П Р О Т О К О Л
№ 27

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 27

На 15 ноември 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (№ 754-01-67, внесен от Николай Кънчев, Мирослав Мурджов и Бойко Ватев на 19.4.2007 г., № 754-01-122, внесен от Мартин Димитров, Нено Димов и Ясен Попвасилев на 12.9.2007 г. и № 702-01-52, внесен от Министерски съвет на 09.11.2007 г.).
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 702-01-54, внесен от Министерски съвет на 9.11.2007 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети (№ 754-01-138, внесен от Петя Гегова и Илко Димитров на 2.10.2007 г. и № 702-01-51, внесен от Министерски съвет на 9.11.2007 г.).

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, предлагам да започнем.
Дневният ред на комисията за днес включва три точки:
1. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
3. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
Има ли други предложения? – Няма.


По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Имаме внесени три законопроекта – от народните представители Николай Кънчев, Мирослав Мурджов и Бойко Ватев от 19 април 2007 г.; от народните представители Мартин Димитров, Нено Димов и Ясен Попвасилев от 12 септември 2007 г.; и от Министерския съвет, внесен на 9 ноември 2007 г.
Съгласно установения ред, колегите ще представят законопроектите по реда на постъпването им.
Има ли някой да представи първия законопроект от името на вносителите? – Не виждам.
Преминаваме към втория законопроект.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, с колегите Ясен Попвасилев и Нено Димов неслучайно преди няколко месеца се опитахме да привлечем вниманието на българския парламент и на уважаемите представители на Министерството на финансите върху варианта на плосък данък, който трябва да бъде приложен в България. В доста европейски страни бяха въведени плоски данъци. И равносметката е следната. Там, където има плоски данъци за личните доходи, икономиките растат по-бързо. Това е навсякъде така в Европейския съюз.
Навсякъде обаче в Европейския съюз беше запазен и необлагаемият минимум, макар че тенденцията е да се върви към по-ниски ставки, навсякъде беше запазен необлагаем минимум. Затова с колегите Ясен Попвасилев и Нено Димов предлагаме вариант на плосък данък, в който ставката е 10%, а необлагаемият минимум става 220 лв. Като изрично записваме текст, че оттук нататък тенденцията трябва да бъде необлагаемият минимум да се актуализира с процента на инфлацията всяка година.
Ако се приеме вариантът на правителството, в който няма необлагаем минимум, ще има голямо обществено напрежение. Има варианти да бъдат компенсирани частично хора, които работят в бюджетната сфера, но вие не можете да компенсирате частния сектор. И това е големият въпрос, който не знам по каква причина до момента не е център на обществено внимание.
Ситуацията в България в момента е следната. Има огромни финансови резерви – над 8 млрд. лв. или около 8 млрд. фискален резерв. Тази година, със сериозни разходи на края на годината, Министерството на финансите ще успее да свали излишъка може би на около 3%. В момента е 6%. С доста зор вероятно ще успеете да изхарчите тези пари.
При това положение, една от логичните стъпки, които можете да направите, за да насърчите развитието в България, е въвеждането на плосък данък с необлагаем минимум. Всички подоходни групи печелят и то много – бедни, средна класа и богати. Средата става по-добра веднага за всички. И има предпоставки за развитие още в 2008 г. доходите да растат бързо. Тъй като доходите в България са много тежък проблем. Виждате, че инфлацията изяде растежа на доходите тази година. Хората са все по-притиснати, не живеят добре. Имаме парадоксалната ситуация – богата държава, бедна страна. Огромни ресурси в държавата, но разполагаемият доход в хората става по-малък. И покупателната способност на населението в България спада.
Намираме се в една отлична ситуация да бъде приета тази мярка. Отсега е ясно, че вероятно Министерството на финансите ще излезне с довода, че загубите за фиска биха били по-големи. Нашите изчисления показват, че разликата между двата варианта ще бъде около 200 млн. лв., защото едно такова данъчно намаление допълнително ще стимулира хората да плащат данъци, за да се намали сивата икономика. При такъв вариант криенето на данъци ще спадне значително, тъй като стимулът ще бъде много по-нисък. Въпреки че все още има проблем с нивото на осигурителната тежест. А знаете, че хората, които плащат личен данък, те плащат и осигуровки. Нещата са свързани. И когато има подобрена събираемост в едната насока се получава и подобрена събираемост в другата насока.
Единствената страна, която е въвела плосък данък без необлагаем минимум е Грузия. И нейният опит в тази насока досега не е положителен. Очаквам реакция от някой колега, който да каже, че 10-процентен плосък данък с необлагаем минимум може да му се виждат прекалено намаление, но подобен вариант ще бъде въведен догодина в Македония. Това е страна, съседна на България. Битката за привличане на инвестиции в момента е много сериозна. А инвестициите зависят не само от корпоративния данък, както смятат много хора, а от общата данъчна тежест в една страна, от общото данъчно бреме.
Има отлична ситуация, която може да бъде използвана сега в България. Въпрос на политическа воля е ще ви достигне ли смелост. Това е въпросът.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз благодаря.
Господин Кънчев, Вие ли ще представите законопроекта? Ако може и становището на министерството по предложението на колегите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Становището е изпратено, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Зная, че е изпратено, но е добре да го изложите и устно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Добре, нека първо да представя законопроекта.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам удоволствието да ви представя проект на решение на Министерския съвет за одобряване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физически лица.
Основните цели на подготвения Законопроект за изменение и допълнение са промяна на сегашния данъчен режим на прогресивно облагане на доходите на физическите лица чрез въвеждане на единна пропорционална ставка, наречена плосък данък, и изменение на характеристиката на патентния данък, който от републикански, става местен данък. С проекта са направени и предложения във връзка с възникнали промени при прилагането на действащите разпоредби в практиката, както и за постигане на еднозначност при прилагането им. Основните промени се изразяват в размер на основната ставка от 10 на сто, която заменя прогресивната таблица за определяне размера на данъка, и ставка от 15% за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Ставката на окончателния данък за облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е намалена от 7 на пет на сто, а за други доходи ставката от 15 на сто е намалена на 10 на сто.
Отпадане на данъчните облекчения за деца и за дарения. Запазват се намаленията за задължителни осигурителни вноски, данъчните облекчения за допълнително доброволно осигуряване и застраховки живот и за лица с намалена работоспособност.
Предлага се намаление на размера на нормативно признати разходи за дейностите, за които законът предвижда през 2007 г. разходи за дейността от 70, 60 и 50 на сто през 2008 г. е предложен размер на разходите от 40%. За досегашните 35% новият размер е 25%. А за дейности с разходи от дейността 20 и 10% през 2007 г. предложеният нов размер е 10%.
Предвижда се отмяна на разпоредбите, свързани с патентното облагане в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като същите са разписани в Закона за местните данъци и такси при запазен обхват на лицата и дейностите, подлежащи на облагане с патентен данък.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се запазват и разпоредбите относно преминаването на облагането с патентен данък към облагане по общия ред. В годината на преминаване от патент към облагане по ЗОДФЛ вече и едноличните търговци няма да правят авансови вноски.
Предложено е внесеният в общинските бюджети патентен данък да се приспада от годишното задължение на лицето за данъци върху дохода. Другата част от промените са свързани с прецизиране на разпоредбите относно данъчното облагане и деклариране на доходите във връзка с възникнали въпроси и проблеми при прилагането на закона.
В общи линии това са промените.
На господин Мартин Димитров мога да отговоря, че като научен работник си спомням негови статии и изследвания преди години. Мисля, че трябва да поздравим правителството за решителната стъпка за въвеждане на плосък данък. Това, ако не е решителна стъпка, не знам какво друго е. Заложил го бях и като тема на дисертацията си. Така че мисля, че това е голям успех.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За което ви благодарим, но мисля, че може още.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Ще ви запозная с мотивите по законопроекта.
Направените в законопроекта предложения за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да бъдат обособени в три основни групи. Първата група предложения е свързана със смяната на сегашния данъчен режим на прогресивно облагане на доходите на физическите лица с единна пропорционална ставка (плосък данък). Втората група предложения засягат промяната в характеристиката на патентния данък, който от републикански става местен данък. Направени са и предложения във връзка с възникнали проблеми в практиката, насочени към осигуряване на еднаквото прилагане на действащите разпоредби.
Досегашният режим на облагане доходите на физическите лица е на прогресивно данъчно облагане, при което данъчната ставка нараства с нарастването на облагаемия доход. Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения на закона, чрез които се въвежда пропорционално данъчно облагане на доходите на физическите лица (плосък данък) – данъчната ставка е еднаква за всички данъкоплатци и не зависи от размера на дохода. С въвеждането на плосък данък са свързани следните конкретни промени в закона.
Предложен е размер на основната ставката 10 на сто, която заменя прогресивната таблица за определяне размера на данъка. Намалена е ставката на окончателния данък за облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 7 на 5 на сто, а за други доходи ставката от 15 е намалена на 10 на сто. Запазени са ставките за облагане с окончателен данък 10 на сто, както и ставката 7 на сто за обратно получените суми по дългосрочни договори за застраховки „Живот”. Едновременно с това се предвижда ставка 15 на сто за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.
По-високият размер на ставката за тези доходи се налага от обстоятелството, че ЕТ не разпределя дивидент. Във връзка с това с цел постигане на равнопоставеност при данъчното облагане на доходите на ЕТ и доходите от участие в търговски дружества на съдружници/акционери е предложена ставка за облагане дохода на ЕТ, близка до ефективната ставка за съдружниците/акционерите. Намален е от 15 на 10 на сто размерът на ставката за авансовите вноски, които физическите лица са задължени да правят през годината, като е запазена ставката от 15 на сто за авансовите вноски на ЕТ.
Въвеждането на единна ниска ставка за облагане на доходите е съпътствано с премахване на някои от съществуващите данъчни облечения и намаления. Със законопроекта е предвидено отпадане на данъчните облекчения за деца и за дарения. Запазват се намаленията за задължителни осигурителни вноски (включително по § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване) и данъчните облекчения за допълнително доброволно осигуряване и за застраховки „Живот”. Запазено е и данъчното облекчение за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, като размерът му от двойния размер на необлагаемата годишна данъчна основа е заменен с абсолютна сума – 5820 лв. годишно (485 лв. месечно). Предложено е въвеждането на поредност за ползване на данъчните облекчения с оглед на различните ставки за облагане на дохода. Предвидено е намаление на размера на признатите по закон разходи преди данъчно облагане. По същество признаването на разходи в определен размер, без те да бъдат документално доказвани от данъчно задължените лица, също представлява облекчение за лицата, което се изразява в липсата на изискване да бъдат доказвани реално извършените от тях разходи. За дейностите, за които законът за 2007 г. предвижда нормативно признати разходи от 70, 60 и 50 на сто, за 2008 г. е предложен размер на разходите 40 на сто, досегашните признати по закона разходи от 35 на сто са заменени с 25 на сто, а за дейностите с разходи за дейността 20 и 10 на сто предложеният нов размер е 10 на сто.
Окончателният годишен (патентен) данък, с който се облагат физически лица и еднолични търговци за извършваните от тях патентни дейности, от републикански става местен данък и ще постъпва в общинските бюджети. Разпоредбите в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, свързани с патентното облагане, са отменени и са пренесени в Закона за местните данъци и такси, като е запазен обхватът на лицата и дейностите, подлежащи на облагане с патентен данък. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се запазват само разпоредбите, уреждащи преминаването от облагане с патентен данък към облагане по общия ред. В годината на преминаване вече и едноличните търговци няма да правят авансови вноски. Предложено е внесеният в общинските бюджети патентен данък да се приспада от годишното данъчно задължение на лицето за данъци върху дохода. Контролът и събирането на задълженията за патентен данък до 2007 г. включително остават от компетентност на Националната агенция за приходите.
Другите предложения за промени са в следните насоки.
С направеното предложение за допълнение на разпоредбите на чл. 25, 28 и 30 се дава възможност лицата да приспадат от облагаемия си доход внесените от тях в чужбина задължителни осигурителни вноски във връзка с придобити в чужбина доходи. Това допълнение съответства на общия принцип за приспадане на вноските за задължително осигуряване преди облагане на дохода. Размерът на направените в чужбина вноски ще се удостоверява с документ, издаден от компетентните власти на другата държава, така както това е уредено с чл. 50, ал. 5 от закона.
Във връзка с необлагането на дохода от продажба или замяна на имота, който служи за задоволяване на жилищните нужди на лицето и неговото семейство, е предложено въвеждането на минимален срок на притежаване на имота – 3 години, и дефиниция на понятието „недвижим жилищен имот”. Предвиденото в закона освобождаване, както и в действащия до 2006 г. Закон за облагане доходите на физическите лица, цели необлагане на доходите на физическите лица при продажба или замяна на имота, който служи за задоволяване на жилищните нужди на лицето и неговото семейство. Това обаче не се осигурява с действащите разпоредби. С въвеждането на срока за притежаване, както и с дадената в § 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби дефиниция на понятието „недвижим жилищен имот” се посочват критериите, при наличието на които се счита, че имотът е служил за жилище на лицето и за който съответно следва да бъде приложено освобождаване от облагане.
Със законопроекта се допълват разпоредби относно данъчното облагане на доходите при прекратяване на договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост, определянето на цената на придобиване в случаите на учредяване право на строеж от физическо лице, както и в случаите на продажба или замяна на акции или дялове, получени срещу направена непарична вноска:
- действащият закон не регламентира данъчното облагане при прекратяване на договор за лизинг, изрично предвиждащ прехвърляне правото на собственост преди изтичането на срока му, когато поради прекратяването правото на собственост върху имуществото – предмет на договора, не се прехвърля. Предлага се в тези случаи получените през предходни години вноски по прекратения вече договор да бъдат третирани като доход от ползване на имуществото (наем);
- за случаите, когато физическо лице е придобило поземлен имот и впоследствие е учредило право на строеж върху него, е предложено придобитият облагаем доход от учредяване правото на строеж да се намалява с цената на придобиване на поземления имот; при последваща продажба на самия поземлен имот тази цена няма да се приспада отново;
- според действащия закон при определяне на облагаемия доход от продажба или замяна на акции или дялове, получени срещу направена непарична вноска, във всички случаи се приспада непаричната вноска, вписана в акта за учредяване на търговско дружество, съответстваща на продадените или на заменените акции и дялове; този начин на определяне на облагаемия доход се запазва само за случаите, когато вноската има за предмет имущество, доходите от продажбата или замяната на което са необлагаеми по закона към датата на вписване на вноската в търговския регистър; в останалите случаи от продажната цена се приспада документално доказаната цена на придобиване на имуществото – предмет на непарична вноска в търговско дружество.
Съгласно действащия закон подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина, но не и дивидентите и ликвидационните дялове от източник в чужбина. Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от източник в чужбина са облагаеми с окончателен данък. Със законопроекта се предлага деклариране на тези доходи, като по този начин ще се постигне по-голяма яснота относно вида и размера на дохода и начина на определяне на внесения от лицето данък. Направено е изравняване на срока за подаване на декларация от платеца на дохода за начислени доходи на чуждестранни физически лица със срока за деклариране, когато получател е чуждестранно юридическо лице, предвиден в Закона за корпоративното подоходно облагане. По този начин предприятията – платци на доходи, ще имат задължение за подаване на декларацията в един и същ срок, независимо от това дали получател на дохода е чуждестранно физическо или юридическо лице.
Това са мотивите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата, госпожо Елкова, по законопроекта на колегите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което господин Димитров предлага в законопроекта, звучи твърде хубаво, за да може да бъде истина.
Първо, разчетите, които Министерството на финансите има по този въпрос, са 606 млн. лв. загуба, които не са отразени в проекта за бюджета за 2008 г. по разбираеми причини.
И нещо, с което може би откривам дискусията и по внесения от Министерския съвет законопроект – що е това плосък данък и необлагаем минимум?
Това, което казвате Вие, господин Димитров, е вярно. Има много държави, които имат необлагаем минимум и една ставка, която се характеризира по същество като плосък данък. Но тази ставка в Словакия е 19%, в Естония е 24%.
Десетте процента плосък данък, който България прави, са най-ниски в целия Европейски съюз. Така че от тези 10% няма как да запазим необлагаемия минимум.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А по другия законопроект?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: За заплатите на моряците под чужд флаг, нали това беше другият законопроект?
Съвсем кратко и съвсем принципно становището на Министерството на финансите е отрицателно, поради това, че данъчното облагане трябва да бъде неутрално. То не може да се дели на групи и тъй като те са моряци, а не лекари, и тъй като са под чужд флаг, а не под флага на БНБ, на практика да не се облагат. Аз всъщност не разбрах докрай, освен че проблемът беше с незнание при тази група моряци, които бяха обект на ревизии може би една година назад, но на нас на практика не ни е известен някакъв обективен проблем, който да съществува там. Това са едни доходи, които се облагат по общия ред в зависимост има или няма спогодба, има ред за деклариране или не. Може би ставаше въпрос за незнание, за неразбиране, за ненормално оценяване, но в никакъв случай това не би трябвало да води до подобна промяна в закона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има думата господин Нено Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Аз имам няколко въпроса.
Аз винаги се радвам, когато от Министерството на финансите ни убеждават как нещо не може да стане и година по-късно го правят. Така беше в 1005 г., когато казахме, че трябва да има плосък корпоративен данък, той стана в 2006 г. Вероятно догодина ще видите и този акъл. Недейте да отхвърляте нещо, само защото идва от представители на опозицията. Ние не сме го направили като представители на опозицията с много сериозни мотиви. Нека да приемем, че са 606 млн. лв., които ще бъдат загуба за бюджета и печалба за българските граждани. Това е нещо, което бюджетът може да си позволи.
Ще ви кажа нещо скрито в това, което сте правили като бюджет. Вие залагате 68 долара за барел петрол. В момента той е 96-97. Само от акцизи и ДДС върху разликата, ще си набавите повече от тези 606 млн. лв. Това нещо бюджетът може да си го позволи. Нещо повече, вие за първи път, и това за мен е похвално, обявявате наистина излишък от 3%. Похвалното е не, че има излишък, похвално е това, че го обявявате.
Какъв е смисълът на необлагаемият минимум. Има поне два смисъла.
Едното е, че в края на краищата има едно ниво, под което човек физически не може да съществува. Това ниво трябва да му бъде гарантирано. Той трябва да има това ниво. Когато вие облагате всеки доход, на практика вие в частност облагате и този минимум с данък и вземате онова, под което човек фактически не може да живее. И вместо данъкоплатци, грубо казано, ще имате работа на погребалните агенции. Това, разбира се, е засилено, но това е единият от смисълите на необлагаемия минимум.
Второто нещо е, че в края на краищата за фирмите, в частност и за хазарта, вие признавате и някакви разходи. В България в законодателството не се признават никакви разходи на физическите лица. Тоест, това, което аз използвам за отопление, електроенергията, сметките, които съм си плащал вие не ми ги признавате за разход. От тази гледна точка трябва да оставите оня необлагаем минимум, който компенсира тези разходи, които признавате на останалите субекти, но не и на физическото лице.
Искам да кажа още една изненада в този бюджет. Това е силното намаляване на нормативно признатите разходи. В сферата на земеделието например от 70 на 40% - почти двойно. На практика вие с едната ръка давате тези 10%, с другата ръка взимате. Даже повече в някои случаи. Аналогично е 35% на 25% за свободните професии.
Аз си направих сметка да изчисля и в един много широк спектър от доходи се покрива разликата от 10-те процента, които намаляват, и 10-те процента, които давате като плосък данък.
Последното нещо, което искам да попитам защо се прави, е обявеното за голям успех на Бюджет 2007 семейно подоходно облагане. Тук отново става дума не за приходи и разходи в бюджета, а за политика. Миналата година аз много адмирирах това в бюджета, макар да не е истинска система за семейно подоходно облагане, но първа крачка в правилната посока, това, че ще се стимулират хората, които имат деца и работят. В момента вие бягате от това, което миналата година обявихте като успех. Какво промени политиката? Демографската криза ли свърши в България? За мен това е може би най-същественото нещо, което трябва да се преосмисли в бюджета.
Искам да кажа, че на практика много адмирирам три неща. За първи път има рязко намаляване – на 10% плосък данък, от 15 на 10% намаляване на другите данъци, и данък дивидент на 5%. Можехте и на 0% да го направите, но аз предпочитам той да остане на 5%, но да има и необлагаем минимум, което като сметки не знам дали се компенсира едно към едно, но мисля, че имате възможност в бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате ли други въпроси?
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз смятам, че темата за моряците е изключително важна и имам следния въпрос – не можем ли да стъпим върху тези 183 дни, които те работят извън България и когато са извън сушата? Защото, ако над 183 дни в годината те са работили под флага и са в открито море, то тогава е нормално да не бъдат облагани доходите им в страната. Тоест, да изходим от тази гледна точка, но веднъж завинаги трябва да го запишем някъде, защото съм убедена, че ако се направи една справка, всичките им доходи досега не са били облагани в повечето случаи, защото не е записано някъде изрично при какви условия и как се облагат доходите.
Това е единият ми въпрос – има ли възможност да сложим някаква база или не? В крайна сметка не са ходили по улиците, не са били тук. Може да се вземе това предвид. А за всички останали да важат принципите, ако има облекчения, или ако се плащат данъци, с които имаме спогодба в страни, то тогава да отпада.
Аз се присъединявам към това, което казват колегите. За 10-те процента данък съм. Странно защо обаче всички говорим за плосък данък във всеки един момент. Защото това, че са 10% все още не означава, че е плосък данъкът. Искам тук да припомня на всичките си колеги, че плоският данък е за 19% в теорията и е за всички данъци в общ закон при 19%. Плосък данък е това, че в крайна сметка имаме корпоративен данък, който е 10% и за физическите лица – 10%. С всички условности, които се въвеждат в ЗОДФЛ, със сигурност това вече не е в прекия смисъл плосък данък. Иначе съм напълно съгласна с намалението, както и дивидента – на 5%.
Това, което смятам, че трябва да огледаме много ясно в законопроекта, са всички необлагаеми доходи и възможностите за промяна. Но смятам, че между първо и второ четене можем да го направим.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз, госпожо Капон.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Първо, за мен е важен въпросът, който повдигна госпожа Елкова. Тя каза, че плосък данък от 10% и необлагаем минимум би довело до загуба за бюджета от 606 млн. лв.
Госпожо Елкова, тук има следния проблем. Когато миналата година смятахте очакваните приходи от корпоративен данък след намалението, сгрешихте с около 500 млн. лв. А по отношение излишъка за тази година грешката на Министерството на финансите беше седем пъти. Аз като експерти винаги съм ви уважавал, но смятам, че малко подценявате нещата и анализите ви са твърде статични. Не отчитате следните аргументи, че намалението на данъка ще доведе, първо, до по-висока събираемост; второ, до повече приходи от осигуровки; трето, до повече приходи от ДДС и т.н. Тези верижни ефекти трябва да ги смятате, а не по простото тройно правило: ако намалим тук ставката какво ще се случи. Защото така стана миналата година с корпоративния данък. Петстотин милиона лв. са доста голяма грешка. Ако сте съгласна с мен.
Няколко други важни неща, този път към господин Кънчев.
Вярно е, господин Кънчев, че преди това беше друг заместник-министър, но миналата година приехме друга разпоредба на § 3, според която нямаше нужда да притежаваш три години един имот, за да можеш да го продаваш. Една година по-късно връщате стария режим. Госпожа Капон с основание вчера попита докога ще шашардисваме хората в България с такива неща – една година една разпоредба, друга година друга, трета година връщаме тази от преди две години. Аз оставам с впечатлението, че някои хора са искали да продадат имоти, свършили са тази работа и сега връщате предишната разпоредба. Защото точно така излиза.
Вторият въпрос, който е важен, е запазването на патентния данък. Тук имаме представители на Стопанската камара, на КРИБ (Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България), трябва да чуем мнението на бизнеса дали въобще да бъде запазен патентният данък. При положение, че въвеждаме плоска ставка от 10%, защо да бъде запазен патентът? Дали това е облекчение в момента или е тежест за бизнеса? И дали администрирането за общините ще бъде проблем или не? Това е въпрос, по който аз ще се радвам, ако бизнесът ни подскаже каква насока да бъде избрана оттук нататък.
Следващата тема, която важна, господин Кънчев, е ако търсите опростяване на облагането. Вчера ви предложих отпадане на данъка върху дивидента. Тогава може и едноличните търговци да плащат 10% данък, както ООД. Това би довело до още по-голямо опростяване на средата. Още повече, че с данъка върху дивидентите съществува потенциална дискриминация, ако за лица, членки на Европейския съюз размерът е различен. Има между другото решение на Европейския съд по този въпрос, което още не съм намерил. Но в момента, в който го намеря, ще ви запозная с него. То е за Холандия. Това решение казва, че подобно облагане с данък върху дивидента води до дискриминационни условия. Смятам, че в България имаме подобен проблем. Но за това ще стане въпрос за следващото заседание на комисията. По принцип опростяването на системата, което може да бъде направено, е 10-процентен данък за едноличните търговци. Знаете, че това са малки компании, доста голям брой в България. И едно такова намаление за тях на практика би отнело стимула да правят каквито и да било данъчни спекулации. Такива стимули не биха съществували. Максимално опростяване на средата в България.
Така че, уважаеми колеги, аз се надявам не с лека ръка да пренебрегнете нашето предложение. Спомням си, че миналата година, когато предложих плосък данък отново на тази маса, освен колегите отдясно никой не ни подкрепи. Радвам се, че тази година ситуацията е друга, но не махайте с лека ръка необлагаемия минимум. Преди началото на днешната комисия една дама, която в момента не я виждам, правилно повдигна въпроса, че отпада семейното подоходно облагане. Отпадането на семейното подоходно облагане не е проблем, ако има необлагаем минимум. Тогава това може да бъде направено.
Примерно за БСП и господин Овчаров имам много интересен въпрос. В тяхната предизборна програма от 2005 г. семейното подоходно облагане е цял стълб. А сега изведнъж ще се премахва. И като го питат избирателите: „Господин Овчаров, защо направихте сега така?”, единственото обяснение, което той може да даде е да каже: „Въведохме голям необлагаем минимум”.
Така че една такава мярка има място.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Въпросът ми е следният: как се третират лицата, които участват в управителни съвети? Попадат ли те в кръга на лица, които получават нормативно признати разход? От това, което виждам, очевидно, че не. Ако е не, искам да чуя мотивите на министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз имам един въпрос към представителите на министерството.
По време на подготовката за това, което наричаме плосък данък, в момента от 10%, на експертно равнище разработвали ли сте вариант, при който да има необлагаем минимум с по-висока ставка, за да се предпазите от това, от което се опасявате, тоест от намаляване на приходите спрямо общата рамка на приходите за годината. Тоест, има ли някакво ниво, на което сте пресметнали, че ако при еди-колко си процента данък върху доходите на физически лица, може да се постави еди-каква си граница на необлагаемия минимум? Или – това е краят на въпроса – изобщо не сте се интересували от такъв вариант?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Разговорът тук е затрогващ. Нещата са във вид на седенка. (Оживление) Едните тържествуват и просто се гаврят с другите, които са възприели някои принципи, които тези, които са изповядвали преди две, три или повече години, виждат, че се превръщат в практика и в действителност. Аз ще хвърля малко катран в тази чаша мед от взаимни усмивки и съгласия, и ще потърся политическата философия на това, което става. Малко хронология – откъде идва и защо става това. И за пълния фалит и скъсване с принципи на някои политици и политически сили.
Витаят от много години в българското политическо и финансово-икономическо пространство едни идеи, които малко по малко завземат територии и се превръщат в трагична практика. Това ще се види скоро, в следващите години. И така се възприемат стъпка по стъпка тези попълзновения, за да се стигне до ситуацията тази година с така наречения плосък данък.
Тези, които лансираха тук идеята за плосък данък, като опозиция, разбира се не го харесват от кумова срама, с това, че трябвало да има различни ставки и правят някои забележки. Но тяхното тържество е пълно, естествено. И ние от „Атака” ще бъдем първите и може би единствените в тази дискусия, които ще дадем друг ракурс и друга гледна точка.
Либерално настроени и глобалистки изживяващи се политици, такива едни няколко шайчици в икономическите и финансови кръгови среди, към разни институти, общества, развиваха дълго време и сугестираха обществото с тази идея, и тя се превръща в един много неприятен факт. Удрят се няколко големи групи български граждани – хора с общо взето сходни интереси. Разбира се това е въпрос на много дълбочинен анализ. Но удря също и хората с ниски доходи. И никакви доводи не могат да скрият този факт. Разговорът е много дълъг в това отношение. Ударът е и срещу хората, които притежават недвижими имоти и ги отдават под наем, защото нормативно признаваните до този момент разходи ще отпаднат и няма да се зачитат. Целта, разбира се, е да се губи собственост. В България има много дребни собственици, собственици на апартаменти, на магазини, ударът е насочен и срещу тези хора.
Така че експериментът с пълна сила се провежда на територията на Република България. Експеримент, който се провежда в икономики и държави, които са неустойчиви, нестабилни, които са лутащи се общества. Справка – плоският данък точно в тези бивши социалистически държави. И това е факт, който е неоспорим. Тук експериментът се сблъсква с класическите данъчни системи – проверени, затвърдени, такива, които са работещи и които могат да продължат да бъдат работещи в България и с корекциите. Класика в жанра! Впускаме се в един супер експеримент, който няма да доведе до нищо добро. Въпросът е кой ще поеме политическата отговорност? Така тя ще бъде натресена, разбира се на БСП. И БСП ще трябва да поеме политическата отговорност за това и да отговаря за това. А във всички нормални страни от Европейския съюз такова нещо като плосък данък няма. Там не се и говори за такова нещо. И никога няма да се заговори, защото става въпрос за прогонени, за абсолютно стегнати, действащи от много години системи, където такива експерименти никога няма да се направят, защото е просто неясно, че те са несъстоятелни.
Така че ние изказваме тази своя позиция и ще гласуваме против този закон и против плоския данък като такъв. Радвайте му се. Ще видите до какви резултати ще доведе той.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, господин Шопов, за екзистенциалното изложение.
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Забравих за още един въпрос, който имам.
Само ще използвам да кажа, че хич не се крия. Напротив, аз подкрепям и 10-те процента плосък данък, и намаляването на дивидента и на другия данък. Просто господин Шопов не ме е разбрал. Официално подкрепям тези неща.
Що се отнася до въпроса ми, аз ви попитах първоначално за необлагаемия минимум, говорейки за ниската част на дохода. Сега отивам на доходите между 1600 и 2000 лв., защото там пък качвате осигурителния праг. На практика се обръща кривата и се получава една много странна чупка точно в този диапазон, където е основната част от средните доходи, грубо казано.
И тук е въпросът ми – защо качвате прага? Ако ми отговорите, че това е, за да качвате пенсиите, смятам, че няма да е сериозно. Какъв е смисълът да качите прага? Защото един от позитивите на плоския данък е да извадите доходите на светло. Качвайки горния праг, вие де факто унищожавате изваждането на светло, като ги вкарвате отново на тъмно, или в сивия сектор. Защото това означава да платят 700 лв. само за осигуровки, срещу никаква услуга насреща. Ако може и това да коментирате?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Имате думата за отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Господин председател, госпожа Елкова ще отговори на по-голямата част от въпросите, като експерт. Аз ще отговоря накрая на господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз не искам отговор.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Той направи изявление.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Започвам по обратен ред с последния въпрос на господин Димов.
Нашият екип нямаме мандат да коментираме осигуровките и вдигането на максимума за осигуряването.
НЕНО ДИМОВ: Нали сте от Министерството на финансите?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да, но Финансовото министерство е не само данъчният ресор.
НЕНО ДИМОВ: Заместник-министърът може да ми отговори.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ако прецени, че може.
Що се отнася до увеличаване или намаляване на тежестта над 1600 лв., господин Димов, трябва да Ви кажа, че това всъщност е основният смисъл за въвеждането на 10 процента данък, защото ние със смайване установихме, че статистически имаме с над 1500 лв. по трудови договори 19 хиляди човека числом и словом, които се водят на официална статистика. Можете да си направите изводите за какво говорим и колко е сериозен делът на сивия сектор в личните доходи.
Това, което аз четох наскоро по повод на това наше изявление на един семинар пред медиите, че 19 хиляди човека имаме с над 1500 лв. доход, някой от вестниците беше излязъл с един коментар, като го беше съпоставил с броя на новите коли от началото на годината досега, които са няколко пъти над тези 19 хиляди човека. Значи просто изводите са тъжни. Тъжни са.
И това, което ние забелязваме от корпоративния данък, отчетните данни наистина са много оптимистични и това, което там се забелязва, въпреки нашия скептицизъм, е повишаване на базата на тези, които плащат корпоративен данък. И имаме нагласа да очакваме, че ще се получи нещо подобно и при данъка върху физическите лица.
Разбира се, има и една друга теория, че когато някой нищо не плаща, той плаща нула или плаща 5 лв., или 10 лв., а всичко, което е различно от тази нула на него ще му се стори неприемливо и твърде високо. Това е така, но всеки, който има нагласа, че трябва да бъде съвестен данъкоплатец вече много по-лесно ще може да го направи при 10%, отколкото при 24%. И залогът да заобикаляш закона и да търсиш всевъзможни данъци, за да не си платиш данъка при 24%, всички сме съгласни, че е много по-голям. Така че в този смисъл това е основната цел на въвеждането на плоския данък. Може би това се отнася и до необлагаемия минимум.
Господин Димов, може би липсата на необлагаем минимум е дисциплинираща в известен смисъл с оглед намаляване на всякакъв вид заобикаляне на данъчното облагане, защото не правиш опити да прекарваш нещо през минимум или през необлагаеми доходи и т.н. Може би чисто психологически това съществува. Това са изследвания, които са правени. Последно гледах едно такова изследване за Украйна, която е въвела плосък данък основно имайки проблем с огромен брой заобикалящи закона граждани, с всевъзможни еквилибристики, които са се правили точно, за да бъде на минимума, да бъде умножено няколко пъти по минимума – всевъзможни заобикаляния на закона, за да влязат в необлагаемите доходи. Това нещо с въвеждането на една ставка върху всичко се прекратява.
Всяка държава си преценява приоритетите по-нататък, но на нас специално сивият сектор в доходите на физическите лица ни е изключително голям. Това можем да заявим съвсем отговорно. И това е основната цел, която се надяваме да постигнем с въвеждането на 10-те процента.
Иначе, що се отнася до това може ли да има разходи за физически лица и т.н., нашата данъчна система като цяло облага доходи по отношение на физическите лица, а разходи от дохода като класическия по трудово правоотношение, или приравнено, към него никога не са съществували. Сега може би има различни данъчни системи и в Европа, и извън Европа.
Другото, на което трябва да обърнем внимание, е, че редица държави почти нямат кръг от необлагаеми доходи, за разлика от нас. Например, исторически в много държави се облагат пенсиите и винаги са се облагали, за разлика от България. Ние нямаме история в тази посока. В България, примерно, пенсиите никога не са се облагали, каквито и да са те. (Оживление) Дай Боже да бъдат високи! Господин Попвасилев, Вие много се забавлявате, но ако погледнете кой какво облага сред всички страни, които хвалим, ще установите, че всякакъв вид пенсии, обезщетения и т.н. са си облагаеми на общо основание.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Говорим за различни жизнени стандарти. Моля Ви!
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не, говорим за различни системи, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: И различни жизнени стандарти.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да не спорим по този въпрос. (Оживление)
Относно нормативно признатите разходи, още по въпросите на господин Димов. Нормативно признатите разходи целят точно да се достигне до чистия доход, който реализира едно лице на граждански договор. Защото, когато вие трябва да направите нещо по хонорар, уговорено на граждански договор и да получите едни 100 лв., се преценява, че вие имате, примерно, средно около 20 лв. разходи, защото ходите някъде със собствената си кола, плащате си бензина, ползвате собствения си компютър, ток, консумативи и т.н.
Тук трябва да кажем, че никога не е съществувала универсална рецепта що е това нормативно признат разход и колко справедлив е той. Това се отнася и за сходни дейности. Да не говорим, че примерно всички свободни професии и граждански договори са коренно различни една от друга, с различен мащаб. Не можем да говорим за нещо, което да бъде универсално приложимо и да бъде справедливо, и да бъде точно. Тези 35%, които бяха до момента, с 22-24% над превишението, не съм сигурна, че бяха близо до истината. По същия начин не бихме могли да ви се закълнем, че са близо до истината 25% с 10% върху това, което остава върху доход. Но ние за някакво универсално и справедливо решение не се сещаме. Считаме, че това запазва съществуващото положение в известна степен. При някои може би ще бъде по-добре, при други ще бъде по-зле. Няма пълно щастие. Когато говорим за данъци, винаги ще има и недоволни. Няма нищо ненормално в това.
По въпроса на госпожа Капон за моряците.
НЕНО ДИМОВ: Имах въпрос и за семейното подоходно облагане.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: За семейното подоходно облагане. Първо, концепцията на плоския данък е с максимално широка база, която изключва всякакви намаления, в това число и семейното подоходно облагане.
Другото, което трябва да ви кажа тук за групите, които то стимулира, семейното подоходно облагане в момента съществува във вид, в който чисто в номинално изражение най-голяма полза имат тези, които имат най-голяма данъчна основа. Колкото ви е по-голяма данъчната основа, толкова повече данък вие приспадате. Като той е ограничен до една сума, която далеч не е колосална, и трябва да признаем – с тежко администриране. Връщате се една година назад, отивате, подавате декларация, чакате да ви възстановяват и т.н. И става въпрос за суми от порядъка между 60 и 130-140 лв.
Всички работещи със заплати над 500 или 600 лв. постигат същия ефект в годишна база номинално данъчно. А тези, които са с ниски доходи, ще бъдат с увеличени детски, което е по-нормалното решение може би.
Сега за моряците. За моряците, госпожо Капон, 183 дни местно лице и спогодба са написани, ясни са. Моето мнение, без да съм много навътре в самите ревизии, които са се случвали, е, че общият случай по данни на Министерството на транспорта, с около 90 на сто от държавите има сключени спогодби. Общият принцип е, че доходите се облагат в мястото, където е установен корабособственикът. Твърде е възможно на нашите моряци да им е внасян данък на мястото, където е установен корабособственикът, само че те да не знаят. Тук става въпрос за липса на информация, а не за нещо, което не е написано и не е ясно. Има си спогодби, има си ред. Това не е законодателен въпрос. Просто е нещо, което не е било ясно, не е било известно, не е законодателно. А това, което всъщност се предлага, е те по принцип да бъдат освободени от данъци, което съвсем не е приемливо. Но това е нещо, което е конкретно. Готови сме във всеки момент, когато решите, да го обсъдим.
Господин Димитров, Вие бяхте поставил един въпрос за прогнозата, за това, че тези прогнози, които имаме ние от данък върху доходите, всъщност са силно подценени. Това беше по-скоро коментар.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Отговорете по-скоро на въпроса дали да остане патентният данък?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Патентният данък като такъв няма причина да не остане. Неговият смисъл е, че той урежда занаятчии, хора, които се занимават с дребен бизнес – обущари, шивачи и т.н. Няма нужда да се занимават със счетоводство, със счетоводители, да се усложнява тяхното облагане с декларации и т.н.
Какъв е всъщност въпросът Ви? Какво пречи патентният данък?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Отговорете на тези въпроси, които сте разбрали.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Относно прогнозата нямаме основание да сме толкова оптимистично настроени, господин Димитров, че да сложим отнякъде 600 млн. лв., които да решим, че са просто повишена събираемост. Срещу тези пари стоят разходи и някак си не е лошо нещо друго да има, освен оптимизъм – някакви данни, някакъв брой заети, някакви средни заплати и други такива макроикономически показатели, защото по този начин всъщност се правят прогнозите. 600 млн. лв. е огромна цифра за всякакви стандарти. Особено, когато срещу нея стоят разходи.
Имаше въпрос за нормативно признатите разходи на договорите за управление и контрол. Не, не се запазват. Ще се облагат аналогично на трудовите. Тоест, за нормативно признатите разходи на управление и контрол, не се запазват 10-те процента. Ще се облагат аналогично на трудовите договори, без нормативно признати разходи. Мотивът за това е, че това са високите доходни категории и така или иначе облекчението при тях ще бъде чувствително.
Записала съм и един въпрос на господин Методиев – дали сме правили прогнози с ниво на данъка различно от 10% и необлагаем минимум.
Господин Методиев, това е въпрос на математика, не много сложна, на един модел. Абсолютно всякакви възможни варианти сме правили, но данъците са преди всичко политика. Така че десетте процента бяха нещо, което не се коментира и оттук нататък ние можем да си смятаме за развлечение експертно.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Не сте се развличали в тази посока. (Оживление)
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Развличали сме се, но не е повод да го коментираме.
Последно, за продажбата на имоти – въпрос от господин Димитров и госпожа Капон.
Господин Димитров, да Ви кажа, не, никой не е продавал ударно имоти. Цялата идея е да се отдели това, което е инцидентна сделка и инцидентна продажба с това, което би се правило по занятие и от него да се реализира доход. Преди беше с едно основно жилище, което съвсем не е ясно що е то основно, тоест пак можеш да го продаваш, плюс един имот с до пет години, плюс още един имот еди-какъв си, плюс подарения... Така че възможности, ако някой искаше да не плаща данък, имаше. Така или иначе ние го променихме миналата година с идеята, че няма смисъл да се правят регистрации, пререгистрации и т.н., да се търси „що е основно и има ли почва у нас”.
Но данъците са нещо динамично. Това, което сега предлагаме, е може би малко по-рестриктивно, може би обаче по-справедливо. Задължението е за до три години, тъй като считаме, че това е някакъв разумен период, който изключва това да си купуваш всяка година по един апартамент, горе-долу една година отнема да го ремонтираш и да го продадеш със значителна печалба, което да ти бъде всъщност един системен доход.
Не зная дали това е общоприетото за разумно, че три години поне трябва да си го притежавал, за да е ясно, че това е твоят имот, който ти продаваш по някакви причини – не с цел да реализираш дохода, но така или иначе това е нашето предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Аз имам конкретен въпрос – как ще бъдат компенсирани ниските доходи при въвеждане на плоския данък. Очевидно ползата от въвеждането е ликвидирането на двойните ведомости, изваждане на доходите на светло. Но тези, които са в бюджетния сектор, по какъв начин конкретно като механизъм и като разход ще бъдат компенсирани? За частния не зная дали ще можете да ми отговорите, ако ви попитам.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Елкова, повдигнахте много важна тема. Вие казахте – над 1500 лв. получават 19 хиляди човека в България.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: На трудов договор, да.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Което означава, че сивата икономика продължава да бъде огромна в България. Вижте статистиката. Според нея заплатата в държавния сектор е по-висока от заплатата в частния сектор. Това безспорно е много силен знак, че сивата икономика продължава да бъде много голяма в България.
Вие казахте следната теза: дали има хора в България, които при никаква ситуация не биха платили данък. Важен въпрос. Ключов. Отговорът е следният. Едно време, госпожо Елкова, по този въпрос имах удоволствието да работя за едно изследване на Европейската комисия. И световната практика е горе-долу в следната насока.
Криенето на данъци е разход. Разходът е в следните насоки: фалшиви документи, счетоводителят трябва да бъде скъпо платен, защото той може да отиде и да направи тази информация достъпна на данъчните, рискове от внезапни проверки, лоша документация за банковата система, скъпи адвокати, по-скъпи одитори, ако се налага. Така че рисковете да бъдат хванати са разход. И тези хора при определени обстоятелства биха плащали данъци.
Затова и по корпоративния данък, след това намаление, за което аз и колегата Ясен Попвасилев от СДС много държахме, вижте отличните резултати тази година. Огромно изпълнение на приходите. Хората си плащат данъка. Те няма смисъл да крият корпоративния данък, като е 10%. Няма смисъл.
Подобен резултат, даже може би и по-силен, тъй като намалението е по-голямо, смятаме, че ще се получи и за личния данък, ако бъде намален със запазване на необлагаемия минимум включително. Тогава няма да има смисъл тези хора да крият данъци и ще започнат да плащат. Така че въпросните 600 млн. лв., госпожо Елкова, не са толкова страшни. Особено предвид резервите на държавата в момента.
Това исках да Ви кажа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз благодаря.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Искам само да попитам нещо, защото смятам, че между първо и второ четене е важно да помислим за промени в тази насока. За да може да има електронна декларация, която предварително да достигне до данъкоплатеца, да може той набързо да си я провери, и ако има някаква грешка съответно да я поправи, да я нанесе преди крайния срок, или просто да я потвърди в Националната агенция за приходите, смятам, че е крайно време да има деклариране от страна на физическите лица на доходи, които се изплащат към физически лица.
Давам ви груб политически пример с купуването на гласове, с плащане на доходи за когото и да било в рамките на една кампания. Когато един човек казва „Парите са си мои и аз мога да правя с тях каквото си искам”, това е така само на пръв поглед. Защото това, че някой си е платил данъците и има по сметка определени суми, това не означава, че той, като раздава парите, отсрещната страна не дължи данъци върху тях. И взимането на тази информация важи както за частните уроци, така и за жената, която ти почиства къщата. Давам го като примери, защото това са хора, които получават средства в цялата година и е нормално така, както една фирма декларира гражданските договори и физическите лица, на които дава средства през годината, нормално е да има декларации от страна на физически лица. По този начин ще може да се прави както засечката, така и реално изпълнението.
При модернизация на една държава, максимално облекчение на физическото лице ще е да има електронна данъчна декларация. Затова въпросът ми към Министерството на финансите е как гледате на този подход и какво е вашето мнение?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси?
Заповядайте.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Тъй като двата законопроекта се преляха, на нашето заседание е госпожа Христина Пендичева, която е заместник-председател на Сдружение „Настоящи и бъдещи майки”. Те имат един въпрос. Ако искате да й дадем думата, господин председател, с Ваше разрешение, само относно чл. 21 в действащия закон за данъците – за данъчните облекчения. Все пак гражданското общество ми се струва, че трябва да бъде чуто.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател, за това, че ми дадохте думата.
Бих искала да се включа съвсем накратко само по предложението в законопроекта относно отпадането на данъчните облекчения за деца, което е по чл. 21 от сега действащия закон.
Бихме искали да разберем каква е логиката на Министерството на финансите и въобще на правителството да бъде премахнат този текст? С въвеждането на плоския данък и отпадането на необлагаемия минимум, всички хора, които получават брутен доход под 450 лв. ще бъдат ощетени така или иначе. Те допълнително ще бъдат ощетени от премахването на данъчните облекчения за деца. Аргументът, че те ще получават по-високи детски, е абсолютно несъстоятелен, тъй като кръгът от лицата, които получават детски и лицата, които се ползват от данъчните облекчения, е съвсем различен. Хората, които получават месечни помощи за деца по Закона за семейни помощи за деца, са хора, които имат под 200 лв. доход на член от семейството по сега действащия закон. В преобладаващия случай това са хора, които не получават доходи, или са на минималната работна заплата. Тоест, те не ползват данъчни облекчения.
Бихме искали да получим отговор на този въпрос и се надяваме, че ще помислите преди второ четене тези облекчения да бъдат запазени, тъй като и в продължение на две години ние бяхме уверявани как ще бъде въведено реално семейно облагане, а де факто в момента се премахва и единственият елемент на такова.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Ненков искаше думата.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Ще бъда максимално кратък, вицепрезидент съм на КНСБ.
Няма да повтарям, че ние по принцип сме категорично против плоския данък, но тъй като нещата явно се свеждат до необратим процес, искаме да кажем следното. Ако има плосък данък, напълно подкрепяме споделените тук мнения за плосък данък с необлагаем минимум.
На първо място, трябва да подчертаем, че от 15 държави в света, които са въвели плосък данък, 14 са с необлагаем минимум. Това трябва да говори много.
На второ място, не е вярно, че ако има необлагаем минимум, ставката трябва да е 19% и повече. Това абсолютно не е вярно. Има и 13-процентни ставки, има и 16-процентни, а може да останат и 10-процентни. Въпрос на разчети е.
На трето място, ще се загуби връзката „необлагаем минимум – линия на бедност – минимална работна заплата”. За какво изчисляваме тази линия на бедност? За какво я изчисляваме?
На четвърто място, запазването на необлагаемия минимум ще преодолее нуждата от тези проблеми с януарските компенсации, които ще възникнат и по отношение на бюджетния, и по отношение на стопанския сектор.
И на пето място, плосък данък с необлагаем минимум, това не е съвсем плосък данък. Той има определена прогресия. Не знам дали знаете. По този начин ще се постигне до известна степен баланс между интересите на хората в област чисто пропорционален плосък данък и интересите на хората с прогресивен данък. Този плосък данък с необлагаем минимум съдържа определена прогресия.
Това исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Имамов, имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще бъда съвсем кратък. Ще подкрепя идеята аз плосък данък от коалиционна лоялност. Моето лично мнение е, че този данък има едно-единствено предимство. Не едно от предимствата, а едно-единствено предимство – това е осветляване на сивия сектор в трудовия пазар. Това е единственото предимство на този данък. Само че постъпленията и увеличаването на постъпленията в бюджета в никакъв случай не означават автоматично растеж, в никакъв случай не означават автоматично подобряване на конкурентоспособността на икономиката, производителността на труда и т.н. Просто повече пари в бюджета. Нищо повече.
Според мен не е направен сериозен анализ на дестабилизиращата функция на този данък. Тоест, колко милиона лева се изсипват в онези 1/4, които ще бъдат облагодетелствани и какъв ще бъде ефектът върху макроикономическата стабилност.
Останалите 3/4 от заетите ще бъдат потърпевши от този данък. Една малка част от тези 3/4, които са заети, които работят в публичния сектор, ще получат еднократни компенсации. Какъв е проблемът с всички останали в частния сектор, които няма да получат такива компенсации?
Естествено аз изразявам мое мнение. Ще подкрепя бюджета при тези особени съображения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е коалиционна култура.
Колеги, има ли други изказвания?
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз искам, първо, да благодаря на госпожа Елкова, тя професионално отговори на моите въпроси, само че те са до голяма степен политически. И от тази гледна точка аз не мога да очаквам от нея да отговори по различен начин. По-скоро се обръщам към заместник-министъра и към политическото ръководство на Министерството на финансите. Очевидно това ще стане между първо и второ четене.
Въпросът за семейното подоходно облагане не е въпрос до това дали трябва да облекчим администрацията на Министерството на финансите или не. Въпросът е свързан с това каква политика ще има България. И миналата година, ако е видяла път през тези облекчения към стимулиране на някакъв вид развитие в демографската характеристика на страната, отказва ли се от това развитие и обръща ли го обратно? Защото това, че ще има компенсации, които ще бъдат дадени, е нещо, което бяхме отрекли миналата година. Не преди три, не преди 15 години, а миналата година.
Семейното подоходно облагане основно е насочено към семейните хора с деца и доходи. Това е много по-важно, отколкото да се стимулират семейства на хора, които не работят и раждането се е превърнало в професия. Трябва да видим къде точно искаме да отведем политически страната. И аз не очаквам изобщо отговор от госпожа Елкова и от който и да било експерт на Министерството на финансите, защото те наистина трябва да се упражняват в смятане, а ние трябва да решим къде искаме да видим след 20 или 30 години България.
Специално по този въпрос мисля, че беше редно тук да присъства и министърът на финансите, защото той е ключов. Демографският проблем е проблем, който е структуроопределящ за следващите много поколения напред. Не за Бюджет 2008.
Оттам нататък, че няма вечно щастие и че Министерството на финансите не са оптимисти, те ни потискат всяка година с това, и всяка година си преизпълняват доходите и трябва да са оптимисти.
Аз ще заявя, че ще подкрепя на първо четене този законопроект не от коалиционна културност или от нещо друго, а защото 10-те процента плосък данък са нещо, за което съм пледирал вече две години, намаляването на другите данъчни ставки – също. Но с ясната уговорка, че между първо и второ четене ще внеса предложения както за оставане на текстовете за облекченията на семейното подоходно облагане, така и за оставане на необлагаемия минимум. Каквито и да са 600 млн. или 700 млн., или работа няколко часа повече на администрацията, или може би дни и седмици, не могат да ме убедят, че тези две мерки не са изключително важни.
Затова още веднъж заявявам, че на първо четене ще подкрепя този закон, но между първо и второ четене категорично ще настоявам тези текстове да влязат в закона.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други колеги, които желаят думата? – Не виждам.
Ако ми позволите и на мен да кажа две думи, след което да преминем към гласуване.
Очевидно е, че в законопроекта, който ни е предложен, има няколко въпроса, които трябва да бъдат изяснявани. Не заради присъствието на Асоциацията на настоящите и бъдещите майки, но ми се струва, че Законът за семейното подоходно облагане трябва да бъде още веднъж прецизиран. Трябва да помислим и по някои други промени, за които говорихме и вчера, които едната година ги предлагаме, на другата година ги отменяме, и на третата ги предлагаме отново. Тези упражнения според мен не подпомагат опростяването на данъчната среда в България и не подпомагат бизнес климата в страната.
Другият въпрос, на който ми се ще, без да влизам в диалог с моя коалиционен партньор, но има и още няколко много важни продължителни предимства а плоския данък, това е данъчната среда в България, това е бизнес климата, който създаваме, това е насърчаването на инвеститорите да идват в България, да се регистрират тук и да работят в България. За никого не е тайна, че чуждите инвестиции в България са основният двигател. Надяваме се тази година отново да достигнем рекордно ниво. Надявам се да минем 5-те милиарда. И с тази стъпка за следващата година да си гарантираме добрия резултат и за догодина.
Без да навлизам в коментар по всички въпроси ми се струва, че между първо и второ четене има по какво да поработим и по този законопроект. Разбира се, готов съм да приема всякакви разумни аргументи, всякакви предложения, независимо от коя част на политическия спектър произлизат, просто защото става дума за експертни неща, става дума за данъчни закони, които нямат цвят, не са нито червени, нито сини, нито жълти, нито зелени. Затова си мисля, че и останалите колеги ще подходят по същия начин.
Ако сме изчерпали дебата, да преминем към гласуване.
СТОЯН ВИТАНОВ: Не получих отговор на въпроса за компенсациите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: По въпроса за компенсирането, единият механизъм е с повишаването на минималната работна заплата. Всички работещи в бюджетната сфера ще получат обезщетение, което е предвидено. Разчетите са отдавна направени. Увеличение на заплатите толкова, че да нямат нетно намаление. Това е съвсем сигурно.
Иначе, що се отнася до стопанския сектор, там от позицията на Министерството на финансите не можем да поемем ангажимент. Чухме синдикатите, но не чухме работодателите, които имат ангажимент да си договорят заплати със своите служители, така че да няма намаление. И аз лично вярвам, че това ще бъде направено.
Имаше въпрос на госпожа Капон за електронната декларация. Положително гледаме на този въпрос. Това е френският опит. Ние с един модел сме запознати доста детайлно. Само дето аз имам съмнение, че това може да стане тази година и между първо и второ четене, защото това е един по-продължителен процес. Но това е посоката, в която и ние вървим.
И може би пак по семейното подоходно облагане. Аз мисля, че нещо не е ясно. Ако трябва да се компенсират родители с някакъв размер доходи, който да не е минимален и да нямат професия да раждат, и той да бъде, примерно 300 лв. или 400 лв., няма пречка това да стане през разходна политика. Данъчното облагане принципно трябва да бъде неутрално. Така че ти събираш едни пари от всички по равно и ги преразпределяш така, както решиш, че е целесъобразно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, предлагам ви да гласуваме законопроектите по реда на постъпването им.
Първият законопроект е на народните представители Николай Петров Кънчев, Мирослав Димитров Мурджов и Бойко Иванов Ватев.
Който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Законопроектът не се приема.
Вторият законопроект е внесен от народните представители Мартин Димитров, Нено Димов и Ясен Попвасилев.
Който подкрепя този законопроект, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 13.
Законопроектът не се приема.
Третият законопроект е внесен от Министерския съвет.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 14, против – 2, въздържали се – 1.
Законопроектът се приема.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Господин Кънчев, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Направените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси предложения обхвата промени в няколко основни аспекта.
Предвижда се, че общинският съвет ще определя с наредба размерите на местните данъци, като със законопроекта се предлагат минималният и максималният размер за всеки местен данък. Съществуващите нива на 2007 г. стават минимален размер за 2008 г., а максималният размер се предлага да бъде два пъти, специално за данъка върху недвижимите имоти, данъка при дарение, данъка при придобиване на имущества по възмезден начин, и данъка върху наследствата, до три пъти при данъка върху превозните средства по-висок от минималния.
Регламентира се правото на общинския съвет да определя за основно жилище по-нисък размер на данъка върху недвижимите имоти в граници от 0,75 промила, съответно 0,4 промила за лица с увреждания с и над 40 на сто намалена работоспособност върху данъчната оценка на недвижимия имот, до размера на данъка, определен от общинския съвет за останалите недвижими имоти.
Регламентирано е правилото, че размерите на местните данъци се определят до 31 декември на предходната година и същите не могат да бъдат променяни през годината.
Следващата основна промяна е, че патентният данък става местен данък и преминава към Закона за местните данъци и такси. Коментарът за него е, че лицата, заплащащи местния патентен данък ще бъдат освободени от Данъка по Закона за доходите на физическите лица. Също така конкретните размери на патентния данък ще се определят от общинските съвети в границите, предвидени в приложението към закона, като за минимален размер е взет досегашният най-нисък размер за страната, а за максимален размер – най-високият за страната.
Ако искате да ви запозная и с мотивите?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някой от народните представители, който желае да се запознае с мотивите?
РЕПЛИКИ: Запознати сме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Преминаваме към въпроси.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Овчаров.
Знаете, че финансовата децентрализация е теза, която десницата толкова години отстоява. Доста трудно стигнахме до някакви конкретни резултати. Въпросът е защо се дава право на общините само да увеличават местните данъци? И е нормално хората да кажат: за какво ни беше цялата тази финансова децентрализация, само ни бяха повишени данъците? Този дебат го водим вече няколко пъти. Министър Орешарски ни даде следния отговор, който аз веднага слоих на моя блог в Интернет, за да го четат хората, че били ниски имотните данъци в България и затова се предлага подобна мярка. Не смятам, че е обоснована такава политика. Идеята на финансовата самостоятелност или финансовата децентрализация е конкуренция между общините. Те трябва да се конкурират както по отношение на намаление, така и по отношение на увеличение на данъците. Идеята общините да създават условия и да привличат повече инвеститори и хора да живеят на тези места.
Между първо и второ четене аз и колеги от десницата ще предложим възможност да намаляват поне с 50 на сто минималните ставки и се надявам Министерството на финансите постепенно да събере аргументи и да подкрепи една такава инициатива.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Имам следния въпрос, колеги, по отношение на такса „Смет”. Знаете, че принципът на определяне е върху балансовата стойност на активите. Един такъв казус – една компания със сериозна балансова стойност теоретично може да произвежда отпадъци, равни на две семейства или на две домакинства. Същевременно тя плаща стотици и понякога хиляди левове. Госпожа Шулева постави подобен въпрос на едно от предходните заседания.
Въпросът ми е следният. Има ли идея министерството да предложи по-справедлив критерий като база за оценка на тази такса?
Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Други въпроси, колеги?
Заповядайте.
СТОЯН ВИТАНОВ: По-скоро като разсъждение, а не толкова като въпрос.
Очевидно тук не стана дума за данъчната основа, на която се определя данък „Сгради”. Естествено, един благодатен оазис за скриване на доходи. Защото знаем много добре, че се продават жилища, стотици хиляди вероятно в рамките на България, по данъчни оценки, които са далеч по-ниски от пазарните. Тоест, казано с други думи, декларирам, че продавам или купувам жилището на 7 хил. лв., а то струва 32 хиляди лева. И, естествено, плащам под масата останалите пари.
Защо казвам това? Защото, ако се увеличи данъчната оценка по познатата дълга формула, би трябвало да има възможност да се намали процентът, който се плаща като данък „Сгради”. Оттам, ако промилът се определя, както досега, а всички осъзнаваме, че този начин е порочен, приемайки тези проценти, ние после не можем да бутнем данъчните оценки и формулата за определяне на тези данъчни оценки.
По този начин искам да кажа и сумата, която циркулира в рамките на страната – 200 млн. лв. по оценка на нотариуси. А може и да е по-голяма.
Това е по-скоро като разсъждение, но все пак и като някакъв опит за въпрос – как Министерството на финансите вижда този проблем, заковавайки в някаква минимална и максимална граница процентът за данък „Сгради” и промила и евентуално промяната на данъчните оценки като формула, като вдигане с процент или по какъвто и да е начин. Тоест, приближаването на данъчната до пазарната оценка към настоящия момент.
ПРЕДС. МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Колеги, предлагам представителите на Министерството на финансите да отговорят на тези три въпроса и после да продължим с други въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Госпожа Елкова, като експерт, ще отговори на въпросите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Започвам от последния въпрос на господин Витанов.
Формулата за определяне на данъчната оценка съществува в този вид може би около десетина години. Като някакъв радикален режим на промяна ние, честно казано, не сме мислили. Радикален режим за промяна на формулата на данъчна оценка.
Що се отнася до идеята данъчната оценка да бъде близо до пазарната стойност, това е нещо, към което ние се отнасяме положително. Може би е такава идеята. Цените на недвижимите имоти през последните десетина години бяха доста динамични. Имаше един период, между другото, в който данъчните оценки масово бяха по-високи от пазарните стойности. Да, до към 2001-2002 г. масово данъчните оценки бяха реално по-високи от пазарните цени, на които се продаваха имотите. Това за София е съвсем сигурно, тъй като имаше един пик на цените на имотите, после един спад. И в един момент данъчните оценки се оказаха по-високи. Сега обаче те са в пъти по-ниски от пазарните стойности.
Доколкото ние имаме някаква представа, никъде в България не се наблюдава понижаване на стойността на недвижимите имоти. Напротив, всякакви недвижими имоти, включително земеделска земя и всичко останал, само се повишава. Няма понижаване. Навсякъде данъчната оценка е по-ниска.
Справедлив е опитът за изравняване или доближаване на данъчната оценка до пазарната цена, само че тук, господин Витанов, се сблъскваме с един проблем, който не е за пренебрегване. И той е, че не можем да се опрем на някаква адекватна статистика, която да е официална, с която да установим какви са всъщност пазарните цени. Защото официалните данни – това, което оценители на недвижими имоти, брокери и нотариус и т.н. вероятно е точно така, вероятно е чистата истина, само че, когато стигнем до официални данни виждаме това, което е вписано в нотариалния акт, а то в общия случай е данъчната оценка, защото това, което ви събират при изповядване на сделката, е върху по-високата от двете – данъчната оценка или пазарната цена. Респективно се записва данъчната оценка, тъй като пазарната цена е значително по-висока. Тя наистина се дава под масата и няма как официално ние да кажем, че пазарните цени са такива и това да го докажем с документи, които да са официални и да се опрем на официалната статистика. Така че това е един голям проблем при установяване реално на пазарните цени, от които бихме могли да направим изводи за повишаване на данъчната оценка така, че тя да бъде близо до истината.
Това е по Вашия коментар. Наистина е принципно.
Що се отнася до таксата „Смет”, пак един голям проблем. Тук виждам представители на Стопанската камара. Това е нещо, което е абсолютно концептуално. Когато преди 4 или 5 години се направи промяна в посока предоставяне на правомощия на местната власт сама да определя таксите, включително основата на такса „Смет”, размерите на таксите, това беше свързано с концепцията за максимални правомощия в областта на таксите на общинските съвети.
Искам да кажа, че абсолютно си съществува законова възможност през всички тези години всеки общински съвет да си вземе за база количеството на битовите отпадъци, настоящия адрес на населението и каквото още се сетите. Имаше идеи за електромери, водомери и пр. Мисля, че ги няма изрично записани, но абсолютно не са изключени. Всякакви бази, които са адекватни според общинския съвет, биха могли да бъдат използвани. Има законова възможност за това. Това, че те се събират на балансова стойност или на някакъв промил, на нещо си, на данъчна оценка, съвсем не е законов проблем.
Това, което може би се коментира и това, което аз чух във Вашия въпрос – дали ние не мислим нещо да правим, това означава просто крачка назад в концепцията за децентрализация. Означава ние да върнем едно задължение и да сложим основа, че вие събирате само на брой на контейнери за изхвърляне на отпадъците, или на някакъв друг ред. И това е. Оттам нататък свободата за определяне на основа на общинските съвети просто я няма. Ако това е концепцията, добре, това е решението. Но иначе, като принцип, абсолютно си съществува и през цялото време си е съществувала тази възможност. Може би няма достатъчно комуникация с кметовете по места, с общинските съвети по места. Може би на бизнес организации като Стопанската камара е по-лесно да говори с Министерството на финансите или с вас, отколкото с кметовете и общинските съвети по места, нямам представа. Но въпросът е съвсем принципен и означава това.
Що се отнася до размерите, господин Димитров, за това кой е разумният минимум, предполагам, че колкото хора – толкова мнения. Факт е, че българските имуществени данъци са може би най-ниските в Европа, и най-малко като брой. Това, че ние не променяме данъчната оценка означава, че на практика данъкът върху недвижимите имоти намалява нетно, тъй като пазарните цени на имотите продължават да се повишават. Не знам кой е разумният минимум, който да бъде общоприемлив, общовалиден и т.н. Искам да ви кажа две неща.
Първо, възможността за намаляване на общинските съвети съществува принципно. Тя е налична. Това не може да стане технически със записване на един текст, с който да кажете, че може да се определя и по-нисък размер. Не, не може. Те са в коридори, които са „от – до”. Предложения за намаляване на всеки един от размерите трябва да бъде данък по данък. Това е технически. Не че концептуално не е възможно.
И другото, което мисля, че концептуално е съгласувано с министър Орешарски, е това, че във всеки случай по-ниските размери, определени от общинските съвети, недостигът в местните бюджети по никакъв начин няма да бъдат изравнявани с допълнителна субсидия. Това пак е за сведение.
Мисля, че това е по въпросите. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли изказвания?
Господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Съвсем кратко искам да кажа, че въпреки някои различия, които се появиха тук, трябва да подкрепим законопроекта в този му вид. Още повече, че той напълно отговаря на тези промени, които направихме в Конституцията. Аз мисля, че не трябва да подценяваме общинските съвети и местните власти, че ще се засилят да покачват местните данъци, най-вече имуществените данъци, както и данъка върху превозните средства.
Що се касае до таксите, мисля, че там нещата са пределно ясни и става въпрос преди всичко за цената на една услуга, която те така или иначе събират.
Това, което е за отбелязване, е, че действително при нас, в България, местните данъци, най-вече имуществените данъци, са твърде малък процент от общите приходи, които имат другите общини около нас в Европейския съюз. И това безспорно е така. Имущественият данък всъщност е този, който е най-чистият и който пълни общинските бюджети. И според мен не бива преди да пипнем закона за фалитите, да разрешаваме на общините да намаляват имуществените данъци. Мисля, че прагът, който в момента съществува като начало не е много висок и няма да създаде някакви сериозни пречки. Още повече, че към този момент той съществува.
Що се касае до възможността да се определят различни видове и начини за събиране на такса „Смет”, те и сега съществуват. Могат да се събират на килограм, могат ад се събират и на брой обитаващи жилища. Може при тях и да има облекчение за начина на отопление на жилището с газ, с ток и т.н. Всичко това е в пределите на общинските съвети и в техните правомощия. Затова аз си мисля, че бихме могли да подкрепим на първо четене закона в този му вид. Още повече, че ние бяхме парламентът, който си разреши в рамките на 5-6 години насам да вдигне два пъти данъчните оценки. И мисля, че доста негативи паднаха върху нас, направихме го с ясното съзнание да подпомогнем общините при формиране на по-високи приходи от имуществените данъци. И мисля, че това се получи на практика.
Безспорно, че съществува и вариантът да могат да намаляват данъците, но аз мисля, че на този етап е редно да го приемем в този вид, защото могат да се получат някои нежелани неща в общинските съвети при тази конфигурация, която в момента съществува. Повтарям още веднъж – не ги подценяваме, но не бива и да ги надценяваме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Милен Велчев.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: НДСВ ще подкрепи на първо четене законопроекта, макар че имаме известни резерви към някои текстове от него. Така например ние сме против да се дава свобода на общините единствено да вдигат данъците. И смятаме, че те трябва да имат право и да ги намаляват. Ще гласуваме в тази посока за евентуални промени между първо и второ четене.
По отношение на механизма за определяне на такса „Смет”, след срещата си с бизнеса ние имаме сериозни резерви към това да продължава бизнесът да плаща по същия механизъм, както и досега, и вероятно ще предложим допълнителни текстове, които бихме желали да дискутираме с Министерството на финансите и с участващите в комисията депутати.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което чувам сега и от колегите, и това, което съм разисквал с колеги от нашата група, с хора от местното самоуправление, е, че децентрализация в смисъла, който беше заложен като конституционна промяна, тоест силно местно самоуправление, не се очертава. За 2008 г. фактически не се очертава. Това дали ще имат право да намаляват или няма да имат право, което се започна тук като дебат от господин Димитров и от господин Велчев преди мен, е само доказателство за това, че децентрализацията е прокламирана само като принцип и няма да се въведе реално в практиката.
Аз съм от хората, които смятат, че не може да има стабилна и силна национална държава, ако няма стабилни и силни общини. Не съм го измислил, прочел съм го много отдавна, още когато е възниквала модерна България преди 120 години. А нашите общини са слаби, немощни и фактически по тази причина те не могат да създадат средата, в която да се развива националната общност. Това е принцип. Тъй като сме на първо четене си позволявам да го кажа, господин председател, а не да навляза в детайлите, както беше по предишната точка.
Обръщам се главно към експертите на Министерството на финансите и към уважаваната госпожа Елкова, към която почти бих се обръщал с „Госпожо министър”, защото Вие понасяте цялата политическа отговорност за това, което се случва, което изобщо не е Ваша работа. Отговорът, който ми дадохте, беше изцяло в тази посока и бяхте права като казахте: едно е политическа оценка и решение, друго е след това някой да го изчисли. Сбъркахте само като казахте, че трябва математически. То е аритметика, защото е събиране и изваждане, умножение и деление.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Макроикономически модел.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Макроикономическият модел в случая не е аргументът, с който Вие излязохте. Излязохте с аргумента, че това е политическо решение. Аз помня какво ми казахте. Не противореча, казвам, че по този начин не се провежда политическият дебат по въпроса за децентрализацията.
И за да бъда полезен на комисията не само като опозиция, тоест като човек, който ще каже, че ще гласува против, искам да ви кажа и с това искам да се обърна към експертите, каква е средата в България и какви са стереотипите по отношение на данъчната политика, например.
Ако вие сте си взели книгата на Румен Аврамов „Комуналния капитализъм”, един доста обемист труд за това какво се е случило в стопанския живот на България, ще разберете, че един от големите проблеми за липсата на децентрализация изобщо в България, и на традиция, на практики, защото тук няма култура на децентрализацията, ще дължи на факта, че е останал нерешен въпросът с преките и косвените данъци още в самото създаване на вашето министерство. Защото, ако днес ми казвате, че общините могат да правят самостоятелна политика с данък „Смет” и имуществен данък, който стои трудно съпоставим с пазарна среда и пр., и пр., аз ще ви кажа, че тогавашният дебат, който познавам много добре, се е водил по това дали може общината и градът да станат притегателно място за самия производител, за самия капиталист. А когато той си плаща прекия данък на централното правителство, никога няма да имате финансова децентрализация. Нека ви остане спомен от историята на България. Просто никога. Забравете го. Няма да се случи. Винаги е било така, затова и не е имало децентрализация. И сега е така, разбира се.
Ако искаме да правим такава политика, според мен трябва съвсем в друга посока да влезе дебатът по повод на данъчната политика.
Приключвам с този исторически преглед, извинявайте, господи председател. Казвам, че самата децентрализация, дори замислена в този си вид, тя фактически няма да се реализира от 2008 г., поради което ще гласувам против.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, някой друг иска ли думата? – Не виждам желаещи.
Давам думата на гостите.
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Председател съм на Националното сдружение на студенти и младежи с увреждания. Понастоящем работя в Столична община в отдела за интеграция на хора с увреждания, така че този въпрос за местните данъци и такси ме касае двояко.
Ще си позволя да отправя един въпрос към представителите на вносителя и предварително ще си кажа аргументите, за да не взимам втори път думата. Каква е причината и какъв е замисълът преференцията за данък „Сгради” за хора с увреждания да бъде определена като едно голямо отстъпление от сега действащия режим и по толкова различен начин? Какво имам предвид?
Първо, в текста на разпоредбата е употребен терминът „може”, който за юристите означава правна възможност, а не императив, както е сега.
И второ, не е описана никаква преференция, а просто е дадено право на общините, ако пожелаят, да не определят местния данък в границите от 1,5 до 3 на хиляда, а от 0,4 до 3 на хиляда. Просто по-ниска граница.
Аз съм привърженик на децентрализацията, обаче тук не е отчетено обстоятелството, че хората с увреждания са по-трудно мобилни. Тоест, ако някъде данъкът е по-висок и човек с увреждания реши, че може да отиде да живее в друга община, където да плаща по-нисък данък, това за него би било много по-трудно, отколкото за един човек без увреждания.
От друга страна, аз ви призовавам за следното. Ако въобще давате някакво право на децентрализация на общините, да им дадете правото да подразделят хората с увреждания като правоимащи според степента им на увреждане. Защото е крайно време да се разбере и аз сега ще ви го обясня с думи прости, защото вие сигурно го разбирате, обаче никой не иска да го прокара това нещо. Крайно време е да се разбере, че е абсолютно различно, че аз съм сляп и на мен зрение просто ми липсва и затова имам 100% загубена работоспособност. А някой, който е с 50% трайно намалена работоспособност, той просто има проблеми със зрението. Но то не му липсва. Същото е и за хората с ампутирани крайници и въобще за другите увреждания. Някой има проблеми с краката, а някой просто няма крака. Така трябва да ви го кажа просто.
Аргументите ми всъщност против това обтекаемо определяне на тази преференция са, че според данъчно-правната теория Народното събрание трябва да установява всички преференции, така че те да не подлежат на никакво тълкуване. И в същия този закон другите преференции, като преференцията за патентния данък, че инвалидите плащат 50 на сто, ако упражняват лично дейността, преференцията за данъка върху превозните средства са строго фиксирани. А изведнъж се отива по някакви съображения, които много бих искал да чуя, на общините просто се дава едно обтекаемо право, даже те не са задължени да определят някаква преференция. И защо? Хората с увреждания, според това къде живеят, са едни и същи. Те са разделени по степен на увреждане, а вие това разделяне не го правите.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Аз искам да говоря по друг текст.
Добър ден! Аз съм д-р Даниела Данчева – председател на Асоциацията на шофьорите инвалиди.
Благодаря, господин председател, че ми дадохте думата.
Мисля, че сега е моментът да се реши един въпрос, който ние повдигаме като шофьори инвалиди от много години, но няма кой да ни чуе. Въпросът с ограничението на кубатурата и мощността на автомобилите. В ХХІ век не можем да третираме инвалидите... Много добър пример е как ги третираме, като в чл. 58, ал. 1 на Закона за местните данъци и такси, все още фигурира терминът „триколка”. Триколка, господа! И никой този член, даже при тези промени, не се е опитал да го промени. Той остава същият. И някой може би ще каже: трябва да се радвате, че си запазвате преференцията освобождаване от данък върху превозните средства, а не както колегата Хари Хараламбов спомена, се опитвате да ни лишите от преференцията данък „Сгради”. Но ние, благодаря, нямаме нужда от такава преференция.
Искам да ви кажа, че истинските шофьори инвалиди в нашата асоциация, няма нито един човек, който да ползва тази преференция. Защо? Защото ние караме големи коли. Ние имаме нужда от коли автоматици. А даже да приемем факта, че колата е 1800 кубика, отворете сайта на който ще да е автомобилен производител и ще видите, че няма кола 100 конски сили. Такова чудо в ХХІ век, 1800 кубика просто няма.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Как да няма?
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Няма.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Значи карате нещо изчезващо.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Съжалявам. Повечето от нашите хора могат да карат единствено коли автомацити. Или коли ванове, големи коли, за да може да си пъхне вътре инвалидната количка. Това безумно ограничение, което беше наложено по време на правителството на НДСВ, пак с благовидното, но според мен цинично оправдание, че имало злоупотреби и дайте да лишаваме постепенно нуждаещите се от всичко, един път завинаги трябва да се премахне.
Фактът е следният. В момента от тази преференция се ползват здравите хора, а инвалидите не могат да я ползват. Или въобще махнете тази преференция, или наистина дайте възможност на шофьорите инвалиди да ползват наистина облекчение.
Това ограничение на мощността беше автоматически прехвърлено, когато се опитаха да се справят със злоупотребите при внос. Първо там вкараха това ограничение на мощността и на обема на двигателя. И после автоматически го прехвърлиха в другите закони, касаещи облекченията.
Това е по чл. 58, което ви призовавам да огледате, господа депутати, защото много говорим за интеграция на инвалидите. Без мобилност нищо не става, така че сега е моментът да помислите да се промени този член, като се премахне ограничението. Обемът на двигателя трябва да бъде минимум до 2000 кубика, 160 конски сили.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Извинявайте, само да допълня това, което каза и колегата Хари Хараламбов – крайно време е да диференцираме кръга на правоимащи, което нееднократно сме предлагали. В цяла Европа облекченията и преференциите, свързани с автомобила на инвалидите се ползват единствено и само от инвалиди, които имат затруднения в придвижването. А не както вие ги давате с лека ръка – от 50 до 100% всички инвалиди ще получават това облекчение. Откъде накъде? Същото е и в закона, който касае винетките и т.н. Затова по-добре да диференцираме нещата и хора, които наистина са затруднени в своята мобилност, да получат тази преференция и тогава нещата ще са точни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вие ще ми дадете ли предложение точно как да ги диференцираме?
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Да.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще го съгласувате ли по съответния начин с останалите представители на хората с неравностойно положение?
ХАРИ ХАРАЛАМБОВ: Не, няма да го съгласува.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека те да го дадат, за да не бъдете Вие отговорни.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Добре. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Тебеян.
ДИКРАН ТЕБЕЯН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще бъда много кратък. Искам да засегна въпроса за финансовата децентрализация на общините и определянето на таксите от тях. За разлика от данъците, които зависят от доходите и от имуществото, таксите не са данък. Те са възнаграждение за услуга, която се оказва на населението. В Конституцията е записано, че общинските съвети определят размера на таксите, но по ред, определен в закон. Финансовата децентрализация е в това, че те определят размера на таксите, но редът го определя Народното събрание.
В момента в нашия закон е записано, че таксата за битови отпадъци зависи от тяхното количество, но ако това количество не може да се определи, общинският съвет може да определи друга основа. Това е заобикаляне на Конституцията. Тази друга основа може да бъде всичко, което реши да си измисли общинският съвет. Ето тази възможност трябва да бъде премахната. Защото в Европейския съюз единствено България определя таксата за битови отпадъци върху стойността на недвижимите имоти. Другата страна в Европа, която прави това, е Украйна, която, както знаете, не е член на Европейския съюз. Това противоречи на принципа, налаган в Европейския съюз „Замърсителят плаща”. При нас не плаща замърсителя. При нас плаща този, който има имущество в по-голям размер.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Колеги, ако нямаме други изказвания, ви предлагам да минем към гласуване.
Аз съм готов да видя предложенията, които ще ни дадат от сдруженията на инвалидите и ако има възможност между първо и второ четене ще ги разгледаме.
Преминаваме към гласуване.
Колеги, който е за законопроекта, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 11, против – 4, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към трета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ.
Тук също имаме внесени два законопроекта.
Първият законопроект е внесен от народните представители Петя Гегова и Илко Димитров на 2 октомври 2007 г.
Господин Димитров, заповядайте да представите законопроекта.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това са предложения, част от пакет, който е в посока разширяване правата на селските кметове, казано по-накратко. Това е предложение за изменение на Закона за общинските бюджети, съзнавайки, че на места това, което ние сме предложили до известна степен вече се възпроизвежда, без да е разписано в закона. Но ние считаме от тези срещи, които правихме, и изобщо от тази практика, която се установява като безспорна, че наистина е необходимо да разпишем в закона тези промени, които ние виждаме, че са в посока разширяване правата на селските кметове и на изясняване на тяхното позициониране на общинската власт.
Предложенията са в три насоки. Общинският съвет приема в рамките на общинския бюджет, бюджета на всяко кметство на територията на общината. На следващо място се определят с решения правата и отговорностите на кметовете на кметства, включително начина на обсъждане на тези бюджети в рамките на кметството. И нова глава три, в която са представени нашите предложения за правила и процедури за приемане на изпълнението и управлението на този бюджет в рамките на общинския бюджет.
Ние смятаме, че това е една стъпка в посока към утвърждаване на едно ново място на селските кметове, което ще отговаря и на актуалното развитие на идеята за засилено самоуправление.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вторият законопроект е внесен от Министерския съвет.
Господин Кънчев, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
Предложена е редакционна промяна в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2б и 2г и на чл. 34, ал. 1, т. 8, както и новосъздадената т. 9, третираща видовете заем по предназначение. С цел конкретизиране на текста на тези разпоредби, предвид измененията на чл. 43 от Закона за устройството на държавния бюджет, това предложение се прави с оглед на разграничаване на безлихвените заеми, отпускани при временен недостиг на средства по бюджетите на общините от държавния бюджет, които се възстановяват не по-късно от края на бюджетната година по ред и в срокове, определени от министъра на финансите, отделени от тези за финансиране на разходи, в това число и за данък върху добавената стойност, до възстановяването им по одобрени проекти и програми, съфинансирани от Европейския съюз.
Също така предложените изменения в разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 2а и 2б, чл. 11, ал. 5, чл. 43, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 35, ал. 2 и ал. 3 и § 1, т. 4 се променят от Допълнителната разпоредба по Закона за общинските бюджети и са във връзка с данъчната реформа. Целта е осигуряване на по-голяма стабилност и подобряване финансирането на делегираните от държавата дейности с обща допълваща субсидия чрез общинските бюджети.
Предложените промени отговарят на изискването за прозрачност при осигуряването и разпореждането с публичните средства и отговаряйки на изискванията за прозрачност с цел да се засилва доверието между държавната и местните власти, се определя и размерът на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините. Целта е да се постигне обективност при отчитане на разликата в икономическия потенциал на отделните общини.
Направили сме допълнение в чл. 9 и чл. 27, и чл. 28, т. а, които са във връзка с развитието на децентрализацията в делегираните от държавата дейности по образование и делегирането на правомощията на директорите на училища.
В общи линии това са и част от мотивите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво е становището на министерството по законопроекта, внесен от народните представители?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: По законопроекта, представен от народните представители госпожа Петя Гегова и господин Илко Димитров, Министерството на финансите изразява следното становище.
В мотивите към законопроекта не се съдържат аргументи за предлаганите с проекта на Закона за изменение и допълнение в Закона за общинските бюджети. В мотивите не се съдържат и изискуемото от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание становище на вносителите по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта. Всъщност няма становище по финансовите последици.
По отношение на мотивите си позволяваме да отбележим също, че не намираме връзка между споменатите в първия абзац на мотивите промени в Конституцията на Република България, касаещи определянето на размерите на местните данъци и такси и предвидените промени в Закона за общинските бюджети. Тоест, конституционните промени не обуславят необходимостта от прилаганите с проекта на закон за изменение и допълнение.
Изразяваме и резерви по отношение на очакваните от вносителите последици от прилагането на законопроекта, изложени в заключителната част на мотивите, особено че предлаганите промени ще способстват за населението на територията на всяка община или кметство да има ясно разбиране за механизмите на функциониране на общинското финансиране.
Поради неточна бюджетна терминология и объркване на бюджетни понятия, както и поради непълнота на мотивите, не става ясно какво разбират вносителите под бюджет на кметство в рамките на общинския бюджет, а именно дали се предлага кметовете на кметства да са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити на бюджети, като част от общинския бюджет. По аналогия най-точно са определени самостоятелните бюджети, които са част от републиканския бюджет.
Също така предвидените изменения и допълнения не кореспондират с основни принципи, залегнали в бюджетното законодателство и са вътрешно противоречиви както по отношение на норми на Закона за общинските бюджети и Закона за местното самоуправление и местната администрация, и такива промени не се предлагат.
Специално внимание се обръща и на предлаганата в § 5 уредба и в частност на разпоредбата на чл. 18, като следва да се обърне внимание на контекста на въвеждането на системата на делегираните бюджети в народната просвета и съответно съдържащата се регламентация за това, както в одобрения от Министерския съвет и внесен в Народното събрание Законопроект за държавния бюджет, така и в предлагания от правителството Законопроект аз изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
По наше мнение слабост на законопроекта, освен неточната бюджетна терминология, която в определени случаи води до неяснота на предлаганата уредба, е и смесването и объркването на правомощията и отговорностите на компетентните органи по изпълнението на съответните бюджети.
В правнотехническо отношение законопроектът не е изготвен съобразно изискванията на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, а част от предлаганите промени, например в § 1 допълнения, водят до неточна и неясна редакция на действащите норми.
Също така на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за общинските бюджети, кметът на общината като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити със заповед може да определя и правата и отговорностите на разпоредилите с бюджетни кредити от втора и трета степен.
Изхождайки от изложеното по-горе Министерството на финансите не подкрепя предложения законопроект на народните представители Петя Гегова и Илко Димитров, а подкрепя внесения от Министерския съвет законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам само да кажа, че има и становище на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание, който също не подкрепя внесения от народните представители Гегова и Димитров законопроект.
Имате думата, колеги.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: А по какви съображения Съветът по законодателството не е подкрепил законопроекта.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Становището е доста дълго, ще кажа само някои от тях.
С последните изменения на Конституцията се предвиди, че Народното събрание има самостоятелен бюджет и следователно по аналогия, ако за кметствата се създадат самостоятелни бюджети, това трябва да е предвидено в Конституцията.
Създаването на нови самостоятелни бюджети изисква нова конституционна уредба.
Изводът е, че ако се предвидят и бюджети на кметства, това предполага изменение на Конституцията и на двата основни закона.
Съдържанието на законопроекта не е в пълно съответствие със Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагането на Закона за нормативните актове.
Има и конкретни бележки. Не би могло при действащата правна уредба да се предвиди и бюджет на кметствата. И така нататък.
Имате ли въпроси към вносителите? – Не виждам.
Има ли мнения, становища?
Имате думата.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Изразявам наистина недоумението от тона, по който се коментира един законопроект от страна на Министерството на финансите. Естествено, че сигурно има несъвършенства и лоша терминология. За мен беше важно да се проследи логиката, философията на този законопроект. Ако е толкова объркан, то аз бих се радвал повече на една подкрепа от Министерството на финансите, отколкото на смразяваща критика. Очевидно е, че става дума за обличане в законова форма на практиката на делегираните бюджети. Нека да се намери подходящия законов израз на тази проблематика. Но е очевидно, че щом животът налага подобна практика, тази практика трябва да се облече в законова форма. Очевидно не става въпрос за изменение на Конституцията.
И пак казвам – съжалявам, че сме поднесли толкова лош материал, но си позволявам да мисля, че лошият материал облича в лоша форма една житейска логика, която аз се надявах, че ще намери някакво разбиране, а виждам, че Министерството на финансите не го приема.
Не приемам този подход, но се обръщам към колегите, ако има възможност да се подкрепи логиката на този законопроект, то бих бил благодарен за помощ при дефиниране на фаталните текстове, които в крайна сметка може да доведат до добър резултат. Ако се приеме, че това не е възможно, то на мен нищо не ми остава, освен да се съглася с тази оценка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Първо, искам да направя уговорката, че аз се отнасям с голямо уважение към предложението, което са направили колегите, защото знам, че то е направено в посока на повишение на отговорността и правата на местните власти.
Действително в момента съществуват някои нормативни пречки, които не могат да реализират тази идея, която сте имали. И според мен първо трябва да се тръгне от промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, там да облечем с някаква власт кметовете и най-вече кметовете на райони, защото не бива да забравяме, че ако решим проблема по този начин, по който предлагате вие и дадем финансова самостоятелност, първостепенен разпоредител с кредити на едно кметство от 150 жители, а оставим един 15-хиляден район, без възможност да формира самостоятелен бюджет и да се разпорежда с него...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В София има райони, които са с 200 хиляди жители.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Да ги решим заедно.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Има ценни неща и елементи в този законопроект, но на този етап, по този начин, в този вид и точно в този Закон за общинските бюджети, той не би могъл да влезе, преди да мине през Закона за местното самоуправление и местната администрация. Поне там да осмислим нещата.
Междупрочем, там биха могли да се дадат много рамки, които могат да повишат финансовата самостоятелност на кметствата и на районите. И мисля, че там трябва да го направим.
Затова не ми се обиждайте, но аз също няма да подкрепя влизането на този законопроект в този вид сега.
НАДЯ АНТОНОВА: Да го отложим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ви предлагам, колеги, действително да отложим законопроекта, а да не го отхвърляме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не може ли да го оттеглите?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Идеите са добри. Това, че за районните кметове няма готовност, господин Илко Димитров няма вина.
Посоката е правилната. Смел е законопроектът, но е в правилната посока. Принципно аз бих го подкрепил.
Основанията, които бяха изтъкнати, са верни. Прав е и Йовко, който казва, че и друг закон трябва да бъде променен преди това. Да, така е. Но това не са поводи за гласуване против. Така че, ако и вносителите са склонни да го оттеглят, според мен на бъдещи заседания на Бюджетната комисия, може би под друга форма, тези идеи трябва да бъдат подкрепени.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Господин председател, правя заявление, че оттегляме законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние днес няма да го гласуваме, за да не го отхвърляме. А вие с официално писмо до председателя ще го изтеглите.
Има ли други становища и мнения по въпроса? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Колеги, който подкрепя законопроекта, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 13, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът е подкрепен за първо четене.
Колеги, благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ

Стенограф:
Н. Иванова