---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ




Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Законопроект за договорите за финансово обезпечение, № 602-01-14, внесен на 22.03.2006 г. от Министерския съвет.


На свое заседание, проведено на 22 юни 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за договорите за финансово обезпечение, № 602-01-14, внесен на 22.03.2006 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Димитър Бонгалов- заместник министър на правосъдието, Веселина Малева- експерт в министерството на правосъдието, Борислав Шулев- началник на отдел “Европейска интеграция” в Министерство на финансите, Цветана Михайлова- експерти в същото министерство и представители на неправителствени организации.
От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Бонгалов.
Основната цел на предложения законопроект е хармонизиране на националната уредба с правната рамка на Европейския съюз в областта на финансовите обезпечения. Чрез него се изпълнява поетият от Република България ангажимент за въвеждане в нашето законодателство и прилагане към датата на присъединяването на България към Европейския съюз на Директива 2002/47/ЕС относно споразуменията за финансови обезпечения. Тя е елемент от Плана за действие на Европейската комисия за развитие на финансовите услуги и интегриране на финансовия пазар на Общността. Част от уредбата, която се съдържа в директивата, съществува в действащото българско законодателство- Закон за задълженията и договорите, Търговския закон, Закон за особените залози, Закон за банките, Закон за банковата несъстоятелност. Друга част от правилата на директивата нямат съответстваща уредба, което налага създаване на такава.
Законопроектът въвежда понятието “финансово обезпечение”, с което се обозначават паричните вземания, с изключение на парите в наличност, и финансовите инструменти - налични и безналични ценни книжа, които по силата на договор за финансово обезпечение, се използват за гарантиране изпълнението на основни финансови задължения между определени категории правни субекти.
Изчерпателно са изброени лицата, които могат да бъдат страни по договор за финансово обезпечение. От кръга им се изключени физическите лица, защото се предвижда страните по договора да оперират професионално на финансовите пазари. Предвижда се също всяко юридическо лице или неперсонифицирано дружество да може да бъде страна по договора, при условие, че насрещна такава е някоя от изброените категории субекти, специализирани в тази област.
Законопроектът урежда както договорите за залог, така и договорите за прехвърляне на права с цел обезпечение на финансови задължения между посочените правни субекти като неформални, но за доказването им се изисква писмен документ.
Съществен момент в законопроекта е правилото, че обезпеченото лице може да се удовлетворява предпочитателно от финансовото обезпечение или неговата стойност, без да е необходима съдебна намеса или изтичането на определени срокове. Това правило поставя вземанията на обезпечените лица по реда на този закон преди вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от Закона за задълженията и договорите, респективно преди вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон. Не се прилагат и правилата за удовлетворяване на заложния кредитор по Закона за особените залози.
Съдържанието на директивата налага в предложения законопроект да се дадат определения на съществуващи в българското право понятия, но само за целите на този закон. Използва се понятието “парични средства”, а не “пари”, тъй като предмет на обезпечението могат да бъдат само вземания, но не и пари в брой. С различно от съществуващото съдържание е и понятието “право на ползване”, което за целите на този закон включва и правото на разпореждане с предоставеното финансово обезпечение.
Законопроектът включва и правила относно приложимото право при договори за финансово обезпечение с международен елемент.
От съществено значение е да се отбележи, че Законопроектът за договорите за финансово обезпечение би имал характеристиката на специален по отношение на действащата в момента правна уредба на обезпеченията, принудителното изпълнение и несъстоятелността. Техните правила ще се прилагат по отношение на всички други сделки извън обхвата на този законопроект.

Макар да въвежда Директива 2002/47/ЕС в онези нейни части, които не съществуват в българското законодателство, законопроектът бе подложен на критичен анализ от страна на народните представители. В хода на дискусията народните представители изразиха своите забележки и критики по законопроекта.
На първо място се постави въпросът дали тази материя да бъде уредена в отделен закон или тя да бъде регламентирана чрез изменения и допълнения в съществуващи закони. Изказвания в тази посока направиха народните представители Яни Янев, Елиана Масева и Четин Казак. Вносителите аргументираха избрания от тях подход с това, че уредената материя не представлява усъвършенстване или изменение на действащ режим, а на практика се създава нов специален режим и с оглед яснота и улеснение при правоприлагането са предпочели режимът да е извън действащия общ обезпечителен режим, какъвто подход са възприели по-голямата част от страните-членки на Европейския съюз.
На следващо място, бе отправена критика във връзка с лицата, които могат да бъдат страна по договора за финансово обезпечение. Народният представител Огнян Герджиков остро критикува предвидената възможност регулираният пазар на ценни книжа да бъде страна по такъв договор, тъй като тя е юридически несъстоятелна.
Народните представите Янаки Стоилов, Огнян Герджиков и Яни Янев изразиха резерви и забележки относно буквалното възпроизвеждане на директивата, която се въвежда със законопроекта, без да се търси съобразяване с действащи институти и утвърдени понятия в българското право. Според тях, би следвало да се отчитат особеностите на българската правна уредба в материята на обезпеченията и използвани у нас понятия и терминология. Законопроектът не се съобразява с изискванията на Закона за нормативните актове и Указ 883 за неговото прилагане, като дава определения на използваните в него понятия в отделни разпоредби в самия закон, вместо в допълнителните разпоредби. Други понятия или не са определени, или не се препраща към нормативните актове, съдържащи съответните дефиниции. Освен това в законопроектът се обяснява кои разпоредби от други закони няма да се прилагат, вместо да се опише цялостно специалната процедура, която да изключи приложението на общата. Неодобрение във връзка с правно-техническото оформяне на законопроекта изрази народният представител Елиана Масева.
В хода на дискусията се оформи становище, че законопроектът трябва да бъде значително преработен и подобрен, като се избягва буквалният превод на директивата и се държи сметка за рамката на българското законодателство и принципите на установената система на обезпеченията.
Народният представител Янаки Стоилов обърна внимание, че към законопроекта може да се прояви известна снизходителност поради качеството на самото право на Европейския съюз. То е в процес на бързо развитие и се опитва да съвмести различни национални правни системи. Освен това в хода на обсъждането на конкретните разпоредби, макар и със значителна допълнителна работа, законопроектът може да се подобри.

При проведеното гласуване Комисията по правните въпроси с шест гласа “за”, един “против” и пет “въздържал се” не подкрепи предложения Законопроект за договорите за финансово обезпечение, № 602-01-14, внесен на 22.03.2006 г. от Министерския съвет.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА :

Янаки Стоилов