П Р О Т О К О Л
№ 28

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 28

На 22 ноември 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г., № 702-03-33, внесен от Министерски съвет на 15 ноември 2007 г.
2. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 702-03-22, внесен от Министерски съвет на 10 юли 2007 г.
3. Обсъждане на Отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2006 г., който съдържа отчетните данни за изпълнението на бюджета на „Държавен вестник” за 2006 г., № 750-06-424, внесен от Георги Пирински на 13 ноември 2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме кворум, предлагам да започнем.
Дневният ред включва три точки:
1. Обсъждане на проект за решение за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по републиканския бюджет за 2007 г., № 702-03-33, внесен от Министерски съвет на 15 ноември 2007 г.
2. Обсъждане на Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2006 г., № 702-03-22, внесен от Министерски съвет на 10 юли 2007 г.
3. Обсъждане на Отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2006 г., който съдържа отчетните данни за изпълнението на бюджета на „Държавен вестник” за 2006 г., № 750-06-424, внесен от Георги Пирински на 13 ноември 2007 г.
Министърът на финансите, заместник-министрите и експертите са тук, така че можем да пристъпим към дневния ред.

Преминаваме към първа точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ПО РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2007 Г.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, в съответствие с чл. 35, ал. 4 от Устройствения закон за бюджета ви предлагаме да разгледате едно предложение за даване на право на Министерския съвет на допълнителни бюджетни кредити над ограниченията по чл. 35, ал. 2. Тоест, над ограничението от 1,5 от приходите на Консолидирания бюджет.
Мотивите са свързани с очакваното добро изпълнение на приходната част, сравнително консервативния подход при управление на разходите към настоящия момент, а по оценките ни и до края на годината, и очертаващото се по-голямо от предварително планираното превишение на приходите над разходите. Ще припомня, че актуализираната ни фискална цел за превишение на приходите над разходите за тази година е 3% от брутния вътрешен продукт. А политика и цел, която е съгласувана с експертите на комисията, и която е залегнала и в конвергентната програма, която беше одобрена през април, залегнала и в новата конвергентна програма, която ще представим за следващата финансова година в Брюксел.
Предлагаме парламентът да даде право на Министерския съвет да извърши допълнителни бюджетни разходи в размер в настоящото предложение до 570 млн. лв. В случая бих добавил да разрешите по-голям размер, тъй като за времето от подготовката на това проекторешение до настоящия момент положителните тенденции в изпълнението на приходната част продължават. И ви информирам, че има възможност тази сума, с която се дава право на Министерския съвет да извърши допълнителни разходи, да бъде по-голяма. Бих предложил да обсъдим вариант до 700 млн. лв.
Анализът ни от последните дни, много след изготвяне на тези документи и разглеждането им в Министерския съвет, изпълнението за последния месец е отново по-добро от очакваното и дава възможност за по-голяма сума, без това да застрашава предварително набелязаните фискални цели.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате думата за въпроси, за изказвания.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, господин министър, господа заместник-министри! В решението, което стои пред мен, са записани твърде общи направления на разходи: изграждане на пътна, железопътна, екологична и не знам каква инфраструктура; изпълнение на поети ангажименти по Глава „Енергетика”; и отпускане на временни безлихвени заеми на общините.
Ако Вие, господин министър, настоявате за въвеждане на програмно бюджетиране в България, давате много лош пример в момента. Тоест, би трябвало, идвайки в тази комисия, да кажете конкретно тези 600 млн. лв. за какво са. Примерно: завод за боклука в София, еди-какъв си участък от жп линия. Подобно искане на пари от бюджета обезсмисля тотално идеята за програмно бюджетиране. А би трябвало и Бюджетната комисия да не ви отпусне парите при един такъв подход.
Това е моето мнение. Надявам се колегите да ме подкрепят.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Димитров, всички разходи, които са маркирани като направления, нямат нищо общо с програмното бюджетиране. Това са инвестиционни разходи и допълнителна възможност да бъдат финансирани до края на тази година. Очевидно, че не са планирани в програмите на министерствата, ако това имате предвид.
Ще поясня – ангажиментите по Глава „Енергетика” са свързани с изискване пред страната за наличност на минимални количества горива, измервани чрез дневни запаси. Може и да не се изразявам най-прецизно в момента, но до края на тази година би трябвало да имаме 20-дневен запас от горива. За съжаление, основно поради финансови проблеми в миналото, в това число и през настоящата година, ние не сме планирали такъв голям разход в бюджета. А за следващата година, ако не ме лъже паметта, трябва да покрием 25-дневни запаси. И сумите са доста големи. Трудно биха се побрали в разходните направления на бюджета.
Що се касае до Глава „Телекомуникации”, то е свързано с изискването за ускоряване изграждането на Телефон 112, за който вече получихме предупреждение от Комисията, че е възможно да бъдем санкционирани следващата година, заради това, че изостава проектът и изграждането му.
А безлихвените заеми, както ме подсеща заместник-министър Ананиев, са свързани с ангажимент, който беше одобрен още 2005 г. за осигуряване на ДДС за програмите по САПАРД общо в размер на 52 млн. лв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Аз имам такъв въпрос. Мисля, че ще се направи всичко възможно, за да бъдат усвоени тези пари, но все пак въпросът ми е към господин Михалевски – имаме ли готови проекти, с които ние да започнем да употребяваме тези пари? Разбирам, че министерствата нямат в своите бюджети залегнали тези пари. И веднага у мен възниква въпросът, както е написано, примерно „инфраструктура”, зная, че на общините ще се дадат безлихвени кредити да се покрива ДДС, но в крайна сметка за инфраструктурата трябва да има проект, по който да започнат да се влагат тези средства. Имаме ли такава готовност в останалите 50 дни това нещо да се инвестира там?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Михалевски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, аз ще го кажа по-общо, но то е достатъчно знаково за всички проекти – правителството, с подкрепата на Министерството на финансите, тази година предприе един неконвенционален подход: в рамките на определените средства за кофинансиране стартирахме един механизъм, по който дадохме възможност на всички общини, от които се възползваха 177 общини, да стартират проекти едновременно с процедурите по избор на изпълнител и подготовка на апликационните форми. Това в момента е в ход, както и самото изпълнение на проектите.
И тъй като ние сме представили много стриктни правила, определени, заедно с колегите от Министерството на финансите за начина на усвояване на тези средства, към настоящия момент имаме огромно количество подготвени апликационни форми, почти завършило строителство на голяма част от обектите. Не говорим оттук нататък да започваме, говорим за изпълнени инвестиционни мерки. И в пакетите предлагаме в това число финансиране до края на годината на тези дейности, като си останат ангажиментите по споразуменията, които сме сключили с общините.
По подобен начин стоят и дейностите в капиталовия списък на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Става дума за стартирали проекти, големи, свързани със свлачища. Ще дам за пример свлачището в Оряхово, което е достатъчно знаково за България. Ние сме извършили голяма част от дейностите, но поради липса на кредитни тавани за настоящия бюджет, имаме неразплатени разходи.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси?
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър, Вашето искане е по ал. 4 на чл. 35. Това означава ли, че са изчерпани възможностите на ал. 2, където е казано, че Министерския съвет има право да харчи от тези пари до 1,5% без разрешение на Народното събрание? И ако са похарчени до този процент, това са близо 320 млн. лв., за каква сума става дума?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Не са изхарчени, господин Имамов. Въпросните 1,5% от приходите на консолидираната основа представляват около 304 млн. лв. И Министерският съвет, наред с този лимит, който евентуално ще отпуснете на Министерския съвет, на едно общо заседание ще разгледа допълнителните бюджетни кредити в рамките на своята си квота и респективно, ако бъде прието това решение на Народното събрание. Считаме, че това е най-обоснованият подход. В края на краищата потенциалните бенефициенти не се интересуват от основанието – ал. 2 или ал. 4.
И, ако ми разрешите, да допълня, господин председателю. До момента са изразходвани около 80 млн. лв., за които има съответни постановления на Министерския съвет, които са публични.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Някак не ми се връзва това, че 300-те милиона лв. не са разпределени, а ние отиваме към нови 700, което значи около 1 млрд. лв. Вероятно, за да се направи една матрица на плащанията, сигурно имате основание.
Другото, с което исках да допълня въпроса на господин Мечев, е: значи ли това, което казахте, господин Михалевски, че неразплатени разходи в областта на пътната инфраструктура се включват тук? И второ, връхлетя ни отново бедствие, предвиждат ли се някакви пари във връзка с него и спешно ликвидиране на последствия, които не търпят отлагане. Казахте за Оряхово. Може би има и други места, които днес не търпят отлагане. Имам предвид това, което ни предстои като сезон и това, което се случи преди броени дни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз бих отговорил на няколкото въпроса.
По първия, знаете, че в изграждането на големите инфраструктурни проекти, най-вече от пътната и екологична структура, винаги има известен времеви лаг. Тоест, евентуално ваше положително решение ще даде възможност извършените работи до края на годината да се актуват и да се разплатят, за да не се влиза, както това става от години насам, от 90-те години даже, с извършени, но неразплатени дейности за следващата година. Това ще даде възможност по наша оценка и на една по-добра предварителна подготовка от гледна точка на нови проекти, които ще бъдат започнати следващата година и по линия на няколкото оперативни програми – транспорт, околна среда, регионално развитие.
Що се касае до детайлните проекти, може би господин Михалевски може да каже повече. Аз не бих коментирал проектите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Михалевски, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин председател, дами и господа народни представители! Изключително се концентрираме върху проекти, които вече са завършили своето изпълнение, има неразплатени разходи, те са в ход. Оттук нататък няма как нито процедурно, нито законово дори да проектираме и да проведем процедурите в рамките на по-малко от един месец работно време. Имаме абсолютното разбиране, че нови проекти въобще не могат да влизат. Онзи ден падна мостът на Стряма до Раковски на третокласен път. Няма как да го финансираме до края на годината. Разбира с, той ще влезе във финансирането за 2008 г.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, но това все пак създава възможност да влезе веднага, защото старите плащания ще бъдат приключили и това ще може да започне веднага след като приключи процедурата.
Имате ли други въпроси, колеги?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Исках да попитам уважаемите представители на различни министерства как ще се отрази харченето на тези пари на инфлацията, според вас, тъй като от известно време наблюдавам една теза на Министерството на финансите, че когато държавата харчи пари, това не се отразява на инфлацията, а когато хората купуват се отразява, което мен лично малко ме безпокои като концепция.
И вторият ми въпрос. Господин министър, Министерският съвет ще решава кои проекти се финансирате. Вие казвате, че парламентът няма да има участие. Тоест, искате да ви отпуснат едни пари на куп и вие да си решите как да си ги харчите. Парламентът няма да може да участва при взимането на решения кои проекти се финансират?
Така ли да разбираме нещата, за да няма недоразумения?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз бих отговорил от втория въпрос и ще се върна на първия, който ми се струва, че предполага по-аналитичен отговор.
По втория въпрос, ако аз не се лъжа, парламентът е законодателен орган, а Министерският съвет е изпълнителен. Може би се бъркам, но аз с такова впечатление съм останал.
По отношение на първия Ви въпрос, да, прав сте, допълнителните разходи както на домакинствата, на компаниите и на държавата, създават инфлационен натиск. Ако ми позволите шеговит отговор, най-добре бихме се защитили срещу инфлацията, ако в държавата работят само митници и НАП. Но тъй като това не може да стане, важна е крайната цел – като краен баланс как ще влияе бюджетът върху макросредата, дали ще влее ликвидност нетно, дали ще изтегли ликвидност или ще бъде неутрален? В нашия случай аз подчертах, че при зададена цел в Закона за бюджета от 0,8 и уговорки, че при влошаване на дефицита по текущата сметка превишението на приходите над разходите трябва да бъде 2%, в резултат на по-лошото поведение на дефицита по текущата сметка спрямо очакваното, Министерският съвет допълнително слага още по-висок критерий в хода на изпълнението 3%. От тази гледна точка фискалната политика влияе антиинфлационно, а не инфлационно.
И пак ще повторя – колкото по-голям излишък от 3 направим, толкова по-антиинфлационно ще влияем. В крайния идеален случай, нереалистичен обаче, ако нищо не похарчим, никаква инфлация няма да има.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И аз се обръщам към господин министъра и господа заместник-министрите по повод на тази промяна в Закона за бюджета, която, ако не се лъжа, се реализира за първи път – парламентът да одобрява такъв извънреден разход в края на годината в резултат на положителното бюджетно салдо. Това ли беше терминът за излишъка, който го въвеждате в момента, за да го запомня?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Положително бюджетно салдо.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря. Да науча още една фраза, с която работите.
Когато се променяше Устройствения закон за бюджета, аз нямам добър спомен кой от вас е присъствал на заседанието тук, основна цел на промяната, господин Орешарски, беше да се направи прозрачно преразпределението на средства в резултат на излишък.
Това, което каза колегата Димитров, не трябваше да бъде посрещано с отговора „Парламентът е законодателна власт, а правителството е изпълнителна власт”, а трябваше да бъде посрещнато с отговора: „Парламентът има основна функция по Конституция да контролира изпълнителната власт”.
В името на прозрачността и контрола тези обекти, за които говори заместник-министър Михалевски, като приключили, по които ще се извърши разплащане, беше редно да бъдат описани в списък, за да не задаваме тук въпроси. Този списък ще ви бъде поискан в залата. И не може вносителят в лицето на правителството и във ваше лице, като министър на финансите, да не отговори в залата на тези конкретни въпроси. Дали ще повикате някой от заместник-министрите да излезе на трибуната е ваше решение, но това трябва да стане ясно, трябва да стане прозрачно.
Казвате: телефон 112. Прекрасно! В рамките на разхода по този телефон 112 също трябва да има пера на разход. В противен случай аз ще отговоря на Вашата реплика по следния начин: „Ако приемем, че парламентът е законодателна власт, а правителството е изпълнителна власт, поискайте да похарчите 24 млрд. лв. и да приемем бюджета”. Нали не искате така? Искате ги разписани, искате ги по секторни политики, искате ги по министерства, по общини и пр. Именно това е смисълът на приемането на бюджетите и оттам на приемането на всеки вид разход, който прави изпълнителната власт.
Така че това листче, което аз съм гледал, което е доста мизерно като информация, трябва да бъде обогатено по време на първото четене в залата, за да се знае наистина конкретно за какво става дума, защото ще възникне и този въпрос, който зададе господин Имамов – за тези 304 млн. лв. Защото ще станат 1 млрд. и 4 млн. лв., ако сегашното съгласие е за до 700 млн. лв.
Според мен няма нормално мислещ човек, щях да кажа политик, но хайде да е човек, който да не иска да види за какво става дума срещу 1 млрд. и 4 млн. лв. Това са парите на българската държава, събрани през гражданите и фирмите. Така че нещата от тази гледна точка наистина са сериозни. И в този си вид текстът ще предизвика изключително много въпроси.
Затова се обръщам към Вас и разбира се към председателя на комисията – по време на представянето, моля ви да бъде представено съвсем мотивирано и ясно, с конкретните разходи, които се извършват по конкретни обекти, било инфраструктура, било някои от другите шест, ако не ме лъже паметта, точки, които са записани вътре в текста на решението на Народното събрание. Иначе нещата са наистина, извинете ме за израза, но ... Хайде, няма да кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Кратък отговор на този въпрос.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това беше изказване. Нямам нужда от отговор.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Коментари от моя страна, ако ми позволите.
Ще ви припомня, че нашата бюджетна практика, установила се от началото на 90-те години, допускаше всяко превишение на приходите над разходите да се разходва със съответни актове на правителството и правителството в продължение на 15 години, без изключение, от 1991 до 2005 г. беше критикувано, че не внася за одобрение в Народното събрание тези разходи. В това число визирам и периода 1997 – 2001 г.
За 2005 г. един от първите актове, които прие парламентът, беше да ограничи правото на правителството до 1,5 от приходите. И поради това ние сега предлагаме на вашето внимание да разрешите допълнителни бюджетни кредити, които ще бъдат разгледани от Министерския съвет и публикувани в актовете на Министерския съвет. Тоест, тук не става въпрос за нещо, което никой няма да разбере как се изхарчва. Както и при предишните години, всички разходи на правителството са оповестявани в негови актове.
И от тази гледна точка изчерпателен списък е невъзможен, поради следното обстоятелство. В края на годината дали ще бъдат 500, 600 или 700 млн. лв., зависи от изпълнението на приходната част до края на годината, а не до настоящия момент. Известна гъвкавост и известно управление на резултата, в това число и в последната седмица на изпълнението, е обичайна практика от 1991 г., а вероятно и във всички други страни. Всяко одобряване на списък в момента ни задължава да направим тези разходи.
Имаме ангажимент да направим 3 на сто превишение, или положително бюджетно салдо. Обърнете внимание, че е написано сума „до”, а не „в размер на”.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Може ли думата, господин председател?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Понеже господин Методиев много пъти е управлявал бюджет, можем да чуем и Вашия отговор.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вижте, господин Орешарски, аз нямам претенциите, че съм управлявал бюджет много пъти. Аз имам скромната претенция, че съм управлявал за две години и половина много голям бюджет. И то с помощта на Министерството на финансите. Особено с помощта на човека, който седи до Вас – господин Ананиев. И когато говоря тези неща съм с яснотата за онова, което се е случвало.
Тук, в тази зала преди две години аргументите бяха, първо, за прозрачност; второ, за контрол; и трето, че разликите между излишъци, трупани след 1997 г. и тези, трупани в последните години, е в пъти, а не в проценти. И когато имате да разпределяте 320 млн. лв. и правителството е взело решение от тях да отдели за 13-а и 14-а пенсия, е ясно къде са отишли парите. Това не е много сложно. Когато е направило инвестиционна програма за 240 млн. лв. и е описало обектите, също е ясно и не е много сложно.
Това, което аз казвам в момента, не е заяждане. Това, което аз казвам в момента, е, че е редно да се опишат тези обекти по ваше предложение, а не по наше. Ако някой от депутатите има мотивирано предложение да се смени един обект с друг и мнозинството го подкрепи, вие ще трябва да изпълните това решение. Но не говоря за такъв прецедент. Говоря за правителствена политика, подкрепяна от мнозинство, която е прозрачна по секторите.
Пак казвам – не става дума за заяждане. Става дума за прозрачност. Самото наличие „до 700 млн. лв.” е вече проблем, че парламентът се съгласява да се подпише под една бланкетна сума до еди-колко си лева. Аз говоря в името на това парламентът, като институция да опазва своите отговорности и задължения. Не го говоря, за да се заяждам.
Така че репликата Ви колко пъти съм управлявал бюджет, Ви моля да я дръпнете назад обратно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Методиев.
За последен последен път давам думата на господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател, за Вашата подчертана демократичност. (Оживление)
Вижте, господин министър, освен това, което каза господин Методиев и което е важно – да ги има проектите, аз искам и нещо друго. Има стотици проекти в България, които могат да бъдат финансирани. Моят въпрос е защо точно тези? И това, което трябва да започне да се прави в България е класиране на проектите по критерии – кои проекти носят най-голяма полза за гражданите. Затова парламентът трябва да участва във взимането на решения. Защото, ако не участва, господин министър, ще се получи следното нещо – от най-голямата партия в коалицията БСП ще започнат да ви се обаждат по телефона да ви кажат: Финансирайте тези проекти, защото за нас това е важно. Друга партия ще иска други проекти. Парламентът, като институция, в която участват всички партии, и която е прозрачна, и в момента тук има медии, трябва да класира тези проекти по критерии, да се види от кои проекти има най-голяма обществена полза и те да бъдат финансирани. Защото, теоретично погледнато, има стотици неща, за които могат да бъдат дадени пари.
Това е допълнението ми към казаното от господин Методиев.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, но ми се струва, че вече започваме да се въртим в някакъв омагьосан кръг. Стигаме до абсурд – защо точно тези обекти и защо точно тези проекти, ние не ги знаем кои са тези проекти, ама въпреки това не сме съгласни с тях... Просто не сме съгласни, защото не сме съгласни.
Нека все пак да сме наясно за ситуацията, в която се намираме. Дали по наше желание, дали въпреки нашите желания и управленски умения, очевидно, че бюджетът е в доста по-добро състояние, отколкото се очакваше да бъде. Това, което ни казва господин министърът и господин заместник-министърът е, че има ред проекти, които са започнали, по част от тях са свършени голям обем от дейности, но които не са разплатени. И които дейности трябва да бъдат разплатени. Това е едното.
Второто, което ни казват, е че имаме ред ангажименти по подписания договор с Европейския съюз, които трябва да бъдат изпълнени, по които сме поели ангажименти, но не сме ги изпълнили. Това е и за резерва за горивата, това е и за телефон 112, и други такива неща.
Очевидно е, че можем в желанието си да бъдем перфектни просто да провалим цялата работа. Ако тръгнем с предложението на господин Мартин Димитров да направим критерии по проекти, да направим процедури, ние влизаме в следващата година, когато вече всички тези средства ще бъдат влезнали във фискалния резерв. Антиинфлационно ще ги приберем и щастието ще бъде пълно.
Въпросът е можем ли да използваме тези пари в оставащите ни дни до края на годината и да реализираме част от плащанията, които все едно ще трябва да направим през следващата година, така че да си освободим ресурс, с който следващата година да можем да започнем един значително по-голям кръг от проекти и в общините, и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и ред други неща.
Очевидно е, че не целият милиард, както го сметна господин Методиев, ще бъде използван. Въпросът е да използваме максималното от него за неща, които така или иначе са необходими и трябва да бъдат направени.
Може би до внасянето на решението в парламента, да възложим на господин министъра на финансите и заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството все пак да ни дадат максималната конкретизация към този момент, в който ще се разглежда в пленарна зала...
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нали казахте, че не трябва.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Казах „максималната конкретизация”. Слушайте ме внимателно. Аз не Ви коментирах, докато говорихте.
Да възложим на колегите от Министерството на финансите и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да направят максималната възможна конкретизация към този момент, когато ще бъде гласувано решението в Народното събрание, за да не остава впечатлението у някои колеги, че се прави нещо под масата скрито, покрито и т.н. Макар че това, което каза министър Орешарски, че всичко това ще бъдат публични актове на Министерския съвет, също е вярно. Но народните представители все пак трябва да бъдат информирани в максимална степен и в максимално кратки срокове.
Аз ви предлагам, ако няма други изказвания, да преминем към гласуване. Не виждам желаещи.
Моля, който е съгласен с предложението на Министерския съвет за отпускането на тези кредити, с допълнението на министъра на финансите, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – 3.
Приема се.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Гласуването „против” означава влизане на средствата в резерва.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Така е.
Благодаря Ви за участието, господин министър.

По втора точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г.
Имате думата, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На ваше разположение е даден пълният доклад за Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2006 г. Аз ще се опитам съвсем накратко да направя едно резюме, което ще обхване основните финансови агрегати и основните процеси по линията на изпълнението на бюджета за 2006 г.
Основните цели на фискалната политика за 2006 г. бяха поддържането на макроикономическа стабилност и създаване на условия за устойчив икономически растеж чрез стимулиране на заетостта и намаляване на безработицата, повишаване на разполагаемия доход на населението и бизнеса, и насърчаване на инвестициите.
Изпълнението на фискалната програма за 2006 г. следваше заложените цели и приоритети в процеса на социално-икономическото сближаване и интеграцията на икономиката на страната към Единния европейски пазар в заключителната фаза на пътя на България към пълноправно членство в Европейския съюз.
Тенденцията на устойчив растеж на българската икономика продължи и през 2006 г., като свидетелство за това е реалният ръст на брутния вътрешен продукт, който се задържа над 6% на годишна база през последните три години. За самата 2006 г. този ръст беше 6,1 на сто.
Двигател на растежа през годините и в 2006 г. беше вътрешното търсене и инвестициите, като преките чуждестранни инвестиции достигнаха рекордни стойности – около 4 млрд. евро. Рисковете пред макроикономическата стабилност на страната през 2006 г. бяха свързани основно с нарастващия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, сериозно повлиян от значителното влошаване на търговското салдо на страната.
Задълбочаването на негативната тенденция на ръста на дефицита по текущата сметка и през 2006 г. ни накара да водим стегната фискална политика като продължение на възприетата стратегия за затягане на фискалната позиция и формиране на бюджетен излишък в противовес на нарастващия дефицит по текущата сметка.
Успешното приключване на бюджета за 2006 г. в голяма степен е резултат от значително преизпълнение на приходите и стегнатата политика по отношение на разходите на централното правителство. В спестяването на основната част от преизпълнението на приходите и формирането на бюджетен излишък за годината, целят ограничаване на допълнителния натиск, който публичните разходи оказват върху текущата сметка на платежния баланс.
В същото време, след внимателно прецизиране и приоретизиране на разходите бяха посрещани редица допълнителни разходи в сфери с важна социално-икономическа насоченост и значение, без това да нарушава фискалната цел, която си бяхме поставили към края на 2006 г.
В резултат на проявилите се динамични ефекти от извършените данъчни реформи, общото икономическо оживление и добрата работа на приходната администрация през 2006 г. спрямо разчетите е налице значително преизпълнение на приходите по консолидираната фискална програма, спрямо разчетите за годината с 9,7%. Общата сума на постъпленията за годината възлизат на 20 млрд. и 34 млн. лв., което представлява 40,8% от брутния вътрешен продукт.
За разлика от предходни години, най-голямо преизпълнение на разчетите за годината се отчитат в частта на преките данъци. За 2006 г. те възлизат на 3 млрд. 240 млн. и 300 хил. лв., което е 6,6% от брутния вътрешен продукт, или с 28,8% над планираните нива.
Спрямо предходната година постъпленията от преки данъци са нараснали с 19,3 на сто. Приходите от косвени данъци са в размер на 8 млрд. 776 млн. и 700 хил. лв. и представляват 17,9 на сто от брутния вътрешен продукт или с 3,9 на сто по-високи от разчетите за годината и отбелязват ръст от 19,3 на сто спрямо 2005 г.
Приходите от социалноосигурителни и здравноосигурителни вноски също превишават планираните за годината с 5,5 на сто и в абсолютна сума възлизат на 4 млрд. 309 млн. и 100 хил. лв., или 8,8 на сто от брутния вътрешен продукт. Неданъчните приходи са 3 млрд. 72 млн. и 600 хил. лв. или 6,3 на сто от брутния вътрешен продукт, което представлява изпълнение от 121,9 на сто спрямо годишните разчети и ръст от 2,7 на сто спрямо 2005 г.
Постъпилите помощи, естествено в най-голямата си част са от предприсъединителните инструменти на Европейския съюз, за годината са в размер на 635 млн. и 500 хил. лв.
Разходите по консолидирания бюджет за 2006 г., представен като относителен дял от брутния вътрешен продукт, намалява значително спрямо 2005 г. – 39 на сто от брутния вътрешен продукт, а за 2006 г. са били 37,3 % от брутния вътрешен продукт, което показва тенденцията за намаление, за която споменах в самото начало.
Общият размер на извършените разходи по консолидираната фискална програма е 18 млрд. 286 млн. и 300 хил. лв., което представлява 100,7% спрямо годишния разчет.
Лихвените плащания възлизат на 640 млн. и 300 хил. лв. или 1,3% от брутния вътрешен продукт срещу 1,6% от брутния вътрешен продукт за 2005 г., а нелихвените разходи са 17 млрд. 646 млн. лв. или 35,9% от брутния вътрешен продукт.
При спазване на заложените ограничения за 2006 г. и след внимателно прецизиране и приоретизиране на разходите, бяха посрещнати редица допълнителни такива в сфери с важно социално-икономическо значение, като инфраструктурни проекти и приоритетни разходи в сферите на отбраната и въоръжените сили, здравеопазване, образоване, полиция, европейска интеграция и други.
Разгледани по функционален признак с най-голям относителен дял на разходите по консолидираната фискална програма за 2006 г. са средствата в сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижи – 34% от общите разходи по консолидираната фискална програма или 12,7% от брутния вътрешен продукт. След тях се нареждат разходите за отбрана и сигурност – 4,9% от БВП, разходите в сферите на здравеопазването – 4,1 на сто, за образование – 4 на сто от брутния вътрешен продукт и т.н.
Излишъкът по консолидираната фискална програма за 2006 г. на касова основа е в размер на 1 млрд. 747 млн. и 600 хил. лв. или 3,6 на сто от брутния вътрешен продукт, като неговото формиране е основно по пътя на стегнатата политика по отношение на публичните разходи и разбира се спестяване на основната част от преизпълнението на приходите, които бяха събрани през годината.
Фискалният резерв към 31 декември 2006 г. по текущи валутни курсове е 5 млрд. 829 млн. и 500 хил. лв. и е нараснал в номинално изражение с 1 млрд. и 300 млн. лв. спрямо фискалния резерв през 2005 г.
Това са основните цифри и резултати, които сме постигнали през миналата година. Ако има някакви допълнителни въпроси, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще се постарая да отговоря.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате ли въпроси, мнения?
Нека първо да чуем становището на Сметната палата.
ХЮСЕН ЧАУШ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ежегодно Сметната палата представя пред Народното събрание Доклад по отчет за изпълнение на държавния бюджет. Настоящият доклад по отчета за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2006 г. е приет с решение № 294 на Сметната палата от настоящата година, като оценката и заключението на Сметната палата е следното.
Първо, Отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2006 г. е съставен от Министерството на финансите, приет е от Министерския съвет и е внесен в Народното събрание при спазване на процедурите и изискванията на Закона за устройство на държавния бюджет.
На второ място, Отчетът за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2006 г. вярно и точно отразява информацията от годишните отчети за касовото изпълнение на Централния бюджет, бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата, Сметната палата, Комисията за финансов надзор и съдебната власт. Достоверно и пълно са отчетени бюджетните взаимоотношения между Централния бюджет и бюджетите на общините.
На трето място, отчетено е превишение на разходи, субсидии и трансфери по отделни показатели и по отделни бюджети, спрямо приетите за тях стойности със Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. в резултат от извършени промени на бюджетните кредити на основание и разпоредби от Закона за устройството на държавния бюджет. Средствата са осигурени от преизпълнение на приходите по републиканския бюджет, от икономии и преструктуриране на разходите и от резерва по централния бюджет.
Четвърто, изпълнението и отчитането на постъпленията, плащанията и трансферите по централния бюджет, е осъществено при прилагането на правила и контролни процедури, които осигуряват спазване разпоредбите на закони и нормативни актове на Министерския съвет. Министерството на финансите прилага контролни процедури, които осигуряват вярно и точно консолидиране на отчетите, включени в Отчета за изпълнението на държавния бюджет.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Чауш.
Колеги, имате думата за въпроси или становища.
Ако няма желаещи, преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да приемем Отчета за изпълнението на бюджета на Република България за 2006 г., моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Отчетът е приет.

Преминаваме към трета точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2006 Г., КОЙТО СЪДЪРЖА ОТЧЕТНИТЕ ДАННИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА „ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК” ЗА 2006 Г.
Отчетът е внесен от г-н Георги Пирински и ще бъде докладван от господин Аврамов – главен секретар на Народното събрание.
Заповядайте, господин Аврамов.
ОГНЯН АВРАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да направя едно относително кратко изложение по Отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2006 г., тъй като той вече е внесен от председателя на Народното събрание господин Пирински и вие вероятно сте се запознали с него. Ще се спра на основните параметри на бюджета.
Бюджетът на Народното събрание беше приет на 20 декември 2005 г. със Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. В рамките на определените със Закона за държавния бюджет за 2006 г. общи суми са определени приходи и разходи със съответно постановление на Министерския съвет от началото на 2006 г. за изпълнението на държавния бюджет, беше утвърден и бюджетът на Народното събрание по видове приходи, разходи и натурални показатели. Тъй като тези показатели са дадени в отчета, ще си позволя да не се спирам подробно на тях. По-скоро бих искал да обърна вашето внимание на разпределението.
По бюджета на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, разходите за обслужването на законодателния процес бяха утвърдени 87 на сто от бюджета на Народното събрание в размер на 27 млн. 331 хил. и 500 лв. По бюджета на второстепенните разпоредители, в които влиза и Икономическия и социален съвет, бяха утвърдени 3,4 на сто от бюджета на Народното събрание. Народното събрание има още четири второстепенни разпоредители – Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), „Държавен вестник”, Хранителен комплекс и Издателска дейност. Те също получиха разпределение по приходи и разходи. Техните разходи съставляват общо 9,6 на сто от общия размер на бюджетните разходи на парламента.
Искам да обърна вашето внимание на една важна особеност – съгласно разпоредба на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г., а именно чл. 5, ал. 4, на държавните органи, министерствата, ведомствата, включително и на Народното събрание бяха утвърдени нелихвени разходи в размер на 93% от утвърдените с техните годишни бюджети. Останалите разходи в размер до 7% можеха да се извършват само в случаи, че не се влоши салдото по текущата сметка на платежния баланс на страната, както и след одобрение на Министерския съвет. Обръщам внимание на това, тъй като то дава по-реална картина за състоянието на бюджета по приходите и особено на разходната част.
Трябва да обърна внимание на това, че заплатите, другите възнаграждения за персонала, социалните осигуровки по бюджета съставляваха малко повече от 54 на сто, малко повече от половината от размера на така ограничените бюджетни нелихвени разходи. От тях по-голямата част – над 36% отиваха за издръжка. Капиталовите разходи бяха в размер на малко повече от 8,5%.
За да бъдат осигурени условия за пълноценно функциониране на Народното събрание, в хода на изпълнението на Бюджет 2006 г. се извършиха общо 16 корекции по утвърдените вече със Закона за държавния бюджет показатели. Само ще насоча вашето внимание върху това, че по приходната част те бяха свързани със сключено споразумение между правителството на Република България и Съединените американски щати за отпускане на помощ в ограничен размер на Народното събрание по определен проект, известен на всички вас като „Студенти на стаж към парламента”.
По разходната част имаше известно увеличение с не особено голяма сума във връзка със стратегията за обучение на служителите в държавната администрация. И по това бюджетът на парламента получи увеличение малко повече от 5500 лв.
Народното събрание получи финансиране и по два проекта, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз. Това е „Повишаване капацитета на законодателната власт и на администрацията й в областта на приемане на acquis communautaire в националното законодателство и на подготовката за пълноправно членство в Европейския съюз”. И второ изработване на проект за интегрирана информационна система и подмяна на електронната система за гласуване. Има се предвид системата за гласуване в пленарната зала. По тези проекти, съгласно постановление на Министерския съвет, бюджетът ни беше увеличен със средства от Централния бюджет в размер на над 388 хиляди лева.
Едва ли е необходимо да спирам подробно вашето внимание на всички показатели, но мисля, че някои от натуралните показатели са характерни и интересни и затова искам да обърна вашето внимание на тях.
Имаше известно увеличение с минимален брой на две щатни бройки на парламента по служебни правоотношения. Освен това беше създадено специализирано звено по европейските въпроси в администрацията на Народното събрание, а именно „Дирекция „Европейски съюз”, поради което числеността на утвърдения вече щатен състав на администрацията беше увеличен с 18 души.
Общо в резултат на всички тези корекции бюджетните кредити на Народното събрание за 2006 г. бяха увеличени с малко повече от 1 млн. 616 хил. лв. В хода на изпълнението на Бюджет 2006 г. бяха извършени девет вътрешно компенсирани промени по елементите на единната бюджетна класификация за годината – по бюджетите на първостепенните и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.
Мисля, че тук, след като се говори за отчитане на Бюджет 2006 г., трябва да се има предвид, че това е годината, през която Народното събрание работи интензивно върху изключително важна законодателна програма. Това беше последната предприсъединителна година и народните представители приеха 210 закона, 135 от които бяха свързани с членството ни в Европейския съюз, което беше изключително важна предпоставка за приемането ни.
Трябва да отбележа и това, че поради неотложната необходимост през 2006 г. законодателната програма да бъде безусловно изпълнена, народните представители работиха, включително по време на регламентираната от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ваканция, участваха много активно в международната дейност, голямата част от която беше свързана именно с европейските въпроси, и допринесоха реално за напредъка на страната към пълноправно членство в Европейския съюз.
Общите планирани приходи по бюджета на Народното събрание към края на 2006 г. са преизпълнени с 5,6 на сто, като Народното събрание отчита 4 млн. 783 хил. и 600 лв. приходи. Това преизпълнение, трябва да обърна вашето внимание, е в резултат преди всичко на приходите от „Държавен вестник”. През 2006 г. относителният дял на неговите приходи към общо отчетените от Народното събрание приходи, представлява 87,3 процента. През този отчетен период „Държавен вестник” преизпълни с 8,2 на сто планираните по бюджета му приходи. За тези резултати допринесе и фактът, че регистрацията на фирмите в Единния търговски регистър от 1 юли 2006 г. се отложи и те продължиха да привеждат средства на „Държавен вестник” през цялата година. Както и още едно обстоятелство, че през годината са издадени и обнародвани голям брой и обем материали – общо 108 броя „Държавен вестник”, сред тях 7 извънредни броя, обработени са 75 510 молби за обнародване в неофициалния раздел, около 9500 постановления, закони, укази, наредби и други, които влизат в официалния раздел на „Държавен вестник”.
През бюджетната 2006 г. са отчетени разходи в размер на 29 млн. 781 хил. и 500 лв. Отчетена е и определена икономия в размер на над 3 млн. 248 хил. лв., като най-голямо неусвояване тук има при „Държавен вестник”. На второ място по неусвоени средства е Икономическият и социален съвет. Реалната икономия за 2006 г., разбира се, е в малко по-нисък размер, тъй като тук действащ е ефектът на това, което казах преди малко, че през отчетната година Народното събрание имаше право да разходва 93% от утвърдения бюджет, а 7% от бюджета, които оставаха практически до края на годината, представляваха малко повече от 2 млн. и 200 хил. лв.
През 2006 г. в Народното събрание бяха утвърдени със Закона за бюджета на Република България 923 щатни бройки, от които планови за него бяха 943. От тях, разбира се, 240 са щатните бройки на народните представители и 703 са щатните бройки на служителите. От тях по трудови правоотношения са 545 души, включително 36 души в Икономическия и социален съвет, и 158 щатни бройки са държавни служители. Искам да обърна внимание на тази особеност, че Икономическият и социален съвет, който сам по себе си е отделен държавен орган, отделно юридическо лице и неговият бюджет се формира, разходва и отчита по точно определен в специален закон (Закона за Икономическия и социален съвет) ред, все пак той, пак съобразно разпоредба на този закон, е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Народното събрание. И навсякъде се налага той да бъде отчетен и в приходната, и в разходната част на бюджета на Народното събрание, включително по отношение на щатни бройки, натурални показатели и т.н.
Към 31 декември 2006 г. на държавния бюджет са възстановени средства по показателя заплати и възнаграждения на персонала по трудови и служебни правоотношения от бюджета на първостепенния разпоредител Народно събрание. За възнаграждения на народните представители е възстановена разликата между утвърдените от закона средства за 2006 г., възлизаща на малко повече от 5 млн. 980 хил. лв. и годишния фонд за възнаграждения на народните представители на база три средномесечни заплати на наети по трудово и служебно правоотношение лица, съобразно данните на Националния статистически институт. Всички знаем как се формира, на базата на разпоредба от Финансовите правила към ПОДНС, заплатата на народните представители. И реалният размер беше 5 млн. 807 хил. 553 лв.
Искам да спра вашето внимание на още няколко, според мен важни показатели.
За реализиране на програмата за повишаване на капацитета на законодателната власт и на администрацията, предвид присъединяването ни към Европейския съюз...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Аврамов, може ли да прескочите някои от важните показатели? Народните представители разполагат с отчета.
ОГНЯН АВРАМОВ: Предполагам, че това, на което ще спра вашето внимание, представлява определен интерес.
За командировки в страната на народните представители са направени разходи в размер на 998 хил. лв., за администрацията това са малко над 395 хил. лв. За пътуване на народните представители до избирателните райони със собствено МПС, са разходвани 641 хил. и 600 лв. За командировки в чужбина Народното събрание е изразходвало общо 1 млн. 293 хил. и 300 хил. лв., включително това, което влиза и за Икономическия и социален съвет.
Положени бяха усилия за осигуряване на по-благоприятни условия за протичане на законодателния процес. Години наред в Народното събрание се правят усилия за подобряване и модернизиране на материалната база. В резултат през годината беше закупена компютърна техника и съпътстващо оборудване за 767 хил. лв., озвучителна, копирна и друга офис техника за 244 хил. лв., стопански инвентар за 163 хил. лв. и т.н. и т.н., все важни стъпки, които доведоха до едно значително подобряване на материалната база, с която разполага Народното събрание.
Разбира се, не мога да отмина тук и текущите ремонти през 2006 г., за които бяха изразходвани 642 хил. и 600 лв. Тоест малко над 98% от лимитираните планови средства.
В заключение, Народното събрание, както и всички други държавни институции, беше изправено пред необходимостта значително да се повиши ефективността и ефикасността на дейността му в изпълнение на изискванията. Непълното бюджетно и материално осигуряване за пълноценно функциониране на Народното събрание като водеща институция на държавното управление, в резултат на класифицирането му като бюджетно мероприятие в рамките на изпълнителната власт, все пак това беше годината, през която все още не беше приета поправката в Конституцията, съответно поправката в устройствените закони за държавния бюджет, и все още беше в сила старата процедура, по която се предлагаше, формираше, съответно приемаше и утвърждаваше, както есе и отчита бюджетът на Народното събрание.
Трябва да отбележа, че бяха направени опити да бъдат приложени елементи на програмно и ориентирано към резултатите бюджетно планиране, но това е вече в друга сфера. Целта е да се представят и обосноват обективните нужди от бюджетни средства и да се осигури прозрачност и ефективност на бюджетния процес.
Трябва да обърна вашето внимание, уважаеми народни представители на това, че през годината (на 20 юли 2007 г.) Сметната палата извърши одит за заверка на финансовия отчет на Народното събрание за 2006 г., като финансовият отчет беше заверен без резерви. Одитният екип констатира, че отчетът на Народното събрание за изпълнение бюджета през годината и приложенията към него дават вярна и честна представа за достоверността, законосъобразността и редовността на включената в тях финансова и нефинансова информация. Отчетените финансови и стопански операции, както и формата и съдържанието на представянето на отчета са в съответствие с нормативните изисквания.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам Бюджетната комисия да приеме бюджета на Народното събрание за 2006 г., както и съдържащите се в отчета, представен от председателя на Народното събрание данни за изпълнението на бюджета, включително и на „Държавен вестник”.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Аврамов.
Колеги, имате думата. Сега е случаят да попитате господин Аврамов за всичко – за коли, за стаи, за апартаменти.
Виждате ли колко са добронамерени народните представители, господин Аврамов.
ОГНЯН АВРАМОВ: Значи добре работи администрацията, господин председател. Поне се старая да бъде така.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН: Господин председател, уважаеми господин главен секретар, въпросът ми е следният. Искам да попитам от щатните бройки в Народното събрание колко не са заети? И вторият ми въпрос е свързан с икономиите на Народното събрание – как смятате да стимулирате заетите на трудово и служебно правоотношение в администрацията, която ни съдейства за изготвянето на законите.
Имам и въпрос, свързан с материалната база. Аз определено Ви казвам, че моята стая малко ми е неудобно да я ползвам, тъй като ми се струва, че не отговаря на изискванията. Не мога да поканя един човек.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, все пак нали сме наясно, че става дума за отчета за 2006 г., а не за новия бюджет за 2008 г., където голяма част от тези въпроси трябва да бъдат поставени. Аз съвсем не съм от типа сиромахомили, които си представят, че народните представители са бедните роднини на българското общество.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам да преминем към гласуване на отчета, защото така или иначе ни предстои много интересно гледане на проектобюджета за следващата година. Да не навлизаме в детайли. Миналата година и тази имах възможност да посетя няколко парламента. По-скромен парламент от нашия няма, по-скромни условия няма. Аз лично не крия, че в стаята си влизах преди три месеца и не ми се влиза. Чакам всеки момент оттам да изскочи Милко Балев или някой друг (оживление), там нищо не е пипнато.
Много по-интересно ще бъде обсъждането на новия проектобюджет в нашата подкомисия и след това в Бюджетната комисия, защото това така не може да продължава. Спирам дотук.
Предлагам да минем към гласуване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Аврамов, съвсем накратко, без да влизаме в детайли, защото този въпрос ще дискутираме, когато гледаме бюджета на Народното събрание за 2008 г., да отговорите на народните представители.
ОГНЯН АВРАМОВ: Става въпрос наистина за бюджетната 2006 г. Тогава незаетите щатни бройки бяха 42, това фигурира в отчета. Стимулирането, аз подчертах това, тъй като беше по общия ред за изпълнителната власт, стимулирането беше по общия ред в цялата администрация на държавата. Когато имаше постановление на Министерския съвет за корекция за заплатите на служителите, тогава беше и в Народното събрание.
Позволете ми извън това да кажа няколко думи по това, което повдигна като въпрос и господин Кънев. Това е изключително важно. Действително материалната база вече много сериозно остарява, изисква огромни средства за самото й поддържане. Не говоря за модернизиране и обновяване, а за поддържане. И мисля, че трябва, когато се обсъждат параметрите на следващия бюджет, това да се има предвид. Имаме уникални случаи като телефонната централа – тя е модел 1929 г., а е монтирана 1956 г., аналогова. Говорим, разбира се, и за цялостната материална база в двете сгради, мандатни жилища и т.н., говорим за цялата техника.
Но аз бих искал, ако може, когато в печата се коментират тези неща, нека да се представят така, както ги представи господин Кънев, както и всички вие виждате как са нещата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Няма да правите „Отворени врати” на онази сграда, а тук.
ОГНЯН АВРАМОВ: Може би наистина трябва, защото полагаме всякакви усилия и ще ги полагаме, но материалната база, особено в тази сграда, е огромна и някои нейни части наистина не са пипани и аз не мога да ви кажа откога.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз Ви благодаря.
Предлагам да преминем към гласуване приемането на отчета.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Отчетът за бюджета на Народното събрание за 2006 г. е приет.
Господин Аврамов, само да не сте останали с илюзията, че сме страшно доволни от условията, при които работим.
ОГНЯН АВРАМОВ: В никакъв случай.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, моля всички предложения по законопроектите и по бюджетите за второ четене, да ги получим по електронен път – дали на сайта, дали на други носители, но да не превръщаме секретарките на машинописки, защото ще стане страшно и няма да можем да си свършим работата.
Най-вероятно другата седмица ще трябва да формираме тези работни групи, които ще уточняват текстовете между първо и второ четене. Имайте готовност за това.
Във вторник следобед ще поканя някои от колегите, за да уточним въпроса със Закона за данъка върху добавената стойност и със свободните зони, за да приключим този въпрос, тъй като той остана един от малкото висящи сега и заради него не можем да гледаме Закона за ДДС.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,55 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен Овчаров

Стенограф:
Н. Иванова