Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по правни въпроси
25/09/2008


    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

    № 853-03-70/17.10.08
    СТАНОВИЩЕ
    на Комисията по правни въпроси


    ОТНОСНО: Доклад за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г., № 830-00-18, внесен от Висшия съдебен съвет на 30.05.2008 г.


    На заседание, проведено на 25 септември 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г., № 830-00-18, внесен от Висшия съдебен съвет на 30.05.2008 г.
    На заседанията присъстваха от Висшия съдебен съвет Анелия Мингова и Радка Петрова, Борис Велчев, Главен прокурор, Валери Първанов, заместник – главен прокурор, от Върховна касационна прокуратура – Петър Раймундов и Асен Арсов, от Националната следствена служба - Бойко Найденов, директор; Ана Караиванова, главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет; от Министерството на правосъдието - Бойко Рашков, заместник-министър и от Министерството на вътрешните работи - Соня Янкулова, заместник-министър.
    Докладът беше представен от г-жа Радка Петрова от Висшия съдебен съвет съгласно приетите с решение на Народното събрание от 18.09.2008 г. Процедурни правила за обсъждане на докладите на органите на съдебната власт, след което г-н Велчев представи дейността на прокуратурата за 2007 г.
    Информацията в доклада обхваща в обобщен вид данни от докладите на Върховна касационна прокуратура и Върховна апелативна прокуратура (по отдели и дирекции), на петте апелативни прокуратури и Военно-апелативна прокуратура, на 27 –те окръжни прокуратури и Софийска градска прокуратура, петте военно-окръжни и 113-те районни прокуратури, както и данни за дейността на разследващите органи в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Националната следствена служба и 28 - те окръжни следствени служби.
    Докладът е структуриран в девет раздела, включващи информация и анализ по основни дейности, направления и приоритети. В приложения към доклада е предоставена подробна статистическа информация за дейността на прокуратурата през отчетния период; данни за промените в отчетността на прокуратурата; статистически извадки, включващи обобщени данни по апелативни райони по основни показатели от дейността през 2007 и предходните години.

    I. Обобщени данни
    1. Регистрирани и разкрити престъпления по данни на МВР
    През 2007 г. органите на МВР са регистрирали 116 651 криминални престъпления в сравнение с 123 264 за 2006 г. и са установени 14 289 икономически престъпления в сравнение с 10 279 за 2006 г. За 2007 г. разкриваемостта на престъпленията е 52 %, като се отчита спад в разкриваемостта в сравнение с 60 % за 2005 г. и 53 % за 2006 г.

    2. Следствен надзор
    През отчетния период са наблюдавани общо 384 274 преписки във Върховна касационна прокуратура (ВКП), Върховна административна прокуратура (ВАП) и териториалните прокуратури – апелативни (АП), окръжни (ОП) и районни (РП). Прокурорите от ВКП са работили по 40 055 преписки, от които новообразувани са 38 619, а решени са 38 877 или 97 %. От 2007 г. с акт на Главния прокурор е определена нова организация по водене на преписки и досъдебни производства на специален надзор, с която се цели преодоляване на формализма и установяване на ефективен надзор за приключване на разследването по тези дела, както и да се осигури реална методическа помощ и контрол от горестоящите прокуратури за срочно и качествено решаване на делата за тежки престъпления или такива със значим обществен интерес. Преписките във ВКП по дела на специален надзор са 565. Отчита се спад с 10 % спрямо 2006 г. в резултат на реорганизацията на специалния отчет.
    Преписките в териториалните прокуратури са 343 286, от които новообразувани са 287 982, а решени са 311 915 или 91 %. Отчита се спад в сравнение с предходните години с 21 % и 17 % в резултат на намаляване броя на регистрираните престъпления и въведената реорганизация за обективно отчитане на дейността по следствения надзор. По 75 844 от решените преписки или 24 % са образувани досъдебни производства. Постановени са 126226 отказа за образуване на досъдебно производство или това са 40 % от решените преписки.
    През 2007 г. са наблюдавани 495 361 досъдебни производства, от които незабавни производства са 687 или 0,6 % от наблюдаваните; бързи производства са 9337 или 1,9 %; разследвани по общия ред са 488 215 или 98 %, от които разследвани от дознатели са 335 153, от следователи – 151 889 и от прокурори – 1183. Приключените производства са 200 915, от които незабавни са 685 от приключилите, бързи – 9085 и 191 094 разследвани по общия ред. От тях от дознатели са приключени 159 780, от следователи – 30 359, а от прокурори – 955. Неприключени са останали 46 397 производства, от които незабавни – 5, бързи -126, а разследвани по общия ред – 46 242. От дознатели не са приключени 41 738 производства, от следователи – 4340, а от прокурори – 164.
    Общият брой на решените досъдебните производства през отчетния период е 433 228 или 87 % от наблюдаваните. Внесените прокурорски актове в съда са 45 255 или 10 % от решените срещу 55 667 лица. При обвинителните актове (29 998) се отчита повишение на броя им с 3 %, при споразуменията (7927) се отчита ръст също с 3 %. При предложенията по чл. 78а от НК (7330) се констатира намаляване с 49 % в резултат на промените в Наказателния кодекс. Най – много прокурорски актове са внесени в съда за общоопасни престъпления (17 925 акта или 40 % срещу 18 444 лица), следвани от внесени актове за престъпления срещу собствеността (16 885 акта или 37 % срещу 19 404 лица).
    Прекратени са 310 239 досъдебни производства или 72 % от решените, като от тях по давност са прекратени 274 122 (8030 срещу известен извършител и 266 092 срещу неизвестен извършител). Спрените производства, включително и от предходни години са 842 237 (20 687 срещу известен извършител и 821 550 срещу неизвестен извършител). През 2007 г. прокурорите са постановили спиране по 74 256 или 17 % от решените производства.

    3. Съдебен надзор
    По внесени прокурорски актове в съда през 2007 г. са образувани 46 142 дела. Отчита се намаляване с 3 % на броя разгледани дела от съда. Осъдените и санкционирани лица са 50 714 или 91 % от предадените лица на съд, като при тях се отчита намаляване на броя им с 10 %.
    Осъдените лица с влезли в сила съдебни актове са 45 162, а оправданите лица са 2 248, което представлява 4,46 % от общия брой осъдени и санкционирани лица. В сравнение с предходните години се наблюдава минимално увеличение от 1 % на броя на тези лица.
    За отчетния период от внесените 45 255 прокурорски актове от съдилищата са върнати 4 706 акта, което е 10,39 %. За предходните години върнатите актове са 8,24 % и 4,68 %. През 2007 г. са подадени общо 3 118 протеста, от които са уважени 529, неуважени – 796 и останали за разглеждане – 1627. Налице е увеличение с 15 % на подадените протести в сравнение с 2006 г.
    Прокурорите от ВКП са участвали в 3165 дела, а тези в териториални прокуратури – в 115 896 дела.
    През отчетната година в прокуратурите на страната са получени за привеждане в изпълнение влезли в сила 33 591 съдебни актове. От тях 11 520 са с наказание лишаване от свобода (34,2 %), 7 380 – с наказание лишаване от права ( 22 %), 14 840 – с наказание пробация (44,1 %), 2 318 – с обществено порицание (6,9 %) и 15 – с наказание доживотен затвор (0,04 %). От получените съдебни актове с наложени наказания са приведени в изпълнение 33 016 или 98, 2 %.
    За 2007 г. по гражданско-съдебния надзор са предявени общо 609 иска, от които 383 от окръжни прокуратури и 226 от районни прокуратури. През 2006 г. предявени те искове са 407, а през 2005 г. – 995. Прокурорите от ОП и РП са участвали в 8946 решени първоинстанционни и въззивни граждански дела в сравнение с 12 847 дела за 2006 г. Решените първоинстанционни граждански дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са 1189, при 1306 за 2006 г. По Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност окръжните прокуратури са участвали в 16 производства по внесени искания за отнемане на имущество от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.

    4. Наказателни производства, образувани за някои категории тежки престъпления и престъпления със значим обществен интерес
    През 2007 г. са водени досъдебни производства срещу 9 народни представители, от които 5 са за корупционни престъпления. Срещу магистрати са водени 31 производства (срещу 5 съдии, 17 прокурори и 9 следователи), от които 10 са за корупционни престъпления. Приключени са общо 14 производства с внесени в съда обвинителни актове – 5 срещу народни представители (1 за корупционно престъпление) и 11 срещу магистрати (6 за корупционни престъпления).
    За повишаване на ефективността в противодействието на престъпността и изпълнение на ангажиментите на прокуратурата за отчитане на напредъка по Глава “Правосъдие и вътрешни работи” е извършена актуализация на отчетността по делата за престъпления, свързани с организирана престъпност, корупция, изпиране на пари, злоупотреби с фондове на Европейския съюз, подправяне на парични знаци и кредитни карти, незаконен трафик на наркотици и данъчни престъпления. Актуализацията на обхвата на делата е свързана с въвеждането на ежемесечна отчетност.
    Делата, образувани за особени тежки престъпления и такива със значим обществен интерес представляват 4,35 % от общия брой новообразувани дела, като от тях най – висок е процентът на образувани производства, внесени прокурорски актове и осъдени лица за незаконен трафик на наркотици, данъчни престъпления, организирана престъпност и корупция.

    5. Административен надзор за законност
    За отчетния период прокурорите от ВАП са наблюдавали 933 преписки и са се произнесли по 894 преписки в сравнение с 846 наблюдавани преписки за 2006 г. Проверени са два пъти повече административни актове – 1453 и са извършени двойно повече проверки за законност. Общият брой на образуваните през годината преписки по надзора за законност е 8512, от които 1733 за самоуправство (341 уважени). От териториалните прокуратури са проверени общо 54 703 административни актове, в сравнение с 62 624 актове за 2006 г. Прокурорите от ВАП са взели участие в 9898 административни дела, като в сравнение с предходния отчетен период се констатира намаление с 12 % на делата вследствие на законодателните промени за задължителното участие в съдебно заседание на прокурорите. От териториалните прокуратури прокурорите са участвали в 23 169 съдебни заседания по 28 107 първоинстанционни административни дела.

    6. Международно сътрудничество
    През 2007 г. е продължило участието по изпълнение на ангажиментите по туининг проект по Програма ФАР, както и е сключено Споразумение със Световната банка за безвъзмездно финансиране за укрепване на антикорупционния капацитет на прокуратурата. По линия на международно-правното сътрудничество са обработени 2110 молби, от които от ВКП за чужбина са изпратени 1 777 молби. Получените молби за изпълнение в България са 333. Всички съдебни поръчки от компетентността на ВКП са изпълнени в срок до 6 месеца. През отчетната година след влизането в сила на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз (ЕС) е започнало и изпълнението на процедурите по европейски заповеди за арест, като предадените лица в държави – членки на ЕС са 93, а от тези държави в България са предадени 34 лица. Образувани са общо 103 производства по екстрадиране и не са допуснати екстрадиции на 10 лица, поискани от държави - членки.

    7. Административно-ръководна, контролна и финансова–стопанска дейност. Дейност по конституционосъобразност на законодателството.
    В края на 2007 г. щатът за прокурори е 1721, разпределен по длъжности, както следва: административни ръководители – 153, заместници на административни ръководители – 168, прокурори – 1204, младши прокурори – 134 и военни следователи- 62. Свободният щат на прокуратурата към края на 2007 г. е 170 щатни бройки, от които 2 за административни ръководители, 15 за заместници на административни ръководители, 102 за прокурори, 1 за военни следователи, 27 за младши прокурори в районни прокуратури и 23 за младши прокурори в окръжни прокуратури. Обявени за конкурс са общо 99 щатни бройки, като кандидатите за тях са над 400. След извършена проверка за данните за наличния щат на служителите и обема на извършваната дейност е подготвено предложение от Главния прокурор за увеличаване щатната численост на прокуратурата и с решение на ВСС, считано от 01.01.2008 г. щатът за служители е увеличен с 231 бройки.
    За отчетния период са установени данни за извършени престъпления от 25 магистрати, които са изпратени в отдел “Противодействие на организираната престъпност и корупцията”. Във ВСС са внесени 6 предложения от административни ръководители на прокуратури за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание “освобождаване от длъжност”. Това наказание е наложено на 2 прокурори и 2 военни следователи. Освен това на 22 прокурори и 3 военни следователи са наложени други дисциплинарни наказания.
    През 2007 г. са изготвени 8 искания до Конституционния съд за тълкуване на определени норми от Конституцията и обявяване на противоконституционност на текстове от нормативни актове, подготвени са 26 становища по законопроекти, 10 инструкции и междуведомствени споразумения, 3 методически указания, и други становища по различни въпроси.
    В изпълнение на вътрешноведомствен акт на Главния прокурор за нова организация на информационната дейност се събира и предоставя информация за тежки престъпления и такива със значим обществен интерес, както и данни по основни показатели за работата на прокурорите.

    II. Изпълнение на Стратегията за развитие на прокуратурата в България
    В доклада са очертани приоритетите и проблемните области в дейността на прокуратурата. Предложени са мерки в няколко направления за отстраняването им, които са заложени в Плана за действие за изпълнение на Стратегията:
    - повишаване ефективността на прокурорските функции по изпълнение на задълженията за ръководство и надзор на органите за разследване. Посочва се запазване на високо ниво на взаимодействие с другите държавни органи, ангажирани в противодействието на престъпността.
    - осъществяване на ефективен контрол върху прокурорската работа. В резултат на приетите организационни мерки са подобрени основни показатели по видовете надзор, осъществяван от прокуратурата.
    - квалификация, подбор и обучение. Утвърдено е конкурсното начало при първоначално назначаване на прокурори и служители, както и при кариерното им израстване, продължава обучението на прокурори и разследващи органи.
    - осигуряване на финанси и материално обезпечаване. Отчита се извършването на сериозна дейност в тази насока, но се констатира и наличието на недостатъчна работна площ за прокурорите и служителите.

    III. Обобщени изводи за състоянието на прокуратурата. Проблемни въпроси.
    1. Резултати от дейността през 2007 г.
    Резултатите през отчетната година показват висок процент решени преписки (91 %), срочност и качество на прокурорските актове по следствения надзор. В доклада се посочва активизиране на ролята на прокурора в изпълнението на функциите по ръководство и надзор на разследването. В 24 % от приключените дела са дадени указания за извършване на допълнителни действия от разследващия орган, а в 4 % от делата с констатирани нарушения преди предявяване на материалите, прокурор е извършил сам такива действия. Постановено е допълнително разследване по 20 % от незабавните и бързите производства, а преобразуване на такива производства по общия процесуален ред е постановено по 29 % от производствата. Налице и ръст на внесените в съда обвинителни актове, на предявените искове от прокурор от името на държавата за защита на нейните права и интереси, подобрени са и показателите в надзора по изпълнение на наказанията и другите принудителни мерки, увеличен е и броя на производствата, образувани за тежки престъпления и за престъпления със значим държавен и обществен интерес.

    2. Проблемни въпроси
    В доклада е посочено, че се наблюдава тенденция за намаляване броя на незабавните и бързите производства с 19 % спрямо 2006 г. и 43 % спрямо 2005 г. В резултат на констатирания спад на регистрираната престъпност е намалял и броя на общо внесените прокурорски актове в съда с 11 %. С оглед на приетите законодателните промени с 49 % е понижен и броя на внесените предложения по чл. 78а от НК. Предвид променената отчетност, с която се стеснява кръга на наблюдаваните видове престъпления, статистически се отчита спад на наблюдаваните дела за тежки престъпления (с 40 %). Увеличен е и броя на върнатите от съда на прокуратурата дела – с 12 % спрямо 2006 г. и 9,5 % спрямо 2005 г. С 10 % спрямо 2006 г. и 9 % спрямо 2005 г. намалява броя и на осъдените и санкционирани лица.
    Като други проблеми в дейността на прокуратурата в доклада се сочат финансовото и материално осигуряване; привеждането в действие на конституционния принцип за структурата на прокуратурата в съответствие с тази на съдилищата; липсата на единна комуникационна среда за връзка между териториалните прокуратури и ВКП, подобряване на функционалността и обхвата на Унифицираната информационна система; необходимостта от повишаване на квалификацията на разследващите органи и прокурорите, особено във връзка със специализацията им по дела за тежки престъпления.
    Като основни причини за изтъкнатите проблеми в доклада се изтъкват намаляването на регистрираната и разкритата престъпност; законодателните промени, довели до обективно намаляване на предложенията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание; отделянето на значителни ресурси за извършване на проверки, на ресурси за възобновяване на дела от предходни години, с които са се занимавали различни органи и ръководители през различните периоди от време; ограниченото прилагане на незабавните и бързите производства; в резултат на кратките срокове за образуване, разследване, произнасяне се срещат трудности при организацията за пълна съгласуваност на действията на наблюдаващ прокурор и разследващи органи, недостатъчна подготовка на дознателския апарат и други; увеличаване броя на върнатите от съда дела на прокуратурата поради отмяната на възможността прокурорът да сезира по-горна съдебна инстанция, наред с променената съдебна практика; необходимостта от предприемане на законови действия за реализиране на дисциплинарна и наказателна отговорност спрямо прокурори поради недостатъчно професионално и отговорно изпълнение на служебните задължения.
    В доклада са направени и предложения за предприемане на действия да отстраняване на изложените проблемни въпроси, които са свързани с приемането на промени в НПК и НК, на мерки за кадрово и материално осигуряване на дознателския апарат, оптимизиране на организационната му структура, както и повишаване на квалификацията на дознателите. Друго важно предложение е свързано с извършването на самостоятелно разследване от прокурорите и очакваното в тази връзка законово решение за обособяване на ефективно действащи екипи, особено по дела, образувани за тежки престъпления, които екипи да включват разследващи органи, оперативни работници, експерти и други под временното административно ръководство на наблюдаващия прокурор до приключване на съответното дело. Следваща мярка, която се предлага, е свързана с ефективното упражняване на административно-съдебния надзор, като в тази насока се правят алтернативни предложения – за създаване на административни прокуратури в съответствие с конституционния принцип за структурата на прокуратурата или редуциране до минимум на компетентността по този надзор за сметка на увеличаване на изискванията и отговорността на специализираните контролни органи.

    IV. Приоритети за дейността на Прокуратурата
    В доклада са посочени приоритети, съгласно които прокурорите на всички нива следва да насочат усилията си за постигане на максимална ефективност в тяхната дейност. Те са свързани с укрепване на административния капацитет чрез организационно и структурно укрепване на териториалните прокуратури, по-специално на окръжните, в чиято компетентност е съсредоточена работата за противодействие на тежката престъпност, както и създаване на условия за сформиране на разследващи екипи по конкретни дела.
    Друг важен приоритет е свързан с досъдебното производство и наказателно-съдебния надзор. Цели се повишаване на ефективността на противодействието на престъпността чрез по-тясно взаимодействие и сътрудничество с разследващите органи, МВР и всички други национални и международни органи, ангажирани в борбата с престъпленията и правонарушенията. В тази връзка e е отбелязано, че следва да се повиши и резултатността в противодействието на организираната престъпност, корупцията, изпирането на пари, злоупотребите със средства и имущество от фондовете на ЕС, незаконния трафик на наркотични вещества и хора, и други престъпления, съставляващи значим обществен интерес чрез утвърждаване на екипния принцип в тази дейност. В тази насока като важни приоритети са посочени и подобряване на срочността и качеството на разследването и повишаването на ефективността на прокурорската дейност във връзка с изготвянето на актовете, постигането на необходимия баланс между принципите на прозрачност, отчетност и публичност в работата и предоставянето на организации, медии и граждани на информация, която не затруднява разследването по делата.

    V. Предложения за законодателни промени
    В заключението на доклада са направени предложения за промени на Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с увеличаване на предметната компетентност на следователите, намаляване на процесуалния формализъм и повишаване на ефективността на наказателното производство; промени в Наказателния кодекс, свързани с въвеждане на диференциация на престъпленията в зависимост от тежестта на предвиденото наказание; а също така и изменения в Закона за съдебната власт относно организационната структура и статута на прокурорите.

    При обсъждането на доклада становища изразиха народните представители. Елеонора Николова, Павел Шопов, Надка Балева, Борислав Българинов, Елиана Масева, Надя Антонова, Мая Манолова, Четин Казак, Иван Сотиров, Иглика Иванова и Янаки Стоилов.
    Те поставиха следните групи въпроси: за необходимостта от нова концепция за наказателната политика на държавата; за неудовлетворителните резултати от дейността на прокуратурата – относно огромния брой преписки, от които по една малка част са образувани досъдебни производства, нарастващия брой върнати от съда, спрени и прекратени по давност дела, работата по делата със значим обществен интерес; за необходимостта от подобряване на взаимодействието на прокуратурата с органите, осъществяващи контролни функции и оценка на дейността на тези органи, за да бъде преодоляна създалата се практика прокуратурата да бъде сезирана и по въпроси, които могат да бъдат решени от тези контролни органи; за нуждата от уеднаквяване на критериите за отчитане на регистрираната и разкритата престъпност от МВР и на дейността на прокуратурата; за продължаващите проблеми с Единната информационна система за противодействие на престъпността; за дисциплинарната практика, особено във връзка с реализиране на дисциплинарна отговорност на прокурорите, които през годините са допуснали натрупването на такъв голям брой дела, които сега се прекратяват по давност; за формирането на екипи, включващи разследващите органи от МВР и ДАНС, органи от митническата и данъчната администрация и други; за по –задълбочен анализ на практиката по наказателните производства с оглед прилагането на конкретни текстове и необходимостта от уеднаквяването й; за ролята на следствието в наказателния процес и възможността следователи да оглавят екипите, които ще разследват тежките престъпления; за недостатъчния капацитет на прокуратурата да разследва квалифицирани финансови измами и злоупотреби при усвояването на средства от националния и европейския бюджет и други.
    От името на прокуратурата г-н Велчев даде отговори на повдигнатите въпроси, отчитайки критиките, към досегашните резултати от дейността на прокуратурата. Той наблегна на необходимостта в най - близко бъдеще да се постигне по - голяма ефективност и по - добри резултати, особено в противодействието на организираната престъпност и корупцията предвид предстоящата оценка на европейските ни партньори. Главният прокурор постави от своя страна и някои важни въпроси като: намиране на формула за ротация на прокурорите, за разпределянето им не според утвърденото щатно разписание, а според нуждите на съответната прокуратура и за намаляване на местните зависимости. Той обърна внимание и на въпроса за въвеждането на съдебен контрол върху прокурорските актове, с които се отказва образуване на досъдебни производства.
    След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации във връзка с направените препоръки в становището на комисията по доклада от предходната година:
    Докладът като цяло е съобразен с изискванията на чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 141, ал. 1 от Закона за съдебната власт, като са представени подробни статистически данни и анализ за прилагането на закона. Направени са и съответните констатации за установените проблеми в работата на всички структурни звена на прокуратурата, посочени са предприетите мерки за преодоляването им, набелязани са мерки, които следва да се реализират в следващия отчетен период, а също така са направени и предложения за евентуални законови промени, чрез които да се подобри работата на прокуратурата.
    Изнесената информация в доклада посочва увеличаване на броя на производствата в сравнение с предходната година, по които са извършвани самостоятелни действия по разследване от страна на прокурорите, но с оглед на представените в доклада проблеми в досъдебното производство е необходимо да се обърне по - голямо внимание на тази дейност на прокуратурата. Ударението следва да се постави именно върху усилията за утвърждаване и разширяване на тези нововъведени практики в дейността, които дават положителни резултати - активно участие на прокурорите в самостоятелни разследвания, особено по дела със значим обществен интерес, създаване на екипи за разследване на тежки престъпления, контрол върху дейността на разследващите органи, основан на тясно взаимодействие и сътрудничество.
    В следващия доклад трябва да се представят подробни данни и анализи на резултатите от въвеждането на екипния принцип в действията по разследването и на активната роля на прокурора като ръководител на този процес. За целта е необходимо да се подготви подробен анализ на причините, довели до отчитането на намален брой регистрирани, съответно разкрити престъпления, както и да бъдат обсъдени и предвидени конкретни мерки, с които да се отговори на формиращите се негативни тенденции в общественото мнение през последните години за работата на разследващите и обвинителните органи, особено по отношение на недостатъчно убедителните резултати за повдигнатите обвинения за корупция по високите етажи на властта. Необходимо е също да се обърне по – сериозно внимание на дейността за образуване на досъдебни производства за неизпълнение на съдебни решения, особено от страна на държавни и общински органи.
    Относно вътрешноконтролната дейност следва да се анализират причините, довели до извършването на дисциплинарни нарушения, а също и в какви случаи съответната преписка е образувана в резултат на осъществени правомощия на Инспектората към ВКП или е резултат от постъпили сигнали от граждани или от Инспектората към ВСС.

    След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните препоръки във връзка с дейността на Прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на доклада на прокуратурата за прилагането на закона и дейността на разследващите органи през 2008 г.:
    1. Да се съсредоточи работата върху практическите мерки за преодоляване на установените проблеми в дейността на прокуратурата.
    2. Да се представят подробни данни и анализ на резултатите от въвеждането на екипния принцип в действията по разследването и за ролята на прокурорите като ръководители на тези екипи.
    3. Да се анализира дейността по образуването на досъдебни производства за неизпълнение на съдебни решения.
    4. Да се представи анализ на причините, довели до образуване на дисциплинарни преписки, средната продължителност за решаването им и взаимодействието с Инспектората към ВСС.
    5. Да се посочат областите на противоречива съдебна практика и да се внесат искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления.
    6. Да се представи информация за резултатите от прилагането на избрания нов софтуер за разпределение на преписките и делата и да се разширяват възможностите за извършване на справки в интернет – страницата на прокуратурата за движението на образуваните преписки.

    В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 10 гласа “за”, 1 “против” и 2 гласа “въздържал се” прие Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г., № 830-00-18, внесен от Висшия съдебен съвет на 30.05.2008 г. и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.



    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА:

    (Янаки Стоилов)
























    Проект!


    РЕШЕНИЕ
    за
    приемане на Доклад за прилагането на закона и дейността
    на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г.


    Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 75б, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание


    Р Е Ш И:

    1. Приема Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г.
    2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет и на Главния прокурор препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.


    Решението е прието от ХL Народно събрание на .................. 2008 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.




    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

    (Георги Пирински)





    Форма за търсене
    Ключова дума