---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


К О М И С И Я П О П Р А В Н И В Ъ П Р О С И

№ 653-03-69/19.09.06 г.




Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Обсъждане на второ четене на Законопроекта за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България, № 602-01-73/10.8.06 г., внесен от Министерски съвет.

ПРОЕКТ
ВТОРО ЧЕТЕНЕ



З А К О Н

за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:

“З А К О Н

за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства”


Глава първа
Общи положения

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда, при които гражданите на Европейския съюз (ЕС) и членовете на техните семейства могат да влизат, пребивават и напускат Република България.
(2) Този закон се прилага и спрямо гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП), граждани на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС се ползват с правото на свободно придвижване.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.1:
“Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда, при които гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства могат да влизат, пребивават и напускат Република България.
(2) Този закон се прилага и спрямо гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат правото на свободно придвижване.”

Чл. 2. Гражданин на ЕС е лице, което има гражданство на държава - членка на ЕС.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.2.

Чл. 3. Гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС, при пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според българските закони и международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.3.


Глава втора
Право на влизане и излизане от Република България


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава втора да се измени така:
“Глава втора
Право на влизане и напускане на Република България”

Чл. 4. (1) Гражданите на ЕС влизат и излизат от територията на Република България с валидни лична карта или паспорт.
(2) Членовете на семействата на гражданите на ЕС, които не са граждани на държави - членки на ЕС, влизат и излизат от територията на Република България с валиден паспорт и виза, когато такава се изисква. В тези случаи визите се издават без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.
(3) При влизане или излизане на членове на семейството, които не са граждани на държава - членка на ЕС, не се поставя печат в паспорта им, при условие че представят карта за пребиваване на територията на държава – членка на ЕС.
(4) Виза не се изисква, при условие че лицата по ал. 2 притежават валидна карта за пребиваване, издадена от държава - членка на ЕС.
(5) В случаите, когато гражданин на ЕС или член на семейството му, който не е гражданин на държава - членка на ЕС, няма документите по ал. 1
и 2, преди да се предприемат действия по недопускане, се предоставят всички разумни възможности тези лица да получат необходимите документи или да докажат чрез други средства, че те притежават правото на свободно придвижване.

Предложение на Надка Балева:
В чл.4, ал.2, след израза “паспорт и” се добавя изразът “издаден по определен от Министерския съвет ред”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.4:
“Чл. 4. (1) Гражданин на Европейския съюз влиза и напуска територията на Република България с лична карта или паспорт.
(2) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, които не е граждани на Европейския съюз, влиза и напуска територията на Република България с паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условия и ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.
(3) Виза не се изисква, при условие, че лицето по ал. 2 притежава карта за пребиваване, издадена от държава - членка на Европейския съюз.
(4) При влизане или напускане на Република България на член на семейството, които не е гражданин на Европейския съюз, не се поставя печат в паспорта му, при условие че представи карта за пребиваване на територията на държава – членка на Европейския съюз.
(5) Когато гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който не е гражданин на Европейския съюз, няма документите по ал.1 и 2, преди да се предприемат действия по недопускане, му се предоставя възможност да получи необходимите документи или да удостовери чрез други средства, че притежава право на свободно придвижване.”

Чл. 5. (1) Без да се засягат правата на свободно движение и пребиваване, които лицата по чл. 1 могат да имат, в съответствие със законодателството на Република България се улеснява влизането и пребиваването на:
1. други членове на семейството, независимо от тяхното гражданство, които не отговарят на определението по § 1, т. 1, буква “а” и които в държавата, от която идват, са лица на издръжка или са членове на домакинството на гражданина на ЕС, който се ползва от правото на свободно придвижване, или в случаите, когато сериозни здравословни причини задължително изискват лична грижа за члена на семейството от страна на гражданина на ЕС;
2. партньора, с когото гражданинът на ЕС има трайна връзка, което е надлежно удостоверено.
(2) При влизане или пребиваване на лицата по ал. 1, т. 1 и 2 се
извършва подробна проверка на личните обстоятелства и отказът за влизане или пребиваване се мотивира.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.5:
“Чл. 5. (1) Право на влизане, пребиваване и напускане на Република България по реда на този закон има и:
1. друг член на семейството, независимо от неговото гражданство, който не отговаря на определението по § 1, т. 1, буква “а” и който в държавата, от която идва, е лице на издръжка или е член на домакинството на гражданина на Европейския съюз, който има право на свободно придвижване, или в случаите, когато сериозни здравословни причини задължително изискват лична грижа за члена на семейството от страна на гражданина на Европейския съюз;
2. лицето, с което гражданинът на Европейския съюз има удостоверено фактическо съжителство.
(2) При влизане или пребиваване на лицето по ал. 1, т. 1 или 2 се
извършва подробна проверка на личните обстоятелства. Отказът за влизане или пребиваване се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”


Глава трета
Видове и срокове на пребиваване

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.

Чл. 6. (1) Гражданите на ЕС пребивават на територията на Република България за срок до 3 месеца с лична карта или паспорт.
(2) Членове на семейството, които не са граждани на държава - членка на ЕС, и придружават или се присъединяват към гражданин на ЕС, пребивават на територията на Република България за срок до 3 месеца с паспорт.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.6:
“Чл. 6. (1) Гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с лична карта или паспорт за срок до 3 месеца.
(2) Член на семейството, които не е гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с паспорт за срок до 3 месеца от датата на влизане в страната.”

Чл. 7. Гражданите на ЕС могат да пребивават на територията на Република България за срок над 3 месеца, за което им се издава удостоверение за продължително пребиваване от Национална служба “Полиция” (НСП) за неограничен период от време.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.7:
“Чл. 7. (1) Гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение от Национална служба “Полиция”.
(2) Продължителното пребиваване е за срок до 5 години.”

Чл. 8. (1) Удостоверението за продължително пребиваване се издава на граждани на ЕС, които отговорят на едно от следните условия:
1. са наети или самостоятелно заети лица в Република България;
2. притежават необходимите финансови средства за покриване на разходите по тяхното пребиваване и тези на членовете на семейството, без да са в тежест на системата за социално подпомагане, и притежават здравна осигуровка;
3. са записани в легитимни учебни заведения с цел да преминат курс на обучение, включително професионално обучение, и отговарят на условията по т. 2.
(2) Удостоверението за продължително пребиваване се издава и на придружаващ или присъединяващ се член на семейството на гражданин на ЕС, който представи:
1. валидна карта за самоличност или паспорт;
2. документ, удостоверяващ съществуването на семейни отношения или регистрирано съжителство с гражданина на ЕС;
3. други документи, доказващи съществуването на трайна връзка с гражданина на ЕС.
(3) Към лицата по ал. 1, т. 1 се приравняват и лицата, които вече не са наемни работници или самостоятелно заети лица и са:
1. в състояние на временна неработоспособност поради заболяване или злополука;
2. регистрирани като безработни в дирекция “Бюро по труда”, след като са работили повече от една година и са останали безработни или надлежно са прекратили дейност като самостоятелно заети лица;
3. регистрирани като безработни в дирекция “Бюро по труда” след прекратяване на договор под една година или са останали безработни през първите 12 месеца от договор със срок по-дълъг от една година;
4. започнали професионално обучение, което следва да е свързано с предишната им заетост, освен ако правоотношенията им са прекратени не по собствено желание.
(4) В случаите по ал. 3, т. 3 лицата запазват статута си на приравнени към ал. 1, т. 1 за период 6 месеца, а по т. 4 - до приключване на професионалното обучение.

Предложение на Надка Балева:
В чл.8 се правят следните промени:
1. В ал.1, т.2 да се добави ново второ изречение със следното съдържание:
“Размерът на тези средства се определя от Министерския съвет.”
2. В ал.2, т.2, да отпадне текстът “или регистрирано съжителство с граждани на ЕС”.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.8:
“Чл. 8. (1) Удостоверението за продължително пребиваване се издава на гражданин на Европейския съюз, който отговоря на едно от следните условия:
1. е работник или е самостоятелно заето лице в Република България;
2. притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и тези на членовете на семейството му, без да са в тежест на системата за социално подпомагане. Размерът на финансовите средства се определя с акт на Министерския съвет.
3. е записан в учебно заведение за обучение, включително и професионално обучение, и отговаря на условията по т. 2.
(2) Удостоверението за продължително пребиваване се издава и на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който представи:
1. лична карта или паспорт;
2. документ, който удостоверява съществуването на брак или фактическо съжителство с гражданина на Европейския съюз;
(3) На лице по ал. 1, т. 1 се приравнява и лице, което вече не е работник или самостоятелно заето лице и е:
1. в състояние на временна неработоспособност поради заболяване или злополука;
2. регистрирано като безработно в дирекция “Бюро по труда”, след като е работило повече от една година и е останало безработно или е прекратило дейност като самостоятелно заето лице;
3. регистрирано като безработно в дирекция “Бюро по труда” след прекратяване на договор със срок до една година или е останало безработно през първите 12 месеца след прекратяване на договор със срок над една година;
4. започнало професионално обучение, което:
а) е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен по негово желание;
б) не е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен от работодателя.
(4) В случаите по ал. 3, т. 3 лицето запазва статута си на приравнено към ал. 1, т. 1 за срок от 6 месеца, а по т. 4 - до приключване на професионалното обучение.”

Чл. 9. (1) За издаване на удостоверението за продължително пребиваване гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, които са граждани на ЕС, подават в 3-месечен срок от датата на пристигането си заявление до НСП.
(2) Към заявлението по ал. 1 гражданите на ЕС прилагат:
1. лична карта или паспорт;
2. в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 - документи, доказващи наличието на съответните обстоятелствата, а по чл. 8, ал. 1, т. 3 - декларация;
3. документ за платена държавна такса.
(3) Когато заявлението по ал. 1 се подава от членове на семейството на гражданин на ЕС, към него се прилагат:
1. лична карта или паспорт;
2. документи, удостоверяващи, че лицата са членове на семейството на гражданина на ЕС;
3. документ за платена държавна такса.
(4) Удостоверението за продължително пребиваване се издава в деня на подаване на заявлението и съдържа пълните имена на лицето и датата на регистрация. Удостоверението е безсрочно.
(5) В случай на непълноти в документите по ал. 2 и 3 на лицата се дава 7-дневен срок за отстраняването им.
(6) Ако в срока по ал. 5 лицата не отстранят допуснатите непълноти, органите на НСП мотивирано отказват издаването на удостоверение за продължително пребиваване.
(7) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) При наличие на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че са нарушени нормите, регламентиращи режима по пребиваване в Република България, органите на НСП могат да извършат последваща проверка на обстоятелствата по ал. 2 и 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.9:
“Чл. 9. (1) За издаване на удостоверение за продължително пребиваване гражданинът на Европейския съюз и членовете на семейството му, които са граждани на Европейския съюз, подават заявление до Национална служба “Полиция”в 3-месечен срок от датата на влизане в Република България.
(2) Гражданинът на Европейския съюз прилага към заявлението:
1. лична карта или паспорт;
2. в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 - документи, които удостоверяват наличието на обстоятелствата, а по чл. 8, ал. 1, т. 3 - декларация;
3. документ за платена държавна такса.
(3) Членът на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, прилага към заявлението:
1. лична карта или паспорт;
2. документи, който удостоверяват, че е член на семейството на гражданина на Европейския съюз;
3. документ за платена държавна такса.
(4) Удостоверението за продължително пребиваване се издава в деня на подаване на заявлението и съдържа пълните имена на лицето и датата на регистрация.
(5) При непълноти в документите по ал. 2 и 3 на лицето се определя 7-дневен срок за отстраняването им.
(6) Ако в срока по ал. 5 лицето не отстрани допуснатите непълноти, органите на Национална служба “Полиция” мотивирано отказват издаването на удостоверение за продължително пребиваване.
(7) Отказът по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) При наличие на данни, от които може да се направи обоснован извод, че е нарушен режимът за пребиваване в Република България, органите на Национална служба “Полиция” могат да извършат последваща проверка на обстоятелствата по ал. 2 и 3.”

Чл. 10. (1) Членове на семейство, които не са граждани на ЕС, могат да пребивават на територията на Република България за срок над
3 месеца, за което им се издава карта за пребиваване.
(2) Лицата по ал. 1 подават заявление за издаване на карта за пребиваване в 4-месечен срок от влизането си на територията на Република България до НСП, за което им се издава незабавно временно удостоверение.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат следните документи:
1. валиден паспорт;
2. документи, удостоверяващи, че лицата са членове на семейството на гражданин на ЕС;
3. удостоверение за продължително пребиваване на гражданина на ЕС, когото придружават или към когото се присъединяват, когато това е необходимо;
4. документ за платена държавна такса.
(4) Картата за пребиваване се издава в срок до 90 дни от подаване на заявлението по ал. 3.
(5) В случай на непълноти в документите по ал. 3 на лицата се дава 14-дневен срок за отстраняването им. До отстраняване на непълнотите срокът по ал. 4 спира да тече.
(6) Когато в срока по ал. 5 лицата не отстранят допуснатите непълноти, органите на НСП мотивирано отказват издаването на удостоверение за продължително пребиваване.
(7) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Срокът на валидност на картата за пребиваване се определя в зависимост от срока на продължителното пребиваване на гражданина на ЕС, но не може да надвишава 5 години от датата на издаването й.
(9) Временни отсъствия до 6 месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от
12 последователни месеца или командироване в друга държава - членка на ЕС, или в трета държава не засягат срока на валидност на картата за пребиваване по ал. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.10:
“Чл. 10. Член на семейство, който не е гражданин на Европейския съюз, може да пребивава продължително или постоянно в Република България, за което му се издава карта за пребиваване.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.11 със следната редакция:
“Чл.11 (1) Срокът на продължително пребиваване на лицето по чл.10 се определя от срока на продължителното пребиваване на гражданина на Европейския съюз.
(2) Временни отсъствия до 6 месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от 12 последователни месеца или командироване в друга не засягат срока на продължителното пребиваване на лицето по ал.1.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.12 със следната редакция:
“Чл.12 (1) Лицето по чл. 10 подава заявление до Национална служба “Полиция” за издаване на карта за продължително пребиваване, за което незабавно му се издава временно удостоверение.
(2) Заявлението се подава в срок 3 месеца от датата на влизането на лицето в Република България.
(3) Към заявлението се прилагат:
1. паспорт;
2. документи, който удостоверяват, че лицето е член на семейството на гражданин на Европейския съюз;
3. удостоверение за продължително пребиваване на гражданина на Европейския съюз, чийто член на семейството е, когато това е необходимо;
4. документ за платена държавна такса.
(4) Картата за пребиваване се издава в срок до 3 месеца от подаване на заявлението.
(5) При непълноти в документите по ал. 3 на лицето се определя 14-дневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът по ал. 4 спира да тече.
(6) Когато в срока по ал. 5 лицето не отстрани допуснатите непълноти, органите на Национална служба “Полиция” мотивирано отказват издаването на удостоверение за продължително пребиваване.
(7) Отказът по ал. 6 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Чл. 11. (1) При необходимост преди издаването на удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване органите на НСП могат да поискат извършване на проверка дали лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред.
(2) Проверката по ал. 1 се извършва от компетентните служби на страната по произход на лицето по искане на службите за административен контрол.
(3) Службите за административен контрол са длъжни при поискване в двумесечен срок да предоставят на съответните служби на държава - членка на ЕС, информацията по ал. 1 за български граждани.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.11, който става чл.13:
“Чл. 13. При необходимост, преди издаването на удостоверение или карта за продължително пребиваване, органите на Национална служба “Полиция” могат да поискат от компетентните служби на страната по произход на лицето, извършване на проверка дали то представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред.”

Чл. 12. Случаите на смърт, отпътуване или прекратяване на брак, фактическо съпружеско съжителство или регистрирано партньорство с гражданин на ЕС не засягат правото на продължително пребиваване на членовете на семейството му - граждани на ЕС, когато те отговарят на едно от условията по чл. 8, ал. 1 и 2.

Предложение на Надка Балева:
В чл.12 след думата “брак” да се добави съюзът “или” и да отпадне текстът “или регистрирано партньорство”.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.12, който става чл.14:
“Чл. 14. Правото на продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, не се засяга при смърт, напускане, прекратяване на брака или фактическото съжителство с гражданина на Европейския съюз, ако отговаря на едно от условията по чл. 8, ал. 1 и 2. “

Чл. 13. (1) В случай на смърт на гражданин на ЕС правото на продължително пребиваване на членовете на семейството му, които не са граждани на ЕС, не се засяга, при условие че те са пребивавали в Република България най-малко една година преди смъртта му.
(2) При отпътуване на гражданин на ЕС не се засяга правото на продължително пребиваване на неговите деца или на другия родител, при условие че децата пребивават в Република България и са записани в училище от системата на народната просвета или във висше училище до приключване на обучението.
(3) Членовете на семейството, които не са граждани на ЕС, запазват правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брак или регистрирано партньорство при наличие на едно от следните обстоятелства:
1. бракът или регистрираното партньорство са продължили най-малко 3 години, от които една година в Република България;
2. съпругът или партньорът, който не е гражданин на ЕС, упражнява родителските права по силата на съдебно решение или споразумение между съпрузите или партньорите;
3. преди прекратяване на брака или регистрираното партньорство съпругът или партньорът, който не е гражданин на ЕС, е бил жертва на домашно насилие по смисъла на Закона за защита срещу домашното насилие (ДВ, бр. 27 от 2005 г.);
4. по силата на съдебно решение или споразумение между съпрузите/партньорите съпругът или партньорът, който не е гражданин на ЕС, има право на посещаване на непълнолетното дете, при условие че в съдебното решение или споразумение се предвижда посещенията да се провеждат в Република България.
(4) В случаите по ал. 1 и 3 лицата трябва да докажат, че отговарят на едно от условията по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 или че са членове на вече създадено в Република България семейство на лице, отговарящо на тези условия.

Предложение на Надка Балева:
В чл.13, ал.3, се правят следните промени:
1. В ал.3 да отпадне текстът “или регистрирано партньорство”.
2. В т.1 да отпадне текстът “или регистрирано партньорство”.
3. В т.2 да отпадне “или партньорът”.
4. В т.3 да отпаднат текстовете “или регистрирано партньорство” и “или партньорът”.
5. В т.4 да отпаднат текстовете “партньорите” и “или партньорът”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.13, който става чл.15:
“Чл. 15. (1) При смърт на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на членовете на семейството му, които не са граждани на Европейския съюз, не се засяга, ако са пребивавали в Република България най-малко една година преди смъртта му.
(2) При напускане на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на неговите деца или на другия родител не се засяга, при условие че децата пребивават в Република България и са записани в училище от системата на народната просвета или във висше училище до приключване на обучението.
(3) Член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз, запазва правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брака или фактическото съжителство, ако отговаря на условията по чл.8, ал.1, т.1 и 2 и по отношение на него е налице едно от следните обстоятелства:
1. бракът или фактическото съжителство са продължили най-малко 3 години, от които една година в Република България;
2. упражнява родителските права по силата на съдебно решение или споразумение;
3. преди прекратяване на брака или фактическото съжителство е бил жертва на домашно насилие;
4. по силата на съдебно решение или споразумение има право на посещаване на ненавършилото пълнолетие дете, при условие че в съдебно решение или в споразумение се предвижда посещенията да се провеждат в Република България.”

Чл. 14. (1) Гражданите на ЕС и членовете на техните семейства получават удостоверение за постоянно пребиваване, ако са пребивавали непрекъснато в продължение на 5 години в Република България.
(2) Временни отсъствия до 6 месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от
12 последователни месеца или командироване в друга държава - членка на ЕС, или в трета държава не прекъсват срока на пребиваване по ал. 1.
(3) Удостоверението за постоянно пребиваване може да бъде отнето при отсъствие от Република България за срок по-голям от две последователни години.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.14, който става чл.16:
“Чл. 16. (1) Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз, получава удостоверение за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато в продължение на 5 години в Република България и ако отговаря на едно от следните условия:
1. е работил през последната една година към момента на прекратяване на договора като работник или дейността му като самостоятелно заето лице, навършил е пенсионна възраст или по отношение на него е налице основание за по-ранно пенсиониране и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от 3 години;
2. е работник или е самостоятелно заето лице, което не работи поради трайна намалена работоспособност и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от две години;
3. е работник или е самостоятелно заето лице и неработоспособността му е резултат от трудова злополука или от професионална болест;
4. е работник или е самостоятелно заето лице, което в продължение на 3 години непрекъснато е пребивавало и работило в Република България и работи като такива в друга държава - членка, като запазва мястото си на пребиваване в Република България и се връща поне веднъж седмично в нея.
(2) За упражняване на правата по ал. 1, т. 1 и 2 времето на работа в другата държава - членка се смята за време на работа в Република България, като към него се приравняват и периодите на регистрирана безработица и на прекъсване на работа поради болест и злополука.
(3) Условията по ал. 1, т. 1 и т. 2 не важат, когато работникът или самостоятелно заетото лице има сключен брак или е във фактическо съжителство с гражданин на Република България или такъв, който е загубил българското си гражданство по силата на сключване на брак с него.
(4) Когато работникът или самостоятелно заетото лице има право на постоянно пребиваване по ал.1, членовете на семейството му, които живеят заедно с него в Република България, независимо от гражданството им, също имат право на постоянно пребиваване.
(5) При смърт на работника или на самостоятелно заетото лице, преди да придобие право на постоянно пребиваване по ал. 1 и договорът или дейността му не са прекратени, членовете на семейството му, които живеят с него в Република България, могат да придобият право на постоянно пребиваване, при условие че:
1. работникът или самостоятелно заетото лице към момента на смъртта е живяло непрекъснато в Република България в продължение на две години;
2. смъртта е резултат от трудова злополука или професионално заболяване;
3. преживелият съпруг е загубил българското гражданство поради сключване на брак с работника или самостоятелно заетото лице.”

Чл. 15. (1) Гражданите на ЕС и членовете на техните семейства получават удостоверение за постоянно пребиваване, ако са пребивавали непрекъснато в Република България за срок по-малък от 5 години, при условие че:
1. към момента на прекратяване на заетост като наети и самостоятелно заети лица са навършили пенсионна възраст или се пенсионират по-рано, ако са работили в Република България най-малко през последните 12 месеца и са пребивавали непрекъснато в страната повече от
3 години;
2. са наети или самостоятелно заети лица, които не работят поради трайна намалена работоспособност и са пребивавали непрекъснато в Република България повече от две години;
3. са наети и тяхната неработоспособност е резултат от трудова злополука или от професионална болест;
4. са наети или самостоятелно заети лица, които след 3 години непрекъсната заетост и пребиваване в Република България работят като такива в друга държава членка, като запазват Република България като място за пребиваване и се връщат поне веднъж седмично в нея.
(2) За упражняване на правата по ал. 1, т. 1 и 2 периодите на заетост в другата държава членка по т. 4 се считат за периоди на заетост в Република България, като към тях се приравняват и периодите на регистрирана безработица и на прекъсване на работа поради болест и злополука.
(3) Условията по отношение на продължителността на пребиваване и заетост по ал. 1, т. 1 и условието по отношение на продължителността на пребиваване по ал. 1, т. 2 не важат, ако членовете на семейството на наетите или самостоятелно заетите лица са граждани на Република България или са загубили българското си гражданство по силата на сключване на брак с наетото или самостоятелно заетото лице.
(4) Независимо от гражданството си членовете на семейството на наето или самостоятелно заето лице, които живеят заедно с него на територията на Република България, имат право на постоянно пребиваване, ако наетото или самостоятелно заетото лице е придобило право на постоянно пребиваване въз основа на ал. 1.
(5) В случай че наетото или самостоятелно заетото лице умре, докато все още работи, но преди да е получило постоянно пребиваване на основание ал. 1, членовете на семейството му, които живеят с него на територията на Република България, могат да придобият право на постоянно пребиваване, при условие че:
1. наетото или самостоятелно заетото лице към момента на смъртта е живяло без прекъсване на територията на Република България в продължение на две години;
2. смъртта е вследствие на трудова злополука или професионално заболяване;
3. преживялата съпруга или преживелият съпруг е загубил българското гражданство по силата на сключване на брак с наетото или самостоятелно заетото лице.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлга следната редакция на чл.15, който става чл.17:
“Чл.17. Временни отсъствия до 6 месеца в рамките на една година, отсъствия с по-голяма продължителност за задължителна военна служба, едно отсъствие поради уважителни причини за срок не повече от 12 последователни месеца или командироване в друга държава, не прекъсват срока на пребиваване по чл.16, ал. 1.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.18 със следната редакция:
“Чл.18. Удостоверението за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадено, ако то отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.”

Чл. 16. (1) Членовете на семейства, които не са граждани на ЕС и са пребивавали законно заедно с тях за непрекъснат срок 5 години в Република България, имат право на постоянно пребиваване, което се удостоверява с карта за постоянно пребиваване.
(2) Молба за издаване на карта за постоянно пребиваване се подава 60 дни преди изтичането на срока на валидност на картата по чл. 10, ал. 1 до НСП.
(3) Картата за постоянно пребиваване се издава в срок до 30 дни от подаване на молбата и се преиздава автоматично на всеки 10 години при спазване изискванията на чл. 10.
(4) Прекъсване на пребиваването, което не надвишава
две последователни години, не засяга валидността на картата за постоянно пребиваване.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.16, който става чл.19:
“Чл. 19. (1) Член на семейство, който не е гражданин на Европейския съюз, получава карта за постоянно пребиваване ако е пребивавал непрекъснато за срок от 5 години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз.
(2) Заявление до Националната служба “Полиция” за издаване на карта за постоянно пребиваване се подава 2 месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.
(3) Картата за постоянно пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.
(4) Картата за постоянно пребиваване се преиздава служебно на всеки 10 години.
(5) Картата за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.”

Чл. 17. Членове на семейство, които не са граждани на ЕС, имат право да работят като наети и като самостоятелно заети лица.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл.17 и предлага да отпадне.

Чл. 18. Документите, които се издават на гражданите на ЕС и на членовете на техните семейства, удостоверяващи правото им на пребиваване, са валидни на територията на Република България.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.18, който става чл.20:
“Чл. 20. Документите, които се издават на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семействата, които удостоверяват правото им на пребиваване, са валидни само на територията на Република България.”

Чл. 19. (1) Гражданите на ЕС и членовете на техните семейства при пребиваването си в Република България се легитимират с лична карта или паспорт и доказват правото си на пребиваване съответно с удостоверение за пребиваване или с карта за пребиваване.
(2) Лицата са длъжни да представят документите по ал. 1 при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.19, който става чл.21:
“Чл. 21. (1) Гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства при пребиваването си в Република България се легитимират с лична карта или паспорт и удостоверяват правото си на пребиваване с удостоверение или карта за пребиваване.
(2) Лицата са длъжни да представят документите по ал. 1 при поискване от компетентните органи. “


Глава четвърта
Ограничения на правото на влизане и на правото на пребиваване

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава четвърта да се измени така:
“Глава четвърта
Ограничения на правото на влизане или на правото на пребиваване”

Чл. 20. Правото на влизане и правото на пребиваване на територията на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства могат да бъдат ограничавани по изключение и при сериозни основания, свързани с националната сигурност, обществения ред и общественото здраве.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.20, който става чл.22:
“Чл. 22. Правото на влизане или правото на пребиваване в Република България на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му може да се ограничава по изключение и на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред и общественото здраве.”

Чл. 21. (1) На граждани на ЕС или членове на техните семейства могат да се налагат следните видове принудителни административни мерки:
1. отнемане правото на пребиваване в Република България;
2. експулсиране;
3. забрана за влизане в Република България.
(2) Налаганите мерки се основават единствено на личното поведение на засегнатото лице и се определят в зависимост от степента, в която лицето е застрашило националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
(3) При налагането на мерките по ал. 1 се вземат предвид продължителността на пребиваване на територията на Република България, възрастта, здравословното състояние, икономическото и семейното положение, социалната и културната интеграция и степента на връзка със страната по произход на засегнатите лица.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.21, който става чл.23:
“Чл. 23. (1) Принудителните административни мерки, които се налагат на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му са:
1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;
2. експулсиране;
3. забрана за влизане в Република България.
(2) Налагането на мярката се основава единствено на личното поведение на лицето и се определя в зависимост от степента, в която то застрашава националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
(3) При налагането на мярката се вземат предвид продължителността на пребиваване в Република България, възрастта, здравословното състояние, икономическото и семейното положение, социалната и културната интеграция и степента на връзка със страната по произход на лицето, на което се налага.”

Чл. 22. Отнемане правото на пребиваване в Република България се налага на граждани на ЕС и членове на техните семейства, когато:
1. са отпаднали основанията за пребиваване по чл. 8;
2. се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни;
3. когато отсъства от територията на страната за срок по голям от две последователни години;
4. бракът е прекратен преди изтичането на 3 години от сключването му;
5. страдат от заболявания с епидемичен потенциал, определени в съответните документи на Световната здравна организация.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.22, който става чл.24:
“Чл. 24. Отнемане на правото на пребиваване в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато:
1. са отпаднали основанията за пребиваване по чл. 8;
2. се установи, че за получаването на правото на пребиваване, е представил неверни данни;
3. лицето отсъства от Република България за срок по - дълъг от две последователни години;
4. лицето страда от заболявания с епидемичен потенциал, определени в съответните документи на Световната здравна организация.”

Чл. 23. (1) Експулсиране се налага на гражданин на ЕС и членове на семейството му, когато присъствието им в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред.
(2) Експулсиране на лица по ал. 1, придобили право на постоянно пребиваване, може да се наложи само при наличие на сериозни основания, свързани с националната сигурност или обществения ред.
(3) На лицата, които са пребивавали в Република България през последните 10 години, или на малолетни лица се налага експулсиране само при наличие на изключителни основания, свързани с националната сигурност.
(4) С налагането на принудителната административна мярка по
ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на лицето в Република България и се налага забрана за влизане в Република България.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.23, който става чл.25:
“Чл. 25. (1) Експулсиране се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато присъствието им в Република България създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред.
(2) Експулсиране се налага на гражданин на Европейския съюз, които пребивава в Република България през последните 10 години само в изключителни случаи, свързани с националната сигурност, както и на ненавършило пълнолетие лице, когато това е в негов интерес.
(3) При експулсиране на лицето му се отнема и правото на пребиваване в Република България и му се налага забрана за влизане в Република България.
(4) Когато заповедта за експулсиране не е изпълнена повече от две години след влизането й в сила, органът, който я е издал, проверява дали все още са налице фактическите основания за издаването й. Ако фактическите основания са отпаднали заповедта се отменя.
(5) Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, на когото е наложено експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. “

Чл. 24. (1) Забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на ЕС и членове на семейството му, които с действията си са поставили в опасност сигурността или интересите на българската държава или за които има данни, че действат против сигурността на страната или обществения ред.
(2) Забраната за влизане в Република България е за срок до
10 години.
(3) Забраната за влизане може да се наложи едновременно с отнемане правото на пребиваване.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.24, който става чл.26:
“Чл. 26. (1) Забрана за влизане в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, който с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че извършва действия против сигурността й или обществения ред.
(2) Забраната за влизане в Република България е за срок до
10 години.
(3) Едновременно със забраната за влизане може да се отнеме и правото на пребиваване.”

Чл. 25. (1) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директора на Национална служба “Сигурност”, директора на НСП или на упълномощени от тях длъжностни лица. Екземпляр от заповедта се изпраща на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Заповедите за налагане на принудителни административни мерки с цел защита на националната сигурност се издават незабавно.
(2) В заповедта по ал. 1 изрично се посочват срокът за обжалване и компетентният административен съд съгласно Административнопроцесуалния кодекс. С изключение на случаите, свързани с националната сигурност, се посочва и срок за доброволно напускане на територията на Република България от засегнатото лице, който не може да бъде по-кратък от 30 дни.
(3) Срокът за доброволно напускане по ал. 2 не се прилага при спешни случаи, свързани със защита на обществения ред и общественото здраве.
(4) Съдържанието на издадената заповед се съобщава срещу подпис на засегнатите лица. В случай че фактическите основания за издаването й съставляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, те не се съобщават.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.25, който става чл.27:
“Чл. 27. (1) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директора на Национална служба “Сигурност”, директора на Национална служба “Полиция” или на упълномощени от тях длъжностни лица и се изпраща на Държавната агенция за бежанците.
(2) В заповедта се посочват срокът за оспорването й, компетентният административен съд и срокът за доброволно напускане на Република България.
(3) Срокът за доброволно напускане не може да бъде по-кратък от един месец, освен ако лицето продължава да застрашава националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.”

Чл. 26. (1) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки по този раздел могат да се оспорват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Жалбата срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка спира изпълнението на заповедта, освен когато заповедта е издадена с цел защита на националната сигурност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.26, който става чл.28:
“Чл. 28. (1) Заповедта за налагане на принудителна административна мярка се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Жалбата срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка спира изпълнението й, освен когато заповедта е издадена на основание, свързано с националната сигурност.”

Чл. 27. Заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от органите на дирекция “Миграция”, съответно от органите на Главна дирекция “Гранична полиция” при НСП, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.27, който става чл.29:
“Чл. 29. Заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват след влизането им в сила от органите на дирекция “Миграция” или от органите на Главна дирекция “Гранична полиция”.

Чл. 28. Гражданин на ЕС или член на семейството му, на когото е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.
Комисията предлага чл.28 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.24, ал.6.

Чл. 29. (1) В случай че след издаването на заповед за налагане на принудителна административна мярка по този раздел тя не е била приведена в изпълнение повече от две години, органът, който я е издал, проверява дали все още са налице фактическите основания за издаването й.
(2) При отпадане на фактическите основания за издаването на заповедта тя се отменя.
Комисията предлага чл.29 да отпадне тъй като е инкорпориран в чл.24, ал.5.

Чл. 30. (1) Лицата по чл. 1, ал. 1, спрямо които има издадени заповеди на налагане на принудителни административни мерки с цел защита на националната сигурност, могат да подадат молба за преразглеждане на наложените мерки след изтичане на 3 години от влизането в сила на заповедта за налагането им. Молбата не спира изпълнението на заповедта.
(2) Органът, издал заповедта, е длъжен да се произнесе по молбата в срок не по-късно от 6 месеца от получаването й.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.30:
“Чл. 30. (1) Лицето, на което е наложена принудителна административна мярка на основание, свързано с националната сигурност, може да подаде молба за отмяна на мярката след изтичане на 3 години от влизането в сила на заповедта за налагането й.
(2) Органът, издал заповедта се произнася по молбата в срок не по-дълъг от 6 месеца от получаването й.”

Чл. 31. Когато е невъзможно незабавното експулсиране или изпълнението на мярката трябва да бъде отложено поради причини от правен или технически характер, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й за срок до отпадането на пречките.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.31 да отпадне.

Чл. 32. (1) Когато съществуват пречки лицето да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, лицето се задължава да се явява ежедневно в полицейската служба по местопребиваване до отпадане на пречките.
(2) Органът, издал заповедта за експулсиране, може по своя преценка принудително да настани лицето в специален дом до отпадане на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.32 да отпадне.

Чл. 33. Държавните органи, които упражняват правомощия във връзка с условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България от граждани на ЕС и членове на техните семейства, си сътрудничат с компетентните органи на другите държави - членки на ЕС, при изпълнението на принудителните мерки.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.33 да отпадне.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на подразделението.
Чл. 34. Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което:
1. използва подправени или чужди документи за самоличност, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание;
2. отнеме, укрие или унищожи документ за самоличност на друго лице, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание;
3. не представи лична карта или паспорт, съответно удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване, при поискване от компетентните длъжностни лица.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.34, който става чл.31:
“Чл. 31. Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което:
1. използва чужд документ за самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание;
2. отнеме, укрие или унищожи документ за самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване на друго лице, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание;
3. не представи документ за самоличност, паспорт, удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване, при поискване от компетентните органи.”

Чл. 35. (1) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което:
1. попречи на упълномощените органи да извършат проверка за установяване на самоличността му;
2. обяви неверни данни при подаване на заявление за издаване на документи по този закон, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.35, който става чл.32 да се измени така:
“Чл. 32. (1) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което:
1. попречи на орган на власт да извърши проверка за установяване на самоличността му;
2. обяви неверни данни при подаване на заявление за издаване на документи по този закон, ако деянието не съставлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание.”

Чл. 36. За маловажни нарушения на този закон се налага глоба по квитанция до 20 лв. от упълномощените за това длъжностни лица.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.36 става чл.33.

Чл. 37. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от директора на НСП.
(2) Въз основа на съставените актове директорът на НСП или упълномощените от него длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.37, който става чл.34:
“Чл. 34. (1) Нарушенията се установяват с акт, съставен от компетентно длъжностно лице, упълномощено от директора на Национална служба “Полиция”.
(2) Въз основа на съставения акт директорът на Национална служба “Полиция” или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление.
(3) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Комисията подкрепя текста на вносителя за Допълнителна разпоредба.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Член на семейство на гражданин на ЕС” означава:
а) лице, което е сключило законен брак или има регистрирано партньорство с гражданин на ЕС;
б) низходящи по права линия на гражданин на ЕС, които не са български граждани и са на възраст под 21 години или са лица на тяхна издръжка, или са наследници на съпруга/съпругата;
в) възходящи по права линия, които са на издръжка на гражданина на ЕС или на съпруга/съпругата.
2. “Карта за пребиваване” е документ, който удостоверява правото на продължително пребиваване на член на семейство, който не е гражданин на ЕС, и се издава от компетентния орган при регистриране на лицата.
3. “Карта за постоянно пребиваване” е документ, който удостоверява правото на постоянно пребиваване на член на семейство, който не е гражданин на ЕС, и се издава от компетентния орган при регистриране на лицата.
4. “Удостоверение за продължително пребиваване” е документ, който се издава от НСП, ако лицата са пребивавали на територията на Република България за срок над 3 месеца, но не повече от 5 години.
5. “Удостоверение за постоянно пребиваване” е документ, който се издава от НСП, ако лицата са пребивавали на територията на Република България в продължение на непрекъснат срок 5 години.
6. “Уважителни причини” са бременност и раждане, тежко заболяване, следване или професионално обучение.
7. “Национална сигурност” е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.
8. “Изключителни основания” са данни относно поведение на лицето, което би довело до непоправими или изключително големи вреди за националната сигурност.
9. “Сериозни основания” са данни относно поведение на лицето, което би довело до трудно поправими или големи вреди за националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.

Предложение на Надка Балева
В § 1, т.1, б. “б” на Допълнителната разпоредба да отпадне текстът”или има регистрирано партньорство с гражданин на ЕС”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предага следната редакция на § 1:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Член на семейство на гражданин на Европейския съюз” означава:
а) лице, което е сключило брак или има фактическо съжителство с гражданин на Европейския съюз;
б) низходящ на гражданин на Европейския съюз, който не е български граждани и не е навършил 21 години или е лице на негова издръжка, или е наследник на съпруга;
в) възходящ, който е на издръжка на гражданина на Европейския съюз или на съпруга.
2. “Удостоверение за продължително пребиваване” е документ, който се издава от Национална служба “Полиция” и удостоверява правото на продължително пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България.
3. “Удостоверение за постоянно пребиваване” е документ, който се издава от Национална служба “Полиция” и удостоверява правото на постоянно пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България.
4. “Карта за продължително пребиваване” е документ, който се издава от компетентния орган и удостоверява правото на продължително пребиваване на член на семейство, който не е гражданин на Европейския съюз.
5. “Карта за постоянно пребиваване” е документ, който се издава от компетентния орган и удостоверява правото на постоянно пребиваване на член на семейство, който не е гражданин на Европейския съюз.
6. “Уважителни причини” са бременност и раждане, тежко заболяване, обучение или професионално обучение.”




ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за Заключителни разпоредби.
§ 2. С този закон се въвеждат изискванията на Директива 2004/38/ЕО относно правото на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите - членки на ЕС.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.

§ 3. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
(Янаки Стоилов)