---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
________________________________________________________________

№ 853-03-59/15.7.08 г.



Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси



ОТНОСНО: Обсъждане на проект на Семеен кодекс, № 802-01-37 от 01.04.2008 г., внесен от Министерския съвет и законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 754-01-148 от 14.11.2007 г., внесен от Светослав Иванов Спасов.



На свои заседания, проведени на 12.06.2008 г., 04.07.2008 г. и 05.07.2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди проект на Семеен кодекс, № 802-01-37 от 01.04.2008 г., внесен от Министерския съвет и законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 754-01-148 от 14.11.2007 г., внесен от Светослав Иванов Спасов.
На заседанията присъстваха г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието, г-жа Илонка Райчинова, заместник министър на правосъдието, г-жа Виктория Нешева, г-жа Стела Здравкова и г-жа Милена Първанова, експерти в Министерство на правосъдието, проф. Цанка Цанкова от Консултативния съвет по законодателството на Народното събрание.
От името на вносителя заместник-министър Илонка Райчинова изложи мотивите на проекта на Семеен кодекс, № 802-01-37 от 01.04.2008 г., внесен от Министерския съвет.
Изработването на нов Семеен кодекс се обуславя от настъпилите съществени промени в икономическите и социалните отношения, които изискват уреждане по нов начин на класически институти на семейното право. Проектът въвежда нови разпоредби в двете основни материи на семейното право – тази на брака и тази на отношенията родители-деца. Създадени са два съвършено нови правни института. За първи път в нашето семейно и гражданско законодателство е уредено фактическото съпружеско съжителство на мъж и жена. Разграничено е регистрирано и обикновено нерегистрирано съжителство. Посочени са основни области на семейното право, в които се проявява правното му значение и най-важната и целена от проекта сред тях е уреждането на произхода на децата, родени по време на това съжителство.
За първи път българското право урежда брачния договор като възможност, основана на общата воля на съпрузите да имат имуществено брачен режим, различен от сега установения на общност или на разделност. Въведени са правила относно сключването, формата, съдържанието и промяната на брачния договор. Сключването му се допуска както при сключването на брака, т.е. в самото начало, така и през време на брака, като е възможно да се променят първоначално избрания. Въведени са три режима на имуществени отношения: законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. Съпрузите са свободни да избират между тях, като при липса на избор се прилага законовия режим на общност.
В главата за прекратяването на брака, въпреки че са запазени двата вида, които са известни – развод по взаимно съгласие и по исков ред, също са установени редица новости. Отпада служебното произнасяне по вината при развод по иск на съпруга. Повишено е значението на съгласието на съпрузите за прекратяване на брак и за уреждане на последиците от развода. Отпада предвидения сега тригодишен срок от сключването на брака за допустимост на развод по взаимно съгласие. Подробни правила уреждат положението на децата при развод на родителите и са предвидени подходящи защитни мерки за осъществяване правото на лични отношения, което е предоставено не само на баба и дядо, но и на други близки.
В материята на произхода е уредено майчинството и бащинството при асистирана репродукция, регламентирана в Закона за здравето. Ново е признатото право на навършилото 14 години дете да оспорва презумцията за бащинство. Установена е презумпция за бащинство при регистрирано фактическо съжителство.
Съществени преработки и много важни нови положения има в главата “Осиновяване”. Водещата идея е облекчаване на осиновяването и съкращаването на сроковете за извършването му, като при това се осигурява пълноценна защита на интереса на осиновявания. За да се ускори изваждането на децата от специализираните институции с цел отглеждането им от родителите или от роднини или близки, или от приемни семейства, се предлага да се допусне осиновяване по изключение без съгласие на родителя, ако последният в срок от шест месеца след настаняване на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на тази мярка за закрила. В тази глава е включено и международното осиновяване, като правилата са изцяло в съответствие с Кодекса за международното частно право. Уредени са правомощията на Министерството на правосъдието във всички случаи на осиновяване с международен елемент, акредитацията и положението на акредитираните организации за дейност в областта на международното осиновяване, регистрите при международното осиновяване. Възлага се на Министерството на правосъдието да предприеме допълнителни мерки, когато за дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над 7 години, не могат да се определят подходящи осиновяващи или определените осиновяващи се отказали да осиновят, да публикува на официалната си електронна страница обща информация за това дете, включваща и данни за неговите специфики. По нов начин и с нови разрешения по същество за уредени отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца. Предвидена е по-голяма взискателност и отговорност и съобразяване с европейските стандарти за регулиране на отношенията на родителите с децата. Уредено е участие на децата при решаване на всички въпроси от техен интерес. Определени правомощия са предоставени и на лицата, които осъществяват така наречената “заместваща грижа”.
В главата за издръжката най-същественото изменение е отпадането на предвидените в действащия Семеен кодекс минимален и максимален размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, които правила бяха отречени от практиката и не съответстват на изискванията на новите обществени отношения.
Значително са променени разпоредбите относно настойничеството и попечителството. Целта е да се уреди положението на поставените под настойничество или попечителство при съобразяване на техните лични и имуществени интереси, да се подобрят механизмите на взаимодействие между органите, ангажирани с дейност по закрила на ненавършили пълнолетие и запретените лица.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения в други закони, налагащи се от новите решения в областта на семейните отношения. Предвиден е vоcatio legis от 6 месеца – достатъчно дълъг срок, за да се осигури подготовката за въвеждане на новите разпоредби. До минимум са сведени подзаконовите актове по прилагането на кодекса.

В последвалите разисквания участие взеха народните представители Огнян Герджиков, Камелия Касабова, Иглика Иванова, Мая Манолова, Надя Антонова, Валентин Милтенов, Янаки Стоилов, Надка Балева, Елеонора Николова, Теодора Дренска, Диана Хитова, Яни Янев, както и г-жа Цанка Цанкова от Консултативния съвет по законодателството на Народното събрание.
Като цяло те подкрепиха проекта за Семеен кодекс, който се отличава с висока степен на прецизност в областта на правната уредба на отделните семейноправни институти. Проектът включва редица новости, главно в областта на имуществените отношения, в реда за осиновяване, института на фактическото съжителство и други. Същевременно бе подчертано, че по някои от предлаганите разрешения, най-вече тези на фактическото съжителство, брачните договори, правната защита на непълнолетните и др., дискусията би следвало да продължи.

Първата група спорни въпроси, свързани с проекта за нов Семеен кодекс включва правната уредба на фактическото съжителство. В подкрепа на този нов институт бяха посочени следните аргументи.
Налице е безспорният факт, че такива съжителства съществуват, техният брой непрекъснато расте, независимо, че към настоящия момент те нямат изрична нормативна уредба и че голяма част от родените деца в страната са от такива съжителства. Затова най-важната цел и правна последица от въвеждането на този институт е да се гарантират правата на децата, родени по време на такова съжителство, когато то е регистрирано. Целта е детето да има установен произход от бащата още при раждането му, а не той да бъде установен в един по-късен момент, чрез припознаване или по исков ред. Фактическото съжителство не е в противоречие с нито една конвенция, по която Република България е страна, не е в противоречие с правата на човека и още по-малко с правата на детето. Освен това съществуват редица закони, в които вече е уреден въпросът с последиците от фактическото съпружеско съжителство. Една от тях е при деклариране от лицата, заемащи висши държавни длъжности на имуществото – не само своето, не само на съпрузите и децата, но и на лицата, които живеят в съпружеско съжителство. Във всички контролни механизми, които са заложени в много закони законодателят и обществото са дали потвърждение, че това е институт, който важи за данъчни и за финансови цели, и в този смисъл той вече се използва в българското законодателство.
Аргументите срещу въвеждането на института на фактическото съжителство могат да бъдат обединени в две групи.
Едната група са аргументи от социално естество. Въпреки широката разпространеност на фактическото съжителство като обществена практика, това обстоятелство далеч не означава, че то е широко подкрепено от значителни обществени групи. Напротив, налице са подчертано негативни настроения както на редица граждански организации, така и на основните вероизповедания в страна. В Народното събрание са постъпили становища от Светия синод, от Епископската конференция на католическата църква в България, от Главното мюфтийство, от Обединените евангелистки църкви в България, които не подкрепят юридическото признаване на фактическото съпружеско съжителство. Съществуват сериозни опасения, че под формата на фактическо съпружеско съжителство се подкопава статута на традиционния брак и свързаните с него установени обществени ценности. Аргументът, че това е широко разпространена практика съвсем не означава, че тази практика, само поради факта на своята разпространеност, трябва да бъде регламентирана юридически. Законодателят следва да има избирателно отношение към различните социални факти, а не да ги поставя под един общ нормативен знаменател. Трябва да има социална и държавна политика към съществуващите факти, а не законодателството да се превръща в техен регистратор.
Другата група аргументи са от юридическо естество.
Предлаганата уредба на фактическото съпружеско съжителство трябва да изключи паралелно съществуване на брак и фактическо съпружеско съжителство с всички произтичащи от това проблеми от личен и имуществен характер. Въвеждането на фигурата на регистрираното фактическо съпружеско съжителство може да послужи за заобикаляне на пречките за сключване на брак. В действащото законодателство съществува статута на т.нар. “самотен родител”, при който лицето има право на социално подпомагане, на интеграционни добавки, енергийни помощи и т.н. Оттук могат да произтекат изгоди за лицата, които имат нерегистрирано съжителство, защото те могат поотделно да ползват едни и същи права. Като се регистрират те ще бъдат изчислявани вече на общата база на едно домакинство. Това е една много широка сфера от финансови отношения, които имат отношение към бюджета и те са за десетки милиони левове. Налице са редица празноти в тази сфера и ако се приеме този институт, той следва да бъде последователно развит във всичките му аспекти.
Направено бе предложение, че при евентуалното въвеждане на института на регистрираното съжителство религиозните бракове да се признават по силата на тяхната регистрация на фактическото съпружеско съжителство.

По главата “Отношения между родители и деца” се изказа принципно становище, че с проекта за Семеен кодекс се дават много права на децата при разногласия с родителите. Като цяло философията на законопроекта в тази му част е подчинена на върховенството на интересите на детето, но понякога в противоречие и за сметка на интересите на родителите и обществото. По въпроса за отношенията между родители и деца проектът за Семеен кодекс, като че ли отива в крайност, която противоречи на българската национална традиция. Създава се впечатление, че непълнолетното дете трябва да одобрява изцяло начина, по който то се отглежда и възпитава от родителите. Достатъчно е изискването родителските права да се упражняват в интерес на детето. Става дума за реципрочност, която правото трябва да стимулира. Проектът декларира, че пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни неработоспособни болни родители. Тази нормативна декларация следва да придобие реално приложение, чрез критериите за социално подпомагане. Когато родителите не разполагат с достатъчно средства за издръжка, те би следвало да получават средства от своите навършили пълнолетие деца. Така ще се намалят случаите на социално подпомагане, т.е. случаите на бедни родители, които не получават издръжка от богатите си деца и разчитат на социален патронаж от страна на социалните служби.
Законопроектът следва да отчете, от една страна, поетите от страната задължения по различни международноправни актове в тази област, но от друга, да се съобрази със съществуващите в България традиции и реалности. Трябва да се направи обстоен анализ на цялата законодателна рамка, на законовите и подзаконовите норми, които са свързани с децата, на всички държавни структури, които са ангажирани с децата и дали тяхната дейност е ефективна, къде има дублиране на функции и правомощия.
По отношение на уредбата на имуществените отношения между съпрузите с проекта за Семеен кодекс се въвеждат три имуществени режима: съпружеска имуществена общност, брачен договор и режим на разделност на имуществото на съпрузите. Като цяло тази уредба е оценена положително, особено възможността за свободен избор на имуществения режим от страна на лицата, встъпващи в брак.
Като спорни моменти се очертават изваждането на влоговете от съпружеската имуществена общност. За влоговете в законопроекта е запазено правилото при развод, когато са застрашени интересите на семейството, всеки от съпрузите, който е съдействал за придобиване на личното имущество на другия съпруг, да има право да претендира да му се определи част от стойността на това лично имущество. Положително е оценено изискването за вписване на имуществен режим, различен от съпружеската имуществена общност, тъй като чрез вписване се осигурява по-голяма сигурност в гражданския оборот. Ако има отклонение и отклонението не е вписано, се прилагат правилата на семейната имуществена общност, за да се гарантират интересите на трети лица. В този смисъл единствено семейната имуществена общност не се обявява, а се предполага.
На допълнителна дискусия, следва да се постави проблемът за начина на регистриране на избрания имуществен режим и за вписване на брачния договор в Агенцията по вписванията.

В главата за издръжката най-същественото изменение е отпадането на предвидените в сега действащия Семеен кодекс минимален и максимален размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца. Запазена е издръжката от родители на пълнолетни деца, ако учат в средни учебни заведения до навършване на 20-годишна възраст. Намалена е отговорността на държавата да изплаща издръжката, когато длъжникът не изпълнява задължението си по присъдена издръжка. Уредени са и въпросите за издръжката межу съпрузи и партньорите при фактическото съпружеско съжителство. Отделни народни представители възразиха срещу отпадането на минималния размер на издръжката, който се дължи на ненавършилите пълнолетие деца. Обърна се внимание, че лицата, които са осъдени да плащат издръжка следва да регистрират адрес или място, където да се превеждат средствата, за да не се стига до наказателното преследване и тези лица да бъдат лесно откриваеми. Постави се въпроса за разширяване на приложното поле на споразумението между патньорите при фактическо съпружеско съжителство, което освен издръжката, да обхваща и другите имуществени въпроси.
По отношение на осиновяването алгоритъмът е относително добре разписан, но трябва да се обърне допълнително внимание, защото в тази област съществуват редица конфликтни отношения, породени от ненормативни причини. Констатирано бе съгласие на народните представители, че трябва да се опростят възможностите за осиновяване и да се създаде по-тясна връзка между приемното семейство и възможностите за осиновяване. Едновременно трябва да се гарантират интересите на децата и да се ускорят съответните процедури. В тази област недостатъчно определени са функциите на Агенцията за закрила на детето, която е по-скоро наблюдаваща, а не управляваща тези отношения. Разбираемо е, че голяма част от подлежащите на осиновяване деца попадат в обсега на службите за социално подпомагане, но по отношение на осиновителите те не са в ролята на лица от категорията на социално слабите и затова трябва да се обсъдят определени правомощия на Агенцията за закрила на детето, ако не се задоволяваме с фигуративна роля на тази институция.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване проект на Семеен кодекс, № 802-01-37 от 01.04.2008 г., внесен от Министерския съвет.
Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 754-01-148 от 14.11.2007 г., внесен от Светослав Иванов Спасов.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

/Я.Стоилов/