---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

№ 653-03-91/28.11.06 г.

Д О К Л А Д
на
Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Обсъждане на второ четене на Законопроект за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87/6.10.06 г., внесен от Министерски съвет.


ПРОЕКТ
ВТОРО ЧЕТЕНЕ


З А К О Н

за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления



ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В заглавието на законопроекта от думата "пострадалите" отпада членуването.

Комисията подкрепя предложението и по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на закона да се измени така:

“З А К О Н

за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления”


Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за подпомагане и компенсация от държавата на пострадали от престъпления.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления български граждани или граждани на държави-членки на Европейския съюз.
(2) При условията и по реда на този закон подпомагане и финансова компенсация могат да получат и чужди граждани в случаите, предвидени в международен договор, по който Република България е страна.”

Чл. 2. Целта на закона е да бъде призната и гарантирана защитата на правата и законните интереси на пострадалите от престъпления.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2 и предлага следната редакция:
“Чл. 2. Целта на закона е да бъде призната и гарантирана защитата на правата и законните интереси на пострадали от престъпления.”

Чл. 3. (1) Подпомагане и компенсация от страна на държавата по този закон могат да получат пострадалите, претърпели имуществени вреди от престъпления.
(2) Когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правото му по ал. 1 преминава върху неговите деца, родители, съпруг или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.
(3) Подпомагане и компенсация от страна на държавата могат да получат лицата по ал. 1 и 2, когато са претърпели вреди от: тероризъм; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; изнасилване; блудство, от което са настъпили тежки увреждания на здравето; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици е настъпила смърт или тежка телесна повреда.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В чл. 3 се правят следните промени:
1. Ал. 1 придобива следната редакция:
"Чл. 3. (1) При условията и по реда на този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления, а компенсация от страна на държавата - пострадали, претърпели имуществени вреди.
2. В ал. 3 думите "от страна на държавата" отпадат, а след израза "трафика на хора" се добавя изразът "кражба; грабеж".

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
“Чл. 3. (1) При условията и по реда на този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления, а финансова компенсация – пострадали, претърпели имуществени вреди.
(2) Когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите деца, родители, съпруг или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство.
(3) Подпомагане и финансова компенсация могат да получат лицата по ал. 1 и 2, когато са претърпели вреди от престъпленията: тероризъм; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство и изнасилване, от които са настъпили тежки увреждания на здравето; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.”

Чл. 4. Този закон се прилага, когато престъпленията по чл. 3, ал. 3 са извършени на територията на Република България или когато са извършени извън нейната територия и пострадалият е български гражданин или гражданин на друга държава в случаите, предвидени в международен договор, по който Република България е страна.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В края на чл. 4 отпадат изразът "или гражданин на друга държава в случаите, предвидени в международен договор, по който република България е страна".
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
“Чл. 4. Този закон се прилага, когато престъпленията по чл. 3, ал. 3 са извършени на територията на Република България или когато са извършени извън нейната територия и пострадалият е български гражданин.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 5 със следната редакция:
“Чл. 5. Подпомагането и финансовата компенсация са проява на хуманно отношение на държавата към пострадалите от престъпления.”


Глава втора
ИНФОРМИРАНЕ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЗА ТЕХНИТЕ ПРАВА

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.

Чл. 5. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи, лечебните заведения, съответните служби за социално подпомагане, организациите за подкрепа на пострадали и всички други юридически лица, които при изпълнение на своята дейност контактуват с пострадали от престъпления, са длъжни да ги уведомяват за:
1. организациите, към които пострадалите могат да се обърнат за безплатна психологическа помощ и подкрепа;
2. видовете безплатна психологическа помощ и подкрепа, които пострадалите могат да получат;
3. правото на пострадалите на правна помощ и органите, към които трябва да се обърнат, за да упражнят това право;
4. условията и реда за предоставяне на безплатна правна помощ;
5. органите, пред които може да бъде подаден сигнал за извършеното престъпление;
6. процедурите след подаване на сигнал и възможностите за действие на пострадалите по реда и условията на тези процедури;
7. правата на пострадалите в наказателния процес и възможността да се конституират като граждански ищец или частен обвинител;
8. органите, към които могат да се обърнат, за да получат защита за себе си и своите близки;
9. условията и реда за получаване на такава защита;
10. органите, към които могат да се обърнат, за да получат компенсация от страна на държавата;
11. условията и реда за получаване на компенсация от страна на държавата;
12. възможностите, с които разполагат, за защита на правата и интересите им, ако са чужди граждани, пострадали от престъпления на територията на страната.
(2) Уведомяването по ал. 1 се извършва писмено или устно на език, който пострадалите разбират.
(3) За уведомяването се изготвя протокол, който се регистрира в деловодството на съответната служба или организация по ал. 1.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В чл. 5 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 отпадат изразите "лечебните заведения, съответните служби за социално подпомагане" и "и всички други юридически лица, които при изпълнение на своята дейност контактуват с пострадали от престъпления".
2. Създава се т. 13 със следното съдържание:
"13. възможностите, с които разполагат пострадалите от престъпления на територията на друга държава, и към кои органи могат да се обърнат в тези случаи".

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 6:

“Чл. 6. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи и организациите за подкрепа на пострадали уведомяват пострадалите за:
1. организациите, към които пострадалите могат да се обърнат за безплатна психологическа помощ и подкрепа, както и видовете безплатна психологическа помощ и подкрепа, които могат да получат;
2. правото им на правна помощ, органите, към които могат да се обърнат за упражняването му, условията и реда за предоставяне на безплатна правна помощ;
3. органите, пред които може да бъде подаден сигнал за извършеното престъпление, процедурите след подаване на сигнала и възможностите за действие на пострадалите при условията и реда на тези процедури;
4. правата им в наказателния процес и възможностите за участието им в него;
5. органите, към които могат да се обърнат, за да получат защита за себе си и своите близки, условията и реда за получаване на такава защита;
6. органите, към които могат да се обърнат, за да получат финансова компенсация от държавата, условията и реда за получаването й;
7. възможностите за защита на правата и интересите им, ако са чужди граждани, пострадали от престъпления на територията на Република България;
8. възможностите за защита на правата и интересите им, ако са пострадали от престъпления на територията на друга държава, и към кои органи могат да се обърнат в тези случаи.
(2) Уведомяването се извършва писмено или устно на език, който пострадалите разбират.
(3) За уведомяването се изготвя протокол, който се регистрира в деловодството на съответния орган или организация по ал. 1.

Чл. 6. (1) Националният съвет за подпомагане на пострадали от престъпления, наричан по-нататък "Националния съвет":
1. издава и разпространява в необходимия тираж актуална брошура, съдържаща информацията по чл. 5, ал. 1;
2. издава брошурата на български, английски, немски и френски език;
3. предоставя безвъзмездно брошурата на службите и организациите по чл. 5, ал. 1.
(2) Информацията, съдържаща се в брошурата, се публикува на интернет страниците на Националния съвет, Министерството на вътрешните работи и службите и организациите по чл. 5, ал. 1.
(3) Националният съвет съвместно с организациите за подкрепа на пострадали осигурява функционирането на постоянна безплатна телефонна линия с единен телефонен номер за цялата страна за информиране на пострадалите от престъпления. Операторът на телефонната линия информира органите на Министерството на вътрешните работи за пострадали, които са в опасност.
(4) Националният съвет съвместно с организациите за подкрепа на пострадали и органите на изпълнителната или местната власт, които имат правомощия в областта на закрилата на пострадалите от престъпления, организират публични кампании за информиране на гражданите за правата им, които имат като пострадали от престъпления.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В чл. 6 се правят следните промени:
1. Ал. 1 придобива следната редакция:
"Чл. 6. (1) Националният съвет за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, наричан по-нататък "Националният съвет":
1. издава и разпространява брошура (на български, английски, немски и френски език), в която се съдържа информацията по чл. 5, ал. 1;
2. предоставя за безплатно разпространение брошурата на службите и организациите по чл. 5, ал. 1, както и на лечебни заведения, службите за социално подпомагане и на други юридически лица, които при изпълнение на своята дейност контактуват с пострадали от престъпления."
2. В края на ал. 2 след израза "чл. 5, ал. 1" се добавя "чл. 6, ал. 1, т. 2".

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 7:


“Чл. 7. (1) Националният съвет за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, наричан по-нататък "Националният съвет":
1. издава и разпространява брошура на български, английски, немски и френски език, в която се съдържа информацията по чл. 6, ал. 1;
2. предоставя за безплатно разпространение брошурата на органите и организациите по чл. 6, ал. 1, както и на лечебни заведения, службите за социално подпомагане и на други юридически лица, които при изпълнение на своята дейност контактуват с пострадали от престъпления.
(2) Информацията, която се съдържа в брошурата, се публикува на интернет страниците на Националния съвет, Министерството на вътрешните работи, организациите за подкрепа на пострадали, както и на тези по ал. 1, т. 2.
(3) Националният съвет съвместно с организациите за подкрепа на пострадали осигурява функционирането на постоянна безплатна телефонна линия с единен телефонен номер за цялата страна за информиране на пострадалите от престъпления. Операторът на телефонната линия информира органите на Министерството на вътрешните работи за пострадали, които са в опасност.
(4) Националният съвет съвместно с организациите за подкрепа на пострадали и органите на изпълнителната или местната власт, които имат правомощия в областта на закрилата на пострадалите от престъпления, организира публични кампании за информиране на гражданите за правата им, които имат като пострадали от престъпления.”

Глава трета
ФОРМИ НА ПОДПОМАГАНЕ И КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИТЕ
ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя предлага наименованието на глава трета да се измени така:

“Глава трета
ФОРМИ НА ПОДПОМАГАНЕ И ФИНАНСОВА КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ”

Чл. 7. (1) Формите на подпомагане на пострадалите от престъпления са:
1. медицинска помощ при спешни състояния по реда на Закона за здравето;
2. психологическа консултация и помощ;
3. безплатна правна помощ;
4. практическа помощ.
(2) Лицата по чл. 3, ал. 2 могат да ползват формите на подпомагане по ал. 1, т. 2 - 4.
(3) Извън формите на подпомагане пострадалите от престъпления по чл. 3, ал. 3 имат право на финансова компенсация от страна на държавата при условията и по реда, предвидени в този закон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 8:
“Чл. 8. (1) Формите на подпомагане на пострадалите от престъпления са:
1. медицинска помощ при спешни състояния по реда на Закона за здравето;
2. психологическа консултация и помощ;
3. безплатна правна помощ;
4. практическа помощ.
(2) Лицата по чл. 3, ал. 2 могат да ползват формите на подпомагане по ал. 1, т. 2 - 4.
(3) Освен формите на подпомагане пострадалите от престъпления имат право на еднократна финансова компенсация при условията и по реда, предвидени в този закон.”

Чл. 8. На пострадалите от престъпления се осигурява безплатна психологическа консултация и помощ от специалисти – психолози от организациите за подкрепа на пострадали.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 9:
“Чл. 9. (1) Безплатната психологическа консултация и помощ се предоставят от специалисти – психолози от организациите за подкрепа на пострадали.
(2) Дейността по ал. 1 се финансира от Министерството на правосъдието по ред, определен от Националния съвет.
(3) Организациите за подкрепа на пострадали се отчитат ежегодно пред Националния съвет.”

Чл. 9. Дейността по чл. 8 се финансира по ред, определен от Националния съвет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9 и предлага да отпадне, тъй като е намерил системтичното си място в чл. 9, ал. 2 по редакция на Комисията.

Чл. 10. (1) Пострадалите от престъпления имат право на безплатна правна помощ.
(2) Молбите за правна помощ се подават до адвокатските съвети в съответния областен град, в чийто административен район се намира настоящият адрес на пострадалия или адресът, на който пострадалият пребивава, ако е чужденец.
(3) За отпускане на съответния вид безплатна правна помощ не е необходимо пострадалите от престъпления да доказват, че не разполагат със средства за заплащане на адвокат.
(4) Осигуряването на безплатната правна помощ, нейното отпускане и заплащането на съответните адвокатски възнаграждения и разноски се осъществяват при условията и по реда на Закона за правната помощ.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В чл. 10 се правят следните промени:
1. В ал. 1 изразът "имат право на" се заменя с "могат да получат".
2. Ал. 2 и 3 отпадат.

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:

“Чл. 10. Пострадалите от престъпления могат да получат безплатна правна помощ при условията и по реда на Закона за правната помощ.”

Чл. 11. (1) Организациите за подкрепа на пострадали и всички други юридически лица, които при изпълнение на своята дейност контактуват с пострадали от престъпления, са длъжни да им оказват практическа помощ.
(2) Практическата помощ се изразява в разполагането на видно място на съответни информационни табла и други материали за правата на пострадалите от престъпления по този закон, в създаването на спокойна и благоприятна среда при осъществяването на контакта с тях.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

Чл. 12. (1) Пострадалите от престъпления имат право на финансова компенсация от страна на държавата, което се упражнява еднократно в срок два месеца от влизането в сила на:
1. осъдителната присъда, постановена по отношение на извършителя на деянието, включително в случаите, когато делото е било разгледано в отсъствие на подсъдимия;
2. прокурорския или съдебния акт, с който наказателното производство е било прекратено, с изключение на производствата, прекратени на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, 7, 9 и 11 от Наказателно-процесуалния кодекс;
3. прокурорския или съдебния акт, с който наказателното производство е било спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението.
(2) Когато пострадалите не са имали възможност да подадат молба за финансова компенсация поради уважителна причина, срокът по ал. 1 започва да тече от датата, на която тази причина е отпаднала.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В чл. 12 ал. 1 се променя така:
"Чл. 12. (1) Финансовата компенсация от страна на държавата се предоставя еднократно в срок от два месеца от влизане в сила на:"

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
“Чл. 12. Финансовата компенсация се предоставя след влизане в сила на:
1. осъдителната присъда, включително в случаите, когато делото е било разгледано в отсъствие на подсъдимия;
2. прокурорския или съдебния акт, с който наказателното производство е било прекратено, с изключение на случаите, когато прекратяването е на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, 7, 9 и 11 от Наказателно-процесуалния кодекс;
3. прокурорския или съдебния акт, с който наказателното производство е било спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението."

Чл. 13. Предоставянето на финансовата компенсация е проява на хуманно отношение на държавата към пострадалите от престъпления, основана на принципа на справедливостта, и няма облигационен характер.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В чл. 13 се правят следните промени:
1. В ал. 1 накрая изразът "и няма облигационен характер" отпада.
2. Създава нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) При определяне на размера на обезщетението за причинени вреди съдът взема предвид размера на изплатената компенсация."

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13 и предлага той да отпадне, тъй като съдържанието му е намерило систематичното си място в чл. 5.

Чл. 14. (1) Финансовата компенсация представлява еднократна парична помощ в размер от 250 до 5000 лв., която се предоставя от държавата.
(2) Когато се предоставя финансова компенсация на лица по чл. 3, ал. 2, общият й размер не може да надвиши 10 000 лв. за всички лица.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 13:
“Чл. 13. (1) Финансовата компенсация се изразява в предоставяне от държавата на парична сума в размер от 250 до 5000 лв.
(2) Когато финансовата компенсация се предоставя на лица по чл. 3, ал. 2, общият й размер не може да надвишава 10 000 лева.”

Чл. 15. (1) Финансова компенсация се предоставя за следните имуществени вреди, които са пряка последица от престъплението:
1. пропуснати средства за издръжка;
2. разходи за лечение с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
3. разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски;
4. разходи по погребение.
(2) Финансовата компенсация може да обхване всички вреди по
ал. 1, т. 1 – 4 заедно или поотделно.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В чл. 15, ал. 1, се добавя нова т. 5 със следното съдържание:
"5. вреди от противоправно отнемане на имущество;".

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 14:
“Чл. 14. Финансовата компенсация обхваща, заедно или поотделно, имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението и се изразяват във:
1. разходи за лечение, с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
2. пропуснати доходи;
3. разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски;
4. пропуснати средства за издръжка;
5. разходи по погребение;
6. други имуществени вреди.”

Чл. 16. Финансова компенсация не се предоставя, когато:
1. се установи, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление;
2. пострадалият е бил осъден през последните 5 години за някое от престъпленията по чл. 3, ал. 3;
3. деянието е било извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за извършителя или за негови близки;
4. пострадалият е допринесъл за настъпването на престъпния резултат;
5. деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана;
6. пострадалият не е уведомил компетентните органи за извършване на престъплението, освен ако по уважителни причини не е могъл да стори това лично.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В чл. 16 се правят следните промени:
1. В ал. 1 т. 1 и 4 отпадат.
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Когато пострадалият е допринесъл за настъпването на престъпния резултат, това води до намаляване на финансовата компенсация, която би получил."

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) Финансова компенсация не се предоставя, когато:
1. пострадалият е бил осъден за престъпление по чл. 3, ал. 3 през последните 5 години преди подаване на молбата за финансова компенсация;
2. деянието е било извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или за негови ближни;
3. деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана;
4. пострадалият е получил обезщетение по друг начин;
5. пострадалият не е уведомил компетентните органи за извършване на престъплението, освен ако по уважителни причини не е могъл да направи това.
(2) Когато пострадалият е допринесъл за настъпването на престъпния резултат, това води до намаляване на финансовата компенсация, която би получил.”

Чл. 17. Министерството на правосъдието предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на изплатената финансова компенсация.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 16:
“Чл. 16. Министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума.”

Глава четвърта
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПОДПОМАГАНЕ И КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава четвърта да се измени така:

“Глава четвърта
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПОДПОМАГАНЕ И ФИНАНСОВА КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ”

Чл. 18. (1) Молбата за предоставяне на безплатна психологическа помощ се подава до избраната от пострадалия организация за подкрепа на пострадали.
(2) Молбата трябва да съдържа:
1. трите имена на пострадалия, неговото гражданство, дата и място на раждане, постоянен и настоящ адрес;
2. дата, място и обстоятелства на извършване на престъплението;
3. датата, на която пострадалият е уведомил съответните органи за извършеното престъпление;
4. основания на подателя на молбата за търсене на психологическа помощ.
(3) Към молбата се прилагат копия на документите, удостоверяващи посочените в молбата данни.
(4) Организациите за подкрепа на пострадали поддържат регистър на внесените молби и описание на извършената дейност по тях и ежегодно отчитат тази дейност пред Националния съвет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 17:
Чл. 17. (1) Молбата за предоставяне на безплатна психологическа помощ се подава до избраната от пострадалия организация за подкрепа на пострадали.
(2) Молбата трябва да съдържа:
1. трите имена на пострадалия, неговото гражданство, дата и място на раждане, постоянен и настоящ адрес;
2. дата, място и обстоятелства на извършване на престъплението;
3. датата, на която пострадалият е уведомил компетентните органи за извършеното престъпление;
4. основания на подателя на молбата за търсене на психологическа помощ.
(3) Към молбата се прилагат копия на документите, които удостоверяват посочените в нея данни.
(4) Организациите за подкрепа на пострадали поддържат регистър на внесените молби и предприетите по тях действия.”

Чл. 19. (1) Безплатната правна помощ се предоставя само ако пострадалият се е обърнал към компетентните органи в срок до 14 дни от датата на извършване на престъплението или от момента на узнаването за извършеното престъпление.
(2) Когато пострадалите не са имали възможност да подадат молба за безплатна правна помощ поради уважителна причина, срокът по ал. 1 започва да тече от датата, на която причината е престанала да действа.
(3) Молбата за предоставяне на безплатна правна помощ трябва да съдържа:
1. трите имена на пострадалия, неговото гражданство, дата и място на раждане, постоянен и настоящ адрес;
2. дата, място и обстоятелства за извършване на престъплението;
3. датата, на която пострадалият е уведомил съответните органи за извършеното престъпление;
4. основания на подателя на молбата за търсене на правна помощ.
(4) Към молбата се прилагат копия на документите, удостоверяващи посочените в молбата данни.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
Член 19 отпада.

Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 19 да отпадне.
Чл. 20. (1) Молбата за финансова компенсация се подава до съответния областен управител по настоящ адрес на пострадалия или до Националния съвет в срока по чл. 12, ал. 1.
(2) Когато молбата е подадена до съответния областен управител, в 7-дневен срок от получаването й молбата и образуваната по нея преписка се изпращат на Националния съвет.
(3) Молбата за финансова компенсация трябва да съдържа:
1. трите имена на пострадалия, неговото гражданство, дата и място на раждане, постоянен и настоящ адрес;
2. дата, място и обстоятелства за извършване на престъплението;
3. датата, на която пострадалият е уведомил съответните органи за извършеното престъпление;
4. основания на подателя на молбата за финансова компенсация.
(4) Към молбата се прилагат копия на документите, удостоверяващи посочените в молбата данни.
(5) Образец на молбата за финансова компенсация се предоставя на пострадалите от Националния съвет, областните управители и от органите и организациите по чл. 5, ал. 1.
(6) Формуляр с информация относно лице за контакт в Министерството на правосъдието, документ за получаването на молбата и приблизителен срок за произнасяне по нея се предоставя на молителя и на съответния областен управител, когато молбата е постъпила чрез областен управител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 18:
“Чл. 18. (1) Образец на молбата за финансова компенсация се предоставя на пострадалите от Националния съвет, областните управители или от органите и организациите по чл. 6, ал. 1.
(2) Молбата за финансова компенсация трябва да съдържа:
1. трите имена на пострадалия, неговото гражданство, дата и място на раждане, постоянен и настоящ адрес;
2. дата, място и обстоятелства на извършване на престъплението и на уведомяването за него;
3. основания за получаване на финансова компенсация.
(3) Молбата за финансова компенсация се подава до областния управител по настоящ адрес на пострадалия или до Националния съвет в двумесечен срок от влизане в сила на акта по чл. 12.
(4) Когато молбата е подадена до областния управител, тя се изпраща на Националния съвет в 7-дневен срок от получаването й заедно с образуваната преписка.
(5) Когато молбата за финансова компенсация не е подадена в срока по ал. 3 поради уважителна причина, този срок започва да тече от деня на отпадане на причината.
(6) Към молбата се прилагат заверени копия на документите, които удостоверяват посочените в нея данни. Когато пострадалият е гражданин на държава- членка на Европейския съюз за установяване на основанието по чл. 15, ал. 1, т. 1 Националният съвет може да поиска съдействие от компетентните органи на държавата – членка, чийто гражданин е пострадалия.
(7) Националният съвет предоставя на пострадалия и на областния управител, когато молбата е постъпила чрез него, информация за лице за контакт в Министерството на правосъдието, документ за получаването на молбата и срока за произнасяне по нея.”

Комисията предлага да се създаде чл. 19 със следната редакция:
“Чл. 19. (1) Български гражданин, който е пострадал от престъпление, извършено в друга държава-членка на Европейския съюз може да подаде молба за финансова компенсация до компетентния орган на другата държава-членка чрез Националния съвет.
(2) Националният съвет изпраща молбата на компетентния орган на другата държава-членка заедно с формуляр за предаването й.”


Глава пета
ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава пета да се измени така:

“Глава пета

ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ И КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ”


Чл. 21. (1) За осъществяване и координиране на съответните дейности по този закон към министъра на правосъдието се създава Национален съвет за подпомагане на пострадали от престъпления.
(2) Националният съвет се състои от представители на: председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор, министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, министъра на правосъдието, министъра на финансите и председателя на Държавната агенция за закрила на детето, председателя на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България и един представител на асоциация на организациите за подкрепа на пострадали.
(3) Председател на Националния съвет е министърът на правосъдието или упълномощен от него заместник-министър.
(4) Председателят на Върховния касационен съд, главният прокурор, министърът на вътрешните работи, министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика, министърът на правосъдието, министърът на финансите, председателят на Държавната агенция за закрила на детето и председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България определят със заповед своите представители в Националния съвет. Представителят на асоциация на организациите за подкрепа на пострадали се определя на общо събрание на тези организации.
(5) Дейността на Националния съвет се осигурява технически от служители от администрацията на Министерството на правосъдието.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В чл. 21 се правят следните промени:
1. В ал. 1 след думата "подпомагане" се добавя "и компенсация".
2. Ал. 2 придобива следната редакция:
"(2) Националният съвет се състои от: съдия от Върховния касационен съд, определен от неговия председател; прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от главния прокурор; по един служител от Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи, определени от съответните министри; по един представител на Държавната агенция за закрила на детето, Националната комисия за борба с трафика на хора, Висшия адвокатски съвет и на Асоциацията на организациите за подкрепа на пострадали от престъпления. Представителят на Асоциацията се избира на общо събрание на тези организации."
3. Ал. 4 отпада.

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 20:
“Чл. 20. (1) За осъществяване и координиране на дейностите по този закон към министъра на правосъдието се създава Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления.
(2) Националният съвет се състои от: съдия от Върховния касационен съд, определен от неговия председател; прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от главния прокурор; по един служител от Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи, определени от съответните министри; по един представител на Държавната агенция за закрила на детето, Националната комисия за борба с трафика на хора, Висшия адвокатски съвет и на Асоциацията на организациите за подкрепа на пострадали от престъпления. Представителят на Асоциацията се избира на общо събрание на тези организации.
(3) Председател на Националния съвет е министърът на правосъдието или оправомощен от него заместник-министър.
(4) Дейността на Националния съвет се осигурява технически от служители от администрацията на Министерството на правосъдието.”

Чл. 22. Националният съвет:
1. отговаря за изплащането на компенсации от страна на държавата;
2. разработва политиката, планирането и представянето на конкретните законодателни и практически инициативи в областта на подпомагането на пострадалите от престъпления;
3. координира дейността на органите по чл. 5, ал. 1 във връзка с изпълнението на закона;
4. възлага провеждането на виктимологични изследвания и осъществява съгласуването на други изследователски програми;
5. провежда и координира информационната дейност по чл. 5 и 6;
6. организира и провежда подготовката и обучението на кадри в областта на подпомагането на пострадалите от престъпления;
7. осъществява международното сътрудничество в областта на подпомагането на пострадалите от престъпления;
8. ежегодно представя пред министъра на правосъдието доклад за предприетите действия за подпомагане на пострадалите от престъпления;
9. периодично се отчита пред министъра на правосъдието за изразходваните средства във връзка с подпомагането на пострадалите от престъпления.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В чл. 22 се създава нова т. 4 със следното съдържание:
"4. оказва съдействие на български граждани, пострадали от престъпления на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, при попълване на формулярите за финансова компенсация и препращат тези формуляри на съответния компетентен орган на другата държава;".

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 21:
“Чл. 21. Националният съвет:
1. отговаря за изплащането на финансовите компенсации;
2. изготвя образец на молбата за финансова компенсация на български, английски, френски и немски език, списък на документите, които са необходими за разглеждането й, както и формулярите по чл. 19, ал. 2 и чл. 24, ал. 8 и ги предлага за утвърждаване на министъра на правосъдието;
3. разработва политиката, планирането и представянето на законодателни и практически инициативи в областта на подпомагането на пострадалите от престъпления;
4. координира дейността на органите и организациите по чл. 6, ал. 1 във връзка с изпълнението на закона;
5. оказва съдействие на български граждани, пострадали от престъпления на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, при попълване на молбите за финансова компенсация и ги изпраща на компетентния орган на другата държава - членка;
6. възлага провеждането на виктимологични изследвания и осъществява съгласуването на други изследователски програми в областта на подпомагането на пострадалите от престъпления;
7. провежда и координира информационната дейност по чл. 6 и 7;
8. организира и провежда подготовката и обучението на кадри в областта на подпомагането на пострадалите от престъпления;
9. осъществява международното сътрудничество в областта на подпомагането на пострадалите от престъпления;
10. ежегодно представя пред министъра на правосъдието доклад за предприетите действия за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления;
11. най-малко веднъж на 3 месеца се отчита пред министъра на правосъдието за изразходваните средства във връзка с подпомагането и финансовата компенсация на пострадалите от престъпления.”

Чл. 23. (1) Към Националния съвет се създава експертна комисия за подпомагане на дейността му. Членовете на комисията се определят от министъра на правосъдието.
(2) Комисията разглежда постъпилите молби за финансова компенсация и изготвя писмено становище за основателността на всяка от тях.
(3) Към становището си комисията предлага и размера на финансовата компенсация за всеки отделен случай.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 22:
“Чл. 22. (1) Към Националния съвет се създава експертна комисия за подпомагане на дейността му. Членовете на комисията се определят от министъра на правосъдието.
(2) Комисията разглежда постъпилите молби за финансова компенсация, изготвя писмено становище за основателността на всяка от тях и предлага размера на финансовата компенсация за всеки отделен случай.”

Чл. 24. (1) Националният съвет заседава най-малко веднъж на
3 месеца.
(2) Заседанията на Националния съвет се свикват и ръководят от неговия председател. При отсъствие на председателя за всеки конкретен случай се определя член на съвета, който да изпълнява функциите на председател.
(3) Членовете на Националния съвет се уведомяват най-малко 3 дни преди датата на провеждане на редовните заседания.
(4) Заседанията на Националния съвет се считат за редовно проведени, ако в тях участват най-малко две трети от членовете му. При липса на кворум председателят насрочва ново заседание не по-късно от 3 дни.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 23:
“Чл. 23. (1) Националният съвет заседава най-малко веднъж на
3 месеца.
(2) Заседанията на Националния съвет се свикват и ръководят от неговия председател. При отсъствие на председателя за всеки конкретен случай се определя член на съвета, който да изпълнява функциите на председател.
(3) Членовете на Националния съвет се уведомяват най-малко 3 дни преди датата на провеждане на редовните заседания.
(4) Заседанията на Националния съвет са редовно проведени, ако в тях участват най-малко две трети от членовете му. При липса на кворум председателят насрочва ново заседание не по-късно от 3 дни.”

Чл. 25. (1) В деня на провеждане на заседанието Националният съвет взема решенията си в писмена форма с обикновено мнозинство от присъстващите. Решенията не подлежат на обжалване.
(2) Решението за отпускане на компенсация съдържа:
1. трите имена на лицето, на което се отпуска финансова компенсация;
2. размер на компенсацията;
3. разходите на пострадалия, за чието покриване се отпуска компенсацията.
(3) Препис от решението на Националния съвет се изпраща незабавно на пострадалия и на съответния областен управител, когато молбата за компенсация е постъпила чрез областен управител.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
В чл. 25 ал. 1 и 2 придобиват следната редакция:
"Чл. 25. (1) Националният съвет приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите. Те се оформят писмено в деня на провеждане на заседанието. Решенията не подлежат на обжалване.
(2) Решението за отпускане на компенсация съдържа:
1. точни данни за лицето, на което се отпуска финансова компенсация - трите имена, единния граждански номер и адреса;
2. вида, времето и мястото на извършване на престъплението, от което е пострадало лицето;
3. размера на компенсацията;
4. вредите, претърпени от пострадалия, за чието покриване се отпуска компенсацията."

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 24:
“Чл. 24. (1) Молбите за предоставяне на финансова компенсация се разглеждат не по-късно от 3 месеца от датата на постъпването им.
(2) Националният съвет приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите. Те се оформят писмено в деня на провеждане на заседанието.
(3) Решението за предоставяне на финансова компенсация съдържа:
1. трите имена, единния граждански номер, гражданството и постоянния и настоящия адрес на лицето, на което се предоставя финансова компенсация;
2. правната квалификация, времето и мястото на извършване на престъплението, от което е пострадало лицето;
3. вредите, за които се предоставя финансовата компенсация и размера й.
(4) Решението за отказ за предоставяне на финансовата компенсация съдържа данните по ал. 3, т. 1 и 2 и се мотивира.
(5) Решенията не подлежат на обжалване.
(6) Препис от решението се изпраща незабавно на пострадалия и на областния управител, когато молбата за финансова компенсация е постъпила чрез него.
(7) В случаите на чл. 12, т. 3 препис от решението на Националния съвет се изпраща на органа, който е постановил акта за спиране на наказателното производство с указание за прилагането му към делото.
(8) Когато молбата за финансова компенсация е постъпила чрез компетентен орган на друга държава-членка на Европейския съюз, Националният съвет изпраща на този орган препис от решението си, заедно с формуляр за предаването му.”

Чл. 26. Средствата за изпълнение на закона се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието, като се планират по реда и в сроковете на бюджетната процедура за съответната година.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 25:
“Чл. 25. (1) Средствата за изпълнение на закона се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието, като се планират по реда и в сроковете на процедурата за изготвяне на държавния бюджет за всяка година.
(2) Средствата, получени по предявените регресни искове по чл. 16 постъпват в специална извънбюджетна сметка на Министерството на правосъдието.”

Чл. 27. Органите на държавната и местната власт, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на Националния съвет за изпълняване на неговите функции.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 26:
“Чл. 26. Органите на държавната и местната власт, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на Националния съвет при изпълнение на неговите функции.”


Глава шеста
МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.

Чл. 28. (1) Националният съвет, в случаите, в които това е необходимо, може да иска съдействие от органите за подпомагане на пострадалите от други държави по отношение на български граждани, пострадали от престъпления в чужбина, и да оказва съдействие на граждани на чужди държави, пребиваващи законно на територията на Република България, за предоставяне на формите на подпомагане по чл. 7, ал. 1.
(2) Финансова компенсация на гражданите на държавите - членки на Европейския съюз, пострадали от престъпления на територията на Република България, се предоставя по реда, предвиден за българските граждани. Финансова компенсация на чужденци може да бъде предоставена и при условията на международен договор, по който Република България е страна.
(3) Централен орган по приемане и решаване на молбите за компенсация от граждани на чужди държави е Министерството на правосъдието.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
Чл. 28, ал. 1, придобива следната редакция:
"Чл. 28. (1) Националният съвет се обръща за съдействие към съответните органи на други държави по отношение на български граждани, пострадали от престъпление в чужбина, и оказва съдействие на граждани на други държави, пребиваващи законно на територията на Република България, за предоставяне на формите на подпомагане по чл. 1, ал. 1."

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 27:
“Чл. 27 (1) Националният съвет се обръща за съдействие към компетентните органи на други държави, в случаите, когато български граждани са пострадали от престъпление в чужбина, и оказва съдействие на граждани на други държави, законно пребиваващи на територията на Република България, за предоставяне на формите на подпомагане по чл. 8, ал. 1.
(2) Централен орган по приемане и решаване на молбите за финансова компенсация от граждани на чужди държави е Министерството на правосъдието.”

Глава седма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.

Чл. 29. (1) Който не изпълни задължение по чл. 5, ал. 1, чл. 8,
чл. 10, ал. 2 или чл. 11, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 28:
“Чл. 28 (1) Който не изпълни задължение по чл. 6, ал. 1, чл. 9
или чл. 11, ал. 1, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 500 до 1500 лв. или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.”

Чл. 30. (1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от член на Националния съвет или от длъжностни лица от администрацията на Министерството на правосъдието, оправомощени от председателя на Националния съвет.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Националния съвет.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 29.


ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 1. По смисъла на този закон “организация за подкрепа на пострадали” е юридическо лице с нестопанска цел, създадено при условията на българското законодателство и регистрирано в обществена полза, което безплатно оказва подкрепа на пострадали от престъпления и при подходящи условия допълва действията на държавата в това отношение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

§ 2. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/80/ЕО на Съвета на Европейския съюз относно компенсирането на жертви на престъпления.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 3. Националният съвет се създава в срок 3 месеца от влизането в сила на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2.
“§ 2. Националният съвет се създава в срок до два месеца от влизането в сила на закона. В този срок ръководителите по чл. 20, ал. 2 определят своите представители.“

§ 4. В срок един месец от създаването си Националният съвет изготвя и предоставя на министъра на правосъдието за утвърждаване образци на молбата за финансова компенсация на български, английски, немски и френски език, както и списък на документите, необходими за разглеждане на молбата.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3.
“§ 3. (1) В срок един месец от създаването си, Националният съвет изготвя и предоставя на министъра на правосъдието за утвърждаване образци на молбата за финансова компенсация и списък на документите, необходими за разглеждане на молбата.
(2) В срока по ал. 1 Националният съвет изготвя формулярите по чл. 19, ал. 2 и чл. 24, ал. 8 в съответствие с Решение 2006/337/ЕО на Европейската комисия за определяне на стандартни формуляри за предаване на молби и решения съгласно Директива 2004/80/ЕО на Съвета относно компенсирането на жертви на престъпления и ги предоставя на министъра на правосъдието за утвърждаване.”

§ 5. В случаите по чл. 28, ал. 2 за образци на молбата за финансова компенсация, на формуляра за предоставяне на информация при получаване на молбата и на формуляра за предаване на решението по молба за финансова компенсация - на български, английски, немски и френски език – се считат посочените в Решение 2006/337/ЕО на Европейската комисия от
19 април 2006 г. за определяне на стандартни формуляри за предаване на молби и решения съгласно Директива 2004/80/ЕО на Съвета на Европейския съюз относно компенсирането на жертви на престъпления.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага той да отпадне, тъй като съдържанието му е намерило систематичното си място в § 3, ал. 2.
Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция:
§ 4. (1) Този закон се прилага за престъпления по чл. 3, ал. 3, извършени след 30 юни 2005 г.
(2) За престъпленията, по които има влязъл в сила акт по чл. 12 преди изтичането на срока по § 2, срокът за подаване на молбата за финансова компенсация е един месец след изтичането на срока по § 3, ал. 1. ”

§ 6. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г. и бр. 17 и 30 от 2006 г.) в чл. 20, ал. 1 думите “дознанието и с Министерството на правосъдието” се заменят с “дознанието, с Министерството на правосъдието и с Националния съвет за подпомагане на пострадали от престъпления”.
Комисията предлага § 6 да отпадне, тъй като законът препраща изцяло към Закона за правната помощ.


§ 7. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието, който дава указания по прилагането му.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5:
“§ 5. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.”

§ 8. Този закон влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз с изключение на чл. 21 - 24 и § 5, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".





ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНАКИ СТОИЛОВ И НАДКА БАЛЕВА:
§ 8 от Преходните и заключителни разпоредби придобива следната редакция:

"§ 8. Този закон влиза в сила от 1 януари 2007 г."

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6:
"§ 6. Този закон влиза в сила от 1 януари 2007 г."



ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:

(Янаки Стоилов)