П Р О Т О К О Л
№ 8

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 8

На 11 април 2008 г., петък, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Второ четене на Законопроекта за Българската банка за развитие.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 9,20 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
За днешното заседание предлагаме две точки:
1. Второ четене на Законопроекта за Българската банка за развитие.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия.
Има ли други предложения за дневния ред? – Няма.

По първа точка от дневния ред – ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ.
От Министерството на финансите присъстват заместник-министър Атанас Кънчев, и Атанас Кацарчев.
Има представители на Българската народна банка и от Асоциацията на търговските банки.
Наименованието на закона е:
ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ.
Работната група подкрепя наименованието на законопроекта.
Има ли някакви мнения по въпроса? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
Наименованието на законопроекта се подкрепя.
Глава първа – „Общи положения”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Има ли някакви възражения? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – 3, въздържали се – няма.
По чл. 1 има предложение на народния представител Мария Капон.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз смятам, че е коректно законът да бъде променен в чл. 1, при положение, че мнозинството е решило, че ще има такъв законопроект, и да е ясно, че ние всъщност уреждаме устройството и дейността на Насърчителна банка АД, която в момента съществува, и променяме наименованието й на Българска банка за развитие. Защото така или иначе тя реално ще е наследник на досега съществуващата банка.
Така че за мен е важно това да е записано по този начин. Това е основното, което съм целяла с този текст.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вносителите?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Предложението на госпожа Капон касае промяна на наименованието на банката в ал. 1, което е направила като предложение. За нас, тъй като това е еднократен акт, сме предложили то да бъде в Преходните и заключителните разпоредби на закона и смятаме, че е по-правилно да е там.
По ал. 2, там всъщност редакционно са събрани ал. 2 и ал. 3, тоест няма съществени промени. Но за нас е по-ясно така, както е разписано в момента като чл. 1.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Работната група подкрепя текста на вносителите за чл. 1 и не подкрепя предложението на народния представител Мария Капон.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 4, против – 10, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Моля народните представители, които подкрепят текста на вносителя, да гласуват.
За 10, против – 4, въздържали се – няма.
Предложението на Работната група се подкрепя.
Глава втора – „Цели и принципи на банката”.
Има ли някакви коментари по наименованието на Глава втора? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – 4, въздържали се – няма.
Наименованието на глава втора е прието.
По чл. 2 има предложение от народния представител Мария Капон.
Имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че само формално изглежда, че в чл. 2 има обобщение на текста. Кажете ми как, гледайки текста на вносителите за чл. 2 – целите на банката, се казва следното: привличане и управление на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси, необходими за реализиране на икономическото развитие на страната; прилагане на схеми и инструменти за финансиране на публични инвестиции и проекти, които са приоритетни за икономиката на страната.
Извинявайте, но това означава, че банката ще се съобразява във всеки един момент с всяко едно хрумване за приоритет. Тъй като досега е видно, че дългосрочни приоритети трудно се дават.
Аз съм се опитала да обобщя текстовете, така че това да не дава такива конкретни параметри, които да не позволяват всеки един момент да бъде променена тази дейност. По-нататък ще видите и реда, по който го въвеждам с тригодишната политика.
Всъщност това може да се запише в едно изречение: „Дейността на банката има за цел подобряване, стимулиране и развитие на общ икономически, експортен и технологичен потенциал на малки и средни предприятия, регистрирани на територията на Република България, както намаляване на териториалните дисбаланси в страната”.
Какво значи иначе привличане на средства? Тя, ако няма да привлича средства, какво ще прави банката?
Говорим, примерно, за т. 5. Навсякъде пише „привличане на средства”. Ама това е основната й дейност. Не считам, че текстът е само редакционен. По-нататък ще видите, че има и други текстове, за които смятам, че трябва да сме по-кратки и по-ясни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз не смятам, че текстът е само редакционен.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, един въпрос към представителите на БНБ и Асоциацията на търговките банки.
Знаете ли, има един много голям проблем и според мен той е следният. От една страна, БНБ ограничава кредитирането с увеличението на минималните задължителни резерви, въобще цялостната политика на БНБ. От друга страна, прави се държавна банка, която ще раздава кредити. Вие тази политика как я възприемате, подкрепяте ли я? Смятате ли, че е добра за България? Тъй като до момента вашето мнение не се е чуло. Хубаво е пред тази комисия да кажете дали тази политика според вас е подходяща.
И другият важен въпрос. Има рекорден ръст на кредитирането в България. При това положение за какво е тази банка за развитие?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Представителите на БНБ имате думата да отговорите на въпроса и след това вносителите да коментират становището на госпожа Капон.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Вижте, този въпрос е много принципен. Какво да направим? Да закрием сега Насърчителна банка ли? Все едно, Насърчителна банка и сега кредитира. Аз не виждам някакъв проблем в това отношение, че ще се промени името.
МАРИЯ КАПОН: Изключително е прав моят колега. Аз затова се опитах да мина през целия закон и да го направя като една нормална банка горе-долу, като няма да я закриваме. Не мога да разбера за какво правим специален закон със специален приоритет?
Ако трябва политически да кажа две думи, ще ви кажа, че това е вторият инструмент, който си прави правителството, след ДАНС.
Затова смятам, че наистина е важно да ни отговорите на този въпрос – защо не може да е нормална търговска банка? Цялото това нещо може да е един текст и това е първият ми текст, в който се казва, че едната банка става другата банка. Защото и в момента Насърчителна банка е търговска банка. А вие давате едни специфични приоритети, с които да управлява пари, без да се съобразява с цялостния пазарен механизъм.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вносителите?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Първо, искам да направя някои уточнения във връзка с дейността на Насърчителна банка.
За разлика от останалите кредитни институции ние не даваме кредити за потребителски стоки. Насърчителна банка работи само с фирми и кредитира инвестиционни банки. Това е първото важно нещо.
Второто важно нещо по отношение на регионалните дисбаланси, е, че малките и средните предприятия, на базата на опита на Насърчителна банка, предполагам и на другите търговски банки, имат труден достъп до финансиране поради няколко причини. Една от причините е, че когато те имат нужда от финансов ресурс и кандидатстват пред дадена финансова институция, за да получат този ресурс, те трябва да представят обезпечение, съгласно нормативните изисквания. В масовия случай стойностите на активите, които те имат, са много ниски. И те реално не могат да покрият изискванията, които имат банките по отношение на предоставянето на обезпечения. Това касае частта Гаранционен фонд. В същото време държавата трябва да се опитва да ги подпомага, тъй като всички говорят как трябва да помогнем на малките и средните, как трябва да преодолеем концентрацията в големите населени места на икономическата дейност, а това няма как да се случи, ако някой не подпомага с инструменти малките и средните предприятия, които са извън големите населени места.
Сутринта си говорихме с госпожа Капон и дадох примера за човек, който произвежда лимонада в едно от селата. Капарирал на Пловдивския панаир линия за 150 хил. евро за бутилиране, от които беше дал около 50 хиляди, и иска в банката да иска 100 хил. евро кредит, след като нито една друга банка не му беше дала парите. Проблемът при него беше, че той всичките си имоти да събере, няма как да покрие обезпечение от 125 хил. евро. Това са проблемите, които се регистрират.
Тоест, ако държавата иска да подпомага по някакъв начин малките и средните производители, които се намират в райони, в които имотите и стойностите им не са атрактивни, не са високи, това е единственият начин, по който може да го направи.
Другият проблем, който възниква при малките и средните, е, че те са слабо информирани. Тоест, те нямат достатъчно информация по отношение на финансови инструменти, които биха могли да ползват. И проблемите ще възникнат включително и при усвояването на европарите, което в момента е друга тема. Но там стои същият въпрос. Те ще получат парите едва тогава, когато реализират проекта. А, за да реализират проекта, те трябва да получат финансиране. В масовия случай това е кредитиране. За да получат кредитиране, трябва да има инструменти, с които да им се помогне получаването на ресурс от която и да е банка, или финансова институция.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз моля колегите да избегнем едностранчивия подход при интерпретацията на предложенията и при заключенията.
Господин Димитров е прав, че има ръст на кредитирането, господин Кацарчев намеква за нещо друго, че тази тенденция не трябва да я разглеждаме сама по себе си, а във връзка със структурата на тези кредити. Това е много важно. Защото в същото време има и ръст на дефицита по търговския баланс. Сами по себе си тези два процеса ни задължават в момента да обсъждаме проблема за тази банка от гледна точка на нейната експортна ориентираност. Това е основното. Това е фундаменталното, за разлика от другите търговски банки. Недейте съзнателно или несъзнателно да пропускаме тази особеност. Основната задача на банката е свързана с това да стимулира експорта главно на средните и малки предприятия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз тогава си задавам въпрос. Господин Имамов, Вие сте абсолютно прав, затова и промених дейността на банката, тоест целта й да е подобряването, стимулирането и развитието на общия икономически експортен и технологичен потенциал.
Като правим закон, къде отиде Агенцията за малки и средни предприятия и експортното застраховане? Защо не го обединихме? Няма никаква логика в това, което правим в момента.
Аз съм напълно съгласен с господин Имамов. Целта е наистина България да стане конкурентоспособна и да може да има експорт. Това трябваше да е целта, а не целта, в която ние събираме едни пари от Европейския съюз в нея и после ги преразпределяме по някаква линия. В момента това беше важният въпрос и това е философията, която трябваше да бъде залегнала в този закон. Това е моето лично мнение.
Така че въпросът ми е къде отиде експортното застраховане и Агенцията за малки и средни предприятия? Защо няма комбинация? Защо не са заедно?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля народните представители, които имат внесени предложения, да ги представят по веднъж и по веднъж да поставят въпросите си. Дискусията е свободна, никога не съм отнемал думата, но знаете, че има правила и по една и съща част, по един и същи параграф, не може по няколко пъти да се взима думата както в пленарната зала, така и в комисията.
Моля ви да се придържаме към някакъв разумен подход.
Имате думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, идеята на обсъжданията в комисията е да се получи разговор.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ние не сме дошли тук, за да си говорим, а да приемаме закони.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът, който искам да задам, е следният.
Понеже се споменава Насърчителна банка, някой направи ли оценка на ефекта на Насърчителна банка върху кредитния пазар до момента? Защото този ефект е минимален. Давани са около 70 кредита средно на година. И как тази банка до момента е повлияла на кредитния пазар в България? Минимален ефект. Почти го няма.
Как така, господин Кацарчев, Банката за развитие няма да дава кредити на фирми, близки до управляващата коалиция? – Нещо, което госпожа Капон загатна, но аз да ви го кажа по-директно.
Това са проблемите, съвсем накратко.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И гостите имат въпроси.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря за дадената възможност, господин председател. Още повече, че за първи път участвам в този мандат в работата на вашата комисия. Стана ми интересно, така че имам един въпрос към вносителите.
Идеята не е нова и не е лоша. Но, бихте ли казали, по същество откъде ще дойдат парите? Очевидно е, че тази банка ще бъде вносно-износна, експортно-импортна банка на България, но откъде ще дойдат средствата за стимулиране на износа? Дали ще бъде само от печалбата на банката? Или ще бъде чрез субсидии от държавния бюджет? Защото тези хубави думи и цели трябва да бъдат покрити с финансови средства. Много е важен този въпрос – откъде ще дойдат тези средства, защото се знае, че всички страни стимулират износа на селскостопанска продукция или производство на такава. България не прави изключение, има нужда от такива средства. Откъде ще дойдат тези средства – от бюджета, от печалбата, от нещо друго, или само от декларации?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вносителите ще отговорят.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: На въпросите на господин Димитров – как Насърчителна банка влияе върху кредитния пазар?
Ще се върна малко назад. Насърчителна банка кредитира основно и по устав малки и средни предприятия. Малките и средните предприятия, имащи шанс да тръгнат, част от тях се развиват и оцеляват на пазара, другата част загиват.
Другото нещо, което липсваше на пазара, беше така нареченото дългосрочно инвестиционно кредитиране. Много добре знаете, че преди няколко години нито една банка не даваше десетгодишни кредити. Кредитите се движеха от порядъка на три до пет години, поради високия риск. Насърчителна банка беше единствената, която даваше десетгодишни кредити. Сега част от банките вече имат такива линии. Някои от тях още не са ги достигнали, максимумът им е седемгодишна линия. Няма да давам конкретни примери с лица, които в момента не са клиенти на Насърчителна банка, а са клиенти на големите банки, поради простата причина, че от малки и средни станаха големи, развиха се, едните произвеждат, другите извършват търговия и в момента те излизат от Насърчителна банка като обслужваща банка и преминават към останалите големи търговски банки. Така че Насърчителна банка не може сама да вземе управлението на фирмата, но тя може да помогне на управлението на фирмата тази фирма да се развие на пазара.
Това е по отношение на въпроса как Насърчителна банка влияе на самия пазар. Тоест, тя показа от една страна, че дългосрочното инвестиционно кредитиране не е толкова рисково, колкото изглежда. И от втора страна, създава субекти, които след това излизат от нея и остават клиенти на другите банки.
Защо пазарният дял на банката е малък? Ами, защото кредитите, които искат малките и средните фирми, е нисък като размер. Не можем да сравним една голяма компания, която има годишно кредитни линии от порядъка на 10-20 милиона, и една малка фирма, която е дошла да поиска 20 хиляди лева. Колко малки фирми трябва да се съберат, за да достигнат такъв огромен портфейл. Така че е нормално ние да бъдем с по-малък пазарен дял по отношение на парите, които се въртят в страната.
По отношение на втория въпрос и по-скоро констатация – как политиката би трябвало или не би трябвало да влияе върху дейността на банката? Смисълът на този закон е точно това – банката да получи през Народното събрание максимална неутралност по отношение на дейността си. Това е смисълът законът да се намира в Народното събрание. Тоест вие, като народни представители, да прецените до каква степен... Това е единствената защита, която банката може да получи. Иначе реално няма нужда от закон.
И влиянието, което се оказва или не се оказва, е във връзка с това кой има властта да управлява. Всеки един, който е спечелил мандата да управлява, има собствена политика. И когато една държава има собствена политика, тя я провежда през различните свои институции, което аз смятам, че е нормално. Не виждам конфликт на интереси.
Проектът се движи от 2003 г. Първоначалната идея беше БАЕЗ да участва в състава на така наречената Финансова група. По-късно се прие, че не трябва да бъде по този начин – БАЕЗ има собствена система на работа и се прецени, че би било по-малък риск да разбутаме съществуващата институция БАЕЗ, по-добре двете институции да се движат паралелно, докато намерят общия език, който в момента имат, но на по-друго ниво на отношение. Така че предполагам, че решението към днешна дата изглежда по-разумно – БАЕЗ да не влиза в състава на Финансовата група.
Господин Тасим попита откъде ще дойде финансирането за банката? Не разчитаме толкова на бюджетни пари, колкото на това, което е записано в чл. 2, който госпожа Капон иска да съкрати. Основно работим с банки за развитие в Европейския съюз, с които сключваме договори и привличаме кредитни линии оттам. Така че основният ресурс, с който работи банката е финансови ресурси от банки за развитие в Европа.
На въпроса на господин Тасим – примера за Европейската инвестиционна банка, тъй като докладвах заема от 700 млн. евро е достатъчен да поясни необходимостта от външно финансиране към Банката за развитие, тъй като това е ресурс, който ще подпомага най-вече общините в предпроектното им проучване по отношение на проекти, свързани с оперативните програми. Смятам, че отношенията между Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие са добра основа за привличане на външен ресурс.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря за отговорите.
Надявам се, че след тази изчерпателна дискусия, която очевидно някои колеги са пропуснали при първото четене на закона, можем да преминем към конкретните текстове на чл. 2.
Подлагам на гласуване предложението, което е направено от народния представител Мария Капон и което беше представено от нея.
Моля народните представители, които подкрепят това предложение, да гласуват.
За – 4, против – 10, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2, като предлага редакция на т. 1.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – 4, въздържали се – няма.
Предложението на Работната група се подкрепя.
По чл. 3 има предложение отново на народния представител Мария Капон.
Заповядайте.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Представяте ли си какво става с другите банки? Член 3 казва следното: „При осъществяване на дейността си, банката се ръководи от принципите на прозрачност, неутралност, рентабилност, ефективност, пазарна съвместимост и добра банкова практика.” Аз мисля, че това е нормално и няма нужда да бъде изписано в закона. Ако това не се случва, то няма как това да е банка.
За мен е странно, че този текст е изписан в законопроекта и затова съм казала да отпадне.
Законопроектът е достатъчно голям и показва сам по себе си всички опасения, които имат дори и тези, които са го писали, от страна на инструмента, който ще е тази банка за което и да е правителство. По-късно, като стигнем до тези текстове, ще обясня какво имам предвид под инструмент.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други колеги, които искат думата по това предложение?
Госпожо Капон, какво лошо ще има, ако текстът остане? Лично моето мнение е, че законът не губи нищо от това.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 4, против – 10, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – 3, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Глава трета – „Дейност на банката”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – 2, въздържали се – няма.
Наименованието на глава трета е прието.
По чл. 4 има предложение от народния представител Мария Капон.
Моля, госпожо Капон, да представите предложението си.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че тук е много важно да направим дискусията и да огледаме какво точно е записано в текстовете, които са дейност на банката.
Нека да видим чл. 4:
„6. рефинансиране на български банки, кредитиращи местни малки и средни предприятия;
7. рефинансиране на чуждестранни банки, кредитиращи купувача на стоки или услуги, предоставени от български малки и средни предприятия;
8. финансиране на инвестиции в чужбина на български малки и средни предприятия;
9. управление на финансов ресурс на Европейския съюз, в т.ч. на средства от фондове на Европейския съюз;
10. консултантска дейност, свързана основно с подготовката на проекти и кандидатстване за усвояването на средства/субсидии от фондове на Европейския съюз;”
В т. 12 е много интересно да разберем какво имате предвид под „хармонизиране усвояването на средства”? За мен това са странни термини, които някой, като е писал закона, се е опитал да вкарва. Хармонизиране субсидии по проекти?! И мониторинг операции?!
Категорично смятам, че това не е сериозно.
В ал. 3 е записано: „При провеждане на държавна политика за насърчаване на малки и средни предприятия Министерският съвет в съответствие с Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия може да одобрява стратегическите цели и задачи на банката”.
Извинявайте, какво значи „може да одобрява”? Или одобрява, или може. Може ли да не може да одобрява?
РЕПЛИКА: Може.
МАРИЯ КАПОН: Може да не може. (Оживление) Нали говорихме досега, че правим инструмент, който да подпомага експортната политика?
След това отиваме в ал. 4: „Министерският съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на икономиката и енергетиката одобрява 3-годишна стратегия за дейността на банката в съответствие с националната икономическа политика”.
Аз смятам, че тук е важно да кажем този годишен отчет до каква дата бива одобрен и кога той се предоставя на Министерския съвет.
Смятам, че ал. 5 трябва изобщо да отпадне. Банката може да привлича парични влогове само на свои служители и на лица, ползващи услуги на банката.
Смятам, че трябва да коментираме ал. 7 и да разберем какви са тези спомагателни услуги. Логистика ли ще прави тази банка? Какви са спомагателните й услуги? „Банката може да създава или да придобива дружества за извършване на спомагателни услуги”.
Категорично дейността на банката по начина, по който е разписана, позволява всякакви странични неща като консултантска дейност, като спомагателни услуги, което на мен лично ми дава основание да предполагам, че това е един сериозен инструмент, който правителството иска да използва, за да концентрира средства, от една страна, и да ги разпределя по свой начин, като ползва и консултантска дейност.
Искам да се върна към текста на Работната група, в който се казва в т. 3 да отпаднат „местни”. Това означава финансиране на местни малки и средни предприятия чрез участие в капитала им, чрез фонда за капиталови инвестиции. Тоест, маха се думата „местни”, като там се смята, че местни могат да бъдат, от една страна европейски, ако се смята, че ние не сме само българи. Трябва да кажем, че това са български предприятия, ако ние смятаме да стимулираме чрез участие в капитала на малки и средни предприятия, регистрирани в офшорни зони.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Подозренията Ви са напразни.
МАРИЯ КАПОН: Добре, но мисля, че съм длъжна да кажа всичките си подозрения.
Работната група предлага т. 8 да се измени по следния начин:
„8. финансиране на инвестиции извън страната на малки и средни предприятия”.
Аз вече не знам какво имате предвид? Че ние ще инвестираме български предприятия да правят производство някъде другаде? Тоест в Китай малко и средно предприятие да произвежда нещо – ние ще го финансираме да прави това? Бърка се целият приоритет, който си поставяме. Нали идеята беше да правим конкурентоспособна българската икономика? Този текст означава, че аз мога да поискам да правя детски играчки в Китай и да ги произвеждам там и получавам стимулиране от страна на държавата.
Искам да знам дали всичките ми опасения имат основание или не. Моля за изясняване на термините „хармонизиране усвояването на средства”. Разбирам, че покрай хармонизацията и на законодателството ни към европейското навлязоха тези термини, но хармонизиране на пари и на средства ми е малко странно. Освен ако има някакъв термин, който по някакъв начин е правилен.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Аз имам такъв въпрос – консултантската дейност не се ли явява малко конфликт на интереси между банката и консултантската дейност? И може ли Министерският съвет да не може да одобрява? Всъщност, би ли могло да се вмени на Министерския съвет да одобрява, след като такава е идеята, независимо кой ще е следващият Министерски съвет.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вносителите ще отговорят на поставените въпроси.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: По отношение на предложението да отпаднат точки 6, 7, 8 и 10 от ал. 1 на чл. 4.
„6. рефинансиране на български банки, кредитиращи малки и средни предприятия” – Това е стандартна банкова практика. Не е нещо, което не се случва или няма да се случва.
„7. рефинансиране на чуждестранни банки...” – същото. Представете си условията, при които сключвате договора. Ето ви кризата с кредитите отвън. Сключвате договор, при който основната банка, към която имате договор, ви вдигне лихвата. Вие какво правите? Оставате си там завинаги, защото се обичате с другата банка? Не, търсите рефинансиране при по-добри условия. Това е нормално, това е пазар. Тоест, хората отиват при този, който дава по-добри условия.
Тоест, ние не го забраняваме, ние казваме, че го има. Нищо извън стандартното кредитиране, което има.
„8. финансиране на инвестиции в чужбина на български малки и средни предприятия”. – За нас има два основни елемента. Това, което аз лично наблюдавам в последните години е затваряне на българската икономика. Българската икономика се снижава в рамките на собствената си държава. Ние нямаме експанзия, ние не се опитваме да излизаме. Ние искаме да правим нещо. За да сме успешни, ние трябва и да излизаме.
Примера за играчките. Малко и средно предприятие не може да излезе навън, ако няма тук производство и не е стабилно. Защото никой няма да му кредитира рисков сегмент, извън страната. Няма кой да го гони там. Той трябва, първо, да е показал, че тук работи добре.
Но смисълът на това нещо е, че за да може да има икономически ръст, за да може да се набляга на инвестиционна част, за да можем да гарантираме, че нашите стоки ще бъдат продавани някъде, ние трябва да подпомагаме фирмите, които се опитват вън или вътре в страната или извън нея да правят нещо. Ако ние кажем: „Да, ще финансираме всичко само тук, но ако вие се опитвате да излезете в Полша, няма да ви финансираме”. Защо? Защото така сме решили. А защо сме решили така? Ние подпомагаме местно лице, печалбите ще идват тук. По тази логика МЕТРО трябва да си отиде в Германия и въобще да не мърда никъде. Нали се опитваме...
МАРИЯ КАПОН: Защо да стимулираме ...
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Аз не го стимулирам. Той решава, че ще се изнесе. Тук не става въпрос за стимулиране, а за достъп до финансиране.
МАРИЯ КАПОН: Нали създаваме банка, за да има по-добра производителност в страната? Преди малко какво говорихме?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Госпожо Капон, ако той няма добра производителност тук, той не може да излезе отвън.
МАРИЯ КАПОН: Не е вярно това. Той може да е много добър търговец на играчки...
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Няма такъв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да чуем това, което казват вносителите.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: „10. консултантска дейност, свързана основно с подготовка на проекти и кандидатстване за усвояване на средства/субсидии от фондове на Европейския съюз”. – В предишното ми изказване казах, че имаме малко информация, достигаща до малките и средни предприятия. По купища причини. Смисълът тук не е банката да става консултант, защото тя все пак е банка, но ако някой има нужда да знае кое къде се намира, банката трябва да му каже, за да може да подпомогне неговото развитие. Това е смисълът на този текст.
МАРИЯ КАПОН: Нали не се майтапите с мен?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Не, не се майтапя с Вас.
МАРИЯ КАПОН: Защото смятам категорично за несериозен този отговор. Консултантска дейност, когато я пишете в дейността на банката, означава, че ще фактурирате за това. Защото е нормално, че една банка е най-добрият консултант. Аз, ако не разчитам на банката, с която работя... Нали затова отивам там, имам лични отношения с банката. Банката ти е като адвокатът и като лекарят. Разбира се, че ти е консултант. Когато ми го запишеш тук, означава, че ти ще издаваш фактури и затова ще се заплаща или ще направиш дъщерно дружество.
Нека поне като сме тук да си кажем нещата такива, каквито са. Държавата иска, независимо коя, да си озапти един сектор през европейските фондове, дори през консултантската дейност, която е за тях, било то чрез гаранционния фонд, който да съфинансира общини, малки и средни предприятия.
Аз категорично смятам, че поставянето тук на т. 10 означава, че вие ще се явите на пазара на консултантските фирми. А иначе да правите консултантска дейност е най-малкото, което трябва да направите и да консултирате хората за всяко едно нещо. Поставянето на този текст тук означава създаване на дейност. Дейността означава, както го написахте по-горе – рентабилност, тоест да печелите от това. Това ви се вменява в този закон.
И ви моля да се уважаваме. Като има политическо решение за нещо просто откажете да ми отговаряте, но не се опитвайте да ме убедите в нещо, което е естествено.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да чуем и отговорите.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Аз ще повторя още един път за консултантската дейност. Банката няма да извършва като основна дейност консултантска дейност. Категорично!
По т. 12 може би наистина думата „хармонизиране” не е много точна. Но явно не са измислили по-точна дума. Тук се касае за следното нещо. Тъй като при усвояването на пари от еврофондовете, както обясних преди това, сумата пристига накрая, след като е готов проекта. Ако няма тайминг и разпределение на паричния поток във времето, това е лоша предпоставка за усвояване на ресурса или успешността на самия проект. Това се има предвид тук.
Тоест, аз съм подготвил някакви документи, кандидатствам по някакъв проект някъде. Този проект е одобрен. Този проект има срок за реализиране. Ако някой не си е направил точната сметка на коя дата ще получи и на какви етапи ще осъществява строителство, реконструкция, модернизация, внедряване на технологии, обучение, квалификации и каквото и да било друго, той просто ще изпусне срока, след което банката ще си загуби парите, защото Европейският съюз няма да им ги покрие, а другият ще трябва да ги плати. Това се има предвид. Може би думата не е точна.
Ако вземем малките и средните предприятия като административен капацитет и човешки ресурс, те не могат да правят добро планиране. Това също е проблем при тях. И затова тук се появяват консултации и се появява това нещо. Защото те не разполагат с ресурса на големите компании, зад които стоят големи консултантски фирми, адвокатски или всякакви други.
По отношение на ал. 3: „При провеждане на държавната политика за насърчаване на малките и средните предприятия, Министерският съвет в съответствие с Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия, може да одобрява стратегически цели и задачи”.
Министерският съвет по Закона за малките и средни предприятия одобрява Националната стратегия. Ако той реши, че тази стратегия има достатъчно цели и задачи, може да не одобрява други за банката. Но, ако реши, че има нещо много важно за банката, може и да одобри нещо различно. Тоест, той вече е одобрил тази стратегия под една или друга форма. И тя е достатъчен документ.
По отношение на ал. 4 – това е нещо различно от тази стратегия. Самият Министерски съвет може да реши, че има още нещо, което е свързано с Националната стратегия и му се дава възможност да го одобри в самата програма на банката. Това е смисълът на двете алинеи.
По отношение на предложената ал. 4, всъщност това е ал. 3 на чл. 5 в законопроекта, в който банката изготвя отчет. Дали да е тук или там, по-скоро за нас е добре да си остане в чл. 5, като ал. 3. Това е отчетът за дейността на банката, който се предоставя на Министерския съвет.
По отношение на конфликта на интереси за консултантска дейност, всички банки извършват консултациите на клиентите си под една или друга форма, защото е в техен интерес, но това не е водещо при нито една банка.
МАРИЯ КАПОН: Както е написано, се разбира, че вие искате да извършвате консултантска дейност при усвояване на средствата.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Ако така се разбира, значи грешно е казано, но за мен не това е смисълът.
МАРИЯ КАПОН: Последната алинея казва: „Банката може да създава или да придобива дружества за извършване на спомагателни услуги”. Да придобива дружества! Консултантската дейност може да е придобиване на дружество.
Искам да сме наясно, защото аз мисля, че всички седим от едната страна на барикадата – какво иска да прави Насърчителна банка? Утре това правителство няма да е вашето правителство, може би. Тази банка ще има огромен ресурс и това, което днес й вменим, ще остане за по-нататък. Така че е важно да го огледаме.
МАРИЯ КАПОН: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да попитам имаме ли за цел да приемем двата законопроекта до 11 часа, защото, ако продължим по този начин да обсъждаме всяка дума, не че съм против, но има опасност да не можем да приключим и по първа точка.
Ако вносителят не може да обясни защо банката ще създава или придобива дружества за извършване на самостоятелни услуги, някой ще понесе отговорността този текст да стане факт и това са колегите от комисията, които ще гласуват за него. И нищо повече. Не можем да продължаваме така. Извинявам се към колегите, но ние не можем да продължаваме да се правим тук на кръгла маса на експерти. Все пак трябва да се взимат решения. Загубихме 45 минути. Аз съм от хората, които се отнасят с удоволствие към това да се шегуваме, но вече мина много време.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: В реда на мисли на господин Методиев, предлагам да преминем към гласуване поотделно на всеки текст, който предлага госпожа Капон.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, да загубим още време сега и при гласуване текст по текст. Това, което ще спестим от приказките, да го загубим в гласуването.
Госпожо Чилова, имате думата.
НИНА ЧИЛОВА: Господин председател, склонна съм да приема донякъде изказването на господин Методиев, но в крайна сметка в Бюджетна комисия сме, мисля, че всички осъзнаваме важността и на двата законопроекта. Водим дебат по същество и трябва да знаем какво гласуваме. Така че според мен дали ще приключим до 11,00 часа или не, според мен не означава, че трябва да претупваме законите, които разглеждаме.
Аз се връщам към въпроса, който зададе колежката Капон. Мисля, че господин Кацарчев, с цялото ми уважение, не беше достатъчно убедителен. Ако това, което той изрази в становището си, че няма да извършват консултантска дейност от гледна точка на това да излезнат на пазара като алтернатива на дружествата, които извършват консултантска дейност, защото има страшно много такива, тогава текстът би трябвало да придобие някакъв друг смисъл, или да отпадне.
Дайте да прочетем какво означава т. 12 – „както и хармонизиране усвояването на средствата”. Какво означава това?
И по отношение ал. 7: „Банката може да създава или да придобива дружества за извършване на спомагателни услуги”. Нещо тук не е ясно. Нека да ни се изясни в детайли какво означава това.
Това са моите въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: На госпожа Чилова не й е ясно какво значи „хармонизиране” и какво значи „спомагателни дейности”.
Господин Кацарчев, давам Ви за последен път възможност да обясните какво значи това.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Ще го кажа с една дума. Спомагателните услуги са съгласно Закона за кредитните институции. Всяка банка има право да ги прави под тази форма. Преповтаряме текста. Не го забраняваме, а го оставяме както е.
НИНА ЧИЛОВА: Тогава да отпадне текста, защото не е нищо по-различно от останалите.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Разписваме за някаква институция някакви права и задължения. Влизаме пак в друга дискусия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, ако някой не приема по принцип идеята за превръщането на Насърчителна банка в Банка за развитие, това очевидно е тема за първо четене. Тази дискусия вече е приключила. Има политическо решение, има гласуван законопроект на първо четене, който има много голяма особеност. Ние създаваме институция, която работи по Закона за финансовите институции и за банките в България. И от друга страна, това е институция, която е натоварена с някои особени пълномощия от страна на държавата. И тъй като създаваме специален закон за тази институция, затова в този закон са изписани изчерпателно и неща, които са предвидени в Закона за банките в България.
Имаше дискусия по този въпрос в Работната група, затова тук присъстват и представители на Банков надзор. Текстовете, които се предлагат, са изчистени с тях, те са в съответствие със Закона за баките в България, не противоречат на този закон. Няма нищо, което да противоречи на закона. Някои повторения на дейности, които са записани в други закони, са направени по причина, че ние създаваме банка със специален закон. И когато създаваме такова формирование със специален закон е добре там да бъдат описани всички дейности. И това съвсем не създава противоречие с вече съществуващите закони.
Да се връщаме сега отново към тази дискусия според мен е губене на време.
Заповядайте, господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Предлагам да се подложи на гласуване отпадането на т. 10 и 12.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има предложение от народния представител Мария Капон.
Моля народните представители, които подкрепят предложението от народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 5, против – 13, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Нено Димов, направено сега – т. 10 и 12 да отпаднат.
Моля народните представители, които подкрепят това предложение, да гласуват.
За – 6, против – 12, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Моля народните представители, които подкрепят текста на Работната група за чл. 4 със съответните корекции, да гласуват.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Глава четвърта – „Управление”.
Работната група подкрепя наименованието на глава четвърта.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – 4, въздържали се – няма.
Наименованието е прието.
По чл. 5 има предложение от народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Беше включено в друг текст преди това, така че няма смисъл да го защитавам.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, внимателно слушах господин Овчаров, който говореше за банка, която се създава със специален закон. В тази насока имам предложение и то е в чл. 5, ал. 3: „Отчетът за дейността се представя за сведение на Министерския съвет и на парламента”.
Да добавим „и на парламента”. Защо? Защото, колеги, има опасения, че тази банка ще осъществява кредитиране на субекти, които са в близката орбита на тройната коалиция. Подобен ход няма да реши този проблем, но след като създаваме държавна банка със специален закон не виждам проблем за сведение парламентът да създава отчета.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, никой няма да откаже, ако парламентът или парламентарната Комисия по бюджет и финанси, има желание да се запознае с този отчет и го поиска, той да й бъде предоставен. Но да записваме такова нещо в закона, според мен ще е напълно излишно.
МАРИЯ КАПОН: Той е публичен.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Капон, да подлагам ли на гласуване Вашето предложение?
МАРИЯ КАПОН: Да.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Който подкрепя предложението от народния представител Мария Капон, моля да гласува.
За – 4, против – 13, въздържали се – 1.
Предложението не се приема.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Мартин Димитров, да гласуват.
За – 4, против – 14, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Моля народните представители, които подкрепят текста на вносителя за чл. 5, да гласуват.
За – 14, против – 4, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Глава пета – „Капитал и резерви”.
Работната група подкрепя наименованието на вносителя.
Има ли коментари? – Няма.
Моля народните представители, които подкрепят наименованието на Глава пета, да гласуват.
За – 16, против – 2, въздържали се – няма.
Наименованието на Глава пета е прието.
По чл. 6 има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Евгени Чачев.
Господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мотивацията за това предложение произтича от самата идея на закона, а идеята е протекционистична. Ако ще се провежда такава политика от страна на държавата и то в посока на износа на българско производство, банките за развитие на страните – членки на Европейския съюз, се явяват естествен конкурент. Тези 51% разбира се гарантират запазването на основния дял, но не виждаме смисъл тези, които са конкуренти в този износ и на този пазар, да акумулират средства вътре в самата банка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря. И
Има предложение от народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Няма да мотивирам това предложение, ще го направя в пленарната зала.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Колеги, моля народните представители, които подкрепят предложението на народните представители Костов, Методиев и Чачев, да гласуват.
За – 2, против – 16, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Моля народните представители, които подкрепят предложението от народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 4, против – 14, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Разбира се, предложението на госпожа Капон по т. 3 е подкрепено.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 6, като предлага в ал. 4 да се създаде изречение второ със следното съдържание: „В тези случаи не се прилага чл. 31 от Закона за кредитните институции”.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на Работната група за чл. 6 да гласуват.
За – 14, против – 4, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
По чл. 7 и 8 няма предложения от народни представители.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – 4, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Глава шеста – „Източници за финансиране”.
По чл. 7, 8 и 9 няма предложения от народни представители.
Глава седма – „Държавни гаранции”.
Има ли коментари по тези текстове и наименования? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – 4, въздържали се – няма.
Текстовете и наименованията са приети.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, аз гласувам „против”, защото смятам, че не са само европейските банки за развитие. Те могат да бъдат азиатски, могат да бъдат американски и всякакви други, които могат да придобиват. Не смятам, че трябва да бъдем ограничени само в европейските банки, ако България иска да има и глобалното си място.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По чл. 10 има предложение от народния представител Мария Капон.
Ще го защитите ли, госпожо Капон?
МАРИЯ КАПОН: Ще го защитя в залата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Моля народните представители, които подкрепят предложението от народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 5, против – 13, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
Моля народните представители, които не подкрепят текста на вносителя за чл. 10, да гласуват.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
Глава осма – „Ликвидация”.
Има предложение от народния представител Мария Капон Глава осма да отпадне.
Подкрепяте ли това предложение, госпожо Капон?
МАРИЯ КАПОН: Да, разбира се.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля народните представители, които подкрепят предложението от народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 5, против – 13, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Наименованието на Глава осма се подкрепя.
По чл. 11 има предложение от народния представител Мария Капон – чл. 11 да отпадне.
Моля народните представители, които подкрепят предложението от народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 4, против – 14, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
Моля народните представители, които са против предложението на вносителя за чл. 11, да гласуват.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Глава девета – „Фонд за капиталови инвестиции”.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – 3, въздържали се – няма.
Наименованието на Глава девета е прието.
По чл. 12 има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Евгени Чачев.
Господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Текстът е: „Акционери във Фонда за капиталови инвестиции могат да бъдат местни, чуждестранни и международни финансови институции”. За местни и международни е ясно. При протекционизма отново чуждестранните си губи логиката самата идея да се защитава родно производство и износ.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Капон, Вие също имате предложение по чл. 12, което е подкрепено от Работната група.
МАРИЯ КАПОН: Да, така е.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря Ви, господин председател.
Според мен този въпрос е важен. Не съм участвал в дискусията на първо четене и затова проявете малко милост към моите въпроси.
Не мога да си представя следното. Аз съм чуждестранна финансова институция и ще внеса средства не в банката, а във Фонда. Естествено, този фонд как няма да подкрепи моя проект в България? И то, естествено, на неконкурентни условия. Как можете да си представите аз да съм с 60% средства в този фонд, а пък фондът да ми откаже мой проект в България? Това изкривява на практика идеята за подпомагане на местния бизнес, импорта и експорта.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кацарчев, ще отговорите ли?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Говорим за фонд за капиталови инвестиции или така наречените фондове за рисков капитал. По принцип схемите за управление на такъв фонд са различни от схемите за управление на други дружества. Фондът за капиталови инвестиции работи изцяло, в повечето случаи като практика в Европа, с частни пари. Това са инвестиции на частни дружества или лица, като управлението на фонда няма нищо общо с фонда, то е друго лице. По тази причина се разкъсват нещата между този, който дава парите и този, който взема решението къде да отидат парите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не казахте нищо за чуждестранните финансови институции.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Казваме да отпаднат „чуждестранни” , но оставяме местни и международни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Отговорът тук, господин Методиев, е, че международни не покрива чуждестранни.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: За мен, ако Народното събрание иска да махне чуждестранните трябва да махне и международните. Самото отпадане на чуждестранни не оправя текста. Тоест, аз ще вкарам един лев от някъде другаде, за да стана международен. Няма логика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, тук има един проблем. Фонд за капиталови инвестиции, или, както правилно отбеляза господин Кацарчев, така наречените венчър кепитъл фънц, които ги има в много страни.
Когато става въпрос за рисково финансиране практиката е да се ползват частни капитали. Само че тук нововъведението, което прави правителството, е държавата на практика да ги управлява чрез тази банка.
И аз искам да попитам на коя добра европейска практика се позовавате, за да създадете такова нещо, тъй като проучването, което аз направих, и колегите, с които аз говорих, показват много сериозно безпокойство от това как фонд за рисково финансиране ще бъде управляван на практика от държавата в една държавна банка. Тъй като добрата европейска практика е тези фондове да бъдат частни и да се управляват от частни банки. Как ще работи цялата тази работа? Според мен това е много голям проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Започваме да разсъждаваме върху хипотези, които ги няма в този текст. Затова бих предложил и на господин Тасим, като задава въпросите си, да прочете какво точно сме записали в самия текст и тогава да го коментираме.
Лично моето обяснение е, че чуждестранни финансови институции и международни финансови институции са различни понятия. И затова включването и на двете има своя смисъл. И то е отново в смисъл на разширително тълкуване, а не на ограничително.
Затова ви предлагам, след изказванията на народните представители, да преминаваме към гласуване, тъй като не виждам други желаещи да вземат думата.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Евгени Чачев за промени в текста на чл. 12, да гласуват.
За – 2, против – 16, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Предложението от народния представител Мария Капон е подкрепено от Работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 12 и предлага корекцията във връзка с предложението на госпожа Капон.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя единодушно.
По чл. 13 и 14 няма предложения от народни представители, но Работната група е предложила редакция.
Има ли някакви коментари по предложените текстове за редакция на двата текста? – Няма.
Моля народните представители, които подкрепят предложенията на Работната група за редакция на чл. 13 и 14, да гласуват.
За – 2, против – 15, въздържали се – няма.
Текстовете се подкрепят.
Глава десета – „Национален гаранционен фонд”.
Има предложение от народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, имате думата.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам, господин председател, да взема отношение върху цялата глава, защото предложенията следват, и да не взимам после думата по всеки един текст.
Текстовете са свързани както за цялата глава, така и за Преходни и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбирам, но трябва да го гласуваме текст по текст.
МАРИЯ КАПОН: Нека да кажа каква е цялата логика и философия. Аз лично считам, че когато правим Национален гаранционен фонд, той не трябва да е под попечителството на банката, а трябва да бъде под попечителството на Министерския съвет. Затова в Преходните разпоредби казвам: Национален гаранционен фонд за стимулиране на малки и средни предприятия. Той може да бъде разширен като философия, да бъде национален гаранционен фонд, който да подпомага, така че, когато кандидатстват общините по европейски проекти, им трябва съфинансиране, а те не могат да го гарантират чрез бюджета си. Този Национален гаранционен фонд също може да се възползва. Той може да бъде проект и със Световната банка. Казвам го като различни форми. Този фонд трябва да стои извън банката. Банката може да участва в него, да работи с него, но за мен категорично този фонд не може да бъде дъщерно дружество на самата банка. И освен това да има не по-малко от 51% от самата банка. Много голям въпрос е кои са останалите.
Следващият въпрос. Ако погледнете в чл. 18, че националният гаранционен фонд към едно търговско дружество не може да надвишава 10 на сто от капитала на фонда за издадените гаранции, то значи, че с 10 проекта, ако така се гледа, този Национален гаранционен фонд ще бъде изчерпан.
Затова за мен беше въпрос на философия това Националният гаранционен фонд да е приоритет на държавата. От такъв фонд има нужда в страната и той може да е публично-частно партньорство между държавата и малките и средни предприятия, между Агенцията за малки и средни предприятия, с експортното застраховане, заедно с общините. Трябва да бъде така, както в случая е Националния фонд, под опеката на министъра на финансите, който да го контролира. И оттам нататък да работи с банките, но да има възможност да работи и с други банки.
Това е цялостната ми философия, заради която аз съм направила тази редакция в текстовете и съответно в Преходните и заключителни разпоредби съм дала друго място за фонда, че ако бъде приет, Министерският съвет създава Национален гаранционен фонд, в който банката може да притежава, разбира се, може да притежава 51 на сто от капитала.
Това е въпрос на философия на управление на държавата и на управление на ресурс. Така че го давам само като философия.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на госпожа Капон. Тя на практика коментира всичко по Глава десета.
МАРИЯ КАПОН: И по Преходните разпоредби.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли коментари по Глава десета и по предложенията на госпожа Капон? – Не виждам.
Искам само да кажа, че създаването на този Национален фонд, съвсем не означава, че създаваме една единствена и монополна структура, която би могла да осъществява тази дейност. Би могло да има и други подобни структури. Така че съвсем не става дума за монополизация на тази дейност.
Преминаваме към гласуване.
Има предложение от народния представител Мария Капон Глава десета да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля народните представители, които подкрепят това предложение, да гласуват.
За – 5, против – 13, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – 3, въздържали се – няма.
Наименованието се подкрепя.
По чл. 15 има предложение от народния представител Мария Капон – чл. 15 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля народните представители, които подкрепят предложението от народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 5, против – 13, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15, като предлага в чл. 2 след думата „финансови” да се добави „и кредитни”.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на Работната група за чл. 15, да гласуват.
За – 13, против – 4, въздържали се – 1.
Текстът е приет.
По чл. 16 има предложение от народния представител Мария Капон.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля народните представители, които подкрепят предложението от народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 5, против – 10, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16, като предлага в т. 1, 2 и 3 на ал. 1 думата „местни” да отпадне”.
Който е за, моля да гласува.
За 14, против – 3, въздържали се – 1.
Предложението на Работната група за текста се подкрепя.
По чл. 17 има предложение от народния представител Мария Капон – чл. 17 да отпадне.
Който е за, моля да гласува.
За – 5, против – 13, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Който е за, моля да гласува.
За 15, против – 5, въздържали се – няма.
Тестът на вносителя за чл. 17 се подкрепя.
По чл. 18 има предложение от народния представител Мария Капон – чл. 18 да отпадне.
Работната група не подкрепя това предложение.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 4, против – 14, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – 4, въздържали се – няма.
Текстът на вносителя за чл. 17 се подкрепя.
Глава 11 – „Особени разпоредби”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Има ли някакви коментари? – Не виждам.
Моля народните представители, които са против текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета, да гласуват.
За – 5, против – 13, въздържали се – няма.
Наименованието на Глава единадесета се подкрепя.
По чл. 19 има предложение от народния представител Мария Капон.
Госпожо Капон, поддържате ли предложението чл. 19 да отпадне?
МАРИЯ КАПОН: Да.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля народните представители, които подкрепят предложението от народния представител Мария Капон за отпадането на чл. 19, да гласуват.
За – 5, против – 13, въздържали се – няма.
Предложението на народния представител Мария Капон, не се подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Текстът на вносителя за чл. 19 се подкрепя.
По чл. 20 има предложение от народния представител Мария Капон.
Моля народните представители, които подкрепят предложението от народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 5, против – 13, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
Моля народните представители, които подкрепят текста на вносителя за чл. 20, да гласуват.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Предложението на вносителя за чл. 20 се подкрепя.
Допълнителна разпоредба.
Работната група подкрепя наименованието.
Който е за, моля да гласува.
За – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Подкрепя се единодушно.
По § 1 има предложение от народния представител Мария Капон.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: За мен е ясно, господин председател, че след като имаме закон, няма нужда да има допълнително определение. Какво друго определение можем да имаме, освен това, което е дадено по закона. Поради тази причина съм предложила т. 1 да отпадне.
Все пак имайте предвид, че аз давам философия на закона и гледам от първа до последна точка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля народните представители, които подкрепят предложението от народния представител Мария Капон т. 1 от Допълнителната разпоредба да отпадне, да гласуват.
За – 3, против – 12, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1, като предлага редакция.
Моля народните представители, които подкрепят текста на Работната група за редакция на § 1, да гласуват.
За – 15, против – 3, въздържали се – няма.
Предложението на Работната група за редакция на § 1 се подкрепя.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя наименованието.
Има ли някакви коментари? – Не виждам.
Моля народните представители, които подкрепят наименованието, да гласуват.
За – 14, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се подкрепя.
Има предложение от народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН: Казах вече, господин председател, тук философията е какво да бъде Национален гаранционен фонд и как той да бъде конституиран. Така че няма нужда да говоря повече. То е свързано.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Който от народните представители подкрепя предложението на народния представител Мария Капон за създаване на нов § 2, моля да гласува.
За – 4, против – 14, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
По § 2 на вносителя има предложение от народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН: Предложението е да се смени изречението „С размера на възстановените суми се увеличава капитала” с думите „Размера на възстановените суми може да се използва за увеличаване на капитала”. Тоест, не е задължително условието. Това е разликата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Мария Капон за текста на § 2, да гласуват.
За – 5, против – 13, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на Работната група за текста на вносителя по § 2, да гласуват.
За – 13, против – 5, въздържали се – няма.
Текстът на вносителя за § 2 се подкрепя.
По § 3 отново има предложение от народния представител Мария Капон.
МАРИЯ КАПОН: В предишен текст, господин председател, аз давах определение в началото, че Насърчителна банка реално става правоприемник. Така че оттук е нормално да съм извадила изречението.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Мария Капон, да гласуват.
За – 4, против – 14, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 4, въздържали се – 1.
Текстът на вносителя за § 3 се подкрепя.
По § 4 няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – 1, въздържали се – няма.
Текстът на § 4 е приет.
По § 5 има предложение от народните представители Иван Костов, Веселин Методиев и Евгени Чачев.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Подобно предложение има и от госпожа Шулева.
Смисълът на § 5 е новата банка да акумулира в себе си всички средства от Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд. С други думи, да събере в себе си всички пари, които идват от Брюксел. При един либерален, свободен пазар на банки в България, според нас е абсолютно недопустимо да се прави привилегия на една банка да обслужва целя този финансов ресурс, като става дума за страшно много средства. Не виждаме никаква логика и никакво основание да се прави такава привилегия за една банка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Методиев, тук става дума за това, че тази банка и банкова група има статут на финансова институция като всички останали. Не й се предоставят никакви преференции.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще Ви кажа, господин Овчаров, въпреки че съм 100% сигурен, че познавате текста на регламента, който е упоменат тук, който съдържа в себе си възможности, предоставяни на всяка национална държава да си избере форма за банкиране на тези финансови средства и съответните финансови институции. Една от формите е да акумулира тези средства на едно място. Нашият избор е този. Има и други форми. Нашето разбиране е, че другите форми, където има конкуренция, са по-добрите.
Мога да информирам Вас, господин председател, и колегите от комисията, че сме провели разговор с Асоциацията на банките и там също имаше учудване защо държавата прави подобна стъпка. Разбира се, Асоциацията на банките казаха, че това е в правата на държавата, на този, който държи капитала.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да чуем мнението на Асоциацията на банките.
ЕЛЕОНОРА ИВАНОВА: Благодаря за възможността да направя малък коментар.
Действително в Асоциацията на банките имаме отношение по този § 5. Ние не бихме правили коментари по целия закон, нямаме такива коментари, това е политическо решение на държавата и на правителството да има такъв закон и тази банка да има такъв статут. Само по § 5 имаме коментар, като той се води от опорните точки – тези пари по тези фондове действително да бъдат допустими и да бъдат усвоени от българската държава така, както й се полага. Това са ни основните съображения да имаме коментар.
Според нас, съгласно редакцията на този текст, който, макар и последното предложение на Работната група да има разлика от първоначалното, тоест директивата да е заличена, в тази редакция, в която е даден, на нас ни се струва, че априори държавата определя институциите от тази банкова група да бъдат финансови институции по смисъла на § 44, буква „б”, т. „ii”. Действително и ние четем така Регламента и чл. 44, че той дава три възможности за усвояване на средствата.
На нас ни се струва, че с този § 5 държавата заявява, че тя избира само и единствено и само този начин за усвояване на средствата. Такива опасения имаме. И до голяма степен опасенията ни се основават и на едно тълкуване от две генерални дирекции на Комисията, в което предполагам, че и вносителите го знаят, от юли 2007 г., което тълкуване, макар и да няма силата на официален документ, според нас е достатъчно авторитетно и би следвало да се има предвид. В това тълкуване на двете генерални дирекции към Европейската комисия са поставени някои определени насоки на какви изисквания трябва да отговаря финансовата институция, която е по т. „ii”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разбрахме проблема опасенията ви.
Вносителят има ли обяснения?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Първо, този текст дава възможност, но не и директни права.
Второ, не става въпрос за никакви 7 млрд. лв. Става въпрос за част от Програма „Конкурентоспособност”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля да чуем колегите от Правна дирекция.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Според Дирекция „Европейски съюз” към Народното събрание не виждаме проблем с оставането на § 5 в тази редакция, в която е. Първоначалната редакция на вносителя имаше препратка, която не беше коректна. Освен нашето мнение, това е мнение и на Съвета по законодателството. Така че оставането на § 5 за нас не създава проблем.
Благодаря.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не може държавна банка да участва по този начин в разпределението на европейските фондове. Аз Ви препоръчвам, като председател на тази комисия, този текст да отпадне. Това е абсолютно несериозна работа и предпоставка за следващия скандал, който ще възникне. Как държавна банка ще участва по този начин в разпределението на европейските фондове. И сега тук се казва, че нямало проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз съм убеден, че не става дума за монополизация на определени средства, става дума за възможност. Готов съм, ако колегите от Асоциацията предложат текст, който да им гарантира на тях спокойствието, да видим тази редакция. Макар че тази тема я дискутираме с госпожа Маринова вече десет дни. И аз много се надявах, че ще дойдете тук и ще кажете какво точно предлагате, а вие сега пак предлагате коментар.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателят съвсем ясно каза преди малко, че за това има политическа воля. За какво да говорим повече?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, мисля, че основният въпрос, на който трябва да чуем отговор, е този текст създава ли монопол на държавната банка по усвояване на европейските средства. Това е основният въпрос. Нека да чуем отговор.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, много ви моля да не разводняваме дискусията.
Има две предложения на народен представител за отпадането на § 5.
Моля народните представители, които подкрепят отпадането на параграфа, да гласуват.
За – 5, против – 13, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на вносителя за § 5 в редакцията, която е предложена, да гласуват.
За – 13, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението на вносителя за § 5 се подкрепя.
По § 6 и § 7 няма предложения от народни представители.
Работната група предлага § 6 да отпадне.
Работната група предлага текстът на вносителя за § 7 да стане § 6.
Комисията предлага нов § 7.
Има ли коментари по тези параграфи? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – 3, въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
С това приключихме по законопроекта.
Благодаря ви.
МАРИЯ КАПОН: Кога ще гледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Най-вероятно в другата седмица.
Колеги Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.


(Закрито в 10,55 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ



Стенограф:
Н. Иванова