ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 650-01-72/21.02.2006 г., внесен от Министерски съвет

---

На редовно заседание, проведено на 15.03.2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 650-01-72/21.02.2006 г., внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха г-н Лъчезар Борисов, заместник – министър на икономиката и енергетиката, г-жа Миглена Павлова, изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки, г-жа Галя Манасиева, директор на Дирекция «Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки» в Агенцията за обществени поръчки, г-жа Христина Кирчева, държавен експерт и г-жа Надежда Милковска, старши експерт в Агенцията за обществени поръчки, г-н Матей Марев – председател на Арбитражния съд към Агенцията за обществени поръчки и г-н Веселин Божков – член на Комисията за защита на конкуренцията.

От името на вносителя Министерски съвет заместник-министър Лъчезар Борисов запозна членовете на комисията с мотивите на законопроекта. Като основна причина за приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки бе посочено обстоятелството, че през март 2004 г. Европейският парламент е приел две нови директиви в областта на обществените поръчки – Директива 2004/18/ЕС и Директива 2004/17/ЕС. Тяхната основна цел е да координират, осъвременят и опростят процедурите по възлагане на обществени поръчки в ЕС при спазване на основните принципи на Римския договор. Държавите членки следва да приведат националното си законодателство в съответствие с новата уредба до 31.01.2006 г. В тази връзка Република България, с оглед бъдещето си членство, следва да хармонизира националното си законодателство с правото на Общността.Същевременно страната следва да въведе в правния си ред изискванията на Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО, отнасящи се до системата за оспорване на актовете за възлагане на обществени поръчки.
Съществените изменения и допълнения се свеждат до:
- промяна в кръга на обектите на обществени поръчки;
- прецизиране на кръга на субектите на обществени поръчки. Тук наред с досегашните възложител, кандидат и изпълнител на обществена поръчка е добавен и нов субект – «участник» в процедура за възлагане на обществена поръчка. Същевременно като възложители на обществени поръчки са определени съответните органи на държавна власт, вместо техните администрации. Тази промяна води до промяна на вида актове, които тези органи издават в процеса на обществените поръчки. Съгласно чл.11 от закона те са обявени за индивидуални административни актове.
- с §1, т.21 от Допълнителните разпоредби се разширява определението за «публичноправна организация».
- законопроектът разширява правомощията на изпълнителния директор на Агенцията за обществени поръчки, свързани с уведомяване на Европейската комисия по въпроси, свързани с обществените поръчки в страната;
- въвежда се нов вид процедура за обществени поръчки – състезателен диалог (чл.83а – 83з), както и се създава процедура за динамична система за доставки (чл.93д-93л);
- променя се правната уредба на обжалването на процедурите за възлагане на обществени поръчки, която се привежда в съответствие с Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО. Предмет на обжалване става всяко решение, действие или бездействие на възложителя от страна на всяко заинтересувано лице. Като орган пред, който може да се прави обжалване се определя Комисията за защита на конкуренцията. Обжалването не спира провеждането на процедурата по възлагане на обществената поръчка. Производството е двуинстанционно, като втора инстанция е ВАС, чието решение е окончателно;
- закрива се Арбитражния съд към Агенцията по обществени поръчки и процедурата по обжалване на актовете се унифицира;
- прецизират се и се допълват сферите, в които не се прилага редът за възлагане на обществени поръчки;

В последвалата дискусия участие взеха народните представители М.Манолова, Я.Янев, Н.Антонова. Като цяло народните представители подкрепиха законопроекта, но поставиха редица въпроси:
- предвижданата централизирана процедура за обжалване на актовете за възлагане на обществени поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията ще създаде множество проблеми от правен и фактически характер. Спорно е, както от юридическа, така и от практическа гледна точка, доколко е удачно обжалването по административен ред да се развива пред Комисията за защита на конкуренцията, която в случая наподобява особена юрисдикция, тъй като е орган извън системата на възложителя на обществената поръчка.
- предвидени са кратки срокове за подаване на жалбата, отстраняване на нейните нередовности и образуване на производство пред Комисията по защита на конкуренцията, което отговаря на характера на административното производство и същевременно е предвиден двумесечен срок за произнасяне на комисията по спора и четиринадесет дневен срок за изготвяне на решението. Тези срокове са по-дълги в сравнение със сроковете за произнасяне на непосредствено по-горестоящия орган. В новите по-кратки срокове Комисията по защита на конкуренцията трудно би могла да се произнесе поради големият брой спорове, които трябва да решава.
- концепцията за оспорване на индивидуални административни актове, развита в законопроекта не е съобразена с регламентацията на Проекта за закон за АПК и предвижданата от него система от специализирани регионални административни съдилища;
- от подобрение се нуждае процедурата за обществени поръчки, каквато е процедурата «състезателен диалог», която може да създаде предпоставки за бъдещи корупционни практики в тази област;
- спорна е фигурата на предвиждания централен орган за обществени поръчки към Министерския съвет, доколкото по този ред ще се създаде централизирана администрация, което не отчита регионалните специфики на процедурите за обществени поръчки;
- не е оправдано и справедливо предоставеното от жалбоподателя обезпечение в размер на едно на сто от стойността на поръчката, но не повече от 50 000 лв., да се превежда като приход в държавния бюджет в случаите на отхвърляне на жалбата. За образуване на производство пред Комисията по защита на конкуренцията се внася държавна такса, поради което не е оправдано да се задържа и сумата, внесена като обезпечение. Това законодателно решение би могло да бъде стимул за отхвърляне на жалбата и би довело до неоснователно обогатяване.
- неудачно законодателно предложение е и предвиденото разрешение юридическите услуги по съдебни дела да са обект на обществена поръчка. Предвид кратките срокове за обжалване на съдебните решения и характера на процесуалното представителство по принцип, би следвало ползването на този вид услуги да не се предхожда от провеждането на обществена поръчка. Същевременно, в законопроекта се предвижда, че юридическите услуги по арбитражни или помирителни дела не са обект на обществена поръчка. Процесуалното представителство по съдебни дела не се различава от представителството по арбитражни или помирителни дела с оглед на личния му характер. Освен това законът не позволява определени категории спорове да бъдат решавани от арбитражен съд. С оглед на това, би следвало юридическите услуги по предоставяне на процесуално представителство по съдебни дела да не е обект на обществена поръчка.
- не са уредени правните последици, които ще настъпят при влизане в сила на отменително решение на ВАС по отношение на актове по възлагане на обществени поръчки. Липсва регламентация, уреждаща възстановяването на щетите причинени на лица, засегнати от подобни актове;

Комисията намира за необходимо тези въпроси да получат нормативно решение при разглеждането на законопроекта от водещата комисия;


След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 650-01-72/21.02.2006 г., внесен от Министерски съвет.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

/Я.Стоилов/