П Р О Т О К О Л
№ 10

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 10


На 21 май 2008 г., сряда, от 14.40 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси. То бе открито и ръководено от своя председател господин Румен Овчаров.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, нека да започнем, защото днешният дневен ред е много дълъг:
1. ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКАТА, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 15.04.2008 г.
2. ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА АКЦИОНЕРНОТО УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КАПИТАЛА НА ЧЕРНОМОРСКАТА БАНКА ЗА ТЪРГОВИЯ И РАЗВИТИЕ, № 802-03-8, внесен от Министерския съвет на 9.05.2008 г.
3. ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ Н АЗАКОНОПРОЕКТ З АКРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ И ДОКТОРАНТИТЕ, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 8.05.2008 г.
4. ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ, № 854-01-22, внесен от Маргарита Кънева и гр. н.п. на 13.03.2008 г.
5. ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 854-01-17, внесен от Румен Ангелов на 27.02.2008 г.
6. ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА № 854-01-46, внесен от н.п.н.п. Йордан Мирчев и Олимпи Кътев на 14.05.2008 г.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Приемаме, че той се приема с единодушие.
По т. 1 разбирам, че вицепремиерът господин Даниел Вълчев ще закъснее, затова нека отложим т. 1 и т. 3 до неговото идване.

Преминаваме към т. 2.
По т. 2 присъстват господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите и госпожа Рая Узунова – гл. експерт в дирекция “Външни финанси”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да ви представя проект за Решение за даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие, № 802-03-8.
Черноморската банка е учредена през 1992 г. като независима международна институция с регионален характер. Членки са 11 държави – участнички в Черноморското икономическо сътрудничество.
В края на 2007 г. бе регистрирано ново подобрение на кредитния статус на банката от рейтинговата агенция “Мудис”– от стабилна към положителна перспектива. Капиталът и стойността на акциите на Черноморската банка за търговия и развитие се определят от специални права на тираж. Уставният капитал е в размер на 1 млрд. специални права на тираж, като българското участие се равнява на 13,5%, фактически 135 млн. специални права на тираж. До момента Република България е внесла 30% от акциите в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие. В съответствие с установения график стратегията за 2007-2010 г. общият капитал на банката на този етап изглежда твърде ограничен, за да е възможно поддържането на устойчив растеж на банковите операции.
На основание чл. 4, т. 3 от споразумението за установяване Бордът на банката взе решение за увеличаване капитала на банката с 2 млрд. специални права на тираж, които заедно с уставният капитал се превръщат на 3 млрд. Допълнителното предложеното увеличение в момента е 1 млрд. специални права на тираж, което всъщност е идея за осъществяване на по-голяма гъвкавост в бъдеще и по-нататъшно увеличение на одобрения капитал.
Съгласно решението на Съвета управителите всяка страна – акционер на банката, следва да заяви своето участие и да изрази своето съгласие за увеличаване на дяловото участие. Намерението на българската страна е да запазим същото дялово участие в размер на 13,5%.
Съгласно бюджетната процедура и след изпълнение на съответната година средствата за увеличение са в размер на 40 млн. 500 хил. специални права на тираж или 82 млн. 589 хил. 220 лв., които ще се преливат от централния бюджет в частта на финансирането за придобиване на дялови акции в периода 2010-2018 г., което всъщност няма да доведе до увеличаване на разходната част на държавния бюджет или бюджетното салдо. Смятам, че увеличението на акционерното участие ще има положителен ефект върху икономическата политика на страната в региона и ще засили нашето влияние върху финансирането на значими инфраструктурни проекти в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество.
В този план предлагаме на парламентарната комисия да потвърди Решението за даване на съгласие за увеличаване на акционерното участие на Република България в капитала на Черноморската банка за търговия и развитие.
При необходимост мога да дам повече данни за статута, операциите на Черноморската банка, както и предстоящите дейности.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, съответства ли кредитирането, което банката е предоставила на фирми, опериращи на територията на България, на участието на Република България в капитала на банката? Или ще се окаже така, че повечето кредити са били насочени към други страни? Има ли съответствие между капитала, който България внася, и процента от кредитите за фирми, опериращи на територията на България?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: От началото на своята дейност общите транзакции са 99 на стойност 1,3 млрд. щ. долара, от които 8 са за България, което прави 9, 92 %. На фона на 13,5% има разлика.
България като кредитни транзакции е получила операции на стойност 125 млн. щ.д. Мога да изброя финансовите операции спрямо България, одобрени от Борда на директорите.
Първата е ПроКредитБанк, 27 млн. щ.д., това е средносрочен заем за микро, малки и средни предприятия;
Трансбалкански капиталов фонд, 1,3 млн. щ.д. за малки и средни предприятия, американски фонд, който има за цел да осигури финансови средства в този аспект;
Търговска банка “Юнионбанк” е получила 7,3 млн. щ.д. за сектора на малките и средни предприятия;
ТЕЦ “Марица Изток” – 27,8 млн. щ. д. за рехабилитацията на ТЕЦ “Марица Изток 1”;
“Кремиковци” АД – 23,7 млн. щ. д. за инвестиционен заем за стабилизиране на предприятието след приватизацията;
“Овергаз” – 27,8 корпоративен заем за увеличение на капитала;
Българо-американска кредитна банка – 19,3 млн. щ.д. средносрочна кредитна линия за кредитиране сектора на малките и средните предприятия;
и Балкански акционерен фонд. Това всъщност са 8 активни операции до този момент.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други въпроси? Не виждам.
Има ли мнения, становища?
Моля да гласуваме този проект за решение.
За 14, против и въздържали се няма.
Проектът за решение се подкрепя.

Преминаваме към т. 4.
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С предлагания законопроект се цели въвеждането на намалена ставка при акциза на бирата, произвеждана в независими малки пивоварни. За тази цел в чл. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове предлагаме създаването на нова ал. 2, където се дава определение на понятието “независима малка пивоварна”.
В чл. 31 от същия закон предлагаме създаването на нова т. 7, а именно намалената акцизна ставка за независимите малки пивоварни – 0,75 лв. за хектолитър на градус.
Акцизите на спиртните напитки, в т.ч. и на бирата, са един от въпросите на единния вътрешен пазар на Европейският съюз, където съществуват съвместни компетенции по регулирането на общността и на държавите-членки. Общностното регулиране се осъществява с директива 92-84 за сближаването на ставките на акцизите на алкохола и алкохолните напитки и Директива 92-83 за хармонизиране структурата на акцизите на алкохола.
С Директива 92-84 е въведена минимална ставка на акциза на бирата, равна на 0, 748 евро за хектолитър на градус бира или 1,87 евро на хектолитър бира на градус алкохолно съдържание, а в Директива 92-83 се посочва начинът, по който се посочва акцизът, а също така в какви категории могат да се групират различните видове бира в зависимост от градусите или от алкохолното им съдържание.
В чл. 4 на същата директива се казва, че държавите-членки могат да прилагат намалените ставки на акциза на бирата, произведена в независими малки пивоварни при спазването на две условия:
Първо, намалените ставки да не се прилагат за пивоварни, в които се произвеждат повече от 200 хил. хектолитра бира годишно и
Второ, намалените ставки да не са повече от 50% под нормалните ставки.
Важно за колегите е да знаят, че от тази възможност за намалената ставка са се възползвали 20 от държавите членки към 1.01.2008 г.
Целта на предлаганото изменение е малките производители на бира да се запазят и устоят на конкуренцията. Освен това те запазват традициите ни в производството на бира, а в малките населени места осигуряват заетост на доста хора.
Уважаеми колеги, очаквам вашата подкрепа за законопроекта, който група народни представители внесохме. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли въпроси от народни представители?
РЕПЛИКИ: Да чуем становището на Министерство на финансите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли становище от Министерство на финансите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Кънева, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка със законопроекта Министерство на финансите изразява следното становище.
Директива 92-83 на Европейският съюз дава възможност, но не задължава държавите членки да прилагат намалените ставки за бира, произведена от независими малки пивоварни.
Второ, мотивът на вносителите, че се касае за хармонизация с европейското законодателство, не е точно коректен. Въвеждането на намалена ставка за бирата изисква съответен механизъм за контрол, който следва да бъде въведен на законово ниво. Такива разпоредби не се съдържат в законопроекта.
Липсва и оценка на въздействието и по-специално на влиянието на намалената ставка върху развитието на малките независими пивоварни, което е част от цялостна система на облагане на корпорациите. Република България се е възползвала от възможността за въвеждане на намалена ставка върху ракията, произвеждана в малки обекти за дестилиране, защото производството на ракия в тези обекти, произвеждани от плодове и грозде, собствено производство, е национална традиция. В тази връзка специално за независимите малки пивоварни Министерство на финансите не подкрепя внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Смятаме, че запазването на акцизните ставки засяга изключително малък брой пивоварни, част от които мога да спомена: “Ломско пиво”, гр. Лом, “Булбруд”, гр. Мездра, Булбург”, с. Труд, Пловдивска област и още 2 пивоварни, от които едната е “Тримекс сервиз” или бирарията “При кмета”, която произвежда 52 хектолитра. Не смятаме, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове ще доведе до изтъкнатите аргументи.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тъй като в тази комисия представителите на СДС винаги сме се представяли с принципна позиция, ние ще подкрепим законопроекта на госпожа Кънева. И дори ще кажа аргумент, който не беше произнесен досега от вносителя.
Хубав въпрос към Министерство на финансите би бил: Защо за малките производители на ракия да има редуцирана ставка, а за бира да няма? Как приехте, че може да има подобна практика за едните, а за другите да няма? Би трябвало идеята на данъчното облагане в една страна да бъде едно и също третиране. (Шум и реплики.) Ако ще даваме облекчения, да даваме за всички. И би било логично за малките производители на бира също да предвидим подобна възможност. И контролният механизъм трябва да бъде същият. Ние от СДС ще подкрепим този законопроект.
МАРКО МЕЧЕВ: Имам въпрос към представителите на Министерство на финансите: Тези промени в закона до какъв ефект ще донесат върху фиска?
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Имам въпрос към вносителите. Да дадете информация, ако имате такава, за какъв брой малки независими пивоварни става въпрос и какъв пазарен дял покриват от пазара на безалкохолните напитки?
МАРИЯ КАПОН: Аз лично смятам, че е хубаво да обясним за какво става въпрос и за какъв вид пивоварни. Става дума за тези, които варят бира в заведенията. Колко такива има регистрирани в страната? Може ли да се направи някакъв вид регистрация? Аз лично считам, че от тази поправка фискът няма да бъде ощетен.
Но трябва да има форма, под която те да бъдат регистрирани, така че да няма как да се избяга нито от капацитета на една такава “варка”, защото така се наричат, нито да може да има злоупотреба, ако има такава регистрация за тези, които припознават процеса.
Моят въпрос към Министерство на финансите е: имате ли понятие колко са и за какви суми става въпрос?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кънчев и господин Желев, имате ли отговор на въпросите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: На първия въпрос, който беше зададен от господин Мартин Димитров, въпросът за Министерство на финансите е свързан преди всичко, че когато става дума за ракия, това е изваряване, става дума за традиционно поведение. Доколкото бирата не е свързана с традиционно поведение и производството на бира за българските граждани… (Силен шум и реплики.), не смятаме, че е необходимо да поясняваме кое е традиционното поведение и потреблението за домашни цели и домашни нужди.
По отношение на пазарния дял “Ломско пиво”, гр. Лом има 48 хил. 126 хектолитра, “Булбирд” ЕООД, гр. Мездра е 18 хил. хектолитра, Булборд… (Шум и реплики.), те са под 1 % от пазара. Бюджетният ефект е около 2 млн. лв.
Но смятаме, че става дума за принципен въпрос, свързан с поведението и данъчната политика, която се отстоява от Министерство на финансите – по отношение на косвените данъци да има поведение, което е свързано с недопускане на отделни случаи на изключения, дотолкова, доколкото начинът и поведението на тези изключения са свързани със спецификата на косвеното облагане, в което акцизната ставка се събира от производителя, но се плаща от крайния потребител. Сами разбирате, че когато става дума за бирарията “При кмета”, не е въпросът за тези 70 хектолитра, а е въпросът, че се разполага с достатъчно конкурентни предимства, при което продажбата на този вид бира се движи между 3 и 5 лева.
По същия начин е в другата бирария “Кошарите”. По отношение на това, което се търси, тъй като основното лобиране по мое лично мнение е за “Ломско пиво”, основният ефект е между 3 и 7 стотинки на бутилка бира, която в крайна сметка се плаща от крайния потребител, от този, който плаща, който купува бирата.
Да, събира се действително от производителя, и разсъжденията в тази връзка са да не се допускат подобни изключения, доколкото системата работи достатъчно единно и коректно. Мисля, че става дума за корпоративно поведение и защита, а не за принципи.
МАРИЯ КАПОН: Съжалявам, но тъй като от цифрите изхождат и някои мои споделени въпроси, ако е под 1%, сумата от 2 млн. лв. ми се виждат твърде висока за 1% от производството. Скоро чувахме от Агенция “Митници”, че акцизът е около 60 млн. лв. Някак си този 1% не ми се връзва.
Вторият ми въпрос е следният. Разбирам логиката на Министерство на финансите за това е да няма различия, но все пак то би дало възможност на цял един бранш да се развива тепърва, да се откриват такива заведения, в които да има собствени “варки”. Знаете, че такава е част от европейската култура в тази насока. (Шум и реплики.)
Имаше забележка от колегата Кънчев всички от Бирената партия да си заявят интереса. (Шум и реплики.)
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! НДСВ ще подкрепи законопроекта по следните причини.
На първо място, европейският законодател е предвидил възможност за намален акциз за малките независими пивоварни. Това го е направил, защото си е дал сметка, че малките независими пивоварни произвеждат продукт с по-висока себестойност, но и с по-високи вкусови качества. И този продукт трудно се конкурира на пазара, ако бъде подложен на всички видове данъчно облагане. А там, където това е така, напр. на американския пазар, идете да видите качеството на бирата.
Щом като това е възможно в Европейският съюз, не виждам защо и в България администрацията да не може да го прилага успешно.
На второ място, по принцип всички знаем, че нивото на акцизите в България е по-високо, отколкото икономически това може да се мотивира. Това е така, защото ние сме най-бедната страна в Европейският съюз, но сме длъжни да спазваме европейските правила и да прилагаме минималните нива на акцизите – и за горивата, и за алкохола, и за горивата, и за бирата, акцизите са прекалено високи, но не можем по причини, известни на всички вас, да си позволим да прилагаме по-ниски акцизи. Щом в случая европейският законодател ни дава възможност да прилагаме по-ниски нива на акцизи, няма нищо лошо да го направим.
В заключение, една приятелска забележка към заместник-министъра на финансите. Мисля, че на депутатите отдавна им е омръзнало да слушат обвинения в защита на корпоративни интереси за всеки законопроект в данъчната област, който се внася. Ако Вие, господин заместник-министър, имате доказателство за нещо такова, тогава кажете (Шум и реплики.), но Европейската комисия дава възможност за такъв данъчен режим.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател! Аз нямам нищо общо нито с “Ломско пиво”, нито с коя да е друга малка пивоварна. Осъзнавам, че ние като Бюджетна комисия трябва да бъдем крепители на фискалната дисциплина, но в случая става дума за съвсем друго нещо. Подобни изключения в Европейският съюз има, но се правят за традиционно производство, производства, специфични за дадена общност, за дадена държава. Мисля, че точно това е целта на тези изключения – да се стимулират производства, малки по обем. Според мен няма никаква опасност за конкуренцията в отрасъла, защото тези производители имат ограничения по отношение на обем. Ако някой започне да търси толкова “Ломско пиво”, то естествено подлежи на преминаване на изискването по отношение на обема и ще отпадне от привилегията. Точно затова е направена тази система.
Следователно, като се има предвид, че ефектът върху фиска ще бъде нищожен и ще се стимулира производството на продукт, свързан с традициите, макар и на малко места в България, ние също ще подкрепим предложението за намаление на акциза.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други изказвания?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Бих искал да се извиня на народните представители. Приемам бележката, господин Велчев. Повече няма да допусна подобно поведение за в бъдеще.
Госпожо Капон, ефектът за фиска специално от бирата е в размер на 124 млн. лв. Дотолкова, доколкото това, което имаме предвид като цифри, 51% от общия размер на акциза е от горива, 41% е от акцизните ставки от цигари, около 3,3% е от високо алкохолни напитки, и около 3,2% е от бирата от общия обем на акциза.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, искам да ви кажа, че законът е разглеждан и в Комисията по европейските въпроси. Тя го е подкрепила, като е гласувала с 16 гласа “за” той да бъде подкрепен в пленарната зала. (Шум и реплики.)
Нарочно не взех думата по-рано. Аз съм един от тези, които пият бира и държа в България да има и други пивоварни, а не само Карсберг, Интербрю и Хайнекен, такива, каквито имаше достатъчно в един доста продължителен период от време. Не виждам нищо страшно за фиска от това, което ще направим.
Има, разбира се, няколко тънкости, които трябва да бъдат решени – за срока за влизане на закона в сила, за механизмите за регистрация, но мисля, че между първо и второ четене ще намерим решение на тези въпроси.
Моля да гласуваме този законопроект на първо четене.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам да заявя, че няма да гласувам, тъй като съм в конфликт на интереси. Регистриран съм като член на Политбюро на Бирената партия и ръководител на фракция “Концентрати”. (Шум, смях и реплики.)
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Моля да гласуваме законопроекта.
За 14, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя законопроекта.

Преминаваме към т. 2.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете съвсем накратко да изложа мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката. Ако има някакви въпроси, които да са от естество да изискват повече знания, до мен е господин Зинал – заместник-председател на Националния статистически институт, така че той или неговите експерти ще могат да отговорят подобаващо.
От началото на 2007 г., както всички знаем, както и другите институции, така и националната статистическа система на Република България, обхващаща както Националния статистически институт, така и органите на статистиката като цяло, вече е част от европейската статистическа система, което поставя редица въпроси. Прецени се от Министерския съвет по предложение на ръководството на Националния статистически институт, че е необходима промяна както в правната рамка, така и в онези законови разпоредби, които биха довели до засилване на сътрудничеството и координацията на Националния статистически институт и другите органи на статистиката.
Съвсем накратко, бих свел основните насоки на промяна на закона до четири.
На първо място, осигуряване на условия, щото Националният статистически институт и органите на статистиката да изпълняват задълженията си по годишните европейски статистически програми и всичко, следващо от това.
На второ място, отразяване на повишените изисквания към опазване на статистическата тайна, които произтичат от участието ни в европейската статистическа система.
На трето място, уреждане на безвъзмездното и задължително използване на административни източници за производство на официално ниво на статистическа информация на страната.
На четвърто място, прецизиране на взаимоотношенията между Националния статистически институт и органите на статистиката, както и функциите и задачите на Националния статистически съвет при разработването, производството и разпространението на официална статистическа информация за страната и за Европейския съюз.
Това е съвсем накратко представянето на мотивите.
Ако има въпроси, ще се опитаме да отговорим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли въпроси, становища, мнения? Няма.
Моля да гласуваме този законопроект.
За 15, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя законопроекта.

Преминаваме към т. 4 от дневния ред.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Тук ще ви запозная с един изцяло нов Закон за кредитиране на студенти и докторанти. Ще започна с няколкото основни принципа, които са ни водили при създаването на този законопроект.
На първо място, разбирането, че България от години вече, но и сега затвърждаваме това разбиране, е възприела принципа за споделяне на разходите за обучение между държавата и обучаващите се лица в рамките на системата за даване на висше образование в страната.
На второ място, насърчаване на конкуренцията между висшите училища. По тези два принципа ще кажа няколко думи.
Миналата година през пролетта по това време по предложение на Министерския съвет Народното събрание прие промени в Закона за висшето образование, които бяха широко дискутирани и допускам, че редица от вас си спомнят промените, в които се опитахме от една страна малко да отпуснем таксите, но от друга страна това да става по изрична инициатива на висшите училища, а не толкова по инициатива на Министерския съвет, което от наша гледна точка и при увеличения брой възможности за прием на студенти, отиващ към капацитета им може би до следващата година, ще доведе до известна конкуренция, включително по отношение на таксите и те ще се саморегулират от един определен момент.
Тогава в Народното събрание надделя разбирането, че ние не може въобще да отпуснем таксите във висшите училища. Според мен правилно надделя това становище, въпреки че в началото трябва да призная, че бях на обратното мнение, тъй като в България няма надеждна система за студентско кредитиране, което е самият факт. От 10 години се говори за такава система, далеч преди аз да стана народен представител през 2001 г. Имаше и няколко законопроекта, но закон до този момент няма.
Третият принцип, който според мен е важно да се има предвид, е гарантираният, равният достъп до висше образование – нещо, което в досегашния вид, дори при не много високите такси, в сравнение с други държави, според нас липсата на система за студентско кредитиране създава известни проблеми още сега, дори в перспектива да не бъдат увеличавани таксите.
И на четвърто място считаме, че е правилно да се възприеме като принцип в този законопроект това да не става, както в някои държави, напр. в скандинавските държави, шведският модел е най-типичен, тъй като по този законопроект работихме заедно с колегите от Министерството на финансите и в някои отношения те са много по-компетентни от мен, модел, изцяло държавен, с голяма агенция, с много служители и много клонове, която се занимава със студентско кредитиране. И обратно, други модели, при които студентското кредитиране е възложено на съществуващи институции, главно на банкови, а държавата е по-скоро партньор в този процес. Ние сме избрали втория.
Няколко думи за обхвата на системата за кредитиране.
В законопроекта е предложено право да получат кредит да имат всички студенти и докторанти, които отговарят на следните изисквания: да са български граждани или граждани на държава-членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария. Малко пояснение: много мислихме с експерти и се консултирахме възможно ли е този закон да се отнася само за български граждани. Преобладаващото, да не кажа категоричното мнение беше, че това вече не е възможно. Системата ще трябва да се разпростре и върху другите категории лица.
Второ, право да получат кредит да имат всички студенти, които се обучават за степените бакалавър, магистър или доктор, стига за пръв път да учат за съответната образователна или образователно-научна степен, т.е. да нямат вече един “бакалавър” или една магистратура или един докторат, т.е. това да им е за първи път.
На трето място, считаме, че системата трябва да засяга всички студенти, които учат, независимо дали в държавно или частно висше училище, но на територията на Република България. Изключваме от обхвата на законопроекта към този момент онези български граждани или граждани на Европейският съюз, които биха кандидатствали или биха се обучавали в училища на територията на Европейският съюз. При положение, че не можем да наложим ограничения по отношение обхвата на лицата, другото би било много специфично, защото в този случай би се получил такъв случай: един британски гражданин, ако ще кандидатства в Кембридж, да може да тегли кредит от България, което мисля, че не се нуждае от специален коментар защо не е подходящо.
По отношение на възрастовите ограничения имахме доста дебати. Появи се разбиране, че ако поставим възрастово ограничение, ще има известен елемент на дискриминация. Все пак надделя разбирането, че трябва да ограничим възрастта на лицата, които могат да получават студентски, респективно докторантски кредити, до 35 години. Ще кажа основния аргумент. В крайна сметка, ако едно лице вече дълги години е в трудоспособна възраст, въобще няма никакво основание той да учи редовно. На 36 години да бъде така добър да учи задочно и няма нищо толкова страшно това да се случи. Длъжен съм да кажа, че такава дискусия съществуваше.
И последното нещо във връзка с обхвата на системата – за какви разходи може да се тегли студентски кредит. Предложили сме две хипотези. Общата хипотеза е, че студентският кредит трябва да покрива таксите, които се дължат на висшето училище. Имаше голям спор дали не трябва да има потребителска част от този кредит, тъй като е спорно кое е по-тежкото от двете. Надделя разбирането, тъй като това дава възможност за чисто безкасови операции. Студентът отива в банката “х”, която преди това е сключила договор с държавата, предоставя съответните документи, банката директно плаща таксата на висшето училище, без студентът да има достъп до парите. Периодично след представянето на документите всеки семестър банката плаща. Другото би означавало да има кешови отношения, по кредитна карта или по друг начин, нещо, което доста усложнява нещата.
Нашето мнение е, че не е лошо в началото системата да стартира, да видим как ще бъде. Това ще бъде спирачка за известни злоупотреби и донякъде ще дава по-голяма възможност за предвидимост на фискалното въздействие на този модел.
Ние правихме с всички парламентарни групи, които пожелаха, предварителни разговори, и по предложение на народни представители добавихме, че всеки един от студентите, който по време на следването си има дете, може вече да тегли до размера на една минимална работна заплата месечно кредит за потребителски нужди. Това ни се видя хубав знак.
За институциите ще говоря на второ четене. Но все пак да кажа нещо, което ни се вижда важно – какви са облекченията. Това е ключов момент в този законопроект.
Първото нещо, което е важно, е, че предвиждаме кредитите да се отпускат от гледна точка на студента без никакво обезпечение. Т.е.никакво обезпечение, с изключение на едни подпис, не може да се изисква от студента. Всички обезпечения ще бъдат давани от държавата, ако има някаква нужда от изясняване на този въпрос, ще го направим.
На второ място, таван на лихвения процент. Той може да върви при конкуренция на банките надолу, но таванът на лихвения процент според нас не бива да надвишава основния лихвен процент плюс 2 пункта. Тук имаше спорове към какво да се приравним. Дали той да бъде фиксиран като число, дали да бъде приравнен към нещо. Имаше предложения за Софибор и т.н., но като че ли основният лихвен процент е лесно установяема величина, тъй като е установена с акт. В този смисъл няма да има никакви недоразумения. Уговорката както за допълнително обезпечение, така и за по-висока лихва, е недействителна.
На трето място, гратисният период. Предвидили сме да има минимален гратисен период, който да продължава по време на следването. Тук има подробности, но предлагам да не влизаме на този етап в тях – например при прекъсване на следването. Гратисният период е плюс една година след придобиването на съответната образователна или образователно-научна степен.
Четвърто много важно нещо е, че по отношение на дългия погасителен период сме предвидили кредитът да се погасява чрез равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считан от края на гратисния период.
Пето облекчение за кредитополучателя е възможността за предсрочно погасяване без комисиони, такси или каквото и да е друго плащане. Уговорка в противния смисъл също е недействителна.
Тук трябва да призная, че с Министерството на финансите имахме известни дискусии по текстовете, но те в крайна сметка се солидаризираха с този вариант и има възможност за опрощаване на кредитното задължение. Считаме, че кредитното задължение трябва да се опрощава при следните случаи. Първо, при смърт на кредитополучателя или при настъпване на трайна нетрудоспособност над 70%. Какъв е смисълът на това, което казвам? От наша гледна точка наследници не бива да погасяват кредитно задължение за студентско кредитиране. Разбира се, има аргументи и в обратната посока, но повечето дискусии завършиха с обединяване около това. Същото е и за трайна нетрудоспособност.
По-важно обаче е дали този законопроект би могъл да се ползва като инструмент за влияние върху демографското състояние на страната. Казах, че е възможно при раждането на първо дете по време на следване да се получи допълнително кредитиране в рамките на една минимална работна заплата месечно. По-важен е като че ли вторият бонус, който сме предвидили и заложили, а именно, че ако студентът има второ или следващо дете в рамките на 5 години от гратисния период, да му нулираме задължението. Тук имаше доста спорове дали още при първо да му нулираме задължението, но тогава системата ще стане доста крехка, тъй като е нормално на тази възраст студентът да има по едно дете. Изчисленията показват следното, ако на 24-25 години се завършва висше образование и до 4-5 години след това студентът има второ дете, тогава кредитът да се опрощава.
Обикновено се задава въпросът как ще се определи кръгът от банките, които биха участвали в такава система. Предвидили сме това да става по желание. Всяка банка, която има интерес, би могла да се включи. Тук има и институционално обяснение какво става – типов договор, в който да те припознаят, работили сме за него с Асоциацията на банките и БНБ, някои от тях дадоха бележки и не с всички се съобразихме. Идеята на Асоциацията на банките беше държавата да гарантира всичко, а те да имат всякакви права. Това няма да може да стане при тази система. Естествено, че всеки търси правата си. Мисля, че сме предложили един сравнително балансиран вариант.
Дали той би изкусил банките? Според нас, да, защото основният лихвен процент плюс 2 пункта, при положение, че това е 100 процента обезпечен кредит, мислим, че ще им е интересно.
Второто важно нещо е да се има предвид, че това е една изключително интересна категория клиенти за една банка, тъй като в тях има много голям потенциал. Ако ти имаш 20-30 хил. студенти, които ще завършат, ще станат професионалисти, ще имат големи доходи, ще направят компании и т.н., според нас банките биха имали сериозен интерес да участват в тази система.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси?
Как се съотнася този законопроект със Закона за висшето образование? Вие казахте, че кредити ще се отпускат само за заплащане на такси, а в този законопроект е записано “и за издръжка”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Да, има и възможност за получаване на кредит за издръжка, но при условието да имаш едно дете. Пак казвам: първоначално мислехме и по този вариант. Но казвам кое надделя, а именно колегите от Министерство на финансите според мен основателно изтъкнаха аргумента, че финансовата система става доста непредвидима. Ние изтъкнахме аргумента, че по този начин не знаем дали няма да стимулираме професията “студент”, защото при този малко по-стерилен вариант студентът не пипа парите. Те отиват във висшето училище и ще са само за таксите. В другия случай студентът взема парите, без да казвам, че българският студент е високо морален студент, но тук се получават различни хипотези.
Господин Вълчев от Министерство на финансите съвсем основателно ми подсказа, че в България макар и не кой знае каква, но има система от социални ангажименти на държавата по отношение на студентите, която не трябва да се подценява. Има система на студентски стипендии, тази година ние доста ще ги увеличим за сметка на европейските фондове, има студентски общежития и квартирни помощи, субсидия за столово хранене и субсидия за транспорт. Тези неща си остават.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси?
СТОЯН ВИТАНОВ: Господин вицепремиер, очевидно гвоздеят на закона е опрощаването на кредита?
Второ, очевидно ще става въпрос за приблизително около 5 000 лв. в рамките на следването.
Другите екстри за необезпеченост от гледна точка на студента. Днес може да се тегли кредит по всякакъв начин, включително необезпечен, срещу лична карта и по други начини.
Може би това е въпрос за второ четене, но бих попитал следното, при условие че семейството има две деца и тегли кредит, а Вие казвате, жени се, първо, второ дете, тогава се опрощава заемът. Какво става, когато това ме завари като баща на две деца и студент?
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Искам да доразвия хипотезата на колегата. В крайна сметка действително става въпрос за необезпечени кредити. В ситуацията на смърт или трайна нетрудоспособност нещата се задълбочават още повече, т.е. има една финансово нестабилна система. А целта е да стимулираме кредитирането на студентите.
Но въпросът ми е такъв: Ако няма нужните обезпечения и гаранции за банките, защото това са търговски, частни дружества, какъв ще бъде интересът на банките да извършат това кредитиране? Само хипотезата, че след като завършат, ще пренесат един платежоспособен клиент, с добър потенциал, като че ли не е достатъчен. Има ли някакъв пул, гаранции или нещо друго, което да гарантира интереса на банките?
ПЕТЪР КЪНЕВ Искам да успокоя и колегите, които се изказваха досега, и представителите на Министерството на финансите, като ще тръгна по друга хипотеза. Годишно има около 80 хил. раждания. Да предположим, че 10 % от тях са на студенти. Касае се за 7 000 студентски дечица. Да предположим, че 100 % няма да си върнат кредита, касае се за около 30 млн. лв. годишно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тази хипотеза не я разглеждаме. Тази хипотеза не я разглеждаме. (Шум, оживление.)
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ние ще подкрепим законопроекта, но има няколко въпроса, които наистина трябва да бъдат изяснение.
На първо място, Вие, господин Вълчев, ме изпреварихте за стипендиите. Това е много важен въпрос. Как ще се развиват двете системи за кредитиране и пряко подпомагане от страна на държавата чрез стипендии. Ако попитате един студент какво предпочита – кредит или стипендия, предполагам отговорът на всички ви е ясен.
Вторият ми въпрос е: има ли стимули в тази система за кредитиране за отличните студенти?
Трето, защо трябва да включвате условия като смърт, като на мен не ми е известна банка в България, която да дава кредити без застраховка “Живот”? Този въпрос е решен.
Последният ми въпрос е имате ли приблизителни разчети по какъв начин може да се увеличи държавно гарантираният дълг с тези кредити?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако разрешите, да започна с въпроса на господин Иванов, защото той е ключов за част от другите въпроси. Вероятно недобре съм се изразил. Всъщност кредитът е напълно необезпечен от гледна точка на студента, от гледна точка на това, че той не дава никакви обезпечения и уговорката в противен смисъл е нищожна. Що се отнася обаче до обезпечеността на кредита от гледна точка на банката, той е 100% обезпечен. Държавата го обезпечава с държавна гаранция.
Предвидили сме, че при неиздължаване, освен хипотезите на опрощаване, ако банката си търси вземането, направила е всичко необходимо, включително онова, което следва от процедурите, разписани в Гражданския процесуален кодекс, тогава тя може да си получи вземането от държавата. Държавата съответно регресно ще си търси задължението. Така че банките са 100 % обезпечени. Получават се и премии. По този въпрос след малко ще говори представителят на Министерство на финансите господин Вълчев.
По казаното от господин Кънев – това е чисто теоретична хипотеза. Всъщност въздействието върху фиска няма да е толкова голямо от наша гледна точка по най-различни причини, особено ако не надделее между първо и второ четене разбирането, че този кредит трябва да има и потребителска част. Ако го оставим в рамките на таксите, няма да бъде рисково.
Що се отнася до въпроса на господин Витанов, има няколко гранични хипотези, които не претендирам, че много добре сме описали, можем да ги подобряваме, но има една разпоредба, която донякъде подсказва какво сме имали предвид. Там се казва “второ или следващо дете”, т.е. не допускаме възможност, при която аз вземам парите с две деца и веднага ми опрощават кредита, тъй като те вече са две. Т.е. ще трябва поне още едно да добавим. Ако това не е достатъчно ясно в текста, сме готови да работим още по него.
По отношение на въпросите на господин Имамов. За разчетите ще отговори господин Вълчев от Министерство на финансите. За застраховката “Живот” не съм сигурен, че би имало някакъв смисъл, тъй като държавата стои зад това вземане на банката. По-скоро държавата би трябвало да мисли да застрахова случаите на нетрудоспособност. Това не е мислено, но това е по-скоро застраховка в полза на държавата, а не в полза на банката.
По отношение на въпроса за отличниците. Както допускам, част от колегите знаят, че в света има две системи. Едната предвижда паралелно съществуване на системата на стипендиите и студентското кредитиране, а другата предвижда в една система да бъдат инкорпорирани и двете. Примерно, ти теглиш кредит, но при много повече ситуации той ти се опрощава. Примерно, ако си отличник, ако си такъв или онакъв. И той лесно се преобразува практически в стипендия.
Това, което ни задържа и надделя разбирането да запазим две паралелно съществуващи системи, въпреки разбирането, че това може би не е институционално и процедурно, но доброто, е, че в България системата на стипендиите има дълга-дълга традиция. И вкарването на всичко през кредита според нас би създало доста голямо неразбиране от страна на студентите, поне в началото и известно напрежение.
Ако се върви в тази посока, моето лично мнение е, че това може да стане след няколко години, когато и двете системи са достатъчно възприети от хората. Иначе, в противен случай ще излезе, че искаме да отнемем стипендии, да дадем кредити и да не е ясно на кого ще опростим и няма да опростим. Считаме, че е правилно да се върви към обединената система. Това обхваща и въпроса за отличниците, в момента в българските висши училища има стипендии за отличен успех. Ние сме предвидили по Оперативна програма “Човешки ресурси” около 20 млн. лв. за подкрепа на висшите училища, които им даваме директно за подкрепа на стипендиите, в т.ч. и за отличен успех. И в случая според нас не бива да правим втори път същото с този законопроект, но няма пречка теоретично това да се направи.
По отношение на разчетите и допълнителни коментари ще помоля Красимир Вълчев да каже няколко думи.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих отговорил на вашите конкретни въпроси.
По отношение на разчетите, господин Кънев спомена един от тях. При така избрания модел, където основната форма на държавно подпомагане е гарантирането на заеми и цената на заемите от гледна точка на държавата ще се изрази преди всичко в процента на лошите кредити и респективно в активираните гаранции, това е един от основните параметри, който варира. Другият е търсенето на заемите. Дори да допуснем 20% търсене на заеми от страна на студентите, това прави около 34 хил. кредита при максимална цена на таксите, която в момента е 1000 лв. годишно, прави 34 млн. лв. годишно. Тук може да се добави, че има и студенти в частни училища, които евентуално биха получили по-голям размер кредити. Но бихме ограничили до 50 млн. лв. дори при сценарий, при който са завишени числата, размера на годишните кредити като настояща стойност.
Ще следим внимателно процента на лошите кредити. Както подчерта вицепремиерът, тук има гаранции, че банките ще потърсят своите вземания от гледна точка на това, че ще трябва да минат по реда на принудителното изпълнение по реда на ГПК. Дори при 10% лоши кредити това ще направи годишната цена на ресурса около 5 млн. лв.
Тук могат да бъдат добавени и хипотезите за опрощаване. Беше казано от господин Имамов за застраховката. Всъщност, държавата не изплаща застраховката, а изплаща заема при реализирането на този физически риск. Тя също няма да бъде много като процент. В законопроекта е предвидено нещо, което не беше споменато от вицепремиера: плащане на премия на банките при погасяването на риска. Т.е. няма да се дължи такса за управление на заемите, т.е.таксата ще бъде с премиален характер при приключването на заема. Въпрос на конкретни договорки ще е дали таксата де е 1 или 2%, като идеята в случая е отново да я плаща държавата. И лихвеният процент, който плащат студентите, да го плащат студентите, да бъде истинската цена на заема, т.е. годишният процент на разходите да няма допълнително оскъпяване за студентите.
Дори да съберем всички тези компоненти за заемите от гледна точка на държавата, това няма да надхвърли по наши сметки 15 млн. лв. годишно като настояща стойност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, мисля, че достатъчно разчепкахме този законопроект като за първо четене?
Има ли още въпроси? (Шум и реплики.) Няма.
Моля да го гласуваме.
За 17, против и въздържали се няма..
Комисията подкрепя законопроекта.

По т. 5 имат думата вносителите.
РУМЕН АНГЕЛОВ: Господин председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че дори да има становище на Министерство на финансите по нашия законопроект, не ми е докладвано. Съжалявам, не съм запознат със становището им. Надявам се след заседанието да ми бъде предоставено, за да се запозная с него.
В представения законопроект, който не е новост - не се представя за първи път, дори миналата година ОДС го вкара за 50%, предлагам в чл. 70 да се извършат промени, които сте прочели. Те ще доведат до възстановяване на данъчния кредит на единствения актив, който в момента имат фирмите и по който ДДС не се възстановява, това е активът автомобили.
Зная че многократно от Министерството на финансите при подобен дебат или разговори е изказвано становището, че автомобилите на фирмите, регистрирани по ДДС, се ползват и за частни, за лични нужди. Едва ли това е силен, верен довод. Едва ли е времето в една икономика, която вече е над 80% частна, може да има тежест такъв довод и той като че ли е единственият. Освен че е частна икономиката ни, една фирма, регистрирана по ДДС, спокойно може да доказва, задължена от други закони, в каква степен един автомобил се ползва за служебни цели, с пътни листове и други документи, които се попълват.
Практиката в Европейският съюз е различна. Няма регламент или директива, която да казва, да регламентира точно как да се третира въпросът. Донесъл съм тук една справка. В различните страни от Европейския съюз въпросът е решен по различен начин. Но като практика и правило след 1998 г., когато е докладван този въпрос за ДДС-то, възстановяване на данъчен кредит за фирмите, регистрирани по ДДС, всяка държава си е избрала някакъв подход – някои на 50%, някъде по обем и т.н. Но навсякъде има някакво справедливо решение, в България то не съществува.
На нашия пазар в момента има неравнопоставеност между физическите лица и фирмите, регистрирани по ДДС, тъй като след 1 януари 2007 г. физическите лица не заплащат ДДС за автомобили, закупени от Европейският съюз. Тази равнопоставеност е невъзможно да стои на един пазар.
Освен това, облекчавайки фирмите по този справедлив начин, чрез тази промяна ние ще изкараме на светло един сив, граничещ с черно сектор, тъй като ще облекчим и ще изкараме на светло поддръжката на автомобилите, горивото, смазочните материали, гумите.
В момента тази услуга се извършва масово в държавата, без да се издават фискални документи. Всеки предпочита да отиде при монтьор, в най-различни работилници и при ремонт на автомобила да не му се издават документи, тъй като с 32 % му се оскъпява услугата, която трябва да заплати. Насила караме собствениците на фирми да стават мошеници. Тук е крив законът!
Поради това, че не се възстановява данъчният кредит за автомобилите, в България поне в 2 сектора, зависими от публичната администрация, се шири тежка и голяма корупция. Това е ясно, тъй като личи от една справка. Може би всеки е правил такива справка, но и дори без такава, виждаме, че масово автомобилите се регистрират като баничарки, като 1+1, 1+2, а всъщност са луксозни автомобили. Т.е. това не става без корупция. В София има 66 Порше-Кайен, регистрирани като баничарки, 1+1, това без корупция не става.
Джиповете – пак, на цялото общество е известно. Това е корупционна схема. Свалят се седалки, може или не може, за какъв превоз стават… Мисля си, че ако в една махала има 20 мошеника, те са си мошеници, но ако половината махала станат мошеници, тогава е виновен законът. Имам и още доводи, поради което ви моля да погледнете на моето предложение, да го приемете като ваше и справедливо да го подкрепите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имат думата представителите на Министерството на финансите.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА (Министерство на финансите): Ние надали имаме да кажем нещо ново, тъй като този въпрос се поставя във формат Бюджетна комисия за четвърти или пети път, през всички години се появява периодично.
С правото на кредит в Европейският съюз въпросът е уреден по различен начин. Има държави, в които имат право на данъчен кредит за леките автомобили, когато не са част от основната дейност, има държави, които имат 50% право на данъчен кредит, и има такива, които нямат право на данъчен кредит, подобно на България и те са преобладаващата част. Имаме справка, която днес не носим, защото много пъти е раздавана и в която няма промяна. Последно се разглеждаше при приемането на новия Закон за ДДС.
Защо това е така? Това е режим, който се отнася за леки автомобили, с които не се извършва основна дейност. Т.е. право на данъчен кредит имат, когато става въпрос за транспортна фирма, за рента-а-кар, за леки коли, и всичко, което има като основна дейност транспорт . За другите става въпрос за коли, които нямат връзка с основната дейност – леките автомобили. За тях, първо, няма начин да стане ясно дали се използват за облагаеми доставки или не, за да възниква правото на данъчен кредит.
Това, че има някакъв вид неравнопоставеност, първо, не е вярно, защото цената на колата, която се плаща, се амортизира заедно с ДДС-то за съответния срок. Че физическото лице няма ДДС, а юридическото такова има, купувайки кола от друга държава-членка, това не е вярно. Има абсолютно идентични схеми. Ако някой разбира и се занимава с продажба на коли, това е друг случай, но вероятно не говорим за него. Неравнопоставеност в никакъв случай няма, напротив. ДДС-то се включва в цената и се амортизира.
Ние не чуваме нещо ново. Първо, не ни е известен някакъв остър проблем, който сега да съществува, сега да се е появил, някой да има страшен проблем с ДДС-кредита на колите, който да е от скоро, месеци, година и т.н. Нямаме никакъв повод да променяме становището си, а то е, че не виждаме причина да се дава право на данъчен кредит на леките автомобили, когато не се ползват за основна дейност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, въпроси?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам само нещо да предложа. Ние четвърта година всяка година, когато гледаме Закона за бюджета, гледаме и Закона за ДДС.
Не е логично сега по средата на годината да се занимаваме с този въпрос.
Молбата ми към колегата е следната: оттегли законопроекта и в края на годината, когато гледаме Закона за бюджета, ще го гледаме отново. Ти предлагаш да влезе и без това от 1.01.2009 г. От какъв зор го гледаме през м. май т.г.?
РУМЕН АНГЕЛОВ: Разбира се, че има нови обстоятелства, които са настъпили в последните месеци, разбира се, че има промяна на пазара. И то не едно обстоятелство. Ще спомена, защото разбирам, че трябва да съм кратък, само едно: имаме сериозен проблем с цената на горивото. Ако това няма сериозно отношение към моето предложение, не зная какво друго може да има.
Що се отнася до това, че сега не му е времето, напротив, точно сега му е времето да дебатираме този проблем, а не когато се гледа бюджетът. Правителството трябва да бъде подготвено още от 1-ви юли с евентуална програма и да си прави макрорамката за бюджета за следващата година.
Отново ще кажа, че освен горивото, с което държавата има проблеми и най-вече правителството и този въпрос трябва да бъде решен, освен това вносителите на автомобили в последните месеци, дори от 1 година от присъединяването са в абсолютно неравностойно положение на нашия пазар.
НЕНО ДИМОВ: Имам въпрос към госпожа Елкова, с молба да ми отговори по-нататък, когато има данни. Чух един аргумент, който според мен е силен. Ако колата е лична и отиде на сервиз, от който не искам фактура, на практика вие губите от това, че той ще ги вземе на ръка и няма да дава данък печалба от сервиза. Няма ли загубата от това, че колите не плащат ДДС, да е по-малка от това, което губите в момента от всички сервизи, които работят на практика на сиво?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Аз не разбирам какво сиво има в това? Напротив, когато става дума за фирмена кола, тя си е заведена като актив. (Шум и реплики.) Частната е на физическо лице, което няма нищо общо с този закон по ДДС.
НЕНО ДИМОВ: Ако купите от фирмата, не можете да теглите данъчен кредит, не теглите данъчен кредит... (Шум и реплики.)
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това е за съвсем различни неща.
НЕНО ДИМОВ: Затова ми е по-евтино да отида като частно лице на сервиз и да не плащам ДДС там.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Отчитате си фактурата като разход или си амортизирате цената на колата заедно с ДДС. Това са коренно различни неща. Не виждам защо и на кой му е по-изгодно да не си взема фактури по сервизите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли още въпроси?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, наистина този разговор се води може би 4-5 пъти. Ние сме категорично “за” идеята, защото ще остане един огромен сив сегмент в България. Това правилно ви беше казано от колегите – ремонтите на автомобилите, и това ще е до момента, в който ще може да се ползва данъчен кредит. За консумативите историята е същата. Знаете какви злоупотреби се извършват в момента, за да бъдат записани автомобилите като 6+1 от страна на фирмите, какви чудеса се случват…
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това е друг мач.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Този мач е свързан с онзи мач и двата мача се играят заедно и са свързани.
Уважаеми колеги, ние си имаме трайната позиция да подкрепяме подобни законопроекти, внасяхме ги, в случая ще подкрепим господин Ангелов. Наясно сме, че управляващата коалиция няма да го подкрепи.
И сега е моментът да бъде дебатиран този въпрос, защото, ако го бяхте предложили, както ви съветва господин Кънев – в края на годината, щяхте да кажете, чакайте, има готова макрорамка, записали сме приходите от ДДС… Ако го бяхте предложили по-рано, щяхме да можем да го обсъдим…”
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Разгадахте ни отвсякъде, господин Димитров, просто вече нямаме никакви тайни. (Смях, оживление.)
МАРИЯ КАПОН: Ние многократно с колегите Мартин Димитров и Нено Димов сме предлагали това. Благодарим на колегата Румен Ангелов, че сега отново го предлага.
Трябва да е ясно, че не само част от фирмите не ползват ДДС-то, не само че не е разход, но има и представителен данък. И наистина нямат никакъв интерес, а този данък е изключително малък. Въпросът е дали ще има политическо решение. Нищо друго, освен политическо решение не е било въпросът да може да се ползва.
Аз лично подкрепям предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли още желаещи да се изкажат? Няма.
Моля да гласуваме законопроекта на господин Ангелов.
За 5, против няма, въздържали се 10.
Комисията не подкрепя законопроекта.

По т. 6.
Има думата един от вносителите господин Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Уважаеми колеги, заедно с колегите Йордан Мирчев и Съби Събев сме внесли един много кратък законопроект, много кратък – създаваме § 11б. Идеята за този законопроект е следната. В България по отношение движението по пътищата за заинтересовани около 10 млн. човека – 7 млн. българи и около 3 млн. чужденци, които преминават ежегодно под формата на тирове, гастарбайтери и туристи през страната, така че се получава цифра, надхвърляща рамката на заинтересоваността на всички българи.
За съжаление досега се движим по пътища, които не отговарят на европейските стандарти, като за съжаление и експлоатацията и контролът върху тях са също по балкански. В радиус на 300-500 км. от София се работи с катаджии, радари, с дебнене, засади, спиране, глоби и т.н. Ако излезете на радиус 700-800 км. от този, влизате в европейските стандарти, където полицай и катаджия не може да се види никъде, но за сметка на това пътищата са наситени с видеонаблюдение, камери и други съвременни техники, които са не по-малко строги и справедливи от българските и балканските служители по автотранспорта.
Другият ни мотив, който ни подтикна да минем към тази стъпка, е следният. Миналата година през първото полугодие от глоби са събрани около 2 млн. лв. Благодарение на поправка в Закона за движението по пътищата в края на годината бяха събрани около 21 млн. приходи. По прогнози на КАТ в резултат на наблюдението от първото тримесечие се очаква, че тази година в резултат на глоби ще бъдат събрани допълнителни приходи от около 50 млн. лв., които ще влязат в бюджета.
Идеята ни е от една страна да се възползваме от тази ситуация на голяма събираемост на глобите, с която да подпомогнем тези 10 млн. европейски граждани, минаващи през страната, така че те да бъдат контролирани и подпомагани по съвременните методи и технологии, а именно чрез видеонаблюдение, затова предлагаме до 50% от приходите да бъдат заделени за купуване на видеотехника, оборудване на специални централни пунктове, в които да се извършва това видеонаблюдение. Пак подчертавам, това ще се извършва чрез средствата, събрани не от всички българи, а от глобите на недобросъвестните водачи, които правят нарушения. Това представлява първият параграф.
Във втория параграф казваме следното. В държавата е регламентирано органите по контрола, независимо на какво подчинение са – на Министерство на финансите, самостоятелни агенции, Министерския съвет, почти за всички от тях има регламент, според който органът, който налага и събира глоби, получава допълнително материално стимулиране. Първи са уредили това ИА “Митници”, Националната агенция по приходите, Националният осигурителен институт, Комисията за защита на конкуренцията, Главната дирекция по охрана на труда и кой ли не още, от онзи ден служителите от Търговския регистър. Нашето предложение е до 35% на органите в КАТ, пряко ангажирани в тази дейност, това са около 1200 катаджии, от които около 800 човека, работещи в поделенията на КАТ, да имат право да получават до 35% регламентирано по правилник, утвърден от министъра на вътрешните работи, и по предложение на регионалните началници, да имат право на допълнително материално стимулиране.
Мислим, че това е една справедлива стъпка и веднага бих отговорил на въпроса защо трябва още да им даваме. Според мен един такъв регламент ще ги постави наравно с всички останали контролни органи в страната. И второ, по-добре това да е мярката, а на срещи с новия министър имаме обещание за солидни мерки по отношение ограничаване на корупцията и рушветчийството по пътищата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате думата за въпроси.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Господин председател, имам следния въпрос. Идеята е да се вкарат технически средства и в крайна сметка броят на ангажираните катаджии по пътищата да намалява. Това практически означава, че като цяло работата, интензивността на натоварване на този кръг от служители на МВР ще намалява. Същевременно предвиждаме допълнително стимулиране за работа. Обикновено принципът е такъв: когато се дава допълнително стимулиране със средства, очакваме срещу това съответната група служители да вложи повече усилия, да повиши качеството на работата. Т.е. аз съзирам тук някакво противоречие и моля да го обясните, за да схвана логиката.
СТОЯН ВИТАНОВ: Също имам няколко въпроса. Защо тези 35% не са повече от 35% или под 35%?
Второ, като сума това какво представлява в годишен аспект?
Очевидно в контролните органи – това спомена и господин Кътев, за контролните органи ние предоставяме такава възможност, говоря за НАП, след това за Финансовата инспекция част от глобите и санкциите да бъдат разпределяни като допълнително възнаграждение. С удоволствие бих добавил и Държавната автомобилна инспекция, където няма по-малко от 500 лв. акт. Има и актове до 10 000 лв. Или трябва да подходим еднакво към всички контролни органи и в този смисъл бих подкрепил предложението за технически контрол с технически средства, независимо от ситуацията.
Обобщавайки, моля за отговор на въпросите: защо 35%? Какъв е финансовият резултат, какво представляват в абсолютна цифра тези средства? И бихте ли включили Държавна автомобилна инспекция, още повече тя е към същото министерство?
МАРТИН ДИМТИРОВ: Колеги, на мен ми се иска категорично да подкрепим повечето камери по пътищата, тъй като всеки от нас вероятно е мислил по този въпрос. Друго решение няма. Вижте целия Европейския съюз! Това е положението. Пътни полицаи има в Сърбия. Но после не се виждат в Хърватска, камо ли за Словения – няма такова нещо.
Но има един голям проблем, господин Кътев, макар да подкрепям напълно основната ви идея. Големият проблем е, че ако кажем, че с приходите от глоби ще бъдат изградени камерите, просто няма да има приходи от глоби, защото самата полиция няма да има стимул да намали своето влияние, защото слагането на камери означава в някакъв смисъл намаляването влиянието на КАТ. Трябва да измислим друг източник на финансиране, който да гарантира, че вашето предложение ще се изпълни, ще се случи. (Шум и реплики.)
Дали това ще бъде някакъв източник от бюджета на Министерството на вътрешните работи или друг източник, но ние трябва да го измислим и да застанем твърдо зад идеята, която предлагате, така че тя да започне да се реализира още тази година и да не бъде зависима от приходите от глоби, тъй като самата система на КАТ няма да има стимул да събира глоби. Те ще знаят, че с всяка глоба, която събират, ще се намалява тяхното влияние, ще има нова камера на пътя и няма да има пътен полицай – с цялото ми уважение към Министерство на вътрешните работи и към Пътна полиция, но нито една система няма стимул сама да се реформира. Затова ние като Бюджетна комисия не трябва да прехвърляме топката към тях и да казваме: “Съберете глоби, за да има камери”, а да кажем: “Задължително трябва да се увеличи броят на камерите, ние като Комисия по бюджет и финанси осигуряваме финансирането. Нека то да бъде излишъкът от МВР”. И да определим една сума, която още през 2008 г. да се изразходва за тази цел, примерно над 20 млн. лв., за да има ефект.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тук има ли представител на Министерство на финансите, за да каже становището на министерството?
СВЕТЛАНА ТРОПЧЕВА (дирекция “Държавни разходи”, Министерство на финансите): Ние изпратихме вчера нашето становище, включително по имейла.
Още преди 2 години имаше предложение, но тогава не беше за извънбюджетна сметка, а за фонд за безопасно движение по пътищата. Вносител беше тогавашният министър Румен Петков. Още тогава изразихме пълно несъгласие с откриването на фонд или извънбюджетна сметка. Нещата не са се променили.
По принцип бюджетната политика е насочена към намаляване на извънбюджетните сметки и фондове, започвайки от 1999 г. към днешна дата са само 7. Те се утвърждават с годишния Закон за държавния бюджет.
Другият момент е, че влизането в сила от 1 юли, както предлагат вносителите, също противоречи на Закона за държавния бюджет, защото практиката е с годишния Закон за бюджета да се определя кои ще са извънбюджетните сметки и фондове. Но по принцип категорично на 4 дирекции в Министерство на финансите сме съгласували становището и те са изразили принципно несъгласие с откриването на извънбюджетна сметка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кътев, и аз имам въпроси.
Имате ли представа колко пари са събрани от глоби за миналата година? Колко ще бъде сумата, която ще отделим за камери? Колко е била изразходваната сума от Министерството на вътрешните работи по бюджета му за изграждането на подобни системи? И каква част от тези разходи е от това, което ще се събира?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: С най-голямо уважение към Вас ще отговоря на въпросите Ви. Естествено, че имаме. Ние не сме стъпили във въздуха. В експозето споменах, че за миналата година през първото полугодие са събрани 2 млн. лв., а в края на годината - 21 млн. лв. За тази година по официални прогнозни данни на КАТ се очаква да се съберат около 50 млн. лв. приходи от глоби.
Основавайки се на тези цифри и на направените разчети, мислим, че с една сума в продължение на 4-5 години, постепенно, поетапно би могло първокласната пътна мрежа в цяла България, включително градовете, да бъде обхваната от такова видеонаблюдение, 10 хил. км. републиканска пътна мрежа, плюс останалата част, плюс градовете. Около 100 млн. лв. би струвало това упражнение. Считаме, че дори да не се намесва бюджетът с целево финансиране, т.е. да се разчита на устойчивите темпове на приходи от събиране на глобите, би стартирала такава амбициозна програма. Дори ще предложим да се започне с проект за двете магистрали – от София към Стара Загора и Ябланица и от Варна към Шумен и Бургас. Това да бъдат пилотните проекти, които да бъдат финансирани по този начин.
Разбира се, ще направим една кръгла маса с всички предложители на всички услуги – да кажат на светло пред всички какво може да се направи с всичко това, какво ще се предвиди. Нямаме намерения да изземваме функциите на Министерството на вътрешните работи – те ще си правят обществени поръчки, ще носят отговорност за всичко това. Считаме, че разчетите са добри и биха свършили тази работа.
Няма съмнение, че видеотехниката е начинът, по който може да се избяга от субективизма, рушветчийството, подкупите. Това е европейска практика. Ние не измисляме нищо, нямаме претенция за новаторски идеи, но просто това се практикува в цяла Европа и е крайно време това да се приложи и тук.
По отношение на 35-те процента. Ние предлагаме практиката на другите ведомства. Така е записано по правилниците им – „до 35% от основната месечна заплата”. Разговаряхме с главния секретар на МВР, с финансовия директор и с министъра сме го разисквали и се спряхме на идеята това допълнително материално стимулиране да бъде тримесечно от Фонд “Работна заплата”. Имайте предвид, че средната работна заплата в рамките на КАТ е около 500 лв.
Разчетите за до края на годината за допълнително материално стимулиране ще са около 5 млн. лв. Аритметиката е проста – 1200 пътни полицаи + 800 обслужващи, около 2000 човека работят в системата на КАТ, по 500 лв. (до 35%) са около 5 млн. лв. до края на годината. И пак казвам, това е напълно в рамките на компетентността на Министерството на вътрешните работи и на съответните регионални началници с правилниците за организация на работната заплата и вътрешните им правила.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кътев, аз съм много близко до становището на господин Димитров – бих подкрепил всяка идея за монтиране на такива камери и следене на ситуацията по пътищата. Въпросът е защо поставяме това в зависимост от събираемостта на някакви си глоби, при положение, че всяка бюджетна сметка и разходите по нея са също бюджетни разходи и влизат в тези 40%, които ние в края на всяка година се опитваме да разделим. Не е ли по-разумно да се планират разходите, защото те и като приходи са част от бюджета, като събрани глоби те са част от бюджета, те не отиват някъде другаде.
Не е ли по-разумно, вместо да се занимаваме с цялата тази галиматия, с извънбюджетни сметки – нещо, което напоследък не се прави и не е прието, да си планираме едни разходи, мисля, че никой в комисията няма да е против на базата на направени реални разчети да възрази срещу това, вместо да се занимаваме с тази работа.
Освен това има логика и в казаното от господин Димитров – тези полицаи ще бъдат ли заинтересовани да си “затворят бизнеса”?
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Така всичко ще се осветява. (Шум, смях, оживление.)
Ако е могъл министърът на вътрешните работи да свърши тази работа, е щял да я свърши. Той 2 години се опитва да го направи, но не е могъл.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Вярвам, че тук няма никой против да има камери. Два факта ще ви кажа, които изплуваха преди няколко месеца. Саркози като министър на вътрешните работи го е въвел – инвестицията е за 450 млн. евро и само първата година е събрал от глоби 600 млн. Това нещо чисто икономически е изгодно – парите ще се върнат.
Но, първо, извънбюджетна сметка не може да има, това просто е един жълт картон.
Второ, от средата на годината не знам как ще стане, въпреки че подкрепям идеята, тя е чудесна.
Трето, трябва да видим как ще стане. Ако го правим от излишъка в края на годината, отново ще стане – “Дайте да купим 10 000 камери”, пак не става.
Нека да дадем шанс, да намерим технологията на финансирането на мярката за окабеляването. Лично аз не мисля, че парите са толкова малко.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Те говорят за 100 млн.лв., които в рамките на 3 години могат да се предвидят в бюджета на Министерството на вътрешните работи и цялата история да приключи.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Разбира се, не можем да имаме извънбюджетна сметка. Господин Велчев дълго време беше министър на финансите и води борба срещу тези извънбюджетни сметки. Знаем какви са негативите и последствията.
И второ, не можем по средата на годината да залагаме средства в текущия бюджет – това е изключено, противоречи на основни бюджетни принципи.
Аз бих препоръчал догодина Министерството на вътрешните работи да създаде специална бюджетна програма, ние говорим за програмно бюджетиране, в която да се предвиди мониторинг на движението по пътищата и бюджетирането. Това е съвременната тенденция в бюджетирането. Ние така или иначе вървим към програмно бюджетиране – това да бъде една от основните програми и приоритети на министерството.
МАРКО МЕЧЕВ: Не считам, че въпросът със закупуването на камерите решава генералния въпрос с нарушенията на движението по пътищата. Това е много сложна технологична и техническа система. Мисля, че това е правилният път – да се възложи това нещо да се направи като система, защото оттам ще лъсне всичко.
Какво означава да наслагаме камери оттук до Пазарджик? Кой ще приема сигналите от тези камери, как ще ги обработва, как ще бъде това като процедура?
Ако това е направено, аз ще оттегля въпроса си като процедура. Но за мен това е една сложна техническа и технологична система. Но затова предлагам: нека вървим по този ред, това да се проектира и тогава да кажем какви пари ще са необходими и откъде ще се вземат.
А съм категоричен, че извънбюджетни сметки не може да има.
МАРТИН ДИМИТРОВ:Уважаеми колеги, тъй като правителството може да харчи 1,5 % от консолидираните приходи при наличие на излишък без санкцията на парламента, бих препоръчал на господин Кътев като виден участник в тройната коалиция, тъй като излишъкът за тази година моето чувство е, че ще бъде започнат да бъде харчен преди края на годината, не както миналата година - в края на годината и стана голяма беля ((Силен шум и реплики.), съвсем сериозно ви казвам това, и понеже имам дълбоки съмнения как ще бъде изхарчен той, по-добре да се купи някоя и друга камера, вместо да не знаем за какво са изхарчени парите. Казвам това напълно сериозно.
Като изтече месец юни, минала е половината година и е ясно горе долу какъв ще бъде излишъкът, не оттегляйте вашия законопроект. Разумно е да бъде направена една програма, която да започне да се изпълнява още тогава. Ще има пари, ще има възможност да бъде финансирана.
Призивите, които се отправят към вас – да оттеглите законопроекта и да го насочите в края на тази или началото на следващата година, не са много логични. Ще има средства той да бъде финансиран. И може би е по-добре тези средства да бъдат отделени за тази цел, отколкото практиката, която видяхме миналата година.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Само едно допълнение, господин председател. Аз ви моля да не сте категорични в отхвърлянето на законопроекта, защото една година забавяне ще коства много животи, много трагедии, много други неща.
Нека да се опитаме между първо и второ четене да променим някои неща, в смисъл дали ще е извънбюджетна сметка или по друг начин, но нека не прекъсваме моста, където е постигнато съгласие и се посреща добре от обществото.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Бих предложил следния вариант. Има нов министър на вътрешните работи. Съгласувайте проекта.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Той е съгласуван.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Той е съгласуван с негов заместник и той е казал “Добре”. Работата със съгласуванията я знаем как става. Говоря сериозно. В Комисията по бюджет и финанси няма хора против основната ви идея. Подгответе законопроекта съвместно с министъра на вътрешните работи, внесете го сериозно, ако трябва, ще го разгледаме сега, има логика в казаното от господин Димитров – от част от бюджетния излишък да се подготвят процедури, така че още от тази година да започне купуването на тези камери.
Обещавам, че в тази комисия няма да има никой против в бюджетната процедура за следващата година също да бъдат включени съответните средства, така че да гарантираме едно нормално и разумно изпълнение на цялостна система, а не да я поставяме в зависимост от това ще има ли или не глоби, ще събираме ли или не глоби. Много добре разбирате, че извънбюджетни сметки няма как да има.
За да не гласуваме и отхвърлим законопроекта, предлагам сега да отложим гласуването, да съгласувате законопроекта с Министерството на вътрешните работи, Министерство на финансите и Министерство на транспорта, което също трябва да се включи в тази работа, тъй като и там има инспектори.
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Те го подкрепят.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Такива подкрепи, които казват “добре”, без да се замислят как ще се направи, са абсолютно безсмислени.
И да се внесе тук едно съвместно предложение на двете министерства и народните представители за решаване на този проблем. Той ще бъде подкрепен.
Подкрепяте ли такава процедура? (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Кътев.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ

Стенограф:
Нина Иванова