ОТНОСНО: Законопроект за търговския регистър, № 602-01-5, внесен от Министерския съвет

---

На свое редовно заседание, проведено на 15.02.2006 г. Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за търговския регистър, внесен от № 602-01-5 Министерски съвет. На заседанието присъстваха: министърът на правосъдието – г-н Георги Петканов, заместник-министърът на правосъдието г-жа Ана Караиванова, г-н Димитър Цветанов, изпълнителен директор на Агенцията по вписвания, г-н Борислав Белазелков – съдия от Върховния касационен съд, г-н Цветан Симеонов - заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата, г-н Божидар Данев- председател на Българска стопанска камара, г-н Валентин Георгиев от Американската търговска камара в България,г-н Крис Томсън, ръководител на Проект за реформа на търговското право на Американската агенция за международно развитие, г-жа Елеонора Иванова и Диана Андонова от Асоциацията на търговските банки.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от министъра на правосъдието г-н Георги Петканов. В началото на своето изложение министър Петканов заяви, че най-важният момент в целия законопроект е преуреждането на търговската регистрация от съдебна в административна.
През последните години в повечето държави-членки на Европейския съюз са въведени или в момента се въвеждат системи за регистрация, които значително улесняват достъпа и разпространението на информация при наличието на единни и централизирани база данни. Прегледът на системите и на тенденциите в европейските страни към настоящия момент показва, че в двадесет и две страни търговската регистрация се извършва от административни органи и това са Испания, Швеция, Норвегия, Дания, Великобритания, Северна Ирландия и др.
Проектът на Закон за търговския регистър е разработен на основание на решение на Министерския съвет № 419 от 10 май 2005 г. в изпълнение на правителствената стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България. С този проект се осъществява един от етапите на цялостното изграждане на централен контролен регистърен център.
Формално работата по Стратегията е започнала с доклад на министъра на правосъдието до министър-председателя на 27 юли 2003 г. и решение на Министерския съвет № 332 от 10 април 2004 г. Работата по приемането на Стратегията е наблюдавана едновременно от Европейската комисия, Международния валутен фонд и Световната банка. Реформата в търговската регистрация е предпресъединително изискване по отношение на подобряване на бизнес климата и изрично условие на Международния валутен фонд и Световната банка за одобряване на заема “Алтрит” в размер на 150 млн. щатски долара за нуждите на структурната реформа.
Проектът на Закон за търговския регистър отговаря на препоръките от цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия от последната проверка от 25.10.2005 г. Комисията препоръчва работата да се концентрира върху въвеждането на измененията на Директивата относно изискванията за оповестяване на информация по отношение на някои видове дружества. Посочва се също, че целта е да се обедини регистрирането на икономическите дейности в Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието, да се превърне регистрирането на икономическата дейност от съдебна процедура в чисто административна процедура и да се въведе единен номер за данъчни цели и за тези на социалното осигуряване. Преценява се още, че тези мерки ще бъдат важна стъпка за повишаване прозрачността и опростяване на регистриранията на икономическата дейност.
Министър Петканов посочи, че предлаганият законопроект е важна стъпка към изграждането на модерна и централизирана електронна регистърна система, основаваща се на следните принципи: унифициране, стандартизиране и централизиране на водените регистри, уникален идентификационен код за всяко лице, евтина и бърза регистрация, опростени и сигурни процедури, електронни база данни, публично до- стъпни чрез Интернет. Същевременно предлаганата с проекта уредба на регистърното производство се придържа към запазване на основните характеристики вписването, което поражда следните правни последици: оповестително и доказателствено действие, както и обществено доверие във вписването.
Преуреждането на търговската регистрация от съдебна в административна води и до разтоварване на съдебната система от несвойствени дейности, които ще благоприятстват съдебната реформа. Предвижда се прилагането на закона да започне на основата на вече създадени структури. Това е Агенцията по вписванията, на която е възложено изграждането на имотния регистър и на административния регистър БУЛСТАТ. Изградените териториални структури и създадените управленски практики в Агенцията са благоприятен фактор за бързото и ефективно прилагане на закона.
Осъществяването на реформата и изграждането в България на електронен търговски регистър и евентуалното му последващо включване в европейската система от търговски регистри – Европейски търговски регистър, би предоставило на страната по-широки възможности за пълноценно и ефективно участие в европейския търговски оборот. По този начин България ще бъде готова да отговори на изискването на Първата директива по дружествено право на Европейския съюз, предвиждаща задължително въвеждане на електронно регистриране до 1 януари 2007 г.
При обсъждането на законопроекта се очерта концептуален спор относно въвеждането на административно регистърно производство, което да замени съществуващото до момента съдебно производство. Поставиха се редица дискусионни въпроси и се отправиха критики по отношение на качеството на предлаганата уредба.
В подкрепа на законопроекта по принцип се изказаха народните представители Мая Манолова, Елеонора Николова, Елиана Масева, Янаки Стоилов, които посочиха неговите предимства. Радикалната промяна в тази сфера се налага от сегашното състояние на търговския регистър, който е децентрализиран в окръжните съдилища, което създава различна съдебна практика, съмнения за наличие на определени корупционни практики. Законопроектът решава няколко групи въпроси: създава се централизиран единен търговски регистър; стандартизира се производството с възможност за прилагане на съвременни информационни технологии; предвидимост на административното производство; гарантирана уникалност на търговската фирма за цялата страна; въвеждането на единен идентификационен код, изпълнение на закона от Агенцията по вписванията като съществуващ орган.
Народните представители, които се изказаха в подкрепа на законопроекта, отбелязаха рисковете по отношение на правната сигурност. Те изразиха следните критични бележки и резерви:
- необходимостта от формулиране на ясен критерий за вписване на сложни
обстоятелства, които предизвикват противоречиви интереси и евентуален съдебен контрол за законосъобразност, като апортните вноски в капитала, промените в капитала, съдружниците и управителните органи и формите на преобразуване;
- възражения предизвиква и предложената конструкция за обжалване на отказите за вписване в търговския регистър. Неприемливо е тези откази да се атакуват пред административен съд, тъй като са за защита на материални търговски права, което изисква произнасянето на граждански съд. Гражданските съдилища и най-вече търговските отделения имат натрупана 15-годишна практика по търговско-правните спорове. Необосновано е и предложението тези откази да се обжалват пред министъра на правосъдието;
- прекалено тежка е санкцията за търговците, които не са се пререгистрирали в срок – прекратяването им без ликвидация. Ликвидацията е производство, при което се уреждат висящите правоотношения с другите субекти – изплащане на задължения и упражняване на права. В случай, че не се предвиди такова производство, се застрашават правата както на кредиторите, така и на акционерите. Предвидената отговорност на акционерите и съдружниците след прекратяване на търговското дружество спрямо кредиторите няма аналог като правно разрешение в дружественото право и е социално несправедлива;
- в регистърното производство доста пестеливо са отбелязани някои формални действия, като се пренебргва обстоятелството, че това са правни действия, които изискват задълбочено познаване на дружественото право, поради което е необходима квалифицирана правна преценка относно тяхната валидност;
- относно квалификацията на длъжностните лица освен предвиденото изискване за юридическо образование следва да се предвиди изискване за познаване на търговското право и наличието на юридически стаж;
- сериозни рискове крие рязката промяна от писменото начало на хартиен
носител към електронната форма, което налага преходен период, в който хартиените досиета да се пазят;
- относно заявяването в електронна форма – редно е копията от различни
документи да са заверени с електронен подпис с оглед удостоверяване истинността на съдържанието на тези електронни копия;
- наложително е освен проверката за законосъобразност на заявлението за вписване, да се предвиди такава проверка и за представените документи, което налага изчерпателно посочване на приложенията към заявлението за всеки вид вписване;
- специално внимание трябва да се отдели на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта за търговския регистър, с който се предвижда изменение на голям брой разпоредби от Търговския закон.
Освен възраженията, основаващи се на Закона за нормативните актове, една
трета от измененията се отнасят до материята на несъстоятелността. Трябва да се отчете, че на първо четене е приет законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, поради което тези текстове следва да бъдат синхронизирани. С оглед на това е наложително всички текстове, отнасящи
се до измененията в Търговския закон, да бъдат отново прецизирани, тъй като част от тях бяха променени при последното изменение на Търговския закон през м. август миналата година въз основа на бележите в мониторинговия доклад в глава “Дружествено право”. Всичко това обосновава включването на съдържанието на § 7 от преходните и заключителни разпоредби от Закона за търговския регистър относно изменението на Търговския закон като предложения на Комисията по правни въпроси при разглеждането на второ четене на измененията и допълненията на Търговския закон.
Категорично против законопроекта се изказаха народните представители г-н Огнян Герджиков и г-жа Камелия Касабова. Проф. Герджиков посочи, че законопроектът е сбъркан концептуално, поради което в максимално възможните три седмици срок за предложения между първо и второ четене, същият не може да бъде пренаписан. Възприемането на такава почти безконтролна система на вписване, при която не е предвиден предварителен контрол за законосъобразност, на практика ще създаде изключителна несигурност.
Г-жа Касабова в ретроспективен план посочи, че страната ни е приключила синхронизацията на българското дружествено право с правото на Европейския съюз. Тя обърна внимание, че е приет на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон с ненужни и неподкрепени от практиката промени. Според нея Директива 53/2003 г. налага единствено задължение за едновременното представяне на писмен и електронен носител на информацията за регистрация в търговския регистър, който трябва да бъде електронен. В законопроекта не се прави ясното разграничение как да се води регистърът, какъв да бъде информационния панел, базата данни, която да обвързва всички окръжни съдилища и начина, по който се прави това вписване.Г-жа Касабова изказа опасения за правната сигурност във връзка с изоставянето на конститутивното действие на вписването при учредяване и прекратяване на търговските дружества, увеличаване и намаляване на капитала, избор на управителни органи, начин на представителство и други. Вписването има и друго съществено значение - да гарантира достоверност на данните, които са отразени в регистъра,което е насочено към интересите на третите лица и сигурността в търговския оборот. В заключение тя обобщи, че законопроектът ще внесе объркване и хаос в търговското право.
Народният представител Анелия Мингова изрази резерви към законопроекта и посочи, че се смесват две основни проблема – от едната страна необходимостта от бързина при регистрацията, прозрачност, преодоляване на корупционни практики, осъвременяване начина, по който се извършва самото вписване след регистърното производство и от друга страна - същинския проблем, който съществува в самото производство. Проф. Мингова подчерта, че не възразява срещу воденето на регистъра извън съда, но че законопроектът не създава гаранции, че органът, който ще го води може да предложи лица със същата квалификация като съдийската. Това е необходимо с оглед проверката за законосъобразност, която е в интерес на третите лица и правната сигурност.
По дискусионните въпроси отношение взе и заместник-министъра на правосъдието г-жа Ана Караиванова. Тя обърна внимание на народните представители, че е предвидено контролът за законосъобразност да се осъществява от длъжностни лица по вписванията, за които има изискване да са с юридическо образование.
Народният представител г-н Михаил Миков постави въпроса засяга ли законопроекта правата на миноритарните акционери.
В подкрепа на законопроекта се изказаха г-н Цветан Симеонов – заместник-председател на БТПП, г-н Божидар Данев – председател на Българската стопанска камара и г-н Валентин Георгиев – представител на Американската търговска камара. Според тях този законопроект е изключително важен за бизнеса, защото в момента се работи в неясна среда относно възможността за проверка за търговските субекти, поради липсващата връзка между регистрите на Националния осигурителен институт, Националната агенция по вписванията и фирмените отделения на окръжните съдилища.
В заключение г-н Янаки Стоилов обобщи, че Директивите на Европейския съюз не предрешават дискусията относно мястото на регистърното производство, но такъв ангажимент за страната ни произтича от Доклада на Европейската комисия от м. Октомври 2005 г. Той препоръчва обединяването на регистрирането на икономическите дейности в Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието като се премине от съдебна към административна процедура и се въведе единен БУЛСТАТ- номер за целите на данъчното облагане и социалното осигуряване. Тези мерки ще бъдат важна стъпка за повишаване прозрачността и опростяване на регистрацията на икономическите субекти. Наред с това много от повдигнатите въпроси се отнасят до самата процедура по вписванията и пропуски, които биха могли да бъдат преодоляни при второто четене на законопроекта. Във връзка с повдигнатия въпрос за защитата на миноритарните акционери, той постави по-съществения проблем за наличието на стотици дружества, които не формират печалба, не разпределят дивидент и не извършват инвестиции, което по същество е за сметка на съдружниците с малцинствени права.. Една добре разчетена процедура в законопроекта би разчистила търговския оборот от неработещи търговски дружества. Според него проблемът за евентуалните злоупотреби от лицата, които ще извършват вписванията, не е проблем главно на тяхната квалификация, а на мотивите, с които действат. Този проблем съществува и сега.
След проведеното гласуване при резултат 6 гласа “за”, 2 гласа “против” и 3 ”въздържали се”, Комисията по правни въпроси предлага Законопроекта за търговския регистър на първо гласуване да бъде подкрепен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Янаки Стоилов