П Р О Т О К О Л
№ 30

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 30

На 29 ноември 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, (№ 754-01-126, внесен от Лъчезар Иванов и Димитър Абаджиев Абаджиев на 19 септември 2007 г.; № 702-01-53, внесен от Министерски съвет на 9 ноември 2007 г. и № 754-01-159, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 21 ноември 2007 г.)
2. Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., № 702-01-48, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем нашата работа.
Дневният ред включва две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Тук имаме внесени три законопроекта.
2. Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.

Преминаваме към първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Има ли кой да представи законопроекта, внесен от колегите Лъчезар Иванов и Димитър Абаджиев? – Няма.
Вторият законопроект е внесен от Министерския съвет.
Господин Желев, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, който е предложен на вашето внимание, прави няколко основни промени, които условно бихме могли да разделим в две части.
Първата част е свързана преди всичко с хармонизиране на текстове в съответствие с последната Директива 2006/112. И в този смисъл са уточнени съдържателно някои от текстовете, които са заимствани от самата директива. Промените са свързани с определяне на мястото на изпълнение на доставка, основно за посредническите услуги.
Към тази група промени е включена и практиката, която имаме, и тя е свързана с това след присъединяването ни към Атлантическия договор правото да бъдат освобождавани от данък добавена стойност не се отнасяше за Щаба на Върховното командване. Добавено е в сегашния законопроект.
Във връзка с изискванията на другия Регламент 1998 от 2006 г. са направени промени в прага на минималната помощ по инвестиционни проекти, която от 200 хиляди лева нараства на 200 хиляди евро, като това не се отнася за отрасъл сухоземен транспорт, където максималната граница е левовата равностойност на 100 хиляди евро.
С приемането на тези прагове смятаме, че се осигурява по-благоприятен режим за лицата, прилагащи специалния ред за начисляване на данъка. И едновременно с това се обяснява доста по-точно кои са максималните граници, въз основа на допустимия интензитет на тази помощ.
Другата част на промените са свързани с прецизиране на текстове, които са преди всичко от досегашната ни практика, която имаме по прилагането на закона. Уточнено е кога по доставка се прави плащането. Имаме предвид, че при авансово плащане се дължи сумата и стойността на данък върху добавената стойност само до размера на авансовото плащане, а не целия размер.
Прецизирани са и разпоредбите, свързани с датата на дерегистрация. Едновременно с това сме поставили въпроса за вътрешнообщностното придобиване на стоки и сме предложили решение. Данъкът най-често става изискуем на датата на фактурата за доставка и затова предложението ни е срокът за протокола да се удължи от 5 на 15 дена, за да го улесним.
Това са улесненията, които са свързани с досегашната ни практика.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Желев.
Третият законопроект е внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 21 ноември 2007 г.
Кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Същността на законопроекта е промяна в ставката за ДДС на лекарствата, като ние предлагаме тя, вместо 20, да е 5 на сто. Мотивите са, че, първо, няма забрана по шеста директива на Европейската комисия. И другият мотив е, че повечето от страните в Европа, прилагат такива по-ниски ставки за лекарствата.
В момента в България действа такава по-ниска ставка. Тя е за туризма. И не смятам, че въвеждането на още една ставка ще затрудни администрацията по отношение администрирането на данъка. Ако се справяш с това да имаш една по-ниска ставка за ДДС, би трябвало да можеш да се справиш и с това да имаш две ставки, които са по-ниски от ставката, която е 20 на сто.
Друг от мотивите е, че това по логика би трябвало да доведе до поевтиняване на лекарствата, което косвено ще стигне до всеки един, който има нужда от лекарства. Тоест, поевтиняването ще опре до всеки един човек. Освен това другият мотив е, че в крайна сметка в разходната част на бюджета на Здравната каса би трябвало да олекне, ако сега има 300 млн. лв., поне с около 40-50 млн. лв.
Това са мотивите. Надявам се да подкрепите този законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Попвасилев.
Колеги, имате ли въпроси по законопроектите?
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Идеята за намаление на данъка върху добавената стойност върху лекарствата по принцип е позволена и възможна. За мен единственият въпрос е защо не е предложена ставка 7%, каквато вече има в държавата. Защото, като имаме диференцирани ставки и те са няколко, ще е доста по-сложно администрирането. Тоест, едната е 8, а другата е 5.
И другият ми въпрос. Казвам го извън целия популизъм. Аз съм против в момента, ако няма цялостна политика за това да се намалява ДДС върху лекарствата. Тоест, тя трябва да е цялостна за всички видове, ако се прави, а не избираемо. Аз съм сигурна, че може най-различни видове лекарства да минават по тези параметри и да бъде нарушен фискът. Това е моето лично мнение. Тоест, ако има такава, трябва да е поне такава, каквато веднъж имаме диференцирана за туризъм и тя е 7%. Тоест, за администрирането.
И второто, ако е – да е за всички. Това е моето мнение.
Иначе по другия законопроект мисля, че между първо и второ четене ще си правим промените.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Други колеги желаят ли думата?
Заповядайте, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още с приемането на Закона за данъка върху добавената стойност през 1994 г. всички разговори, които водихме с международните финансови институции и препоръки, които бяха във връзка с това, беше стремежът и целите ни да бъдат за въвеждане на единна ставка по данъка върху добавената стойност. Ще припомня само, че в началото в освободени доставки беше, господин председател, включително и електроенергията. И в май 1996 г., изпълнявайки указанията и препоръките на Международния валутен фонд, въведохме за първи път данък върху добавената стойност.
Засега мнението на министъра на финансите е, че ние трябва да поддържаме единна позиция и единна данъчна ставка по данък върху добавената стойност.
Две бележки във връзка с това. Първата е свързана с решението и намерението за решаване през данъчно законодателство на проблеми, свързани с цените. Досегашната ни практика и разговорите, които проведохме, показват, че промените в данъчното законодателство обикновено не водят до промени в цените. Няма правопропорционална зависимост и никой не може да даде гаранция, че ще настъпи поевтиняване и промени в посока на поевтиняване на цените.
Второто, което е във връзка с това, е, че редица отрасли и сектори търсят решението на ефективността на собствената си работа през данъчно законодателство. Мнението на министъра на финансите и на експертния състав, който прецени предложенията по тези законопроекти, е, че не трябва да се допускат подобни изключения и че данъкът трябва да бъде реализиран по такъв начин, че данъчните субекти да бъдат равнопоставени.
И последният аргумент във връзка с това е, че ефективността и конкурентоспособността на един отрасъл в сравнение с друг, не се решава през данъчно законодателство. Това е нашето мнение по двата други законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли въпроси и изказвания по законопроектите?
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Това, което чух от заместник-министъра, не е аргумент. В крайна сметка това, че министърът на финансите през 1994 г. при влизането на закона в сила, е искал да има единна ставка, за тогава е обяснимо. Но сега, когато коментираме изменението на Закона за ДДС, при действаща вече такава ставка, такъв аргумент не знам дали удовлетворява някого.
Освен това, понеже говорим за ефективност, споменахте и за конкурентоспособност, ако си представим, че в България има един фармацевтичен завод и по същите правила има такъв например в Белгия, то продуктът, който произвежда, по логика нашият би трябвало да е по-скъп с около 14 на сто. От 10 до 14 на сто. При равни други условия. Тогава каква е логиката? Ние помагаме ли на нашите предприятия да са конкурентоспособни или не?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кънев, имате думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е тема, която трета година коментираме. От Стела Банкова, през Ясен до Павката Шопов – всеки я предлага. Мисля, че е абсолютно безсмислено да продължаваме този дебат в момента.
Първо, ясно е, че той няма да мине.
Второ, практиката показва, че и да ги намалим, цените няма да паднат.
Трето, тази пропорционална схема, за която говорихте и двамата, че като махнем 20% и сложим 5%, веднага ще спечелим 15%, въобще не е така. Знаете, че ДДС-то се изчислява много по-сложно.
Аз ви предлагам да преминем към гласуване. Това е процедурно предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Понеже стана дума за конкурентоспособността, аз твърдя, че данъкът върху добавената стойност се плаща от крайния потребител, а не от производителя.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Този въпрос сега няма да го дискутираме.
Има ли други желаещи да вземат отношение? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от народните представители Лъчезар Иванов и Димитър Абаджиев.
Който е за, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 12.
Законопроектът не се приема.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 3, против – 2, въздържали се – 9.
Законопроектът не се приема.
С това приключваме по тази точка от дневния ред.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2008 Г.
Искам да информирам комисията, че вчера се състоя на Работната група от колеги от Министерството на финансите, от Националния осигурителен институт, представители на част от вносителите на предложения, на която обсъдихме по-голяма част от предложенията и аз сега ще ви информирам по хода на четенето по кои текстове какво предлагаме.
Заглавието е: „Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.”
По чл. 1 има предложение от народния представител Антонела Понева.
Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя предложението на вносителя за чл. 1.
Заповядайте, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По това предложение на госпожа Понева няма да се изказвам, ще изкажа само една редакционна бележка. В чл. 1, ал. 3, т. „б” в предоставени трансфери бих искал да предложа на вашето внимание една редакционна бележка – „Агенцията за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика” да бъде заменено с „Министерство на труда и социалната политика”. Както и в чл. 4, ал. 3, т. „б” по същия начин „Агенцията за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика” да бъде заменено с „Министерството на труда и социалната политика”.
Основанията за това предложение се съдържат в това, че междувременно беше извършена промяна в нормативната уредба и малко след месец октомври се изплащат от Агенцията за социално подпомагане. Така че това е една редакционна бележка.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли някой против това предложение? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя предложението на госпожа Антонела Понева, моля да гласува.
За – 3, против – 1, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Който подкрепя предложението на вносителя за текста на чл. 1, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Член 1 е приет.
По чл. 2 няма предложения от народни представители, Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате ли някакви коментари по чл. 2? – Няма.
Който подкрепя текста на чл. 2, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Член 2 е приет с текста на вносителя.
По чл. 3 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате ли някакви коментари? – Не виждам.
Който подкрепя текста на вносителя за чл. 3, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
По чл. 4 Работната група подкрепя текста на вносителя, няма предложения от народни представители.
Има ли коментари? – Няма.
Който подкрепя текста на вносителя за чл. 4, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
По чл. 5 Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли коментари?
Който подкрепя текста на вносителя за чл. 5, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
По чл. 6 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате ли някакви коментари? – Не виждам.
Който подкрепя текста на вносителя за чл. 6, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Член 6 е приет.
По чл. 7 има няколко предложения на народни представители.
Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да знам за какво са предвидени капиталовите разходи. Разглеждайки бюджета на различните ведомства мога да направя едно сравнение. Ако НАП има двойно повече екип, в същото време пропорционално има много по-малки капиталови разходи. Тъй като нямам разпределение на капиталовите разходи с програма към него, затова питам за какво са те.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христосков, имате думата.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря.
Първо, ще Ви коригирам, госпожо Капон. НАП има много по-големи капиталови разходи, само че са чрез заема от Световната банка. В това число 35 млн. евро за административна сграда в София.
Второ, всички те са за софтуер, но една част от тези разходи за капиталови нематериални активи са за софтуера, който поддържа информационната система на НАП, защото две години и половина....
МАРИЯ КАПОН: Аз не питам за НАП.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Аз Ви отговарям, защото Вие започвате с НАП, а те са в нашите разходи.
Националният осигурителен институт поддържа информационната система на НАП в продължение на две години и половина вън от всякакви нормативни уредби.
Трето, тези разходи са за софтуер във връзка с комуникационната система и за купуване на софтуер, четец, който ще обработва болнични листове и също така ведомости от ликвидираните предприятия. Тоест, това са пари за софтуер, в това число и за софтуер, който да съхранява възможността да бъде съхранявано с данните на НОИ.
Смятам, че една информационна система, която поддържа три институции, заедно с НАП и Здравната каса, може да похарчи 900 хил. лв. Разписано е за какъв софтуер става въпрос.
МАРИЯ КАПОН: Особено ако го прави фирма „Бул”.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Не е фирма „Бул”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, няма да правим тук обществена поръчка.
Предлагам да преминем към гласуване.
Който подкрепя становището на народния представител Мария Капон, моля да гласува.
За – 4, против – 4, въздържали се – 6.
Предложението не се приема.
Който подкрепя текста на вносителя за чл. 7, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Текстът на чл. 7 е приет.
По чл. 8 има направени предложения от народния представител Мария Капон, предложение от народните представители Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев, и предложение от народния представител Антонела Понева.
Работната група не подкрепя предложенията на народните представители и подкрепя текста на вносителя.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, увеличаването на осигурителния максимум за мен и за колегите от СДС, а вярвам и от дясната опозиция, е грешка. Това ще доведе до увеличаване на стимулите за криене на данъци и осигуровки. А важният въпрос е как така решихте и е записано в доклада към бюджета до 2010 г. осигурителният максимум да се фиксира на 2000 лв. Тоест, отсега до 2010 г. да бъде 2000 лв.
Ако приемем подходът, че осигурителният максимум нараства с инфлацията, той би трябвало да бъде 1640 лв. за периода. Тоест, ако това е подходът, и това би бил един справедлив подход, би трябвало да го фиксираме на 1640 лв. Защо да бъде толкова сериозно увеличен предварително, да стане 2000 лв. и да се каже, че тази сума ще стои до 2010 г.? Подобен запис има в доклада към бюджета. Вероятно сте го виждали.
Така че проблемът е следният. Смятаме, че един такъв подход ще накара много хора да търсят легални и нелегални начини за криене на осигуровки. Никой от управляващата коалиция не можа да обоснове това увеличение. Имаше позоваване на старата практика осигурителният максимум да бъде десет минимални работни заплати. Това обаче вече го няма като текст.
Въпреки че тези предложения на колегите са отхвърлени, надявам се разумът да надделее и това предложение да не бъде приемано.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Други колеги?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като ние наистина не чухме ясни цифри, мисля, че бяха 19 хиляди хората, които плащат на максимален осигурителен доход...
МАРТИН ДИМИТРОВ: Повече са.
МАРИЯ КАПОН: Последната цифра, която получихме в Бюджетната комисия беше за около 19 хиляди. Добре, нека да са 60 хиляди.
Аз лично, за разлика от моя колега Мартин Димитров смятам за редна възможността да се разреши на хората, които получават по-високи заплати, да плащат по-високи осигуровки. Съответно обаче да имат възможността и да ползват по-висока пенсия.
Затова съм предложила, колкото и да е странно, още по-висока граница – 2800 лв. Ако един управител е с 2000 лв. заплата, или с 2400 лв., нека да му бъде разрешено... Аз лично винаги съм била осигурена в последните десет години на максималното. В момента, в който си на максималното, при всяко покачване се е увеличавал, разбира се и този приход. За повечето от тези хора не е проблем заплащането върху тази сума.
Проблемът, който ние имаме тук реално при всички тези цифри, е защо е точно тази цифра. Същото ще дойде и по другите точки, когато става въпрос за майчинство – защо майчинството е 180, 200, а не 220 лв., колкото е минималната заплата и т.н. Тоест, въпросът е, че ние наистина нямаме обосновката кое налага точната сума да е 2000 лв. Има предложение за 1400 лв., предложение за 1600 лв., аз правя предложение за 2800 лв. Защо 2000 да е правилната цифра?
Тоест, какви са разчетите и на каква база е направена тази цифра 2000?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това въпрос ли е?
МАРИЯ КАПОН: И въпрос е. Мисля, че ние не получихме отговори.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Някой от Министерството на финансите има ли желание да отговори?
МАРИЯ КАПОН: Имаше логика за десет минимални заплати. Сега изведнъж не е така.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: От няколко години този принцип минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се и максималният да бъде обвързан с минималната работна заплата вече не се прилага. Кодексът за социално осигуряване препраща към Закона за бюджета. А Националният осигурителен институт е подготвил този законопроект на основа на данни, които са подадени от макроикономически показатели, които са подадени от Министерството на финансите, съгласувани в правителството. И приети от правителството като макроикономическа рамка.
Ние сме направили разчети до какво би довело евентуалното намаление на максималния осигурителен доход и неговото увеличение, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се. И аз мога да съобщя тези данни, но въпросът тук е вече политически и аз, като управител на НОИ, не мога да отговоря, господин председател.
Господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Съвсем кратка реплика, господин Овчаров.
Искам да припомня на уважаемите господа народни представители за минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, че ако се спазва принципът, че конкретният принос на лицето има връзка с това, което ползва като конкретни права, минималният осигурителен доход би трябвало да гарантира минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако през целия си живот съответното лице се е осигурявало на минимален осигурителен доход.
При сегашната минимална пенсия, която е гласувана за настоящата година и се предлага за следващата година, две числа: при 220 лв. минимален осигурителен доход, сегашната минимална пенсия през 2007 г. не може да бъде получавана от това лице, което се осигурява на този доход. Този доход трябваше да бъде 290 лв. през тази година, за да получава 102 лв. и 85 ст. За следващата година, както се предлага с увеличението, за да получава средно 108 лв. минимална пенсия, като права самоосигуряващото се лице трябва да внася вноски върху 325 лв. минимален осигурителен доход.
За информация на народните представители, знам, че няма такова предложение, във връзка с това предложението на госпожа Капон е най-близко до реалността, която би трябвало да се съблюдава като принцип.
Благодаря ви.
МАРИЯ КАПОН: Принципът на внасяне на законопроекти е принцип на внасяне на всичките ми законопроекти. Тоест, в логиката на целия държавен бюджет, което внасям като предложения.
Аз смятам, че минималната работна заплата, погледната спрямо макроикономическите показатели, трябва да е 280 лв. в момента. От тази база изхождам и затова внасям за майчинство 280 лв. Вие ще видите предложенията нататък. Можех да кажа 220 лв., което е логично, но тъй като смятам, че в момента, за да сме реални към пазара и към това, което се случва в страната, минималната работна заплата трябва да е 280 лв. Оттук нататък следвам тази логика във всички поправки.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз разбирам тази логика, ние и вървим в тази посока, но не можем да наваксаме голямото изоставане от миналите години.
МАРИЯ КАПОН: Миналата година съм внесла предложение за 250 лв. Аз си правя всяка годна собствени разчети и показвам вид политика.
ПЕТЪР КЪНЕВ: И реклама.
МАРИЯ КАПОН: Да, господин Кънев, лошо няма.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други коментари по текстовете?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Само една вметка.
Господин Христосков каза нещо, което е много важно и е вярно. Той каза: трябва да се вземе политическо решение. Няма изчисление, което да обоснове увеличаването на осигурителния максимум директно на 2000 лв. И идва логичният въпрос защо сега не го увеличим до 1600 лв., колкото е растежът на инфлацията за тези години – коректен подход, и той да нараства в следващата година отново с този процент на инфлацията? Това би било едно разумно политическо решение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Много ще изостанем от графика, който ни предлага госпожа Капон, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това си е неин график.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон.
Който е за, моля да гласува.
За – 1, против – 2, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Христова, да защитите Вашето предложение.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е продиктувано от това, че някак си неоправдано скокообразно се повишава максималният размер на осигурителния доход за 2008 г., което не е прието от гледна точка дори на нормалното планиране в бюджета. Същевременно, друг въпрос много ни тревожи – повишава се цената и то не на кой да е труд, а на квалифицирания труд в България. Да не говорим, че иначе не е обвързана максималната пенсия за тази година с този доход. И мисля, че това са аргументи, според които трябва малко по-внимателно и плавно да се увеличава – от 1400 на 1600 лв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други коментари? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с предложението на народните представители, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, парламентарната процедура позволява прегласуване, така че настоявам за такова.
Вижте, няма логика отсега да фиксираме до 2010 г. осигурителния максимум, както е записано от управляващото мнозинство. По-скоро предложението за увеличение на 1600 лв. е обосновано, то наистина е заради инфлацията. Нека да го гласуваме и да го подкрепим. Всичко друго е просто несериозно и ще доведе до увеличаване на сивата икономика. Това ще бъде резултатът.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Поставям предложението на прегласуване.
Който подкрепя предложението на народните представители, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението не се приема.
Някой ще обоснове ли предложението на народния представител Антонела Понева.
Който подкрепя предложението на народния представител Антонела Понева, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 8.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – 4, въздържали се – няма.
Текстът на вносителя се приема.
По чл. 9 има предложения от народния представител Мария Капон, и от народния представител Антонела Понева.
Работната група не подкрепя и двете предложения.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: И двете предложения говорят сами по себе си, господин председател. И двете предложения са за увеличаване на минималната пенсия. Предлагам направо да ги гласуваме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, моля, който е съгласен с предложението на народния представител Мария Капон, да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева.
Който е за, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Колеги, който подкрепя текста на вносителя за чл. 9, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Текстът на вносителя за чл. 9 е приет.
По чл. 10 има предложение от народните представители Петър Мръцков, Донка Михайлова и Янаки Стоилов, предложение от народния представител Мария Капон, предложение от народните представители Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев, предложение от народния представител Антонела Понева.
Тук искам да кажа, че Работната група по принцип подкрепя предложенията на народните представители Мръцков, Михайлова и Стоилов, подкрепя по принцип предложението на народните представители Христова, Чилова, Драганова и Кътев, подкрепя също така и предложението на народния представител Антонела Понева. И не подкрепя предложението на народния представител Мария Капон.
И Работната група предлага следната редакция на текста:
„Определя за 2008 г. минимален размер на обезщетението за безработица – 100 лв. и максимален размер – 200 лв.”
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз залагам на същия принцип.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Трябва ли да гласуваме отделно Вашето предложение?
МАРИЯ КАПОН: То е ясно, че само аз ще си гласувам за него.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Който подкрепя предложението на народния представител Мария Капон, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
Колеги вносители, има ли смисъл да продължаваме дискусията или да гласуваме предложението на Работната група, която по принцип подкрепя вашите предложения?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Да се гласуват предложенията, които сме направили.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложенията, които са подкрепени, не се гласуват.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предложенията са подкрепени от Работната група по принцип.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, нещата са доста ясни. Ако вносителят не оттегля предложенията си, трябва да гласуваме техните предложения и след това предложението на Работната група, след като вече гласувахме предложението на госпожа Капон.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има нов текст, който предлага Работната група, предложенията на другите вносители са приети по принцип.
Питам вносителите има ли нужда да гласуваме всяко едно гласуване поотделно или да преминем към текста, който предлага Работната група?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Да ги гласуваме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Мръцков, вчера Вие присъствахте на заседанието на Работната група и там приехте текста.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, не съм само аз вносител. Има три предложения, които са идентични. Нека да се гласуват. Може да се гласуват ан блок, но не мога да кажа за другите представители.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Най-добре да се гласуват, да.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Петър Мръцков, Донка Михайлова и Янаки Стоилов.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 14.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Христина Христова и група народни представители.
Който е за предложението, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева, което съвпада с предложението на Работната група.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма смисъл, то е същото като на работната група.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Поставям на гласуване на текста на Работната група, което съвпада с предложението на народния представител Антонела Понева.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По чл. 11 има предложение от народните представители Петър Мръцков, Донка Михайлова и Янаки Стоилов, също така предложение от народния представител Мария Капон, предложение от народните представители Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев, както и предложение от народния представител Антонела Понева.
Работната група по принцип подкрепя и трите предложения с изключение на предложението на госпожа Капон и предлага текст:
„Определя се за 2008 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 200 лв.”
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Моето предложение за 280 лв. е пак на същия този принцип – минималната работна заплата, която да е 280 лв. Въпросът обаче, който възниква и който смятам, че тук вече е време да го коментираме, е защо по принцип се приема предложението за 200 лв., след като минималната работна заплата за тази година приемаме да е 220 лв.? Защото се оказва, че за майчинството ги наказваме. Това все пак са парите за гледане на дете.
И си мисля, че ако някъде другаде можем да направим всякакви компромиси, на тази точка си заслужава да направим дебат – не е ли възможно поне да е на база на предложението на колегите ми 220 лв.
И е добре да чуем цифрите от НОИ – каква е причината и колко са тези пари. След като искаме да стимулираме раждаемостта, след като искаме да стимулираме по някакъв начин родителите, за какво става въпрос? Двадесет лева за някои хора може да изглеждат никакви пари, но за едно младо семейство не е така. Мога да ви кажа, че една храна „Миломил” струва толкова на месец.
Моля ви да преразгледаме този текст. Ако в този законопроект успеем да стигнем до някаква промяна и да убедим правителството, то трябва да е точно за майчинството, което да бъде на 220 лв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Парите са 20 млн. и 900 хил. лв. И тъй като този фонд също е на дефицит, когато започна майчинството да бъде в размер на 315 дни, а не 135 дни, на този въпрос трябва да отговори Министерството на финансите, защото това увеличава необходимата субсидия в бюджета на общественото осигуряване.
МАРИЯ КАПОН: господин председател, предлагам ви да гласуваме отлагане на този текст, мнозинството да си проведе разговорите с Министерството на финансите. Считам, че си заслужава върху този текст да имаме единно предложение и наистина да направим всичко възможно. Двадесет милиона не са никакви пари. Днес гласувахте един милиард. Срамно е да говорим за 20 млн. лв. Става въпрос за парите за майчинството.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Двадесет милиона, господин Христосков, е разликата между 190 и 220 лв., или между 200 и 220 лв.?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Между 190 и 220 лв.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Значи става дума за още 13 млн. лв., която се явява разлика между предложението на Работната група и на народните представители.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: За да бъдат 200 лв. се изискват допълнително още 7 млн. и 400 хил. лв. Те не са осигурени. И тъй като това има отношение към размера на субсидията и има отношение към държавния бюджет, там трябва да се променят параметрите, се предлага за да бъдат 200 лв. един преходен текст, който казва, че само ако не достигнат средствата, те ще бъдат осигурени с допълнителна субсидия. Просто да информирам за техниката как се е стигнало до 200 лв. Тоест, и те не са осигурени.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Министерството на финансите има ли становище по въпроса?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Аргументът, който изложи управителя на Националния осигурителен институт е точен, с разчета, който е 20 млн. и 900 лв. С този разчет се нарушава целия баланс, който е направен със Закона за бюджета, с всички политики, които трябва да се осъществят през 2008 г. И при това положение най-приемливото предложение е да стане 200 лв., а не 220 лв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Наистина не само защото съм майка, но това отношение е безобразно. Смятам, че човек на тази маса, който да не го иска...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Капон, моля Ви без тези квалификации – безобразно, срамно. Наслушахме се днес на тези приказки в пленарната зала, нека да не ги пренасяме тук.
МАРИЯ КАПОН: Точно защото днес сме гласували тези средства, аз наистина смятам, че когато говорим за нарушение на държавния бюджет, днес цената на барела на петрола е 98 долара. В Руската дума залагат 102 долара. Министерството на финансите е заложило 68 долара. Очакванията догодина са да са 22. Така че, като става въпрос за 20 млн. за нарушение, искам по този повод Министерството на финансите да каже къде ще се наруши балансът. Вие го знаете по-добре от мен.
Господин председател, мисля, че въпросът е много сериозен, защото се оказва, че става въпрос за 15 млн. лв. Когато опираме до въпрос, на който ни се отговаря, че ще се получи дисбаланс на бюджета, нека да сме наясно как той е заложен предварително. Това означава публично да кажем, че очакваме догодина барелът петрол по някое време да е 20 долара, за да стане средна цена 68 долара.
Искам Министерството на финансите да ни отговори при единия параметър и другия параметър къде е проблемът с 15-те милиона. Въпросът е на политическо решение. Затова ви предлагам да не водим дискусията, а да подложите на гласуване отлагането на текста и да проведете консултации.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, аз разбирам, че всички вие, които сте от управляващата коалиция сте в доста некомфортна ситуация, тъй като с лека ръка отпуснахте 1 млрд. и 200 млн. лв. тази седмица по една странна процедура, а сега казвате, че няма откъде да се намерят 15 милиона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Дискусията за милиарда приключи преди около 4-5 часа в пленарната зала.
МАРТИН ДИМИТРОВ: В странна ситуация сте.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, все пак искам да ви помоля да имате предвид и още един аргумент, който не знам защо не беше казан. Минималната работна заплата е 220 лв., но реалната е 198 лв., защото тази минимална работна заплата се облага. И логиката, че тези, които работят, получават по-малко от тези, които не работят, не е особено издържана.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, това, което казвате, е абсолютно невярно. Извинявам, се че вземам думата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Кое не е вярно?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Твърдението, че ще бъдат компенсирани доходите от плоския данък, прави това невярно, от една страна.
Второ, в момента минималната работна заплата всички знаем, че не се облага. И това, което получават хората в момента като обезщетение за безработица е над нея.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: За какво говорите в момента? Ние говорим за бюджета за 2008 г., а не за бюджета за 2007 г.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Затова казвам, че това, което казвате, че като принцип досега е било така, то не е така просто.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Казвам, че така ще бъде догодина. Разглеждаме бюджета за 2008 г.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: И как ще компенсираме тези, които получават минимална заплата?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Този въпрос ще обсъдим тогава, когато му дойде времето. (Оживление)
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Ама няма да получават по-малко. Това искам да кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което предлага Работната група е обезщетението за безработица да е равно на обезщетението за майчинство.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Както е и досега.
МАРИЯ КАПОН: Да. Но аз смятам, че това не е възможно да бъде така. Беше на минимална основа.
Затова ви моля, ако във всеки друг текст можеше да минем през гласуване, сега да проведете консултации и да подложите на гласуване отлагането в момента на текста. Смятам, че е в интерес на всички ни. Нямаме разлика в това.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбирам, че всички сме още под емоцията на дебатите и все още се чувстваме на трибуната в Народното събрание, но все пак си мисля, че ние сме специализирана и експертна комисия на Народното събрание. Затова ви моля малко да успокоим тона. Можем да държим изключително привлекателни и популистки речи, само че става дума за пари. И всички, които се занимават с пари знаят, че за да се дадат на някого тези пари, трябва някъде да ги има. А разчетът, който е направен в Министерството на финансите и логиката, която е следвана досега и която следва и сегашният бюджет в тази насока, е една и съща. И в момента хората, които получават майчинството, ще получават средства, които са по-високи от тези, които получават минимална работна заплата. И то значително повече. Защото освен данъка, господин Димитров, те ще трябва да плащат и някои други неща, както е добре известно от заплатите. А тези, които получават тези доплащания, няма да ги заплащат. Затова нека не демагогстваме толкова много около тази тема. Аз също имам деца – и то три.
Много ви моля да успокоим малко емоциите и да разсъждаваме експертно.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз изразявам съгласие с Вас, че трябва да се говори относително конкретно, а не само общо политически. Но това, което казват колегите, влиза в противоречие с това, което Вие твърдите, облягайки се на това, че има добра прогноза на Министерството на финансите за следващата година и казвайки на тази прогноза, че не трябва да разместваме или ако ще разместваме, трябва много внимателно да разместваме числата. Това е така. Но когато имаме две години подред не само консервативна, а силно занижена прогноза на Министерството на финансите, съвсем основателно е народните представители да имат предложения, които надминават експертната рамка, предложена ни от Министерството на финансите. И този аргумент би трябвало да бъде уважаван от гледна точка на тяхното мнение. Друг е въпросът дали ще бъде приеман.
Във връзка с това част от предложенията могат съвсем спокойно да бъдат мотивирани точно с обратното на това, което вие давате като експертиза на Министерството на финансите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, тъй като Работната група смята, че подкрепя по принцип текста на вносителя, вносителите държат ли отново да поставяме на гласуване всяко едно от предложенията?
МАРИЯ КАПОН: Аз имах процедурно предложение – да подложите на гласуване отлагането на текста, за да проведете консултации по въпроса.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Капон, не виждам какви консултации можем да водим при положение, че представителите на Министерството на финансите са тук и казаха своето становище.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз въпреки че минахме точката, аз и миналия път се изказах по този въпрос. Преди малко се въздържах, но действително дебатът стана доста задълбочен.
Моето мнение е, че преди малко гласувахме за увеличаване на максималното обезщетение за безработица и сега искаме на същата база да бъде и обезщетението за майчинство. И двете са осигурителни рискове. За едното плащат и бащите, за да може да се получават тези пари. Има един вид двойна осигуровка – майката излиза в майчинство, но за да е майката в майчинство, и бащата е плащал осигуровка, без той да излиза реално в майчинство. Така че за това нещо се плащат две осигуровки. Първо.
Второ, ако трябва да се направи някакъв компромис, моето лично мнение е, че по-добре да остане в бюджета това, което е планирано за максималното за безработица, защото, колеги, в момента има неработица. Няма безработица. Има неработица на хора, които не желаят да работят. Защото в момента има огромно търсене на работна ръка и има една група, които не желаят да работят. Да, ще ми кажете, че хората са си платили. Знам, че са си платили осигурителната вноска, както и майките. И едните и другите са си платили за този осигурителен риск. Но конюнктурата в момента е такава, че ние не можем да стимулираме хора по-бързо да си намерят работа. По-нисък таван обезщетение получават, нека по-бързо да си намират работа. Докато майката няма избор. За разлика от безработния, за който в момента се търси работна ръка, тя няма избор, не може да си остави детето на два месеца и да тръгне на работа. Това, първо.
И второто нещо, при огромния демографски проблем, който има в България, ние сме длъжни не да стимулираме хората без работа, а да стимулираме майките с деца. И затова моето предложение е, ако са съгласни колегите народни представители, да се направи компромис.
В същото време аз разбирам, че балансът на бюджета няма как да се размърда, но това нещо, което се взе за увеличаване на тавана за безработица, по-добре да остане такова, каквото е предложено от Министерския съвет, а тези пари да отидат за увеличение на тавана за майките. Защото аргументите, които ви дадох мисля, че са с много по-голяма тежест, отколкото тези преди това.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, но нека не смесваме круши и ябълки в една кошница, защото става дума за съвсем различни неща. Освен това този текст вече го гласувахме и ако тръгнем да прегласуваме всички неща, които сме гласували досега, сигурно няма да завършим скоро дискусията.
Предлагам ви да се съсредоточим върху дискусията по обезщетенията за отглеждане на малко дете.
Попитах народните представители държат ли да гласуваме техните предложения?
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Да.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мръцков, Михайлова и Янаки Стоилов.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон.
Който е за, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Христова, Чилова, Драганова и Кътев.
Който е за, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Няма да гласуваме предложението на народния представител Антонела Понева, защото то се подкрепя от Работната група.
Поставям на гласуване текста, предложен от Работната група за чл. 11.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Подкрепя се.
По чл. 12 има предложение от народния представител Мария Капон. Работната група не подкрепя предложението на народния представител.
Госпожо Капон, ще защитите ли предложението си?
МАРИЯ КАПОН: Не виждам смисъл.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Преминаваме към гласуване.
Който е за предложението на народния представител Мария Капон, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на Работната група за чл. 12.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – 3, въздържали се – 1.
Текстът на чл. 12 е приет.
По чл. 13, 14 и 15 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, във връзка с предложението на госпожа Капон, което така лековерно отхвърлихме, аз съм направил предложение в Законопроекта за бюджета, и смятам, че предложението е доста конструктивно. То касае следния принцип, защото ние трябва да си изясним принципите на бюджетната политика, какво правим днес.
Предложил съм накрая на всяко тримесечие, по-скоро на първите две тримесечия на 2008 г., ако има голямо преизпълнение на приходната част на бюджета, каквото ние очакваме по много причини, да се намалява два пъти с по три процентни пункта осигурителната тежест. Предварително ви казвам, че съм внесъл такова предложение. Надявам се да погледнете на него сериозно. Това е една от важните стъпки за по-конкурентна икономика в България. Това е като анонс към колегите от Бюджетната комисия.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря за информацията.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 13, 14 и 15.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 4.
Текстовете се приемат.
По чл. 16 има предложение от народния представител Лидия Шулева, има предложение и от народния представител Мария Капон.
Работната група подкрепя по принцип предложението на госпожа Капон и предлага максималния размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 и по чл. 23, ал. 2 от закона за гарантираните вземания на работници и служителите при несъстоятелност на работодателя да бъде 660 лв. Като това е съобразено с предложението на Надзорния съвет на самия фонд.
Госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този фонд за гарантирани вземания беше създаден във времето, когато действително имаше големи фалити и работниците и служителите не можеха с години да си получат заплатите. Така или иначе това време отмина. Във фонда има вече натрупани около 100 млн. лв., може би и малко повече. Годишно се плащат от порядъка на 900 хил. лв., под 1 млн. лв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колко е сумата във фонда?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Сто милиона е сумата във фонда. В края на годината ще станат 102 млн. Това са натрупаните средства.
Само от приходи от лихви и комисионни се предвиждат 3 млн. и 800 хил. лв. за следващата година, при планирани обезщетения от 2 млн. лв.
Според мен да се правят допълнителни вноски в един фонд, който вече е капитализиран със 100 млн. лв. с нулева перспектива за използване на тези пари, да продължаваме да събираме всяка година по 50 млн. от работниците и от работодателите, според мен е нецелесъобразно. И аз не виждам нито един аргумент, който да бъде в полза на това тази вноска и тази година да бъде направена. Защото в крайна сметка, ако остане на 100 млн. лв., както е сега, само от лихвите и комисионните този фонд ще се издържа. Няма да се пипне дори главницата, която за това е правена в този фонд. Затова се прави тази главница.
Да не говорим, че може би трябва да се преразгледа и дейността на този фонд, защото годишно има по 800-900 хил. лв., почти пропорционално на обезщетенията, които се плащат за издръжка на този фонд. Плюс комисионните на НОИ в това число. Нека НОИ да го управлява, нямам нищо против, но 700-800 хил. лв. са само за издръжка.
Така че да продължаваме да правим вноски в този фонд, аз не виждам никаква необходимост от това нещо. И не виждам Работната група на какво основание отхвърля това предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз ще подкрепя предложението на Лидия Шулева, защото не намирам никаква логика да трупаме над 100 млн. лв. в този фонд. Мога да ви кажа защо колегите от НОИ и от Министерството на финансите го предлагат – НОИ по едни причини, Министерството на финансите по други. Ако питате Министерството на финансите, ако можем да замразим 1 млрд. лв. и те да не се пипат, ще е най-добре. (Оживление) Процесът не е толкова тежък за наблюдение. Ако преценим, че главницата в следващата или в по-следващата година няма да ни стига, ще възстановим фонда.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Имаме за сто години.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Сто милиона са безумни пари. Още повече, че само лихвата и таксата са напълно достатъчни за планираните разходи.
Моето предложение е да подкрепим отлагането на тези 0,5%.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да чуем становището на Министерството на финансите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители, ще повторя това, което коментирахме в рамките на дискусията в Работната група.
Би могло да се обсъди подобно премахване, то има своята икономическа логика. Само че дебатът за него трябваше да стартира на един по-ранен етап, когато планирахме общото ниво на приходите в консолидираната фискална програма. Днес приемането на това предложение значи да търсим допълнително 36 млн. лв., с които да компенсираме загубата на приход в консолидираната фискална програма.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ами, ще си ги намерите. (Оживление)
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Още повече, че това е и дебат, свързан с цялостното пренареждане на осигурителната тежест и съотношението вътре. Тази вноска от 0,5% се плаща само от работодателите.
Благодаря ви.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Само искам да изясня, че приходите в този фонд са част от приходите в консолидирания бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз напълно подкрепям предложението, защото логиката е следната. Този риск вече е покрит, а при по-добро управление на тези 100 млн. лв. или на част от тях, и доходността може да бъде и по-висока.
Така че въпросът е следният – защо, ако този риск вече е покрит, да продължава да се внася вноската? Това е въпросът. И това е един от начините осигурителната тежест да бъде намалена с 0,5%. Това е цялата работа. Абсолютно аргументирано и абсолютно разумно.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Във връзка с аргумента, който беше даден от Министерството на финансите, господинът каза, че трябвало този дебат да бъдел воден по-рано. Ами, че някой да ни е питал, когато е ставало дума за това? Никой. Това, първо.
Второ, искам тук да направят някаква декларация, че консолидираният бюджет до втория десетичен знак до такава степен е изчислен и прогнозиран, и ще бъде изпълнен. Ние видяхме грешка в цифрата на стотиците милиони и на милиарда, а ние говорим тук за 36 млн. лв. пари. Да, те са включени в консолидирания бюджет, само че това са пари, които се вземат, без абсолютно никаква необходимост. По кой начин ние ще обясним защо ги взимаме тези пари? Защо? Какво правим с тези пари? Едно такова обяснение, че били включени в рамката, не е аргумент. Това не е нищо. Как така ще взимаме едни пари от които няма никаква необходимост? Какъв риск покриват те? Трябвало е още миналата година това нещо да се спре, при положение, че имате за сто години напред покриване на риск. За сто години! Вие чувате ли се въобще какво говорим?
И вместо хората от администрацията това нещо да го видят и да го премахнат, ние сега се занимаваме с това и ще ми казва някой, че трябвало по-рано да се сетя!? Това просто не е аргумент.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Шулева, все пак много Ви моля да спазваме малко по-колегиален тон.
Господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Искам да припомня на уважаемите дами и господа народни представители, че този фонд беше създаден със специален закон, изпълнявайки директива на Европейския съюз.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Този закон аз съм го писала.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Нека да не влизаме в диалог, госпожо Шулева, вие сте го написали, понеже ние ви го предложихме, ако искаме да бъдем по-точни.
Искам да припомня какво казва директивата. Тя казва, че осигурителното право, което трябва да бъде гарантирано през този фонд, през този закон, което не е ясно разписано в нашия закон, е последните три възнаграждения на лицето, поне като минимум. Досега ние гарантирахме две и половина минимални работни заплати. За следващата година се предлага да бъдат гарантирани три минимални работни заплати. Затова има сто милиона в този фонд, госпожо Шулева, защото през тези години всъщност ние не сме гарантирали правата на хората, които са оставали без работа, поради фалит на техния работодател. Ако бяхме ги гарантирали в един по-приличен и европейски вид, сега нямаше да има подобен въпрос.
И вторият въпрос е защо като има толкова пари в този фонд, не се приема едно по-радикално увеличение на максималния размер, който след това се гледа като предложение, който може да бъде покрит по един по-адекватен начин? Ако не три средни заплати, поне две средни заплати за следващата година, за да се приближим до това, което казва директивата.
Мисля си, че това би бил верният подход, а не този, който Вие предлагате.
Благодаря ви.
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само две думи, господин председател.
След кратка консултация с експертите се оказва, че тази вноска е дефинирана в специалния закон. Значи ние тук не можем да дискутираме дали да има вноска или да няма. Ние определяме само размера на вноската.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Да – нула процента.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Шулева, давам Ви думата за последен път.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Искам да обърна внимание, че целта на този фонд за гарантиране на вземанията е да гарантира вземания на работниците от фалирали предприятия. Но основната функция на този фонд е след това незабавно да пристъпи към събиране. Защото той ги дава на работника, но трябва да си ги събере във времето от длъжника. И много ми е интересно да разбера този фонд, освен да си получава възнагражденията, дали събра един лев от тези пари, които е раздал. Защото това е негово основно задължение. Един лев! Защото трябва да води дела, трябва да се занимава със събиране на вземания. Това не е фонд за раздаване ей така на пари, а това е фонд, който подпомага временно вземанията. И след това те са дължими. И аз питам колко събра? Нула.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, наистина становището по темата не е много елементарно.
Първо, нека бъдем наясно, че ако в момента този риск е покрит, никой не е гарантирал, че икономиката на България ще продължи да се развива все в настоящото положение.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ние обещаваме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние обещаваме за следващата година, господин Кънев. Не вярвам да сме обещали за следващите десет години. Така че нормалната логика на подобни фондове е да събират пари тогава, когато икономиката се развива добре, за да могат тези пари да се плащат тогава, когато тя не се развива добре. Както се казва, това са бели пари за черни дни. Така че много ви моля да не изпадаме в едно абсолютно едностранно и демагогско тълкуване на този въпрос.
Второ, съществуването на този фонд и неговото създаване е уредено със специален закон.
Третото нещо, което ми се ще да имаме предвид, е, че тези 36 млн. лв. са част от приходната част на бюджета. И ако някои от колегите от опозицията могат да си позволят да говорят така ли е сметнат бюджета или не е, ако и колеги от управляващото мнозинство си позволяват сега да поставят под съмнение макрорамката на бюджета... Аз разбира се не казвам, че тя е стопроцентово вярна, но все пак без макрорамка и някаква рамка, в която да се прави този бюджет, нали разбирате, че той просто не може да бъде направен.
Молбата ми е накрая да имаме предвид и нарушаването на съотношението.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Кое съотношение, господин Овчаров?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: С осигурителните вноски. Аз не съм против тяхното намаляване, но все пак този въпрос трябва да бъде коментиран и обсъждан в някои други съвети преди да бъде внесен по този начин в Бюджетната комисия.
Молбата ми е към представителите на управляващото мнозинство да се изживяват в ролята си на управляващо мнозинство, а не в ролята си на опозиция, която прави каквото може в посока на дестабилизиране на бюджетната макрорамка. (Оживление)
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
По логиката на 280 лв. минимална заплата съм внесла предложение 840 лв. да бъде сумата, която да се получава от страна на този фонд при несъстоятелност на предприятията. Както е видно, във фонда има достатъчно средства.
Не мога да приема, че по принцип предложението ми е прието, защото разликата е доста голяма.
Ще си позволя да направя реплика на Вашата забележка. Аз си мисля, че бюджетът на база само на барела петрола в неговата приходна част е подценена с 2 млрд. лв., извън всичко останало. Така че няма никакъв проблем за всички тези предложения. Те няма да дестабилизират състоянието в момента.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други изказвания по въпроса? – Не виждам.
Колеги, мисля, че изчерпахме дискусията, ако не възразявате, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лидия Шулева, което не е подкрепено от Работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Моля, който подкрепя редакцията на Работната група, да гласува.
За – 8, против – 2, въздържали се – 2.
Поправката в ал. 2 е приета.
Колеги, моля, който е съгласен с текста на чл. 16 с приетата поправка в ал. 2, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Текстът на чл. 16 е приет.
Преходни и заключителни разпоредби.
По § 1, 2 и 3 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имате ли мнения, коментари по тези три параграфа? – Няма.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете на трите параграфа се приемат.
Работната група предлага да се създаде нов § 4 със следното съдържание:
„§ 4. Превишението на разходите от бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство” над утвърдените разходи с този закон се покрива за сметка на икономии на разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2008 г.”
Има ли някакви коментари по въпроса? – Не виждам.
Който е съгласен с текста, предложен от Работната група за създаване на нов параграф, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
По § 4 на вносителя има предложения от народните представители Петър Мръцков, Донка Михайлова и Янаки Стоилов, и предложения от народните представители Христина Христова, Нина Чилова, Весела Драганова и Олимпи Кътев.
Господин Мръцков, заповядайте.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, нашето предложение е за съотношението 65 на 35. Предлагаме то да бъде запазено, имайки предвид останалите европейски страни, където осигурителната вноска, която е за сметка на осигуреното лице е около 30%. През 2000 г., когато е приеман Кодексът за социално осигуряване и икономическата обстановка е била друга, и тогава е прието съотношение, в което трябва да догоним съотношението 50 на 50. Трябва да имаме предвид, че само в две страни има такова съотношение, където осигурените лица плащат половината от осигурителната вноска.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Михайлова.
ДОНКА МИХАЙЛОВА: Ако позволите, господин председател, другите две наши предложения няма да окажат някакъв допълнителен фискален натиск върху бюджета. Те имат по-скоро характер на политики.
Едното предложение е свързано с това след навършване на шест месеца от получаване на обезщетението за безработица, плавно да започне да спада размерът на възнаграждението. Считаме, че това предложение е адекватно на дефицита от работна сила на пазара на труда и ще стимулира безработните за едно по-активно поведение.
И второто ми предложение касае увеличение на процента за осигурителен стаж от 1,5 на 3. Става дума за процента на хора, навършили пенсионна възраст и продължаващи да работят. Считаме, че това е един нов стимул за тези хора да продължат да работят в условията на дефицит на работна сила. Този ефект ще има по-скоро положителен ефект върху приходната част на бюджета на НОИ.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вчера тук имаше някакъв аргумент. Може ли колегите от НОИ да го припомнят?
Господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: По отношение на това да има по-висока тежест на една година допълнителен стаж при положение, че се отложи пенсионирането, ние не възразяваме. Това няма някакъв фискален ефект, поне за 2008 г. върху бюджета. А дори и в следващите години ще има позитивен ефект, защото хората ще останат на пазара на труда, а няма да получават пенсия.
Имаме известни резерви към тази политика, която се предлага за намаляване след шестия месец на размера на обезщетението, тъй като по принцип средният период на получаване на едно обезщетение е 7,3 от месеца. И някъде около 5600 човека остават по-нататък в максималния размер. Тоест, ефектът засяга много малко хора. Отделно, че има един гъвкав друг механизъм – когато човек се върне на работа и е нает за по-малко от осем часа, той получава разликата между заетостта и времето, в което остава не напълно зает до 8-часов работен ден. Това е технически проблем, не бих искал да го изтъквам, но много трудно ще кажем, че този човек не е търсил работа.
Затова имаме известни резерви, но аз не бих се противопоставил на такава политика. Смятам, че чисто политически – позволявам си да направя и такова предупреждение, господин председател – акцентът ще падне върху това, че режат обезщетенията за безработица в последните месеци, а не че сме ги повишили с 10 или с 20 лв. Преценете сами. Наистина не бих се противопоставил, когато народен представител предлага някакви политики в областта на пазара на труда.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: И още един експертен аргумент.
По досега действащата уредба, за 12 месеца обезщетение за безработица взимат лица, които имат трудов стаж или осигурителен стаж над 25 години. Миналата година, ако си спомняте, именно с бюджета на ДОО направихме една промяна в Кодекса за социално осигуряване, а именно едно обезщетение за дълготрайна безработица, чл. 54, който засяга именно хората, които са останали безработни на преходната възраст между възрастта за пенсиониране и възрастта, която са в момента, две-три години преди пенсиониране. Те ще бъдат ударени от тази политика. Това по мое скромно мнение е недобър ефект за тази категория хора. Фактически по този текст ще спрем да им даваме обезщетения, ще изчакат няколко месеца и ще минат по другия текст, по чл. 54, ако отговарят на условията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вносителите удовлетворени ли са от тези обяснения? Ще гласуваме ли отделно предложенията?
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Ще ги гласуваме. Те са три различни предложения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Мисля, че Работната група си е свършила добре работата по отношение на т. 3 и т. 4 и може би не е съобразила някои аргументи по т. 1. Имам предвид съотношението на вноската.
На първо място искам да припомня, че съотношението на вноската естествено ще влияе върху разполагаемия доход на нискодоходните групи, които ще бъдат комулативно ударени най-жестоко и от плоския данък. Като казвам това имам предвид, че евентуалното запазване на вноската 65 към 35 процента, от една страна, ще направи по-малка загубата с 3 до 5 лв. на доходите между 220 лв. и 450 лв., тоест ще има позитивен ефект, без да има нужда държавата да компенсира по отношение на бюджетните заплати, и бизнеса по отношение на останалите в частния сектор на тези доходи. Тоест, искам да кажа, че това е важно съображение. Още веднъж ще го кажа – между 3 до 5 лв. Държавата няма да има нужда от компенсация в тези 57 и 58 млн. лв., които са предвидени в бюджета за компенсиране на удара от плоския данък върху бюджетните служители, от една страна. От друга страна, бизнесът няма да извади тези пари, за да ги даде на ниско доходните групи, за които се надяваме да се договорим за следващите дни с бизнеса да направи по принцип. Но ще бъде по-малко от това, което трябва да даде на тези групи.
И вторият аргумент. Мисля си, че всички би трябвало да съобразяваме, че подобно съотношение в сегашните условия на доходи в България е много по-справедливо. И оттук нататък всякакви доводи за нарастване, кодекс или договорки на работодатели и синдикати от преди 7-8 години не издържат по никакъв начин. Още повече, още веднъж ще повторя, че това е масовото съотношение във всички 27 държави членки, без Германия и Полша.
Ако има обаче нагласа комисията да гласува против това предложение, уважаеми господин председател, аз държа по някакъв начин да се изрази волята на мнозинството тук, че 60 към 40 – това, което ще остане при евентуално отхвърляне на това предложение, ще бъде последното съотношение, в което ще бъдат разпределени вноските. Тоест, оттук нататък ще има ангажимент на народни представители от мнозинството, които да внесат и гарантират ЗИД, с който да бъдат заличени текстовете от Кодекса за социално осигуряване, които дават възможността и по-скоро задължението вноската да нараства за работника до 50 на 50.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Госпожо Христова, Вие имате предложение, което касае по-друга тема. Имате думата.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Това предложение касае политика по социалното осигуряване, с която трябва да се занимае Народното събрание. Става въпрос за това осигурителните права на жените, които едновременно раждат две и повече деца, осигурителният риск да има своето измерение за тази жена. И без това разделяме отпуската за отглеждане на малко дете, допълнителната отпуска за гледане на дете – едното е 90% от заплатата, другото е после минимален размер, равен обикновено на минималната заплата, сега направихме отклонение от това правило.
Мисля си, че не можем да отминем, първо, огромния ни демографски проблем, второ, факта, че само 846 раждания са раждания с близнаци от 76 хиляди за миналата година. И ако ние се скъпим да сложим върху обезщетението 90 на сто от заплатата на тази жена, която едновременно е родила две деца, да сложим още едно минимално обезщетение в срока до деветте месеца, а после от 9 месеца до две години на децата, место минималното обезщетение, което сега се прие да бъде 200 лв., дори не е минималната работна заплата, да бъде два пъти според броя на децата, и три пъти, ако са три деца (дай Боже повече жени да родят и по три деца), мисля си, че това няма да е правилно.
И не знам с какви аргументи Работната група пише тук, че не подкрепя предложението. И аз съм убедена, че и фискалното измерение на една такава политика е нищожно в Националния осигурителен институт.
И пак искам да кажа, че тук не става въпрос за социални помощи, става въпрос за права и осигурителни рискове на осигурени жени, които са внасяли своите вноски те и техния работодател и раждат едновременно две, три и повече деца.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз подкрепям предложението и поради още един аргумент. Обикновено жени, които раждат две или три деца, са децата, които са родени ин витро. И тези семейства са натоварени от допълнителни разходи за самото ин витро. Така че смятам, че си заслужава да разгледаме това предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, тъй като това предложение беше дискутирано в Работната група, много моля колегите от НОИ да кажат аргументите, защото те не бяха съвсем елементарни и не би следвало да ги изпускаме от вниманието си.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ние, естествено, нямаме никакви възражения и срещу подбудите да се направи такова предложение, но има няколко принципни въпроса, които народните представители трябва да преценят.
Първият принципен въпрос е, че социалното осигуряване възмездява не гледането на деца и не подпомагането на децата, а възмездява загубения доход от майката за това, че тя, грижейки се за детето, или пък излизайки в отпуск за бременност и раждане, е нетрудоспособна, поради което трябва да бъде заместен нейния доход. Тя е получавала определена заплата и 90% първоначално, а след това получава определена сума, защото не може да работи, грижейки се за детето. Това е принципен въпрос. Аз не познавам осигурителна практика, която да дава за близнаци или за тризнаци повече пари, отколкото за едно дете, когато се роди. Тоест, ние тук ще влезем в конфликт с принципите на социалното осигуряване.
Затова в България има специален закон и това е Законът за семейните помощи за деца. И по наше мнение всички тези мерки трябва да отидат там, без оглед на това какви ще бъдат сумите. Тоест, трябва да бъде в Закона за семейните помощи за деца, защото в случая обектът на подпомагане е семейството и детето, а не майката.
Второ, ще се създадат известни различия и конфликти между майки, които са родили едно дете, които са родили две и които са родили три деца, защото те са се осигурявали върху един и същи доход, в това число и съпрузите им са плащали, ако са семейни, такива вноски върху определен доход, а ще има различие в заплащането.
Трето, в предложението на госпожа Христова, както е направено, не са разгледани хипотезите какво става в случаите, когато майката се върне на работа и какво е обезщетението? Петдесет на сто от кое обезщетение ще получи тя? Дали от 220 лв., или върху 440 лв., или върху 660 лв., ако са тризнаци?
Също така не е ясно, когато бъдат наети безработни по програмата „В подкрепа на майчинството”, по тази програма са наети около 3000 души, какво ще получават.
Иначе от фискална гледна точка това струва около 3 млн. и 200 хил. лв., защото броят на близнаците е 702 и има още 16 тризнаци. Става въпрос за осигурени майки. Данните, с които разполага госпожа Христова, са за всички близнаци и тризнаци, които са родени през миналата година.
Въпрос на преценка е дали да прегазим принципите на осигуряването или да го вкараме в подпомагането. Като, госпожо Христова, трябва да бъдат съобразени и тези празноти във вашите предложения за случаите, когато майката се върне на работа – какво обезщетение ще получава.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз искам да попитам господин Христосков, понеже каза за принципите на осигуряването и за това, че ако се изплаща такова обезщетение на тази жена, какво щели да кажат другите майки с две, с три и повече деца, които са ги раждали поотделно. Точно във връзка с принципите на осигуряване искам да ви кажа, че когато една жена ражда близнаци или тризнаци, тя спестява на осигурителната система обезщетения. Защото в едно и също време тя гледа две деца. Всъщност, ако една жена ражда три деца последователно, тя три пъти не ходи на работа и три пъти получава обезщетение. И за трите деца шест години не ходи на работа, шест години получава обезщетение. А тази жена, която ги ражда наведнъж, тя получава обезщетение само за две години. И къде е тук нарушен осигурителният принцип аз се чудя? Къде? Напротив, тази жена е ощетена, защото тя губи в сравнение с другите жени, които два пъти излизат в майчинство. Едни и същи пари се внасят, само че тя губи от факта, че е родила две наведнъж и наведнъж не ходи на работа. Как ще е нарушен принципът? Нищо подобно. Тя е ощетена.
И абсолютно по същата логика това, което може би Христова не е написала в закона, ако тази жена се върне на работа, естествено, че половината от увеличеното възнаграждение трябва да получава, защото се гледат две деца, а не се взема едно. И за да ви гледат две деца се плаща много повече, отколкото за едно. И съвсем естествено е да е 50 на сто от увеличеното възнаграждение.
Досега тези жени са били ощетени. Защото те наведнъж ползват това обезщетение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, госпожо Шулева и госпожо Христова, но вие двете бяхте по две години министри точно в тази област. Защо ощетихте тези майки през времето, когато бяхте министри?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Искам да Ви кажа, господин Овчаров, че с течение на времето бюджетният излишък става все по-голям и приходите в държавата стават все по-големи. И ако много неща по времето, когато ние бяхме министри не можехме да си ги позволим, сега можем. По времето, когато ние бяхме министри, заварихме 19% безработица. Нали? Слава Богу тези неща не са същите. Същото нещо е и навремето, когато аз съм го създала този фонд, за който преди малко говорихме, и то от необходимост. И точно сега обяснявам, че няма такава необходимост, а вие ме убеждавате какъв е законът. Този закон аз съм го писала и много добре знам какво пише в него. Но има неща, които човек трябва да съобразява с времето.
Затова сега правим това предложение, защото вече има възможност за това. Тогава не е имало възможност и затова не е станало.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Друг някой иска ли думата по този фундаментален въпрос на социалното осигуряване?
От Министерството на финансите имат ли аргументи по въпроса?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Вчера на Работната група стана въпрос за това, че със закона за бюджета за 2008 г. има някакво движение в посока нагоре по този въпрос. И мисля, че трябва да информирате народните представители, за да знаят.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Народните представители ще бъдат информирани за това, че ние увеличаваме детските добавки за близнаци. Вместо 50 те стават 75 лв. Така че логиката, която тук беше изразена, че издръжката и грижата за близнаците е значително по-тежка, отколкото за едно дете или две деца на различна възраст, е приета.
Все пак аз се чувствам доста неудобно в тази ситуация, в която трябва да реша кои са основополагащите принципи на социалното осигуряване – дали майката, като излиза по майчинство се обезпечава за това, че е излезнала в майчинство или за това, че не работи, или за това, че гледа деца.
Господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина спорът в този случай е доста разгорещен и всеки от нас има някакви аргументи „за” и „против”. Във всички случаи това, което предлага логиката на предложението на госпожа Христова би следвало да бъде подкрепено, но не и механизмът за неговото реализиране. Защо? Защото обезщетението е възмездяване на загубен от труд доход. Доходът, върху който са внасяни съответните осигуровки не зависи от броя на децата. Аз в момента получавам една заплата и мога да я изразходвам и за едно, и за две, и за три, и за четири деца. Това са различни принципи.
В същото време обезщетението е право на майката, а не е право на детето. Поради тази причина може би си заслужава логиката на предложението, което има госпожа Христова, да бъде развито в друг закон, а именно Законът за семейните помощи за деца. Като вътре може да се потърси механизъм за осигурени майки и за неосигурени майки. Но в никакъв случай не бива да се допуска да се натрупва обезщетение върху обезщетение за един и същи риск и върху един и същи доход, върху който се е осигурявало лицето.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Аз моля представителите на изпълнителната власт да не си присвояват правото да тълкуват логиката на моите предложения. Няма нищо общо със социалните помощи за семейства. Става въпрос именно за осигурителен риск или рискове – все едно. Това си е наша работа дали сме си разписали консервативно и не толкова добре осигурителните закони и осигурителните права на хората. Но самият факт, че можем да дадем до 9-месечна възраст на детето, когато майката го отглежда, 90 на сто от заплатата, а после даваме 200 лв. до 2-годишна възраст, това означава, че е възможно това.
И аз мисля, че просто е неудобно да коментираме за 800 случая и да казваме, че нарушаваме принципа, когато нашата осигурена жена е в друга ситуация в осигурителния си риск. Тя отглежда едновременно две деца и няма да ползва после два отпуска за тези деца. Още повече, като разбираме колко несъществено е от фискална гледна точка. Трудно ми е да разбера логиката на колегите, които изказаха противно мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Приемайки по принцип логиката, която имат двете предложения, все пак предлагам на комисията да прекъснем дискусията, да гласуваме предложенията и да намерим мястото на това предложение там, където то би трябвало да се намери.
По предложенията на народните представители Мръцков, Михайлова и Янаки Стоилов, искам да кажа, че Работната група подкрепя предложенията по т. 3 и 4, които касаят работата на хора, които са на пенсионна възраст, след нея. И Работната група не подкрепя не подкрепя предложенията по т. 1 и т. 2.
Защо не подкрепяхме предложението по т. 2 за стъпаловидния график?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: По принцип такава е практиката в почти всички държави – членки на Европейския съюз. Има спадащ размер на обезщетението за безработица и заслужава това предложение да бъде обмислено. По този начин се стимулира активното поведение на пазара на труда, а също така се осъществява и една от насоките в Лисабонската стратегия, която е преход от пасивни към активни мерки. Така че заслужава да бъде обсъдено.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбрахме логиката.
Господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Нека народните представители да се подвеждат народните представители от това, което беше казано току-що. Има изработена справка от НОИ и тя е на разположение. Това не е докрай вярно. Не е вярно, че във всички държави членки има спадащи. Напротив, точно обратното е – в много от тях няма спадащи. Първо.
Второ, периодите на получаване на обезщетенията за безработица стигат до 4 години в Дания и размерът, за който говорим тук, е 60, 70 до 90 процента от дохода, който е получавало лицето, а не от някакви минимални или максимални величини.
Така че, ако говорим за българските условия, няма да се получи никакъв стимул, ако от 200 лв. намалим на 90%, на 80%. Това са смешни суми, които няма да ме стимулират да стоя на това обезщетение, а ще ме стимулират да изляза. Още повече, че по нашия закон аз имам право от 4 до 12 месеца да получавам обезщетение в зависимост от стажа ми. И този размер, който вие вече гласувахте – 200 лв., ще ги получават хора, които са работили доста години и са получавали заплати от 500, 600 и повече лева.
Така че аз апелирам да се приеме предложението на Работната група по тази точка и да не се приеме предложението по т. 1.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, очевидно е, че Работната група си е свършила добре работата и е предложила нормални решения. Затова ви предлагам да започнем да ги гласуваме.
По предложението на народните представители Мръцков, Михайлова и Стоилов по т. 1, моля, който е съгласен, да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не се приема.
По предложението на народните представители по т. 2, който е съгласен, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Предложенията по т. 3 и 4 се подкрепят от Работната група и няма да ги гласуваме.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Христова, Чилова, Драганова и Кътев.
Отново повтарям, че аз съм за това да реализираме това предложение, но да му намерим мястото. И, госпожо Христова, поемам ангажимент като председател на тази комисия, тогава, когато внесете този законопроект, тогава да го гледаме.
Който е за, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване текста на Работната група по § 4, който става § 5.
Който е съгласен с предложения от Работната група текст, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Текстът е приет.
По § 5 и 6 на вносителя няма предложения от народни представители. Работната група ги подкрепя, като те стават съответно § 6 и 7.
Имате ли някакви коментари по тях? – Няма.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
Параграфите са приети.
По § 7 на вносителя Работната група предлага редакция.
Имате ли някакви коментари? – Няма.
Който подкрепя редакцията на Работната група за § 7 на вносителя, който става § 8, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, към законопроекта има и три приложения, които предлагам да гласуваме ан блок, като помолим колегите да нанесат някои от корекциите, които вече гласувахме за някои от плащанията.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приложенията са приети.
С това законопроектът е приет за второ четене.
Колеги, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.


(Закрито в 16,45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ



Стенограф:
Н. Иванова