---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

№ 953-03-12/13.2.09



Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 854-01-48, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон на 15.05.2008 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 854-01-117, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 17.10.2008 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 902-01-3, внесен на 09.01.2009 г. от Министерския съвет.

На заседание, проведено на 5 февруари 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 854-01-48, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон на 15.05.2008 г.; № 854-01-117, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 17.10.2008 г. и № 902-01-3, внесен на 09.01.2009 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър; от Висшия съдебен съвет - Анелия Мингова, представляващ ВСС, Радка Петрова и Славка Каменова; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Върховния касационен съд – Любка Илиева, заместник-председател; от Инспектората към ВСС – Ана Караиванова, главен инспектор и Незабравка Стоева, инспектор; от Върховна касационна прокуратура – Петър Раймундов; от Националната следствена служба – Бойко Найденов, директор и Свилен Турмаков, заместник-директор.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 854-01-48, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон на 15.05.2008 г., бе представен от Елеонора Николова. Той предвижда възможността при служебна необходимост апелативните и окръжните прокурори да командироват прокурори от своите райони при спазване изискванията на закона за командироване, а Главният прокурор да командирова прокурори в цялата страна за срок от една година. В мотивите на законопроекта се посочва, че законът не урежда възможността за мобилност на магистратите, която има за цел да осуети местната зависимост и обвързването с лица, по отношение на които има законен повод за образуване на досъдебно производство или има внесени обвинителни актове срещу тях. Поради тази причина се предлага въвеждането на възможността за командироване при служебна необходимост.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 854-01-117, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 17.10.2008 г., бе представен също от Елеонора Николова като съвносител. С него се предлага възнаграждението на експертите в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) да е равно на възнаграждението на съдия в районен съд или прокурор в районна прокуратура. Това предложение е продиктувано от необходимостта от уреждане на статута на тези експерти поради спецификата на дейността им с оглед предвиденото в закона тяхно участие при извършването на проверки от Инспектората към ВСС.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 902-01-3, внесен на 09.01.2009 г. от Министерския съвет, беше представен от министър Тачева.
В мотивите към законопроекта се посочва, че предложените промени се отнасят до няколко групи въпроси: статута и организацията на работата на Висшия съдебен съвет (ВСС) като постояннодействащ орган; идентифицирани проблеми, свързани с функционирането на отделните органи на съдебната власт и на съдебната система като цяло; статута на Инспектората към ВСС и на експертите, които подпомагат главния инспектор и инспекторите при осъществяване на тяхната дейност; дисциплинарните производства; правомощията на министъра на правосъдието по Конституцията на Република България и този закон за взаимодействието между съдебната власт и изпълнителната власт и други.
За подобряване на организацията на дейността на ВСС се предлага да се въведе принципно правило, че министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на съвета. Законопроектът предвижда, когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията да се председателстват от представляващия ВСС.
По отношение на статута на членовете на ВСС се създава възможност задължителното им обществено и здравно осигуряване, както и задължителното им застраховане срещу злополука да бъде за сметка на бюджета на съдебната власт. В действащия Закон за съдебната власт (ЗСВ) това е предвидено за магистратите, за съдебните служители и за главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС.
Предвижда се ВСС да приеме Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите и Етичен кодекс на съдебните служители. Приемането на такъв Етичен кодекс се налага поради необходимостта от уеднаквяване на изискванията към всички магистрати, произтичащи от правилата за професионална етика, както и от създаване на правила за преодоляване конфликт на интереси. Този кодекс ще помогне и при квалифициране и индивидуализиране на дисциплинарното нарушение „уронване престижа на съдебната власт”, което досега е създавало проблеми при налагане на дисциплинарни наказания.
Предлага се, освен броя на магистратите, ВСС занапред да определя и броя на съдебните служители по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт. Създава се изрична законова възможност ВСС да предлага на Инспектората към ВСС извършването на проверки извън годишната програма за дейността му. Разпоредба в този смисъл е необходима, защото в Съвета пристигат множество сигнали на граждани и държавни органи, проверки по които е компетентен да извършва Инспекторатът.
С цел подобряване на отчетността и съдебната статистика е предвидено справките и статистическите данни в електронна форма да се изготвят от органите на съдебната власт по образец. Предвид на това се предлага периодичната информация за образуването, движението и приключването на делата също да се предоставя и на ВСС, а не само на Инспектората към ВСС и на министъра на правосъдието.
Предлагат се промени в разпоредбите, предвиждащи възможност за командироване на магистрати, като отпадат ограниченията командироването да се извършва еднократно в рамките на 3 години за срок от 6 месеца. За осигуряване на максимална откритост и прозрачност на актовете на съдилищата законопроектът предвижда вместо всяко тримесечие, тези актове да се публикуват незабавно след постановяването им в интернет.
За подобряване на кадровата политика на ВСС, както и с оглед обективност, прецизност и справедливост при атестирането на магистратите в процеса на кариерното им израстване се предвижда да се приеме наредба на мястото на досегашната методика за атестиране. Предлага се наредбата да се приеме по прилагането на целия раздел, регламентиращ атестирането на магистрати в различните случаи, предвидени от закона. В тази наредба се предвижда да се разработят по нов начин критериите за атестиране на магистрати и на административни ръководители на органите на съдебната власт.
Предвидена е възможност главният прокурор съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции да създава специализирани междуведомствени звена за разследване под процесуалното ръководство на определен от него прокурор като допълнителна мярка за борба с корупцията и организираната престъпност. Към момента липсва законова възможност за създаване на специализирани междуведомствени звена за разследване, които да включват прокурори, данъчни и митнически служители, служители от ДАНС и други.
Предвижда се съдебни помощници да има и в районните съдилища. След изтичане на петгодишен срок от назначаването им в съответния орган на съдебната власт съдебните помощници и прокурорските помощници могат да бъдат назначени на длъжност съдия в районен съд, съответно прокурор в районна прокуратура, без провеждане на конкурс.
Законопроектът предвижда от деня на влизането в сила на закона да се закрият окръжните следствени служби, като отпада и длъжността младши следовател. ВСС следва да преназначи без конкурс следователите от окръжните следствени служби, заявили в 30-дневен срок от влизането в сила на закона писмено своето съгласие за това. Преназначаването на следователите може да се осъществи на длъжност прокурор в окръжна или районна прокуратура, съдия в районен съд или следовател в териториален следствен отдел по чл. 149, ал. 4 при запазване на ранга, който са имали.
Националната следствена служба се запазва като орган, който извършва разследване по международни дела и осъществява международноправно сътрудничество.
Със законопроекта се изменя уредбата относно Инспектората към ВСС. Главният инспектор и инспекторите следва да се освобождават от длъжност преди изтичането на мандата им при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, а не както досега – 6 месеца. Предлаганото изменение изравнява и привежда в съответствие статута на главния инспектор и инспекторите със съответните норми в Конституцията и в ЗСВ относно членовете на ВСС и магистратите. Направено е предложение възнаграждението на експертите в Инспектората към ВСС да е равно на възнаграждението на съдия в районен съд. Изискванията, предвидени за заемането на длъжността “експерт” са по-високи и са съобразени с определено ниво на достигната професионална квалификация, необходим минимален юридически стаж 5 години, свързан с реално упражняване на юридическа професия, допълнителна квалификация при работа с информационни системи и други изисквания.
Предвиждат се промени в дисциплинарното производство, които са свързани с изменения по отношение на видовете дисциплинарни нарушения, които може да са налице и в случаите на бездействия. Удължават се сроковете за образуване на дисциплинарно производство, тъй като в практиката е констатирано, че в редица случаи за тежки нарушения дисциплинарното производство се прекратява поради изтичане на давностния срок.
Дисциплинарното производство по ЗСВ е административно, поради което препращанията в някои разпоредби следва да са към Административнопроцесуалния кодекс, който урежда общите правила на производствата пред административните органи, а не към Гражданския процесуален кодекс.
Съгласно законопроекта извършването на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е най-тежкото дисциплинарно нарушение, поради което се предвижда сроковете, свързани с него, да започват да текат от публичното оповестяване на съответните действия.
Удължава се срокът, в рамките на който дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание, както и предлага вида и размера на наказанието.
Удължава се и срокът, в който ВСС разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание – от
7-дневен на 14-дневен от внасянето му. Изменението е необходимо за осигуряване на разумен срок на членовете на ВСС за по-задълбочено запознаване с предложението на дисциплинарния състав.
Променя се и уредбата на съдебното производство за обжалване на решенията на ВСС за налагане на дисциплинарни наказания, като се предвижда право на обжалване на решението на тричленния състав на Върховния административен съд независимо от резултата.
Предлагат се изменения в глава двадесета от действащия ЗСВ „Взаимодействие между съдебната власт и изпълнителната власт”. В законопроекта се предвижда промяна в подхода по отношение на изграждането, поддържането, използването и развитието на Единната информационна система за противодействие на престъпността, които дейности се предоставят на ВСС.
Въз основа на промените в Конституцията и практиката на Конституционния съд (Решение № 8 от 2007 г. по к. д. № 5 от 2007 г.) в законопроекта е направено ясно разграничаване на компетентността между изпълнителната и съдебната власт в областта на финансирането и имуществените въпроси, като е установен баланс между правомощията на органите на съдебната власт и министъра на правосъдието. Предложените правомощия на министъра на правосъдието имат за цел да създадат ефективно взаимодействие с органите на съдебната власт, без това да накърнява тяхната независимост при разглеждането и решаването на делата.
Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт, като разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители. За тази цел средствата за строителство и ремонт на недвижимите имоти, както и средствата за задължения, произтичащи от собствеността на имотите - данъци, такси, наеми, застраховки и преоценки, се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието.
Със съгласието на административните ръководители на органите на съдебната власт ВСС може да предоставя управлението на движимите вещи от един орган на съдебната власт на друг. Средствата за придобиване, стопанисване и управление на движими вещи се осигуряват по бюджета на съдебната власт.
В мотивите се посочва, че предлаганият законопроект представлява по-нататъшно развитие на приоритетите на съдебната реформа, съдържащи се в актуализираната Стратегия за реформа на българската съдебна система и промените в него имат за цел укрепване на независимостта и ефективността на съдебната власт, чието реформиране ще осигури пълна защита на принципите на правовата държава и ефективно прилагане на европейските стандарти в правораздаването.
В обсъждането взеха участие народните представители Елеонора Николова, Надка Балева, Яни Янев, Борислав Българинов, Елиана Масева, Четин Казак и Янаки Стоилов. Те поставиха няколко дискусионни въпроси, които предлаганият законопроект съдържа: за необходимостта от затвърждаване на конкурсното израстване в рамките на съдебната система и постигането на това чрез създаване на предпоставки за реалност на атестирането, включително чрез определяне на качествени показатели за оценка на дейността на магистратите въз основа на приключените от тях дела; за намирането на необходимия баланс и гъвкавост, чрез които командироването на магистратите ще съдейства за решаването на конкретни задачи и ще подобри дейността на съответния орган на съдебната власт; за предвидената възможност съдебните помощници в районните съдилища и прокуратури да бъдат назначавани след изтичането на определен период време за магистрати в същия орган; за определянето на числеността на състава на администрациите към съответния орган на съдебната власт и за разграничаването на статута на служителите, които подпомагат дейността на съдебната власт: съдебни служители, които участват в подготовката на актовете и пряко подпомагат властническата дейност на съдебните органи, чиито статут следва да е близък до този на магистратите и служители с чисто помощни функции от т.нар. обща администрация, които следва да се приравнят с останалите държавни служители и служители по трудово правоотношение; за предвидената възможност за назначаване чрез външен конкурс само в нивата на районен, окръжен и административен съд, но не и за апелативен или Върховен съд; за преназначаването на следователите с оглед предложените промени за преструктуриране на органите на следствието; за Единната информационна система за противодействие на престъпността, за органа, който ще я управлява и органа, който ще я поддържа, както и взаимодействието на органите на съдебната и изпълнителната власт във връзка с тази информационна система; за повишаването на изискуемия стаж за заемането на длъжност във Върховния съд и други.
В обсъждането на законопроекта становища изразиха като представители на съдебната власт Константин Пенчев, Анелия Мингова, Радка Петрова и Бойко Найденов.
Константин Пенчев защити тезата, че следва да се даде възможност на органите на съдебната власт да определят щатната численост на администрациите си, тъй като Народното събрание в съответствие с правомощията си, свързани с приемането на бюджета на съдебната власт, винаги може да наложи съответните ограничения. Относно дисциплинарните производства той обърна внимание, че подкрепя идеята Инспекторатът към ВСС като отделен конституционен орган да има възможност да обжалва решенията на Висшия съдебен съвет по тези производства.
Анелия Мингова също подкрепи идеята ВСС да има оперативната самостоятелност да определя числеността на администрацията на съдебната власт, като се обоснова, че това позволява по-голяма рационализация, както например изграждането на единен център по отношение на информационните системи, който да позволи доброто управление на съдебните дела. Във връзка с поставения въпрос за външните конкурси за апелативните и върховните съдилища тя отговори, че резултатите от единствения проведен досега външен конкурс по новия закон показват, че във върховните съдилища например няма издържали успешно изпита външни кандидати. Според нея не е редно външен кандидат, който има изискуемия 15 годишен стаж като юрисконсулт или адвокат, да бъде върховен магистрат и да решава определени въпроси.
Бойко Найденов представи становището на Националната следствена служба относно предложенията за преструктурирането й. Той посочи, че следва да се подкрепи всяка една промяна, която води до оптимизиране на работата на досъдебното производство и че изграждането на силна, единна и централизирана национална следствена служба е нещо положително, но не и това да става чрез закриване на окръжните следствени служби.
От името на вносителя министър Тачева отговори на повдигнатите въпроси. Тя обърна специално внимание на въпроса за преструктурирането на следствието и че след дългите дискусии за решаването на проблема трябва да се намери работеща формула, която да запази териториални следствени отдели там, където следва да се провежда разследване по конкретните видове дела, които са възложени с действащия Наказателно-процесуалния кодекс. Относно единната информационна система за противодействие на престъпността г-жа Тачева обоснова необходимостта да се създаде център за информационни технологии към Висшия съдебен съвет, защото министърът на правосъдието няма правомощия по одобряване на автоматизираните системи на органите на съдебната власт.
За командироването тя посочи, че става дума само за магистрати, а не и за служители, тъй като се дават правомощия само по отношение на срока, защото в действащия закон срокът ограничава административните ръководители да направят това.

В края на дискусията Комисията по правните въпроси:
1. С 13 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 854-01-48, внесен от Елеонора Николова и Мария Капон на 15.05.2008 г. и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
2. С 10 гласа „за” и без гласове „против” и „въздържали се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 854-01-117, внесен от Бойко Великов и група народни представители на 17.10.2008 г. и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
3. С 10 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се” подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-3, внесен на 09.01.2009 г. от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

(Янаки Стоилов)