Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
11/01/2006
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет на 19.12.2005 г.
На свое заседание, проведено на 11 януари 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.
На заседанието на комисията присъства г-н Бонгалов, заместник-министър на правосъдието, който представи конвенцията от името на вносителя.
Конвенцията урежда по-общите въпроси на компетентността и приложимото право при предприемането на мерки за закрила на личността и имуществото на децата от държавите-членки, включително въпросите, свързани с родителските права. В преамбюла на конвенцията се посочва, че съставянето й е необходимо с оглед подобряване закрилата на децата в международен план чрез избягване на стълкновения между законодателствата на договарящите държави по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки за закрила на децата и международното сътрудничество в тази област. Отчита се, че защитата на интересите на детето е съображение от първостепенно значение. Основни цели на конвенцията са: да определи държавата, чиито органи са компетентни да предприемат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето; да определи приложимото право; да осигури признаването и изпълнението на мерки за закрила във всички договарящи държави; да установи необходимото сътрудничество между органите на договарящите държави.
Конвенцията определя мерките за закрила, които попадат в приложното й поле: предоставяне, упражняване, прекратяване или ограничаване на родителската отговорност и нейното делегиране; правото на упражняване на родителските права; настойничество, попечителство и аналогични институти; настаняване на детето в приемно семейство; контрол от страна на държавните органи върху грижите за детето от всяко лице, на което детето е поверено; управлението, запазването или разпореждането с имуществото на детето. Изрично са посочени и случаите, които не попадат в приложното поле на конвенцията: установяване и оспорване на произход; решение за осиновяване, унищожаване или прекратяването му; собственото и фамилното име на детето, задължения за издръжка и други.
Договарящите държави се договарят за значително ограничаване компетентността на техните органи. Замисълът е да се изключи всяко съперничество между органите на различните държави при вземането на мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Конвенцията определя като компетентни органи органите на държавата по местообичайното пребиваване на детето. Уредено е и прехвърлянето на компетентност между органите на договарящите се държави, основаващо се на съобразяване с висш интерес на детето във всеки конкретен случай.
Всеки орган, упражнявайки компетентността си, прилага своето собствено вътрешно право. Предвидени са и съответни изключения от основното правило, доколкото защитата на личността или имуществото на детето изискват да се приложи или да се вземе предвид правото на друга държава, с което конкретният случай има тясна връзка.
Урежда се родителската отговорност в различни хипотези на нейното възлагане и прекратяване. Разглежда се признаването и изпълнението в една договаряща държава на мерките за закрила, взети в друга договаряща държава. Конвенцията урежда признаването на мерките, приети от органите на договарящата държава, като постановява, че те се прилагат по силата на закона във всички останали договарящи държави. Изброяват се и основанията, при които признаването на мерките може да бъде отказано.
Конвенцията установява механизъм за сътрудничество между договарящите държави, следвайки примера на многобройните други хагски конвенции, чрез определянето във всяка от тях на централен орган, на който да прехвърлят задълженията, произтичащи от конвенцията.
Конвенцията се ратифицира при следните декларации: определя за компетентен централен орган по смисъла на конвенцията Министерството на правосъдието и определя, че молбите по конвенцията се подават само чрез нейния централен орган.
Конвенцията се ратифицира при следната резерва: Република България запазва компетентността на своите органи да вземат мерки, насочени към защита на намиращото се на нейна територия имущество на лицето, както и правото си да не признае родителска отговорност или мярка, която е несъвместима с мярка, взета от нейните органи във връзка с това имущество.
Комисията по правни въпроси подкрепя единодушно мотивите на вносителя за ратифицирането, съдържанието, декларациите и резервата на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата и предлага да бъде подкрепена от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет на 19.12.2005 г.
На свое заседание, проведено на 11 януари 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.
На заседанието на комисията присъства г-н Бонгалов, заместник-министър на правосъдието, който представи конвенцията от името на вносителя.
Конвенцията урежда по-общите въпроси на компетентността и приложимото право при предприемането на мерки за закрила на личността и имуществото на децата от държавите-членки, включително въпросите, свързани с родителските права. В преамбюла на конвенцията се посочва, че съставянето й е необходимо с оглед подобряване закрилата на децата в международен план чрез избягване на стълкновения между законодателствата на договарящите държави по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки за закрила на децата и международното сътрудничество в тази област. Отчита се, че защитата на интересите на детето е съображение от първостепенно значение. Основни цели на конвенцията са: да определи държавата, чиито органи са компетентни да предприемат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето; да определи приложимото право; да осигури признаването и изпълнението на мерки за закрила във всички договарящи държави; да установи необходимото сътрудничество между органите на договарящите държави.
Конвенцията определя мерките за закрила, които попадат в приложното й поле: предоставяне, упражняване, прекратяване или ограничаване на родителската отговорност и нейното делегиране; правото на упражняване на родителските права; настойничество, попечителство и аналогични институти; настаняване на детето в приемно семейство; контрол от страна на държавните органи върху грижите за детето от всяко лице, на което детето е поверено; управлението, запазването или разпореждането с имуществото на детето. Изрично са посочени и случаите, които не попадат в приложното поле на конвенцията: установяване и оспорване на произход; решение за осиновяване, унищожаване или прекратяването му; собственото и фамилното име на детето, задължения за издръжка и други.
Договарящите държави се договарят за значително ограничаване компетентността на техните органи. Замисълът е да се изключи всяко съперничество между органите на различните държави при вземането на мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Конвенцията определя като компетентни органи органите на държавата по местообичайното пребиваване на детето. Уредено е и прехвърлянето на компетентност между органите на договарящите се държави, основаващо се на съобразяване с висш интерес на детето във всеки конкретен случай.
Всеки орган, упражнявайки компетентността си, прилага своето собствено вътрешно право. Предвидени са и съответни изключения от основното правило, доколкото защитата на личността или имуществото на детето изискват да се приложи или да се вземе предвид правото на друга държава, с което конкретният случай има тясна връзка.
Урежда се родителската отговорност в различни хипотези на нейното възлагане и прекратяване. Разглежда се признаването и изпълнението в една договаряща държава на мерките за закрила, взети в друга договаряща държава. Конвенцията урежда признаването на мерките, приети от органите на договарящата държава, като постановява, че те се прилагат по силата на закона във всички останали договарящи държави. Изброяват се и основанията, при които признаването на мерките може да бъде отказано.
Конвенцията установява механизъм за сътрудничество между договарящите държави, следвайки примера на многобройните други хагски конвенции, чрез определянето във всяка от тях на централен орган, на който да прехвърлят задълженията, произтичащи от конвенцията.
Конвенцията се ратифицира при следните декларации: определя за компетентен централен орган по смисъла на конвенцията Министерството на правосъдието и определя, че молбите по конвенцията се подават само чрез нейния централен орган.
Конвенцията се ратифицира при следната резерва: Република България запазва компетентността на своите органи да вземат мерки, насочени към защита на намиращото се на нейна територия имущество на лицето, както и правото си да не признае родителска отговорност или мярка, която е несъвместима с мярка, взета от нейните органи във връзка с това имущество.
Комисията по правни въпроси подкрепя единодушно мотивите на вносителя за ратифицирането, съдържанието, декларациите и резервата на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата и предлага да бъде подкрепена от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
