---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
________________________________________________________________

ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 10.05.2006 г.

ПРОЕКТ
ВТОРО ЧЕТЕНЕ

З А К О Н

ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ, ПРИЕМАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ИЛИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Заглавието на закона се изменя така:
“ЗАКОН
за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства”.


Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта и предлага наименованието да се измени така:.
“ЗАКОН
за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства”.





Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
Предмет на закона

Чл. 1. Този закон съдържа условията за изпълнение на Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 22 юли 2003 г. за изпълнението в Европейския съюз на решенията за обезпечаване на имущество или доказателства.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 1 се изменя така:
“Предмет на закона
Чл.1 (1) Този закон урежда условията и реда за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, които са издадени в държава – членка на Европейския съюз.
(2) Този закон урежда и условията и реда за постановяване от български орган на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, които подлежат на изпълнение в друга държава – членка на Европейския съюз.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.1:
“Предмет на закона
Чл.1. Този закон урежда условията и реда за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, които са издадени в държава – членка на Европейския съюз, както и за постановяване от български орган на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, които подлежат на изпълнение в друга държава – членка на Европейския съюз.”




Решение за обезпечаване на имущество
или доказателства

Чл. 2. Решението за обезпечаване на имущество или доказателства е акт, издаден от компетентните органи в държава - членка на Европейския съюз, във връзка с наказателно производство, с цел временното спиране на унищожаването, трансформирането, преместването, предаването или прехвърлянето на имущество, което в тази държава може да бъде предмет на конфискация или представлява доказателство, и което решение е било предадено на компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, за признаване и изпълнение.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 2 се изменя така:
“Актове за обезпечаване на имущество
или доказателства
Чл. 2. Актове за обезпечаване на имущество или доказателства са актовете на компетентните органи в друга държава - членка на Европейския съюз, както и тези на български компетентен орган, постановени в наказателно производство и са предназначени да осигурят предотвратяването на унищожаването, трансформирането, преместването, предаването или прехвърлянето на имущество, което може да бъде предмет на отнемане или осигуряват доказателства.”


Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.2:
“Актове за обезпечаване на имущество
или доказателства
Чл. 2. Актове за обезпечаване на имущество или доказателства са актовете на компетентните органи в друга държава - членка на Европейския съюз, както и тези на български компетентен орган, постановени в наказателно производство и предназначени да осигурят предотвратяването на унищожаването, трансформирането, преместването, предаването или прехвърлянето на имущество, което може да бъде предмет на отнемане или да осигуряат доказателства.”



Приложно поле

Чл. 3. (1) Този закон се прилага при получаване на решение, постановено по наказателно производство от компетентните органи на държава - членка на Европейския съюз, за обезпечаване на имущество или доказателства. Той се прилага и когато българските съдебни органи постановяват решение по наказателно производство за обезпечаване на имущество или на доказателства, предназначено да бъде признато и изпълнено на територията на друга държава - членка на Европейския съюз.

(2) Този закон се прилага за решения за обезпечаване, които имат за цел:
1. да осигурят доказателства, или
2. последваща конфискация на имущество.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 3 се изменя така:
“Удостоверение
Чл.3 (1) Актовете по чл.2 се придружават от удостоверение по образец, издадено от компетентния орган в другата държава – членка на Европейския съюз, постановил акта.
(2) Удостоверението, издадено от компетентния орган на друга държава – членка се придружава с превод на български език.
(3) Софийският градски съд или Върховната касационна прокуратура издава удостоверението по образеца в приложението към този закон и осигурява превода му на официалния език или един от официалните езици на изпълняващата държава, или на друг официален език на институциите на Европейските общности, който тя е приела чрез декларация, депозирана от нея при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.”


Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.1 и предлага следната редакция на чл.3:
“Удостоверение
Чл.3. (1) Актовете по чл.2 се придружават от удостоверение по образец, издадено от компетентния орган в другата държава – членка на Европейския съюз, постановил акта.
(2) Удостоверението, издадено от компетентния орган на друга държава – членка се придружава с превод на български език.
(3) Софийският градски съд или Върховната касационна прокуратура издава удостоверението по образеца в приложението към този закон и осигурява превода му на официалния език или един от официалните езици на изпълняващата държава, или на друг официален език на институциите на Европейските общности, който тя е приела чрез декларация, депозирана при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.”

Престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост
Чл. 4. (1) За следните деяния, определени за престъпления по законите на издаващата държава, не се изисква двойна наказуемост, ако в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от
3 години или с друго по-тежко наказание:
1. участие в организирана престъпна група;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;
10. подправка на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;
12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;
17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
20. мошеничество;
21. рекет и изнудване;
22. подправка на изделия и пиратство;
23. подправка на административни документи и търговия с тях;
24. подправка на платежни инструменти;
25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
32. саботаж.
(2) За престъпленията, които не са посочени в ал. 1, признаването и изпълнението на решение за обезпечаване може да се осъществи, при условие че деянието, за което е издадено решението за обезпечаване, съставлява престъпление и по законодателството на Република България независимо от елементите на състава и квалификацията му по законодателството на издаващата държава.

Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 4 се изменя така:
“Искане за отнемане на обезпеченото имущество или предаване на доказателствата
Чл.4 (1) Актовете по чл.2 се придружават с искане за:
1. отнемане на обезпеченото имущество с цел изпълнение на акта на издаващата държава за конфискация или отнемане или за отнемане с цел последващо изпълнение на този акт;
2. предаване на доказателствата на издаващата държава.
(2) В удостоверението по чл.3 може да се посочи, че имуществото остава в изпълняващата държава до получаване на искането по ал.1. В този случай издаващата държава посочва и датата за представянето му.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.5 и предлага следната редакция на чл.4:
“Искане за отнемане на обезпеченото имущество или предаване на доказателствата
Чл.4. (1) Актовете по чл.2 се придружават с искане за:
1. отнемане на обезпеченото имущество с цел изпълнение на акта на издаващата държава за конфискация или отнемане или за отнемане с цел последващо изпълнение на този акт;
2. предаване на доказателствата на издаващата държава.
(2) В удостоверението по чл.3 може да се посочи, че имуществото остава в изпълняващата държава до получаване на искането по ал.1. В този случай издаващата държава посочва и датата за представянето му.”



Глава втора
ПРОИЗВОДСТВО


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:

Заглавието на глава втора се изменя така:
“Глава втора
ПРОИЗВОДСТВА”


Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава втора да се измени така:

“Глава втора
ПРОИЗВОДСТВА”


Раздел I
Приемане и изпълнение на решение за обезпечаване на имущество или доказателства


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Заглавието на раздел І се изменя така:
“Раздел I
Признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз”


Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел І да се измени така:
“Раздел I
Признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, постановени в друга държава – членка на Европейския съюз”


Компетентни органи
Чл. 5. (1) Решение за обезпечаване на имущество или доказателства, издадено от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, се приема, признава и изпълнява от Софийския градски съд.
(2) Решение за обезпечаване заедно с удостоверението по § 2 от Заключителните разпоредби се приема по начините, предвидени в чл. 476,
ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Решение за обезпечаване се изпълнява по реда, предвиден в българското законодателство.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 5 се изменя така:
“Условия за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства
Чл. 5. (1) Актове за обезпечаване на имущество или доказателства се признават и изпълняват, ако са постановени в наказателни производства за деяния, които съставляват престъпления и по законодателството на Република България, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава.
(2) Не се изисква двойна наказуемост в случаите когато по законите на издаващата държава се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от 3 години или друго по-тежко наказание за престъпленията:
1. участие в организирана престъпна група;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;
10. подправка на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;
12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;
17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
20. мошеничество;
21. рекет и изнудване;
22. подправка на изделия и пиратство;
23. подправка на административни документи и търговия с тях;
24. подправка на платежни инструменти;
25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
32. саботаж.
(3) Не може да бъде отказано изпълнение на акт за обезпечаване при престъпления във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на държавата - членка, в която е издаден актът.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.6 и предлага следната редакция на чл.5:
“Условия за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество или доказателства
Чл. 5. (1) Актове за обезпечаване на имущество или доказателства се признават и изпълняват, ако са постановени в наказателни производства за деяния, които съставляват престъпления и по законодателството на Република България, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава.
(2) Не се изисква двойна наказуемост в случаите когато по законодателството на издаващата държава се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от три години или друго по-тежко наказание за престъпленията:
1. участие в организирана престъпна група;
2. тероризъм;
3. трафик на хора;
4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;
6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
7. корупция;
8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;
10. подправка на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;
12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;
13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;
14. убийство, тежка телесна повреда;
15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;
17. расизъм и ксенофобия;
18. организиран или въоръжен грабеж;
19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
20. мошеничество;
21. рекет и изнудване;
22. подправка и пиратство на изделия;
23. подправка на административни документи и търговия с тях;
24. подправка на платежни инструменти;
25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;
28. изнасилване;
29. палеж;
30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;
32. саботаж.
(3) Не може да бъде отказано изпълнение на акт за обезпечаване при престъпления във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава.”





Основания за отказ да се признае и/или изпълни решение за обезпечаване
Чл. 6. (1) Софийският градски съд отказва признаване и/или изпълнение на решение за обезпечаване в случаите, когато:
1. удостоверението по § 2 не е представено, представено е непълно удостоверение или то очевидно не съответства на решението за обезпечаване;
2. по българското законодателство е предвиден имунитет или привилегия, което прави невъзможно изпълнението на решението за обезпечаване;
3. от данните в удостоверението се установи, че предоставянето на правната помощ, поискана по чл. 13 за престъплението, за което е издадено решението за обезпечаване, нарушава принципа на ne bis in idem;
4. ако деянието, на което се основава решението за обезпечаване, не представлява престъпление по българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 1.
(2) Не може да бъде отказано изпълнение на решение за обезпечаване при престъпления във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на държавата членка, която е издала заповедта, дори в случаите по ал. 1, т. 4.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 Софийския градски съд може:
1. да определи срок за изпращане на удостоверението, за предоставяне на допълнителна информация или за извършване на поправки в него, или
2. да приеме друг равностоен документ, или
3. да освободи издаващия орган от представяне на удостоверението, ако прецени, че предоставената информация е достатъчна.
(4) Всяко решение за отказ от признаване или изпълнение се постановява незабавно и за него се уведомяват компетентните органи на издаващата държава.
(5) В случай че не е възможно да се изпълни решението за обезпечаване поради това, че имуществото или доказателството е изчезнало, било е унищожено, не може да се намери на посоченото в удостоверението място или местоположението на имуществото или доказателството не е посочено достатъчно точно, дори след консултиране с издаващата държава, компетентните органи на издаващата държава се уведомяват незабавно.
Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 6 се изменя така:
“Компетентен орган
Чл. 6 Актът за обезпечаване на имущество или доказателства се признава от Софийския градски съд.“

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.9 и предлага следната редакция на чл.6:
“Компетентен орган
Чл. 6 Актът за обезпечаване на имущество или доказателства се признава от Софийския градски съд.“

Основания за отлагане на изпълнението
Чл. 7. (1) Софийският градски съд може да отложи изпълнението на решението за обезпечаване, когато:
1. неговото изпълнение може да засегне висящо наказателно производство - до момента, до който това е необходимо;
2. съответното имущество или доказателство вече е предмет на решение за обезпечаване в наказателно производство, докато се отмени това решение;
3. съответното имущество, което е предмет на решение за обезпечаване, издадено в хода на наказателно производство, с оглед на неговото последващо конфискуване, вече е предмет на решение за обезпечаване по друг вид производство пред български съдебен орган, до отмяната на това решение; тази разпоредба се прилага само в случаите, когато последното решение би имало предимство пред последващо решение за обезпечаване, постановено от български съд в наказателно производство по българското право.
(2) Съобщение за отлагане изпълнението на решение за обезпечаване, включително за основанията за отлагането и, ако е възможно, за очакваната продължителност на отлагането, се изготвя и изпраща незабавно от Софийския градски съд на компетентния орган в издаващата държава.
(3) След като основанието за отлагане отпадне, съответният орган незабавно предприема необходимите мерки за изпълнение на решението за обезпечаване и уведомява компетентния орган в издаващата държава.
(4) Софийският градски съд уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяка друга обезпечителна мярка, предмет на която може да бъде същото имущество.
Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 7 се изменя така:
“Ред за приемане на акта, удостоверението и искането
Чл.7. Актът за обезпечаване на имущество или доказателства, удостоверението и искането се приемат по пощата, електронната поща или по факса. Софийският градски съд може да поиска оригиналите на получените документи, както и удостоверяване на автентичността им, да се получат с експресна поща.”

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.10 и предлага следната редакция на чл.7:
“Ред за приемане на акта, удостоверението и искането
Чл.7. Актът за обезпечаване на имущество или доказателства, удостоверението и искането се приемат по пощата, електронната поща или по факса. Софийският градски съд може да поиска оригиналите на получените документи, както и удостоверяване на автентичността им, да се получат с експресна поща.”

Признаване и последващо изпълнение
Чл. 8. (1) Софийският градски съд образува съдебно производство и насрочва делото за разглеждане на решението за обезпечаване незабавно след получаването му заедно с удостоверението по § 2. Съдът се произнася еднолично в закрито съдебно заседание.
(2) Съдът може да изиска от издаващата държава допълнителна информация, като определи срок за получаването й, както и да приема информация, предоставяна от издаващата държава.
(3) Съдът обсъжда налице ли са условията за признаване и изпълнение на решението и има ли основания за отказ по чл. 6 или основания за отлагане изпълнението на решението по чл. 7.
(4) Съдът постановява незабавно решение за признаване или за отказ за признаване или изпълнение на решението за обезпечаване.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 8 се изменя така:
“Производство по признаване на акта за обезпечение на имущество или доказателства
Чл. 8. (1) Софийският градски съд образува производство и насрочва делото незабавно след получаването на акта и удостоверението. Съдът разглежда делото в състав от едни съдия в закрито заседание.
(2) Съдът може да изиска от издаващата държава допълнителна информация, като определи срок за получаването й, както и да приема информация, предоставяна от издаващата държава.
(3) Съдът се произнася незабавно с определение, с което:
1. признава акта за обезпечаване на имущество или доказателства и го изпраща в срок от 24 часа на съответния компетентен орган за изпълнение;
2. отказва признаване или изпълнение на акта за обезпечаване и прекратява производството;
3. признава акта за обезпечаване и отлага изпълнението му.
(4) Съдът уведомява компетентния орган на изпращащата държава за постановеното определение.
(5) В случаите по ал.3, т.3 Софийският градски съд уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяка друга обезпечителна мярка, предмет на която може да бъде същото имущество.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.8:
“Производство по признаване на акта за обезпечение на имущество или доказателства
Чл. 8. (1) Софийският градски съд образува производство и насрочва делото незабавно след получаването на акта и удостоверението. Съдът разглежда делото в състав от един съдия в закрито заседание.
(2) Съдът може да изиска от издаващата държава допълнителна информация, като определи срок за получаването й, както и да приема информация, предоставяна от издаващата държава.
(3) Съдът се произнася незабавно с определение, с което:
1. признава акта за обезпечаване на имущество или доказателства и го изпраща в срок от 24 часа на съответния компетентен орган за изпълнение;
2. отказва признаване или изпълнение на акта за обезпечаване и прекратява производството;
3. признава акта за обезпечаване и отлага изпълнението му.
(4) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за постановеното определение.
(5) В случаите по ал.3, т.3 Софийският градски съд уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяка друга обезпечителна мярка, предмет на която може да бъде същото имущество.”


Уведомяване за решението
Чл. 9. Софийският градски съд уведомява незабавно издаващия орган за решението по признаването на решението за обезпечаване и за действията по изпълнението му, които ще се предприемат.

Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 9 се изменя така:
“Основания за отказ да се признае или изпълни акта за обезпечаване
Чл. 9. (1) Софийският градски съд може да откаже признаване или изпълнение на акта за обезпечаване, когато:
1. удостоверението не е представено, представено е непълно удостоверение или то очевидно не съответства на акта за обезпечаване;
2. по българското законодателство лицето, срещу което се води наказателното производство, се ползва с имунитет или привилегия, което прави невъзможно изпълнението на акта за обезпечаване;
3. от данните в удостоверението се установи, че във връзка с изпълнението на искането по чл.4, за наказателното производство, в което е издаден акта за обезпечаване, е налице основанието по чл.24, ал.1, т.6 от Наказателно - процесуалния кодекс;
4. деянието, на което се основава акта за обезпечаване, не представлява престъпление по българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 5, ал. 2 и 3.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 Софийският градски съд може:
1. да определи срок за представяне на удостоверението, за предоставяне на допълнителна информация или за извършване на поправки в него или
2. да приеме друг равностоен документ, или
3. да освободи издаващия орган от представяне на удостоверението, ако прецени, че предоставената информация е достатъчна.
(3) Когато не е възможно да се изпълни актът за обезпечаване на основание, че имуществото или доказателството е било унищожено, не може да се намери на посоченото в удостоверението място или местоположението не е посочено достатъчно точно, дори след консултиране с издаващата държава, съдът уведомява компетентните органи на издаващата държава незабавно след установяване на обстоятелството.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.8, ал.4 и предлага следната редакция на чл.9:
“Основания за отказ да се признае или изпълни акта за обезпечаване
Чл. 9. (1) Софийският градски съд може да откаже признаване или изпълнение на акта за обезпечаване, когато:
1. удостоверението не е представено, представено е непълно удостоверение или то очевидно не съответства на акта за обезпечаване;
2. по българското законодателство лицето, срещу което се води наказателното производство, се ползва с имунитет или привилегия, което прави невъзможно изпълнението на акта за обезпечаване;
3. от данните в удостоверението се установи, че във връзка с изпълнението на искането по чл.4, за наказателното производство, в което е издаден актът за обезпечаване, е налице основанието по чл.24, ал.1, т.6 от Наказателно - процесуалния кодекс;
4. деянието, на което се основава актът за обезпечаване, не съставлява престъпление по българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 5, ал. 2 и 3.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 Софийският градски съд може да:
1. определи срок за представяне на удостоверението или за извършване на поправки в него, за предоставяне на допълнителна информация или
2. приеме друг равностоен документ, или
3. освободи компетентния орган на издаващата държава от представяне на удостоверението, ако прецени, че предоставената информация е достатъчна.
(3) Когато не е възможно да се изпълни актът за обезпечаване на основание, че имуществото или доказателството е било унищожено, не може да се намери на посоченото в удостоверението място или местоположението не е посочено достатъчно точно, дори след консултиране с издаващата държава, съдът уведомява компетентните органи на издаващата държава незабавно след установяване на обстоятелството.”

Процедури за изпълнение на признатото решение за обезпечаване
Чл. 10. (1) Признатото от съда решение за обезпечаване се изпълнява от съответните компетентни органи.
(2) След като съдът постанови решение за изпълнение на решението за обезпечаване, той го изпраща в срок 24 часа от постановяването му на компетентните органи за изпълнение. Признатото решение за обезпечаване се изпълнява по реда, по който се изпълняват решенията за обезпечаване, издадени от български съдебен орган.
(3) Когато за издаващата държава е необходимо във връзка с удостоверяване валидността на иззетото доказателство да се спазят определени формалности и да се приложат изрично посочени от нейните компетентни органи процедури, при изпълнението на решението за обезпечаване и при условие че тези формалности и процедури не противоречат на основните принципи на българското право, компетентният български орган изпълнява искането за прилагането им.
(4) Всички допълнителни принудителни мерки, които са необходими за изпълнението на решението, се предприемат в съответствие с българското законодателство.
(5) За изпълнението на решението за обезпечаване компетентният орган незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава.

Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 10 се изменя така:
“Основания за отлагане на изпълнението на акта за обезпечаване
Чл. 10. (1) Софийският градски съд може да отложи изпълнението на решението за обезпечаване, когато:
1. неговото изпълнение може да засегне незавършено наказателно производство за друго престъпление - до момента, до който това е необходимо;
2. имуществото или доказателството е предмет на друг акт за обезпечаване в наказателно производство – до отмяната на акта;
3. имуществото, което е предмет на акта за обезпечаване с оглед на неговото последващо отнемане, вече е предмет на акт за обезпечаване по друго производство пред български съд - до отмяната на този акт; тази разпоредба се прилага само в случаите, когато актът за обезпечаване, издаден от българския съд в другото производство би имал предимство пред последващ акт за обезпечаване, постановен от български съд в наказателно производство.
(2) В уведомлението по чл.8, ал.4 за отлагане на изпълнението се посочват основанията за отлагане и, ако е възможно, за очакваната му продължителност.
(3) След отпадане на основанието за отлагане съответният компетентен орган по изпълнението незабавно предприема необходимите мерки за изпълнение на акта за обезпечаване и уведомява чрез Софийския градски съд компетентния орган в издаващата държава.”

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.11 и 12 и предлага следната редакция на чл.10:
“Основания за отлагане на изпълнението на акта за обезпечаване
Чл. 10. (1) Софийският градски съд може да отложи изпълнението на акта за обезпечаване, когато:
1. неговото изпълнение може да засегне незавършено наказателно производство за друго престъпление - до момента, до който това е необходимо;
2. имуществото или доказателството е предмет на друг акт за обезпечаване в наказателно производство – до отмяната на акта;
3. имуществото, което е предмет на акта за обезпечаване с оглед на неговото последващо отнемане, вече е предмет на акт за обезпечаване по друго производство пред български съд - до отмяната на този акт; тази разпоредба се прилага само в случаите, когато актът за обезпечаване, издаден от българския съд в другото производство би имал предимство пред последващ акт за обезпечаване, постановен от български съд в наказателно производство.
(2) В уведомлението по чл.8, ал.4 за отлагане на изпълнението се посочват основанията за отлагане и, ако е възможно, очакваната му продължителност.
(3) След отпадане на основанието за отлагане съответният компетентен орган по изпълнението незабавно предприема необходимите мерки за изпълнение на акта за обезпечаване и уведомява чрез Софийския градски съд компетентния орган на издаващата държава.”


Мерки за обезпечаване
Чл. 11. Обезпечаване на имущество и обезпечаване на доказателства чрез тяхното събиране се извършват по реда на българското законодателство.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 11 се изменя така:
“Изпълнение на акта за обезпечаване на имущество
Чл.11 Актът за обезпечаване на имущество се изпълнява от съответния компетентен орган по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.11:
“Изпълнение на акта за обезпечаване на имущество
Чл.11. Актът за обезпечаване на имущество се изпълнява от съответния компетентен орган по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.”




Срок на обезпечаването
Чл. 12. (1) Наложените мерки по чл. 11 действат, докато българският съд постанови решение по искането на съдебен орган на издаващата държава за:
1. предаване на доказателствата, или
2. конфискация на имуществото.
(2) След консултиране със съдебния орган на издаващата държава българският съд може в съответствие с българското законодателство и практика и с оглед на обстоятелствата по случая да постави определени ограничителни условия за срока на обезпечаване на имуществото. Ако в съответствие с тези условия се предвижда и отменяне на мерките, незабавно се уведомява съдебният орган на издаващата държава.
(3) Когато съдебният орган на издаващата държава уведоми българския съд за отмяната на решението за обезпечаване, българският съд незабавно отменя мерките за обезпечаване.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 12 се изменя така:
“Изпълнение на акта за обезпечаване на доказателства
Чл.12 (1) Актът за обезпечаване на доказателства се изпълнява чрез събирането им по реда, предвиден в глава тридесет и шеста, раздели ІІ и ІІІ от Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Когато в издаващата държава се изисква за удостоверяване валидността на доказателството да се спазят определени формалности или да се приложат изрично посочени от нейните компетентни органи процедури, те се изпълняват ако не противоречат на основните принципи на българското право.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.15 и предлага следната редакция на чл.12:
“Изпълнение на акта за обезпечаване на доказателства
Чл.12. (1) Актът за обезпечаване на доказателства се изпълнява чрез събирането им по реда, предвиден в глава тридесет и шеста, раздели ІІ и ІІІ от Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Когато в издаващата държава за удостоверяване валидността на доказателството се изисква да се спазят определени формалности или да се приложат изрично посочени от нейните компетентни органи процедури, те се изпълняват ако не противоречат на основните принципи на българското право.”


Последващо разпореждане с обезпеченото имущество
Чл. 13. (1) Решението за обезпечаване при предаването му на Софийския градски съд може:
1. да се придружава от искане за предаване на доказателства на издаващата държава;
2. да се придружава от искане за конфискация с цел изпълнение на съответния акт за конфискация на издаващата държава или от искане за конфискация с оглед на последващото изпълнение на такъв акт;
3. да съдържа указание в удостоверението, че имуществото остава в българската държава до получаването на искане по т. 1 или 2; издаващата държава обозначава в удостоверението предполагаемата дата за изпращането на това искане; в случая може да се приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 3.
(2) Исканията по ал. 1, т. 1 или 2, изпратени от компетентния орган на издаващата държава, се разглеждат от Окръжния съд съгласно разпоредбите за международната правна помощ по наказателни дела в глава тридесет и шест, раздели ІІ и ІІІ - чл. 463 – 477 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България и разпоредбите, които регламентират международното сътрудничество по отношение на конфискацията.
(3) Независимо от изискванията по ал. 2 съдът не може да откаже изпълнението на искания по ал. 1, т. 1 на основание на липса на двойна наказуемост, когато те са във връзка с престъпленията, посочени в чл. 4,
ал. 1, и тези престъпления се наказват в издаващата държава с лишаване от свобода най-малко 3 години.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 13 се изменя така:
“Действия, които съпътстват изпълнението на акта за обезпечаване
Чл.13 Когато в Република България за изпълнението на акта за обезпечаване се изисква извършването на действия, които го съпътстват, те се осъществяват по реда предвиден в българското законодателство.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.4 и чл.16 и предлага следната редакция на чл.13:
“Действия, които съпътстват изпълнението на акта за обезпечаване
Чл.13. Когато в Република България за изпълнението на акта за обезпечаване се изисква извършването на действия, които го съпътстват, те се осъществяват по реда предвиден в българското законодателство.”


Правни средства за защита
Чл. 14. (1) За да запази своите правни интереси, всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети лица, може да обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс в 14-дневен срок пред съответния Апелативен съд решението на Софийския градски съд за признаване и изпълнение на решението за обезпечаване, издадено от компетентен орган на друга държава. Обжалването не спира изпълнението на решението за обезпечаване.
(2) Жалба срещу издаването на решението за обезпечаване може да се подаде и да се разгледа от съда в издаващата държава в съответствие с националното й законодателство. Основанията за издаване на решението за обезпечаване могат да се обжалват само с жалба пред съда на издаващата държава.
(3) Ако има внесена жалба в български съд, той уведомява за нея и за основанията на жалбата съответния орган на издаващата държава, така че той да може да предостави аргументите, които счита за необходими. Последният се уведомява и за резултата от производството.
(4) Българският съд предоставя на заинтересуваните страни и на третите добросъвестни лица информацията, необходима за осъществяване на правната им защита по ал. 1.
(5) Страните и лицата по ал. 1 могат да обжалват по реда на Гражданския процесуален кодекс и действията по изпълнението на решението за обезпечаване.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 14 се изменя така:
“Уведомяване за извършено изпълнение на обезпечението
Чл.14 (1) Органът, който е извършил обезпечението, уведомява незабавно Софийския градски съд.
(2) Софийският градски съд уведомява компетентния орган на издаващата държава за извършеното обезпечение.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.17 и предлага следната редакция на чл.14:
“Уведомяване за извършено изпълнение на обезпечението
Чл.14. (1) Органът, който е извършил обезпечението, уведомява незабавно Софийския градски съд.
(2) Софийският градски съд уведомява компетентния орган на издаващата държава за извършеното обезпечение.”


Възстановяване на платени суми за претърпени вреди
Чл. 15. (1) Когато българската държава съобразно разпоредби на своето право отговаря за причиняване на вреди на някои от страните по
чл. 14 от изпълнението на решение за обезпечаване, получено от компетентен орган на друга издаваща държава, последната възстановява на българската държава цялата сума, изплатена за обезщетяване на вредите, освен ако и доколкото вредата или част от нея се дължи изключително на действията на български компетентен орган.
(2) Алинея 1 не препятства прилагането на разпоредбите на българското национално законодателство относно исковете от физически или юридически лица за обезщетение за претърпени вреди.
Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 15 се изменя така:
“Срок на обезпечаване
Чл.15 (1) Обезпечаването има действие до произнасянето по искането за отнемане на имуществото или предаването на доказателствата.
(2) След консултиране с компетентния орган на издаващата държава българският съд може в съответствие с българското законодателство и с оглед на обстоятелствата по случая да постави определени ограничителни условия за срока на обезпечаване на имуществото. Ако в съответствие с тези условия се предвижда и отмяна на обезпечението, незабавно се уведомява компетентния орган на издаващата държава.
(3) Когато компетентният орган на издаващата държава уведоми българския съд за отмяната на акта за обезпечаване, българският съд незабавно отменя обезпечението.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.18 и предлага следната редакция на чл.15:
“Срок на обезпечаване
Чл.15. (1) Обезпечаването има действие до произнасянето по искането за отнемане на имуществото или предаването на доказателствата.
(2) След консултиране с компетентния орган на издаващата държава българският съд мож,е в съответствие с българското законодателство и с оглед на обстоятелствата по случая, да постави определени ограничителни условия за срока на обезпечаване на имуществото. Ако в съответствие с тези условия се предвижда и отмяна на обезпечението, незабавно се уведомява компетентния орган на издаващата държава.
(3) Когато компетентният орган на издаващата държава уведоми българския съд за отмяната на акта за обезпечаване, българският съд незабавно отменя обезпечението.”


Комисията предлага да се създаде нов чл.16 със следната редакция:
“Производство по разглеждане на искането за отнемане на обезпеченото имущество или предаване на доказателства
Чл.16. (1) Искането по чл.4 се разглежда незабавно след получаването на уведомлението по чл.14, ал.1, ако искането е получено до извършване на обезпечаването или незабавно след получаване на искането, ако получавано му следва уведомлението по чл.14, ал.1.
(2) Искането за отнемане на обезпеченото имущество се разглежда и се изпълнява по правилата на глава тридесет и шест, раздел ІІ от Наказателно-процесуалния кодекс и международните договори, по които Република България е страна.
(3) Искането за предаване на доказателства се разглежда и се изпълнява по правилата на глава тридесет и шест, раздел ІІІ от Наказателно-процесуалния кодекс и международните договори, по които Република България е страна.
(4) Не може да се откаже изпълнение на искането за предаване на доказателства на основание липса на двойна наказуемост, когато то е във връзка с чл. 5, ал. 2.”


Комисията предлага да се създаде нов чл.17 със следната редакция:
“Правни средства за защита
Чл. 17. (1) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестните трети лица, може да обжалва определението на Софийския градски съд за признаване и изпълнение на акта за обезпечаване по реда на Гражданския процесуален кодекс в 14-дневен срок от узнаването за постановяването му пред апелативния съд. Обжалването не спира изпълнението на определението.
(2) Жалба срещу издаването на акта за обезпечаване може да се подаде и да се разгледа от съда в издаващата държава в съответствие с националното й законодателство. Основанията за издаване на акта за обезпечаване могат да се обжалват само с жалба пред съда на издаващата държава.
(3) Българският съд уведомява за подадената жалба и основанията за обжалването компетентния орган на издаващата държава по такъв начин, че той да може да предостави аргументите, които счита за необходими. Последният се уведомява и за резултата от производството.
(4) Българският съд предоставя на заинтересованите страни и на третите добросъвестни лица информацията, необходима за осъществяване на правната им защита по ал. 1.
(5) Страните и лицата по ал. 1 могат да обжалват по реда на Гражданския процесуален кодекс и действията по изпълнението на акта за обезпечаване.”


Комисията предлага да се създаде нов чл.18 със следната редакция:
“Възстановяване на платени суми за претърпени вреди
Чл. 18. Когато Република България, според българското право, отговаря за причиняване на вреди на някои от страните по чл. 17 от изпълнението на акта за обезпечаване, издаващата държава, възстановява на Република България цялата сума, изплатена за обезщетяване на вредите, освен когато вредата или част от нея се дължи изключително на действията на български компетентен орган.”



Раздел IІ
Постановяване на решения за обезпечаване на имущество и доказателства от съдебните органи на Република България


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Заглавието на раздел ІІ се изменя така:
“Раздел IІ
Постановяване в Република България на актове за обезпечаване на имущество или доказателства”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на раздел ІІ:
“Раздел IІ
Постановяване в Република България на актове за обезпечаване на имущество или доказателства”


Компетентни органи
Чл. 16. Решения за обезпечаване на имущество и доказателства в Република България се постановяват от съответния първоинстанционен съд по искане на:
1. прокурора - за вземане на мерки за обезпечаване на конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс;
2. прокурора, обвиняемия или пострадалия, когато в досъдебното производство съществува опасност, че някое доказателство може да се изгуби или неговото събиране ще бъде затруднено.

Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 16 се изменя така:
“Производство по разглеждане на искането за отнемане на обезпеченото имущество или предаване на доказателства
Чл.16 (1) Искането по чл.4 се разглежда незабавно след получаването на уведомлението по чл.14, ал.1, ако искането е получено до извършване на обезпечаването или незабавно след получаване на искането, ако то следва уведомлението по чл.14, ал.1.
(2) Искането за отнемане на обезпеченото имущество се разглежда и се изпълнява по правилата на глава тридесет и шест, раздел ІІ от Наказателно-процесуалния кодекс и международните договори, по които Република България е страна.
(3) Искането за предаване на доказателства се разглежда и се изпълнява по правилата на глава тридесет и шест, раздел ІІІ от Наказателно-процесуалния кодекс и международните договори, по които Република България е страна.
(4) Не може да се откаже изпълнение на искането за предаване на доказателства на основание липса на двойна наказуемост, когато то е във връзка с чл. 5, ал. 2.”

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл.16 в раздел І.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.16, който става чл.19:
“Компетентни органи
Чл. 19. (1) Определения за обезпечаване на имущество или доказателства, които подлежат на признаване и изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз се постановяват от съответния първоинстанционен съд по искане на:
1. прокурора - за вземане на мерки за обезпечаване на конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата;
2. прокурора, обвиняемия, пострадалия, частния обвинител или гражданския ищец, когато съществува опасност, че някое доказателство може да бъде изгубено или неговото събиране да бъде затруднено.
(2) Прокурорът издава постановление за обезпечаване на доказателства, когато Наказателно-процесуалния кодекс не изисква разрешение или одобрение на съд за извършването на действието по разследването в досъдебното производство.”

Компетентни органи за препращане на решенията за обезпечаване и органи за пряк контакт
Чл. 17. (1) Компетентен да препрати за признаване и изпълнение пряко на компетентен орган в изпълняващата държава - членка на Европейския съюз, решение за обезпечаване на имущество и доказателства, постановено от български съд, заедно с удостоверението по § 2 е съдът, постановил решението.
(2) В случай на възникване на трудности по установяване достоверността на документ, необходим за изпълнение на решение за обезпечаване, те се разрешават чрез преки контакти между българския съд по ал. 1 и компетентния орган на изпълняващата държава.

Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 17 се изменя така:
“Правни средства за защита
Чл. 17. (1) Всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети лица, може да обжалва определението на Софийския градски съд за признаване и изпълнение на акта за обезпечаване по реда на Гражданския процесуален кодекс в 14-дневен срок от узнаването за постановяването му пред апелативния съд. Обжалването не спира изпълнението на определението.
(2) Жалба срещу издаването на акта за обезпечаване може да се подаде и да се разгледа от съда в издаващата държава в съответствие с националното й законодателство. Основанията за издаване на акта за обезпечаване могат да се обжалват само с жалба пред съда на издаващата държава.
(3) Българският съд уведомява за подадената жалба и основанията за обжалването компетентния орган на издаващата държава по такъв начин, че той да може да предостави аргументите, които счита за необходими. Последният се уведомява и за резултата от производството.
(4) Българският съд предоставя на заинтересуваните страни и на третите добросъвестни лица информацията, необходима за осъществяване на правната им защита по ал. 1.
(5) Страните и лицата по ал. 1 могат да обжалват по реда на Гражданския процесуален кодекс и действията по изпълнението на акта за обезпечаване.”

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл.17 в раздел І.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.21 и предлага следната редакция на чл.17, който става чл.20:
“Уведомяване на изпълняващата държава
Чл.20. Когато българското законодателство за обезпечаването на имуществото или доказателствата изисква да се спазят определени формалности или да се приложат определени процедури, българският компетентен орган уведомява изпълняващата държава за тях.”

Последващо разпореждане с обезпеченото имущество
Чл. 18. (1) Решението за обезпечаване, постановено от съответния първоинстанционен съд, може:
1. да се придружава от искане за предаване на доказателства на българските органи;
2. да се придружава от искане за конфискация с цел изпълнение на решение за конфискация, издадено от български орган, или от искане за конфискация с оглед на последващото изпълнение на такова решение;
3. да съдържа указание в удостоверението, че имуществото следва да остане в изпълняващата държава до получаването на искане по т. 1 или 2; българският съд обозначава в удостоверението предполагаемата дата за изпращането на това искане; в случая може да се приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 3.
(2) Компетентният съгласно чл. 17, ал. 1 съд уведомява незабавно компетентния орган на изпълняващата държава за отмяна от българския съд на решението за обезпечаване с указание да се отменят незабавно мерките за обезпечаване.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 18 се изменя така:
“Възстановяване на платени суми за претърпени вреди
Чл. 18. Когато Република България, според българското право, отговаря за причиняване на вреди на някои от страните по чл. 17 от изпълнението на акта за обезпечаване, държавата - членка, в която е издаден акта възстановява на Република България цялата сума, изплатена за обезщетяване на вредите, освен когато вредата или част от нея се дължи изключително на действията на български компетентен орган.”

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл.18 в раздел І.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.22 и предлага следната редакция на чл.18, който става чл.21:
“Изпращане на акта за обезпечаване
Чл. 21. (1) Определението за обезпечаване на имущество или доказателства и искането по чл.4 се изпращат за признаване и изпълнение пряко на компетентен орган в изпълняващата държава - членка на Европейския съюз за:
1. досъдебната фаза на наказателното производство - от прокурора чрез Върховна касационна прокуратура;
2. съдебната фаза на наказателното производство – от съда, който е постановил определението чрез Софийския градски съд.
(2) Определението за обезпечаване на имущество или доказателства, удостоверението по чл.3, ал.3 и искането по чл.4 се изпращат за признаване и изпълнение на компетентния орган на другата държава – членка на Европейския съюз по пощата, електронната поща или по факса. При постъпило искане за оригиналите на документите, както и за удостоверяване на автентичността им, те могат да се изпратят с експресна поща.
(3) Когато възникнат трудности за издаване или изпълнение на акта за обезпечаване, те се разрешават чрез преки контакти между българския компетентен орган и компетентния орган на изпълняващата държава.”

Правни средства за защита
Чл. 19. (1) За да запази своите правни интереси, всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети лица, може да обжалва в 14-дневен срок пред съответния по-горен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс решението на първоинстанционния съд за обезпечаване на имущество или доказателства, изпратено за признаване и изпълнение на съдебен орган на друга държава. Обжалването не спира изпълнението на решението за обезпечаване.
(2) Жалбата срещу издаването на решението за обезпечаване, подадена по реда на ал. 1, се разглежда от съда в съответствие с разпоредбите на българското законодателство.
(3) Ако има внесена жалба в съда на изпълняващата държава срещу изпълнението на решение на български съд за обезпечаване и той бъде информиран за нея и за основанията на жалбата, българският съд, издал решението, може да изложи аргументи и да представи доказателства, които счита за необходимо.
(4) Българският съд предоставя на заинтересуваните страни и на третите добросъвестни лица информацията, необходима за осъществяване на правната им защита по ал. 1.

Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Член 19 се изменя така:
“Компетентни органи
Чл. 19. (1) Определения за обезпечаване на имущество или доказателства, които подлежат на признаване и изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз се постановяват от съответния първоинстанционен съд по искане на:
1. прокурора - за вземане на мерки за обезпечаване на конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата;
2. прокурора, обвиняемия, пострадалия, частния обвинител или гражданския ищец, когато съществува опасност, че някое доказателство може да се изгуби или неговото събиране ще бъде затруднено.
(2) Прокурорът издава постановление за обезпечаване на доказателства когато Наказателно-процесуалния кодекс не изисква разрешение или одобрение на съд за извършването на действието по разследването в досъдебното производство.”

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл.19 в раздел І..

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.23 и предлага следната редакция на чл.19, който става чл.22:
“Уведомяване за отмяна на определението за обезпечаване
Чл.22 Когато българският орган отмени акта за обезпечаване, той уведомява незабавно за това компетентния орган на изпълняващата държава с указание за незабавна отмяна на обезпечението.”


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Създава се чл. 20 със следната редакция:
“Уведомяване на изпълняващата държава
Чл.20. Когато българското законодателство изисква за обезпечаването на имуществото или доказателствата да се спазят определени формалности или да се приложат определени процедури, българският компетентен орган уведомява изпълняващата държава за тях.”

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл.20.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Създава се член 21 със следната редакция:
“Изпращане на акта за обезпечаване
Чл. 21. (1) Определението за обезпечаване на имущество или доказателства и искането по чл.4 се изпращат за признаване и изпълнение пряко на компетентен орган в изпълняващата държава - членка на Европейския съюз за:
1. досъдебната фаза на наказателното производство - от прокурора чрез Върховна касационна прокуратура;
2. съдебната фаза на наказателното производство – от съдът, който е постановил определението чрез Софийския градски съд.
(2) Определението за обезпечаване на имущество или доказателства, удостоверението по чл.3, ал.3 и искането по чл.4 се изпращат за признаване и изпълнение на компетентния орган на другата държава – членка на Европейския съюз по пощата, електронната поща или по факса. При постъпило искане за оригиналите на документите, както и за удостоверяване на автентичността им, те могат да се изпратят с експресна поща.
(3) Когато възникнат трудности за издаване или изпълнение на акта за обезпечаване, те се разрешават чрез преки контакти между българския компетентен орган и компетентния орган на изпълняващата държава.”

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл.21.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Създава се чл.22 със следната редакция:
“Уведомяване за отмяна на определението за обезпечаване
Чл.22 Когато българският орган отмени акта за обезпечаване, той уведомява незабавно за това компетентния орган на изпълняващата държава с указание за незабавна отмяна на обезпечението.”

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място на чл.22.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
Създава се чл.23 със следната редакция:
“Правни средства за защита
Чл. 23. (1) Всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети лица, може да обжалва в 14-дневен срок от узнаване за постановяването му пред съответния по-горен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс определението за обезпечаване на имущество или доказателства. Обжалването не спира изпълнението на определението за обезпечаване.
(2) Всяка заинтересувана страна, включително добросъвестните трети лица, може да обжалва в 14-дневен срок от узнаване за издаването му постановлението на прокурора за обезпечаване на доказателства по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на постановлението.
(3) Когато има подадена жалба в съда на изпълняващата държава срещу изпълнението на акта за обезпечаване и българският орган, който го е постановил е информиран за нея и за основанията й, той може да изложи аргументи и да представи доказателства.
(4) Българският компетентен орган предоставя на заинтересуваните страни и на третите добросъвестни лица информацията, необходима за осъществяване на правната им защита.”

Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде чл.23 със следната редакция:
“Правни средства за защита
Чл. 23. (1) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестните трети лица, може да обжалва в 14-дневен срок от узнаване за постановяването му пред съответния по-горен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс определението за обезпечаване на имущество или доказателства. Обжалването не спира изпълнението на определението за обезпечаване.
(2) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестните трети лица, може да обжалва в 14-дневен срок от узнаване за издаването му постановлението на прокурора за обезпечаване на доказателства по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на постановлението.
(3) Когато има подадена жалба в съда на изпълняващата държава срещу изпълнението на акта за обезпечаване и българският орган, който го е постановил е информиран за нея и за основанията й, той може да изложи аргументи и да представи доказателства.
(4) Българският компетентен орган предоставя на заинтересованите страни и на третите добросъвестни лица информацията, необходима за осъществяване на правната им защита.”


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Издаваща държава” е държавата членка, в която компетентен орган по смисъла на националното законодателство на тази държава е постановил решение за обезпечаване по наказателно производство, обявил го е за законно или го е потвърдил по друг начин.
2. “Изпълняваща държава” е държавата членка, на територията на която се намира имуществото или доказателството.
3. “Имущество” са всички права с веществен и невеществен характер, движими или недвижими вещи, както и правни актове или документи, които доказват права върху тях, за които компетентният орган на решаващата държава приема:
а) че се касае за облага от престъпление по чл. 4 или за равностойността, която изцяло или частично отговаря на стойността на тази облага, или
б) че представлява средството или предметът на престъплението.
4. “Доказателства” са вещи или писмени материали или данни, които биха могли да послужат като доказателства по наказателно производство, образувано за извършено престъпление по чл. 4.


Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
§ 1 се изменя така:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Издаваща държава” е държавата - членка, в която компетентен орган по смисъла на националното й законодателство е постановил акт за обезпечаване по наказателно производство, обявил го е за законно или го е потвърдил по друг начин.
2. “Изпълняваща държава” е държавата - членка, на чиято територия се намира имуществото или доказателството.
3. “Имущество” са всички права с веществен и невеществен характер, движими или недвижими вещи, както и правни актове или документи, които доказват права върху вещите, за които компетентният орган на издаващата държава приема, че:
а) е облага от престъпление по чл. 5 или е равностойността, която изцяло или частично отговаря на стойността на тази облага, или
б) е средството или предметът на престъплението.
4. “Доказателства” са предмети, документи или данни, които могат да послужат като доказателства в наказателното производство за престъплението по чл.5.
5. “Отнемане” е конфискацията на имуществото или отнемането му в полза на държавата във връзка с извършено престъпление по чл.5.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Допълнителна разпоредба и предлага следната редакция на § 1:

“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Издаваща държава” е държавата - членка, в която компетентен орган по смисъла на националното й законодателство е постановил акт за обезпечаване по наказателно производство, обявил го е за законно или го е потвърдил по друг начин.
2. “Изпълняваща държава” е държавата - членка, на чиято територия се намира имуществото или доказателството.
3. “Имущество” са всички права с веществен и невеществен характер, движими или недвижими вещи, както и правни актове или документи, които доказват права върху вещите, за които компетентният орган на издаващата държава приема, че е:
а) облага от престъпление по чл. 5 или е равностойността, която изцяло или частично отговаря на стойността на тази облага, или
б) средството или предметът на престъплението.
4. “Доказателства” са предмети, документи или данни, които могат да послужат като доказателства в наказателното производство за престъплението по чл.5.
5. “Отнемане” е конфискацията на имуществото или отнемането му в полза на държавата във връзка с извършено престъпление по чл.5.”






ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за създаването на Заключителни разпоредби.

§ 2. (1) Удостоверението със стандартна форма съгласно приложението се подписва и се заверява за вярност на съдържанието от компетентния български съд, който издава решението за обезпечаване.
(2) Удостоверението се превежда на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава. В случай че държава членка е заявила посредством декларация, депозирана при Главния секретариат на Съвета, че приема превода, извършен на един или няколко от официалните езици на институциите на Европейските общности, съдът превежда удостоверението, предназначено за изпращане в тази държава, на посочените от нея езици.

Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
§ 2 се изменя така:
“§ 2. Разноските по изпълнението на акта за обезпечаване на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея. “

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.3 и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Разноските по изпълнението на акта за обезпечаване на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея. “

§ 3. Разноските по изпълнението на решение за обезпечаване на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.

Предложение на Мая Манолова, Валентин Милтенов и Елеонора Николова:
§ 3 се изменя така:
“§ 3. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който е отразен в § 2 и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
§ 4. Доколкото този закон не съдържа специални правила, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс и на Гражданския процесуален кодекс.
Комисията предлага § 4 да отпадне.
§ 5. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Комисията предлага § 5 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3.





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

(Янаки Стоилов)

Приложение към чл.3

УДОСТОВЕРЕНИЕ

(а) Орган, който издава акта за обезпечаване:

………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………….
Официално наименование:

………………………………………………………………………………………………….
Име на представляващия го:
………………………………………………………………………………………………….

Заемана длъжност (звание/степен): …………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………….

Номер на досие: ………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………….

Телефон.: (код на страната) (код на зоната/града) (…):
………………………………………………………………………………………………….

Факс: (код на страната) (код на зоната/града) (…):
………………………………………………………………………………………………….

Е_mail: ………………………………………………………………………………………...
Език за комуникация с издаващия орган: ………………………………………...
Подробности (включително езиците за комуникация с лицето/лицата за контакт) в случай на необходимост от допълнителна информация за изпълнението на акта или при нужда от допълнителни уговорки при предаване на доказателства
(ако е приложимо): …………………………………………………………………………...
………………………………………………………………………………………………….

(б) Органът, който е компетентен да изпълни акта за обезпечаване:
Официално наименование:
………………………………………………………………………………………………….

Име на представляващия го:
………………………………………………………………………………………………….

Заемана длъжност (звание/степен): …………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………….

Номер на досие: ………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………………….

Телефон: (код на страната) (код на зоната/града) (…):
………………………………………………………………………………………………….

Факс: (код на страната) (код на зоната/града) (…):
………………………………………………………………………………………………….
Е_mail: ………………………………………………………………………………………...
Език за комуникация с изпълняващия орган: ……………………………………
Подробности (включително езиците за комуникация с лицето/лицата за контакт) в случай на необходимост от допълнителна информация за изпълнението на акта или при нужда от допълнителни уговорки при предаване на доказателства (ако е приложимо)

в) В случай че букви (а) и (б) са попълнени, тази буква следва да се попълни, за да бъде посочено с кой или с кои органи трябва да се влезе в контакт:
Органът, посочен в буква (а)
Органът, посочен в буква (б)
(г) Когато отговорен за предаването и административното получаване на акта за обезпечаване е централен орган (важи само за Ирландия и Великобритания):
Име на централния орган:
………………………………………………………………………………………………….

Лице за контакт, ако е приложимо (титла/степен и име):
………………………………………………………………………………………………….

Адрес:
………………………………………………………………………………………………….
Номер на досие:
………………………………………………………………………………………………….

Телефон: (код на страната) (код на зоната/града) (…):
………………………………………………………………………………………………….
Факс: (код на страната) (код на зоната/града) (…):
………………………………………………………………………………………………….
Е_mail: ………………………………………………………………………………………...
(д) Акт за обезпечаване:
1. Дата и съответно, ако има, регистрационен №
2. Посочва се целта на акта
2.1. Последваща конфискация
2.2. Обезпечаване на доказателства
3. Описание на формалностите и процедурите, които трябва да бъдат извършени при изпълнението на акта за обезпечаване, в случай на обезпечаване на доказателства (ако е приложимо)

(е) Информация относно имуществото или доказателствата в изпълняващата
държава – предмет на акта за обезпечаване:
Описание на имуществото или доказателствата и местонахождението им:
1. (а) Точно описание на имуществото и, ако е възможно, максималната сума, чието възстановяване се цели (ако такава максимална сума е посочена в акта, относно стойността на действията)
(б) Точно описание на доказателството
2. Точно местонахождение на имуществото или доказателството (ако е неизвестно – последното известно местонахождение)
3. Държавата, под чиято опека се намира имуществото или доказателството или известният собственик бенефициент на имуществото или доказателството, ако е различен от лицето, срещу което се води наказателното производство за престъплението или осъдения
(ако е приложимо, съгласно вътрешното право на издаващата държава)
………………………………………………………………………………………………….
(ж) Информация относно идентичността на физическото или юридическото лице, заподозряно за престъплението или осъдено (ако е приложимо, съгласно вътрешното законодателство на издаващата държава) и/или лицето/лицата, за което/които се отнася акта за обезпечаване (ако има такива):

1. Физически лица:
Име:
Фамилия:
Моминско име, ако има такова:
Псевдоними, ако има такива:
Пол:
Националност:
Дата на раждане:
Място на раждане:
Местожителство и/или известен адрес, ако няма такъв – последният известен
адрес:

Език/езици, който/които разбира лицето (ако са известни):

2. Юридически лица:
Име:
Вид на юридическото лице:
Регистрационен номер:
Седалище по регистрация:

(з) Действия, които трябва да се предприемат от изпълняващата държава след изпълнението на акта за обезпечаване

Конфискация
1.1. Имуществото трябва да бъде съхранявано в изпълняващата държава с оглед последваща конфискация на имуществото.
1.1.1. Приложено искане относно изпълнението на акта за конфискация, издаден в издаващата държава на ……………………………………..(дата)
1.1.2. Приложено искане относно конфискацията в изпълняващата държава и последващо приложение на акта
1.1.3. Приблизителна дата за предаването на исканията по т. 1.1.1 или 1.1.2…………...,

или
Обезпечаване на доказателство
2.1. Имуществото трябва да бъде предадено на издаващата държава с оглед да послужи като доказателство
2.1.2. Приложена молба за трансфер,
или
2.2. Имуществото трябва да бъде съхранено в изпълняващата държава с оглед последващо използване като доказателство в издаващата държава
2.2.2. Приблизителна дата за предаването на искането по т. 2.1.1………………………..

(и) Престъпления:
Описание на съответните основания за акта за обезпечаване и обобщение на известните факти на съдебния орган, който издава акта за обезпечаване и удостоверението:
………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………….

Характер и правна класификация на престъплението/престъпленията и приложимият закон/кодекс, на основата на който е изготвено акта за обезпечаване:
………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………….
1. Ако е приложимо, отбележете едно или повече от следните престъпления, наказуеми в издаващата държава с лишаване от свобода за не по-малко от 3 години:
- участие в организирана престъпна група;
- тероризъм;
- трафик на хора;
- сексуална експлоатация на деца и детска порнография;
- незаконен трафик на наркотици и психотропни вещества;
- незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;
- корупция;
- измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;
- изпиране на имущество, придобито от престъпление;
- подправка на парични знаци, включително евро;
- компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютрите;
- престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и застрашени растителни видове и разновидности;
- подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;
- убийство, тежка телесна повреда;
- незаконна търговия с човешки органи и тъкани;
- отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;
- расизъм и ксенофобия;
- организиран или въоръжен грабеж;
- незаконна търговия с предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;
- мошеничество;
- рекет и изнудване;
- подправка на изделия и пиратство с тях;
- подправка на административни документи и търговия с тях;
- подправка на платежни инструменти;
- незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;
- незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;
- търговия с противозаконно отнети превозни средства;
- изнасилване;
- палеж;
- престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;
- противозаконно отвличане на летателни средства или кораби;
- саботаж.


2. Пълно описание на престъплението/престъпленията, които не са включени в списъка по т. 1:

………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………….

(к) Правни мерки по отношение на акта за обезпечаване за заинтересуваните страни, включително добросъвестни трети лица, съществуващи в издаващата държава:
Описание на съществуващите правни мерки, включително нужните действия, които трябва да се предприемат

Съд, пред който да се предприемат действията

Информация относно лицата, до които се отнасят действията

Срок за предприемане на действията

Орган в издаващата държава, който може да предостави допълнителна информация относно процедурите за обжалване в издаващата държава и дали се предвижда правна помощ и превод:
Име: …………………………………………………………………………………………...
Лице за контакт (ако има такова): …………………………………………………………..
Адрес: …………………………………………………………………………………………
Телефон: (код на страната) (код на зоната/града) (…): …………………………………....
Факс: (код на страната) (код на зоната/града) (…): ………………………………………..
Е_mail: ………………………………………………………………………………………...
(л) Други свързани със случая обстоятелства (информацията се предоставя по избор):







(м) Текстът на акта за обезпечаване е приложен към удостоверението.
Подпис на издаващия съдебен орган и/или представляващото го лице, което удостоверява достоверността на съдържанието на удостоверението:

Име: …………………………………………………………………………………………...
Заемана длъжност (титла/ранг): …………………………………………………………….
Дата: …………………………………………………………………………………………..


Официален печат (ако има такъв)