Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 4
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 13 март 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 802-01-12, внесен от Министерски съвет на 12.02.2008 г. – второ четене.
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия (№ 854-01-16, внесен от народните представители И. Костов, И. Иванов и В. Методиев, и № 802-01-30, внесен от Министерски съвет на 04.03.2008 г.)
Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията с предложения дневен ред:
1. Обсъждане на законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 802-01-12, внесен от Министерски съвет на 12.02.2008 г. – второ четене.
2. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия (№ 854-01-16, внесен от народните представители И. Костов, И. Иванов и В. Методиев, и № 802-01-30, внесен от Министерски съвет на 04.03.2008 г.).
Има ли някакви съображения по дневния ред? – Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
По законопроекта има направени няколко предложения, които касаят промяната на определени текстове.
Наименованието на закона е:
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Има ли някакви съображения по наименованието на закона? – Не вижда.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Наименованието на закона се приема.
По § 1 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения по този параграф?
МАЯ МАНОЛОВА: Може би да кажа само, че промените са съгласувани и са направени по предложение на ДАНС и на съответните главни дирекции в новата агенция с цел прецизиране и максимално изпълняване на техните функции. В конкретната хипотеза става дума за едно разширително тълкуване за използване на информация, която е получена не само от служби за сигурност и обществен ред, а и тези, които са и за сигурност, и за обществен ред”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли някакви коментари по § 1? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се приема.
По § 2 има промяна, направена от народните представители Мая Манолова, Йовко Йовков и Марко Мечев, която касае редакционна промяна.
Има ли някакви коментари по това предложение? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 3 няма предложения от народни представители.
Има ли съображения по параграфа? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът се подкрепя.
По § 4 има направено предложение от народните представители за нова редакция.
Има ли някакви коментари? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Новата редакция на § 4 се подкрепя.
И предложение за заключителна разпоредба по предложението на народните представители Мая Манолова, Йовко Йовков и Марко Мечев.
Има ли някакви коментари? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
С това промените в законопроекта са приети на второ четене.
Благодаря ви.
Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ.
Внесени са два законопроекта – от Иван Костов и група народни представители и от Министерския съвет. Ще ги разглеждаме по реда на внасянето.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имате законопроекта и затова ще кажа само, че има два основни мотива, които евентуално ще бъдат обект на дебат и в пленарната зала.
Първият мотив е относно становища, изразени в документи на Европейската комисия, особено в Междинния доклад за България от м. Януари, както и в други документи на Съюза, на отделни представители, за ролята на безмитните магазини и бензиностанции по сухопътните граници на Република България. Критиката е за тежки съмнения, че те са превърнати в инструменти на корупция и организирана престъпност. Подобна позиция е изразявана и от неправителствения сектор.
Вторият мотив е свързан с увеличаването на акциза върху течните горива и тютюневите изделия, които са основни стоки в тези магазини и където загубата за бюджета от търговията в тях възлиза на стотин милиони левове годишно.
Затова целта на предлагания законопроект е като се премахнат тези институции да се премахнат и лошите последствия, които има от тяхното функциониране както за българския бюджет, така и общо за образа на страната, свързан с критиките, които са отправени от България в тази насока.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Господин Желев, заповядайте да представите законопроекта, внесен от Министерския съвет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на Министерския съвет е в отговор на констатираната отрицателна реакция в Междинния доклад на Европейската комисия, отнасяща се до безмитните магазини и безмитните бензиностанции, създадената психологическа нагласа и в неправителствения сектор, и в една голяма част от гражданите, и отговор на желанията и намеренията на правителството да преодолее тази негативна среда, която е създадена по отношение на безмитните магазини и безмитните оператори. Имаме предвид бензиностанциите.
Предложените промени, според нас ще допринесат за по-добро функциониране и организация на Гранично-контролните пунктове и използването им точно за целевите функции, които имат те. Става дума за осъществяване на граничен митнически, фитосанитарен и пътен контрол. Дотолкова, доколкото на тяхна територия оперират търговски обекти, практиката и анализите показват, че в редица случаи се затруднява сериозно осъществяваният контрол и времетраенето му се увеличава неколкократно, тъй като пропускателната способност, особено на някои от тях, които са най-интензивни – Капитан Андреево и Калотина, се намалява и ако времето за проверка е 10 до 12 минути на всички контролни органи, то времето за зареждане по безмитни бензиностанции и магазини продължава и достига от 8 до 10 часа при средна интензивност и статистика, която сме правили – 30-36 автомобила на час.
Основната промяна предвижда със законопроекта да приключи дейността на безмитните оператори на сухопътна граница, като се запазват тези на летищата. На пристанищата, в резултат на приетия закон през 2006 г. безмитните оператори са започнали процедура на преместване от пристанища към сухопътна граница на изходящо трасе, в резултат на което срокът е изтекъл и те нямат възможност да се върнат и на пристанищата като подобни безмитни оператори. Тоест подобни търговски обекти ще останат да функционират само на летищата, на кораби и на самолети.
Предоставена е възможност на лицата да продължат да извършват дейността си в тримесечен преходен период, като е направено изключение за безмитната търговия за зареждане с моторни горива, тази дейност да бъде преустановена, считано от датата на влизане на закона в сила.
Прекратяват се действията на лицензиите за извършване на безмитна търговия на тези обекти и на тези сухопътни гранични пунктове. Изрично се предвижда, че към момента на влизане в сила на този закон в зоните на сухопътните гранично-пропускателни пунктове са държавна собственост и могат да се използват само за целите на граничния контрол или за дейности, съпътстващи граничния контрол. Има се предвид опериране на банкови офиси, имат се предвид спедиторски и митнически услуги, които се предлагат на тази територия.
Предвижда се промяна в Закона за държавната собственост. Върху пропускателните пунктове и сградите, построени върху тях, са публична държавна собственост.
Всички тези текстове в някаква степен препотвърждават досега действащи правни норми, тъй като и по досега действащото законодателство, собствеността на всички обекти на територията са държавна собственост, но има нарушения на действащото законодателство и това налага да препотвърдим тези текстове.
По отношение на законопроекта с вносител Министерският съвет, сме съобразили всички тези текстове и с координация с няколко министерства и са уточнени и взаимодействията между тези министерства.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси или становища.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Не разбрах това, което казахте, че понеже има нарушения на законите, се налага да ги препотвърдите. Какво искате да кажете с това нещо?
Казахте, че в този закон уреждате каква собственост са обектите, което не би трябвало да е предмет на този закон, те и без това са публична държавна собственост. Но уточнихте, че се налагало да го препотвърдите. И не разбрах защо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Доста разнообразна и разнородна е практиката, която е реализирана в някои от случаите. Разрешенията, които са издавани, са за мобилни обекти, изграждани в размер на 49 кв. м. В нарушение на действащото законодателство, на единия от граничните пунктове община Кюстендил е издала разрешение и съгласие за монолитно строителство, понеже се намирал на територията на общината. Затова се налагат такива отделни случаи. Има и един или два случая, в които на територията на граничния пункт са издадени нотариални актове и са реституирани земеделски земи.
Това имаме предвид и това е причината да потвърдим отново, че реално погледнато става дума за публична държавна собственост.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, господин заместник-министър! Аз и колегите от СДС сме с ясната позиция за затваряне на тези магазини, но имаме следния въпрос, на който смятам, че трябва да се отговори, а именно при положение, че лицензиите за опериране на много от тези магазини са или дългосрочни, или безсрочни, имате ли разбирателство за компенсации, които ще им платите? Ако е да, бих искал да информирате тази комисия. Ако е не, за не се получи ситуация, при която в резултат на този закон започват съдебни спорове и паралелно тези магазини продължават да функционират още години, докато минат делата.
Тоест, по този въпрос каква е позицията на Министерството на финансите?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители! Становището на вносителя е, че се преустановява търговската дейност за безмитните бензиностанции в момента на влизане на закона в сила – прекратяване въобще на търговската дейност. По същия начин прекратяват дейността си и безмитните оператори в другите търговски обекти. В част от случаите на граничните пунктове те са няколко безмитни оператора, които работят. Становището е веднага да се прекрати дейността. И не само да се прекрати, но да не се осъществява и друг вид търговска дейност, тоест с нормалната процедура, за да се изравнят условията за конкуренция и да не възникват предпоставки за нелоялна конкуренция.
Редът и начинът, по който се осъществява това и опитът, който имаме, обикновено имаме предвид изместването на безмитни оператори от входящи на изходящи трасета, е свързан с изпълнение на законодателството по отношение на безмитните бензиностанции. Редът и начинът се осъществява по Закона за акцизите и данъчните складове, и оттам по ДОПК. А по отношение на другите търговски обекти инвентаризацията, редът и начинът се осъществяват въз основа на митническото законодателство, инвентаризация и ДОПК.
Разбира се, въпросът, който Вие формулирахте за обезщетяване, във всички тези случаи безмитните оператори са знаели много добре предварително, че всички тези обекти са държавна собственост. Става дума обаче въпреки всичко за инвестиционни разходи, извършени от тяхна страна и вероятно записани по този начин като инвестиционни разходи.
Обсъждахме в рамките на работна група с няколко министерства възможността територията на граничните пунктове да бъде уредена с отделен закон, в който да се потърси и определен режим на обезщетяване. Най-вероятно претенциите към нас ще бъдат не толкова за обезщетяване, тъй като всички безмитни оператори знаят, че това е държавна собственост, а ще бъде стремежът да се потърсят пропуснати ползи за бъдещи периоди.
Благодаря ви.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Съдебни дела във всеки случай ще има, господин Димитров – ще има за нанесени вреди, ще има за пропуснати ползи, ще има за договорни неустойки, които те ще понесат във всеки случай, тъй като планират дългосрочно. Ние обаче нямаме никакъв механизъм на обезщетяване, тъй като на кой оператор какви ще бъдат претенциите, по какъв повод и как – можем само да гадаем.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Моето безпокойство, а вярвам и на моите колеги, е да не се окаже така, че дейността им продължава докато свършат тези дела. Това е нашето безпокойство. Разбирате ли?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други въпроси или становища?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз мисля, че колегата Димитров основателно поставя този въпрос, за да не се докараме дотам, че чрез нарочно заведени дела да се продължи дейността им.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, това е.
НАДЯ АНТОНОВА: Основателно поставяте въпроса, но мисля, че няма място за тревога.
Що се касае до делата за пропуснати ползи, които може би ще се водят, ако лицензиите са свързани с определен срок, проблемът ще дойде от лицензиите, които са с определен срок и който срок не е изтекъл към момента на прекратяване на дейността.
Безсрочните лицензии не са проблем, те могат да бъдат прекратени във всеки един момент. Но тази категория дела за пропуснати ползи, за евентуални договорни неустойки за дългосрочни договори, не са от тази категория дела, които да позволят на оператора да задължи обекта, нежели да продължи дейността си. Така нареченото право на задържане, както казваме ние. Те нямат това право, включително и за подобренията, правени върху сградите.
А що се касае за други дела по отношение на прекратяването на лиценза, и мисля си, че няма място да се меси съдебната институция при прекратяването на лиценза по този ред. Отнемането на лиценза подлежи на съдебен контрол, но не и прекратяването на лиценза за безмитната търговия, както се прави сега в законопроекта.
Така че основателно повдигате въпроса, но не бива да има притеснения.
МАРТИН ЗАИМОВ: Дано да сте права.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имат ели други становища?
Ще гласуваме двата законопроекта поотделно. Разликата не е голяма.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Тъй като двата законопроекта ще бъдат гласувани поотделно, нека да помолим господин Желев много накратко да каже разликата между единия и втория.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Разликата между двата законопроекта е по отношение на законопроекта с вносител господин Иван Костов и група народни представители, съдържа две различни възможности.
На първо място, проектът предлага определяне на обектите, в които ще продължи да се извършва безмитна търговия, да става на конкурсен принцип. Нашето предложение, което подкрепяме, е тази глава в Закона за безмитната търговия да отпадне като цяло, доколкото става дума за летищни оператори, които имат всички права и досега няма случай, в който при тях да са провеждани конкурси и държавата да се е намесвала в подобна процедура на конкурсен подбор. И досегашната практика трябва да се има предвид, че в настоящия момент извършването на безмитна търговия в такива обекти, никога не се е провеждал конкурс. И за тази цел е запазен и текстът на чл. 4.
Другата разлика е, че законопроектът, предложен от Демократи за силна България, предвижда преходен режим – да продължи продаването на стоки и функционирането на обекти с включени мита, данък добавена стойност и акциз, което е в различие от предложението, което е на Министерския съвет.
И следващото предложение е, че се определя процедура, ред и начин за приключване на дейността, но ние смятаме, че това е уредено с митническото и данъчното законодателство.
Благодаря ви.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тези различия, които спомена господин заместник-министърът, са обект на дебат на второ четене. Там вече различните текстове ще се аргументират и един ще остава ,друг ще отпада и пр., тъй като по принципните мотиви, както се видя в самото начало, разлика няма. Това исках да подчертая. Разликата е в технологичния процес, който е въпрос на второ четене.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, господин Методиев, нямаме спор по този въпрос.
Ако няма други становища, да подлагам на гласуване двата законопроекта. Аз също смятам, че по своята същност и двата законопроекта са насочени в една и съща посока. Има разлика в механизмите, чрез които това се реализира.
Първо, поставям на гласуване законопроекта, внесен от Иван Костов и група народни представители.
Моля народните представители, които подкрепят този законопроект на първо четене, да гласуват.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
Поставям на гласуване законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Моля народните представители, които подкрепят този законопроект, да гласуват.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя.
И двата законопроекта са подкрепени на първо четене. (Оживление)
Колеги, в разговори с част от народните представители, членове на Комисията по бюджет и финанси, обсъдихме една възможност нашата комисия да започне да осъществява и другата основна парламентарна дейност, тоест парламентарния контрол и да започнем да провеждаме изслушвания на определени агенции, даже и стопански структури, когато те представляват интерес към бюджета и финансите на държавата.
Молбата ми е, ако някой от вас има желание за подобно изслушване, до края на следващата седмица да даде своето предложение, за да можем да ги структурираме в зависимост от целесъобразността на предложенията.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да се обърна към господин Кънев и да попитам тази подкомисия, на която имам честта да бъда член, ще направи ли съгласуваност на тези изслушвания? В смисъл ще има ли произволна институция, която и да е тя, която ще се слуша тук, в комисията, и по която ще можем да взимаме отношение от гледна точка на функциите, които са дадени на подкомисията, или ще ги разделяме докрай?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще бъде съвместно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще очакваме вашите предложения до края на другата седмица.
Колеги, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 15,10 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен ОВЧАРОВ
Стенограф:
Н. Иванова