---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

РАБОТЕН ПРОЕКТ ЗА КОМИСИЯ- 22.4.09 г.


ДОКЛАД
на
Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Обсъждане на второ четене на проекта на Семеен кодекс, № 802 01 37/01.04.2008 г., внесен от Министерския съвет.

ПРОЕКТ
ВТОРО ЧЕТЕНЕ

СЕМЕЕН КОДЕКС

Работната група подкрепя наименованието на кодекса.

Глава първа
Общи положения

Работната група подкрепя наименованието на глава първа.

Предмет
Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Принципи
Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:
1. закрила на брака и на семейството от държавата и обществото;
2. равноправие на мъжа и жената;
3. доброволност на брачния съюз;
4. закрила на децата;
5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;
6. зачитане на личността в семейството;
7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители
В чл. 2, т. 3 се изменя така:
„3. доброволност и трайност на брачния съюз като основа на семейството.”

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 2 се правят следните изменения:
1.1. т. 1 се изменя така:
„1. закрила на брака, на семейството и на децата от държавата и обществото;”;
1.2 т. 6 се изменя така:
„6. трайност на брачния съюз;”.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 2:

„Принципи
Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:
1. закрила на брака и на семейството от държавата и обществото;
2. равенство на мъжа и жената;
3. доброволност на брачния съюз;
4. особена закрила на децата;
5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;
6. зачитане на личността в семейството;
7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.”

Право на брак и на семейство
Чл. 3. Всяко лице има право да сключи брак и да има семейство при условията, определени от този кодекс.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
1. Създават се нови членове 3, 4 и 5 със следното съдържание:

“Цели
Чл. 3. Целите на този кодекс са: закрила и укрепване на семейството; всестранна защита на децата и възпитаването им; развитие на взаимопомощ, привързаност и уважение между всички членове на семейството и възпитаването им в чувство на отговорност пред семейството и обществото; защита на правата и интересите на поставените под настойничество и попечителство.

Функции на семейството
Чл. 4. Основни функции на семейството са: раждане, отглеждане и възпитаване на децата; осигуряване на възможности за развитие на способностите на всички членове на семейството, както и на условия за изпълнение на трудовите и обществените им задължения; създаване в семейството на отношения, основани на уважение, привързаност, дружба, общи усилия и взаимна отговорност за неговото развитие; полагане на грижи и подпомагане морално и материално на възрастните, болните и нетрудоспособните членове на семейството.

Закрила на семейството
Чл. 5. Обществото и държавата осигуряват условия за развитие на семейството, насърчават раждаемостта, защищават и поощряват майчинството и подпомагат родителите в отглеждането и възпитаването на децата. Те полагат грижи за подготовката на младите хора за брачен живот.”
2. Съществуващият чл. 3 става чл. 6.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
Чл.3 се изменя така:
„Цели на кодекса
Чл.3. Целите на този кодекс са:
1. закрила и укрепване на семейството;
2. всестранна защита на децата и възпитаването им;
3. развитие и взаимопомощ, привързаност и уважение между всички членове на семейството;
4. защита правата и интересите на поставените под настойничество и попечителство.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 3.

Глава втора
Сключване на брак

Работната група подкрепя наименованието на глава втора.

Граждански брак
Чл. 4. (1) Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.
(2) Религиозният обред няма правно действие.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл.4 се създава ал. 2:
„(2)Религиозният брачен обред има правно значение само в предвидените от закона случаи.”

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
В чл.4 се правят промени и придобива следният вид:
„Чл. 4 (1) Само гражданският или църковният брак, сключени във формата предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.
(2) Гражданският и църковният брак имат еднакво правно действие и последици.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

Съгласие на встъпващите в брак
Чл. 5. Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

Възраст за встъпване в брак
Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съд по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съд по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.
(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(4) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния му адрес.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 6:

„Възраст за встъпване в брак
Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.
(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.”

Пречки за сключване на брак
Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице:
1 което е свързано с друг брак;
2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.
(2) Не могат да сключат брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.

Предложение на народните представители Елиана Масева и Антонела Понева:
1. В чл. 7, ал. 1 се създава т. 2, която гласи:
„2. което към момента на сключване на брак е в регистрирано съжителство с друго лице.”
2. В чл. 7, ал. 1, т. 2 става т. 3, т. 3 става т. 4.

Работната група подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 7, ал. 1, т. 3 изразът „освен ако той знае за тези болести” се заменя с „освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за това”.

Работната група подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл.7, ал. 2 т. 3 съюзът „и” след думата „линия” да бъде заменен с „или”.

Работната група подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 7:

„Пречки за сключване на брак
Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице, което:
1. е свързано с друг брак;

Вариант І:
2. има регистрирано фактическо съпружеско съжителство;

Вариант ІІ:
Да не се създава нова т. 2.

3. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;

Вариант І:
4. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за това.

Вариант ІІ:
4. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.

(2) Не могат да сключат брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.”

Място на сключването на брака
Чл. 8. (1) Встъпващите в брак избират свободно общината, в която да сключат брак.
(2) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината.
(3) Бракът може да бъде сключен и на друго място по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние при наличие на важни причини.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
Чл. 8 придобива следния вид:
„Чл. 8 (1) Встъпващите в брак избират свободно общината или енорията, в която да сключат брак.
(2) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината или в църкви, определени от митрополита на епархията.
(3) Гражданският брак може да бъде сключен и на друго място по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние при наличието на важни причини.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 8:

„Място на сключването на брака
Чл. 8. (1) Встъпващите в брак избират свободно общината, в която да сключат брак.
(2) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината.
(3) Бракът може да бъде сключен и на друго място по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние при наличие на уважителни причини.”

Документи за сключване на брак
Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак представя пред длъжностното лице по гражданското състояние:
1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 6 и 7;
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3;
3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия.
(2) Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществени отношения през време на брака, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, се представя удостоверение от съответния нотариус относно датата на договора, регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие. Декларация или удостоверение не се представя, ако единият или двамата встъпващи в брак са непълнолетни или ограничено запретени.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
В чл. 9 ал. 1 добива следния вид:
1. „Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак представя пред длъжностното лице по гражданското състояние или пред упълномощения от митрополита свещеник:
1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 6 и чл. 7.
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3;
3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия.”
2. Добавя се нова точка 4:
„4. при църковен брак се представят и изискуемите документи от Българската православна църква.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 9:

„Документи за сключване на брак
Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак представя на длъжностното лице по гражданското състояние:
1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 7;
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 (т. 3 и 4);
3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 (т. 3 и 4).
(2) Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостоверение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие.”

Ред за сключване на брака
Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи по чл. 9.
(2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва страните дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключване на граждански брак. В акта за сключване на граждански брак се отразява избрания режим на имуществени отношения с данните по чл. 9, ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения в акта се вписва законов режим на общност.
(3) Актът се подписва от страните, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
Чл.10, ал. 1 добива следния вид:
1. „Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние или свещеникът проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи по чл. 9.”
2. Ал. 2 се запазва.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Ако няма пречки за сключване на брак свещеникът извършва ритуала съгласно канона на Българската православна църква, след което съставя акт за сключване на брак. В акта за сключване на брак се отразява избраният режим на имуществени отношения с данните по чл. 9 ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов решим на общност.”
4. Ал. 3 става ал. 4.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 10:

„Ред за сключване на брака
Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи по чл. 9.
(2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключване на граждански брак. В акта за сключване на граждански брак се отразява избрания режим на имуществени отношения с данните по чл. 9, ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения в акта се вписва законов режим на общност.
(3) Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.”

Действие на акта за сключване на граждански брак
Чл. 11. (1) Бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.
(2) Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
Чл. 11 придобива следния вид:
1. „Чл. 11 (1) Бракът се счита за сключен с подписването на акта за сключване на граждански или църковен брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние или свещеника.”
2. Ал. 2 остава същата.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

Фамилно име на съпрузите
Чл. 12. При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
Чл. 12 придобива следния вид:
„Чл. 12. При съставянето на акта за сключване на граждански или църковен брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име, или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави на името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 12.

Фактическо съпружеско съжителство
Чл. 13. (1) Фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена има правно значение в предвидените от закона случаи.
(2) Фактическото съпружеско съжителство и неговото прекратяване се регистрират по реда на глава трета, раздел Х от Закона за гражданската регистрация.
(3) Не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство, докато не се заличи съществуваща регистрация.

Предложение на народния представител Надка Балева:
Чл. 13 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
Чл. 13 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
Чл. 13 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Христо Бисеров:
Чл. 13 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на н. пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Чл. 13 отпада

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на н. пр. Ненко Темелков:
В чл. 13, ал. 3 след „...регистрация” да се добави „или съществува непрекратен брак”.
Предлагам нова алинея:
„(4) лица, които регистрират фактическо съпружеско съжителство, могат да сключват брачен договор по смисъла на „Раздел IV”.

Работната група подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народните представители Елиана Масева и Антонела Понева:
1. В чл. 13, ал. 1 отпада.
Ал. 2 става ал. 1 и придобива следното съдържание:
„(1) фактическо съпружеско съжителство между мъж и жена и неговото прекратяване се регистрира по Закона за гражданската регистрация”.
Създава се ал. 2, както следва:
„(2) Децата, родени или осиновени при регистрирано фактическо съпружеско съжителство, имат правата на родените или осиновените в брак.”
2. В чл. 13 се създава нова ал. 4, както следва:
„(4) Пречките за сключване на брак важат и при регистриране на фактическо съпружеско съжителство.”

Работната група подкрепя по принцип предложението.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
Член 13 се отменя.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
Чл. 13 се изменя така:
„Религиозен брачен обред
Чл. 13. (1) Религиозният брачен обред поражда правно значение ако е:
1. сключен между мъж и жена, които отговарят на условията за сключване на граждански брак;
2. извършен по реда на каноните на Българската православна църква или на друго официално регистрирано в Република България вероизповедание;
3. регистриран по предвидения от закона ред.
(2) Регистрирането и прекратяването на регистрацията на религиозния брачен обред се извършва по реда на глава Трета, раздел X от Закона за гражданската регистрация.”

Работната група не подкрепя предложението.

Вариант І:
Член 13 да отпадне.

Вариант ІІ:

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 13:

„Фактическо съпружеско съжителство
Чл. 13. (1) Фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена има правно значение в предвидените от закона случаи.
(2) Фактическото съпружеско съжителство може да се регистрира по реда на глава трета, раздел Х от Закона за гражданската регистрация.

Вариант І:
(3) Не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство, докато не се заличи съществуваща регистрация.

Вариант ІІ:
(3) Не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство, докато не се заличи съществуваща регистрация или не се прекрати съществуващ брак.”

Вариант ІІІ:
Алинея 2 да отпадне.

Глава трета
Лични отношения между съпрузите

Работната група подкрепя наименованието на глава трета.

Равенство между съпрузите
Чл. 14. Съпрузите имат равни права и задължения в брака.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
Членове от 14 до 65 се преномерират съответно от 13 до 64.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

Взаимност между съпрузите
Чл. 15. (1) Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност.
(2) Всеки съпруг има право на защита срещу домашно насилие по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 15:

„Взаимност между съпрузите
Чл. 15. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност.”

Съвместно живеене на съпрузите
Чл. 16. Съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 16.

Свобода на развитие на личността и на избор на професия
Чл. 17. Всеки съпруг има свобода на развитие на личността и на избор на професия.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 17:

„Свобода на личността
Чл. 17. Всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор и упражняване на професия.”

Грижа за семейството
Чл. 18. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването, образованието и издръжката на децата.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 18:

„Грижа за семейството
Чл. 18. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.”

Глава четвърта
Имуществени отношения между съпрузите

Работната група подкрепя наименованието на глава четвърта.

Раздел І
Общи положения

Работната група подкрепя наименованието на раздел І.

Режими на имуществени отношения
Чл. 19. (1) Режимите на имуществените отношения са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак са непълнолетни или ограничено запретени, както и когато не са избрали режим на имуществените си отношения.
(3) Избраният от встъпващите в брак или приложим по силата на закона имуществен режим се регистрира по реда на чл. 20.
(4) Избраният при сключване на брака имуществен режим може да бъде променен през време на брака. Промяната се отбелязва към акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 20.
(5) Непълнолетните, след навършване на 18 години и ограничено запретените, след отмяна на запрещението могат да изберат режим на имуществени отношения по реда на ал. 4.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 19, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В изр. 1 след думата „брака” се поставя запетая и се добавя „но не по-рано от една година от сключването му”.
2. В изр. 2 думата „към” се заменя „в”.

Работната група не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 19:

„Режими на имуществени отношения
Чл. 19. (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.
(3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 20.
(4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 20.”

Регистър на имуществените отношения на съпрузите
Чл. 20. (1) Брачните договори и приложимият законов имуществен режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.
(2) Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията в седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.
(3) Промяната на режима на имуществени отношения, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се регистрират по реда на ал. 2, въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2.
(4) Регистърът по ал. 1 е публичен, като за справки и удостоверения по регистъра се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(5) Редът за воденето и съхраняването на регистъра се определя с наредба, издадена от министъра на правосъдието.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 20:

„Регистър на имуществените отношения на съпрузите
Чл. 20. (1) Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.
(2) Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.
(3) Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се регистрират по реда на ал. 2, въз основа на документите, посочени в чл. 9, ал. 2 или по чл. 28, ал. 2 .
(4) Регистърът по ал. 1 е публичен. За справки и удостоверения по регистъра се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет.
(5) Редът за воденето и съхраняването на регистъра се определя с наредба на министъра на правосъдието.”

Защита на третите лица
Чл. 21. При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

Раздел ІІ
Законов режим на общност

Работната група подкрепя наименованието на раздел ІІ.

Съпружеска имуществена общност
Чл. 22. (1) Вещните права, придобити от единия съпруг през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Искът може да се предяви:
1. от съпруг през време на брака или след неговото прекратяване;
2. от наследник на съпруг.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
1. В чл. 22 ал. 1 след думите „вещните права” предлагам да бъде включен изразът „и паричните влогове,".
2. В чл. 22, ал. 4, изр. 2 предлагам да отпадне изразът „ но не по-късно от една година от сключването й."

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 22:

„Съпружеска имуществена общност
Чл. 22. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Искът може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.”

Лично имущество
Чл. 23. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 23:

“Лично имущество
Чл. 23. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.”

Преобразуване на лично имущество
Чл. 24. (1) Лични са вещните права, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 23, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди брака.
(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 24:

„Преобразуване на лично имущество
Чл. 24. (1) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл. 23, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди или по време на брака.
(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.”

Управление и разпореждане с общи имущества
Чл. 25. (1) Съпрузите имат равни права на владение, ползване и разпореждане върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от него при прекратяване на имуществената общност.
(2) Действия на управление относно общото имущество може да извършва всеки от съпрузите.
(3) Разпореждането с общи вещни права се извършва съвместно от двамата съпрузи.
(4) Разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е унищожаемо. Другият съпруг може да предяви иск за унищожаване на сделката на разпореждане в шестмесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от сключването й.
(5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 25:

“Управление и разпореждане с общо имущество
Чл. 25. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.
(2) Управление на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.
(3) Разпореждане с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.
(4) Разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
(5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4.”

Разпореждане с лично имущество
Чл. 26. Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 26.

Разпореждане със семейното жилище
Чл. 27. (1) Когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение от районния съд, само ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
(2) Ако разпореждането е извършено в отклонение на изискванията по ал. 1, съпругът несобственик може да потвърди сделката писмено с нотариална заверка на подписа в шестмесечен срок от узнаването за разпореждането, но не по-късно от една година от извършването му.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 27, ал. 2 да отпадне.

Работната група подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл.27, ал.2 да отпадне изразът „но не по-късно от една година от извършването му.”

Работната група подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Чл. 27, ал. 2 - думите след „узнаването за разпореждането” отпадат.

Работната група подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 27:

„Разпореждане със семейното жилище – лична собственост
Чл. 27. Действия на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.“

Прекратяване на съпружеската имуществената общност
Чл. 28. (1) Съпружеската имуществена общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака.
(2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това.
(3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати през време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.
(4) Изпълнението, насочено от кредитор върху отделни вещи, които са съпружеска имуществена общност, за личен дълг на единия от съпрузите прекратява общността върху тези вещи.
(5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизането в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг - едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 28, ал. 1 текстът „със смъртта на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака” да бъде заменен със „с прекратяване на брака”.

Работната група подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 28:

„Прекратяване на съпружеската имуществена общност
Чл. 28. (1) Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.
(2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това.
(3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.
(4) Изпълнението, насочено от кредитор върху вещ - съпружеска имуществена общност по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс, за личен дълг на единия от съпрузите прекратява общността върху тази вещ.
(5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг - едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.”

Дялове на съпрузите
Чл. 29. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 29.

Определяне на по-голям дял на съпруга
Чл. 30. (1) При прекратяване на съпружеската имуществената общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителките права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
(2) Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, които са предназначени за тяхното отглеждане и възпитаване.
(3) При прекратяване на общността поради развод или по реда на чл. 28, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 30:

„Определяне на по-голям дял на съпруга
Чл. 30. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
(2) Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.
(3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 28, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.”

Получаване на дял от личното имущество
Чл. 31. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
(2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 23, ал. 3.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 31:

„Получаване на част от личното имущество
Чл. 31. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
(2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 23, ал. 3.”

Срокове за предявяване на исковете
Чл. 32. Исковете по чл. 30, ал. 3 и чл. 31 могат да се предявяват до изтичането на една година от прекратяването на брака или на имуществената общност, а по чл. 30, ал. 1 и 2 – до изтичането на една година от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 32:

„Срокове за предявяване на исковете
Чл. 32. Исковете по чл. 30, ал. 3 и чл. 31 могат да се предявяват в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност, а по чл. 30, ал. 1 и 2 – до една година от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права.”

Отговорност за задължения
Чл. 33. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.
(2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, които единият или и двамата са поели за задоволяване на нужди на семейството.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 33:

„Отговорност за задължения
Чл. 33. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.
(2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.”

Раздел ІІІ
Законов режим на разделност

Работната група подкрепя наименованието на раздел ІІІ.

Имуществена разделност
Чл. 34. (1) Всички права, придобити от съпруг през време на брака, стават негово лично притежание.
(2) Когато бракът се прекрати поради развод, всеки съпруг има право да получи част от стойността на това, което другият е придобил през време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средства, с грижа за децата, с работа в домакинството или изобщо с помощта си.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 34:

„Имуществена разделност
Чл. 34. (1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.
(2) При развод, всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.”

Разпореждане със семейното жилище
Чл. 35. При разпореждане със семейното жилище се прилага чл. 27.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

Предоставяне на лично имущество за ползване
Чл. 36. Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 36.

Отговорност за текущи задължения на семейството
Чл. 37. За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за текущите нужди на семейството, те отговарят солидарно.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 37:

„Отговорност за задължения на семейството
Чл. 37. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.
(2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.”

Раздел ІV
Договорен имуществен режим

Работната група подкрепя по принцип наименованието и предлага следната редакция за наименование на раздел ІV:

„Раздел ІV
Договорен режим”

Брачен договор
Чл. 38. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.
(2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.
(3) Брачен договор може да бъде сключен и по време на брака.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 38:

“Брачен договор
Чл. 38. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.
(2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.
(3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.”

Съдържание на брачния договор
Чл. 39. (1) Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните, като:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива през време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака, включително за прехвърляне или учредяване на вещно право върху него от едната страна в полза на другата;
3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при прекратяване на брака с развод;
6. издръжката на съпрузите през време на брака, както и след неговото прекратяване с развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения между страните, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
(2) Имуществени отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка, че предбрачно имущество на една от страните ще стане съпружеска имуществена общност.
(3) В брачния договор не могат да се съдържат разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.
(4) За неуредените с брачния договор имуществени отношения между съпрузите се прилага законовият режим на общност.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 39:

„Съдържание на брачния договор
Чл. 39. (1) Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните, като:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
(2) Имуществени отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.
(3) Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.
(4) За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.”

Сключване на брачния договор
Чл. 40. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.
(2) Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.
(3) Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър.
(4) Когато брачният договор е сключен по време на брака за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира по реда на чл. 20, ал. 2.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
Чл. 40, ал. 4, който става чл. 39, ал. 4, придобива следния вид:
„Чл. 39. (4) Когато брачният договор е сключен през време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански или църковен брак и договорът се регистрира по реда на чл.20 ал.2.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 40.


Действие на брачния договор
Чл. 41. (1) Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен през време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.
(2) Договорът има действие по отношение на правата и задълженията, възникнали след сключването му, освен ако е уговорено друго.
(3) Във всички случаи с договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключване на договора.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 41, ал. 3 да отпаднат думите „във всички случаи”.

Работната група подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 41:

„Действие на брачния договор
Чл. 41. (1) Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.
(2) С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.”

Изменение на брачния договор
Чл. 42. (1) Брачният договор може да бъде изменян по взаимно съгласие на страните.
(2) Изменението на договора се извършва във формата за неговото сключване.
(3) По отношение на третите лица се прилага чл. 41, ал. 3.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 42, ал. 1 след „страните” се добавя „но не по-рано от една година от сключване на брака.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 42:

„Изменение на брачния договор
Чл. 42. (1) Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.
(2) По отношение на третите лица се прилага чл. 41, ал. 2.”

Прекратяване и разваляне на брачния договор
Чл. 43.(1) Брачният договор се прекратява:
1. по взаимно съгласие на страните. В този случай те могат да изберат законов имуществен режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност;
2. по иск на единия съпруг при наличие на съществена промяна на обстоятелствата, при което договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
(2) Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред при наличие на предпоставките по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето на договора има действие за в бъдеще.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 43:

„Прекратяване и разваляне на брачния договор
Чл. 43. (1) Брачният договор се прекратява:
1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това – прилага се законовият режим на общност;
2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
(2) Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.”

Недействителност на брачния договор
Чл. 44. (1) По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите, с изключение на чл. 33 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Унищожаването на брачния договор има действие за в бъдеще.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл. 44, ал.2 да се добави следното изречение: „В случай на унищожаване на брачния договор се приема, че имуществените отношения на съпрузите се уреждат от законов режим на общност”.

Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 44:

„Недействителност на брачния договор
Чл. 44. (1) По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите.
(2) Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.”

Искове от трети лица
Чл. 45. Трети лица не могат да предявяват във връзка с брачния договор исковете по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите, както и иска по чл. 30 от Закона за наследството.

Предложение на народния представител Надка Балева:
Чл. 45 да отпадне.

Работната група подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Чл. 45 - думите след „ЗЗД” отпадат.

Работната група подкрепя предложението.

Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 45 да отпадне.

Глава пета
Прекратяване на брака

Работната група подкрепя наименованието на глава пета.

Основания
Чл. 46. Бракът се прекратява:
1. със смъртта на единия от съпрузите;
2. с унищожаването на брака;
3. с развод.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 45.

Прекратяване на брака при обявена смърт
Чл. 47. (1) Когато смъртта на някой от съпрузите е обявена от съда, бракът се прекратява с влизане на решението в сила.
(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 47, който става чл. 46:

„Прекратяване на брака при обявена смърт
Чл. 46. (1) Когато смъртта на единия съпруг е обявена от съда, бракът се прекратява с влизане в сила на решението.
(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.”

Основания за унищожаване на брака
Чл. 48. (1) Бракът се унищожава, когато:
1. при сключването му са били нарушени чл. 6 и 7;
2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки.
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 48, който става чл. 47:

“Основания за унищожаване на брака
Чл. 47. (1) Бракът се унищожава, когато:
1. при сключването му са били нарушени чл. 6 и 7;
2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки.
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.”

Предявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 49. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
1. при нарушаване на чл. 6 - само от непълнолетния съпруг, не по-късно от шест месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
2. в случая на чл. 48, ал. 1, т. 2 - само от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
3. в случая на чл. 7, ал. 1, т. 1 - от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
4. в случаите на чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 - от всеки от съпрузите и от прокурора.
(2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.
(3) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от шест месеца от оздравяването или от отменянето на пълното запрещение, а от другия съпруг или от прокурора – до оздравяването или отменянето на пълното запрещение.
(4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
(5) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.
(6) При нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 49, който става чл. 48:

“Предявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 48. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
1. при нарушаване на чл. 6 - от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
2. в случая по чл. 47, ал. 1, т. 2 (т. 3) - от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1 - от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 (т. 3 и 4) и ал. 2 - от всеки от съпрузите и от прокурора.
(2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.
(3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.
(4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 (т. 3) искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора – до оздравяването или отменянето на запрещението.
(5) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 (т. 4) бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
(6) При нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 (т. 4) бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено.”

Последици от унищожаване на брака
Чл. 50. (1) Унищожаването на брака има действие за в бъдеще.
(2) Заченатите или родените през време на унищожения брак деца са брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 63.
(3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 50, който става чл. 49:

„Последици от унищожаване на брака
Чл. 49. (1) Унищожаването на брака има действие за в бъдеще.
(2) Предположението за бащинство по чл. 62 важи и за заченатите или родените по време на унищожения брак деца.
(3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.”

Развод поради разстройство на брака
Чл. 51. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
(2) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
(3) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода. Съпрузите могат да потърсят съдействие от медиатор.
(4) Съдът утвърждава споразумението по ал. 3, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане”.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
В чл. 51, ал. 3 се създава ново изречение трето: „Съдът е длъжен да напътства страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.”

Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 51, който става чл. 50:

“Развод поради разстройство на брака
Чл. 50. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
(2) Съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
(4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция “Социално подпомагане”.”

Развод по взаимно съгласие
Чл. 52. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 52, който става чл. 51.

Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 53. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Съпрузите могат да потърсят съдействие от медиатор.
(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция «Социално подпомагане».
(3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците на споразумението. Когато в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.
(4) Искове относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата се допускат при изменение на обстоятелствата.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
В чл. 53, ал. 1 се създава ново изречение трето: „Съдът е длъжен да напътства страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.”

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 53, ал. 4 след думите „относно” се добавя „изменение на”.

Работната група подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 53, който става чл. 52:

“Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 52. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.
(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция “Социално подпомагане”.
(3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
(4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.”

Продължаване на делото за развод от наследниците
Чл. 54. (1) Правото на развод не преминава върху наследниците.
(2) Призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг.
(3) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 53.

Фамилно име след развода
Чл. 55. (1) След развода съпругът възстановява фамилното си име преди този брак.
(2) По искане на единия съпруг съдът може да постанови след развода той да продължи да носи името на другия съпруг, ако е станал известен с това име или ако другият съпруг даде съгласие за това.
(3) При промяна на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 55, който става чл. 54:

„Фамилно име след развода
Чл. 54. След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.”

Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт
Чл. 56. (1) След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това.
(2) Същите последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена по чл. 54, ал. 2.
(3) Алинея 1 не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 56, който става чл. 55:

“Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт
Чл. 55. (1) След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Тези последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена по чл. 53, ал. 2.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.”

Отмяна на даренията
Чл. 57. Даренията, направени във връзка или през време на брака на съпруг, не могат да бъдат отменени след развода, освен в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 57, който става чл. 56:

“Отмяна на даренията
Чл. 56. Даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг, могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.”

Предоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 58. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от съпрузите, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
(4) Когато съпрузите имат общо право на собственост или на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(5) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 – и ако сключи нов брак.
(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 4, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 58, който става чл. 57:

„Предоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 57. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 – и ако сключи нов брак.
(5) Когато съпрузите имат общо право на собственост или на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема пред вид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.”

Наемно правоотношение
Чл. 59. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 58, ал. 1-4, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният от съда размер на наема може да бъде изменян от съда при промяна на обстоятелствата.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
Член 59 се изменя така:
„Чл. 59. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 58, ал. 1-4, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Когато ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за него възниква право на безвъзмездно ползване на жилището до навършване на пълнолетие от децата или до предоставяне упражняването на родителските права от другия родител.
(3) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Определеният от съда размер на наема може да бъде изменян от съда при промяна на обстоятелствата.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 59, който става чл. 58:

“Наемно правоотношение
Чл. 58. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 57, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.”

Предимство на брачния договор
Чл. 60. Разпоредбите на чл. 56 – 59 се прилагат, доколкото в брачния договор не е уредено друго.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 60, който става чл. 59:

„Предимство на брачния договор
Чл. 59. Разпоредбите на чл. 55 – 58 се прилагат, доколкото в брачния договор не е уредено друго.”

Родителски права след развода
Чл. 61. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават всички въпроси относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 51, ал. 4.
(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(3) Съдът решава въпросите по ал. 2 след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата.
(4) Съдът изслушва родителите и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от Дирекция „Социално подпомагане” и ако е уместно изслушва и други лица.
(5) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно детето се настанява в приемно семейство или в специализирана институция, посочени от дирекция “Социално подпомагане”. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
(6) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 5, като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.
(7) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане” или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
(8) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 61 се правят следните изменения:
1 .В ал. 6 след думите „специализирана институция” се добавя „за срок до шест месеца”.
2. В ал. 8 след думата „предприемането” се добавя „незабавно”.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 61 се добавя нова ал. 3:
„(3) Личните отношения между родителите и децата включват: определен период или дни, в които родителят може да вижда и взима децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и членовете на семейството; редът за осъществяване другите форми за контакт - телефон, интернет- връзки и др. подобни, предоставяне на информация от родителя, упражняващ родителските права или от компетентните органи относно детето.”
Ал. 3 става ал. 4 и в нея след „децата” се поставя запетайка и се добавя: „а именно: възпитателските качества на родителите, моралните им качества, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, вината за разстройството на брака”.
Създава се нова ал. 6:
(6) „Независимо от режима на упражняване на родителските права и задължения, всеки от родителите е длъжен да не настройва детето против другия родител и неговите близки, да не пречи по какъвто и да е начин за осъществяване на личните отношения с него и да го информира своевременно за здравословното състояние на детето и други съществени въпроси, свързани с обучението, професионалната ориентация или имуществото на детето.”
Ал. 6 става ал. 7.
В ал. 7, която става ал. 8, след думите „се изменят” се добавя „или системно се нарушават задълженията по ал. 6”.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 61, който става чл. 60:

„Родителски права след развода
Чл. 60. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 50, ал. 5.
(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(3) Съдът решава въпросите по ал. 2 след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата.
(4) Размерът на издържката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
(5) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от Дирекция „Социално подпомагане” и ако е уместно изслушва и други лица. При данни, че е налице синдром на родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице - психолог.
(6) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно детето се настанява в приемно семейство или в специализирана институция, посочени от дирекция “Социално подпомагане”. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
(7) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 6, като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.
(8) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане” или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
(9) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.”

Глава шеста
Произход

Работната група подкрепя наименованието на глава шеста.

Произход от майката
Чл. 62. (1) Произходът от майката се определя от раждането.
(2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително във всички случаи на асистирана репродукция, независимо от използваните техники.
(3) Условията, техниките и редът за осъществяване на асистираната репродукция се определят от Закона за здравето.
(4) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
(5) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на другото лице, което оспорва произхода, и във всички случаи детето.
(6) Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 62, който става чл. 61:

„Произход от майката
Чл. 61. (1) Произходът от майката се определя от раждането.
(2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.
(3) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
(4) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на жената, която оспорва произхода, както и детето.
(5) Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание.”

Произход от бащата
Чл. 63. (1) Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт.
(4) Алинеи 1-3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по чл. 62, ал. 2.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 63, който става чл. 62:

„Произход от бащата
Чл. 62. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт.
(4) Алинеи 1-3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по чл. 61, ал. 2.”

Оспорване на бащинство
Чл. 64. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от раждането.
(3) В случая на чл. 63, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се счита първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до изтичане на една година от узнаване на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
(4) Навършилото четиринадесет години дете може да оспори бащинството до изтичане на една година от пълнолетието си.
(5) Не се допуска оспорване на бащинство, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал писмено информирано съгласие за извършването й, независимо от използваните техники.

Предложение на народния представител Надка Балева&
В чл. 64, ал. 4 да отпадне.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Диана Хитова&
В чл. 64, ал. 4 да отпадне.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов&
Чл. 64, ал. 4 се изменя – „Детето може да оспори бащинството до изтичане на една година от навършване на пълнолетие.”

Работната група подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 64, който става чл. 63:

“Оспорване на бащинство
Чл. 63. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.
(3) В случая по чл. 62, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаване на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършване на пълнолетие.
(5) Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването й.”

Страни по исковете за оспорване на бащинство
Чл. 65. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първият съпруг.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 64.

Бащинство при фактическо съпружеско съжителство
Чл. 66. (1) За баща на детето се счита партньорът на майката, ако детето е родено през време на регистрирано фактическо съпружеско съжителство или преди да са изтекли 300 дни от прекратяването му.
(2) Предположението по ал. 1 не се прилага, когато има действие предположението за бащинство по чл. 63 за съпруга на майката.
(3) Предположението по ал.1 може да бъде оспорено от партньора на майката по регистрираното фактическо съпружеско съжителство в едногодишен срок от узнаване на раждането, от майката – в едногодишен срок от раждането, и от детето – след навършване на четиринадесет години и до изтичане на една година от пълнолетието.
(4) Не се допуска оспорване на бащинство, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако партньорът на майката е дал писмено информирано съгласие за извършването й, независимо от използваните техники.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
Член 66 се отменя.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Надка Балева:
Чл. 66 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
Чл. 66 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
Чл. 66 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Христо Бисеров:
Чл. 66 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Чл. 66 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 66 се правят следните изменения:
1. В наименованието на текста думите „фактическо съпружеско съжителство” се заменят с „регистриран религиозен брачен обред”;
2. В ал. 1 думите „фактическо съпружеско съжителство” се заменят с „регистриран религиозен брачен обред”;
3. В ал. 3 думите „фактическо съпружеско съжителство” се заменят с „регистриран религиозен брачен обред”.

Работната група не подкрепя предложението.

Вариант І:

Член 66 да отпадне.

Вариант ІІ:

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 66, който става чл. 65:
Вариант І

„Бащинство при фактическо съпружеско съжителство
Чл. 65. (1) За баща на детето се смята партньорът на майката, ако детето е родено по време на регистрирано фактическо съпружеско съжителство или преди да са изтекли 300 дни от прекратяването му.
(2) Предположението по ал. 1 не се прилага, когато има действие предположението за бащинство по чл. 62 за съпруга на майката.
(3) Предположението по ал. 1 може да бъде оспорено от партньора на майката в едногодишен срок от узнаване на раждането, от майката – в едногодишен срок от раждането, и от детето – до една година от навършване на пълнолетие.
(4) Не се допуска оспорване на бащинство, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако партньорът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването й.”

Вариант ІІ

„Бащинство при фактическо съпружеско съжителство
Чл. 65. (1) За баща на детето се смята партньорът на майката, ако детето е родено по време на фактическо съпружеско съжителство или преди да са изтекли 300 дни от прекратяването му.
(2) Предположението по ал. 1 не се прилага, когато има действие предположението за бащинство по чл. 62 за съпруга на майката.
(3) Предположението по ал. 1 може да бъде оспорено от партньора на майката в едногодишен срок от узнаване на раждането, от майката – в едногодишен срок от раждането, и от детето – до една година от навършване на пълнолетие.
(4) Не се допуска оспорване на бащинство, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако партньорът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването й.”



Припознаване
Чл. 67. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
(2) Припознаване може да се извърши и от непълнолетен родител.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
Членове от 67 до 77 се преномерират съответно от 66 до 76.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 67, ал. 2 след думите "и от" да се добави „навършил 16 години”.

Работната група подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 67, който става чл. 66:

„Припознаване
Чл. 66. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил 16 години.”

Форма на припознаването
Чл. 68. (1) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
(2) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в седемдневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, и на дирекция "Социално подпомагане" по мястото на раждане на детето, ако то не е навършило пълнолетие.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
В чл. 68, ал. 2 след думата „детето” се поставя точка и текстът до края се заличава.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 68, който става чл. 67:

“Форма на припознаването
Чл. 67. (1) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
(2) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен и на детето, ако то е навършило 14 години.

Оспорване на припознаването от другия родител и от детето
Чл. 69. (1) Родителят или непълнолетното дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Ако припознаването бъде извършено преди да е съставен акт за раждане на детето и родителят заяви по реда на чл. 68, ал.1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
(3) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори до изтичането на една година от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 69, който става чл. 68:

“Оспорване на припознаването от другия родител и от детето
Чл. 68. (1) Родителят или навършилото 14 години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(3) Ако припознаването бъде извършено преди да е съставен акт за раждане на детето и родителят заяви по реда на чл. 67, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършване на пълнолетие или от узнаване на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.”

Оспорване на припознаването от дирекция
"Социално подпомагане"
Чл. 70. Припознаването може да бъде оспорено от дирекция "Социално подпомагане" по мястото на раждане на детето чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването.

Предложение на народния представител Надка Балева:
Чл. 70 да отпадне.

Работната група подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Чл. 70 – отпада.

Работната група подкрепя предложението.

Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 70 да отпадне.

Унищожаване на припознаването
Чл. 71. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 69.

Иск за установяване на произход от майката
Чл. 72. Произходът от майката може да се установи с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се считал за баща на детето съгласно чл. 63.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 72, който става чл. 70:

Вариант І:

„Иск за установяване на произход от майката
Чл. 70. Произходът от майката може да се установи с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се смятал за баща на детето съгласно чл. 62.”


Вариант ІІ:

„Иск за установяване на произход от майката
Чл. 70. Произходът от майката може да се установи с иск, предявен от детето, от майката, от бащата или от партньора на майката по регистрираното фактическо съпружеско съжителство. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се смятал за баща на детето съгласно чл. 62 или партньорът на майката, който би се смятал за баща на детето съгласно чл. 65.”

Вариант ІІІ:

Да отпаднат думите „по регистрираното фактическо съпружеско съжителство”.


Иск за установяване на произход от бащата
Чл. 73.(1) Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
(2) Детето има право лично да предяви иск за установяване на произход от бащата до три години от навършване на пълнолетието, и когато искът, предявен от майката като негов законен представител, не е бил уважен.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 73, ал. 2 да отпадне.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл. 73 ал. 2 да отпадне изразът „и когато искът, предявен от майката като негов законен представител не е бил уважен”.

Работната група подкрепя по принцип предложението.

Предложение на н.пр. Ненко Темелков:
В чл. 73, ал. 2 да отпадне.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 7, ал. 2 – отпада.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 73, който става чл. 71:

“Иск за установяване на произход от бащата
Чл. 71. (1) Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от детето до три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
(2) Детето има право лично да предяви иск за установяване на произход от бащата до три години от навършване на пълнолетието и когато искът, предявен от майката не е бил уважен.”

Родителски права при установяване на произход
по исков ред
Чл. 74. Когато съдът уважи исковете по чл. 72 и 73, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права и определя личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 61.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 74, който става чл. 72:

“Родителски права при установяване на произход
по исков ред
Чл. 72. Когато съдът уважи исковете по чл. 70 и 71, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 60.”

Пречки за установяване на произход
Чл. 75. Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 63 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 75, който става чл. 73:

Вариант І:

“Пречка за установяване на произход
Чл. 73. Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 62 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.”

Вариант ІІ:

Пречка за установяване на произход
Чл. 73. Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 62 или чл. 65 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.

Искове от и срещу наследниците
Чл. 76. (1) Наследниците нямат право да предявяват исковете, предвидени в тази глава, но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск.
(2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 74.

Срокове
Чл. 77. Сроковете по тази глава се прилагат служебно и не подлежат на спиране, прекъсване и възстановяване.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
Създава се чл. 77 нов:
„Чл. 77. В производството по установяване на произход се прилагат сроковете за разглеждане на делото по част трета „Особени искови производства", глава двадесет и пета „Бързо производство" от Гражданския процесуален кодекс.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 75.

Глава седма
Родство

Работната група подкрепя наименованието на глава седма.

Родство по права и по съребрена линия
Чл. 78. (1) Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото.
(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 76.

Степени на родство
Чл. 79. (1) Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.
(2) Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 77.

Сватовство
Чл. 80. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини.
(2) В линията и степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.
(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.
(4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство във втора степен.
(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.
(6) Родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 80, който става чл. 78:

"Сватовство
Чл. 78. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини.
(2) В линията и в степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.
(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.
(4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен.
(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.
(6) Родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака.”


Глава осма
Осиновяване

Работната група подкрепя наименованието на глава осма.

Раздел І
Условия за осиновяване

Работната група подкрепя наименованието на раздел І.

Осиновяван
Чл. 81. (1) Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.
(2) Близнаци се осиновяват заедно. По изключение те могат да бъдат осиновявани поотделно, ако интересите им налагат това и в продължение на шест месеца не са могли да бъдат осиновени заедно.
(3) Братя и сестри могат да бъдат осиновени заедно при условие, че имат емоционална връзка помежду си.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 81, който става чл. 79:

„Осиновяван
Чл. 79. (1) Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.
(2) Близнаци се осиновяват заедно. По изключение те могат да бъдат осиновявани поотделно ако в продължение на 6 месеца не са могли да бъдат осиновени заедно и ако интересите им налагат това.
(3) Братя и сестри се осиновяват заедно ако имат емоционална връзка помежду си.”

Осиновяващ
Чл. 82. Може да осиновява само дееспособно лице, което не е лишено от родителски права.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 82, който става чл. 80:

„Осиновяващ
Чл. 80. Може да осиновява дееспособно лице, което не е лишено от родителски права.”

Разлика във възрастта
Чл. 83. Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 81.

Забрана за осиновяване между роднини
Чл. 84. (1) Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.
(2) Дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, само когато той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал. При постановяване на решението съдът задължително изслушва и другите дядо и баба на осиновявания.
(3) При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на детето.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 84, който става чл. 82:

„Забрана за осиновяване между роднини
Чл. 82. (1) Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.
(2) Дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал. Съдът изслушва и другите баба и дядо на осиновявания.
(3) При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на детето.”

Забрана за осиновяване от две лица
Чл. 85. (1) Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица, освен ако те са съпрузи.
(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване.
(3) Забраните по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на съпруга на осиновителя и на партньора на родителя при регистрирано фактическо съпружеско съжителство.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
В чл. 85, ал. 3 след думата „осиновителя” се поставя точка и текстът до края се заличава.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 85, ал 3 думите „фактическо съпружеско съжителство” се заменят с „регистриран религиозен брачен обред”

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл.85 ал.3 да отпадне изразът „и на партньора на родителя при регистрирано фактическо съпружеско съжителство”.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
В чл. 85, който става чл. 83 ал. 3 да отпадне.

Работната група не подкрепя предложението.

Вариант І:

Член 85 да отпадне.

Вариант ІІ:

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 85, който става чл. 83:

„Забрана за осиновяване от две лица
Чл. 83. (1) Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи.
(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване.
(3) Забраните по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на съпруга на осиновителя и на партньора на родителя при фактическо съпружеско съжителство.”


Допълнително условие за пълно осиновяване
Чл. 86. (1) Пълно осиновяване се допуска само когато:
1. осиновяваният е вписан в регистъра по чл. 87 и
2. осиновяващият е вписан в регистъра по чл. 90.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява рождено или осиновено дете на своя съпруг, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен, както и при осиновяване от партньор на родителя при регистрирано фактическо съпружеско съжителство.
(3) Изискването за включване в регистъра на осиновяващи по чл. 90 не се прилага при осиновяване от настойник или попечител, както и от приемно семейство или от семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по реда, предвиден в Закона за закрила на детето.
(4) Лицата по ал. 3 се проучват от дирекция „Социално подпомагане” по своя постоянен адрес.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
В чл. 86, ал. 2 след думата „степен” се поставя точка и текстът до края се заличава.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 86, ал.2 думите „фактическо съпружеско съжителство” се заменят с „регистриран религиозен брачен обред”.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл.86 ал.2 да отпадне изразът „както и при осиновяване на партньор на родителя при регистрирано фактическо съпружеско съжителство”.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
В чл. 86, който става чл. 84 ал. 2 да отпадне. ал. 3 става ал. 2, ал. 4 става ал. 3.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл.86:
а) в ал. 3 думите „както и от приемно семейство” се заличават;
б) създават се ал. 5 и 6:
„(5) Алинея 1 не се прилага, когато единственият родител с нотариална заверка на подписа изрично е посочил лице, което в случай на смърт или поставяне под пълно запрещение да осинови детето и посоченото лице към датата на нотариалната заверка на подписа е декларирало съгласие за осиновяване.
(6) Когато волеизявлението по ал. 5 е направено и от двамата родители, тяхната смърт следва да е настъпила едновременно или последователно в кратък период от време.”

Работната група подкрепя предложението по буква „а” и не го подкрепя по буква „б”.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 86, който става чл. 84:

„Допълнително условие за пълно осиновяване
Чл. 84. (1) Пълно осиновяване се допуска, когато:
1. осиновяваният е вписан в регистъра по чл. 85, и
2. осиновяващият е вписан в регистъра по чл. 87.

Вариант І:

(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен, както и при осиновяване от партньор на родителя при фактическо съпружеско съжителство.

Вариант ІІ:

(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, както и при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен.
(3) Изискването за включване в регистъра на осиновяващи по чл. 87 не се прилага при осиновяване от настойник или попечител или от семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по съдебен ред, съгласно Закона за закрила на детето.
(4) Лицата по ал. 3 се проучват от дирекция „Социално подпомагане” по постоянния им адрес.”

Регистри на деца за пълно осиновяване
Чл. 87. (1) Агенцията за социално подпомагане поддържа Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, която включва данните от регистрите по ал. 2.
(2) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване (регионални регистри).
(3) Регионалните регистри съдържат информация за:
1. данни за детето, които се съдържат в акта му за раждане;
2. здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди;
3. наличието или липсата на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите;
4. данни за родителите и другите членове на семейството, които се съдържат в документите им за самоличност, съответно в актовете им за раждане, както и данни за здравословното им състояние;
5. контактите на детето с родителите и другите членове на семейството;
6. специализираните институции, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него;
7. причините за извършеното настаняване;
8. други важни обстоятелства от значение за осиновяването.
(4) Условията и редът за воденето и съхраняването на регистрите се определят с наредба, приета от министъра на труда и социалната политика.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 87, който става чл. 85:

„Регистри на деца за пълно осиновяване
Чл. 85. (1) Агенцията за социално подпомагане поддържа Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
(2) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
(3) Обстоятелствата от значение за осиновяването, редът за воденето и съхраняването на регистрите се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.”


Вписване в регионалните регистри на деца
за пълно осиновяване
Чл. 88. (1) За дете, настанено по реда на чл. 27 от Закона за закрила на детето, чиито родители са неизвестни или са дали съгласие за пълно осиновяване, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в седемдневен срок от настаняването регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.
(2) Когато в срока по чл. 98, ал. 2 родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в седемдневен срок регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 дете, чиито родители са починали, лишени от родителски права или поставени под пълно запрещение, може да бъде вписано в регистъра по преценка на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане въз основа на молба на настойника, съответно попечителя, подадена чрез дирекция „Социално подпомагане”, ако вписването е в интерес на детето.
(4) Непълнолетният, поставен под попечителство, може по реда на ал. 3 да поиска да бъде вписан в регистъра.
(5) Дете може да бъде вписано в регистъра по преценка на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане въз основа на молба на родителите, подадена чрез дирекция „Социално подпомагане”, ако вписването е в интерес на детето. Към молбата се прилага писмена декларация с нотариално заверен подпис със съгласие за осиновяване.
(6) В случаите по ал. 3, 4 и 5 дирекция “Социално подпомагане” след изслушване на детето изготвя доклад за оценка на неговите потребности, който се прилага към молбата.
(7) Уведомленията по ал. 1 и 2 и молбите по ал. 3, 4 и 5 съдържат информацията, посочена в чл. 87, ал. 3, която се установява с приложени към тях документи.
(8) Вписването в регистъра, както и отказът се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане. Решението подлежи на оспорване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл. 88:
а) в ал. 2 след думата „срок” се добавя „от изтичане на шестмесечния срок на настаняването по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето”;
б) създава се нова ал. 8 и ал. 9 и 10:
„(8) При пропуски, фактически грешки или несъответствия в приложените документи във връзка с уведомленията по ал. 1 и 2 и молбите по ал. 3, 4 и 5 директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане определя срок за отстраняването им не по-голям от 14 дни и дава указания на дирекция „Социално подпомагане”, подготвила документите.
(9) Когато при подаване на уведомленията по ал. 1 и 2 и молбите по ал. 3, 4 и 5 лицата не разполагат с необходимите документи, директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане събира служебно необходимата информация.
(10) Директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане организира незабавното вписване на детето в регистъра в едномесечен срок от получаване на уведомленията по ал. 1 и 2 и молбите по ал. 3, 4 и 5 или когато детето е с декларация за отказ. В случаите когато се констатира невъзможност да се събере необходимата информация, включително по служебен път, директорът разпорежда незабавно вписване на детето в регистъра въз основа на наличните данни.”;
в) алинея 8 става ал. 11.

Работната група подкрепя предложението по буква „а” и не го подкрепя по букви „б” и „в”.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 88, който става чл. 86:

„Вписване в регионалните регистри на деца
за пълно осиновяване
Чл. 86. (1) За дете, настанено по административен ред, съгласно Закона за закрила на детето, чиито родители са неизвестни или са дали съгласие за пълно осиновяване, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от настаняването регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.
(2) Когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 95, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето.
(3) Дете, чиито родители са починали, лишени от родителски права или поставени под пълно запрещение, може да бъде вписано в регистъра по молба на настойника или попечителя до директора на регионалната дирекция за социално подпомагане. Директорът изисква становище за интереса на детето от дирекция “Социално подпомагане” и от органа по настойничеството и по попечителството.
(4) Поставеният под попечителство може да поиска да бъде вписан в регистъра по реда на ал. 3.
(5) Вписване на дете в регистъра може да се извърши и въз основа на молба на родителите, подадена чрез дирекция „Социално подпомагане”, ако вписването е в интерес на детето.
(6) Вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”


Отбелязвания и заличавания в регистъра
Чл. 89. (1) Изменението на обстоятелствата, подлежащи на вписване, се отбелязва в съответния регионален регистър по чл. 87.
(2) Заличаване в регистъра се извършва при:
1. допуснато осиновяване на детето;
2. навършване на пълнолетие от детето;
3. установяване на произхода на детето;
4. оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване;
5. възстановяване на родителските права;
6. реинтеграция на детето в биологичното семейство;
7. смърт на детето.
(3) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по предложение на дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето.

Работната група не подкрепя текста на вносителя за чл. 89 и предлага той да отпадне.

Национален регистър на осиновяващи
за пълно осиновяване
Чл. 90. (1) Агенцията за социално подпомагане води Национален регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване. Вписването в регистъра се извършва от регионалните дирекции за социално подпомагане въз основа на информацията, изпратена от дирекция “Социално подпомагане” по постоянния адрес на осиновяващите.
(2) В регистъра се вписват номерът и датата на издаденото разрешение по чл. 91, ал. 4, както и информацията по чл. 91, ал. 3.
(3) Документите, които се представят от осиновяващите, както и условията и редът за воденето и съхраняването на регистъра се определят с наредбата по чл. 87, ал. 4.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 90, който става чл. 87:

„Национален регистър на осиновяващи
за пълно осиновяване
Чл. 87. Агенцията за социално подпомагане води Национален регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване. Вписването в регистъра се извършва от регионалните дирекции за социално подпомагане, съгласно наредбата по чл. 85, ал. 3.”

Разрешение за вписване в Националния регистър
на осиновяващи за пълно осиновяване
Чл. 91. (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление до дирекция "Социално подпомагане" по постоянния си адрес за получаване на разрешение за вписване в регистъра.
(2) Дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване за годността на лицето по ал. 1 да осинови дете.
(3) Проучването се извършва в продължение най-малко на два месеца от подаване на заявлението, като се събира информация за:
1. данни за осиновяващия, които се съдържат в документа му за самоличност;
2. здравословното състояние на осиновяващия;
3. семейството на осиновяващия;
4. данни за членовете на семейството му, които се съдържат в документите им за самоличност, съответно в актовете им за раждане, както и данни за здравословното им състояние;
5. икономическото и социалното положение на осиновяващия;
6. мотивите за осиновяването;
7. други обстоятелства от значение за осиновяването.
(4) За резултатите от проучването се изготвя доклад, който се представя в срок до три месеца от подаване на заявлението. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" в седемдневен срок от представянето на доклада издава разрешение на лицето по ал. 1.
(5) Лице, получило разрешение от дирекция "Социално подпомагане", служебно се вписва в регистъра.
(6) Отказът за издаване на разрешение може да се оспорва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Разрешението се издава за срок от две години.
(8) Условията и редът за извършване на социалното проучване, както и условията и редът за издаване и отнемане на разрешението за вписване в регистъра се уреждат с наредбата по чл. 87, ал. 4.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „най-малко на два месеца” се заменят с „на един месец”.
2. В ал. 4 думите „до три месеца” се заменят с „до един месец”.
3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Лице, което желае да осинови близнаци или братя и сестри се вписва с предимство в регистъра.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 91, който става чл. 88:

„Разрешение за вписване в Националния регистър
на осиновяващи за пълно осиновяване
Чл. 88. (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава заявление до дирекция "Социално подпомагане" по постоянния си адрес за разрешение за вписване в регистъра.
(2) Дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване за годността на лицето да осинови дете.
(3) Лице, получило разрешение от дирекция "Социално подпомагане", служебно се вписва в регистъра.
(4) Отказът за разрешение може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Разрешението се издава за срок от две години.
(6) Условията и редът за извършване на социалното проучване, за издаване и отнемане на разрешението за вписване в регистъра се уреждат с наредбата по чл. 85, ал. 3.”

Отбелязвания и заличавания в регистъра
Чл. 92. (1) Лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция "Социално подпомагане" при промяна на обстоятелства от значение за издаване на разрешението.
(2) Когато промяната е от съществено значение, се извършва ново социално проучване и разрешението може да се отнеме по преценка на органа по чл. 91, ал. 4. Дирекция “Социално подпомагане” може да извърши ново социално проучване и по своя преценка. Изменението на обстоятелствата се отбелязва в регистъра.
(3) Отнемането на разрешението подлежи на оспорване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Заличаване в регистъра се извършва:
1. при изтичане на срока на разрешението;
2. при отнемане на разрешението;
3. при осиновяване на дете, освен ако в заявлението по чл. 91, ал. 1 осиновяващият е заявил желание да осинови повече от едно дете, а при международно осиновяване - съобразно издаденото разрешение;
4. по искане на осиновяващия;
5. при смърт на осиновяващия.
(5) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 92, който става чл. 89:

„Отбелязвания и заличавания в регистъра
Чл. 89. (1) Лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция "Социално подпомагане" при промяна на обстоятелства от значение за издаване на разрешението.
(2) Изменението на обстоятелствата се отбелязва в регистъра. Отнемане на разрешението се извършва при съществена промяна на обстоятелствата след ново социално проучване.
(3) Отнемането на разрешението подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане.”

Защита на данните
Чл. 93. Агенцията за социално подпомагане предприема необходимите организационни и технически мерки за защита на личните данни във водените регистри съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни и допуска до работа с такива данни само лица, подписали декларация за опазване на тайната.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 93, който става чл. 90:

„Защита на личните данни
Чл. 90. Агенцията за социално подпомагане предприема мерки за защита на личните данни във водените регистри.”

Раздел ІІ
Допускане на осиновяване

Работната група подкрепя наименованието на раздел ІІ.

Съгласие за осиновяване
Чл. 94. (1) За осиновяването е необходимо съгласието на:
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.
(2) Съгласието на майката по ал. 1, т. 2 може да бъде дадено най-рано тридесет дни след раждането.
(3) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.
(4) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако те са малолетни, поставени под запрещение или ако постоянният им адрес е неизвестен.
(5) При пълно осиновяване дирекция "Социално подпомагане" разяснява на лицата по ал.1 последиците от допускане на осиновяването преди да изразят съгласие. При непълно осиновяване разяснение са дава от съда.
(6) Лицата по ал. 1 представят писмена декларация с нотариално заверен подпис, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 94, ал. 2 се създава изречение второ: „До изтичане на 30 дни от раждането се осигурява възможност майката и детето да живеят заедно.”

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Ненко Темелков:
В чл. 94, ал. 1 т. 3 „...и на основания” да отпадне.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 94, който става чл. 91:

“Съгласие за осиновяване
Чл. 91. (1) За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на:
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил 14 години.
(2) Съгласието на майката може да бъде дадено най-рано 30 дни след раждането.
(3) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.
(4) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако са малолетни или поставени под запрещение.
(5) При пълно осиновяване дирекция "Социално подпомагане" разяснява на лицата по ал. 1 последиците от допускане на осиновяването преди да изразят съгласие. При непълно осиновяване разяснение са дава от съда.
(6) Лицата по ал. 1 представят декларация с нотариална заверка на подписа, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.”

Мнение за осиновяване
Чл. 95. (1) Осиновяваният, ако не е навършил четиринадесет години, се изслушва от съда по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето.
(2) Мнение за осиновяването дават:
1. настойникът или попечителят;
2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, ако са поставени под ограничено запрещение.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 95, който става чл. 92:

“Мнение за осиновяване
Чл. 92. (1) Осиновяваният, ако не е навършил 14 години, се изслушва от съда съгласно Закона за закрила на детето.
(2) Мнение за осиновяването дават:
1. настойникът или попечителят;
2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, ако са поставени под ограничено запрещение.”


Форма на съгласието и на мнението
Чл. 96. (1) Съгласието и мнението на лицата по чл. 94 и 95 могат да бъдат дадени пред съда лично, с писмена декларация с нотариално заверен подпис или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.
(2) Съгласието на осиновявания трябва винаги да бъде дадено лично пред съда.
(3) При пълно осиновяване, когато родителят дава мнението си лично, той и осиновяващият се изслушват в отделни заседания.
(4) Образците на писмени декларации по ал. 1 се утвърждават от министъра на правосъдието и се обнародват в “Държавен вестник”. Образецът на декларация от родителя съдържа приложение относно известната му информация за наследствените особености, здравословното състояние и психо-физическото развитие на детето.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 96, който става чл. 93:

“Форма на съгласието и на мнението
Чл. 93. (1) Съгласието по чл. 91 и мнението на лицата по чл. 92 могат да бъдат дадени пред съда лично, с декларация с нотариална заверка на подписа или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.
(2) Осиновяваният дава съгласието си лично пред съда.
(3) При пълно осиновяване, когато родителят дава мнението си лично, той и осиновяващият се изслушват в отделни заседания, освен в случаите на чл. 84, ал. 2.”

Оттегляне на предварително дадено съгласие
Чл. 97. (1) Родителят може да оттегли пред дирекция "Социално подпомагане" предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване с писмена декларация с нотариално заверен подпис до първото заседание в производството по осиновяване пред съда. За оттеглянето се прилага съответно чл. 94, ал. 6.
(2) Образецът на писмената декларация по ал. 1 се утвърждава от министъра на правосъдието и се обнародва в “Държавен вестник”.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл. 97, ал. 1 думите „първото заседание в производството по осиновяване пред съда” се заменят с „депозиране на писменото съгласие за осиновяване от страна на осиновяващия.”

Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 97, който става чл. 94:

“Оттегляне на предварително дадено съгласие
Чл. 94. Родителят може да оттегли предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване със заявление с нотариална заверка на подписа до започване на производството по осиновяване пред съда. Заявлението се подава до дирекция “Социално подполагане” с копие до регионалната дирекция за социално подпомагане.”

Осиновяване без съгласие на родителя
Чл. 98. (1) По изключение осиновяване се допуска и когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок от шест месеца от датата на настаняването без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката с цел отглеждане на детето в биологичното семейство, в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда, предвиден в Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производство, образувано по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето.
(3) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл.98, ал.1 думите „ако той трайно” се заменят с „ако той над шест месеца”.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл. 98:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено извън семейството и родителят в срок до шест месеца от датата на настаняването по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производство, образувано по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето.”;
б) създава се нова ал. 3:
„(3) В случаите когато е започнала процедура по осиновяване, започналото съдебно производство по чл. 28 от Закона за закрила на детето се спира до влизане в сила на решението на съда, който разглежда делото за допускане на осиновяването.”;
в) алинея 3 става ал. 4.

Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 98, който става чл. 95:

“Осиновяване без съгласие на родителя
Чл. 95. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето.
(3) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.”

Съвет по осиновяване
Чл. 99. (1) Към всяка регионална дирекция за социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване.
(2) Съветът по осиновяване се състои от председател - директорът на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, и членове - юрист, определен от областния управител, лекар, определен от регионалния център по здравеопазване, педагог, определен от регионалния инспекторат по образование, и психолог, определен от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
(3) Органите по ал. 2 определят и постоянни заместници на членовете на съвета.
(4) Съветът заседава не по-малко от три пъти месечно.
(5) Заседанията на съвета са редовни и се провеждат, ако на тях присъства най-малко 2/3 от състава му.
(6) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство 2/3 от присъстващите членове или техни постоянни заместници.
(7) Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на правосъдието издават правилник за дейността на съвета по ал. 1.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл. 99:
а) в ал. 2 съюзът „и” преди думата „психолог” се заличава, а накрая се добавя: „и ръководителя на съответната специализирана институция, в която е настанено детето.”;
б) в ал. 4 цифрата „три” се заменя с „4”.

Работната група подкрепя по принцип предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 99, който става чл. 96:

“Съвет по осиновяване
Чл. 96. (1) Към регионалните дирекции за социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване.
(2) Председател на Съвета по осиновяване е директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане. Членове на съвета са: юрист, определен от областния управител, лекар, определен от директора на регионалния център по здравеопазване, педагог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование, психолог, определен от директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, както и ръководителят на специализираната институция, в която е настанено детето.
(3) Органите по ал. 2 определят и постоянни заместници на членовете на съвета.
(4) Съветът заседава ежеседмично.
(5) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство 2/3 от състава.
(6) Министърът на труда и социалната политика издава правилник за дейността на съвета по ал. 1, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката и министъра на правосъдието.
(7) За участието си във всяко заседание на Съвета по осиновяване председателят и членовете получават възнаграждение в размер, определен от министъра на труда и социалната политика.”

Определяне на осиновяващ
Чл. 100. (1) Съветът по осиновяване определя за всяко дете от регистъра подходящ осиновяващ съобразно способността му да отговори на потребностите за отглеждане и възпитаване на конкретното дете, възможностите на същия да му осигури физическо, психическо и социално благополучие, изразените от него предпочитания, както и всички други обстоятелства от значение за интереса на детето. Разглеждането на осиновяващите се извършва по реда на вписването им в регистъра, като при преценката за определяне на подходящия осиновяващ за съответното дете Съветът може да вземе предвид тази поредност при равни характеристики на кандидатите.
(2) Регионалната дирекция за социално подпомагане писмено уведомява осиновяващия за решението по ал. 1 и му предоставя данните за детето, посочени в регистъра по чл. 87, ал. 2, снимка на детето и други материали за него от значение за осиновяването, както и информация за условията, при които определеният за осиновяващ може да осъществи личен контакт с детето. Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето оказва съдействие за осъществяване на личния контакт.
(3) В срок един месец от получаване на уведомлението осиновяващият, ако желае да осинови детето, подава молба за осиновяване до съда чрез регионалната дирекция за социално подпомагане. Дирекцията изпраща на съда молбата за осиновяване заедно с цялата преписка в тридневен срок от получаването й.
(4) В случай, че определеният осиновяващ писмено откаже предложението или не подаде молба в срока по ал. 3, Съветът по осиновяване в четиринадесетдневен срок определя друг подходящ осиновяващ за детето.
(5) Отказът или неподаването на молба в срока по ал. 3 се отбелязва в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „На определения за осиновяващ се осигурява възможност в рамките на едномесечния срок по ал. 3 за постоянен контакт с детето.”
3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Отказът или неподаването на молба не води до промяна на поредността на вписването в регистъра на осиновяващия.”

Работната група подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 2 и не го подкрепя по т. 3.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл. 100:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) В срок един месец от вписването на детето в регистъра, Съветът по осиновяване определя за него подходящ осиновяващ, съобразно поредността на вписване на осиновяващия в регистъра, изразените от него предпочитания, параметрите на одобрение за осиновяване, което е получил, както и всички други обстоятелства от значение за интереса на детето.”;
б) създава се ал. 6:
„(6) В срок един месец от вписването на детето в регистъра, Съветът по осиновяване определя за всяко дете от регистъра подходящ осиновяващ.”

Работната група подкрепя по принцип предложението по буква ”а” и не го подкрепя по буква „б”.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 100, който става чл. 97:

“Определяне на осиновяващ за пълно осиновяване
Чл. 97. (1) В срок един месец от вписването на детето в регистъра, Съветът по осиновяване определя за него подходящи осиновяващи, съобразно поредността на вписване на осиновяващите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и обстоятелствата от значение за интереса на детето.
(2) Регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено първия подходящ осиновяващ за решението по ал. 1 и му предоставя данните за детето. Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето оказва съдействие за осъществяване на личен контакт.
(3) В срок един месец от получаване на уведомлението осиновяващият може да подаде молба за осиновяване до съда чрез регионалната дирекция за социално подпомагане. Дирекцията изпраща молбата за осиновяване заедно с преписката в тридневен срок от получаването й.
(4) В случай, че уведоменият осиновяващ писмено откаже предложението или не подаде молба в срока по ал. 3, регионалната дирекция за социално подпомагане в 14-дневен срок уведомява следващия подходящ осиновяващ.
(5) Отказът или неподаването на молба в срока по ал. 3 се отбелязва в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване.”

Подсъдност
Чл. 101. (1) Молбата за пълно осиновяване се подава от осиновяващия чрез регионалната дирекция за социално подпомагане, чийто Съвет по осиновяване е определил осиновяващия. Молбата за пълно осиновяване по чл. 86, ал. 2, 3 и 4 може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания или от осиновявания, ако е навършил четиринадесет години, чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на детето. Молбата се разглежда от окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция за социално подпомагане в четиринадесетдневен срок от постъпването й.
(2) Молбата за непълно осиновяване се подава от осиновяващия до окръжния съд по постоянния адрес на молителя. Молбата се разглежда в четиринадесетдневен срок от постъпването й.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 101, който става чл. 98:

„Подсъдност
Чл. 98. (1) Молбата за пълно осиновяване се подава от осиновяващия чрез регионалната дирекция за социално подпомагане, чийто Съвет по осиновяване е определил осиновяващия, до окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция.
(2) Молбата за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 2 и 3 може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания, както и от осиновявания, ако е навършил 14 години, чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.
(3) Молбата за непълно осиновяване се подава от осиновяващия до окръжния съд по постоянния адрес на молителя.”

Решение по искането за осиновяване
Чл. 102. (1) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито съдебно заседание при закрити врата. Съдът изслушва доклада на дирекция “Социално подпомагане” при пълно осиновяване и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът изслушва заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение.
(2) Решението се обявява в съдебно заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителите, както и на Агенцията за социално подпомагане, а когато осиновителите са чужденци - на Столична община и на Министерството на правосъдието.
(3) Осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновявания.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 102, който става чл. 99:

“Решение по искането за осиновяване
Чл. 99. (1) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата. При пълно осиновяване съдът изслушва доклада на дирекция “Социално подпомагане” и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът изслушва заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение.
(2) Осиновяването се допуска ако е в интерес на осиновявания.
(3) Решението се обявява в съдебното заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителя, както и на Агенцията за социално подпомагане, а когато осиновителят е чужденец - на Столична община и на Министерството на правосъдието.”

Обжалване на решението
Чл. 103. (1) Решението по чл. 102, ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл.98, ал. 2 и от осиновявания, ако е навършил четиринадесет години, от дирекция “Социално подпомагане” и от прокурора пред апелативния съд в седемдневен срок от съобщаване на решението.
(2) В четиринадесетдневен срок от постъпване на жалбата съдът в открито съдебно заседание при закрити врата се произнася с решение, което е окончателно.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 103, който става чл. 100:

“Обжалване на решението
Чл. 100. (1) Решението по чл. 99, ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 95, ал. 2, от осиновявания и от прокурора пред апелативния съд в 7-дневен срок от съобщаване на решението. Когато осиновяваният е навършил 14 години той може да обжалва решението лично.
(2) В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в открито заседание при закрити врата се произнася с решение, което е окончателно.”

Приложно поле на уредбата
Чл. 104. Разпоредбите на чл. 81-103 се прилагат и при осиновяване на дете чужд гражданин с обичайно местопребиваване в Република България, както и при осиновяване от лице чужд гражданин с обичайно местопребиваване в Република България.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 104, който става чл. 101:

„Приложно поле на уредбата
Чл. 101. Разпоредбите на чл. 79-100 се прилагат и при осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в Република България, както и при осиновяване от чужденец с обичайно местопребиваване в Република България.”

Раздел ІІІ
Действие на осиновяването

Работната група подкрепя наименованието на раздел ІІІ.

Видове осиновяване
Чл. 105. (1) Осиновяването задължително е пълно, когато:
1. осиновяваният е дете на неизвестни родители;
2. родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване;
3. в случаите по чл. 88, ал. 2.
(2) В останалите случаи осиновяването може да бъде пълно или непълно, като видът му се определя от лицата, от които в конкретния случай се изисква съгласие по чл. 94.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 105, който става чл. 102:

“Видове осиновяване
Чл. 102. (1) Осиновяването може да бъде пълно или непълно.
(2) Осиновяването е пълно:
1. когато осиновяваният е дете на неизвестни родители;
2. когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване;
3. в случая по чл. 95, ал. 2.
(3) В останалите случаи осиновяването може да бъде пълно или непълно. Видът се определя от лицата, чието съгласие се изисква по чл. 91.”

Пълно осиновяване
Чл. 106. (1) При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 не отпадат.
(2) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 106, който става чл. 103:

„Пълно осиновяване
Чл. 103. (1) При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 не отпадат.
(2) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя, а когато осиновителите са двама – по адреса, посочен в съдебното решение.”

Непълно осиновяване
Чл. 107. (1) При непълно осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя - от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя.
(2) Рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава. Рождените родители не наследяват осиновения.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 107, който става чл. 104.

Осиновяване от съпруг на родител
Чл. 108. (1) При осиновяване на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, се запазват.
(2) Последиците по ал. 1 настъпват и при осиновяване от партньор на родител при регистрирано фактическо съпружеско съжителство.
(3) В случаите по предходните алинеи в акта за раждане на детето, наред с данните за рождения родител, с когото отношенията се запазват, се вписват и данни за осиновителя.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
В чл. 108, който става чл. 106 ал. 2 да отпадне, ал. 3 става ал. 2.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 108, който става чл. 105:

„Осиновяване от съпруг на родител
Чл. 105. (1) При осиновяване на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, се запазват.
(2) Последиците по ал. 1 настъпват и при осиновяване от партньор на родител при фактическо съпружеско съжителство.
(3) В случаите по ал. 1 и ал. 2 в акта за раждане на детето, наред с данните за рождения родител, с когото отношенията се запазват, се вписват и данните на осиновителя.”

Съдействие и наблюдение след осиновяването
Чл. 109. (1) Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на осиновителя в продължение на две години от допускане на осиновяването наблюдава отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси.
(2) За наблюдението се изготвя годишен доклад, който се предоставя на регионалната дирекция за социално подпомагане.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 109, който става чл. 106:

„Наблюдение след осиновяването
Чл. 106. В продължение на две години от пълното осиновяване дирекция ”Социално подпомагане” по настоящия адрес на осиновителя наблюдава отглеждането на детето и зачитането на неговите права и законни интереси.”

Право на информация
Чл. 110. Навършилият четиринадесет години осиновен има право да получи информация за произхода си от дирекция “Социално подпомагане”. Право да получат информацията имат и осиновителите, ако важни причини налагат това.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 110, думата „14” да се замени с „18”.

Работната група подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл. 110 думите „Навършилият 14 години” да се заменят с израза „При наличие на важни причини навършилият 16 години”.

Работната група подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 110, който става чл. 107:

„Право на информация
Чл. 107. Осиновителите имат право да получат информация за произхода на детето от дирекция “Социално подпомагане” ако важни причини налагат това. При наличие на важни причини това право има и навършилият 16 години.”

Раздел ІV
Прекратяване на осиновяването

Работната група подкрепя наименованието на раздел ІV.

Основания за прекратяване
Чл. 111. (1) Осиновяването се прекратява от окръжния съд:
1. при унищожаемост поради нарушение на чл. 81, ал.1, чл. 82, чл. 83, чл. 84, ал. 1 и 2, изречение първо, чл. 85, чл. 86, ал. 1, т. 1, чл. 94, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 и 3;
2. при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 94, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 3 може да се предяви само от лицето, което не е дало съгласие, в едногодишен срок, който тече за осиновителя и родителите на осиновения от узнаване на осиновяването. За осиновения срокът тече от навършване на пълнолетие или от узнаване на осиновяването, ако то е станало по-късно. Същото правило се прилага и за лицето, чието съгласие е дадено в резултат на грешка, измама или заплашване, както и при нарушение на чл. 94, ал. 2.
(3) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на изискването по чл. 86, ал. 1, т. 1 може да се предяви от осиновителя, осиновения и всеки от родителите на осиновения в едногодишен срок от допускане на осиновяването.
(4) Във всички останали случаи на унищожаемост прекратяване могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осиновения до навършване на пълнолетие на осиновения, а в случаите по чл. 81, ал. 1 и чл. 85 – без ограничение във времето.
(5) В случаите по ал. 1, т. 2 прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителят и осиновеният.
(6) Прокурорът има право да поиска прекратяване на осиновяването в сроковете по ал. 3 и 4, ако е засегнат обществен интерес.
(7) Дирекция “Социално подпомагане” има право да поиска прекратяване на осиновяването в сроковете по ал. 3 и 4, но не по-късно от навършване на пълнолетие от осиновения, ако осиновяването противоречи на неговия интерес.
(8) Осиновяването може да бъде прекратено от районния съд по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл.111 ал.1 да се създаде нова т.3 със следното съдържание:
„3. По взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни в случаите на непълно осиновяване.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 111, който става чл. 108:

„Основания за прекратяване
Чл. 108. (1) Осиновяването се прекратява от окръжния съд при:
1. унищожаемост поради нарушение на чл. 79, ал.1, чл. 80, чл. 81, чл. 82, ал. 1 и ал. 2, изречение първо, чл. 83, чл. 84, ал. 1, т. 1, чл. 91, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 и ал. 3;
2. тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 3 може да се предяви от лицето, което не е дало съгласие, в едногодишен срок, който тече за осиновителя и за всеки от родителите на осиновения от узнаване на осиновяването. За осиновения срокът тече от навършване на пълнолетие или от узнаване на осиновяването, ако то е станало по-късно. Същото правило се прилага и за лицето, чието съгласие е дадено в резултат на грешка, измама или заплашване, както и при нарушение на чл. 91, ал. 2.
(3) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 84, ал. 1, т. 1 може да се предяви от осиновителя, осиновения и всеки от родителите на осиновения в едногодишен срок от допускане на осиновяването.
(4) В останалите случаи на унищожаемост прекратяване могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осиновения до навършване на пълнолетие на осиновения.
(5) В случаите по ал. 1, т. 2 прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителят и осиновеният.
(6) Прокурорът има право да поиска прекратяване на осиновяването в сроковете по ал. 3 и ал. 4, ако е засегнат обществен интерес.
(7) Дирекция “Социално подпомагане” има право да поиска прекратяване на осиновяването в сроковете по ал. 3 и ал. 4, но не по-късно от навършване на пълнолетие от осиновения, ако осиновяването противоречи на неговия интерес.
(8) Осиновяването може да бъде прекратено от районния съд по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни.”

Прекратяване на осиновяването при смърт
Чл. 112. (1) При пълно осиновяване съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на дирекция “Социално подпомагане”, когато единственият или двамата осиновители са починали, осиновеният не е навършил пълнолетие и това се налага от неговите интереси.
(2) При непълно осиновяване, ако единственият или двамата осиновители починат, както и ако осиновеният почине, без да е оставил низходящи, осиновяването се смята за прекратено, но преживялата страна наследява починалата.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 112, който става чл. 109:

“Прекратяване на осиновяването при смърт
Чл. 109. (1) При пълно осиновяване съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на дирекция “Социално подпомагане”, когато единственият или и двамата осиновители са починали, осиновеният не е навършил пълнолетие и това се налага от неговите интереси.
(2) При непълно осиновяване, ако осиновителят почине, както и ако осиновеният почине, без да остави низходящи, осиновяването се прекратява, но преживелият наследява починалия.”

Продължаване на делото за прекратяване на осиновяването
Чл. 113. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 111, ал. 1, делото може да бъде продължено от наследниците. Ако съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 113, който става чл. 110:

„Продължаване на делото за прекратяване на осиновяването
Чл. 110. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 108, ал. 1, делото може да бъде продължено от наследниците на ищеца. В случай че съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.”

Действие на прекратяването
Чл. 114. Действието на осиновяването престава с прекратяването му.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 114, който става чл. 111.

Раздел V
Особени правила при международно осиновяване

Работната група подкрепя наименованието на раздел V.

Принцип
Чл. 115. Международното осиновяване се извършва само в интерес на детето в съответствие с чл. 21 от Конвенцията за правата на детето от 21 ноември 1989 г. и с Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 29 май 1993 г. (Хагска конвенция).

Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 115 да отпадне.

Осиновяван
Чл. 116. (1) Дете български или чужд гражданин с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от чужд или български гражданин с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната и то е вписано в регистъра по чл. 119, ал. 1, т. 1.
(2) Осиновяването на дете български гражданин с обичайно местопребиваване в друга държава се осъществява при спазване на изискванията, регламентирани в законодателството на тази държава.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 116, който става чл. 112:

“Осиновяван
Чл. 112. (1) Дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната и то е вписано в регистъра по чл. 115, ал. 1, т. 1, освен в случаите на чл. 84, ал. 2.
(2) Осиновяването на дете български гражданин с обичайно местопребиваване в друга държава се осъществява при спазване на изискванията на законодателството на тази държава.”

Осиновяващ
Чл. 117. (1) Чужд или български гражданин с обичайно местопребиваване в чужбина може да осинови дете български или чужд гражданин с обичайно местопребиваване в Република България, ако е вписан в регистъра по чл. 119, ал. 1, т. 2.
(2) Лице по ал. 1 не може да осиновява дете български гражданин или дете чужд гражданин с обичайно местопребиваване в Република България, ако има обичайно местопребиваване в държава, която няма да признае решението на българския съд за осиновяване.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 117, който става чл. 113:

„Осиновяващ
Чл. 113. (1) Лице с обичайно местопребиваване в чужбина може да осинови дете с обичайно местопребиваване в Република България, ако е вписан в регистъра по чл. 115, ал. 1, т. 2, освен в случаите на чл. 84, ал. 2.
(2) Лице по ал. 1 не може да осиновява дете с обичайно местопребиваване в Република България, ако има обичайно местопребиваване в държава, която няма да признае решението на българския съд за осиновяване.”

Правомощия на Министерството на правосъдието
Чл. 118. (1) Министерството на правосъдието осъществява функциите на централен орган, предвидени в Хагската конвенция.
(2) Министерството на правосъдието осъществява дейността по международните осиновявания в сътрудничество със съответните чуждестранни и български компетентни органи и с акредитирани организации.
(3) Министерството на правосъдието:
1. води регистрите по чл. 119, ал. 1;
2. организира приемането, регистрирането и обработването на молби за осиновяване;
3. изпраща на чуждестранните компетентни органи и организации молбите на българските и чуждите граждани с обичайно местопребиваване в Република България, които желаят да осиновят дете чужд гражданин с обичайно местопребиваване в чужбина. Когато български или чужд гражданин с обичайно местопребиваване в Република България желае да осинови дете, което има обичайно местопребиваване в държава, страна по Хагската конвенция, молбата се изпраща до съответния централен орган или акредитирана организация;
4. упражнява контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания чрез, планови и внезапни проверки;
5. разглежда заявлението по чл. 132, ал. 1, т. 18 по ред, определен в наредбата по чл. 119, ал. 4;
6. предприема действия за установяване липсата на пречки за влизане и пребиваване на осиновяваното дете в приемащата държава;
7. съдейства при осъществяването на контакт между детето и определените осиновяващи;
8. проучва и съхранява следосиновителната документация и при необходимост предприема съответни действия;
9. организира консултации, семинари и обучение в областта на осиновяването;
10. изготвя и обменя с компетентните органи на други държави обобщаващи доклади за оценка на опита в областта на международното осиновяване;
11. периодично публикува на официалната си електронна страница информация за дейността на Съвета по международно осиновяване.
(4) Министерството на правосъдието удостоверява, че осиновяването на дете с обичайно местопребиваване в Република България е извършено в съответствие с Хагската конвенция.
(5) Министерство на правосъдието изразява становище в случаите по чл. 116, ал. 2, когато законодателството на държавата, където е обичайното местопребиваване на детето изисква произнасяне от страна на българския централен орган по международно осиновяване. За целта министерството взема предвид становището на компетентните в областта на закрилата на децата органи в страната.
(6) Когато в срок от две години от допускане на осиновяването бъдат констатирани нарушения на правата и законните интереси на детето, Министерството на правосъдието уведомява компетентните органи на държавата по обичайното местопребиваване на осиновителя.
(7) Когато в регистъра няма вписани подходящи осиновяващи, Съветът по международно осиновяване не може да определи подходящи осиновяващи от вписаните лица или определените осиновяващи са отказали да осиновят дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над 7 години, Министерството на правосъдието предприема следните мерки:
1. публикува на официалната си електронна страница обща информация за детето, както и подробни данни относно неговите специфики, като при постъпило искане за това от акредитираната организация или централния орган предоставя при необходимост негова снимка срещу декларация от представител на молителя за използване по предназначение;
2. изпраща информация на съответния централен орган или на посочена от него чуждестранна акредитирана организация в случай на подписан за целта договор по чл. 39, т. 2 от Хагската конвенция, когато в едномесечен срок от поместването на информацията по т. 1 в министерството не постъпи молба за осиновяване.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл. 118:
а) в ал. 3, т. 8 накрая се добавя: „включително и като извършва посещения в съответната държава на семействата, осиновили деца-български граждани.”;
б) в ал. 7:
аа) точки 1 и 2 се изменят така:
„1. изпраща медицинска и социална информация за детето, заедно с негова снимка на съответния централен орган или на акредитирана организация в случай на подписан за целта договор за настаняване на деца със специални нужди;
2. ако в срок три месеца след предоставянето на информацията по т. 1 не е постъпила молба за осиновяване на определено дете, Министерството на правосъдието публикува на интернет страницата си обща информация за детето, както и подробни данни относно неговите специфики;”;
бб) създава се т. 3:
„3. при постъпило искане от съответните централни органи или от акредитираните организации, Министерството на правосъдието предоставя информацията по т. 2, заедно със снимка на детето и други подробни данни относно специфичните му нужди срещу декларация за използване по предназначение.”;
в) създава се ал. 8:
„(8) Министерството на правосъдието може в определени случаи да възложи отделни свои правомощия на акредитирани в Република България организации за посредничество при международни осиновявания в съответствие с Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.”

Работната група подкрепя по принцип предложението по букви „а” и „б” и не го подкрепя по буква „в”.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 118, който става чл. 114:

„Правомощия на Министерството на правосъдието
Чл. 114. (1) Министерството на правосъдието осъществява функциите на централен орган, предвидени в Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, съставена в Хага на 29 май 1993 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 16 от 2002 г.) (ДВ, бр. 78 от 2002 г.), наричана по-нататък „Хагска конвенция”.
(2) Министерството на правосъдието:
1. осъществя дейността по международните осиновявания;
2. упражнява контрол върху дейността по международните осиновявания;
3. издава наредба за реда и условията за водене на регистрите на международните осиновявания.
(3) Когато осиновяването на дете с обичайно местопребиваване в Република България е извършено в съответствие с Хагската конвенция Министерството на правосъдието удостоверява това.
(4) Министерството на правосъдието изразява становище в случаите по чл. 112, ал. 2, когато законодателството на държавата, където е обичайното местопребиваване на детето изисква произнасяне от страна на българския централен орган по международно осиновяване. За целта министерството взема предвид становището на компетентните в областта на закрилата на децата български органи.
(5) Когато в срок от две години от допускане на осиновяването бъдат констатирани нарушения на правата и законните интереси на осиновения, Министерството на правосъдието уведомява компетентните органи на държавата по обичайното местопребиваване на осиновителя.
(6) Когато в регистъра няма вписани подходящи осиновяващи, Съветът по международно осиновяване не може да определи подходящи осиновяващи от вписаните лица или определените осиновяващи са отказали да осиновят дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над 7 години, Министерството на правосъдието предприема мерките, определени в наредбата по чл. 115, ал. 4.”

Регистри при международно осиновяване
Чл. 119. (1) Министерството на правосъдието води:
1. регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от чужди или български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване;
2. регистър на осиновяващи – чужди или български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете български или чужд гражданин с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пълно осиновяване;
3. регистър на осиновяващи – български или чужди граждани с постоянно местопребиваване в Република България, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина;
4. регистър на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване.
(2) Регистрите по ал. 1, т. 1-3 съдържат съответно информацията по чл. 87, ал. 3 и чл. 91, ал. 3.
(3) Регистърът по ал. 1, т. 4 е публичен и съдържа информация относно:
1. наименованието на организацията;
2. седалището и адреса на управление на организацията и данни за лицата, които я представляват;
3. номера, датата, срока и условията на разрешението за посредническа дейност;
4. органа, издал разрешението;
5. срока и условията на разрешението за осъществяване на посредническа дейност, издадено от чуждестранен компетентен орган;
6. други данни, вписвани в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(4) Съдържанието и редът за воденето на регистрите по ал.1 се определят с наредба на министъра на правосъдието.
(5) За вписване в регистрите по ал. 1, т. 2 и 3 се заплащат такси в размери, определени в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл. 119 се създават ал. 6, 7 и 8:
„(6) В 14-дневен срок от вписването в регистрите Министерството на правосъдието писмено уведомява съответната регионална дирекция - подател на документите и институцията, в която е настанено детето, като им предоставя данни за регистъра, в който е вписано детето, съответно номера и датата на вписване. При отказ документите се връщат на подателя. Отказът подлежи на оспорване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) Министерството на правосъдието уведомява съответната акредитирана организация по чл. 118, ал. 8 за номера на вписване на осиновяващия в регистъра.
(8) В края на всеки месец Министерството на правосъдието уведомява акредитираните организации за направените през месеца предложения за осиновяване, като поставя на публично място в министерството информация за поредните номера на кандидат-осиновителите, получили предложение за пълно осиновяване на дете, както и името на акредитираната организация, представляваща тези кандидат-осиновители.”

Работната група подкрепя по принцип предложението по ал. 8 и не го подкрепя по ал. 6 и 7.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 119, който става чл. 115:

„Регистри при международно осиновяване
Чл. 115. (1) Министерството на правосъдието води:
1. регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване;
2. регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пълно осиновяване;
3. регистър на осиновяващи с постоянно местопребиваване в Република България, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина;
4. публичен регистър на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване.
(2) Съветите по осиновяване по чл. 96 уведомяват Съвета по международно осиновяване за вписване на дете в регистъра на децата, ако в 6-месечен срок от вписването му в регионалния регистър за него са определени по реда на чл. 97 не по-малко от трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ.
(3) Вписването на детето в регистъра по ал. 1, т. 1 се отбелязва в регионалния регистър и това не е пречка съответният съвет по осиновяване да определи подходящ осиновяващ.”
(4) Съдържанието и редът за воденето на регистрите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на правосъдието.

Вписвания и отбелязвания в регистъра на децата
Чл. 120. (1) Съветите по осиновяване по чл. 99 уведомяват Съвета по международно осиновяване за вписване на дете в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени от чужди или български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване, ако в шестмесечен срок от вписването на детето в регионалния регистър за него са определени по реда на чл. 100 не по-малко от трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или, когато въпреки положените усилия, не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ.
(2) Вписването на детето в регистъра по ал. 1 се отбелязва в регионалния регистър, но това не отнема възможността на съответния съвет по осиновяване да определи подходящ осиновяващ.

Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 120 да отпадне.

Съвет по международно осиновяване
Чл. 121. (1) При Министерството на правосъдието се създава Съвет по международно осиновяване, който се състои от председател - заместник-министър на правосъдието, и членове - по един представител на Министерството на правосъдието, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на образованието и науката, на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на външните работи и на Държавната агенция за закрила на детето.
(2) Председателят и всеки от членовете имат по един заместник, който взема участие в работата на съвета в случаите, когато титулярът няма възможност за това.
(3) Съветът заседава поне три пъти в месеца.
(4) Заседанията на съвета са редовни и се провеждат, ако на тях присъства най-малко 2/3 от състава му.
(5) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство 2/3 от присъстващите членове или техни заместници.
(6) За определяне на подходящ осиновяващ съветът обсъжда поне три подходящи кандидатури. Това изискване не се прилага, когато се касае за дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над 7 години.
(7) Съветът по международно осиновяване определя за всяко дете от регистъра подходящ осиновяващ при спазване на посочените в чл. 100, ал. 1 критерии.
(8) Министърът на правосъдието определя поименния състав по ал.1 и 2 на съвета по предложение на ръководителите на съответните ведомства и издава правилник за дейността му.
(9) За участието си във всяко заседание на Съвета по международно осиновяване, председателят и членовете получават възнаграждение в размер, определен от министъра на правосъдието.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл. 121:
а) в ал. 1 накрая се добавя „както и представител на акредитираните организации.”;
б) създава се нова ал. 3:
„(3) Акредитираните организации участват в заседанията на Съвета по международно осиновяване с представител на ротационен принцип.”;
в) алинеи 3,4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6;
г) създават се нови ал. 7 и 8:
„(7) Министерството на правосъдието организира незабавното започване на процедури по осиновяване на децата, вписани в регистрите по чл. 119.
(8) В срок до 60 дни от вписването на децата в регистрите, Съветът по международни осиновявания прави предложение пред министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ - чужденец. Министърът на правосъдието се произнася в 14-дневен срок.”;
д) алинеи 6, 7, 8 и 9 стават съответно ал. 9, 10,11 и 12.

Работната група подкрепя по принцип предложението по буква „г” относно ал. 7, а в останалата част е оттеглено.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 121, който става чл. 116:

„Съвет по международно осиновяване
Чл. 116. (1) При Министерството на правосъдието се създава Съвет по международно осиновяване, който се състои от председател - заместник-министър на правосъдието, и членове - по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи и на Държавната агенция за закрила на детето.
(2) Председателят и всеки от членовете имат по един заместник.
(3) Съветът заседава не по-малко от три пъти месечно.
(4) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство 2/3 от състава.
(5) Министърът на правосъдието определя поименния състав по ал. 1 и ал. 2 на съвета по предложение на ръководителите на съответните ведомства и издава правилник за дейността му.
(6) За участието си във всяко заседание на Съвета по международно осиновяване, председателят и членовете получават възнаграждение в размер, определен от министъра на правосъдието.
(7) В срок 60 дни от вписването на децата в регистъра, Съветът по международно осиновяване разглежда кандидатурите за определяне на подходящ осиновяващ при спазване на посочените в чл. 97, ал. 1 критерии.
(8) За определяне на осиновяващ съветът обсъжда всички подходящи кандидатури.”

Компетентност на Съвета по международно осиновяване
Чл. 122. Съветът по международни осиновявания:
1. прави предложение до министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ;
2. изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на български или чужди граждани с обичайно местопребиваване в Република България за осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в чужбина;
3. прави предложение до министъра на правосъдието за издаване на разрешение по чл. 128;
4. изразява становища и дава препоръки на министъра на правосъдието във връзка с международните осиновявания;
5. прави предложения до министъра на правосъдието за отнемане на разрешението на акредитирана организация.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл. 122:
а) внесеният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Предложението по ал. 1, т. 1 се прави в срок една година от вписването на осиновяващия в регистъра по чл. 119, ал. 1, т. 2.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 122, който става чл. 117:

„Компетентност на Съвета по международно осиновяване
Чл. 117. Съветът по международни осиновявания:
1. прави предложение до министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ;
2. изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на лица с обичайно местопребиваване в Република България за осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в чужбина;
3. прави предложение до министъра на правосъдието за издаване на разрешение по чл. 123;
4. изразява становища и дава препоръки на министъра на правосъдието във връзка с международните осиновявания;
5. прави предложение до министъра на правосъдието за отнемане на разрешението на акредитирана организация.”

Посредничество при международно осиновяване
Чл. 123. (1) Посредничество при международно осиновяване на дете може да извършва юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, наричано по-нататък "акредитирана организация", вписано в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и получило разрешение за това от министъра на правосъдието.
(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, получило акредитация за посредничество в областта на международните осиновявания от съответния чуждестранен орган, може да упражнява дейността си в Република България само чрез клон, след получаване на разрешение от министъра на правосъдието за извършване на посредническа дейност със съответната държава.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 123, който става чл. 118:

“Посредничество при международно осиновяване
Чл. 118. (1) Посредничество при международно осиновяване може да извършва юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, наричано "акредитирана организация", вписано в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и получило разрешение за това от министъра на правосъдието.
(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, получило акредитация за посредничество в областта на международните осиновявания от чуждестранен орган, може да упражнява дейността си в Република България само чрез клон, получил разрешение от министъра на правосъдието за извършване на посредническа дейност със съответната държава.
(3) Министърът на правосъдието определя с наредба реда и условията за издаване и отнемане на разрешение и за дейността на акредитираните организации, включително за прекратяването й.”

Съгласие на министъра на правосъдието
Чл. 124. (1) Министърът на правосъдието дава съгласие за осиновяване на дете български гражданин или чужд гражданин с обичайно местопребиваване в Република България от предложения от Съвета по международно осиновяване осиновяващ.
(2) Министърът на правосъдието отказва да даде съгласие при:
1. установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;
2. допуснати съществени пропуски в процедурата по осиновяването.
(3) В случаите по ал. 2 Съветът по международно осиновяване разглежда повторно случая.
(4) За издадено съгласие за осиновяване се заплаща такса в размер, определен в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 124, който става чл. 119:

“Съгласие на министъра на правосъдието
Чл. 119. (1) Министърът на правосъдието дава съгласие за осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в Република България от осиновяващия, предложен от Съвета по международно осиновяване.
(2) Министърът на правосъдието отказва да даде съгласие при:
1. установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;
2. допуснати съществени нарушения в процедурата по осиновяването.
(3) В случаите по ал. 2 Съветът по международно осиновяване прави ново предложение.
(4) За даване на съгласие за осиновяване се заплаща такса в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.”

Производство по молба за международно осиновяване
Чл. 125. (1) Когато е дадено съгласие по чл. 124, Министерството на правосъдието изпраща молбата за осиновяване в Софийски градски съд. Делото се разглежда по реда, предвиден в чл.102.
(2) Осиновяващият, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 98, ал. 2, осиновяваният, ако е навършил четиринадесет години и прокурорът могат да обжалват решението на съда пред Софийския апелативен съд в срока по чл. 103, ал. 1. Делото се решава в срока и по реда, предвидени в чл. 103, ал. 2.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 125, който става чл. 120:

„Производство по молба за международно осиновяване
Чл. 120. (1) Когато е дадено съгласие по чл. 119, Министерството на правосъдието изпраща молбата за осиновяване в Софийския градски съд. Делото се разглежда по реда на чл. 99.
(2) Решението ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 95, ал. 2, от осиновявания и от прокурора пред Софийския апелативния съд в 7-дневен срок от съобщаване на решението. Когато осиновяваният е навършил 14 години той може да обжалва решението лично. Делото се решава в срока и по реда на чл. 100, ал. 2.”


Прекратяване на международно осиновяване
Чл. 126. (1) Министърът на правосъдието има право да поиска прекратяване на осиновяването в случаите, когато са налице основанията и в сроковете по чл. 111, ал.1 и 7.
(2) Министърът на правосъдието предявява иск за прекратяване на осиновяването, когато решението на българския съд за допускане на осиновяването не бъде признато в приемащата държава.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 126, който става чл. 121:

„Прекратяване на международно осиновяване
Чл. 121. (1) Министърът на правосъдието има право да поиска прекратяване на осиновяването в случаите, когато са налице основанията и в сроковете по чл. 108, ал. 1 и 7.
(2) Министърът на правосъдието предявява иск за прекратяване на осиновяването, когато решението на българския съд за допускането му не бъде признато в приемащата държава.”

Защита на данните
Чл. 127. Министерството на правосъдието предприема необходимите организационни и технически мерки за защита на личните данни във водените регистри съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни и допуска до работа с такива данни само лица, подписали декларация за опазване на тайната.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 127, който става чл. 122:

“Защита на данните
Чл. 122.Министърът на правосъдието предприема необходимите мерки за защита на личните данни.”

Издаване на разрешение за посредничество
Чл. 128. (1) За издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване се подава заявление до министъра на правосъдието, придружено с:
1. документи, издадени от съда и от Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, отразяващи актуалното състояние на заявителя;
2. копие от учредителния акт или от устава на заявителя;
3. декларация, в която се посочват държавите, по отношение на които ще се осъществява посредничеството;
4. информация за всяка конкретна дейност, свързана с посредничеството при международно осиновяване, и за максималния размер на средствата, необходими за нейното осъществяване;
5. документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал.2;
6. образец на договора за посредничество при международно осиновяване по чл.132, ал.1, т.2;
7. други документи относно данни, свързани с посредническата дейност.
(2) Разрешение се издава след проучване, включително на възможностите и знанията, необходими за дейността и при условие, че:
1. всеки от членовете на управителния орган на заявителя притежава висше образование, не е осъждан, и общият му трудов стаж не е по-малък от пет години;
2. всеки от членовете на управителния орган на заявителя и лицата, които работят за него притежават морални качества, подготовка и опит за работа в областта на услугите за деца и международното осиновяване;
3. за заявителя работят задължително юрист, психолог, лекар и педагог, а при необходимост - и други подходящи специалисти.
(3) Никое от лицата по ал. 2, т. 2 няма право да работи:
1. в специализирана институция за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителски грижи под каквато и да е форма;
2. за друга акредитирана организация - ако вече е в трудови правоотношения с такава.
(4) Заявленията се подават до края на втория календарен месец на всяка година. В четиримесечен срок от изтичане на срока за подаване на заявленията министърът на правосъдието по предложение на Съвета по международно осиновяване издава разрешение или мотивирано отказва издаването му. Отказът за издаване на разрешение подлежи на оспорване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Разрешението се издава за срок от пет години.
(6) За разглеждане на заявление за издаване на разрешение се заплаща такса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(7) Редът за провеждане на проучването и за издаване, отказване и отнемане на разрешението, както и документите по ал. 1, т. 7 се определят с наредбата по чл. 119, ал. 4.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл. 128 ал. 3 да отпадне.

Работната група подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 128, който става чл. 123:

„Издаване на разрешение за посредничество
Чл. 123. (1) За издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване се подава заявление до министъра на правосъдието.
(2) Разрешението се издава за срок от пет години.
(3) За разглеждане на заявление за издаване на разрешение се заплаща такса в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.”

Издаване на ново разрешение
Чл. 129. (1) Заявление за ново разрешение се подава в срока по чл. 128, ал. 4, изречение първо, в рамките на календарната година, в която изтича срокът на разрешението.
(2) При новата акредитация се взема предвид:
1. качеството на работа на акредитираната организация;
2. осъществените от нея социални проекти в подкрепа на децата, лишени от родителски грижи извън посредничеството при международни осиновявания;
3. наличието на изискванията по чл. 128, ал. 2, без да се извършва проучване на възможностите и знанията на заявителя, освен при пълна подмяна на лицата по чл. 128, ал. 2, т. 2.
(3) Организация, чието разрешение е отнето от министъра на правосъдието, не може да подаде заявление за ново разрешение по реда на този член.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
Член 129 се изменя така:
„Продължаване на акредитацията
Чл. 129. (1) Акредитацията се продължава за нов петгодишен срок, когато са налице следните обстоятелства:
1. акредитираната организация е подала до Министерството на правосъдието молба не по-късно от три месеца преди изтичане на издаденото й разрешение, придружена с декларация на председателя на управителния й орган за продължаване на издаденото разрешение;
2. акредитираната организация не е нарушавала изискванията на закона и не й е било отнето разрешението по реда на чл. 130.
(2) За ново разрешение кандидатстват организации, подаващи за първи път документи за посредничество при международни осиновявания, както и организации, които по някаква причина са прекратили дейността си.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 129 да отпадне.

Отнемане на разрешението
Чл. 130. (1) Министърът на правосъдието може да отнеме разрешението по чл. 123, ал. 1, когато организацията:
1. не изпълни задължение или наруши изискване, определено със закон;
2. не изпълни посочено в разрешението условие;
3. сключи договор за посредничество при международно осиновяване, чието съдържание не съответства на чл. 132, ал. 1, т. 2 и/или наруши договора.
(2) Отнемането се извършва от министъра на правосъдието по мотивирано предложение на Съвета по международно осиновяване. Отнемането на разрешението може да се оспорва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 130 да отпадне.

Прекратяване на дейността на акредитирана организация
Чл. 131. Дейността се прекратява:
1. с изтичането на срока, за който е издадено разрешението;
2. по заявление на акредитираната организация;
3. при заличаване на вписването по чл. 48, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
4. при отнемане на разрешението.

Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 131 да отпадне.

Дейност на акредитираната организация
Чл. 132. (1) Акредитираната организация:
1. подава до Министерството на правосъдието заявление за вписване на осиновяващ в регистъра по чл. 119, ал. 1, т. 2 и 3, придружено от документи, установяващи обстоятелствата по чл. 91, ал.3, както и от документ, че законодателството на съответната държава ще признае решението на българския съд, с което се допуска осиновяването;
2. сключва договор за посредничество при международното осиновяване от осиновяващия, който съдържа информация за срока на разрешението за посредничество и предоставените с него права; правата и задълженията на страните по договора; необходимите за осиновяването документи; подробна информация за реда и правните последици на осиновяването; всяка конкретна дейност, свързана с посредничеството при международно осиновяване, максималния размер на средствата, необходими за нейното осъществяване и точният размер на нормативно определените държавни такси;
3. актуализира предоставената на Министерството на правосъдието информация относно осиновяващите. Нови документи се представят най-късно в едномесечен срок от възникване на обстоятелството или от изтичането срока на вече представените документи;
4. уведомява осиновяващия за съгласието на министъра на правосъдието осиновяващият да осинови определеното от Съвета по международно осиновяване дете;
5. предоставя на осиновяващия изготвения от Министерството на правосъдието доклад за осиновявания, снимка на детето, както и други материали, които да подпомогнат осиновяващия при вземане на решението му;
6. посредничи при установяването на контакт между осиновяващия и осиновявания;
7. при съгласие на осиновяващия да осинови определеното дете представя в Министерството на правосъдието молбата на осиновяващия за осиновяване, а при несъгласие – уведомление за несъгласието;
8. осигурява на българските граждани, които искат да осиновят дете - чужд гражданин или български гражданин с обичайно местопребиваване в чужбина, предоставената от съответния централен орган или акредитирана организация информация за определеното за осиновяване дете;
9. осигурява представителство на осиновяващия пред съда;
10. може да подпомага осиновяващия при издаването на нов акт за раждане на детето;
11. посредничи при издаването на разрешение за напускане от детето на Република България и за влизане в приемащата държава, както и на разрешение за постоянно пребиваване на детето в приемащата държава, а също и за влизане и пребиваване на осиновеното дете в Република България като приемаща държава;
12. осигурява безопасността и подходящите условия за транспортиране на детето, а ако не се придружава от осиновителите - осигурява транспортирането и придружаването на детето;
13. предприема действия, свързани с признаване в приемащата държава на решението на българския съд за допускане на осиновяването и за защита интересите на детето. В случай, че решението на българския съд не бъде признато до една година от влизането му в сила, уведомява и съдейства на Министерството на правосъдието за връщането на детето в Република България;
14. проучва въпроса относно гражданството на детето и уведомява периодично Министерството на правосъдието за решенията и предприетите действия от осиновяващия и съответните органи по този въпрос;
15. може да съдейства при допускане на осиновяването от лица по чл. 119, ал. 1, т. 3 и съдейства за признаване на осиновяването в Република България при необходимост;
16. консултира осиновяващия точно и ясно по всеки въпрос, свързан с международното осиновяване.
17. представя на Министерството на правосъдието доклад за адаптирането и интегрирането на детето в семейството на осиновителите на всеки шест месеца в рамките на две години след осиновяването, издаден от съответния чуждестранен компетентен орган или организация, както и доклад относно своята оценка за съответния период, а също и съдейства за предоставянето на такива доклади в чужбина;
18. уведомява Министерството на правосъдието за предприетите мерки в случаите по чл. 118, ал. 5;
19. заявява всяка промяна в обстоятелство, което е свързано с полученото разрешение за посредническа дейност, в това число и промяната на лице по чл. 128, ал. 2, т. 2, което е участвало в процедурата по издаване на разрешението за посредничество;
20. представя на министъра на правосъдието доклад за своята посредническа дейност при международни осиновявания на всеки три месеца;
21. оказва съдействие на Министерството на правосъдието като централен орган при поискване.
(2) Акредитираната организация обявява пред Министерството на правосъдието на всеки шест месеца дейностите, които е извършила в подкрепа на децата, лишени от родителски грижи извън посредничеството при международни осиновявания.
(3) Лицата, които работят за акредитирана организация нямат право да разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод на дейността, която осъществяват или са осъществявали в организацията.
(4) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 119, ал.4.

Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 132 да отпадне.

Глава девета
Отношения между родители и деца

Работната група подкрепя наименованието на Глава девета.

Родителски права и задължения
Чл. 133. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, а при осиновяване - осиновителят.
(2) Съпругът на родителя или партньорът му при фактическо съпружеско съжителство е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
В чл. 133, ал. 2 думите „или партньорът му при фактическо съпружеско съжителство” се заличават.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 133 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 да отпаднат думите „а при осиновяване – осиновителят”.
2. Ал. 2 да отпадне.

Работната група подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя/не подкрепя по т. 2.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
В чл. 133, който става чл. 131 ал. 2 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя текста на вносителя.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 133 се добавя нова ал. 2:
„(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак или не.”
Ал. 2 става ал. 3.
В чл. 133, ал. 3 думите „или партньорът му при фактическо съжителство” отпадат.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 133, който става чл. 124:

Вариант І:
“Родителски права и задължения
Чл. 124. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
(2) Съпругът на родителя или партньорът му при фактическо съпружеско съжителство е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.”

Вариант ІІ:
„Родителски права и задължения
Чл. 124. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
(2) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.”

Упражняване на родителските права и задължения
Чл. 134. (1) Родителските права и задължения се упражняват само в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен незабавно да информира другия родител.
(2) Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо решение на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или към районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите и на детето. Решението може да се обжалва по общия ред.
(3) При разногласие между родител и дете, което е навършило четиринадесет години, то може лично чрез дирекция “Социално подпомагане” да се обърне за решаване на спора към районния съд по настоящия си адрес. Съдът решава спора по реда на ал. 2.

Предложение на народните представители Елиана Масева и Антонела Понева:
В чл. 134, ал. 3 отпада.

Работната група подкрепя предложението.
Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
В чл. 134 алинея 3 се заличава.

Работната група подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 134 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 да отпадне второто изречение.
2. Ал. 3 да отпадне.

Работната група не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по т. 2.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл. 134 ал. 3 да отпадне.

Работната група подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Чл. 134, ал. 1 - думата „само” отпада.
Ал. 2 - в изречение второ след думите „и на детето” се добавя „ако намери това за необходимо”.
Ал. 3 - отпада.

Работната група подкрепя предложението по ал. 1 и 3 и не го подкрепя по ал. 2.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 134, който става чл. 125:

“Упражняване на родителските права и задължения
Чл. 125. (1) Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.
(2) Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред.”

Права и задължения на детето
Чл. 135. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
(2) Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга или партньора на родителя си.
(3) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 135 се добавя нова ал. 2:
„(2) Ако родителите са разведени или живеят разделени, детето има право на лични контакти с родителя, при който не живее постоянно.”
Ал. 2 става ал. 3 и думите „или партньора” се заличават.

Работната група подкрепя по принцип предложението за нова ал. 2 и го подкрепя/не подкрепя в останалата част.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 135, който става чл. 126:

“Права и задължения на детето
Чл. 126. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
(2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.
(3) При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към Дирекция “Социално подпомагане” за съдействие. Ако детето е навършило 14 години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Решението може да се обжалва по общия ред.
(4) Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга или партньора на родителя си.
(5) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.”

Грижи, възпитание и надзор на децата
Чл. 136. (1) Родителят имат право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които нарушават достойнството на детето.
(3) Родителят определя отношението към религията на малолетното си дете и съдейства на непълнолетното дете при формиране на неговите религиозни убеждения.
(4) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол над поведението на непълнолетното дете.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 136, който става чл. 127:

“Грижи, възпитание и надзор на децата
Чл. 127. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.”

Съвместно живеене
Чл. 137. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат отделно живеене.
(2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от жилището на родителя, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Актът на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се осъществява по административен ред.
(3) Ако съдът констатира наличието на важни причини по ал. 1, той отказва връщането на детето при родителя, а дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето незабавно предприема мерки за закрила.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 137, който става чл. 128:

„Съвместно живеене
Чл. 128. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.
(2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се осъществява по административен ред.
(3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва връщането на детето при родителя и уведомява дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето да предприеме незабавно мерки за закрила.”

Спор относно местоживеенето на детето
Чл. 138. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личните отношения с него. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Решението, с което се утвърждава споразумението има изпълнителна сила.
(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Решението може да се обжалва по общия ред.
(3) По искане на родителя, съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като поиска становище от дирекция “Социално подпомагане”. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
(4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 61, ал. 6.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 138, ал. 2 след думите „и издръжката му” се добавя „съобразно правилата на чл. 61 и чл. 154-156 от този кодекс.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 138, който става чл. 129:

„Спор относно родителските права
Чл. 129. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Решението може да се обжалва по общия ред.
(3) По искане на родителя, съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция “Социално подпомагане”. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
(4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 60, ал. 7.”

Лични отношения с близки
Чл. 139. (1) Дядо и баба или други близки могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Същото право има и детето.
(2) Съдът прилага съответно чл. 61, ал. 6 и 7.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 139, ал. 1 да отпаднат думите „или други близки”.

Работната група подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 139 думите „или други близки” се заменят с „а ако те са починали -други близки роднини”. Изречение второ се изменя и става: „Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 139, който става чл. 130:

„Лични отношения с близки
Чл. 130. (1) Дядо и баба могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.
(2) Съдът прилага съответно чл. 60, ал. 7 и 8.”

Информиране и зачитане на мнението на детето
Чл. 140. Детето има право да изразява мнение по всички въпроси, които го засягат. Родителят изслушва, информира и съветва детето. Възгледите, желанията и становищата му се отчитат от родителя в съответствие с неговите възраст, зрялост и интереси.

Предложение на народния представител Надка Балева:
Чл. 140 да отпадне.

Работната група подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
Чл. 140 да отпадне.

Работната група подкрепя предложението.

Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 140 да отпадне.

Представителство и попечителско съдействие
Чл. 141. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете само в негов интерес.
(2) При противоречие между интересите на родителите и на детето, на детето се назначава особен представител.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 141, ал. 2 след думите „родителите и”се добавя „ли техните и тези”.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В чл. 141 се създават ал. 3 и 4:
„(3) В случаите когато малолетно или непълнолетно дете е настанено временно в специализирана институция управителят на заведението има правата по ал. 1.
(4) Управителят на специализираната институция може без съгласието на родителите да взема решения и да предприема действия за запазване живота и здравето на децата, настанени временно в институцията.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 141, който става чл. 131:

„Представителство и попечителско съдействие
Чл. 131. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.
(2) При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител.”

Управление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 142. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.
(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.
(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книжа, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение от районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. Обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 само при нужда или очевидна полза за детето или при изключителни нужди на семейството.
(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл. 142, ал. 4, изр. 2 да отпаднат думите „нужда или”, както и „или при изключителни нужди на семейството”.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 142, ал. 4 изречение второ се заличава.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 142, който става чл. 132:

„Управление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 132. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.
(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.
(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.
(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4.”

Ограничаване на родителските права
Чл. 143. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като отнема или поставя условия за упражняването на някои от родителските права и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
(2) Такива мерки се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 143, който става чл. 133:

„Ограничаване на родителските права
Чл. 133. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права – отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.”


Лишаване от родителски права
Чл. 144. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. при особено тежки случаи по предходния член;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.
(2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 144, който става чл. 134:

„Лишаване от родителски права
Чл. 134. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. в особено тежки случаи по чл. 133 ;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
(2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.”

Производство за ограничаване и лишаване от родителски права
Чл. 145. (1) Производствата по чл. 143 и 144 се образуват по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция „Социално подпомагане” пред районния съд по настоящия адрес на детето.
(2) По делото задължително се изслушват прокурора, представител на дирекция „Социално подпомагане” и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.
(3) Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция “Социално подпомагане”. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 145, който става чл. 135:

„Производство за ограничаване и за лишаване от родителски права
Чл. 135. (1) Производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция „Социално подпомагане” пред районния съд по настоящия адрес на детето.
(2) По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция „Социално подпомагане” и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.
(3) Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция “Социално подпомагане”. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.”

Издръжка и мерки относно личните отношения
Чл. 146. Във всички случаи на ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски права съдът определя:
1. издръжката на детето, ако такава не е присъдена;
2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като приложи чл. 61, ал. 6.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 146, който става чл. 136:

„Издръжка и мерки относно личните отношения
Чл. 136. При ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски права съдът определя:
1. издръжката на детето, ако не е присъдена;
2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 60, ал. 7.”

Промяна на мерките и възстановяване на родителските права
Чл. 147. (1) При изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл. 143, 144 и 146.
(2) Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 147, който става чл. 137:

„Промяна на мерките и възстановяване на родителските права
Чл. 137. (1) При изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл. 133, 134 и 136.
(2) Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.”

Вписване
Чл. 148. В случаите на чл. 143 и 144 съдът съобщава служебно на общината по постоянния адрес на родителя за съответно вписване на лишаването от родителски права, на възстановяването им или промяната по чл. 147. Съдът изпраща препис от решението и на дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, която предприема подходящи мерки и при необходимост предлага учредяване на настойничество или попечителство.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 148, който става чл. 138:

„Вписване
Чл. 138. В случаите на чл. 133 и 134 съдът съобщава служебно на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, на възстановяването им или на промяната по чл. 137. Съдът изпраща препис от решението и на дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, която предприема подходящи мерки и при необходимост предлага учредяване на настойничество или попечителство.”

Заместваща грижа
Чл. 149. (1) Лица, които не са родители или осиновители, на които по съответния законов ред са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения.
(2) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат правото и задължението да живеят с него, както и задължението за осъществяване на фактически действия по чл. 136. Те имат и правото по чл. 137, ал. 2.
(3) Лицата по ал. 2 извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за българските документи за самоличност, след преценка и положително становище на дирекция “Социално подпомагане”. Лицата имат задължението по чл. 178, ал. 3.
(4) При временно настаняване на детето по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, действията по ал. 3 се осъществяват от дирекция „Социално подпомагане”.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 149, който става чл. 139:

„Заместваща грижа
Чл. 139. (1) Лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения.
(2) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществявават фактически действия по чл. 127. Те имат и правото по чл. 128, ал. 2.
(3) Лицата по ал. 2 извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по Закона за българските документи за самоличност, след положително становище на дирекция “Социално подпомагане”. Лицата имат задължението по чл. 168, ал. 3.
(4) При настаняване на детето по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, действията по ал. 3 се осъществяват от дирекция „Социално подпомагане”.”

Участие на детето в производства
Чл. 150. Във всички производства по тази глава детето се изслушва при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 150, който става чл. 140:

„Участие на детето в производства
Чл. 140. В производства по тази глава детето се изслушва при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето.”

Глава десета
Издръжка

Работната група подкрепя наименованието на глава десета.

Право на издръжка
Чл. 151. Право на издръжка има само лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 151, който става чл. 141:

“Право на издръжка
Чл. 141. Право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.”

Ред на лицата, които дължат издръжка
Чл. 152. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред:
1. от съпруг или бивш съпруг;
2. от деца;
3. от родители;
4. от внуци и правнуци;
5. от братя и сестри;
6. от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Чл. 152, ал. 1 се изменя:
1. от родители,
2. от съпруг и деца,
3. от бивш съпруг,
4. от внуци и правнуци,
5. от братя и сестри,
6. от баба и дядо и от възходящи от по-горна степен.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 152, който става чл. 142:

“Ред на лицата, които дължат издръжка
Чл. 142. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. деца;
3. родители;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.”

Ред на лицата, които имат право на издръжка
Чл. 153. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. на деца, съпруг или бивш съпруг;
2. на родители;
3. на внуци и правнуци;
4. на братя и сестри;
5. на дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Чл. 153 се изменя:
1. на деца,
2. на родители и съпруг,
3. на бивш съпруг,
4. на внуци и правнуци,
5. на братя и сестри,
6. на баба и дядо и на възходящи от по-горна степен.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 153, който става чл. 143:

“Ред на лицата, които имат право на издръжка
Чл. 143. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. деца, съпруг или бивш съпруг;
2. родители;
3. внуци и правнуци;
4. братя и сестри;
5. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.”

Размер на издръжката
Чл. 154. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 154 се създава нова ал. 2:
„(2) Минималната издръжка е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата”.

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 154, който става чл. 144.

Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
Чл. 155. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите способности, материално състояние и финансови възможности да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 149, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване изцяло или отчасти на изключителни нужди на детето, ако родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.
(5) Непълнолетният има право самостоятелно да иска и получава издръжката. Разходването й се извършва под родителски контрол.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
В чл. 155 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 се създава ново изречение второ: „Всяко дете има право на гарантиран размер на издръжката от една минимална работна заплата.”
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
„(3) Размерът на издръжката се определя върху цялото движимо и недвижимо имущество на лицето, което я дължи. Безвъзмездни сделки с имущество на дължащия издръжка родител могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на детето с иск, предявен в 6-месечен срок от узнаването на сделката.”
3. Алинея 5 се заличава.
4. Съществуващите ал. 3 и ал. 4 се преномерират съответно от ал. 4 до ал. 5.

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 155, ал. 5 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл. 155, ал. 5 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 155, ал. 5 се заличава.
Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 155, който става чл. 145:
„Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
Чл. 145. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 139, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.
(5) Непълнолетният има право самостоятелно да иска и получава издръжката. Разходването й се извършва под родителски контрол.”

Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители
Чл. 156. Родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си до навършване на двадесетгодишна възраст, когато учат редовно в средни учебни заведения за предвидения срок на обучение, и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
Чл. 156 се изменя така:
„Чл. 156. Родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си до навършване на двадесет годишна възраст, когато учат редовно в средни учебни заведения за предвидения срок на обучение, и до двадесет и шест годишна възраст, когато учат редовно във висше учебно заведение и родителите могат да я дават без особени затруднения.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 156, който става чл. 146:
“Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители
Чл. 146. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни учебни заведения за предвидения срок на обучение и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Издръжката се дължи до навършване на 20-годишна възраст.”

Издръжка на бивш съпруг
Чл. 157. (1) Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг.
(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-голям срок. Съдът може да продължи този срок, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а другият може да я дава без особени затруднения.
(3) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот, който търсещият издръжка е имал по време на брака, освен ако това ще създаде особени затруднения на дължащия издръжка.
(4) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак или във фактическо съпружеско съжителство.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
В чл.157 ал.3 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
В чл. 157, който става чл. 155, ал. 4 да отпадне.
Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 157, който става чл. 147:
Вариант І:
“Издръжка на бивш съпруг
Чл. 147. (1) Невиновният за развода съпруг има право на издръжка.
(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.
(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак или във фактическо съпружеско съжителство.”

Вариант ІІ:
“Издръжка на бивш съпруг
Чл. 147. (1) Невиновният за развода съпруг има право на издръжка.
(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.
(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.”


Издръжка при фактическо съпружеско съжителство
Чл. 158. При фактическо съпружеско съжителство издръжка се дължи, ако партньорите имат споразумение за това.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
Член 158 се отменя.
Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
Член 158 да отпадне.
Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
Член 158 да отпадне.
Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
Чл. 158 се заличава.
Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
Чл. 158 се изменя така:
„Чл. 158. Издръжката за дете не може да бъде по-малка от половината от минималната работна заплата.”
Работната група не подкрепя предложението.

Вариант І:
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 158, който става чл. 148:

„Издръжка при фактическо съпружеско съжителство
Чл. 148. При фактическо съпружеско съжителство издръжка се дължи, ако партньорите имат споразумение за това.”

Вариант ІІ:
Член 158 да отпадне.

Плащане на парична издръжка
Чл. 159. Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законна лихва.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
Членове от 159 до 187 се преномерират съответно от 158 до 186.
Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 159, който става чл. 149:

“Плащане на парична издръжка
Чл. 149. (1) Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва.
(2) Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданскопроцесуалния кодекс.”

Отказ от издръжка
Чл. 160. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 160, който става чл. 150.

Забрана за прихващане
Чл. 161. Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 161, който става чл. 151.

Издръжка за минало време
Чл. 162. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
В чл. 162 думите „една година” се заменят с „ три години”.
Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 162, който става чл. 152.

Изменение и прекратяване на издръжката
Чл. 163. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 163, който става чл. 153.

Изгубване на правото на издръжка
Чл. 164. (1) Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.
(2) Алинея 1 не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст.
(3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постановено лишаването.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 164, който става чл. 154.

Изплащане на присъдена издръжка от държавата
Чл. 165. (1) Държавата изплаща присъдената на български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник български гражданин в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.
(2) Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело не са постъпили суми за пълния размер на две или повече месечни вноски, въпреки че са предприети изпълнителни действия срещу длъжника.
(3) Държавата изплаща присъдената издръжка само когато неизправният длъжник:
1. не притежава имущество, върху което да се насочи изпълнението;
2. е с неизвестен адрес в страната или в чужбина или, макар и с известен адрес, се намира в държава, където съдебното решение не може да се изпълни;
3. е военнослужещ на наборна военна служба;
4. изтърпява наказание лишаване от свобода.
(4) Държавата не изплаща присъдена издръжка по чл. 156 и 157.
(5) Издръжката се изплаща, считано от месеца, в който взискателят е подал молба по изпълнителното дело за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
(6) Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва, освен в случаите по ал. 3, т. 3. Вземането се събира по реда, предвиден за публичните държавни вземания.
(7) Министерският съвет приема наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 165, ал. 3, т.З да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.

Предложение на н.пр. Иглика Иванова и Георги Анастасов:
В чл. 165, ал. 3 т. 3 и ал. 4 се заличават.
В ал. 5 думите след „считано от” се изменят и стават „1-во число на месеца, следващ този, през който е образувано изпълнителното производство”.
Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 165, който става чл. 155:
Изплащане на присъдена издръжка от държавата
Чл. 155. (1) Държавата изплаща присъдената на български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.
(2) Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело не са постъпили суми за пълния размер на две или повече месечни вноски, въпреки че са предприети изпълнителни действия срещу длъжника.
(3) Държавата изплаща присъдената издръжка само когато неизправният длъжник:
1. не притежава имущество, върху което да се насочи изпълнението;
2. е с неизвестен адрес в страната или в чужбина, или макар и с известен адрес, се намира в държава, където съдебното решение не може да се изпълни;
3. изтърпява наказание лишаване от свобода.
(4) Държавата не изплаща присъдена издръжка по чл. 146 и чл. 147.
(5) Издръжката се изплаща, считано от месеца, в който взискателят е подал молба по изпълнителното дело за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
(6) Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва. Вземането се събира по реда, предвиден за публичните държавни вземания.
(7) Министерският съвет приема наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

Глава единадесета
Настойничество и попечителство
Работната група подкрепя наименованието на глава единадесета.

Условия за учредяване
Чл. 166. (1) Настойничество се учредява над деца, ненавършили четиринадесет години (малолетни), чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
(2) Попечителство се учредява над деца от четиринадесет до навършване на осемнадесет години (непълнолетни), чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.
(3) Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете – и дирекция „Социално подпомагане”. Ако детето е настанено в специализирана институция, уведомлението се прави от директора й в седемдневен срок от настаняването.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 166, който става чл. 156:
“Условия за учредяване
Чл. 156. (1) Настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
(2) Попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.
(3) Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете – и дирекция „Социално подпомагане”. В случай че детето е настанено в специализирана институция уведомлението се прави от директора в 7-дневен срок от настаняването.”

Орган по настойничество и по попечителство
Чл. 167. Орган по настойничество и по попечителство е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 167, който става чл. 157:

“Орган по настойничеството и по попечителството
Чл. 157. Орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.”

Ред за учредяване на настойничество и на попечителство
Чл. 168. (1) Органът по настойничество и по попечителство е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник попечител, в тридесетдневен срок. Срокът започва да тече от получаването на препис от влязлото в сила съдебно решение за поставяне под запрещение или за лишаване от родителски права, както и от узнаването за смъртта на родителя.
(2) При уведомление по чл. 166, ал. 3, органът по настойничество и по попечителство незабавно извършва проверка и ако са налице основанията за това назначава настойнически съвет или попечител и заместник попечител в срока по ал. 1.
(3) Органът по настойничество и по попечителство задължително изслушва детето при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето и взема становище от дирекция „Социално подпомагане”. При учредяване на попечителство върху поставен под ограничено запрещение, се изслушва и запретеният.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 168, който става чл. 158:
“Ред за учредяване на настойничество и на попечителство
Чл. 158. (1) Органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител, в 30-дневен срок. Срокът започва да тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение или за лишаване от родителски права, както и от узнаването за смъртта на родителя.
(2) При уведомление по чл. 156, ал. 3, органът по настойничеството и по попечителството незабавно извършва проверка и ако са налице основанията за това назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в срока по ал. 1.
(3) Органът по настойничеството и по попечителството задължително изслушва детето при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето и взема становище от дирекция „Социално подпомагане”. При учредяване на попечителство върху поставен под ограничено запрещение се изслушва и запретеният.”

Настойнически съвет
Чл. 169. (1) Органът по настойничество и по попечителство по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Те образуват настойнически съвет.
(2) По възможност в състава на настойническия съвет се включват и лица с педагогическа подготовка.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 169, който става чл. 159:

“Настойнически съвет
Чл. 159. (1) Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Те образуват настойнически съвет.
(2) В състава на настойническия съвет могат да се включват и други подходящи лица.”

Попечител
Чл. 170. Органът по настойничество и по попечителство по постоянния адрес на лицето назначава попечител и заместник-попечител измежду роднините и близките на непълнолетния или поставения под ограничено запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 170, който става чл. 160:
“Попечител
Чл. 160. Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава попечител и заместник-попечител измежду лицата по чл. 159, който са дали писмено съгласие за това.”

Пречки за назначаване
Чл. 171. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за умишлени престъпления, както и лицата, които поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поставените под настойничество или попечителство или по други причини не са в състояние да изпълняват настойнически или попечителски функции.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 171, който става чл. 161:
“Пречки за назначаване
Чл. 161. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права и осъдените за умишлени престъпления.”

Охранителни мерки
Чл. 172. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничество и по попечителство взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Органът по настойничество и по попечителство, лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.
(2) При учредяване на настойничество и попечителство над дете органът по настойничество и по попечителство може да поиска от дирекция „Социално подпомагане” предприемането на подходящи мерки за закрила, включително настаняване на детето в приемно семейство или в специализирана институция.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 172, който става чл. 162:

“Охранителни мерки
Чл. 162. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Органът по настойничеството и по попечителството, лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.
(2) При учредяване на настойничество или попечителство над дете органът по настойничеството и по попечителството може да поиска от дирекция “Социално подпомагане” предприемането на подходящи мерки за закрила.”

Промени в настойническия съвет и попечителите
Чл. 173. (1) Органът по настойничество и по попечителство може по всяко време да направи промени в настойническия съвет и попечителите, когато интересите на малолетния, непълнолетния или поставения под запрещение изискват това, когато задълженията по настойничеството или по попечителството не се изпълняват или когато изпълнението им е крайно обременително поради старост, болест, служебни задължения или други причини. Членовете на настойническия съвет и попечителите могат да бъдат сменени и по тяхно искане.
(2) Преди да се произнесе относно промените по ал. 1, органът по настойничество и по попечителство взема мнението и на близки на поставения под настойничество или попечителство, а когато последният е ненавършило пълнолетие дете, се прилага и чл. 168, ал. 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 173, който става чл. 163:
“Промени в състава
Чл. 163. (1) Органът по настойничеството и по попечителството може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под пълно запрещение изискват това. Членовете на настойническия съвет могат да бъдат сменени и по тяхно искане.
(2) Алинея 1 се прилага и за попечителя и заместник-попечителя.
(3) Преди да се произнесе относно промените по ал. 1 и 2, органът по настойничеството и по попечителството взема мнението и на близки на поставения под настойничество или попечителство, а за ненавършилия пълнолетие, се прилага и чл. 158, ал. 3.”

Обжалване на действията на органа по настойничество
и по попечителство
Чл. 174. Действията на органа по настойничество и по попечителство, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат мерките по чл. 172, могат да се обжалват от заинтересованите лица или от прокурора пред районния съд, който решава въпроса по същество. Същото право има и дирекция “Социално подпомагане” в случаите, които се отнасят до деца. Решението на районния съд не подлежи на обжалване.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 174, който става чл. 164:
„Обжалване на действията на органа по настойничеството
и по попечителството
Чл. 164. Действията на органа по настойничеството и по попечителството, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат мерките по чл. 162, могат да се обжалват от заинтересованите лица или от прокурора пред районния съд. Това право има и дирекция “Социално подпомагане” в случаите, които се отнасят до деца. Решението на районния съд е по същество и не подлежи на обжалване."

Съдействие
Чл. 175. Органът по настойничество и по попечителство съдейства на настойника и на попечителя при изпълнение на техните задължения. Когато поставеният под настойничество или попечителство е дете, такова съдействие оказва и дирекция „Социално подпомагане”.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 175, който става чл. 165.
„Съдействие
Чл. 165. Органът по настойничеството и по попечителството съдейства на настойника и на попечителя при изпълнение на техните задължения. Когато поставеният под настойничество или попечителство е дете, такова съдействие оказва и дирекция „Социално подпомагане”.”

Местоживеене на лицето, поставено под настойничество
Чл. 176. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат да живее другаде или е настанен по съответния законов ред.
(2) Когато поставеното под настойничество лице се отклони или бъде отклонено от определеното му местоживеене, настойникът може да поиска от районния съд връщането му. Актът на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането се осъществява по административен ред.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 176, който става чл. 166:
“Местоживеене на лицето, поставено под настойничество

Чл. 166. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат отделно живеене.
(2) Когато поставеното под настойничество лице се отклони или бъде отклонено от определеното му местоживеене, настойникът може да поиска от районния съд връщането му, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането се осъществява по административен ред.
(3) В случая на ал. 2 се прилага съответно чл. 128, ал. 3.”

Права и задължения на настойника
Чл. 177. (1) Дейността на настойника е почетна.
(2) Настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 136, ал. 1, 2 и 4, чл. 140 и 141, а когато детето е настанено в приемно семейство – само тези по чл. 140 и 141.
(3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 177, който става чл. 167:
“Права и задължения на настойника
Чл. 167. (1) Дейността на настойника е почетна.
(2) Настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 127 и чл. 131, а когато детето е настанено в приемно семейство – тези по чл. 131.
(3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.”

Управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 178. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добрия стопанин и в негов интерес.
(2) Настойникът в срок от един месец е длъжен да уведоми органа по настойничество и по попечителство за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 172, ал. 1.
(3) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в седемдневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законна лихва.
(4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 142, ал. 3 и 4, но настойникът няма правото по изречение второ на ал. 4. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 178, който става чл. 168:
„Управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 168. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.
(2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 162, ал. 1.
(3) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва.
(4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 132, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.”

Права и задължения на съветниците в настойническия съвет
Чл. 179. Съветниците подпомагат настойника и заместник-настойника при изпълнение на техните задължения и уведомяват органа по настойничество и по попечителство за неблагополучия при отглеждането и възпитанието на малолетния и в опазване на правата и интересите на поставения под настойничество. Те изслушват отчета на настойника и участвуват при приемането му от органа по настойничество и по попечителство. Съветниците могат да предлагат на органа по настойничество и по попечителство освобождаването на настойника и дават мнение в предвидените от закона случаи.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 179, който става чл. 169:
„Права и задължения на съветниците в настойническия съвет
Чл. 169. (1) Съветниците подпомагат настойника и заместник-настойника при изпълнение на техните задължения и уведомяват органа по настойничеството и по попечителството за неблагополучия при отглеждането и възпитанието на малолетния, както и при опазване на правата и интересите на поставения под настойничество. Те изслушват отчета на настойника и участват при приемането му от органа по настойничеството и по попечителството. Съветниците могат да предлагат освобождаване на настойника и дават мнение в предвидените от закона случаи.
(2) Настойническият съвет дава писмено становище относно осиновяването на детето под настойничество от настойника в случая по чл. 84, ал. 3.”

Местоживеене на лицето, поставено под попечителство
Чл. 180. Поставеният под попечителство живее при попечителя, освен ако е настанен другаде по съответния законов ред. Попечителят има правото по чл. 176, ал. 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 180, който става чл. 170:
„Местоживеене на лицето, поставено под попечителство
Чл. 170. (1) Поставеният под попечителство живее при попечителя, освен ако е настанен другаде по установения в закона ред. Попечителят има правото по чл. 166, ал. 2.
(2) Заместник-попечителят дава мнение в случаите на осиновяване на поставения под попечителство от попечителя.”

Права и задължения на попечителя
Чл. 181. (1) Дейността на попечителя е почетна.
(2) Правилата на чл. 177 и 178, ал. 2 и 4 се прилагат съответно и за попечителя. Паричните средства на поставения под попечителство се внасят на негово име в банка.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 181, който става чл. 171:
„Права и задължения на попечителя
Чл. 171. (1) Дейността на попечителя е почетна.
(2) Правилата на чл. 167 и чл. 168, ал. 2 и 4 се прилагат съответно и за попечителя. Паричните средства на поставения под попечителство се внасят на негово име в банка.”

Заместник-настойник и заместник-попечител
Чл. 182. (1) Заместник-настойникът замества настойника, когато той е възпрепятствуван да изпълнява задълженията си или когато възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. В тези случаи органът по настойничество и по попечителство може да назначи особен представител. Той може да предлага на органа по настойничество и по попечителство освобождаването на настойника.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и за заместник-попечителя.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 182, който става чл. 172:
„Заместник-настойник и заместник-попечител
Чл. 172. (1) Заместник-настойникът замества настойника, когато е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или когато възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. В тези случаи органът по настойничеството и по попечителството може да назначи особен представител.
(2) Заместник-настойникът може да предлага на органа по настойничеството и по попечителството освобождаване на настойника.
(3) Алинея 1 и 2 се прилагат съответно и за заместник-попечителя.”

Надзор върху действията на настойника и попечителя
Чл. 183. (1) Органът по настойничество и по попечителство упражнява надзор върху дейността на настойника. Той може да спира неговите действия и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и за попечителя.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 183, който става чл. 173:
„Надзор върху действията на настойника и на попечителя
Чл. 173. (1) Органът по настойничеството и по попечителството упражнява надзор върху дейността на настойника. Той може да спира неговите действия и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и за попечителя.”

Отчет на настойника и на попечителя
Чл. 184. (1) Всяка година до края на месец февруари настойникът дава отчет за своята дейност пред настойническия съвет, след което представя отчета пред органа по настойничество и по попечителство. Отчет се дава от настойника и при освобождаването му, а също и когато органът по настойничество и по попечителство поиска това.
(2) Попечителят при поискване от органа по настойничество и по попечителство в присъствието на заместник-попечителя дава обяснение за своята дейност.
(3) Органът по настойничество и по попечителство се произнася по отчета на настойника и по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им. Когато настойничеството и попечителството е учредено върху ненавършило пълнолетие дете, становище изразява и дирекция «Социално подпомагане».
(4) По искане на органа по настойничество и по попечителство районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.
(5) Когато настойникът или попечителят без уважителни причини не се яви или не представи отчет, съответно обяснение, органът по настойничество и по попечителство налага глоба в размер от петдесет до петстотин лева. Той изисква отчета, съответно обяснението, от заместник-настойника или от заместник-попечителя.
(6) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 184, който става чл. 174:
„Отчет на настойника и на попечителя
Чл. 174. (1) Всяка година до края на месец февруари настойникът дава отчет за дейността си пред настойническия съвет и го представя пред органа по настойничеството и по попечителството. Настойникът дава отчет и при освобождаването му, както и когато органът по настойничеството и по попечителството поиска това.
(2) При поискване от органа по настойничеството и по попечителството в присъствието на заместник-попечителя попечителят дава обяснение за дейността си.
(3) Органът по настойничеството и по попечителството се произнася по отчета на настойника и по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им. Когато настойничеството или попечителството е учредено върху ненавършило пълнолетие дете, становище изразява и дирекция „Социално подпомагане”.
(4) По искане на органа по настойничеството и по попечителството районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.
(5) Когато настойникът без уважителни причини не се яви или не представи отчета, органът по настойничеството и по попечителството му налага глоба в размер от 50 до 500 лв. Той изисква отчета от заместник-настойника.
(6) Когато попечителят без уважителни причини не се яви или не даде обяснение, органът по настойничеството и по попечителството му налага глобата по ал. 5. Той изисква обяснението от заместник-попечителя.
(7) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

Преминаване от настойничество към попечителство
Чл. 185. (1) С навършване на четиринадесетгодишна възраст детето се освобождава по право от настойничество и органът по настойничество и по попечителство му назначава попечител и заместник-попечител. До назначаването им дейността се изпълнява от настойника.
(2) При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването на попечител дейността се изпълнява от настойника.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 185, който става чл. 175:
„Преминаване от настойничество към попечителство
Чл. 175. (1) С навършване на 14-годишна възраст настойничеството се прекратява и органът по настойничеството и по попечителството назначава попечител и заместник-попечител. До назначаването им дейността се изпълнява от настойника.
(2) При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването на попечител дейността се изпълнява от настойника.”

Настойничество и попечителство по право
Чл. 186. (1) Настойник на малолетен с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която е настанен малолетният.
(2) Попечител на непълнолетен с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която е настанен непълнолетният.
(3) Настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тези права.
(4) В случаите на предходните алинеи не се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела.
(5) Органът по настойничество и по попечителство освобождава настойника или попечителя по ал. 3 при условията на чл. 173. В тези случаи се назначава настойнически съвет или попечител и заместник–попечител по общия ред.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 186, който става чл. 176:
„Настойничество и попечителство по право
Чл. 76. (1) Настойник, съответно попечител, на дете с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която то е настанено.
(2) Настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях.
(3) В случаите по ал. 1 и ал. 2 не се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела.
(4) Органът по настойничеството и по попечителството освобождава настойника или попечителя по ал. 2, когато интересите на поставения под запрещение изискват това. В тези случаи се назначава настойнически съвет или попечител и заместник–попечител по общия ред.”

Регистър
Чл. 187. (1) Във всички случаи на назначаване на настойнически съвет или на попечител и заместник - попечител, както и в случаите по чл. 186, ал. 3 настойникът и попечителят се вписват в регистър. Регистърът се води от органа по настойничество и по попечителство по постоянния адрес на поставения под настойничество или попечителство.
(2) В случаите по чл. 186, ал. 3 вписването се извършва по заявление на съпруга или на родителите, след което на заявителя се издава удостоверение за качеството му на настойник или попечител.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 187, който става чл. 177:
„Регистър
Чл. 177. (1) При назначаване на настойнически съвет или на попечител и заместник-попечител, както и в случаите по чл. 176, ал. 2 настойникът и попечителят се вписват в регистър. Регистърът се води от органа по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на поставения под настойничество или под попечителство.
(2) В случаите по чл. 176, ал. 2 вписването се извършва по заявление на съпруга или на родителите, след което на заявителя се издава удостоверение за качеството му на настойник или на попечител.”

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
"Глава дванадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 188. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 87-93, чл. 99, чл. 100, чл. 120, чл. 123 и чл. 132 и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато деянието е извършено повторно глобата е от 500 до 5000 лв.
Чл. 189. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от оправомощени от министъра на правосъдието, съответно от министъра на труда и социалната политика длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на правосъдието, съответно от министъра на труда и социалната политика или от оправомощени от тях длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Работната група не подкрепя предложението.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Работната група не подкрепя наименованието и предлага то да отпадне.

§ 1. По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони, ако това не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на добрите нрави.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне.

§ 2. Настоящ адрес на детето по смисъла на този кодекс е адресът, на който детето пребивава.

Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.

§ 3. Семейно жилище по смисъла на чл. 27 е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и общите им ненавършили пълнолетие деца и е посочено като основно в данъчната декларация по Закона за местните данъци и такси, независимо от това чия собственост е.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В § 3 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Думите „чл. 27” да се заменят с „този кодекс”
2. Думите „общите им” да се заменят с „техните”
3. Текстът след думата „деца” да отпадне.

Работната група не подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да отпадне.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В допълнителните разпоредби се създава нов § 4:
„§ 4. „Повторно” е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.”

Работната група не подкрепя предложението.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Работната група подкрепя наименованието.

§ 4. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити от съпрузите по заварени бракове преди влизането му в сила.
(2) Паричните влоговете по заварените бракове са общи на двамата съпрузи при равни дялове, ако са били съпружеска имуществена общност при действието на отменения Семеен кодекс.
(3) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.

Предложение на н.пр. Фатме Илияз:
В преходните и заключителните разпоредби § 4-20 стават съответно § 5-21.
Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 2:
“§ 2. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
(2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.”

§ 5. Член 105 на отменения Семеен кодекс се прилага за исковете, предявени до влизане в сила на настоящия кодекс.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да отпадне.

§ 6. Сроковете на заварените при влизането на този кодекс в сила разрешения за осъществяване на посредничество при международни осиновявания изтичат, както следва:
1. издадените със срок, изтичащ в периода 1 декември 2007 г. – 30 юни 2008 г. и продължени до влизане в сила на нов Семеен кодекс – на 28 юни 2011 г.;
2. издадените със срок до 4 юли 2009 г. – на 4 юли 2012;
3. издадените през 2008 г. – през 2013, на съответната дата на издаване.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да отпадне.

§ 7. (1) До определяне със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година на максимален размер на присъдена издръжка по чл. 165, ал.1, държавата изплаща за сметка на неизправния български гражданин присъдена издръжка в размер, определен със съдебното решение, но не повече от 80 лева.
(2) До определяне размера на издръжката по ал. 1, по висящите изпълнителни дела и преписки, образувани до влизането в сила на чл. 165, държавата изплаща издръжка в присъдените размери, но не повече от 80 лева.
(3) Държавата преустановява изплащането на издръжка, присъдена на основание чл. 82, ал. 2 и чл. 83 от отменения Семеен кодекс, по делата и преписките по ал. 2, считано от първия ден на месеца, следващ влизането в сила на чл. 165.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 3:
„§ 3. (1) До определяне със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година на максимален размер на присъдена издръжка по чл. 155, ал. 1, държавата изплаща за сметка на неизправния длъжник присъдена издръжка в размер, определен със съдебното решение, но не повече от 80 лева.
(2) До определяне размера на издръжката по ал. 1, по висящите изпълнителни дела и преписки, образувани до влизането в сила на чл. 155, държавата изплаща издръжка в присъдените размери, но не повече от 80 лева.
(3) Държавата прекратява изплащането на издръжка, присъдена на основание чл. 82, ал. 2 и чл. 83 от отменения Семеен кодекс, по делата и преписките по ал. 2, считано от първия ден на месеца, следващ влизането в сила на чл. 155.”

§ 8. (1) Националната електронна информационна система по чл. 87 и регистърът по чл. 90 се създават в срок от една година от влизането на кодекса в сила.
(2) До създаването на регистъра по чл. 90 лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване се вписват в регистрите по чл. 57б от отменения Семеен кодекс.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 4:
“§ 4. (1) Националната електронна информационна система по чл. 85 и регистърът по чл. 87 се създават в срок до една година от влизането в сила на този кодекс.
(2) До създаването на регистъра по чл. 87 лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване се вписват в регистрите по чл. 57б от отменения Семеен кодекс.”

§ 9. В едномесечен срок от влизането на кодекса в сила ЕСГРАОН предоставя на Агенцията по вписванията безплатен достъп до данните от регистрите на населението в автоматизираните информационни фондове, съгласно споразумение сключено между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията по вписванията.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 5:
“§ 5. В едномесечен срок от влизането в сила на този кодекс Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя на Агенцията по вписванията безплатен достъп до данните от автоматизираните информационни фондове на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението на национално равнище.”

§ 10. (1) Родител, чието дете е настанено в специализирана институция без да е определен конкретен срок в съдебното решение или чието дете пребивава в институция повече от една година, независимо от определения срок за това, е длъжен в срок от три месеца от влизането в сила на този кодекс да предприеме едно от следните действия:
а) да поиска прекратяване на настаняването;
б) да поиска промяна на мярката с цел отглеждане на детето в биологичното семейство, в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на Закона за закрила на детето.
(2) За целта съответната дирекция „Социално подпомагане” до края на първия месец от влизането в сила на кодекса уведомява родителя по постоянния му адрес за настаняването на детето в случаите, в които родителят не е бил призован в производството по настаняването. Когато родителят не е бил намерен на постоянния му или настоящ адрес или е с неизвестен адрес се поставя съобщение на видно място в сградата на дирекцията, като се указва кога изтича тримесечният срок.
(3) При неизпълнение на задължението от родителя в срока, дирекция “Социално подпомагане” уведомява писмено в седемдневен срок съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписване на детето в регионалния регистър по местонахождението на специализираната институция. Осиновяването се извършва без съгласие на родителя.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 6:
“§ 6. (1) Родител, чието дете е настанено по съдебен ред в специализирана институция без да е определен конкретен срок в съдебното решение или чието дете пребивава в институцията повече от една година, е длъжен до три месеца от влизането в сила на този кодекс да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда.
(2) Съответната дирекция „Социално подпомагане” до един месец от влизането в сила на този кодекс уведомява родителя по постоянния му адрес за предприемане на мерките по ал. 1. Когато родителят не е бил намерен на постоянния му или настоящ му адрес се поставя съобщение на видно място в сградата на дирекцията, като се указва кога изтича тримесечният срок. Съобщението се връчва и по реда на ГПК.
(3) Дирекция “Социално подпомагане” уведомява писмено в 7-дневен срок съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписване на детето в регионалния регистър по местонахождението на специализираната институция при неизпълнение на задължението по ал. 1.”

§ 11. Семейният кодекс (обн., ДВ., бр. 41 от 1985 г., изм., бр. 11 от 1992 г., попр., бр.15 от 1992 г., изм., бр. 63 и 84 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г. и бр. 59 от 2007 г.) се отменя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11 и предлага неговото систематично място като нов § 1.

§ 12. В Кодекса на международното частно право (обн., ДВ., бр. 42 от 2005 г., изм., бр. 59 от 2007 г.) в чл. 84, ал. 3 от се правят следните изменения и допълнения:
1. Изречение първо се изменя така: „Когато осиновяваното лице е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България иска се съгласието на министъра на правосъдието, освен ако осиновяващият има обичайно местопребиваване в Република България.”
2. В изречение второ думите “от чужд гражданин на лице-български гражданин” се заличават.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 7:
“§ 7. В Кодекса на международното частно право (обн., ДВ., бр. 42 от 2005 г., изм., бр. 59 от 2007 г.) в чл. 84 се правят следните изменения:
1. В ал. 3:
а) изречение първо се изменя така: „Когато осиновяваният е лице с обичайно местопребиваване в Република България се иска съгласието на министъра на правосъдието, освен ако осиновяващият има обичайно местопребиваване в Република България.”
б) в изречение второ думите “от чужд гражданин на лице-български гражданин” се заличават.
2. В ал. 4 думите „български или чужд гражданин” се заличават.

Работната група предлага да се създаде нов § 8
„§ 8. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г., изм., бр. 50 от 2008 г., Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 63 от 2008 г.; бр. 69 от 2008 г. и бр. 12 от 2009 г.) в чл. 327, ал. 1, изречение първо думата „възходящи” се заменя с „родители”.”

Работната група предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10 , 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51, 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г.) в чл. 183, ал. 1 след думата „наказва” се добавя „с лишаване от свобода до една година или”.”

§ 13. В Закона за гражданската регистрация (Обн., ДВ., бр.67 от 1999 г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 2001 г., доп., ДВ., бр.37 от 2001 г., изм. и доп., ДВ., бр.54 от 2002 г., доп., ДВ., бр.63 от 2003 г., изм., ДВ., бр.70 от 2004 г., изм. и доп., ДВ., бр.96 от 2004 г., изм., ДВ., бр.30 от 2006 г., изм. и доп., бр.48, изм., ДВ бр. 59 от 2007 г. изм., ДВ, бр. 59 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25:
а) създават се нови т. 15 и 16:
“15. фактическо съпружеско съжителство – номер, дата и място на подаване на заявлението за регистриране, ЕГН, име на партньора;
16. прекратено фактическо съпружеско съжителство – номер, дата и място на подаване на заявлението за прекратяване;”
б) досегашните т. 15-22 стават съответно 17-22.”
3. Създава се нов чл. 49а:
“Чл. 49а. При регистрирано фактическо съпружеско съжителство, партньорът на майката се вписва в акта за раждане като баща на детето при условията на чл. 66 от Семейния кодекс по заявление на партньора или на майката. В тези случаи се прилагат чл. 12-14.”
4. В чл. 50, ал. 1, изр.първо накрая се добавя “в тридневен срок от получаване на преписа”.
5. В чл. 53:
а) създава се нова т. 6:
“6. режим на имуществени отношения;”
б) досегашните т. 6-9 стават съответно 7-10.”
6. В глава трета “Актове за гражданско състояние” се създава раздел Х с чл. 88а – 88г:
“Раздел Х
Регистър на фактическото съпружеско съжителство
Чл. 88а. Общините и кметствата поддържат регистри на фактическото съпружеско съжителство.
Чл. 88б.(1) Фактическото съпружеско съжителство се регистрира чрез подаване на заявление лично от двамата партньори до кмета на общината или кметството по постоянния или настоящия адрес на един от партньорите.
(2) Прекратяването може да се заяви по реда на ал.1 и само от единия партньор.
(3) Всяко заявление за регистриране или прекратяване на фактическо съпружеско съжителство се завежда при подаването му с последователна номерация за всеки вид по отделно.
Чл. 88в. (1) Регистрите на фактическото съпружеско съжителство се образуват от подадените в общината през текущата календарна година заявления за регистриране или прекратяване на съжителството, които след приключване на годината се подвързват в специални книги, по отделно за всеки вид.
(2) Регистрите се приключват ежегодно по реда на раздел ІХ.
Чл. 88г. Образците на заявленията за регистриране на фактическото съпружеско съжителство и прекратяването му се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министъра на правосъдието и се обнародват в “Държавен вестник”.

Предложение на народния представител Диана Хитова:
§ 13 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на Волен Сидеров и група народни представители:
§ 13 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Христо Бисеров:
§ 13 да отпадне.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:

1. § 13 от ПЗР се отменя.

Работната група подкрепя/не подкрепя предложението.

2. В ПЗР се създава нов § 13 със следното съдържание:
„§ 13. В Гражданския процесуален кодекс се правят следните допълнения:
1. В чл. 333 се създава алинея 5 нова:
„(5) Съдът налага глоби в размер от 500 до 1000 лева на лицата, всеки път, когато те отказват съдействие в хода на съдебното производство за установяване на произход."
2. Създава се нов чл. 334 със следното съдържание:
„Чл. 334. В производството по установяване на произход съдът задължително назначава ДНК експертиза със средства от бюджета на съда. С постановяване на съдебното решение разходите по нея се присъждат на страната по делото, произходът от която е установен.”

Работната група не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Елиана Масева и Антонела Понева:
В чл. 88б, ал. 2 се добавя ново изречение: „Прекратяването се съобщава служебно на другия партньор”.

Работната група подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов:
Параграф 13 от Преходите и заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 13. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г. и бр. 48 и 59 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1.В чл. 25:
а) създават се нови т. 15 и 16:
„15. религиозен брачен обред - номер, дата и място на подаване на заявлението за регистриране, ЕГН, име на партньора;
16. прекратен религиозен брачен обред - номер, дата и място на подаване на заявлението за прекратяване;”
б) досегашните т. 15-22 стават съответно т. 17 - 24.
2. Създава се чл. 49а:
„Чл. 49а. При регистриран религиозен брачен обред партньорът на майката се вписва в акта за раждане като баща на детето при условията на чл. 66 от Семейния кодекс по заявление на партньора или на майката. В тези случаи се прилагат чл. 12-14.”
3. В чл. 50, ал. 1, изречение първо накрая се добавя „в тридневен срок от получаване на преписа”.
4. В чл. 53:
а) създава се нова т. 6:
„6. режим на имуществени отношения;”
б) досегашните т. 6-9 стават съответно т. 7-10.
5. В глава трета „Актове за гражданско състояние” се създава раздел X:

„Раздел X
Регистър на религиозните брачни обреди
Чл. 88а. Общините и кметствата поддържат регистри на религиозните брачни обреди.
Чл. 88б. (1) Религиозният брачен обред се регистрира чрез подаване на заявление лично от лицата, сключили обреда до кмета на общината или кметството по постоянния или настоящия адрес на един от тях.
(2) Прекратяването на религиозния брачен обред може да се заяви по реда на ал. 1 и само от едно от лицата, след представяне на удостоверение от съответното религиозно вероизповедание за прекратяване на обреда.
(3) Всяко заявление за регистриране или прекратяване се завежда при подаването му с последователна номерация за всеки вид поотделно.
Чл. 88в. (1) Регистрите на религиозните брачни обреди се образуват от подадените в общината през текущата календарна година заявления за регистриране или прекратяване, които след приключване на годината се подвързват в специални книги поотделно за всеки вид.
(2) Регистрите се приключват ежегодно по реда на раздел IX.
Чл. 88г. Образците на заявленията за регистриране и прекратяването на религиозни брачни обреди се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието и се обнародват в „Държавен вестник”.”

Работната група не подкрепя предложението.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 10:

„§ 10. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 6 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея:
аа) създават се нови т. 15 и 16:
“15. фактическо съпружеско съжителство – номер, дата и място на подаване на заявлението за регистриране, ЕГН, име на партньора;
16. прекратено фактическо съпружеско съжителство – номер, дата и място на подаване на заявлението за прекратяване;”
бб) досегашните т. 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21 и 22 стават съответно 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23.
б) създава се ал. 2:
„(2) Образецът на личния регистрационен картон се утвърждава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
2. Създава се чл. 49а:
“Чл. 49а. При регистрирано фактическо съпружеско съжителство, партньорът на майката се вписва в акта за раждане като баща на детето при условията на чл. 65 от Семейния кодекс. В тези случаи се прилагат чл. 12-14.”
3. В чл. 50, ал. 1, изречение първо накрая се добавя “в тридневен срок от получаване на преписа”.
4. В чл. 53:
а) създава се нова т. 6:
“6. режим на имуществени отношения;”
б) досегашните т. 6, 7, 8 и 9 стават съответно 7, 8, 9 и 10.”

5. В глава трета “Актове за гражданско състояние” се създава раздел Х с чл. 88а – 88г:
“Раздел Х
Регистър на фактическото съпружеско съжителство
Чл. 88а. Общините поддържат регистър на фактическото съпружеско съжителство.
Чл. 88б (1) Фактическото съпружеско съжителство се регистрира чрез подаване на заявление лично от двамата партньори до кмета на общината по постоянния или настоящия адрес на един от партньорите.
(2) Прекратяването може да се заяви по реда на ал. 1 и само от единия партньор.
(3) Заявлението за регистриране на фактическото съпружеско съжителство или за прекратяване на фактическото съпружеско съжителство се завежда при подаването му с последователна номерация за всеки вид поотделно в регистъра на фактическото съпружеско съжителство.
(4) Прекратяването на фактическото съпружеско съжителство по реда на ал. 2 се отразява в заявлението за регистриране на съжителството.
(5) Общината, регистрирала прекратяването на фактическото съпружеско съжителство, уведомява служебно другия партньор.”
Чл. 88в. (1) Регистърът на фактическото съпружеско съжителство за цялата община се образува от подадените в общината през текущата календарна година заявления за регистриране или за прекратяване на съжителството, които след приключване на годината се подвързват в специални книги, поотделно за всеки вид.
(2) Регистърът се приключва ежегодно по реда на раздел ІХ.
Чл. 88г. Образците на заявленията за регистриране на фактическото съпружеско съжителство и за прекратяването му се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на правосъдието и се обнародват в “Държавен вестник”.

Вариант ІІ

Регистрирането на фактическото съпружеско съжителство да отпадне.

§ 14. В Закона за закрила на детето (Обн., ДВ., бр.48 от 2000 г., изм., ДВ., бр.75 от 2002 г., изм., ДВ., бр.120 от 2002 г., изм. и доп., ДВ., бр.36 от 2003 г., изм. и доп., ДВ., бр.63 от 2003 г., изм., ДВ., бр.70 от 2004 г., изм. ДВ. бр.115 от 2004 г., изм., ДВ., бр.28 от 2005 г., изм., ДВ., бр.94 от 2005 г., изм., ДВ., бр.103 от 2005 г., изм., ДВ., бр.30 от 2006 г., изм. и доп., ДВ., бр.38 от 2006 г., изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г., доп., ДВ, бр.59 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 4, ал. 1, т. 3 се изменя така:
„3. насочване за осиновяване; ”
2. В чл. 28, ал. 2 след думите„направили искането” се добавя „на родителите”.

Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 11:
§ 11. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ., бр. 48 от 2000 г., изм., бр.75 и 120 от 2002 г., бр.36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр.59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г, бр. 14 от 2009 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 45 се създава ал. 13:
„(13) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 27, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. - за първо нарушение, и от 1500 до 3000 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.”
2. В чл. 46, ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „ал. 7” се добавя „и 13”.


Предложение на Мартин Димитров и група народни представители:
1. В ПЗР се създава нов § 14 със следното съдържание:
„§ 14. В Наказателния кодекс в чл. 183, ал. 1 след думата пробация се добавя „или с лишаване от свобода до една година”.
2. В ПЗР § 14 до § 19 се преномерират съответно от § 15 до § 20.

Работната група подкрепя предложението, което е отразено в нов § 9.


§ 15. В чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност (Обн., ДВ., бр.93 от 1998 г., изм. и доп., ДВ., бр.53 от 1999 г., изм. и доп., ДВ., бр.67 от 1999 г., изм., ДВ., бр.70 от 1999 г., изм., ДВ., бр.113 от 1999 г., изм. и доп., ДВ., бр.108 от 2000 г., изм. и доп., ДВ., бр.42 от 2001 г., изм. и доп., ДВ., бр.45 от 2002 г., изм. и доп., ДВ., бр.54 от 2002 г., изм. и доп., ДВ, бр. 29 от 2003 г., изм. и доп., ДВ., бр.63 от 2003 г., изм. и доп., ДВ., бр.96 от 2004 г., изм., ДВ., бр.103 от 2004 г., изм. и доп.,ДВ., бр.111 от 2004 г., доп., ДВ., бр.43 от 2005 г., доп., ДВ., бр.71 от 2005 г., изм., ДВ., бр.86 от 2005 г., изм., ДВ., бр.88 от 2005 г., изм., ДВ., бр.105 от 2005 г., изм. ДВ., бр.30, 82 от 2006 г., изм. и доп., ДВ, бр.105 от 2006 г., изм., ДВ, бр.29 и 46 от 2007 г., изм. и доп., бр.52 от 2007 г.) се добавя второ изречение: „При разногласие между родителите спорът се решава съгласно чл. 134, ал. 2 от Семейния кодекс.”

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 12:

„§ 12. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г.) в чл. 76, т. 9 се създава изречение второ: „При разногласие между родителите спорът се решава съгласно чл. 125, ал. 2 от Семейния кодекс”.”

§ 16. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Обн., ДВ., бр.104 от 1996 г., изм., ДВ., бр.117 от 1997 г., изм., ДВ., бр.118 от 1997 г., изм. и доп., ДВ., бр.123 от 1997 г., изм. и доп., ДВ., бр.24 от 1998 г., изм., ДВ., бр.69 от 1999 г., изм. и доп., ДВ., бр.18, от 2003 г., доп., ДВ., бр.29 от 2004 г., изм., ДВ., бр.36 от 2004 г., изм. и доп., ДВ., бр.19 от 2005 г., доп., ДВ., бр.43 от 2005 г., изм., ДВ., бр.30 от 2006 г., доп., ДВ., бр.39 от 2006 г., доп., ДВ., бр.41 от 2006 г., изм., ДВ, бр.59 от 2007 г., изм. и доп., бр.64 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25, ал. 4 от се създава ново изречение второ: „Брачният договор в случаите по чл. 40, ал. 3 от Семейния кодекс се представя за вписване при получаване на удостоверение за сключен граждански брак.”, а изречение второ става изречение трето.
2. В чл.28а, ал.1, т.4 накрая се добавя “както и от брачните договори по чл.40 от Семейния кодекс”.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 13:

„§ 13. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 50 и 69 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 25, ал. 4:
а) създава се ново изречение второ: „Брачният договор в случаите по чл. 40, ал. 3 от Семейния кодекс се представя за вписване при получаване на удостоверението за сключен граждански брак.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
2. В чл. 28а, ал. 1, т. 4 накрая се добавя “както и от брачните договори по чл. 40 от Семейния кодекс”.”

§ 17. В чл.15, ал.7 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (Обн., ДВ., бр.13 от 1958 г., изм., ДВ., бр.11 от 1961 г., изм., ДВ., бр.35 от 1966 г., изм., ДВ., бр.30 от 1969 г., изм., ДВ., бр.89 от 1974 г., изм., ДВ., бр.53 от 1975 г., попр., ДВ., бр.55 от 1975 г., изм., ДВ., бр.63 от 1976 г., изм., ДВ., бр.36 от 1979 г., изм., ДВ., бр.75 от 1988 г., изм. и доп., ДВ., бр.110 от 1996 г., попр., ДВ., бр.3 от 1997 г., изм., ДВ., бр.69 от 1999 г., изм. и доп., ДВ., бр.66 от 2004 г., изм. и доп., ДВ., бр.96 от 2004 г., изм., ДВ., бр.28 от 2005 г., изм., ДВ., бр.94 от 2005 г., изм., ДВ., бр.103 от 2005 г.) думите “по чл.74-76” се заменят с “по чл.143, 144 и 146”.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 14:

§ 14. В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (обн., Изв., бр. 13 от 1958 г.; изм., бр. 11 от 1961 г.; ДВ, бр. 35 от 1966 г., бр. 30 от 1969 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 53 от 1975 г.; попр., бр. 55 от 1975 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 110 от 1996 г.; попр., бр. 3 от 1997 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 66 и 96 от 2004 г. и бр. 28, 94 и 103 от 2005 г.) в чл.15, ал. 7 думите “чл. 74-76” се заменят с “чл. 133, 134 и 136”.”

§ 18. В чл. 5, ал.3 от Закона за наследството (Обн., ДВ., бр.22 от 1949 г., попр., ДВ., бр.41 от 1949 г., изм., ДВ., бр.275 от 1950 г., изм., ДВ., бр.41 от 1985 г., изм. и доп., ДВ., бр.60 от 1992 г., изм. ДВ. бр.21 от 1996 г., доп., ДВ., бр.104 от 1996 г., доп., ДВ., бр.117 от 1997 г., доп., ДВ., бр.96 от 1999 г., изм., ДВ., бр.34 от 2000 г., изм., ДВ, бр. 59 от 2007 г.) думите “по чл. 62” се заменят с “по чл. 107”.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 15:

„§ 15. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г., попр., бр. 41 от 1949 г., изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 и 104 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 96 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 59 от 2007 г.) в чл. 5, ал. 3 думите “чл. 62” се заменят с “чл. 104”.”

§ 19. Този кодекс влиза в сила шест месеца след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на чл. 88, 98, 128, ал. 5, 165 и параграфи 6, 7, 10 и 14, които влизат в сила от датата на обнародването му.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19, който става § 16:

„§ 16. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на чл. 86, чл. 95, чл. 123, ал. 2, чл. 155 и § 5, § 10 и § 13, които влизат в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Янаки Стоилов)