---

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т О Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е

К О М И С И Я П О П Р А В Н И В Ъ П Р О С И


№ 653-03-74/27.9.06


Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за горите, № 654-01-116/04.08.06 г., внесен от Васил Калинов и група народни представители.

На редовни заседания, проведени на 24.08.2006г. и на 20. 09. 2006г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за горите, № 654-01-116/04.08.06 г., внесен от Васил Калинов и група народни представители.
На заседанията присъстваха, г-н Стефан Юруков- зам. министър на Министерството на земеделието и горите, Албена Михайлова- директор на дирекция АПИО към НУГ, Магдалена Станчева- държавен експерт в отдел Правен към НУГ.
От името на вносителите народният представител Олег Попов представи законопроекта. Основните промени в проекта за нов закон според г-н Попов се изразяват в следното:
-Осигуряването на финансова обезпеченост на горския сектор.
-Създаване на възможност държавата по-добре да ръководи процесите, свързани с ползването на горите и с изпълнението на лесокултурните мероприятия.
-Решаване на проблема за стопанисването и охраната на горите.
Г-н Попов посочи, че с проектозакона, който в значителна степен осъществява реформата в горския сектор, са изградени три структурни звена в системата на горите.
На първо място, Националната служба по горите, която ще осъществява държавната политика в горите и контрол по изпълнението на тази политика. С това изцяло се разделят контролните функции от стопанските функции, които се извършват в горите. Националната служба по горите ще има свои регионални структури, като инспекторати, които по региони ще осъществяват функциите, които ще изпълнява тази структура. Служителите, които ще бъдат пряко ангажирани с контролните функции, с управленските функции ще бъдат държавни служители по Закона за държавните служители.
На второ място, друга структура е Държавното горско-стопанско предприятие, което ще извършва стопанската дейност в държавния горски фонд. Той представлява към настоящия момент около 80% от горския фонд на страната. Очаква се по този начин да се увеличат приходите с около 50% от ползването, което се осъществява от държавните гори, а това ще реши и другия проблем – финансовото обезпечаване със средства около 30-40 млн.лв. допълнително. Държавното горско стопанско предприятие ще има съответните регионални структури и сегашните държавни лесничейства ще се преобразуват в горски стопанства, а сегашните държавни дивечовъдни станции в ловни стопанства. Г-н Попов отбеляза, че Държавното горско- стопанско предприятие единствено ще бъде регистрирано по Търговския закон и то ще формира съответните стопански резултати. Със закона се дава възможност то да реализира средствата, които получава от различните стопански дейности за възобновяването на горите – нещо, което сега се финансираше от бюджета под различни форми.


Третата структура в системата, е Държавният фонд “Българска гора”, който ще акумулира средства и от стопанската дейност, и от такси, които ще се плащат за ползването на горите. Вносителите посочиха, че това е фонд, който е съществувал в миналото и е давал възможност да се осигуряват необходимите средства за възпроизводство на горите – за провеждане на противоерозионните мероприятия, за стопанисване на вододайните зони.
Г-н Попов отбеляза, че подготовката на законопроекта е осъществена в непрекъснато взаимодействие с ръководството на Министерството на земеделието и горите и с експертите. На заседание на Комисията по земеделие и гори ръководството на министерството изцяло е изразило подкрепа на проекта за закон. Ръководството на Министерството на икономиката и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и други организации също го подкрепят.
От името на вносителите с изказване се включи и народният представител Пламен Моллов. Той изтъкна, че разглежданият законопроект е следствие от продължителна работа в Министерството на земеделието и горите и в частност в Националното управление по горите. Законопроектът представлява общо виждане на Министерството на земеделието и горите и Комисията по земеделие и гори. В писменото си становище министърът на земеделието и горите приветства усилието на Комисията по земеделие и гори да реши комплекса от проблеми, които има в горския сектор. Г-н Моллов изтъкна, че задължително, ако се прави реформа в горите, тя трябва да бъде подкрепена с преминаване на законопроекта през процедурата на първо четене, тъй като реформата, която е заложена в този законопроект, ще изисква действия, свързани с процедурата по оформяне на бюджета. Поради е изключително важно преди тази процедура да се осъществи в рамките на изпълнителната власт, да има законодателно решение тази реформа да се проведе. Г-н Моллов добави, че след две заседания в Комисията по земеделие и гори този законопроект е бил подкрепен с пълно единодушие от всички народни представители.
В последвалата дискусия се включи народният представител Елеонора Николова. Тя постави въпроса дали при управлението на горския отрасъл са разграничени чисто стопанските дейности от контролните. Другото питане на Елеонора Николова бе по чл. 11, ал. 2 във връзка с придобиването от чужденци и от чуждестранни юридически лица на земи и гори от горския фонд, включително и правото им да бъдат наследявани по закон.
Според г-н Олег Попов по втория въпрос става дума за текст от Конституцията във връзка със земите. Що се отнася до разделянето на стопанските функции от контролните, те изцяло са разделени, а контролът е даден на инспектори от Националната служба по горите и те ще упражняват контрол върху всички собственици на гори.
Народните представители поставиха редица въпроси в последвалата дискусия.
Според г-жа Надка Балева изключването на гори от горския фонд, собственост на общината след решение на общинския съвет е много опасно и рисковано, ако се допусне без каквото и да било разрешение и контрол от страна на държавния орган.
На следващо място тя се спря на чл. 63, ал. 8, където се предлага за гори и земи от горски фонд с площ до 20 дка, собственост на физически и юридически лица, да не е задължително изработването на устройствени проекти, планове и програми. В Северна България в повечето случаи тези площи са под 20 дка.
В чл. 91 предвиждането за забрана за провеждане на гола сеч над определени граници не е прецизирано и са твърде големи площите като размери, които се предлагат в закона.
По чл. 98, ал. 3 от проектозакона, съгласно който годишният фонд за сечене за горите общинска собственост, се изготвя от съответната община и се представя в съответната регионална инспекция към Националната служба по горите, г-жа Балева обърна внимание, че това е само уведомителен режим. Би могла да се използва формата на одобряване или съгласуване, за да може да има контрол и в тази насока.
Г-жа Балева посочи още, че в преходните разпоредби следва да се предвиди и една разпоредба за изградените вече пещи за въглища и други, за да се приведат в съответствие с новите изисквания.
Г-жа Балева се противопостави на предвидените необосновани привилегии в чл. 50, ал. 7, където изрично е записано, че срещу Държавното горско стопанско предприятие не може да се открива производство по несъстоятелност. След като това е търговско дружество, кое налага изключването от общия режим на търговските фирми и предприятия по Търговския закон. Въпроси пораждат и чл. 75 и чл. 76. Служителите от Национална служба по гори и от специализираните териториални звена на всеки прослужени 10 години да получават 5 кубически метра дървен строителен материал от държавния горски фонд без заплащане, за лични нужди без заплащане до 5 дка обработваема земя, ливада, горски фонд и т.н..
В заключение г-жа Балева отбеляза, че законопроектът е своевременен и следва да бъде подкрепен, като между първо и второ четене тези и някои други предложения трябва да бъдат взети предвид.
Според г-жа Манолова би следвало по-ясно и коректно да се изпишат начините на финансиране, финансовите източници във фонд “Българска гора”, а също така и постъпването евентуално на финансови средства между стопанското предприятие и фонда. Тук неизбежно основната част от приходите ще се формират именно чрез средствата от стопанска дейност, които ще се получават в стопанското предприятие.
От юридическа гледна точка г-жа Манолова изтъкна, че санкциите, които са предложени за различни нарушения, по тежест са доста ниски, тъй като тези нарушения са понякога с голяма обществена опасност и е необходимо да бъдат предвидени сериозни санкции за отделни текстове.
Г-н Янаки Стоилов подчерта значението на горите като общонационално богатство. Той посочи, че в отрасъла се пресичат различни интереси и от тази гледна точка е необходимо да се създаде подходящ модел на управление на горите както по отношетние на администрирането на отрасъла, така и по отношение на стопанисването на горския фонд. Законопроектът разделя сега съществуващите структури и въвежда паралелност на тези структури почти на всички нива с изключение на първичното ниво, където такова разделение няма. Само в държавното лесничейство е запазено единството на всички дейности. Г-н Стоилов посочи, че на сегашната Националната горска служба съответства Държавното горско предприятие. На сегашното регионално управление на горите съответства регионалното горско стопанско предприятие и под него е лесничейството, което би трябвало да кореспондира и с двете структури. Така възниква въпросът може ли върху една обща базова структура да се надградят всички други звена, които имат все пак производен характер. Г-н Стоилов открои този въпрос като изключително важен и подчерта, че в законопроекта липсва еднозначен отговор на него.
Освен това г-н Стоилов постави въпроса защо при предлаганото разделение, ако се следва логиката на вносителите на законопроекта, някои от дейностите, които не са от административно-управленски характер, не са прехвърлени в сектора, който се занимава със стопанисването. Това се отнася например за чл. 36, ал.1 и чл. 49, ал. 1, т. 9.
В проектозакона се отделя цяла глава за защита на горите. Но въпросът е какво следва от тази нова глава, тъй като никъде в законопроекта не е казано, че има някакви квалифицирани изисквания за строителство над определени височини или в горските пояси. Там се казва да не се изхвърля боклук на 100 метра от гората, което е по-незначително в сравнение с промяната в предназначението на гората.
Тези практически въпроси трябва да намерят реални отговори в законопроекта. Г-н Стоилов изтъкна, че това трябва да е кодификационен закон за горите, който да включва уредбата на всички отношения. Законопроектът препраща и към правилник, който ще издаде Министерският съвет, и към други подзаконови актове. Г-н Янаки Стоилов постави въпрос дали в двустепеннната структура за управление на държавното предприятие е целесъобразно изпълнителният директор, който е орган на управление на държавното предприятие в същото време да е член и на надзорния съвет, т.е. да участва в контрола върху дейността.
Може би е трудно да се избегне напълно, но също трябва да се има предвид, че и този закон ще доведе до увеличаване на администрацията. Съществува държавно предприятие, Национална горска служба, Фонд “Българска гора”- това представлява концентриране в София на още служители в управлението на горския сектор и държавното предприятие ще трябва да издържа всички тези структури. Необходимо е да се прецени как най-рационално да се реши този проблем. Г-н Стоилов изтъкна, че идеята за разделяне на стопанската и административната дейност още веднъж трябва да бъде обсъдена, за да се прецени по най-подходящ начин как да се реши въпроса.
Според г-н Пламен Моллов действително може би се създава впечатление за раздуване на администрацията, но всъщност в основата на този законопроект стои едно предложение на Световната банка, което дълго време е било обсъждано. Става дума в рамките на системата да стане разделяне на администрацията, а не формиране на нови звена, т.е. по-скоро ще има съкращаване на служители. Г-н Моллов изтъкна, че самата Държавна контролна институция, която ще извършва същите функкции, ще бъде с по-ограничен ресурс от служители, а няма да се раздува. Г-н Моллов подчерта, че всички препоръки ще бъдат взети предвид при второ четене.
Народният представител Четин Казак изтъкна, че споделя изказаните мнения и зададените въпроси, както и опасенията относно това, дали ще се приеме качествен закон, работещ закон, който да гарантира устойчивото развитие на горския сектор, който да гарантира опазването на това национално богатство, да гарантира неговото възпроизводство и естествено да гарантира ефективното функциониране на структурите, които работят в този сектор, било то в стопанската му част, било в контролно-инспекционната му част.
Г-н Казак подчерта, че е необходимо чрез законопроекта да се избегнат възможностите за корупция в по-ниските нива, максимално да се изземат правомощия за сключване на договори, възлагане на обществени поръчки, възлагане на договори с частни изпълнители. Тези правомощия да се дадат на по-високи нива, за да се избегнат подобни възможности за корупция. От друга страна, според г-н Казак трябва да се даде възможност на регионалните и по-ниски териториални поделения, да имат някакъв стимул да управляват по-ефективно и по-добре поверения им сектор, да има справедливост и мотивация за тези хора да работят като се предвиди механизъм който част от приходите, които така или иначе осигуряват чрез своята работа, да остават за тези териториални поделения, за да могат да си покриват елементарни разходи и да не се получава така, че дори елитни или на добро ниво ловни стопанска, сега са в плачевно състояние. Според г-н Казак е необходимо по-внимателно да се обсъди този законопроект, да се изчистят текстовете и да се направи един наистина добър закон.
Г-н Олег Попов отговори на част от поставените въпроси. Според него в държавното лесничейство няма преплитане на функции. Държавното лесничейство ще има задачата да охранява районите – охранителните участъци със съответните горски стражари и да осъществява стопанската дейност в територията на тези горски стопански участъци, които са от държавния горски фонд. Контролните функции върху охраната, върху стопанската дейност ще се извършват от инспекторите на регионалните инспекторати, които ще отговарят за около два-три охранителни участъка. Те ще упражняват и контрол върху ревизиите на охранителните участъци и въобще спрямо всичко свързано с контрола за изпълнението на устройствените проекти на всяка една дейност, която е регламентирана в тези планове в продължение на 10 години, както е в устройствения проект за всяко едно лесничейство и за всяко едно насаждение. Според г-н Попов опасност да се преплитат функции на служители от Националната служба по горите и нейните структури с тези, които са от Държавното горско стопанско предприятие и неговите структури, няма.
Относно привилегиите г-н Попов изтъкна, че тези привилегии са незначителни. Става въпрос за получаването на дървен материал. Много от служителите живеят в горите. По много други закони служители, които дълги години работят в определена система, имат право да получават известни стимули за добре свършената работа в даден период. Текстът е взаимстван от досегашния закон, и още повече при сегашната средна заплата, която е около 250 лв. за служителите от низовите структури, тези стимули са определена помощ за тях.
Зам. министъра г-н Стефан Юруков изтъкна, че в процеса на разработването на законопроекта са били включени експерти от Националното управление по горите, както и група народни представители, за което той изрази благодарност. Налице е положително становище на Министерството на земеделието и горите, което е подписано от министър Кабил и което е представено във водещата комисия. Г-н Юруков подчерта необходимостта от по-бързото приемане на законопроекта с оглед на необходимостта той да се приеме преди утвърждаването на бюджета за 2007г., за да може новите структури, които ще управляват горите в България след 1 януари 2007 г. да работят именно по новия закон. В заключение г-н Юруков отбеляза, че в работната група, която функционира в Националното управление по горите, една част от която е съвместно с Министерството на финансите, повечето от въпросите, които бяха поставени в Комисията по правни въпроси, са забелязани и за много от тях има направени предложения за промени точно в посоката, в която тук се дискутираха.
В заключение г-н Янаки Стоилов посочи, че членовете на Комисията по правни въпроси, които имат отношение към горския сектор, биха могли активно да участват и във втората фаза на процеса, която е по-трудната, особено при такъв голям законопроект и от която в решаваща степен ще зависи неговото съдържание и прилагане.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да подкрепят по принцип на първо четене Законопроект за горите, № 654-01-116/04.08.06 г., внесен от Васил Калинов и група народни представители.
Председател
на Комисията:

(Янаки Стоилов)