Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по правни въпроси
25/01/2006

    ОТНОСНО: Обсъждане на проект на Административнопроцесуален кодекс, № 502-01-12, внесен от Министерски съвет
    ПРОЕКТ
    ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ!
    ЧАСТ ПЪРВА

    АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на кодекса


    ДЯЛ ПЪРВИ
    ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на дял първи


    Глава първа
    ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ДЕЙСТВИЕ
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава първа

    Предмет
    Чл. 1. Този кодекс урежда:
    1. издаването, оспорването и изпълнението на административните актове;
    2. разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и организациите;
    3. имуществената отговорност за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица;
    4. разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие;
    5. дейността по уеднаквяване на съдебната практика по административни дела;
    6. изпълнението на административните и на съдебните актове по административни дела.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
    “Предмет
    Чл. 1. Този кодекс урежда:
    1. издаването, оспорването и изпълнението на административните актове;
    2.разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и организациите;
    3. производството за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица;
    4.разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие;
    5. дейността по уеднаквяване на съдебната практика по административни дела;
    6. изпълнението на административните и на съдебните актове по административни дела.»
    Обхват и действие по място
    Чл. 2.(1) Кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго.
    (2) Разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете:
    1.на Народното събрание и на Президента на Републиката;
    2.с които се упражнява законодателна инициатива;
    3.с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 2

    Действие спрямо лицата
    Чл. 3. Спрямо чужденците и лицата без гражданство, които пребивават в Република България или са участници в административно производство пред български орган извън нея, кодексът се прилага, доколкото Конституцията и законите не изискват българско гражданство.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 3 думите “и лицата без гражданство” се заличават.

    Комисията подкрепя предложението

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
    «Действие спрямо лицата
    Чл. 3. Спрямо чужденците, които пребивават в Република България или са участници в административно производство пред български орган извън нея, кодексът се прилага, доколкото Конституцията и законите не изискват българско гражданство.»


    Глава втора
    ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава втора


    Законност
    Чл. 4. (1) Административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона.
    (2) Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона.
    (3) Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 4

    Прилагане на нормативния акт от по-висока степен
    Чл. 5. (1) Когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.
    (2) Когато закон или подзаконов нормативен акт противоречат на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, прилага се международният договор.

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 5

    Съизмеримост
    Чл. 6. (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
    (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
    (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
    (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.
    (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

    Предложение от н.п. К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев
    Заглавието вместо «Съизмеримост» да стане «Съразмерност».

    Комисията подкрепя предложението

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
    «Съразмерност
    Чл. 6. (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
    (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
    (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
    (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.
    (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.»

    Истинност
    Чл. 7. (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая.
    (2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.
    (3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 7
    Равенство
    Чл. 8. (1) Всички лица, които са заинтересувани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.
    (2) В пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 8
    Служебно начало
    Чл. 9. (1) При условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка.
    (2) Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересуваните лица.
    (3) Съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства.
    (4) Административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 9
    Самостоятелност и безпристрастност
    Чл. 10. (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон.
    (2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересувано от изхода му или има с някои от заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересуваните то може да бъде отведено.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 10

    Бързина и процесуална икономия
    Чл. 11. Процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 11

    Достъпност, публичност и прозрачност
    Чл. 12. (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство.
    (2) Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация.
    (3) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск.
    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
    “Достъпност, публичност и прозрачност
    Чл. 12. (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство.
    (2) Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация.
    (3) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.“

    Предложение от н.п. К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев
    Създава се чл. 12а със заглавие «Последователност и предвидимост“:
    “Чл. 12а. (1) Административните органи своевременно огласяват публично следваната политика и създадената практика по прилагането на закона, както и мотивите за тяхната промяна.
    (2) Следваната политика по прилагане на закона по ал. 1 включва средствата, които административния орган избира и използва при упражняването на своята оперативна самостоятелност за постигане целите на закона. “

    Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов чл. 13 със следната редакция:
    “Последователност и предвидимост
    Чл. 13. (1) Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. “

    Език
    Чл. 13. (1) Производствата по този кодекс се водят на български език.
    (2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач.
    (3) Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересуваното лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.
    (4) Разноските за преводача са за сметка на лицето, което не владее български език, ако административното производство е започнало по негово искане, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго.
    (5) Когато страна или друг участник в производството е глухоням, глух, ням или сляп, се назначава тьлковник по негово искане или ако без това процесуалните действия ще бъдат затруднени или не могат да бъдат извършени.

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 13, който става чл. 14

    Глава трета
    СТРАНИ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава трета

    Страни в административния процес
    Чл. 14. (1) Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения.
    (2) За подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес.

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 14, който става чл. 15

    Участие на прокурора в административния процес
    Чл. 15. (1) Прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като:
    1. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове;
    2. в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела;
    3. започва или встъпва във вече заведени по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.
    (2) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.
    (3) При участието си в административни дела прокурорът дава заключение.

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 15, който става чл. 16

    Представителство на административните органи
    Чл. 16. (1) Колективните административни органи се представляват от своите председатели или от овластени от тях други членове на органа.
    (2) Едноличните административни органи действат лично или се представляват от овластени от тях заместници.
    (3) Пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс.

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 16, който става чл. 17

    Представителство на граждани и организации
    Чл. 17. (1) Гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс.
    (2) Пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.
    (3) Гражданите и организациите могат да се представляват и от организации, създадени специално за тази цел, които може и да не са юридически лица.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който ства чл. 18:
    “Представителство на граждани и организации
    Чл. 18. (1) Гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс.
    (2) Пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.”


    ДЯЛ ВТОРИ
    ПРОИЗВОДСТВА ПРЕД АДМИНИСТРАТИВНИ ОРГАНИ
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на
    дял втори

    Глава четвърта
    ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на
    глава четвърта



    Спорове за компетентност
    Чл. 18. (1) Споровете за компетентност между административни органи се решават от общия им по-горен административен орган. Когато няма такъв, спорът се решава с определение от съответния регионален административен съд, а ако органите са от различни съдебни райони - от Софийския регионален административен съд.
    (2) Актовете по ал. 1 не подлежат на обжалване.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 18 думите “административен съд” се заменят с “окръжен съд”, “Софийски регионален административен съд ” се заменят със “Софийски градски съд”.
    Гласуването на чл. 18 е отложено

    Споразумение
    Чл. 19. (1) В производството по оспорване на индивидуалните и общите административни актове по административен ред може да бъде сключено споразумение пред административния орган, ако то не противоречи на закона.
    (2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението.
    (3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд.
    (4) Със сключването, съответно с одобряването, на споразумението по ал. 2 се обезсилва обжалваният акт.
    (5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа:обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице.
    (6) Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде дадено.
    (7) Ако със споразумението се засягат права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одобрено от него писмено. Писменото одобрение става неразделна част от споразумението.
    (8) Споразумението замества административния акт.

    Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 20:
    “Споразумение
    Чл. 20. (1) В производство пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона.
    (2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението.
    (3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд.
    (4) Със сключването, съответно с одобряването на споразумението по ал. 2, административният акт се обезсилва.
    (5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа:обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице.
    (6) Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде дадено.
    (7) Ако със споразумението се засягат права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одобрено от него писмено. Писменото одобрение става неразделна част от споразумението.
    (8) Споразумението замества административния акт. “

    Разноски
    Чл. 20. По производствата пред административни органи не се събират такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в закон.
    Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 20 и предлага той да отпадне

    Глава пета
    ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
    Комисията подкрепя предложението на
    вносителя за наименованието на глава пета

    Раздел 1
    ИНДИВИДУАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела
    Определение на индивидуален административен акт
    Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действия, бездействия или знаци волеизявление на административен орган или друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
    (2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения.
    (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
    (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
    (5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.

    Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
    В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думата “непосредствено” се заличава.
    2. В ал. 5 накрая се добавят думите “стига същите да не създават
    или засягат права и задължения, които не могат да се защитят на по-късен етап от административното производство. ”

    Комисията не подкрепя предложението

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 след думата “действия” се добавя “или”, а думите “знаци”
    се заличават.
    3. В ал. 2 след думата “задължения” се добавят думите” с
    изключение на волеизявленията по вече разрешени от административния орган въпроси”.

    Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага
    следната редакция на чл. 21:
    “Определение на индивидуален административен акт
    Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
    (2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения.
    (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
    (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
    (5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. “

    Неприложимост на производството
    Чл. 22. Производството по този раздел не се прилага за:
    1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им;
    2. действия на административния орган, които по силата на специален закон представляват физическа принуда без изразено изрично волеизявление преди това;
    3. индивидуалните административни актове на Министерския съвет.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
    “Неприложимост на производството
    Чл. 22. Производството по този раздел не се прилага за:
    1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им;
    2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет.“

    Обща компетентност
    Чл. 23. (1) Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - от кмета на кметството или на района съобразно определените им от общинския съвет правомощия.
    (2) В случаите по ал. 1 актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
    Обща компетентност
    “Чл. 23. (1) Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им.
    (2) В случаите по ал. 1 актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.“

    Инициатива за започване на производството
    Чл. 24. (1) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.
    (2) Производството по издаване на индивидуален административен акт започва по искане на държавен орган, когато той е сезиран с друго искане за издаване на административен акт, но издаването на този административен акт не може да стане, без да се издаде поисканият от страна на органа административен акт.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 24

    Дата на започване
    Чл. 25. (1) Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.
    (2) Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде индивидуален административен акт или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в този закон е предвидено друго.
    (3) Извън предвидените в ал. 1 и 2 случаи, датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 25

    Задължение за уведомяване
    Чл. 26. (1) За започване на производството се уведомяват всички известни заинтересувани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът.
    (2) Ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересуваните граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
    “Задължение за уведомяване
    Чл. 26. (1) За започване на производството се уведомяват известните заинтересувани граждани и организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът.
    (2) Ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересуваните граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3.”

    Допустимост на искането и страни в производството
    Чл. 27. (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересувани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.
    (2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересуваните граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, а именно:
    1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
    2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или обжалване;
    3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато издаването на акта не може да стане без предварителното решаване на този въпрос;
    4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
    5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации;
    6. наличие на други специални изисквания.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
    “Допустимост на искането и страни в производството
    Чл. 27. (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересувани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.
    (2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересуваните граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, а именно:
    1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
    2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или обжалване;
    3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато издаването на акта не може да стане без предварителното решаване на този въпрос;
    4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
    5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации;
    6. наличие на други специални изисквания, установени със закон. “

    Съдействие и информация от административните органи
    Чл. 28.(1) При упражняване на своите правомощия административните органи:
    1. осигуряват общодостъпна, точна, подробна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им;
    2. осигуряват по подходящ начин постоянен и безусловен достъп до всички формуляри, както и оказват съдействие за попълването им;
    3. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси;
    4. осигуряват възможност исканията за издаване на актове да се подават в териториалните поделения на органа, а при възможност - и/или в общините, като посочват изчерпателно къде и как става това;
    5. организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересуваните граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена;
    6. осигуряват подходящо работно време и време за работа с посетители.
    (2) Административният орган обявява информацията по ал. 1, както и информация за възможностите за подаване или получаване на документи по електронен път в интернет сайта си, на официалното си табло за обявления, в брошури, с които всеки заинтересуван може да се сдобие, чрез разяснения на длъжностните лица, приемащи исканията, или по други подходящи начини.
    (3) За неизпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 съответните длъжностни лица носят административнонаказателна отговорност по реда на този кодекс, без това да се отразява на действителността на административния акт.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
    “Съдействие и информация от административните органи
    Чл. 28. (1) При упражняване на своите правомощия административните органи:
    1. осигуряват общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им;
    2. осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им;
    3. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси;
    4. осигуряват възможност исканията за издаване на актове да се подават в териториалните поделения на органа, а при възможност - и/или в общините, като посочват изчерпателно къде и как става това;
    5. организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересуваните граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена;
    6. осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време.
    (2) Административните органи обявяват информацията по ал. 1, както и информация за възможностите за подаване или получаване на документи по електронен път в Интернет сайта си, на официалното си табло за обявления, в брошури, с които всеки заинтересуван може да се сдобие, чрез разяснения на длъжностните лица, приемащи исканията, или по други подходящи начини.
    (3) За неизпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 съответните длъжностни лица носят административнонаказателна отговорност по реда на този кодекс, без това да се отразява на действителността на административния акт.»

    Форма на искането за откриване на производството
    Чл. 29. (1) Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно.
    (2) Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни реквизити, ако такива са предвидени в специален закон.
    (3) Длъжностното лице, приело искането, потвърждава с кратко писмено отбелязване внасянето му, ако заявителят иска това.
    (4) Съобразно наличните технически възможности писменото искане и приложенията към него могат да се подадат по електронна поща, факс или по друг начин, оповестен от органа като технически възможен.
    (5) Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило.
    (6) Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания - в рамките на работното си време. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат подадени в срок. В последния случай сроковете за вземане на решение от административния орган започват да се броят от следващия работен ден.

    Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
    В чл. 29, ал. 3 накрая отпадат думите “ако заявителят иска това”.

    Комисията подкрепя предложението

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
    “Форма на искането за откриване на производството
    Чл. 29. (1) Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно.
    (2) Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни реквизити, ако такива са предвидени в специален закон.
    (3) Длъжностното лице, приело искането, потвърждава с писмено отбелязване внасянето му.
    (4) Съобразно наличните технически възможности писменото искане и приложенията към него могат да се подадат по електронна поща, факс или по друг начин, оповестен от органа като технически възможен.
    (5) Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило.
    (6) Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания - в рамките на работното си време. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат подадени в срок. В последния случай сроковете за вземане на решение от административния орган започват да се броят от следващия работен ден.»

    Отстраняване на недостатъци в искането
    Чл. 30. (1) Когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в срок 3 дни от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява.
    (2) Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в срок 3 дни с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
    (3) Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
    “Отстраняване на недостатъци в искането
    Чл. 30. (1) Когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в срок три дни от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява.
    (2) Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
    (3) Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. “

    Препращане на компетентния орган
    Чл. 31. (1) Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.
    (2) Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да се издаде от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересувани граждани и организации.
    (3) Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок.
    (4) Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то следва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя.
    (5) Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той информира писмено или устно заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
    “Препращане на компетентния орган
    Чл. 31. (1) Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.
    (2) Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да се издаде от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересувани граждани и организации.
    (3) Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок.
    (4) Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то следва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя.
    (5) Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган. В тези случаи се прилага ал. 3. “

    Свързани производства
    Чл. 32. По производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 32

    Отвод
    Чл. 33. (1) Когато е налице основание за отвод, длъжностното лице може да бъде отстранено от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството.
    (2) Искането за отвод се отправя незабавно, след като е възникнало основанието за това. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересуван гражданин или организация.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 33, ал. 1 думите “основания за отвод” се заменят с “някое от основанията по чл. 10, ал. 2.”
    Комисията подкрепя предложението по принцип

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
    “Отвод
    Чл. 33. (1) Когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2, длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството.
    (2) Искането за отвод се отправя незабавно, след узнаване на основанието за това. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересуван гражданин или организация.
    (3) Спорове по ал. 2 се решават от непосредствено по-горестоящия орган, ако има такъв.

    Участие на страните в производството
    Чл. 34. (1) Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка.
    (2) При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин - според наличните технически възможности.
    (3) Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
    (4) Административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3.

    Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и
    Красимир Каракачанов:
    В чл. 34, ал. 3 накрая на първото изречение се добавя “като осигурява подходящ срок за това.”
    Комисията подкрепя предложението по принцип

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 34, ал. 3 след думата “искания” се поставя запетая и се добавят думите “в определен от него срок, но не по-дълъг от седем дни”. В изречение второ преди думата “страните” се добавят думите “В същия срок”.
    Комисията подкрепя предложението по принцип

    Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
    “Участие на страните в производството
    Чл. 34. (1) Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка.
    (2) При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин - според наличните технически възможности.
    (3) Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от седем дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
    (4) Административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитя важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3.”

    Изясняване на фактите и обстоятелствата
    Чл. 35. Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 35

    Доказателствена тежест
    Чл. 36. (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.
    (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. При всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.
    (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
    “Събиране на доказателства
    Чл. 36. (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.
    (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. При всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.
    (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. “

    Доказателства
    Чл. 37. (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересуваните граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс.
    (2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване.

    Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
    В чл. 37, ал. 2 след думата “служебно” се добавя преди запетайката “и са безспорни”.
    Комисията не подкрепя предложението

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 37
    Зачитане на тайната на страните
    Чл. 38. Страните в производството имат право тайните им, представляващи защитена от закона информация, да не се разпространяват неправомерно.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:

    ”Зачитане на тайната на страните
    Чл. 38. Страните в производството имат право тайните им, включително тези засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи.”



    Доказателствени средства
    Чл. 39. (1) Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателства, експертизи и други начини и средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши по определен начин или с определени средства.
    (2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 39, ал. 1 думите “писмени и веществени доказателства, експертиза и други начини и средства” се заменят със “заключения на вещи лица, други писмени и веществени доказателствени средства и други средства”.

    Комисията подкрепя предложението по принцип

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
    “Доказателствени средства
    Чл. 39. (1) Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.
    (2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони. “

    Писмени доказателства
    Чл. 40. (1) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.
    (2) Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя.
    (3) Административният орган оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40:
    “Писмени доказателства
    Чл. 40. (1) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.
    (2) Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя.
    (3) Административният орган преценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството.“
    Събиране на документи от страните и от неучастващи в производството лица
    Чл. 41. (1) При и по повод висящо производство всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството да представи в срок 3 дни от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
    (2) При и по повод висящо производство всяка страна може да иска чрез административния орган от неучастващи в производството граждани и организации да представят в срок 3 дни от поискването заверени от тях копия от намиращи се в тези граждани и организации собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
    (3) Неучастващият гражданин или организация, които неоснователно не представят искания документ, отговарят пред страната за причинените й вреди.
    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41:
    “Събиране на документи от страните и от неучастващи в производството лица
    Чл. 41. (1) При и по повод висящо производство всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството да представи в тридневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
    (2) При и по повод висящо производство всяка страна може да иска чрез административния орган от неучастващи в производството граждани и организации да представят в тридневен срок от поискването заверени от тях копия от намиращи се в тези граждани и организации собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
    (3) Неучастващият гражданин или организация, които неоснователно не представят искания документ, отговарят пред страната за причинените й вреди. “

    Удостоверение за снабдяване с документи от държавни органи
    Чл. 42. По искане на страна органът, водещ производството, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни в рамките на своята компетентност да я снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на правата и задълженията й. Удостоверението от органа, водещ производството, се издава в срок 3 дни от датата на поискване, а удостоверението и документите, издавани от другите органи - в срок 5 дни от датата на поискване.
    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42:
    “Удостоверение за снабдяване с документи от държавни органи
    Чл. 42. По искане на страна органът, водещ производството, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни в рамките на своята компетентност да я снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на правата и задълженията й. Удостоверението от органа, водещ производството, се издава в тридневен срок от датата на поискване, а удостоверението и документите, издавани от другите органи - в петдневен срок от датата на поискване. “

    Писмени декларации
    Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предписва доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предписва доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако разпорежданията на българското право за определени видове документи предвиждат друго.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43:
    “Писмени декларации
    Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предписва доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предписва доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи.“

    Сведения от неучастващи в производството лица
    Чл. 44. (1) Административният орган може да вземе сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин.
    (2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител.
    (3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето.
    (4) Административният орган предупреждава лицата по ал. 1. че при обжалване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.
    (5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44:
    “Сведения от неучастващи в производството лица
    Чл. 44. (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин.
    (2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител.
    (3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето.
    (4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при обжалване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.
    (5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения.“
    Лични пояснения или показания
    Чл. 45. (1) Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения или показания, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предписва това.
    (2) В случаите по ал. 1 се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения или показания чрез органа, водещ производството.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Наименованието на чл. 45 се изменя така: “Обяснения и показания”.
    2. В ал. 1 и ал. 2 думата “пояснения” се заменя с думата “обяснения”.

    Комисията не подкрепя предложението

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45:
    “Пояснения на страна
    Чл. 45. (1) Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предписва това.
    (2) В случаите по ал. 1 се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството.“

    Призоваване по постоянното пребиваване на лицата
    Чл. 46. (1) Административният орган може да се обърне към съответния териториален административен орган да призове лице по чл. 44 и 45, което постоянно пребивава в друга община, да даде сведения, пояснения или показания или да извърши други действия, свързани с текущото производство. Органът, който води производството, определя обстоятелствата, които са предмет на сведенията, поясненията, показанията или действията, които следва да бъдат извършени. В случай че в тази друга община няма териториален административен орган със същата предметна компетентност, административният орган се обръща за целта към съответната община или кметство.
    (2) При устното изслушване по ал. 1 се съставя кратък протокол, който съдържа името на лицето, дало сведения, пояснения или показания, съществената за случая информация, подпис, име и длъжност на съставилото го длъжностно лице и дата на съставяне.
    (3) Административният орган може да получи сведения, пояснения или показания и по телефона, ако няма основания да се съмнява в ^самоличността на даващото пояснения или показания лице.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Наименованието на чл. 46 се изменя така: “Действия по делегиране”
    2. В чл. 46, ал. 1 думите “постоянно пребиваване” се заменят с “постоянен адрес или седалище”, а думата “пояснения” се заменя с “обяснения” .
    3. В ал. 2 и 3 думата “пояснения” се заменя с “обяснения”.

    Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 3 и го подкрепя по принцип по т. 2

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:
    “Особен ред за извършване на някои поцесуални действия
    Чл. 46. (1) Административният орган може да поиска от съответния териториален административен орган да призове лице, което има адрес, съответно седалище или адрес на управление в друга община, да даде сведения, обяснения, пояснения или да извърши други действия, свързани с текущото производство. Органът, пред който се развива производството, определя обстоятелствата, които са предмет на сведенията, обясненията, поясненията или действията, които следва да бъдат извършени. В случай че в съответната община няма териториален административен орган със същата компетентност, административният орган може да се обърне към съответната община или кметство.
    (2) При устното изслушване по ал. 1 се съставя протокол, който съдържа името на лицето, дало сведения, обяснения или пояснения, съществената за случая информация, подпис, име и длъжност на съставилото го длъжностно лице и дата на съставяне.
    (3) Административният орган може да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на лицето, което ги дава.»


    Призовки и разходи за призоваване
    Чл. 47. (1) Призовката съдържа:
    1. наименование и адрес на административния орган;
    2. име на призованото лице:
    3. по кое производство, по какъв въпрос и в какво качество лицето се призовава;
    4. дали лицето трябва да се яви лично или може да се представлява чрез пълномощник, или да даде обяснения или показания писмено;
    5. срока, в който лицето следва да се яви, или ден. час и място на явяване на лицето или на неговия пълномощник;
    6. правните последствия при неявяване.
    (2) На лице по чл. 44, ал. З, което постоянно пребивава в друга община и се е явило лично по призовка извън случаите по чл. 46, ал. 1, се признават пътни и други разходи. Същите разходи се признават и при личното явяване на страна, когато производството е открито по искане на друга страна или по служебен път. Искането за признаване на разходите се отправя до органа, водещ производството, преди издаване на акта. Разходите се признават по нормативи, определени от министъра на финансите.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 47, ал. 2 думите “постоянно пребивава” се заменят с “има постоянен адрес или седалище”.

    Комисията подкрепя предложението по принцип

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47:

    “Съдържание на призовката и разходи за призоваване
    Чл. 47. (1) Призовката съдържа:
    1. наименование и адрес на административния орган;
    2. име, адрес, съответно седалище или адрес на управление, на призованото лице;
    3. по кое производство, в какво качество лицето се призовава и за извършването на какви процесуални действия;
    4. дали лицето трябва да се яви лично или може да се представлява чрез пълномощник, или да даде сведения, обяснения или пояснения писмено;
    5. срока, в който лицето следва да се яви, или ден час и място на явяване на лицето или на неговия пълномощник;
    6. правните последици при неявяване.
    (2) На лице по чл. 44, ал. 3, което има адрес в друга община и се е явило лично по призовка извън случаите по чл. 46, ал. 1, се признават пътни и други разходи. Същите разходи се признават и при личното явяване на страна, когато производството е открито по искане на друга страна или по служебен път. Искането за признаване на разходите се отправя до органа, водещ производството, преди издаване на акта. Разходите се признават по нормативи, определени от министъра на финансите.»
    Право да се откаже даването на сведения и показания
    Чл. 48. (1) Никой няма право да отказва да даде сведения и показания, освен:
    1. роднините на заинтересуван гражданин, участващ в производството, по права линия, съпрузите, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
    2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
    (2) Поверениците, свещениците и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество.
    (3) Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 48, ал. 1 думите “Никой няма право да отказва да даде сведения и показания” се заменят с “Право да отказват да дават сведения и обяснения имат“.
    Комисията подкрепя предложението по принцип

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48:
    “Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения
    Чл. 48. (1) Право да отказват да дават сведения, обяснения и пояснения имат само:
    1. роднините на заинтересуван гражданин, участващ в производството, по права линия, съпрузите, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
    2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
    (2) Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество.
    (3) Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон. “

    Експертиза
    Чл. 49. (1) Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма.
    (2) При сложност или комплексност на предмета на изследването органът може да назначи и повече от един експерт.
    (3) Административният орган, възложил експертизата, проверява самоличността на експерта, отношенията му със страните, както и наличността на основание за отвод. Основанията за отвод на експерта са същите, както при отвод на административен орган.
    (4) Всички органи, граждани или организации, у които се намират материали, необходими за експертизата, осигуряват достъп на експерта до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което експертът притежава.
    (5) Експертът се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 49 навсякъде думата “експерт” се заменя с “вещо лице”.
    Комисията подкрепя предложението

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
    “Експертиза
    Чл. 49. (1) Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма.
    (2) При сложност или комплексност на предмета на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.
    (3) Административният орган, възложил експертизата, проверява самоличността на вещото лице, отношенията му със страните, както и наличността на основание за отвод. Основанията за отвод на вещото лице са същите, както при отвод на административен орган.
    (4) Всички органи, граждани или организации, у които се намират материали, необходими за експертизата, осигуряват достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава.
    (5) Вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.»


    Освобождаване на експерта
    Чл. 50. Експертът се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност. Той може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от обяснения на трето лице.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 50 навсякъде думата “експерт” се заменя с “вещо лице”, а думите “обяснения на трето лице” се заменят със “сведения”.
    Комисията подкрепя предложението

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50:
    “Освобождаване на вещото лице
    Чл. 50. Вещото лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или липса на квалификация в съответната област или други основателни причини. То може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от сведения на трето лице. “

    Заключение от експертизата
    Чл. 51. (1) Експертът извършва експертизата в определения срок.
    (2) След извършване на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение.
    (3) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.
    (4) Експертът представя на съответния орган писменото си заключение с преписи за страните и то се прилага към преписката по производството.
    (5) Административният орган преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.
    (6) Когато не е съгласен със заключението на експерта, органът се мотивира в акта.
    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 51 навсякъде думата «експерт» се заменя с «вещо лице».
    Комисията подкрепя предложението

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51:
    “Заключение на вещо лице
    Чл. 51. (1) Вещото лице извършва експертизата в определения срок.
    (2) След извършване на необходимите проверки и изследвания вещото лице съставя писмено заключение.
    (3) Вещото лице не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.
    (4) Вещото лице представя на съответния орган писменото си заключение с преписи за страните и то се прилага към преписката по производството.
    (5) Административният орган преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.
    (6) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, органът се мотивира в акта. “

    Оглед
    Чл. 52. (1) Административният орган провежда оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други доказателствени средства.
    (2) Ако предметът на огледа е у трети лица, тези лица по искане на органа го предоставят като предмет на огледа или осигуряват на органа достъп до него.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думата “провежда” се заменя с “извършва”, а думите
    “доказателствени средства” се заменят със “способи за събиране на доказателства.”
    2. Ал. 2 се изменя така:
    “(2) По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него.”

    Комисията подкрепя предложението

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52:
    “Оглед
    Чл. 52. (1) Административният орган извършва оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства.
    (2) По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него.”

    Съгласие или мнение на друг орган
    Чл. 53. (1) Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предписано друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган.
    (2) Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни.
    (3) Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна.
    (4) Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 53
    Спиране на производството
    Чл. 54. (1) Административният орган спира производството:
    1. в случай на смърт на заинтересуван гражданин - страна в производството;
    2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересуван гражданин - страна в производството;
    3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, без установяването на които актът не може да бъде издаден;
    4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон;
    5. при наличието на образувано административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане без техния краен акт; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за висящност на производството, издадено от органа, пред който то е образувано;
    6. когато страните внасят заявление за сключване на споразумение, за което административният орган приема, че е желателно да бъде сключено.
    (2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да причини опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси.
    (3) При спирането на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат.
    (4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда на съобщаване на акта.
    (5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.

    Предложение на н.п. М. Манолова
    В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1, т. 3 думите “без установяването на които актът не може
    да бъде издаден” се заменят с “чието установяване е от значение за издаването на акта;”
    2. В ал. 1, т. 5 след думата “образувано” се добавя думата “друго”, а думите “без техния краен акт” се заменят с “преди тяхното приключване”;”
    3. В ал.1, т. 6 думите “за което административния орган приема, че е желателно да бъде сключено” се заличават.
    Комисията подкрепя предложението
    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54:
    “Спиране на производството
    Чл. 54. (1) Административният орган спира производството:
    1. в случай на смърт на заинтересуван гражданин - страна в производството;
    2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересуван гражданин - страна в производството;
    3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта;
    4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон;
    5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди тяхното приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за висящност на производството, издадено от органа, пред който то е образувано;
    6. когато страните внасят заявление за сключване на споразумение.
    (2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да причини опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси.
    (3) При спирането на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат.
    (4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда на съобщаване на акта.
    (5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.”

    Възобновяване на спряно производство
    Чл. 55. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му.
    (2) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55:
    ”Възобновяване на спряно производство
    Чл. 55. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му.
    (2) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.”

    Прекратяване на производството
    Чл. 56. (1) Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго.
    (2) Административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2.
    (3) Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на дял трети, раздел IV.

    Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56:
    “Прекратяване на производството
    Чл. 56. (1) Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго.
    (2) Административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2.
    (3) За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните по реда за съобщаване на акта.
    (4) Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.”

    Срокове за издаване на индивидуалния административен акт
    Чл. 57. (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.
    (2) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции.
    (3) Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.
    (4) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1,2и3.
    (5) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се счита съответно продължен, но с не повече от 14 дни.
    (6) В случаите по ал. З, 4 и 5 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.

    Предложение от н.п. К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев
    В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
    а) Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
    «(2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството.»
    б) Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
    «(3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 1 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни.»
    Комисията подкрепя предложението по принцип

    Комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 57:
    “Срокове за издаване на индивидуалния административен акт
    Чл. 57. (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.
    (2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството.
    (3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни.
    (4) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции.
    (5) Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.
    (6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1-5.
    (7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се счита съответно продължен, но с не повече от 14 дни.
    (8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.»

    СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ




    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА ПО
    ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

    Форма за търсене
    Ключова дума