---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси


№ 653-03-100/12.12.06 г.
Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент, № 502-01-14/10.08.05 г., внесен от Министерския съвет и законопроект за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент, № 654-01-154/05.12.2006 г., внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков.

На редовно заседание, проведено на 07.12.2006 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент, № 502-01-14/10.08.05 г., внесен от Министерския съвет и законопроект за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент, № 654-01-154/05.12.2006г., внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков.

На заседанието присъстваха: народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков, заместник-министър Димитър Бонгалов от Министерство на правосъдието, г-н Радомир Димов, експерт в Съвета по законодателство на Министерство на правосъдието, г-жа Светла Стоянова от Министерство на външните работи, дирекция “Правно-нормативна” и г-н Михаил Христов - държавен експерт в дирекция “Евроинтеграция” на Министерство на външните работи, г-н Михаил Константинов, заместник-председател на Централната избирателна комисия, г-н Иван Гетов, директор на главна дирекция ГРАО в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, г-н Емил Мирославов, директор на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в КТСП, г-жа Лиляна Стойкова от дирекция “Евроинтеграция и международни отношения.”
От името на вносителя заместник-министър Димитър Бонгалов изложи основните цели и мотиви на законопроекта за избиране на народни представители в Европейския парламент, № 502-01-14 от 10.08.05 г., внесен от Министерския съвет. Той посочи, че законопроектът цели детайлно да уреди условията и реда за упражняването на правото на глас и кандидатиране в изборите за Европейския парламент на българските граждани и на гражданите от Европейския съюз, които продължително или постоянно пребивават в Република България без да са нейни граждани. Така европейското съюзно гражданство и свързаните с него политически права, на първо място избирателните, създават условия за участие в политическия живот, както на българските граждани, така и на гражданите на другите държави-членки, които са се установили да живеят в Република България. Тези права са регламентирани в Директива на Съвета 93/109 на Европейската общност от 6 декември 1993 г.
Ангажиментът за транспониране на европейското законодателство относно избирателните права и за пълното въвеждане на acquis е поет с Допълнителната информация по Глава 2 “Свободно движение на хора”.
Проектът е свързан и с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, съгласно който Република България следва да проведе избори за народни представители в Европейския парламент чрез пряко всеобщо гласуване преди 31 октомври 2007 г.
Структурата и съдържанието на законопроекта са сходни с тези на Закона за избиране на народни представители. В същото време има някои съществени различия, по-важните от които са:
Предлага се територията на Република България за тези избори да представлява една многомандатна избирателна територия.
Второ, редът и условията, при които гражданите на държавите-членки на ЕС, различни от Република България, които не са български граждани имат право да гласуват в изборите за български представители в Европейския парламент. Изискванията, на които трябва да отговарят тези граждани са: да са навършили 18 години; да имат статут на продължително или на постоянно пребиваващи в Република България; да не са лишени от правото да избират в държавата-членка по произхода си; предварително с декларация да са заявили желанието си да упражняват правото си на глас в България.
Регламентират се условията, при които гражданите на държава-членка на ЕС, които не са български граждани, могат да кандидатстват за депутати в Европейския парламент от българската квота. Условията, на които трябва да отговарят кандидатите, са следните: да са навършили 21 години; да живеят постоянно в Република България; да не са поставяни под запрещение; да не изтърпяват наказание “лишаване от свобода”; да не са лишени от правото им да избират нито в държавата-членка по произход, нито в която и да е друга държава-членка на ЕС.
Четвърто, предвижда се кандидатите, издигнати от партии и коалиции, да се подреждат от централните ръководства в единни национални кандидатски листи.
Пето, с проекта се предлага разпределението на мандатите при тези избори да се извършва по метода на най-големия остатък по метода на Хеър-Ниймайер.
Предвижда се списъкът на гласоподавателите да се състои от две части: част “А” – списъкът, включващ имащите право на глас български граждани, а част “Б” - имащите право на глас постоянно и продължително пребиваващи у нас граждани на Европейския съюз. Предвиден е и механизъм за проверка на верността на декларираните от кандидата факти и обстоятелства.

Народният представител Надежда Михайлова изложи основните цели и мотиви на внесения от нея и от народните представители Христо Кирчев и Ваньо Шарков законопроект. Тя посочи, че законопроектът е изграден върху основата на следните принципи:
- спазване на нормите на Конституцията на Република България;
- спазване на препоръките на европейските нормативни документи и в частност на чл. 190, ал. 1, т. 2 на Договора на Европейския съвет;
- придържане към установената изборна практика и законодателство в Република България след 1991 г. и в частност към нормите на Закона за избиране на народни представители;
- максимално точно отразяване на вота на избирателите предвид малкия ( 18 души) брой на представителите на Република България в Европейския парламент;
- въвеждане на мажоритарен елемент в избирателната система с цел да се засили участието на гражданите в реалния политически процес, да се стимулират по-добри връзки между избирателите и представителите на България в Европейския парламент и да се повиши избирателната активност;
- избягване на радикални промени спрямо установената в страната практика и приетото законодателство и въвеждане на промените стъпка по стъпка. По този начин няма да се объркат избирателите и ще се подпомогне дейността на изборната администрация.
За осъществяване на тези принципи в законопроекта са разгърнати следните по-важни принципни положения.
Първо, като цяло се следва схемата на Закона за избиране на народни представители, който е един от най-добре действащите изборни закони у нас.
Второ, предвидено е при определени изисквания за отседналост, възможност за граждани на страни-членки на Европейския съюз да упражняват активно и пасивно избирателно право на територията на Република България, съгласно Директива 93/109 на Европейския съюз. Изискването за отседналост е норма съществуваща и в някои страни-членки на Европейския съюз. Даването на пасивно избирателно право на лица с небългарско гражданство не би трябвало да противоречи на Конституцията на Република България, в която се третира само въпроса за народните представители в българския парламент. Законопроектът предвижда право да избират представители на Република България в Европейския парламент да имат и граждани на страни-членки на Европейския съюз, които отговарят на съответните условия, т.е. да имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в Република България, да са живели в страната през последните 6 месеца преди датата на изборите и с официална декларация да са заявили желанието си да гласуват.
Същевременно право да бъдат избирани за представители на Република България в Европейския парламент имат граждани на страни-членки на Европейския съюз, които отговарят на съответните условия: да са навършили 18 години, да имат статут на постоянно пребиваващи в Република България, да са живели в страната през последните 2 години преди датата на изборите и да са заявили с официална декларация желанието си да бъдат избирани.
Предложена е пропорционална избирателна система без праг на национално ниво за определяне на мандатите, спечелени от партии и коалиции. Това е изрично изискване на Европейския съюз и не може да бъде заобиколено. Пропорционалната избирателна система отговаря и на българската политическа традиция през последните години.
Страната е представена като един 18-мандатен избирателен район, като всяка от партиите или коалициите предлага своите кандидати в една национална листа, каквато е практиката в повечето европейски държави. Според г-жа Михайлова разделянето на повече райони, което очевидно няма да бъде случаят с България, се свързва с много технически и политически проблеми.
За разпределението на мандатите е предвидено, както и в законопроекта на Министерския съвет, методът на най-големия остатък - методът на Хеър- Ниймайер. Този метод дава разпределение, максимално близко до пропорционалното и в това си качество е за предпочитане при по-малък брой мандати. Предвидено е и участие в изборите на независими кандидати на национално ниво. За избирането на независим кандидат, той трябва да получи гласове, равни на частното от деленето на действителните гласове на 18.
Предложен е механизъм, чрез който избирателите ще могат да преподреждат листите на партиите и коалициите чрез използване на преференции. Това става чрез избор на до две от първите 10 имена в кандидатската листа на партия или коалиция. Подобни системи има в Австрия, в Белгия, Дания, Ирландия, Люксембург, Малта, Италия, Швеция и в много други страни. На практика това е мажоритарния елемент, чрез който вносителите се надяват избирателите да имат по-голяма възможност да дадат своя преференция за един или двама от списъка, който се представя от отделните коалиции или партии. Партийният интерес се защитава от имената, които са предложени, а интересът на гражданското общество се защитава посредством преференциите. Същевременно законопроектът предвижда внасяне на депозит за участие на партиите в изборите, което би дисциплинирало изборния процес.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Надка Балева, Елеонора Николова, Камелия Касабова, Павел Шопов, Янаки Стоилов, Ремзи Осман, Яни Янев, както и заместник-председателят на ЦИК Михаил Константинов и директорът на главна дирекция ГРАО Иван Гетов.
Като цяло те подкрепиха предложените законопроекти като изтъкнаха, че те в значителна степен се доближават в своите основни принципи по отношение на организацията и провеждането на изборния процес. Бе изтъкнато, че законопроектите дават добра възможност за съчетаване на пропорционалния с мажоритарния елемент. Съгласно установените европейските норми принципът на пропорционалността се прилага два пъти: веднъж приблизително като представителство от страните, според броя на тяхното население, макар и в не пълна симетрия и втори път, като изискване страните да се придържат по принцип към пропорционалния начин на излъчване на своите представители.
Същевременно по отношение на повдигнатия проблем с интегралната бюлетина, която присъства в законопроекта на Надежда Михайлова и група народни представители и отсъства в правителствения законопроект, бе посочено, че този законопроект е внесен преди Народното събрание да вземе законодателно решение парламентарните избори и президентските избори да се провеждат с използването на интегрална бюлетина. Подкрепена бе тезата, че в бъдещия закон за избиране на депутати в Европейския парламент бюлетината би трябвало да бъде интегрална, като по този начин на гражданите ще се даде възможност да видят пред себе си цялата палитра от личности, които трябва да избират и които евентуално ще представляват България в европейските парламентарни институции. Посочено бе, че предлаганата преференциална система с пренос на гласове е почти идентична с тази, която се използва в много европейски държави. Тази нова система не би трябвало да затрудни избирателя, най-малкото защото вотът за определена партия или коалиция се запазва. Ако бъдат отбелязани три или повече преференции, те няма да се зачитат. Т.е. не може да се гласува за повече от двама кандидати, като същевременно основната воля на избирателя за избор на неговата партия, коалиция или независим кандидат няма да се затрудни.
От друга страна бе изтъкнато, че въвеждането на подобна система ще удвои времето, необходимо за преброяване на подадените гласове.
Като евентуален бъдещ законодателен проблем бе посочена възможността да не се разрешава на български граждани, които имат второ гражданство, което не е гражданство на Европейския съюз, да имат право да гласуват.




След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши с 14 гласа «за» да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент, № 502-01-14/10.08.05г., внесен от Министерския съвет.
С 12 гласа «за» и 2 гласа «въздържали се» Комисията по правни въпроси реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за избиране на народни представители на Република България в Европейския парламент, № 654-01-154/05.12.2006 г., внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

/Я.Стоилов/