Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по бюджет и финанси
20/02/2008
П Р О Т О К О Л
№ 2
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 2
На 20 февруари 2008 г., сряда се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 802-01-11, внесен от Министерски съвет на 12.2.2008 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 802-01-12, внесен от Министерски съвет на 12.2.2008 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 802-01-14, внесен от Министерски съвет на 12.2.2008 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 802-01-23, внесен от Министерски съвет на 12.2.2008 г.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 854-01-2, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 15.01.2008 г.
6. Представяне и обсъждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.), № 802-00-2, внесена от Министерски съвет на 31.1.2008 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Колеги, за днешния дневен ред са предвидени шест точки:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
6. Представяне и обсъждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.).
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Дневният ред е приет.
По първа – четвърта точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА, ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ И ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Господин Желев, имате думата да представите накратко промените в четирите законопроекта във връзка със създаването на Държавна агенция за национална сигурност и наименованията, които трябва да бъдат променени в четирите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Основната част от предложенията, които са направени, са свързани преди всичко с необходимите промени, свързани с приемането на Закона за Държавната агенция за национална сигурност по мерките срещу финансирането на тероризма, за мерките срещу изпирането на пари.
По Закона за данък върху доходите на физическите лица се изравняват режимите на служителите на Държавната агенция за национална сигурност с тези на МВР по отношение на ползване на преференции и освобождаване от данъчно облагане. Имат се предвид разходите, които се извършват за храна. Уточнени са всички тези режими. Министерството на финансите подкрепя тези промени, които са предложени от страна на Министерския съвет. Съгласувани са с нас.
По отношение на Агенция „Митници” и Закона за митниците там промяната е свързана преди всичко с взаимодействието и координацията при осъществяването на съвместни проверки. Става дума за условия на обвързана компетентност и особено по отношение на проверките на контролирани доставки.
По принцип общият извод е, че са необходими промени, които приравняват към точно определени режими в резултат на промени, които настъпват в законодателството ни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли някакви въпроси към вносителите, коментари? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Колеги, преминаваме към пета точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Законопроектът е внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 15 януари 2008 г.
Според правилника, законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите и не по-рано от следващата парламентарна сесия.
В този законопроект е спазено само условието, че е внесено в следващата сесия, но няма никаква друга промяна. Затова чисто формално ви предлагам да не разглеждаме законопроекта.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само да уточним един въпрос.
Този текст на правилника е създаден с идеята, че текстуално закони не могат да се внасят в определено време по един и същи начин, което примерно при законопроекти, които са текстови, а не както са в случая с числови изрази, колегите практикуват да сменят част от текстовете, да разместят алинеите и по този начин ги гледаме отново. В Комисията по въпросите на държавната администрация имам такъв законопроект за конфликта на интереси, който сме гледали в шест възможни варианта. И в момента пак сме в процедура на гледане.
Въпросът е в Бюджетната комисия, когато става дума за числов израз, защото тук става дума за числа, говорим за ДДС, означава ли това, че трябва да спазим само принципа на сесията, защото не можем да сменяме числата. Ако е сложено 7%, да го направим 7,5% или ако са 5% да стане 5,5%? Това ще започне да звучи несериозно. Защото по смисъла на текста промяната е в текстуалния характер на законопроекта. А тук говорим за числов израз.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Методиев, същността на този текст от правилника е не да създаде възможност за разглеждане на едни и същи законопроекти безкраен брой пъти и всяка сесия, а точно обратното – да даде възможност на народните представители да разглеждат съответно законопроекти, които предвиждат сериозни и качествени промени. А не всяка година всяка сесия да започваме с едни и същи неща, които сме отхвърлили в края на предишната.
Ако трябва да бъдем честни, сами знаете много добре, че нищо не се е променило нито в състава на Народното събрание, нито в състава на парламентарното мнозинство. Нищо не се е променило от тази гледна точка и затова, ако търсим причина, можем да се опитаме да дискутираме този въпрос.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз го казвам само от процедурен характер. Ако се вземе съгласие на комисията, че този текст, понеже в нашия случай се засяга числовия израз на текстове на закони, не да го вписваме някъде като практика, да го знаем. Това ще остане и занапред, че не засяга само текстуалната част, а засяга и онова, което е в числов израз.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става дума за основните му положения. Основните положения на този законопроект са намаляването или принципа за намаляване и създаване на диференцирани ставки по данък добавена стойност. Този принцип беше отхвърлен от Народното събрание и от мнозинството. Сега промяната, която предлагате, на практика е същият принцип, предложен по същия начин. Не е необходимо да го правим в началото на всяка сесия.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, знаете ли, Бюджетната комисия и въобще парламентът има лошата практика всяка една година да гледа данъчните закони непосредствено преди приемането на бюджета, в последния момент, преди Коледните празници. Възниква паника и много от вас с голямо безпокойство дали ще успеем да приемем бюджета, гласуват. Няма възможност за сериозна дискусия.
Аз смятам, че такъв законопроект като диференцирана ставка за лекарствата, трябва да бъде гледан в началото на сесията, в момента няма напрежение и виждате, че част от колегите дори не присъстват на днешното заседание. И това се дължи до голяма степен на обстоятелството, че не са под пара и нямат страшно много работа в Бюджетната комисия. Принципно да видим докъде можем да стигнем и какво можем да направим. И защо не да разгледаме общата политика по отношение на ДДС, дали ставката за всички стоки не може да бъде намалена, примерно, на 18%.
Сега е моментът за този дебат и не виждам основание за безпокойство.
Господин Овчаров, ако бяхме записали 6% тук, вече нямаше да има това формално основание, но си дайте сметка, че сега е моментът за един такъв дебат и аз мисля, че той ще бъде полезен за всички нас.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Съгласен съм за това, че този дебат трябва да бъде проведен. Когато приемаме данъчните закони, когато имаме готовност да обсъдим философията на бюджета за следващата година, този дебат така или иначе ще го предаден.
Аз сега ви предлагам на базата на съществуващата точка от правилника на дневния ред, която предвижда законопроекти, които са гласувани и са отхвърлени на първо четене при предишната сесия, да не бъдат разглеждани отново, ако няма същностни промени в тяхното съдържание. Такива същностни промени в съдържанието на този законопроект няма.
Затова ви предлагам на чисто формални съображения да отхвърлим разглеждането на този законопроект. Да не го отхвърляме по същество в момента, а просто да отхвърлим разглеждането му.
Господин Димитров, няма смисъл да влизаме в реплики и дуплики.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, господин Овчаров, важното са принципите в този живот. И понеже тази комисия през последните три години е нарушавала правилника на парламента много пъти...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нито веднъж в последните шест месеца.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Много пъти го е нарушавала, господин Овчаров. В последните три години е имало много сериозни нарушения на правилника на парламента.
Над този правилник или основната идея на нашата работа е да произвеждаме качествено законодателство. И фактът, че тези месеци, които са по-свободни, в началото на годината, когато нямаме такава натовареност, не се използват за разискване на подобни законопроекти, е много лош.
Ще ви кажа само следното нещо. ДДС или Законът за ДДС и доколко това касае частните и държавни съдебни изпълнители и юристите, беше променяно на три четения два пъти от българския парламент, което е грубо погазване и на Конституцията между другото. Така че моята препоръка към Вас, господин Овчаров, е имайки предвид работата на комисията досега, да се даде възможност този дебат да бъде проведен, да се чуят различни мнения, така че парламентът, когато трябва да гласува данъчните закони накрая на годината, вече да има изградена представа.
Аз смятам, че по един такъв въпрос много от нашите колеги, които не са икономисти, имат нужното време, за да стигнат до изводите, които биха ги накарали да вземат определено решение. А не всичко да се оставя за последния момент.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това вече го казахте. Няма нужда да го повтаряте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз още веднъж исках да Ви го кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Вашето предложение е процедурно да го отхвърлим ли?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не, да не го разглеждаме по формални причини. Просто не го гласуваме, тъй като той по правилника не може да бъде гласуван.
РЕПЛИКА: Щом има разпореждане на председателя трябва да се гласува.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, че не можете да го спрете.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В правилника пише: „Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само със съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите и не по-рано от следващата парламентарна сесия.”
РЕПЛИКА: От Правен отдел са допуснали разпореждането, защото е в друга сесия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Председателят на Народното събрание го е допуснал.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В такъв случай ще трябва да го разгледаме и да го гласуваме.
Аз мисля, че на база на правилника не би следвало този законопроект да бъде разглеждан.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Председателят на Народното събрание е допуснал законопроекта, така че той трябва да бъде обсъден и гласуван. Такава си е процедурата.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Съгласно правилника, не би трябвало въобще да разглеждаме този законопроект.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Единият вариант, според мен, е, ако Вашето предложение е на основа на това, което четете от правилника, да се направи гласуване и да се направи гласуване и да не се разглежда. Другото е да го разгледаме, аз да го представя и да си върви по съответния вариант. Нямаме много начини. Чисто процедурно да приемем единия от двата и да направим гласуване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, преминаваме към разглеждане на законопроекта.
Заповядайте, господин Попвасилев, да представите законопроекта.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително точно така стоят нещата, както каза и председателят Овчаров. Става дума за едно изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, което касае въвеждане на още една диференцирана ставка. И тя касае специално лекарствените средства.
Какви са мотивите? Първо, европейската директива дава възможност да имаме две диференцирани ставки. Второ, това няма да е проблем на администрацията по отношение администрирането на две такива ставки, тъй като вече имаме прецедента – в туризма диференцираната ставка е от 7 на сто за ДДС, и не е създала проблем на администрацията. Третият мотив е намалените разходи както по отношение разходите на Националната здравна каса, така и на разходите на всеки един потребител на лекарства. Защото въвеждането на такава диференцирана ставка по логиката, по която ние сме предложили, в крайна сметка ще доведе до поевтиняване на лекарствените средства до 15 на сто.
Смятам, че това са достатъчно добри мотиви, за да бъде подкрепен един такъв законопроект.
И четвъртото, което искам да кажа и в това донякъде да опонирам на господин Овчаров, нашето предложение е това изменение на Закона за данък върху добавената стойност да влезе в сила от 1 януари 2009 г. Всъщност това е различното в двата законопроекта, които са принципно еднакви.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека чуем и Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Ние поддържаме последователно нашето становище за равнопоставеност и неутралност на данъка по отношение на влияние на цени. Имайки предвид, че сме синхронизирани изцяло с директивата и тя не въвежда подобна забрана. Не смятаме, че пречка е административния капацитет на данъчната администрация, но основното е, че има доста съмнителни ефекти по отношение на влияние върху цените, доколкото акцизът, както и данък върху добавената стойност са косвени данъци, намаляването на данък добавена стойност от 22 на 20% не повлия върху цените в България, намаляването на акциза върху кафето от 1,30 на 1 лв. също не повлия върху цените в посока на намаляване.
Този състав на Комисията по бюджет и финанси за данъчната 2008 г. премахна акциза върху кафето и това също не повлия по посока на намаляване на цените, а точно обратното – при данъчно задължените лица присъства обикновено трайна тенденция и мотивация за увеличаване на цените.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Понеже мисля, че въпросът е действително принципен, както отбеляза и самият господин Димитров в самото начало, мисля, че самата Бюджетна комисия би трябвало да отчита редица други факти, а не само да разглежда този законопроект сам по себе си.
Първо, дискусията трябва да се състои за това има ли нужда от промяна на целия данъчен модел в България, защото тук не е въпросът само за една ставка, не е проблемът само за промяната в един данък. Въпросът действително е сериозен, и когато се отваря кутията на Пандора трябва да се отчитат и всички останали фактори.
Факт е, че в България от 1996-1997 г. беше избран абсолютно различен модел от повечето западноевропейски страни. Друг е въпросът, че в момента тенденциите в данъчните реформи са в посока към българския модел, а не ние да отиваме към това, което е в останалите страни. Тоест, ние имаме един модел, както се казва не на швейцарско сирене, а един модел, който е базиран на широка данъчна основа и ниски ставки. И само по себе си прилагането на един такъв модел е в абсолютно противоречие с въвеждането, особено в областта на ДДС на различни ставки на базата на различните продукти.
На второ място е самият въпрос за ДДС. Аз например абсолютно не мога да се съглася с такива принципни въпроси, например вторият мотив, че понеже има едно малко изключение в момента за туризма, това не натоварва данъчната администрация и не създава допълнителни разходи. Да, защото може би е единствено. И общо взето не казваме, че е правилно. Но, когато има много изключения, се изисква съвсем друг тип администрация и съвсем други разходи.
И другото нещо, което каза и господин Желев, по третия мотив за намаляване на разходите на НЗОК и съответно на потребителите, трудно могат да бъдат предоставени такива доказателства от практиката през последните няколко години.
И В края на краищата имайте предвид, че като отпадне един приход от бюджета, аз не съм сигурен, че разходът през НЗОК, който ще се спести, е абсолютно същият. Тоест, по-скоро може да има влошаване на бюджетния баланс и намаляване на ползата за публичните финанси, отколкото спечелването на нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Аз напълно подкрепям логиката. Да, много е хуманно, звучи на думи много социално, но на практика по никакъв начин това няма да доведе до падането на цените на лекарствата. Общо взето тенденцията, която се наблюдава в последните години при тази ниска база на данъците в България, оттук нататък каквито и да са реформите не само в данъчната, а и в осигурителната формула, аз специално не очаквам някакви намаления на цените или излизане на сивата икономика на светло и т.н.
Истината е, че ние имаме една много широка база и тя е единственият буфер, който обира ниските ставки в България.
Познавайки добре практиката мога да кажа, че по никакъв начин няма да доведе до намаляване на цените на лекарствата. Още повече, че така наречените исторически цени, които се формират в България, са вече факт. Това е една много важна категория. И е категория, която трябва да се отчита.
Правилно е и това, което каза Мартин – предварително да се наблюдава политиката по данъците за следващата година, а не преди бюджета. Това е така. Но е пагубно да се изгражда цялостната данъчна политика, без да се отчита елемента исторически цени.
Затова казвам, че не бих очаквал абсолютно никакво намаляване на цените на лекарствата. А оттам и тези разходи, които би трябвало да се очаква да намалеят чрез Здравната каса и други преразпределители. Това е абсурд!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, исках да кажа само няколко неща. Дори в СДС като демократична партия имаме две позиции. Аз съм привърженик на друго решение – на намаляване на общата ставка по ДДС на 18% за всички стоки. Въпросът е кога това може да стане.
Ако гледате ставката за ДДС в Европейския съюз, в България тя е една от най-високите. Има общо 15-16 страни с по-ниски ставки. Минимумът за Европейския съюз е 15%, максимумът е 25%. Страните са се разположили между тези два тавана и общо взето в България ставката е една от високите.
Беше казано нещо, на което обаче не трябва да остане неотговорено в тази комисия. И то беше застъпено някак си от господин Желев и аз ще се опитам да променя неговото мнение по този въпрос. Той каза, че отмяната на акциза върху кафето не е довело до спад в цената.
Вижте, има няколко фактора, които са важни. Тази реформа настъпи в края на годината. Повечето от тези предприятия в момента вероятно оперират със запаси, купени преди това. Така че, моля ви, изчакайте, дайте известен период от време и след това да се правят оценките. В момента е много рано да бъдат правени подобни анализи и подобни оценки. Нека да минат поне шест месеца.
Вторият важен въпрос. Подобна теза, че ако бъде намален косвен данък не спадат цените и такава теза да бъде лансирана в общественото пространство според мен е много обезпокоително. Направо опасно обезпокоително. Не бих се съгласил в никакъв случай като икономист. Мога да допусна, че пазарът на кафе в момента не е конкурентен, но ако един пазар е конкурентен, ако има достатъчен брой конкуренти, с намаляването на косвения данък ще спадне и цената. Или, ако не спадне, другото нещо, което Вие пропуснахте във Вашия анализ, поне няма да се увеличи. Или ще се увеличи по-малко, отнесена към увеличението на други стоки. Така че нека не опростяваме този анализ и да не отиваме в тази плоскост.
Последното важно нещо. Знаете ли, обсъждайки темата ДДС, представителите на Министерството на финансите трябваше да започнат разговора с темата какви злоупотреби има с този данък в момента, каква е сивата икономика, каква е събираемостта и как би се отразила една такава промяна в тази посока на събираемостта или на сивата икономика. И как би се отразила една промяна на понижение на общата ставка. Това би била принципната позиция, това е принципният разговор, който можем да водим сега, в началото на годината и много по-трудно в края на годината и при приемането на бюджета.
Вижте, БСП бяхте много скептични към приемането на 10-процентния корпоративен данък. Имаше двама-трима от вашата група, които директно ми казаха, че искам да фалирам държавата и затова е направено това предложение. Видяхте огромния успех по отношение на събираемостта. И този успех трябва да бъде признат. Той няма цвят. Така че този принципен въпрос не трябва да бъде разглеждан толкова повърхностно, както ни беше представен от иначе добри специалисти от Министерството на финансите. И ми се иска в началото на годината този дебат да го има.
Последна забележка. По отношение на БСП, извинявайте, но това сте го написали във вашата програма, че искате диференцирана ставка за лекарствата. Сега ставате с такова спокойствие и увереност да казвате, че никога не сте искали такова нещо. Това звучи много несериозно. Но поне този дебат трябва да го има. И за мен резервите и възможността от намаляване на ставката по ДДС и това да доведе до допълнителни приходи в бюджета, до по-добра среда за бизнеса в България, този въпрос не трябва да бъде отхвърлян с толкова лека ръка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря.
Първо, по отношение на казаното, че едва ли не няма да има намаление на цените. Няма как да няма. Всички сме в Бюджетната комисия и знаем, че повечето от цените на лекарствата се регулират.
Второ, когато един производител ползва данъчен кредит в размер на 20 на сто, а начислява на лекарствата 5 на сто, просто разликата е 15 на сто.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: За сметка на фиска.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: За сметка на фиска, ама кои са ползватели? – Националната здравна каса и потребителите, които си купуват свободно лекарства. За това става дума.
Трето, по отношение на това, което каза господин Дацов. Нищо не се променя в данъчната политика. Просто се променя една ставка. Нито се променя данъчна основа, нито се променя начин на установяване на данъчен кредит или на нещо друго. Просто се променя една ставка, господин Дацов. И тази директива е 2006/112, както Вие казахте. И приложение 3 на тази директива ни дава възможността за това нещо – да имаме диференцирана ставка, още една диференцирана ставка.
Аз не приемам аргументите на Министерството на финансите. Това е, което имам да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тази дискусия ще я водим като обсъждаме данъчната политика на правителството.
Колеги, ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване.
Моля колегите, които подкрепят внесения законопроект, да гласуват.
За – 3, против – 3, въздържали се – 3.
Предложението не се приема.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Един процедурен въпрос.
Министерството на финансите би ли подкрепило промяна в Устройствения закон за бюджета датата 30 октомври да се изтегли навътре в годината?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Искам да кажа, че ние сме правили няколко изследвания по този въпрос. Аз специално съм се занимавал с това. Направихме сравнение с абсолютно всички държави в Европейския съюз, в Латинска Америка и някои други страни. С изключение на Великобритания и няколко от бившите английски колонии, навсякъде в останалата част в Европа фискалната година приключва на 31 декември. Така че не виждаме никаква полза от промяна фискалната година да завършва на 31 март.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът беше за крайния срок за внасяне на бюджета.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, за промени в устройствения закон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, извинявайте, помислих, че питате за самата фискална година.
Ние готвим в момента нещо като проект, а и дискусията е действително да се изтегли по-напред. Датата за нас е, че минимум около септември трябва да бъдат внесени.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Примерно 30 септември?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Приключихме по тази точка от дневния ред.
По шеста точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2008 Г.)
Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че самата програма говори сама по себе си. Ако ми позволите, ще кажа две-три думи по този повод.
Първо, тази годишна програма, както е написано в самата нея, е следствие на необходимостта на участие на България в процеса на вземане на решения. Тя е координирана на базата на механизма, който съществува в рамките на Министерския съвет за координация по въпросите на Европейския съюз.
Следвайки дневния ред на Европейската комисия и словенското председателство през 2008 г. България ще планира активно да работи по ускореното приключване процеса на ратификация на договора за реформи и както приоритетите са дефинирани в самото словенско председателство.
Тази програма общо взето представлява една рамка, на базата на която ние ще готвим позициите при участието на отделните наши представители в структурите на Европейския съюз.
Тя обхваща повечето от основните сфери, аз бих могъл да покрия само публичните финанси и икономическите аспекти на тази програма. Тук са няколко основните аспекти, които очакваме да бъдат гледани тази година, а именно започващата дискусия в момента по преструктуриране, първо, на приходната част на европейския бюджет, промените на структурата на тези приходи. И второ, дискусията по промяна на приоритетите на разходната част. Знаете, че към 2010 г. се очаква Европейската комисия да излезе с предложение за преструктуриране на следващите бюджети и финансови перспективи.
Мисля, че приоритетите са относително ясни. Това именно е преструктуриране на бюджета в посока на стимулиране на конкурентоспособността на икономиката и икономическия растеж. Като в края на краищата се появява и един нов аспект, и то съвсем наскоро. Мисля, че той не е много ясен дори в момента за министрите и страните членки, които го предложиха за дискусия. Това е териториалният аспект на тази политика, тъй като съвсем скоро, само през 2006 г. в Бристол Европейската комисия и страните членки взеха съвсем противоположно решение спрямо тази нова политика, на която те казват нова териториална политика, но това е нещо, което ще се дискутира през следващите няколко години.
България, естествено активно ще участва и в дискусията за новата селскостопанска политика. Знаете, че така наречения хелдчек бе представен от Европейската комисия само преди месец – месец и половина. И на тази база се дискутират новите аспекти и новите промени в тази област, като идеята в общи линии е за намаляване на директните плащания, които по всеобщо мнение са ниско ефективни и повишаване на средствата, които са свързани с качеството на живот в селските райони. Или това е програмата за развитие на селските райони в момента.
Може би и господин Искров – управителят на БНБ, да каже нещо, или, ако ви интересува нещо специфично, да отговорим на конкретни въпроси, тъй като вие имате програмата и предполагам сте се запознали с нея. Тя е чисто рамкова.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз си спомням дебата в комисията по повод пълноправното членство и предстоящата дейност по взимане на решения на страна членка, когато говорихме за България и то в областта на бюджетната и финансова политика.
От Вашите думи, господин заместник-министър, и от това, което съм прочел, дали съм разбрал правилно, че едни е базовият въпрос, върху който ще тече дискусията, и това е структурата на приходната част на общността. И България трябва да се подготви със своя позиция по тази тема. Тоест, в предстоящата 2008 г. в сферата на нашата комисия предстои този въпрос.
Ако съм разбрал правилно, ще си задам допълнително въпрос. Така ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, в момента тече в рамките на Европейския съюз дискусия за преструктуриране на системата на собствените ресурси. Това е известната тема. Явно е, че през последните години се отиде от традиционните собствени ресурси, каквито са митата, към системата на финансиране на бюджета на Европейския съюз на базата на ДДС. В момента тече една дискусия, която е свързана с общоевропейски данък и т.н. Но това е все още доста далеч. Само ще бъдат сондирани мнения през 2008 г. Реално се очаква към 2010 г. да бъде взето окончателно решение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тогава моето становище, господин председател, е следното. Нашата комисия има смисъл да дискутира проектопозицията, която ще защитава правителството в Брюксел по конкретния въпрос. В момента ние се информираме и нищо повече. С други думи, в момента не можем и да проведем дебат. Ако имаме наличен такъв проект за позиция, тогава трябва да бъде внесен при нас. Такава беше и предишната година, като съгласие, постигнато тук. И там вече да провеждаме дебата.
Тоест, процедурата ми е, че освен да изпратим становище до председателя на Комисията по европейски въпроси, че сме се запознали и че това е основния аспект на работа през 2008 г., няма какво друго да вършим. Така че нямаме повече дебати.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако позволите, няколко въпроса.
Първо, към господин Дацов. Договорът, който беше подписан за Европейския съюз преди около месец, предполага активно участие на националните парламенти в правенето на политика в рамките на Европейския съюз. По всички тези въпроси, които са засегнати тук, смята ли Министерството на финансите да представя предварителна позиция, която да бъде обсъждана от тази бюджетна комисия? Това е първият ми въпрос. Тоест, смятате ли по дадена тема, когато готвите проектопозиция, която ще представяте пред Европейската комисия или в Съвета, да я обсъждате в Бюджетната комисия на българския парламент, когато тя ни касае, разбира се? Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос. Целият документ е много общ, но на стр. 13 е записано, че ще бъдат поддържани бюджетни излишъци от около 3 на сто от брутния вътрешен продукт, забележете, до 2010 г. Това позиция на Министерството на финансите ли е, на правителството ли е, защото определено българският парламент не е взимал такова решение. И на мен ми се струва доста прибързано да се обещае отсега за 2010 г., когато със сигурност ще бъде друго правителство, поддържането на подобен бюджетен излишък. Знаете колко динамична ситуация има в България. Възможно е това да се окаже така, но подобен предварителен ангажимент според мен е наивно да бъде поеман.
И третият ми конкретен и кратък въпрос към Вас и към господин Искров. Благодаря за присъствието на господин Искров, то е много важно и ценно. Но по отношение на приемането на еврото нещата някак си не са ясни. Това, което чуваме като медийни изяви на министър Орешарски е, че европейските страни засега съветват неофициално България да не влиза във валутно курсовия механизъм, в който България трябва да стои около две години преди да приеме еврото. Така че до какво доведоха тези неофициални разговори? Кога смятате, че България ще бъде готова да изпълни Маастрихтските критерии, по-конкретно проблемът с инфлацията. Докъде доведоха тези неофициални разговори? Ако можете да информирате Бюджетната комисия?
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Имате думата, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Доколкото мога, защото ми се струва неподходящо в момента да разяснявам точно на господин Димитров, който е чудесно запознат, какви са механизмите за правене на политика, за дискутиране, съгласуване и т.н. По всички основни стратегически въпроси абсолютно е нормално да участва Бюджетната комисия, но в момента ми е много трудно да кажа какво имате Вие предвид и какво разбирате под определени неща, защото има текущи въпроси, които са приоритет на правителството, има въпроси, които в рамките на законодателството са приоритет на Народното събрание и е съвсем естествено тези неща да бъдат съгласувани с Бюджетната комисия.
Но Вие знаете, че в самата процедура, например при готвенето на Екофин, обикновено Комитетът по финансовите въпроси е в четвъртък и в петък, както ще бъде утре и в други ден, по-следващата седмица е самият Екофин с министрите, при което има три дни за съгласуване на тези позиции. Аз не знам да съществува такъв механизъм за възможност за оперативно съгласуване на такава информация, пък и най-малко позициите на финансовите министри. Доколкото знам това никъде не е прието.
Иначе по-съществения въпрос за 3-те процента излишъци, тези 3 процента са казани на няколко места. Най-малкото, ако отворите и Конвергентната програма, това е основният стратегически документ, с който България се ангажира пред Европейския съюз, там е написано абсолютно същото. Така че в рамките на тази годишна програма просто е отбелязан този факт, че това ще бъде политиката, която е в моментните стратегически документи на правителството, пък всяко едно правителство, което дойде след това, ако поиска, естествено може да промени тази политика на базата на съответната обосновка. Макар че ние не смятаме, че това ще бъде възможно.
Тъй като работим съвместно с въпросите с Централната банка, знаете, че имаме определен тип говорене по този въпрос, част от разговорите са конфиденциални. С удоволствие предполагам, че в един друг формат и аз, и господин управителят бихме ви дали по-подробна информация за етапа на всички тези преговори. Но аз лично в момента се притеснявам да дискутираме тези неща на едно отворено заседание, тъй като такава е практиката в самия Европейски съюз. Ние имаме изрично изискване за конфиденциалност за статута на преговорите, макар че можем да споделим някои съображения по въпросите на инфлацията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря ви за поканата, въпреки че аз не съм министър, а в решението изрично пише, че министрите трябва да представят съответната годишна план-програма на правителството. Така или иначе Българската народна банка е страна по някои въпроси по отношение на Икономическия и валутен съюз, който е засегнат и по който има въпрос от уважаемия народен представител Мартин Димитров, както и по много други въпроси, свързани с вътрешния пазар на услуги, свързани със статистика и на платежния баланс преди всичко, но не само на платежния баланс. Така че банката участва като техническа страна в по-голямата част от преговорите. И е логично да имаме отношение по един такъв важен документ, който на практика е общ, защото дава общата рамка, по която всички представители на държавата да могат да говорят на един език, когато ходят в Европейския съюз на различните формати.
Що се касае до въпроса на господин Димитров, ние сме доволни, че в програмата ясно е казано на стр. 14, че правителството и Централната банка провеждат последователна политика за успешно участие на българския лев във Валутен механизъм 2.
По приемането на еврото колегата каза, че нещата не са ясни. Това е много важна тема и искам да кажа, че нещата по отношение на еврото са прекалено ясни и те са ясни още от 2000 г., когато тогавашното правителство на господин Костов декларира, че България ще запази Валутния борд до присъединяване един ден (тогава не се знаеше кога ще влезем в Европейския съюз) към еврото. Правителството на господин Сакскобургготски препотвърди тази позиция. И правителството на господин Станишев също препотвърди тази позиция. И аз считам, че тук има консенсус между всички политически сили, че това е едно национално благо, което трябва да бъде пазено за благото на всички българи. Тъй като България има Валутен борд от 1997 г., тоест на практика е неформален член на Еврозоната. Ние ще държим борда и курса докато се случи приемането на еврото. Няма промяна в тази позиция. Напротив, това е много силна позиция, която ми дава много силен гръб и на мен, и на министър Орешарски, на премиера, ако щете, когато водим разговори, защото на практика това е позиция, която е препотвърдена от правителства от различните сфери на политическото пространство. Това не е просто тясно партийна позиция. Тази позиция е започната от християндемократи, минала е през центъра, за да се стигне и до правителство, водено от левица. И говорим на един и същи език – нещо, което е много важно пред европейските институции и се надявам по повече такива въпроси, не само по еврото, да имаме едни и същи приказки. Това е важното и то е много ясно.
От време на време такъв човек като Вас, който е вещ по тези въпроси, следи международната преса, знае, че се появяват коментари, спекулации и т.н., както по отношение на датите, така и по отношение на борда, на курса – това са просто неща, които никога не съм дискутирал и не смятам да ги дискутирам, тъй като нашата здрава политическа воля и воля на институциите, най-вече на правителството и на Централната банка не е дала нито на запетайка основание да се мисли за нещо друго. Така че по отношение на еврото нещата са ясни – валутен борд при този валутен курс до приемане на еврото, когато и да стане това.
Прав сте, господин Димитров, че не са ясни нещата по отношение на датата, тъй като нашата стратегия, от една страна, е колкото е възможно по-скоро, тъй като сме във Валутен борд. От друга страна обаче трябва да посрещнем пет критерия. И тези критерии, четири от тях ние посрещаме много устойчиво през последните години, но единият критерий – петият, инфлацията на практика е критерий, който ни е трудно да посрещнем. И очевидно, че докато не го посрещнем поне като близки стойности до референтната стойност, няма да можем да преминем към по-нататъшни стъпки. Така че, когато посрещнем критерия за инфлацията или да бъдем близко до този критерий, ще направим и следващата стъпка.
По отношение на самите преговори, аз съм изцяло запознат, разбира се, но абсолютно прав е господин Дацов и моля да ме извините, но те са абсолютно конфиденциални. Такива са изискванията на Европейската комисия и на Европейската централна банка. За мен няма конфиденциалност, тъй като много пъти съм казвал пред колегите там, че на практика когато имаш толкова прозначна система, каквато е Валутният борд, на практика тези изисквания са малко излишни. Но така или иначе ние сме задължени с ред документи и решения на тези два органа, да не коментираме докъде сме стигнали, как сме стигнали и т.н.
Това, което е важно и с което искам да приключа, господин председателю, е, че няма промяна в стратегията нито на Централната банка, нито, както виждам на правителството, по отношение на стратегията на България за присъединяване на еврото.
Ако има и други въпроси, аз съм тук да кажа моето мнение. Подготвил съм, ако желаете, да кажа няколко думи по Годишната програма в допълнение към казаното от господин Дацов.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате ли други въпроси? – Не виждам. Становища, мнения? – Няма.
Приемаме становището.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,35 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен ОВЧАРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
№ 2
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 2
На 20 февруари 2008 г., сряда се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 802-01-11, внесен от Министерски съвет на 12.2.2008 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 802-01-12, внесен от Министерски съвет на 12.2.2008 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 802-01-14, внесен от Министерски съвет на 12.2.2008 г.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 802-01-23, внесен от Министерски съвет на 12.2.2008 г.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 854-01-2, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 15.01.2008 г.
6. Представяне и обсъждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.), № 802-00-2, внесена от Министерски съвет на 31.1.2008 г.
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Колеги, за днешния дневен ред са предвидени шест точки:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците.
4. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
5. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
6. Представяне и обсъждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.).
Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Дневният ред е приет.
По първа – четвърта точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА, ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ И ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Господин Желев, имате думата да представите накратко промените в четирите законопроекта във връзка със създаването на Държавна агенция за национална сигурност и наименованията, които трябва да бъдат променени в четирите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Основната част от предложенията, които са направени, са свързани преди всичко с необходимите промени, свързани с приемането на Закона за Държавната агенция за национална сигурност по мерките срещу финансирането на тероризма, за мерките срещу изпирането на пари.
По Закона за данък върху доходите на физическите лица се изравняват режимите на служителите на Държавната агенция за национална сигурност с тези на МВР по отношение на ползване на преференции и освобождаване от данъчно облагане. Имат се предвид разходите, които се извършват за храна. Уточнени са всички тези режими. Министерството на финансите подкрепя тези промени, които са предложени от страна на Министерския съвет. Съгласувани са с нас.
По отношение на Агенция „Митници” и Закона за митниците там промяната е свързана преди всичко с взаимодействието и координацията при осъществяването на съвместни проверки. Става дума за условия на обвързана компетентност и особено по отношение на проверките на контролирани доставки.
По принцип общият извод е, че са необходими промени, които приравняват към точно определени режими в резултат на промени, които настъпват в законодателството ни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли някакви въпроси към вносителите, коментари? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Колеги, преминаваме към пета точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Законопроектът е внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 15 януари 2008 г.
Според правилника, законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите и не по-рано от следващата парламентарна сесия.
В този законопроект е спазено само условието, че е внесено в следващата сесия, но няма никаква друга промяна. Затова чисто формално ви предлагам да не разглеждаме законопроекта.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само да уточним един въпрос.
Този текст на правилника е създаден с идеята, че текстуално закони не могат да се внасят в определено време по един и същи начин, което примерно при законопроекти, които са текстови, а не както са в случая с числови изрази, колегите практикуват да сменят част от текстовете, да разместят алинеите и по този начин ги гледаме отново. В Комисията по въпросите на държавната администрация имам такъв законопроект за конфликта на интереси, който сме гледали в шест възможни варианта. И в момента пак сме в процедура на гледане.
Въпросът е в Бюджетната комисия, когато става дума за числов израз, защото тук става дума за числа, говорим за ДДС, означава ли това, че трябва да спазим само принципа на сесията, защото не можем да сменяме числата. Ако е сложено 7%, да го направим 7,5% или ако са 5% да стане 5,5%? Това ще започне да звучи несериозно. Защото по смисъла на текста промяната е в текстуалния характер на законопроекта. А тук говорим за числов израз.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Методиев, същността на този текст от правилника е не да създаде възможност за разглеждане на едни и същи законопроекти безкраен брой пъти и всяка сесия, а точно обратното – да даде възможност на народните представители да разглеждат съответно законопроекти, които предвиждат сериозни и качествени промени. А не всяка година всяка сесия да започваме с едни и същи неща, които сме отхвърлили в края на предишната.
Ако трябва да бъдем честни, сами знаете много добре, че нищо не се е променило нито в състава на Народното събрание, нито в състава на парламентарното мнозинство. Нищо не се е променило от тази гледна точка и затова, ако търсим причина, можем да се опитаме да дискутираме този въпрос.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз го казвам само от процедурен характер. Ако се вземе съгласие на комисията, че този текст, понеже в нашия случай се засяга числовия израз на текстове на закони, не да го вписваме някъде като практика, да го знаем. Това ще остане и занапред, че не засяга само текстуалната част, а засяга и онова, което е в числов израз.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Става дума за основните му положения. Основните положения на този законопроект са намаляването или принципа за намаляване и създаване на диференцирани ставки по данък добавена стойност. Този принцип беше отхвърлен от Народното събрание и от мнозинството. Сега промяната, която предлагате, на практика е същият принцип, предложен по същия начин. Не е необходимо да го правим в началото на всяка сесия.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, знаете ли, Бюджетната комисия и въобще парламентът има лошата практика всяка една година да гледа данъчните закони непосредствено преди приемането на бюджета, в последния момент, преди Коледните празници. Възниква паника и много от вас с голямо безпокойство дали ще успеем да приемем бюджета, гласуват. Няма възможност за сериозна дискусия.
Аз смятам, че такъв законопроект като диференцирана ставка за лекарствата, трябва да бъде гледан в началото на сесията, в момента няма напрежение и виждате, че част от колегите дори не присъстват на днешното заседание. И това се дължи до голяма степен на обстоятелството, че не са под пара и нямат страшно много работа в Бюджетната комисия. Принципно да видим докъде можем да стигнем и какво можем да направим. И защо не да разгледаме общата политика по отношение на ДДС, дали ставката за всички стоки не може да бъде намалена, примерно, на 18%.
Сега е моментът за този дебат и не виждам основание за безпокойство.
Господин Овчаров, ако бяхме записали 6% тук, вече нямаше да има това формално основание, но си дайте сметка, че сега е моментът за един такъв дебат и аз мисля, че той ще бъде полезен за всички нас.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Съгласен съм за това, че този дебат трябва да бъде проведен. Когато приемаме данъчните закони, когато имаме готовност да обсъдим философията на бюджета за следващата година, този дебат така или иначе ще го предаден.
Аз сега ви предлагам на базата на съществуващата точка от правилника на дневния ред, която предвижда законопроекти, които са гласувани и са отхвърлени на първо четене при предишната сесия, да не бъдат разглеждани отново, ако няма същностни промени в тяхното съдържание. Такива същностни промени в съдържанието на този законопроект няма.
Затова ви предлагам на чисто формални съображения да отхвърлим разглеждането на този законопроект. Да не го отхвърляме по същество в момента, а просто да отхвърлим разглеждането му.
Господин Димитров, няма смисъл да влизаме в реплики и дуплики.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, господин Овчаров, важното са принципите в този живот. И понеже тази комисия през последните три години е нарушавала правилника на парламента много пъти...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нито веднъж в последните шест месеца.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Много пъти го е нарушавала, господин Овчаров. В последните три години е имало много сериозни нарушения на правилника на парламента.
Над този правилник или основната идея на нашата работа е да произвеждаме качествено законодателство. И фактът, че тези месеци, които са по-свободни, в началото на годината, когато нямаме такава натовареност, не се използват за разискване на подобни законопроекти, е много лош.
Ще ви кажа само следното нещо. ДДС или Законът за ДДС и доколко това касае частните и държавни съдебни изпълнители и юристите, беше променяно на три четения два пъти от българския парламент, което е грубо погазване и на Конституцията между другото. Така че моята препоръка към Вас, господин Овчаров, е имайки предвид работата на комисията досега, да се даде възможност този дебат да бъде проведен, да се чуят различни мнения, така че парламентът, когато трябва да гласува данъчните закони накрая на годината, вече да има изградена представа.
Аз смятам, че по един такъв въпрос много от нашите колеги, които не са икономисти, имат нужното време, за да стигнат до изводите, които биха ги накарали да вземат определено решение. А не всичко да се оставя за последния момент.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това вече го казахте. Няма нужда да го повтаряте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз още веднъж исках да Ви го кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Вашето предложение е процедурно да го отхвърлим ли?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не, да не го разглеждаме по формални причини. Просто не го гласуваме, тъй като той по правилника не може да бъде гласуван.
РЕПЛИКА: Щом има разпореждане на председателя трябва да се гласува.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбира се, че не можете да го спрете.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В правилника пише: „Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само със съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите и не по-рано от следващата парламентарна сесия.”
РЕПЛИКА: От Правен отдел са допуснали разпореждането, защото е в друга сесия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Председателят на Народното събрание го е допуснал.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В такъв случай ще трябва да го разгледаме и да го гласуваме.
Аз мисля, че на база на правилника не би следвало този законопроект да бъде разглеждан.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Председателят на Народното събрание е допуснал законопроекта, така че той трябва да бъде обсъден и гласуван. Такава си е процедурата.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Съгласно правилника, не би трябвало въобще да разглеждаме този законопроект.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Единият вариант, според мен, е, ако Вашето предложение е на основа на това, което четете от правилника, да се направи гласуване и да се направи гласуване и да не се разглежда. Другото е да го разгледаме, аз да го представя и да си върви по съответния вариант. Нямаме много начини. Чисто процедурно да приемем единия от двата и да направим гласуване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, преминаваме към разглеждане на законопроекта.
Заповядайте, господин Попвасилев, да представите законопроекта.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително точно така стоят нещата, както каза и председателят Овчаров. Става дума за едно изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, което касае въвеждане на още една диференцирана ставка. И тя касае специално лекарствените средства.
Какви са мотивите? Първо, европейската директива дава възможност да имаме две диференцирани ставки. Второ, това няма да е проблем на администрацията по отношение администрирането на две такива ставки, тъй като вече имаме прецедента – в туризма диференцираната ставка е от 7 на сто за ДДС, и не е създала проблем на администрацията. Третият мотив е намалените разходи както по отношение разходите на Националната здравна каса, така и на разходите на всеки един потребител на лекарства. Защото въвеждането на такава диференцирана ставка по логиката, по която ние сме предложили, в крайна сметка ще доведе до поевтиняване на лекарствените средства до 15 на сто.
Смятам, че това са достатъчно добри мотиви, за да бъде подкрепен един такъв законопроект.
И четвъртото, което искам да кажа и в това донякъде да опонирам на господин Овчаров, нашето предложение е това изменение на Закона за данък върху добавената стойност да влезе в сила от 1 януари 2009 г. Всъщност това е различното в двата законопроекта, които са принципно еднакви.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека чуем и Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Ние поддържаме последователно нашето становище за равнопоставеност и неутралност на данъка по отношение на влияние на цени. Имайки предвид, че сме синхронизирани изцяло с директивата и тя не въвежда подобна забрана. Не смятаме, че пречка е административния капацитет на данъчната администрация, но основното е, че има доста съмнителни ефекти по отношение на влияние върху цените, доколкото акцизът, както и данък върху добавената стойност са косвени данъци, намаляването на данък добавена стойност от 22 на 20% не повлия върху цените в България, намаляването на акциза върху кафето от 1,30 на 1 лв. също не повлия върху цените в посока на намаляване.
Този състав на Комисията по бюджет и финанси за данъчната 2008 г. премахна акциза върху кафето и това също не повлия по посока на намаляване на цените, а точно обратното – при данъчно задължените лица присъства обикновено трайна тенденция и мотивация за увеличаване на цените.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Понеже мисля, че въпросът е действително принципен, както отбеляза и самият господин Димитров в самото начало, мисля, че самата Бюджетна комисия би трябвало да отчита редица други факти, а не само да разглежда този законопроект сам по себе си.
Първо, дискусията трябва да се състои за това има ли нужда от промяна на целия данъчен модел в България, защото тук не е въпросът само за една ставка, не е проблемът само за промяната в един данък. Въпросът действително е сериозен, и когато се отваря кутията на Пандора трябва да се отчитат и всички останали фактори.
Факт е, че в България от 1996-1997 г. беше избран абсолютно различен модел от повечето западноевропейски страни. Друг е въпросът, че в момента тенденциите в данъчните реформи са в посока към българския модел, а не ние да отиваме към това, което е в останалите страни. Тоест, ние имаме един модел, както се казва не на швейцарско сирене, а един модел, който е базиран на широка данъчна основа и ниски ставки. И само по себе си прилагането на един такъв модел е в абсолютно противоречие с въвеждането, особено в областта на ДДС на различни ставки на базата на различните продукти.
На второ място е самият въпрос за ДДС. Аз например абсолютно не мога да се съглася с такива принципни въпроси, например вторият мотив, че понеже има едно малко изключение в момента за туризма, това не натоварва данъчната администрация и не създава допълнителни разходи. Да, защото може би е единствено. И общо взето не казваме, че е правилно. Но, когато има много изключения, се изисква съвсем друг тип администрация и съвсем други разходи.
И другото нещо, което каза и господин Желев, по третия мотив за намаляване на разходите на НЗОК и съответно на потребителите, трудно могат да бъдат предоставени такива доказателства от практиката през последните няколко години.
И В края на краищата имайте предвид, че като отпадне един приход от бюджета, аз не съм сигурен, че разходът през НЗОК, който ще се спести, е абсолютно същият. Тоест, по-скоро може да има влошаване на бюджетния баланс и намаляване на ползата за публичните финанси, отколкото спечелването на нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Гущеров.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Аз напълно подкрепям логиката. Да, много е хуманно, звучи на думи много социално, но на практика по никакъв начин това няма да доведе до падането на цените на лекарствата. Общо взето тенденцията, която се наблюдава в последните години при тази ниска база на данъците в България, оттук нататък каквито и да са реформите не само в данъчната, а и в осигурителната формула, аз специално не очаквам някакви намаления на цените или излизане на сивата икономика на светло и т.н.
Истината е, че ние имаме една много широка база и тя е единственият буфер, който обира ниските ставки в България.
Познавайки добре практиката мога да кажа, че по никакъв начин няма да доведе до намаляване на цените на лекарствата. Още повече, че така наречените исторически цени, които се формират в България, са вече факт. Това е една много важна категория. И е категория, която трябва да се отчита.
Правилно е и това, което каза Мартин – предварително да се наблюдава политиката по данъците за следващата година, а не преди бюджета. Това е така. Но е пагубно да се изгражда цялостната данъчна политика, без да се отчита елемента исторически цени.
Затова казвам, че не бих очаквал абсолютно никакво намаляване на цените на лекарствата. А оттам и тези разходи, които би трябвало да се очаква да намалеят чрез Здравната каса и други преразпределители. Това е абсурд!
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Овчаров, исках да кажа само няколко неща. Дори в СДС като демократична партия имаме две позиции. Аз съм привърженик на друго решение – на намаляване на общата ставка по ДДС на 18% за всички стоки. Въпросът е кога това може да стане.
Ако гледате ставката за ДДС в Европейския съюз, в България тя е една от най-високите. Има общо 15-16 страни с по-ниски ставки. Минимумът за Европейския съюз е 15%, максимумът е 25%. Страните са се разположили между тези два тавана и общо взето в България ставката е една от високите.
Беше казано нещо, на което обаче не трябва да остане неотговорено в тази комисия. И то беше застъпено някак си от господин Желев и аз ще се опитам да променя неговото мнение по този въпрос. Той каза, че отмяната на акциза върху кафето не е довело до спад в цената.
Вижте, има няколко фактора, които са важни. Тази реформа настъпи в края на годината. Повечето от тези предприятия в момента вероятно оперират със запаси, купени преди това. Така че, моля ви, изчакайте, дайте известен период от време и след това да се правят оценките. В момента е много рано да бъдат правени подобни анализи и подобни оценки. Нека да минат поне шест месеца.
Вторият важен въпрос. Подобна теза, че ако бъде намален косвен данък не спадат цените и такава теза да бъде лансирана в общественото пространство според мен е много обезпокоително. Направо опасно обезпокоително. Не бих се съгласил в никакъв случай като икономист. Мога да допусна, че пазарът на кафе в момента не е конкурентен, но ако един пазар е конкурентен, ако има достатъчен брой конкуренти, с намаляването на косвения данък ще спадне и цената. Или, ако не спадне, другото нещо, което Вие пропуснахте във Вашия анализ, поне няма да се увеличи. Или ще се увеличи по-малко, отнесена към увеличението на други стоки. Така че нека не опростяваме този анализ и да не отиваме в тази плоскост.
Последното важно нещо. Знаете ли, обсъждайки темата ДДС, представителите на Министерството на финансите трябваше да започнат разговора с темата какви злоупотреби има с този данък в момента, каква е сивата икономика, каква е събираемостта и как би се отразила една такава промяна в тази посока на събираемостта или на сивата икономика. И как би се отразила една промяна на понижение на общата ставка. Това би била принципната позиция, това е принципният разговор, който можем да водим сега, в началото на годината и много по-трудно в края на годината и при приемането на бюджета.
Вижте, БСП бяхте много скептични към приемането на 10-процентния корпоративен данък. Имаше двама-трима от вашата група, които директно ми казаха, че искам да фалирам държавата и затова е направено това предложение. Видяхте огромния успех по отношение на събираемостта. И този успех трябва да бъде признат. Той няма цвят. Така че този принципен въпрос не трябва да бъде разглеждан толкова повърхностно, както ни беше представен от иначе добри специалисти от Министерството на финансите. И ми се иска в началото на годината този дебат да го има.
Последна забележка. По отношение на БСП, извинявайте, но това сте го написали във вашата програма, че искате диференцирана ставка за лекарствата. Сега ставате с такова спокойствие и увереност да казвате, че никога не сте искали такова нещо. Това звучи много несериозно. Но поне този дебат трябва да го има. И за мен резервите и възможността от намаляване на ставката по ДДС и това да доведе до допълнителни приходи в бюджета, до по-добра среда за бизнеса в България, този въпрос не трябва да бъде отхвърлян с толкова лека ръка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте, господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Благодаря.
Първо, по отношение на казаното, че едва ли не няма да има намаление на цените. Няма как да няма. Всички сме в Бюджетната комисия и знаем, че повечето от цените на лекарствата се регулират.
Второ, когато един производител ползва данъчен кредит в размер на 20 на сто, а начислява на лекарствата 5 на сто, просто разликата е 15 на сто.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: За сметка на фиска.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: За сметка на фиска, ама кои са ползватели? – Националната здравна каса и потребителите, които си купуват свободно лекарства. За това става дума.
Трето, по отношение на това, което каза господин Дацов. Нищо не се променя в данъчната политика. Просто се променя една ставка. Нито се променя данъчна основа, нито се променя начин на установяване на данъчен кредит или на нещо друго. Просто се променя една ставка, господин Дацов. И тази директива е 2006/112, както Вие казахте. И приложение 3 на тази директива ни дава възможността за това нещо – да имаме диференцирана ставка, още една диференцирана ставка.
Аз не приемам аргументите на Министерството на финансите. Това е, което имам да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тази дискусия ще я водим като обсъждаме данъчната политика на правителството.
Колеги, ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване.
Моля колегите, които подкрепят внесения законопроект, да гласуват.
За – 3, против – 3, въздържали се – 3.
Предложението не се приема.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Един процедурен въпрос.
Министерството на финансите би ли подкрепило промяна в Устройствения закон за бюджета датата 30 октомври да се изтегли навътре в годината?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Искам да кажа, че ние сме правили няколко изследвания по този въпрос. Аз специално съм се занимавал с това. Направихме сравнение с абсолютно всички държави в Европейския съюз, в Латинска Америка и някои други страни. С изключение на Великобритания и няколко от бившите английски колонии, навсякъде в останалата част в Европа фискалната година приключва на 31 декември. Така че не виждаме никаква полза от промяна фискалната година да завършва на 31 март.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът беше за крайния срок за внасяне на бюджета.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, за промени в устройствения закон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, извинявайте, помислих, че питате за самата фискална година.
Ние готвим в момента нещо като проект, а и дискусията е действително да се изтегли по-напред. Датата за нас е, че минимум около септември трябва да бъдат внесени.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Примерно 30 септември?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Приключихме по тази точка от дневния ред.
По шеста точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2008 Г.)
Заповядайте, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че самата програма говори сама по себе си. Ако ми позволите, ще кажа две-три думи по този повод.
Първо, тази годишна програма, както е написано в самата нея, е следствие на необходимостта на участие на България в процеса на вземане на решения. Тя е координирана на базата на механизма, който съществува в рамките на Министерския съвет за координация по въпросите на Европейския съюз.
Следвайки дневния ред на Европейската комисия и словенското председателство през 2008 г. България ще планира активно да работи по ускореното приключване процеса на ратификация на договора за реформи и както приоритетите са дефинирани в самото словенско председателство.
Тази програма общо взето представлява една рамка, на базата на която ние ще готвим позициите при участието на отделните наши представители в структурите на Европейския съюз.
Тя обхваща повечето от основните сфери, аз бих могъл да покрия само публичните финанси и икономическите аспекти на тази програма. Тук са няколко основните аспекти, които очакваме да бъдат гледани тази година, а именно започващата дискусия в момента по преструктуриране, първо, на приходната част на европейския бюджет, промените на структурата на тези приходи. И второ, дискусията по промяна на приоритетите на разходната част. Знаете, че към 2010 г. се очаква Европейската комисия да излезе с предложение за преструктуриране на следващите бюджети и финансови перспективи.
Мисля, че приоритетите са относително ясни. Това именно е преструктуриране на бюджета в посока на стимулиране на конкурентоспособността на икономиката и икономическия растеж. Като в края на краищата се появява и един нов аспект, и то съвсем наскоро. Мисля, че той не е много ясен дори в момента за министрите и страните членки, които го предложиха за дискусия. Това е териториалният аспект на тази политика, тъй като съвсем скоро, само през 2006 г. в Бристол Европейската комисия и страните членки взеха съвсем противоположно решение спрямо тази нова политика, на която те казват нова териториална политика, но това е нещо, което ще се дискутира през следващите няколко години.
България, естествено активно ще участва и в дискусията за новата селскостопанска политика. Знаете, че така наречения хелдчек бе представен от Европейската комисия само преди месец – месец и половина. И на тази база се дискутират новите аспекти и новите промени в тази област, като идеята в общи линии е за намаляване на директните плащания, които по всеобщо мнение са ниско ефективни и повишаване на средствата, които са свързани с качеството на живот в селските райони. Или това е програмата за развитие на селските райони в момента.
Може би и господин Искров – управителят на БНБ, да каже нещо, или, ако ви интересува нещо специфично, да отговорим на конкретни въпроси, тъй като вие имате програмата и предполагам сте се запознали с нея. Тя е чисто рамкова.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз си спомням дебата в комисията по повод пълноправното членство и предстоящата дейност по взимане на решения на страна членка, когато говорихме за България и то в областта на бюджетната и финансова политика.
От Вашите думи, господин заместник-министър, и от това, което съм прочел, дали съм разбрал правилно, че едни е базовият въпрос, върху който ще тече дискусията, и това е структурата на приходната част на общността. И България трябва да се подготви със своя позиция по тази тема. Тоест, в предстоящата 2008 г. в сферата на нашата комисия предстои този въпрос.
Ако съм разбрал правилно, ще си задам допълнително въпрос. Така ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, в момента тече в рамките на Европейския съюз дискусия за преструктуриране на системата на собствените ресурси. Това е известната тема. Явно е, че през последните години се отиде от традиционните собствени ресурси, каквито са митата, към системата на финансиране на бюджета на Европейския съюз на базата на ДДС. В момента тече една дискусия, която е свързана с общоевропейски данък и т.н. Но това е все още доста далеч. Само ще бъдат сондирани мнения през 2008 г. Реално се очаква към 2010 г. да бъде взето окончателно решение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тогава моето становище, господин председател, е следното. Нашата комисия има смисъл да дискутира проектопозицията, която ще защитава правителството в Брюксел по конкретния въпрос. В момента ние се информираме и нищо повече. С други думи, в момента не можем и да проведем дебат. Ако имаме наличен такъв проект за позиция, тогава трябва да бъде внесен при нас. Такава беше и предишната година, като съгласие, постигнато тук. И там вече да провеждаме дебата.
Тоест, процедурата ми е, че освен да изпратим становище до председателя на Комисията по европейски въпроси, че сме се запознали и че това е основния аспект на работа през 2008 г., няма какво друго да вършим. Така че нямаме повече дебати.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако позволите, няколко въпроса.
Първо, към господин Дацов. Договорът, който беше подписан за Европейския съюз преди около месец, предполага активно участие на националните парламенти в правенето на политика в рамките на Европейския съюз. По всички тези въпроси, които са засегнати тук, смята ли Министерството на финансите да представя предварителна позиция, която да бъде обсъждана от тази бюджетна комисия? Това е първият ми въпрос. Тоест, смятате ли по дадена тема, когато готвите проектопозиция, която ще представяте пред Европейската комисия или в Съвета, да я обсъждате в Бюджетната комисия на българския парламент, когато тя ни касае, разбира се? Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос. Целият документ е много общ, но на стр. 13 е записано, че ще бъдат поддържани бюджетни излишъци от около 3 на сто от брутния вътрешен продукт, забележете, до 2010 г. Това позиция на Министерството на финансите ли е, на правителството ли е, защото определено българският парламент не е взимал такова решение. И на мен ми се струва доста прибързано да се обещае отсега за 2010 г., когато със сигурност ще бъде друго правителство, поддържането на подобен бюджетен излишък. Знаете колко динамична ситуация има в България. Възможно е това да се окаже така, но подобен предварителен ангажимент според мен е наивно да бъде поеман.
И третият ми конкретен и кратък въпрос към Вас и към господин Искров. Благодаря за присъствието на господин Искров, то е много важно и ценно. Но по отношение на приемането на еврото нещата някак си не са ясни. Това, което чуваме като медийни изяви на министър Орешарски е, че европейските страни засега съветват неофициално България да не влиза във валутно курсовия механизъм, в който България трябва да стои около две години преди да приеме еврото. Така че до какво доведоха тези неофициални разговори? Кога смятате, че България ще бъде готова да изпълни Маастрихтските критерии, по-конкретно проблемът с инфлацията. Докъде доведоха тези неофициални разговори? Ако можете да информирате Бюджетната комисия?
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Имате думата, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Доколкото мога, защото ми се струва неподходящо в момента да разяснявам точно на господин Димитров, който е чудесно запознат, какви са механизмите за правене на политика, за дискутиране, съгласуване и т.н. По всички основни стратегически въпроси абсолютно е нормално да участва Бюджетната комисия, но в момента ми е много трудно да кажа какво имате Вие предвид и какво разбирате под определени неща, защото има текущи въпроси, които са приоритет на правителството, има въпроси, които в рамките на законодателството са приоритет на Народното събрание и е съвсем естествено тези неща да бъдат съгласувани с Бюджетната комисия.
Но Вие знаете, че в самата процедура, например при готвенето на Екофин, обикновено Комитетът по финансовите въпроси е в четвъртък и в петък, както ще бъде утре и в други ден, по-следващата седмица е самият Екофин с министрите, при което има три дни за съгласуване на тези позиции. Аз не знам да съществува такъв механизъм за възможност за оперативно съгласуване на такава информация, пък и най-малко позициите на финансовите министри. Доколкото знам това никъде не е прието.
Иначе по-съществения въпрос за 3-те процента излишъци, тези 3 процента са казани на няколко места. Най-малкото, ако отворите и Конвергентната програма, това е основният стратегически документ, с който България се ангажира пред Европейския съюз, там е написано абсолютно същото. Така че в рамките на тази годишна програма просто е отбелязан този факт, че това ще бъде политиката, която е в моментните стратегически документи на правителството, пък всяко едно правителство, което дойде след това, ако поиска, естествено може да промени тази политика на базата на съответната обосновка. Макар че ние не смятаме, че това ще бъде възможно.
Тъй като работим съвместно с въпросите с Централната банка, знаете, че имаме определен тип говорене по този въпрос, част от разговорите са конфиденциални. С удоволствие предполагам, че в един друг формат и аз, и господин управителят бихме ви дали по-подробна информация за етапа на всички тези преговори. Но аз лично в момента се притеснявам да дискутираме тези неща на едно отворено заседание, тъй като такава е практиката в самия Европейски съюз. Ние имаме изрично изискване за конфиденциалност за статута на преговорите, макар че можем да споделим някои съображения по въпросите на инфлацията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря ви за поканата, въпреки че аз не съм министър, а в решението изрично пише, че министрите трябва да представят съответната годишна план-програма на правителството. Така или иначе Българската народна банка е страна по някои въпроси по отношение на Икономическия и валутен съюз, който е засегнат и по който има въпрос от уважаемия народен представител Мартин Димитров, както и по много други въпроси, свързани с вътрешния пазар на услуги, свързани със статистика и на платежния баланс преди всичко, но не само на платежния баланс. Така че банката участва като техническа страна в по-голямата част от преговорите. И е логично да имаме отношение по един такъв важен документ, който на практика е общ, защото дава общата рамка, по която всички представители на държавата да могат да говорят на един език, когато ходят в Европейския съюз на различните формати.
Що се касае до въпроса на господин Димитров, ние сме доволни, че в програмата ясно е казано на стр. 14, че правителството и Централната банка провеждат последователна политика за успешно участие на българския лев във Валутен механизъм 2.
По приемането на еврото колегата каза, че нещата не са ясни. Това е много важна тема и искам да кажа, че нещата по отношение на еврото са прекалено ясни и те са ясни още от 2000 г., когато тогавашното правителство на господин Костов декларира, че България ще запази Валутния борд до присъединяване един ден (тогава не се знаеше кога ще влезем в Европейския съюз) към еврото. Правителството на господин Сакскобургготски препотвърди тази позиция. И правителството на господин Станишев също препотвърди тази позиция. И аз считам, че тук има консенсус между всички политически сили, че това е едно национално благо, което трябва да бъде пазено за благото на всички българи. Тъй като България има Валутен борд от 1997 г., тоест на практика е неформален член на Еврозоната. Ние ще държим борда и курса докато се случи приемането на еврото. Няма промяна в тази позиция. Напротив, това е много силна позиция, която ми дава много силен гръб и на мен, и на министър Орешарски, на премиера, ако щете, когато водим разговори, защото на практика това е позиция, която е препотвърдена от правителства от различните сфери на политическото пространство. Това не е просто тясно партийна позиция. Тази позиция е започната от християндемократи, минала е през центъра, за да се стигне и до правителство, водено от левица. И говорим на един и същи език – нещо, което е много важно пред европейските институции и се надявам по повече такива въпроси, не само по еврото, да имаме едни и същи приказки. Това е важното и то е много ясно.
От време на време такъв човек като Вас, който е вещ по тези въпроси, следи международната преса, знае, че се появяват коментари, спекулации и т.н., както по отношение на датите, така и по отношение на борда, на курса – това са просто неща, които никога не съм дискутирал и не смятам да ги дискутирам, тъй като нашата здрава политическа воля и воля на институциите, най-вече на правителството и на Централната банка не е дала нито на запетайка основание да се мисли за нещо друго. Така че по отношение на еврото нещата са ясни – валутен борд при този валутен курс до приемане на еврото, когато и да стане това.
Прав сте, господин Димитров, че не са ясни нещата по отношение на датата, тъй като нашата стратегия, от една страна, е колкото е възможно по-скоро, тъй като сме във Валутен борд. От друга страна обаче трябва да посрещнем пет критерия. И тези критерии, четири от тях ние посрещаме много устойчиво през последните години, но единият критерий – петият, инфлацията на практика е критерий, който ни е трудно да посрещнем. И очевидно, че докато не го посрещнем поне като близки стойности до референтната стойност, няма да можем да преминем към по-нататъшни стъпки. Така че, когато посрещнем критерия за инфлацията или да бъдем близко до този критерий, ще направим и следващата стъпка.
По отношение на самите преговори, аз съм изцяло запознат, разбира се, но абсолютно прав е господин Дацов и моля да ме извините, но те са абсолютно конфиденциални. Такива са изискванията на Европейската комисия и на Европейската централна банка. За мен няма конфиденциалност, тъй като много пъти съм казвал пред колегите там, че на практика когато имаш толкова прозначна система, каквато е Валутният борд, на практика тези изисквания са малко излишни. Но така или иначе ние сме задължени с ред документи и решения на тези два органа, да не коментираме докъде сме стигнали, как сме стигнали и т.н.
Това, което е важно и с което искам да приключа, господин председателю, е, че няма промяна в стратегията нито на Централната банка, нито, както виждам на правителството, по отношение на стратегията на България за присъединяване на еврото.
Ако има и други въпроси, аз съм тук да кажа моето мнение. Подготвил съм, ако желаете, да кажа няколко думи по Годишната програма в допълнение към казаното от господин Дацов.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате ли други въпроси? – Не виждам. Становища, мнения? – Няма.
Приемаме становището.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,35 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен ОВЧАРОВ
Стенограф:
Н. Иванова
