Обсъждане на второ гласуване на проекта на Административнопроцесуален кодекс, № 502-01-12, внесен от Министерски съвет

---

ПРОЕКТ
ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ!
ЧАСТ ТРЕТА


Спорове за компетентност
Чл. 18. (1) Споровете за компетентност между административни органи се решават от общия им по-горен административен орган. Когато няма такъв, спорът се решава с определение от съответния регионален административен съд, а ако органите са от различни съдебни райони - от Софийския регионален административен съд.
(2) Актовете по ал. 1 не подлежат на обжалване.


Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 18 думите “административен съд” се заменят с “окръжен съд”, “Софийски регионален административен съд ” се заменят със “Софийски градски съд”.
Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 19:
“Спорове за компетентност
Чл. 19. (1) Споровете за компетентност между административни органи се решават от общия им по-горен административен орган. Когато няма такъв, спорът се решава с определение от съответния административен съд, а ако органите са от различни съдебни райони - от Административния съд -град София.
(2) Актовете по ал. 1 не подлежат на обжалване.»



Глава дванадесета
КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава дванадесета
Предмет на касационно обжалване
Чл. 212. На касационно обжалване изцяло или в отделни свои части подлежат първоинстанционните съдебни решения.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 212, който става чл. 208:
«Предмет на касационно оспорване
Чл. 208. На касационно оспорване изцяло или в отделни свои части подлежат първоинстанционните съдебни решения.»

Касационни основания
Чл. 213. Касационната жалба се подава:
1. когато решението е нищожно;
2. когато решението е недопустимо;
3. когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 213, който става чл. 209:
“Касационни основания
Чл. 209. Касационна жалба и касационен протест се
подават:
1. когато решението е нищожно;
2. когато решението е недопустимо;
3. когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.»
Право на касационно обжалване
Чл. 214. (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.
(2) Право да обжалват решението при условието на ал. 1 имат и лицата, спрямо които то има сила, макар и да не са участвали в делото.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 214, който става чл. 210:
«Право на касационно оспорване
Чл. 210. (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.
(2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприянто за тях, макар и да не са участвали в делото.
(3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура могат да подават касационни протести.»
Срок за касационно обжалване
Чл. 215. (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в срок 14 дни от деня на заседанието, в което е обявено с мотивите - за присъствалите страни, или от деня на съобщението, че е изготвено - в останалите случаи.
(2) Лицата по чл. 214, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 215, който става чл. 211:
“Срок за касационно оспорване
Чл. 211. (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
(2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната касационна прокуратура могат да подават протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено.
(3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. »


Форма за обжалване
Чл. 216. (1) Жалбата и протестът се подават в писмена форма и трябва да съдържат:
1.посочване на съда;
2. името и точния адрес на жалбоподателя, а ако е гражданин - и неговия единен граждански номер, името и точния адрес на законния представител или пълномощник, ако има такива, съответно името и длъжността на прокурора;
3. означение на обжалваното решение;
4. точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) Касаторът е длъжен да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените от тях, с които разполага.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 216, който става чл. 212:
“Форма и съдържание на жалбата и протеста
Чл. 212. (1) Жалбата и протестът се подават в писмена форма и трябва да съдържат:
1. посочване на съда;
2. името и точния адрес на жалбоподателя, а ако е гражданин - и неговия единен граждански номер, името и точния адрес на законния представител или пълномощник, ако има такива, съответно името и длъжността на прокурора;
3. означение на обжалваното решение;
4. точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) Касаторът е длъжен да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.»


Приложения
Чл. 217. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. съдебно удостоверение за съществуването и представителството на юридическото лице - жалбоподател, освен ако е представено пред първата инстанция или лицето не подлежи на вписване в съдебен регистър;
2. пълномощното, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 217, който става чл. 213:
“Приложения
Чл. 213. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. удостоверение за съществуването и представителството на организацията - жалбоподател, освен ако е представено пред първата инстанция;
2. пълномощното, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.»
Оттегляне и отказ от касационната жалба
Чл. 218. (1) Страната може да оттегли или да се откаже изцяло или отчасти от подадената жалба до приключване на касационното производство.
(2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 218, който става чл. 214:
«Оттегляне и отказ от касационно оспорване
Чл. 214. (1) Оспорващият може да оттегли или да се откаже изцяло или отчасти от оспорването до приключване на касационното производство.
(2) Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.»


Оставяне на жалбата и протеста без разглеждане
Чл. 219. Жалбата и протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато:
1. са подадени от несъществуващ правен субект;
2. решението или обжалваната му част не съществуват;
3. решението е влязло в сила;
4. жалбоподателят няма право на жалба;
5. жалбата или протестът бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 219, който става чл. 215:
“Оставяне на жалбата и протеста без разглеждане
Чл. 215. Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато:
1. са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното прозводство;
2. решението или обжалваната му част не съществуват;
3. са подадени след срока по чл. 211;
4.са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване;
5. бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях с писмено заявление.»
Оставяне на жалбата и протеста без движение
Чл. 220. Жалбата или протестът се оставят без движение, когато не съдържат точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението или не отговарят на изискванията на чл. 216 и 217, като на касатора се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в срок 7 дни. В тези случаи се прилага чл. 161.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 220, който става чл. 216, като в него думите «чл. 216 и 217» се заменят с «чл. 212 и 213», а думите «чл. 161» се заменят с «чл. 158»

Разглеждане на делото
Чл. 221. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от регионален административен съд, от петчленен състав, когато е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, и от седемчленен състав, когато решението е постановено от петчленен състав на същия съд.
(2) Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор.

Предложение на н.п. Анелия Мингова
В чл. 221, ал. 1 отпада текстът “и от 7-членен състав, когато решението е постановено от 5-членен състав на същия съд.”

Комисията подкрепя предложението


Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 221, ал. 1 думите “регионален административен съд” се заменят с “окръжен съд”.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 221, който става чл. 217:
“Разглеждане на делото
Чл. 217. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на същия съд.
(2) Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор.»


Предмет на касационната проверка
Чл. 222. (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
(2) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 222, който става чл. 218:
“Предмет на касационната проверка
Чл. 222. (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.
(2) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.”



Доказателства
Чл. 223. (1) За установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства.
(2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 223, който става чл. 219
Забрана за фактически установявания
Чл. 224. (1) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени в обжалваното решение.
(2) Когато касационното основание е необоснованост на съдебното решение, Върховният административен съд може да установява и нови факти.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 224, който става чл. 220:
“Забрана за фактически установявания
Чл. 220. Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.»


Решение по касационната жалба
Чл. 225. (1) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в обжалваната част, ако е неправилно.
(2) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в обжалваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.
(3) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.
(4) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(5) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 225 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се създава нова ал. 1:
“(1) Върховният административен съд се произнася с решение в срок 1 месец от разглеждане на делото.”
1. Ал. 1, 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 2, 3, 4, 5 и 6.

Комисията подкрепя предложението по принцип

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 225, който става чл. 221:
«Решение по касационното оспорване
Чл. 221. (1) Върховният административен съд се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(2)Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно.
(3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.
(4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.
(5) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(6) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.»


Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението
Чл. 226. (1) Когато отмени решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
(2) Когато отмени решението поради противоречие с материалния закон или поради необоснованост, Върховният административен съд решава делото по същество. Върховният административен съд връща делото при отмяна на решението поради противоречие с материалния закон или поради необоснованост за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато:
1. установи и съществено нарушение на съдопроизводствените правила:
2. решението не съдържа установявания по факти, без които делото не може да бъде решено правилно.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 226, който става чл. 222:
“Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението
Чл. 222. (1) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество.
(2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато:
1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила;
2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчни.»



Окончателност на касационното решение
Чл. 227. Касационното решение е окончателно.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 227, който става чл. 223
Задължителност на указанията по прилагане на закона
Чл. 228. Указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 228, който става чл. 224

Разглеждане на жалбата срещу повторно постановеното решение
Чл. 229. Жалбата срещу повторно постановеното решение се разглежда от друг състав на Върховния административен съд.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 229, който става чл. 225:
«Разглеждане на жалбата и протеста срещу повторно постановеното решение
Чл. 225. Жалбата или протестът срещу повторно постановеното решение се разглеждат от друг състав на Върховния административен съд.»
Ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд
Чл. 230. (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото.
(2) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
(3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 230, който става чл. 226
Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение
Чл. 231. (1) Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд решава делото по същество.
(2) Върховният административен съд, след като отмени решението, събира и нови доказателства, когато основанието за отмяна налага това. В този случай се допускат и писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 231, който става чл. 227

Приложимост на разпоредбите за първоинстанционното производство
Чл. 232. По въпросите, неуредени в тази глава, се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 232, който става чл. 228:
«Субсидиарно прилагане
Чл. 228. По въпросите, неуредени в тази глава, се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.»



Глава тринадесета
ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава тринадесета


Предмет на обжалване
Чл. 233. (1) На обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията:
1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството;
2. в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Не подлежат на обжалване определенията и разпорежданията, постановени в производство пред петчленен състав на Върховния административен съд, освен ако производството е за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.

Предложение на н.п. Анелия Мингова
В чл. 233, ал. 2 се изменя така:
“(2) Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, се обжалват пред 7-членен състав на Върховния административен съд, когато са постановени от 5-членен състав на същия съд.”

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 233, който става чл. 229
Срок за обжалване
Чл. 234. Частните жалби се подават в срок 7 дни от съобщаване на определението, а когато то е постановено в съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 234, който става чл. 230:
“Срок за обжалване
Чл. 230. Частната жалба се подава в седмодневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато те са постановени в съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала.”
Форма на обжалване
Чл. 235. По отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 216, 217 и 220.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 235, който става чл. 231, като в него думите “чл. 216, 217 и 220” се заменят с “чл. 212, 213 и 216”
Отговор по жалбата
Чл. 236. Съдът изпраща препис от жалбата на насрещната страна, която в срок 3 дни от получаването му може да подаде възражение.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 236, който става чл. 232:
“Отговор по жалбата
Чл. 232. Съдът изпраща препис от частната жалба на насрещната страна, която в тридневен срок от получаването му може да подаде възражение с писмени доказателства по нея.»
Действие на жалбата
Чл. 237. (1) Частната жалба не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане, освен ако законът постановява друго.
(2) Когато определението или разпореждането не прегражда развитието на делото, разглеждането му продължава, а на по-горния съд заедно с частната жалба, приложенията и възраженията се изпраща само официален препис от съдебния акт.
(3) По-горният съд може да спре производството по делото или изпълнението на обжалваното определение или разпореждане до разрешаването на частната жалба.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 237, който става чл. 233
Разглеждане на жалбата
Чл. 238. (1) Частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако законът постановява друго, но съдът може да я разгледа и в открито заседание.
(2) Съдът може да събира служебно всички доказателства, необходими за решаване на въпроса по същество.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 238, който става чл. 234:
«Разглеждане на жалбата
Чл. 234. (1) Частната жалба се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго.
(2) Съдът може да събира служебно всички доказателства, необходими за решаване на въпроса по частната жалба.»
Определение по жалбата
Чл. 239. (1) Ако отмени обжалваното определение или разпореждане, съдът сам разрешава въпроса по жалбата.
(2) Определението на съда е задължително за по-долния съд.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 239, който става чл. 235:
«Определение по жалбата
Чл. 235. (1) Ако отмени обжалваното определение или разпореждане, съдът сам разрешава въпроса по частната жалба.
(2) Определението на съда е задължително за по-долния съд.»
Приложимост на разпоредбите на касационното производство
Чл. 240. Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 240, който става чл. 236:
«Субсидиарно прилагане
Чл. 236. Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство.»




Глава четиринадесета
ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава четиринадесета
Раздел I

ОТМЯНА ПО ИСКАНЕ НА СТРАНА ПО ДЕЛОТО

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела
Предмет на отмяна
Чл. 241. (1) На отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.
(2) Не подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни актове, постановени от седемчленен състав на Върховния административен съд.

Предложение на н.п. Анелия Мингова
В чл. 241, ал. 2 се изменя така:
“(2) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от 5-членен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от 7-членен състав на същия съд.”

Комисията подкрепя предложението по принцип

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 241, който става чл. 237:
«Предмет на отмяна
Чл. 237. (1) На отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.
(2) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от седемчленен състав на същия съд, освен решенията, постановени по оспорване на подзаконов нормативен акт.
(3) Не подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни актове, постановени от седемчленен състав на Върховния административен съд.»


Право на искане за отмяна
Чл. 242. (1) Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен.
(2) Отмяна на влезли в сила съдебни актове могат да искат главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура на основанията и в срока, определени за страните.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 243, който става чл. 238

Основания за отмяна
Чл. 243. Актът подлежи на отмяна:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото;
3. когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
5. когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
6. когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 243, който става чл. 239


Срокове за подаване на искането
Чл. 244. (1) Отмяна може да се иска в срок една година от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението.
(2) Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от 3 месеца от узнаването за основанието за отмяна, а в случая по чл. 243, т. 5 - от узнаването за решението.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 244, който става чл. 240, като в ал. 2 думите “чл. 243, т. 5” се заменят с “чл. 239, т. 5”




Форма на искането
Чл. 245. Искането се подава в писмена форма. То трябва да отговаря на изискванията на чл. 216, ал. 1 и чл. 217 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както и адреси за призоваване на останалите страни по делото.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 245, който става чл. 241, като в него думите “ чл. 216, ал. 1 и чл. 217” се заменят с “чл. 212, ал. 1 и чл. 213”
Подаване на искането
Чл. 246. (1) Искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията на чл. 245, то се оставя без движение за отстраняване на нередовностите в срок 7 дни.
(2) В срок 7 дни от получаването на преписи от искането останалите страни могат да подадат възражения.

Комисията подкрепя преложението на вносителя за чл. 246, който става чл. 242, като в ал. 1 думите “чл. 245” се заменят с “чл. 241”
Разглеждане на искането
Чл. 247. Искането за отмяна се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от регионален административен съд, от петчленен състав на Върховния административен съд, когато е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд, и от седемчленен състав, когато е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 247 думите “регионален административен съд” се заменят с “окръжен съд”.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 247, който става чл. 243, като в него думата “регионален” се заличава, а думата “административен” се заменя с “административния”
Решение по искането
Чл. 248. (1) Върховният административен съд отхвърля искането или отменя решението изцяло или отчасти.
(2) Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. В случая по чл. 243, т. 4 съдът отменя неправилното решение.
(3) Решението по искането не подлежи на обжалване.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 248, който става чл. 244, като в ал. 2 думите “чл. 243, т.4 “ се заменят с “чл. 239, т. 4”

Ново разглеждане на делото
Чл. 249. При новото разглеждане на делото се прилагат общите правила.

Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 249 и предлага той да отпадне




Раздел II
ОТМЯНА ПО ИСКАНЕ НА ТРЕТО ЛИЦЕ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела
Предмет на отмяна
Чл. 250. (1) На отмяна по искане на трето лице подлежат влезли в сила съдебни решения и споразумения пред съда.
(2) Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени от седемчленен състав на Върховния административен съд.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 250, който става чл. 245:
“Предмет на отмяна
Чл. 245. (1) На отмяна по искане на трето лице подлежат влезли в сила съдебни решения и споразумения пред съда.
(2) Влезлите в сила съдебни актове, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд, подлежат на отмяна от седемчленен състав на същия съд, освен решенията, постановени по оспорване на подзаканов нормативен акт.
(3) Не подлежат на отмяна влезлите в сила решения, постановени от седемчленен състав на Върховния административен съд.»
Право на искане за отмяна
Чл. 251. (1) Право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението е неблагоприятно и има сила, макар и да не е било страна по делото.
(2) Трето лице не може да иска отмяна на решение за обявяване на нищожност или отмяна на общ административен акт или на споразумение по акта, ако оспорването е било надлежно съобщено по реда на чл. 185, ал. 1.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 251, който става чл. 246, като в ал. 2 думите “чл. 185, ал. 1” се заменят с “чл. 181, ал. 1”
Производство по искането
Чл. 252. За сроковете, формата, подаването и разглеждането на искането се прилагат разпоредбите на чл. 244 - 247.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 252, който става чл. 247, като в него думите “чл. 244-247” се заменят с “чл. 240-243”
Решение по искането
Чл. 253. (1) Ако намери искането за основателно, Върховният административен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от началото на съдебното производство.
(2) Решението по искането не подлежи на обжалване.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 253, който става чл. 248
Ново разглеждане на делото
Чл. 254. При новото разглеждане на делото се прилагат общите правила.

Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 254 и предлага той да отпадне

Приложимост на разпоредбите за първоинстанционното производство
Чл. 255. По въпросите, неуредени в тази глава, се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 255, който става чл. 249:
“Субсидиарно прилагане
Чл. 249. По въпросите, неуредени в тази глава, се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.»



Глава петнадесета

ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕОСНОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ И БЕЗДЕЙСТВИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава петнадесеста


Раздел 1
ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕОСНОВАТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела
Право на искане
Чл. 256. Всеки може да иска прекратяване на действия, извършвани от името на административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или пряко на закона.

Предложение на н.п. Ф. Димитров, Е. Николова, Ася Михайлова, Я. Попвасилев
В чл. 256 се създава ал. 2 със следното съдържание:
«(2) Всеки може да поиска констатиране на конфликт на интереси и предприемането на необходимите мерки от Закона във връзка с това. Органът по чл. 257, ал. 2 или 3 може да направи това и служебно.»

Комисията подкрепя предложението по принцип

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 256, който става чл. 250:
«Право на искане
Чл. 250. (1)Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
(2) Всеки, който има правен интерес, може да поиска констатиране на конфликт на интереси и предприемането на предвидените от закона мерки.»

Предявяване на искането
Чл. 257. (1) Искането се предявява пред регионалния административен съд по местоизвършване на действията писмено, устно, по телефона, по факс или чрез електронна поща.
(2) Искането се вписва в специална книга, като се отбелязва точният час на постъпването му, подателят му, а когато не е писмено - и съдържанието му накратко.

Предложение на н.п. Ф. Димитров, Е. Николова, Ася Михайлова, Я. Попвасилев
Създава се нов чл. 257, ал. 2 със следното съдържание:

“Искането за констатиране на конфликт на интереси на лица, които имат качеството на народни представители, министри и заместник-министри, областни управители, съдии и прокурори към върховни, окръжни и апелативни съдилища се прави пред съдия от Върховния административен съд, определен по предварително изготвен график в началото на всеки месец от председателя на ВАС. Във всички останали случаи, искането за констатиране наличието на конфликт на интереси, се прави пред съдия от административното отделение към окръжния съд, по предварително изготвен график в началото на всеки месец от председателя на окръжния съд.”

Комисията подкрепя предложението по принцип


Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 257 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(1)Искането се предявява писмено пред окръжния съд по местоизвършване на действието.”
2. В ал. 2 думите “а когато не е писмено – и съдържанието му
накратко” се заличават.

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 257, който става чл. 251:
“Предявяване на искането
Чл. 251. (1) Искането се предявява писмено пред административния съд по местоизвършване на действията.
(2) Искането за констатиране на конфликт на интереси на държавен служител се прави пред съдия от съответния административен съд.
(3) Искането се вписва в специална книга, като се отбелязват точният час на постъпването и подателят му.»

Разглеждане на искането
Чл. 258. (1) Искането се разглежда незабавно от дежурен съдия.
(2) Съдията проверява чрез съдебната или местната полиция, както и по всички други начини, които не са забранени от закона, извършват ли се действията, от чие име и на какво основание.
(3) За данните от проверката се съставя протокол, който се подписва от съдията.


Предложение на н.п. Ф. Димитров, Е. Николова, Ася Михайлова, Я. Попвасилев
Създава се нов чл. 258, ал. 3 с нови изречения, със следното съдържание:

«(3) Съдията може да възложи и на други органи събирането на определени доказателства.”
Във всички случаи съдията определя срок за изпълнение на поръчката.”

Комисията подкрепя предложението по принцип

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 258 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 думите “от дежурен съдия” се заличават;
2. Създава се нова ал.2:
“(2) Съдът задължава административния орган или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия, незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия. ”
3. Досегашната ал.2 става ал.3 и в нея думата “проверява”
се заменя с “може да провери”, думите “съдебната или местната полиция” се заменят с “органите на полицията”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) За извършената проверка проверяващите органи съставят протокол .”

Комисията подкрепя предложението по принцип

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 258, който става чл. 252:
“Разглеждане на искането
Чл. 252. (1) Искането се разглежда незабавно от съдия.
(2) Съдът задължава административния орган или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия, както и при искане за констатиране на конфликт на интереси, незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия.
(3) Съдията може да провери чрез органите на полицията, както и по всички други начини, които не са забранени от закона, извършват ли се действията, от чие име и на какво основание, съответно налице ли е конфликт на интереси.
(4) За извършената проверката проверяващите органи съставят протокол.»



Произнасяне по искането
Чл. 259. (1) Веднага след приключване на проверката съдията се произнася с разпореждане.
(2) С разпореждането по ал. 1 се нарежда да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или пряко на закона, или се отхвърля искането.
(3) Разпореждането се изпълнява незабавно от местната полиция.

Предложение на н. п. Ф.Димитров, Е. Николова, Ася Михайлова, Я. Попвасилев
В чл. 259 , се добавя нова ал. 4, със следното съдържание:
«(4) При разглеждане на искане за костатиране на конфликт на интереси, съдията се прознася задължително по:
Наличието или не на конфликт на интереси, и ако има такъв, за отстраняване на лицето от заеманата длъжност, ако същата не е изборна;
Предаване на данните по. Чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс на прокуратурата;
Присъждане в полза на държавата на получените трудови възнаграждения за периода на наличие на конфликта на интереси, възникнали в резултат от недекларирани или невярно декларирани данни.»

Комисията подкрепя предложението по принцип

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 259 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
“(2) Веднага след приключване на проверката въз основа на данните, събрани от нея и представените от страните доказателства, съдът се произнася с разпореждане.”
2.В ал. 3 думите “местна полиция” се заменят с “органите на
полицията ”.

Комисията подкрепя предложението
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 259, който става чл. 253:
“Произнасяне по искането
Чл. 253. (1) Веднага след приключване на проверката въз основа на данните, събрани от нея и представените от страните доказателства, съдът се произнася с разпореждане.
(2) С разпореждането по ал. 1 се нарежда да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, или се отхвърля искането. Разпореждането се изпълнява незабавно от органите на полицията.
(3) При констатиране на конфликт на интереси, съдът уведомява компетентния орган за предприемане на необходимите действия.»
Обжалване
Чл. 260. (1) Разпореждането може да се обжалва от органа или длъжностното лице, от чието име са извършени действията, ако искането е уважено, и от подателя или всяко друго лице, ако е отхвърлено, в срок 3 дни от издаването му.
(2) Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета и не спира изпълнението.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 260, който става чл. 254

Установителен иск
Чл. 261. Защитата по тази глава не е пречка за предявяване на иска по чл. 131, ал. 2 или по чл. 207.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 261, който става чл. 255, като в него думите «чл. 131, ал. 2 или по чл. 207» се заменят с «чл. 128, ал. 2 или по чл. 203»



Раздел II
ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕОСНОВАТЕЛНИ БЕЗДЕЙСТВИЯ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела

Предмет на оспорване
Чл. 262. Неизвършването на действие, което административен орган е длъжен да извърши пряко по силата на закона, подлежи на оспорване 14 дни след подаването на искане до органа за извършването му.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 262, който става чл. 256:
“Предмет на оспорване
Чл. 256. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14- дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.»


Ред за оспорване
Чл. 263. (1) Бездействието може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
(2) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя разумен срок за това или отхвърля искането.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 263, който става чл. 257:
“Ред за оспорване
Чл. 257. (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
(2) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя разумен срок за това или отхвърля искането.»






ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ

Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага следното наименование на дял четвърти:

“ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ

ТЪЛКУВАТЕЛНИ АКТОВЕ”

Глава шестнадесета
ТЪЛКУВАТЕЛНИ АКТОВЕ
Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага следното наименование на глава шестнадесета:
“Глава шестнадесета
ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ И ТЪЛКУВАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ”

Тълкувателни решения
Чл. 264. При спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона общото събрание на всяка от колегиите на Върховния административен съд може да се произнася с тълкувателни решения, които служат за ръководство на съдилищата и на административните органи.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 264, който става чл. 258
Тълкувателни постановления
Чл. 265. (1) При противоречива или неправилна съдебна практика по прилагане на законите в административното правораздаване общото събрание на всички съдии от Върховния административен съд се произнася с тълкувателни постановления.
(2) Постановленията по ал. 1 са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 265, който става чл. 259
Съвместни тълкувателни постановления
Чл. 266. (1) При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общите събрания на съдиите от съответните колегии на двете съдилища се произнасят съвместно с тълкувателни постановления.
(2) Постановленията по ал. 1 са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, за организациите и гражданите.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 266, който става чл. 260
Искания за произнасяне с тълкувателни решения и постановления
Чл. 267. (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на регионалните административни съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела.
(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 267, ал. 1 думите “регионалните административни съдилища “ се заменят с “ административните отделения към окръжните съдилища”.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 267, който става чл. 261, като в ал. 1 думата «регионалните» се заличава, а думата «административни» се заменя с «административните»


Адресати на исканията за тълкувателни решения и постановления
Чл. 268. (1) Искането се подава:
1. за тълкувателно решение - до общото събрание на съответната колегия на Върховния административен съд;
2. за тълкувателно постановление по чл. 265. ал. 1 - до общото събрание на съдиите от Върховния административен съд;
3. за тълкувателно постановление по чл. 266, ал. 1 - до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 268, който става чл. 262, като в ал. 1, т. 2 думите «по чл. 265, ал. 1» се заменят с «чл. 259, ал. 1», а в т. 3 думите «по чл. 266, ал. 1» се заменят с «чл. 260, ал. 1»

Реквизити и форма на искането
Чл. 269. (1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира, като се посочва и прилага неправилната или противоречивата съдебна практика.
(2) Искането трябва да съдържа:
1. нормативния текст и изложение на спорните въпроси по прилагането му;
2. влезлите в сила актове на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, в които се съдържа неправилна или противоречива съдебна практика;
3. в какво се състои искането;
4. изходящ номер и печат на органа, който го е отправил;
5. име, адрес и подпис на лицето, което е подало искането.
(3) Когато искането не отговаря на изискванията на ал. 1 и 2, председателят на съда дава срок за отстраняване на недостатъците.
(4) При неотстраняване на недостатъците в определения срок искането се връща на подателя му.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 269, който става чл. 263:
«Форма и съдържание на искането
Чл. 263. (1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира, като се посочва и прилага неправилната или противоречивата съдебна практика.
(2) Искането трябва да съдържа:
1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й;
2. влезлите в сила актове на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, в които се съдържа неправилна или противоречива съдебна практика;
3. в какво се състои искането;
4. изходящ номер и печат на органа, който го е отправил;
5. име, адрес и подпис на лицето, което е подало искането.
(3) Когато искането не отговаря на изискванията на ал. 1 и 2, председателят на съда дава срок за отстраняване на недостатъците.
(4) При неотстраняване на недостатъците в определения срок искането се връща на подателя му.»

Образуване на дело и разглеждане на искането
Чл. 270. (1) Председателят на съда с разпореждане образува дело и го възлага на един или няколко съдии -докладчици.
(2) В срок един месец от образуване на делото петчленен състав на Върховния административен съд, в който участват определеният съдия или съдии-докладчици, се произнася с определение по допустимостта на искането.
(3) Когато съставът по ал. 2 установи, че искането изхожда от органи и лица извън посочените в чл. 267 или не са налице основанията за постановяване на тълкувателно решение или постановление, с мотивирано определение отклонява искането и прекратява производството. Това определение не подлежи на обжалване.
(4) Когато няма пречки за решаване на делото по същество, в срок 7 дни от постановяване на определението по ал. 2 председателят на съда определя датата за разглеждането му.
(5) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за постановяване на тълкувателно постановление от общите събрания на съответните колегии на двете съдилища.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 270, който става чл. 264, като в ал. 3 думите “чл. 267” се заменят с “чл. 261”

Уведомяване на заинтересуваните органи и лица
Чл. 271. (1) За образуване на делото и датата на заседанието на общото събрание се уведомяват определените от съда заинтересувани органи и лица, на които се изпраща копие от искането с приложенията и определението за допускане на производството.
(2) Председателят на съда може да покани на заседанието да присъстват съдии от регионалните административни съдилища и изтъкнати специалисти от правната теория и практика, на които се изпраща копие от искането с приложенията и определението за допускане на производството.
(3) Уведомените органи и лица могат да депозират писмено становище или да направят устно изложение на заседанието на общото събрание. За заседанието се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста.
(4) В заседанията на общото събрание за произнасяне с тълкувателно решение или постановление задължително участват заместникът на главния прокурор при Върховната административна прокуратура и председателят на Висшия адвокатски съвет, които изразяват становища.
(5) Министърът на правосъдието по право участва в работата на общото събрание, като изразява становище.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 271, ал. 2 думите “регионалния административен съд “ се заменят с “ административните отделения към окръжния съд”.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 271, който става чл. 265, като в ал. 2 думата «регионалните» се заличава, а думата «административни» се заменят с «административните»

Постановяване на тълкувателно решение или постановление
Чл. 272. (1) Тълкувателно решение се приема от общото събрание на съответната колегия на Върховния административен съд. Общото събрание заседава, ако присъстват най-малко три четвърти от съдиите от колегията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите от колегията при явно гласуване.
(2) Тълкувателно постановление се приема от общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, а в случая по чл. 266. ал. 1 - от общите събрания на съответните колегии на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на съвместно заседание. Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд заседава, ако присъстват най-малко две трети от тях. Постановленията се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на всички съдии при явно гласуване.
(3) Тълкувателните решения се обявяват в срок 3 месеца, а тълкувателните постановления - в срок 6 месеца от внасяне на искането.
(4) Тълкувателните постановления се обнародват в "Държавен вестник" в срок 15 дни от приемането им и влизат в сила от деня на обнародването им.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 272, който става чл. 266, като в ал. 2 думите “по чл. 266, ал. 1” се заменят с “чл. 260, ал. 1”



ДЯЛ ПЕТИ
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ И СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на дял пети
Глава седемнадесета
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ И СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава седемнадесета

Раздел 1
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела
Предмет на изпълнение
Чл. 273. На изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания по този кодекс или удостоверени от тях в предвидените в закона случаи.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 273, който става чл. 267:
«Предмет на изпълнение
Чл. 267. На изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодаекс или в друг закон.»

Изпълнителни основания
Чл. 274. Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение:
1. индивидуални или общи административни актове;
2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища;
3. споразумения пред административните органи или пред съда.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 274, т. 2 думите “административните съдилища “ се заменят с “ окръжните съдилища”.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 274, който става чл. 268
Неприложимост
Чл. 275. (1) Публични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 274, се изпълняват по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(2) Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконни административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 274, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 275, който става чл. 269:
«Неприложимост
Чл. 269. (1) Публични вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268, се изпълняват по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс.
(2) Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконни административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс.»

Едновременно водене на изпълнителни производства
Чл. 276. Изпълнителните производства по този кодекс се водят независимо от висящи изпълнителни производства по Гражданския процесуален кодекс или по Данъчния процесуален кодекс срещу същия длъжник.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 276, който става чл. 270, като в него думите «Данъчния процесуален кодекс» се заменят с «Данъчно-осигурителния процесуален кодекс»

Органи по изпълнението
Чл. 277. (1) Органи по изпълнението са:
1. за изпълнение срещу граждани и организации административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган;
2. за изпълнение срещу административен орган - съдия-изпълнителят, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението.
(2) Когато след издаване на изпълнителното основание органът по ал. 1, т. 1 бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, орган по изпълнението е органът по чл. 156, ал. 2и3.
(3) Когато естеството на задължението налага, органите по ал. 1 могат да искат съдействие от органите на Националната полиция, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица.
(4) Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, надлежно натоварени или упълномощени за изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и когато влизането в такива имоти не е ограничено със закон, при спазване на условията по чл. 278, ал. 2.
(5) Трети лица не могат да бъдат задължавани при изпълнението за други действия или бездействия извън предвидените в ал. 4.
(6) Органът по изпълнението се произнася с постановления.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 277, ал. 1 думите “съдия-изпълнителят” се заменят със “съдебният изпълнител”.

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 277, който става чл. 271:
“Органи по изпълнението
Чл. 271. (1) Органи по изпълнението са:
1. за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган;
2. за изпълнение срещу административен орган - съдебеният изпълнителят, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението.
(2) Когато след издаване на изпълнителното основание органът по ал. 1, т. 1 бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, орган по изпълнението е органът по чл. 153, ал. 2 и 3.
(3) Когато естеството на задължението налага, органите по ал. 1 могат да искат съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица.
(4) Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, надлежно натоварени или упълномощени за изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и когато влизането в такива имоти не е ограничено със закон, при спазване на условията по чл. 272, ал. 2.
(5) Трети лица не могат да бъдат задължавани при изпълнението за други действия или бездействия извън предвидените в ал. 4.
(6) Органът по изпълнението се произнася с постановления.”

Съизмеримост при изпълнението
Чл. 278. (1) Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението:
1. определя начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението;
2. определя начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина.
(2) Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от регионалния административен съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 278, ал. 2 думите “регионалния административен съд” се заменят с “окръжния съд”.
Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 278, който става чл. 272:
“Съизмеримост при изпълнението
Чл. 272. (1) Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението:
1. определя начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението;
2. определя начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина.
(2) Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд.»

Отговорност на органа по изпълнението
Чл. 279. Органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се налага глоба.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 279, който става чл. 273
Страни в изпълнителното производство
Чл. 280. (1) Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници.
(2) Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници.
(3) Страни в производството са и прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 280, който става чл. 274
Правоприемство в изпълнителното производство
Чл. 281. (1) Изпълнението се извършва срещу задължените с изпълнителното основание органи, граждани и организации. При смърт на задължен гражданин изпълнението се извършва срещу неговите наследници, ако изпълнителното действие не е от личен характер. Издаденото изпълнително основание срещу наследодателя може да бъде изпълнявано и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, органът по изпълнението определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
(2) Наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издаденото в полза на праводателя им изпълнително основание. Приемството се установява с писмени доказателства.
(3) Когато след издаване на изпълнителното основание органът, задължен съгласно него, бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, задължен е органът по чл. 156, ал. 2 и 3.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 281, който става чл. 275, като в ал. 3 думите «чл. 156, ал. 2 и 3» се заменят с «чл. 153, ал. 2 и 3»

Раздел II
ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела

Започване на производството
Чл. 282. (1) Изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал административния акт или е трябвало да го издаде.
(2) Изпълнението може да започне и по инициатива на горестоящия орган, на прокурора или омбудсмана или по писмена молба на заинтересуван гражданин или организация. С молбата се представя официален препис от изпълнителното основание. По отношение на молбата се прилагат разпоредбите на чл. 161.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 282, който става чл. 276, като в ал. 2 думите «чл. 161» се заменят с «чл. 158»

Покана за доброволно изпълнение
Чл. 283. (1) Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в срок 14 дни от получаването й.
(2) Поканата съдържа:
1. име, съответно наименование и адрес на длъжника;
2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение;
3. име и адрес на взискателя;
4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в срок 14 дни;
5. размерът на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно;
6. възможността за отправяне на искане до съответния орган по чл. 277, ал. З за съдействие.
(3) Ако задължен гражданин почине в срока за доброволното изпълнение, органът по изпълнението, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 283, който става чл. 277, като в ал. 2 , т. 6 думите «чл. 277, ал. 3» се заменят с «чл. 271, ал. 3»

Отсрочване и разсрочване на изпълнението
Чл. 284. (1) Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение, по искане на длъжника органът по изпълнението може еднократно да разреши изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок или на части съгласно одобрен от него план. В този случай органът може да определи допълнителни условия, при неспазването на които отсрочването или разсрочването се отменя.
(2) Отсрочване се разрешава за срок 14 дни след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Разсрочване се разрешава при краен срок два месеца след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Когато в изпълнителното основание не е определена изрично дата на изпълнението, сроковете по предходните предложения на тази алинея текат от датата на влизане в сила на изпълнителното основание. Когато кодексът препраща към други закони, за отсрочването и разсрочването се прилагат сроковете, предвидени в тези закони.
(3) Постановленията за разсрочване или отсрочване не подлежат на обжалване.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 284, който става чл. 278
Обезпечителни мерки
Чл. 285. (1) Въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е разсрочено или отсрочено.
(2) Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден за действията му съгласно този раздел. Когато кодексът препраща към други закони, за налагането на обезпечителни мерки се прилага редът, предвиден в тези закони.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 285, който става чл. 279


Спиране на изпълнението
Чл. 286. Изпълнителното производство се спира:
1. по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране;
2. по писмено искане на взискателя, и
3. при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 286, който става чл. 280

Възобновяване на производството
Чл. 287. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на взискателя, след като бъдат отстранени пречките за движението му.
(2) В случаите по чл. 286, т. 3 производството се възобновява, ако задължението не е за незаместимо действие.
(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 287, който става чл. 281, като в ал. 2 думите чл. 286, т. 3 се заменят с «чл. 280, т. 3»


Прекратяване на производството
Чл. 288. (1) Изпълнителното производство се прекратява:
1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в чл. 280;
2. по писмено искане на взискателя;
3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено;
4. когато се представи влязло в сила решение по чл. 304;
5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя или с официален документ;
6. поради смърт на страна, когато е с оглед на личността й;
7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му;
8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства;
9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 283 е изтекла давността по чл. 291;
10. в случаите по чл. 286, т. 2, ако не се поиска от взискателя възобновяване на производството в срок един месец от спирането;
11. в случаите по чл. 286, т. З - с изтичането на 3 месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие.
(2) Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява.
(3) В срок 3 дни от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки.
(4) Влязлото в сила постановление, с което се отказва прекратяване, не е пречка за предявяване на иска по чл. 298.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 288, който става чл. 282:
“Прекратяване на производството
Чл. 282. (1) Изпълнителното производство се прекратява:
1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в чл. 274;
2. по писмено искане на взискателя;
3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено;
4. когато се представи влязло в сила решение по чл. 298;
5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя документ или с официален документ;
6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността й;
7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му;
8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства;
9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285;
10. в случаите по чл. 280, т. 2, ако не се поиска от взискателя възобновяване на производството в срок един месец от спирането;
11. в случаите по чл. 280, т. 3 - с изтичането на три месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие.
(2) Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява.
(3) В тридневен срок от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки.
(4) Влязлото в сила постановление, с което се отказва прекратяване, не е пречка за предявяване на иска по чл. 292.”
Приключване на изпълнението
Чл. 289. Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 289, който става чл. 283
Протоколи и постановления
Чл. 290. (1) За всяко предприето и извършено от него действие органът по изпълнението съставя протокол, в който посочва деня, мястото на извършването му, направените от участниците искания и заявления и направените разноски по изпълнението. Протоколът се предявява срещу подпис на присъствалите страни и трети лица, участващи в изпълнението.
(2) Към преписката се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ал. 1 действия, издадените постановления, както и други документи, удостоверяващи изпълнението или наличието на условия за спиране, възобновяване или прекратяване на производството.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 290, който става чл. 284


Давност
Чл. 291. (1) Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила.
(2) Давността не се прилага служебно.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:

В чл. 291, ал. 2 отпада

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 291, който става чл. 285


Раздел III
ИЗПЪЛНЕНИЕ СРЕЩУ ГРАЖДАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на разделя
Изпълнение на заместими задължения
Чл. 292. Когато длъжникът трябва да изпълни едно действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по изпълнението. По искане на взискателя органът по изпълнението може да го упълномощи да извърши изпълнението, като направените за това разноски се заплащат от органа за сметка на длъжника.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 292, който става чл. 286
Изпълнение на незаместими задължения
Чл. 293. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация - имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. седмично, едновременно с глоба от 50 до 1000 лв. седмично на представляващите организацията с изключение на упълномощените от нея лица. Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за определено действие.
(2) Глобите или имуществените санкции по ал. 1 се налагат при всяко неизпълнение на задължението за въздържане от действие.
(3) Глобите или имуществените санкции по ал. 1 се налагат от органа по изпълнението, без да се спазва редът за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания и в този кодекс.
(4) Наложените глоби и имуществени санкции подлежат на обжалване по реда на раздел VІ.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 293, който става чл. 287

Изпълнение на задължения за предаване на вещи
Чл. 294. (1) Задълженията за предаване на вещи се изпълняват от съответния орган по изпълнението по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Равностойността на дължимата движима вещ, която не е намерена у длъжника или е развалена, се определя от административния орган по изпълнението.
(3) Недвижим имот се предава и ако бъде намерен у трето лице, придобило фактическата власт след издаване на изпълнителното основание. Ако третото лице заяви права, които са съществували при издаването на изпълнителното основание и се засягат от него, органът по изпълнението отлага изпълнението и определя на лицето 7-дневен срок да оспори основанието. Оспорването спира изпълнението до разрешаването му.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 294, който става чл. 288

Раздел IV
ИЗПЪЛНЕНИЕ СРЕЩУ АДМИНИСТРАТИВНИЯ ОРГАН
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела

Изпълнение на заместими задължения
Чл. 295. Заместими задължения на административни органи се изпълняват за тяхна сметка от взискателя въз основа на постановление на съдия-изпълнителя.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 295 думите “съдия-изпълнителят” се заменят със “съдебният изпълнител”.

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 295, който става чл. 289:
“Изпълнение на заместими задължения
Чл. 289. Заместими задължения на административни органи се изпълняват за тяхна сметка от взискателя въз основа на постановление на съдебния изпълнител.”
Изпълнение на незаместими задължения
Чл. 296. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на задължения орган, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на длъжностните лица, изпълняващи функциите на държавен орган, от 70 до 1200 лв. седмично до изпълнение на задължението за определено действие. Ако задълженият орган е колективен, глоби не се налагат на членовете му, гласували за изпълнение на задължението.
(2) Глобите по ал. 1 се налагат и при всяко неизпълнение на задължението за въздържане от действие.
(3) Глобите ал. 1 се налагат от органа по изпълнението, без да се спазва редът за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания и в този кодекс.
(4) Наложените глоби подлежат на обжалване по реда на раздел VI.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 296, който става чл. 290:
“Изпълнение на незаместими задължения
Чл. 290. (1) При виновно неизпълнение органът по изпълнението налага на длъжностните лица, изпълняващи функциите на държавен орган, глоба от 50 до 1200 лв. седмично до изпълнение на задължението за определено действие. Ако задълженият орган е колективен, глоби не се налагат на членовете му, гласували за изпълнение на задължението.
(2) Глобите по ал. 1 се налагат и при всяко неизпълнение на задължението за въздържане от действие.
(3) Глобите по ал. 1 се налагат от органа по изпълнението, без да се спазва редът за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания и в този кодекс.
(4) Наложените глоби подлежат на обжалване по реда на раздел VI.”
Изпълнение на задължения за предаване на вещи
Чл. 297. (1) Когато задълженият орган дължи предаване на вещ, се прилага чл. 294.
(2) За предаването на документ, издаден от задължения орган, се прилагат разпоредбите на чл. 296.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 297, който става чл. 291, като в ал. 1 думите “чл. 294” се заменят с “чл. 288”, а в ал. 2 думите “чл. 296” се заменят с “чл. 290”

Раздел V
ИСКОВА ЗАЩИТА
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела
Отрицателен установителен иск
Чл. 298. Задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 298, който става чл. 292


Страни и подсъдност
Чл. 299. (1) Искът се предявява от длъжника срещу взискателя.
(2) Когато задължен е гражданин или организация, като ответник се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт.
(3) Искът се предявява пред регионалния административен съд по местожителството или седалището на взискателя, а в случаите по ал. 2 - по седалището на административния орган.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 299, ал. 3 думите “регионалния административен съд” се заменят с “окръжния съд”.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 299, който става чл. 293, като в ал. 3 думата «регионалния» се заличава, а думата «административен» се заменя с «административния»

Раздел VI
ОБЖАЛВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА НА ОРГАНА ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на раздела

Предмет на обжалване
Чл. 300. На обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 300, който става чл. 294


Право на жалба
Чл. 301. Право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 301, който става чл. 295

Подсъдност и срок на обжалване
Чл. 302. (1) Жалбата се подава чрез органа по изпълнението до регионалния административен съд по мястото на изпълнението в срок 7 дни от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.
(2) Бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 302, ал. 1 думите “регионалния административен съд” се заменят с “окръжния съд”.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 302, който става чл. 296, като в ал. 1 думата «регионалния» се заличава, а думата «административен» се заменя с «административния»




Производство по жалбата
Чл. 303. (1) Жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета, като преписите от нея се връчват от органа по изпълнението.
(2) Жалба, подадена от трето лице, се разглежда в открито съдебно заседание.
(3) Заедно с копие от преписката органът по изпълнението изпраща на съда и мотиви за обжалваното действие.
(4) Подаването на жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването й.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 303, който става чл. 297


Решение по жалбата
Чл. 304. (1) Когато отмени обжалваното постановление, съдът сам разрешава въпроса по жалбата, а когато отмени друго действие, той задължава органа по изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва. Когато обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по изпълнението да извърши дължимото.
(2) Отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му.
(3) Когато незаконосъобразното бездействие е на административен орган по изпълнението, съдът по искане на взискателя налага глобите по чл. 296, ал. 1 и възлага останалите изпълнителни действия до приключване на изпълнението на съдия-изпълнителя, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Съдия-изпълнителят, на когото е възложено да довърши изпълнителните действия, изисква преписката или си набавя необходимите документи във връзка с производството.
(4) Решението не подлежи на обжалване.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 304, ал. 3 думите “съдия-изпълнителят” се заменят със “съдебният изпълнител”.

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 304, който става чл. 298:
“Решение по жалбата
Чл. 298. (1) Когато отмени обжалваното постановление, съдът сам разрешава въпроса по жалбата, а когато отмени друго действие, той задължава органа по изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва. Когато обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по изпълнението да извърши дължимото, като определя срок за това.
(2) Отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му.
(3) Когато незаконосъобразното бездействие е на административен орган по изпълнението, съдът по искане на взискателя налага глобите по чл. 290, ал. 1 и възлага останалите изпълнителни действия до приключване на изпълнението на съдебния изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Съдебният изпълнителя, на когото е възложено да довърши изпълнителните действия, изисква преписката или си набавя необходимите документи във връзка с производството.
(4) Решението не подлежи на обжалване.»




Раздел VII
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО И ОБЕЗЩЕТИТЕЛНИ МЕРКИ
Комисията не подкрепя преложението на вносителя и предлага следното наименование на раздела:


“Раздел VII

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ”
Задължение за обезщетяване
Чл. 305. (1) За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно.
(2) За вредите от изпълнението, причинени правомерно на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 305, който става чл. 299:
«Задължение за обезщетяване
Чл. 299. (1) За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно.
(2) За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински.»


Производство по исковете
Чл. 306. Исковете се разглеждат по реда на този кодекс.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 306, който става чл. 300
Възстановителни мерки при отмяна на акта
Чл. 307. Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в срок един месец възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.


Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 307, който става чл. 301



ДЯЛ ШЕСТИ
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на дял шести





Глава осемнадесета
АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава осемнадесета

Наказание за неиздаване на административен акт или документ
Чл. 308. Длъжностно лице, което не изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган или предписание на съд да издаде съответен административен акт или документ, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Предложение от н.п. К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев
В Глава осемнадесета “Административнонаказателни разпоредби” следва да се създадат нови членове:
а) Чл. 308а със заглавие: “Наказание за непроизнасяне в срок за издаване на административен акт”.
“Чл. 308а(1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт, в резултат на което се е стигнало до пропускане на срока за произнасяне по направеното искане, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(2) Ако нарушението е извършено повторно, глобата е от 5000 до 10000 лв.”
б) Чл. 308б със заглавие “Наказание за неправомерно упражняване на правомощието за налагане на мярката по чл. 58, ал. 8.”
“Чл. 308б. Длъжностно лице, което наруши изискванията на чл. 58, ал. 8 се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно извършване на нарушението – от 2000 до 5000 лв.”
в) Чл. 308 в:
“Чл. 308в. Който извърши или довърши действие в нарушение на мотивирана заповед за спиране по чл. 58, ал. 8 или в нарушение на изискването за уведомление по чл. 58, ал. 7 се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а при повторно извършване на нарушението от 3000 до 10000лв.”

Комисията подкрепя по принцип предложението по б. “а” и не го подкрепя по б. “в” и б. “в”

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 308, който става чл. 302:
“Наказание за неиздаване на административен акт или документ
Чл. 302. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт или документ, в резултат на което срокът за произнасяне по направеното искане е бил пропуснат, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган да издаде съответен административен акт или документ, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.»
Наказание за непроизнасяне в срок и за непрепращане на жалба или протест
Чл. 309. Наказва се с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което без уважителни причини:
1. не се произнесе в срок по жалба или протест срещу административен акт;
2. не препрати своевременно жалба или протест срещу административен акт на по-горестоящия административен орган или на съда;
3. не се произнесе в срок по предложение или сигнал.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 309, който става чл. 303

Наказание за неизпълнение на актове на съда
Чл. 310. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязло в сила съдебно решение, извън случаите по дял пети се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.
(2) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от друг съдебен акт, извън случаите по дял пети се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба по 500 лв. за всеки ден на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 310, който става чл. 304:
“Наказание за неизпълнение на актове на съда
Чл. 304. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност.»

Наказания за други нарушения по този кодекс
Чл. 311. Който не изпълни друго административнопроцесуално задължение, произтичащо от този кодекс, се наказва с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.


Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 311, който става чл. 305


Наказание за продължаващо нарушение
Чл. 312. Когато след изтичането на едномесечен срок от връчването на наказателно постановление по чл. 308, 309 и 311 нарушението продължава, налага се глоба в двукратен размер на първоначално наложената.

Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага той да отпадне
Ред за налагане на наказание при неизпълнение на съдебни актове
Чл. 313. (1) В случаите на нарушения по чл. 310 актове за установяването им не се съставят.
(2) Наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице.
(3) Преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в срок 14 дни от съобщаването и да посочи доказателства. Наказващият орган може да събира и други доказателства.
(4) Препис от разпореждането се връчва на нарушителя.
(5) Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в срок 7 дни от връчването му.
(6) Съдът решава делото по същество. Решението му не подлежи на обжалване.


Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 313, който става чл. 306, като в ал. 1 думите “по чл. 310” се заменят с “чл. 304”
Ред за налагане на наказания в останалите случаи
Чл. 314. (1) В случаите по чл. 308, 309 и 311 актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от министъра на държавната администрация длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация или от овластени от него длъжностни лица.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Наказателни постановления, с които се налага глоба до 100 лв., не подлежат на обжалване.

Предложение на н.п. К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я.Янев

В чл. 314, ал. 1 следва да се добавят и чл. 308а, 308б, 308в.

Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на чл. 308а, което е отразено на систематичното му място в редакцията на чл. 306, и не подкрепя предложението в останала му част

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 314 след думите “министъра на държавната администрация” се добавя “ и административната реформа”.

Комисията подкрепя предложението


Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 314, който става чл. 307:
“Ред за налагане на наказания в останалите случаи
Чл. 307. (1) В случаите по чл. 302, 303 и 305 актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от министъра на държавната администрация и административната реформа длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация и административната реформа или от овластени от него длъжностни лица.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(3) Наказателните постановления, с които се налага глоба до 100 лв., не подлежат на обжалване.»



ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА


§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. "Административен орган" е всеки носител на компетентност в сферата на изпълнителната власт.
2. "Организация" е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон.
3. "Повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.


Предложение от н.п. К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев
В Допълнителната разпоредба следва:

а) Да се добави легално определение за “стопанска дейност”/дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба/;
б) Да се промени понятието за административен орган в следния смисъл:
“Административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки друг орган, който въз основа на специален закон е овластен с административни правомощия”.

Комисията не подкрепя предложението по б. “а” и го подкрепя по принцип по б. “б”

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на Допълнителната разпоредба:

“ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.
2. "Организация" е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон.
3. "Нецелесъобразен" е административен акт, издаден при неправилно упражняване на оперативна самостоятелност.
4. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишенсрок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. "



ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за създаване на Преходни и Заключителни разпоредби, но поради цялостното им преработване, редакцията им е отразена в края на доклада



Предложение на н.п. Ф. Димитров, Е. Николова, А. Михайлова, Я. Попвасилев

§ 1. В Закона за държавния служител, в чл. 29а от Закона за държавния служител се добавят нови ал. 4, 5 и 6:

“(4) Конфликт на интереси има винаги, когато държавен служител е запазил
или придобил след назначанието си качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, или свързани с него лица са запазили или придобили след назначението, качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки с държавната институция (респ. общината) или нейни търговски дружества, както и когато кандидатства пред тях за обществени поръчки. Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечесечен срок, лицето се освобождава от заеманата длъжност.
(5) Когато конфликтът на интереси по предходната алинея е бил укрит,
лицето се освобождава от работа незабавно, възнаграждението получено в резултат на това, за периода на съществуване на конфликта на интереси се отнема в полза на държавата.
(6) Ако пред надлежен съд бъде установено, че в резултат от възползване от
конфликта на интереси лицето или свързани с него лица са получили значителна облага в размер на повече от двадесет минимални работни заплати, равностойността им се присъжда в полза на държавата.”

§ 2. В Допълнителната разпоредба към Закона за държавния служител след
думата съпруг се добавят думите: “(респ. лице, с което живее във фактически съпружеско съжителство)”.

Комисията подкрепя предложението по принцип


§ 2. (1) Създават се регионални административни съдилища.
(2) В срок 9 месеца от обнародването на този кодекс Висшият съдебен съвет по предложение на министъра на правосъдието определя броя, седалищата и съдебните райони на регионалните административни съдилища и назначава съдиите в тях.
(3) Висшият съдебен съвет определя и огласява публично датата, от която започват да функционират регионалните административни съдилища.
(4) Председателите на регионалните административни съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет по предложения на председателя на Върховния административен съд, направени в срок един месец от влизането в сила на решението по ал. 2 за всеки регионален административен съд.
(5) Ако Висшият съдебен съвет отхвърли предложение по ал. З, председателят на Върховния административен съд командирова съдия от Върховния административен съд, който да изпълнява функциите на председател на съответния регионален административен съд до назначаването на титуляр от Висшия съдебен съвет. В тези случаи председателят на Върховния административен съд внася ново предложение в срок един месец от решението на Висшия съдебен съвет.
(6) Министерският съвет и областните управители по местоседалищата на регионалните административни съдилища осигуряват работни помещения за тях.


Предложение на н.п. М. Манолова
§ 2 от Преходни и заключителни разпоредби се изменя така:

“§2. (1) В окръжните съдилища се създават административни отделения, които разглеждат само дела по чл. 131, ал. 1 и 2 .
(2) В срок три месеца от обнародването на този кодекс председателите на окръжните съдилища, в които няма административни отделения, създават такива отделения и определят броя и състава на съдиите в тях.
(3) Председателите на административните отделения при окръжните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет по предложения на председателя на Върховния административен съд в едномесечен срок след изтичане на срока по ал. 2.”

Комисията не подкрепя предложението

§ 3. Административните дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред до започване функционирането на регионалните административни съдилища.

Предложение на н.п. Ф. Димитров, Е. Николова, А. Михайлова, Я. Попвасилев

§ 3. В Закона за администрацията се създава нов чл. 62:
«Чл. 62. За лицата, заемащи административни длъжности по този закон, се прилагат правилата на чл. 29а от Закона за държавния служител.»
§ 4.Създава се допълнителна разпоредба в Закона за администрацията със следното съдържание:

«Конфликт на интереси има винаги, когато на народен представител, общински съветник, министър и заместникът му и член на политическият му кабинет, началник на управление в министерство, директор на агенция, негов заместник, кмет, негов заместник, съдия или прокурор, управляващ дружество с повече от 50 % държавно или общинско участие или негов съпруг е запазил или придобил след назначението, качеството на едноличен търговец, съдружник или прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което сключва сделки с държавни институции или общини, с дружества с над 50 % държавно или общинско участие и/или кандидатства пред такива за обществени поръчки.»

Комисията не подкрепя предложението



Предложение от н.п. К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев

В Преходните и заключителни разпоредби трябва:
а) да се създаде нова разпоредба:
“§...... За висящи производства по издаване на индивидуални административни актове чл. 58 относно мълчаливото съгласие не се прилага”.

Предложението е оттеглено



Предложение на н.п. М. Манолова
В § 3 думите “до започване функционирането на регионалните административни съдилища” се заличават.

Комисията подкрепя предложението

§ 4. Постъпилите искания и висящите производства за издаване на тълкувателни решения и постановления се разглеждат от Върховния административен съд, а в случаите по чл. 266, ал. 1 - съвместно с Върховния касационен съд, по реда, предвиден в този кодекс.
§ 5. Правилата относно доказателствата и условията за тяхното допускане, предвидени в този кодекс, се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането му в сила.
§ 6. За сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на кодекса, се прилагат досегашните разпоредби.
§ 7. Препращанията в различните закони към отменени админи-стративнопроцесуални норми важат като препращания към съответните текстове на този кодекс.
§ 8. Уредените в този кодекс производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
§ 9. Този кодекс отменя:
1. Закона за Върховния административен съд (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 133 от 1998 г., бр. 95 от 1999 г. и бр. 84 от 2003 г.);
2. Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм. и доп.. бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г„ бр. 15 и 89 от 1998 г., бр. 83 и 95 от 1999 г., бр. 45 от 2002 г. И бр. 55 от 2003 г.);
3. Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите (обн., ДВ, бр. 52 от 1980 г.; изм., бр. 68 от 1988 г. и бр. 55 от 2000 г.);
4. Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (ДВ, бр. 95 от 1999 г.).

§ 10. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр.130 от 1998 г.;Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 8 от 1999 г.; изм. и дол., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г.; попр., бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 95 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 4 след думата "молби" се добавя съюзът "и", а думите "предложения и сигнали" се заличават.
2. Създава се чл. 5а:
"Чл. 5а. (1) Организацията на административното обслужване, осъществявано в администрациите на органите на държавната власт, се определя с техните устройствени правилници, а неуредените в тях въпроси - с вътрешни правила, утвърдени от съответния административен секретар.
(2) За организиране на административното обслужване се определят:
1. звено, чрез което се подават исканията за извършване на административни услуги;
2. ред за регистрация на подадените искания;
3. вътрешни правила за работа и взаимодействие на звената в съответната администрация или организация по извършването на административни услуги.
(3) Когато нормативен акт не определя конкретно административния орган или организацията, която да осъществи административното обслужване, административната услуга се извършва от органа, на който е възложено прилагането на съответния нормативен акт, или от организацията. която осъществява съответната дейност, съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е административното обслужване."
3. В чл. 20:
а) създава се нова ал. 4:
"(4) Министерският съвет осъществява общото ръководство по организацията и функционирането на системата за административно обслужване в администрациите на изпълнителната власт.";
б) досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7. 4. В чл.31, ал. 1:
а) създава се нова т. 7:
"7. координира и контролира дейността на териториалните звена на министерствата и на другите административни структури, които осъществяват административно обслужване на територията на областта, независимо от тяхната йерархическа подчиненост;"
б) досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9.
5. В чл. 61 се създава ал. 4:
"(4) Министърът на държавната администрация осъществява методическото ръководство и координацията на органите и администрациите в системата на изпълнителната власт по отношение на извършваните от тях административни услуги."
6. Създава се Допълнителна разпоредба:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Административно обслужване" е всяка дейност по извършване на административни услуги от органите на изпълнителната власт или други държавни органи в предвидените в закон случаи, както и дейността по извършване на административни услуги от организации, овластени за това със закон, или от организации, предоставящи обществени услуги, при и по повод на тяхното предоставяне.
2. "Административна услуга" е:
а) издаване на актове, с които се удостоверяват факти с правно значение;
б) издаване на актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения;
в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;
г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга;
д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация.
3. "Обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.
4. "Организация, предоставяща обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече от услугите по т. З."

Предложение от н.п. К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев

В т. 2 на § 10, ал. 1 се изменя по следния начин:
“Чл. 5а. (1) Общите правила за организация на административното обслужване в администрацията и в обществените организации, овластени да предоставят административни услуги, се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет.”

Предложението е оттеглено

Предложение на н.п. М. Манолова

В § 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се създава нова т. 5:
“5. В чл. 32, ал. 3 думите “пред Върховния административен съд” се заменят със “съответния окръжен съд.”
2. т. 5 и 6 стават съответно т. 6 и 7.

Комисията подкрепя предложението по принцип

§ 11. В Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм. и доп., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г. и бр. 92 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието на закона накрая се добавя "и юридически лица".
2. В чл. 1 ал. 2 се изменя така:
"(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс."
3. В чл. 9, ал. 2 след думата "граждани" се поставя запетая и се добавя "юридически лица".
4. Член 3 се изменя така:
"Чл. 3. Органът, който е отменил незаконния акт по чл. 2, е длъжен да разясни на гражданина или на представител на юридическото лице реда, по който могат да защитят правата си."
5.Вчл.10:
а) алинея 1 се отменя;
б) досегашната ал. 2 става чл. 10.

Предложение от н.п. К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев
§ 11 се изменя така:
1. Наименованието на закона да стане: «Закона за отговорността на държавата и общините за вреди».
2. В чл. 1, ал. 1 се изменя така:
«Чл. 1 (1). Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от назаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.»
3. В чл 9, ал. 2 думите «органите на данъчната администрация и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол» се заличават.

Комисията подкрепя предложението по принцип

§ 12. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г.;Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 78 от 1994 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 87 от 1994 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 93 от 1995 г.; доп., бр. 64 от 1996 г.;Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 96 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г.; бр. 21, 11 и 133 от 1998 г.;Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 6 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г.; бр. 25 от 2001 г.; бр. 74 от 2002 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г. - бр. 110 от 2002 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г. - бр. 118 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 61 и 112 от 2003 г. и бр. 29, 36 и 70 от 2004 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г. - бр. 93 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Вчл.З:
а) в ал. 1 след думата "военни" се поставя запетая и се добавя "регионални административни";
б) в ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "освен ако със закон е предвидено друго".
2. В чл. 27, ал. 1, т. 2 след думата "военните" се поставя запетая и се добавя "регионалните административни".
3. В чл. 30, ал. 1:
а) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "както и за председателите на регионалните административни съдилища";
б) създава се нова т. 9:
"9. председателите на регионалните административни съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;"
в) досегашните т. 9 -13 стават съответно т. 10-14.
4. В чл. 37 след думата "военните" се поставя запетая и се добавя "регионалните административни".
5. В чл. 38 след думата "военните" се поставя запетая и се добавя "регионалните административни".
6.В чл.39:
а) в ал. 1 след думата "окръжните" съюзът "и" се заменя със запетая, а след думата "военните" се поставя запетая и се добавя "регионалните административни";
б) създава се нова ал. 3:
"(З) Регионалните административни съдилища разглеждат определените със закон административни дела като първа инстанция.";
в) досегашните ал. З, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
7. В чл. 41 текстът след думата "приети" се заменя с "от общите събрания на съдиите от съответните колегии".
8. В чл. 58, ал. 1 след думата "търговски" запетаята се заменя със съюза "и", а думите "и административни отделения" се заличават.
9. В чл. 59, ал. З, т. 5 думите "и Върховния административен съд" се заличават.
10. В глава четвърта се създава раздел /а:
"Раздел Vа Регионален административен съд
Чл. 71 а. На регионалния административен съд са подсъдни всички административни дела освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд.
Чл. 716. (1) Регионалният административен съд разглежда административните дела в състав от един съдия, а в предвидените със закон случаи - в състав от трима съдии.
(2) Тричленният състав се председателства от най-старшия съдия по длъжност или ранг, като един от членовете на състава може да бъде и младши съдия.
Чл. 71 в. Когато длъжността на съдия от регионален административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг регионален административен съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години.
Чл. 71 г. (1) По решение на общото събрание на съдиите при регионалния административен съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя и неговите заместници.
(2) Регионалният административен съд се състои от съдии и младши съдии.
Чл. 71 д. (1) Председателят на регионалния административен съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на регионалния административен съд и представлява регионалния административен съд;
2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на регионалния административен съд, който изпраща на председателя на Върховния административен съд за сведение и включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;
3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на инспектората при Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на делата;
4. председателства съдебни състави от всички отделения, когато такива са обособени;
5. свиква съдиите от регионалния административен съд за обсъждане на доклада по т. 2, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;
6. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда.
Чл. 71 е. (1) Регионалният административен съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Общото събрание:
1. разпределя в края на всеки 3 години съдиите по отделения, когато такива са обособени;
2. дава мнения пред Върховния административен съд по проекти на тълкувателни решения и постановления;
3. взема решения в други, предвидени със закон, случаи.
(3) Заседанията на общото събрание са редовни, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите.
(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите."
11. Вчл.93:
а) в ал. 1 думата "две" се заличава;
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите."
12. В чл. 94 думите "апелативен или окръжен съд, които отговарят" се заменят с "регионален административен съд, който отговаря".
13. Вчл.95:
а) в т. 1, буква "б" думата "окръжните" се заменя с "регионалните административни";
б ) създават се нови т. З и 4:
"3. седем съдии - когато разглежда спорове като касационна инстанция срещу решения, постановени от петчленен състав на Върховния административен съд;
4. общо събрание на всички съдии - когато произнася тълкувателни постановления при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на законите в административното правораздаване.";
в) досегашната т. З става т. 5 и се изменя така:
"5. общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателни решения за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона."
14.Вчл.96:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) В заседанията на общите събрания участват, като изразяват становище:
1. заместникът на главния прокурор при Върховната административна прокуратура;
2. прокурори от прокуратурата при Върховния административен съд - по тяхно желание;
3. председателите на регионалните административни съдилища;
4. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
5. изтъкнати специалисти от правната теория и практика.";
б) алинея 2 се отменя;
в) досегашната ал. З става ал. 2;
г) създава се нова ал. 3:
"(З) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.";
д) алинея 4 се отменя.
15. Член 97 се изменя така:
"Чл. 97. (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд. председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът. министърът на правосъдието, председателите на регионалните административни съдилища,
председателят на Висшия адвокатски съвет, съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела.
(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.
(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и административните органи."
16. В чл. 99, ал. З, т. 1 след думите "състава на" се добавя "колегиите и".
17.Вчл.125:
а) създава се нова т. 4:
"4. съдия в регионален административен съд;"
б) досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7. 18. Вчл.125а:
а) в ал. 1 се създава нова т. 3:
"3. председател на регионален административен съд;"
б) досегашните т. З и 4 стават съответно т. 4 и 5. 19.Вчл.127:
а) създава се нова ал. 3:
"(З) За съдия в регионален административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж или поне 3 години като младши съдия в регионален административен съд.";
б) досегашните ал. З и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
в) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "по ал. 1 - 4" се заменят с "по ал. 1 - 5";
г) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея цифрата "З" се заменя с "4", а цифрата "4" се заменя с "5".
20.Вчл. 143:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Лицата на длъжност съдия в регионален административен съд придобиват рангове "съдия в апелативен съд", "съдия във Върховния административен съд" и "председател на отделение във Върховния административен съд" при условията на чл. 142, ал. 1."
21. Вчл. 147:
а) създава се нова ал. 4:
"(4) Младшите съдии при регионалните административни съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет за срок 3 години, който може да бъде продължен с още една година.";
б) досегашната ал. 4 става ал. 5.
22. В чл. 167а, ал. З след думите "от председателите на апелативните" се поставя запетая и се добавя "регионалните административни".
23. Вчл. 190, ал. 2:
а) създава се нова т. 5:
"5. от председателя на съответния регионален административен съд - за съдиите от същия съд, и от председателя на Върховния административен съд - за председателите на регионалните административни съдилища;"
б) досегашните т. 5 - 8 стават съответно т. 6 - 9.
24. В чл. 2006, ал. 1 след думите "съдебен район на" се добавя "регионален административен съд и".
25. В чл. 200ж, ал. 1:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) Списъците по чл. 2006, ал. 1 се утвърждават от комисии в състав:
1. председател - съдия от Върховния административен съд, определен от председателя на същия съд, и членове - съдии от съответния регионален административен съд, определени от председателя на този съд -за списъците на регионалните административни съдилища;
2. председателят на апелативния съд или определено от него лице, апелативният прокурор или определено от него лице, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор и директорът на окръжната следствена служба - за списъците на окръжните съдилища;"
б) алинея 3 се изменя така:
"(З) Председателите на апелативните и на регионалните административни съдилища изпращат списъците за съответните съдебни райони на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за огласяване чрез интернет."

Предложение на н.п. М. Манолова
В § 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. т. 1, 2, 4, 5, 6, 10, 12, 13, б “а”,17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 се заличават.
2. т. 3 се изменя така:
“3. В чл. 30, ал. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “както и за председателите на административни отделения в окръжните съдилища”.
3. т. 8 се изменя така:
“8. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след “търговски” запетаята се заменя със съюза “и”, а думите “и административни отделения” се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) В окръжния съд се създават административни отделения, които разглеждат само дела по чл. 131, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс.”
4. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.”
5. В т. 15 думите «председателите на регионални административни съдилища» се заменят с «председателите на административни отделения в окръжните съдилища».

Комисията не подкрепя предложението

§ 13. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 ОТ 1996 Г., бр. 11, 15, 59 и 85 ОТ 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г. и бр. 96 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1.Вчл.63:
а) в ал. 1, изречение второ думите "по реда на Закона за Върховния административен съд" се заличават;
б) в ал. 2 думите след местоимението "което" се заменят с "подлежи на обжалване с частна жалба".
2. Наименованието на глава четвърта се изменя така:
"Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци"
3. Създават се чл. 83а, 836, 83в, 83г и 83д:
"Чл. 83а. (1) На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило неправомерно от престъпления по чл. 108а, 109, 142 - 143а, 159 - 159в. 209 -212а, 21 За, 214, 215, 225в, 242, 250. 252, 253, 256. 257. 280. 283, 301 - 307, 319а - 319е, 321, 321 а и 354а - 354в от Наказателния кодекс, както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:
1. лица, овластени да формират волята на юридическото лице;
2. лица, представляващи юридическото лице;
3. работници и служители, на които юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена, а когато облагата няма имуществен характер или размерът й не може да се установи, санкцията е от 5000 до 100 000 лв.
(2) Имуществената санкция се налага и когато лицата по ал. 1, т. 1 и 2 са подбуждали или подпомагали извършването на посочените деяния, както и когато деянията са приключили във фазата на опит.
(3) Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на извършителя на престъпното деяние по ал. 1.
(4) Неправомерно придобитата от юридическото лице облага или нейната равностойност се отнема в полза на държавата, ако не подлежи на връщане или възстановяване или на отнемане по реда на Наказателния кодекс.
Чл. 836. (1) Производство срещу юридически лица по чл. 83а се образува по мотивирано предложение на прокурора, наблюдаващ наказателното производство:
1. след внасяне на обвинителния акт;
2. след влизане в сила на акта, с който наказателното производство е прекратено на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 - 8 от НПК;
3. след влизане в сила на постановената присъда. (2) Предложението трябва да съдържа:
1. описание на престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, и наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице;
2. вид и размер на облагата;
3. наименование, предмет на дейност и адрес на юридическото
лице;
4. лични данни на лицата, представляващи юридическото лице;
5. лични данни на обвиняемите или осъдените за престъплението
лица;
6. опис на писмените материали или заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по т. 1 и 2;
7. списък на лицата за призоваване;
8. датата и мястото на съставянето му и името и длъжността на съставителя.
(3) Към предложението се прилага и препис за юридическото лице.
Чл. 83в. (1) Предложението се разглежда от районния съд по местоизвършване на престъплението в състав от един съдия в открито съдебно заседание.
(2) Участието на прокурора и на юридическото лице е задължително.
(3) В производството се допуска адвокатска защита.
Чл. 83г. В хода на съдебното следствие съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в предложението, и въз основа на събраните доказателства преценява:
1. има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице;
2. получило ли е юридическото лице неправомерна облага; '
3. има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице;
4. какъв е размерът на облагата.
Чл. 83д. (1) Съдът се произнася с решение, с което налага имуществена санкция по чл. 83а или отхвърля предложението на прокурора.
(2) Решението трябва да съдържа пълни данни за юридическото лице, произхода, вида и размера на неправомерната облага, размера на наложената имуществена санкция и описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата.
(3) Към решението съдът излага мотиви, в които се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателства и какви са правните съображения за взетото решение.
(4) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 15 дни.
(5) Срещу решението може да се подаде касационна жалба или протест пред съответния окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаване на решението.
4, Създава се глава пета "Особени разпоредби", в която се
включват чл. 84, 85, 86 и 87.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
§ 13, т. 2 отпада

Комисията подкрепя предложението



Предложение на н.п. М. Манолова
§ 13, т. 2 се заличава

Комисията подкрепя предложението

§ 14. Изпълнението на този кодекс се възлага на Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния административен съд, министъра на държавната администрация и на министъра на правосъдието.

Предложение на н.п. М. Манолова
В § 14 след думите “министъра на държавната администрация” се добавя
“и административната реформа”.

Комисията подкрепя предложението

§ 15. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от деня на обнародването му.

Предложение на н.п. М. Манолова
В § 15 числото “1” се заменя с числото “2”.

Комисията подкрепя предложението по принцип

Комисията подкрепя по принцип предложенито на вносителя и предлага следната редакция на Преходните и Заключителни разпоредби:



“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§2. Този кодекс отменя:
1. Закона за Върховния административен съд (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 133 от 1998 г., бр. 95 от 1999 г. и бр. 84 от 2003 г.);
2. Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм. и доп.. бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г„ бр. 15 и 89 от 1998 г., бр. 83 и 95 от 1999 г., бр. 45 от 2002 г. И бр. 55 от 2003 г.);
3. Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите (обн., ДВ, бр. 52 от 1980 г.; изм., бр. 68 от 1988 г. и бр. 55 от 2000 г.);
4. Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (ДВ, бр. 95 от 1999 г.).
§ 3. (1) Създават се административни съдилища със седалища и съдебни райони, които съвпадат със седалищата и съдебните райони на всеки от окръжните съдилища.
(2) До 31.12.2006 г. Висшият съдебен съвет назначава съдиите в административните съдилища.
(3) Председателите на административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на Върховния административен в срока по ал. 1.
(4) Ако Висшият съдебен съвет отхвърли предложение по ал. 3, председателят на Върховния административен съд командирова съдия от Върховния административен съд, който да изпълнява функциите на председател на съответния административен съд до назначаването на титуляр от Висшия съдебен съвет. В този случай председателят на Върховния административен съд внася ново предложение в срок един месец от решението на Висшия съдебен съвет.
(5) Министерският съвет и областните управители осигуряват помещения за дейността на административните съдилища.
§ 4. (1) Образуваните преди влизане в сила на този кодекс административни дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред.
(2) Образуваните след влизане в сила на този кодекс до 01.03.2007 г. административни дела в районните и окръжните съдилища се довършват от същите съдилища по досегашния ред.
(3) Административните съдилища започват да образуват дела от 01.03.2007 г.
§ 5. Постъпилите искания и неприключилите производства за издаване на тълкувателни решения и постановления се разглеждат от Върховния административен съд, а в случаите по чл. 260, ал. 1 - съвместно с Върховния касационен съд, по реда, предвиден в този кодекс.
§ 6. Правилата относно доказателствата и условията за тяхното допускане, предвидени в кодекса, се прилагат и по отношение на факти, възникнали преди влизането му в сила.
§ 7. За сроковете, които са започнали да текат преди влизането в сила на кодекса, се прилагат досегашните разпоредби.
§ 8. Уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
§ 9. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 41, ал. 3, чл. 75, ал. 2, чл. 95, ал. 1, чл. 97, чл. 134, ал. 5, чл. 147, ал. 3, чл. 153, ал. 7, чл. 156, ал. 1, чл. 157, ал. 2, чл. 160, ал. 6, чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 3, чл. 197, ал. 2 и ал. 4 и чл. 268, ал. 1 думата “окръжния” се заменя с “административния”.
2. В чл. 121, ал. 4 думите “окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт” се заменят с “административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка”.
3. Навсякъде думите “Закона за административното производство” и “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 10. В Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм., бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 302, ал. 6 думите “чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В заглавието и в текста на чл. 304 думите “Закона за административното производство” и “Законът за административното производство” се заменят съответно с “Административнопроцесуалния кодекс” и “Административнопроцесуалният кодекс”.
§ 11. В Кодекса за социално осигуряване (Обн., ДВ, бр. 110 от 17 декември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 55 от 7 юли 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г., изм., бр. 64 от 4 август 2000 г., бр. 1 от 2 януари 2001 г., бр. 35 от 10 април 2001 г., бр. 41 от 24 април 2001 г., бр. 1 от 4 януари 2002 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 10 от 29 януари 2002 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., в сила от 30 април 2002 г., бр. 74 от 30 юли 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 112 от 29 ноември 2002 г., бр. 119 от 27 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., бр. 8 от 28 януари 2003 г., в сила от 1 март 2003 г., бр. 42 от 9 май 2003 г., изм., вкл. загл., бр. 67 от 29 юли 2003 г., бр. 95 от 28 октомври 2003 г., бр. 112 от 23 декември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 114 от 30 декември 2003 г., бр. 12 от 13 февруари 2004 г., бр. 38 от 11 май 2004 г., бр. 52 от 18 юни 2004 г., в сила от 1 август 2004 г., бр. 53 от 22 юни 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 69 от 6 август 2004 г., в сила от 1 юли 2004 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 112 от 23 декември 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 115 от 30 декември 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 38 от 3 май 2005 г., бр. 39 от 10 май 2005 г., бр. 76 от 20 септември 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г., бр. 102 от 20 декември 2005 г., в сила от 20 декември 2005 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 104 от 27 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 118, ал. 1 думите “окръжния съд” се заменят с “административния съд”.
2. В чл. 118а, ал. 2 думата “окръжния” се заменя с “административния”.
3. В чл. 119 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
4. Навсякъде в кодекса думите “Закона за административното производство” и “чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 12. В чл. 405 от Кодекса на труда (Обн., ДВ, бр. 26 от 1 април 1986 г. и бр. 27 от 4 април 1986 г., в сила от 1 януари 1987 г., изм. и доп., бр. 6 от 22 януари 1988 г., бр. 21 от 13 март 1990 г., бр. 30 от 13 април 1990 г., бр. 94 от 23 ноември 1990 г., бр. 27 от 5 април 1991 г., бр. 32 от 23 април 1991 г., бр. 104 от 17 декември 1991 г., бр. 23 от 19 март 1992 г., бр. 26 от 31 март 1992 г., бр. 88 от 30 октомври 1992 г., бр. 100 от 10 декември 1992 г., в сила от 1 януари 1993 г., бр. 69 от 4 август 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 87 от 29 септември 1995 г., бр. 2 от 5 януари 1996 г., бр. 12 от 9 февруари 1996 г., бр. 28 от 2 април 1996 г., бр. 124 от 23 декември 1997 г., бр. 22 от 24 февруари 1998 г., бр. 52 от 8 май 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 56 от 19 май 1998 г., бр. 83 от 21 юли 1998 г., бр. 108 от 15 септември 1998 г., бр. 133 от 11 ноември 1998 г., бр. 51 от 4 юни 1999 г., бр. 67 от 27 юли 1999 г., в сила от 28 август 1999 г., бр. 110 от 17 декември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 25 от 16 март 2001 г., в сила от 31 март 2001 г., бр. 1 от 4 януари 2002 г., бр. 105 от 8 ноември 2002 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., бр. 18 от 25 февруари 2003 г., бр. 86 от 30 септември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 95 от 28 октомври 2003 г., бр. 52 от 18 юни 2004 г., в сила от 1 август 2004 г., бр. 19 от 1 март 2005 г., бр. 27 от 29 март 2005 г., бр. 46 от 3 юни 2005 г., бр. 76 от 20 септември 2005 г., сила от 1 януари 2007 г., бр. 83 от 18 октомври 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 13. В Кодекса на търговското корабоплаване (Обнародван, ДВ, бр. 55 от 14 юли 1970 г. и бр. 56 от 17 юли 1970 г., в сила от 1 януари 1971 г., попр., бр. 58 от 24 юли 1970 г., изм. и доп., бр. 55 от 18 юли 1975 г., бр. 10 от 6 февруари 1987 г., бр. 30 от 13 април 1990 г., бр. 85 от 24 юли 1998 г., в сила от 1 януари 1998 г., бр. 12 от 11 февруари 2000 г., бр. 41 от 24 април 2001 г., изм., вкл. загл., бр. 113 от 3 декември 2002 г., бр. 55 от 25 юни 2004 г., бр. 42 от 17 май 2005 г., бр. 77 от 27 септември 2005 г., в сила от 27 септември 2005 г., бр. 87 от 1 ноември 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 104 от 27 декември 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 14. В Семейния кодекс (Обнародван, ДВ, бр. 41 от 28 май 1985 г., в сила от 1 юли 1985 г., изм., бр. 11 от 1992 г., попр., бр. 15 от 1992 г., изм., бр. 63 от 15 юли 2003 г., бр. 84 от 23 септември 2003 г., бр. 42 от 17 май 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 57а, ал. 5 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 136в, ал. 2 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 15 . В чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 ОТ 1996 Г., бр. 11, 15, 59 и 85 ОТ 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г. и бр. 96 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ думите "по реда на Закона за Върховния административен съд" се заменят с “на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс”
2. В ал. 2 думите “не подлежи на обжалване” се заменят с "подлежи на обжалване с частна жалба".
§ 16. В Закона за автомобилните превози (Обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г., изм., бр. 11 от 2002 г., бр. 5 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88 от 2005 г., бр. 92 от 2005 г., бр. 95 от 2005 г. бр. 102 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 17. В чл. 96в, ал. 6 и чл. 96г, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права (Обн. ДВ, бр. 56 от 1993 г., изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г. , бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 43 от 2005 г., бр. 74 от 2005 г., бр. 99 от 2005 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 18. В Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права (Обн., ДВ, бр. 74 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 19. В Закона за администрацията (Обн., ДВ, бр. 130 от 5.11.1998 г., в сила от 6.12.1998 г.; Решение № 2 на Конституционния съд на РБ от 21.01.1999 г. - бр. 8 от 29.01.1999 г.; доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г., изм., бр. 64 от 4.08.2000 г., в сила от 4.08.2000 г., бр. 81 от 6.10.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 99 от 20.11.2001 г., в сила от 20.11.2001 г., попр., бр. 101 от 23.11.2001 г., изм., бр. 95 от 28.10.2003 г., изм. и доп., бр. 19 от 1.03.2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 32, ал. 3 думите “пред Върховния административен съд” се
заменят с “съответния административен съд”;
2. Създава се Допълнителна разпоредба:

“ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§1. По смисъла на този закон:
1. “Административно обслужване” е всяка дейност по извършване на
административни услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени услуги.
2. "Административна услуга" е:
а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение;
б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения;
в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;
г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга;
д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация.
3. "Обществени услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.
4. "Организация, предоставяща обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече от услугите по т. 3."
§ 20. В чл. 24, ал. 4 от Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация думите “Закона за административното производство” са заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 21. В Закона за акцизите и данъчните складове (Обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 22. В Закона за банките (Обн., ДВ, бр. 52 от 1 юли 1997 г., доп., бр. 15 от 1998 г., изм., бр. 21 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г., бр. 70 от 1998 г., бр. 89 от 1998 г., бр. 54 от 1999 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 114 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 31 от 2005 г., бр. 39 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 21, ал. 5 и в чл. 65, ал. 3 думите “чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 101, ал. 2 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 23. В чл. 41, ал. 4 от Закона за банковата несъстоятелност (Обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 от 2005 г.) думите “чл. 7, ал. 2 и на чл. 11, ал. 1 от Закона административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 24. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (Обн., ДВ, бр. 63 от 2002 г., изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 70, ал. 4 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 152 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 25. В Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм., бр. 88 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 31, ал. 12 думите “Закона за административното производство или Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 123 ал. 2 се изменя така:
“(2) Заповедите по ал. 1 и по чл. 122, ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
§ 26. В Закона за българските документи за самоличност (Обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., изм., бр. 53 от 1999 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 70 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 103 от 2004 г., бр. 111 от 2004 г., бр. 43 от 2005 г., бр. 71 от 2005 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г. ) се правят следните изменения:
1. В чл. 71 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 79:
а) в ал. 1 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”;
б) в ал. 2 думите “чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от Закона за административното производство” се заменят с “чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс”;
в) в ал. 3 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
3. В чл. 84, ал. 3 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 27. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (Обн., ДВ, бр. 42 от 1999 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 28. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (Обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г., в сила от 2 май 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 29. В Закона за виното и спиртните напитки (Обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г., изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16 от 2004 г., бр. 108 от 2004 г., бр. 113 от 2004 г., бр. 99 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” и “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 30. В Закона за висшето образование (Обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г., попр., бр. 57 от 1997 г., изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 от 2002 г., бр. 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 77 от 2005 г., бр. 83 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” и “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 31. В Закона за водите (Обн., ДВ, бр. 67 от 27 юли 1999 г., в сила от 28 януари 2000 г., изм., бр. 81 от 6 октомври 2000 г., в сила от 6 октомври 2000 г., бр. 34 от 6 април 2001 г., бр. 41 от 24 април 2001 г., бр. 108 от 14 декември 2001 г., бр. 47 от 10 май 2002 г., в сила от 12 юни 2002 г., бр. 74 от 30 юли 2002 г., бр. 91 от 25 септември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 42 от 9 май 2003 г., бр. 69 от 5 август 2003 г., бр. 84 от 23 септември 2003 г., бр. 107 от 9 декември 2003 г., бр. 6 от 23 януари 2004 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 18 от 25 февруари 2005 г., в сила от 20 януари 2005 г., бр. 77 от 27 септември 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 32. В чл. 5, ал. 6 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г. (Обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г., бр. 102 от 1992 г. - Решение № 18 на Конституционния съд от 1992 г., изм., бр. 44 от 1996 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 33. В чл. 4, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (Обн., ДВ, бр. 15 от 21 февруари 1992 г., доп., бр. 28 от 3 април 1992 г., изм., бр. 20 от 24 февруари 1995 г., бр. 40 от 2 май 1995 г., бр. 66 от 25 юли 1995 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 87 от 29 септември 1995 г., бр. 94 от 24 октомври 1995 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 51 от 14 юни 1996 г., бр. 61 от 19 юли 1996 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1996 г., попр., бр. 87 от 15 октомври 1996 г. - Решение № 16 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 107 от 18 ноември 1997 г., бр. 30 от 17 март 1998 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 45 от 21 април 1998 г., бр. 9 от 1 февруари 2000 г., в сила от 1 февруари 2000 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 34. В чл. 13, ал. 6, изречение последно от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд (Обн., ДВ, бр. 110 от 25 ноември 1997 г., изм., бр. 33 от 24 март 1998 г., бр. 59 от 26 май 1998 г., бр. 133 от 11 ноември 1998 г., бр. 49 от 28 май 1999 г., бр. 26 от 20 март 2001 г., бр. 36 от 12 април 2001 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 63 от 28 юни 2002 г., бр. 99 от 22 октомври 2002 г., бр. 16 от 18 февруари 2003 г.) се изменя така: ”Срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии.”
§ 35. В чл. 26 от Закона за гараните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (Обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г., изм., бр. 104 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”, а думите “окръжния съд” се заменят с “административния съд”.
2. В ал. 5 думите “окръжния съд” се заменят с “административния съд”, а думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
3. В ал. 6 думите “окръжен” се заменят с “административен”.
§ 36. В Закона за генетично модифицирани организми (Обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г., изм., бр. 88 от 2005 г., бр. 99 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 37. В Закона за горите (Обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г., изм., бр. 79 от 1998 г., бр. 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 79 от 2002 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 107 от 2003 г., бр. 72 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 38. В Закона за гражданската регистрация (Обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм., бр. 28 от 2001 г., бр. 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 96 от 2004 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 39. В Закона за гражданското въздухоплаване (Обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г., изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88 от 2005 г., бр. 102 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 40. В Закона за движението по пътищата (Обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г., изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 22 от 2003 г., бр. 6 от 2004 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 115 от 2004 г., бр. 79 от 2005 г., бр. 92 от 2005 г., бр. 99 от 2005 г., бр. 102 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 41. В чл. 58б, ал. 7 и чл. 58в, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (Обн., ДВ, бр. 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., попр., бр. 1 от 5 януари 1999 г., изм., бр. 44 от 12 май 1999 г., бр. 62 от 9 юли 1999 г., бр. 64 от 16 юли 1999 г., бр. 103 от 30 ноември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 111 от 21 декември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 63 от 1 август 2000 г., бр. 78 от 26 септември 2000 г., бр. 102 от 15 декември 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 109 от 18 декември 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 28 от 19 март 2002 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., в сила от 30 април 2002 г., бр. 117 от 17 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 37 от 22 април 2003 г., бр. 42 от 9 май 2003 г., бр. 86 от 30 септември 2003 г., бр. 109 от 16 декември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 53 от 22 юни 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 108 от 10 декември 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 43 от 20 май 2005 г., в сила от 1 септември 2005 г., бр. 76 от 20 септември 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г., бр. 95 от 29 ноември 2005 г., в сила от 1 март 2006 г., бр. 100 от 13 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 42. В чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (Обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г., изм., бр. 1 от 2002 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В ал. 2 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 43. В Закона за държавния служител (Обн., ДВ, бр. 67 от 27 юли 1999 г., в сила от 28 август 1999 г., изм., бр. 1 от 4 януари 2000 г., бр. 25 от 16 март 2001 г., в сила от 1 септември 2000 г., бр. 99 от 20 ноември 2001 г., в сила от 20 ноември 2001 г., бр. 110 от 21 декември 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 95 от 28 октомври 2003 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 август 2004 г., бр. 19 от 1 март 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 29а се създава ал. 4:
“(4) Конфликт на интереси е налице, когато държавен служител или
свързано с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки или кандидатства, съответно е определен, за изпълнител по обществени поръчки, с юридическото лице, с чийто ръководител държавният служител се намира в служебно правоотношение. Това се отнася и за сключването на сделки, кандидатстването и изпълнението на обществени поръчки с търговско дружество с преобладаващо участие на юридическото лице по предходното изречение. Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, той се смята укрит.”
2. В чл. 124, ал. 1 думите “окръжните съдилища по реда на Закона
за административното производство или на Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд” се заменят с “административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.
3. В т. 1 от Допълнителната разпоредба след думата “съпрузите” се добавя “или лицата, които се намират във фактическо съжителство”.
§ 44. В Закона за държавната собственост (Обн., ДВ, бр. 44 от 21 май 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г., изм., бр. 104 от 6 декември 1996 г., в сила от 7 януари 1997 г., бр. 55 от 11 юли 1997 г., в сила от 11 юли 1997 г., бр. 61 от 1 август 1997 г., бр. 117 от 10 декември 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г., бр. 93 от 11 август 1998 г., бр. 124 от 27 октомври 1998 г., бр. 67 от 27 юли 1999 г., в сила от 28 януари 2000 г. , бр. 9 от 1 февруари 2000 г., в сила от 1 февруари 2000 г., бр. 12 от 11 февруари 2000 г., бр. 26 от 29 март 2000 г., бр. 57 от 14 юли 2000 г., бр. 1 от 2 януари 2001 г., в сила от 31 март 2001 г., бр. 38 от 17 април 2001 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 10 април 2001 г., изм., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 63 от 15 юли 2003 г., в сила от 17 август 2003 г., бр. 24 от 23 март 2004 г., бр. 93 от 19 октомври 2004 г., бр. 32 от 12 април 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 38, ал. 2 думата “окръжния” се заменя “административния”.
2. Чл. 39, ал. 3 думата “окръжния” се заменя с “административния”.
3. Навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 45. В чл. 7, ал. 2, т. 7 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси (Обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г., попр., бр. 37 от 2003 г., изм., бр. 19 от 2005 г., бр. 69 от 2005 г.) думите “по чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство” се заменят с “предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.”
§ 46. В чл. 36, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронния подпис (Обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г., изм., бр. 112 от 2001 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 47. В Закона за енергетиката (Обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г., изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 от 2005 г., бр. 95 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 48. В Закона за животновъдството (Обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г., изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 49. В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (Обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г., изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 95 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 7:
а) в ал. 1 думите “по чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство” се заменят с “предвидени в Административнопроцесуалния кодекс”;
б) в ал. 3 и 4 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
в) в ал. 5 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 25, ал. 2 думите “съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство” се заменят с “предвидени в Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 50. В Закона за закрила на детето (Обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г., изм., бр. 75 от 2002 г., изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 36 от 2003 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 115 от 2004 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 27, ал. 4 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 43е думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 51. В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (Обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г., изм., бр. 27 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 86 от 2000 г., бр. 18 от 2004 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 50 и в чл. 51, ал. 1 думите “Софийския градски съд” се заменят с “Административния съд-град София”.
2. Навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 52. В чл. 64, ал. 2 от Закона за занаятите (Обн., ДВ, бр. 42 от 27.04.2001 г., в сила от 28.05.2001 г., изм., бр. 112 от 29.12.2001 г., в сила от 29.12.2001 г., бр. 56 от 7.06.2002 г., бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 10 от 31.01.2006 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 53. В чл. 39 от Закона за защита на личните данни (Обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г., бр. 43 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “окръжен съд” се заменят с “административен съд”.
2. В ал. 5 думите “Законът за административното производство, съответно Законът за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 54. В чл. 13, ал. 8 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (Обн., ДВ, бр. 30 от 2 април 1999 г.,в сила от 3 юли 1999 г., изм., бр. 17 от 21 февруари 2003 г., бр. 19 от 28 февруари 2003 г., бр. 42 от 17 май 2005 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 55. В Закона за защита на потребителите (Обн., ДВ, бр. 99 от 9 декември 2005 г., в сила от 10 юни 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 56. В чл. 24 от Закона за защита на растенията (Обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г., изм., бр. 90 от 1999 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 18 от 2004 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 57. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (Обн., ДВ, бр. 10 от 2000 г., изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., изм., вкл. загл., бр. 114 от 2003 г., изм., бр. 100 от 2005 г., бр. 101 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 7г, ал. 4 думите “Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 8, ал. 5 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
3. В чл. 19а, ал. 4 думите “Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство” се заменят с“Административнопроцесуалния кодекс”.
4. В чл. 34 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 58. В чл. 32 от Закона за защита от шума в околната среда (Обн., ДВ, бр. 74 от 2005 г.) думите “Закона за Върховния административен съд, съответно на Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 59. В Закона за защита срещу дискриминацията (Обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г., изм, бр. 70 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 68, ал. 1 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 70, ал. 1 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
3. В чл. 73 думите “Закона за административното производство, съответно по Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
4. В чл. 84, ал. 2 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 60. В чл. 80 от Закона за защитените територии (Обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 48 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г., бр. 23 от 2002 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 91 от 2002 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 61. В Закона за здравето (Обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г., доп., бр. 46 от 2005 г., изм., бр. 76 от 2005 г., бр. 85 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 112, ал. 1, т. 4 думите “пред Софийски градски съд”се заменят с “Административния съд-град София”.
2. Навсякъде думите “Закона за административното производство” и “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 62. В Закона за здравното осигуряване (Обн., ДВ, бр. 70 от 19 юни 1998 г., изм., бр. 93 от 11 август 1998 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., бр. 62 от 9 юли 1999 г., бр. 65 от 20 юли 1999 г. (*), бр. 67 от 27 юли 1999 г., в сила от 28 август 1999 г., бр. 69 от 3 август 1999 г., в сила от 3 август 1999 г., бр. 110 от 17 декември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 113 от 28 декември 1999 г., бр. 1 от 4 януари 2000 г., бр. 31 от 14 април 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 64 от 4 август 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 41 от 24 април 2001 г., в сила от 24 април 2001 г., бр. 1 от 4 януари 2002 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 54 от 31 май 2002 г., в сила от 2 декември 2002 г., бр. 74 от 30 юли 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 107 от 15 ноември 2002 г., бр. 112 от 29 ноември 2002 г., бр. 119 от 27 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 8 от 28 януари 2003 г., в сила от 1 март 2003 г., бр. 50 от 30 май 2003 г., бр. 107 от 9 декември 2003 г., в сила от 9 декември 2003 г., бр. 114 от 30 декември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 28 от 6 април 2004 г., в сила от 6 април 2004 г., бр. 38 от 11 май 2004 г., бр. 49 от 8 юни 2004 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 85 от 28 септември 2004 г., бр. 111 от 21 декември 2004 г., в сила от 21 декември 2004 г., бр. 39 от 10 май 2005 г., в сила от 11 февруари 2006 г., бр. 45 от 31 май 2005 г., в сила от 1 юни 2005 г., бр. 76 от 20 септември 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г., бр. 99 от 9 декември 2005 г., в сила от 1 ноември 2005 г., бр. 102 от 20 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г. ) се правят следните изменения:
1. В чл. 59, ал. 7 думите “Закона за административното производство
пред съответния окръжен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд”.
2. В чл. 76, ал. 2 думите “Закона за административното производство” се
заменят с “Административнопроцесуалния кодекс.”
§ 63. В чл. 119 от Закона за избиране на народни представители (Обн., ДВ, бр. 37 от 2001 г., бр. 44 от 2001 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 3 май 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 38 от 2005 г.) думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 64. В чл. 6 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи (Обн., ДВ, бр. 105 от 1991 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 65. В чл. 42, ал. 9 от Закона за интеграция на хората с увреждания (Обн., ДВ, бр. 81 от 17 септември 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., изм., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 66. В Закона за кадастъра и имотния регистър (Обн., ДВ, бр. 34 от 25 април 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., изм., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 99 от 22 октомври 2002 г., бр. 36 от 30 април 2004 г., бр. 39 от 10 май 2005 г., в сила от 10 май 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 18, ал. 4 думите “Закона за административното производство” се
заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 49, ал. 2 думите “ Закона за административното производство
пред окръжния съд” се заменят с “Административно процесуалния кодекс пред административния съд”.
3. В чл. 49а, ал. 4 думите “окръжния” се заменят с “административния”.
4. В чл. 54, ал. 2 думите “ Закона за административното производство пред
окръжния съд” се заменят с “Административно процесуалния кодекс пред административния съд”.
§ 67. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (Обн., ДВ, бр. 20 от 4 март 2003 г., изм., бр. 65 от 22 юли 2003 г., бр. 77 от 27 септември 2005 г., в сила от 27 септември 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 68. В чл. 15, ал. 3, чл. 16, ал. 3 и чл. 17, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (Обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 67 от 2003 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г.) думите “глава трета, раздел І от Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 69. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (Обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г., изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 56 от 2003 г., бр. 76 от 2005 г., бр. 79 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 70. В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (Обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм., бр. 85 от 2000 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 71 от 2003 г., бр. 102 от 2005 г., бр. 105 от 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 71. В чл. 36а, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане (Обн., ДВ, бр. 115 от 5 декември 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г., попр., бр. 19 от 17 февруари 1998 г., изм., бр. 21 от 20 февруари 1998 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., бр. 12 от 12 февруари 1999 г., бр. 50 от 1 юни 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 51 от 4 юни 1999 г. (*), бр. 64 от 16 юли 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 81 от 14 септември 1999 г., в сила от 15 декември 1999 г., бр. 103 от 30 ноември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 110 от 17 декември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 111 от 21 декември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 105 от 19 декември 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 108 от 29 декември 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 34 от 6 април 2001 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 110 от 21 декември 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 61 от 21 юни 2002 г., бр. 62 от 25 юни 2002 г., бр. 119 от 27 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 42 от 9 май 2003 г., бр. 109 от 16 декември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 18 от 5 март 2004 г., в сила от 5 март 2004 г., бр. 53 от 22 юни 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 107 от 7 декември 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 39 от 10 май 2005 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 91 от 15 ноември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 102 от 20 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 72. В чл. 44, ал. 3 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (Обн., ДВ, бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 70 от 2004 г.) думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 73. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (Обн., ДВ, бр. 36 от 18 април 1995 г., бр. 61 от 19 юли 1996 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 38 от 3 април 1998 г., бр. 30 от 2 април 1999 г., в сила от 3 октомври 1999 г., бр. 10 от 4 февруари 2000 г., бр. 37 от 5 май 2000 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2000 г., изм., бр. 59 от 21 юли 2000 г., бр. 78 от 26 септември 2000 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г., изм., бр. 41 от 24 април 2001 г., в сила от 24 април 2001 г., бр. 107 от 15 ноември 2002 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., в сила от 29 декември 2002 г., попр., бр. 2 от 7 януари 2003 г., изм., бр. 56 от 20 юни 2003 г., бр. 71 от 12 август 2003 г., бр. 112 от 23 декември 2003 г., в сила от 23 декември 2003 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 111 от 21 декември 2004 г., в сила от 21 декември 2004 г., бр. 37 от 29 април 2005 г., в сила от 29 април 2005 г., бр. 76 от 20 септември 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г., бр. 85 от 25 октомври 2005 г., в сила от 25 октомври 2005 г., бр. 87 от 1 ноември 2005 г., бр. 99 от 9 декември 2005 г., в сила от 10 юни 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 74. В Закона за лечебните заведения (Обн., ДВ, бр. 62 от 9 юли 1999 г., изм., бр. 88 от 8 октомври 1999 г., бр. 113 от 28 декември 1999 г., попр., бр. 114 от 30 декември 1999 г., изм., бр. 36 от 2 май 2000 г., бр. 65 от 8 август 2000 г., в сила от 8 август 2000 г., бр. 108 от 29 декември 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 51 от 5 юни 2001 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 21 май 2001 г., изм., бр. 28 от 19 март 2002 г., бр. 62 от 25 юни 2002 г., бр. 83 от 19 септември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 102 от 21 ноември 2003 г., бр. 114 от 30 декември 2003 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 46 от 3 юни 2005 г., бр. 76 от 20 септември 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г., бр. 85 от 25 октомври 2005 г., в сила от 25 октомври 2005 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 75. В Закона лечебните растения (Обн., ДВ, бр. 29 от 2000 г., изм., бр. 23 от 2002 г., бр. 91 от 2002 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 76. В чл. 50, ал. 2 от Закона за марките и географските означения (Обн., ДВ, бр. 81 от 14 септември 1999 г., в сила от 15 декември 1999 г., попр., бр. 82 от 17 септември 1999 г., изм., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 43 от 20 май 2005 г., в сила от 21 август 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 50, ал. 1 думите “Софийския градски съд” се заменят с
“Административния съд -град София”.
2. В чл. 68 думите “Софийския градски съд” се заменят с
“Административния съд-град София”.
3. В чл. 77 думите “Софийския градски съд” се заменят с
“Административния съд-град София”.
4. Навсякъде думите “Закона за административното производство”
се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 77. В Закона за местните данъци и такси (Обн., ДВ, бр. 117 от 10 декември 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г., изм., бр. 71 от 23 юни 1998 г., в сила от 24 август 1998 г., бр. 83 от 21 юли 1998 г., бр. 105 от 8 септември 1998 г., в сила от 8 септември 1998 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г. (*), бр. 103 от 30 ноември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 34 от 25 април 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 102 от 15 декември 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 109 от 18 декември 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 28 от 19 март 2002 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 56 от 7 юни 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 119 от 27 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 84 от 23 септември 2003 г., бр. 112 от 23 декември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 6 от 23 януари 2004 г., в сила от 1 април 2004 г., бр. 18 от 5 март 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 36 от 30 април 2004 г., в сила от 2 август 2004 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 106 от 3 декември 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 87 от 1 ноември 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г., бр. 100 от 13 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 78. В чл. 104, ал. 1 от Закона за местните избори (Обн., ДВ, бр. 66 от 25 юли 1995 г.,бр. 68 от 1 август 1995 г., бр. 85 от 22 септември 1995 г. - Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 33 от 19 април 1996 г., бр. 22 от 14 март 1997 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 11 от 29 януари 1998 г., бр. 59 от 26 май 1998 г., бр. 69 от 3 август 1999 г., в сила от 3 август 1999 г., бр. 85 от 28 септември 1999 г., бр. 29 от 7 април 2000 г., бр. 24 от 13 март 2001 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 69 от 5 август 2003 г., бр. 93 от 21 октомври 2003 г., в сила от 9 август 2003 г., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 17 от 24 февруари 2006 г., в сила от 1 май 2006 г.) думата “окръжния” се заменя с “административния”, а думите “Софийски градски съд” се заменят с“Администратвния съд-град София.”
§ 79. В Закона за местното самоуправление и местната администрация се правят следните изменения:
1. В чл. 30, ал. 3 и ал. 5 думата “окръжния” се заменя с
“административния”.
2. В чл. 32, ал. 3 думата “окръжния” се заменя с
“административния”, а думите “Софийски градски съд” се заменят с “Административния съд-град София”.
§ 80. В чл. 20 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (Обнародван, ДВ, бр. 85 от 24 юли 1998 г., изм., бр. 1 от 2 януари 2001 г., бр. 31 от 4 април 2003 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 81. В Закона за меценатството (Обн., ДВ бр. 103 от 23 декември 2006 г., в сила от 23 декември 2005 г.) навсякъде думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”
§ 82. В Закона за Министерството на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 122 от 19 декември 1997 г., бр. 29 от 13 март 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 70 от 19 юни 1998 г., бр. 73 от 26 юни 1998 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., бр. 30 от 2 април 1999 г., в сила от 3 октомври 1999 г., бр. 110 от 17 декември 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 1 от 4 януари 2000 г., бр. 29 от 7 април 2000 г., бр. 28 от 23 март 2001 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 119 от 27 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 17 от 21 февруари 2003 г., бр. 26 от 21 март 2003 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 95 от 28 октомври 2003 г., бр. 103 от 25 ноември 2003 г., бр. 112 от 23 декември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 114 от 30 декември 2003 г., бр. 15 от 24 февруари 2004 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 89 от 12 октомври 2004 г., бр. 11 от 1 февруари 2005 г., бр. 19 от 1 март 2005 г., бр. 27 от 29 март 2005 г., бр. 86 от 28 октомври 2005 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 83. В Закона за Министерството на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 17 от 24 февруари 2006 г., в сила от 1 май 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 245, ал. 2 думите “Софийски градси съд” се заменят с “Административния съд-град София”.
2. Навсякъде думите “Закона за административното производство” и “Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 84. В Закона за митниците (Обн., ДВ, бр. 15 от 6 февруари 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г. , изм., бр. 89 от 3 август 1998 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., бр. 30 от 2 април 1999 г., в сила от 3 октомври 1999 г., бр. 83 от 21 септември 1999 г., бр. 63 от 1 август 2000 г., бр. 110 от 21 декември 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 76 от 6 август 2002 г., бр. 37 от 22 април 2003 г., бр. 95 от 28 октомври 2003 г., бр. 38 от 11 май 2004 г., бр. 45 от 31 май 2005 г., бр. 86 от 28 октомври 2005 г., бр. 91 от 15 ноември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 84е, ал. 7 думата “окръжния” се заменя с
“административния”.
2. В чл. 211и, ал. 5 думата “окръжния” се заменя с
“административния”.
3. Навсякъде думите “Закона за административното производство”
се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 85. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (Обн., ДВ, бр. 12 от 11 февруари 2000 г., изм., бр. 111 от 28 декември 2001 г., бр. 24 от 23 март 2004 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 11 от 1 февруари 2005 г., бр. 45 от 31 май 2005 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г., изм., бр. 87 от 1 ноември 2005 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 102 от 20 декември 2005 г., бр. 104 от 27 декември 2005 г., в сила от 27 декември 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 96, ал. 3 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 117б, ал. 6 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 86. В Закона за насърчаване на заетостта (Обн., ДВ, бр. 112 от 29 декември 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., изм., бр. 54 от 31 май 2002 г., в сила от 2 декември 2002 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 26 от 21 март 2003 г., бр. 86 от 30 септември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 114 от 30 декември 2003 г., бр. 52 от 18 юни 2004 г., в сила от 1 август 2004 г., бр. 81 от 17 септември 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 27 от 29 март 2005 г., бр. 38 от 3 май 2005 г., бр. 18 от 28 февруари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 87. В чл. 24, ал. 5 от Закона за независимия финансов одит (Обн., ДВ, бр. 101 от 23 ноември 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., изм., бр. 91 от 25 септември 2002 г., бр. 96 от 29 октомври 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 77 от 27 септември 2005 г., в сила от 27 септември 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 88. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Обн., ДВ, бр. 104 от 6 декември 1996 г., изм., бр. 117 от 10 декември 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г., бр. 118 от 10 декември 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г., бр. 123 от 22 декември 1997 г., в сила от 22 декември 1997 г., бр. 24 от 27 февруари 1998 г., в сила от 27 февруари 1998 г., бр. 69 от 3 август 1999 г., в сила от 3 август 1999 г., бр. 18 от 25 февруари 2003 г., бр. 29 от 9 април 2004 г., в сила от 9 април 2004 г., бр. 36 от 30 април 2004 г., в сила от 2 август 2004 г., бр. 19 от 1 март 2005 г., бр. 43 от 20 май 2005 г., в сила от 1 септември 2005 г.) навсякъде думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 89. В Закона за общинската собственост (Обн., ДВ, бр. 44 от 21 май 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г., изм., бр. 104 от 6 декември 1996 г., в сила от 7 януари 1997 г., бр. 55 от 11 юли 1997 г., в сила от 11 юли 1997 г., бр. 22 от 24 февруари 1998 г., бр. 93 от 11 август 1998 г., бр. 23 от 12 март 1999 г., бр. 56 от 22 юни 1999 г., бр. 64 от 16 юли 1999 г., бр. 67 от 27 юли 1999 г., в сила от 28 януари 2000 г., бр. 69 от 3 август 1999 г., в сила от 3 август 1999 г., бр. 96 от 5 ноември 1999 г., бр. 26 от 29 март 2000 г., бр. 34 от 6 април 2001 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., бр. 101 от 16 ноември 2004 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 15, ал. 5 думата “окръжния” се заменя с “административния”.
2. В чл. 18, ал. 3 думата “окръжния” се заменя с “административния”.
3. В чл. 27, ал. 1 думата “окръжния” се заменя с “административния”.
4. В чл. 46, ал. 5 думата “окръжния” се заменя с “административния”.
5. Навсякъде думите “Закона за административното производство” се
заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 90. В Закона за общинския дълг (Обн., ДВ, бр. 34 от 19 април 2005 г., в сила от 1 юни 2005 г., изм., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 91. В чл. 35, ал. 2 от Закона за омбудсмана (Обн., ДВ, бр. 48 от 23.05.2003 г., в сила от 1.01.2004 г.) думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 92. В Закона за опазване на околната среда (Обн., ДВ, бр. 91 от 25 септември 2002 г., попр., бр. 98 от 18 октомври 2002 г., изм., бр. 86 от 30 септември 2003 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 74 от 13 септември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 77 от 27 септември 2005 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 95 от 29 ноември 2005 г., в сила от 1 март 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 27 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 99, ал. 6 думите “Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
3. В чл. 113 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
4. В чл. 116ж думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
5. В чл. 127, ал. 3 думите “Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
6. В чл. 160, ал. 4 думите “Закона за административното производство, съответно по Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 93. В Закона за опазване на земеделските земи (Обн., ДВ, бр. 35 от 24 април 1996 г., изм., бр. 14 от 18 февруари 2000 г., бр. 26 от 29 март 2000 г., бр. 28 от 23 март 2001 г., в сила от 23 март 2001 г., бр. 112 от 23 декември 2003 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 94. В чл. 32, ал. 4 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (Обн., ДВ, бр. 54 от 12 юли 1974 г., изм., бр. 22 от 16 март 1976 г., бр. 36 от 8 май 1979 г., бр. 28 от 9 април 1982 г., бр. 45 от 8 юни 1984 г., бр. 65 от 21 юли 1995 г., бр. 44 от 21 май 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г., бр. 86 от 11 октомври 1996 г., в сила от 1 януари 1997 г., бр. 11 от 29 януари 1998 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 95. В чл. 44, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (Обн., ДВ, бр. 96 от 29 октомври 2004 г., в сила от 1 декември 2004 г., изм., бр. 103 от 23 декември 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 96. В чл. 29, ал. 1 от Закона за особените залози (Обн., ДВ, бр. 100 от 22 ноември 1996 г., в сила от 1 април 1997 г., изм., бр. 86 от 30 септември 1997 г., в сила от 30 септември 1997 г., бр. 42 от 5 май 1999 г., бр. 19 от 28 февруари 2003 г., бр. 58 от 27 юни 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 34 от 19 април 2005 г., в сила от 1 юни 2005 г., бр. 43 от 20 май 2005 г., в сила от 1 септември 2005 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 97. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г., изм., бр. 67 от 6 август 1996 г., бр. 122 от 19 декември 1997 г., бр. 70 от 19 юни 1998 г., бр. 93 от 11 август 1998 г., в сила от 1 април 1999 г., бр. 152 от 22 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г. бр., 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., бр. 12 от 12 февруари 1999 г., бр. 67 от 27 юли 1999 г., в сила от 28 август 1999 г., бр. 69 от 3 август 1999 г., в сила от 3 август 1999 г., бр. 49 от 16 юни 2000 г., в сила от 16 юни 2000 г., бр. 64 от 4 август 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 25 от 16 март 2001 г., в сила от 31 март 2001 г., бр. 1 от 4 януари 2002 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 40 от 19 април 2002 г., в сила от 19 април 2002 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 119 от 27 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 50 от 30 май 2003 г., бр. 86 от 30 септември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 95 от 28 октомври 2003 г., бр. 112 от 23 декември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 93 от 19 октомври 2004 г., бр. 111 от 21 декември 2004 г., в сила от 21 декември 2004 г., бр. 27 от 29 март 2005 г., бр. 38 от 3 май 2005 г., бр. 76 от 20 септември 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 102 от 20 декември 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) се правят следните изменения :
1. В чл. 131 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 132, ал. 1 се изменя така:
“Чл. 132. (1) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал. Споровете са подсъдни на административните съдилища или на Върховния администртивен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
3. В чл. 314 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 98. В Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (Обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм. и доп., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., в сила от 28.08.1999 г., изм., бр. 92 от 10.11.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието на закона се променя така: “Закон за отговорността на държавата и общините за вреди”.
2. В чл. 1 се провят следните изменения и допълнения:
а) ал. 1 се изменя така:
“(1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.”
б) ал. 2 се изменя така:
"(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс."
3. Член 3 се изменя така:
"Чл. 3. Органът, който е отменил незаконния акт по чл. 2, е длъжен да разясни на гражданина или на представител на юридическото лице реда, по който могат да защитят правата си."
4. В чл. 9, ал. 2 след думата "граждани" се добавя "и юридически лица".
§ 99. В Закона за паметниците на културата и музеите (Обн., ДВ, бр. 29 от 11 април 1969 г., изм., бр. 29 от 10 април 1973 г., бр. 36 от 8 май 1979 г., бр. 87 от 11 ноември 1980 г., бр. 102 от 29 декември 1981 г., бр. 45 от 8 юни 1984 г., бр. 45 от 13 юни 1989 г., бр. 10 от 2 февруари 1990 г., бр. 14 от 16 февруари 1990 г., бр. 112 от 27 декември 1995 г., бр. 31 от 12 април 1996 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 44 от 21 май 1996 г., в сила от 1 юни 1996 г., бр. 117 от 10 декември 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., бр. 50 от 1 юни 1999 г. (*), бр. 55 от 25 юни 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 7, ал. 8 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 33б, ал. 4 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 100. В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (Обн., ДВ, бр. 31 от 8 април 2005 г., в сила от 9 октомври 2005 г., изм., бр. 99 от 9 декември 2005 г., в сила от 10 юни 2006 г.) се правят следните изменения :
1. В чл. 66, ал. 2 думите “чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 79, ал. 2 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 101. В Закона за патентите (Обн., ДВ, бр. 27 от 2 април 1993 г., доп., бр. 83 от 1 октомври 1996 г., в сила от 1 ноември 1996 г., изм., бр. 11 от 29 януари 1998 г., бр. 81 от 14 септември 1999 г., в сила от 15 декември 1999 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 66 от 9 юли 2002 г., в сила от 9 юли 2002 г., бр. 17 от 21 февруари 2003 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 59 думите “Софийския градски съд” се заменят с “Административния съд-град София”.
2. Навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 102. В чл. 47, ал. 2 от Закона за подземните богатства (Обн., ДВ, бр. 23 от 12 март 1999 г., изм., бр. 28 от 4 април 2000 г., бр. 108 от 14 декември 2001 г., бр. 47 от 10 май 2002 г., бр. 86 от 30 септември 2003 г., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 75, ал. 7 думата “окръжния” се заменя с “администратвния”.
2. Навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 103. В Закона за подпомагане на земеделските производители (Обн., ДВ, бр. 58 от 22 май 1998 г., доп.,бр. 79 от 10 юли 1998 г., бр. 153 от 23 декември1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., изм., бр. 12от 12 февруари 1999 г., бр. 26 от 23 март 1999 г.,бр. 86 от 1 октомври 1999 г., в сила от 2 януари 2000 г., бр. 113 от 28 декември 1999 г., бр. 24 от 24 март 2000 г., бр. 34 от 6 април 2001 г., бр. 41 от 24 април 2001 г., бр. 46 от 7 май 2002 г.,бр. 96 от 11 октомври 2002 г., бр. 18 от 5 март 2004 г., в сила от 7 април 2004 г., бр. 14 от 11 февруари 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 18 от 28 февруари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”
§ 104. В Закона за посевния и посадъчния материал (Обн., ДВ, бр. 20 от 4 март 2003 г., изм., бр. 27 от 29 март 2005 г., в сила от 1 юни 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 105. В чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (Обн., ДВ, бр. 50 от 25 юни 1991 г., изм., бр. 52 от 28 юни 1994 г., бр. 12 от 13 февруари 2004 г., бр. 29 от 5 април 2005 г.) думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 106. В Закона за правната помощ (Обн., ДВ, бр. 79 от 4 октомври 2005, в сила от 1 януари 2006 г., изм., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 107. В Закона за промишлиния дизайн се правят следните изменения:
1.В чл. 49 думите “пред Софийския градски съд” се заменят с “пред
“Административния съд-град София”.
3. В чл. 61 думите “Софийския градски съд” се заменят с
“Административния съд-град София”.
§ 108. В Закона за професионалното образование и обучение (Обн., ДВ, бр. 68 от 30 юли 1999 г., изм., бр. 1 от 4 януари 2000 г., бр. 108 от 29 декември 2000 г., бр. 111 от 28 декември 2001 г., бр. 103 от 5 ноември 2002 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., бр. 29 от 31 март 2003 г., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 77 от 27 септември 2005 г., в сила от 27 септември 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 49а, ал. 11 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 68, ал. 2 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 109. В чл. 215 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (Обн., ДВ, бр. 114 от 30 декември 1999 г., в сила от 31 януари 2000 г., изм., бр. 63 от 1 август 2000 г., бр. 92 от 10 ноември 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 28 от 19 март 2002 г., бр. 61 от 21 юни 2002 г., бр. 93 от 1 октомври 2002 г., бр. 101 от 29 октомври 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 8 от 28 януари 2003 г., в сила от 1 март 2003 г., бр. 31 от 4 април 2003 г., в сила от 4 април 2003 г., бр. 67 от 29 юли 2003 г., бр. 71 от 12 август 2003 г., бр. 37 от 4 май 2004 г., в сила от 6 август от 2004 г., бр. 19 от 1 март 2005 г., бр. 31 от 8 април 2005 г., в сила от 9 октомври 2005 г., бр. 39 от 10 май 2005 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 110. В Закона за пчеларството (Обн., ДВ, бр. 57 от 24 юни 2003 г., изм., бр. 87 от 1 ноември 2005 г., в сила от 2 май 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 111. В чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата (Обн., ДВ, бр. 26 от 29 март 2000 г., изм., бр. 88 от 27 октомври 2000 г., в сила от 27 октомври 2000 г., бр. 111 от 28 декември 2001 г., бр. 47 от 10 май 2002 г., бр. 118 от 20 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 9 от 31 януари 2003 г., в сила от 31 януари 2003 г., бр. 112 от 23 декември 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г., бр. 6 от 23 януари 2004 г., бр. 14 от 20 февруари 2004 г., в сила от 20 февруари 2004 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 104 от 27 декември 2005 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§112. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (Обн., ДВ, бр. 79 от 10 юли 1998 г., изм., бр. 22 от 11 март 2003 г., бр. 74 от 13 септември 2005 г., в сила от 13 септември 2005 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 113. В Закона за рибарството и аквакултурите (Обнародван, ДВ, бр. 41 от 24 април 2001 г., изм., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 114. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (Обн., ДВ, бр. 18 от 25 февруари 2005 г., в сила от 20 януари 2005 г.) навсякъде думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 115. В чл. 9, ал. 5 от Закона за сдружения за напояване (Обн., ДВ, бр. 34 от 6 април 2001 г., изм., бр. 108 от 14 декември 2001 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 116. В чл. 10, ал. 7 от Закона за семейни помощи за деца (Обн., ДВ, бр. 32 от 29 март 2002 г., в сила от 1 април 2002 г., изм., бр. 120 от 29 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 112 от 23 декември 2003 г., бр. 69 от 6 август 2004 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 117. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (Обн., ДВ, бр. 17 от 1 март 1991 г., попр., бр. 20 от 12 март 1991 г., изм., бр. 74 от 10 септември 1991 г., бр. 18 от 2 март 1992 г., бр. 28 от 3 април 1992 г., бр. 46 от 4 юни 1992 г., в сила от 4 юни 1992 г., бр. 105 от 31 декември 1992 г., в сила от 31 декември 1992 г., бр. 48 от 4 юни 1993 г., бр. 64 от 27 юли 1993 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г., изм., бр. 83 от 30 септември 1993 г., в сила от 30 септември 1993 г., бр. 80 от 30 септември 1994 г., в сила от 30 септември 1994 г., бр. 45 от 16 май 1995 г., бр. 57 от 23 юни 1995 г., бр. 59 от 30 юни 1995 г. - Решение № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 79 от 17 септември 1996 г., бр. 103 от 3 декември 1996 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 104 от 6 декември 1996 г., в сила от 7 януари 1997 г., бр. 62 от 5 август 1997 г., бр. 87 от 1 октомври 1997 г., бр. 98 от 28 октомври 1997 г., бр. 123 от 22 декември 1997 г., бр. 59 от 26 май 1998 г., бр. 88 от 31 юли 1998 г., бр. 133 от 11 ноември 1998 г., бр. 68 от 30 юли 1999 г., в сила от 30 юли 1999 г., бр. 34 от 25 април 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 106 от 22 декември 2000 г., бр. 28 от 19 март 2002 г., бр. 47 от 10 май 2002 г., в сила от 12 юни 2002 г., бр. 99 от 22 октомври 2002 г., бр. 16 от 18 февруари 2003 г., бр. 36 от 30 април 2004 г. .) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14, ал. 3 изречение последно се изменя така: “Срещу решението на районния съд може да се подаде касационнна жалба пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии.”
2. В § 4к, ал. 6 думата “окръжния” се заменя с “административния”.
3. Навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 118. В Закона за социално подпомагане (Обн., ДВ, бр. 56 от 19 май 1998 г. изм., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., изм., бр. 18 от 28 февруари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 119. В чл. 12, ал. 3 от Закона за стоковите борси и тържищата (Обн., ДВ, бр. 93 от 1 ноември 1996 г., изм., бр. 41 от 10 април 1998 г., в сила от 10 април 1998 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., бр. 18 от 26 февруари 1999 г., в сила от 26 февруари 1999 г., бр. 20 от 14 март 2000 г., бр. 41 от 24 април 2001 г. ) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 120 . В Закона за съдебната власт (Обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г.;Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 78 от 1994 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 87 от 1994 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 93 от 1995 г.; доп., бр. 64 от 1996 г.;Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 96 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г.; бр. 21, 11 и 133 от 1998 г.;Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 6 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г.; бр. 25 от 2001 г.; бр. 74 от 2002 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г. - бр. 110 от 2002 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г. - бр. 118 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 61 и 112 от 2003 г. и бр. 29, 36 и 70 от 2004 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г. - бр. 93 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1 след думата "окръжни" се поставя запетая и се добавя
" административни".
2. В чл. 30, ал. 1:
а) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "както и за председателите на административните съдилища";
б) създава се нова т. 9:
"9. председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;"
в) досегашните т. 9 - 13 стават съответно т. 10 - 14.
3. В чл. 35в, ал. 5 думите “ал. 1-5” се заменят с “ал. 1-6”.
4. В чл. 35е, ал. 5 думите “ал. 1-5” се заменят с “ал. 1-6”.
5. В чл. 38 след думата "окръжните" се поставя запетая и се добавя
" административните".
6. В чл. 39:
а) в ал. 1 след думата "окръжните" съюзът "и" се заменя със запетая и се добавя "административните и";
б) създава се нова ал. 3:
"(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като първа или касационна инстанция.";
в) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
7. В чл. 41 думите «на съвместни заседания на пленумите им» се заменят с "от общите събрания на съдиите от съответните колегии".
8. В чл. 58, ал. 1 след думата "търговски" запетаята се заменя със съюза "и", а думите "и административни " се заличават.
9. В чл. 59, ал. 3, т. 4 думите "и Върховния административен съд" се заличават.
10. В глава четвърта се създава раздел ІVа:
"Раздел ІVа
Административен съд
Чл. 64а. На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд.
Чл. 64б. Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия.
Чл. 64в. Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години.
Чл. 64г. (1) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя и неговите заместници.
(2) Административния съд се състои от съдии и младши съдии.
Чл. 64д. (1) Председателят на административния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;
2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на административния съд, който изпраща на председателя на Върховния административен съд за сведение и включване в годишния доклад пред Висшия съдебен съвет;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;
3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на инспектората при Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на делата;
4. председателства съдебни състави от всички отделения, когато такива са обособени;
5. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква “а”, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;
6. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда.
Чл. 64е. (1) Административния съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Общото събрание:
1. разпределя в края на всеки 3 години съдиите по отделения, когато такива са обособени;
2. дава мнения пред Върховния административен съд по проекти на тълкувателни решения и постановления;
3. взема решения в други, предвидени със закон, случаи.
(3) Заседанията на общото събрание са редовни, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите.
(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите."
11. В чл. 72 ал. 2 се отменя.
12. В чл. 83 думите “ал. 4” се заменят с “ал. 5”.
13. В чл. 84, ал. 1, т. 2 думите “както и “ се заличават, “ а накрая се добавя: “както и при произнасяне на съвместни тълкувателни постановления с общо събрание на колегия от Върховния административен съд;”
14. В чл. 93:
а) в ал. 1 думата "две" се заличава;
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите."
15. В чл. 94 думите "апелативен или окръжен съд, които отговарят" се заменят с "административен съд, който отговаря", а думите “ал. 4” се заменят с “ ал. 5”.
16. В чл. 95:
а) в т. 1, б. "б" думата "окръжните" се заменя с "административните";
б) в т. 1 се създава б. “в”:
“в. спорове за законосъобразност на подзаконови нормативни актове”;
в) в т. 2, б. “а” се отменя;
г ) създават се нова т. 3 и т. 4:
"3. седем съдии - когато разглежда искания за отмяна на влезли в сила съдебни актове;
4. общо събрание на всички съдии - когато произнася тълкувателни постановления при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на законите в административното правораздаване.";
д) досегашната т. 3 става т. 5 и се изменя така:
"5. общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателни решения за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона."
17. В чл. 96:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) В заседанията на общите събрания участват, като изразяват становище:
1. заместникът на главния прокурор при Върховната административна прокуратура;
2. прокурори от прокуратурата при Върховния административен съд - по тяхно желание;
3. председателите на административните съдилища;
4. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
5. изтъкнати специалисти от правната теория и практика.";
б) алинея 2 се отменя;
в) досегашната ал. 3 става ал. 2;
г) създава се нова ал. 3:
"(3) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието.";
д) алинея 4 се отменя.
18. Член 97 се изменя така:
"Чл. 97. (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет, съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела.
(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.
(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и административните органи."
19. В чл. 99, ал. 3, т. 1 след думите "състава на" се добавя "на колегиите и".
20. В чл. 123, ал. 4, т. 5 думите “т. 13” се заменят с “т. 14”.
21. В чл. 125:
а) създава се нова т. 4:
"4. съдия в административен съд;"
б) досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7.
22. Вчл. 125 а:
а) в ал. 1 се създава нова т. 3:
"3. председателят на административния съд;"
б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.
23. В чл. 125 в, ал. 1 в текста преди т. 1 думите “т. 2 - 4” се заменят с “т. 2-5”.
24. В чл. 127:
а) създава се нова ал. 3:
"(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж или поне 3 години като младши съдия в административен съд.";
б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.
в) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите "ал. 1 - 4" се заменят с "ал. 1 - 5";
г) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите "ал. 3" се заменят с "ал. 4", а думите "ал. 4" се заменят с "ал. 5".
25. В чл. 132, ал. 2 думите “ал. 1-5” се заменят с “ал. 1-6”.
26. В чл. 143:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове "съдия в апелативен съд", "съдия във Върховния административен съд" и "председател на отделение във Върховния административен съд" при условията на чл. 142, ал. 1."
27. В чл. 146, т. 2 думите “ал. 5” се заменят с “ал. 6”.
28. В чл. 147:
а) създава се нова ал. 4:
"(4) Младшите съдии при административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет за срок 3 години, който може да бъде продължен с още една година.";
б) досегашната ал. 4 става ал. 5.
29. В чл. 167а, ал. З след думите "от председателите на апелативните" се поставя запетая и се добавя "административните".
30. В чл. 190, ал. 2:
а) създава се нова т. 5:
"5. от председателя на съответния административен съд - за съдиите от същия съд, и от председателя на Върховния административен съд - за председателите на административните съдилища;"
б) досегашните т. 5 - 8 стават съответно т. 6 - 9.
31. В чл. 200б, ал. 1 след думите "съдебен район на" се добавя " административен съд и".
32. В чл. 200ж:
а) алинея 1 се изменя така:
"(1) Списъците по чл. 200б, ал. 1 се утвърждават от комисии в състав:
1. председател - съдия от Върховния административен съд, определен от председателя на същия съд, и членове - съдии от съответния административен съд, определени от председателя на този съд -за списъците на административните съдилища;
2. председател на апелативния съд или определено от него лице, апелативния прокурор или определено от него лице, председателя на окръжния съд, окръжният прокурор и директора на окръжната следствена служба - за списъците на окръжните съдилища;"
б) алинея 3 се изменя така:
"(3) Председателите на апелативните и на административните съдилища изпращат списъците за съответните съдебни райони на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за огласяване чрез Интернет.”
§ 121. В чл. 33, ал. 6 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (Обн., ДВ, бр. 83 от 21 юли 1998 г., изм., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., изм., вкл. загл., бр. 76 от 20 септември 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г., изм., бр. 85 от 25 октомври 2005 г., в сила от 25 октомври 2005 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 122. В чл. 36, ал. 6 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (Обн., ДВ, бр. 46 от 3 юни 2005 г., изм., бр. 85 от 25 октомври 2005 г., в сила от 25 октомври 2005 г.) думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 123. В Закона за съхранение и търговия със зърно (Обн., ДВ, бр. 93 от 11 август 1998 г., изм., бр. 101 от 12 декември 2000 г., бр. 9 от 31 януари 2003 г., бр. 58 от 27 юни 2003 г., бр. 69 от 23 август 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 124. В Закона за техническите изисквания към продуктите (Обн., ДВ, бр. 86 от 1 октомври 1999 г., изм., бр. 63 от 28 юни 2002 г., бр. 93 от 1 октомври 2002 г., в сила от 3 декември 2002 г., бр. 18 от 25 февруари 2003 г., бр. 107 от 9 декември 2003 г., бр. 45 от 31 май 2005 г., бр. 77 от 27 септември 2005 г., в сила от 27 септември 2005 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 95 от 29 ноември 2005 г., в сила от 1 март 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30в, ал. 2 думите “Закона за Върховния административен съд или по Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 34а, ал. 8 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
3. В чл. 36, ал. 7 се изменя така:
“(7) Отказите на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да регистрира лицата и отказите на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
4. В чл. 36а, ал. 5 се изменя така:
“(5) Заповедите по ал. 4 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и заповедите по ал. 4 на оправомощените длъжностни лица от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
5. В чл. 49, ал. 3 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 125. В чл. 28, ал. 2 от Закона за топологията на интегралните схеми (Обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 28, ал. 2 думите “по реда на Закона за административното производство пред Софийския градски съд” се заменят с “по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административния съд-град София”.
2. В чл. 38 думите “Софийския градски съд” се заменят с “Административния съд-град София”.
§ 126. В Закона за туризма (Обн., ДВ, бр. 56 от 7 юни 2002 г., в сила от 1 октомври 2002 г., изм., бр. 119 от 27 декември 2002 г., в сила от 1 януари 2003 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., бр. 39 от 12 май 2004 г., в сила от 14 ноември 2004 г., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 39 от 10 май 2005 г., в сила от 11 август 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г., бр. 99 от 9 декември 2005 г., в сила от 10 юни 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 18, ал. 6 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 20, ал. 3 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
3. В чл. 54, ал. 3 думите “Закона за административното производство, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
4. В чл. 66 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 127. В чл. 40 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (Обн., ДВ, бр. 101 от 30 ноември 1993 г., изм., бр. 19 от 2 март 1994 г., бр. 110 от 30 декември 1996 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г., бр. 113 от 28 декември 1999 г., бр. 33 от 21 април 2000 г., бр. 102 от 15 декември 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 110 от 21 декември 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 20 от 4 март 2003 г., бр. 57 от 2 юли 2004 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 91 от 15 ноември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 95 от 29 ноември 2005 г., в сила от 1 март 2006 г., бр. 99 от 9 декември 2005 г., в сила от 10 юни 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г.) думите “Закона за административното производство” и “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 128. В Закона за убежището и бежанците (Обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г., изм., бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 84, ал. 1 думата “окръжен” се заменя с “административен”.
2. В чл. 85, ал. 1 и ал. 4 думите “окръжният” и “окръжния” се заменя с “административният” съответно с “административния”.
3. В чл. 86 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
4. В чл. 91 думите “Закона за административното производство, Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 129. В Закона за управление на отпадъците (Обн., ДВ, бр. 86 от 30 септември 2003 г., изм., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 77 от 27 септември 2005 г., бр. 87 от 1 ноември 2005 г., в сила от 2 май 2005 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 95 от 29 ноември 2005 г., в сила от 1 март 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) се правят следните изменения :
1. В чл. 49:
а) в т. 1 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
б) в т. 2 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 52, ал.3 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
3. В чл. 55, ал. 4 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
4. В чл. 59, ал. 2 думите “Закона за Върховния административен съд, съответно по Закона за административното производство,” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
5. В чл. 70 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
6. В чл. 77, ал. 3 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
7. В чл. 78, ал. 4 думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
8. В чл. 102, ал. 4 думите “Закона за Върховния административен съд, съответно - по реда на Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 130. В чл. 72, ал. 1 от Закона за управление при кризи (Обн., ДВ, бр. 19 от 1 март 2005 г.) думите “Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 131. В чл. 4, ал. 2 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (Обн., ДВ, бр. 82 от 4 октомври 1991 г., изм., бр. 62 от 31 юли 1992 г., бр. 94 от 20 ноември 1992 г., попр., бр. 9 от 2 февруари 1993 г., изм., бр. 90 от 22 октомври 1993 г., бр. 16 от 23 февруари 1996 г., в сила от 1 януари 1996 г., бр. 123 от 22 декември 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г., бр. 33 от 24 март 1998 г., бр. 9 от 1 февруари 2000 г., в сила от 1 февруари 2000 г., бр. 34 от 25 април 2000 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 132. В Закона за устройство на територията (Обн., ДВ, бр. 1 от 2 януари 2001 г., в сила от 31 март 2001 г., изм., бр. 41 от 24 април 2001 г., бр. 111 от 28 декември 2001 г., бр. 43 от 26 април 2002 г., бр. 20 от 4 март 2003 г., бр. 65 от 22 юли 2003 г., бр. 107 от 9 декември 2003 г., бр. 36 от 30 април 2004 г., бр. 65 от 27 юли 2004 г., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 76 от 20 септември 2005 г., бр. 77 от 27 септември 2005 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г., бр. 95 от 29 ноември 2005 г., в сила от 1 март 2006 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 213 думите “по Закона за административното производство и по Закона за Върховния административен съд” се заменят с “по Административнопроцесуалния кодекс”.
2. В чл. 215, ал. 1 думата “окръжния” се заменя с “административния”, а думите “градския съд” се заменят с “Административния съд-град”.
3. В чл. 216, ал. 3 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
4. В чл. 219, ал. 3 думите “Законът за административното производство, съответно Законът за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалният кодекс”.
5. В чл. 222, ал. 1, т. 11 думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
6. В чл. 228 думите “Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 133. В чл. 17, ал. 9 от Закона за физическото възпитание и спорта (Обн., ДВ, бр. 58 от 9 юли 1996 г., бр. 53 от 4 юли 1997 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 124 от 27 октомври 1998 г., бр. 51 от 4 юни 1999 г., бр. 81 от 14 септември 1999 г., в сила от 15 декември 1999 г., бр. 53 от 30 юни 2000 г., в сила от 30 юни 2000 г., попр., бр. 55 от 7 юли 2000 г., изм., бр. 64 от 4 август 2000 г., в сила от 4 август 2000 г., бр. 75 от 2 август 2002 г., в сила от 2 август 2002 г., бр. 95 от 8 октомври 2002 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., изм., бр. 96 от 29 октомври 2004 г., в сила от 1 декември 2004 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 134. В Закона за филмовата индустрия (Обн., ДВ, бр. 105 от 2 декември 2003 г., изм., бр. 28 от 1 април 2005 г., в сила от 1 април 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 135. В чл. 16, ал. 3 от Закона за фуражите (Обн., ДВ, бр. 82 от 17 септември 1999 г., изм., бр. 101 от 12 декември 2000 г., бр. 58 от 27 юни 2003 г., бр. 69 от 23 август 2005 г., бр. 87 от 1 ноември 2005 г., в сила от 2 май 2006) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 136. В Закона за хазарта (Обн., ДВ, бр. 51 от 4 юни 1999 г., изм., бр. 103 от 30 ноември 1999 г., в сила от 30 ноември 1999 г., бр. 53 от 30 юни 2000 г., в сила от 30 юни 2000 г., бр. 1 от 2 януари 2001 г., бр. 102 от 27 ноември 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 110 от 21 декември 2001 г. в сила от 1 януари 2002 г., бр. 75 от 2 август 2002 г., в сила от 2 август 2002 г., бр. 31 от 4 април 2003 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 79 от 4 октомври 2005 г., бр. 94 от 25 ноември 2005 г., в сила от 25 ноември 2005 г., бр. 95 от 29 ноември 2005 г., в сила от 1 март 2006 г., бр. 103 от 23 декември 2005 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 25, ал. 1 думите “Софийския градки съд” се заменят с “Административния съд-град”.
2. Навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 137. В Закона за храните (Обн., ДВ, бр. 90 от 15 октомври 1999 г., изм., бр. 102 от 21 ноември 2003 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 87 от 1 ноември 2005 г., в сила от 2 май 2006 г., бр. 99 от 9 декември 2005 г., в сила от 10 юни 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” и “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 138. В чл. 22 от Закона за частната охранителна дейност (Обн., ДВ, бр. 15 от 24 февруари 2004 г., изм., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 139. В Закона за чужденците в Република България (Обн., ДВ, бр. 153 от 23 декември 1998 г., изм., бр. 70 от 6 август 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г., бр. 42 от 27 април 2001 г., в сила от 27 април 2001 г., бр. 112 от 29 декември 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., в сила от 30 април 2002 г., бр. 54 от 31 май 2002 г., в сила от 2 декември 2002 г., бр. 37 от 22 април 2003 г., бр. 103 от 25 ноември 2003 г., в сила от 27 февруари 2004 г., бр. 37 от 4 май 2004 г., в сила от 6 август 2004 г., бр. 70 от 10 август 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 11 от 1 февруари 2005 г., бр. 63 от 2 август 2005 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г.) навсякъде думите “Закона за административното производство” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 140. В чл. 45, ал. 5 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (Обн., ДВ, бр. 81 от 6 октомври 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г., изм., бр. 41 от 24 април 2001 г., бр. 98 от 16 ноември 2001 г., в сила от 1 януари 2001 г., бр. 25 от 8 март 2002 г., бр. 120 от 29 декември 2002 г., бр. 42 от 17 май 2005 г., бр. 102 от 20 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г., бр. 105 от 29 декември 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) думите “Закона за Върховния административен съд” се заменят с “Административнопроцесуалния кодекс”.
§ 141 . Изпълнението на този кодекс се възлага на Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния административен съд, министъра на държавната администрация и административната реформа и на министъра на правосъдието.
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. Дял трети, § 9, т. 1 и т. 2, § 11, т. 1 и т. 2, § 44, т. 1 и т. 2, § 51, т. 1, § 76, т. 1- 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и т. 2, § 89, т. 1-4, §101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и т. 2, § 125, § 128, т. 1 и т. 2, § 132, т. 2, и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 66, т. 2-4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата “окръжния” с “административния” и “Софийски градски съд” с “Административния съд-град София”, които влизат в сила от 01.03.2007 г.
2. Параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

Янаки Стоилов