П Р О Т О К О Л
№ 26

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 26

На 14 ноември 2007 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (№ 754-01-71, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 11.5.2007 г. и № 702-01-55, внесен от Министерски съвет на 09.11.2007 г.).
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (№ 754-01-2, внесен от Яне Янев на 10.1.2007 г., № 754-01-52, внесен от Евгений Жеков на 21.3.2007 г., № 754-01-84, внесен от Ясен Пенчев и група народни представители. на 15.6.2007 г., № 754-01-142, внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев на 10.10.2007 г. и № 702-01-56, внесен от Министерски съвет на 09.11.2007 г.).

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, по първа точка от предварително обявения дневен ред, а именно Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно заседание, ще проведем съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика.
И двете комисии имат кворум, така че заседанието може да бъде открито.
Преди да започнем по точките от дневния ред, тъй като вчера Комисията по бюджет и финанси разгледа внесения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г., който включва в себе си бюджета на Висшия съдебен съвет, чисто процедурно днес трябва да гласуваме проекта на бюджет на Висшия съдебен съвет, тъй като не можем да внесем и двата законопроекта в пленарната зала.
Затова моля да проведем това гласуване преди да започнем по дневния ред, макар че вчера вече определихме кой е законопроектът, който подкрепяме. От чисто формална гледна точка това трябва да бъде направено.
Моля членовете на Комисията по бюджет и финанси, които подкрепят проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет, да гласуват.
За – 1, против – 10, въздържали се – 1.
Проектът за бюджет, внесен от Висшия съдебен съвет, не се подкрепя.
Госпожо Капон, имате думата за процедура.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз Ви моля да подложите на гласуване да ни бъде раздаден програмния бюджет или Бюджетът с елементи на програмно бюджетиране на Народното събрание, а не само този, който е в рамките на държавния бюджет. Днес се опитах, като народен представител, въпреки пълномощията на картата ми, да получа от счетоводството на парламента всеки един от параметрите какво има включено в него. Такъв проектобюджет съществува, на база на който са направени параметрите. И считам, че е необходимо всички колеги от Бюджетната комисия на Народното събрание да получим по един такъв екземпляр, за да можем и основателно, след като вече имаме собствен бюджет, да разгледаме както приходната част, така и разходната. За мен е важно да знам в приходната част какви са приходите, колко има предвидени от НЦИОМ, съответно и да спазим процедурата за това да има предвидимост за следващите две години за бюджет 2009 и 2010 г., както взехме решението със закон.
Затова Ви моля като председател да Ви натоварим с това да бъде разпоредено да ни се предостави този бюджет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Поемам тази отговорност. Днес вече имах разговор с началника на направлението, което се занимава по този въпрос. Специално за Вас е направено копие. Когато пожелаете, можете да отидете да го ползвате. Който друг от народните представители изяви желание, и на него ще му бъде представен съответния материал. Няма никакъв проблем по този въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин председател, аз мисля, че регулярно на всички трябва да бъде раздаден този препис, а не който си поиска да му се даде този препис.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
АСЕН АГОВ: Да бъде качен на сайта на Народното събрание.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Както се раздават всички други материали. То няма разлика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, господин Шопов, след като имате интерес към това, и на Вас, и на всички останали ще бъде раздаден материалът.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, преминаваме към точките от дневния ред.

По първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Законопроектите са два. Единият законопроект е внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Вторият законопроект е внесен от Министерския съвет.
Предлагам да ги представяме по реда на постъпването им.
Господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане има един-единствен член, а именно чл. 20 се променя по следния начин:
„Данъчната ставка на корпоративния данък е 20 на сто.”
По същество ние предлагаме да се увеличи двойно корпоративният данък –от 10% той да нарасне на 20% Основните ни мотиви за това предложение са следните. В момента корпоративният данък в България е най-нисък в сравнение със страните – членки на Европейския съюз. Мисля, че имаше само още една страна, ако не се лъжа Малта, която ад има този корпоративен данък. В Германия този корпоративен данък е 38%, в Италия, Гърция, Турция този данък е от порядъка на около 30%.
Увеличаването на корпоративния данък, което ние предлагаме, ще стимулира големите фирми да дадат своя солидарен принос в приходната част на бюджета и ще осигури допълнителни бюджетни приходи, които ще могат да бъдат използвани за решаване на тежките социални проблеми в българското общество. Мисля, че това е един сериозен аргумент, върху който си струва двете комисии да поразсъждават.
Пак ви казвам, колеги, не мисля, че германците са по-глупави от нас, за да направят този данък близо четири пъти по-висок, отколкото е в България. И считам, че българският парламент трябва да смени философията на своята политика и да престане да облагодетелства големите фирми за сметка на редовия български данъкоплатец, за сметка на обикновените български граждани.
Същото се отнася, макар че това няма пряко отношение към настоящия законопроект, и за предлаганото въвеждане на плоския данък. Но това е друга тема. Затова искрено се надявам народните представители да подкрепят това предложение в комисията, както се надявам те да го подкрепят и в пленарната зала. След като говорим, че се стремим към европейските стандарти, нека направим и корпоративния данък, тоест данъкът печалба на големите фирми европейски.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кънчев, имате думата да представите втория законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми председатели на комисии в Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание проект на решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Направените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане предложения обхващат промени в няколко основни аспекта. Ще визирам в макроплан генералната част на предложенията и съответните мотиви.
По-важните предложения за промени са следните:
Намаляване на данъка върху дивидента от 7% на 5%.
Авансови вноски, които не се правят за малките предприятия, по-конкретно предприятията с нетни приходи от продажби за предходната година до 100 хил. лв. Също така новоучредените предприятия. Като втора точка, относно авансовите вноски, преизчисляавне на месечната авансова вноска за април. Преизчислението се налага, защото месечните авансови вноски за първото тримесечие се правят на базата на данъчната печалба за годината, преди предходната, вместо на базата на предходната година, както всички останали месечни авансови вноски. Като трета точка относно авансовите вноски – внасяне на четвърта тримесечна авансова вноска в размер, равен на авансовата вноска за третото тримесечие.
Друга промяна относно промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, това е амортизирането за данъчни цели на мобилните телефони с цена над 500 лв. за две години. Също така отмяна на изискването за преустановяване начисляването на данъчни амортизации, когато актив не се използва в дейността за период от три месеца.
Следващото предложение е документирането за данъчни цели на обложените с данък представителни разходи и разходи, свързани с експлоатация на превозни средства. По-конкретно тук визираме гориво, ремонт и други, ползвани за управленска дейност, като това да бъде възможно само с представянето на касова бележка. Не е необходимо издаването на пътен лист в случаите, когато разходите, свързани с експлоатацията на превозните средства, конкретно за гориво, ремонт и други, са ползвани за управленска дейност и са обложени с данък върху разходите.
Следващото предложение е признаване за данъчни цели на бракуваните дълготрайни активи в момента на бракуването, вместо то да се разсрочва във времето под формата на амортизации и на несъществуващ актив.
Следващото предложение е данъчно третиране на съдружник в съвместно контролирано предприятие или в консорциум. Също така данъчно третиране при разпределяне на дивиденти от инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал, данъчно третиране на преобразуване на еднолично дружество с ограничена отговорност в едноличен търговец.
Режим на слаба капитализация да не се прилага по отношение на заеми, за които са предоставени гаранции от свързани лица – предприятие майка и други.
Лихви, зад които стои разпределяне на дивиденти, представляващи скрито разпределение на печалба.
Също така на вашето внимание предлагаме и предложения за промени, свързани със специфичното счетоводно третиране на определени операции, съгласно Международните счетоводни стандарти.
Специфично данъчно третиране на активи и пасиви на дружества, участващи в преобразуване, породено от специфични изисквания на счетоводното законодателство и нормативните актове на Европейския съюз.
Основно предлагаме също така промяна на данъчната основа за облагане на хазартната дейност от тото, лото, лотарии и залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития. Предложението е при определяне на данъчната основа да се приспадат изплатените печалби за съответните игри. Данъчната ставка за лотариите се изравнява в случая със ставките за тото, лото и прилагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития.
Предлагаме на вашето внимание и промени в данъчните облекчения, представляващи държавни помощи, наложени от задължението на Република България като държава членка да отрази действащи от 1 януари 2007 г. нови европейски правила за държавни помощи, които обсъдихме във вчерашния ден и пред Комисията по европейски въпроси и бяха приети.
Комплектът документи е съгласуван по реда на устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като получените становища са отразени, съгласно приложената справка.
Ако желаете, господин Овчаров, мога да изнеса и мотивите за предложенията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Може би по-добре да чуем въпросите.
АСЕН АГОВ: Нека да чуем и мотивите. Трябва да знаем мотивите, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, господин Агов.
Моля да представите и мотивите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Представям на вашето внимание и мотивите, изразени от Министерството на финансите, относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Направените в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане предложения обхващат изменения в няколко основни аспекта:
Относно данъка върху дивидента, коментарът, направен от страна на Министерството на финансите, е, че намаляването на данъка върху дивидента от 7 на 5 на сто е в съответствие с провежданата през последните години политика на намаляване на преките данъци. Намаляването на данъка върху дивидента ще доведе до увеличаване на възвръщаемостта от направените инвестиции, което от своя страна ще насърчи инвестирането в икономиката.
Авансови вноски.
Законопроектът предвижда малките предприятия (предприятията с нетни приходи от продажби за предходната година до 100 хил. лв.) да не правят авансови вноски. Тези предприятия ще внасят корпоративния си данък еднократно до 31 март следващата година. Очаква се облекчението да бъде приложено от значителен брой малки предприятия – около 146 000, включително еднолични търговци. Невнасянето на авансови вноски ще доведе до намаляване на попълваните платежни нареждания от малките предприятията с около 1350 хил. бр. и до намаляване на плащаните от тях банкови такси при превеждането на суми към бюджета. Промяната ще доведе както до облекчаване на данъкоплатците (икономия на средства и време), така и до облекчаване администрирането на данъка от Националната агенция за приходите.
Освобождаване от внасяне на авансови вноски се предвижда и за новоучредените предприятия. Тези предприятия в момента внасят тримесечни авансови вноски за годината на учредяване. Тримесечното авансово облагане води до изчисляване няколко пъти в годината на данъчен финансов резултат, което създава трудности за тези предприятия в сравнение с другите, които се облагат с месечни авансови вноски на базата на печалбата от предходните години. Обикновено в годината на учредяване предприятията не реализират значителни по размер печалби, поради което новоучредените предприятия не реализират големи постъпления от авансови вноски през същата година.
В законопроекта е предвидено преизчисляване на месечната авансова вноска за април. Съгласно действащия ЗКПО за първото тримесечие предприятията правят месечни авансови вноски на базата на печалбата за годината преди предходната, защото през първото тримесечие на годината печалбата за предходната година още не е определена. Целта на преизчислението на месечната авансова вноска за април е да се получи по-справедливо определяне на авансовите вноски за годината, като те бъдат определени на базата на печалбата от предходната година. Във връзка с това предприятията, при които е налице увеличение на печалбата за предходната година спрямо печалбата за годината преди предходната, ще довнесат през април определена сума, защото техните авансови вноски за първото тримесечие са били по-ниски от тези, които биха били платили, ако авансовите вноски се изчисляваха на базата на печалбата за предходната година. Предприятията, при които печалбата за предходната година намалява спрямо печалбата за годината преди предходната, ще определят сума, с която ще намалят месечната си авансова вноска за април, защото през първото тримесечие са плащали повече, отколкото биха плащали, ако авансовите вноски се изчисляваха на базата на печалбата за предходната година.
Предлага се внасянето на четвърта тримесечна авансова вноска от предприятията, внасящи тримесечни авансови вноски (предприятията на загуба), в размер, равен на третата тримесечна авансова вноска. Тези предприятия ще правят вноска и за последното тримесечие, което ще ги постави в равностойно положение с предприятията, правещи месечни авансови вноски. Предприятията няма да изчисляват печалба за четвъртото тримесечие, защото четвъртата тримесечна авансова вноска ще е равна на третата. Ако все пак печалбата за последното тримесечие спадне спрямо тази за третото тримесечие, предприятието ще има право да намали авансовата си вноска за четвъртото тримесечие чрез подаване на декларация.
Промените в определянето на авансовите вноски ще доведат до по-коректно определяне на авансовите вноски за годината, като внесените авансови вноски ще се доближат до дължимия годишен корпоративен данък, каквато е целта на авансовите вноски.
Мобилни телефони.
Законопроектът предвижда мобилните телефони, които са заведени като дълготрайни активи (с цена над 500 лв.) да се амортизират за данъчни цели за две години. Предложението за промяна е направено с цел срокът за амортизация за данъчни цели да съответства на реалния срок на ползване на посочените телефони.
Отмяна на изискването за преустановяване начисляването на данъчни амортизации, когато актив не се използва в дейността за период 3 месеца.
Съгласно изискванията на действащия ЗКПО, когато един актив не се използва за период 3 месеца, за него трябва да се преустанови начисляването на данъчни амортизации. Предложението е това изискване да отпадне. Следва да се има предвид, че съгласно изискванията на Международните счетоводни стандарти, независимо от обстоятелството, че един актив не се използва временно, за него не се преустановява начисляването на амортизация. Причината е, че дори активът да не се използва, той губи във времето част от стойността си (морално остарява и т.н.) и не е обосновано да се спира амортизирането, което отчита тази загуба на стойност. От практическа гледна точка за Националната агенция за приходите трудно ще бъде да установи дали един актив не е ползван през период от 3 месеца. Биха възникнали спорове относно това, дали активът е ползван или не. Следва да се има предвид, че основната част от случаите, при които се преустановява ползването на активи, са тези, при които предприятието преценява, че активите ще бъдат продадени. Тези случаи не са засегнати от промяната, защото и в действащия закон за посочените активи се преустановява начисляването на счетоводни и данъчни амортизации.
Документиране за данъчни цели на определени разходи само с касова бележка и неиздаване на пътен лист.
Действащият ЗКПО не признава определени разходи, като прилага една от следните две данъчни техники: увеличаване на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат или облагане на разхода с данък в размер 10 на сто. Предложението за промяна се изразява в облекчаване документирането на тези непризнати разходи. Предвижда се документирането на обложените с данък представителни разходи и разходи, свързани с експлоатация на превозни средства (гориво, ремонт и др.), ползвани за управленска дейност, да е възможно да става само с касова бележка. Следва да се има предвид, че това облекчение касае само разходи, които са обложени с данък (непризнати за данъчни цели). Доста често при представителните разходи (вечери и др.) издаването на фактура затруднява ненужно документирането на тези разходи, които за данъчни цели не са признати. Съгласно действащия ЗКПО, ако за определен разход липсва какъвто и да е документ, този разход е непризнат за данъчни цели и с него се преобразува счетоводният финансов резултат, т.е. данъчното третиране в случая не е по-неблагоприятно, отколкото е третирането на разхода, който се облага с данък.
Същите мотиви могат да се посочат и за предложението за промяна, свързано с неиздаване на пътен лист в определени случаи. Предложението за промяна се изразява в допускане неиздаване на пътен лист в случаите, когато разходите, свързани с експлоатацията на превозните средства (гориво, ремонт и др.), ползвани за управленска дейност, са обложени с данък върху разходите. Тези разходи не са признати за данъчни цели и аналогично на изложеното се предлага да се облекчи документирането им.
Признаване за данъчни цели на бракуваните дълготрайни активи в момента на бракуването.
Съгласно действащия ЗКПО при бракуване на дълготраен материален актив той не се отписва от данъчния амортизационен план, независимо от това, че е отписан счетоводно и активът продължава да се амортизира за данъчни цели. Следователно признаването за данъчни цели става разсрочено във времето. Предложението за промяна се изразява в признаване за данъчни цели на стойността на бракувания актив в момента на бракуването, както е за счетоводни цели. След бракуването от актива няма да се очакват някакви икономически изгоди, той няма да се ползва в дейността, поради което не е необходимо за данъчни цели да продължава да се амортизира, защото срещу тези амортизации няма да са налице облагаеми приходи за данъчни цели. Следва да се има предвид, че в определени случаи бракуването се извършва съгласно изискване на нормативен акт, в които случаи се получава така, че, от една страна, държавата задължава предприятието да бракува актива, а от друга – не признава разхода за данъчни цели веднага, а го разсрочва във времето, което не е справедливо.
Данъчно третиране на съдружник в съвместно контролирано предприятие (консорциум).
Съгласно действащото счетоводно законодателство в случаите на извършване на съвместна дейност чрез консорциум, когато участникът в консорциума прилага препоръчителния метода за осчетоводяване на участието си (метод на пропорционална консолидация), той трябва да отчете при себе си тази част от печалбата/загубата, която съответства на участието му в консорциума. Предложението за промяна се изразява в непризнаване за данъчни цели на тази част от печалбата/загубата, защото цялата печалба/загуба на консорциума е обложена/призната за данъчни цели. Ако промяната не се направи, една и съща печалба ще се обложи два пъти или загуба ще се признае два пъти. Голяма е вероятността липсата на данъчно третиране в момента да води до нарушаване на счетоводното законодателство от страна на дружествата, за да не се стига до двукратно облагане на печалбите.
Данъчно третиране при разпределяне на дивиденти от инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал.
В действащия ЗКПО липсва данъчно третиране на един от допустимите (в определени случаи) съгласно счетоводното законодателство метод за отчитане на инвестициите (метода на собствения капитал), поради което в законопроекта е направено предложение за отстраняване на този пропуск. Предложението в законопроекта се изразява в уреждане на специфично данъчно третиране при отчитане на инвестиции по метода на собствения капитал, така че данъчната тежест да бъде еднаква при различните методи за отчитане на инвестициите. По този начин се спазва провежданата политика през последните години на неутралност на данъчното законодателство спрямо различните счетоводни методи за отчитане. Ако промяната не се направи, предприятията, прилагащи метода на собствения капитал, ще бъдат в неблагоприятно положение спрямо останалите предприятия, което най-вероятно ще доведе до нарушаване на счетоводното законодателство от тези предприятия.
Данъчно третиране на преобразуване от еднолично търговско дружество в едноличен търговец.
В законопроекта се предлага да се уреди данъчно третиране при преобразуване от еднолично търговско дружество в едноличен търговец, което е допустимо съгласно чл. 265 от Търговския закон. В действащия ЗКПО липсва данъчно третиране на това преобразуване, поради което в определени ситуации може да се получи изгода, а в други – загуба, за предприятието, което се преобразува, съответно за бюджета. Същността на това преобразуване се доближава до преобразуването чрез промяна на правната форма, поради което и данъчното им третиране не се различава съществено.
Преобразуване на дружества.
В законопроекта са отразени някои специфични третирания за данъчни цели на определени активи и пасиви на дружества, участващи в преобразуване, породени от специфични изисквания на счетоводното законодателство и нормативните актове на Европейския съюз. Предложенията за промяна са в съответствие с изискванията на Европейския съюз и внасят яснота в данъчното третиране на посочените активи и пасиви.
Данък върху хазартната дейност.
В законопроекта се предлага промяна на данъчната основа за облагане на хазартната дейност от тото, лото, лотарии и залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития. Предложението е при определяне на данъчната основа да се приспадат изплатените печалби за съответните игри. Определената по този начин данъчна основа ще се доближава до реализирания финансов резултат от организаторите на хазартна дейност, което ще доведе до по-справедливо данъчно облагане. Следва да се отчете и бързото развитие на интернет залаганията. Данъчната ставка за лотариите се изравнява със ставката за тото, лото и залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития.
Данъчно облекчение, предоставено на предприятия по реда на отменения чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции (§ 26 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане).
В законопроекта се предвижда отмяна на данъчното облекчение, предоставено на предприятия по реда на отменения чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции, като предложението е промяната да влезе влиза в сила от 1 януари 2007 г.
В резултат на изпълнението на нотификационната процедура, както и на проведените срещи и размяната на официална кореспонденция с Европейската комисия експертите на комисията оцениха, че данъчната мярка по § 26 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане се счита за дискриминационна, тъй като е достъпна само за предприятия инвеститори, установени в България преди 2007 г., за които са били налице условията на Закона за чуждестранните инвестиции. Поради това към настоящия момент от тази мярка не могат да се възползват новите инвеститори. Това обстоятелство нарушава правилата на конкуренцията и е дискриминация по отношение на останалите предприятия инвеститори. Становището на експертите на Европейската комисия е, че продължаването на данъчното облекчение през 2007 г. е в нарушение на поетите ангажименти от българската държава в хода на преговорния процес и представлява заобикаляне на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на европейските правила за конкуренция.
Това са мотивите, които ви представих.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Добър ден на всички!
Аз исках да попитам уважаемите представители на Министерството на финансите, те споменаха, че намаляването на данъка върху хазарта се дължи на това, че той отдавна не е актуализиран, да ни припомнят не беше ли той гласуван миналата година от тази комисия? Миналата година беше определен, така че този аргумент не може да е валиден.
Другото, което е ясно, е, че съгласно Европейската директива за ДДС, не може да има ДДС върху хазарта. При това положение, че тези хора не плащат ДДС, защо да не плащат пълния размер на корпоративния данък, който въведохме миналата година? Тоест, какво се е променило от миналата година, когато в тази комисия същите тези колеги гласувахме тези разпоредби, сега да искате на практика наполовина да им падне данъка? Това ви е предложението. Не виждам нещо толкова да се е променило от миналата година. Може би вие ще кажете, че е станало нещо, но на мен това не ми е ясно и ще се радвам да го обясните.
Вторият ми въпрос касае данъка върху дивидентите. Ако бъде отменен този данък, загубата за бюджета ще е малка и ще доведе до значително освобождаване, облекчаване и опростяване на данъчната среда. То е свързано и с други закони. Веднага данъкът върху едноличните търговци може да стане 10%, вместо 15% и да се изравни третирането с ООД. Така че, защо да не отпадне данъкът върху дивидента? Така и така остават пет процента. Това допълнително ще доведе до стимули да се инвестира в България и до по-добра инвестиционна среда.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христов има молба ако има някакви въпроси по неговия законопроект, да му бъдат зададени, тъй като той има участие в друга комисия.
Има ли някой, който иска да пита нещо народния представител Минчо Христов?
МАРИЯ КАПОН: Законопроектът стимулира дейността с офшорни фирми, при положение, че имаме 20% данък. Така че при нашата реалност това е истината.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека чуем становището на Министерството на финансите по този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми народни представители, относно предложението на господин Минчо Христов и госпожа Стела Банкова данъчната ставка да се увеличи от 10 на 20%, становището на Министерството на финансите е, че не подкрепяме направеното предложение.
Предложението за промяна е в противоречие с провежданата данъчна политика през последните години за намаляване на преките данъци. Увеличаването на данъчната ставка ще доведе и до негативен сигнал за бизнеса, относно предвидимостта на данъчната политика. Следва да се има предвид, но не и като категорично основание, че проектът за Бюджет 2008 е изготвен при ставка на корпоративния данък от 10%.
Това е становището на министерството.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да задават въпроси? – Не виждам.
Господин Христов, имате ли да добавите нещо?
МИНЧО ХРИСТОВ: Понеже бях обвинен...
МАРИЯ КАПОН: Това беше моя забележка. Не съм Ви обвинявала.
МИНЧО ХРИСТОВ: Понеже беше намекнато, че с моето предложение ще стимулираме офшорните фирми, аз бих запитал съвсем риторично защо политиката на една Германия, аз в началото на моето изказване поставих този въпрос, защо в Германия този данък е близо 4 пъти по-висок от българския? Германия стимулира ли офшорните фирми, госпожо Капон? Просто не виждам логиката.
И мисля, че философията трябва да бъде променена. Трябва да бъдат налагани достатъчно високи данъци на бизнеса. Ние бяхме свидетели преди малко, че се предлага двойно намаление на данъка върху хазарта. Философията е сбъркана, уважаеми колеги. Ние трябва да защитаваме най-вече интересите на гражданите и по-малко интересите на няколко големи фирми.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Христов.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Няколко забележки и може би частично въпроси относно законопроекта по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Първата ми забележка е, че е добре да се слушаме всяка година като премахваме едни текстове или слагаме текстове, защото в очите на всички счетоводители в страната и финансисти, изглеждаме смешни. Давам ви примера за няколко от промените, които сме направили предходната година, или за които някои от нас не бяха съгласни, примерно аз и колегата ми Мартин Димитров, а сега тази промяна виждаме, че се връща отново в текста. Примерно, в § 7 на база на липсите на стоки да може от тях в размер на 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажбата на съответния търговски обект, тоест при кражби, да бъдат осчетоводявани. Миналата година ние държахме този текст да бъде включен. Така или иначе министерството изкара поне десет аргумента, поради които това не трябва да се случва.
Давам още един такъв пример – решението на нашата комисия в рамките на годината Министерството на финансите, заедно с институциите да преразгледа таблицата за амортизация. И това решение всички ние тук го взехме заедно – за амортизационната таблица. Дали едни кабели, които в модерните години, не могат да имат 25 години амортизационен период, трябва да останат така или не? Беше ни обяснено, тук има даже колеги, които си спомнят решението и приветстваха това решение, че това е една сложна таблица, която изисква много работа и никой досега не е имал волята, и най-после ние, когато вземем решение, че това ще се случи, ние ще сме свидетели на нова таблица, която да е подготвена разбира се с експерти.
Виждам, че това с този закон към днешна дата не се е случило. Напротив, връщаме се съвсем към старата песен.
Да не говорим за телефоните. На 500 лв. телефон – две години. Хубаво е някой да обясни какъв вид е телефонът и трябва ли във фирмите да купуват телефони по 350 лв., така че набързо да ги амортизират. Това не е нормален амортизационен период – 2 години за телефон в една динамична и модерна фирма.
Между другото, искам да кажа, че независимо че дивидентът пада от 7 на 5, това е една стъпка в добра посока. Разбира се и аз съм за това дивидентът да е нула, но при възможност, че това в момента е договорено от коалицията, смятам, че трябва да отчетем, че е добра посоката за намалението на дивидента.
Що се отнася до данъка за хазарта, предложението за увеличение на данъка за хазарта, колегите, които бяха на заседанието на Бюджетната комисия с председател господин Димитров, поради невъзможност да се вземе решение, решението трябваше да се вземе от министър-председателя. Вносител на поправката бях аз самата за това данъкът да е толкова, колкото корпоративния, и да не се дава възможност при положение, че искаме да се борим с прането на пари, с организираната престъпност, хазартът да е изключително под контрол. Уважаваме бизнеса като бизнес, но в същото време всички знаем, че това е най-лесният механизъм за пране на пари. И при положение, че в Закона за хазарта всички сервизирани дейности вече не са лицензирани – за ротативки, това се случва от нормални фирми, има предпоставки да има максимална възможност за пране на пари. А прането на пари означава стимулиране на тероризъм, стимулиране на наркотрафик и т.н., трафик на хора.
Тоест, трябва да имаме ясните аргументи каква е причината днес да сме свидетели на приоритетно разглеждане на хазарта, след като имаше консенсус както на ниво правителство, така и на ниво бюджетна комисия за данъците върху хазарта. Какво се промени от миналата година досега? Какви са разчетите? Аз си спомням разговора с господин Кадиев, когато той не можеше да ми каже нито колко машини има в страната, нито колко точно ролетки, нито колко оборот правят те, нито имаха графика, нито имаха в министерството какъвто и да е анализ за това какъв е секторът и какво се свършва в него.
Не приемам подходът за това наградите да се приспадат. Давам примера на големите „сделки”, които се случваха в Европа, за това, че имаш една игрална зала (искам да го онагледя с примери), това е така наречения Савойски скандал, в която ротативките са така направени, че на всяко десето минаване печелиш един милион. Това е начин на измама и на узаконяване на средства. В момента, в който този милион, не стига, че е предварително взета взятка, за да влезнеш в тази зала, и да изпереш едни пари, а се оказва, че този милион и го приспадаш от печалбата, за какво става въпрос? Защото това са случайните награди.
Препоръчвам на Министерството на финансите и смятам, че наша роля е там да има истинска експертиза, не само в Комисията по хазарта, на хора, които разбират, защото това е наука, която наблюдава хазарта в света.
И пак казвам, искам да го повторя много отговорно, че става въпрос за сигурност на България. Темата хазарт е тема за сигурността. Затова за мен категорично трябва да има политическо решение. Аз съм много щастлива от думите на господин Цонев, които чух по Канал 1, че се води дебат в коалицията за това какъв трябва да бъде данъкът, със сигурност има достатъчно компетентни експерти, които могат да направят тази оценка и да се стигне до друго решение между първо и второ четене, извън това, което ще предложи опозицията.
Що се отнася до разходите за инвестиционен имот, когато земята се трансформира в инвестиционен имот, непризнати за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на инвестиционния имот. Каква е причината и толкова ли са големи таксите, когато инвестира дадена фирма, за да може да си направи един имот, купува една земеделска земя с цел да може в рамките на следващите три години да направи халетата си там – нещо, което се случи в последните години на средния бизнес почти на всички, започва да инвестира както в инфраструктурата на имота, така и в прехвърлянето на земята, и да я вкарва реално в регулация, там има изключително много такси в момента и те стават все по-големи. Когато този имот не е използван от фирмата за друга цел, извън собствена инвестиционна цел, тоест не е имот, който ще бъде препродаван по нов начин, защото тогава реално в този момент човекът си осчетоводява таксите, преподава имота, и ги отписва. А когато остава във фирмата и е земята, на която ще се строи халето, считам за съвсем нормално разходите по преобразуването на земята да бъдат разходи за фирмата, а не да се чака след 30 години, като продаде халето или фалира, или – дай Боже – синовете му решат да правят нещо, тогава чак да осчетоводява този разход. Не смятам това за резонно. Затова въпросът ми е това резонно ли е?
Има изключително много неща, които със сигурност между първо и второ четене ще обсъждаме детайлно, но за мен като цяло промяната всяка година на данъчните закони по този начин, който самата аз виждам в последните три последователни години, създава сътресение в бизнеса, в подготовката му за следващата година. Едно е да промениш ставките, друго е да промениш принципите ежегодно. Поради тази причина считам, че трябва да внимаваме с постоянната промяна. Тъкмо свикнаха хората с един закон и сега отново променяме ситуацията.
Затова, господин председател, смятам, че между първо и второ четене трябва много сериозно да разгледаме всяка една от точките и да видим кое е наистина необходимо да се направи, каква е обосновката и дали има тази необходимост веднага. Защото личното ми убеждение е, че най-после трябва да има един мораториум върху законите в рамките на 2-3 години, така че да не побъркваме хората, които плащат данъци и които са решили да живеят и да произвеждат в тази държава.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Кънчев, имате думата да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми народни представители, относно въпросите на господин Мартин Димитров за промените в данъка върху хазарта, искам да изразя становището си.
В моя ресор е държавната парично-предметна лотария. В случая не става въпрос за защитаване на частни корпоративни интереси. Искам да ви представя само справки на лотарията и на спортния тотализатор за тяхното състояние и относно възможните хипотези за тяхното развитие.
Съгласно чл. 230 от Закона за корпоративното подоходно облагане постъпленията от организираните от държавната парично-предмета лотария игри се облагат с окончателен данък в размер в момента 12% върху номинала на залога, посочен в билетите. Докато за тото и лото игри по чл. 223, залогът е десет на сто върху направените залози. Тук имаме разлика от 2%.
Съществуващият дуалистичен режим на облагане на двата хазартни оператора всъщност поставя в по-неблагоприятно положение парично-предметната лотария.
Също така ви представям, как се разпределят, съгласно устройствения правилник на държавната парично-предметна лотария, постъпленията от хазартни игри. Те се разпределят както следва: не по-малко от 50 на сто са за изплащане на участниците в хазартните игри, 11 на сто за подпомагане на здравеопазването, образованието, културата и социалното дело, до 3 на сто за фонд „Лотариен риск”, 12 на сто съвсем логично се дават като търговска отстъпка, 12 на сто остават за издръжка на държавната парично-предметна лотария, и 12 на сто окончателен данък по ЗКПО.
Действащият в момента метод на данъчно облагане смятам, че не е съобразен с реалната пазарна среда, тъй като това данъчно облагане се извършва върху общия размер на постъпленията от продажба на лотарийни билети. И, разбира се, Държавната лотария не може да оперира с 50 на сто от постъпленията, предвид на това, че те се изплащат под формата на печалби на участниците в игрите.
Размерът на печалбите е нормативно установен и практически се изплащат от Държавната лотария непосредствено след провеждането на тиражите. Така държавната лотария е принудена да начислява данък в размер 12 на сто върху суми, които реално не постъпват в приход на предприятието. Ставката от 12 на сто на алтернативния данък, с който се облагат постъпленията от лотарийни игри, е въведен със закон в момент, когато единната ставка на корпоративния данък е била приблизително 34 на сто.
Тъй като с корпоративен данък се облага печалбата на съответния търговец, то с алтернативния данък се облага общият размер на приходите на хазартния оператор и съответно размерът на алтернативния данък е по-нисък.
Във връзка с изложеното по-горе от изключително значение за дейността на държавната лотария е промяна на данъчната основа. Аз лично смятам, че тази промяна е задължителна за освобождаването на средства за материалната издръжка на Държавната парично-предметна лотария, тъй като в момента не са достатъчно средства дори за закупуването на сграда, в която да бъде разположена централната сграда на лотарията, да не говорим за някакви възможни инвестиции.
От гледна точка на състоянието на парично-предметната лотария, тези 2% с това намаляване на облагането, е доведат до възможността за стабилизиране, а дори смятам, че има опасност към 2009 г. парично-предметната лотария отново да премине на загуба, разбира се и да престане нейното съществуване.
Относно хипотезите за Българския спортен тотализатор, ще приведа някои цифри като постъпления в годините. Разбира се, за мен възприемането на хазарта като мръсна дума или като понятие, или като дейност, обвързана с някаква престъпна среда, аз не мога да го осъзная в тази посока хазарта като дейност, тъй като той функционира в една свободна пазарна среда, среда, която всъщност не е в противовес с изискванията на Европейския съюз. Но текущото финансово състояние на Българския спортен тотализатор не позволява отделяне на средства за инвестиции в ново оборудване, както разбира се и изграждането на информационна система и развитие на дистрибуторската мрежа.
За деветмесечието на 2007 г. приходите на Българския спортен тотализатор възлизат на 71 млн. 794 хил. лв. Очакваните постъпления към края на финансовата година ще бъдат 90-95 млн. лв. Това ниво е съизмеримо с нивата от 2005-2006 г., като практическите данъчни задължения на предприятието са константна величина и са между 7 и 8 млн. лв. годишно. Дори през последната година след увеличението на данъчната ставка от 8 на 10% те запазват нивата си, което се дължи на постепенното свиване на приходите. Остарялото оборудване, материално-техническата издръжка предопределят и една висока неефективност при събиране и обработка на информацията от тото игрите.
Предприятието не може да посрещне високите разходи по издръжката на мрежата от 1500 пункта за събиране на залози и над 1600 служители. Средната заплата в нивото на Спортния тотализатор, уважаеми народни представители и в системата е 320 лв., което е под средните нива за страната. Спортният тотализатор не разполага и с механизми за влияние върху нивото на приходите от своята дейност, тъй като постъпленията варират единствено в зависимост от случайните натрупвания на джакпот. Така реализираните приходи от Спортния тотализатор са много ниски в сравнение с националните лотарийни или тото кампании на страни – членки на Европейския съюз.
Парадоксът е, че Македония получава почти същото ниво на приходи, както и България от тото игрите, а мащабите на една Словакия са дори по-големи на ниво около 200 млн. евро. Да не говорим, че мащабите от държавните лото игри са повече.
А относно ДДС, господин Димитров, знаете, че то не се плаща и за банковите услуги. Хазартната дейност се възприема като услуга.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще бъда малко по-груба, което не ми е в стила. Дали не се опитвате да ни пързаляте (ще използвам терминът на госпожа Шулева от вчера) за това, че заради държавното тото правим тези промени? Дайте да говорим за всички други, които минават в тези промени? Какво става с Интернет залагания? Какво се случва с Еврофутбол?
Чакайте малко! Казахте Държавна лотария – от държавата влиза в държавата. Извинявайте, ако ще чакаме на Държавната лотария, за да ни оправи здравеопазването, е меко казано несериозно. И понеже си говорим за държавна лотария, да я приватизираме, като е неизгодно по този начин, но да се плащат тези данъци такива, каквито трябва да са. Не мога да приема, че заради Българския спортен тотализатор и заради лотарията, под техен претекст се прикрива желанието, корпоративният интерес да бъдат променени тези данъци.
И Ви моля за коректност в това отношение, защото излиза, че ние искаме да спасим някаква сграда някъде в страната, едва ли не и хора, които работят на заплата. Аз съм сигурна, че при приватизацията на Държавната лотария, няма никакъв проблем тези хора, първо, да бъдат намалени като администрация, и след това един добър инвеститор да инвестира, ако е толкова важно да имаме лотария. Но това ли е приоритетът ни? И каква е причината за намалението на данъка?
Мен ако ме питате – двата данъка да са 12%. Това, че има разлика между 10 и 12, казвам го поради липса на каквито и да е справки, на какъвто и да е анализ от Министерството на финансите, колегите помнят моето изказване от миналата година, просто гледайки в тавана, дадохме това предложение. Поради причината, че никой не може да даде ясен анализ. Защото се оказва, че секторът не се следи така, както се очаква.
И последната ми реплика. В цял свят, във всички комисии по борба с корупцията, по борба с организираната престъпност, борбата с тероризма основна графа е хазартът. Това е легален бизнес, но аз лично ще ви предам всичките документи от Комисията по антитероризъм на Европейския парламент, за да видите отношението към хазарта и начинът на контрол на хазарта.
Съгласна съм, може би Българският тотализатор не е този, който аз визирам. Но всичко останало е част от наблюдението, което трябва да осигурим за сигурността на страната. И апропо, Министерството на финансите е част от сигурността на България.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Към уважаемите представители на Министерството на финансите – споменахте Държавната парично-предметна лотария. Аз ви препоръчвам да видите една стенограма на мое питане, отправено към министър Орешарски. Тъй като до известна степен, уважаеми господин заместник-министър, се опасявам, че въведохте в заблуждение тази комисия.
Тъй като бях прегледал всички доклади на Държавната парично-предметна лотария подробно, зададох следния въпрос към министър Орешарски – Защо не се плаща данък върху всички отпечатани билите, макар и те да не са продадени? Той ми каза: Ама, как, господин Димитров, внася се данък само върху тези, които са продадени. А вие преди малко казахте нещо доста по-различно. Така че ви препоръчвам да видите тази стенограма. Едно такова заблуждение не е коректно от Ваша страна да бъде внасяно в тази зала.
За разлика от госпожа Капон, която имаше доста емоционално изказване, за мен въпросът стои по малко по-различен начин. Разбира се, аз съм съгласен с нея, но въпросът стои по следния начин. Миналата година на Вашето място беше господин Кадиев, на мястото на господин Овчаров беше господин Петър Димитров. Обсъдихме този въпрос и приехме едни данъчни ставки. Оттогава единствената промяна сте вие двамата. (Оживление) Не влагам никакви лични моменти, просто правя констатация.
И приехме дадени разпоредби. Разликата с госпожа Капон е следната. Ако намаляваме някой данък, защо не отменим данъка върху дивидента, да насърчим инвестициите в България, вместо това намаление върху хазарта? На мен това ми е въпросът. Знаете, че в живота може алтернативно да бъде направено едно нещо или друго нещо. Не е ли по-умното да насърчим развитието на българската икономика, нарастването на заплатите, хората да живеят по-добре в България? Не е ли по-умно да премахнем данъка върху дивидентите? Или пък да се приеме по-голямо намаление на осигурителната тежест? Аз това Ви питам. Това е моят въпрос и моят поглед.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има думата господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз също искам да задам един въпрос, господин председател, към Министерството на финансите по повод на този законопроект и още един. Ще ги събера, защото в края на краищата всяка мярка има определена цел и аз искам да разбера каква е била философията на Министерството на финансите.
Когато говорим за данъка върху хазарта, на практика ние казваме, че това ще е данък върху печалбата. Не е съвсем точно, не се хващайте за думата, осъзнавам, че не е съвсем точно, но това е някакъв вид данък върху печалбата. Когато говорим обаче за данъка на физическите лица, ние казваме, че ще плащат данък оборот. Защото махайки необлагаемия минимум, те ще плащат данък върху всички пари, които получават. Тоест, това е техният оборот. Защо Министерството на финансите иска хазартът да плаща печалба, а гражданите да плащат оборот?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук вече навлизаме в зоната на откривателството в данъчната политика.
НЕНО ДИМОВ: Добре, на база всички доходи за едното...
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Оборотът означава влизане и излизане. Ние говорим за доходи.
НЕНО ДИМОВ: Нека да кажем така – върху всички пари, които получават едните и само върху част от парите, които получават другите.
Разбирате много добре идеята. Нека да ми признаят за разход сметката за ток, господин Овчаров. Вие знаете, че сметките за ток са високи.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кънчев, аз също ще помоля за малко повече информация по въпросите на хазарта, тъй като на мен също няколко неща не са ми ясни.
Разбирам, че вие правите това предложение от гледна точка на уеднаквяване на данъчната основа. И второ, от гледна точка на създаване на по-добри икономически условия за фирмите, които функционират на този пазар, тъй като те в някои от случаите изпадат в тежко финансово състояние. Въпросът ми е има ли през последната една година фалирала фирма, която се занимава с хазарт, поради влошеното си финансово състояние?
Вторият ми въпрос. Вие казахте, че когато е въведена тази форма на облагане върху приходите, тогава корпоративното подоходно облагане е било 34% и тогава тези 10 или 12% данък върху приходите, ако извадим съответно и ДДС, са горе-долу сравними с този данък, който е бил някога върху всички фирми. И тъй като Вие казвате сега, че корпоративният данък е намален, дайте да намалим и този, все пак какво ще се случи тук с ДДС? То ще се брои ли някъде?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма ДДС.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Знам, че няма. Нали ние тогава сме го компенсирали по някакъв начин. Сега по какъв начин го компенсираме?
Предлагам да обмислим малко по-внимателно този въпрос. Аз за себе си, като че ли нямам още лична убеденост, че трябва да приемем тези промени, които предлагате. Нямам необходимите аргументи за това. Затова Ви моля да отговорите на тези въпроси. Най-вероятно ще трябва да ни дадете и малко допълнителна информация между първо и второ четене, за да решим и ние какво правим. Защото просто така твърденията, че фирмите, които се занимават с хазарт са много зле, затова ние трябва да ги спасим, може би е вярно, но трябва да видим в каква степен е вярно и за кои фирми се отнася.
И третият ми въпрос е свързан с едно малко условно твърдение, тъй като отново повтарям, че не знам числата. Да приемем, че фирмата Х има приходи от хазарт 500 млн. лв. При сегашната ситуация тя плаща данък на държавата 50 млн. лв. Да приемем също така, че тази фирма има 80% награди. Тоест, следващата година тази фирма Х ще плати на държавата 10 млн. лв., или 40 млн. лв. по-малко. Разсъждавам хипотетично, без да казвам фирмата и т.н.
АСЕН АГОВ: Толкова близо до истината е тази хипотеза, господин председател. (Оживление)
РЕПЛИКА: Всички знаем коя е фирмата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз не знам. Аз не съм бил тук миналата година. Затова питам. Разсъждавам хипотетично.
Не съм против да въведем еднакви стандарти за данъчно облагане, не съм против тези стандарти да бъдат оптимизирани, така че фирмите и да печелят, и да съществуват, и да работят. За да не избутваме този бизнес в Интернет залагания и т.н., където пък още по-трудно се контролират. Защото има и такава опасност. Ние не бива да си затваряме очите и пред нея. Но трябва да си говорим достатъчно ясно и конкретно за какво става дума.
Освен това, аз не съм специалист в хазарта ,но как точно се контролират наградите в този тип бизнес? Например, при едноръките бандити кой как брои колко пъти този бандит прави джакпот, каквото се получаваше с едни картинки, и ти получаваш съответната награда?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Като слушах мотивите разбрах, че целта е да се уеднакви данъчната основа, да има равнопоставеност на всички търговци и т.н. Във връзка с това, което господин Овчаров каза, аз не мога да разбера каква е връзката между един, който продава захарни изделия при определяне на данъчната му основа, и един, който се занимава с хазарт при определяне на данъчната му основа. Просто не го разбрах това.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кънчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, относно коментарите, свързани с промените в хазартната дейност и нейното облагане, мисля че задължително трябва да се изиска, и това ще го направя между първо и второ четене, справка относно това фалирали ли са фирми в този бранш. Коментарите на експерта от Комисия по хазарта е, че от 2002 г. няма нито една открита бинго зала. Слаб коментар е в тази посока. Но, ако избегнем тази по-хумористична нотка, имам доклад на Главна дирекция за борба с организираната престъпност на Министерството на вътрешните работи, изпратена до Държавната комисия по хазарта. Това е докладът относно хипотетичното съществуване на онлайн хазарта в България. Мога само да ви прочета една страничка от доклада, който е 17 страници.
В Интернет пространството се забелязват тенденции към едно организирано използване на букмейкърски къщи, регистрирали свои интернет адреси за хазарт и интерактивни игри. Повече от 40 хиляди сайта в Интернет предлагат пазарни услуги, като варират от компютърни игри до залагания, спортни, бинго, лотарии или покер. Размерът на онлайн залаганията е трудно да бъде определен, защото много голяма част от него се организира от частни субекти, които не се контролират. Надявам се това да се вмени в нови промени в Закона за хазарта.
За периода от 2004-2005 г. оценките за приходите от Интернет залагане, това е в глобален мащаб, може би достигат от 7 до 10 млрд. долара. Но аз смятам, че конкретно за онлайн залаганията за Република България към букмейкърските къщи могат да се коментират едни цифри около 500 млн. лв. на година, като залагания по Интернет.
Тенденцията в световен мащаб е нормално онлайн хазартните услуги да нарастват с около 20% на година, но смятам, че именно този мащаб на нарастването на онлайн пазара на хазартните игри може да унищожи легалния хазарт в България или пък да създаде предпоставки за нелегален хазарт в България.
Разбира се, ще изискаме необходимите справки за това какво е равнището на наградите, но смятам, че най-малкото е логично, убеден съм, че има тиражи, в които една организация, в случая предполагам, че основният коментар е насочен към Еврофутбол, е възможно една онлайн хазартна игра да бъде на загуба, тъй като се облагат приходите от залагания, а не могат да се прогнозират съответните печалби. Не подкрепям определена теза, но съзнавам предпоставките, че е възможно част от тиражите да бъдат губещи. Не казвам, че е губещ хазартът, няма справка, но доколкото знам, информационната система на частните оператори като Еврофутбол, е пряко свързана с информационната система на Националната агенция за приходите. Също ще изискам справка и от Националната агенция за приходите за това какви са съответните залагания, облагания с данък и печалби, доколкото самите корпоративни структури са легални със съответните лицензии, издадени от Комисията по хазарта.
Разбира се, задължително и Комисията по хазарта трябва да даде съответното мнение, становище и информация.
НЕНО ДИМОВ: Аз имах въпрос за данъка върху хазарта и данъка върху физически лица.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Аз смятам, че те са несъпоставими, доколкото...
НЕНО ДИМОВ: Не, каква ви е политиката в единия случай и в другия? Защо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Аз смятам, че е съизмерима както към облагане доходите на физически лица, така и като макроикономист смея да твърдя, че доходът в хазартната дейност е по-скоро бизнес и облагането е в съвсем друга категория. Но смятам, че политиката на Министерството на финансите е в еднаква, равнопоставена основа на тяхното намаляване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Само да кажа, господин председател, че е некоректно отношението към Интернет хазарта. Там трябва да вземем коренно различна мярка. А мярката е, че този, който има приходи от Интернет хазарт трябва да плаща данък върху него. И той трябва да се облага в данъчната декларация. И това е текст, който трябва да включим в ЗОДФЛ. След като Министерството на вътрешните работи, в потвърждение на тезата, че говорим за сигурността на страната, дава тази аналогия, не е нормално, това означава, че някой печели, печалбата минава по банкови сметки и той трябва да подаде декларация. В момента тези приходи са необлагаеми. Това означава, че, за да бъде извадено на светло и на държавата да бъде защитен фиска и интереса, това, което трябва да направим – и е много добре, че чухме този доклад – да внесем поправка за всички спечелени приходи или награди от Интернет залагания, физическите лица да платят данък като физически лица.
Затова аналогът между изравняването наставката от 12 на 10%, първо. И второто, да приспаднем всички печалби. И тогава изравнена ставка. Това са две различни политики. И абсолютно правилно, господин председател, беше и въпросът Ви. Затова смятам, че трябва да получим справки и много ще се радвам да получим такава през председателя на Бюджетната комисия за цялата хазартна дейност, анализът на ситуацията, данъците, платени през изтеклите три години, ръста, намаление, какво се случва и кои са фирмите, които касае този сектор.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Само един кратък коментар. Нали сме наясно, че забраните не са елемент на пазарност на която и да било политика. Това, че ще въведем някаква забрана за Интернет...
МАРИЯ КАПОН: Не забрана, санкция.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Много добре знаем, че паралелно с получаването на парите си, ще си занесе и договор за извършване на някаква услуга, консултантска или друга.
Искам да ме разберете правилно – това, което говоря тук не е по причина, че искаме да избутаме хазарта в Интернет пространството или съвсем да го замъглим. Въпросът е, че трябва най-после да го изясним до такава степен, до която е възможно да бъде изяснен въпросът. Да поставим всичко достатъчно ясно на масата и да преценим кои са икономическите условия, които, от една страна, ще дадат възможност на този бизнес да се развива, да съществува при сегашната ситуация. От друга страна, да го извадим максимално на светло. И от трета страна, обществото да има достатъчни доказателства, че това, което се прави там, е наистина това, което ни се представя. А не да създаваме условия при тези така, при онези – иначе, а при третите само един дявол знае как е.
Това ми е молбата. Затова тези справки ще ни бъдат необходими. Може би ще се наложи наистина един коренно различен подход по отношение на облагането. Може би ще предложим нещо, което не е точно това, което сега ни се представя. Аз не отричам и такава възможност.
Но трябва да се освободим от привкуса, че правим нещо специално заради някой. Поне аз не бих искал да участвам в подобно мероприятие. А предполагам, че и много от колегите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, господин Кънчев, но аз попитах, а Вие не ми отговорихте, може би защото имаше доста коментари. Въпросът ми е следният – защо вместо да намалявате данъка върху хазарта, не отмените данъка върху дивидента, който би стимулирал инвестициите в България, нови работни места, по-високи работни заплати и т.н.? Ясни са ефектите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Този въпрос, господин Димитров, Ви предлагам да зададем на министър Орешарски, като дойде тук. Ако искате, аз мога да Ви отговоря. С намаляване на данък дивидент, стимулираме не инвестициите, а потреблението в страната. И оттук стимулираме дефицита по текущата сметка. Има и такъв прочит. Така че дайте да не водим тази дискусия и да не натоварваме господин Кънчев прекалено много.
Бихте ли ни казали само кое е това магическо число 500 лв.? И как уточнихте, че за 500 лв. телефоните ще ги амортизираме за две години, а за 499 лв. какво ще ги правим?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Нека експертът на Министерството на финансите да отговори на въпроса на госпожа Капон за търговските заеми. Можем да засегнем и темата за мобилните телефони.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Капон, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на въпросите и предложенията за промени, направени от госпожа Капон, искам да кажа няколко неща.
Нека да видим как се определя дължимият данък печалба. Той е произведение от две прости неща – данъчна основа и данъчна ставка. За разлика от другите закони, където данъчната основа е много ясна, примерно данъкът върху сградите е стойността на сградата по ставката, при данъчната основа за корпоративния данък има много фактори, които влияят върху нейния размер. В България има два типа стандарти – Международни и Национални. Едните са 2500 страници, другите са около 600-700 страници.
Това, което искам да отбележа, е, че предложенията за промени бих ги изменил на две – на изменения и допълнения. И както вие ще видите, по-голямата част от промените не са изменения, а те са допълнения в съществуващия закон.
Проблемът, който съществува при нас, е следният, че Международните стандарти като принципи се отклоняват от принципите на данъчно облагане. В Международните стандарти водещите принципи са на справедлива стойност, на достоверно представяне на имуществено и финансово състояние, на отчитане на печалби и загуби, когато още нямаме кешовия поток. Тоест, едни принципи, които се отклоняват от принципите на данъчно облагане. И във връзка с това там, където принципите се отклоняват, ние сме направили точно това – предложили сме промени за неутрализиране на този ефект. Защото за едни предприятия промяната ще е положителна, за други предприятия промяната ще бъде отрицателна.
По отношение на конкретно направените предложения или конкретно направеното становище по предложенията. Първо, за търговските обекти, които казвате, че всяка година ги вкарваме и ги изкарваме.
МАРИЯ КАПОН: Ние го предложихме миналата година, вие не се съгласихте.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Ако проследим развитието на тази разпоредба, Министерството на финансите внесе в Министерския съвет проект, в който беше залегнало до 0,25% от липсите н в търговски обекти, в които клиентът има пряк достъп, да бъдат признати. Но беше запазена политиката от предходните години това да бъдат само търговските обекти, които са с над 100 квадрата. Това беше миналогодишното предложение. От Народното събрание с дебатите се получи неравнопоставеност между малките и големите и затова нормата беше отменена, но не по наша вина. Ние стоим зад тази норма, която миналата година внесохме.
Това, което ние сме внесли сега, е малко по-различно от внесеното от миналата година, но то пак е в посока на същата политика. Тоест, сега казваме всички – без изключение малки или големи, които имат пряк достъп до клиента, липсите да бъдат признати за данъчни цели до определен размер.
Тук искам да отбележа допълнение към мотивите, казани от господин заместник-министъра, че това облекчение, реално погледнато, не би следвало да се разглежда като някаква преференция за тези предприятия.
МАРИЯ КАПОН: Ние сме съгласни с това. Разберете ни правилно. Аз ви похвалих, но защо всяка година се променят нещата?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Миналата година ние предложихме същото.
МАРИЯ КАПОН: Много хубаво е това, че тази година Министерството на финансите узрява, да ви го кажа по друг начин, до промяната, която ние миналата година с моя колега Мартин Димитров и моя колега Нено Димов предлагахме тук – за това, че няма нужда да се делят магазините над 100 квадрата и по-малко, че трябва да бъдат равнопоставени. И тогава вие изобщо не се съгласихте и казахте: Тогава текстът изобщо ще отпадне, но не е възможно това.
Идеята ми беше, че е добре да не си променяте толкова категорично възгледите, въпреки че в случая е в наша полза.
А точно обратното – това, което постигнахме миналата година за амортизациите, тази година отпада. Имаше консенсус, но не можахме да се справим и отпада.
Ние ще коментираме много дълго тази част, но важно е по-скоро да ми кажете за телефоните. И за земята, която я преобразуваме, искам да ми кажете защо разходите по земята да стане от земеделска в регулиран парцел, когато фирмите искат да инвестират в нея, трябва да мога да ги начисля като разход едва тогава, когато я продам? По каква причина, ако не ми е основната дейност само това да правя? А когато я използвам за инвестиционен терен?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: По отношение на следващия въпрос – защо предлагаме да се отмени този текст, с който е въведена наредбата? Министерството на финансите е отворено към изготвянето на такава наредба. Въпросът е, че изготвянето на такава наредба е доста дълъг процес. Или, казано с две думи, ако такава наредба е изготвена от Министерството на икономиката и енергетиката или някой друг орган и тя се донесе и се каже: ето, това е наредбата, Министерството на финансите няма да има абсолютно никакъв проблем да каже, че би приело тази наредба.
И по отношение на инвестиционните имоти, в закона е казано, че приходите и разходите от последващи оценки, тоест само преоценките от нарастване на стойността или намаляване на стойността се признават, когато активът, в случая трансформираната земя в инвестиционен имот, се отпише. Това какво означава? Че когато вие трансформирате една земя в инвестиционен имот, всички преоценки няма да бъдат признати, а накрая, защото те още към момента на трансформирането не са реализирани загуби. Загубите ще бъдат реализирани, когато активът и инвестиционният имот се продаде. Тоест ние сме последователни в това, което е казало Народното събрание миналата година. Погледнете чл. 45. Той завършва със същото изречение, но по отношение на плюса, когато имаме увеличаване. В последното изречение на чл. 45 пише точно това, че когато земя се трансформира в инвестиционен имот, всичко се урежда накрая. Просто сме пренесли политиката и по отношение на разхода, свързан с обезценката.
Мисля, че това са по-скоро технически, експертни и счетоводни неща.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма нужда да навлизаме в подробности.
МАРИЯ КАПОН: За телефоните.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Кажете и за тези магически 500 лв.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: За телефоните това, което е написано в скобите – 500 лв., то е по-скоро за лицата, които трудно биха разбрали какво означава дълготраен актив. (Оживление) Петстотин лева е само една подсказка какво се има предвид. Ако вие имате дълготраен актив, който е над 300 лв., той ще влезе в хипотезата. Просто за данъчни цели имаме два актива – краткотрайни и дълготрайни. Ако активът е дълготраен, той ще попадне в тази хипотеза. Такъв е принципът в данъчния закон.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А защо не сме написали 300, а сме написали 500?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Защо сме написали за данъчни цели праг от 500 лв. ли?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Защо не 300, след като тогава е дълготраен?
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Въпросът е как определихте сумата?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Сумата от 500 лв. е определена преди няколко години и тя касае всички активи. Тя касае и телефони, касае и елки, касае и всичко друго. Ако желаете, може да се дебатира дали тази сума е малка или е голяма. Но за телефоните не е определена никаква сума от 500 лв. Тя е в общия случай.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, тъй като тук сме две комисии, трябва да гласуваме поотделно.
Искам да се уточним по няколкото въпроса, които дискутирахме и то основно по въпроса за хазарта.
Ще помоля колегите от Министерството на финансите да ни предоставят информацията, за която стана дума. Ако евентуално у тях възникнат някакви други свежи идеи за това как би могло да става това облагане, комисията и членовете на комисията, ще ги приемем с удовлетворение, изхождайки от принципите, за които преди малко говорих и не искам да повтарям сега.
Искам да добавя нещо повече. Има някаква логика в това, което казва госпожа Капон. Не е много разумно всяка година да променяме едно, второ или трето нещо, колкото и дребно да ни изглежда то. Помислете, преценете и ако нещо не е толкова фатално, дайте да не променяме данъчната среда и счетоводната среда всяка година. Ако не е толкова фатално и не е толкова значимо.
Първо ще гласува Комисията по икономическата политика.
ПРЕДС. МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, който подкрепя на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 9, против – 4, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колегите от Бюджетната комисия, които са за приемане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, моля да гласува.
За – няма, против – 17, въздържали се – няма.
Законопроектът не се приема.
Колеги, който е съгласен да приемем на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 12, против – 5, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Отново повтарям, че ще имаме много работа между първо и второ четене по някои от текстовете на закона.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Тук имаме да разгледаме пет законопроекта.
Първият законопроект е на народния представител Яне Янев, внесен на 10 януари 2007 г.
Кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ще бъда съвсем кратък.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от народния представител Яне Янев, включва две съществени неща. Те касаят промени в чл. 31, или по-точно премахване на акциза на домашната ракия за количества до 60 литра и облагане на ракията над 60 литра по тарифа 200 лв. на хектолитър.
Това е основното, което съдържа законопроектът, който е внесен в началото на година.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Законопроектът на народния представител Евгени Жеков е внесен на 21 март 2007 г.
Има ли кой да го представи? – Не виждам.
Следващият законопроект е внесен от народния представител Ясен Пенчев и група народни представители на 15 юни 2007 г.
Има ли кой да го представи? – Няма.
Следва законопроектът, внесен от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев на 10 октомври 2007 г.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, с колегата Ясен Попвасилев предлагаме две основни промени. Първата е намаляване на акциза върху пропан-бутана. Това е принципен и много важен въпрос.
По отношение на всички акцизи – цигари, алкохол, бензин, дизел, се стремим да достигнем минимума на Европейския съюз. Обаче за пропан-бутана какво се получава? Сегашните нива са 30% над въпросния минимум. И нито един представител на Министерството на финансите не е успял да ни обясни защо възниква това положение. Ако целта е достигане минимумите на Европейския съюз във всички тези отношения, за всички тези стоки, защо по отношение на пропан-бутана е 30% над това ниво.
И веднага ви казвам какъв е интересът на България. Шестстотин хиляди човека в България имат газови уредби в своите автомобили. Ако бъде намален акцизът с около 30%, тоест от 340 лв. за 1000 кг, на 244 лв. за 1000 кг, ще спадне цената на пропан-бутана с около 10 ст. на литър. И това би бил един сериозен бонус за българските граждани.
Какъв е европейският контекст? Забележете, в 18 страни – членки на Европейския съюз, акцизът е по-нисък, отколкото в България. Значи България за пропан-бутана има един от най-високите акцизи в Европейския съюз. И защо? Защо се прави това нещо? Това оскъпява живота в България? Защо? – Няма разумна причина.
Втората мярка и вторият въпрос, който с колегата Ясен Попвасилев поставяме на масата, е отмяна на акцизното облагане за домашното производство на алкохол. Знаете, че стана и голям дебат в Европейския парламент по темата, въз основа на който Румъния взе и решението да отмени облагането на домашното производство на алкохол с акциз.
Въпросът е следният, уважаеми колеги. Мога да Ви задам следния въпрос, с който ще ви поставя в момента много неудобна ситуация, господин заместник-министър – колко пари събрахте тази година от домашно производство на алкохол? Колко акциз? И ще Ви е доста трудно да отговорите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: От отговора ще възникне въпросът – какво освобождаваме?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Чакайте, господин Овчаров. Тогава ще задам и на Вас неудобен въпрос (оживление) и той е следният: трябва ли да бъдат приемани закони, които не спазват, които на всички ни е ясно, че не се спазват? Това омаловажава ролята, господин Овчаров, на Вас, на цялата тази комисия и на законодателния орган Народно събрание. Ако на всички ни е ясно, че този акциз не се плаща, по-добре да го няма. Няма смисъл да приемаме закони и на всички да ни е ясно, че никой не го спазва този закон или че случайно на някого са му събрали акциз.
Това са мотивите, заради които ние с колегата Попвасилев сме внесли това предложение.
Друг е въпросът, че предишното правителство на НДСВ и ДПС, с известно участие и от БСП, не са използвали момента да договорят отпадането на това облагане. Имало е такава възможност и тя не е била използвана. Така че въпреки всичко смятаме, че е много важно в България да не се приемат закони, за които за всички е ясно, че не се спазват от гражданите. Това дава лош пример и може да накара други хора да не спазват и други закони.
И възниква логичният въпрос – защо, ако хората, които произвеждат домашен алкохол, не плащат акциз, други хора да плащат, примерно ДДС? Защо, ако едни закони не се спазват, други да се спазват? Това е цялата работа. И ние като законодатели носим отговорността да приемаме закони, за които ще изискваме тяхното спазване.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Кънчев, имате думата да представите законопроекта, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г. Също така да кажете и становището на министерството по внесените законопроекти, за да сме информирани за него.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Нека да започна с отговора на проектопредложенията, внесени от народните представители, след което ще представя мотивите и предложението за промени на Закона за акцизите и данъчните складове.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Относно предложението, внесено от народния представител Яне Янев и коментара на господин Мартин Димитров за нулевата ставка върху домашната ракия, в хода на преговорите с Европейския съюз по Глава 10 „Данъчна политика”, България е предприела всички необходими стъпки с цел договаряне на възможно най-благоприятен дерогационен режим за облагане на ракията, произведена в малки обекти за дестилиране. Считаме, че размерът на намалената акцизна ставка от 550 лв. за един хектолитър чист алкохол, това е 50% от стандартната акцизна ставка за етиловия алкохол, е възможно най-ниският с оглед спазване изцяло на ангажиментите във връзка с членството на България в Европейския съюз.
Европейското право в областта на облагане с акциз на алкохола и алкохолните напитки не предвижда възможност за освобождаване от акциз на етиловия алкохол, произведен в малки обекти за дестилиране и всеки опит за законодателна промяна в тази посока би довел до сериозни за страната санкции. Тези мотиви следва да се имат предвид и по отношение на законопроекта, аналогично внесен от народните представители Мартин Димитров и господин Ясен Попвасилев.
По отношение на предложението от господин Мартин Димитров и господин Ясен Попвасилев относно намаляването на ставката за пропан-бутана, по отношение на ставката на втечнения нефтен газ, безспорно е, че същата е над минималните за Европейския съюз нива, което обаче не е в противоречие с изискванията на европейските директиви, съгласно които всяка държава е в правото си да определя и по-високи акцизни ставки от минималните за Европейския съюз в контекста на вътрешната си политика.
На първо място, следва да се има предвид, че ако е налице голяма диференциация между крайните продажни цени на бензин и дизел и тези на пропан-бутан, това ще доведе до изместване на потребителското търсене в посока на газта. Изместването на търсенето ще доведе до свиването на потреблението на бензин и газьол, респективно до сериозно намаляване на приходите от акциз от тези течни горива, които са пък основен приходоизточник в акцизните приходи, значително по-висок от този на пропан-бутана.
Също така обръщаме внимание, че загубите от подобна мярка могат да възлизат на сумата между 40 и 50 млн. лв., които не са разчетени в бюджета, представен от Министерството на финансите и Министерския съвет. Предвид гореизложеното смятаме, че приетата от Народното събрание акцизна ставка на втечнен нефтен газ 340 лв. на тон постига баланс между фискалните интереси на държавата, както и социалните интереси на обществото. Разбира се, смятаме, че се създават и условия за отраслова неутралност и равнопоставеност между икономическите субекти в рамките на един балансиран бюджет за 2008 г.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание проект за решение за одобряване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. В по-общ план основните промени, които предлагаме на вашето внимание са:
Отмяна на акциза за кафето, екстрактите от кафе и прахообразните смеси, съдържащи кафе.
Увеличаване на акцизните ставки за бензин, газьол, керосин, кокс, въглища, електрическа енергия и цигари във връзка с поети ангажименти за достигане на минималните за общността размери.
Въвеждане на намалена ставка за смесите на бензин с биоетанол и за смесите на газьол с биодизел.
Предложения с редакционен и правнотехнически характер, които целят прецизиране на законовите текстове и терминологично съответствие с европейските актове.
Предложения за създаване на наредби със санкционен характер.
Отлагане на прилагането на намалените ставки за маркирани горива за 1 януари 2009 г.
Предложения за промени в Закона за Националната агенция за приходите, Закона за митниците, Данъчноосигурителния процесуален кодекс и Закона за събиране на държавните вземания.
Мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е изготвен във връзка с поетите ангажименти за достигане на минималните за Общността размери на акцизната ставка за различните видове акцизни стоки.
Със законопроекта се предлага увеличаване на акцизните ставки, както следва:
- за бензина – от 635 лв. за 1000 литра на 685 лв. за 1000 литра;
- за газьола – от 535 лв. за 1000 литра на 600 лв. за 1000 литра;
- за керосина - от 485 лв. за 1000 литра на 535 лв. за 1000 литра;
- за кокса и въглищата – от 0,30 лв. за 1 гигаджаул топлотворна способност на 0,40 лв. за 1 гигаджаул;
- за електрическата енергия за стопански нужди – от 1,00 лв. за 1 мегаватчас на 1,20 лв. за 1 мегаватчас;
- за цигарите – от 6,50 лв. за 1000 къса + 54 на сто от продажната цена на 14,50 лв. за 1000 къса + 54 на сто от продажната цена. Предлага се увеличение на специфичния компонент от акцизната ставка, като пропорционалният се запазва. Увеличението се налага във връзка с поетите ангажименти за размера на акциза на най-продаваната ценова категория, която вече е променена от 2,60 лв. на 2,00 лв. Това ценово изместване налага увеличаване размера на акциза.
Предложена е отмяна на акциза за кафето, екстрактите от кафе и прахообразните смеси, съдържащи кафе. Тези продукти не са акцизна стока в повечето европейски страни, поради което настоящото им акцизно облагане поставя в неравнопоставено положение българските производители. Във връзка с това е предложено акцизът за тези продукти да бъде отменен.
Със законопроекта се предлага намалено облагане на смесите с биогорива, които отговарят на изискванията на чл. 26 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Предложено е смесите на бензин и биоетанол или смесите на газьол и биодизел, в които съдържанието на биогоривото е от 4 до 5 на сто включително, да се облагат с намалена ставка - с 3 на сто по ниска от стандартната ставка (от 685 на 664 лв. за бензин и от 600 на 582 лв. за дизелово гориво). Следва да се има предвид, че за прилагане на намаленото облагане е задължително да бъде уведомена Европейската комисия и до произнасянето й с положително решение намалените ставки на практика не следва да се прилагат съгласно изискванията на европейското законодателство в областта на държавните помощи.
Във връзка с отстраняване на проблеми, възникнали при прилагането на закона, са направени предложения с правнотехнически характер, които целят прецизиране на законовите текстове и терминологичното им съответствие с европейските актове. Тъй като към настоящия момент в закона съществуват редица текстове, съдържащи ограничения и забрани за лицата, за които няма съответна санкция, са предложени разпоредби със санкцинонен характер.
Към настоящия момент все още не е налице готовност за прилагане на намалените ставки за газьол и керосин за отопление, поради което е предвидено влизането в сила на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3 да се отложи за 1 януари 2009 г.
В Заключителните разпоредби се предлагат промени в няколко посоки: Промяната в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в Закона за събиране на държавните вземания е продиктувана от необходимостта от допълване правомощията на Агенцията за държавни вземания с оглед осигуряване прилагането на чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност. С Решение № 660 на Министерския съвет от 2007 г. Агенцията за държавни вземанията е определена за компетентен национален орган, който ще събира вземания по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз и Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за Европейската общност.
Също така считано от 1 януари 2007 г., България прилага пряко регламент № 1408 на Съвета за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се грижат в рамките на общността, и Регламент на Европейската икономическа общност № 574, като измененията се налагат с оглед на изменение на Приложение № 10 към Регламент 574 на съвета, като считано от 1 януари 2008 г. Националната агенция аз приходите ще бъде компетентната институция за България по прилагане на дял ІІ „Определяне на приложимото законодателство на регламентите на Съвета, която ще издава така наречените документи, удостоверяващи приложимото осигурително право в областта на социалната сигурност. В регламентите не е уреден редът, по който това да се извършва, а е предоставена възможност на всяка държава членка сама да го определи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Един кратък въпрос, господин председател, и едно изявление, защото ще трябва да тръгна след това.
Първо, много се радвам, че Министерството на финансите разбра, че кафето не е акцизна стока. След като години наред правихме тези предложения, това наистина е пробив. Поздравявам всички експерти.
Миналата година стана дума, че част от биогоривата, не си спомням точно номерата им, не бяха освободени от акциз, друга част бяха освободени. Някой от Министерството на финансите каза, че не може да се следят на този етап и поиска една година, за да може да има технически средства, за да се справи. Искам да знам дали това вече е факт година по-късно. В състояние ли сте да ги следите?
И да Ви кажа, господин председател, аз подкрепям законопроекта на колегата Мартин Димитров и съм против останалите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Господин Кънчев, отговорете на въпроса на господин Димов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Тук относно въпроса за биогоривата, коментирахме с експерта, че е необходимо създаването на система и условия за тяхното маркиране и едва тогава те могат да бъдат обхванати и третирани вече по промени, свързани с алтернативни енергийни източници и биогорива. Не мога да се ангажирам с конкретни срокове, но се надявам такава система за маркиране да бъде създадена.
НЕНО ДИМОВ: Точно преди една година чухме точно същия отговор, само че от друго физическо лице.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кънчев, този отговор не е сериозен. Помислете си сериозно и дайте сериозен отговор на този въпрос. България не може да стои вече втора или трета година с обяснението, че нямаме технически средства, при положение, че технически средства има.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Господин председател, приемам направената забележка. Единственото, което мога да кажа, е, че преди една година не съм бил на този стол.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е ясно.
МАРИЯ КАПОН: Но министърът е същият.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, аз искам да подновя темата за акциза върху цигарите. Споделих при обсъждането на бюджета, че тази структура на акциза оказва значително влияние върху пазарните дялове на различните цигарени фабрики в България. Вижда се, че е увеличен специфичният акциз от 6,50 за 1000 къса, на 14,50 без да се променя така наречения пропорционален или адвалорен акциз. Точно тази схема на промяната води до следните резултати: доближава цените на „Виктори” до цените на „Марлборо”. И второ, значително увеличава цените на най-евтините цигари.
Във връзка с това аз смятам, че трябва да получим становището на „Булгартабак” по два въпроса.
Първи въпрос – дали тази структура на акциза удовлетворява „Булгартабак” като държавно предприятие?
И второ, дали съдейства за неговото икономическо развитие в посока на запазване и увеличаване на пазарните дялове? Това е много важен въпрос, за да приемем тази структура на акциза, или да мислим за друга структура, която да бъде най-изгодна за „Булгартабак” като предприятие, което държи сериозни пазарни дялове на нашия цигарен пазар.
Може би до второто четене, господин председател, трябва да получим тази информация, да имаме и официалното становище на „Булгартабак” за предлагания акциз.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Освен становището на „Булгартабак”, господин председател, е хубаво да има и становище на министъра на икономиката и енергетиката, който да даде и своето отношение по предложения размер на акциза на цигарите. Все пак това е една стратегическа за България индустрия. И това какво ще е финансовото състояние след въвеждането на новия акциз не би трябвало да е безразлично на никой от бюджетната комисия.
Искам да добавя само още няколко неща, че размерът на акциза в три от новоприетите държави, е под нивото, което се предлага сега от Министерството на финансите – Литва, Латвия и Естония. А минималните акцизи в още шест от новоприетите държави, не са достигнати две години след приемането им в Европейския съюз.
Смятам също, че трябва да се спрем на един по-плавен вариант, при който да се запазят сегашните разлики между вносните цигари и българските при увеличаване на акциза, за да може да се даде възможност в разстояние на една година правителството да вземе своето решение по отношение бъдещето на „Булгартабак холдинг”.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Ние веднъж вече предварително вдигнахме ставките на акциза. Аз ще се присъединя към моите колеги относно акциза на цигарите на „Булгартабак”, които са българското производство.
В момента отново сме свидетели на това, че ако увеличим акциза на цигарите по този начин не е само до становището какво ще се случи с „Булгартабак”, а и до това няма ли да стимулираме прекалено бързо сивия сектор, който по някакъв начин все още явно няма как да се преборим с него.
За кафето също се присъединявам към колегите.
Не мога да разчета кодовете без таблица пред себе си, наистина през миналата година водихме сериозна дискусия относно биодизела, относно всички биогорива, затова е важно да имаме възможност за технически лаборатории. Аз съм убедена, че такива има в страната, които могат да наблюдават горивата. И исках да попитам за метана, не му знам кода, какво се случва в закона. И се извинявам предварително, ако нещо съм пропуснала.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кънчев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поздравявам господин Димов и господин Мартин Димитров за отпадането на акциза за кафето, екстрактите от кафе и прахообразните смеси, съдържащи кафе и за постигнатия успех.
Относно въпроса на проф. Имамов, считам, че той е абсолютно целесъобразен и смятам да изискаме становище от държавния холдинг „Булгартабак” относно това какво отражение ще имат тези промени и тези предложени ставки, свързани с акциза върху цигарите. Също така смятам, че възможни промени могат да бъдат търсени и по отношение на пропорционалния компонент.
Коментарът на Министерството на икономиката и енергетиката е изпратен в Министерството на финансите. Също така ще бъде предоставен на комисията.
Ние считаме, че предложената структура е добре балансирана, но коментарът относно бъдещето на холдинга е от основна и първостепенна важност и се надявам това да бъде взето под внимание след представянето на доклада.
МАРИЯ КАПОН: За метана какво е положението?
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: Не е включен. Не се предвижда да се облага.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз искам само да уточним нещо за биогоривата.
Досега биогоривата бяха освободени въобще от акциз? Сега освобождаваме от акциз и смесите, така ли?
МАРИЯ КАПОН: Намаляваме ставката.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Намаляваме ставката с 3%.
ДИМИТЪР ВОЙНОВ: За смесите бензин и биоетанол. Всъщност стимулиране на създаването на такъв тип дейности, свързани с възобновяеми и алтернативни енергийни източници.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А по какъв начин контролираме, че бензиностанциите правят това? Коя е причината, поради която „Лукойл” ще започне да си прави нови резервоари, нови съоръжения и т.н., и т.н.
МАРИЯ КАПОН: Просто всичко ще минава по този показател.
РЕПЛИКА: Няма да прави. Просто ще спре да продава дизел, а само биодизел.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаме ли отговор на този въпрос или не?
Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз имам два съвсем кратки въпроса.
Първият въпрос. Миналия път, когато се постави въпроса за нулевата ставка на домашната ракия се говореше за санкции от Европейския съюз. Моля ви се, кажете ни конкретно какви са тези санкции, които ще понесе държавата, ако гласуваме тази нулева ставка?
И вторият ми въпрос. Ако се достигнат минималните нива, тоест свалим ставката на пропан-бутана до минималните нива, правен ли е анализ, имате ли числа по какъв начин това ще повлияе на размера на приходите от акциз в републиканския бюджет?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кънчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, относно коментара Ви, направен за стимулирането или третирането на дейността, свързана с алтернативни енергийни източници и биогорива, поели сме ангажимент към 2010 г., това е съобразно европейски директиви, 5,75 на сто от потреблението на горива да бъде обхванато от смеси с биоетанол и биодизел.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колко процента?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: 5,75% от общото потребление на страната. Към 2010 г. И това може би налага и третирането в тази посока, както в някаква степен и стимулирането. Като считаме за логичен въпросът да бъде създаден контрол върху тази дейност.
Относно коментара за загубите от подобната мярка на акцизи върху пропан-бутана, изчисленията на Министерството на финансите показват, че вследствие на предложението на народния представител, загубите могат да възлизат на сумата между 40 и 50 млн. лв., които не са разчетени в баланса между фискалните интереси на държавата, балансът, изразен в предложението ни за бюджет за 2008 г. И смятаме, че този мащаб не е малък.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други въпроси?
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, тъй като смятаме с моите колеги от ОДС да внесем промени между първо и второ четене относно акциза на употребяваните автомобили, за начина на амортизиране, искам да попитам Министерството на финансите има ли някакво становище и гледано ли е какво правим с акцизните автомобили? Защото днес половината от нормалните автомобили вече не трябва да са акцизни като такива. Това не е стока лукс.
Не сте го разглеждали.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Коментарът на експертите, който правим разсъждавайки. Не се предвижда на този етап промяна. Но, разбира се, съгласно Конституцията на Република България, законодателният орган е комисията. Ако бъде внесено такова предложение между първо и второ четене, ще бъде направен съответният доклад и анализ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще помоля колегите от Министерството на финансите между първо и второ четене да обсъдят въпроса с акциза за цигарите, тъй като това е важен въпрос.
Също така да обсъдим въпроса за стимулите по отношение на биогоривата, тъй като ангажиментите, които имаме, наистина са много сериозни и до момента ние не ги изпълняваме. Това трябва да ни бъде напълно ясно. Към настоящия момент нямаме и механизъм, по който да стимулираме производителите и дистрибуторите на горива да го правят. И съответно да контролираме този въпрос.
Предлагам да гласуваме законопроектите по реда, по който са внесени.
Първият законопроект, който трябва да гласуваме, е законопроектът от народния представител Яне Янев, внесен на 10 януари 2007 г.
Моля, който подкрепя този законопроект, да гласува.
За – 3, против – 9, въздържали се – 2.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от народния представител Евгени Жеков на 21 март 2007 г.
Моля, който е съгласен с този законопроект, да гласува.
За – няма, против – 10, въздържали се – 4.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от Ясен Пенчев и група народни представители.
Законопроектът не беше представен, но трябва да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
За – няма, против – 10, въздържали се – 4.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2007 г.
Моля, който е съгласен със законопроекта, да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – 1.
Законопроектът е приет.
Колеги, благодаря ви за участие.
Следващото заседание е утре от 14,30 часа.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова