Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по правни въпроси
15/03/2006
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, № 554-01-58, внесен от ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ на 21.09.2005 г.
На редовни заседания, проведени на 16.11.2005 г. и на 15.03.2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, № 554-01-58, внесен от ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ на 21.09.2005 г.
Вносителят на законопроекта народният представител Любен Корнезов представи неговите мотиви.
Законопроектът предвижда изменения и допълнения в чл.7 от ЗВСОНИ.
В хода на неговото прилагане от 1992 г. насам се създадоха множество проблеми от правен и фактически характер. Съгласно действащия текст на чл.7 “Собствениците на имоти по чл.1 и 2 или техните наследници, които не са получили обезщетение могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение, или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.”Предлаганият законопроект се отнася единствено до хипотезата за придобиване на недвижими имоти “в нарушение на нормативните актове”. В резултат от приложението на този текст множество добросъвестни лица, придобили през изминалите години недвижими имоти, попадат в реституционния обсег на ЗВСОНИ. При придобиването на такива имоти договорите често са се подписвали вместо от председателя на тогавашния окръжен (градски) изпълнителен комитет, каквото е било нормативното изискване, от зам.председателя, респ. не от министъра, а от ресорния зам.министър. Поради наложената практика по прилагането на ЗВСОНИ, тези сделки се обявяват за недействителни като сключени без представителна власт. Това води до връщане на прехвърлените недвижими имоти на предишните собственици и ощетява добросъвестните трети лица, изплатили изцяло цената на имота, платили дължимите данъци и извършили значителни подобрения на придобитите от тях жилища.
С цел да се намали тази несправедливост предлаганият законопроект предвижда промяна в текста на чл.7, ал.1 ЗВСОНИ като след думите “когато са придобити от трети лица в нарушение на нормативните актове”, се добавят думите “извършени от тези лица”. Така гражданите, които са придобили недвижими имоти, посочени от чл.7 на ЗВСОНИ, които сами не са извършили нарушение на закона, т.е. добросъвестните трети лица, ще бъдаг защитени и техните жилища няма да са обект на реституционни претенции.
Законопроектът предвижда лицата, които вече са осъдени да напуснат жилищата си на основание реституционен иск по чл.7 ЗВСОНИ да получат обезщетение по чл.5, ал.3 от ЗОСОИ. Те получават право да закупуват с предимство държавно или общинско жилище с жилищни компенсаторни записи по номиналната им стойност. При наличие на разлика в цената на закупуваното жилище, тя да се уравнява с пари.
Крайната цел на предлагания законопроект е да удовлетвори както интересите на лицата, чиито жилища се възстановяват по чл.1 и 2 от ЗВСОНИ, така и интересите и правата на лицата, засегнати от действието на чл.7 ЗВСОНИ. Законопроектът е съобразен с основните принципи на Конституцията, както и на международноправни актове, по които Република България е страна.
В последвалите разисквания участие взеха народните представители Анелия Мингова, Камелия Касабова, Елиана Масева, Надя Антонова, Огнян Герджиков, Христо Бисеров, Филип Димитров, Любен Корнезов, Янаки Стоилов.
Народният представител Филип Димитров посочи, че предложеният законопроект действително се опитва да реши един съществуващ проблем. Същевременно г-н Димитров изрази редица резерви относно начините, по които законопроектът се опитва да разреши проблемите. Той посочи, че добър законодателен вариант би бил изчерпателното изброяване на случаите за злоупотреба със служебно и партийно положение при придобиване на недвижими имоти, защото в противен случай разширяването на кръга би било непростимо. В заключение той подчерта, че в този си вид законът трудно би могъл да бъде предложен за първо четене. Проблемът съществува. Разумно би било да се потърси решение за него. Действително никой явно не си е давал сметка до каква степен повсеместно е било пренебрежението към законността и спазването на законите. Оттам възниква и този проблем.
Народният представител Христо Бисеров като цяло подкрепи идеята за справедливо разрешаване на противоречията, възникнали по повод приложението на ЗВСОНИ. Заедно с това той акцентира върху обстоятелството, че предлаганите разпоредби на проекта за закон всъщност отнемат възможността на хората, чиито жилища са национализирани, да си възвърнат собствеността. Според него е неубедително новите разпоредби да се прилагат по висящи дела, защото по този начин за някои висящи дела ще се създават нови основания за уважаване или за отхвърляне на претенции. Проблемът следва да се решава на плоскостта на реалното обезщетяване на лицата, които следва да освободят реституираните недвижими имоти, като за това трябва да се погрижи българската държава. Г-н Бисеров посочи, че с оглед изработване на по-адекватно законодателно решение удачно би било разглеждането на законопроекта да се отложи.
Народният представител Анелия Мингова изтъкна, че предлаганият законопроект е с висока степен на юридическа сложност и в опита си да разреши реални тежки проблеми, свързани с реституцията на недвижими имоти, създава нови проблеми от юридически, финансов и фактически характер. Според нея няма друг начин, освен да бъде създадена нова правна уредба, която чрез закон да предвиди право на обезщетение срещу държавата, което да бъде установявано за всяка конкретна хипотеза по исков ред.
Народният представител Надя Антонова посочи, че поддържа философията на предложеното законодателно изменение и допълнение на ЗВСОНИ с оглед еднаквото, равно и справедливо третиране на всички граждани, пострадали от действията на държавата. Тя обърна внимание на разпоредбата на действащия § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, като посочи, че текстът на този параграф е почти идентичен с внесеното предложение. В този смисъл не е налице принципно нов правен режим, ново основание за атакуване на сделките по чл. 7 и следващите.
Народният представител Янаки Стоилов подчерта, че всички признават актуалността на въпроса и заедно с това неговата трудност. Тази трудност е продиктувана от обстоятелството, че в решаването на този въпрос се съчетават много социални, юридически и политически мотиви. Те са социални, защото не може да не бъде социален проблемът, когато на едни лица се връщат, а на други се отнемат жилища. Те са юридически, защото законопроектът прави опит да се намеси след като този процес вече се е развил във времето и заварва едно състояние, т.е. в него има наслагване както на решения, които са станали преди десетилетия, така и на въпроси, които продължават да са открити и вече са създали нови правни и фактически състояния. Най-накрая въпросът е и политически, защото в годините се създаде определено социално разделение, тъй като е очевидно, че са противоречиви интересите на бившите собственици, от които са отнемани жилища и лицата, на които те по една или друга причина сега се отнемат, след като са ги притежавали дълги години, като често това е било единственото им жилище. Всяка от тези групи лица получава подкрепа от различни политически партии.
Този възел от противоречия се задълбочава допълнително от вече съществуващата и наложена съдебна практика, чийто последици трудно могат да бъдат променени. Следва да се добави, че най-малкото е спорна практиката придобивните договори да се третират като нищожни актове в хипотезата на чл.7 от ЗВСОНИ, каквато практика наложи в решенията си Върховният касационен съд. Работата на съдилищата бе да преценяват всички обстоятелства и да изследват какъв е бил конкретният начин на придобиване на тези жилища, за да се произнесат решения, съобразени със съответните конкретните обстоятелства.
Централен въпрос на предлагания законопроект е начинът на обезщетяване на засегнатите лица. Тук са възможни различни решения. Предвижда се в законопроекта да бъдат предоставени държавни и общински жилища. Това от гледна точка на времето, в което са придобивани жилищата, е безспорно удачно решение, но от днешна гледна точка то е дискусионно, защото държавата и общините понастоящем са разграничени като правни субекти. Следователно ако общините бъдат директно натоварени с разрешаването на този въпрос, те ще възразяват, доколкото това вече не би трябвало да бъде тяхно задължение.
При допълнителното обсъждане на въпроса Ян.Стоилов посочи, че решение на всички тези въпроси трябва да се търси по законодателен път. Не бива да оставим без промени закон, който допуска да се отнемат жилища на лица, които добросъвестно са ги придобили и заплатили. В това отношение инициативата на г-н Корнезов заслужава подкрепа. Заедно с това трябва да правим разлика между лицата, които нямат друго жилище и необходимостта те да бъдат подпомагани по реда на закона, от други, които са успели да придобият и други жилищни имоти. Всички тези въпроси за балансиране на противоречивите интереси на различните групи от засегнати лица и за начина на обезщетението, остават открити за решаване. Затова е необходимо парламентът да окаже реална подкрепа за решаването на проблема, което налага законопроектът да получи по принцип подкрепа.
След проведената дискусия и гласуване Комисията реши с 5 гласа «за» и 2 «въздържали се» да предложи на народните представители да разгледат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, № 554-01-58, внесен от ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
/Я.Стоилов/
На редовни заседания, проведени на 16.11.2005 г. и на 15.03.2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, № 554-01-58, внесен от ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ на 21.09.2005 г.
Вносителят на законопроекта народният представител Любен Корнезов представи неговите мотиви.
Законопроектът предвижда изменения и допълнения в чл.7 от ЗВСОНИ.
В хода на неговото прилагане от 1992 г. насам се създадоха множество проблеми от правен и фактически характер. Съгласно действащия текст на чл.7 “Собствениците на имоти по чл.1 и 2 или техните наследници, които не са получили обезщетение могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение, или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.”Предлаганият законопроект се отнася единствено до хипотезата за придобиване на недвижими имоти “в нарушение на нормативните актове”. В резултат от приложението на този текст множество добросъвестни лица, придобили през изминалите години недвижими имоти, попадат в реституционния обсег на ЗВСОНИ. При придобиването на такива имоти договорите често са се подписвали вместо от председателя на тогавашния окръжен (градски) изпълнителен комитет, каквото е било нормативното изискване, от зам.председателя, респ. не от министъра, а от ресорния зам.министър. Поради наложената практика по прилагането на ЗВСОНИ, тези сделки се обявяват за недействителни като сключени без представителна власт. Това води до връщане на прехвърлените недвижими имоти на предишните собственици и ощетява добросъвестните трети лица, изплатили изцяло цената на имота, платили дължимите данъци и извършили значителни подобрения на придобитите от тях жилища.
С цел да се намали тази несправедливост предлаганият законопроект предвижда промяна в текста на чл.7, ал.1 ЗВСОНИ като след думите “когато са придобити от трети лица в нарушение на нормативните актове”, се добавят думите “извършени от тези лица”. Така гражданите, които са придобили недвижими имоти, посочени от чл.7 на ЗВСОНИ, които сами не са извършили нарушение на закона, т.е. добросъвестните трети лица, ще бъдаг защитени и техните жилища няма да са обект на реституционни претенции.
Законопроектът предвижда лицата, които вече са осъдени да напуснат жилищата си на основание реституционен иск по чл.7 ЗВСОНИ да получат обезщетение по чл.5, ал.3 от ЗОСОИ. Те получават право да закупуват с предимство държавно или общинско жилище с жилищни компенсаторни записи по номиналната им стойност. При наличие на разлика в цената на закупуваното жилище, тя да се уравнява с пари.
Крайната цел на предлагания законопроект е да удовлетвори както интересите на лицата, чиито жилища се възстановяват по чл.1 и 2 от ЗВСОНИ, така и интересите и правата на лицата, засегнати от действието на чл.7 ЗВСОНИ. Законопроектът е съобразен с основните принципи на Конституцията, както и на международноправни актове, по които Република България е страна.
В последвалите разисквания участие взеха народните представители Анелия Мингова, Камелия Касабова, Елиана Масева, Надя Антонова, Огнян Герджиков, Христо Бисеров, Филип Димитров, Любен Корнезов, Янаки Стоилов.
Народният представител Филип Димитров посочи, че предложеният законопроект действително се опитва да реши един съществуващ проблем. Същевременно г-н Димитров изрази редица резерви относно начините, по които законопроектът се опитва да разреши проблемите. Той посочи, че добър законодателен вариант би бил изчерпателното изброяване на случаите за злоупотреба със служебно и партийно положение при придобиване на недвижими имоти, защото в противен случай разширяването на кръга би било непростимо. В заключение той подчерта, че в този си вид законът трудно би могъл да бъде предложен за първо четене. Проблемът съществува. Разумно би било да се потърси решение за него. Действително никой явно не си е давал сметка до каква степен повсеместно е било пренебрежението към законността и спазването на законите. Оттам възниква и този проблем.
Народният представител Христо Бисеров като цяло подкрепи идеята за справедливо разрешаване на противоречията, възникнали по повод приложението на ЗВСОНИ. Заедно с това той акцентира върху обстоятелството, че предлаганите разпоредби на проекта за закон всъщност отнемат възможността на хората, чиито жилища са национализирани, да си възвърнат собствеността. Според него е неубедително новите разпоредби да се прилагат по висящи дела, защото по този начин за някои висящи дела ще се създават нови основания за уважаване или за отхвърляне на претенции. Проблемът следва да се решава на плоскостта на реалното обезщетяване на лицата, които следва да освободят реституираните недвижими имоти, като за това трябва да се погрижи българската държава. Г-н Бисеров посочи, че с оглед изработване на по-адекватно законодателно решение удачно би било разглеждането на законопроекта да се отложи.
Народният представител Анелия Мингова изтъкна, че предлаганият законопроект е с висока степен на юридическа сложност и в опита си да разреши реални тежки проблеми, свързани с реституцията на недвижими имоти, създава нови проблеми от юридически, финансов и фактически характер. Според нея няма друг начин, освен да бъде създадена нова правна уредба, която чрез закон да предвиди право на обезщетение срещу държавата, което да бъде установявано за всяка конкретна хипотеза по исков ред.
Народният представител Надя Антонова посочи, че поддържа философията на предложеното законодателно изменение и допълнение на ЗВСОНИ с оглед еднаквото, равно и справедливо третиране на всички граждани, пострадали от действията на държавата. Тя обърна внимание на разпоредбата на действащия § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, като посочи, че текстът на този параграф е почти идентичен с внесеното предложение. В този смисъл не е налице принципно нов правен режим, ново основание за атакуване на сделките по чл. 7 и следващите.
Народният представител Янаки Стоилов подчерта, че всички признават актуалността на въпроса и заедно с това неговата трудност. Тази трудност е продиктувана от обстоятелството, че в решаването на този въпрос се съчетават много социални, юридически и политически мотиви. Те са социални, защото не може да не бъде социален проблемът, когато на едни лица се връщат, а на други се отнемат жилища. Те са юридически, защото законопроектът прави опит да се намеси след като този процес вече се е развил във времето и заварва едно състояние, т.е. в него има наслагване както на решения, които са станали преди десетилетия, така и на въпроси, които продължават да са открити и вече са създали нови правни и фактически състояния. Най-накрая въпросът е и политически, защото в годините се създаде определено социално разделение, тъй като е очевидно, че са противоречиви интересите на бившите собственици, от които са отнемани жилища и лицата, на които те по една или друга причина сега се отнемат, след като са ги притежавали дълги години, като често това е било единственото им жилище. Всяка от тези групи лица получава подкрепа от различни политически партии.
Този възел от противоречия се задълбочава допълнително от вече съществуващата и наложена съдебна практика, чийто последици трудно могат да бъдат променени. Следва да се добави, че най-малкото е спорна практиката придобивните договори да се третират като нищожни актове в хипотезата на чл.7 от ЗВСОНИ, каквато практика наложи в решенията си Върховният касационен съд. Работата на съдилищата бе да преценяват всички обстоятелства и да изследват какъв е бил конкретният начин на придобиване на тези жилища, за да се произнесат решения, съобразени със съответните конкретните обстоятелства.
Централен въпрос на предлагания законопроект е начинът на обезщетяване на засегнатите лица. Тук са възможни различни решения. Предвижда се в законопроекта да бъдат предоставени държавни и общински жилища. Това от гледна точка на времето, в което са придобивани жилищата, е безспорно удачно решение, но от днешна гледна точка то е дискусионно, защото държавата и общините понастоящем са разграничени като правни субекти. Следователно ако общините бъдат директно натоварени с разрешаването на този въпрос, те ще възразяват, доколкото това вече не би трябвало да бъде тяхно задължение.
При допълнителното обсъждане на въпроса Ян.Стоилов посочи, че решение на всички тези въпроси трябва да се търси по законодателен път. Не бива да оставим без промени закон, който допуска да се отнемат жилища на лица, които добросъвестно са ги придобили и заплатили. В това отношение инициативата на г-н Корнезов заслужава подкрепа. Заедно с това трябва да правим разлика между лицата, които нямат друго жилище и необходимостта те да бъдат подпомагани по реда на закона, от други, които са успели да придобият и други жилищни имоти. Всички тези въпроси за балансиране на противоречивите интереси на различните групи от засегнати лица и за начина на обезщетението, остават открити за решаване. Затова е необходимо парламентът да окаже реална подкрепа за решаването на проблема, което налага законопроектът да получи по принцип подкрепа.
След проведената дискусия и гласуване Комисията реши с 5 гласа «за» и 2 «въздържали се» да предложи на народните представители да разгледат на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, № 554-01-58, внесен от ЛЮБЕН АНДОНОВ КОРНЕЗОВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
/Я.Стоилов/
