държавните съдебни изпълнители и да говорим по какви тарифи работят частните съдебни изпълнители. Моля ви се, спомнете си, че наскоро изменихме Закона за частните съдебни изпълнители, а тарифата, която да не казвам кой министър на правосъдието беше написал – възможността частният съдебен изпълнител да има неограничен хонорар, е налице. В Закона за частните съдебни изпълнители съществува възможност освен възнаграждението по тарифа, да се уговаря допълнително възнаграждение за частния съдебен изпълнител.
Аз не оспорвам тези текстове на закона, само ви казвам, че има неравнопоставеност и в другата посока. И това поведение на частните съдебни изпълнители, която е професия, която стартира много успешно, и най-конфликтната професия, която предлага юридическото образование, аз ги поздравявам тези куражлии, които работят там, но непрекъснато да се стремят да излязат извън общия режим не е добре. Същото е поведението им и по ГПК. Значи държавният може едно, частният да може 101. Нали знаете, колега Николова, другия дебат в ГПК?
Затова аз не смятам, че по някакъв начин се внася неравнопоставеност във вреда на частните съдебни изпълнители. Има още аргументи, но нека да не втръсваме юристите на бюджетарите. Така че категорично се противопоставям на тезата, че частните съдебни изпълнители са неравнопоставени.
Благодаря.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Само една реплика и приключвам, защото дебатът е икономически.
Ние говорим за неравнопоставеност на гражданите и това е недопустимо. Един и същи гражданин, ако отиде в държавното съдебно изпълнение, примерно, ще плати 20 лв., ако отиде в другото изпълнение ще го обложим с ДДС. В края на краищата това са услуги, които частните съдебни изпълнители изпълняват по силата на възложения от държавата и ние не можем да неравнопоставяме гражданите. Това е цялата работа.
НАДЯ АНТОНОВА: Гражданите не са неравнопоставени, защото гражданина има правото на избор – да отиде или при държавния, или при частния съдебен изпълнител. Тук става дума за негов личен избор и за калкулация на неговия интерес.
Неравнопоставеността, както се поставя днес на Бюджетна комисия, е от гледна точка неравнопоставеност на държавния на частния с оглед аргументите по Закона за защита на конкуренцията, а не гражданите. Гражданинът има право на избор.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Сами разбирате, че от икономическа гледна точка има два варианта. Единият вариант е да освободим частните съдебни изпълнители и да получим санкция от Европейската комисия. Вторият вариант е да обложим и държавните. Това от гледна точка на приходите в бюджета е прекрасно състояние, стига да считате, че можем да го направим. Направено е предложение да ги направим равноправни. Ако юристите смятате, че можем да обложим районните съдилища, дайте да сложим и там... (Оживление)
Има ли други аргументи? – Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване предложението от народния представител Мария Капон и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Явно не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предлоението на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – няма.
Параграф 1 е приет.
Госпожа Надя Антонова е направила предложение, извън тялото на закона на първо четене.
Имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз благодаря, че е допуснато моето предложение да бъде отразено в доклада и да се занимава Работната група с него, въпреки че могат да се слушат тези съображения, които изложи председателят преди малко.
Колеги, аз направих това предложение, изхождайки от факта, че в практиката много противоречиво се прилага този текст.
Фирмите, които работят на консигнация, за да избегнат ДДС, пишат едни договори за отложено плащане и става нещо неприятно. И си мисля, че законът не трябва да стимулира своето заобикаляне.
От тези съображения направих и двете си предложения. Но впоследствие се запознах с решенията на уважавания Върховен административен съд, който се позовава на доктрината, има тълкувание на консигнационен договор. Аз не искам да споря, мисля си, че имат аргументи.
В крайна сметка приемете, че оттеглям и двете си предложения.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря на госпожа Антонова.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев, което не е подкрепено от Работната група.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да декларирам, че нямам конфликт на интереси с внесените от мен текстове както по Закона за свободните зони, така и по отношение на спедиторския бранш. Единственият конфликт на интереси, който има в случая, е конфликтът за това, че недостатъчно ползваме предвидените възможности за стимулиране на производството и износа на български стоки. В тази посока са ми всички предложения.
Конкретният текст е наличен в Правилника за приложение на закона, но наличието му само в правилника е противоречие с конституционен текст, чл. 60, където се казва, че когато се предвиждат данъчни утежнения или облекчения, те трябва да се уреждат в законов акт, а не в подзаконов нормативен акт. Вчера имахме дълги разговори на тази тема с госпожа Елкова. Тя счита, че не е проблемно да има такъв текст в закона. Доколкото обаче има и други дейности, доколкото си спомням това бяха пощенски и куриерски такива, те могат да се добавят. Не виждам защо обаче трябва да изчакваме нова законодателна инициатива, а не да допълним този текст и да се получи пълният обхват на дейности, които са свързани с реализация на приравнени към външнотърговски дейности. И мисля, че това е възможно и разумно да стане в рамките на заседанието на комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Защо след като я има на ниво правилник, не искате да я изведем на ниво закон?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Опасенията ни са по отношение на това, че ако бъдат уредени на законово ниво само спедиторските услуги, ще трябва да обложим куриерските и пощенските, когато транспортът се извършва между държави членки. Тоест, или трябва всичко да преместим на законово ниво, или да запазим в момента това, което е в правилника и евентуално при последващи изменения да преместим всичко. Защото, ако преместим сега спедиторските услуги, които в момента с правилника сме приравнили на такива услуги на движение в рамките на общността, ще започнем да се питаме какво става с куриерските и с пощенските услуги?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест, няма някакъв драматичен проблем да ги добавим и тях. Ако нямате възражение, да го приемем по принцип и да се добавят в закона.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Може да се приеме, но промяната не е само в чл. 22. Ако ще го правим, има и други членове, в които трябва да се пипа, и да се преместят ан блок текстовете и за куриерските, и за пощенските услуги.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да напомня на всички членове на комисията, че многогодишна практика е особено в Закона за ДДС трайни, постоянно и дълготрайно сложени правоотношения трябва да се намират в него, а не в правилника. Ние го обсъждахме и на Работната група – нищо трагично няма да се случи. След като това нещо е нормално да бъде в закона, нека да влезне в закона и да се намали възможността за спорове след това защо в правилника го има или не. Така е било винаги като практика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тоест тук, освен аргумента, че трябва да има и други промени, но те са възможни и осъществими, друг аргумент против аз не чувам.
Има ли някакви допълнителни съображения?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аргументът е технически, господин председател. Не е по същество. Министерството също не възразява. Аз предлагам да го приемем по принцип с препоръката да се включат и останалите тестове.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, подлагам на гласуване това предложение – да приемем по принцип предложението на народния представител Захари Георгиев с уговорката, че ще се направят съответните промени в духа на това решение.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
По § 2 има предложение от народния представител Петър Димитров, което е оттеглено; предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Работната група го е подкрепила.
Работната група предлага и редакция.
Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 3 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Основните аргументи за отпадането на § 3 всъщност са два. В крайна сметка защо този режим се въвежда по средата на годината? Ако сте имали нещо предвид от Министерството на финансите или от по-скоро от Министерския съвет, защо този режим не беше въведен още в края на миналата година? Причината е, че ако стане такава дерегистрация, как ще се определи пазарната цена на услугите, които в крайна сметка са налични или са активи по смисъла на Закона за счетоводството и Закона за корпоративното облагане.
Това е нашият аргумент да предложим отпадането на § 3.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Има думата вносителят да каже защо в средата на годината.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Промяната е свързана с отстраняване на пропуск в закона.
Как ще се определи пазарната цена на услугите, когато дерегистрираме лицето? По същия начин, както ще я определим за стоката. Има методи за определяне на пазарни цени на стоки и на услуги.
Освен това разпоредбата няма да действа за назад, ще действа от нейното приемане и последваща дерегистрация на фирма, а не за вече дерегистрирани фирми.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други мнения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Има ли възражения да приемем текста на вносителя? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 3 е приет.
Работната група предлага редакция за § 4.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 4 е приет.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин председател, § 4 касае свободните зони.
Първо, ние искаме да кажем, че не сме вносител на това. Това не е § 4 на вносителя, както е отбелязано. Министерският съвет не е вносител.
За протокола трябва да е ясно, че ние не сме вносители за това.
Да обясня за какво става дума. За свободните зони Министерството на финансите има едно принципно възражение. Става въпрос за концепция, която може би трябва да се обсъди, за да се реши какво правим въобще с всички текстове, касаещи свободните зони. Отделно от това, четейки така текста, той трябва да ви кажа, че не ни е приемлив, откъдето и да го гледаме. „Доставка на стоки, предназначени за внос в свободна зона, същата се смята за износ за целите на настоящия закон”. Не е износ.
И редакцията не ни харесва.
НИНА ЧИЛОВА: Какво значи „не ни харесва”? Вие нали присъствате на Работна група.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Добре, обяснявам за какво става въпрос, за да е ясно, че това са текстове, които касаят абсолютно всичко, свързано с текстовете за свободните зони.
Промяната на свободните зони по отношение на местните стоки се налага от членството ни в Европейския съюз. Това сме го коментирали вече. Направление „свободна зона”, както е било досега, може да бъде дадено само за чуждестранни стоки по смисъла на Митническия кодекс. Тоест, местни за общността стоки не биха могли да бъдат под митнически контрол и под направление „свободна зона”. Те не биха могли да се ползват със статута, който са имали до преди нашето членство и това се следва от Митническия кодекс. Няма как да бъде по различен начин, те не са под митнически контрол.
Този разговор, който ние водим – е ли, не е ли възможно да бъдат със ставка нула доставките, които се извършват в свободната зона, може да се води, но има един основен проблем, който вчера коментирахме с господин Георгиев и той е, че досегашният режим, отговорен за държавните вземания по смисъла на митническото законодателство, защото те тогава бяха извън данъчната територия по смисъла на ЗДДС, е титулярят на направление свободна зона. Сега в момента няма никой отговорен, от когото ние да можем да си съберем въпросните вземания, когато те възникнат. Няма такъв. Това е много съществен проблем. И тук въпросът стои – кой всъщност ще бъде солидарно отговорен, кого ние да държим отговорен и от кого ние да си съберем вземанията. Това свободната зона ли да бъде, или въобще като как да бъде уреден един статут, който дори да не наричаме данъчен склад това, което е в свободната зона, то на практика е нещо подобно, така че има някой, който да бъде отговорен и това е въпрос единствено на нашия контрол. Ние не можем да оставим нищо необезпечено по подобен начин в свободна зона, въпреки че митници физически са там, въпреки че те могат да го заведат в стоковата наличност. Какво от това, като ние просто не знаем от кого какво да съберем. Всяка доставка в зоната за целите на ДДС, прехвърлянето на собствеността е доставка за целите на ДДС.
Така че поредният собственик, който е десети, петнадесети, или втори и т.н., ние къде да търсим – всъщност това е проблем на администрацията на НАП, и какво точно да му съберем при положение, че той е офшор Украйна, Молдова или някъде другаде.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да изразя съществено несъгласие с госпожа Елкова за начина, по който беше интерпретирана Директива 112.
Първо, в директивата не само, че не се забранява, но се разрешава да има налични свободни зони в страните членки.
Второ, практиката в този момент показва, че повече от половината и новоприсъединили се, и стари европейски членки на Съюза, имат свободни зони на своя територия и те функционират по този начин.
Трето, тези два текста, на които съм вносител, бяха обсъдени в Комисията по бюджет и финанси, в Комисията по европейските въпроси. И в двете беше констатирано, че те не само, че не противоречат, хармонични са с директивата, и са хармонични с интересите на българските производители и износители.
Законопроектът е приет на първо четене. Това означава, че той по принцип е одобрен от Народното събрание. Ако имаме детайли по неговите текстове, ето тук има едно предложение за корекция, с което аз съм съгласен. То не противоречи на духа на закона, както и на следващия текст.
Вие искате на практика да отменим Указа, с който са създадени свободните зони или пък другият вариант – да поставим в неравностойно положение стоките, които са с източник други страни, чуждестранни, с тези, които са местни и производство от Европейската общност. Това е недопустимо спрямо всичките правила и норми на бизнеса в Европейския съюз и в света. Не можем да поставяме на неравностойна основа различните производители.
И най-същественият аргумент. Отговорът от Европейската комисия, който се намира и в Директива 112 казва: „Когато страните приемат или имат такова законодателство, то неговото прилагане се съгласува с Комитета по ДДС”, казано най-общо. Какъв е проблемът да съгласувате прилагането на това ново изменение на законопроекта, което всъщност не е ново, а е старото положение и да се реши с прилагането чрез правилника как да стане това, за да няма рискове по отношение на това, за което говорите – за фиска.
Другото означава да ликвидираме свободните зони, а искам да припомня на уважаемите колеги, че над 10% от оборота за износ през миналата година, не искам да се връщам назад, минава през свободните зони. Искам също така да ви напомня, че само за първите четири месеца през тази година дисбалансът на външнотърговското ни салдо малко се е повлошил. Не зная дали е само от това, но това е факт.
А моята грижа като народен представител, предполагам и на всички останали, е да стимулираме българското производство за износ.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност детайлът, който тук трябва да уточним е какъв е контролът и кой държим отговорен. Това за нас е достатъчно сериозно и е концептуално.
Другото, което искам да кажа, че така при тези предложения, без никой да е отговорен всъщност, ние сме в пълна невъзможност за лице, което да държим отговорно и да прилагаме някакъв адекватен контрол. Тук вече е налице неравнопоставеност между чуждестранните стоки и местните за общността стоки. Защото за чуждестранните стоки отговорен за държавните вземания е титулярят на направлението „Свободна зона”. Такъв има и те са под митнически контрол изначално и докрай. И сега, в момента. Докато това, което предлагаме за местните стоки, е те просто да си бъдат на нещо, което е подобно на направление „Свободна зона”, само че то няма титуляр и няма контрол. И ние кого търсим, искам да разберем. Иначе това нещо, че ние ще го нотифицираме по принцип и че е възможно, да, знаем го, знаем, че се нотифицира, възможно е. Но кого държим ние отговорен, така че да са равни?
И ние това искаме, господин Георгиев – нека да са равни, нека да имаме някой аналогичен на титуляря на режима.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Представете си какво представлява свободната зона – една територия, която е оградена, която има един контролируем вход, складове, администрация, през която минават и така наречените чуждестранни стоки, и стоките местно производство. Това е една и съща територия. Вътре в тази територия митническите власти осъществяват контрол само на чуждестранните стоки.
Казва се: кого да държим отговорен? Същият режим, както е на чуждестранните стоки, може да се адаптира и на местните стоки, примерно. Или, ако не знаем как да направим това, да погледнем как е в Чехия, да погледнем как е в други европейски страни, които имат същото прилагане, и да го направим така с подзаконовия нормативен документ. Защо аз трябва да ви кажа как да държите този контрол? И защото не е измислено как да държите този контрол, трябва да лишаваме от възможността българските производители да ги стимулираме да изнасят?
Това ни е най-големият проблем на Републиката, ако трябва да сме точни. И вие сте тези, които трябва да отстоявате това – да увеличаваме експорта на български стоки.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това ще се превърне в проблем на Републиката.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това е хипотеза, че би се превърнало в проблем на Републиката, ако не направим необходимия контрол.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Държа да чуя и позицията на митниците преди да продължим напред.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще повторя категорично нашето становище от предишния път. Виждам, че все пак в някаква степен това е отразено, че не може да се счита за износ това действие – въвеждането на стоки в зоната. Поради много причини, тъй като те са си част от митническата територия на общността, не са извън нейния обхват, износ е налице само, когато стоки напускат територията. В много редки случаи в Митническия кодекс е предвидено стоки, които се въвеждат в зоните – общностни, тоест местни стоки, да се ползват от привилегии, подобни като при износ. И това са селскостопански стоки. Остана само един-единствен регламент в момента – за говеждите меса, които при въвеждането им в такива зони могат да ползват субсидии незабавно след въвеждането, а не да чакат момента на истинското експортиране. Така че подобно третиране чрез митнически режим на износ не е възможен.
А що се отнася до една такава доставка със ставка нула, да, зоните, съгласно указа, който беше споменат, отговарят на определени условия, оградени са, наистина там има митнически учреждения, но коренно различна ще бъде нашата възможност за контрол предвид на това, че Митническият кодекс не позволява тези общностни стоки да бъдат поставени под направление „Свободна зона”, за разлика от необщностните стоки, за които има направление. Там титулярят на режима, както спомена и госпожа Елкова, е отговорен. А в случая няма да има нито едно отговорно лице. Просто стоките ще пребивават на една такава оградена и контролируема територия, но дори и при едно нарушение от типа консумация на територията на зоната, отново това няма да има как да се санкционира и няма да има отговорно лице.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Госпожо Златанова, имате думата.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Понеже господин Георгиев даде пример с чешкия закон, в чешкия закон се допуска освобождаване, когато стоки постъпват в свободна зона (говорим за общностни стоки), само когато те са предназначени за износ. В предложението на господин Георгиев никъде не виждаме, че стоките са предназначени за износ. Предложението е просто: доставяме от България към свободна зона Русе едни стоки и прилагаме нулева ставка. Ако стоките са чужди, ДДС-то и митата са обезпечени. Ако някой ги изяде, митата и ДДС-то стават дължими. Какво става с общностните стоки, които бъдат изядени в свободната зона и не бъдат изнесени? Или бъдат върнати обратно на територията на страната? Как ще съберем ДДС-то за тези стоки? (Оживление)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, аз предлагам на комисията всички текстове, които се отнасят до свободните зони да бъдат отложени. Напомням, че на заседанието на комисията Министерството на финансите се съгласи, че чрез доработка текстовете могат да бъдат част от този закон. Сега откривам нова концепция и влизаме в едни разговори, които са присъщи за Работна група, но не бихме могли да работим така в комисията.
Затова моето предложение, ако няма възражения от членовете на комисията, е всички предложения на господин Георгиев за свободните зони да ги прескачаме, да ги отложим, да се изясни позицията, ако трябва да си внесете текст да отмените историческия указ за създаването на зоните, но се сблъскваме със същото нещо – хем има държавни съдебни изпълнители, хем има частни. И тук ще решаваме кой да облагаме и кой да не облагаме. Хем има зони, зоните са създадени не за да събираме данъци, а за да стимулираме износа. Това е целта. И ако тази цел е определяща, не можем да изкараме напред събирането на данъци. Не това е идеята.
Ако няма възражения от членовете на комисията, да отложим тези текстове.
Има ли възражения? – Не виждам.
Прескачаме този текст. Миналото гласуване го обявяваме за недействително.
По § 5 има предложение от Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от Работната група. Предложение от Мартин Димитров, което не е подкрепено от Работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Аз искам да се съсредоточите по § 10, затова тук оттеглям предложението си.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз имам само един въпрос.
Това предложение, което е направено от мен и колегата Димитров, в крайна сметка преповтаря буквално Директива 112 от 2006 г. и за мен е необяснимо защо не е прието от Работната група в този вид.
Тук искам да добавя две неща, на които ми се иска да чуя отговор. Едното е, че съгласно режима и начина, по който предвижда директивата, подвижният жп състав и всички доставки, които са свързани с него, са облагаеми. В същото време българският текст предвижда нулева ставка за малки плавателни съдове. И аз, както ги гледам, отдаването под наем на малки плавателни съдове, тоест яхти, е изключено. А пък големите плавателни съдове, а те са с бруто тегло над 40 тона, в случаите, на чл. 4, т. б, има един много интересен термин – „когато се използват големите плавателни съдове за спортни и развлекателни цели или за лични, тогава те са облагаеми”. Аз нещо не мога да разбера този текст тук. Тоест, да си купя едно голямо корабче и в случаите, когато се надбягвам с някой от колегите, това е облагаемо.
Искам конкретно да ми отговорите защо, след като текстът, който предлагаме, е съгласно директивата, не е приет?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, госпожо Златанова.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Директивата изисква да се прилага нулева ставка, когато се отдава под наем плавателен съд или въздухоплавателно средство за международен транспорт. Такова, което извършва международен рейс. Директивата не казва какво е международен рейс и затова всяка държава членка в собственото си законодателство с цел да улесни прилагането на закона, по-голяма част от държавите са решили, че когато става дума за голям кораб, очевидно той приоритетно се използва за международен транспорт, когато става дума за малки кораби вече се слага изрично изискване те да са в международен рейс, за да може да се ползват с нулева ставка. Затова е направено това предложение, което е съгласувано и с Министерството на транспорта, и с представители на този бранш – на корабособственици и на морски, и на речни кораби. За тях е изключително трудно всеки един път да доказват, когато става дума за голям кораб, да събират огромен брой документи и да доказват, че той е в международен рейс.
Затова се обединихме около предложението, когато корабът е голям, приоритетно да се счита, че той е в международен рейс и документи да се събират само, когато корабът е малък. Затова ще видите, че винаги, когато корабът е голям, отдаването му под наем се облага с нулева ставка, а когато е малък, той трябва да извършва международен рейс, за да може да се приложи нулева ставка и в правилника са уточнени съответните документи, с които се удостоверява извършването на международния рейс.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин Попвасилев отново не е доволен.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз пак казвам, че това, което е направено като предложение от нас, копира едно към едно Директива 112. И в началото, като говорихме, вие вкарахте едни аргументи, че когато не спазваме директивата има опасност да ни се наложат финансови санкции. Искам да ви попитам – след като вкарваме едни текстове, които копират директивата едно към едно, няма ли опасност да получим някакви финансови санкции за това, че не прилагаме едно към едно директивата?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: С тези текстове ние в момента не се отклоняваме от директивата. Старият текст на чл. 31 е по директивата. И се видя от целия бранш, който се занимава с морски и речен транспорт, че им е невъзможно да го прилагат и им е изключително трудно. Затова седна нашето министерство с министерството на транспорта и с тях, и решихме, което не е в противоречие с директивата, в много други държави по същия начин е уреден проблемът, аз вече казах, когато корабът е голям, се счита, че той приоритетно се използва за международен транспорт.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: А подвижния жп състав?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Подвижният жп състава – да, това е наследство от стария закон. Запазихме нулевата ставка. Разбира се, ако вие желаете, можете да обложите жп превозите.
Казусът е ясен. Има ли други желаещи? – Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 5 е приет.
Предложение от народния представител Петър Димитров, което не е прието от Работната група.
Нека чуем вносителите защо сте против изброяването?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Господин председател, морските посредници, лицата, които извършват морско посредничество, ще ги видите в предната разпоредба, в която са посочени, и вече са с нулева ставка по чл. 31. Няма нужда да се слагат и в чл. 36.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Даже, ако позволите да добавя, при положение, че изрично ги визираме тук, това крие опасности да не би да се наложи да тълкуваме, като досега не ги е имало изрично всъщност те дали са с нулева ставка, как са по-точно и защо сега се налага изрично да ги изброяваме.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Петър Димитров си оттегли предложението. (Оживление)
Господин Георгиев има предложение.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, това всъщност е другият член, в който има отражение този текст, за който преди малко се гласува „за”. Това е другият член, който също трябва да се отложи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По принцип го приемаме и трябва да се конкретизира.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е подкрепено.
Редакцията удовлетворява ли Ви?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам да гласуваме § 6.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 6 е приет.
По § 6 на вносителя няма направени предложения.
Работната група подкрепя теста на вносителя и предлага да стане § 7.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 6 е приет.
И следват серия от юридически предложения за адвокатското съсловие.
НАДЯ АНТОНОВА: Тук сме в същото положение. Ако бяхме постигнали дерогация...
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Тук става въпрос за това, че и те не знаят за какво става въпрос.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз не знам кой какво знае по темата, но аз съм се подготвила, доколкото имам възможност, с Директива 2006/112. Ще ви прочета за какво става въпрос.
Аз най-малко бих искала да товарим някого с ДДС. Но дайте да говорим как стои юридически въпросът. Кой не е договорил дерогация и готови ли сме да поемем отговорностите, ако гласуваме нещо различно. Въпросът е простичък. Ако искате, можем да четем директивата.
Много ми се иска, но по мое скромно мнение, има едно приложение 10. В това приложение се казва:
„Приложение 10 към Директива 112, част Б:
„Сделки, които държавите членки могат да продължат да освобождават от облагане с ДДС:
... 2. доставката на услуги от автори, ... и адвокати.”
Но това са сделки, които са обхванати от дерогациите, посочени в членове 370, 371, 375 и 390 от самата директива. Хайде сега да четем текстовете.
„Дерогации
Раздел І – Дерогации за държави, които са били членове на общността на 1 януари 1978 г.” – тук не сме, но ви го докладвам за пълнота.
Раздел ІІ – Дерогации за държави, които са се присъединили към Общността след 1 януари 1978 г.”
Първо, както става ясно от приложение № 10 става дума за дерогации и дерогации за държави, присъединени след януари 1978 г.
Член 375 – Гърция
Член 376 – Испания
Член 377 – Португалия
Член 378 – Австрия
Член 379 – Финландия
... Пак Финландия, Швеция, Чешката република, Естония, Кипър.
Е, питам ви, като не е договорена дерогация какво да правим сега? Какво да направим? Хайде предложете вие какво да направим и поемете отговорността.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Ние или трябва да поемем отговорност към Европейската комисия и Европейския съвет или трябва да поемем отговорност пред нашата Конституция. Трябва да избираме пред двете. (Оживление)
Защото е записано, че гражданите имат право на защита. И защото корпоративните клиенти на адвокатските кантори ще си връщат ДДС, а гражданите, които ще получат адвокатско процесуално представителство, няма да си връщат ДДС. Значи ние неравнопоставяме субектите в България. Това е големият проблем.
НАДЯ АНТОНОВА: Много ми се ще тази дискусия да не става юридическа, въпреки че се налага и ако някой е отегчен, моля да бъда извинена.
Не се поставя така въпросът – предимството на нашата Конституция или предимството на Общностното право. Аз мисля, че най-малкото между юристи може да има спорове. Ясно е кое се прилага – те са част от вътрешното право. Имаме ли някакъв спор ние, че трябва да прилагаме правилата на Европейския съюз? Ако имаме такъв спор, дайте да отворим друга дискусия. Моля ви се!
Искам адвокатите и съдебните изпълнители да нямат ДДС. Искам всички да бъдат богати. Но дерогация не е уговорена и се прилага общностното право. Дайте изход от ситуацията. Кажете какво искаме и поемете отговорност. Кажете: искам да нарушим директивата, искам да не прилагаме европейското право и политическата сила, която представлявам, поема отговорност. Кажете го.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Тук се предлага, първо, само част, тоест процесуалното представителство. Искахме с конкретно питане до Брюксел да ни отговорят с ясен и прост текст относно процесуалното представителство. Това го искаме вече от не знам си колко време. И аз пак поставям въпроса какво става с това питане. Като ни отговорят с „да” или „не”, какво ни пречи да вземем тогава решение. И се чудя защо това питане се бави вече толкова много време.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз не зная какво мислите, че трябва да съдържа това питане. По моите представи това питане трябва да съдържа следното: „Уважаеми дами и господа от Брюксел, да прилагаме ли Директива 2006/112, тя задължителна ли е, закон ли е и в Европейския съюз прилагат ли се законите?”. Това трябва да питаме.
Ако искате да питаме Европейския съюз: „Прилагат ли се Вашите директиви на територията на Европейския съюз”, дайте да го направим?
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да не навлизаме в този спор. Работим няколко години, за да хармонизираме нашето законодателство с европейското и сега да се връщаме към това ще го спазваме ли или няма да го спазваме, е просто абсурдна ситуация. НЕ виждам смисъла на този спор. Няма договорена дерогация, директивата е ясна. Ходи там една група за ракията, получихме и отговор. Недейте да занимаваме българския парламент с ненужни процедури. Нямам възражения за сметка на парламента да отиде група да проведе разговор, за да е по-оперативно, само че отговорът е ясен. Ако директивата е написана неясно, бихме могли да правим нещо. В момента просто губим времето и на комисията, и на парламента.
Ако искате, да гласуваме предложенията ан блок, защото са еднакви.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 5.
Очевидно с 5 гласа „за” предложението не се приема.
Много ми е интересно как ще гласува залата и какво ще направим, ако получим санкции след това? Дали не би трябвало в правилника да вкараме все пак един механизъм народните представители, които станат причина с гласуването си за санкции, все пак да имат някаква отговорност.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има текстове, има конфликт на интереси.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, по § 7 няма постъпили предложения от народни представители. Този текст също ще отложим.
По § 8 също няма предложения, но и той е от текстовете, чието разглеждане отложихме.
Има предложение за отпадане от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не се подкрепя от Работната група.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Такъв режим по отношение възстановяването на ДДС за новите автомобили има в Холандия, Великобритания, Италия, Полша, Испания Чехия, Белгия и Германия. И с това ще спра. А такива ограничения въобще няма в Румъния. Затова сме направили предложение, което смятам, че е ясно.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Една информация за Дания. При първоначална регистрация на автомобил данъкът е от 180% върху цената на автомобила. Така че е добре да отиваме към този режим, но те по този начин се качват на колелета и пазят въздуха си чист, докато ние виждате как създаваме преференции да вкарваме все повече и повече автомобили.
Заповядайте, госпожо Елкова.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Тази тема също много дълго и много пъти е коментирана. Аз не виждам предложението някъде да касае новите автомобили, но няма нови и стари по принцип. С едните се извършват облагаеми доставки, докато другите просто са ни за лично ползване. Не виждаме никаква причина да сменим режима точно сега, по средата на годината. Много дълго се коментира при приемането на закона, при изготвянето му и т.н. Няма подкрепа от страна на Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението очевидно не се приема.
По § 9 има предложение от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за отпадане, което не е подкрепено от Работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Има ли възражения по § 9, който става § 10? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
Предложение на Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за чл. 86, извън тялото на закона на първо четене.
Имате думата, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Става дума за така наречените протоколи, които по принцип се пишат и се преповтаря изцяло информация, която я има във фактурите. Мисля, че предложението ми е ясно.
И второто нещо, което искам да изтъкна, е, че фирмите губят много време, отделни хора са натоварени с попълването на тези протоколи и за мен е необяснимо това, което се поддържа от страна на Министерството на финансите – да останат тези протоколи и в бъдеще.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте, госпожо Златанова.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Ние на Работна група обяснихме мотивите. Първо, има случай, в който изобщо не разполагаш с фактура, а трябва да начислиш данък.
Второ, в другите държави не се подават и дневници за покупки и продажби. В България от години такива дневници се подават. Тези дневници следят поредност на документите, с които се начислява данъка. Ако нямаме индивидуален документ по нашето законодателство, няма как да следим поредност на документите и един данъчен кредит може да се упражни няколко пъти. Защото предложението на народния представител господин Димитров е по същество кредит да се упражнява чрез включване на някаква чужда фактура в наш дневник.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя предложението на Мартин Димитров и група народни представители, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
По § 10 има предложение от Мария Капон и Елеонора Николова, което е подкрепено по принцип по т. 3 и 4 и не е подкрепено по т. 1 и 2.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Ние дълго и широко сме разисквали какво става с дейността, наречена и позната като термин – дейността на ишлеме, която е разпространена и в България. Това са всички шивашки фирми, които получават абсолютно всички материали. Тук те извършват само ушиването и изработването на изделието. Натоварването им с ДДС и чакането на целия период от време за връщане на ДДС всъщност изправя тези фирми пред фалит, защото нищо от това, което се влага в изделието, не е тяхна собственост. То е собственост на фирмата възложител. Те досега са имали съвършено друг митнически режим, който ги е устройвал. Сега тази нова ситуация ги поставя в изключително тежко положение, защото платове, копчета, ципове и всичко останало, което се влага в изделието, фактически е доставка за тях, то идва от държави – членки на Европейския съюз (за тях става въпрос) и това е ишлемето. Всъщност ние натоварваме фирмите с един данък ДДС, който е изключително невъзможен за тях. Те са си поставили като една асоциация на производителите своя въпрос и виждате справедливото решаване на въпроса с тези изменения в чл. 92, ал. 3.
Вярно е, съгласявам се веднага, че т. 3 и 4 е едно разумно компромисно решение, но бих пледирала пред вас т. 1 и 2 също да бъдат подкрепени от комисията.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
По § 10 има и предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което се подкрепя по т. 1 от Работната група и не се подкрепя по т. 2 и 3.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Нашето предложение е ясно. Ясна е и целта на предложението. Така че каквото имаме, ще го кажем в залата.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искате ли отделно гласуване?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон и госпожа Николова.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема в неподкрепената от Работната група част.
Подлагам на гласуване предложението на Мартин Димитров и Ясен Попвасилев със същата уговорка, тъй като по т. 1 е подкрепено по принцип.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Предложението на народния представител Захари Георгиев е отложено.
Подлагам на гласуване предложенията на Работната група § 10 да стане § 11 с нова редакция, като в т. 3, ал. 9 да бъде:
„(9) Данъкът се възстановява и/или прихваща до размера на обезпечението ...”.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 11-13 на вносителя няма предложения на народни представители. Работната група ги подкрепя като предлага те да станат § 12-14.
Има ли желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 14 има предложение от госпожа Николова, което не е подкрепено от Работната група.
Който е за, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Бих искал да ви обърна внимание, че предложението на вносителя е в чл. 101, ал. 5 числото „7” да се замени с числото „14” – нещо, което липсва в окончателния вариант. Знаем, че сега сигурно ще се получат възражения, че удължаваме срока за извършване на проверка. Да, така е и това се прави абсолютно нарочно, тъй като формата на предрегистрационния контрол е една от най-важните мерки за подобряване на опитите на държавата да не допуска да влизат в системата на ДДС лица, които не следва да бъдат там. Така че за нас е изключително важно да бъде подкрепено и изменението в чл. 101, ал. 5. Тоест, числото „7” да се замени с числото „14”. Да, това удължава срока за проверки, но ние смятаме, че е абсолютно необходима мярка и тя се препоръчва и от Европейската комисия. Предрегистрационният контрол е една от най-важните мерки, които следва да се извършват, за да се предотвратява влизането в системата на ДДС на недобросъвестни лица.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Савов.
АНГЕЛ САВОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Тази дискусия беше водена веднъж.
Първо, Европейската комисия предполага всичко, никъде не е посочено точно, че за предрегистрационния контрол трябвало в България отново да им се удължи срокът, който вече шест месеца е достатъчен. Става въпрос за това, че за пореден път се прави опит в рамките на не повече от шест месеца да се променят срокове, които това Народно събрание след дискусия е приело и одобрило. Касае се за два срока, когато се извършва регистрация по чл. 100. Член 101 е процедура по регистрация. Моля ви да обърнете внимание, че има няколко пътя за регистрация. Едната процедура за регистрация, която със силна екзотика беше приета сега, е, че когато в една камара случаи, изброени подробно, дори и в случай, че заподозреният за извършено престъпление, ви искат банкова гаранция. Банкова гаранция, която в чл. 176 достига до 250 хиляди лева с много странни критерии.
Това, което ви се предлага, е, че 7 дена за проверка на документите и 7 дена за издаване на регистрацията не били достатъчни. Обърнете внимание какво е приела Работната група – че когато органът е изискал обезпечение, тогава срокът за извършване на проверката е 30 дни от подаване на заявлението. Значи, когато не е изискана гаранция, няма рисков елемент. Когато не е изискана гаранция, има две възможности за регистрация. Едната е доброволно – заявява някой, че иска да регистрира. Но има и принудителна регистрация. И тогава ли ще проверяват 14 дена, когато те преди това трябва да са установили.
В Работната група всички бяхме съгласни, че при сегашните предложения тенденцията отново се превръща в непоносимо продължаване и увеличаване на административните срокове, които с нищо не подобряват качеството на работата. И затова се прие, че когато няма съмнение в органа за наличие на предпоставки за съмнение, когато се изисква гаранцията, не му е необходимо повече от 14 дена за произнасяне, който срок моля да имате предвид, че е основният и задължителен срок и по ДОПК. Само по изключенията, когато не се произнесе органът, тогава е 30 дена.
Затова ви моля да подкрепите предложението на Работната група.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря.
Отново подчертавам, че Министерството на финансите държи на текста, който е предложен. Рисковите случаи, за които говори господин Савов, в които срокът става 30-дневен и когато се изисква гаранция, моля да обърнете внимание, че те са изписани изрично в закона кои са, за кои случаи става въпрос, но те съвсем не изчерпват всички рискови случаи, които са възможни. Съвсем не изчерпват всички възможни рискови случаи. Това са в много случаи лица, чието социално положение изобщо не отговаря на идеята те да притежават търговец, камо ли той да бъде регистриран по ДДС, които претендират за наличие на определени стоки на различни места из страната, разположени в най-различни складове и най-различни подобни хипотези, в които много често се налагат подобни неща. Трябва да се проверяват съответни адреси, съответни търговски обекти и т.н. Седемдневният срок определено не е достатъчен.
А рисковите случаи изобщо не изчерпват случаите, в които се изисква банкова гаранция. Банковата гаранция е за изключително тежки рискови случаи, но има и много други. Така че ние продължаваме да считаме, че 7-дневният срок за извършване на проверката не е достатъчен и е необходимо неговото увеличаване на 14-дневен в общия случай.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Има ли други желаещи? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на Работната група за § 15, който става § 15.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Седемдневният срок остава. Запазваме досегашния режим.
По § 15 и § 16 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текстовете на вносителя за тези два параграфа, които стават § 16 и § 17.
Има ли съображения по тези текстове? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 17 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев - § 17 да отпадне. Работната група не подкрепя това предложение.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Има предложение на народния представител Захари Георгиев, което не е подкрепено от Работната група.
Който подкрепя предложението на господин Георгиев, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
И отново предложение на народния представител Захари Георгиев, което не е прието от Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на народния представител Захари Георгиев, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
По § 18 и § 19 на вносителя няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя за тези два параграфа, които да станат § 19 и § 20.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя тези два текста, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не се подкрепя от Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрапя това предложение, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
И още едно предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по чл. 147, което не се подкрепя от Работната група.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по чл. 151, което не се подкрепя от Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
По § 20 има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев - § 20 да отпадне. Работната група не подкрепя и това предложение.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който подкрепя предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става 21 и предлага редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.

Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 21 на вносителя има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от Работната група.
Има и предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев - § 21 да отпадне. Работната група не подкрепя и това предложение.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Който подкрепя предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 22 има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от Работната група.
Предложение за отпадане от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли съображения? – Не виждам.
Който подкрепя предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Който е за предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на Работната група за § 22, който става § 23.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 23 има предложение за отпадане от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Работната група не подкрепя това предложение.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 24 има предложение за отпадане от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Работната група не подкрепя това предложение.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 25 има предложение за отпадане от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Работната група не подкрепя това предложение.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 26 има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от Работната група.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Има предложение за отпадане от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Работната група не подкрепя това предложение.
Който е за, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 27 има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не се подкрепя от Работната група.
Който е за това предложение, моля да гласува.
За – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, който става § 28 и предлага нова редакция.
Има ли съображения? – Не виждам.
Подлагам на гласуване § 27 на вносителя, който става § 28 с предложената ви редакция.
Който е за, моля да гласува.
За – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
С това приключваме за днес.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,55 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Петър ДИМИТРОВ


Стенограф:
Н. Иванова