---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


К О М И С И Я П О П Р А В Н И В Ъ П Р О С И

№ 953-03-22/18.3.09 Г.
Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Второ четене на Общ законопроект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-42, внесен от Фатме Илияз на 24.04.2008 г.; № 854-01-73, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители на 17.06.2008 г.; № 854-01-87, внесен от Николай Кънчев и група народни представители на 16.07.2008 г.; № 854-01-91, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 23.07.2008 г.; № 854-01-113, внесен от Ненко Темелков на 15.10.2008 г.; № 854-01-153, внесен от Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак на 28.11.2008 г.; № 854-01-157, внесен от Четин Казак и група народни представители на 03.12.2008 г.; № 902-01-5, внесен от Министерски съвет на 09.01.2009 г.; № 954-01-11, внесен от Евдокия Манева и Елиана Масева на 21.01.2009 г.№ 954-01-12, внесен от Яни Янев и № 954-01-14 на 21.01.2009 г., внесен от Надка Балева и група народни представители на 21.01.2009 г.


ПРОЕКТ
ВТОРО
ЧЕТЕНЕ


ЗАКОН
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(В сила от 01.05.1968 г., Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г., попр. ДВ. бр.29 от 12 Април 1968г., изм. ДВ. бр.92 от 28 Ноември 1969г., изм. ДВ. бр.26 от 30 Март 1973г., изм. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.89 от 15 Ноември 1974г., изм. ДВ. бр.95 от 12 Декември 1975г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 1977г., изм. ДВ. бр.54 от 11 Юли 1978г., изм. ДВ. бр.89 от 9 Ноември 1979г., изм. ДВ. бр.28 от 9 Април 1982г., попр. ДВ. бр.31 от 20 Април 1982г., изм. ДВ. бр.44 от 5 Юни 1984г., изм. ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г., изм. ДВ. бр.79 от 11 Октомври 1985г., попр. ДВ. бр.80 от 15 Октомври 1985г., изм. ДВ. бр.89 от 18 Ноември 1986г., попр. ДВ. бр.90 от 21 Ноември 1986г., изм. ДВ. бр.37 от 16 Май 1989г., изм. ДВ. бр.91 от 24 Ноември 1989г., изм. ДВ. бр.99 от 22 Декември 1989г., изм. ДВ. бр.10 от 2 Февруари 1990г., изм. ДВ. бр.31 от 17 Април 1990г., изм. ДВ. бр.81 от 9 Октомври 1990г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 1991г., изм. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 1991г., попр. ДВ. бр.90 от 1 Ноември 1991г., изм. ДВ. бр.105 от 19 Декември 1991г., доп. ДВ. бр.54 от 3 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.10 от 5 Февруари 1993г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юни 1995г., изм. ДВ. бр.97 от 3 Ноември 1995г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 1995г., изм. ДВ. бр.107 от 17 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.62 от 5 Август 1997г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 1997г., изм. ДВ. бр.120 от 16 Декември 1997г., доп. ДВ. бр.83 от 21 Юли 1998г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Юли 1998г., доп. ДВ. бр.132 от 5 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.7 от 26 Януари 1999г., изм. ДВ. бр.51 от 4 Юни 1999г., изм. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.21 от 17 Март 2000г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.98 от 1 Декември 2000г., доп. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.101 от 23 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.92 от 27 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.26 от 30 Март 2004г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.75 от 12 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.38 от 11 Май 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.85 от 23 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 16 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.19 от 22 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията предлага да се създадат нови § 1, 2 и 3:
§ 1. В чл. 41, ал. 6 се изменя така:
„(6) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално, се определят от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и на специалния закон.”
§ 2. В чл. 42б, ал. 1 накрая се добавя „в съотвествие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично”.
§ 3. В чл. 43а, т. 2 след думите „лишаване от свобода” се поставя запетая и се добавя „като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода”.

§ 1. Създава се чл. 58а:
“Чл. 58а. Когато в производството по чл. 370 – 374 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът постановява осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при предвидени различни по вид наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на
чл. 55.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 4:
§ 4. Създава се чл. 58а:
“Чл. 58а. Когато в производството по чл. 372, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55.”

§ 2. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е бил постановен домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва:
1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация;
2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 5:
“§ 5. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва:
1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация;
2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.
2. Създава се нова ал. 2:
(2) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”

§ 3. В чл. 67, ал. 3 думата “пробация” се заменя с “една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6:
“§ 6. В чл. 67, ал. 3 думата “пробация” се заменя с “една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4.”

§ 4. В чл. 70 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „или пробация” се заличават.
2. В ал. 6 думата “пробация” се заменя с “една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.

§ 5. В чл. 78а, ал. 6 накрая се добавя “както и когато престъплението е извършено спрямо полицейски орган при или по повод изпълнение на службата му”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.

§ 6. В чл. 93, т. 20, изречение първо думите “и чрез, които се цели да се набави имотна облага” се заличават.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9.

§ 7. В чл. 116 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите “лице от състава на полицията” се заменят с “полицейски орган”;
2. В ал. 2 думите “лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “полицейски орган, разследващ полицай”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
“§ 10. В чл. 116 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите “лице от състава на полицията” се заменят с “полицейски орган”;
2. В ал. 2 думите “лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “полицейски орган, разследващ полицай”, а думите “Националното управление“ се заменят с “Държавната агенция“.”

§ 8. В чл. 131 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите “лице от състава на полицията” се заменят с “полицейски орган”;
2. В ал. 2 думите “лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “полицейски орган, разследващ полицай”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
“§ 11. В чл. 131 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите “лице от състава на полицията” се заменят с “полицейски орган”;
2. В ал. 2 думите “лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “полицейски орган, разследващ полицай”, а думите “Националното управление“ се заменят с “Държавната агенция“.”

§ 9. В чл. 142, ал. 1 думите “една до шест” се заменят с “две до осем”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 12.

§ 10. В чл. 143, ал. 3 думите “лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “полицейски орган, разследващ полицай”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 13:
“§ 13. В чл. 143, ал. 3 думите “лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “полицейски орган, разследващ полицай”, а думите “Националното управление“ се заменят с “Държавната агенция“.”

§ 11. В чл. 149 ал. 2 се изменя така:
“(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия, чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на надзор или влияние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14:
“§ 14. В чл. 149 ал. 2 след думите “такова състояние” се добавя “или чрез използване на положение на зависимост или надзор”.”

§ 12. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “а в особено тежък случай – с лишаване от свобода от две до осем години” се заличават.
2. Създават се ал. 2 и 3:
“(2) Наказанието по ал. 1 се налага и в случаите, когато блудството е извършено по отношение на лице, ненавършило 18-годишна възраст, чрез използване на положение на надзор или влияние.
(3) В особено тежък случай по ал. 1 или 2 наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 15:
“§ 15. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
“1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите “такова състояние” се добавя “или чрез използване на положение на зависимост или надзор”, а думите “а в особено тежък случай – с лишаване от свобода от две до осем години” се заличават.
2. Създава се ал. 2:
(2) В особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.”

§ 13. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 18-годишна възраст, чрез използване на положение на надзор или влияние, наказанието е лишаване от свобода до пет години.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 16:
“§ 16. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с непълнолетно лице, чрез използване на положение на зависимост или надзор, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”

§ 14. Създава се чл. 154а:
“Чл. 154а. Който, като даде или обещае облага, извърши блудствени действия или съвкупление с лице, ненавършило 18-годишна възраст, което се занимава с проституция, се наказва с лишаване от свобода до три години.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17:
“§ 17. Създава се чл. 154а:
Чл. 154а. Който, като даде или обещае облага, извърши блудствени действия или съвкупление с непълнолетно лице, което се занимава с проституция, се наказва с лишаване от свобода до три години.”

§ 15. В чл. 155а, ал. 1 след думите „полово сношение” се поставя запетая, думата „или” се заличава, а след думата „проституция” се добавя „или за създаване на порнографски материал”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.

§ 16. Създава се чл. 155б:
„Чл. 155б. Който склонява лице, ненавършило 14-годишна възраст, да наблюдава реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 19:
“§ 19. Създава се чл. 155б:
Чл. 155б. Който склонява лице, ненавършило 14-годишна възраст, да наблюдава действителни, виртуални или симулирани полови сношения между лица от еднакъв или различен пол или похотливо показване на човешки органи, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.”

§ 17. Създава се чл. 158а:
„Чл. 158а. (1) Който по какъвто и да е начин набира или принуждава отделни лица или групи от хора, ненавършили 18-годишна възраст, да извършват полово сношение, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешките полови органи, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) Ако от деянието по ал. 1 е получена имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.
(3) Който съзнателно наблюдава полови сношения, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешките полови органи, в извършването на които участва лице, набрано или принудено по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20:
“§ 20. Създава се чл. 158а:
Чл. 158а. (1) Който по какъвто и да е начин набира или принуждава отделни непълнолетни лица или групи от такива лица, да извършват полово сношение, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешките полови органи, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) Ако от деянието по ал. 1 е получена имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.
(3) Който наблюдава полови сношения, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи, в извършването на които участва лице, за което деецът знае или предполага, че е набрано или принудено при условията по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години.”

§ 18. В чл. 159, ал. 2 след думите „чрез интернет” се добавя „или по друг подобен начин”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 21.

§ 19. В чл. 159а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от една до осем години и глоба до осем хиляди лева” се заменят с “от три до осем години и глоба от три хиляди до дванадесет хиляди лева”.
2. В ал. 2 думите “от две до десет години и глоба до десет хиляди лева” се заменят с “от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева”.
3. В ал. 3 думите “от три до десет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева” се заменят с “от три до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 22:
“§ 22. В чл. 159а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от една до осем години и глоба до осем хиляди лева” се заменят с “от две до осем години и глоба от три хиляди до дванадесет хиляди лева”.
2. В ал. 2 думите “от две до десет години и глоба до десет хиляди лева” се заменят с “от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева”.
3. В ал. 3 думите “от три до десет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева” се заменят с “от три до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева”.”

§ 20. В чл. 159б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “от три до осем години и глоба до десет хиляди лева” се заменят с “от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева”.
2. В ал. 2 думите “от пет до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева” се заменят с “от пет до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 23.

§ 21. Създава се нов чл. 159в:
“Чл. 159в. Който използва лице, пострадало от трафик на хора, за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъде държано в принудително подчинение независимо от съгласието му, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 24.

§ 22. Досегашният чл. 159в става чл. 159г и в него думите “чл. 159а и 159б” се заменят с “чл. 159а – 159в”, а думите “до двадесет хиляди лева” се заменят с “от двадесет хиляди до сто хиляди лева”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 25.

§ 23. В чл. 161 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, ако престъплението е извършено срещу ненавършил 18-години низходящ или е акт на домашно насилие, за който е имало издадена заповед за защита.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да отпадне.

§ 24. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Който чрез слово, печат, средства за масова информация, електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
2. В ал. 2 думите “три години” се заменят с “четири години”, поставя се запетая и се добавя “и с глоба от пет до десет хиляди лева, както и”.
3. В ал. 3 след думата “цел” се добавя “или системно допуска”, думата “деяние” се заменя с “деяния”, а след думите “от една до шест години” се поставя запетая и се добавя “и с глоба от десет до тридесет хиляди лева, както и”.

Комисията подкрепя по принцп текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 26:
“§ 26. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
2. В ал. 2 думите “три години” се заменят с “четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и”.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, както и с обществено порицание.”

§ 25. В чл. 163, ал. 1 след думата “националната” се поставя запетая и се добавя “етническата”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.

§ 26. Чл. 164 се изменя така:
Чл. 164. (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, средства за масова информация, електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет до десет хиляди лева или с пробация.
(2) Който оскверни или съзнателно увреди религиозен храм, молитвен дом, светилище или принадлежаща към тях сграда, техни символи или надгробни паметници, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от три до десет хиляди лева или с пробация.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 28:
“§ 28. Чл. 164 се изменя така:
Чл. 164. (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(2) Който оскверни, унищожи или повреди религиозен храм, молитвен дом, светилище или прилежаща към тях сграда, техни символи или надгробни паметници, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от три хиляди до десет хиляди лева.”

§ 27. В чл. 166 думите “народната власт” се заменят с “властта”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 29:
“§ 29. В чл. 166 думата “народната” се заменя с “държавната”.”

§ 28. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „до три години или с пробация” се заменят с „от една до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева”.
2. В ал. 2 след думите “в полза на определен кандидат” се поставя запетая и се добавя “политическа партия или коалиция”, а думите „до три години или с пробация” се заменят с „до пет години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева”.
3. В ал. 3 след думите “в полза на определен кандидат” се поставя запетая и се добавя “политическа партия или коалиция”, а думите „до три години или с пробация, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева” се заменят с „до шест години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева”.
4. Създават се нова ал. 4 и ал. 5 и 6:
“(4) Наказанието по ал. 3 се налага и на лице, което предоставя имотната облага на лицата по ал. 2 и 3, за да бъде предложена или дадена на другиго с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция.
(5) В случаите по ал. 2, 3 и 4 съдът постановява и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
(6) За приготовление към престъпление по ал. 2-4 наказанието е лишаване от свобода до пет години.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 7 и в нея накрая се добавя “ал. 4 и 6.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 30:
“§ 30. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „до три години или с пробация” се заменят с „от една до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева”.
2. В ал. 2 след думите “в полза на определен кандидат” се поставя запетая и се добавя “политическа партия или коалиция”, а думите „до три години или с пробация” се заменят с „до пет години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева”.
3. В ал. 3 след думите “в полза на определен кандидат” се поставя запетая и се добавя “политическа партия или коалиция”, а думите „до три години или с пробация, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева” се заменят с „до шест години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева”.
4. Създават се нова ал. 4 и ал. 5:
“(4) Наказанието по ал. 3 се налага и на лице, което предоставя имотната облага на лицата по ал. 2 и 3, за да бъде предложена или дадена на другиго с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция.
(5) В случаите по ал. 2, 3 и 4 съдът постановява и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея накрая се добавя “и 4”.

§ 29. В чл.167а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „до една година или с пробация” се заменят с „от една до три години лишаване от свобода и с глоба от хиляда до пет хиляди лева”.
2. В ал. 2 думите “ал. 2 или 3” се заменят с “ал. 2, 3 или 4”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 31:
“§ 31. В чл.167а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „до една година или с пробация” се заменят с “до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева”.
2. В ал. 2 думите “ал. 2 или 3” се заменят с “ал. 2, 3 или 4”.

§ 30. Създава се чл. 169г:
“Чл. 169г. (1) Който организира или ръководи престъпна група, която си поставя за цел извършване на престъпления по този раздел, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.
(2) Който членува в такава група се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
(3) Участик в групата, който доброволно съобщи на надлежен орган на властта за дейността на групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършените от участниците в групата престъпления се наказва при условията на чл. 55.
(4) Не се наказва участник в групата, който доброволно съобщи на надлежен орган на власт за дейността на групата преди да е извършено от участниците в групата или от него друго престъпление”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 32:
“§ 32. Създава се чл. 169г:
Чл. 169г. (1) Който образува или ръководи група, която си поставя за цел да извършва престъпления по този раздел, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.
(2) Който членува в такава група се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(3) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.
(4) Не се наказва участник в групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по този раздел”.

§ 31. В чл. 189, ал. 1 думите „сто до триста” се заменят с „хиляда до три хиляди”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33.

§ 32. В чл. 192а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „петстотин до хиляда” се заменят с „хиляда до три хиляди”.
2. В ал. 2 думите „хиляда до три хиляди” се заменят с „три хиляди до пет хиляди”.
3. В ал. 3 думите „хиляда до три хиляди” се заменят с „две хиляди до пет хиляди”, а думите „две хиляди до пет хиляди” се заменят с „три хиляди до осем хиляди”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 34.

§ 33. В чл. 193, ал. 2 думите „глоба до петстотин лева и пробация, а ако върши това системно - с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева” се заменят с „глоба до хиляда лева и пробация, а ако върши това системно - с лишаване от свобода до три години и глоба до три хиляди лева”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 35.

§ 34. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 11:
„11. ако за извършване на кражбата е използван платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на оправомощения държател.”
2. В ал. 5 думите “т. 3 и 4” се заменят с “т. 3, 4 и 11”.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 34 да отпадне.

§ 35. В чл. 208 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “две седмици“ се заменят със “седем дни“, а след думите “се наказва“ се добавя “с пробация или“.
2. В ал. 2 думите „до две” се заменят с „до четири”.
3. Създават се нова ал. 4 и ал. 5:
“(4) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди, по ал. 2 - лишаване от свобода до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
(5) Когато деянието по ал. 2 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 36:
“§ 36. В чл. 208 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “две седмици“ се заменят със “седем дни“, а след думите “се наказва“ се добавя “с пробация или“.
2. В ал. 2 думите „до две” се заменят с „до три”.
3. Създават се нова ал. 4 и ал. 5:
“(4) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
(5) Когато деянието по ал. 2 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 6.”

§ 36. В чл. 212 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 след думата „физическо” се добавя „или юридическо”.
2. В ал. 7 думите „ал. 3 и 4” се заменят с „ал. 3 - 5”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 37:
“§ 37. В чл. 212 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “предходната алинея” се заменят с “ал. 1”, а след думата „физическо” се добавя „или юридическо”.
2. В ал. 7 думите „ал. 3 и 4” се заменят с „ал. 3, 4 и 5”.”

§ 37. В чл. 216 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Когато предметът на престъплението е културна ценност, наказанието е лишаване от свобода до шест години.”
2. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
3. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 1, 2, 3 и 5” се заменят с “ал. 1, 2, 3, 4 и 6”.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 37 да отпадне.

§ 38. В чл. 219 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Наказанието по ал. 1 и 2, се налага и когато предмет на престъплението е културна ценност или документ от Националния архивен фонд, независимо от размера на настъпилата щета.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “ал. 1 и 2“ се заменят с “ал. 1, 2 и 3“, а думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 38 да отпадне.

§ 39. В чл. 220 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато предмет на престъплението е културна ценност или документ от Националния архивен фонд, наказанието е лишаване от свобода до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “предходната алинея“ се заменят с “ал. 1 и 2“.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 39 да отпадне.

§ 40. В чл. 232, ал. 3 думите “до 0,01 лева” се заменят с “до сто лева”.


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 38.
§ 41. В чл. 234б, ал. 1 думите “разрешение, което” се заменят с “лиценз, който”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 39.

§ 42. В чл. 238 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в буква “а” думата “спортен” се заменя с “любителски”.
б) в текста след буква “г” думата “триста” се заменя с “хиляда”.
2. В ал. 2 думата “раци” се заменя с “други водни организми”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 40.

§ 43. В чл. 239, ал. 1 и 2 думите “полезни водни животни” се заменят с “водни организми”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 41.

§ 44. В чл. 240 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “промишлен” се заменя със “стопански”, а накрая се добавя “и аквакултурите”.
2. В ал. 3 думата “животни” се заменя с “организми”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 42.

§ 45. В чл. 243, ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. платежни инструменти.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 43.

§ 46. В чл. 244 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Който прокара в обращение подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, придобие или си служи с такива, като знае, че са подправени, или ги пренесе през границата на страната, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.”
2. В ал. 2 след думите “такива знаци” се добавя “или платежни инструменти”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 44:
“§ 44. В чл. 244 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Който прокара в обращение подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, придобие или си служи с такива, като знае, че са подправени, или ги пренесе през границата на страната, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.”
2. В ал. 2 думите “предходната алинея” се заменят с “ал. 1”, а след думите “такива знаци” се добавя “или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2”.”

§ 47. В чл. 246 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите “или други знаци” се добавя “или платежни инструменти”.
2. В ал. 3 след думите “парични или други знаци” се добавя “или платежни инструменти”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 45:
“§ 45. В чл. 246 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “по същия член” се заменят с “или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2”.
2. В ал. 3 думите “по чл. 243” се заменят с “или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2”. “

§ 48. В чл. 248а се създава ал. 5:
“(5) Ако в резултат на деянието по ал. 2 са получени средства, наказанието е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да наложи и конфискация на част от имуществото на дееца.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 46:
“§ 46. В чл. 248а се създава ал. 5:
(5) Ако деецът по ал. 2 е получил средствата, наказанието е лишаване от свобода до пет години.”

§ 49. В чл. 249 ал. 1 се изменя така:
(1) Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на опровомощения държател, ако деянието не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двойния размер на получената сума.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 47:
“§ 47. В чл. 249, ал. 1 думите “и от това са настъпили значителни имуществени вреди” се заменят с “ако деянието не съставлява по-тежко престъпление”.”

§ 50. Чл. 269 се изменя така:
“Чл. 269. (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо полицейски орган наказанието е от една до шест години.
(3) Когато престъплението по ал. 1-3 е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от две до осем години.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редкация на § 50, който става § 48:
“§ 48. Чл. 269 се изменя така:
Чл. 269. (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) Когато престъплението по ал. 1 е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от две до осем години.”

§ 51. В чл. 270 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “три месеца” се заменят с “до една година”.
2. В ал. 2 след думите “или прекурсори” се добавя “с контрол върху управлението или използването на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава”.
3. Създава ал. 3:
“(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо полицейски орган при или по повод изпълнение на службата му наказанието е до три години лишаване от свобода и глоба от петстотин до хиляда лева.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 49:
“§ 49. В чл. 270 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “три месеца” се заменят с “до една година”.
2. В ал. 2 думите “по предходната алинея“се заменят с “на органа на властта“.”

§ 52. Създава се чл. 277а:
“Чл. 277а. (1) Който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) Който без съответно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или не по законоустановения ред извършва изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.
(3) Ако при извършването на деянията по ал. 1 и 2 се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.
(4) Който нареди или допусне осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
(5) Който продължи, нареди или допусне да бъде продължена дейността по ал. 4, след като е била спряна от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.
(6) С наказанията по ал. 4 и 5 се наказва и този, който организира или ръководи дейността, ако е знаел или предполагал, че тя се осъществява в нарушение на Закона за културното наследство.
(7) Който противозаконно изготвя, държи или укрива предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.
(8) В случаите по ал. 1 - 6 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а по ал. 7 - на част или на цялото имущество на виновния.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 50.

§ 53. Член 278 се изменя така:
“Чл. 278. (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.
(2) Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(3) Ако е последвало унищожаване, повреждане или изчезване на културната ценност, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, а в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
(4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по предходната алинея.
(5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
(6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 51:
“§ 51. Член 278 се изменя така:
“Чл. 278. (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.
(2) Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(3) Ако е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност, когато деецът не е искал или не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, а в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
(4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по предходната алинея.
(5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
(6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.”

§ 54. Член 278а се изменя така:
“Чл. 278а. (1) Който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие такава културна ценност.
(3) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени повторно или представляват опасен рецидив, или са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато са извършени с цел предметът на престъплението да бъде изнесен през границите на страната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.
(4) Същото наказание се налага и на този, който без съответно разрешение изнесе извън границите на страната културна ценност.
(5) Наказанието по ал. 1 - 4 се налага и когато предметът на престъплението е документ от Националния архивен фонд.
(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 52.

§ 55. Член 278б се изменя така:
“Чл. 278б. (1) Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с глоба от петстотин до хиляда лева, както и с обществено порицание.
(2) Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
(3) Ако от деянието по ал. 2 е последвало унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културната ценност, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба от хиляда до пет хиляди лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редкация на § 55, който става § 53:
“§ 53. Член 278б се изменя така:
“Чл. 278б. (1) Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с обществено порицание.
(2) Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.
(3) Ако от деянието по ал. 2 е последвало унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културната ценност, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба от хиляда до пет хиляди лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.”


§ 56. В чл. 280, ал. 2 се създава т. 6:
“6. превеждането е извършено по начин, опасен за живота на преведените лица.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 54.

§ 57. Създава се нов чл. 281:
“Чл. 281. Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно съдейства на чужденец да пребивава в страната, се наказва с глоба от хиляда до осем хиляди лева.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 55:
“§ 55. Създава се нов чл. 281:
Чл. 281. Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона, се наказва с глоба от хиляда до осем хиляди лева.”

§ 58. Създава се нов чл. 284а:
“Чл. 284а. Длъжностно лице, което противозаконно разреши или разпореди използване на специални разузнавателни средства, или ги прилага, или съхранява информация, получена чрез тях, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба до пет хиляди лева.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 56:
“§ 56. Създава се чл. 284в:
Чл. 284в. Длъжностно лице, което противозаконно разреши или разпореди да се използват специални разузнавателни средства, или ги прилага, или съхранява информация, получена чрез тях, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба до пет хиляди лева.”

§ 59. Досегашните чл. 284а и 284б стават съответно чл. 284б и 284в.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 59 да отпадне.

Комисията предлага да се създаде нов § 57:
“§ 57. В чл. 294, ал. 4 думите “лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “полицейски орган, разследващ полицай”.”

§ 60. В чл. 296, ал. 1 след думите “съдебно решение” се добавя “или не изпълни заповед за защита срещу домашното насилие”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 58.

§ 61. В чл. 308 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Наказанието по ал. 2 се налага и когато предмет на деянието по ал. 1 са удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние, нотариални актове, нотариални удостоверявания или други официални документи, които имат за предмет удостоверяване или прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите “по ал. 2” се добавя “и 3”.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5, и в нея в т. 2 след думите “по ал. 2” се добавя “и 3”, а в т. 3 думите “по ал. 3” се заменят с “по ал. 4”.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите “по ал. 2 и 3” се заменят с “по ал. 2, 3 и 4”.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите “по ал. 2 и 3” се заменят с “по ал. 2, 3 и 4”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 59:
“§ 59. В чл. 308 ал. 2 се изменя така:
(2) Когато предмет на деянието по ал. 1 са удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние, нотариални актове или нотариални удостоверявания, български или чуждестранни документи за самоличност, документи за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, за регистрация на превозни средства, визови стикери, други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или на други вещни права, правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.”

§ 62. В чл. 321, ал. 3 след думите “е създадена” се добавя “с користна цел или”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 60.

§ 63. В чл. 325, ал. 2 думите “до пет години” се заменят с “от шест месеца до пет години”.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 63 да отпадне.

Комисията предлага да се създаде нов § 61:
“§ 61. Създават се чл. 325а и чл. 325б:
Чл. 325а. (1) Който умишлено умъртви гръбначно животно по особено мъчителен за животното начин или с особена жестокост, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с глоба до три хиляди лева.
(2) Който противозаконно причини трайно увреждане на гръбначно животно, се наказва с пробация или с глоба до три хиляди лева.
(3) Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от хиляда до пет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено:
1. повторно;
2. от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;
3. по начин или със средства, опасни за живота или здравето на хора или животни.
Чл. 325б. (1) Който организира боеве с животни или предоставя животни за боеве, се наказва с пробация и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от две хиляди до десет хиляди лева, когато:
1. деянието е извършено повторно;
2. деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;
3. боевете с животни се осъществяват в присъствието на малолетни или непълнолетни лица.”

§ 64. В чл. 339а се правят следните изменения:
1. Досегашната ал. 2 става ал. 3
2. Досегашната ал. 3 става ал. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 62:
“§ 62. В чл. 339а се правят следните изменения:
1. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 2 и в нея думите “предходната алинея” се заменят с “ал. 1”.”

§ 65. Създават се чл. 350б и чл. 350в:
“Чл. 350б. Който умишлено умъртви животно с особена жестокост чрез удушаване, обесване, разкъсване, смачкване или пребиване на животно; одиране, разчленяване или изкормване преди умъртвяването; хвърляне в огън, в агресивни среди, от големи височини или под движещи се превозни средства; чрез отрова или инжектиране на вещества, или по друг особено жесток начин, които предизвикват мъчителна и болезнена смърт се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация, както и глоба от 2000 до 3000 лева.
Чл. 350в. (1) Който организира боеве с животни или предоставя животни за боеве или за незаконни състезания, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация, както и с глоба до 3000 лв.
(2) Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация и глоба до 6000 лв., ако действията по ал. 1:
1. се осъществяват в присъствието на малолетни, непълнолетни или въоръжени лица;
2. се организират с помощта на видео или други материали, показващи сцени с минали боеве, или се заснемат.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 65, който е отразен на систематичното място в § 61.

Предложение на н. п. Венцислав Върбанов:
Създават се чл. 351а и чл. 351б:
Чл. 351а. (1) Който умишлено противозаконно умъртви или причини тежко или трайно увреждане на гръбначно животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация, както и с глоба от 2000 до 3000 лв.
(2) Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от 4000 до 5000 лева, когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. повторно;
2. от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни;
3. по начин или със средства, опасни за живота или здравето на други хора или животни.
Чл. 351б. (1) Който организира боеве с участие на животни или предоставя животни за боеве, се наказва с лишаване до една година или пробация, както и с глоба от 2000 до 3000 лв.
(2) Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от 3000 до 6000 лв., ако:
1. боевете с участие на животни се осъществяват в присъствието на малолетни, непълнолетни или въоръжени лица;
2. деянието е извършено повторно;
3. деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни или от собственик;
4. при извършване на деянието са използвани видео или други материали, показващи сцени с боеве с участие на животни или боевете с животни се заснемат;
(3) Парични средства, вещи или друго имущество придибито чрез извършване на престъплението по ал. 1, както и животните, предназначени или участвали в боеве, се отнемат в полза на държавата.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното място в § 61.


Предложение на н. п. Иван Н. Иванов:
Създават се чл. 351а и чл. 351б:
Чл. 351а. (1) Който умишлено противозаконно умъртви или причини тежко или трайно увреждане на гръбначно животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация, както и с глоба от 2000 до 3000 лв.
(2) Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от 4000 до 5000 лева, когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. повторно;
2. от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни;
3. по начин или със средства, опасни за живота или здравето на други хора или животни.
Чл. 351б. (1) Който организира боеве с участие на животни или предоставя животни за боеве, се наказва с лишаване до една година или пробация, както и с глоба от 2000 до 3000 лв.
(2) Наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от 3000 до 6000 лв., ако:
1. боевете с участие на животни се осъществяват в присъствието на малолетни, непълнолетни или въоръжени лица;
2. деянието е извършено повторно;
3. деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни или от собственик;
4. при извършване на деянието са използвани видео или други материали, показващи сцени с боеве с участие на животни или боевете с животни се заснемат;
(3) Парични средства, вещи или друго имущество придибито чрез извършване на престъплението по ал. 1, както и животните, предназначени или участвали в боеве, се отнемат в полза на държавата.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното място в § 61.

Предложение на н. п. Ваня Цветкова и Николай Свинаров:
Създават се чл. 356л и чл. 356м:
“Чл. 356л. (1) Който умъртви животно или му причини трайно увреждане по особено мъчителен за животното начин или с особена жестокост, се наказава с лишаване от свобода до една година или с пробация и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
(2) При повторно извършване или когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице осъществяващо дейност или прожекция, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, наказанието е от две до четири години лишаване от свобода и глоба от пет хиряди до двадесет хиляди лева.
Чл. 356м. (1) Който:
1. организира в собствен или чужд имот боеве между животни или с участие на животни;
2. предоставя свой имот за боеве между животни или с участие на животни;
3. присъства на боеве между животни или с участие на животни;
4. участва в наддаване при боеве между животни или с участие на животни;
5. улавя, набира чрез съобщение, обяви или по друг подобен начин, отглежда, тренира или държи едно или повече животни с цел използването им за боеве между животни или с участие на животни;
6. използва животно за примамка, храна или озверяване на друго животно, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода до две години до пет години или пробация и глоба от от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева, ако действията по ал. 1:
1. се осъществяват в присъствието на малолетни, непълнолетни или въорэжени лица;
2. се организират с помощта на видео или други материали, показващи сцени с минали боеве или се заснемат.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното място в § 61.

Предложение на н. п. Антонела Понева:
Създават се чл. 356л, чл. 356м и чл. 356н:
“Чл. 356л. (1) Който противозаконно умъртви или трайно увреди гръбначно животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с глоба от 2000 до 10000 лв.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до двадесет хиряди леа, когато деянието по предходната алинея е извършено:
1. от ветеринарен лекар или ветеринарен техник, от длъжностно лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, от собственик на животното или от лице, под чийто контрол то се намира временно или постоянно;
2. по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост;
3. спрямо живото в увредено, изтощено или безпомощно състояние, или спрямо животно в плен или поставено в условия на невъзможност да се отбранява или избяга;
4. чрез използване на огнестрелно оръжие или взривни, силно действащи или отровни вещества;
5. по хулигански подбуди или при опасен рецидив.
(3) В случая по ал. 2, т.1 съдът лишава дееца от права по чл. 37, ал. 1, т.7.
Чл. 356м. (1) Който организира в собствен или чужд имот боеве между животни или с участие на животни, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от дест до тридесет хиляди лева
(2) Същото наказание се налага и на този, който:
1. предоставя свой имот за боеве между животни или с участие на животни или;
2. присъства на боеве между животни или с участие на животни, или
3. участва в наддаване при боеве между животни или с участие на животни, или
4. улавя, набира чрез съобщение, обяви или по друг подобен начин, отглежда, тренира или държи едно или повече животни с цел използването им за боеве между животни или с участие на животни, или
5. използва животно за примамка, храна или озверяване на друго животно, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.
(3) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако доброволно съобщи на органите на властта или на организация за защита на животните, за извършването на престъпление по предходните алинеи и улеснси неговото разкриване и доказване.
(4) Паричните средства, вещи или друго имущество, придобити чрез извършването на престъпление по ал. 1 и 2, се отнемат в полза на държавата.
(5) Животните, предназначени или предоставени за участие в боеве между животни или с участие на животни ил за примака, за храна или озверяване на друго животно животни, се отнемат в полза на държавата.
Чл. 356н. (1) Който явно подбужда към извършване на престъпление по предходните членове чрез проповед пред множество хора или чрез печатно или друго средство за масово осведомяване или средство за глобална комуникация (интернет), се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация и с глоба до пет хиляди лева.
(2) Същото наказание се налага и на този, който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява произведения, чието основно съдържание е насили върху животни или чиято основна цел е да създаде омраза към животни”.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното място в § 61.

§ 66. В чл. 371, буква “в” думите “на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и на Главна дирекция “Охрана” при Министерството на правосъдието” се заличават.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 63.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

§ 67. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г. и бр. 69 и 109 от 2008 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 35, ал. 2 числото „278” се заменя с „277а”.
2. В чл. 172, ал. 2 думите „чл. 219, ал. 4” се заменят с „чл. 219, ал. 5”, а думите „чл. 220, ал. 2” се заменят с „чл. 220, ал. 3”.
3. В чл. 373, ал. 2 от думите “определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства” се заменят с “определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става 64:
“§ 64. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г. и бр. 69 и 109 от 2008 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 35, ал. 2 числото „278” се заменя с „277а”.
2. В чл. 39, ал. 3 след думите “първоначалния режим” се поставя запетая и се добавя „и типа на затворническото заведение”.
3. В чл. 301, ал. 1, т. 6 след думите „първоначален режим” се добавя „и тип затворническо заведение”.
4. В чл. 306, ал. 1, т. 2 след думите “първоначалния режим” се добавя „и типа затворническо заведение”.
5. В чл. 373, ал. 2 думите “определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства” се заменят с “определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс”.
6. В чл. 381, ал. 5, т. 3 след думите “първоначалният режим” се добавя „и типът затворническо заведение”.
7. В чл. 457, ал. 3 след думите “първоначалният режим” се добавя
„и типът затворническо заведение”.”

§ 68. Неприключените към влизането в сила на този закон дела, по които съдът е взел решение за провеждане на предварително изслушване по чл. 372, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, се довършват по досегашния ред за определяне на наказанието по чл. 373, ал. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 65:
“§ 65. По неприключилите дела, по които съдът е взел решение за провеждане на предварително изслушване по чл. 372, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага досегашния ред за определяне на наказанието по чл. 373, ал. 2.”

§ 69. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59 и 85 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г.) в чл. 83а, ал. 1 думите “159 - 159в” се заменят със “149 - 159г”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 66:
§ 66. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59 и 85 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г.) в чл. 83а, ал. 1 думите “159 - 159в” се заменят със “152, ал. 3, т. 4, 153, 154а, 155, 155а, 156, 158а, 159 - 159г”.

§ 70. В Закона за Министерството на вътрешните работи (В сила от 01.05.2006 г., Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.28 от 14 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.94 от 31 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г.) в чл. 270, ал. 1 се изменя така:
“(1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 67.

Комисията предлага да се създадат нови § 68 и § 69:
“§ 68. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (Обн., ДВ, бр. 87 от 1.11.2005 г., в сила от 1.05.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 31 от 14.04.2006 г., в сила от 14.04.2006 г., изм., бр. 55 от 7.07.2006 г., изм. и доп., бр. 88 от 31.10.2006 г., в сила от 31.10.2006 г., бр. 51 от 26.06.2007 г., в сила от 26.06.2007 г., бр. 84 от 19.10.2007 г., бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм., бр. 36 от 4.04.2008 г., бр. 100 от 21.11.2008 г.) чл. 423 се отменя.

§ 69. В Закона за защита на животните (Обн., ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) в чл. 66 накрая се добавя “освен ако деянието не съставлява престъпление”.

§ 71. В Указа за борба с дребното хулиганство (Обн. ДВ. бр.102 от 31 Декември 1963 г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979 г., изм. ДВ. бр.38 от 3 Април 1998 г., доп. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004 г.) в чл. 1, ал. 1 думите “от 10 до 200 лв” се заменят с “от 200 до 1 000 лв”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редкация на § 71, който става § 70:
“§ 71. В Указа за борба с дребното хулиганство (Обн. ДВ. бр.102 от 31 Декември 1963 г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979 г., изм. ДВ. бр.38 от 3 Април 1998 г., доп. ДВ. бр. 96 от 29 Октомври 2004 г.) в чл. 1, ал. 1 думите “от 10 до 200 лв” се заменят с “от 100 до 500 лв”.

Комисията предлага да се създаде нов § 71:
“§ 71. Параграф 36, § 50, § 51, § 52, § 53 и § 64, т. 1 влизат в сила от 10 април 2009 г., , а § 1, § 2, § 3 и § 64, точки 2, 3, 4, 6 и 7 влизат в сила от 1 юни 2009 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

(Янаки Стоилов)