---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

№ 953-03-6/19.1.09 г.



Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерски съвет на 17.12.2008 г.

На заседание, проведено на 15 януари 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерски съвет на 17.12.2008 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието -Стефан Фиков, заместник-министър и Петър Василев, директор на Главна дирекция “Изпълнения на наказанията”, от Върховна касационна прокуратура - Валери Първанов, заместник-главен прокурор и Пламен Пачев, прокурор, от Министерството на вътрешните работи - Николета Кузманова, началник кабинет.
Законопроектът беше представен от Стефан Фиков.
Предложената законодателната уредба за изпълнението на наказанията създава необходимите гаранции за спазване правата на човека, условията за функционирането на пенитенциарната система и привеждането й в съответствие с международните минимални стандарти относно местата за задържане и Европейските правила за затворите.
Изготвянето на нов Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража се налага, тъй като действащият Закон за изпълнение на наказанията, чието отменяне се предлага, е приет през 1969 г. и е допълван и изменян многократно. С новия закон се предлага ред за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража и изпълнението на нов вид наказание без лишаване от свобода, каквото е пробацията.
Непълнотите в правната уредба и различните обществени отношения, подлежащи на уредба, дълго време са компенсирани с издаването на подзаконови нормативни актове – наредби, правилници и други, което противоречи на европейската практика ограниченията в правата и свободите на личността да се уреждат изрично със закон.
Друга важна причина за приемането на нов закон е свързана с препоръките в докладите на европейските експерти от партньорските проверки по глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи” и от проверките на Европейския комитет против изтезанията, проведени през последните години.
Практиката на Европейския съд по правата на човека показа несъответствието на материалните условия в местата за лишаване от свобода на европейските изисквания, като се стигна до редица осъдителни решения на Европейския съд срещу Република България.
Проектът на нов закон е съобразен с действащите международни актове и с добрите европейски практики в областта на наказателно-изпълнителното право. Целта му е усъвършенстване и осъвременяване на нормативната уредба на дейността по изпълнение на наказанията, укрепване на ефективността при третиране на осъдените лица, осигуряване в пълен обем на правата и свободите им, постигане на прозрачност на наказателно-изпълнителната дейност.
Предвидени са промени в категориите на местата за лишаване от свобода, режима на изтърпяване на наказанието, участието на омбудсмана, неправителствените организации и обществеността в дейността по изпълнение на наказанията, разширяване на прозрачността в работата на затворите, следствените арести и пробационните служби.
Законопроектът има по-детайлизирана структура в сравнение със сега действащия закон. Променя се системата на местата за лишаване от свобода, като се предвижда местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода да са затворите и поправителните домове. Към затворите се създават затворнически общежития от открит и от закрит тип, а към поправителните домове се създават само затворнически общежития от открит тип. Премахват се досега съществуващите категории от закрит тип за рецидивисти и нерецидивисти и от преходен тип. Това ще доведе до създаването на по-добри условия и възможности за третиране на осъдените. Те ще се ползват от повече законоустановени права и ще се засили ресоциализационният ефект.
Със законопроекта се определя минимална жилищна площ за един лишен от свобода. Необходимостта от такава регламентация е породена от критиките от български и международни правозащитни организации. Изпълнението на тези норми ще доведе до подобряване на битовите условия за живот в местата за лишаване от свобода. Уреден е режимът на изпълнение на наказанието лишаване от свобода като съвкупност от правни норми, регулиращи диференцираното настаняване и изолацията, условията и начина на живот на лишените от свобода, ограниченията и лишенията, на които се подлагат.
Предвидено е в местата за лишаване от свобода да се прилагат четири вида режим на изтърпяване на наказанието. Във затворническите заведения от закрит тип се прилага общ, строг и специален режим, а в тези от открит тип - само общ и лек режим. Детайлно са регламентирани задължителните специализирани програми за адаптация на лишените от свобода с изготвяне на първоначален доклад и индивидуален план за изпълнение на присъдата въз основа на индивидуална оценка на всеки лишен от свобода. С въведените специализирани програми за индивидуална и групова работа се мотивира законосъобразното поведение, повишаването на социалната компетентност и умения, преодоляването на зависимости и подготовка за живот в обществото.
Предвижда се по-либерален режим на свижданията, който включва и удължено свиждане, възможности за контакт с близките в продължение на 12 часа, месечен домашен отпуск и други. Въвежда се изрично правото на телефонна връзка, което е обвързано със задължение на администрацията да го изпълнява.
Законопроектът предвижда приемането ежегодно на инвестиционна програма за подобряване на материално-битовите условия в местата за лишаване от свобода и определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода. Това е от изключително важно значение за постепенното достигане на всички европейски стандарти, отговарящи на оптималните условия за битуване. Подробно е регламентирано медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Предвидените разпоредби са гаранция за опазването на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Регламентирани са правомощията на медицинската комисия при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията.
Детайлно се регламентират функциите и правомощията на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Определят се статутът, правата и задълженията на главния директор, на началниците на затвори и поправителни домове и на служителите от пенитенциарната система. Предвижда се Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да бъде със статут на юридическо лице към Министерството на правосъдието. Безспорно е установено, че системата функционира по-ефективно и е по-податлива на управление, когато има по-голяма самостоятелност и статут на юридическо лице. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” ще осъществява прякото ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода и пробационните служби, а министърът на правосъдието като орган на изпълнителната власт да провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област. Уредени са редът и начинът на употреба на сила, помощни средства и оръжие от държавните служители от местата за лишаване от свобода, като при всяка употреба се съставя доклад и се уведомява незабавно съответният прокурор.
Изпълнението на мярката за неотклонение задържане под стража е отделено в самостоятелна част на проекта за закон, в която цялостно и логически е регламентиран начинът на изпълнението й, правата и задълженията на пенитенциарната администрация, както и правата и задълженията на обвиняеми и подсъдими лица. Осигурена е изрична възможност за тези лица да работят и да бъдат включвани в обучения за ограмотяване, за придобиване на професионална квалификация, за придобиване на ключови компетентности и мотивационно обучение, с което се подпомага ресоциализацията на тези лица и се осигурява поправителното и превъзпитателното въздействие на наказателния процес.
Определя се ролята на пробационната служба в досъдебното производство. Предвижда се задължителната регистрация по настоящ адрес и ограниченията за свободно придвижване да могат да се изпълняват чрез система за електронно наблюдение върху поведението на осъдения, което ще създаде облекчения както за контрола, който трябва да осъществяват пробационните служители, така и за осъдените.
Уредени са правомощията на пробационните съвети, действащи на територията на всеки районен съд. За първи път се регламентира забраната за изтезания, жестоко или нечовешко отношение в наказателно-изпълнителната дейност, като предложените норми съответстват на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Със законопроекта се утвърждават контролът и наблюдението на дейността на наказателно-изпълнителните органи от страна на държавни правителствени или неправителствени организации, както и от омбудсмана на Република България и сътрудничеството с международните държавни и неправителствени органи и организации. Това позволява пълна прозрачност в работата и ангажиране на различни институции с наказателно-изпълнителната дейност.
С Преходните и заключителните разпоредби се предвиждат изменения и допълнения и в други закони - Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, които са във връзка с конкретни текстове на законопроекта.
В обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Надка Балева, Валентин Милтенов, Христо Бисеров, Борислав Българинов, Яни Янев и Янаки Стоилов. От името на Върховна касационна прокуратура становище по законопроекта представиха Валери Първанов и Пламен Пачев.
Народните представители се обединиха около становището, че е необходим нов закон, който да приведе правилата за изпълнение на наказанията в съответствие с европейските изисквания. Проблемът е в обстоятелството, че в момента се работи по концепция за наказателната политика, която ще доведе до съществени промени в наказателното право. Това от своя страна ще предизвика преразглеждане на системата на наказанията, както и промени в наказателния процес.
Друг важен въпрос, който бе поставен от народните представители, е свързан с готовността за осигуряването на сериозното финансово осигуряване за изпълнението на закона най-вече по отношение на преустройството на съществуващите и построяването на нови места за лишаване от свобода, както и за спазването на предвидените в законопроекта срокове за осъществяване на програмата за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода.
Поставиха се въпроси дали на лишените от свобода в някои случаи, не се предоставят права в обем, който не отговаря на общите социални стандарти, а в други случаи тези права са прекомерно ограничени.
Препоръча се, ако е възможна цялостна систематизация на подзаконовата уредба в един нормативен акт (правилник за прилагане на закона).
От името на вносителя Петър Василев отговори на поставените въпроси, като обърна внимание, че в одобрената финансова обосновка по законопроекта са предвидени средства за осъществяването на програмата за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Това позволява да се построят нови затвори, да се приспособят други подходящи обекти за тази цел, както и да се преустроят по-голямата част от съществуващите.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси единодушно подкрепи предложения законопроект за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 802-01-102, внесен от Министерски съвет на 17.12.2008 г. и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

(Янаки Стоилов)