П Р О Т О К О Л
№ 11

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 11

На 5 юни 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата, № 854-01-46, внесен от Йордан Мирчев и Олимпи Кътев, на 14 май 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, № 802-01-44, внесен от Министерски съвет на 23 май 2008 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 802-01-45, внесен от Министерски съвет на 27 май 2008 г.
4. Представяне и обсъждане на Законопроекти за изменение на Закона за данък върху добавената стойност (№ 854-01-56, внесен от Нено Димов, Мария Капон и Антонела Понева на 28 май 2008 г. и № 854-01-58, внесен от Димитър Йорданов и група народни представители на 29 май 2008 г.).
5. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 854-01-59, внесен от Ясен Попвасилев и група народни представители на 29 май 2008 г.
6. Представяне и обсъждане на получените от Министерски съвет материали по т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) – Проект на Директива за модернизация на ДДС законодателството във връзка с облагане доставките на финансови и застрахователни услуги, № 803-01-35, внесени на 19 май 2008 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме кворум, откривам заседанието на комисията.
Предлагам ви дневен ред от шест точки.
Има ли някакви коментари по дневния ред? – Не виждам.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
На предишното заседание обсъждахме този законопроект и имахме желанието да решим проблема по най-добрия начин. Колегите от Комисията по транспорта, в договорка с Министерството на финансите, за да го приемем в този вид, предлагат между първо и второ четене да се вкара текст, който според мен няма да реши въпроса, но поне няма да противоречи на принципите, които досега сме залагали и на практиките, които до момента съществуват.
Не виждам никой от вносителите, които да ни информират за това какво са направили.
Може би ще ни информират представителите на Министерството на финансите?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Председателят на Комисията по транспорта и съобщенията, с молба поиска от нас до вторник текст, който да не влиза в противоречие с нормативната уредба, която действа в момента в страната, но все пак да има ангажимент, че ще се прави отчисление от средствата, които се събират от глоби и санкции от нарушителите по пътищата и този текст да влезне в промяната на Закона за изменение на Закона за движение по пътищата. И ние, както се договорихме на срещата в четвъртък, във вторник му изпратихме такъв текст. Като там няма създаване на извънбюджетна сметка, както предлагат народните представители, вносители на законопроекта, и целия механизъм, който даваха те под формата на създаване на извънбюджетна сметка. От 1998 г. сме възприели подхода да няма извънбюджетни сметки. Това произтича от решение на Сметната палата на Република България, която наложи на тогавашното правителство, и след това всички правителства след това поеха ангажимента да не се откриват извънбюджетни сметки, а всичко да върви през бюджета на съответните разпоредители с кредита.
Във връзка с това ние във вторник изпратихме този текст, който господин Мирчев искаше. Но не мога да кажа дали го е получил и дали е съгласен с този текст, който сме изпратили. Той трябваше да говори с председателя на Комисията по бюджет и финанси и евентуално между първо и второ четене да стане промяна на текста, тоест да отпаднат извънбюджетните сметки, както те са ги предложили, а да приемат този текст, който ние предложихме като текст, който според нас работи и дава хармония с действащата в момента в страната нормативна уредба.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, намираме се в особена ситуация. Водеща е Комисията по транспорта. Те са приели законопроекта на първо четене. На предишното заседание ние решихме, че ще отложим разглеждането му по причина, че това, което ни се предлагаше, не даваше възможност за истинско решаване на един проблем, който всички членове на комисията смятат за важен и за необходимо да бъде решен.
За съжаление, председателят на Комисията по транспорт и съобщения не е разговарял с мен и не ми е казал абсолютно нищо. Изправени сме пред малко неудобна ситуация ние да не даваме становище по закон, по който не сме водещи и по който така или иначе се е стигнало до някакво съгласие. Въпросът е дали наистина е постигнато това компромисно съгласие. Защото, ако се окаже сега, че господин Мирчев не приема това, което сте му предложили, какво правим?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Да отложим разглеждането му.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще стане така, че ще го вкарат в залата без становище от нашата комисия.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Господин председател, господин Милен Велчев е в командировка, но ми каза, че НДСВ държи да се подкрепи този закон и между първо и второ четене да има промяна. На първо четене да бъде подкрепен в Комисията по бюджет и финанси. Това ми каза на мен.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаме два варианта – или да го отложим и да не го разглеждаме и сега, или да го подкрепим за първо четене с условието, че между първо и второ четене ще бъдат направени необходимите корекции, за които тук стана дума.
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председателят каза, че едва ли има някой против съдържанието по същество на това предложение. Тук става дума за процедурни разминавания.
Има и още един въпрос към представителите на министерството. Ясно е, че проблемът с така наречените извънбюджетни сметки тук се решава като се отказва такава възможност. Но има и още един проблем – кога стартира изпълнението на закона? Ако е тази година, как ще решим проблема с финансирането до края на годината? Става дума за бюджет 2008.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: По принцип е хубаво, като се прави промяна, да влезе в сила от старта на новата бюджетна година, тоест от 1 януари 2009 г. И мисля, че едно от предложенията, които ние бяхме направили в писмото до председателя на Бюджетната комисия, беше точно това – тази промяна да не влезе веднага, от 1 юли, а да влезне от 1 януари 2009 г. И мисля, че това има логика, особено, когато касае финансов ангажимент, който ще постъпва в един друг бюджет – в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Двете неща вървят заедно, ръка за ръка. Не може едното да влезе сега, от 1 юли, а ресурса го няма. Като го няма, как ще го дадем като ресурс?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кънев.
Заповядайте, госпожо Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Господин председател, госпожи и господа народни представители! Искам да изразя становище, което моля да имате предвид, ако счетете за необходимо. Всъщност водещият замисъл в предложението, което беше разгледано и в Комисията по транспорт и съобщения, беше да се заделят част от средствата, които постъпват от глобите, и да се предназначат към две пера, в две посоки като идея. Едната е за допълнително материално стимулиране на лицата, които налагат санкции по пътищата, тоест на служителите от КАТ. А другата беше за оборудване, например със стационарни камери и с други средства, които да освободят в онези случаи, в които се изисква много човешки ресурс за контролиране само с технически средства, без наличие и участие на хора, за по-голяма обективност. И по този начин да се усъвършенства контролът по отношение спазването на правилата за движението по пътищата.
Разликата в този случай е в размера и в целите, за които се насочва. В този случай е изпаднал текстът за допълнително материално стимулиране, а е останал текстът за оборудване, за закупуване на камери и други технически устройства. Това е всъщност разликата.
Центърът не е бил върху източника, тъй като Министерството на финансите са хората, които най-правилно и най-точно и компетентно могат да кажат по отношение на източника дали да е извънбюджетна сметка. Те са абсолютни професионалисти, в това трябва да сме убедени и сме. Става дума, че замисълът на текстовете, които бяха предложени, беше фокусиран върху тези неща – допълнително стимулиране на служителите в МВР и закупуване на камери и други технически устройства, които фиксират нарушението без участие на хора. Това беше като идея.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Петров.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: На самото заседание на Комисията по транспорта действително беше дебатирано така, както каза госпожа Мартинова, но накрая, когато ни възложиха задачата за текста, беше да съсредоточим текста до техническата част и да отпадне материалното стимулиране. Това завърши възлагането на задачата от страна на господин Мирчев като председател на комисията. И неговите колеги от Транспортната комисия го подкрепиха. И това сме изпълнили като ангажимент, който сме поели на самото заседание.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Никой не може да каже дали сте го изпълнили.
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Моето изказване не трябва да се тълкува, че съм против тези мерки, които се иска да бъдат въведени. Видеонаблюдение – да. Стимулиране на служителите на КАТ – да, разбира се. Аз самият тази седмица пропуснах, имах още нещо да огледам, но щях да внасям въпрос към министъра на вътрешните работи относно развитието на тази мрежа за видеонаблюдение. Но сега виждам, че този въпрос е поставен в законопроект. Така че не искам да бъда разбран, че съм против такива мерки и действия. Напротив, видеоконтролът е може би най-важното нещо за предотвратяване на войната по пътищата и за намаляване на нейните жертви. Няма друго по-ефективно нещо. И аз се чудя как може досега да не се развива тази мрежа от видеокамери и видеоконтрол.
Но, ако направим това нещо, което се иска в това направление, отпушваме един бенд. В събранието има 26 или 27 комисии, те се увеличават, и във всяка една от комисиите има поне по пет-шест места или причини, даже може би и повече, по които да се поискат някакви такива флик-флакове – средства, пари, които да дойдат оттам и да идат там, но да не влязат в държавния бюджет централизирано, както е до този момент. За мен това е изключително опасен прецедент, който ще отприщи местнически, някакви патриотични в определени области и насоки претенции и искания. И тук ще дойде лавина от гледане на такива въпроси.
Има си ред, бюджет, направления, по които се отнасят парите. Да отклоним пари от глобите, за да отидат в МВР и да се закупят камери и да се стимулират хората по пътния контрол – това за мен е абсолютно недомислено. В Транспортната комисия няма юристи. Тук става въпрос за обвързване с други закони. Ще видите как това ще се отрази и в други закони, в които трябва да се разпишат такива разпоредби.
За мен едно такова действие е абсолютно несъстоятелно. Мога да продължа с много други аргументи. И нека, ако напусна преждевременно заседанието, при гласуването да се вземе моето становище, че съм категорично против.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Предлагам да приемем законопроекта на първо четене и всички недоразумения, които са възникнали и в Транспортната комисия, и каквото имаме ние като забележки, да се оправят между първо и второ четене.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Костадинова, този аргумент го обсъждахме и предишния път. Аз обаче не мога да схвана какво точно ще подкрепим от този закон при положение, че не подкрепяме механизма, по който ще се събират парите, не подкрепяме механизма, по който ще се разпределят парите, не подкрепяме датата, от която започва да действа законопроекта. На практика с това, което ни се предлага, не се решава ключовият въпрос за техническото и съвременното технологично оборудване на Министерството на вътрешните работи. Правим едно нещо, което не решава нито един въпрос. И не е ясно в крайна сметка какво точно ще направим.
Казвам го не защото съм против. И предишния път казах и мисля, че се разбрахме достатъчно ясно. Ако ми се беше обадил господин Мирчев, щях да му кажа – подгответе цялостна програма за това как наистина ще решим въпроса с камерите. Ако трябва да видим какви са средствата, още отсега да ги заложим в бюджета за следващата година, ако трябва да заложим средства от втората половина на годината от излишъка, който така или иначе ще трябва да преразпределяме. И да можем да започнем да решаваме проблема. А не сега да запишем текст, който няма да реши нищо, който все едно ще трябва по някакъв начин да осъвременяваме в края на годината, когато гласуваме бюджета. Може би някой ще си направи някакъв PR-ефект, но аз не виждам и той къде ще бъде.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако датата е 1 януари 2009 г., цялата тази история се обезсмисля. Ако е от 1 юли има смисъл. Но ако е от 1 януари 2009 г., а Министерството на финансите са категорични, че трябва да е оттогава, тогава защо сега се занимаваме с тази история? Ако трябва да извадим пари от излишъка, или да се направи нещо друго през второто полугодие, нямам нищо против. Ако трябва отсега да вземем решение, че се очертава за годината да се съберат 100 млн. глоби и отсега да кажем – МВР за догодина ще има отделно перо 50 млн. лв. за видеонаблюдение също нямам против. Но сега да се занимаваме с нещо, което ще започне от 1 януари, не виждам логика.
На второ заседание се занимаваме с този законопроект, нека да го отложим за другия път, да дойде Йордан Мирчев и да обясни какво правим. Иначе всички сме за нещо, което не знаем как да стане.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли колеги, които да са против отлагането на законопроекта с тези аргументи? – Не виждам.
Отлагаме за втори път разглеждането на законопроекта.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
По законопроекта ще вземат участие: госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, господин Атанас Кънчев – заместник министър на финансите, и Владимир Петров – дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите.
Госпожо Мартинова, заповядайте да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на вносителя представям пред вас Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Текстовете, които предлагаме за изменение, са относително малко и са свързани с препоръка на Европейската комисия, отправена към Министерството на труда и социалната политика във връзка с необходимостта капитаните и помощник-капитаните на кораби, плаващи под български флаг, да могат да бъдат не само от българска националност, а и от страни – членки на Европейски съюз.
Към настоящия момент в закона съществува текст, който казва, че екипажите могат да бъдат комплектувани и от страни – членки на Европейския съюз. Единствено до момента капитанът и главният механик трябваше и беше нормативно задължение да бъдат български граждани. От страна на Европейската комисия бяха отправени запитвания какво е положението в България, досежно капитаните и помощник-капитаните, както и бяха приложени две съдебни решения на Европейския съд, в които Германия и Люксембург бяха осъдени като държави за несъответствие на тяхното законодателство заради това, че във вътрешната им правна уредба съществува текст, който резервира тези две длъжности – за капитани и помощник-капитани само и единствено за лица от тяхната националност, съответно от Германия и от Люксембург.
В сътрудничество с експерти от екипа на Министерството на труда и социалната политика, и наши от Министерството на транспорта, анализирайки внимателно доводите на Европейския съд, ние счетохме, че е абсолютно задължително да предотвратим едно евентуално осъждане на България в този смисъл. И тъй като за помощник-капитаните текстът вече съществуваше, това, което всъщност предлагаме тук, е изравняване на ситуацията по отношение на капитана и на главния механик.
Основната тема за дебати беше, че капитаните в настоящия момент, а вероятно за в бъдеще други длъжности от кораба ще трябва да вършат това, поемат и някои други функции, например функциите на орган по гражданското състояние, издаване на актове за гражданско състояние, на нотариус, заверка на подписи и пр. Това са публични функции. Те всъщност бяха една от темите, които ние подложихме за обсъждане, тъй като, отваряйки възможността и граждани от Европейския съюз да бъдат капитани или помощник капитани, това означава, че те пък не биха могли да поемат функциите на актове на орган по гражданското състояние, тоест публичните функции.
Много интересен беше дебатът по отношение на това, че, от една страна, трябва да изпълним изискването, за да не бъдем осъдени, а от друга страна трябва и да съхраним някои изисквания, които са задължителни.
Тъй като намерихме един приемлив вариант за съхраняване, ние считаме, че с предложения текст изцяло на 100% изпълняваме изискването на Европейския съюз. Разбира се, то вече е анонсирано от страна на Министерството на труда и социалната политика към Брюксел, че сме в процес на приемане и нещата могат да бъдат разрешени по един удовлетворителен начин, което сме предложили на вниманието.
Това е в основата на законопроекта.
Искам също да кажа, че законопроектът използва възможността правейки това изменение, свързано с капитана и главния механик, да запишем строга административна санкция по отношение на части от екипажа, в частност капитани или пък по отношение на инспектори от българската морска администрация, които извършват проверки. И ако в резултат на скоро извършена проверка по даден въпрос и след това български кораб бъде задържан по реда на Държавен пристанищен контрол от страна – членка на Европейския съюз, и членка на Парижкия меморандум за разбирателство и бъде допуснато по този начин – чрез задържане на българските кораби, България да влезе в черен списък, предвиждаме санкция, която трябва да изпълни превантивна функция, която очевидно трябва да има твърде строг характер и характер на много сериозна мярка, за да може да изпълни една обща генерална превенция с цел да не се допусне попадане на български кораби в черния списък.
И разбира се, това, което вероятно може би сте видели в текста, предлагаме 35% допълнително материално стимулиране.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Двадесет и пет процента.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: При мен е 35%. Приемам, че е грешка – 25% допълнително материално стимулиране, което идва да отговори на неколкократни проверки, между другото те са във всички видове транспорт, по отношение на дисонанса, съществуващ между възнаграждението на инспекторите от нашите администрации, които инспектират съответния вид транспорт и нивата на заплащане в индустрията. Многократно ни се обръща внимание, че и във въздушния, и в морския транспорт има твърде голяма дисхармония, дисонанс в нивата на заплащане и изкривява някои практики, поради което направихме и това предложение.
Това е съдържанието на законопроекта, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси, мнения?
Господин Кузов.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Аз имам такъв въпрос, тъй като не знам – на какъв език се попълват книжата на корабите и как ще става комуникацията между чуждите капитани и българския екипаж?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Всички сертификати, удостоверения и всички документи, които се ползват на борда на българските кораби, са унифицирани. Съществуват международни конвенции и са написани на националния език и на английски език. И това е общоприета практика. А иначе екипажите, когато пристигнат на дадено пристанище, комуникират основно на английски език.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Имате думата, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Ние не сме водеща комисия, но за първи път се внася нещо подобно в Комисията по бюджет и финанси. Какви са в крайна сметка финансовите параметри на това предложение? Моля да бъдат по-конкретни господата от министерството и да ни кажат какви са параметрите, за да знаем и ние за какво става въпрос?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колегите от Министерството на финансите може ли да отговорят на въпроса?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Ресурсът от 25%, както е решението на правителството, е 280 хиляди лв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате ли други въпроси, колеги? – Не виждам.
Който е за това да подкрепим законопроекта за първо гласуване, моля да гласува.
За - 15, против – няма, въздържал се – 1.
Законопроектът се подкрепя.
Благодаря за участието.

Преминаваме към трета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ.
По точката участие ще вземат: господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, госпожа Петрова, госпожа Десислава Хаджидимитрова от Министерството на финансите, както и колеги от Института на дипломираните експерт счетоводители – проф. Михаил Динев, проф. Христина Вучева, и Васко Райчев.
Господин Кънчев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Представям на вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит.
Целта на предлагания законопроект е да уреди разпоредбите в съответствие с изискванията на Директива 2006/43 на Европейската общност от 17 май 2006 г., относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети. Директивата има за цел да хармонизира подхода на държавите членки при извършването на одит за заверка на годишните финансови отчети и да уеднакви минималните задължителни изисквания по отношение на тази дейност.
Основните изисквания, най-общо казано, са свързани с одобряване, придобиване на правоспособност, продължаващо обучение и взаимно признаване на одиторите, тяхната регистрация. По-важната промяна тук е, че създаваме функционирането на система за публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори, въвеждаме система за гарантиране на качеството върху дейността на одиторите, върху независимия финансов одит на юридически лица, извършващи дейност от обществен интерес.
В съответствие с директивата се създава правото да се подписват одиторски доклади с мнение върху финансови отчети на лица дипломирани експерт-счетоводители, само след една година стаж в специализирано одиторско предприятие или предприятие на регистриран одитор. Дипломиран експерт-счетоводител е лице, успешно положило изпит в Института на дипломираните експерт-счетоводители. Уточнява се кръгът от учебни дисциплини, теоретичните познания – всичко в съответствие с чл. 8 от директивата. Като следва кандидатите за дипломирани експерт-счетоводители да са придобили най-малко три години професионален стаж в специализирано одиторско предприятие или предприятие на регистриран одитор преди полагането на изпит по независимия финансов одит.
Също така се вменява задължението Институтът да организира и провежда непрекъснато обучение на дипломираните експерт-счетоводители и регистрираните одитори, което да не бъде по-малко от 40 часа годишно. Създава се и специална разпоредба относно одобряването на одитори от страни – членки на Европейския съюз, и съгласно предложения текст „лице, придобило в страна – членка на Европейския съюз, или в страна от Европейското икономическо пространство правоспособност да подписва одиторски доклади с мнение върху финансови отчети, се вписва в регистъра на регистрираните одитори по този закон, но след успешно полагане на изпити по българското търговско, данъчно и осигурително право на български език пред Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Регистрацията на задължителните одитори се осъществява чрез представяне на набор от задължителна информация, която се вписва в публичен регистър, изисква се създаването на такъв публичен регистър, като една от основните цели на този регистър е да осъществява защита на трети страни, поради което се налага изискването за обществен достъп до тази информация. Регистърът на регистрираните одитори се съставя и поддържа от Института на дипломираните експерт-счетоводители. За вписването в регистъра се събира такса. Размерът на таксата се определя от Общото събрание на Института по предложение на Управителния съвет.
По-важната и всъщност най-значителна промяна, която коментирахме в рамките на многократните заседания на работните групи, е създаването на система за публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори. Системата всъщност се нарича Комисия за публичен надзор върху регистрираните одитори и Института на дипломираните експерт-счетоводители. съгласно изискванията на директивата, тази система трябва да носи отговорност за одобрение и регистриране на одиторите, за приемането на стандартите за професионална етика, за вътрешен качествен контрол на одиторските дружества, продължаващо обучение, системи за гарантиране на качеството. И това, на което ние като Министерство на финансите държахме – за разследване и дисциплинарни мерки.
Разбира се, с оглед на постигане на максимална независимост на ръководството на тази комисия, членовете му следва да не упражняват одиторската професия в момента. Има известно изключение, което допуска директивата – малцинство от лицата, упражняващи дейност на регистриран одитор, да участват в ръководството на тази система.
Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори, при съответното законодателно решение, ще бъде независим колегиален орган, юридическо лице на бюджетна издръжка. Предлагаме комисията да се състои от председател и шестима членове. Министър-председателят назначава председателя на комисията и определя нейните членове по предложение на управителя на Българската народна банка, министъра на финансите, председателя на Комисията за финансов надзор, министъра на икономиката и енергетиката и двама членове от Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители като малцинствен съвет. Членовете на комисията, без председателя й, не са щатни служители на комисията.
Подробно сме разписали изискванията по отношение на лицата, които преди да бъдат предложени за назначаване в комисията, трябва да отговарят за съответния мандат, правомощия и процедура за вземане на решения. Възприето е решението комисията за Публичен надзор върху регистрираните одитори да бъде юридическо лице на бюджетна издръжка. Комисията ще бъде финансирана чрез държавния бюджет, като второстепенен разпоредител на бюджетни кредити през бюджета на Комисията за финансов надзор. Но да не останете с впечатлението, че тя ще бъде зависима. Категорично независима ще бъде от Комисията за финансов надзор.
Комисията ще осъществява надзор върху дейността на ИДЕС (Института на дипломираните експерт-счетоводители), ще провежда и разследвания по повод на получени сигнали, жалби и оплаквания от заинтересовани лица. Комисията ще разполага и с правомощията да провежда самостоятелни разследвания, когато се касае за нарушения, свързани с дейността на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Със законопроекта се въвежда и гарантирането на система за качеството върху дейността на регистрираните одитори. Съгласно предлаганите допълнения, системата за контрол на качеството трябва да се изгражда и поддържа от Института на дипломираните експерт-счетоводители. С тази система всъщност се предвижда всеки регистриран одитор да бъде проверяван за своята дейност поне веднъж на шест години, а регистриран одитор, който извърши независим одит на предприятие от обществен интерес, да подлежи на проверка за качеството на тези одити, поне веднъж на три години.
Директивата съдържа и специална разпоредба относно задължителния одит на предприятия, дружества, които извършват дейности от обществен интерес. В съответствие с изискванията на директивата се предвижда възможността в тези дружества от обществен интерес да се създават одитни комитети, които да наблюдават процеса на финансово отчитане, ефективността на вътрешния контрол, системите за отдих и управление на риска. В тези предприятия от обществен интерес - дали сме и конкретна дефиниция в § 13, като казваме, че такива предприятия са кредитните институции, застрахователи и презастрахователи, здравноосигурителни и пенсионно-осигурителни дружества, търговски дружества, които произвеждат, пренасят и продават електроенергия, топлоенергия, също така разпределят и транзитират природен газ, водоснабдителни, канализационни и телекомуникационни услуги и „Български държавни железници” ЕАД.
Законът предвижда създаването на одитни комитети в тези предприятия, извършващи дейност от обществен интерес.
Завършвам с последната самостоятелна глава, която се създава. Тя регламентира сътрудничеството и обмена на информация с компетентните органи на други държави. Тук се коментира сътрудничеството с органи на Европейския съюз, най-вече с надзорните органи. Това са органи, които отговарят за независим финансов одит. Уредена е подробно процедурата за обмен на информация, както и случаите, при които може да бъде отказвано предоставянето на исканата информация.
Ако желаете, можем да разглеждаме предложенията по конкретиката на текстовете.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще ги разглеждаме на второ четене.
Господин Динев, имате ли да добавите нещо?
МИХАИЛ ДИНЕВ: Не, заедно сме изработвали законопроекта.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
Искам да ви попитам, понеже чух, че допускате извършване на дейност на одитори на други държави – членки на Европейския съюз, в България след полагане на определени изпити, предвидена ли е реципрочност? При какви условия български одитори могат да проверяват фирми в Европейския съюз на други държави и какъв е точният ред за това нещо. Според мен трябва да има реципрочност. Какъвто е редът в други държави членки, такъв трябва да бъде редът и в България.
На няколко пъти споменахте санкции, контрол на качество и т.н. Предвидили ли сте законова делегация към разработка на стандарти, тъй като всички тези неща предполагат разработка на определени стандарти, защото трябва да е ясно как точно ще бъдат контролирани одиторите и тяхната работа. Така че в закона трябва да има точно разписано как и по какъв начин ще се извършва това.
И последният ми въпрос – има ли някаква връзка между одитираните доклади и последващи данъчни проверки? И в случай, че се констатират сериозни нарушения при данъчни проверки, предвидено ли е каква отговорност носи одиторът?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
И аз имам два въпроса.
Няма ли някакво съмнение по повод на това, че двама от членовете на комисията ще бъдат точно такива одитори? Няма ли някакъв конфликт на интереси, че те ще проверяват сами себе си? Поставям този въпрос, тъй като темата за конфликта на интереси сега е много популярна.
И вторият въпрос – коя е логиката, по която председателят на тази комисия се сравнява с председателя на Народното събрание от гледна точка на възнаграждението му? Вижда ми се не особено добре аргументирано. Защо не с възнаграждението на народния представител, ако ще приемем народния представител за единица мярка. (Оживление)
Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Извинявам се предварително, ако някой случайно е задал същия въпрос, тъй като влязох малко по-късно.
За мен е важно да ми кажете как смятате за нормално и къде в България изобщо ги има – без да е ограничена самата имуществена отговорност? Кой носи такава безкрайна отговорност? Това е първото.
Второ, за разлика от председателя, аз лично имам много предложения, които ще внеса между първо и второ четене за този контролен орган. Съгласна съм с част от аргументите. Не мога да си представя как един одитор ще бъде проверяван. Би трябвало ИДЕС да има надзор. Защото дайте си сметката, че има експерт-счетоводители, които не правят заверки. Мисля, че всички трябва да огледаме текстовете в закона, за да може ясно и категорично да се знае за какъв надзор става въпрос. Защото той, примерно, се занимава с консултантска дейност, по какъв начин някой ще го надзирава?
И второто, което смятам за абсурдно, е да нямат ясната квалификация. Този пост не може да е политически пост по какъвто и да е начин. Органът, който ще е надзор, трябва да е поне една стъпка над одитора. А одиторът, поне за мен, е номер едно във всяка фирма. Аз смятам, че ако не се доверя на одитора си и на главния си счетоводител, оттам нататък нещата нямат никакво значение. Тоест, би трябвало да има наистина ограничена имуществена отговорност, да има някакви характеристики за нея.
Аз лично не смятам, че министър-председателят трябва да назначава председателя на този орган. Може би трябва да намерим друга функция в рамките на комисията. Категорично смятам, че трябва да бъдат хора, които да разбират материята.
Колко взима председателя на Народното събрание? Дайте да си кажем истината. Две хиляди лева. Ами, кой одитор, добър одитор, ще си остави работата, за да няма конфликт на интереси, и да отиде да оглави тази комисия. Това не е сериозно. Това е унижение към професията, според мен. Тоест логичният въпрос е да дадем тази комисия или на доайени, тоест на хора, които са приключили работа, но които разбират изключително добре материята. Иначе трябва да назначим някакви хора за тези заплати. Това е моето лично мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо Капон.
С риск да Ви разочаровам, ще Ви кажа, че със сигурност ще се намерят кандидати да дойдат и за тези дребни пари.
Госпожо Костадинова, имате думата.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Между нас възниква един много интересен въпрос – кому е нужно това нещо? И защо ни е това нещо? Къде в държавите от Европейския съюз има нещо подобно? След като имаме толкова създадени звена, след като имаме Институт на експерт-счетоводителите, след като един експерт-счетоводител ти завери баланса и ти вземе пари не носи никаква отговорност, какъв е смисълът на това звено, което ще бъде създадено и което ще черпи разходи от бюджета?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Не само, че експерт-счетоводителят не носи отговорност, и те няма да носят отговорност. И искам да попитам какво гарантира, че като гледаме догодина по това време някакви закони, или може би други хора като ги гледат по това време, няма да има някаква Камара, която да одитира тези, които ще одитират другите одитори, които ще одитират някакви трети одитори, за които ние трябва да плащаме някакви n на брой пари?
Искам да попитам и още нещо – има ли изрично директива на Европейската комисия, която да ни задължава да имаме такъв орган? И ако няма, ще гласувам против.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Казват, че има.
НЕНО ДИМОВ: Ако има, тогава българската държава да излезе с предложение през нашите евродепутати тя да бъде променена.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси, колеги?
Господин Кънчев, кой ще отговаря?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Първо, проф. Вучева, след това проф. Динев, и след това аз.
ХРИСТИНА ВУЧЕВА: Ще бъда съвсем кратка, защото виждам, че с основание народните представители търсят някакъв икономически ефект да не се създава ново звено.
Господин Кънчев каза – защо не дадем тази държавна функция, ако тя е толкова необходима, на самия ИДЕС?
Искам да поясня, че за съжаление тази директива изисква да има орган, който да надзирава самия ИДЕС, самите одитори. След случилото се в 2001 г., може би повечето от вас знаят, с „Енрон” и другите компании, възникна най-напред в Съединените щати закон, който трябваше да създаде ред да надзирава одиторите, които да не правят неща, които нарушават в обществото важни неща, каквито са най-вече финансовите пазари.
Така че ние не можем да разсъждаваме по директивата. Колегите от Министерството на финансите знаят, че не можем да не изпълним директивата. Органът трябва да бъде различен от одиторите, да надзирава тях, да ги контролира. И ние сме се опитали в този проект голяма част от функциите да оставим на самия ИДЕС, за да спестим разходи и да има съвсем малка потребност от администрация към тази комисия. Но, за съжаление, не можем да я избегнем. Разбира се, вие сте във властта си да решите друго и да се преборите с Брюксел, че такъв орган на България не е необходимо. Аз само обяснявам какво сме имали предвид ние, заедно с колегите от Министерството на финансите, когато сме написали това с оглед изискванията на директивата.
МИХАИЛ ДИНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Поставени бяха наистина важни въпроси. Единият от тях беше за реципрочността на използване на одиторските услуги в различни страни. В директивата има общи постановки, които важат за всички страни, но всяка страна по своему решава въпроса за тази реципрочност. Ние смятаме, че ще е справедливо да се даде възможност на колеги одитори от други страни да участват в одитирането, ако те положат тези изпити. Засега няма сигнали за такова желание. В директивата, междупрочем, това също е записано. Така че ние вървим по този ред.
Вторият въпрос, на който искам да се спра, е, че в българския Институт на дипломираните експерт-счетоводители още отначало, може би сме единствена страна в Европейския съюз, която още отначало започна да работи по международни стандарти. Не по национални, а по международни стандарти за одит. Така че в това отношение ние нямаме проблеми.
Искам да добавя още, че Институтът на дипломираните експерт-счетоводители има своя вътрешна комисия за контрол върху качеството на одиторските услуги, която работи много добре. Това беше оценено и от Европейската комисия, когато ни инспектираха. В кръга на шегата мога да споделя с вас, че и аз съм се опарвал от техните санкции, макар че съм председател на Института. Тази комисия наистина много стриктно спазва изискванията на нашите стандарти.
Тук се подметна, че одиторите нямат никаква отговорност. Искам да обясня, че одиторите имат, в това число и наказателна отговорност, освен имуществената, която сега се предвижда. Тоест, не са безотговорни. Предвижда се едва ли не неограничена отговорност, тоест всяко предприятие може да заведе дело срещу даден одитор за определена сума. То ще избере каква е тя. След туй той трябва да докаже, че неговата отговорност не е за толкова. И затова ние поискахме някакво ограничаване, някаква граница.
РАНГЕЛОВА: От името на Министерството на финансите искам да заявя пред народните представители, че това не е самостоятелна българска инициатива. Самата директива изисква транспониране, като изисква транспониране на минимално заложените изисквания. Разбира се, всяка страна членка може да предвиди и по-строги изисквания и това транспониране е в срок до 29 юни 2008 г. Това е според чл. 53 на самата директива.
Оттук нататък ние, заедно с колегите от ИДЕС, в общата работна група с Министерството на финансите, не сме направили нищо друго, освен да транспонираме изискванията на директивата и да ги превърнем в български текстове, в български правни норми, което също е доста трудно, имайки предвид проблемите с превода на български език на законодателството на Общността.
Така че на всичките ви въпроси отговорът е – да, това сме го предвидили като съответна норма в предложения ви Законопроект за изменение и допълнение, защото съответен член на директивата го изисква.
Относно договореностите – това, което попита госпожа Шулева и проф. Динев изясни – да, директивата предвижда това изрично в чл. 34: взаимно признаване на регулаторните договорености между държавите членки.
По отношение на създаването на такъв орган, колегите от ИДЕС вече казаха – да, задължително е. Министерството на финансите също не е очаровано да създаде още един такъв орган. Затова, както и те казаха, предвидихме той да бъде в максимално ограничен състав. но все пак достатъчен, защото това също е изискване на директивата – държавата членка е задължена да създаде такъв орган и да му осигури достатъчно финансиране за гарантиране изпълнението на неговите функции и неговата независимост.
По отношение на това кой трябва да бъде член на този съвет, след обсъждане с колегите решихме въпросните няколко министри, председателят на Комисията за финансов надзор, управителя на БНБ да предлагат членовете. Разбира се, това е българска интерпретация. Включително и министър-председателят да назначава. Директивата няма такива изисквания. Така че тук въпросът може да се промени. Ние с колегите от ИДЕС, разбира се сме отворени за всякакви предложения, които ще направите. Това, което е задължително, е условията, на които трябва да отговарят тези лица. Условията са предвидени в чл. 2, т. 15 от директивата, както и в още един текст. Има изисквания за квалификация, както и изискване мнозинството от членовете на комисията, които ние сме решили, че ще бъдат петте – председателят плюс четири членове, да не се е занимавал със задължителен финансов одит или независим финансов одит по нашето законодателство в последните три години. И двама от членовете да бъдат от ИДЕС, тоест такива, които се занимават. Директивата допуска това, но изисква те да бъдат малцинство в състава на новосъздадения орган.
По отношение на Международните стандарти, самият Закон за независимия финансов одит още от самото си създаване, регламентира използването и прилагането на такива в дейността на дипломираните експерт-счетоводители при заверка на счетоводните отчети. Така че тук няма никакъв проблем, това е транспонирано отдавна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КЪНЧЕВ: Въпросите, свързани с това кой избира членовете на комисията, както и възнаграждението на председателя на комисията, следва да бъдат решени от Комисията по бюджет и финанси. Това, което аз постигнах като договореност с Института на дипломираните експерт-счетоводители, е шестте члена поне да не бъдат щатни служители. Оттук нататък предстои в устройствен правилник новият председател да определи и тяхното възнаграждение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Динев.
МИХАИЛ ДИНЕВ: И тази комисия, и системата за контрол върху качеството при нас не се занимава конкретно с това как е извършен одита, а как са приложени одиторските процедури по стандартите. Това е главното. А не одит върху одита. В никакъв случай. Няма го нито в тази система, която сега имаме, нито в този случай, при който ще създадем нова система. Няма опасност за одит върху одита.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз, господин председател, смятам, че е въпрос на наше решение, на предложение на народните представители колко да бъдат членовете на тази комисия. Всеки може да направи предложения, които ще обсъдим между първо и второ четене. За мен лично е нормално един такъв орган да бъде назначаван от Народното събрание. В крайна сметка неговата мандатност не зависи от която и да е политическа власт. Според мен това е най-важното. И да има изискванията, които да запишем много ясно за това какви възможности трябва да имат тези хора. И разбира се, трябва да обсъдим възможността да има и представители на ИДЕС.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Тъй като проверките се извършват на три години в директивата пише, че се назначават целево специални инспектори, които ще правят това нещо. Освен това директивата казва, че е възможно делегиране и на друг подходящ орган на дейности, свързани с извършването на проверки, при условие, че се гарантира отчетността на този орган пред публичния орган за надзор. И са изредени отговорностите, които трябва да има. Тоест, Директивата допуска даване на правомощия на съществуващ орган.
Аз, като се замисля, че в Комисията за финансов надзор, освен съответните председатели на отделните видове надзор, които се избират с определен мандат, има и членове, които нямат никакъв ресор, спокойно би могло да се помисли, дали не биха могли да бъдат натоварени с някаква подобна функция. Така или иначе Директивата казва, че за всяка конкретна проверка се назначават инспектори. Тоест, може съвсем спокойно нещата да бъдат концентрирани в надзорния орган, какъвто имаме – Комисия за финансов надзор.
В Директивата има доста свободни неща, които могат да бъдат използвани, без да е необходимо да се създават нови органи. Съвсем спокойно може да се прецизират функции и длъжности на членове на Комисията по финансов надзор, които в момента са само член. Хубав член, ама член. (Оживление)
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Шулева, разбирам оригиналността на идеята Ви, но съм убеден, че Вие сама разбирате, че няма как да се случи.
Колеги, който подкрепя законопроекта на първо четене, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът ще бъде предложен в зала за първо четене.
Благодаря за участието.

По четвърта точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Кой от вносителите ще представи законопроектите?
НЕНО ДИМОВ: Има ли нужда от представяне, господин председател, или направо да го подкрепите?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Как да няма? Такъв фундаментален закон с такава оригинална промяна.
НЕНО ДИМОВ: Точно затова си мислех, че направо ще го подкрепите. Очаквах да кажете, че няма нужда от дебати и направо да преминем към гласуване.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това не е лоша идея. (Оживление)
НЕНО ДИМОВ: Ще се опитам съвсем накратко да кажа основните мотиви.
Първата част е данъкът добавена стойност от 20 да стане 18%, считано от 1 юли. Няма да спорим и ви предлагам да не фокусираме дебата около това дали ще паднат цените или няма да паднат. Идеята е следната – само от разликата в по-скъпото гориво, отчитайки и курсовата разлика (бюджетът е направен при 68 долара за барел и 1,40 лв. за долар, а реалностите са 130 долара за барел и 1,25 лв. за долар), преизчислявайки означава, че точно толкова пари, колкото ще бъдат отнети от данък добавена стойност за тази година, заради разликата в цената на горивата, точно толкова се връщат обратно, ако ДДС върху всички стоки стане 18%. Тоест, няма да има загуби за бюджета, няма да има загуби за тези, които плащат.
Няма да споря дали това ще се отрази на цените или ще остане някъде другаде. Това е като маса пари.
Що се отнася до втората част, тя е от 1 януари данък добавена стойност да бъде намален с още 2%, тоест да отиде на 16% и респективно да се направи на 5% данъкът за лекарствата, помощните средства и печатните издания. Чисто техническа грешка е направена, като са описани само книгите и учебниците, става дума за печатните издания. Всъщност вече има разделена ставка, имаме при туризма 7%, може и той да бъде включен към тези 5%, или тези 5% да бъдат 7%, ако ще бъде трудно на администрацията да администрира повече от две стойности за данък добавена стойност. Но след очертаващия се за поредна година голям излишък, между другото това ще бъде осма по ред година, в която държавата ще има голям излишък...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не е осма.
НЕНО ДИМОВ: Значи е седма. Но от 2001 г. има излишък.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: От 2002 г. В 2001 г. имаше дефицит.
НЕНО ДИМОВ: Добре, нека да бъде от 2002 г. Съвсем нормално е да бъдат намалени данъците. Знам, че тук ще дойде въпросът за дефицита по текущата сметка и затова още в представянето бързам да кажа, че това не е проблем на данъкоплатците, а е проблем на държавна политика. Знаете много добре, че основният дефицит е от търговския обмен с Русия. В края на краищата има възможности оттам да бъдат поискани съответни преференции и износът ни да не бъде 500 млн. лв., а примерно 5 млрд. лв.
Аз ще спра дотук.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Капон, заповядайте.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз разпилях тук едни бележки, защото си ги събирам почти цяла година. Касови бележки от различни летища – как имаш по няколко диференцирани ставки и това няма никакъв проблем да се администрира. Между 4, 16, 7 процента, при една и съща касова бележка. Тоест, имаш веднъж минерална вода с един вид данък, втория път сандвича, трети път може да бъде нещо друго, ако си закупил в даден магазин. Това показва, че няма никакъв проблем в администрирането. Всичко е въпрос на политическо решение. Приходи има достатъчно, така че можем да си позволим да оставим повече оборотни средства.
Напълно съм съгласна с всички аргументи, че рязко цените няма да се намалят.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Въобще няма да се намалят.
МАРИЯ КАПОН: Но със сигурност с намаление от 2% това може да е компенсационен механизъм за повишаването на цените. Второ, ще останат повече свежи пари в икономиката.
Разбира се, възможността да паднем на 16% през януари, е още една стъпка напред.
А диференцираната ставка – дали тя ще е 5 или 7, при гледането на законопроекта, аз се надявам той да бъде приет на първо четене, можем да договорим туризма също да стане на 5%, или съответно другите тестове да минат на 7%. Това е път в правилната посока, който години наред дискутираме в Комисията по бюджет и финанси. Но днес той е изключително актуален. Големият приход, който има в момента в бюджета, ще може по някакъв начин да компенсира намалената и диференцираната ставка.
Тук е важно да отбележим, че между 5 и 20% със сигурност ще има разлика в цените най-вече при лекарствата и при всички други услуги, които подпомагат българската икономика. Категорично смятам, че е крайно време да направим може би живота на администрацията малко по-тежък в определен период, за да може да свикне с диференцираните ставки, но има такава действаща в момента, въпреки че Министерството на финансите не обича да я наричаме такава – 7% за туризъм. Така че има пълната възможност да идентифицираме първоначално една диференцирана ставка и да сложим към нея както печатните издания, така и книгите, така и учебниците – нещо, което преди 2-3 години пак сме предлагали. Съответно да сложим към тях и лекарствата.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Йорданов, заповядайте да представите Вашия законопроект.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като в двата законопроекта има сходни идеи, ние сигурно ще подкрепим и двата. Вие най-вероятно ще ги отхвърлите и двата.
Ние предлагаме две основни неща по отношение на ставките. Първо, и ние предлагаме общата ставка да се намали от 20 на 18%. И предлагаме една диференцирана ставка – 7%, каквато има в момента при настаняване в хотел при организирано пътуване, да въведем и за доставки на хранителни продукти, доставка на лекарствени продукти и доставка на вестници, списания, книги и други печатни произведения.
Тук искам да кажа, че нашите предложения изцяло се вписват не само в Директива 2006/112, а и в практиката на Европейския съюз, където може би само без Дания, такива диференцирани ставки съществуват.
Няма да спорим дали ще намалеят цените или няма. Може би всички смятат, че няма да намалеят. Аз смятам, че при 7% диференцирана ставка на храните, лекарствата и печатните издания, и при действащи пазарни механизми в икономиката, ще има намаление на цените на тези групи. Твърдя го тук за протокола.
За оставането на свежи пари в икономиката вече каза госпожа Капон.
Ние предлагаме още няколко неща. първо, правото да се коригира данъчния кредит, ако клиентът не плаща в продължение на повече от шест месеца доставката. И това го правим най-вече заради некоректните платци не само в икономиката, а най-вече заради държавата и общините, където има достатъчно забавяне на плащанията по обществени поръчки. След като шест месеца ти си платил ДДС и си фактурирал, и не ти платят, е редно, има такава практика и в Европейския съюз, да си коригираш, като това ще стимулира неизрядния платец да направи това, тъй като и на него възстановеният данъчен кредит ще му бъде изискан.
Възстановяване на 50% от данъчния кредит при покупка и експлоатация на автомобили. Мотивите са ясни. В момента по-едрички бизнесмени с джипове 6+1 възстановяват ДДС, отчитат разходи за автомобили с ДДС и ДДС-то върху тях, а доста редовни малки, средни и по-малки фирми, работейки с малки автомобили, нямат това право. Защо 50%? Има и такава практика, мисля, че в Германия. Тъй като е ясно, че една малка фирма, когато ползва служебния автомобил, го ползва и за лични цели. Затова 50% е едно приемливо разпределение.
Да кажа нещо и за премахване на протоколите при самоначисляването на ДДС при покупка от друга страна – членка на Европейския съюз. Абсолютно излишни протоколи. Мотивът, че фактурите били на чужд език е много смешен при положение, че сме член на Европейския съюз. Изключително смешен мотив. Да пишем протоколи, при положение, че имаш фактура, която си я пишеш в дневника и няма никакъв проблем.
За стимулиране на изрядните данъкоплатци – декларатори и платци на ДДС. Особено важно за инвеститори на зелено, за чуждестранни инвеститори, при положение, че три месеца му правят ревизия, той е изряден, няма отклонения от декларацията, на четвъртия месец даваме право – забележете, не задължение – на данъчния орган да прецени да не му направи четвърта ревизия, а в 10-дневен срок преференциално да му възстанови ДДС.
Няма да говоря за други важни неща.
За излишъка какво да говорим?
Щели да намалеят приходите за социални разходи. Изобщо не се приема от вносителите. Това беше изявление на премиера.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Министерството на финансите имат ли някакво становище по въпроса?
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Коректно в нашия законопроект сме предложили да влезе от 1 януари 2009 г., доста преди да започне същинската бюджетна процедура с възможност на администрацията да направи всички сериозни разчети и да приеме предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колегите от министерството подкрепяте ли двата законопроекта? Не сте ни дали становище.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Ще ви го кажем.
Ние може би да разделим въпросите.
Първо, по двата законопроекта, касаещи намаляването на ставките. Както започна и господин председателят, че това са уникални предложения, ние много пъти сме изтъквали срещу тях едни уникални аргументи. Може би трябва да посочим цифри, които също са лесни за смятане, почти аритметически и наум.
18% от 1 юли т.г. е 520 млн. лв. загуба за бюджета, която не е разчетена. В Министерството на финансите въпросът с намаляване на ДДС въобще не е стоял в последните години и продължава да не стои.
Другото, което мога да кажа като цифра, е 9 млрд. и 50 млн. лв. е прогнозата на този етап за 2009 г. Това съвсем грубо означава, че 1 процентен пункт е около 450 млн. лв. Умножаваме по 2 и съответно по 4 и стигаме до едни цифри, които ние на този етап не отразяваме.
Намалените ставки също са нещо, което много пъти сме коментирали в различни формати, особено в последните години. Що се отнася до туризма, никога не сме твърдели, че няма диференцирана ставка. Има. Нямаше такава, когато беше на маржа и по друга схема се изчисляваше с 20%. Има, но искам да припомня, че тя беше възприета като компромис, доколкото браншът е от изключителна важност и се запази едно съществуващо положение, което обаче съвсем не значи, че тъй като вече има една, сега е подходящият момент да се появят още множество такива.
Много държави в Европейския съюз имат намалени ставки, това е вярно. Французите например имат намалени ставки за какво ли не, най-разнообразни, но подоходното им облагане например е около 45%.
Това е изключително тежко за всяка администрация и по-скоро политиката е към уеднаквяване на ставката, а не към въвеждане на множество нови диференцирани. И в този смисъл може би трябва да кажа, че тече проект на директива за изменение на ДДС директивата с въпросния анекс на ниво комисия, като това, което се обсъжда, е стесняване на обхвата за прилагане на намалени ставки, така че те да се сведат до една група. И този много популярен Анекс Н, където са изброени всички доставки, които могат да ползват намалена ставка, ще бъде съществено редуциран във всеки случай. Така че и политиката на Европейския съюз е в друга посока.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кънев, имате думата.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам да не спорим, ако тези 800 или 900 млн., двата процента, ги махнем от ДДС, ще се вдигнат ли цените, ще паднат ли, ще ги закрепостим ли. Мария Капон каза много правилно – решението е политическо. И аз предлагам да не тръгваме в едни безумни дебати и да си мерим икономическите бумаги, след като ще е политическо решение, да си го защитават в залата. В залата ще има дебати. Защото сега, тръгнем ли да спорим какво ще стане с диференцираната ставка, кое ще се вдигне, кое ще падне, няма да свършим и ще приключим по същия начин, по който приключи с диференциациите ,предлагани от Минчо Христов. Трета година едно и също.
Моето предложение е такова – да, дебатът е политически, оставете го за залата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, без всякакво съмнение тройната коалиция е показала, че взима политически решения, но мястото в тази комисия е да обсъдим какво се случва с България и какво може да бъде направено.
Истината е следната. Има глобална финансова криза, която ще ни засегне. Първите ефекти вече са налице. Доскоро българските банки, или банките, които оперират в България, взимаха евтин финансов ресурс от международни централи, което вече се оскъпи и не се случва. Освен това има и петролна криза и поскъпване цената на горивата. Всичко това се отразява негативно на българската икономика.
Аз се чудя на Министерството на финансите, като са толкова принципни хора, защо увеличиха предсрочно акцизите върху горивата, като имаше таблица, съгласувана с Европейския съюз. Защото чуваме, че те следват принципите, новата директива, това, което се е обсъждало. Имаше си съгласувана таблица с Европейския съюз.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: И продължава да има.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Но тук точно дойде тройната коалиция и предсрочно увеличи акцизите. И ние се намираме в ситуация, че трябва да бъде взето решение, което да подпомогне конкурентоспособността на българската икономика.
Можем да направим в момента две ключови неща. И това е истината. Едното ключово нещо е намаляване на общата ставка по ДДС от 20 на 18%. Ще има известни загуби за бюджета, да, обаче тогава няма да имате 5 млрд. излишък, господин Овчаров, ще имате 3,5 млрд. лв.
Аз съм наясно, че господин Кънев и Вие си правите сметка как ще харчите излишъка. Аз съм напълно наясно с това. Но аз искам да ви попитам защо трябва да има такива огромни бюджетни излишъци? Защо това е необходимо?
И втората ключова мярка в тази ситуация е намаляването на осигурителната тежест.
Това са двете ключови неща, които могат да бъдат направени, за да помогнем на българската икономика.
Защото, господин Овчаров, сега усещам лекотата, с която говорите по темата, но виждате вече, че първите негативни симптоми за българската икономика са факт. Виждате стачката на превозвачите, която е напълно основателна. Хората ви питат с тези горива и с тези цени какво ще правят. И днес имахме среща цялата опозиция с тези хора и техните искания са абсолютно основателни. Разумното нещо, което може да им се отговори, е намаляването на общата ставка по ДДС.
Знам, че искате да харчите огромен излишък, това е ясно. И в залата ще ви го кажа по-конкретно от това. Това е напълно ясно. Въпросът е ще бъдат ли предприети мерки за подобряване конкурентоспособността на тази икономика или не. Това е цялата работа.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз благодаря на господин Димитров.
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, ясни са аргументите, слушали сме ги, говорили сме и на други места. Според мен дискусията за промяна на данъка за 2008 г. е излишна. Просто да забравим за това, че от 1 юли, от 1 август и т.н., бихме могли да направим някакви данъчни промени. Нищо не налага такива радикални промени по отношение на данъчната система в средата на годината. Няма аргументи за това.
Що се отнася до 2009 г., аз мисля, че всяка данъчна промяна трябва много внимателно да бъде преценена по отношение на влиянието й върху инфлацията. Предложението да се намали общата ставка на ДДС, според мен категорично има проинфлационен ефект, а не антиинфлационен. В това отношение не съм съгласен с това, което каза господин Димитров. Схемата е много елементарна. При всички положения разходите за потреблението ще нараснат, което ще стимулира допълнителна инфлация.
Друг е въпросът за диференцираната ставка. Аз също не мисля, че това е табу. При определени условия и с определени ясни цели може да се обсъжда темата за диференцирана ставка. Но пак по отношение на евентуалните влияния върху инфлацията. Например, може да се обсъжда темата за намаляване на ДДС върху стоки, които са нееластични спрямо цените. Този въпрос може да се обсъжда с ясното съзнание, че няма да има ефект върху инфлацията. Има такива групи стоки, които не зависят от доходите и от цените, чието потребление не е толкова силно обвързано, корелирано с разходите. И за тези групи стоки може да се дискутира темата за намаляване на ДДС. В противен случай това е само една политическа предизборна демагогия, която според мен не е достатъчно аргументирана по отношение на данъчната политика.
Искам да кажа и друго, че манията да се намаляват данъци през последните години ще бъде плащана от някой вероятно след една или две години. Аз съм сигурен, че ще дойде време, когато ще се отчете фактът, че ние сме прекалили с мераците да намаляваме данъци. И вероятно ще се наложи някой да ги увеличава.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което аз лично смятам, господин Имамов, че не сте справедлив, е това, че е предизборна демагогия. Във всеки един бюджет досега, при всяко едно данъчно законодателство аз лично съм подписвала диференцирани ставки. Тя беше 7 или съответно 5% по абсолютно същите точки. Защото смятам, че това е изключително важно, ако ние имаме национални приоритети.
Ще използвам случая, господин председател, да направя реплика и към Министерството на финансите. Когато слушаме, че има 520 млн. лв. загуба – както се нарича – от бюджета, нека да кажем, че няма загуба, има изключително лъжлив бюджет, на който бяхме свидетели. И министърът на финансите излъга всички ни, най-вече мнозинството, с това, че определи цената на барел по време на бюджета на 68 долара. Тогава аз задавах въпроса, колеги, в тази зала, кога ще стане 39 долара за барел петрол, за да може горе-долу да я докараме до 68, защото, когато гледахме тогава закона, цената беше 95 долара. И беше видно, аз затова направих и предложението за поправка в бюджета, за 2 млрд. лв. от ДДС, които да влязат в повече.
Тоест, излишъкът, който имаме в момента, покрива изцяло точно този компенсаторен механизъм и можем да си позволим намаление на ДДС от 520 млн. лв. и в средата на годината.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Искам да направя реплика към господин Имамов, който твърди, че намаляването на ДДС ще бъде проинфлационен фактор. Искам да Ви попитам, господин Имамов, изтряскването на 1 млрд. и 200 млн. лв. за един месец, може би дори по-малко от един месец в края на миналата година, какъв фактор беше?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Но не за потребителски разходи.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ако дадат управляващите отчет в Народното събрание да видим за какво точно са похарчили този 1 млрд. и 200 млн. лв., сигурно ще видите, че твърде много от тези средства са точно потребителски. На този 1 млрд. и 200 млн. лв. дължим и скока на инфлацията. Мисля, че това е ясно на всички. И сега, както се очертава само от простите сметки по отношение на горивото и другата инфлация, която е свързана с хранителните стоки, която Евростат отчете – 25%, сложете 25% увеличение на ДДС само върху хранителните стоки, това не е предвидено в бюджета, защото толкова е инфлацията, която отчита Евростат...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това беше миналата година, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Не, не е миналата година. Към април месец тази година са тези цифри.
Връщам се на въпроса за ДДС и приходите в бюджета. Като се начислят всички тези увеличения, които така или иначе се случват, ясно е какъв ще бъде бюджетният излишък в края на годината. Ясно е, че още отсега се правят списъци – това е публична тайна – кой за какво точно ще се уреди от този излишък. Това ще бъде далеч по-голям проинфлационен фактор, отколкото ако тези пари останат във фирмите. Защото сме свидетели на това как нито един лев от структурните фондове не отиде в бизнеса за година и половина, откакто България е член на Европейския съюз. И въпреки че бяха предвидени пари от структурните фондове да помогнат конкурентоспособността на българската икономика, нито един лев не отиде в нея. Така че в момента не стига че изземваме заради инфлацията пари от бизнеса във вид на ДДС, а вие ме убеждавате, че това ще бъде проинфлационен фактор, ако се намали ДДС. Нищо подобно. Точно обратното е проинфлационен фактор.
И в момента, в който българската икономика има най-голяма необходимост от повишаване на конкурентоспособността си, за да издържи на този огромен натиск, на който е подложена от страна на Европейския съюз и на икономиките на Европейския съюз, тази малка българска икономика нито получава пари от европейските фондове, нито се оставят някакви пари в нея, за да може тя да ги реинвестира. Защото това не са пари за пенсии, които увеличаваме, а това са пари в икономиката. И естествено, че много по-лесно е да натоварим пенсионерите върху хранителните стоки да плащат ДДС, оттам да влизат в бюджета, и след това да им ги раздаваме като пенсии. Това са едни безсмислени упражнения, които не знам на кого са нужни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Имамов, имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз съм споделял и друг път, господин председател, че промените в данъчната политика не бива да се свързват с излишъка. Това е голяма грешка. Излишъкът има определени функции при сегашното състояние на икономиката. Правилно е излишъкът да бъде изразходван за предварително направени разходи и отложени разходи. Това е единствено правилният подход, за да няма инфлационно влияние изразходването на излишъка. Всяко друго изразходване на излишъка и свързването му с данъците, с промяната на данъците, според мен ще влоши и без това макроикономическата картина на страната.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз също искам да кажа няколко думи по този въпрос. Темата не е нито нова, нито пък аргументите, с които се опитват да ни я наложат, са нещо оригинално. Оригиналното е времето, в което се предлага. Още не разглеждаме данъчното законодателство и сме още доста далеч от този период. И се прави съвсем не случайно. Прави се с чисто популистични намерения.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Сега е рано, после е късно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Изненадваш ме, господин Димитров, с добър и правилен цитат от един класик на пролетарската революция. Радвам се, че той има толкова силно влияние върху теб.
Има няколко въпроса, с които според мен не можем да си правим майтап. И единият въпрос, когато си говорим за излишъците, трябва да знаем, че в бюджета за тази година, ако не ме лъже паметта, за ДДС са предвидени 8,2 млрд. лв. Към април т.г. са събрани около 2,5 млрд. лв., тоест около 30%. Никакви надскачания на това, което е предвидено, към настоящия момент няма. Затова искам малко да поохладите ентусиазма си за голямото харчене, което ни чака в края на годината. Може да се окаже, че не е чак толкова голямо.
Второто, което искам да ви кажа. Госпожо Капон, Вие преди две седмици проглушихте ушите не само на тази комисия, а и на цялата държава за това, че ние не можем да контролираме три магазина и една бензиностанция, които щяха да продават при това стоки с всички акцизи, с всички данъци върху тях, а сега се опитвате да ни обясните, че като въведем един широк спектър от диференцирани ставки, няма никакъв проблем със същата тази администрация да ги контролираме и всичко да бъде наред. Когато си говорим за едни неща, нека си говорим за тях.
Трето, с какво ще се намалят цените? Защо не си попитахте лидера на партията с колко се намали цената на кафето, когато свалихме акциза върху кафето от 1 януари?
МАРИЯ КАПОН: Това нали не е въпрос към мен?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров ще ми отговори на този въпрос. С колко и къде се видя намалението на цените на кафето с 10%?
Третият въпрос. Престанете да занимавате обществото с инфлация, която е консумирана миналата година по това време. 24-те процента ръст на хранителните продукти са от май м.г. до април т.г.
Колко е киселото мляко, госпожо Капон?
МАРИЯ КАПОН: 95 ст. в съседния магазин. А в Пловдив е 85 ст.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Предлагам ви да престанем да се занимаваме с демагогия, нищо ново не сте измислили, нищо старо не сте забравили. Ще си го кажете, както каза господин Кънев, след десетина дни в пленарна зала.
ПЕТЪР КЪНЕВ: И в сутрешните блокове.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, и в сутрешните блокове ще си повторите изявленията. Но дайте сега да не си губим повече времето.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Спомням си предишния парламент, когато бяхте опозиция, когато говорихте същото.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз пък помня времето в този парламент, когато беше с управляващите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Малев.
ЕНЧО МАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
По обясними причини не исках да взимам отношение по този въпрос. Малко съм изненадан, защото по този въпрос имам много солидни и реални аргументи, не искам да ги дебатирам в момента, разбирам, че пресоляваме манджата с дебатите. Обаче аз искам да попитам – Вие в момента, като председател на тази комисия, се изказахте като политик или като експерт?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Както всички дотук.
ЕНЧО МАЛЕВ: Ако Вие се изкажете като експерт, сигурно Вашето изказване няма да е такова. Вие в момента се изказахте като политик и аз искам да Ви питам защо предишният мандат на това правителство, когато БСП беше в опозиция, имаше предложение за диференцирана ставка и за намаляване на ДДС и какви бяха аргументите тогава?
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Същите.
ЕНЧО МАЛЕВ: За какво става дума? Вие знаете, че преди известно време, когато си говорихме доста сериозно с Вас, специално за тази диференцирана ставка, Вие казахте чистосърдечно, че това е въпрос на политическо решение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
С всеки наш подпис, с всяко законодателство, което предлагаме днес, когато си в опозиция, утре отговаряш за това да можеш да проведеш същата политика. Ангела Меркел казваше: „Много е лесно да си в опозиция и да говориш, като станеш канцлер трябва да докажеш, че това, което си го говорил, можеш да го направиш”.
Поради тази причина смятам, че нашата заявка тук, господин председател, въпреки всички решения на Министерството на финансите, са от това, че всички, които днес стоим от страната на опозицията, смятаме, че това е политиката, която трябва да се провежда. И смятам, че трябва да уважаваме тези си мнения.
А иначе отказвам да коментирам другото, защото, както се казва, победителите в крайна сметка винаги са щедри.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ще гласуваме ли?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз се извинявам на господин Кънев, но имам кратка реплика.
Уважаеми колеги, понеже господин Имамов каза, че вече били намалени данъците, искам да ви припомня, че когато в тази комисия предложихме в 2005 г. 10-процентния корпоративен данък и плоския данък, по подобен начин имаше реакции. И след доста години всичко се промени, и сега Петър Димитров казва, че той ги е измислил тези неща. Да е жив и здрав!
Господин Имамов каза, че били намалени вече данъците и нямало проблеми, и оттук нататък само трябва да се вдигат. Общото преразпределение през бюджета нараства. И се правят хитри схеми, за да не се покаже, че то всъщност е 42%, което означава, че имаше пренасочване от преки към косвени данъци. И това, колеги, трябва да го знаем. Което означава, че възможностите да намалим ставката по ДДС са големи.
Тук приключвам с кратката реплика.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нямам амбицията да съм човекът, който е измислил диференцираните ставки. Все пак Ви моля, господин Димитров, да не изпадате и Вие в илюзията, че сте измислили плоския данък. Нека да оценяваме приоритетите и откривателските постижения на някои хора, които са работили преди нас.
Господин Малев, чуйте ме внимателно какво ще Ви отговоря, за да не ми задавате този въпрос, тъй като нямате други аргументи, непрекъснато се хващате за него. Аз съм един от хората, който може да каже, че е бил от радетелите на диференцираната ставка. Защо се отказахме от нея? По една проста причина – отказахме се, защото решихме, че много по-важен и много по-разумен приоритет е да увеличаваме доходите на хората, вместо да се опитваме да дебалансираме и последния стабилен данък, който осигурява събираемостта в приходната част на бюджета на България. Това, първо.
Второ, ако можете да зададете този въпрос към мен, аз мога да задам същия въпрос към Вас – коя от вашите политически сили има заложени диференцирани ставки в изборните си програми и на основата на кои предизборни свои програми вие сега искате диференцирани ставки? Или лъжете избирателите си, които са ви изпратили с други идеи? Но не искам да политизирам повече. Няма смисъл.
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Първо на въпроса какво налага сега промяната, господин Имамов? Налага го това, че когато гледахме Бюджет 2008, цената на барел беше фиксирана на 68 долара, сега е 130 долара. Тоест, имаме два пъти увеличение. Ето това налага сега.
И второ, защо данъчните ставки да се гледат сега. Защото, ако се гледат ноември, ще бъде вече късно, тъй като бюджетът ще е разчетен. Ако ние сега имаме политическа воля, за да зададем на експертите от Министерството на финансите как да смятат, те ще сметнат така. Ако нямаме, няма да сметната така и тогава ще бъде късно.
Моля да спестите в комисията популизъм, демагогия и други такива думи. Запазете ги за залата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, приключваме с дебатите, преминаваме към гласуване.
Ще гласуваме двата законопроекта поотделно.
Моля народните представители, които подкрепят Законопроекта за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от народните представители Нено Димов, Мария Капон и Антонела Понева, да гласуват.
За – 6, против – 8, въздържали се – няма.
Законопроектът не се подкрепя.
Моля народните представители, които подкрепят Законопроекта за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Димитър Йорданов и група народни представители, да гласуват.
За – 6, против – 8, въздържали се – няма.
Законопроектът не се подкрепя.

Преминаваме към пета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Имате думата, господин Йорданов, да представите законопроекта.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Основните промени, които предлагаме, нямат финансови параметри и касаят облекчаването на данъкоплатците, както и прозрачността и информираността, и въвеждането на еднаква практика и прилагане на закона в администрацията на Националната агенция за приходите.
В общи линии предложенията са следните. Задължаваме, освен указанията и писмата, да се публикуват и отговори на конкретни казуси от данъкоплатци в страниците на Националната агенция за приходите. Също така правото на всеки данъкоплатец да подаде декларация или поискани документи и справки във всеки един от офисите на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите е една държавна институция и трябва да бъде така добра да осигури достъп навсякъде на данъкоплатеца.
И не на последно място, премахване на възможността за връщане на ревизията при издаден акт и обжалване на лицето. Не може, според нас, данъчната администрация да ревизира отново себе си и едностранно да решава това нещо. След като са направили проверката, тя вече е окончателна и оттам нататък трябва да отива в други институции, в други органи – съдебна власт и т.н. Защото така, при два пъти ревизия стигаме почти до двегодишен период, което е изключително затруднение за данъкоплатците и протакане на важни за тях въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, стана ли ви ясно за какво точно става дума в този законопроект?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ще помогна, господин председател.
Става въпрос за следното. Националната агенция за приходите пише страшно много обяснения, които доизясняват законодателството. Тези обяснения, бележки и други мотиви да се сложат в Интернет страницата на НАП и да може да се види какви обяснения е пращала на съответните териториални и други органи. Това е един елементарен принцип на публичност, за да знаем всички действия, които уважаемите данъчни органи предприемат, те да са публични и еднакво достъпни до всички.
Вторият елемент на същата мярка е самите отговори на запитвания, които агенцията отговаря, по въпроси за конкретни казуси, също да станат публични и да се качат на страницата на НАП, като единствено не се публикуват личните данни. Но принципният отговор да бъде публичен. И така госпожа Антонова, която е уважаван данъчен адвокат, и я интересува даден казус, да може да види по подобен казус как е отговорила НАП. Да не може по едни и същи казуси НАП да дава различни отговори. Когато тези неща са публични, всички хора, които ги вълнува това, ще могат да го проверяват. Смятам, че това са много важни текстове, които не трябва да политизираме. Това са принципни въпроси и нека да ги разглеждаме като принципни.
Третият случай е ситуацията, при която ревизионен акт се обжалва към висшестоящ административен орган. По наша информация 30% от случаите, може би и малко повече, се връщат за нова ревизия. Това според нас е една порочна практика. Не може да има такава хипотеза като нова ревизия. Самият висшестоящ орган може да събере допълнителна информация и въз основа на нея да вземе окончателно решение. Какви са тези нови ревизии в такава масовост? Смятаме, че това също е в полза на по-добрата работа на Националната агенция за приходите.
Надявам се да бях изчерпателен, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитаме да вземем становище по точките една по една.
По първа точка, така наречените отговори на запитвания на данъкоплатци, съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, попадат в режима на разясняване на законодателството, което изпълнителният директор извършва в полза на задължените лица. Разясняването на законодателството се извършва по много и най-различни начини. Един и само един от тях е отговаряне на конкретен въпрос на конкретен данъкоплатец, който си описва казуса, много често прилага договори, прилага фактури и други такива неща, така че да получи някакво разяснение какъв е неговият случай.
НАП поначало е против да се записва в закона задължение за публикация. И ще ви кажем защо. Защото считаме, че подобно нещо, записано в закона, създава опасна привидност за самите данъкоплатци. Създава опасна привидност, че така изразеното становище по казуса на конкретен данъкоплатец, има някакво отношение към някакви други данъкоплатци. Нещо, което според нас съвсем не е така. И по никакъв начин един данъкоплатец не бива и не следва да си прави илюзиите, че неговата ситуация е същата, като на другия данъкоплатец, при него ще се случи абсолютно същото нещо и т.н. Подобен запис в кодекса, според мен би създало една опасна илюзия у данъкоплатците.
Всички указания на изпълнителния директор, които са задължителни за органи по приходите, се публикуват в Интернет от 1 януари 2006 г. Само за 2007 г. има публикувани над 80 такива указания, при които няма спор. Те са задължителни за органите по приходите и всеки данъкоплатец, естествено има право да ги знае, защото те създават съответната предвидимост в практиката.
Само като допълнение ще посоча, че от края на февруари или март т.г. всички становища на изпълнителния директор и всички становища на упълномощените от него лица, които имат право да отговарят на конкретни запитвания на конкретни данъкоплатци вече са публикувани в Интернет, като са изтрити индивидуализиращите данни на данъкоплатеца. всеки от вас, който пожелае, може да влезе в Интернет страницата на НАП и да се увери, че има препратка към една база данни, в която всички тези писма, за които господин Димитров преди малко спомена, са публикувани, като е направена търсачка, която улеснява данъкоплатците, могат да търсят по член на закона, могат да търсят по ключова дума, могат да търсят по период, по вид данък и какво ли още не.
Това като част от политиката на прозрачност на НАП вече е направено. Пак казвам – нашият основен аргумент да не се записва това в закона е според нас опасната привидност, която се създава за данъкоплатците. Считаме, че подобно законово задължение не следва да се вменява. Освен всичко друго следва да имате предвид, че това значи по някакъв начин да се публикуват и самите запитвания, което на практика вече е невъзможно. Те са на хартия, има лични данни и т.н.
Пак казвам, че от отговорите на изпълнителния директор и на упълномощените от него лица, това са петимата директори на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” са публикувани. И в настоящия момент всички отговори от 1 януари 2007 г. насам са в Интернет. Всеки може да влезне и да се поинтересува.
Що се отнася до предложението за това всеки данъкоплатец да може да подава където си поиска каквито си поиска документи, според нас на практика това предложение дерогира териториалната компетентност. Само че това се случва само по отношение на данъкоплатците. НАП по принцип няма нищо против, ако се даде в двете посоки, ако се дерогира и териториалната компетентност на НАП и всеки орган на НАП. Например – живеете в София, но си подавате декларацията във Варна, ако нямате нищо против да получите от един инспектор в Ямбол писмо, че нещо в декларацията ви не е наред и да подадете нова, сме съгласни. (Оживление) Или една фирма, която се намира в Бургас, утре й чука на вратата данъчен инспектор от Свищов и казва: „Добър ден, аз започвам ревизия”. Нямаме нищо против, стига това да е в двете посоки.
Принципът за териториалната компетентност е един от основните принципи в административното право. Според нас не бива едно изключение да се превръща в правило. И ако ще се превръща в правило, то това правило трябва да важи и за двете страни в процеса. Не може да е само за едната. НАП е съгласна, ако се дерогира териториалната компетентност за нейните органи, да даде възможност на всяко задължено лице да подава всичко, където намери за добре.
Между другото, като изключение, кодексът и в момента задължава всеки орган на НАП, при който е постъпила преписка, по която е компетентен друг орган на НАП, да я препрати в 3-дневен или 7-дневен срок.
Пак повтарям – НАП няма нищо против, ако това важи и за двете страни в процеса.
Що се отнася до предложението да се забрани връщането за нова ревизия, не знам с какви данни разполага господин Димитров, числото е 20%, а не 30%. Стремеж на НАП е този процент да намалява все повече и повече. Между другото, той намалява всяка година, макар може би не с нужните темпове. Но ние възразяваме категорично срещу така направеното предложение, тъй като принципът, че при допуснати съществени процесуални нарушения преписката се връща за тяхното отстраняване от органа, който ги е допуснал, е основен принцип във всеки един правно регламентиран процес в нашата република. Това включва граждански процес, наказателен процес, административен процес. Пак повтарям – всеки правно регламентиран процес. И ако се счита, че данъчното производство е най-тежкото производство срещу едно лице, това просто не е вярно. Най-тежкото производство е наказателното производство. И защо там се допуска без никакви ограничения връщането на процеса в неговото начало, както от прокурора, така и впоследствие от съда, от втората инстанция и т.н., защо изведнъж се решава, че данъчното производство е някаква по-голяма санкция от наказателното производство. Това за нас е абсурдно.
Второ, въпросът е следният. При един акт, който е издаден, да речем нищожен, при процесуални нарушения, тук става дума за изрична компетентност на определени органи. Директорът на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” не е данъчен орган, не е орган по приходите, няма право да определя задължения. Те са в изричната компетентност на териториалните дирекции. Просто става едно умешване на компетенции и на процедура, което според нас е абсурдно.
Освен това, ако се допусне това нещо, това означава лавинообразно нарастване на съдебното обжалване при един абсолютно непредвидим резултат. Мисля, че госпожа Антонова е запозната с подобни казуси. Само като пример ще кажа следното – в момента в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс изрично е забранено на съда да връща преписката на администрацията. Съдът е длъжен да се произнася по същество. Към настоящия момент има съдебни решения, в които съдът казва: „Ако бих имал свободата да върна това нещо, това нескопосче, което ми е представила администрацията, аз бих й го върнал, но тъй като нямам възможност, аз ще трябва да потвърдя данъчните задължения, тъй като те са правилно изчислени. Но при допуснати много съществени нарушения, при несъбрани доказателства и т.н. Ако имах възможност, бих го върнал директно обратно на администрацията с указание, че законът така не се прилага”. Това са съдебни решения, които са факт.
Не искам да предлагам в момента да отпадне тази забрана за съда, тя е такава, ние се съобразяваме с нея и съда също, но да въвеждаме нови подобни забрани, които ще доведат до подобни ситуации, според нас е излишно. Освен това обръщам внимание, че в крайна сметка административният процес е много по-кратък от съдебния процес и това винаги е било така. Дай Боже един ден съдебният процес да стане също толкова бърз, но на мен ми се струва, че това едва ли ще бъде скоро.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: От току-що чутото изказване имам чувството, че Националната агенция за приходите е съд, а данъкоплатците са престъпници по презумпция, които са влезли в съда. Не приемам аргументите за това да приравнявате регионалните правомощия с това къде някой ще си подаде декларацията или поисканите справки. Текстът, който сме предложили, само допълва това, което Вие казахте – вие в момента сте длъжни да препращате по регионално звено. И никой тук не предлага друго регионално звено да гледа документите на дадения данъкоплатец. Единственото, което предлагаме, е текстът да е категоричен и да даде право на данъкоплатеца да подаде където иска. Защото такъв текст няма.
Това за изживяването на администрацията като районен съд, апелативен съд в структурата на НАП просто не го приемам. Вие сте длъжни да издадете акт и този акт не може сто пъти да го връщаме за разглеждане.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, честно да си призная, част от идеите, които са заложени в този законопроект, ми се виждат прекалено екстравагантни. Особено тази за премахване на териториалното разпределение на инспекцията. Всеки да си подава документите където иска – това засега не сме готови да я направим. Друг е въпросът защо не работи информационната система на НАП и кога най-после ще заработи. Но има част от идеите, които лично на мен ми се виждат доста симпатични. Не мога обаче сега да кажа дали точно това е механизмът, по който те могат да бъдат решени и дали със законова разпоредба ще можем наистина да решим въпроса с безкрайния брой ревизии.
Струва ми се, че бихме могли да пуснем закона за първо четене и между първо и второ четене, съвместно с колегите от Министерството на финансите, да се опитаме да направим така, че от една страна да облекчим и бизнеса, а от друга страна да направим така, че да не проваляме работата на държавната администрация по приходите.
Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да кажа, че отчасти сте прав. Смятам за много важно между първо и второ четене да имаме възможността да обсъдим какво точно да бъде публикувано в Интернет. Колегите от Националната агенция за приходите са напълно прави, но становища се издават от две места. Госпожа Елкова знае, аз лично съм ходила многократно за дадени становища, когато трябва да се изискват. Издават се веднъж от Министерството на финансите и веднъж от НАП. В повечето случаи те се съгласуват, но е хубаво да сложим срокове.
Така че аз предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене и да го уточняваме между първо и второ четене.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други становища? – Не виждам.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя за първо четене с тези уговорки, за които стана дума.

Колеги, преминаваме към шеста точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПОЛУЧЕНИТЕ ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ МАТЕРИАЛИ ПО Т. 53 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007 Г.) – ПРОЕКТ НА ДИРЕКТИВА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ДДС ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С ОБЛАГАНЕ ДОСТАВКИТЕ НА ФИНАНСОВИ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ УСЛУГИ.
Кой от министерството ще докладва?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това, господин председател, доколкото аз схващам, е надзорът, който Народното събрание прави по принцип на процеса, който тече в Европейския съюз. Това е една позиция от м. януари. Тя е рамкова. Защо сега се появява не знам. Аз лично видях, че ви е изпратена с придружително писмо от министър Грънчарова. И оттук нататък нямам никаква идея какво се иска от нас.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Ценова, имате думата.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Ние разговаряхме преди два дни по този въпрос с госпожа Елкова. Това, което е предложено на вашето внимание, е процедурата наблюдение и контрол по Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Наблюдение и контрол върху проектоактовете, върху позицията на Министерския съвет, в частност на Министерството на финансите, върху дадени проектоактове. Това е продължение на миналогодишната програма.
Защо точно в този момент и защо има една по-късна позиция от месец април, и защо ни е изпратена от Министерския съвет позицията от януари, на това не мога да отговоря. Предполагам, че никой в Народното събрание не може да отговори, тъй като те идват от Министерския съвет. Така че мисля, че не би трябвало да обсъждаме този въпрос в момента.
Ако разрешите, господин председател, да говоря по същество за какво става дума.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз лично смятам, че най-вероятно (в момента гадая) Министерският съвет започва бавно и постепенно да прави процедурата на влизането на Лисабонския договор, тоест националните парламенти имат важна роля при вземането на решения в Европейския съюз.
За мен категорично това са позиции, които трябва ние да обсъждаме тук много преди изобщо Министерството на финансите да си заяви думата. Защото в момента на нас ни се казва: ето, Република България така е решила, така е гласувала, това прави и т.н. Това е абсолютно безсмислено да го гледаме днес.
Процедурата трябва да е обратна. При всяка нова директива, която ще се гледа, първо, трябва да има предложение за становище преди да отиде в Министерския съвет. Ако искаме да бъдем истинско Народно събрание, становището трябва да влиза тук, да се обсъжда ясно. Сега какво е становището на България по този въпрос – ще има ли ДДС върху застраховките или няма да има?
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Има пояснение защо няма да има върху тях. На тази директива това й е целта.
МАРИЯ КАПОН: Въпросът е, че ако някога на България се наложи да наложи вето, нормално е тази санкция да върви в обратен ред. Първо, предложението на Министерския съвет или на съответния министър по всяка нова директива да се обсъжда в Народното събрание, в зависимост от комисиите. И съответният ресорен министър като отиде в Брюксел да не говори от лично име, а да говори от името на Република България. Това е контролът, който в Дания от много дълги години и министър-председателя и всички министри се прави пред народното им събрание.
Така че за мен, господин Овчаров, това е една хубава стъпка, но много закъсняла. Може би Вие, като председател, трябва да въведете график – това е моето предложение – в който Министерския съвет и съответните ресорни министри да дадат програмата за следващата година, защото такава програма, по която ще се гледат всички директиви в Европейския съюз, я има, всички, които касаят нас като Бюджетна комисия, да получим становищата и да ги обсъждаме реално преди това.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Някой може ли да ми каже защо е внесена тази директива днес и какво трябва да направим ние?
ЛЮБКА ЦЕНОВА: Ако разрешите, да дам някакво пояснение.
Процедурата, която е приета от Народното събрание миналата година, включва два момента. Тя е в правилника. А Лисабонския договор просто задължава националните парламенти да разглеждат въпросите вече не в шест седмици, а в осем седмици. Тази процедура е разписана в правилника, само че е шест седмици.
Не може да се стартира процедурата в Народното събрание, защото се изисква позиция на Министерския съвет. Министерският съвет не внася позицията в шестте седмици. Какво можем да направим ние като администрация, освен да ви го предадем, когато можем?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ви предлагам тази точка да не я разглеждаме и да не я обсъждаме. Трябва да се уточни тази процедура.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,55 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова