---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
___________________________________________________________

Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, № 654-01-8/19.01.2006 г., внесен от Яне Георгиев Янев; законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката № 654-01-61/12.05.2006 г., внесен от Иван Костов и група народни представители и законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката № 654-01-85/22.06.2006 г., внесен от Мая Манолова и група народни представители.



На заседание, проведено на 06.07.2006 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, № 654-01-8/19.01.2006 г., внесен от Яне Георгиев Янев; законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката № 654-01-61/12.05.2006 г., внесен от Иван Костов и група народни представители и законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката № 654-01-85/22.06.06 г., внесен от Мая Манолова и група народни представители.
На заседанието присъстваха г-н Пламен Киров – зам.-председател на ЦИК, г-жа Галина Маринска, директор на дирекция “Правна” в Министерския съвет и г-н Иван Гетов, директор на дирекция “ГРАО” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Народният представител Яне Янев представи мотивите на внесения от него законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, № 654-01-8/19.01.2006г. Г-н Янев посочи, че законопроектът е внесен в началото на 2006 г. с цел да има достатъчно време за неговото своевременно обсъждане и приемане.
Законопроектът преследва няколко цели.
Първата е да се ограничи така наречения изборен туризъм – вътрешен и международен, който през последните години многократно скандализира българското общество. Предлагат се множество разпоредби, които би следвало да ограничават тази порочна практика.
Втората цел е да се унифицира Закона за избор на президент и вицепрезидент със Закона за избор на народни представители, т.е. да се поставят едни и същи изисквания към избора на народни представители, на президент и вицепрезидент, на кметове и общински съветници, доколкото няма специфики във всеки един от тези избори.
С въведените в проекта за закон изисквания се дава възможност политическите партии и инициативни комитети да узнаят факти от биографиите на издигнатите кандидати, свързани с принадлежността им към Държавна сигурност и други подобни органи, което има политическо значение за определяне на кандидатури или за евентуалното им оттегляне.
Създават се и правни условия за равноправно медийно участие на кандидати от парламентарно представените и извънпарламентарните партии.
Народният представител Мая Манолова представи основните цели и мотиви на внесения от нея и група народни представители законопроект. Предлагат се минимален брой промени – тези, които според вносителите са най-необходими, като се изхожда от обстоятелството, че изборът на президент и вицепрезидент като изборна технология е относително най-простият вид избор в българското изборно законодателство. Г-жа Манолова посочи, че измененията и допълненията на Закона за избиране на президент и вицепрезидент се свеждат до три основни проблема.
Първо, унифицират се процедурите за провеждане на различните видове избори.
Второ, въвеждат се по-ефективни механизми за противодействие срещу изборните нарушения.
Законопроектът предвижда промени в изборната технология и в организацията на предизборната кампания:
- въвежда се интегрална бюлетина, която унифицира процедурите по отношение на другите видове избори и ограничава нарушенията на изборното законодателство;
- въвежда се полиграфическа защита на изборната бюлетина срещу фалшификации, поставяне на печати от избирателната комисия преди и след упражняване на вота от отделния избирател, прозрачни урни, гласуване без пликове;
- създава се централен регистър за удостоверенията за гласуване на друго място, който отчита издадените удостоверения и защита на тези удостоверения срещу фалшифициране; забрана да се издават на лица, които постоянно пребивават в чужбина, както и попълване на декларация от получаващите ги лица, че няма да гласуват два пъти под страх от наказателна отговорност;
- създават се еднакви условия по отношение на броя подписи за издигане на кандидатите, депозита и медийното участие, независимо от това дали кандидатите се издигат от партия, коалиция или инициативен комитет. Предлага се да отпаднат обръщенията, които са изчерпали възможностите си като средство за представяне на кандидатите. Уеднаквяват се правилата за участие в електронните медии и за интернет сайтовете;
Г-жа Манолова изтъкна, че проблемът с избирателните списъци е изключително важен. Тя намира, че процедурата, която съществува в Закона за избиране на народни представители би могла да бъде работеща, ако се прояви достатъчна настойчивост от компетентните институции, особено от Министерство на регионалното развитие и благоустройството в лицето на служба “ГРАО”.
Г-жа Елиана Масева представи от името на вносителите на законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката № 654-01-61/12.05.2006 г., внесен от Иван Костов и група народни представители. Тя посочи, че законопроектът прави опит да решат проблеми, които са възникнали на предишни избори и се възприемат отрицателно от обществото.
- Първото изменение цели да създаде симетрия с действащите вече Закони за избор на народни представители и кметове и общински съветници за проверка за връзка с принадлежност към структурите на Държавна сигурност. Всички кандидати следва да подадат заявление и публично чрез медиите да се оповести дали са били сътрудници – щатни или нещатни на бившите тайни служби.
- Втората промяна се отнася до така наречения изборен туризъм. Предлагат се няколко ограничения: гласуване само по постоянен адрес, премахване на възможността за издаване на удостоверение за гласуване на друго място, коригиране на избирателните списъци само до определен момент преди изборния ден, премахване на възможността за дописване на избирателните списъци от секционните избирателни комисии. Създава се възможност за актуализация на избирателните списъци, като от тях се заличават имената на български граждани постоянно пребиваващи в чужбина и съответно се дава определение на понятието “постоянно пребиваващи в чужбина”. Предлага се изборите да се провеждат само на територията на дипломатическите и консулските представителства, които са официални български представителства в чужбина. Допуска се в чужбина да гласуват само български граждани, които постоянно живеят в чужбина, като е дадено съответно определение на това понятие.
- Друга промяна облекчава процедурата за провеждане на изборите и намалява разходите за тях. Предлага се използване на интегрална бюлетина, която за първи път беше въведена през 1999 г. на местни избори. Практиката е показала, че по този начин се ограничава двойното гласуване и се гарантират честни избори. Освен интегрална бюлетина със законопроекта се предлага въвеждане на прозрачната урна.
- Със законопроекта се предлага да се увеличат размерите на безлихвените депозити за участие в изборите. Досегашните размери, според вносителите, не съответстват на променените доходи в страната. В тази насока се прави предложение за вдигане на прага, при който депозитът се възстановява – от 1 на сто на 4 на сто.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Христо Бисеров, Четин Казак, Ремзи Осман, Надка Балева, Филип Димитров, Мая Манолова, Я. Г. Янев, Е.Масева.
В изказванията си те засегнаха няколко основни групи въпроси: условията за издигане на кандидатите за президент и вицепрезидент; формата на изборната бюлетина; изискванията относно упражняването на правото на глас; съставяне на избирателните списъци и критериите за определяне на избирателните комисии.
Народният представител Надка Балева посочи, че в законопроекта, внесен от Я.Янев съществуват множество текстове, които ограничават правото на всеки български гражданин да участва в изборите, въвеждат неоправдани и противоконституционни по своя характер ограничения в избирателното право.
Народният представител Четин Казак посочи, че и трите законопроекта полагат усилия да решат някои реално съществуващи проблеми в нашето законодателство. В същото време, според г-н Казак, два от законопроектите в опита си да решат тези проблеми, отиват твърде далече. Според него в законопроектите на народния представител Яне Янев и на ДСБ се предлагат откровено противоконституционни разпоредби. Той посочи разпоредбите, които въвеждат ограничение в правото на гласуване, основани на наличие или не на друго гражданство, на така нареченото “постоянно пребиваване” – въвеждането на ново изискване за постоянно пребиваване в Република България със съответните критерии за това и т.н. Тези изисквания са в противоречие с чл. 26, ал. 1 от Конституцията, която не дава право на законодателя да поставя ограничения или специални изисквания за правото на българските граждани да избират.
По отношение на законопроекта, предложен от г-жа Мая Манолова и група народни представители, г-н Казак посочи, че в него се съдържат добри предложения за усъвършенстване на изборния процес с едно изключение - въвеждането на интегрална бюлетина за избори за президент и вицепрезидент. Според него ръстът на недействителните бюлетини от последните парламентарни избори показва, че това изискване по същество лишава една значима група български граждани от конституционното им право на глас.
Народният представител Ремзи Осман отбеляза, че в два от законопроектите има чисто популистки текстове, сочейки законопроектите, внесени от Яне Янев и от Иван Костов и група народни представители. Той пространно и категорично отхвърли възможностите по законодателен ред да се ограничава правото на големи групи български граждани, пребиваващи извън страната за определен период от време, да участват в изборите за президент и вицепрезидент на републиката. Той изрази много сериозни резерви и по отношение на въвеждането на “интегрална бюлетина”, като посочи, че това ще доведе до множество нарушения на изборния процес и до лишаване на много граждани от възможността да реализират своя вот поради технически и организационни причини, особено при липсата на ясни и категорични законови критерии по отношение на действителността на подадения вот.
Народният представител Мая Манолова изтъкна, че като средство за унифициране на изборния процес и като средство за противодействие срещу изборните нарушения следва да се въведе интегралната бюлетина и да се използват прозрачни урни и печати на бюлетините. Тя категорично отхвърли подхода борбата за противодействие на изборните нарушения да се реализира чрез ограничаване правото на българските граждани да упражняват правото си на глас. Поради това тя не споделя въведените легални дефиниции в проекта на ДСБ за “българи, постоянно пребиваващи в страната и постоянно живеещи в чужбина”, защото те противоречат на три други закона: Закона за българското гражданство, Закона за българските документи са самоличност и Закона за чужденците. Това понятие “постоянно пребиваващи в страната” с въведената норма за 183 дни непрекъснато пребиваване в България се използва в Закона за облагане на доходите на физическите лица. То има отношение към данъчното облагане, но не би следвало да се обвързва с правото на българските граждани да упражняват правото си на глас. То противоречи на принципа за общо, равно и пряко избирателно право, както и на съвременния принцип за свободата на придвижване на българските граждани. На практика със законодателните предложения, съдържащи се в законопроекта на ОДС и на народния представител Я.Янев се въвежда един нов признак за осъществяване правото на глас - признакът “отседналост”. В редица европейски страни той съществува по отношение на упражняване на вот при местни избори, но е абсолютно неприемлив при избори за държавен глава.
Народният представител Елиана Масева обясни, че законопроектът, на който тя е съвносител прави разлика между двойно гражданство и пребиваване. Това са две различни категории и изводите за противоконституционност са силно преувеличени. Тя посочи, че със законопроекта не се ограничават права на български граждани, защото със спекулациите, които се създават по повод на такива ограничения, се засягат правата на тези български граждани, които отиват и гласуват с кауза, с бюлетина и с идея. Този законопроект прави опит, ако не да разреши проблема, то поне да го ограничи.

След приключване на дискусията Комисията по правни въпроси с два гласа “за”, два гласа “против” и дванадесет “въздържали се”, не подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, № 654-01-8/19.01.2006 г., внесен от Яне Г. Янев и предлага на Народното събрание да не го приема.
С два гласа “за”, два “против” и дванадесет “въздържали се” Комисията по правни въпроси не подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката № 654-01-61/12.05.2006 г., внесен от Иван Костов и група народни представители и предлага на Народното събрание да не го приема.
С единадесет гласа “за”, един “против” и четири “въздържали се” Комисията по правни въпроси подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката № 654-01-85/22.06.06 г., внесен от Мая Манолова и група народни представители и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене.



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
(Я.Стоилов)