Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
11/07/2007
П Р О Т О К О Л
№ 15
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
П Р О Т О К О Л
№ 15
На 11.07.2007 г. от 14.30 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси. То бе открито и ръководено от председателя господин Петър Димитров.
***
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имаме необходимия кворум, предлагам да започнем.
Дневният ред е с една-единствена точка:
1. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Имате ли съображения по дневния ред? Не виждам.
Моля да го гласуваме.
За 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Знаете, че в съответствие с последната промяна на Конституцията на Република България на практика парламентът е с особен статут и разработва самостоятелен бюджет. В тази връзка е стартирала бюджетната процедура и рискуваме да не се впишем в нея, ако закъснеем. Затова е това заседание, за да стане законът преди ваканцията, за да може нещата да се работят още от утрешния ден и да не закъснеем с подготовката на бюджета на Народното събрание.
Технологията всеки от вас си я представя. Прави се проект от името на председателя на Народното събрание, консултира се с МФ, повтарям – консултира се за съображения на изпълнителната власт, връща се мнението на Министерство на финансите в писмен вид. На тази основа председателят на Народното събрание… (Влизат представителите на Министерство на финансите.)
Това, че присъстват двама заместник-министри от финансите, е добро, защото не предвиждаме процедура, както е по отношение на съдебната власт, те да ни внесат становище, което би могло да ни намали бюджета 2 пъти. От тази гледна точка тяхното становище е силно материално мотивирано.
След отчитане становището на Министерство на финансите председателят на Народното събрание внася директно проекта в Министерския съвет с предложение той да бъде включен към общия проект на държавния бюджет. Този проект влиза в пленарната зала и се гласува от нея.
Обсъждахме и следния вариант, тъй като има малки рискове. При варианта, който сме ви предложили, председателят на парламента се ангажира на подготвителните етапи. Той е пръв от равни и от тази гледна точка може би беше по-редно този бюджет да мине първо през парламента, но тогава, ако се гласува бюджетът в парламента и го пратим в Министерския съвет, просто става безсмислено. Затова оставихме процедурата така - на първия етап се ангажира председателят, той го праща в Министерския съвет, Министерският съвет го включва в проекта за държавен бюджет, а при гласуването в парламента пленарната зала вече ще реши дали да прави промени в проекта за бюджет на Народното събрание. Това са промените, другото е технология около подготовката на закона.
Има представители на финансовата мисъл на парламента, предполагам, че и те ще вземат отношение. Госпожа Антонова игра много активна роля при подготовката на законопроекта. Господин Имамов коригира в сублимния момент проекта и го изчисти от някои грешки. Голяма част от участниците в групата, която го подготви, са тук, и това облекчава нашата процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам да попитам доколко председателят на Народното събрание има капацитет да подготви такъв бюджет? Струва ми се, че това трябва да бъде съвместна инициатива на председателя, който представлява Народното събрание, и на Комисията по бюджет и финанси – това е мое мнение.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: То е съвместно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук е записано, че инициативата е само на председател на Народното събрание. Аз мисля, че трябва да е съвместна. (Шум и реплики.)
Да, то е ясно. Но става дума за случая, когато има председател, който нищо не разбира от бюджет.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Той разбира, защото беше два мандата в Бюджетната комисия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние пишем законите по принцип. Ще има следващ, след това по-следващ председател на Народното събрание. (Шум и реплики.) Тогава да го запишем поименно. Мисля, че разбрахте моите мотиви.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз подозирах, че ще има такива въпроси. Дори споделих по време на обсъждането на проекта, че има една особеност, която явно се вижда, защото и господин Димитров я забеляза. Всички самостоятелни бюджети обикновено се утвърждават от органи. Министерският съвет – на изпълнителната власт, Висшият съдебен съвет – на съдебната система. Но тук при парламента нещата стоят по различен начин.
Разбира се, ние дискутирахме по този въпрос. Решихме, съкращавайки процедурата, председателят със свои помощници –дирекцията, която се занимава с тези неща, да подготви вариант, който ще бъде предварително съгласуван с изпълнителната власт, която пък отговаря за консолидираната бюджетна програма. След това парламентът в пленарната зала ще има възможност да се произнесе и по тази част като неразделна част от общия републикански бюджет.
Мисля, че сме успели да предложим оптималната процедура, която да реализира правото на Народното събрание да има самостоятелен бюджет.
ЙОВКО ЙОВКОВ: След като чух господин Димитров и господин Имамов, може би след като се подготви бюджетът, преди да се представи за становище на Министерство на финансите, нищо не пречи да се разгледа в Комисията по бюджет и финанси и ние да направим някакво становище, което да придружава първоначалния бюджет, преди Министерство на финансите да се произнесе със становище и преди да бъде приет от Министерския съвет. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, Бюджетната комисия е политическа комисия. Освен това тези разходи засягат всички народни представители и всички структури на Народното събрание. Нашата комисия не е точно специализираният орган, който ще каже, че примерно Народното събрание не трябва да харчи за друго. Ако отидем към варианта да се гледа този проект в Комисията по бюджет и финанси, ви гарантирам, че председателите на другите комисии ще искат да участват. Ще се появи Председателският съвет със същата претенция, тъй като това е оперативният орган, който ръководи Народното събрание, ще се появят оперативните звена и в крайна сметка ще опрем до пленарната зала. Това са сериозни аргументи, мислихме върху тях и търсихме решение. В тази насока е възможен подход, който честно споделих в началото – да мине през пленарна зала, но тогава защо ще го пращаме в Министерския съвет, освен за сведение? Но като го пратим за сведение, парите на държавата и на парламента не са неограничени и въпреки огромната самосъзнателност и самоограничение на народните представители, все пак би трябвало да има една обща рамка, която да се отчита.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Господин председател, аз също споделям това, което казахте с господин Имамов, защото на практика, ако направим другото, което предлага господин Димитров, макар че той го прави съвсем добронамерено, с оглед на по-добра компетентност и т.н., ще направим едва ли не бюджета на Народното събрание привилегирован спрямо останалите, защото първо ще го обсъдим в нашата комисия, а след това нашата комисия ще го приеме. По този начин ще се получи същото това, за което преди малко споделихте – недоволство сред всички останали и ще има настройване срещу самите нас.
Мисля, че председателят съвместно с оторизираните за това дирекции е достатъчно компетентен и така проектът да бъде приет.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз разбирам аргументите на другата страна, но има следният проблем: председателят на Народното събрание, въпреки че би трябвало да представлява всички депутати, той е избран от част от депутатите от съответния парламент, т.е. не представлява всички, въпреки че формално би трябвало да изпълнява такава функция. И евентуално обсъждане в такава комисия би позволило мнение от всяка заинтересована страна, което в противен случай не би се получило. Смятам, че в такава ситуация са възможни конфликти. Определена парламентарна група може да каже, че не е участвала, не е консултирана, не е участвала, не е изявила мнение. Форма на консултация с различните парламентарни групи в парламента според мен би трябвало да има. Дали да се запише в закона? Може би е добре, защото практиката у нас показва, че това, което не е уточнено като процедура, не се случва, а да не говорим за неща, които ги има като процедура, и пак не се случват. (Шум и реплики.)
НАДЯ АНТОНОВА: Господин председател! Доколкото схващам от дебата тук, разговорът се отнася до момента на съставяне на бюджета на Народното събрание. Спорът е да участва ли Бюджетна комисия или не в процедурата по съставянето. Нали стана ясно, че досега Народното събрание е имало бюджет, не така самостоятелно изразен, и в тази процедура по бюджета не е участвала нито една постоянна комисия. Той е правен с екип от специалисти към председателя на парламента. Що се отнася до участието на Бюджетната комисия, то е безспорно. Всички знаем, че като започне процедурата по обсъждане на държавния бюджет, КБФ има решаващо участие и при приемането на бюджета и на парламента. Така че нито една парламентарна група, нито една комисия няма да остане изолирана от този процес.
Разбира се, в решаващия момент ще се намесва и Бюджетната комисия, и всички парламентарни групи. Така че не бива да се счита, че ще има някаква изолация на Бюджетната комисия и на парламентарните групи по този процес. Още повече, досега процедурата по съставяне на бюджета съществува, само дето не е разписана. Затова мисля, че не бива да имате тревога, господин Димитров.
Въпреки това обаче вземам повод от вашето изказване, господин Димитров, и ми се струва, че сте прав в известна степен. Добре е процедурата по съставянето на бюджета и особено по изпълнението на бюджета на парламента да бъде регламентирана, но това е въпрос на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имат думата представителите на изпълнителната власт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Макар че започна обсъждането на един отделен въпрос от многото поставени в законопроекта, аз първо ще взема отношение по него, а след това, може би по всичко останало. Най-добре е да вървим хронологично по законопроекта така, както е представен.
Смятам, че самият механизъм на съставянето на проектобюджета не бива да бъде описан в ЗИД на Закона за устройство на държавния бюджет, а да бъде въпрос на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ако бъде включена такава процедура, това ще бъде прецедент, така че считам това за нецелесъобразно. Още повече, че в ПОДНС всички тези специфични неща, които са от кухнята на Народното събрание, са вътре.
Ако може, да кажа и няколко думи по останалите основни моменти от законопроекта, или да изчакам? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Общо е становището на Министерство на финансите, че в този законопроект трябва да се включат текстове, които засягат единствено и само измененията на Конституцията в чл. 62. Тук се прави опит да се направят и други промени. Това, което ни притеснява, е, че ние и в момента имаме проблеми с действащия Закон за устройство на държавния бюджет и всяко едно продължаващо изменение на действащия закон създава все повече проблеми в нашата подготовка за новия закон, който в работен порядък сме нарекли Закон за публичните финанси. От тази гледна точка ви умоляваме: нека останат само тези членове, които пряко засягат промените в чл. 62 от Конституцията.
Ако трябва да тръгнем конкретно по отделните параграфи и членове, които сте предложили, е нормално по § 1 и 2 да нямаме никакви бележки. Това са коректни текстове, правилно са предложени за изменение и ние нямаме по тях бележки.
Първите ни бележки са по § 3, където предлагаме чл. 6а да има нова редакция пак с 2 алинеи, но първата да звучи така:
“Чл. 6а. (1) Първостепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание е председателят на Народното събрание.”
Нека да спрем дотук. Това е първото изречение от вашето предложение по чл. 6а.
Второто изречение определя второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание. Тук предлагаме то да отпадне и предлагаме редакция на ал. 2, която да звучи така:
“(2) Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към първостепенния разпоредител с бюджетни кредити по ал. 1 се определят със закон или с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Две неща. Първо, в нашата бюджетна практика няма случай, в който първостепенният разпоредител с бюджетни кредити да определя второстепенните си разпоредители. Това обикновено става за другите бюджети – от Министерския съвет – за първа и втора степен, и от министъра на финансите - за трета степен. От друга страна, днес второстепенните разпоредители с бюджетни кредити са едни, утре могат да бъдат други. Хубаво е това да се регламентира с някакъв нормативен акт и затова предлагаме това да бъде или със закон, или с ПОДНС. Да не е самият първостепенен разпоредител – председателят на Народното събрание. Това са бележките ни по § 3 или по чл. 6а.
Разбира се, предлагаме да отпадне алинеята за съдебната власт в контекста на казаното в началото – да се регламентира само чл. 62 от Конституцията.
По § 4 предлагаме да не се създава новият чл. 8. Защо? В ал. 1 и в ал. 2 донякъде се приповтарят неща, казани в Конституцията – че Народното събрание има самостоятелен бюджет, който се съставя от председателя му – това е ясно и произтича от самата Конституция. Този бюджет се приема от Народното събрание заедно със Закона за държавния бюджет. Според нас също няма смисъл от това изречение, защото е ясно, че бюджетът на Народното събрание трябва да бъде част от държавния бюджет и не се приема заедно с него. (Реплики.) Заедно, но отделен, защото мисля, че не това е целта на предложението. Ако целта на предложението е да се приема бюджетът на Народното събрание, както бюджетът на съдебната власт, това е друга хипотеза. (Шум и реплики.)
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Нали това целим?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Излиза, че това ще е отделен бюджет, но с отделен закон – това ли се цели?
РЕПЛИКИ: Не.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Вижте следващите 2 алинеи:
“(2) Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите органи и разходите за цялостната му издръжка.
(3) Народното събрание получава субсидии от държавния бюджет.”
С промяната, която предвиждате в чл. 9, просто няма нужда от тези 2 алинеи. Народното събрание няма органи. Тук е направен опит да се копира нещо от Закона за съдебната власт, но тук няма органи, както в съдебната власт. (Шум и реплики.)
А ал. 4, където се казва, че “Бюджетът на Народното събрание се състои от собствения му бюджет и бюджета на Икономическия и социалния съвет, който е второстепенен разпоредител…”, според нас трябва да стане промяна в самия Закон за Икономическия и социален съвет и няма нужда от този текст тук. Така че според нас § 4 не би трябвало да съществува в законопроекта.
Поради тази причина и досегашният чл. 8 няма смисъл да става чл. 8а.
Отиваме до чл. 9, по който нямаме бележки – това е § 6.
По § 7 се възпроизвежда организацията и създаването на т.нар. резерв по бюджета на Народното събрание. Първо, не виждаме никакво икономическо обяснение защо трябва да създаваме резерв по бюджета на Народното събрание. Ако някой може да обясни икономическите причини, поради които създаваме този ред, аз съм съгласен да го приемем.
Второ, обикновено такъв резерв се създава в огромни структури, в които текат много тежки структурни реформи. Напр. бюджетът на Здравната каса има резерв, бюджетът на съдебната власт има резерв, но там сме създали тези резерви, защото има логика в тяхното създаване и използване в определена критична ситуация. Докато има други самостоятелни бюджети, какъвто е бюджетът на БАН, но там няма самостоятелен бюджет, защото там нищо такова не се случва. Има самостоятелен бюджет на радиото и телевизията, но и те нямат резерв, защото и там нищо такова не се случва. От тази гледна точка считаме, че просто няма икономическо обяснение, а и този резерв по никакъв начин не можем да го обвържем със самостоятелността. Т.е. от гледна точка на самостоятелността на бюджета на Народното събрание, това са трите мотива, които ни дават основание тези текстове също да отпаднат.
Отиваме към § 8. Бих искал да го гледаме във връзка с § 10, където е определена процедурата на представяне, водене на дискусия, оформяне на крайния резултат от тази дискусия и всъщност определянето на проектобюджета. На пръв поглед, четейки чл. 20, отпадайки ал. 2 и 3, това създава впечатление, че по същество се премахва независимото внасяне на тези бюджети в Министерския съвет без правото на Министерския съвет да променя тези размери, а да изразява становище. Ако това е целта, тогава ще трябва да пипнем и някои други закони, като Закона за съдебната власт, за да не се създаде колизия между отпадащите текстове в ал. 2 и 3 и казаното в Закона за съдебната власт. Искаме да разберем дали това се цели по принцип. Т.е. Министерският съвет на базата на предложението на самостоятелните бюджети може да прави промени и това, което той прецени, че влиза в макроикономическите показатели и цифри на бюджета, това той да внесе в Народното събрание както по отношение бюджета на Народното събрание, така и по отношение на Висшия съдебен съвет, и по отношение на Сметната палата. Ако това е така, задължително трябва да променим Закона за съдебната власт. Трябва още веднъж да помислим дали по някакъв начин тази промяна няма да бъде атакувана от Конституционния съд. Второто не е толкова важно, но трябва да се има предвид.
От тази гледна точка искаме малко да поговорим и поразсъждаваме върху тези текстове. Вие знаете, че по принцип винаги ни е притеснявало – невъзможността на Министерство на финансите да вземе аргументирано решение по отношение предложенията на Висшия съдебен съвет, а сега и по останалите. Това е една възможност да падне това напрежение, което вече няколко години, доста години ни тормози. Искаме да чуем и вашето становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: От останалите параграфи най-съществен е § 14, който касае промени в чл. 35. Всъщност предложението за нова ал. 6, в която се казва, че “При неотложни непредвидени разходи председателят на Народното събрание може да одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета” дава изненадваща гъвкавост на бюджета на Народното събрание, без да има никаква икономическа логика, а и не е съобразено с резерва, нито с приходоизточника, защото направата на такива промени автоматично означава промяна във всички останали закони. Ние предлагаме, ако може, тази алинея или да отпадне, или да бъде подходящо редактирана, защото трудно схващаме смисъла, а като цяло предложението, целият закон е много чувствителен от гледна точка на тънката линия на конфликт на интереси, която съществува непрекъснато.
Ако позволите, ще се върна към самото начало – към това, което предложи господин Димитров. Малко трудно в самата процедура ще бъде вие да одобрите предложението на парламента, след това да го разглеждате и да го одобрявате – това противоречи на почти всички принципи в областта на публичните финанси. По-скоро, ако трябва да се прави нещо като вътрешна бюджетна комисия, ще трябва да се прави Бюджетна комисия в рамките на парламента, но не вашата, която както каза господин Димитров, е политически орган, а не технически.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Може да не съм чул точно какво е казал господин Дацов, но според мен той не го каза. Ползването на т.нар. чл. 35 означава да има конституционно право председателят на Народното събрание да прави такова изменение в бюджетите. Той няма такова конституционно право. И това също може да бъде атакувано в съответните институции. Затова предлагаме и този параграф да отпадне. (Шум и реплики.)
Член 35 изисква или да ползва преизпълнение на приходи на държавния бюджет, т.е. той влиза във функциите на министъра на финансите и на Министерския съвет, или да преразпределя от един в друг бюджет, т.е. да взема от някой друг бюджет и да го сложи в бюджета на Народното събрание.
РЕПЛИКИ: Става въпрос за собствения бюджет на Народното събрание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Тук става въпрос за допълнителни разходи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да ви напомня, че в Конституцията е записано, че сме парламентарна република, а не министерска, но да не наливаме масло в огъня.
НАДЯ АНТОНОВА: Извинявам се, че се налага втори път да взема думата. Интересно беше становището на заместник-министъра на финансите. Без съмнение, ние ще го обсъдим внимателно. Но то е така подробно и обемно, че в момента не мога да взема категорично становище по всичко онова, което засегнахте. Но при всички случаи ще го обмисля.
Това, което искам да кажа, е, че вашето становище е така обширно, защото изхождате от друга гледна точка. Нашите съображения са, че парламентът и неговият бюджет трябва да са толкова самостоятелни, колкото и бюджетът на съдебната власт. Такъв подход сме възприели. Да не се окаже, че съдебната власт е с по-малко самостоятелен бюджет и то свързан с нейната независимост. Знаете колко чувствителна е тази тема. Затова сме се стремили максимално обективно да съвпаднат процедурите и нещата на бюджета на парламента с бюджета на съдебната власт. Затова в този закон се засяга бюджетът на съдебната власт и на Сметната палата – това е подходът, който сме възприели.
НИКОЛА БАБАМОВ: Господа народни представители! Към всичко, което беше казано от председателя и народните представители, искам да допълня някои съществени неща, тъй като изказването на колегите от Министерство на финансите ме навежда на мисълта, че не са имали достатъчно време да осмислят направените предложения. Затова и ние имаме вина, защото, доколкото разбрах, едва вчера са изпратени материалите.
При едно нормално прочитане на законопроекта веднага се разбира следното.
Действащият Закон за устройството на бюджета урежда подробно – изчерпателно или неизчерпателно, самостоятелността на бюджета на съдебната власт. Това, което е направено в това предложение, е нито повече, нито по-малко от това на съдебната власт. Там, където присъства съдебната власт, е добавено и Народното събрание, в т.ч. и за резерва, за който тук стана такъв голям въпрос. Знаем, че в бюджета на съдебната власт резервът е 600 хил. лв. Ако прегледаме абсолютно всички членове, ще видим, че има пълна равнопоставеност между бюджета на съдебната власт и бюджета на Народното събрание. Не даваме предимства в една или друга степен нито на единия, нито на другия.
От друга страна, тези текстове за съдебната власт са подробно разписани, а тук в някои от изказванията се каза, че е излишно същите текстове да се пишат за Народното събрание. Следователно нарушаваме основния принцип на равнопоставеност, така както е записан в чл. 8 от Конституцията. Ние смятаме, че в настоящия етап философията на тази промяна трябва да равнопостави трите власти в техните отношения в процеса на съставянето на бюджета, имайки предвид, че Конституцията възлага на Министерския съвет да състави и да изпълнява бюджета, а на Народното събрание – да го приеме и да приеме отчета му. В това отношение смятам, че ако с колегите заедно прегледаме направените предложения, ако те се съгласят, ще се убедят именно в тези неща, които току що казах.
По отношение на резерва на Народното събрание тук се обоснова, че няма никаква икономическа логика. За каква логика става въпрос? Тук става въпрос за един бюджет, който осигурява функционирането на една дейност, а функционирането на една дейност от типа на Народното събрание, особено при сегашните условия, когато имаме цялостно преструктуриране, пренастройване към изискванията на Европейската комисия и въобще на Европейския съюз, се явяват непрекъснато нови и нови неща. И вие знаете това много добре, защото непрекъснато се пишат писма от страна на парламента да ви се искат нови и нови средства. Затова тук е приета тази логика, записана в бюджета за съдебната власт – да има някакъв резерв, като се има предвид, че председателят ще задели някаква сума от разходите си и за сметка на нея в течение на годината, за да не безпокои непрекъснато изпълнителната власт, той да решава дребни въпроси, които могат и да са много значими. Ще дам пример: в момента тече среща на представители на Пакта за стабилност. Имало е среща на председателите на парламентите на Югоизточна Европа и там е взето решение българският парламент и София да стане център на парламентите, където регионално да започне да функционира тази дейност. За това е поет ангажимент да се осигурят допълнително 2 щатни бройки, да се осигури материална база и други неща. За тази работа от 20-30 хил. лв. ние трябва да пишем писмо до вас, за да искаме пари ли? Подобни неща се явяват непрекъснато, защото дейността е в етап и в процес на развитие. Това сме имали предвид.
Още нещо искам да кажа. Бюджетът на Народното събрание в момента се разглежда само като едно разходно перо. Това е формално така, но в действителност не е така. В бюджета на Народното събрание има приходи от собствена дейност, казано глобално, не на пленарна зала, а по бюджета, в рамките на 4-5 млн. лв. Вие знаете много добре това, защото ни се дава субсидия, която е равна на разходите минус тези приходи и останалата сума ни се дава като субсидия. Тези приходи се реализират от второстепенни разпоредители с кредити, една част от които в момента са одобрени с постановление на Министерския съвет, а други се предлага да се регламентират с този закон. Определянето на второстепенността на тези звена, които реализират тази дейност, трябва да бъде в правомощията и правата на председателя на парламента.
Изказа се аргументът, че много подробно са записани някои техники, свързани със съставянето на бюджета. Тези техники много подробно са записани във финансовите правила в ПОДНС, който по смисъла на българското законодателство е закон. Ние тук сме разписали онези неща, пак повтарям, които са разписани за съдебната власт. Останалите подробности са подготвени за разписване, приемане и обсъждане с промяната на правилника, която ще тръгне веднага след приемането на първо четене на този законопроект.
Във връзка с резерва и във връзка с одобряването на допълнителните бюджетни кредити само да подскажа как би трябвало да се реагира, ако преизпълнението на собствените приходи по бюджета на парламента – има такова преизпълнение, трябва ли председателят да има възможност да използва тези средства, или да няма такова право? Иначе какъв е смисълът от самостоятелността на бюджета? Има 200-300 хил. лв. преизпълнение от дейността на “Държавен вестник”, от Хранителния блок, от другите второстепенни разпоредители с кредити – това се има предвид. Тук не става въпрос за милиони или милиарди резерви, които да се разписват в консолидирания държавен бюджет и после остават в републиканския бюджет. Нещата трябва да се гледат много конкретно и без да се прави аналогия с общата цялост на консолидирания държавен бюджет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преди да тръгнем към въпросите, уважаеми колеги, ние трябва да вземем решение за първо четене. Изслушвайки анализа на господин Ананиев, аз реших, че решението трябва да е отхвърляне на този законопроект. Аз изстисквам философията, която остана. Молбата ми към вас е да се концентрираме към този въпрос. В момента навлязохме в типично обсъждане между първо и второ четене. Въпросът е: да, това е необходимо и трябва да го приемем и между първо и второ четене доброжелателно с всички участници ще търсим решение. Вторият вариант е: всичко си го има и не е необходимо да го правим.
Затова казах, че анализирайки това, което каза господин Ананиев, това ми прозвуча така. И естествено, гневът от другата страна, че ние сме Памир в държавата и не може за евродепутатите да молим Министерство на финансите да даде пари. Това е логиката, която се залага в промяната в Конституцията и тези промени, които се предлагат. Ако това е независим бюджет и сме парламентарна република, парламентът може да вземе такива решения. Те не може да са авантюристични, не могат да са необосновани, но той трябва да ги взема, без да иска съгласието на изпълнителната власт. Знаем, че това не може да ражда щастие у изпълнителната власт - никакви илюзии, но това е последната поправка в Конституцията.
Това е въпросът: да, за първо четене, ще го коригираме; или не за първо четене, без да го коригираме.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Уважаеми господин председател, аз ще подкрепя това наше решение, което от дълго време Бюджетната комисия плахо назовава, че Народното събрание трябв ада има собствен бюджет. Струва ми се, че всички резерви, които се изказаха тук, имат основание. Само с едно не съм съгласна: парламентарните групи да ходят да преговарят с председателя на Народното събрание и едва ли не да се договарят за този бюджет. Мисля, че това не е редно.
Що се отнася до това, че председателят на Народното събрание ще носи отговорност, действително това на мен ми харесва много повече, отколкото да се натовари Бюджетната комисия или всички комисии в Народното събрание, защото това де факто е една безотговорност.
Това, че настоящият председател е бил и заместник-председател на Бюджетната комисия, не знам дали в миналото не е бил и председател на тази комисия, за този момент е добре. Но в Народното събрание има сериозни експерти, има експерти към КБФ, които винаги могат да бъдат в помощ на председателя на Народното събрание, ако той е спортист, аграрен юрист или какъвто и да било.
Да не говорим, че и тук, виждайки този законопроект, той е внесен от сериозни хора, на които винаги можем да имаме доверие. Тази комисия винаги е била комисия на експертите и политиката освен в адвокатските услуги, когато има такива предложения, никога не е била пренебрегвана. В този смисъл този закон е един необходим, много навреме приет, аз ще го подкрепя и смятам, че всички в НДСВ ще го подкрепим, защото идеята винаги е била Народното събрание да е на самостоятелен бюджет, а между първо и второ четене и господин Ананиев, и експертът, който чухме и който беше много убедителен, ми се струва, че не бива да излизаме извън рамките на този бюджет и да се правим на много интересни да коментираме дребни детайли. Затова са сроковете – който има някакви предложения, нека ги направи, след което пак ще говорим и обсъждаме.
МАРТИН ДИМТРОВ: Беше повдигнат много важен въпрос от страна на Министерство на финансите, който е коректен, но някак си не му обърнахме толкова внимание. Параграф 14, който изменя чл. 35, ал. 6, казва горе-долу следното нещо:
“§ 14. При неотложни и непредвидени разходи председателят на Народното събрание може да одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета, без да има каквото и да е ограничение.”, т.е. не става дори въпрос за резерва. Председателят може да одобри, каквото реши. Трябва да има някаква форма на взаимен контрол – със сигурност. Ако приемем, че има резерв, поне този разход да бъде ограничен до резерва, допълнително одобрените средства. В противен случай… (реплики.) … съществува опасност цялата държава да бъде изненадана от голям разход – говоря хипотетично. Бюджетната система трябва така да бъде организирана, че да има взаимен контрол. Още повече, както е сегашната ситуация, председателят на Народното събрание е от тройната коалиция, която е избрала и министъра на финансите. Някаква форма на взаимен контрол със сигурност трябва да има. (Шум и реплики.)
НАДЯ АНТОНОВА: Има.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Както всички предполагат, аз ще предложа да прекратим този дебат, защото сме на първо четене и дебатът е особено нездравословен за нашите гости.
Второ, тъй като има промяна в Конституцията и е казано, че Народното събрание има самостоятелен бюджет, за да има такъв, трябва да има закон, за да има закон, трябва да приемем този на първо четене, а за второ четене си давайте предложенията. Затова предлагам д апреминем към гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако има още желаещи, моля да ги чуем.
СТОЯН ВИТАНОВ: Едно изречение към Мартин Димитров. Мартине, много добре знаеш, че председателят не може да харчи повече от парите, които са предвидени. Става въпрос именно за резерва, ако има такъв. Това се подразбира. Ако толкова искаш, това може да бъде дописано на второ четене. Ясно е, че може да харчи до определен резерв, той не може да изхарчи парите на държавата, да ги харчи извънконтролно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не беше направено предложение, няма да влизам в детайли, но на базата на изказаните предложения, тъй като господин Бабамов едва ли не обоснова, че трябва принципите за бюджета на Народното събрание да бъдат различни от другите общи принципи, се чудя, след като Министерство на финансите и Министерският съвет по никакъв начин не бива да влияе, дали няма да бъде добре това да бъде един отделен закон от Закона за устройството на държавния бюджет. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Не.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Тогава няма как, изпадаме в колизия и противоречие. Вие говорите за абсолютната независимост, а в този закон няма как в общата рамка, изградена на общи принципи - изпълнението е поверено в рамките на Министерския съвет, как да се избегнат тези противоречия. Казвам това като възможност за дискусия – това да бъде оформено в един малък отделен закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да не започваме такава дискусия.
ЗАМЕСНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Министерство на финансите счита, че този закон е много спешен и трябва да се приеме. Разбира се, ще помолим за съвместна работа между първо и второ четене и на самото второ четене в Комисията, за да уточним текстовете. Предлагам да приемем процедурата на господин Кънев.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Трябва ли да гласуваме процедурата за преминаване към гласуване?
РЕПЛИКИ: Не.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме законопроекта на първо четене.
За 13, против и въздържали се няма..
Комисията подкрепя закона на първо четене. Съединението прави силата.
Благодаря ви много. Приятна почивка.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър Димитров
Стенограф:
Нина Иванова
№ 15
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
П Р О Т О К О Л
№ 15
На 11.07.2007 г. от 14.30 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси. То бе открито и ръководено от председателя господин Петър Димитров.
***
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, имаме необходимия кворум, предлагам да започнем.
Дневният ред е с една-единствена точка:
1. ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Имате ли съображения по дневния ред? Не виждам.
Моля да го гласуваме.
За 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Знаете, че в съответствие с последната промяна на Конституцията на Република България на практика парламентът е с особен статут и разработва самостоятелен бюджет. В тази връзка е стартирала бюджетната процедура и рискуваме да не се впишем в нея, ако закъснеем. Затова е това заседание, за да стане законът преди ваканцията, за да може нещата да се работят още от утрешния ден и да не закъснеем с подготовката на бюджета на Народното събрание.
Технологията всеки от вас си я представя. Прави се проект от името на председателя на Народното събрание, консултира се с МФ, повтарям – консултира се за съображения на изпълнителната власт, връща се мнението на Министерство на финансите в писмен вид. На тази основа председателят на Народното събрание… (Влизат представителите на Министерство на финансите.)
Това, че присъстват двама заместник-министри от финансите, е добро, защото не предвиждаме процедура, както е по отношение на съдебната власт, те да ни внесат становище, което би могло да ни намали бюджета 2 пъти. От тази гледна точка тяхното становище е силно материално мотивирано.
След отчитане становището на Министерство на финансите председателят на Народното събрание внася директно проекта в Министерския съвет с предложение той да бъде включен към общия проект на държавния бюджет. Този проект влиза в пленарната зала и се гласува от нея.
Обсъждахме и следния вариант, тъй като има малки рискове. При варианта, който сме ви предложили, председателят на парламента се ангажира на подготвителните етапи. Той е пръв от равни и от тази гледна точка може би беше по-редно този бюджет да мине първо през парламента, но тогава, ако се гласува бюджетът в парламента и го пратим в Министерския съвет, просто става безсмислено. Затова оставихме процедурата така - на първия етап се ангажира председателят, той го праща в Министерския съвет, Министерският съвет го включва в проекта за държавен бюджет, а при гласуването в парламента пленарната зала вече ще реши дали да прави промени в проекта за бюджет на Народното събрание. Това са промените, другото е технология около подготовката на закона.
Има представители на финансовата мисъл на парламента, предполагам, че и те ще вземат отношение. Госпожа Антонова игра много активна роля при подготовката на законопроекта. Господин Имамов коригира в сублимния момент проекта и го изчисти от някои грешки. Голяма част от участниците в групата, която го подготви, са тук, и това облекчава нашата процедура.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам да попитам доколко председателят на Народното събрание има капацитет да подготви такъв бюджет? Струва ми се, че това трябва да бъде съвместна инициатива на председателя, който представлява Народното събрание, и на Комисията по бюджет и финанси – това е мое мнение.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: То е съвместно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тук е записано, че инициативата е само на председател на Народното събрание. Аз мисля, че трябва да е съвместна. (Шум и реплики.)
Да, то е ясно. Но става дума за случая, когато има председател, който нищо не разбира от бюджет.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Той разбира, защото беше два мандата в Бюджетната комисия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние пишем законите по принцип. Ще има следващ, след това по-следващ председател на Народното събрание. (Шум и реплики.) Тогава да го запишем поименно. Мисля, че разбрахте моите мотиви.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз подозирах, че ще има такива въпроси. Дори споделих по време на обсъждането на проекта, че има една особеност, която явно се вижда, защото и господин Димитров я забеляза. Всички самостоятелни бюджети обикновено се утвърждават от органи. Министерският съвет – на изпълнителната власт, Висшият съдебен съвет – на съдебната система. Но тук при парламента нещата стоят по различен начин.
Разбира се, ние дискутирахме по този въпрос. Решихме, съкращавайки процедурата, председателят със свои помощници –дирекцията, която се занимава с тези неща, да подготви вариант, който ще бъде предварително съгласуван с изпълнителната власт, която пък отговаря за консолидираната бюджетна програма. След това парламентът в пленарната зала ще има възможност да се произнесе и по тази част като неразделна част от общия републикански бюджет.
Мисля, че сме успели да предложим оптималната процедура, която да реализира правото на Народното събрание да има самостоятелен бюджет.
ЙОВКО ЙОВКОВ: След като чух господин Димитров и господин Имамов, може би след като се подготви бюджетът, преди да се представи за становище на Министерство на финансите, нищо не пречи да се разгледа в Комисията по бюджет и финанси и ние да направим някакво становище, което да придружава първоначалния бюджет, преди Министерство на финансите да се произнесе със становище и преди да бъде приет от Министерския съвет. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Колеги, Бюджетната комисия е политическа комисия. Освен това тези разходи засягат всички народни представители и всички структури на Народното събрание. Нашата комисия не е точно специализираният орган, който ще каже, че примерно Народното събрание не трябва да харчи за друго. Ако отидем към варианта да се гледа този проект в Комисията по бюджет и финанси, ви гарантирам, че председателите на другите комисии ще искат да участват. Ще се появи Председателският съвет със същата претенция, тъй като това е оперативният орган, който ръководи Народното събрание, ще се появят оперативните звена и в крайна сметка ще опрем до пленарната зала. Това са сериозни аргументи, мислихме върху тях и търсихме решение. В тази насока е възможен подход, който честно споделих в началото – да мине през пленарна зала, но тогава защо ще го пращаме в Министерския съвет, освен за сведение? Но като го пратим за сведение, парите на държавата и на парламента не са неограничени и въпреки огромната самосъзнателност и самоограничение на народните представители, все пак би трябвало да има една обща рамка, която да се отчита.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Господин председател, аз също споделям това, което казахте с господин Имамов, защото на практика, ако направим другото, което предлага господин Димитров, макар че той го прави съвсем добронамерено, с оглед на по-добра компетентност и т.н., ще направим едва ли не бюджета на Народното събрание привилегирован спрямо останалите, защото първо ще го обсъдим в нашата комисия, а след това нашата комисия ще го приеме. По този начин ще се получи същото това, за което преди малко споделихте – недоволство сред всички останали и ще има настройване срещу самите нас.
Мисля, че председателят съвместно с оторизираните за това дирекции е достатъчно компетентен и така проектът да бъде приет.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз разбирам аргументите на другата страна, но има следният проблем: председателят на Народното събрание, въпреки че би трябвало да представлява всички депутати, той е избран от част от депутатите от съответния парламент, т.е. не представлява всички, въпреки че формално би трябвало да изпълнява такава функция. И евентуално обсъждане в такава комисия би позволило мнение от всяка заинтересована страна, което в противен случай не би се получило. Смятам, че в такава ситуация са възможни конфликти. Определена парламентарна група може да каже, че не е участвала, не е консултирана, не е участвала, не е изявила мнение. Форма на консултация с различните парламентарни групи в парламента според мен би трябвало да има. Дали да се запише в закона? Може би е добре, защото практиката у нас показва, че това, което не е уточнено като процедура, не се случва, а да не говорим за неща, които ги има като процедура, и пак не се случват. (Шум и реплики.)
НАДЯ АНТОНОВА: Господин председател! Доколкото схващам от дебата тук, разговорът се отнася до момента на съставяне на бюджета на Народното събрание. Спорът е да участва ли Бюджетна комисия или не в процедурата по съставянето. Нали стана ясно, че досега Народното събрание е имало бюджет, не така самостоятелно изразен, и в тази процедура по бюджета не е участвала нито една постоянна комисия. Той е правен с екип от специалисти към председателя на парламента. Що се отнася до участието на Бюджетната комисия, то е безспорно. Всички знаем, че като започне процедурата по обсъждане на държавния бюджет, КБФ има решаващо участие и при приемането на бюджета и на парламента. Така че нито една парламентарна група, нито една комисия няма да остане изолирана от този процес.
Разбира се, в решаващия момент ще се намесва и Бюджетната комисия, и всички парламентарни групи. Така че не бива да се счита, че ще има някаква изолация на Бюджетната комисия и на парламентарните групи по този процес. Още повече, досега процедурата по съставяне на бюджета съществува, само дето не е разписана. Затова мисля, че не бива да имате тревога, господин Димитров.
Въпреки това обаче вземам повод от вашето изказване, господин Димитров, и ми се струва, че сте прав в известна степен. Добре е процедурата по съставянето на бюджета и особено по изпълнението на бюджета на парламента да бъде регламентирана, но това е въпрос на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Имат думата представителите на изпълнителната власт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Макар че започна обсъждането на един отделен въпрос от многото поставени в законопроекта, аз първо ще взема отношение по него, а след това, може би по всичко останало. Най-добре е да вървим хронологично по законопроекта така, както е представен.
Смятам, че самият механизъм на съставянето на проектобюджета не бива да бъде описан в ЗИД на Закона за устройство на държавния бюджет, а да бъде въпрос на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ако бъде включена такава процедура, това ще бъде прецедент, така че считам това за нецелесъобразно. Още повече, че в ПОДНС всички тези специфични неща, които са от кухнята на Народното събрание, са вътре.
Ако може, да кажа и няколко думи по останалите основни моменти от законопроекта, или да изчакам? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Общо е становището на Министерство на финансите, че в този законопроект трябва да се включат текстове, които засягат единствено и само измененията на Конституцията в чл. 62. Тук се прави опит да се направят и други промени. Това, което ни притеснява, е, че ние и в момента имаме проблеми с действащия Закон за устройство на държавния бюджет и всяко едно продължаващо изменение на действащия закон създава все повече проблеми в нашата подготовка за новия закон, който в работен порядък сме нарекли Закон за публичните финанси. От тази гледна точка ви умоляваме: нека останат само тези членове, които пряко засягат промените в чл. 62 от Конституцията.
Ако трябва да тръгнем конкретно по отделните параграфи и членове, които сте предложили, е нормално по § 1 и 2 да нямаме никакви бележки. Това са коректни текстове, правилно са предложени за изменение и ние нямаме по тях бележки.
Първите ни бележки са по § 3, където предлагаме чл. 6а да има нова редакция пак с 2 алинеи, но първата да звучи така:
“Чл. 6а. (1) Първостепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание е председателят на Народното събрание.”
Нека да спрем дотук. Това е първото изречение от вашето предложение по чл. 6а.
Второто изречение определя второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание. Тук предлагаме то да отпадне и предлагаме редакция на ал. 2, която да звучи така:
“(2) Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към първостепенния разпоредител с бюджетни кредити по ал. 1 се определят със закон или с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Две неща. Първо, в нашата бюджетна практика няма случай, в който първостепенният разпоредител с бюджетни кредити да определя второстепенните си разпоредители. Това обикновено става за другите бюджети – от Министерския съвет – за първа и втора степен, и от министъра на финансите - за трета степен. От друга страна, днес второстепенните разпоредители с бюджетни кредити са едни, утре могат да бъдат други. Хубаво е това да се регламентира с някакъв нормативен акт и затова предлагаме това да бъде или със закон, или с ПОДНС. Да не е самият първостепенен разпоредител – председателят на Народното събрание. Това са бележките ни по § 3 или по чл. 6а.
Разбира се, предлагаме да отпадне алинеята за съдебната власт в контекста на казаното в началото – да се регламентира само чл. 62 от Конституцията.
По § 4 предлагаме да не се създава новият чл. 8. Защо? В ал. 1 и в ал. 2 донякъде се приповтарят неща, казани в Конституцията – че Народното събрание има самостоятелен бюджет, който се съставя от председателя му – това е ясно и произтича от самата Конституция. Този бюджет се приема от Народното събрание заедно със Закона за държавния бюджет. Според нас също няма смисъл от това изречение, защото е ясно, че бюджетът на Народното събрание трябва да бъде част от държавния бюджет и не се приема заедно с него. (Реплики.) Заедно, но отделен, защото мисля, че не това е целта на предложението. Ако целта на предложението е да се приема бюджетът на Народното събрание, както бюджетът на съдебната власт, това е друга хипотеза. (Шум и реплики.)
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Нали това целим?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Излиза, че това ще е отделен бюджет, но с отделен закон – това ли се цели?
РЕПЛИКИ: Не.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Вижте следващите 2 алинеи:
“(2) Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите органи и разходите за цялостната му издръжка.
(3) Народното събрание получава субсидии от държавния бюджет.”
С промяната, която предвиждате в чл. 9, просто няма нужда от тези 2 алинеи. Народното събрание няма органи. Тук е направен опит да се копира нещо от Закона за съдебната власт, но тук няма органи, както в съдебната власт. (Шум и реплики.)
А ал. 4, където се казва, че “Бюджетът на Народното събрание се състои от собствения му бюджет и бюджета на Икономическия и социалния съвет, който е второстепенен разпоредител…”, според нас трябва да стане промяна в самия Закон за Икономическия и социален съвет и няма нужда от този текст тук. Така че според нас § 4 не би трябвало да съществува в законопроекта.
Поради тази причина и досегашният чл. 8 няма смисъл да става чл. 8а.
Отиваме до чл. 9, по който нямаме бележки – това е § 6.
По § 7 се възпроизвежда организацията и създаването на т.нар. резерв по бюджета на Народното събрание. Първо, не виждаме никакво икономическо обяснение защо трябва да създаваме резерв по бюджета на Народното събрание. Ако някой може да обясни икономическите причини, поради които създаваме този ред, аз съм съгласен да го приемем.
Второ, обикновено такъв резерв се създава в огромни структури, в които текат много тежки структурни реформи. Напр. бюджетът на Здравната каса има резерв, бюджетът на съдебната власт има резерв, но там сме създали тези резерви, защото има логика в тяхното създаване и използване в определена критична ситуация. Докато има други самостоятелни бюджети, какъвто е бюджетът на БАН, но там няма самостоятелен бюджет, защото там нищо такова не се случва. Има самостоятелен бюджет на радиото и телевизията, но и те нямат резерв, защото и там нищо такова не се случва. От тази гледна точка считаме, че просто няма икономическо обяснение, а и този резерв по никакъв начин не можем да го обвържем със самостоятелността. Т.е. от гледна точка на самостоятелността на бюджета на Народното събрание, това са трите мотива, които ни дават основание тези текстове също да отпаднат.
Отиваме към § 8. Бих искал да го гледаме във връзка с § 10, където е определена процедурата на представяне, водене на дискусия, оформяне на крайния резултат от тази дискусия и всъщност определянето на проектобюджета. На пръв поглед, четейки чл. 20, отпадайки ал. 2 и 3, това създава впечатление, че по същество се премахва независимото внасяне на тези бюджети в Министерския съвет без правото на Министерския съвет да променя тези размери, а да изразява становище. Ако това е целта, тогава ще трябва да пипнем и някои други закони, като Закона за съдебната власт, за да не се създаде колизия между отпадащите текстове в ал. 2 и 3 и казаното в Закона за съдебната власт. Искаме да разберем дали това се цели по принцип. Т.е. Министерският съвет на базата на предложението на самостоятелните бюджети може да прави промени и това, което той прецени, че влиза в макроикономическите показатели и цифри на бюджета, това той да внесе в Народното събрание както по отношение бюджета на Народното събрание, така и по отношение на Висшия съдебен съвет, и по отношение на Сметната палата. Ако това е така, задължително трябва да променим Закона за съдебната власт. Трябва още веднъж да помислим дали по някакъв начин тази промяна няма да бъде атакувана от Конституционния съд. Второто не е толкова важно, но трябва да се има предвид.
От тази гледна точка искаме малко да поговорим и поразсъждаваме върху тези текстове. Вие знаете, че по принцип винаги ни е притеснявало – невъзможността на Министерство на финансите да вземе аргументирано решение по отношение предложенията на Висшия съдебен съвет, а сега и по останалите. Това е една възможност да падне това напрежение, което вече няколко години, доста години ни тормози. Искаме да чуем и вашето становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: От останалите параграфи най-съществен е § 14, който касае промени в чл. 35. Всъщност предложението за нова ал. 6, в която се казва, че “При неотложни непредвидени разходи председателят на Народното събрание може да одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета” дава изненадваща гъвкавост на бюджета на Народното събрание, без да има никаква икономическа логика, а и не е съобразено с резерва, нито с приходоизточника, защото направата на такива промени автоматично означава промяна във всички останали закони. Ние предлагаме, ако може, тази алинея или да отпадне, или да бъде подходящо редактирана, защото трудно схващаме смисъла, а като цяло предложението, целият закон е много чувствителен от гледна точка на тънката линия на конфликт на интереси, която съществува непрекъснато.
Ако позволите, ще се върна към самото начало – към това, което предложи господин Димитров. Малко трудно в самата процедура ще бъде вие да одобрите предложението на парламента, след това да го разглеждате и да го одобрявате – това противоречи на почти всички принципи в областта на публичните финанси. По-скоро, ако трябва да се прави нещо като вътрешна бюджетна комисия, ще трябва да се прави Бюджетна комисия в рамките на парламента, но не вашата, която както каза господин Димитров, е политически орган, а не технически.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Може да не съм чул точно какво е казал господин Дацов, но според мен той не го каза. Ползването на т.нар. чл. 35 означава да има конституционно право председателят на Народното събрание да прави такова изменение в бюджетите. Той няма такова конституционно право. И това също може да бъде атакувано в съответните институции. Затова предлагаме и този параграф да отпадне. (Шум и реплики.)
Член 35 изисква или да ползва преизпълнение на приходи на държавния бюджет, т.е. той влиза във функциите на министъра на финансите и на Министерския съвет, или да преразпределя от един в друг бюджет, т.е. да взема от някой друг бюджет и да го сложи в бюджета на Народното събрание.
РЕПЛИКИ: Става въпрос за собствения бюджет на Народното събрание.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Тук става въпрос за допълнителни разходи.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да ви напомня, че в Конституцията е записано, че сме парламентарна република, а не министерска, но да не наливаме масло в огъня.
НАДЯ АНТОНОВА: Извинявам се, че се налага втори път да взема думата. Интересно беше становището на заместник-министъра на финансите. Без съмнение, ние ще го обсъдим внимателно. Но то е така подробно и обемно, че в момента не мога да взема категорично становище по всичко онова, което засегнахте. Но при всички случаи ще го обмисля.
Това, което искам да кажа, е, че вашето становище е така обширно, защото изхождате от друга гледна точка. Нашите съображения са, че парламентът и неговият бюджет трябва да са толкова самостоятелни, колкото и бюджетът на съдебната власт. Такъв подход сме възприели. Да не се окаже, че съдебната власт е с по-малко самостоятелен бюджет и то свързан с нейната независимост. Знаете колко чувствителна е тази тема. Затова сме се стремили максимално обективно да съвпаднат процедурите и нещата на бюджета на парламента с бюджета на съдебната власт. Затова в този закон се засяга бюджетът на съдебната власт и на Сметната палата – това е подходът, който сме възприели.
НИКОЛА БАБАМОВ: Господа народни представители! Към всичко, което беше казано от председателя и народните представители, искам да допълня някои съществени неща, тъй като изказването на колегите от Министерство на финансите ме навежда на мисълта, че не са имали достатъчно време да осмислят направените предложения. Затова и ние имаме вина, защото, доколкото разбрах, едва вчера са изпратени материалите.
При едно нормално прочитане на законопроекта веднага се разбира следното.
Действащият Закон за устройството на бюджета урежда подробно – изчерпателно или неизчерпателно, самостоятелността на бюджета на съдебната власт. Това, което е направено в това предложение, е нито повече, нито по-малко от това на съдебната власт. Там, където присъства съдебната власт, е добавено и Народното събрание, в т.ч. и за резерва, за който тук стана такъв голям въпрос. Знаем, че в бюджета на съдебната власт резервът е 600 хил. лв. Ако прегледаме абсолютно всички членове, ще видим, че има пълна равнопоставеност между бюджета на съдебната власт и бюджета на Народното събрание. Не даваме предимства в една или друга степен нито на единия, нито на другия.
От друга страна, тези текстове за съдебната власт са подробно разписани, а тук в някои от изказванията се каза, че е излишно същите текстове да се пишат за Народното събрание. Следователно нарушаваме основния принцип на равнопоставеност, така както е записан в чл. 8 от Конституцията. Ние смятаме, че в настоящия етап философията на тази промяна трябва да равнопостави трите власти в техните отношения в процеса на съставянето на бюджета, имайки предвид, че Конституцията възлага на Министерския съвет да състави и да изпълнява бюджета, а на Народното събрание – да го приеме и да приеме отчета му. В това отношение смятам, че ако с колегите заедно прегледаме направените предложения, ако те се съгласят, ще се убедят именно в тези неща, които току що казах.
По отношение на резерва на Народното събрание тук се обоснова, че няма никаква икономическа логика. За каква логика става въпрос? Тук става въпрос за един бюджет, който осигурява функционирането на една дейност, а функционирането на една дейност от типа на Народното събрание, особено при сегашните условия, когато имаме цялостно преструктуриране, пренастройване към изискванията на Европейската комисия и въобще на Европейския съюз, се явяват непрекъснато нови и нови неща. И вие знаете това много добре, защото непрекъснато се пишат писма от страна на парламента да ви се искат нови и нови средства. Затова тук е приета тази логика, записана в бюджета за съдебната власт – да има някакъв резерв, като се има предвид, че председателят ще задели някаква сума от разходите си и за сметка на нея в течение на годината, за да не безпокои непрекъснато изпълнителната власт, той да решава дребни въпроси, които могат и да са много значими. Ще дам пример: в момента тече среща на представители на Пакта за стабилност. Имало е среща на председателите на парламентите на Югоизточна Европа и там е взето решение българският парламент и София да стане център на парламентите, където регионално да започне да функционира тази дейност. За това е поет ангажимент да се осигурят допълнително 2 щатни бройки, да се осигури материална база и други неща. За тази работа от 20-30 хил. лв. ние трябва да пишем писмо до вас, за да искаме пари ли? Подобни неща се явяват непрекъснато, защото дейността е в етап и в процес на развитие. Това сме имали предвид.
Още нещо искам да кажа. Бюджетът на Народното събрание в момента се разглежда само като едно разходно перо. Това е формално така, но в действителност не е така. В бюджета на Народното събрание има приходи от собствена дейност, казано глобално, не на пленарна зала, а по бюджета, в рамките на 4-5 млн. лв. Вие знаете много добре това, защото ни се дава субсидия, която е равна на разходите минус тези приходи и останалата сума ни се дава като субсидия. Тези приходи се реализират от второстепенни разпоредители с кредити, една част от които в момента са одобрени с постановление на Министерския съвет, а други се предлага да се регламентират с този закон. Определянето на второстепенността на тези звена, които реализират тази дейност, трябва да бъде в правомощията и правата на председателя на парламента.
Изказа се аргументът, че много подробно са записани някои техники, свързани със съставянето на бюджета. Тези техники много подробно са записани във финансовите правила в ПОДНС, който по смисъла на българското законодателство е закон. Ние тук сме разписали онези неща, пак повтарям, които са разписани за съдебната власт. Останалите подробности са подготвени за разписване, приемане и обсъждане с промяната на правилника, която ще тръгне веднага след приемането на първо четене на този законопроект.
Във връзка с резерва и във връзка с одобряването на допълнителните бюджетни кредити само да подскажа как би трябвало да се реагира, ако преизпълнението на собствените приходи по бюджета на парламента – има такова преизпълнение, трябва ли председателят да има възможност да използва тези средства, или да няма такова право? Иначе какъв е смисълът от самостоятелността на бюджета? Има 200-300 хил. лв. преизпълнение от дейността на “Държавен вестник”, от Хранителния блок, от другите второстепенни разпоредители с кредити – това се има предвид. Тук не става въпрос за милиони или милиарди резерви, които да се разписват в консолидирания държавен бюджет и после остават в републиканския бюджет. Нещата трябва да се гледат много конкретно и без да се прави аналогия с общата цялост на консолидирания държавен бюджет.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Преди да тръгнем към въпросите, уважаеми колеги, ние трябва да вземем решение за първо четене. Изслушвайки анализа на господин Ананиев, аз реших, че решението трябва да е отхвърляне на този законопроект. Аз изстисквам философията, която остана. Молбата ми към вас е да се концентрираме към този въпрос. В момента навлязохме в типично обсъждане между първо и второ четене. Въпросът е: да, това е необходимо и трябва да го приемем и между първо и второ четене доброжелателно с всички участници ще търсим решение. Вторият вариант е: всичко си го има и не е необходимо да го правим.
Затова казах, че анализирайки това, което каза господин Ананиев, това ми прозвуча така. И естествено, гневът от другата страна, че ние сме Памир в държавата и не може за евродепутатите да молим Министерство на финансите да даде пари. Това е логиката, която се залага в промяната в Конституцията и тези промени, които се предлагат. Ако това е независим бюджет и сме парламентарна република, парламентът може да вземе такива решения. Те не може да са авантюристични, не могат да са необосновани, но той трябва да ги взема, без да иска съгласието на изпълнителната власт. Знаем, че това не може да ражда щастие у изпълнителната власт - никакви илюзии, но това е последната поправка в Конституцията.
Това е въпросът: да, за първо четене, ще го коригираме; или не за първо четене, без да го коригираме.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Уважаеми господин председател, аз ще подкрепя това наше решение, което от дълго време Бюджетната комисия плахо назовава, че Народното събрание трябв ада има собствен бюджет. Струва ми се, че всички резерви, които се изказаха тук, имат основание. Само с едно не съм съгласна: парламентарните групи да ходят да преговарят с председателя на Народното събрание и едва ли не да се договарят за този бюджет. Мисля, че това не е редно.
Що се отнася до това, че председателят на Народното събрание ще носи отговорност, действително това на мен ми харесва много повече, отколкото да се натовари Бюджетната комисия или всички комисии в Народното събрание, защото това де факто е една безотговорност.
Това, че настоящият председател е бил и заместник-председател на Бюджетната комисия, не знам дали в миналото не е бил и председател на тази комисия, за този момент е добре. Но в Народното събрание има сериозни експерти, има експерти към КБФ, които винаги могат да бъдат в помощ на председателя на Народното събрание, ако той е спортист, аграрен юрист или какъвто и да било.
Да не говорим, че и тук, виждайки този законопроект, той е внесен от сериозни хора, на които винаги можем да имаме доверие. Тази комисия винаги е била комисия на експертите и политиката освен в адвокатските услуги, когато има такива предложения, никога не е била пренебрегвана. В този смисъл този закон е един необходим, много навреме приет, аз ще го подкрепя и смятам, че всички в НДСВ ще го подкрепим, защото идеята винаги е била Народното събрание да е на самостоятелен бюджет, а между първо и второ четене и господин Ананиев, и експертът, който чухме и който беше много убедителен, ми се струва, че не бива да излизаме извън рамките на този бюджет и да се правим на много интересни да коментираме дребни детайли. Затова са сроковете – който има някакви предложения, нека ги направи, след което пак ще говорим и обсъждаме.
МАРТИН ДИМТРОВ: Беше повдигнат много важен въпрос от страна на Министерство на финансите, който е коректен, но някак си не му обърнахме толкова внимание. Параграф 14, който изменя чл. 35, ал. 6, казва горе-долу следното нещо:
“§ 14. При неотложни и непредвидени разходи председателят на Народното събрание може да одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета, без да има каквото и да е ограничение.”, т.е. не става дори въпрос за резерва. Председателят може да одобри, каквото реши. Трябва да има някаква форма на взаимен контрол – със сигурност. Ако приемем, че има резерв, поне този разход да бъде ограничен до резерва, допълнително одобрените средства. В противен случай… (реплики.) … съществува опасност цялата държава да бъде изненадана от голям разход – говоря хипотетично. Бюджетната система трябва така да бъде организирана, че да има взаимен контрол. Още повече, както е сегашната ситуация, председателят на Народното събрание е от тройната коалиция, която е избрала и министъра на финансите. Някаква форма на взаимен контрол със сигурност трябва да има. (Шум и реплики.)
НАДЯ АНТОНОВА: Има.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Както всички предполагат, аз ще предложа да прекратим този дебат, защото сме на първо четене и дебатът е особено нездравословен за нашите гости.
Второ, тъй като има промяна в Конституцията и е казано, че Народното събрание има самостоятелен бюджет, за да има такъв, трябва да има закон, за да има закон, трябва да приемем този на първо четене, а за второ четене си давайте предложенията. Затова предлагам д апреминем към гласуване.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако има още желаещи, моля да ги чуем.
СТОЯН ВИТАНОВ: Едно изречение към Мартин Димитров. Мартине, много добре знаеш, че председателят не може да харчи повече от парите, които са предвидени. Става въпрос именно за резерва, ако има такъв. Това се подразбира. Ако толкова искаш, това може да бъде дописано на второ четене. Ясно е, че може да харчи до определен резерв, той не може да изхарчи парите на държавата, да ги харчи извънконтролно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не беше направено предложение, няма да влизам в детайли, но на базата на изказаните предложения, тъй като господин Бабамов едва ли не обоснова, че трябва принципите за бюджета на Народното събрание да бъдат различни от другите общи принципи, се чудя, след като Министерство на финансите и Министерският съвет по никакъв начин не бива да влияе, дали няма да бъде добре това да бъде един отделен закон от Закона за устройството на държавния бюджет. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Не.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Тогава няма как, изпадаме в колизия и противоречие. Вие говорите за абсолютната независимост, а в този закон няма как в общата рамка, изградена на общи принципи - изпълнението е поверено в рамките на Министерския съвет, как да се избегнат тези противоречия. Казвам това като възможност за дискусия – това да бъде оформено в един малък отделен закон.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Предлагам да не започваме такава дискусия.
ЗАМЕСНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Министерство на финансите счита, че този закон е много спешен и трябва да се приеме. Разбира се, ще помолим за съвместна работа между първо и второ четене и на самото второ четене в Комисията, за да уточним текстовете. Предлагам да приемем процедурата на господин Кънев.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Трябва ли да гласуваме процедурата за преминаване към гласуване?
РЕПЛИКИ: Не.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Моля да гласуваме законопроекта на първо четене.
За 13, против и въздържали се няма..
Комисията подкрепя закона на първо четене. Съединението прави силата.
Благодаря ви много. Приятна почивка.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петър Димитров
Стенограф:
Нина Иванова
