---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ




Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 602-01-15, внесен на 22.03.2006 г. от Министерския съвет.



На заседания, проведени на 13 и 19 април, 17 и 25 май 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 602-01-15, внесен на 22.03.2006 г. от Министерския съвет.
На заседанията присъстваха от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов и Маргарит Ганев, заместник-министри, Юлия Михайлова Меранзова, Юлия Аврамова Митева, Момяна Гунева - експерт, от Върховния касационен съд – Румен Ненков – заместник – председател и Елена Тодорова Величкова - съдия, от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър, Георги Соколов, от ДНСП – Благородна Макева.
От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Димитър Бонгалов и г-н Маргарит Ганев.
Предлаганите изменения и допълнения на Наказателния кодекс са предназначени да възстановят в определена степен систематиката на закона и извършат преоценка на санкциите за различните видове престъпления. Чрез многобройните изменения през последните години се създадоха множество състави на различни престъпления, които не намериха най-точното си систематично място. Наред с това се забелязва и силна тенденция към предвиждане на наказанието “лишаване от свобода” и то в завишени размери за престъпления, за които степента им на обществена опасност не изисква репресия в такъв обем. Влизането в сила на новият Наказателно-процесуален кодекс налага и отпадането на някои неприлагани от дълго време текстове, както и коригиране на несполучливи конструкции.
Предложенията се обособяват в следните насоки:
- Изменения в Общата част на Наказателния кодекс – Те са насочени основно към системата на наказанията и предвиждат наказанието обществено порицание да се налага само на непълнолетни, както и коренна промяна в начина за определяне на размера на наказанието глоба. В редица европейски страни определянето на глобата е свързано с дневния доход на лицето, в който се включват всички негови приходи – трудово възнаграждение, хонорари, наеми, ренти и други. Сборната сума на дохода за годината, предхождаща извършването на престъплението, се разделя на 360 и така се получава средния дневен доход, който на практика е различен за всяко лице. Конкретният размер на наказанието се определя като брой вноски, които то трябва да внесе и така се постига възможно най-прецизното индивидуализиране на конкретното наказание за конкретното лице.
- Изменения в Особената част – Те са насочени както към промени в съставите на отделните видове престъпления, така и към промени в санкциите за тях. Наред с предложените нови редакции, насочени към прецезиране на съществуващи текстове, се предлага и отпадането на редица други, които са обвързани с административни нарушения и предвиждат налагане на административни наказания. Отпадат и онези разпоредби, които предвиждат като самостоятелни престъпления форми на недовършена престъпна дейност, тъй като съществуването им не се налага поради съществуващите в Общата част правила за наказване на опита към престъпление. Изравнява се наказателноправното третиране на поведението на длъжностни лица, които изпълняват държавна служба с това на длъжностните лица, които осъществяват търговска дейност при престъплението по служба (чл.282), стопанския подкуп (чл.220а), класическия подкуп и други.
С оглед привеждането на предвидените санкции за притежаването на малки количества наркотични вещества в съответствие с най-добрите европейски практики в държавите-членки на Европейския съюз, в чл.354а се предвижда привилегирован състав за маловажни случаи, където е притежаването на малки количества наркотични вещества от наркозависими лица.
Предложенията във връзка с промените на санкциите запазват лишаването от свобода до 30 години като най-висок размер само за престъплението тероризъм (чл.107а) и се премахва като неоправдано за престъпленията против собствеността. Преразгледани са и санкциите за всички сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни в посока към завишаването им. Наред с това санкциите с предвидени специален минимум и максимум при другите видове престъпления, границите са много близки (от 3 до 5 г., от 1 до 5 г., от 2 до 6 г.), не позволяват на съда да индивидуализира прецизно като отчете всички особености на конкретния случай. Корекции са предвидени и в санкциите, при които разликата в размерите по основния и квалифицирания състав са незначителни.
- Смекчаване на репресията в няколко насоки:
1. Чувствително се разширява кръгът на престъпленията, които са от частно-публичен характер, като към тях се отнасят някои от престъпленията против стопанството и против кредиторите, при които интересът на пострадалите лица е по-скоро да се възстановят причинените им вреди, отколкото причинилият ги да бъде наказан. Изглежда разумно в тези случаи решението дали да има наказателно производство да се остави на пострадалия. Особено при престъпленията против кредиторите при тези условия може да се прогнозира намаляване на делата.
2. Съществено се намалява размерът на наказанието при възстановяване на вредите, като така се създава стимул в тази насока. В някои случаи се променя реда за преследване на престъплението от общ към частно-публичен, а в други се създава възможност за прилагането на чл.78а.
3. Въвежда се нов институт, който се изразява в признаване на дееца за виновен, но без да му се налага наказание, когато последиците от неговото деяние са толкова тежки за самия него, че наказанието не само не би постигнало целите си, но и не би имало нито морално, нито социално въздействие.
Предназначението на законопроекта е да даде разрешение на следните групи въпроси:
- Очакванията на Европейската комисия към България в хода на преговорния процес, осъществените партньорски проверки и мониторинги, отнасящи се, от една страна до засилване на санкциите за сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни, и от друга – до относително намаляване на размера на предвидените наказания по отношение на държането на наркотични вещества, поради формиралото се мнение, че съществуващите в момента чувствително надхвърлят обичайната практика в държавите-членки.
- Преструктуриране и намаляване на броя на предвидените наказания, респ. и начина на определяне на глобата с цел усъвършенстване на уредбата и съобразяването й със съвременните условия.
- Цялостна ревизия на материалното наказателно право в съответствие с новия Наказателно-процесуален кодекс.
В обсъждането взеха участие народните представители г-жа Надка Балева, г-жа Камелия Касабова, г-жа Елиана Масева, г-жа Татяна Дончева, г-н Борислав Ралчев, г-н Яни Янев, г-н Борислав Българинов, г-н Димитър Абаджиев, г-н Огнян Герджиков, г-н Четин Казак и г-н Янаки Стоилов. Те се обединиха около становището, че представеният законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и мотивите към него показват липса на концепция и последователна логика на предлаганите промени. Те не подкрепят твърденията на вносителя, че ефективно се постигат целите на законопроекта. Този извод се формира на основата на следните аргументи:
- Предлага се промяна в начина на определянето на наказанието “глоба”, който според вносителя ще създаде прецизен механизъм за индивидуализацията на наказанието в съответствие с принципа за съответствието му на тежестта на извършеното престъпление и ще го направи изпълнимо. В хода на дискусията не се дадоха конкретни отговори на въпросите защо този механизъм се съсредоточава изключително върху имущественото състояние на дееца и как ще се установява то в хода на наказателното производство с оглед правилата, които се съдържат в новия Наказателно-процесуален кодекс. Според народните представители затруднения могат да възникнат в случаите, когато деецът е безработен, непълнолетен или е чужденец, защото този начин на определяне на наказанието не изключва случаите, когато виновният няма имущество, от което да бъде събрана глобата;
- В рамките на последните шест месеца за втори път се предлага промяна в чл.78а от Наказателния кодекс. Такава промяна се направи с Преходните и заключителните разпоредби на новия Наказателно-процесуален кодекс, а предлаганата с този законопроект има съществена разлика с нея. Действащата разпоредба на чл.78а предвижда задължение на съда при наличие на обективни условия, които са изчерпателно посочени в Наказателния кодекс, да освободи от наказателна отговорност лицето с налагането на административно наказание. Проектът предлага императива да се замени с възможност на съда да освободи по преценка “с оглед личността на дееца”, което, според народните представители, поражда възможности за неправомерно въздействие върху съда и създава условия за корупционни практики. Във връзка с това се посочи и факта, че подобна редакция на текста е отменена през 2000 г., макар съществувалият преди това оценъчен критерий да предвиждаше по-точна преценка, свързана с постигане на целите на наказанието. Г-н Румен Ненков изрази становище, че промяната в чл.78а би следвало да се изрази в изключването на приложението му по отношение на някои видове престъпления, за които е обществено неоправдано на дееца да се налага административно наказание , напр. непредпазливите убийства и непредпазливото причиняване на тежка или средна телесна повреда;
- Някои от направените предложения за промени в Общата част, които засягат класически институти на наказателното право (напр. малозначителното деяние по чл.9, ал.2, формите на обществената опасност по чл.10 и др.) не са обосновани. Липсата на аргументи от страна на вносителя, които да обосноват необходимостта от тях, според г-жа Татяна Дончева, поставя народните представители в невъзможност да обяснят защо се изменят институти, които са доказали приложимостта си в практиката.
- Вносителят твърди, че направените предложения за декриминализация са продиктувани от анализа на текстовете в Особената част на Наказателния кодекс и са свързани с онези от тях, които не се прилагат поради отпадналата обществена необходимост от защита на съответните обществени отношения. Цялостният анализ на предлаганите промени показва, че измежду предложените за декриминализация са и престъпления със значителна обществена опасност, което може да създаде проблеми с оглед присъединяването на Република България към Европейския съюз. Не се посочиха аргументи кое налага отпадането например на престъпленията подправка на кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа (чл.243, ал.2, т.3), сговарянето за образуване на организирана престъпна група (чл.321, ал.6), участие в ръководство на организация или група, която чрез използване на сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги (чл.321а). При редица други престъпления се предлагат нови редакции на законовите състави (трафик на хора, престъпления, свързани с наркотичните вещества и др.), за които също не се представиха аргументи за причините, които ги налагат. С оглед на принципите на наказателното право и процес, с приемането на подобни разпоредби ще се прояви хипотезата на “по-благоприятен закон” за висящите наказателни производства по тях, което ще наложи прекратяването им на основание, че деянията, за които е направена първоначалната квалификация вече няма да съответстват на законовите състави;
- Проектът предвижда значителни промени в размерите на санкциите за голям брой от престъпленията в Особената част на Наказателния кодекс. Анализът на изменителните параграфи показва тенденция на занижаване на наказания за умишлени престъпления, и то от категорията на най-разпространените като убийство и кражба, напр. Едновременно с това се завишават размерите на наказанията за престъпления, извършени по непредпазливост. Предлага се също така намаляване на размери на наказания, които изключват съответното престъпление от категорията на тежките. Това от своя страна би довело до невъзможност за използване специални разузнавателни средства при разследването им, както и за налагане на мярка за неотклонение “задържане под стража”, ако има такава необходимост. Следва да се отбележи в същата насока, че се стига до парадокса определени престъпления против личността, които са с по-ниска степен на обществена опасност (квалифицирани телесни повреди, противозаконно лишаване от свобода) да станат по-тежко наказуеми от умишленото убийство като най-тежко престъпление против личността. Не се възприеха аргументите на вносителя, че предложените промени в размерите на наказанията са основани на проучване на съдебната практика относно средните размери, които се налагат за съответните видове престъпления. Санкционната политика на държавата се определя не от налаганите наказания, а от степента на обществена опасност на престъпленията и е насочена към максималното ограничаване на извършването на такива от определени видове. В още по-малка степен тя може да се определя от състоянието, в което се намират местата за изтърпяване на наказанията и това да е причина за премахването на наказанието лишаване от свобода при някои престъпления. Разширяването на приложното поле на наказанието пробация, което е залегнало в законопроекта, създава притеснения с оглед на това дали пробационните служители към този момент биха могли да се справят с по-големия брой осъдени лица. Въпреки декларирането, че проектът цели намаляването на необосновано завишени размери на наказания, прави впечатление, че той изобилства от предложения в обратната посока чрез предвиждане на кумулативни наказания.


В края на дискусията Комисията по правните въпроси с 4 гласа “за”, 4 “против” и 3 “въздържал се” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 602-01-15, внесен на 22.03.2006 г. от Министерския съвет и предлага на народните представители да не го приемат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА :
(Янаки Стоилов)