---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
__________________________________________________________________________

№ 753-03-5/5.2.07



ДОКЛАД

на

Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Второ четене на общ проект, № 753-03-2/11.01.07 на приетите на първо четене законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент, № 502-01-14/10.08.05 г., внесен от Министерския съвет и законопроект за избиране на представители на Република България в Европейския парламент, № 654-01-154/05.12.2006 г., внесен от Надежда Михайлова, Христо Кирчев и Ваньо Шарков.

ПРОЕКТ
ВТОРО ЧЕТЕНЕ

ЗАКОН

ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ


Предложение на народния представител Мая Манолова:
Наименованието на закона се изменя така:
“Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България”

Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следното наименование на закона:
“Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България”

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.

Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда за избиране на народни представители от Република България в Европейския парламент (ЕП), и за попълване на овакантени мандати поради предсрочното им прекратяване, както и условията и реда за упражняване на активното и пасивното избирателно право в тези избори от българските граждани, както и от гражданите на Европейския съюз (ЕС), които не са български граждани.
(2) От Република България се избират определен с решение на Съвета на ЕС брой народни представители.
(3) Статутът на народен представител в ЕП е несъвместим със:
1. член на правителство на държава - членка на ЕС;
2. член на Европейската комисия;
3. съдия, генерален адвокат или съдебен секретар към Европейския съд, съответно към Първоинстанционния съд на Европейските общности;
4. член на Управителния съвет на Европейската централна банка;
5. член на Сметната палата на ЕС;
6. Европейски омбудсман;
7. член на Икономическия и социален комитет на Европейската икономическа общност и Евроатом;
8. член на комитети или други органи, учредени въз основа на Договорите за създаване на Европейската икономическа общност и Евроатом, с цел да управляват фондовете на Европейските общности или с оглед изпълнението на постоянни административни задължения;
9. член на Борда на директорите, на Управителния съвет или служител на Европейската инвестиционна банка;
10. представител или служител на институция на Европейските общности или на други специализирани звена към Европейските общности или Европейската инвестиционна банка;
11. народен представител в национален парламент;
12. изпълняването на друга държавна служба или извършването на дейност, която според българския закон е несъвместима с положението на народен представител в ЕП и в Народното събрание;
(4) Кандидатите, заемащи една от длъжностите по ал. 3, прекъсват изпълнението й от момента на тяхната регистрация.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 1, ал. 1 и навсякъде в закона отпада думата “народни” пред представители.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
В чл.1, ал.4 се добавя текста “и имат право да ползват неплатен служебен или платен годишен отпуск по избор”.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено в чл. 58.

Предложение на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев:
В Чл.1, ал.З се създава нова точка 13:
"Кмет или общински съветник."
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 1, ал. 4 след думата “регистрация” се добавя изразът “и излизат в неплатен служебен отпуск.”
Комисията подкрепя предложението, което е отразено в чл. 58.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
1. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, както и условията и реда за попълване на предсрочно овакантени мандати при прекратяване на пълномощията им.
(2) Броят на членовете на Европейския парламент, които се избират от Република България се определя с Акта към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, както и условията и реда за попълване на предсрочно овакантени мандати при прекратяване на пълномощията им.
(2) Броят на членовете на Европейския парламент, които се избират от Република България, се определя с Акта към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”

Предложение на народния представител Мая Манолова:
2. Алинея 3 на чл. 1 да се обособи в отделен член и да се измени така:
“Чл. 1а. Статусът на член на Европейския парламент е несъвместим със:
1. народен представител в национален парламент;
2. член на правителство на държава - членка на Европейския съюз;
3. член на Комисията на Европейските общности;
4. съдия, генерален адвокат или секретар на Съда на Европейските общности, съответно на Първоинстанционния съд на Европейските общности;
5. член на Управителния съвет на Европейската централна банка;
6. член на Сметната палата на Европейските общности;
7. Европейски омбудсман;
8. член на Икономическия и социален комитет на Европейската общност и Евроатом;
9. член на комитети или други органи, учредени въз основа на Договорите за създаване на Европейската икономическа общност и Евроатом, с цел да управляват фондовете на Европейските общности или с оглед изпълнението на постоянни административни задължения;
10. член на Съвета на директорите, на Управителния комитет или служител на Европейската инвестиционна банка;
11. представител или служител на институция на Европейските общности или на други специализирани звена към Европейските общности или на Европейската инвестиционна банка;
12. изпълняването на друга служба или извършването на дейност, която според закон е несъвместима с положението на народен представител.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 2:
“Чл. 2. Статусът на член на Европейския парламент е несъвместим със:
1. народен представител в национален парламент;
2. член на правителство на държава - членка на Европейския съюз;
3. член на Комисията на Европейските общности;
4. съдия, генерален адвокат или секретар на Съда на Европейските общности, съответно на Първоинстанционния съд на Европейските общности;
5. член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка;
6. член на Сметната палата на Европейските общности;
7. Европейски омбудсман;
8. член на Икономическия и социален комитет на Европейската общност и на Европейската общност за атомна енергия;
9. член на комитети или други органи, учредени въз основа на Договорите за създаване на Европейската общност и на Европейската общност за атомна енергия, с цел да управляват фондовете на Европейските общности или с оглед изпълнението на постоянни административни задължения;
10. член на Съвета на директорите, на Управителния комитет или служител на Европейската инвестиционна банка;
11. представител или служител на институция на Европейските общности или на други специализирани звена към Европейските общности или на Европейската инвестиционна банка;
12. изпълняването на друга служба или извършването на дейност, която според закон е несъвместима с положението на народен представител.”


Чл. 2. (1) Изборите се произвеждат върху основата на общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване.
(2) Всеки избирател има право на един глас.
(3) Гласът на всеки избирател е равен на гласа на всеки друг избирател.

Предложение на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев:
В чл. 2, ал.2 след думите "ако е навършил 18 години към
изборния ден включително" се добавя и изразът "като и да има
образователна степен "бакалавър".
Комисията не подкрепя предложението, чието систематичното място е към чл. 4, ал. 2.

Предложение на народните представители Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Бойко Ватев, Борислав Българинов и Борис Ячев:
1. В чл.2 се създава нова ал.3:
“(3) Всеки избирател е задължен да упражни правото си на глас.”
2. Ал.3 става ал.4.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 2 ал. 3 се отменя.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2, който става чл. 3:
“Чл. 3. (1) Изборите се произвеждат върху основата на общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване.
(2) Всеки избирател има право на един глас.”

Чл. 3. (1) Право да избират имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са постоянно най-малко през последните 3 месеца в Република България или в друга държава - членка на ЕС, и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода.
(2) Всеки гражданин на държава - членка на ЕС, различна от Република България, има право да участва в изборите за народни представители от Република България в ЕП, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, не е лишен от правото да избира в държавата членка по произхода си и предварително с официална декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас на територията на Република България.
(3) Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори за ЕП.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
В чл.3, ал.1 числото “3” се заменя с “6”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
След думите “Република България” се добавя “живели са в страната през последните шест месеца преди датата на изборите”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Бойко Ватев, Борислав Българинов и Борис Ячев:
Чл. 3, ал.1 се изменя така:
“(1) Право да избират имат български граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са постоянно най-малко през последните шест месеца в Република България или в друга държава – членка на ЕС и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак:
В чл. 3, ал. 1 думите “живели са постоянно най-малко през последните 3 месеца в Република България или в друга държава - членка на ЕС” да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 3 ал. 1 и 2 се изменят така:
“Чл. 3. (1) Право да избират имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода.
(2) Всеки гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, има право да избира членове на Европейския парламент от Република България, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, не е лишен от правото да избира в държавата членка по произхода си и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас на територията на Република България.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 3, ал. 2 се променя и става: Право да избира има и всеки гражданин на държава-членка на ЕС, различна от Република България, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, не е лишен от правото да избира в държавата, чийто гражданин е и предварително с декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас на територията на Република България.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 4:
“Чл. 4. (1) Право да избират имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказание лишаване от свобода.
(2) Всеки гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, има право да избира членове на Европейския парламент от Република България, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас на територията на Република България.
(3) Всеки избирател има право да гласува само веднъж в едни и същи избори за Европейски парламент.”

Чл. 4. (1) Право да бъде избран за народен представител в ЕП има всеки български гражданин, който е навършил 21 години към изборния ден, живее постоянно в Република България и няма гражданство в страна извън Европейския съюз, не е поставен под запрещение, нито изтърпява наказание лишаване от свобода.
(2) Право да бъде избран има и всеки гражданин на държава - членка на ЕС, различна от Република България, при условията на ал. 1 и ако не е лишен от правото да бъде избиран нито в държавата членка по произхода си, нито в която и да е друга държава - членка на ЕС, имат статут на постоянно пребиваващи в Република България, живели са в страната през последните две години преди датата на изборите и с официална декларация са заявили желанието си да бъдат избрани.
(3) Всеки кандидат има право да се кандидатира в изборите само в една държава - членка на ЕС.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл. 4, ал.1, текстът “нито изтърпява наказание лишаване от свобода” се заменя с израза “и не е осъждан за умишлено престъпление”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
Навсякъде в текста на законопроекта изразът "гражданин на държава – членка на ЕС, различна от Република България" се заменя с "гражданин на ЕС, който не е български гражданин".
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 4 ал. 1 и 2 се изменят така:
“Чл. 4. (1) Право да бъде избран за член на Европейския парламент от Република България има всеки български гражданин, който е навършил 21 години към изборния ден, има постоянен адрес в Република България, няма гражданство в държава извън Европейския съюз и не е поставен под запрещение, нито изтърпява наказание лишаване от свобода.
(2) Право да бъде избран има и всеки гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, навършил е 21 години към изборния ден, няма гражданство в държава извън Европейския съюз, не е лишен от правото да бъде избиран в държавата членка по произхода си, има статут на продължително или постоянно пребиваващ за последните три години в Република България преди датата на изборите и с официална декларация е заявил желанието си да бъде избран.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 4, ал. 2 – думата “имат” се заменя с “има”, “пребиваващи” с “пребиваващ”, „живели са” с „живял е” и “заявили” със “заявил”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 5:
“Чл. 5. (1) Право да бъде избран за член на Европейския парламент от Република България има всеки български гражданин, който е навършил 21 години към изборния ден, има постоянен адрес в Република България, няма гражданство в държава извън Европейския съюз и не е поставен под запрещение, нито изтърпява наказание лишаване от свобода.
(2) Право да бъде избран има и всеки гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, навършил е 21 години към изборния ден, няма гражданство в държава извън Европейския съюз, не е лишен от правото да бъде избиран в държавата членка, на която е гражданин, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България преди датата на изборите и с писмена декларация е заявил желанието си да бъде избран.
(3) Всеки кандидат има право да се кандидатира в изборите само в една държава - членка на Европейския съюз.”

Чл. 5. Държавната комисия по сигурността на информацията проверява кандидатите за принадлежност към бившите Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб и Разузнавателния отдел на Гранични войски, включително и на техните предшественици и правоприемници в периода след 9 септември 1944 г., и предоставя информацията на ръководствата на партиите, коалициите и инициативните комитети, издигнали независими кандидати.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, който става чл. 6.

Чл. 6. (1) Изборите се произвеждат в един почивен ден за цялата страна.
(2) Изборите се произвеждат в последната година от 5-годишния мандат на ЕП в съответствие с изборния период, определен от Съвета на ЕС.
(3) Изборите се насрочват от Президента на Република България не по-късно от 60 дни преди изборния ден.
(4) Президентът на Републиката утвърждава образци на изборните книжа и ги обнародва в "Държавен вестник" не по-късно от 55 дни преди изборния ден.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
В чл.6 се извършват следните промени:
1. Създава нова ал.2 със следното съдържание:
“(2) Изборите се произвеждат на територията на страните членки на Европейския съюз в дипломатическите и консулските представителства на Република България.”
2. досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 6:
а) В ал. 1 думата “почивен” се заменя с “неработен”;
б) В ал. 2 думите “изборния ден” се заменят с “датата на произвеждането им”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Волен Сидеров, Павел Шопов, Борислав Ноев, Илиян Илиев, Митко Димитров, Георги Георгиев:
Чл. 6 се променя както следва:
1. създава се нова алинея 2:
“(2) Изборите се провеждат в чужбина само в страните членки на Европейския съюз, в дипломатическите и консулски представителства на Република България”;
2. досегашните ал.2, 3 и 4 стават съответно 3, 4, и 5.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 7:
“Чл. 7. (1) Изборите се произвеждат в един неработен ден за цялата страна.
(2) Изборите се произвеждат в последната година от 5-годишния мандат на Европейския парламент в съответствие с изборния период, определен от Съвета на Европейския съюз.
(3) Изборите се насрочват от президента на републиката не по-късно от 60 дни преди датата на произвеждането им.
(4) Президентът на републиката утвърждава образци на изборните книжа и ги обнародва в "Държавен вестник" не по-късно от 55 дни преди изборния ден.”


Чл. 7. Право да издигат кандидатури за народни представители в ЕП имат партии, коалиции и инициативни комитети за издигане на независими кандидати.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 7 думата “кандидатури” се заменя с “кандидати”, а думите “партии, коалиции и инициативни комитети за издигане на независими кандидати” се заменят с “политическите партии и коалициите на политически партии”.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което в частта за отпадане на инициативните комитети е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 8:
“Чл. 8. Право да издигат кандидати за членове на Европейския парламент от Република България имат политическите партии, коалициите на политическите партии и инициативни комитети за издигане на независими кандидати.”


Чл. 8. За целите на изборите за Европейски парламент територията на Република България представлява една многомандатна избирателна територия.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 8 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 8 да отпадне.



Чл. 9. (1) Изборите се произвеждат по пропорционална избирателна система с национални преференциални изборни листи на партии, коалиции и независими кандидати. Територията на страната, включително секциите в чужбина, представлява един многомандатен избирателен район.
(2) За разпределянето на мандатите между партиите, коалициите и инициативните комитети се използва методът на най-големия остатък - методът на Хеър-Ниймайер (Hare Niemayer) на национално ниво.

Предложение на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев:
В чл. 9:
1. Създава се нова ал.2:
1. "Партиите, коалициите и инициативните комитети при
регистрация на листите си в ЦИК могат да декларират волята
си в случай, че не получат гласове за пълен мандат, същите да
бъдат прехвърлени на предварително посочени партия,
коалиция или инициативен комитет, на национално ниво ."
2. Досегашната ал. 2 става ал. З и придобива следния вид:
"За разпределянето на мандатите на партиите, коалициите и
инициативните комитети след изчерпване на процедурата по
ал. 2 се използва методът на най-големия остатък - методът на
Хеър - Ниймайер (Наге-Niеmауег) на национално ниво."
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2 и не го подкрепя по т. 1.

Предложение на народния представител Надка Балева:
В чл.9, ал.2, текстът “методът на Хеър-Ниймайер” се заменя с “методът на Д”Онт”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 9, ал. 2 след глагола “се използва” се добавя “метода на Д’Онт на национално ниво”, като останалата част до края на изречението се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак:
В чл. 9, ал. 1 отпада думата “преференциални”.
Предложението е оттеглено.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 9 се изменя така:
“Чл. 9. (1) Изборите се произвеждат по пропорционална избирателна система с национални изборни листи на политическите партии и коалициите на политически партии чрез преференциално гласуване. Територията на страната, включително секциите в чужбина, представлява един многомандатен избирателен район.
(2) За разпределение на мандатите между политическите партии и коалициите на политически партии се използва методът Д'Ондт на национално ниво.”

Комисията подкрепя предложението по ал. 1 и не го подкрепя по ал. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
“Чл. 9. (1) Изборите се произвеждат по пропорционална избирателна система с национални изборни листи на политически партии, коалиции на политически партии и независими кандидати чрез преференциално гласуване. Територията на страната, включително секциите извън Република България, представлява един многомандатен избирателен район.
(2) За разпределянето на мандатите между партиите, коалициите и инициативните комитети се използва методът на най-големия остатък - методът на Хеър-Ниймайер на национално ниво.”


Чл. 10. (1) Организационно-техническата подготовка на изборите се осъществява от Министерския съвет и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии.
(2) Разходите по подготовката и произвеждането на изборите са за сметка на държавния бюджет по утвърдена план-сметка, съгласувана с Централната избирателна комисия. Министерският съвет може да възложи координацията и изпълнението на дейностите по организационно-техническата подготовка на изборите на определен министър.
(3) Всички заявления, жалби, удостоверения и други книжа по този закон се освобождават от държавни такси.
(4) Всички документи по този закон, които са издадени на чужд език, се представят заедно с легализиран превод на български език.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 10, в ал. 3 и 4 думата “Всички” се заличава.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
“Чл. 10. (1) Организационно-техническата подготовка на изборите се осъществява от Министерския съвет и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии.
(2) Разходите по подготовката и произвеждането на изборите са за сметка на държавния бюджет по утвърдена план-сметка, съгласувана с Централната избирателна комисия. Министерският съвет може да възложи координацията и изпълнението на дейностите по организационно-техническата подготовка на изборите на определен министър.
(3) Заявленията, жалбите, удостоверенията и другите книжа по този закон се освобождават от държавни такси.
(4) Документите по този закон, които са издадени на чужд език, се представят заедно с легализиран превод на български език.”
Глава втора
ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.

Чл. 11. (1) За произвеждане на изборите се назначават избирателни комисии както следва.
1. Централна избирателна комисия – за цялата страна; тази комисия се назначава до края на пълномощията на Европейския парламент;
2. районни избирателни комисии – за всеки район според районирането на територията на Република България при последните парламентарни избори;
3. секционни избирателни комисии – за всяка избирателна секция.
(2) Членовете на Централната избирателна комисия трябва да отговарят на условията по чл. 4, ал. 1.
(3) Членове на районните и секционните избирателни комисии трябва да отговарят на условията по чл. 3, ал. 1.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) В основния текст преди т. 1 думата “назначават” се заменя с “образуват”;
б) В т. 1 след думата “страна” се поставя точка и изречението до края се изменя така: “Комисията се назначава до края на мандата на Европейския парламент”;
в) Алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
“Чл. 11. За произвеждане на изборите се образуват избирателни комисии както следва:
1. Централна избирателна комисия – за цялата страна; комисията се назначава до края на мандата на Европейския парламент;
2. районни избирателни комисии – за всеки район според районирането на територията на Република България при последните парламентарни избори;
3. секционни избирателни комисии – за всяка избирателна секция.”


Чл. 12. (1) Централната избирателна комисия се назначава с указ на Президента на републиката в срока по чл. 6, ал. 3 след консултации с парламентарно представените политически сили. Тя е в състав до 25 членове и включва председател, заместник-председатели и секретар.
(2) Членовете на Централната избирателна комисия са лица с висше образование и трябва в мнозинството си да са юристи.
(3)Членовете на Централната избирателна комисия получават възнаграждение, което се определя от президента на републиката.
(4) За периода от назначаването си до 40 дни след датата на изборите членовете на Централната избирателна комисия получават месечно възнаграждение. Председателят получава възнаграждение на председател на парламентарна комисия. Заместник-председателите и секретарят получават 90 на сто от възнаграждението на председателя. Членовете получават възнаграждение на народен представител.
(5) За периода от 40 дни след датата на изборите до края на мандата на Европейския парламент членовете на Централната избирателна комисия получават възнаграждения за заседания и дежурства. Размерът на тези възнаграждения е 50 на сто от минималната работна заплата за едно дежурство и 35 на сто от минималната работна заплата за едно заседание.
(6) Членовете на Централната избирателна комисия, които не са жители на град София, получават командировъчни за участие в заседания и дежурства в размера на командировъчните за народните представители.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
1.В чл. 12, ал. 1 думите “парламентарно представените политически сили” се заменят с “парламентарно представените партии и коалиции”.
2.Чл. 12, ал. 3 отпада.
Ал. 6 – думите “не са жители” се заменят с “нямат постоянен адрес”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
В чл.12 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
“(2) Парламентарно представените политически сили имат право на свои представители в Централната избирателна комисия. Никоя парламентарно представена политическа партия или коалиция не може да има мнозинство в ЦИК.”
2. Досегашните алинеи 2 , 3, 4, 5 и 6 стават съответно алинеи 3, 4, 5, 6 и 7.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в Централната избирателна комисия. Председателят и секретарят са от различни политически партии и коалиции.”
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
“Членовете на Централната избирателна комисия трябва да отговарят на условията по чл. 4, ал. 1.”
3. Алинея 3 да стане ал. 6 и да се измени така:
“(6) Възнаграждението на членовете на Централната избирателна комисия се определя от президента на републиката.”
4. В ал. 4 изречение второ и трето да отпаднат.
5. В ал. 5 изречение второ да отпадне.
6. Алинея 6 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
“Чл. 12. (1) Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента на републиката в срока по чл. 7, ал. 3 след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. Тя е в състав до 25 членове и включва председател, заместник-председатели и секретар.
(2) Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в Централната избирателна комисия. Председателят и секретарят са от различни политически партии и коалиции.
(3) Членовете на Централната избирателна комисия са лица с висше образование и трябва в мнозинството си да са юристи. Членовете на Централната избирателна комисия трябва да отговарят на условията по чл. 5, ал. 1.
(4) За периода от назначаването си до 40 дни след датата на изборите членовете на Централната избирателна комисия получават месечно възнаграждение.
(5) За периода от 40 дни след датата на изборите до края на мандата на Европейския парламент членовете на Централната избирателна комисия получават възнаграждения за заседания и дежурства.
(6) Възнаграждението на членовете на Централната избирателна комисия се определя от президента на републиката.”


Чл. 13. (1) Не по-късно от 45 дни преди изборния ден Централната избирателна комисия назначава районните избирателни комисии по предложение на областните управители, направено след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. В консултациите могат да участват и други партии или коалиции. Парламентарно представените политически сили имат право на свои представители във всяка районна избирателна комисия.
(2) Предложението на областния управител се прави не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
(3) Когато областният управител не е направил предложение в срока по ал. 2, той изпраща незабавно протоколите за консултациите заедно с постъпилите писмени предложения и възражения от партиите или коалициите в Централната избирателна комисия.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 13, ал. 1 изречение трето да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 13, ал. 1 думите “парламентарно представените политически сили” се заменят с “парламентарно представените партии и коалиции”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
“Чл. 13. (1) Не по-късно от 45 дни преди изборния ден Централната избирателна комисия назначава районните избирателни комисии по предложение на областните управители, направено след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. В консултациите могат да участват и други партии или коалиции.
(2) Предложението на областния управител се прави не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
(3) Когато областният управител не е направил предложение в срока по ал. 2, той изпраща незабавно протоколите за консултациите заедно с постъпилите писмени предложения и възражения от партиите или коалициите в Централната избирателна комисия.”

Чл. 14. Районната избирателна комисия се състои от председател, двама заместник-председатели, секретар и членове. Общият брой на членовете е:
1. за комисии в райони с население до 300 000 души – до 13;
2. за комисии в райони с население над 300 000 души – до 15.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1) Районната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Общият брой на членовете на комисиите, включително председател, заместник-председател и секретар, се определя според броя на мандатите за съответния избирателен район на последните избори за народни представители съгласно разпределението на Централната избирателна комисия:
1. за избирателни райони до 9 мандата - до 13 членове;
2. за избирателни райони с 10 и повече мандати – до 17 членове.”
(2) При определяне състава на районните избирателни комисии се запазва основното съотношение между парламентарните групи на политическите партии и коалиции в Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
“Чл. 14. (1) Районната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Общият брой на членовете на комисиите, включително председател, заместник-председател и секретар, се определя според броя на мандатите за съответния избирателен район на последните избори за народни представители съгласно разпределението на Централната избирателна комисия:
1. за избирателни райони до 9 мандата - до 13 членове;
2. за избирателни райони с 10 и повече мандати – до 17 членове.
(2) При определяне състава на районните избирателни комисии се запазва основното съотношение между парламентарните групи на политическите партии и коалиции в Народното събрание.”

Чл. 15. Секционната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Общият брой на членовете е:
1. за секции до 300 избиратели включително - до 7;
2. за секции с повече от 300 избиратели - до 9.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 15 да стане чл. 16 и да се измени така:
“(1) Секционната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Общият брой на членовете на комисиите, включително председател, заместник-председател и секретар, е:
1. за секции с до 300 избиратели включително - до 7 членове;
2. за секции с над 300 избиратели - до 9 членове.
(2) При определяне състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на избирателния район се запазва основното съотношение между парламентарните групи на политическите партии и коалиции в Народното събрание.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 16:
“Чл. 16 (1) Секционната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Общият брой на членовете на комисиите, включително председател, заместник-председател и секретар, е:
1. за секции с до 300 избиратели включително - до 7 членове;
2. за секции с над 300 избиратели - до 9 членове.
(2) При определяне състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на избирателния район се запазва основното съотношение между парламентарните групи на политическите партии и коалиции в Народното събрание.”

Чл. 16. (1) Възнагражденията на членовете на районните и секционните избирателни комисии се определят от Централната избирателна комисия.
(2) Възнагражденията по ал. 1 не се облагат с данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване са за сметка на републиканския бюджет.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 16 да стане чл. 17 и в ал. 2 думите “Закона за облагане доходите на физическите лица” се заменят със “Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 17:
“Чл. 17. (1) Възнагражденията на членовете на районните и секционните избирателни комисии се определят от Централната избирателна комисия.
(2) Възнагражденията по ал. 1 не се облагат с данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване са за сметка на републиканския бюджет.”

Чл. 17. Централната избирателна комисия и районните избирателни комисии имат печат.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
“Избирателните комисии имат печат.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл. 17 се променя и става: Избирателните комисии имат печати.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, който да стане чл. 18.

Чл. 18. Към Централната избирателна комисия и към районните избирателни комисии могат да се създават работни групи от специалисти. Възнагражденията на специалистите се определят от Централната избирателна комисия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, който да стане чл. 19.

Чл. 19. (1) Районните избирателни комисии назначават секционните избирателни комисии не по-късно от 25 дни преди изборния ден по предложение на кметовете на общини след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. В консултациите могат да участват и други партии и коалиции. Парламентарно представените политически сили имат право на свои представители във всяка секционна избирателна комисия.
(2) Кметовете правят предложенията си не по-късно от 30 дни преди изборния ден.
(3) Когато кметът не е направил предложение в срока по ал. 2, той изпраща незабавно протоколите за консултациите заедно с постъпилите писмени предложения и възражения от партиите или коалициите в районната избирателна комисия.
(4) Когато районната избирателна комисия не назначи секционните избирателни комисии в срока по ал. 1, тя незабавно изпраща цялата документация в Централната избирателна комисия не по-късно от 20 дни преди изборния ден.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 19 да стане чл. 15 и в ал. 1 изречение трето да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) Районните избирателни комисии назначават секционните избирателни комисии не по-късно от 25 дни преди изборния ден по предложение на кметовете на общини след консултации с парламентарно представените партии и коалиции. В консултациите могат да участват и други партии и коалиции.
(2) Кметовете правят предложенията си не по-късно от 30 дни преди изборния ден.
(3) Когато кметът не е направил предложение в срока по ал. 2, той изпраща незабавно протоколите за консултациите заедно с постъпилите писмени предложения и възражения от партиите или коалициите в районната избирателна комисия.
(4) Когато районната избирателна комисия не назначи секционните избирателни комисии в срока по ал. 1, тя незабавно изпраща цялата документация в Централната избирателна комисия, която назначава секционните избирателни комисии.”

Чл. 20. (1) Към предложенията за назначаване на избирателни комисии партиите и коалициите представят списък на лицата, които ще заместят предложените от тях лица, когато последните са в трайна невъзможност да изпълняват функциите си.
(2) Заместването се извършва: за Централната избирателна комисия - с указ на президента на републиката, за районните избирателни комисии - с решение на Централната избирателна комисия, а за секционните избирателни комисии - с решение на районната избирателна комисия.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.

Чл. 21. (1) За членове на районните и секционните избирателни комисии се назначават лица, които отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 1 или ал. 2.
(2) Партиите и коалициите представят писмени предложения за своите представители.
(3) Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в районна или секционна избирателна комисия. Председателят и секретарят са от различни партии и коалиции.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Чл.21, ал.3 се променя така:
(3) Представителите на една политическа сила не могат да имат мнозинство в една избирателна комисия. Председателят и секретарят са от различни партии и коалиции.”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 21 в ал. 1 накрая да се добави “и владеят български език”.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
“Чл. 21. (1) За членове на районните и секционните избирателни комисии се назначават лица, които отговарят на изискванията на чл. 4, ал. 1 или 2 и владеят български език.
(2) Партиите и коалициите представят писмени предложения за своите представители.
(3) Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в районна или секционна избирателна комисия. Председателят и секретарят са от различни партии и коалиции.”

Чл. 21а Член на избирателна комисия, докато заема длъжността си, не може да бъде народен представител, представител и кандидат за представител на Република България в Европейския парламент, съдия във Върховния административен съд, военнослужещ във Въоръжените сили, служител на Министерството на вътрешните работи, министър и заместник-министър, главен секретар на Министерския съвет и Народното събрание, секретар на министерство, областен управител и заместник областен управител, кмет и заместник-кмет.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 21а да се измени така:
“Чл.21а Член на избирателна комисия, докато заема длъжността си, не може да бъде народен представител, член на Европейския парламент или кандидат за член на Европейския парламент, съдия във Върховния административен съд, военнослужещ във Въоръжените сили, служител на Министерството на вътрешните работи, министър, главен секретар на Министерския съвет и на Народното събрание, областен управител, заместник областен управител, кмет и заместник-кмет.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21а, който става чл. 22:
“Чл. 22. Член на избирателна комисия, докато заема длъжността си, не може да бъде народен представител, член на Европейския парламент, кандидат за член на Европейския парламент, съдия във Върховния административен съд, военнослужещ във Въоръжените сили, служител на Министерството на вътрешните работи, министър, главен секретар на Министерския съвет или на Народното събрание, областен управител, заместник областен управител, кмет или заместник-кмет.”

Чл. 22. (1) При изпълнение на своите функции членовете на избирателните комисии са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.
(2) Членовете на избирателните комисии имат право да ползват неплатен служебен или платен годишен отпуск по избор за времето, необходимо за работата им в съответната комисия. Отпускът се зачита за трудов или служебен и осигурителен стаж, освен ако се зачита на друго основание.
(3) Членовете на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии се осигуряват от работодателите им по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване от момента на назначаването им в съответната комисия до приключване на работата в нея.
(4) Членовете на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии, регистрирани като безработни, получават и обезщетения по глава четвърта “а” от Кодекса за социално осигуряване от момента на назначаване в съответната комисия до приключване на работата в нея.
(5) При изпълнение на функциите си членовете на избирателните комисии не могат да носят отличителни знаци на партии, коалиции и инициативни комитети, както и да провеждат предизборна агитация.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, който става чл. 23.

Чл. 23. (1) Заседанията на избирателните комисии са законни, когато на тях присъстват повече от половината от членовете им.
(2) Решенията на избирателните комисии се приемат с мнозинство от две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Когато един от тях отсъства, решението се подписва от заместник-председател.
(3) За заседанията на избирателните комисии се съставя протокол, който се подписва по реда на ал. 2.
(4) На заседанията на районните избирателни комисии могат да присъстват застъпници. Изказаните от тях становища, мнения и възражения се записват в протокола.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл. 23, ал. 4 се променя и става: На заседание на ЦИК и РИК могат да присъстват по един застъпник от всяка партия, коалиция или инициативен комитет, регистрирани в ЦИК за изборите. Изречение второ остава.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 24:
“Чл. 24. (1) Заседанията на избирателните комисии са законни, когато на тях присъстват повече от половината от членовете им.
(2) Решенията на избирателните комисии се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Когато един от тях отсъства, решението се подписва от заместник-председател.
(3) За заседанията на избирателните комисии се съставя протокол, който се подписва по реда на ал. 2.
(4) На заседанията на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии може да присъства по един застъпник от всяка партия, коалиция или инициативен комитет, регистрирани в Централната избирателна комисия за изборите. Изказаните от него становища, мнения и възражения се записват в протокола.”

Чл. 24. Решенията на районните и секционните избирателните комисии се обявяват незабавно.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 24 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 24 да отпадне.

Чл. 25. (1) Централната избирателна комисия
1. следи за изпълнението на този закон на територията на страната и в дипломатическите и консулските представителства в чужбина;
2. упражнява методическо ръководство и контрол върху дейността на районните и секционните избирателни комисии;
3. поддържа страница в Интернет, в която публикува решения, методически указания, предварителни и окончателни резултати от изборите и други документи и данни;
4. определя условията и реда за гласуване на българските граждани в чужбина не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
5. назначава районните избирателни комисии, както и секционни избирателни комисии в случаите, когато районната избирателна комисия не ги е назначила в установения срок;
6. регистрира партии, коалиции и инициативни комитети за участие в изборите и им издава удостоверения;
7. регистрира кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети;
8. издава удостоверения на застъпниците на кандидатите;
9. утвърждава техническия образец на изборната бюлетина и определя, съвместно с Министерския съвет, реда и условията за отпечатване на бюлетините;
10. разглежда жалби против решения и действия на районните избирателни комисии, произнася се по тях в двудневен срок с окончателно решение и го обявява незабавно;
11. определя условията и реда за участие на наблюдатели на изборите от страната и чужбина не по-късно от 40 дни преди изборния ден и им издава удостоверения;
12. приема и обнародва в “Държавен вестник” методика за определяне на резултатите от гласуването не по-късно от 55 дни преди изборния ден;
13. определя условията и реда за възлагане чрез конкурс на компютърната обработка на резултатите от изборите не по-късно от 54 дни преди изборния ден;
14. възлага чрез конкурс компютърната обработка на резултатите от изборите не по-късно от 40 дни преди изборния ден;
15. издава методически указания за работата на районните и секционните избирателни комисии по прилагане на този закон и провежда обучение на членовете на районните избирателни комисии;
16. определя условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден не по-късно от 20 дни преди изборния ден;
17. обявява резултатите от изборите и издава удостоверения на избраните представители на република България в Европейския парламент;
18. обнародва в "Държавен вестник" резултатите от изборите незабавно след обявяването им;
19. определя реда за проверка за двойно гласуване и възлага на колектив от експерти извършването й;
20. предоставя резултатите от проверката по предходната точка на заинтересуваните лица и при констатиране на двойно гласуване сезира прокуратурата;
21. предоставя на участниците в изборите на технически носител резултатите от гласуването по избирателни секции за цялата страна и чужбина и ги публикува в Интернет;
22. публикува резултатите от изборите по избирателни секции за цялата страна и чужбина в специален бюлетин, съдържащ и технически носител, не по-късно от 40 дни след изборния ден;
23. предава в Държавния архивен фонд по един екземпляр от протоколите на секционните и районните избирателни комисии;
24. организира и провежда чрез средствата за масово осведомяване разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и произвеждането на изборите;
25. предоставя информация за изборните резултати на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.
26. изпраща чрез Министерството на външните работи до компетентните органи на страните-членки на ЕС списък на гражданите на тези държави, изявили желание да гласуват на територията на страната и да бъдат избирани за представители на Република България в Европейския парламент.
(2) Решенията на Централната избирателна комисия се съобщават чрез публикуване в бюлетин на Българската телеграфна агенция и в Интернет страницата на комисията.
(3) Решенията на Централната избирателна комисия по ал. 1, точки 1, 5, 6, 7, 14 и 16 могат да се обжалват в тридневен срок от съобщаването им пред Върховния административен съд. В тридневен срок Върховният административен съд се произнася с решение, което е окончателно.

Предложение на народните представители Мария Капон, Елеонора Николова и Димитър Абаджиев:
В чл.25, ал.1, т.З: след думите "методически указания" се
добавя и "както и декларациите на участниците в изборния
процес по чл.9, ал.2."
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл. 25, т. 8 става т. 8 в чл. 26.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 25 се изменя така:
“Чл. 25. (1) Централната избирателна комисия
1. следи за изпълнението на този закон на територията на страната и в дипломатическите и консулските представителства в чужбина;
2. упражнява методическо ръководство и контрол върху дейността на районните и секционните избирателни комисии;
3. поддържа страница в Интернет, в която публикува решения, методически указания, предварителни и окончателни резултати от изборите и други документи и данни;
4. определя условията и реда за гласуване на българските граждани извън Република България не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
5. назначава районните избирателни комисии, както и секционни избирателни комисии в случаите, когато районната избирателна комисия не ги е назначила в установения срок;
6. освобождава членовете на районните избирателни комисии, в случаите на нарушения на закона и на решенията на Централната избирателна комисия;
7. регистрира партии, коалиции и инициативни комитети за участие в изборите и им издава удостоверения;
8. регистрира кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети;
9. регистрира застъпници на кандидатите и им издава удостоверения по установен образец;
10. утвърждава техническия образец на изборната бюлетина и определя, съвместно с Министерския съвет, реда и условията за отпечатване на бюлетините;
11. определя реда за проверка на списъците с имената, единните граждански номера и подписите на избирателите, подкрепящи кандидатите, и възлага изпълнението на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
12. разглежда жалби против актове и действия на районните избирателни комисии, произнася се по тях с решение, което е окончателно, в срок от 24 часа от постъпването на жалбата и го обявява;
13. определя условията и реда за участие на наблюдатели от и извън страната в изборите и ги снабдява със съответен документ;”
14. определя с решение условията и реда за осъществяване на предизборната кампания в националните и местните средства за масова информация;
15. контролира провеждането на предизборната кампания в националните средства за масова информация;
16. приема и обнародва в “Държавен вестник” методика за определяне на резултатите от гласуването не по-късно от 55 дни преди изборния ден;
17. определя условията и реда за възлагане чрез конкурс на компютърната обработка на резултатите от изборите не по-късно от 54 дни преди изборния ден;
18. възлага чрез конкурс компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите. Конкурсът се провежда при условията и в сроковете, определени с решение на Централната избирателна комисия;
19. определя чрез жребий номерата на кандидатските листи не по –късно от 20 дни преди изборния ден;
20. издава методически указания за работата на районните и секционните избирателни комисии по прилагане на този закон и провежда обучение на членовете на районните избирателни комисии;
21. определя условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден не по-късно от 20 дни преди изборния ден;
22. обявява края на изборния ден след приключване на гласуването в избирателните секции на територията на страната не по-късно от 21,00 ч;
23. обявява резултатите от изборите и издава удостоверения на избраните членове на Европейския парламент от Република България;
24. обнародва в "Държавен вестник" резултатите от изборите незабавно след обявяването им;
25. определя реда за проверка за двойно гласуване и възлага извършването й;
26. предоставя резултатите от проверката по т. 23 на заинтересуваните лица и при констатиране на двойно гласуване сезира прокуратурата;
26. предоставя на участниците в изборите на технически носител резултатите от гласуването по избирателни секции за цялата страна и чужбина и ги публикува в Интернет;
28. публикува резултатите от изборите по избирателни секции за цялата страна и извън страната в специален бюлетин, съдържащ и технически носител, не по-късно от 40 дни след изборния ден;
28. предава в Държавния архивен фонд по един екземпляр от протоколите на секционните и районните избирателни комисии;
30. организира и провежда чрез средствата за масово осведомяване разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и произвеждането на изборите;
31. предоставя информация за изборните резултати на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя;
32. изпраща чрез Министерството на външните работи до компетентните органи на държавите членки на Европейския съюз списък на гражданите на тези държави, изявили желание да гласуват на територията на страната и да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България.
(2) Решенията на Централната избирателна комисия се съобщават чрез публикуване в бюлетин на Българската телеграфна агенция и в Интернет страницата на комисията.
(3) Решенията на Централната избирателна комисия по ал. 1, т. 1, 5, 6, 7, 8, 13, 18 и 21 могат да се обжалват в тридневен срок от съобщаването им пред Върховния административен съд, който се произнася с решение, което е окончателно.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
“Чл. 25. (1) Централната избирателна комисия:
1. следи за изпълнението на този закон на територията на страната и в дипломатическите и консулските представителства на Република България;
2. упражнява методическо ръководство и контрол върху дейността на районните и секционните избирателни комисии;
3. поддържа страница в интернет, в която публикува решения, методически указания, предварителни и окончателни резултати от изборите и други документи и данни;
4. определя организацията за гласуване на българските граждани извън Република България не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
5. назначава районните избирателни комисии, както и секционните избирателни комисии в случаите, когато районната избирателна комисия не ги е назначила в установения срок;
6. освобождава членовете на районните избирателни комисии в случаите на нарушения на закона и на решенията на Централната избирателна комисия;
7. регистрира партии, коалиции на политически партии и инициативни комитети за участие в изборите и им издава удостоверения;
8. регистрира кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети;
9. регистрира застъпници на кандидатите и им издава удостоверения по установен образец;
10. утвърждава техническия образец на изборната бюлетина и определя, съвместно с Министерския съвет, реда и условията за отпечатване на бюлетините не по-късно от 33 дни преди изборния ден;
11. определя реда за проверка на списъците с имената, единните граждански номера и подписите на избирателите, подкрепящи кандидатите, и възлага изпълнението на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
12. разглежда жалби против актове и действия на районните избирателни комисии, произнася се по тях с решение, което е окончателно, в срок 24 часа от постъпването на жалбата и го обявява;
13. определя условията и реда за участие на наблюдатели от и извън страната в изборите и ги снабдява със съответен документ;
14. определя с решение условията и реда за осъществяване на предизборната кампания в националните и местните средства за масова информация;
15. контролира провеждането на предизборната кампания в националните средства за масова информация;
16. приема и обнародва в “Държавен вестник” методика за определяне на резултатите от гласуването не по-късно от 55 дни преди изборния ден;
17. определя условията и реда за възлагане чрез конкурс на компютърната обработка на резултатите от изборите не по-късно от 54 дни преди изборния ден;
18. възлага чрез конкурс компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите; конкурсът се провежда при условията и в сроковете, определени с решение на Централната избирателна комисия;
19. определя чрез жребий номерата на бюлетините не по–късно от 30 дни преди изборния ден;
20. издава методически указания за работата на районните и секционните избирателни комисии по прилагане на този закон и провежда обучение на членовете на районните избирателни комисии;
21. определя условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден не по-късно от 20 дни преди изборния ден;
22. обявява края на изборния ден след приключване на гласуването в избирателните секции на територията на страната не по-късно от 21,00 ч;
23. обявява резултатите от изборите и издава удостоверения на избраните членове на Европейския парламент от Република България;
24. обнародва в "Държавен вестник" резултатите от изборите незабавно след обявяването им;
25. определя реда за проверка за двойно гласуване и възлага извършването й на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
26. предоставя резултатите от проверката по т. 25 на заинтересуваните лица и при констатиране на двойно гласуване сезира прокуратурата;
27. определя реда за проверка на подписките за участие на независими кандидати и възлага извършването й на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
28. предоставя на участниците в изборите на технически носител резултатите от гласуването по избирателни секции за цялата страна и извън страната и ги публикува в интернет;
29. публикува резултатите от изборите по избирателни секции за цялата страна и извън страната в специален бюлетин, съдържащ и технически носител, не по-късно от 40 дни след изборния ден;
30. предава в Държавния архивен фонд по един екземпляр от протоколите на секционните и районните избирателни комисии;
31. организира и провежда чрез средствата за масова информация разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и произвеждането на изборите;
32. предоставя информация за изборните резултати на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя;
33. изпраща чрез Министерството на външните работи до компетентните органи на държавите-членки на Европейския съюз, списък на гражданите на тези държави, изявили желание да гласуват на територията на страната и да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България.
(2) Решенията на Централната избирателна комисия се съобщават чрез публикуване в бюлетин на Българската телеграфна агенция и в интернет страницата на комисията.
(3) Решенията на Централната избирателна комисия по ал. 1, т. 1, 5, 6, 7, 8, 13, 18 и 21 могат да се обжалват в тридневен срок от съобщаването им пред Върховния административен съд, който се произнася с решение, което е окончателно.”

Чл. 26. (1) Районната избирателна комисия:
1. следи за изпълнението на този закон на територията на района според районирането на страната на последните избори за народни представители;
2. назначава секционните избирателни комисии;
3. следи и контролира изготвянето и обявяването на избирателните списъци, образуването на избирателните секции и издаването на удостоверения за гласуване на друго място;
4. следи за осигуряване на условия за гласуване на лица със специфични потребности;
5. утвърждава номерацията на избирателните секции в срок 3 дни от получаването й;
6. снабдява секционните избирателни комисии с избирателни кутии, бюлетини за гласуване, формуляри на протоколи, извлечения и чернови и печати, като контролира тяхното съхранение, разпределение по секции и транспортиране;
7. разглежда жалби против решения и действия на секционните избирателни комисии и се произнася по тях незабавно;
8. установява резултатите от гласуването в района и съставя протокол.
9. предава на Централната избирателна комисия секционните протоколи, районния протокол и други изборни книжа и материали.
(2) Решенията на районната избирателна комисия се обявяват на общодостъпно място в сградата, в която тя се помещава.
(3) Решенията на районната избирателна комисия по ал. 1, т. 1, 2 и 6 могат да се обжалват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия. Последната в двудневен срок се произнася с окончателно решение, което се обявява незабавно.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 26 се изменя така:
“Чл. 26. (1) Районната избирателна комисия:
1. следи за изпълнението на този закон на територията на района според районирането на страната на последните избори за народни представители и упражняват контрол върху дейността на секционните избирателни комисии;
2. назначава секционните избирателни комисии;
3. следи за своевременното и правилното образуване на избирателните секции;
4. следи за своевременното изготвяне и обявяване на избирателните списъци;
5. следи за издаването на удостоверения за гласуване на друго място;
6. следи за осигуряване на условия за гласуване на лица с физически увреждания;
7. контролира провеждането на предизборната кампания в местните средства за масово осведомяване, произнасят се по жалби и нарушения на предизборната кампания в срок от 24 часа от постъпването им;
8. утвърждава номерацията на избирателните секции в срок три дни от получаването й;
9. снабдява секционните избирателни комисии с избирателни кутии, бюлетини и пликове за гласуване, формуляри на протоколи, извлечения и чернови, като контролира тяхното съхранение, разпределение по секции и транспортиране;
10. разглежда жалби против решения и действия на секционните избирателни комисии и се произнася по тях незабавно;
11. установява резултатите от гласуването в района и съставя протокол;
12. предава на Централната избирателна комисия секционните протоколи, районния протокол и други изборни книжа и материали.
(2) Решенията на районната избирателна комисия се обявяват незабавно на общодостъпно място в сградата, в която тя се помещава.
(3) Решенията на районните избирателни комисии могат да бъдат обжалвани пред Централната избирателна комисия в тридневен срок от съобщаването им.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
“Чл. 26. (1) Районната избирателна комисия:
1. следи за изпълнението на този закон на територията на района според районирането на страната на последните избори за народни представители и упражнява контрол върху дейността на секционните избирателни комисии;
2. назначава секционните избирателни комисии;
3. следи за своевременното и правилното образуване на избирателните секции;
4. следи за своевременното изготвяне и обявяване на избирателните списъци;
5. следи за издаването на удостоверения за гласуване на друго място;
6. следи за осигуряване на условия за гласуване на лица с физически увреждания;
7. контролира провеждането на предизборната кампания в местните средства за масова информация, произнася се по жалби и нарушения на предизборната кампания в срок 24 часа от постъпването им;
8. снабдява секционните избирателни комисии с избирателни кутии, бюлетини и пликове за гласуване, формуляри на протоколи, извлечения и чернови, като контролира тяхното съхранение, разпределение по секции и транспортиране;
9. разглежда жалби против решения и действия на секционните избирателни комисии и се произнася по тях незабавно;
10. установява резултатите от гласуването в района и съставя протокол;
11. предава на Централната избирателна комисия секционните протоколи, районния протокол и други изборни книжа и материали.
(2) Решенията на районната избирателна комисия се обявяват незабавно на общодостъпно място в сградата, в която тя се помещава.
(3) Решенията на районните избирателни комисии могат да бъдат обжалвани пред Централната избирателна комисия в тридневен срок от съобщаването им.”

Чл. 27. (1) Секционната избирателна комисия:
1. следи за спазване на този закон в изборното помещение и в района на секцията;
2. съдейства за подреждане на изборното помещение според изискванията на закона и с оглед осигуряване на достъп до гласуване на лица със специфични потребности;
3. осигурява свободното и спокойно протичане на гласуването в избирателната секция;
4. преброява гласовете на партиите, коалициите и независимите кандидати и преференциите на кандидатите на партии и коалиции;
5. изготвя протокол за резултата от гласуването в избирателната секция и го предава на районната избирателна комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването;
6. предава останалите изборни книжа и материали на общинската администрация в срока по т. 5;
7. разглежда жалби, по които се произнася незабавно, като решението се съобщава на жалбоподателя веднага;
8. обявява резултатите от гласуването и поставя на публично място извлечение от протокола незабавно след подписването му.
(2) Указанията на председателя на секционната избирателна комисия са задължителни за всички граждани в изборното помещение. Тези указания могат да бъдат отменени с решение на секционната избирателна комисия.
(3) Решението на секционната избирателна комисия за недопускане на избирател до гласуване може да се обжалва пред районната избирателна комисия.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 27 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите със “специфични потребности” се заменят с “физически увреждания”.
б) в т. 7 след думата “незабавно” се поставя точка и текстът до края се заличава;
2. В ал. 3 накрая се добавя “която се произнася незабавно след получаване на жалбата”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
“Чл. 27. (1) Секционната избирателна комисия:
1. следи за спазване на този закон в изборното помещение и в района на секцията;
2. съдейства за подреждане на изборното помещение според изискванията на закона и с оглед осигуряване на достъп до гласуване на лица с физически увреждания;
3. осигурява свободното и спокойно протичане на гласуването в избирателната секция;
4. преброява гласовете на партиите, коалициите и независимите кандидати и преференциите на кандидатите на партии и коалиции;
5. изготвя протокол за резултата от гласуването в избирателната секция и го предава на районната избирателна комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването;
6. предава останалите изборни книжа и материали на общинската администрация в срока по т. 5;
7. разглежда жалби, по които се произнася незабавно;
8. обявява резултатите от гласуването и поставя на публично място извлечение от протокола незабавно след подписването му.
(2) Указанията на председателя на секционната избирателна комисия са задължителни за всички граждани в изборното помещение. Тези указания могат да бъдат отменени с решение на секционната избирателна комисия.
(3) Решението на секционната избирателна комисия за недопускане на избирател до гласуване може да се обжалва пред районната избирателна комисия, която се произнася незабавно след получаване на жалбата.”


Глава трета
ИЗБИРАТЕЛНИ СПИСЪЦИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.


Чл. 28. (1) Избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението, и се подписват от кмета на общината, съответно от кмета на кметството или от кметския наместник, и от секретаря на общината. В градовете с районно деление избирателните списъци се подписват от кмета и секретаря на района.
(2) Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.

Чл. 29. (1) Избирателният списък се състои от две части: I и II. Част I на избирателния списък се съставя по постоянния адрес на гражданите на Република България, а част II - по заявените от гражданите на страните-членки на Европейския съюз адреси в България.
(2) В част I на списъка се вписват по азбучен ред имената на избирателя, гражданин на Република България, единният граждански номер, постоянният адрес или настоящият адрес, когато избирателят е направил искане по чл. 39, ал. 7, видът и номерът на документа за самоличност и се обособява графа "Забележки".
(3) В част I на списъка се включват всички български граждани, които отговарят на условията на чл. 3, ал. 1.
(4) Когато в предходните шест месеца до изборния ден бъде променено наименованието на населеното място, улицата, жилищния комплекс или номерацията на жилищната сграда, общината изготвя списък на промените, които се представят на секционните комисии.
(5) В част II на списъка въз основа на подадените по чл. 30 декларации се вписват по азбучен ред имената на избирателя. Освен имената се вписват и данни за гражданството му на страна-членка на Европейския съюз, видът и номерът на документа за самоличност, адресът на пребиваване и се обособява графа "Забележки".
(6) Органите по чл. 28, ал. 1 в срок от 30 дни преди изборния ден изпращат копие от част II на избирателните списъци на министъра на външните работи на Република България, който уведомява по дипломатически път страните-членки на ЕС.
(7) Органите по чл. 28, ал. 1 могат, чрез министъра на външните работи, да поискат проверка на обстоятелствата по чл. 3, ал. 1 и 2.
(8) Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция. Част I се отпечатва въз основа на Националния регистър на населението от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Част II се съставя въз основа на подадените по чл. 30 декларации от гражданите на страните-членки на Европейския съюз.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “чл. 39, ал. 7” се заменят с “чл. 39а, ал. 1”.
2. Алинея 5 се изменя така:
“(5) В част II на списъка въз основа на подадените по чл. 30 декларации се вписват по азбучен ред имената на избирателя, данни за гражданството му на държава членка на Европейския съюз, видът и номерът на документа , удостоверяващ правото на гражданина на държава членка на Европейския съюз на продължително или постоянно пребиваване в Република България , адресът на пребиваване и се обособява графа "Забележки".
3. В ал. 6, думите “страните членки” се заменят с думите “съответните държави членки за включени в избирателните списъци техни граждани”
4. Алинея 7 се изменя така:
(7) Проверка на обстоятелствата по чл. 3, ал. 2 се извършва Министерството на външните работи по искане на органите по чл. 28, ал. 1.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
“Чл. 29. (1) Избирателният списък се състои от две части: I и II. Част I на избирателния списък се съставя по постоянния адрес на гражданите на Република България, а част II - по заявените от гражданите на държавите-членки на Европейския съюз, адреси в Република България.
(2) В част I на списъка се вписват по азбучен ред имената на избирателя, гражданин на Република България, единният граждански номер, постоянният адрес или настоящият адрес, когато избирателят е направил искане по чл. 40, ал. 1, видът и номерът на документа за самоличност и се обособява графа "Забележки".
(3) В част I на списъка се включват всички български граждани, които отговарят на условията на чл. 4, ал. 1.
(4) Когато в предходните 6 месеца до изборния ден бъде променено наименованието на населеното място, улицата, жилищния комплекс или номерацията на жилищната сграда, общината изготвя списък на промените, които се представят на секционните избирателни комисии.
(5) В част II на списъка въз основа на подадените по чл. 30 декларации се вписват по азбучен ред имената на избирателя, данни за гражданството му на държава-членка на Европейския съюз, номер на лична карта или паспорт, дата на регистрация от удостоверението за пребиваване, адрес на пребиваване в Република България и се обособява графа "Забележки".
(6) Органите по чл. 28, ал. 1 в срок 30 дни преди изборния ден изпращат копие от част II на избирателните списъци на министъра на външните работи на Република България, който уведомява по дипломатически път съответните държави членки за включени в избирателните списъци техни граждани.
(7) Проверка на обстоятелствата по чл. 4, ал. 2 се извършва от Министерството на външните работи по искане на органите по чл. 28, ал. 1.
(8) Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция. Част I се отпечатва въз основа на Националния регистър на населението от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Част II се съставя въз основа на подадените по чл. 30 декларации от гражданите на държавите-членки на Европейския съюз.”

Чл. 30. Гражданинът на страна-членка на Европейския съюз, постоянно или продължително пребиваващ в Република България, представя официална декларация по образец в общинската администрация по адреса му на пребиваване в Република България в срок до 40 дни преди изборния ден, в която декларира намерението си да гласува единствено в Република България, както и притежаваното от него гражданство и адрес в Република България, населеното място, в който името му е било записано за последен път избирателните списъци в страна-членка на Европейския съюз, датата, от която е придобил статут на постоянно или продължително пребиваващ в Република България и данните от българския си документ за самоличност.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Чл. 30 се изменя така:
“Чл. 30. Гражданин на държава членка на Европейския съюз, който има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, без да е неин гражданин, и който желае да бъде вписан в избирателен списък за избор на членове на Европейския парламент от Република България, представя официална декларация по образец в общинската администрация по адреса му на пребиваване в Република България в срок до 40 дни преди изборния ден, в която декларира:
1. притежаваното от него гражданство/гражданства и постоянния, съответно настоящия му адрес в Република България;
2. населеното място или избирателния район, в който името му е било записано за последен път в държавата - членка на Европейския съюз по произхода;
3. че ще упражни правото си на глас единствено в Република България;
4. че не е лишен от право да избира в държавата - членка на Европейския съюз по произхода си;
5. датата, от която е придобил статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България;
6. пълните данни от документа, удостоверяващ правото на гражданина на държава членка на Европейския съюз на продължително или постоянно пребиваване в Република България”

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
“Чл. 30. Гражданин на държава-членка на Европейския съюз, който има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България и желае да бъде вписан в избирателен списък, представя писмена декларация по образец в общинската администрация по адреса му на пребиваване в Република България в срок до 40 дни преди изборния ден, в която декларира:
1. притежаваното от него гражданство и адрес на пребиваване в Република България;
2. населеното място или избирателния район, в който името му е било записано за последен път в държава-членка на Европейския съюз;
3. че ще упражни правото си на глас единствено в Република България;
4. че не е лишен от право да избира в държавата членка, на която е гражданин;
5. датата на регистрация от удостоверението за пребиваване;
6. данните от личната карта или паспорт.”


Чл. 31. (1) От избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които до изборния ден са загубили правото си да избират или са починали.
(2) Заличават се също и имената на българските граждани, които са заминали за чужбина не по-малко от 90 дни преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии.
(3) Заличаването по предходната алинея става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от Министерството на вътрешните работи за движението на българските граждани през държавната граница на Република България.
(4) Главна дирекция “Изтърпяване на наказанията” към Министерството на правосъдието предоставя на Главна дирекция “Гражданска администрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството данни за лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода за автоматизирано заличаване на имената им от избирателните списъци. Информацията се предоставя 15 дни преди изборния ден.
(5) В избирателните списъци се дописват имената на гражданите, които имат право да гласуват в съответната секция, но са пропуснати.
(6) Дописването по предходната алинея се извършва от органите по чл. 28, ал.1 до предаването на списъците на секционните избирателни комисии по писмено искане на избирателя или в изборния ден - от секционната избирателна комисия по искане на избирателя и след представяне на документ за самоличност.
(7) Когато лицата по ал. 2 се завърнат в страната след изготвяне на избирателния списък, те се вписват отново в него по реда на ал. 5 и 6.
(8) Лицата, които са изтърпели наказание лишаване от свобода или не са вече под запрещение, или е отпаднало основанието, поради което са били лишени от правото да избират в страна-членка на Европейския съюз, се вписват в избирателните списъци след представяне на съответен документ в общината или района, или кметството.
(9) Отказът за заличаване или дописване се съобщава на заявителя незабавно и може да се обжалва пред районния съд в двудневен срок от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в двудневен срок от постъпването й с призоваване на жалбоподателя и на органите по чл. 28, ал.1 и постановява решение, което се обявява незабавно и е окончателно.
(10) Отказът на секционната избирателна комисия да извърши дописване по ал. 6 може да се обжалва пред районната избирателна комисия, която се произнася по жалбата незабавно.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
В чл.31, ал.2 числото “90” се заменя със “180”.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
В чл. 31, ал. 9 след думата “заличаване” се поставя запетая и се добавя “вписване”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак:
В чл. 31, текста на ал.2 се изменя така:
“(2) Заличават се също и имената на гражданите, които са заминали в чужбина не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 31, ал. 2 думите “90 дни” се заменят с “два месеца”, а думите “в чужбина” се заменят с думите “извън Република България ”.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Волен Сидеров, Павел Шопов, Борислав Ноев, Илиян Илиев, Митко Димитров, Георги Георгиев:
В чл.31, ал.2 числото “90” се заменя с “една година”.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
“Чл. 31. (1) От избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които до изборния ден са загубили правото си да избират или са починали.
(2) Заличават се също и имената на гражданите, които са заминали извън Република България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии.
(3) Заличаването по ал. 2 се извършва по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени на Главна дирекция “Гражданска администрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството от Министерството на вътрешните работи за движението на българските граждани през държавната граница на Република България съответно 55 и 15 дни преди изборния ден.
(4) Главна дирекция “Изтърпяване на наказанията” към Министерството на правосъдието предоставя на Главна дирекция “Гражданска администрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството данни за лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, за автоматизирано заличаване на имената им от избирателните списъци. Информацията се предоставя съответно 55 и 15 дни преди изборния ден.
(5) В избирателните списъци се дописват имената на гражданите, които имат право да гласуват в съответната секция, но са пропуснати.
(6) Дописването по ал. 5 се извършва от органите по чл. 28, ал. 1 до предаването на списъците на секционните избирателни комисии по писмено искане на избирателя или в изборния ден - от секционната избирателна комисия по искане на избирателя и след представяне на документ за самоличност.
(7) Когато лицата по ал. 2 се завърнат в страната след изготвяне на избирателния списък, те се вписват отново в него по реда на ал. 5 и 6.
(8) Лицата, които са изтърпели наказание лишаване от свобода или не са вече под запрещение, или е отпаднало основанието, поради което са били лишени от правото да избират в държава-членка на Европейския съюз, се вписват в избирателните списъци след представяне на съответен документ в общината или района, или кметството.
(9) Отказът за заличаване, вписване или дописване се съобщава на заявителя незабавно и може да се обжалва пред районния съд в двудневен срок от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в двудневен срок от постъпването й с призоваване на жалбоподателя и на органите по чл. 28, ал. 1 и постановява решение, което се обявява незабавно и е окончателно.
(10) Отказът на секционната избирателна комисия да извърши дописване по ал. 6 може да се обжалва пред районната избирателна комисия, която се произнася по жалбата незабавно.”

Чл. 32. (1) Част I на избирателните списъци се обявява от органите по чл. 28, ал. 1 не по-късно от 40 дни преди изборния ден на видно място в района на съответната избирателна секция. В нея не се отбелязват единните граждански номера и номерата на документите за самоличност на избирателите.
(2) Част II на избирателните списъци се обявява по реда на ал. 1 в срок 25 дни преди изборния ден.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.

Чл. 33. (1) Наборните военнослужещи във Въоръжените сили се вписват в избирателните списъци на най-близките до военното поделение избирателни секции.
(2) Списък на лицата по предходната алинея се съставя и подписва от командира на поделението и не по-късно от 45 дни преди изборния ден се изпраща на кмета на общината или района, или кметството, за вписване в избирателните списъци.
(3) За извършеното вписване се уведомяват органите по чл. 28, ал. 1 по постоянния адрес на лицата, за да бъдат те заличени от съответните избирателни списъци.
(4) Министерството на отбраната изпраща на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството данни за наборните военнослужещи за автоматизирано изключване от избирателните списъци по постоянен адрес.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
“Чл. 33. (1) Наборните военнослужещи във Въоръжените сили се вписват в избирателните списъци на най-близките до военното поделение избирателни секции.
(2) Списък на лицата по ал. 1 се съставя и подписва от командира на поделението и не по-късно от 45 дни преди изборния ден се изпраща на кмета на общината или района, или кметството за вписване в избирателните списъци.
(3) За извършеното вписване се уведомяват органите по чл. 28, ал. 1 по постоянния адрес на лицата, за да бъдат те заличени от съответните избирателни списъци.
(4) Министерството на отбраната изпраща, съответно 55 и 15 дни преди изборния ден, на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството данни за наборните военнослужещи за автоматизирано изключване от избирателните списъци по постоянен адрес.”


Чл. 34. (1) Наборни военнослужещи, които са в отпуск в изборния ден и се намират в населеното място по постоянния си адрес, се вписват в избирателния списък на секцията, ако са били заличени.
(2) При разрешаване на отпуск по предходната алинея командирът на поделението незабавно уведомява кмета на общината или района, или на кметството, където се намира поделението, за заличаване на военнослужещия от избирателния списък по чл. 29, ал. 2.
(3) Когато във военното поделение след изпращане на списъка по чл. 33, ал. 2, но преди предаване на списъците на секционните избирателни комисии са преведени наборни военнослужещи от други поделения, командирът на поделението писмено уведомява органите по чл. 28, ал. 1 за вписване в избирателните списъци по чл. 33, ал. 1. В този случай командирът на поделението, от което са преведени военнослужещите, незабавно уведомява кмета на общината или района, или на кметството по местонахождение на повереното му поделение за заличаване на тези лица от избирателните списъци.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 34 думите “29, ал. 2” се заменят с “33, ал. 2”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
“Чл. 34. (1) Наборни военнослужещи, които са в отпуск в изборния ден и се намират в населеното място по постоянния си адрес, се вписват в избирателния списък на секцията, ако са били заличени.
(2) При разрешаване на отпуск по ал. 1 командирът на поделението незабавно уведомява кмета на общината или района, или на кметството, където се намира поделението, за заличаване на военнослужещия от избирателния списък по чл. 33, ал. 2.
(3) Когато във военното поделение след изпращане на списъка по чл. 33, ал. 2, но преди предаване на списъците на секционните избирателни комисии са преведени наборни военнослужещи от други поделения, командирът на поделението писмено уведомява органите по чл. 28, ал. 1 за вписване в избирателните списъци по чл. 33, ал. 1. В този случай командирът на поделението, от което са преведени военнослужещите, незабавно уведомява кмета на общината или района, или на кметството по местонахождение на повереното му поделение за заличаване на тези лица от избирателните списъци.”

Чл. 35. (1) Всеки избирател може да поиска отстраняване на непълноти и грешки в избирателния списък с писмено заявление до кмета на общината или района, или на кметството.
(2) Заявленията се приемат от съответната администрация най-късно 7 дни преди изборния ден.
(3) Кметът на общината или района, или на кметството разглежда заявлението в двудневен срок и се произнася по него с мотивирано решение, което обявява незабавно на публично място.
(4) Всеки заинтересован може да обжалва решението пред районния съд в двудневен срок. Съдът разглежда жалбата в двудневен срок в открито заседание с призоваване на жалбоподателя и кмета и постановява решение, което е окончателно и се обявява незабавно.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

Чл. 36. (1) Избирателни списъци в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други такива, както и на плавателни съдове под български флаг, се съставят от ръководителя на заведението или дома, съответно от капитана на плавателния съд.
(2) Ръководителят на заведението или дома, или капитанът на плавателния съд уведомява за включените в списъка лица органите по чл. 28, ал. 1, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 36 думата “флаг” да се замени със “знаме”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
“Чл. 36. (1) Избирателни списъци в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други такива, както и на плавателни съдове под българско знаме, се съставят от ръководителя на заведението или дома, съответно от капитана на плавателния съд.
(2) Ръководителят на заведението или дома или капитанът на плавателния съд уведомява органите по чл. 28, ал. 1 за включените в списъка лица, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес преди предаване на избирателните списъци на секционните избирателни комисии.”


Чл. 37. Ръководителите на места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане под стража съставят избирателни списъци на задържаните под стража лица, спрямо които няма влязла в сила присъда.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Чл. 37 се изменя така:
“Чл. 37. Ръководителите на места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане съставят избирателни списъци на задържаните лица, спрямо които няма влязла в сила присъда.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37:
“Чл. 37. Ръководителите на места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане съставят избирателни списъци на задържаните лица, спрямо които няма влязла в сила присъда.”

Чл. 38. (1) Българските граждани, живеещи в чужбина, които се намират в страната в изборния ден, могат да гласуват по постоянния си адрес. Когато тези лица са били заличени от избирателните списъци преди предаването им на секционните избирателни комисии, те отново се вписват в списъците от органите по чл. 28, ал. 1. след представяне на декларация, че не са гласували в друга страна-членка на изборите за Европейски парламент.
(2) Когато лицата по предходната алинея са пристигнали в страната не по-рано от 24 часа преди предаване на избирателния списък на секционната избирателна комисия, те се вписват в избирателния списък от секционната избирателна комисия след представяне на документ за самоличност, който удостоверява влизането им в страната в този срок, и след представяне на декларация, че не са гласували в друга страна-членка на изборите за Европейски парламент.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “в чужбина” се заменят с “извън Република България”, думите “страна членка” се заменят с “държава членка”
2. Алинея 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
“Чл. 38. Българските граждани, живеещи извън Република България, които се намират в страната в изборния ден, могат да гласуват по постоянния си адрес. Когато тези лица са били заличени от избирателните списъци преди предаването им на секционните избирателни комисии, те отново се вписват в списъците от органите по чл. 28, ал. 1 след представяне на декларация, че не са гласували в друга държава членка на изборите за Европейски парламент.”

Чл. 39. (1) Удостоверения за гласуване на друго място се издават от органите по чл. 28, ал. 1 в един екземпляр на избиратели, които предварително писмено заявят, че няма да гласуват в секцията по постоянния си адрес или по адреса на пребиваване в Република България.
(2) Удостоверенията се издават не по-късно от 10 дни преди изборния ден.
(3) Лицата, получили удостоверения, се заличават от избирателния списък.
(4) За издадените удостоверения се води нарочен регистър.
(5) Избирателите с удостоверения за гласуване на друго място се вписват от секционната избирателна комисия по местопребиваването им в деня на изборите в допълнителен избирателен списък, който се подписва от председателя и секретаря. Към този списък се прилагат удостоверенията за гласуване на друго място.
(6) Избирател, получил удостоверение за гласуване на друго място, може да гласува в секцията по постоянния си адрес или по адреса на пребиваване в Република България. Комисията го вписва в допълнителния списък, към който прилага и удостоверението по ал. 1.
(7) Избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес не по-късно от 14 дни преди изборния ден. Искането се прави писмено пред органите по чл. 28, ал. 1 по настоящия адрес на лицето.
(8) Органът по чл. 28, ал. 1 по настоящ адрес предава информация за подадените искания по предходната алинея на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на териториалното развитие и благоустройството не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизирано включване на избирателя в избирателния списък по настоящ адрес и заличаването му от избирателния списък по постоянен адрес.
(9) Избирател, който е ученик или студент, може да гласува в избирателна секция по избор в населеното място, където се обучава, когато то е различно от населеното място по постоянен адрес, след представяне на документ за самоличност, надлежно заверена за съответната учебна година ученическа книжка или надлежно заверена за съответния семестър студентска книжка и декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място. В ученическата или студентска книжка се вписва датата на изборите. Книжката се подпечатва с печата на секционната избирателна комисия и се подписва от член на комисията.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
В чл. 39, ал.4 след “нарочен” се добавя “публичен”.

Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мая Манолова:
Чл. 39 се изменя така:
“Чл. 39. (1) Удостоверения за гласуване на друго място се издават от органите по чл. 28, ал. 1 в един екземпляр на избиратели, които предварително писмено заявят, че няма да гласуват в секцията по постоянния си адрес или по адреса на пребиваване в Република България.
(2) Удостоверенията се издават не по-късно от 10 дни преди изборния ден.
(3) Лицата, получили удостоверения, се заличават от избирателния списък.
(4) Удостоверенията имат единна номерация за цялата страна, включваща номера на избирателния район, на територията на който се издават и номера на съответната избирателна секция, в която трябва да гласува лицето според постоянния си адрес.
(5) Общинската администрация води публичен регистър за издадените удостоверения, в който се вписват номерът на издаденото удостоверение, трите имена и единният граждански номер на лицето, на което е издадено, датата на издаване и подписът на лицето, получило удостоверението, като се отбелязва дали удостоверението се получава лично или чрез пълномощник.
(6) Получилият удостоверение за гласуване на друго място писмено декларира, че ще гласува само веднъж.
(7) Удостоверенията се получават лично срещу подпис или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно.
(8) Не се издават удостоверения за гласуване на друго място на лица, пребиваващи в чужбина.
(9) Общинските администрации и кметствата представят на районните избирателни комисии копие от регистъра за издадените удостоверения за гласуване на друго място не по-късно от седем дни преди изборния ден.
(10) Избирател, който е ученик или студент, може да гласува в избирателна секция по избор в населеното място, където се обучава, когато то е различно от населеното място по постоянен адрес, след представяне на документ за самоличност, надлежно заверена за съответната учебна година ученическа книжка или надлежно заверена за съответния семестър студентска книжка и декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място. В ученическата или студентска книжка се вписва датата на изборите. Книжката се подпечатва с печата на секционната избирателна комисия и се подписва от член на комисията.”

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
“Чл. 39. (1) Удостоверения за гласуване на друго място се издават от органите по чл. 28, ал. 1 в един екземпляр на избиратели, които предварително писмено заявят, че няма да гласуват в секцията по постоянния си адрес или по адреса на пребиваване в Република България.
(2) Удостоверенията се издават не по-късно от 14 дни преди изборния ден.
(3 ) Органът по чл. 28, ал. 1 по постоянен адрес предава информация за издадените удостоверения по ал. 2 на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на териториалното развитие и благоустройството не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизираното заличаване на избирателя от избирателнте списъци по постоянен адрес.
(4) Удостоверенията имат единна номерация за цялата страна, включваща номера на избирателния район, на територията на който се издават, и номера на съответната избирателна секция, в която трябва да гласува лицето според постоянния си адрес.
(5) Общинската администрация води публичен регистър за издадените удостоверения, в който се вписват номерът на издаденото удостоверение, трите имена и единният граждански номер на лицето, на което е издадено, датата на издаване и подписът на лицето, получило удостоверението, като се отбелязва дали удостоверението се получава лично или чрез пълномощник.
(6) Получилият удостоверение за гласуване на друго място писмено декларира, че ще гласува само веднъж.
(7) Удостоверенията се получават лично срещу подпис или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно.
(8) Не се издават удостоверения за гласуване на друго място на лица, пребиваващи извън Република България.
(9) Общинските администрации и кметствата представят на районните избирателни комисии копие от регистъра за издадените удостоверения за гласуване на друго място не по-късно от 7 дни преди изборния ден.
(10) Избирател, който е ученик или студент, може да гласува в избирателна секция по избор в населеното място, където се обучава, когато то е различно от населеното място по постоянен адрес, след представяне на документ за самоличност, надлежно заверена за съответната учебна година ученическа книжка или надлежно заверена за съответния семестър студентска книжка и декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място. В ученическата или студентска книжка се вписва датата на изборите. Книжката се подпечатва с печата на секционната избирателна комисия и се подписва от член на комисията.”

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Да се създаде нов чл. 39а:
“Чл. 39а. (1) Избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес не по-късно от 14 дни преди изборния ден. Искането се прави писмено пред органите по чл. 28, ал. 1 по настоящия адрес на лицето.
(2) Органът по чл. 28, ал. 1 по настоящ адрес предава информация за подадените искания по предходната алинея на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на териториалното развитие и благоустройството не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизирано включване на избирателя в избирателния списък по настоящ адрес и заличаването му от избирателния списък по постоянен адрес.”

Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 40:
“Чл. 40. (1) Избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес не по-късно от 14 дни преди изборния ден. Искането се прави писмено пред органите по чл. 28, ал. 1 по настоящия адрес на лицето.
(2) Органът по чл. 28, ал. 1 по настоящ адрес предава информация за подадените искания по ал. 1 на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на териториалното развитие и благоустройството не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизирано включване на избирателя в избирателния списък по настоящ адрес и заличаването му от избирателния списък по постоянен адрес.”

Чл. 40. Избирател, който не е включен в избирателния списък до изборния ден, се вписва в списъка от председателя на секционната избирателна комисия по постоянния му адрес, а гражданите на Европейския съюз със статут на продължително пребиваващи у нас - по заявения от тях адрес.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 41.

Чл. 40а Избирателните списъци за гласуване в чужбина се съставят от ръководителите на дипломатическите представителства въз основа на заявено лично участие за участие най-късно до деня на изборите.

Предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак:
Чл. 40а се изменя така:
1. текста на чл. 40а става ал.1.
2. създава се ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Избирател, който не е включен в избирателния списък до изборния ден се вписва в списъка от секционната избирателна комисия”.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Чл. 40а се изменя така:
“Чл. 40а. Избирателните списъци за гласуване извън Република България се съставят от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на заявено лично желание за участие най-късно до деня на изборите.”

Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40а, който става чл. 42:
“Чл. 42. (1) Избирателните списъци за гласуване извън Република България се съставят от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на заявено лично желание за участие най-късно до деня на изборите.
(2) Избирател, който не е включен в избирателния списък до изборния ден, се вписва в списъка от секционната избирателна комисия.”


Чл. 41. (1) Поправките в избирателните списъци се обявяват незабавно.
(2) Заличаването от избирателните списъци става преди отпечатването им автоматизирано, а след отпечатването им - с хоризонтална черта така, че заличеното име да се чете.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 43.

Глава четвърта
ИЗБИРАТЕЛНИ РАЙОНИ И ИЗБИРАТЕЛНИ СЕКЦИИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.

Чл. 42. (1) За произвеждане на изборите територията на страната се разделя на 31 района, в това число три в област София-град и два в област Пловдив. Останалите райони съвпадат с границите на областите.
(2) Наименованията, границите и номерацията на районите се определят от президента на републиката не по-късно от 55 дни преди изборния ден.

Предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак: :
В чл. 42, ал. 1 числото “31” да се замени с числото “30”, а думите “и два в област Пловдив” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Чл. 42 се изменя така:
“Чл. 42. За произвеждане на изборите територията на страната се разделя на 31 избирателни района, съвпадащи с избирателните райони за последните избори за народни представители.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 44:
“Чл. 44. За произвеждане на изборите територията на страната се разделя на 31 избирателни района, съвпадащи с избирателните райони за последните избори за народни представители.”

Чл. 43. (1) Гласуването и преброяването на гласовете се извършва по избирателни секции.
(2) Кметът на общината образува със заповед избирателните секции на територията на общината не по-късно от 45 дни преди изборния ден и утвърждава тяхната номерация.
(3) Заповедта на кмета се обявява публично. Тя може да бъде обжалвана в тридневен срок пред областния управител, който се произнася в тридневен срок с окончателно решение.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Членове 43, 44 и 45 да се обединят в един член 43:
“Чл. 43. Избирателните секции се образуват при условията и по реда на чл. 40, 41 и 42 от Закона за избиране на народни представители.”
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 45:
“Чл. 45. (1) Гласуването и преброяването на гласовете се извършва по избирателни секции.
(2) Кметът на общината образува със заповед избирателните секции на територията на общината не по-късно от 55 дни преди изборния ден и утвърждава тяхната номерация и адрес.
(3) Заповедта на кмета се обявява публично. Тя може да бъде обжалвана в тридневен срок пред областния управител, който се произнася в тридневен срок с окончателно решение.”

Чл. 44. (1) В една избирателна секция се включват до 1 000 избиратели.
(2) В населените места се образуват толкова секции, колкото пъти числото 1 000 се съдържа в броя на избирателите. При наличие на остатък може да се образува допълнителна секция.
(3) При териториално обособени населени места кметът на общината може да образува секции с не по-малко от 20 избиратели.
(4) Избирателните секции в градовете с районно деление се съобразяват с границите на района.
(5) В лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други такива и в намиращи се извън страната плавателни съдове под български флаг се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 20 избиратели.
(6) Избирателните секции по ал. 5 се образуват от ръководителите на заведенията и домовете и от капитаните на плавателните съдове.
(7) Задържаните под стража, спрямо които няма влязла в сила присъда, могат да гласуват в местата за задържане, когато там е възможно да се създаде избирателна секция по реда на ал. 5.
(8) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в чужбина образуват избирателни секции:
1. в населените места, където има дипломатическо или консулско представителство;
2. в населените места извън т. 1 – при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез саморъчно подписано заявление – подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на Република България в съответната държава; в заявлението се посочват трите имена по паспорт на избирателя, единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, както и постоянният адрес на лицето в Република България;
(9) Ръководителите по ал. 8 изпращат информация до Министерството на външните работи, съдържаща трите имена, единния граждански номер и постоянния адрес в Република България на заявителите по ал. 8, т. 2. Министерството на външните работи изпраща обобщените данни от всички държави до Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от 15 дни преди изборния ден, за да бъдат автоматично заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България заявителите по ал. 8, т. 2.
(10) Лицата, заявили, че ще гласуват в чужбина, не могат да бъдат дописвани в избирателните списъци в страната в изборния ден.
(11) Когато броят на избирателите, заявили желанието си да гласуват по ал. 8, т. 2, е повече от 1 000 в едно населено място, се образува нова избирателна секция.

Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
В чл. 44 се правят следните изменения:
1. Алинея 8 се изменя така:
„(8) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в чужбина образуват избирателни секции на територията на дипломатическото или консулското представителство.
2. Алинеи 9 се изменя така:
(9) Българските граждани, които желаят да гласуват, заявяват това не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез саморъчно подписано заявление – подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на Република България в съответната държава; в заявлението се посочват трите имена по паспорт на избирателя, единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, както и постоянният адрес на лицето в Република България.
3. Алинеи 10 се изменя така:
(10) Ръководителите изпращат информация до Министерството на външните работи, съдържаща трите имена, единния граждански номер и постоянния адрес в Република България на заявилите желание да гласуват български граждани. Министерството на външните работи изпраща обобщените данни от всички държави до Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от 15 дни преди изборния ден, за да бъдат автоматично заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България заявителите.
4. Алинея 10 става ал. 11.
5. Алинея 11 става ал. 12 и се изменя така:
(12) Когато броят на избирателите, заявили желанието си да гласуват на територията на едно дипломатическо или консулско представителство е повече от 1 000, се образува нова избирателна секция.

Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
1.Алинея 8 на чл.44 се изменя така:
“(8) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в страните членки на ЕС образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез саморъчно подписано заявление – подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на Република България в съответната държава; в заявлението са посочват трите имена по паспорт на избирателя, единния граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, както и постоянния адрес на лицето в Република България”.
2.В алинея 9 на чл.44 “ал.8, т2” се заменя с “ал.8”.

Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Бойко Ватев, Борислав Българинов и Борис Ячев:
Чл. 44, ал.8, т.2 се изменя така:
“Ал. 8, т.2” – да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 46:
“Чл. 46. (1) В една избирателна секция се включват до 1 000 избиратели.
(2) В населените места се образуват толкова секции, колкото пъти числото 1 000 се съдържа в броя на избирателите. При наличие на остатък може да се образува допълнителна секция.
(3) При териториално обособени населени места кметът на общината може да образува секции с не по-малко от 20 избиратели.
(4) Избирателните секции в градовете с районно деление се съобразяват с границите на района.
(5) В лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други такива и в намиращи се извън страната плавателни съдове под българско знаме се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 20 избиратели.
(6) Избирателните секции по ал. 5 се образуват от ръководителите на заведенията и домовете и от капитаните на плавателните съдове.
(7) Задържаните лица, спрямо които няма влязла в сила присъда, могат да гласуват в местата за задържане, когато там е възможно да се създаде избирателна секция по реда на ал. 5.
(8) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България образуват избирателни секции:
1. в населените места, където има дипломатическо или консулско представителство - при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез саморъчно подписано заявление – подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на Република България в съответната държава; в заявлението се посочват трите имена по паспорт на избирателя, единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, както и постоянният адрес на лицето в Република България;
2. в населените места извън т. 1 – при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез саморъчно подписано заявление – подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на Република България в съответната държава; в заявлението се посочват трите имена по паспорт на избирателя, единният граждански номер, адресът на пребиваване в съответната държава, както и постоянният адрес на лицето в Република България;
(9) Ръководителите по ал. 8 изпращат информация до Министерството на външните работи, съдържаща трите имена, единния граждански номер и постоянния адрес в Република България на заявителите по ал. 8. Министерството на външните работи изпраща обобщените данни от всички държави до Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството не по-късно от 15 дни преди изборния ден, за да бъдат автоматично заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България заявителите по ал. 8.
(10) Лицата, заявили, че ще гласуват извън Република България, не могат да бъдат дописвани в избирателните списъци в страната в изборния ден.
(11) Когато броят на избирателите, заявили желанието си да гласуват по ал. 8 е повече от 1 000 в едно населено място, се образува нова избирателна секция.
(12) Българските граждани, живеещи в друга държава-членка на Европейския съюз, когато гласуват в дипломатическите и консулските представителства на Република България, представят декларация, в която декларират, че не са гласували на същите избори за Европейски парламент в държавата членка, в която пребивават.”

Чл. 45. Капитаните на плавателните съдове под български флаг, които напускат страната до 19,00 ч. в деня преди изборите, получават изборните книжа и материали от районната избирателна комисия по местопребиваването на кораба.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 47:
“Чл. 47. Капитаните на плавателните съдове под българско знаме, които напускат страната до 19,00 ч. в деня преди изборите, получават изборните книжа и материали от районната избирателна комисия по местопребиваването на кораба.”

Глава пета
КАНДИДАТИ ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ


Предложение на народния представител Мая Манолова:
В заглавието на глава пета думата “представители” се заменя с думата “членове”.

Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следното наименование на глава пета:
“ Глава пета
КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ”

Чл. 46 (1) Кандидати за участие в изборите се издигат от партии и коалиции или от инициативни комитети за издигане на независими кандидати.
(2) Кандидатите, издигнати от партия или коалиция, се подреждат в една национална кандидатска листа. Всеки независим кандидат образува самостоятелна кандидатска листа.
(3) Кандидатските листи на партиите и коалициите се предлагат за регистриране от техните централни ръководства.
(4) Коалициите участват в изборите с обща кандидатска листа. Участващите в тях партии не могат да участват със самостоятелни листи.
(5) Броят на кандидатите в една кандидатска листа не може да надхвърля броя на българските представители в Европейския парламент.

Предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак:
В чл. 46, ал. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. създава се нова ал.3
(3) Партиите и коалициите, които могат да предлагат кандидати, трябва да отговарят на изискванията на Закона за политическите партии и на изискванията на този закон.
Следващите ал. се преномерират
2. в ал.3 след края на текста се добавят думите “чрез лицата, които ги представляват.”
3. в ал.5 думата “броя” се заменя с думите “удвоения брой”

Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2 и не го подкрепя по т. 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 48:
“Чл. 48. (1) Кандидати за участие в изборите се издигат от политически партии, коалиции на политически партии или от инициативни комитети за издигане на независими кандидати.
(2) Кандидатите, издигнати от партия или коалиция, се подреждат в една национална кандидатска листа. Всеки независим кандидат образува самостоятелна кандидатска листа.
(3) Партиите и коалициите, които могат да предлагат кандидати, трябва да отговарят на изискванията на Закона за политическите партии и на изискванията на този закон.
(4) Кандидатските листи на партиите и коалициите се предлагат за регистриране от техните централни ръководства чрез лицата, които ги представляват.
(5) Коалициите участват в изборите с обща кандидатска листа. Участващите в тях партии не могат да участват със самостоятелни листи.
(6) Броят на кандидатите в една кандидатска листа не може да надхвърля броя на членовете на Европейския парламент от Република България.”

Чл. 47. (1) Кандидат може да бъде предложен за регистриране само от една партия, коалиция или инициативен комитет.
(2) Когато кандидат бъде регистриран от повече от една партия, коалиция или инициативен комитет, действителна е първата по време регистрация.
(3) Централната избирателна комисия констатира и обявява за недействителни регистрациите, извършени в нарушение на ал. 1. Тя обявява решението си в тридневен срок и уведомява незабавно съответните партии, коалиции или инициативни комитети.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 49.

Чл. 48. (1) Независим кандидат за представител на Република България в Европейския парламент се регистрира, когато кандидатурата му е подкрепена от 15 000 избиратели.
(2) Независим кандидат не може да бъде включван в листите на партии и коалиции.
(3) За издигане на независим кандидат се образува инициативен комитет от не по-малко от седем избиратели с постоянен адрес в Република България. Инициативният комитет се регистрира в Централната избирателна комисия и представя в срок от 5 дни след регистрацията си банкова сметка за приходите и разходите по обслужване на предизборната кампания. Всеки избирател може да участва само в един инициативен комитет.
(4) Избирател, който подкрепя участието в изборите на независим кандидат, удостоверява това с подписа си пред член на инициативния комитет. Избирателите български граждани, както и гражданите на страните-членки на Европейския съюз, имащи статут на постоянно или продължително пребиваващи у нас, посочват имената, единния граждански номер и постоянния си адрес, а гражданите на страните–членки на Европейския съюз, имащи статут на постоянно или продължително пребиваващи у нас – имената, единния номер на чужденец и настоящия си адрес.
(5) Членът на инициативния комитет по ал. 3 носи отговорност по смисъла на Наказателния кодекс за верността на положените пред него подписи.
(6) Подписката се предава на Централната избирателна комисия не по-късно от 42 дни преди изборния ден.
(7) Когато установи, че независим кандидат не е подкрепен от необходимия брой избиратели, Централната избирателна комисия анулира регистрацията му с решение, което незабавно се изпраща на инициативния комитет.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В член 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал.1 числото 15000 се заменя с числото 30 000.
2. в ал.3 след думата комисия думите до края на изречението се заличават.
3. в ал.6 числото 42 се заменя с числото 35

Комисията подкрепя предложението по т. 2 и 3, а по т. 1 е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 50:
“Чл. 50. (1) Независим кандидат за представител на Република България в Европейския парламент се регистрира, когато кандидатурата му е подкрепена от 10 000 избиратели.
(2) Независим кандидат не може да бъде включван в листите на политически партии и коалиции на политически партии.
(3) За издигане на независим кандидат се образува инициативен комитет от не по-малко от 7 избиратели с постоянен адрес в Република България. Инициативният комитет се регистрира в Централната избирателна комисия. Всеки избирател може да участва само в един инициативен комитет.
(4) Избирател, който подкрепя участието в изборите на независим кандидат, удостоверява това с подписа си пред член на инициативния комитет. Избирателите български граждани посочват имената, единния граждански номер и постоянния си адрес, а гражданите на държавите-членки на Европейския съюз, имащи статут на постоянно или продължително пребиваващи у нас – имената, номера на личната карта или паспорт, датата на регистрация от удостоверението за пребиваване и адреса на пребиваване в Република България. Всеки избирател може да участва само в една подписка.
(5) Членът на инициативния комитет по ал. 3 носи отговорност по смисъла на Наказателния кодекс за верността на положените пред него подписи.
(6) Подписката се предава на Централната избирателна комисия не по-късно от 35 дни преди изборния ден.
(7) Когато установи, че независим кандидат не е подкрепен от необходимия брой избиратели, Централната избирателна комисия анулира регистрацията му с решение, което незабавно се изпраща на инициативния комитет.”


Чл. 49. (1) Регистрирането на кандидатските листи се извършва от Централната избирателна комисия в отделен регистър след представяне на следните документи:
1. предложение от централното ръководство на партията, коалицията или от инициативния комитет;
2. заявление от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистриран от предложилата ги партия, коалиция или инициативен комитет.
(2) Регистрирането на кандидатските листи се извършва не по-късно от 33 дни преди изборния ден.
(3) Номерата на листите на политическите партии, коалиции и независимите кандидати в избирателната бюлетина се определят от Централната избирателна комисия чрез жребий между всички политически партии и коалиции, регистрирали кандидати, не по-късно от 30 дни преди изборния ден.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 49 да стане чл. 51 като се правят следните изменения и допълнения:
1. 1 т. 1 и 2 се изменят така:
“1. предложение от централното ръководство на съответната партия или от ръководството на коалицията на политически партии с трите имена, единния граждански номер и постоянния адрес на кандидатите; към предложението на политическите партии и коалициите на политически партии се прилага и списък на имената, единните граждански номера и подписите най-малко на 30 000 избиратели, подкрепящи издигането на кандидатите;
2. заявление от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистриран от предложилата ги партия или коалиция.”
2. в ал.2 числото 33 се заменя с числото 35

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
В чл.49, ал.1 се създава нова т.3 със следното съдържание:
“т.3 Декларация от кандидатите, че нямат гражданство в страна извън Европейския съюз”.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Волен Сидеров, Павел Шопов, Борислав Ноев, Илиян Илиев, Митко Димитров, Георги Георгиев:
В чл. 49, ал.1 се създава нова т.3 със следното съдържание:
“т. 3 Декларация от кандидатите, че нямат гражданство в страна извън Европейския съюз”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 54:
“Чл. 54. (1) Регистрирането на кандидатските листи се извършва от Централната избирателна комисия в отделен регистър след представяне на следните документи:
1. предложение от централното ръководство на съответната партия или от ръководството на коалицията на политически партии с трите имена, единния граждански номер и постоянния адрес на кандидатите; към предложението на политическите партии и коалициите на политическите партии се прилага и списък на имената, единните граждански номера и подписите най-малко на 15 000 избиратели за политическите партии, съответно 20 000 избиратели за коалициите на политическите партии, подкрепящи издигането на кандидатите; всеки избирател може да участва само в една подписка;
2. заявление от кандидатите, че са съгласни да бъдат регистриран от предложилата ги партия или коалиция;
3. декларация от кандидатите, че нямат гражданство в държава извън Европейския съюз;
4. кандидатът - гражданин на държава-членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, трябва да отговаря на изискванията, на които отговарят кандидатите - български граждани, и задължително декларира в писмена декларация:
а) гражданството и адреса на пребиваване в Република България;
б) че не се кандидатира в същите избори за Европейски парламент в друга държава - членка на Европейския съюз;
в) избирателния район в държавата членка, на която е гражданин, в чийто избирателен списък последно е било вписано името му;
г) датата на регистрация от удостоверението за пребиваване;
д) данните от личната карта или паспорт;
5. кандидатът по т. 4 представя удостоверение от компетентните органи на държавата членка, на която е гражданин, че не е лишен от правото да бъде избиран и че на тези органи не им е известно да съществува такова лишаване от права.
(2) Регистрирането на кандидатските листи се извършва не по-късно от 35 дни преди изборния ден.
(3) Поредните номера на бюлетините на политическите партии, коалициите на политическите партии и независимите кандидати се определят от Централната избирателна комисия чрез жребий между всички политически партии и коалиции, регистрирали кандидати, не по-късно от 30 дни преди изборния ден.
(4) Централната избирателна комисия изпраща извлечение от регистъра по ал. 1 за кандидати за членове на Европейския парламент от Република България, които са граждани на държава - членка на Европейския съюз, но не са български граждани, на министъра на външните работи на Република България, който уведомява по дипломатически път държавите членки на Европейския съюз.
(5) Проверка на обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 се извършва от Министерството на външните работи по искане на Централната избирателна комисия.”

Чл. 50. (1) Когато не са спазени изискванията на този закон, Централната избирателна комисия отказва да регистрира за участие в изборите кандидати, партии, коалиции и инициативни комитети.
(2) При отказ за регистрация или при обявяване на недействителност на регистрацията на кандидат от листа на партия или коалиция, партията или коалицията може не по-късно от 7 дни преди изборния ден да предложи за регистриране друг кандидат.
(3) Когато някой от кандидатите в регистрирана листа на партия или коалиция почине или изпадне в трайна невъзможност да участва в изборите, партията или коалицията могат да предложат нов кандидат по реда на ал. 2.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
42. Член 50 да стане чл. 52 и в ал. 1 думите “партии, коалиции” да се заменят с “политически партии или коалиции на политически партии”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който да стане чл. 55:
“Чл. 55. (1) Когато не са спазени изискванията на този закон, Централната избирателна комисия отказва да регистрира за участие в изборите кандидати, политически партии или коалиции на политически партии.
(2) При отказ за регистрация или при обявяване на недействителност на регистрацията на кандидат от листа на политическа партия или коалиция на политически партии, партията или коалицията може не по-късно от 7 дни преди изборния ден да предложи за регистриране друг кандидат.
(3) Когато някой от кандидатите в регистрирана листа на политическа партия или коалиция на политически пртии почине или изпадне в трайна невъзможност да участва в изборите, партията или коалицията могат да предложат нов кандидат по реда на ал. 2.”

Чл. 51. (1) Партиите могат да участват в изборите самостоятелно или в коалиция с други партии и коалиции.
(2) Всяка партия и коалиция може да участва в изборите само в една коалиция.

Предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак:
В чл. 51 се правят следните промени:
1. В ал. 1 израза “с други партии и коалиции” да отпадне.
2. В ал. 2 израза “и коалиция” да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Чл. 51 да стане чл. 48.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51:
“Чл. 51. (1) Партиите могат да участват в изборите самостоятелно или в коалиция.
(2) Всяка партия може да участва в изборите само в една коалиция.”


Чл. 52. (1) За участие в изборите партиите, коалициите и инициативните комитети внасят безлихвен депозит по сметка в Българската народна банка.
(2) Депозитът по ал. 1 е:
1. за партии - 40 000 лв.;
2. за коалиции - 80 000 лв.;
3. за инициативни комитети - 20 000 лв.
(3) В 7-дневен от обявяване на окончателните резултати от изборите с решение на Централната избирателна комисия депозитът се възстановява на партиите и коалициите, които са получили не по-малко от 2 на сто от действителните гласове, както и на инициативните комитети, чиито кандидати са получили не по-малко от 1 на сто от действителните гласове.
(4) Невъзстановените суми от депозити по ал. 3 постъпват в Център “Фонд за лечение на болни деца” към министъра на здравеопазването.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл. 52, ал. 1 се изменя и става: За участие в изборите партиите, коалициите и инициативните комитети внасят безлихвен депозит по сметка в БНБ в размер на 5 000 лева.
Ал. 2 отпада, следващите алинеи се преномерират.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Бойко Ватев, Борислав Българинов и Борис Ячев:
1. Чл.52, ал.2, се изменя така:
“Ал.2 – Депозитът по ал.1 е:
- за партии – 20 000 лв.;
- за коалиции – 40 000 лв.;
- за инициативни комитети – 10 000 лв.”
2. Чл. 52, ал.3 се изменя така:
“(3) В седемдневен срок от обявяване на окончателните резултати от изборите с Решение на ЦИК депозитът се възстановява на партиите и коалициите, които са получили не по-малко от 1 % от действителните гласове, както и на инициативните комитети, чиито кандидати са получили не по-малко от 0,5 % от действителните гласове.”

Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а по т. 2 не го подкрепя.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Чл. 52 да стане чл. 49, като:
1. Алинея 1 се изменя така:
“Чл. 49. (1) За участие в изборите партиите и коалициите внасят безлихвен депозит по сметка в Българската народна банка.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Депозитът по ал. 1 е:
1. за партии - 40 000 лв.;
2. за коалиции - 60 000 лв.;
3. за инициативни комитети – 20 000 лв.”

Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52:
“Чл. 52. (1) За участие в изборите партиите, коалициите на политическите партии и инициативните комитети внасят безлихвен депозит по сметка в Българската народна банка.
(2) Депозитът по ал. 1 е:
1. за партии - 15 000 лв.;
2. за коалиции - 20 000 лв.;
3. за инициативни комитети - 10 000 лв.
(3) В 7-дневен срок от обявяване на окончателните резултати от изборите с решение на Централната избирателна комисия депозитът се възстановява на партиите и коалициите, които са получили не по-малко от 2 на сто от действителните гласове, както и на инициативните комитети, чиито кандидати са получили не по-малко от 1 на сто от действителните гласове.
(4) Невъзстановените суми от депозити по ал. 3 постъпват в Център “Фонд за лечение на деца” към министъра на здравеопазването.”

Чл. 53. (1) Не по-късно от 45 дни преди изборния ден централните ръководства на партиите, коалициите и инициативните комитети представят заявления за регистрация, в които посочват пълното или съкратеното наименование за отпечатване върху бюлетината.
(2) Към заявлението на партията се прилагат:
1. заверен препис от съдебно решение на Софийски градски съд за вписване на партията в регистъра на политическите партии;
2. удостоверение за актуално състояние към датата на насрочване на изборите;
3. копие от броя на "Държавен вестник", в който е обнародвано решението за регистрация на партията, или други документи според изискванията на действащото към момента на регистрацията законодателство;
4. образец от подписите на представляващите партията лица и образец от печата на партията;
5. банков документ за внесен депозит съгласно чл. 52, ал. 1 и 2.
6. списък, съдържащ трите имена, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 30 000 избиратели, подкрепящи регистрацията;
7. удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети от датата на регистрация на политическата партия, но за не повече от последните три години.
(3) Към заявлението на коалицията представят:
1. документите по ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 7 за всяка от участващите в нея партии;
2. решение за образуването, подписано от представляващите партиите лица;
3. образец от подписите на лицата, които представляват коалицията, и образец от печата на коалицията, когато има такъв.
4. банков документ за внесен депозит съгласно чл. 52, ал. 1 и 2;
5. списък, съдържащ трите имена, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 60 000 избиратели, подкрепящи регистрацията.
(4) Когато коалицията включва в състава си друга коалиция, последната представя документите по предходната алинея. Представят се и документите по ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 7 за останалите партии в коалицията, както и решение за нейното образуване.

Предложение на народните представители Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Бойко Ватев, Борислав Българинов и Борис Ячев:
Чл. 53, ал.2, т.6 – да отпадне.
Чл. 53, ал.3, т.5 – да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 53 да стане чл. 50 и да се измени така:
“Чл. 50. (1) Не по-късно от 45 дни преди изборния ден централните ръководства на партиите и коалициите на политически представят заявления за регистрация, в които посочват пълното или съкратеното наименование за отпечатване върху бюлетината.
(2) Към заявлението на партията се прилагат:
1. заверено от съда копие от решението за регистрация на партията;
2. удостоверение за актуално състояние на партията, издадено след определяне на датата на изборите;
3. удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети за партията за последните три години;
4. образец от подписа на представляващия партията;
5. образец от печата на партията;
6. банков документ за внесен депозит съгласно чл. 49, ал. 2, т. 1;
7. списък, съдържащ трите имена, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 30 000 избиратели, подкрепящи регистрацията.
(3) Към заявлението на коалициите на политически партии представят:
1. решение за създаване на коалицията, подписано от представляващите партиите, които участват в коалицията;
2. документите по ал. 2 за всяка една от партиите, участващи в коалицията;
3. образец от подписа на представляващия коалицията;
4. образец от печата на коалицията, ако има такъв;
5. банков документ за внесен депозит съгласно чл. 49, ал. 2, т. 2;
6. списък, съдържащ трите имена, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 30 000 избиратели, подкрепящи регистрацията.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл. 53, ал. 2, т. 6 отпада.
Ал. 3, т. 5 отпада.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53:
“Чл. 53. (1) Не по-късно от 45 дни преди изборния ден централните ръководства на партиите и коалициите на политическите партии представят заявления за регистрация, в които посочват пълното или съкратеното наименование за отпечатване върху бюлетината.
(2) Към заявлението на партията се прилагат:
1. заверено от съда копие от решението за регистрация на партията;
2. удостоверение за актуално състояние на партията, издадено след определяне на датата на изборите;
3. удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети за партията за последните три години;
4. образец от подписа на представляващия партията;
5. образец от печата на партията;
6. банков документ за внесен депозит съгласно чл. 52, ал. 2, т. 1.
(3) Към заявлението на коалициите на политическите партии представят:
1. решение за създаване на коалицията, подписано от представляващите партиите, които участват в коалицията;
2. документите по ал. 2 за всяка една от партиите, участващи в коалицията;
3. образец от подписа на представляващия коалицията;
4. образец от печата на коалицията, ако има такъв;
5. банков документ за внесен депозит съгласно чл. 52, ал. 2, т. 2.”


Чл. 54. (1) Наименованието и/или абревиатурата на коалиция не може да повтаря наименованието и/или абревиатурата на партия, регистрирана преди 1 януари 2005 г. по Закона за политическите партии, включително чрез прибавяне към тях на думи, букви, цифри или други знаци.
(2) Забраната по ал. 1 не се прилага, когато наименованието и/или абревиатурата на коалицията повтаря наименованието и/или абревиатурата на някоя от участващите в състава й партии.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 54 се създава нова ал. 2 – Наименованието и/или абревиатурата на коалиция не може да повтаря наименованието и/или абревиатурата на коалиции, регистрирани преди 01.01.2007 г., освен ако в състава й не участват същите партии.
Ал. 2 става ал. 3.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 56.

Чл. 55. Всеки кандидат може да има застъпници, които го подпомагат и представляват неговите интереси пред държавните органи, обществените организации и избирателните комисии.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 57.

Чл. 56. (1) Кандидатите, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си и получават по избор неплатен служебен или платен годишен отпуск за периода от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите включително.
(2) Отпускът се зачита за трудов или служебен и осигурителен стаж.
(3) Когато регистрацията е анулирана, отпускът по ал. 1 се прекъсва от деня на анулирането.
(4) Избраните кандидати, работещи в държавни или общински учреждения, предприятия, търговски дружества с държавно или общинско участие повече от 50 на сто или организации, имат право след прекратяване на пълномощията им да заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита – друга равностойна длъжност в същото или с тяхно съгласие в друго държавно или общинско учреждение, предприятие, търговско дружество с държавно или общинско участие повече от 50 на сто или организация.
(5) Когато предишната длъжност на избрания кандидат е заета от друго лице, трудовото правоотношение с това лице се прекратява без предизвестие.


Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 56, ал.1 пред думите “държавна служба” се добавя “или една от длъжностите по чл. 1а”.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 56, ал. 5 след думата “трудово” се добавя “или служебно”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 58:
“Чл. 58. (1) Кандидатите, които заемат държавна служба или една от длъжностите по чл. 2, прекъсват изпълнението й след регистрацията си и ползват по избор неплатен служебен или платен годишен отпуск за периода от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите включително.
(2) Отпускът се зачита за трудов или служебен и осигурителен стаж.
(3) Когато регистрацията е анулирана, отпускът по ал. 1 се прекъсва от деня на анулирането.
(4) Избраните кандидати, работещи в държавни или общински учреждения, предприятия, търговски дружества с държавно или общинско участие повече от 50 на сто или организации, имат право след прекратяване на пълномощията им да заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита – друга равностойна длъжност в същото или с тяхно съгласие в друго държавно или общинско учреждение, предприятие, търговско дружество с държавно или общинско участие повече от 50 на сто или организация.
(5) Когато предишната длъжност на избрания кандидат е заета от друго лице, трудовото или служебното правоотношение с това лице се прекратява без предизвестие.
(6) Мандатът на избраните кандидати, които заемат изборна длъжност с избирането им за членове на Европейския парламент от Република България се прекратява.”

Чл. 57. (1) По време на предизборната кампания регистрираните кандидати и застъпниците не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност освен в случаите на заварено тежко престъпление.
(2) От регистрирането на кандидатските листи до обявяването на резултатите от изборите кандидатите и застъпниците имат качество на длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.
(3) Когато регистрацията на кандидат е анулирана, правата и задълженията му по ал. 1 и 2 се прекратяват от деня на анулирането. Прекратяването е в сила и за неговите застъпници.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 59.

Глава шеста
ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.

Чл. 58. Предизборната кампания започва 30 дни преди и приключва 24 часа преди началото на изборния ден.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 58 думите “началото на” да отпаднат.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 60:
“Чл. 60. Предизборната кампания започва 30 дни преди и приключва 24 часа преди изборния ден.”

Чл. 59. (1) Гражданите, партиите, коалициите, инициативните комитети, кандидатите и техните застъпници имат свобода на агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания и чрез средствата за масово осведомяване.
(2) Предизборната кампания се води на официалния език.
(3) Предизборните събрания са публични. За реда при провеждането им отговарят организаторите и органите на Министерство на вътрешните работи.
(4) Държавните и общинските служители, военнослужещите от Въоръжените сили, служителите на Министерство на вътрешните работи, съдиите, прокурорите и следователите, както и лицата на изборна длъжност в синдикалните организации, не могат да провеждат предизборна агитация.
(5) Министърът на отбраната съвместно с Централната избирателна комисия определя реда, по който наборните военнослужещи се запознават с програмите на партиите, коалициите и кандидатите. Не се допуска провеждането на предизборна агитация във военните поделения.
(6) Командирите на поделения осигуряват на наборните военослужещи свободен достъп до печата, радиото и телевизията и Интернет в свободното време, а така също и в рамките на гарнизонните отпуски и достъп до други прояви на предизборната кампания в населеното място.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 59, ал. 2 – думата “официалния” се заменя с “български”.
Ал. 4 – думите “както и лица на изборна длъжност в синдикалните организации” отпадат.
Създава се нова ал. 5 – Лицата на изборна длъжност в синдикалните и работодателските организации не могат да провеждат предизборна агитация на работните си места.
Алинея 5 се преномерира и става алинея 6.
Алинея 6 се преномерира и става алинея 7 като в нея думите “а също така и в рамките на гарнизонните отпуски” отпадат.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 61:
“Чл. 61. (1) Гражданите, политическите партии, коалициите на политическите партии, инициативните комитети, кандидатите и техните застъпници имат свобода на агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания и чрез средствата за масово осведомяване.
(2) Предизборната кампания се води на български език.
(3) Предизборните събрания са публични. За реда при провеждането им отговарят организаторите и органите на Министерство на вътрешните работи.
(4) Държавните и общинските служители, военнослужещите от Въоръжените сили, служителите на Министерство на вътрешните работи, съдиите, прокурорите и следователите не могат да провеждат предизборна агитация.
(5) Лицата на изборна длъжност в синдикалните и работодателските организации не могат да провеждат предизборна агитация на работните си места.
(6) Министърът на отбраната съвместно с Централната избирателна комисия определя реда, по който наборните военнослужещи се запознават с програмите на партиите, коалициите и кандидатите. Не се допуска провеждането на предизборна агитация във военните поделения.
(7) Командирите на поделения осигуряват на наборните военослужещи свободен достъп до печата, радиото и телевизията и интернет в свободното време и достъп до други прояви на предизборната кампания в населеното място.”

Чл. 60. Партиите, коалициите и инициативните комитети, допуснати до участие в изборите, имат право на еднакъв достъп до източниците на информация, която им е необходима за целите на предизборната кампания.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 60 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 60 да отпадне.


Чл. 61. (1) Печатните издания и частните телевизионни, радио и Интернет оператори предоставят едни и същи условия и цени за платени публикации и предавания на всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции и инициативни комитети. Тарифите за тези услуги се обявяват най-късно 40 дни преди датата на изборите.
(2) Всяка публикация или предаване по предходната алинея се извършва при условията на предварително заплащане.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 62:
“Чл. 62. (1) Печатните издания и частните радио- и телевизионни оператори предоставят едни и същи условия и цени за платени публикации и предавания на всички регистрирани за участие в изборите политически партии, коалиции на политически партии и инициативни комитети. Тарифите за тези услуги се обявяват най-късно 40 дни преди датата на изборите.
(2) Всяка публикация или предаване по ал. 1 се извършва при условията на предварително заплащане.”

Чл. 62. (1) Главен редактор на ежедневник или периодично издание или Интернет оператор, публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат, е длъжен в първото издание след получаването на отговор да го публикува.
(2) Публикуването на отговора става на същото място, със същия шрифт и без коментар.
(3) Отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на който отговаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 63:
“Чл. 63. (1) Главен редактор на ежедневник или периодично издание, публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат, е длъжен в първото издание след получаването на отговор да го публикува.
(2) Публикуването на отговора става на същото място, със същия шрифт и без коментар.
(3) Отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на който отговаря.”

Чл. 63. (1) По време на предизборната кампания кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети могат да изготвят и разпространяват плакати, реклами, обръщения и други агитационни материали. На всеки агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава.
(2) Агитационните материали се поставят на определени от кмета места, а на сгради и огради - с разрешение на собственика или управителя на имота.
(3) Забранява се използването на държавния и общинския транспорт за предизборна агитация.
(4) Забранява се използването на агитационни материали, които застрашават живота и здравето на гражданите, частната, общинската и държавната собственост и безопасността на движението, както и на материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите.
(5) Забранява се унищожаването и заличаването на агитационни материали, поставени по установения в този закон ред, до края на изборния ден.
(6) Забранява се поставянето на агитационни материали на партии и коалиции в изборните помещения, както и на разстояние по-малко от 50 метра от входа на сградата, в която е изборното помещение, през последните 24 часа преди началото на изборния ден и до края на гласуването.
(7) Когато секционната избирателна комисия установи наличие на материали по ал. 1, тя незабавно ги отстранява - при необходимост със съдействието на кмета или кметския наместник и на органите на Министерството на вътрешните работи.
(8) Кметът на общината, района или кметството или кметският наместник по решение на районната избирателна комисия и при необходимост със съдействие на органите на Министерство на вътрешните работи премахва или изземва агитационните материали, поставени в нарушение на този закон. Премахването на такива материали в изборния ден може да става и по решение на секционните избирателни комисии.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 64.

Чл. 64. (1) Не се допуска предизборна агитация от 24 часа преди изборния ден до 19,00 часа в изборния ден.
(2) Резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не могат да се огласяват в периода по предходната алинея.
(3) Социологически проучвания в изборния ден се извършват извън сградите, в които се помещават избирателните секции, чрез интервю с гласували избиратели, когато това не създава затруднения за изборния процес.
(4) Разрешения за провеждане на социологически проучвания в изборния ден се издават от Централната избирателна комисия най-малко 15 дни преди изборния ден.

Предложение на народните представители Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Бойко Ватев, Борислав Българинов и Борис Ячев:
Чл. 64, ал.1 – да отпадне.
Чл.64, ал.2 – да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 64 думите “до 19, 00 часа” се заменят с “до 20, 00 часа”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 65:
“Чл. 65. (1) Не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.
(2) Резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не могат да се огласяват преди да е обявен краят на изборния ден.
(3) Социологически проучвания в изборния ден се извършват извън сградите, в които се помещават избирателните секции, чрез интервю с гласували избиратели, когато това не създава затруднения за изборния процес.
(4) Разрешения за провеждане на социологически проучвания в изборния ден се издават от Централната избирателна комисия най-малко 15 дни преди изборния ден.”

Чл. 65. (1) Предизборните програми на радио- и телевизионните оператори започват 30 дни преди и приключват 24 часа преди изборния ден.
(2) Предизборната кампания се отразява от Българската национална телевизия и Българското национално радио под формата на клипове, диспути и хроники в специално определено за тази цел време.
(3) Ръководствата на Българската национална телевизия и Българското национално радио са длъжни да спазват принципите за равенство и обективност при отразяване на проявите на кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети в информационните си емисии.
(4) Екипите, формите и темите на диспутите се определят съвместно от генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети. Тези условия се одобряват от Централната избирателна комисия не по-късно от 31 дни преди изборния ден.

Предложение на народните представители Красимир Каракачанов, Мирослав Мурджов, Бойко Ватев, Борислав Българинов и Борис Ячев:
Чл.65, ал.1 – да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл.65, ал.2 се правят следните изменения и допълнения:
След думата “хроники” се добавят думите “ и други форми, договорени при условията на ал.4”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 66:
“Чл. 66. (1) Предизборните програми на радио- и телевизионните оператори започват 30 дни преди и приключват 24 часа преди изборния ден.
(2) Предизборната кампания се отразява от Българската национална телевизия и Българското национално радио под формата на клипове, диспути, хроники и други форми, договорени при условията на ал. 4 в определено за тази цел време.
(3) Ръководствата на Българската национална телевизия и Българското национално радио са длъжни да спазват принципите за равенство и обективност при отразяване на проявите на кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети в информационните си емисии.
(4) Екипите, формите и темите на диспутите се определят съвместно от генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети. Тези условия се одобряват от Централната избирателна комисия не по-късно от 31 дни преди изборния ден.”

Чл. 66. В предизборната кампания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се забранява използването на елементи от търговска реклама, както и участие на кандидати и представители на партии, коалиции и инициативни комитети в излъчваните търговски реклами.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 67.

Чл. 67. Редът на представяне на партиите, коалициите и инициативните комитети в различните форми на предизборната кампания се определя от Централната избирателна комисия чрез жребий. Жребият се провежда в присъствие на представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати за участие в изборите, и на представители на Българската национална телевизия и Българското национално радио не по-късно от 31 дни преди изборния ден.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 68.

Чл. 68. Предизборната кампания по Българската национална телевизия и Българското национално радио започва и завършва с клипове на партиите, коалициите и инициативните комитети с продължителност до една минута.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 69.

Чл. 69. (1) Предизборната кампания на партиите, коалициите и инициативните комитети се отразява от Българската национална телевизия и Българското национално радио чрез хроники и клипове.
(2) Хрониките се излъчват ежедневно за предизборните прояви на партиите, коалициите и инициативните комитети или на техните кандидати. Те се разделят на блокове за парламентарно представените партии и коалиции от една страна, и за извънпарламентарните партии и коалиции и инициативните комитети – от друга, при спазване на принципа за равнопоставеност. Времетраенето на излъчването за всяка партия, коалиция и инициативен комитет е до една минута.
(3) Времето за излъчване на хрониките и клиповете се определя по споразумение между ръководствата на Българската национална телевизия, Българското национално радио и на представители на партиите, коалициите и инициативните комитети.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Чл.69 отпада

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 69, ал. 2 изр. второ се променя и става: Те се излъчват според поредността на регистрацията в ЦИК на партиите, коалициите и независимите кандидати.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 69 да отпадне.

Чл. 70. (1) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят на кандидатите и на представители на партиите, коалициите и инициативните комитети телевизионно и радиовреме за провеждане на диспути по определени теми. по 3 диспута с времетраене общо до 180 минути. Провеждат се до два диспута на седмица (осем за цялата предизборна кампания) с времетраене до 90 минути.
(2) Най-малко половината от времето по ал. 1 се предоставя на парламентарно представените партии и коалиции, регистрирали кандидати, а останалата част от времето – на извънпарламентарните партии и коалиции и инициативните комитети, по споразумение между представители на Българската национална телевизия, Българското национално радио и на партиите, коалициите и инициативните комитети.
(3) Диспутите могат да се проведат и с едновременното участие на кандидати и представители на всички партии, коалиции и инициативни комитети.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 70 ал. 1 се изменя така:
“(1) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят на партиите и коалициите телевизионно и радиовреме за по 3 диспута с времетраене общо до 180 минути.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл. 70, ал. 2 – отпада.
Ал. 3 на чл.70 става алинея 2 и в нея думите “могат да се проведат и” се заменят със „се провеждат”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70:
“Чл. 70. (1) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят на партиите и коалициите телевизионно и радиовреме за не по-малко от три диспута с времетраене общо не по-малко от 180 минути.
(2) Най-малко половината от времето по ал. 1 се предоставя на парламентарно представените партии и коалиции, регистрирали кандидати, а останалата част от времето – на извънпарламентарните партии и коалиции и инициативните комитети, по споразумение между представители на Българската национална телевизия, Българското национално радио и на партиите, коалициите и инициативните комитети.
(3) Диспутите могат да се проведат и с едновременното участие на кандидати и представители на всички партии, коалиции и инициативни комитети.”

Чл. 71. (1) Регионалните радио- и телевизионни центрове се използват от партиите, коалициите и инициативните комитети в периода на предизборните излъчвания по реда, предвиден за Българската национална телевизия и Българското национално радио.
(2) Регионалните радио- и телевизионни центрове предоставят общо до 120 минути радио- и телевизионно време за диспути между представители на партиите, коалициите и инициативните комитети на независимите кандидати.
(3) Редът за участие в диспутите се определя районните избирателни комисии по жребий не по-късно от 31 дни преди изборния ден. Ръководителите на регионалните радио- и телевизионни центрове, съвместно с представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, определят екипите, формите и условията за реализиране на предаванията, както и темите на диспутите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
“Чл. 71. (1) Регионалните радио- и телевизионни центрове се използват от партиите, коалициите и инициативните комитети в периода на предизборните излъчвания по реда, предвиден за Българската национална телевизия и Българското национално радио.
(2) Регионалните радио- и телевизионни центрове предоставят общо не по-малко от 60 минути радио- и телевизионно време за диспути между представители на партиите, коалициите и инициативните комитети на независимите кандидати.
(3) Редът за участие в диспутите се определя от районните избирателни комисии по жребий не по-късно от 31 дни преди изборния ден. Ръководителите на регионалните радио- и телевизионни центрове, съвместно с представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, определят екипите, формите и условията за реализиране на предаванията, както и темите на диспутите.”

Чл. 72. (1) Други радио- и телевизионни оператори и Интернет оператори, включително кабелни и сателитни телевизии, могат да предоставят време и място за отразяване на предизоборната кампания при едни и същи условия и цени на партии на партии, коалиции и инициативни комитети.
(2) Операторите по предходната алинея обявяват публично условията и реда за предоставяне на услугите по предизборната кампания.
(3) Информацията по предходната алинея се предоставя на Централната избирателна комисия за операторите с национален обхват, и на районните избирателни комисии - за операторите с регионален и местен обхват, не по-късно от 10 дни преди началото на предизборните излъчвания.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72:
“Чл. 72. (1) Други радио- и телевизионни оператори, включително кабелни телевизии, могат да предоставят време на партиите, коалициите и инициативните комитети на независимите кандидати за отразяване на предизборната кампания при едни и същи условия.
(2) Собствениците на радио- и телевизионните оператори по ал. 1 или техни представители обявяват писмено условията и реда за предоставяне на време за отразяване на предизборната кампания.
(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на Централната избирателна комисия за радио- и телевизионните оператори с национален обхват и на районните избирателни комисии - за радио- и телевизионните оператори с регионален и местен обхват, не по-късно от 10 дни преди началото на предизборните излъчвания.”

Чл. 73. Предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове се заплащат от партиите, коалициите и инициативните комитети по тарифа, определена от Министерския съвет не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Заплащането се извършва преди излъчване на предаването.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73:
“Чл. 73. Диспутите, клиповете и предизборните хроники, излъчени от Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните регионални центрове, се заплащат от партиите, коалициите на политическите партии и инициативните комитети по тарифа, приета от Министерския съвет не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Заплащането се извършва преди излъчване на предаването.”

Чл. 74. Когато е излъчено предаване, накърняващо правата и доброто име на кандидат, той има право на отговор при условията на чл. 18 от Закона за радиото и телевизията. Искането до съответния радио- или телевизионен оператор може да се направи в срок до 24 часа след излъчване на предаването.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74.

Чл. 75. (1) При нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания от радио- и телевизионните оператори партиите, коалициите и инициативните комитети могат да се подават жалби в срок до 24 часа след излъчване на съответното предаване.
(2) Жалбите се подават до:
1. Централната избирателна комисия, когато операторът има лицензия с национален обхват;
2. районната избирателна комисия по седалището на оператора, когато той има лицензия с регионален или местен обхват.
(3) Когато жалбата е подадена до комисия, която не е компетентна, тя незабавно я изпраща на надлежната комисия, като уведомява жалбоподателя.
(4) Надлежната избирателна комисия разглежда жалбата в срок от 24 часа и постановява решение, което е окончателно.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75.


Чл. 76. (1) Предизборната кампания се финансира със средства на партиите, коалициите и инициативните комитети, както и чрез дарения от физически и юридически лица.
(2) Даренията по ал. 1 не могат да бъдат повече от 10 000 лв. от едно физическо лице и повече от 30 000 лв. от едно юридическо лице.
(3) Забранява се финансиране на предизборната кампания от юридически лица с повече от 50 на сто държавно или общинско участие.
(4) Забранява се финансиране на предизборната кампания от чуждестранни физически и юридически лица, както и от смесени дружества с повече от 25 на сто чуждестранно участие.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 76 ал. 3 и 4 да се обединят в ал. 3 и да се измени така:
“(3) Забранява се финансиране на предизборната кампания от:
1. средства от търговски дружества с над 5 на сто държавно или общинско участие или от свързани с тях лица от дружества, в които държавата притежава акции с особени права, както и от държавни и общински предприятия;
2. чуждестранни физически и юридически лица, както и от смесени дружества с повече от 25 на сто чуждестранно участие;
3. средства от кандидати и участници в процедура по възлагане на обществена поръчка, която не е приключила и не е изтекъл срокът за обжалване по Закона за обществените поръчки, изпълнител по договор за обществена поръчка и юридическо лице в процедура на приватизация;
4. средства от организатори на хазартни игри;
5. средства от религиозни институции или от юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза;
6. средства от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76:
“Чл. 76. (1) Предизборната кампания се финансира със средства на партиите, коалициите и инициативните комитети, както и чрез дарения от физически и юридически лица.
(2) Даренията по ал. 1 не могат да бъдат повече от 10 000 лв. от едно физическо лице и повече от 30 000 лв. от едно юридическо лице.
(3) Забранява се финансиране на предизборната кампания от:
1. средства от търговски дружества с над 5 на сто държавно или общинско участие или от свързани с тях лица от дружества, в които държавата притежава акции с особени права, както и от държавни и общински предприятия;
2. чуждестранни физически и юридически лица, както и от смесени дружества с повече от 25 на сто чуждестранно участие;
3. средства от кандидати и участници в процедура по възлагане на обществена поръчка, която не е приключила и не е изтекъл срокът за обжалване по Закона за обществените поръчки, изпълнител по договор за обществена поръчка и юридическо лице в процедура на приватизация;
4. средства от организатори на хазартни игри;
5. средства от религиозни институции или от юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза;
6. средства от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел.”

Чл. 77. Партиите, коалициите и инициативните комитети представят в Сметната палата в срок от 5 дни след регистрацията си за участие в изборите банкови сметки за приходите и разходите по обслужване на предизборната кампания. За банкова сметка на коалиция може да се използва банковата сметка на някоя от включените в състава й партии.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 77 да отпадне.

Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77.

Чл. 78. Финансирането по чл. 76, ал. 1 не може да надхвърля общо:
1. за партия – 1 500 000 лв.;
2. за коалиция – 3 000 000 лв.;
3. за инициативен комитет – 750 000 лв.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 78 се изменя така:
“Чл. 78. Общата сума за финансиране на предизборната кампания на една кандидатска листа не може да надвишава 2 000 000 лв.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78:
“Чл. 78. Общата сума за финансиране на предизборната кампания на една кандидатска листа не може да надвишава 2 000 000 лв.”

Чл. 79. В срок до един месец след изборния ден партиите, коалициите и инициативните комитети представят отчети пред Сметната палата за набраните и изразходваните в предизборната кампания средства, включително и извлечения от представените за участие в изборите банкови сметки.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79.


Глава седма
ГЛАСУВАНЕ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.

Чл. 80. (1) Гласуването се извършва с бюлетини и пликове по образец, установен от президента на републиката.
(2) Всички бюлетини са бели и не съдържат реквизити извън изброените в закона.


Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
Чл.80, ал.1 се изменя така:
“Чл.80 (1) Гласуването се извършва с бяла обща бюлетина и пликове по образец, установен от Президента на Република България.
(2) Бюлетината не може да съдържа реквизити извън изброените в закона.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Член 80 се променя така:
“Чл. 80 (1) Гласуването се извършва с бяла обща бюлетина по образец. Бюлетината не може да съдържа реквизити извън изброените в закона.
(2) Бюлетината е разделена на обособени правоъгълни полета за всяка партия, коалиция и независим кандидат чрез плътни черни хоризонтални и вертикални линии. Полетата имат еднаква ширина. Номерацията на полетата е отляво надясно и отгоре надолу.
(3) Всяко поле съдържа до 19 реда. Първият ред в полето съдържа:
1. голямо квадратче за поставяне на знак, отразяващ вота на избирателя за конкретна партия, коалиция или независим кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на партията, коалицията или независимия кандидат;
2. наименованието или съкратеното наименование на партията или коалицията, или наименованието “независим кандидат”.
(4) Редовете от втория нататък в полето на партия или коалиция съдържат:
1. малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ подкрепата (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на кандидата в листата;
2. името, инициалите на бащиното име и фамилията на съответния кандидат измежду първите 10 кандидати в листата на партията или коалицията.
(5) Вторият ред в полето на независим кандидат съдържа името, инициалите на бащиното име и фамилията на кандидата.
(6) На гърба на бюлетината е означено мястото за поставяне на печата на секционната избирателна комисия;
(7) При изработването бюлетините се сгъват фабрично така, че мястото по ал. 6 да остава от външната страна.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл.80 в сегашната му редакция се отменя и придобива следния вид:
Чл.80 (1) Гласуването се извършва с бяла обща бюлетина по образец.
(2) Бюлетината не може да съдържа реквизити извън изброените в закона.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.


Чл. 81. (1) Бюлетините съдържат:
1. наименованието на политическата партия, коалиция или инициативен комитет;
2. имената на кандидатите от съответната листа или името на независимия кандидат; имената на гражданите от ЕС, които не са български граждани, се изписват на кирилица по начина, по който са записани в молбата (заявлението) за участие в изборите според документа им за самоличност;
3. малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ подкрепата (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на кандидата в листата.

(2) В горния ляв ъгъл на отделен ред с увеличен и удебелен шрифт се отпечатва в каре номерът на съответната партия, коалиция или инициативен комитет.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
Чл.81 се изменя така:
“Чл.81.(1) В бюлетините се оформят отделни карета (полета) за всяка политическа партия, коалиция или инициативен комитет, а вътре в тях отделни графи, в които последователно се изписват:
1.поредният номер на политическата партия, коалиция или инициативен комитет;
2. пълното и съкратено наименование на политическата партия, коалиция или инициативен комитет; Пред наименованието се поставя малко квадратче за отразяване волята на избирателя.
3. последователно имената на кандидатите от съответната листа или името на независимия кандидат. В тази графа пред всяко име се поставя малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ подкрепата (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат. Имената на гражданите от ЕС, които не са български граждани, се изписват на кирилица по начина, по който са записани в молбата (заявлението) за участие в изборите според документа за самоличност.
(2) В горния десен ъгъл на бюлетината с увеличен и удебелен шрифт се отпечатва номера на избирателния район.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Член 81 се заличава.

Комисията не подкрепя предложението.


Предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак:
В чл. 81, ал. 1 отпада т. 3;

Предложението е оттеглано.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл.81 в сегашната му редакция се отменя и придобива следното съдържание:
Чл.81 (1) Бюлетината е разделена на обособени правоъгълни полета за всяка партия, коалиция и независим кандидат чрез плътни черни хоризонтални и вертикални линии. Полетата имат еднаква ширина. Номерацията на полетата е отляво надясно и отгоре надолу.
(2) Всяко поле съдържа до 11 реда. Първият ред в полето съдържа:
1. голямо квадратче за поставяне на знак, отразяващ вота на избирателя за конкретна партия, коалиция или независим кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на партията, коалицията или независимия кандидат;
2. наименованието или съкратеното наименование на партията или коалицията, или наименованието „независим кандидат”.
(3) Редовете от втория нататък в полето на партия или коалиция съдържат:
1. малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ подкрепата (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на кандидата в листата;
2. името, инициалите на бащиното име и фамилията на съответния кандидат измежду първите 6 кандидати в листата на партията или коалицията.
(4) Вторият ред в полето на независим кандидат съдържа името, инициалите на бащиното име и фамилията на кандидата.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81:
“Чл. 81. (1) Бюлетините съдържат:
1. наименованието на политическата партия, коалицията на политическите партии или инициативен комитет;
2. имената на кандидатите от съответната листа или името на независимия кандидат; имената на гражданите на държави-членки на Европейския съюз, които не са български граждани, се изписват на кирилица по начина, по който са записани в молбата (заявлението) за участие в изборите според личната карта или паспорт;
3. малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ подкрепата (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат; в това квадратче е изписан и поредният номер на кандидата в листата;
4. празен ред между имената на кандидатите по т. 2.
(2) В горния ляв ъгъл на отделен ред с увеличен и удебелен шрифт се отпечатва в каре номерът на бюлетината на съответната партия, коалиция или инициативен комитет.”

Чл. 82. (1) Поредните номера на партиите, коалициите и независимите кандидати в общата бюлетина се определят чрез жребий от Централната избирателна комисия в присъствие на представители на партиите, коалициите и инициативните комитети и на средствата за масово осведомяване не по-късно от 25 дни преди изборния ден.
(2) Броят на отпечатаните бюлетини е равен на броя на избирателите, увеличен с 10 на сто.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В член 82 ал.2 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 82 да отпадне.

Чл. 83. (1) Преди изборния ден секционната избирателна комисия получава от общинската администрация и от районната избирателна комисия:
1. избирателни кутии;
2. бюлетини и пликове за гласуване;
3. избирателни списъци;
4. формуляр на секционен протокол;
5. формуляри на извлечения и чернови на секционните протоколи;
6. други помощни технически материали.
(2) Председателят на секционната избирателна комисия и кметът на общината, района или кметството и упълномощен представител на районната избирателна комисия подписват протокол за получаване на книжата и материалите. В случай на неявяване на председателя на секционната избирателна комисия, книжата и материалите се получават и протоколът се подписва от заместник-председателя на секционната избирателна комисия.
(3) Печатът на секционната избирателна комисия се предава в запечатан плик, който се подписва от лицата по ал. 2 в момента на получаването му и се отваря при откриването на изборния ден в секцията. След приключване на гласуването печатът се поставя и затваря в плик, който се подписва от председателя и секретаря на комисията.
(4) След подписването на протокола отговорността за опазване на книжата и материалите носи председателят на секционната избирателна комисия.
(5) Забранява се предварителното раздаване на бюлетини и пликове.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Член 83 се променя така:
“Чл. 83. (1) Преди изборния ден секционната избирателна комисия получава от общинската администрация и от районната избирателна комисия:
1. избирателни кутии;
2. бюлетини за гласуване;
3. избирателни списъци;
4. формуляр на секционен протокол;
5. бланки-чернови за отразяване на резултатите от преброяването на преференциите за кандидатите на партиите и коалициите;
6. формуляри на извлечения и чернови на секционните протоколи;
7. печат на секционната избирателна комисия, като на всяка секция с подвижна избирателна кутия се предоставя допълнителен печат;
8. други помощни технически материали.
(2) Председателят на секционната избирателна комисия, определен от районната избирателна комисия неин член и кметът на общината, района или кметството или определено от тях с нарочна заповед длъжностно лице от общинската администрация подписват протокол за предаването и приемането на книжата и материалите по предходната алинея. В случай на неявяване на председателя на секционната избирателна комисия, книжата и материалите се получават и протоколът се подписва от заместник-председателя на секционната избирателна комисия.
(3) Печатът на секционната избирателна комисия се предава в запечатан плик, който се подписва от лицата по ал. 2 в момента на получаването му и се отваря при откриването на изборния ден в секцията. След приключване на гласуването печатът се поставя и затваря в плик, който се подписва от председателя и секретаря на комисията.
(4) След подписване на протокола отговорността за опазване на книжата и материалите носи председателят на секционната избирателна комисия.
(5) Забранява се предварителното раздаване на изборни книжа и материали.
(6) Избирателните кутии са прозрачни. Техният образец и размери се определят от президента на републиката заедно с утвърждаването на изборните книжа.”

Комисията подкрепя предложението за ал. 1, т. 5 и ал. 2 и не го подкрепя в останалата му част.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 83 ал. 3 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл.83 се правят следните изменения и допълнения:
В ал.1, т.3 думите „и пликове” отпадат.
Създава се нова т.5 на ал.1 със следното съдържание: 5. бланки-чернови за отразяване на резултатите от преброяването на преференциите за кандидатите на партиите и коалициите.
Точка 5 на ал.1 се преномерира и става точка 6.
Създава се нова т.7 на ал.1 със следното съдържание: 7. печат на секционната избирателна комисия.
Точка 6 на ал.1 се преномерира и става точка 8.
В ал.5 на чл.83 думите „и пликове” се заличават.

Комисията подкрепя предложението за нова т. 5 и не го подкрепя в останалата му част.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 82:
“Чл. 82. (1) Преди изборния ден секционната избирателна комисия получава от общинската администрация и от районната избирателна комисия:
1. избирателни кутии;
2. бюлетини и пликове за гласуване;
3. избирателни списъци;
4. формуляр на секционен протокол;
5. бланки-чернови за отразяване на резултатите от преброяването на преференциите за кандидатите на партиите и коалициите;
6. формуляри на извлечения и чернови на секционните протоколи;
7. други помощни технически материали.
(2) Председателят на секционната избирателна комисия, определен от районната избирателна комисия неин член и кметът на общината, района или кметството или определено от тях със заповед длъжностно лице от общинската администрация подписват протокол за предаването и приемането на книжата и материалите по ал. 1. В случай на неявяване на председателя на секционната избирателна комисия, книжата и материалите се получават и протоколът се подписва от заместник-председателя на секционната избирателна комисия.
(3) След подписването на протокола отговорността за опазване на книжата и материалите носи председателят на секционната избирателна комисия.
(4) Забранява се предварителното раздаване на изборни книжа и материали.”


Чл. 84. (1) Когато в сграда с повече от един етаж има секции и на горни етажи и секцията на избирател с физическо увреждане на опорно-двигателния апарат или с увреждане на зрението се намира на някой от тях, избирателят може да гласува в избирателна секция, която се намира на първия етаж (партера), изрично посочена с решение на общинската избирателна комисия.
(2) В сградата по ал. 1 задължително се обособява поне една секция на първия етаж (партера) за избиратели с физически увреждания на опорно-двигателния апарат и със зрителни увреждания, която да е с най-малко избиратели по основен избирателен списък.
(3) Пред избирателната секция по ал. 1 се поставят табела и други обозначителни знаци, на които се отбелязва и допълнителното й предназначение.
(4) Не по-късно от 7 дни преди датата на произвеждане на изборите общинската избирателна комисия оповестява по подходящ начин чрез средствата за масово осведомяване и местния печат мерките, позволяващи на хората с физически и зрителни увреждания да се придвижат и да гласуват в изборния ден.
(5) В обявлението по ал. 4 се посочват телефон и адрес, на които могат да се правят заявки за помощ в изборния ден.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
В чл. 84 се създават нови ал.6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12:
(6) Към всяка избирателна секция се създава подвижна избирателна кутия при наличие на не по-малко от 10 лежащо болни избиратели на територията на секцията, заявили с писмо, факс или по електронен път пред районната избирателна комисия желанието си да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден.
(7) В заявлението по ал.6 избирателят посочва името, единния граждански номер и адреса си, както и вида на заболяването.
(8) Въз основа на заявленията по ал.7 органите по чл.31, ал.1 създават списък на лежащо болните избиратели на територията на секцията. Имената на тези избиратели се заличават от избирателния списък за гласуване в помещението на секционната избирателна комисия.
(9) Списъкът по ал.8 се прилага към част I на избирателния списък.
(10) Подвижната избирателна кутия се обслужва от трима членове на секционната избирателна комисия. За придвижването си до адресите на лежащо болните избиратели тези членове ползват служебен транспорт. При ползване на обществен или личен транспорт се изплащат пътни разноски по установения норматив на територията на областта.
(11) Членовете на секционната избирателна комисия по ал.10 получават от председателя на комисията списъка по ал. 6, празна запечатана избирателна кутия, бюлетини за гласуване и печат на комисията. Броят на бюлетините е равен на броя на лежащо болните избиратели, заявили желание да гласуват, увеличен с 20 на сто.
(12) Към избирателните книжа и материали, необходими за гласуване чрез подвижна избирателна кутия, не се прилагат разпоредбите на чл.96, ал.10.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 84, ал. 1 думата “общинската” се заменя с “районната”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 83:
“Чл. 83. (1) Когато в сграда с повече от един етаж има секции и на горни етажи и секцията на избирател с физическо увреждане на опорно-двигателния апарат или с увреждане на зрението се намира на някой от тях, избирателят може да гласува в избирателна секция, която се намира на първия етаж (партера), изрично посочена с решение на районната избирателна комисия.
(2) В сградата по ал. 1 задължително се обособява поне една секция на първия етаж (партера) за избиратели с физически увреждания на опорно-двигателния апарат и със зрителни увреждания, която да е с най-малко избиратели по основен избирателен списък.
(3) Пред избирателната секция по ал. 1 се поставят табела и други обозначителни знаци, на които се отбелязва и допълнителното й предназначение.
(4) Не по-късно от 7 дни преди датата на произвеждане на изборите районната избирателна комисия оповестява по подходящ начин чрез средствата за масово осведомяване и местния печат мерките, позволяващи на хората с физически и зрителни увреждания да се придвижат и да гласуват в изборния ден.
(5) В обявлението по ал. 4 се посочват телефон и адрес, на които могат да се правят заявки за помощ в изборния ден.”

Чл. 85. (1) Избирателните кутии са прозрачни. Техният образец и размери се определят от Президента на републиката заедно с утвърждаването на изборните книжа.
(2) Изработването на избирателните кутии се организира от общинската администрация.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 85 се правят следните изменения:
1. в ал.1 второто изречение да отпадне.
2. в ал.2 думите “общинската администрация” се заменят с думите “Централната избирателна комисия”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 84:
“Чл. 84. Избирателните кутии са прозрачни.”

Чл. 86. (1) При гласуването бюлетините се поставят в непрозрачни пликове.
(2) Бюлетините на партиите и коалициите са с еднакви размери.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
Алинея 2 на чл.86 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Чл.86 се отменя.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл.86 в сегашната му редакция се отменя и придобива следното съдържание:
Чл.86 (1) На гърба на бюлетината е означено мястото за поставяне на печата на секционната изибрателна комисия.
(2) При изработването бюлетините се сгъват фабрично така, че мястото по ал.1 да остава на външната страна.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 85.

Чл. 87. (1) Гласуването се извършва по избирателни секции в предназначени за тази цел изборни помещения.
(2) В срок не по-късно от 20 дни преди изборния ден кметовете на общини изпращат в районната избирателна комисия списък с адресите на избирателните секции.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 86:
“Чл. 86. (1) Гласуването се извършва по избирателни секции в предназначени за тази цел изборни помещения.
(2) В срок не по-късно от 55 дни преди изборния ден кметовете на общини изпращат в районната избирателна комисия и в Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на териториалното развитие и благоустройството списък с адресите на избирателните секции.”

Чл. 88. (1) Пред изборното помещение се поставят образци от бюлетините за гласуване.
(2) В изборното помещение се поставят кабини за гласуване, така че да се осигури тайната на гласуването.
(3) В изборните помещения се осигуряват необходимите условия и удобства за гласуване на избиратели с физически увреждания.
(4) След приключване на подготовката за гласуване помещението се запечатва с хартиена лента с подписите на присъстващите членове на секционната избирателна комисия.
(5) Изборните помещения се охраняват отвън от служители на Министерството на вътрешните работи.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Чл. 88, ал.1 се изменя така:
“(1) Пред изборното помещение се поставя образец от бюлетината за гласуване. Поставят се и пълните кандидатски листи на регистрираните партии и коалиции по реда им в бюлетината.”
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 87.

Чл. 89. (1) Изборното помещение се разпечатва и изборният ден се открива от председателя на секционната избирателна комисия в 6,00 ч., ако присъстват повече от половината от членовете на комисията. При липса на кворум се уведомява районната избирателна комисия. Ако в 6,00 са се явили повече от половината от членовете на комисията, но не се е явил председателят, изборното помещение се разпечатва и изборният ден се открива от заместник-председателя, което обстоятелство се вписва в протокола на комисията.
(2) Когато до един час не се явят достатъчно членове на секционната избирателна комисия, районната избирателна комисия включва необходимия брой членове от резервите на мястото на неявилите се членове в срок от един час.
(3) Когато председателят на секционната избирателна комисия отсъства, районната избирателна комисия назначава заместник-председателя за председател, а член на секционната избирателна комисия - за заместник-председател. Когато отсъства заместник-председателят или секретарят на секционната избирателна комисия, районната избирателна комисия назначава член на секционната избирателна комисия съответно за заместник-председател или секретар.
(4) Когато председателят, заместник-председателят и секретарят на секционната избирателна комисия отсъстват, районната избирателна комисия попълва състава на секционната избирателна комисия и назначава председател, заместник-председател и секретар измежду членовете и резервите.
(5) Централната избирателна комисия по предложение на районната избирателна комисия, може да разреши гласуването в някои секции да започне в 5,00 ч.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
1. В чл.89, ал.2 след “резервите” се добавя “излъчени от съответните партии, коалиции или инициативни комитети”
2. В чл.89, ал.4 след “резервите” се добавя “излъчени от съответните партии, коалиции или инициативни комитети”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 88.

Чл. 90. (1) При откриване на изборния ден в изборното помещение могат да присъстват кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели, журналисти и избиратели.
(2) Председателят на секционната избирателна комисия проверява наличието на книжата и материалите по чл. 83, ал. 1. Проверява се изправността на избирателната кутия и дали тя е празна. След проверката кутията се затваря и се запечатва с хартиени ленти, подписани от присъстващите членове на комисията.
(3) Председателят на секционната избирателна комисия маркира по уникален начин печата на комисията, с който се подпечатват бюлетините и изборните книжа.
(4) Председателят обявява изборния ден за открит.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 90 ал. 3 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 89:
“Чл. 89. (1) При откриване на изборния ден в изборното помещение могат да присъстват кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели, журналисти и избиратели.
(2) Председателят на секционната избирателна комисия проверява наличието на книжата и материалите по чл. 82, ал. 1. Проверява се изправността на избирателната кутия и дали тя е празна. След проверката кутията се затваря и се запечатва с хартиени ленти, подписани от присъстващите членове на комисията.
(3) Председателят обявява изборния ден за открит.”

Чл. 91. (1) По време на гласуването в изборното помещение могат да присъстват застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели и журналисти.
(2) Членовете на комисията, застъпниците и наблюдателите периодично проверяват за наличието на достатъчно бюлетини за всяка кандидатска листа в кабините за гласуване, когато в тях няма избирател.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Ал.2 на чл.91 се отменя.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
В чл.91, ал.2 се прави следното изменение:
Думите “за всяка кандидатска листа” се заличават.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91, който става чл. 90.

Чл. 92. Лицата, служебно заети в произвеждането на изборите като членове на секционна избирателна комисия или като охрана на избирателна секция, могат да гласуват в същата избирателна секция след вписване в допълнителната страница на основния избирателен списък, след като декларират писмено, че не са гласували и няма да гласуват на друго място.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 91.

Чл. 93. (1) Избирателите удостоверяват самоличността си с лична карта или личен (зелен) паспорт за страната – само за избирателите, ползващи се от привилегията на разпоредбата на & 9а в заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност.
(2) Избирателите граждани на страни-членки на Европейския съюз удостоверяват самоличността си с документ, отразяващ статута им на продължително или постоянно пребиваващи в Република България
(3) Наборните военнослужещи удостоверяват самоличността си с военна книжка.
(4) Избирателите в чужбина удостоверяват самоличността си с паспорт или военна карта съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност. В случай, че срокът за валидност на паспорта на избирателя е изтекъл, той се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическо или консулско представителство на Република България, че е подал заявление за продължаване на срока на валидност или за издаване на нов паспорт.
(5) Моряците на корабите под български флаг удостоверяват самоличността си с моряшки паспорт.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 93, в ал. 4 думата “в чужбина” да се замени с “които гласуват извън Република България”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 92:
“Чл. 92. (1) Избирателите удостоверяват самоличността си с лична карта или личен (зелен) паспорт за страната – само за избирателите, ползващи се от привилегията на разпоредбата на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност.
(2) Избирателите, граждани на държава-членки на Европейския съюз, удостоверяват самоличността си с лична карта или паспорт и с удостоверение за пребиваване.
(3) Наборните военнослужещи удостоверяват самоличността си с военна книжка.
(4) Избирателите, които гласуват извън Република България, удостоверяват самоличността си с паспорт или военна карта съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност. В случай, че срокът за валидност на паспорта на избирателя е изтекъл, той се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическо или консулско представителство на Република България, че е подал заявление за продължаване на срока на валидност или за издаване на нов паспорт.
(5) Моряците на корабите под българско знаме удостоверяват самоличността си с моряшки паспорт.”

Чл. 94. (1) Председателят или упълномощен член на секционната избирателна комисия сверява данните от документа за самоличност на избирателя с тези от избирателния списък и го допуска до гласуване. Документът за самоличност остава в представителя на комисията до полагането на подпис в избирателния списък.
(2) Когато се установи разлика между данните в документа за самоличност и в избирателния списък, данните от документа за самоличност се записват в графата "Забележки" на избирателния списък.
(3) Избирателите с удостоверения за гласуване на друго място или декларации по чл. 39, ал. 9 ги предават на комисията, която проверява данните в тях и ги прилага към допълнителния избирателен списък. Тези удостоверения са неразделна част от списъка.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 94, ал. 3 думите “по чл. 39, ал. 9” се заменят с чл. 39, ал. 10”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94, който става чл. 93:
“Чл. 93. (1) Председателят или упълномощен член на секционната избирателна комисия сверява данните от документа за самоличност на избирателя с тези от избирателния списък и го допуска до гласуване. Документът за самоличност остава в представителя на комисията до полагането на подпис в избирателния списък.
(2) Когато се установи разлика между данните в документа за самоличност и в избирателния списък, данните от документа за самоличност се записват в графата "Забележки" на избирателния списък.
(3) Избирателите с удостоверения за гласуване на друго място или декларации по чл. 39, ал. 10 ги предават на комисията, която проверява данните в тях и ги прилага към допълнителния избирателен списък. Тези удостоверения са неразделна част от списъка.”

Чл. 95. (1) Избирателят получава от член на секционната избирателна комисия празен плик за гласуване и отива в кабината да гласува. В кабината може да се намира само един избирател.
(2) Избирателят гласува, като:
1. ако желае, поставя в едно или две от малките квадратчета срещу имената на кандидатите на избраната от него партия или коалиция знак, показващ по еднозначен начин неговата подкрепа (преференция) за съответния кандидат или кандидати;
2. поставя в плика една бюлетина за избрана от него кандидатска листа или независим кандидат и го затваря;
3. излиза от кабината и пуска плика в избирателната кутия;
4. полага подпис в избирателния списък.
(3) Когато избирателят сгреши при попълване на бюлетината, той може да получи еднократно друга бюлетина за гласуване от комисията, след като върне сгрешената бюлетина. Това обстоятелство се отбелязва в графата “Забележки” на избирателния списък. Сгрешената бюлетина се анулира с надпис “сгрешена” и се опакова отделно след приключване на гласуването.
(4) Когато избирателят е ученик или студент, който е гласувал при условията на чл. 39, ал. 9, член на секционната избирателна комисия отбелязва датата на изборите и полага подпис и печат в ученическата или студентската книжка на избирателя.
(5) При гласуване в чужбина член на секционната избирателна комисия отбелязва датата на изборите и полага подпис и печат в паспорта на избирателя.
(6) След гласуването избирателят получава обратно документа си за самоличност и напуска изборното помещение.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
В чл.95 се правят следните изменения:
1. В ал.1 след “комисия” се добавя “бюлетина и”.
2. В ал.2 се създава нова точка 1 със следния текст:
“1. поставя в квадратчето срещу наименованието на избраната от него партия, коалиция или инициативен комитет знак, изразяващ по еднозначен начин неговия вот;”
Точка 1 става точка 2.
3. Точка 2 става точка 3 и се изменя така:
“3. поставя бюлетината в плика и го затваря;”
4. Досегашните точки 3 и 4 стават съответно 4 и 5.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Чл. 95 се изменя така:
“Чл. 95. (1) Избирателят получава от член на секционната избирателна комисия бюлетина. Последният разгъва бюлетината за да се убеди избирателят, че тя не съдържа предварително вписани знаци.
(2) Бюлетината се подпечатва с печата на комисията в момента на получаването й от избирателя, след което последният отива в кабината или зад паравана, за да отбележи своя вот. В кабината или зад паравана може да се намира само един избирател. Когато гласува лежащо болен избирател с помощта на подвижна избирателна кутия в момента на отбелязване на волята на избирателя в помещението не могат да присъстват други лица.
(3) Избирателят гласува, като:
1. поставя в голямото квадратче срещу наименованието на избраната от него партия, коалиция или независим кандидат знак, отразяващ по еднозначен начин неговия вот;
2. ако желае, поставя в едно или две от малките квадратчета срещу имената на кандидатите на избраната от него партия или коалиция знак, показващ по еднозначен начин неговата подкрепа (преференция) за съответния кандидат или кандидати;
3. сгъва бюлетината по начин, непозволяващ да се види отбелязването на партия, коалиция или независим кандидат, или на подкрепен от него кандидат от листата на партия или коалиция;
4. излиза от кабината и подава сгънатата бюлетина на член от комисията, който я подпечатва повторно с печата на комисията;
5. пуска подпечатаната с два печата бюлетината в избирателната кутия;
6. полага подпис в избирателния списък.
(4) Вписването в бюлетината на специални символи, като думи и числа, които позволяват да се разкрие самоличността на избирателя, правят гласа недействителен.
(5) Когато избирателят сгреши при попълване на бюлетината, той може да получи еднократно друга бюлетина за гласуване от комисията, след като върне сгрешената бюлетина. Това обстоятелство се отбелязва в графата “Забележки” на избирателния списък. Сгрешената бюлетина се анулира с надпис “сгрешена” и се опакова отделно след приключване на гласуването.
(6) Когато избирателят е ученик или студент, който е глаувал при условията на чл. 38, ал. 9, член на секционната избирателна комисия отбелязва датата на изборите и полага подпис и печат в ученическата или студентската книжка на избирателя.
(7) При гласуване в чужбина член на секционната избирателна комисия отбелязва датата на изборите и полага подпис и печат в паспорта на избирателя.
(8) След гласуването избирателят получава обратно документа си за самоличност и напуска помещението на избирателната секция.
(9) При гласуване на лежащо болни избиратели с помощта на подвижна избирателна кутия не се прилагат ал.6 и 7; в ал.3, т. 4 не се прилагат думите “излиза от кабината и”; в ал.8 не се прилагат думите “и напуска помещението на избирателната секция”.

Комисията подкрепя предложението за ал. 4 и не го подкрепя в останалата му част.

Предложение на народните представители Ремзи Осман, Христо Бисеров и Четин Казак:
В чл. 95, ал. 2 отпада т. 1.

Предложението е оттеглано.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 95 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 т. 1 и 2 се изменят така:
“1. ако желае, поставя в едно от малките квадратчета срещу имената на кандидатите на избраната от него партия или коалиция знак, показващ по еднозначен начин неговата подкрепа (преференция) за съответния кандидат;
2. поставя в плика една бюлетина за избрана от него кандидатска листа и го затваря;”;
2. Алинея 3 да отпадне.
3. В ал. 4 думите “и печат” да отпаднат, а думите “чл. 39, ал. 9” се заменят с “чл. 39, ал. 10”.
4. В ал. 5 думите “и печат” да отпаднат, а думата “чужбина” да се замени с “извън Република България”.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл. 95 се изменя, както следва:
Алинея 1 придобива следното съдържание:
Чл.95 (1) Избирателят получава от член на секционната избирателна комисия бюлетина. Последният разгъва бюлетината за да се убеди избирателят, че тя не съдържа предварително вписани знаци.
Създава се нова Алинея 2 със следното съдържание:
(2) Бюлетината се подпечатва с печата на комисията в момента на получаването й от избирателя, след което последният отива в кабината, за да отбележи своя вот. В кабината може да се намира само един избирател.
Алинея 2 става алинея 3 и придобива следното съдържание:
(3) Избирателят гласува като:
1. поставя в голямото квадратче срещу наименованието на избраната от него партия, коалиция или независим кандидат знак, отразяващ по еднозначен начин неговия вот;
2. ако желае, поставя в едно или две от малките квадратчета срещу имената на кандидатите на избраната от него партия или коалиция знак, показващ по еднозначен начин неговата подкрепа (преференция) за съответния кандидат или кандидати;
3. сгъва бюлетината по начин, непозволяващ да се види отбелязването на партия, коалиция или независим кандидат, или на покрепен от него кандидат от листата на партия или коалиция;
4. излиза от кабината и подава сгънатата бюлетина на член от комисията, който я подпечатва повторно с печата на комисията;
5. пуска подпечатаната с два печата бюлетина в избирателната кутия;
6. полага подпис в избирателния списък.
Създава се нова алинея 4 със следното съдържание:
(4) Вписването в бюлетината на специални символи като думи и числа, които позволяват да се разкрие самоличността на избирателя, правят гласа недействителен.
Алинеи 3, 4,5 и 6 се преномерират като стават съответно – 5, 6, 7 и 8.

Комисията подкрепя предложението за ал. 4 и не го подкрепя в останалата му част.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 94:
“Чл. 94. (1) Избирателят получава от член на секционната избирателна комисия празен плик за гласуване и отива в кабината да гласува. В кабината може да се намира само един избирател.
(2) Избирателят гласува, като:
1. ако желае, поставя в едно от малките квадратчета срещу имената на кандидатите на избраната от него партия или коалиция знак, показващ по еднозначен начин неговата подкрепа (преференция) за съответния кандидат;
2. поставя в плика една бюлетина за избрана от него кандидатска листа и го затваря;
3. излиза от кабината и пуска плика в избирателната кутия;
4. полага подпис в избирателния списък.
(3) Вписването в бюлетината на специални символи като букви и числа, които позволяват да се разкрие самоличността на избирателя, правят гласа недействителен.
(4) Когато избирателят е ученик или студент, който е гласувал при условията на чл. 39, ал. 10, член на секционната избирателна комисия отбелязва датата на изборите и полага подпис в ученическата или студентската книжка на избирателя.
(5) При гласуване извън Република България член на секционната избирателна комисия отбелязва датата на изборите и полага подпис в паспорта на избирателя.
(6) След гласуването избирателят получава обратно документа си за самоличност и напуска изборното помещение.”

Чл. 96. (1) Гласуването е лично.
(2) Когато избирателят е със специфични потребности, които не му позволяват да извърши сам необходимите действия при гласуването, председателят на комисията може да разреши гласуването да се извърши с помощта на придружител, посочен от избирателя. При оспорване на решението на председателя от член на комисията спорът се решава окончателно от секционната избирателна комисия. В този случай в графата "Забележки" на избирателния списък комисията вписва името и единния граждански номер на придружителя.
(3) Когато специфичните потребности не позволяват на избирателя да се подпише, в полето за подпис член на комисията отбелязва “гласувал”. Това обстоятелство се отбелязва в графата “Забележки” и в протокола на комисията.
(4) Неграмотността не е основание за гласуване с придружител.
(5) Не се разрешава на едно лице да бъде придружител на повече от двама избиратели.
(6) Член на комисията не може да бъде придружител.
(7) Не се разрешава присъствие на други лица, освен гласуващи в момента избиратели, на разстояние, по-малко от три метра от кабините (параваните) за гласуване, когато в (зад) тях има избирател.
(8) Не се разрешава гласуване извън изборното помещение.
(9) Забранява се изнасянето на бюлетини от избиратели извън изборното помещение.
(10) Забранява се изнасянето на избирателни кутии, печат на секционна избирателна комисия, бюлетини и избирателни списъци извън изборното помещение след приемането им от комисията и по време на гласуването и преброяването на гласовете и преференциите.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Чл.96, ал. 8 се изменя така:
(8) Не се разрешава гласуване извън изборното помещение освен в случаите на лежащо болни избиратели, които гласуват с помощта на подвижна избирателна кутия.”

Комисията не подкрепя предложението

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 96 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 и 3 думите “специфични потребности” да се заменят с “физическо увреждане”.
2. В ал. 9 преди думата “бюлетини” се добавя “пликове”.
3. В ал. 10 преди думата “бюлетини” се добавя “пликове”, а думите “печат на секционна избирателна комисия” да отпаднат.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 95:
“Чл. 95. (1) Гласуването е лично.
(2) Когато избирателят е с физически увреждания, които не му позволяват да извърши сам необходимите действия при гласуването, председателят на комисията може да разреши гласуването да се извърши с помощта на придружител, посочен от избирателя. При оспорване на решението на председателя от член на комисията спорът се решава окончателно от секционната избирателна комисия. В този случай в графата "Забележки" на избирателния списък комисията вписва името и единния граждански номер на придружителя.
(3) Когато физическите увреждания не позволяват на избирателя да се подпише, в полето за подпис член на комисията отбелязва “гласувал”. Това обстоятелство се отбелязва в графата “Забележки” и в протокола на комисията.
(4) Неграмотността не е основание за гласуване с придружител.
(5) Не се разрешава на едно лице да бъде придружител на повече от двама избиратели.
(6) Член на комисията не може да бъде придружител.
(7) Не се разрешава присъствие на други лица, освен гласуващи в момента избиратели, на разстояние, по-малко от три метра от кабините (параваните) за гласуване, когато в (зад) тях има избирател.
(8) Не се разрешава гласуване извън изборното помещение.
(9) Забранява се изнасянето на пликове и бюлетини от избиратели извън изборното помещение.
(10) Забранява се изнасянето на избирателни кутии, пликове, бюлетини и избирателни списъци извън изборното помещение след приемането им от комисията и по време на гласуването и преброяването на гласовете и преференциите.”


Чл. 97. (1) Избирател със специфични потребности удостоверява самоличността си с документ за самоличност пред секционната избирателна комисия в секцията по чл. 84, ал. 1.
(2) Член на секционната избирателна комисия по чл. 84, ал. 1, избран от комисията, отива в секционната избирателна комисия по постоянен адрес на избирателя с документа му за самоличност.
(3) След сверяване на данните на избирателя от документа му за самоличност с тези от основния избирателен списък председателят на секционната избирателна комисия по постоянен адрес зачертава името и останалите данни на избирателя в основния списък, отбелязва в графа “Забележки”, че избирателят ще гласува в секцията по чл. 84, ал. 1, и съставя протокол два екземпляра – по един за всяка секционна избирателна комисия.
(4) Протоколът съдържа:
1. номер и дата на изборите;
2. име, единен граждански номер и постоянен адрес на избирателя, вид и номер на документа за самоличност;
3. номерата на секцията чл. 84, ал. 1 и на секцията по постоянен адрес на избирателя;
(5) Протоколът се подписва от председателя и секретаря на секционната избирателна комисия, която го издава. Когато председателят или секретарят не може да подпише протокола, той се подписва от заместник-председателя.
(6) Екземпляр от протокола се прилага към основния избирателен списък на секцията по постоянен адрес на избирателя.
(7) Другият екземпляр на протокола се предава на члена на секционната избирателна комисия по чл. 84, ал. 1. Последният се връща в секцията в секцията си и предава протокола на председателя на секционната избирателна комисия.
(8) Избирателят се вписва в основния избирателен списък на секцията по чл. 84, ал. 1, като в графа “Забележки” се отбелязват данни за номера на протокола и се вписва думата “протокол”. Протоколът се прилага към основния списък, след което избирателят се допуска да гласува.


Предложение на народния представител Мая Манолова:
Член 97 да бъде след чл. 84 и да се измени така:
“Чл. 84а. (1) Избиратели с физически увреждания могат да гласуват в специално определена с решение на Районната избирателна комисия секция, в която са създадени подходящи условия за това.
(2) Избирателите по ал. 1 се вписват в допълнителния избирателен списък на секцията по ал.1 като декларират писмено, че не са гласували и няма да гласуват на друго място.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл. 97, ал. 5 след думите “не може” се добавя “или отказва”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за ал. 1, не го подкрепя в останалата му част и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 96:
“Чл. 96. (1) Избирател с физически увреждания удостоверява самоличността си с документ за самоличност пред секционната избирателна комисия в секцията по чл. 83, ал. 1.
(2) Избирател с физически увреждания може да гласува и в избрана от него подходяща секция.
(3) Избирател по ал. 2 се вписва в допълнителния избирателен списък на секцията, като декларира писмено, че не е гласувал и няма да гласува на друго място.”

Чл. 98. (1) Когато избирателната кутия се напълни с бюлетини, върху нейния отвор се залепва хартиена лента с подписите на членовете на комисията, така че да не могат да се пускат повече бюлетини. Пълната кутия остава на масата.
(2) Председателят проверява изправността на втората кутия и дали тя е празна. Кутията се затваря и запечатва с хартиени ленти, подписани от присъстващите членове на комисията, и гласуването продължава. Това обстоятелство се вписва в протокола с изборните резултати.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
В чл.98 се създава нова ал.3:
(3) Когато към секцията е създадена подвижна избирателна кутия, след приключване на гласуването на лежащо болните избиратели върху нейния отвор се залепва хартиена лента с подписите на членовете на комисията, натоварени с обслужване на кутията. Подвижната избирателна кутия се поставя на масата.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 98, в ал. 1 думата “бюлетини” се заменя с “пликове”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98, който става чл. 97:
“Чл. 97. (1) Когато избирателната кутия се напълни с пликове, върху нейния отвор се залепва хартиена лента с подписите на членовете на комисията, така че да не могат да се пускат повече пликове. Пълната кутия остава на масата.
(2) Председателят проверява изправността на втората кутия и дали тя е празна. Кутията се затваря и запечатва с хартиени ленти, подписани от присъстващите членове на комисията, и гласуването продължава. Това обстоятелство се вписва в протокола с изборните резултати.”

Чл. 99. (1) Избирателите гласуват до 19,00 ч. Когато в 19,00 ч. пред изборното помещение има негласували избиратели, председателят и секретарят на секционната избирателна комисия установяват техния брой и самоличност. Негласувалите избиратели предават документите си за самоличност на комисията. Само тези избиратели се допускат до гласуване след 19,00 ч.
(2) Секционната избирателна комисия може да преустанови гласуването, когато са налице съществени нарушения на изборния процес. След тяхното отстраняване гласуването продължава. Решението за преустановяване на гласуването се съобщава незабавно на Централната избирателна комисия чрез районната избирателна комисия. Тези обстоятелства се отразяват в протокола с изборните резултати.
(3) При необходимост от възстановяване на реда и по решение на секционната избирателна комисия председателят може да потърси съдействието на кмета или кметския наместник и на органите на Министерство на вътрешните работи. Тези обстоятелства се отразяват в протокола с изборните резултати.
(4) Не се допускат в изборното помещение лица с поведение, накърняващо добрите нрави, както и лица, носещи предмети, опасни за живота и здравето на гражданите.
(5) Въоръжени лица не се допускат в изборното помещение освен в случаите по ал. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 98.


Глава осма
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименовението на глава осма.


Чл. 100. (1) След изтичане на изборния ден председателят на секционната избирателна комисия обявява гласуването за приключило.
(2) Неизползваните бюлетини и пликове се опаковат, пакетират и запечатват.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
В чл.100, ал.2 се прави следното изменение:
Думите “и пликове” се заличават.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл.100, ал.2 думите „и пликове” отпадат.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100, който става чл. 99.


Чл. 101. Секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването и ги отразява в секционен протокол.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 100.


Чл. 102. При отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването могат да присъстват кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели и журналисти.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 101.


Чл. 103. (1) Секционният протокол е в три идентични екземпляра и е изработен на трипластова индигирана хартия. Всеки екземпляр е на два листа с обособени страници.
(2) На първия лист се вписват общите данни за гласуването в секцията и гласовете за партиите, коалициите и независимите кандидати.
(3) На втория лист се вписват преференциите за кандидатите на партиите и коалициите.
(4) Преди попълване на протокола се съставя чернова на два листа, която по форма и съдържание е еднаква с него.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 102.


Чл. 104. (1) Секционният протокол се подписва от всички членове на комисията след съставянето му. След подписването председателят обявява резултатите от гласуването по партии, коалиции и независими кандидати, както и броя на преференциите за всеки кандидат на партия или коалиция.
(2) Поправки в протокола след подписването му могат да се правят преди обявяване на резултатите от гласуването. Поправката се подписва от всички членове на комисията, като отстрани се пише "поправка". Очевидни фактически грешки могат да се поправят и след обявяване на резултата.
(3) Член на комисията не може да откаже да подпише протокола. Член, който не е съгласен с отразеното в протокола, го подписва с особено мнение.
(4) Когато член на комисията е обективно възпрепятстван да подпише протокола, това се отбелязва, като се посочват и причините.
(5) Неподписването на протокола от член на комисията не го прави недействителен в случаите, когато протоколът е подписан от две трети от списъчния състав на комисията.
(6) Извлечение от протокола се поставя на видно място пред секцията.
(7) Кандидатите, застъпниците, представителите на партии, коалиции и инициативни комитети и наблюдателите имат право да получат извлечение от протокола.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104, който става чл. 103.

Чл. 105. Преди отваряне на избирателната кутия в протокола се вписват:
1. данните за избирателната секция, включително имената на членовете на комисията и на присъствалите други лица;
2. часът на откриване на изборния ден и на приключване на гласуването;
3. общият брой на избирателите според части I и II от избирателния списък;
4. броят на избирателите в допълнителния избирателен списък;
5. броят на гласувалите избиратели според положените в избирателните списъци подписи;
6. броят на удостоверенията за гласуване на друго място и на декларациите по чл. 39, ал. 9.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 105 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 6 думите “чл. 39, ал. 9” се заменят с “чл. 39, ал. 10”.
2. Създава т. 7:
“7. броят на декларациите по чл. 84а, ал. 2.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105, който става чл. 104:
“Чл. 104. Преди отваряне на избирателната кутия в протокола се вписват:
1. данните за избирателната секция, включително имената на членовете на комисията и на присъствалите други лица;
2. часът на откриване на изборния ден и на приключване на гласуването;
3. общият брой на избирателите според части I и II от избирателния списък;
4. броят на избирателите в допълнителния избирателен списък;
5. броят на гласувалите избиратели според положените в избирателните списъци подписи;
6. броят на удостоверенията за гласуване на друго място и на декларациите по чл. 39, ал. 10;
7. броят на декларациите по чл. 96, ал. 3.”

Чл. 106. (1) При установяване на резултатите от гласуването:
1. гласът може да е действителен или недействителен;
2. гласът е действителен само когато от съдържанието на плика може да се определи категорично волята на избирателя;
3. броят на гласувалите избиратели е равен на броя на намерените в избирателните кутии пликове.
(2) Плик, съдържащ една или повече бюлетини по установения образец за една и съща кандидатска листа, съответства на един действителен глас.
(3) Гласът по ал. 2 е действителен и когато:
1. в плика са намерени вещи, които не са бюлетини по установения образец;
2. в бюлетините има отклонения, дължащи се на дефекти и грешки при производството;
3. върху бюлетините има саморъчно написани знаци, думи, имена, както и механични увреждания, зацапвания и зачертавания.
(4) Плик, който не съдържа бюлетини по установения образец, както и плик, съдържащ бюлетини по установения образец за различни кандидатски листи, съответства на един недействителен глас.
(5) Бюлетини, намерени в избирателната кутия без пликове, не се отчитат при установяване на изборните резултати. Тези бюлетини се надписват с думите "без плик" и се опаковат отделно.
(6) Бюлетина с отбелязан вот за партия или коалиция може да съдържа до две преференции за посочени от избирателя кандидати. Преференцията се зачита и когато знакът в малкото квадратче пред името на кандидата излиза извън очертанията му без да засяга другите малки квадратчета. Когато бюлетината съдържа три или повече преференции се приема, че тя не съдържа преференции.

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
В чл.106 се правят следните изменения:
1. Ал.2 на чл.106 се изменя така:
“(2) Плик, съдържащ повече от една бюлетина с отбелязана една и съща кандидатска листа и еднакви преференции, съответства на един действителен глас.”
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Плик, който не съдържа бюлетина по установения образец, както и плик който съдържа бюлетина с избрана повече от една кандидатска листа или с отбелязани преференции за кандидати от различни листи съответства на един недействителен глас.
3. Създава се нова алинея 5 със следното съдържание:
“(5) Когато в плика бъдат намерени повече от една бюлетина с избрани една и съща кандидатска листа, но с отбелязани различни преференции се счита, че е подаден глас само за избраната кандидатска листа.”
4. Алинея 5 става алинея 6.
5. Алинея 6 става алинея 7 и в нея се правят следните изменения:
а)в т.2 “за” се заменя с “отбелязани повече от една”.
б)в т.3 текстът след “ал.2;” отпада;
в) т. 4 отпада.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Чл. 106 се променя така:
“Чл.106. (1) При установяване на резултатите от гласуването една бюлетина съответства на един глас, който може да е действителен или недействителен.
(2) Гласът е действителен точно когато са налице следните обстоятелства:
1. бюлетината е по установения образец;
2. от съдържанието на бюлетината може да се определи категорично вотът на избирателя за посочена от него кандидатска листа;
3. в бюлетината няма вписани специални символи, като букви и числа, позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя;
4. бюлетината съдържа два броя печати на секционната избирателна комисия.
(3) Гласът по ал. 2 е действителен и когато в бюлетината има отклонения, дължащи се на дефекти и грешки при производството, или когато върху нея има механически увреждания и зацапвания.
(4) Вотът на избирателя за избор на кандидатска листа е категорично определен точно когато в бюлетината има отбелязани знаци само в полето на една единствена листа без да се засягат полетата на други кандидатски листи.
(5) броят на гласувалите избиратели е равен на броя на намерените в избирателните кутии бюлетини.
(6) Бюлетина с отбелязан вот за партия или коалиция може да съдържа до две преференции за посочени от избирателя кандидати. Преференцията се зачита и когато знакът в малкото квадратче пред името на кандидата излиза извън очертанията му без да засяга другите малки квадратчета. Когато бюлетината съдържа три или повече преференции се приема, че тя не съдържа преференции.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 106 ал. 6 се изменя така:
“(6) Бюлетината може да съдържа една преференция за посочен от избирателя кандидат. Преференцията се зачита и когато знакът в малкото квадратче пред името на кандидата излиза извън очертанията му без да засяга другите малки квадратчета. Когато бюлетината съдържа две или повече преференции се приема, че тя не съдържа преференции.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл. 106 в сегашната му редакция се отменя и той придобива следното съдържание:
Чл.106 (1) При установяване на резултатите от гласуването една бюлетина съответства на един глас, който може да е действителен или недействителен.
(2) Гласът е действителен когато са налице следните обстоятелства:
1. бюлетината е по установения образец;
2. от съдържанието на бюлетината може да се определи категорично волята на избирателя за посочената от него кандидатска листа или независим кандидат;
3. в бюлетиата няма вписани специални символи, като букви и числа, позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя;
4. бюлетината съдържа два броя печати на секционната избирателна комисия.
(3) Гласът по ал.2 е действителен и когато в бюлетината има отклонения, дължащи се на дефекти и грешки при производството, или когато върху нея има механически увреждания и зацапвания.
(4) Вотът на избирателя за избор на кандидатска листа или независим кандидат е категорично определен, когато в бюлетината има отбелязани знаци само в полето на една единствена листа без да се засягат полетата на други кандидатски листи или независими кандидати.
(5) Броят на гласувалите избиратели е равен на броя на намерените в избирателните кутии бюлетини.
(6) Бюлетина с отбелязан вот за партия или коалиция може да съдържа до две преференции за посочени от избирателя кандидати. Преференцията се зачита и когато знакът за малкото квадратче пред името на кандидата излиза извън очертанията му без да засяга другите малки квадратчета. Когато бюлетината съдържа три или повече прференции се приема, че тя не съдържа преференции.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 105:
“Чл. 105. (1) При установяване на резултатите от гласуването една бюлетина съответства на един глас, който може да е действителен или недействителен.
(2) Гласът е действителен, когато са налице следните обстоятелства:
1. бюлетината е по установения образец;
2. в бюлетината няма вписани специални символи като букви и числа, позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя;
(3) Гласът по ал. 2 е действителен и когато в бюлетината има отклонения, дължащи се на дефекти и грешки при производството, или когато върху нея има механически увреждания и зацапвания.
(4) Броят на гласувалите избиратели е равен на броя на намерените в избирателните кутии пликове.
(5) Плик, съдържащ една или повече бюлетини по установения образец за една и съща кандидатска листа и еднакви преференции, съответства на един действителен глас.
(6) Когато в плика бъдат намерени повече от една бюлетина за една и съща кандидатска листа, но с отбелязани различни преференции се смята, че е подаден глас само за избраната кандидатска листа.
(7) Плик, който не съдържа бюлетини по установения образец, както и плик, съдържащ бюлетини по установения образец за различни кандидатски листи, съответства на един недействителен глас.
(8) Бюлетини, намерени в избирателната кутия без пликове, не се отчитат при установяване на изборните резултати. Тези бюлетини се надписват с думите "без плик" и се опаковат отделно.
(9) Бюлетината може да съдържа една преференция за посочен от избирателя кандидат. Преференцията се зачита и когато знакът в малкото квадратче пред името на кандидата излиза извън очертанията му без да засяга другите малки квадратчета. Когато бюлетината съдържа две или повече преференции се приема, че тя не съдържа преференции, като гласът се смята, че е подаден за избраната кандидатска листа.”

Чл. 107. (1) Преди отваряне на избирателната кутия от масата се отстраняват всички вещи с изключение на черновите.
(2) Само един член по решение на комисията има достъп до пликовете и бюлетините под наблюдението и контрола на останалите членове.
(3) Избирателната кутия се отваря, пликовете се изваждат един по един, поставят се с лицевата страна надолу и се броят.
(4) Когато в гласуването е била включена втора избирателна кутия, тя се отваря след изчерпване на пликовете от първата кутия и изваждането и броенето на пликовете продължава.
(5) След преброяване на пликовете те последователно се отварят и съдържанието им се изважда.
(6) Пликовете и бюлетините се подреждат на купчинки, както следва:
1. купчинка от пликовете, които не съдържат бюлетини по установения образец, включително празните пликове;
2. купчинка от пликовете, съдържащи бюлетини по установения образец за различни кандидатски листи; тези бюлетини се унищожават с надпис "унищожена" и се поставят обратно в плика;
3. купчинки от бюлетини за кандидатски листи от пликовете по
чл. 106, ал. 2; когато пликът съдържа две или повече бюлетини по установения образец за една и съща кандидатска листа, една от тях се разпределя в купчинката за съответната листа; останалите бюлетини се анулират с надпис "анулирана" и се поставят обратно в плика;
4. купчинка от пликовете по чл. 106, ал. 2.
(7) Когато по съдържанието на някой плик възникне спор, случаят се описва в протокол.
(8) След преброяване на гласовете бюлетините за партиите и коалициите се преглеждат отново една по една за преброяване на преференциите за отделните кандидати.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Чл. 107 се променя така:
“Чл.107. (1) Преди отваряне на избирателната кутия от масата се отстраняват всички вещи с изключение на черновите.
(2) Само един член по решение на комисията има достъп до бюлетините под наблюдението и контрола на останалите членове.
(3) Избирателната кутия се отваря, бюлетините се изваждат една по една и се броят.
(4) Когато в гласуването е била включена втора избирателна кутия, тя се отваря след изчерпване на бюлетините от първата кутия и изваждането и броенето на бюлетините продължава.
(5) Бюлетините се подреждат на купчинки, както следва:
1. купчинка от бюлетини по установения образец, в които не е отразен вот на избирателя чрез вписване на знак в полето на партия, коалиция или независим кандидат, както и бюлетини с вписани в тях специални символи, като букви и числа, позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя;
2. купчинка от бюлетини по установения образец:
а) с отбелязани знаци в полетата на две или повече различни кандидатски листи;
б) които не съдържат два броя печати на секционната избирателна комисия; тези бюлетини се унищожават с надпис “унищожена” за всяка бюлетина.
3. купчинки от бюлетини по установения образец с отбелязан вот само за една кандидатска листа, които съдържат два броя печати на секционната избирателна комисия; всяка купчинка съответства на една кандидатска листа.
(6) Когато по действителността на някой глас възникне спор, случаят се описва в протокол.
(7) След преброяване на гласовете бюлетините за партиите и коалициите се преглеждат отново една по една за преброяване на преференциите за отделните кандидати.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл.107 се правят следните промени:
В ал.2 думите „пликовете и” се заличават.
Алинея 3 се променя по следния начин: (3) Избирателната кутия се отваря, бюлетините се изваждат една по една и се броят.
В ал.4 думата „пликовете” се заменя с думата „бюлетините”
Ал.5 се отменя.
Алинея 6 се преномерира и става алинея 5 като придобива следното съдържание: (5) Бюлетините се подреждат на купчинки, както следва:
1. купчинка бюлетини по установения образец, в които не е отразен вот на избирателя чрез вписване на знак в полето на партия, коалиция или независим кандидат, както и бюлетини с вписани в тях специални символи като букви и числа, позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя;
2. купчинка бюлетини по установения образец:
а) с отбелязани знаци в полетата на две или повече различни кандидатски листи;
б) които не съдържат два броя печати на секционната избирателна комисия. Тези бюлетини се унищожават с надпис „унищожена” за всяка бюлетина.
3. купчинки от бюлетини по установения образец с отбелязан вот само за една кандидатска листа, които съдържат два броя печати на секционната избирателна комисия. Всяка купчинка съответства на една кандидатска листа.
Алинея 7 се преномерира и става алинея 6 като в нея думите „ съдържанието на някой плик” се заменят с думите „действителността на някой глас”.
Алинея 8 се преномерира и става алинея 7.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 106:
“Чл. 106. (1) Преди отваряне на избирателната кутия от масата се отстраняват всички вещи, с изключение на черновите.
(2) Само един член по решение на комисията има достъп до пликовете и бюлетините под наблюдението и контрола на останалите членове.
(3) Избирателната кутия се отваря, пликовете се изваждат един по един, поставят се с лицевата страна надолу и се броят.
(4) Когато в гласуването е била включена втора избирателна кутия, тя се отваря след изчерпване на пликовете от първата кутия и изваждането и броенето на пликовете продължава.
(5) След преброяване на пликовете те последователно се отварят и съдържанието им се изважда.
(6) Пликовете и бюлетините се подреждат на купчинки, както следва:
1. купчинка от пликовете, които не съдържат бюлетини по установения образец, включително празните пликове;
2. купчинка от пликове, съдържащи бюлетини с вписани в тях специални символи като букви и числа, позволяващи да се разкрие самоличността на избирателя;
3. купчинка от пликовете, съдържащи бюлетини по установения образец за различни кандидатски листи; тези бюлетини се унищожават с надпис "унищожена" и се поставят обратно в плика;
4. купчинки от бюлетини за кандидатски листи от пликовете по
чл. 105, ал. 5 и 6; когато пликът съдържа две или повече бюлетини по установения образец за една и съща кандидатска листа, една от тях се разпределя в купчинката за съответната листа; останалите бюлетини се анулират с надпис "анулирана" и се поставят обратно в плика;
5. купчинка от пликовете по чл. 105, ал. 5 и 6.
(7) Когато действителността на някои глас е оспорена, след решение на комисията случаят се описва в протокол.
(8) След преброяване на гласовете бюлетините за партиите и коалициите се преглеждат отново една по една за преброяване на преференциите за отделните кандидати.”


Чл. 108. (1) Секционната избирателна комисия преброява подадените в секцията гласове.
(2) Броят на гласовете за всяка кандидатска листа е равен на броя на бюлетините в съответната купчинка по чл. 107, ал. 6, т. 3.
(3) Броят на недействителните гласове е равен на сумата от броя на пликовете по чл. 107, ал. 6, т. 1 и 2.
(4) Общият брой на действителните гласове е равен на числото по чл. 107, ал. 6, т. 4.
(5) Броят на преференциите за кандидат на партия или коалиция е равен на общия брой на отбелязаните със знак малки квадратчета срещу името на кандидата.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Чл. 108 се променя така:
“Чл. 108. Секционната избирателна комисия преброява подадените в секцията гласове и преференции, като:
1. броят на недействителните гласове е равен на сумата от броя на бюлетините по чл. 109, ал. 5, т. 1 и 2;
2. броят на действителните гласове е равен на броя на бюлетините по чл. 109, ал. 5, т. 3;
3. броят на гласовете за всяка кандидатска листа е равен на броя на бюлетините в съответната купчинка по чл. 109, ал. 5, т. 3.
4. броят на префернциите за кандидат на партия или коалиция е равен на общия брой на отбелязаните със знак малки квадратчета срещу името на кандидата.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
Чл.108 в сегашната му редакция се отменя и придобива следното съдържание:
Чл.108 Секционната избирателна комисия преброява подадените в секцията гласове и преференции, като:
1. броят на недействителните гласове е равен на сумата от броя на бюлетините по чл.107, ал.5, т.т. 1 и 2;
2. броят на гласовете за всяка кандидатска листа е равен на броя на бюлетините в по чл.107, ал.5, т.3;
3. броят на гласовете за всяка кандидатска листа е равен на броя на бюлетините в съответната купчинка по чл.107, ал.5, т.3;
4. броят на преференциите за кандидат на партия или коалиция е равен на общия брой на отбелязаните със знак малки квадратчета срещу името на кандидата.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108, който става чл. 107:
“Чл. 107. Секционната избирателна комисия преброява подадените в секцията гласове и преференции, като:
1. броят на недействителните гласове е равен на сумата от броя на пликовете по чл. 106, ал. 6, т. 1, 2 и 3;
2. броят на действителните гласове е равен на броя на числото по чл. 106, ал. 6, т. 5;
3. броят на гласовете за всяка кандидатска листа е равен на броя на бюлетините в съответната купчинка по чл. 106, ал. 6, т. 4.
4. броят на префернциите за кандидат на партия или коалиция е равен на общия брой на отбелязаните със знак малки квадратчета срещу името на кандидата.”

Чл. 109. (1)В протокола на секционната избирателна комисия последователно се вписват:
1. броят на намерените в избирателните кутии пликове;
2. гласовете, подадени за всяка кандидатска листа;
3. общият брой на действителните гласове;
4. броят на недействителните гласове;
5. броят на подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения.
(2) На втория лист в секционния протокол се вписва общият брой на преференциите за всеки от първите до 10 кандидати в листите на партии и коалиции.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
Чл. 109 се променя така:
“Чл. 109. (1) На първия лист в секционния протокол последователно се вписват:
1. броят на намерените в избирателните кутии бюлетини;
2. броят на недействителните гласове;
3. броят на действителните гласове;
4. броят на гласовете, подадени за всяка кандидатска листа;
5. броят на подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения.
(2) На втория лист в секционния протокол се вписва общият брой на преференциите за всеки от първите до 10 кандидати в листите на партии и коалиции.”

Комисията подкрепя предложението за ал. 1 и не го подкрепя за ал. 2.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 109 ал. 2 думите “от първите до 10 кандидати в листите на партии и коалиции” се заменят с “от кандидатите”.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В чл.109, ал.1, т.1 думата „пликове” се заменя с думата „бюлетини”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 108:
“Чл. 108. (1) На първия лист в секционния протокол последователно се вписват:
1. броят на намерените в избирателните кутии пликове;
2. броят на недействителните гласове;
3. броят на действителните гласове;
4. броят на гласовете, подадени за всяка кандидатска листа;
5. броят на подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения.
(2) На втория лист в секционния протокол се вписва общият брой на преференциите за всеки от кандидатите.”


Чл. 110. Екземплярите от протокола за районната и Централната избирателна комисия се предават от председателя или заместник-председателя, секретаря и член на секционната избирателна комисия на районната избирателна комисия. Останалите книжа и материали се предават на съответната общинска администрация за съхранение до следващите избори.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110, който става чл. 109.

Чл. 111. (1) Районната избирателна комисия приема и проверява секционните протоколи.
(2) Когато районната избирателна комисия установи очевидни фактически грешки в секционния протокол, тя го връща на секционната избирателна комисия за отстраняването им.
(3) При приемане на секционния протокол районната избирателна комисия издава подписана разписка, съдържаща числовите данни от протокола. След завръщането си в района на секцията членовете на секционната избирателна комисия по чл. 110 поставят тази разписка до извлеченията от секционния протокол.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 110:
“Чл. 110. (1) Районната избирателна комисия приема и проверява секционните протоколи.
(2) Когато районната избирателна комисия установи очевидни фактически грешки в секционния протокол, тя го връща на секционната избирателна комисия за отстраняването им.
(3) При приемане на секционния протокол районната избирателна комисия издава подписана разписка, съдържаща числовите данни от протокола. След завръщането си в района на секцията членовете на секционната избирателна комисия по чл. 109 поставят тази разписка до извлеченията от секционния протокол.”

Чл. 112. (1) Въз основа на данните от секционните протоколи районната избирателна комисия отчита резултатите от гласуването в района и съставя районен протокол.
(2) Районният протокол е в два идентични екземпляра и е изработен на двупластова индигирана хартия. Всеки екземпляр е на два листа с обособени страници. Преди попълване на районния протокол се съставя чернова, която по форма и съдържание е еднаква с него.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112, който става чл. 111.

Чл. 113. (1) Районният протокол се подписва от всички членове на комисията.
(2) След подписването председателят обявява резултатите от гласуването по кандидатски листи на партии, коалиции и независими кандидати за района, както и броя на преференциите за всеки кандидат на партия или коалиция.
(3) При констатиране на очевидна фактическа грешка в районния протокол могат да се извършват поправки. Поправката се подписва от всички членове на комисията, като отстрани се пише "поправка".
(4) Член на комисията не може да откаже да подпише протокола. Член, който не е съгласен с отразеното в протокола, го подписва с особено мнение.
(5) Неподписването на протокола от член на комисията не го прави недействителен в случаите, когато протоколът е подписан от две трети от списъчния състав на комисията.
(6) Извлечение от протокола се поставя на видно място пред сградата, в която се помещава районната избирателна комисия.
(7) Кандидатите, застъпниците, представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети и наблюдателите имат право да получат извлечение от районния протокол.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113, който става чл. 112.

Чл. 114. Районните избирателни комисии създават база данни чрез компютърна обработка на секционните протоколи в района и от плавателните съдове под български флаг.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114, който става чл. 113::
“Чл. 113. Районните избирателни комисии създават база данни чрез компютърна обработка на секционните протоколи в района и от плавателните съдове под българско знаме.”


Чл. 115. (1) Председателят или заместник-председателят, секретарят и член на районната избирателна комисия предават на Централната избирателна комисия първия екземпляр на районния протокол, първите екземпляри от секционните протоколи и копия на разписките по чл. 111, ал. 3, не по-късно от 48 часа след получаване на последния секционен протокол в района.
(2) След проверка на книжата по ал. 1 Централната избирателна комисия издава разписка на районната избирателна комисия.
(3) Книжата и материалите на районната избирателна комисия, с изключение на предназначените за Централната избирателна комисия, се предават на администрацията на областта, на чиято територия е разположена тази комисия.
(4) Изборните книжа и материали се съхраняват от областните администрации до следващите избори.
(5) Изборните книжа и материали от гласуването в чужбина и от гласуването на плавателни съдове под български флаг се изпращат на Централната избирателна комисия и се съхраняват до следващите избори.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115, който става чл. 114:
“Чл. 114. (1) Председателят или заместник-председателят, секретарят и член на районната избирателна комисия предават на Централната избирателна комисия първия екземпляр на районния протокол, първите екземпляри от секционните протоколи и копия на разписките по чл. 110, ал. 3 не по-късно от 48 часа след получаване на последния секционен протокол в района.
(2) След проверка на книжата по ал. 1 Централната избирателна комисия издава разписка на районната избирателна комисия.
(3) Книжата и материалите на районната избирателна комисия, с изключение на предназначените за Централната избирателна комисия, се предават на администрацията на областта, на чиято територия е разположена тази комисия.
(4) Изборните книжа и материали се съхраняват от областните администрации до следващите избори.
(5) Изборните книжа и материали от гласуването извън Република България и от гласуването на плавателни съдове под българско знаме се изпращат на Централната избирателна комисия и се съхраняват до следващите избори.”

Чл. 116. Общият брой мандати за всяка партия и коалиция се определя от Централната избирателна комисия пропорционално на подадените за тях действителни гласове в цялата страна и извън страната.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116, който става чл. 115.

Чл. 117 (1) Централната избирателна комисия определя спечелените мандати от партиите, коалициите и независимите кандидати според получените за тях гласове на национално ниво.
(2) Независим кандидат е избран, ако е получил гласове не по-малко от националната избирателна квота.
(3) Броят на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите, е равен на броя на представителите на Република България в Европейския парламент, намален с броя на избраните независими кандидати.
(4) За разпределение на мандатите между партиите и коалициите се използва методът на най-големия остатък (метод на Хеър-Ниймайер) пропорционално на подадените за тях действителни гласове в цялата страна и в чужбина.
(5) Спечелените от партиите и коалициите мандати се персонифицират според броя на преференциите, като за избрани се смятат кандидатите, получили най-много преференции на национално ниво. Когато двама или повече кандидати са получили еднакъв брой преференции, избраните кандидати се определят от Централната избирателна комисия чрез жребий в присъствието на заинересуваните лица.

Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
В чл.117 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
(5) Преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, се вземат предвид ако броят на гласовете, получени за кандидата е не по-малък от 5% от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа.
2. Създават се ал. 6, 7, 8:
(6) Подреждането на кандидатите по предходната алинея се определя според броя на преференциалните гласове, получени от всеки кандидат, като се започне с най-високия брой преференциални гласове. Когато двама или повече кандидати са получили еднакъв брой преференции, решаващо значение има редът, по който те са подредени в партийната листа.
(7) В рамките на мандатите, получени от политическите партии или коалиции от политически партии, с предимство се включват кандидатите с преференциални гласове по ал. 5. Когато броят на мандатите, получен от съответната партия или коалиция е по-голям от броя на кандидатите с преференциални гласове по ал.5, окончателното подреждане на кандидатите в листата се извършва в обратен ред – като кандидатите, получили мандат на основание преференциални гласове изместват съответния брой кандидати от първоначалното подреждане на листата.
(8) Когато мандатите, спечелени от партиите и коалициите не могат да бъдат разпределени въз основа на преференциални гласове, кандидатите се подреждат в реда, в който те са поставени в партийната листа.”

Комисията подкрепя по прнцип предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
2. Алинея 4 с изменя така:
“(4 Разпределянето на мандатите по кандидатските листи на партиите и коалициите на политически партии се извършва съгласно метода по чл. 9, ал. 2.”
3. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, се вземат предвид ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15% от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа”.
4. Създават се ал. 6, 7, 8, 9 и 10:
“(6) Подреждането на кандидатите по ал.5 се определя според броя на преференциалните гласове, получени от всеки кандидат, като се започне с най-високия брой преференциални гласове. Когато двама или повече кандидати са получили еднакъв брой преференции, решаващо значение има редът, по който те са подредени в кандидаската листа.
(7) Когато мандатите, спечелени от партиите и коалициите на политически партии не могат да бъдат разпределени въз основа на преференциални гласове, кандидатите се подреждат в реда, в който те са поставени в кандидатската листа.
(8) В рамките на мандатите, получени от политически партии или коалиции на политически партии, с предимство се включват кандидатите с преференциални гласове по ал. 5. Когато броят на мандатите, получен от съответната партия или коалиция от политически партии е по-голям или равен на броя на кандидатите с преференциални гласове по ал. 5 окончателното подреждане на кандидатите в листата се извършва в обратен ред - като кандидатите, получили мандат на основание преференциални гласове изместват съответния брой кандидати от първоначалното подреждане на листата.
(9) Правилото на ал. 8, изречение второ,не се прилага за кандидати, получили преференциални гласове и заемащи по-предни позиции в кандидатската листа. В този случай те заемат мястото, което имат в кандидатската листа.
(10) Когато мандатите, спечелени от партии или коалиции на политически партии, не могат да бъдат разпределени въз основа на преференциални гласове, кандидатите се подреждат в реда, в който са поставени в кандидатската листа.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117, който става чл. 116:
“Чл. 116. (1) Централната избирателна комисия определя спечелените мандати от политическите партии, коалициите на политическите партии и независимите кандидати според получените за тях гласове на национално ниво.
(2) Независим кандидат е избран, ако е получил гласове не по-малко от националната избирателна квота.
(3) Броят на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от националната избирателна квота, е равен на броя на членовете на Европейския парламент от Република България, намален с броя на избраните независими кандидати.
(4) Разпределянето на мандатите по кандидатските листи на политическите партии и коалициите на политическите партии се извършва съгласно метода по чл. 9, ал. 2.
(5) Преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, се вземат предвид, ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15% от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа.
(6) Подреждането на кандидатите по ал. 5 се определя според броя на преференциалните гласове, получени от всеки кандидат, като се започне с най-високия брой преференциални гласове. Когато двама или повече кандидати са получили еднакъв брой преференции, решаващо значение има редът, по който те са подредени в кандидатската листа.
(7) Когато мандатите, спечелени от политическите партии и коалициите на политически партии не могат да бъдат разпределени въз основа на преференциални гласове, кандидатите се подреждат в реда, в който те са поставени в кандидатската листа.
(8) В рамките на мандатите, получени от политически партии или коалиции на политически партии, с предимство се включват кандидатите с преференциални гласове по ал. 5. Когато броят на мандатите, получен от съответната политическа партия или коалиция от политически партии е по-голям или равен на броя на кандидатите с преференциални гласове по ал. 5, окончателното подреждане на кандидатите в листата се извършва в обратен ред - като кандидатите, получили мандат на основание преференциални гласове, изместват съответния брой кандидати от първоначалното подреждане на листата.
(9) Правилото на ал. 8, изречение второ, не се прилага за кандидати, получили преференциални гласове и заемащи по-предни позиции в кандидатската листа. В този случай те заемат мястото, което имат в кандидатската листа.
(10) Когато мандатите, спечелени от политически партии или коалиции на политически партии, не могат да бъдат разпределени въз основа на преференциални гласове, кандидатите се подреждат в реда, в който са поставени в кандидатската листа.”


Чл. 118. (1) Централната избирателна комисия обявява резултатите от гласуването, както следва:
1. получените гласове и разпределението на мандатите между партиите и коалициите - не по-късно от 3 дни след изборния ден;
2. имената на избраните народни представители - не по-късно от
5 дни след изборния ден.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 118 се създава ал. 2:
“(2) Резултатите от гласуването се обявяват след обявяването на приключването на изборния ден във всички държави - членки на Европейския съюз, в рамките на изборния период, определен от Съвета на Европейския съюз.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 118, който става чл. 117:
“Чл. 117. (1) Централната избирателна комисия обявява резултатите от гласуването, както следва:
1. получените гласове и разпределението на мандатите между партиите и коалициите - не по-късно от 3 дни след изборния ден;
2. имената на избраните членове на Европейския парламент от Република България - не по-късно от 5 дни след изборния ден.
(2) Резултатите от гласуването се обявяват след обявяването на приключването на изборния ден във всички държави - членки на Европейския съюз, в рамките на изборния период, определен от Съвета на Европейския съюз.”


Чл. 119. Кандидатите, централните ръководства на партиите и коалициите и инициативните комитети, участвали в изборите, могат да оспорват законността на избора чрез посочените в чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България органи пред Конституционния съд в срок не по-късно от 14 дни от обявяването на резултатите от Централната избирателна комисия.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119, който става чл. 118.

Чл. 120. (1) Централната избирателна комисия създава база данни чрез компютърна обработка на секционните протоколи от страната и протокол-грамите от чужбина.
(2) Данните от базата по ал. 1 се сравняват с базите данни на районните избирателни комисии. При наличие на разлики, както и при установяване на очевидни фактически грешки, Централната избирателна комисия се произнася с решение по всеки от случаите и актуализира базата данни.
(3) Резултатите от изборите се определят според актуализираната база данни.
(4) Бюлетинът на Централната избирателна комисия се публикува според актуализираната база данни.
(5) Актуализираната база данни на Централната избирателна комисия на технически носител се предоставя на президента на републиката, на Министерския съвет, на партиите, коалициите и инициативните комитети, участвали в изборите, на социологически агенции, на библиотеки, на университети, на Българската академия на науките и на други звена.
(6) Базата данни по ал. 5 не може да се променя и разпространява без разрешение на Централната избирателна комисия.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120, който става чл. 119.


Чл. 121 След отчитането и официалното обявяване на изборните резултати председателят на Народното събрание на Република България уведомява председателя на ЕП за избраните народни представители от Република България.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 121 думите “за избраните народни представители от Република България” се заменят с “за избраните членове на Европейския парламент от Република България”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 121, който става чл. 120:
“Чл. 120. След отчитането и официалното обявяване на изборните резултати председателят на Народното събрание уведомява председателя на Европейския парламент за избраните членове на Европейския парламент от Република България.”

Предложение на народните представители Иван Костов, Екатерина
Михайлова, Веселин Методиев, Елиана Масева, Светослав Малинов, Нено Димов:
Създава се нов чл.121а със следното съдържание:
“Чл. 121а (1) Избраните представители в Европейския парламент не могат да се отказват от изпълнение на задълженията си.
(2) В едномесечен срок от обявяване на изборните резултати лице, което при избирането му за представител в Европейския парламент заема изборна длъжност в Република България или длъжност по чл.1, ал.3 предприема незабавно необходимите действия за освобождаване му от заеманата длъжност и уведомява писмено за това председателя на Централната избирателна комисия.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 58, ал. 6.


Глава девета
ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯ


Комисията подкрепя текста на вносителя за наименовението на глава девета.


Чл. 122. Пълномощията на представител на Република България в Европейския парламент се прекратяват предсрочно при подаване на оставка пред Европейския парламент, при смърт и при несъвместимост по чл. 1, ал. 1.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 122 думите “представител на Република България в Европейския парламент” се заменят с “член на Европейския парламент от Република България”, а думите “по чл. 1, ал. 1” се заменят с “по чл. 1а”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 122, който става чл. 121:
“Чл. 121. Пълномощията на член на Европейския парламент от Република България се прекратяват предсрочно при подаване на оставка пред Европейския парламент, при смърт и при несъвместимост по чл. 2.”

Чл. 123. (1) При предсрочно прекратяване на пълномощията на представител, избран от листата на партия или коалиция, Централната избирателна комисия обявява за представител следващия в листата кандидат.
(2) Когато в листата няма повече кандидати мястото остава незаето до края на пълномощията на Европейския парламент.

Предложение на народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков:
В чл. 123 се създава нова ал.3:
“(3) Когато представител на Република България в Европейския парламент подаде оставка, освен в случаите на смърт, несъвместимост по чл. 1, ал.1, както и при трайна невъзможност за изпълняване на длъжността, Централната избирателна комисия обявява за избран следващия в листата кандидат на пратията или коалицията с най-голям остатък по метода на Хеър-Нимайер, която е получила брой мандати, равен на цялата част на частното от деленето на броя на гласовете на пратия или коалиция с най-голям остатък, Централната избирателна комисия определя избрания кандидат чрез жребий, който се тегли в присъствие на заинтересуваните кандидати и на представители на съответните партии или коалиции.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В чл. 123 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “представител” се заменя “член на Европейския парламент от Република България”.
2. В ал. 3 думата “пълномощията” се заменя с “мандата”.
3. Създава се ал.3:
“(3) Когато има кандидат, получил преференциални гласове при условията на чл. 117, ал. 5, но не е обявен за избран в случаите по ал. 1, той заема мястото на члена на Европейския парламент от Република България, чиито пълномощия са прекратени.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123, който става чл. 122:
“Чл. 122. (1) При предсрочно прекратяване на пълномощията на член на Европейския парламент от Република България, избран от листата на партия или коалиция, Централната избирателна комисия обявява за представител следващия в листата кандидат.
(2) Когато в листата няма повече кандидати, мястото остава незаето до края на мандата на Европейския парламент.
(3) Когато има кандидат, получил преференциални гласове при условията на чл. 116, ал. 5, но не е обявен за избран, в случаите по ал. 1 той заема мястото на члена на Европейския парламент от Република България, чийто пълномощия са прекратени.”


Глава десета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 124. (1) Който наруши разпоредба на този закон, се наказва с глоба от 50 до 2 000 лв., когато деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението е извършено от длъжностно лице, глобата е от 500 до 5 000 лв.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124, който става чл. 123.

Чл. 125. Актове за констатиране на нарушенията се съставят от председателите на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии по решение на съответната комисия в тридневен срок от получаване на сигнала или жалбата за нарушението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125, който става чл. 124.

Чл. 126. Наказателните постановления се издават от областните управители по местоизвършване на нарушението в тридневен срок от получаване на преписката. Ако актът е срещу областния управител, наказателното постановление се издава от министъра на държавната администрация и административната реформа.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126, който става чл. 125.

Чл. 127. Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания и Административнопроцесуалния кодекс.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 127, който става чл. 126:
“Чл. 126. Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Държава членка по произход” е държавата - членка на ЕС, на която лицето е гражданин.
2. “Официална декларация” означава декларация от съответното лице, като за потвърждаване на неистина или затаяване на истина лицето носи отговорност по действащото законодателство.
3. “Документ за самоличност” е:
а) лична карта;
б) личен (зелен) паспорт само за граждани, ползващи се от привилегията на разпоредбата на & 9а от преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските документи за самоличност;
в) военна книжка на наборен военнослужещ;
г) паспорт (задграничен) на гражданин, намиращ се в деня на изборите в чужбина;
д) моряшки паспорт на гражданин, намиращ се в деня на изборите на плавателен съд под български флаг;
е) военна карта на кадрови военнослужещ, намиращ се в деня на изборите в чужбина;
4 “Коалиция” е предизборна коалиция;
5. “Парламентарно представени” са партиите и коалициите, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители, за да образуват такава;
6. “Наблюдатели” са:
а) представители на чуждестранни парламенти, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на чуждестранни партии и движения, както и лица, посочени от партии и коалиции, участващи в изборите, и поканени чрез Министерството на външните работи;
б) упълномощени членове на български неправителствени организации;
7. “Национална избирателна квота” е частното от деленето на броя на действителните гласове на национално ниво на броя на представителите на Република България в Европейския парламент; когато частното не е цяло число, националната избирателна квота е най-близкото до това частно по-голямо цяло число.

Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
Създава се т. 8 в Допълнителната разпоредба със следната редакция:

“Статут на продължително и постоянно пребиваване по смисъла на този закон е статут, при който на граждани на държава членка на ЕС е издадено удостоверение за продължително или постоянно пребиваване в Република България при условията на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства”.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В Допълнителната разпоредба се създават т. 8 и 9:
“8. “Преференциално гласуване” е гласуване, при което избирателят може да изрази своето желание относно реда на подреждане на кандидатите от кандидатската листа, за която гласува;
9. “Статут на продължително или постоянно пребиваване” е статут придобит при условията и по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.”

Комисията подкрепя предложението.


Предложение на народните представители Иглика Иванова, Георги Анастасов и Николай Камов:
В допълнителните разпоредби §. 1, т. 1 отпада.
Точка 2 отпада.
Точка 5 се променя и става: Парламентарно представени са партиите или коалициите, които имат представител в Народното събрание.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1 “Допълнителна разпоредба”:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Документ за самоличност” е:
а) лична карта;
б) личен (зелен) паспорт само за граждани, ползващи се от привилегията на разпоредбата на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност;
в) военна книжка на наборен военнослужещ;
г) паспорт (задграничен) на гражданин, намиращ се в деня на изборите в чужбина;
д) моряшки паспорт на гражданин, намиращ се в деня на изборите на плавателен съд под български флаг;
е) военна карта на кадрови военнослужещ, намиращ се в деня на изборите в чужбина.
2. “Коалиция на политически партии” е предизборна коалиция.
3. “Парламентарно представени” са партиите и коалициите, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители, за да образуват такава.
4. “Наблюдатели” са:
а) представители на чуждестранни парламенти, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на чуждестранни партии и движения, както и лица, посочени от партии и коалиции, участващи в изборите, и поканени чрез Министерството на външните работи;
б) упълномощени членове на български неправителствени организации.
5. “Национална избирателна квота” е частното от деленето на броя на действителните гласове на национално ниво на броя на членовете на Европейския парламент от Република България; когато частното не е цяло число, националната избирателна квота е най-близкото до това частно по-голямо цяло число.
6. “Преференциално гласуване” е гласуване, при което избирателят може да изрази своето желание относно реда на подреждане на кандидатите от кандидатската листа, за която гласува.
7. “Статут на продължително или постоянно пребиваване” е статут, придобит при условията и по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.”


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2 В срок до 30 май 2007 г. по реда на този закон се избират 18 представители на Република България в Европейския парламент за мандата му до 2009 г.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 2 думите “представители на Република България в Европейския парламент” се заменят с “членове на Европейския парламент от Република България”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В срок до 31 декември 2007 г. по реда на този закон се избират 18 членове на Европейския парламент от Република България за мандата на Европейския парламент 2004-2009 г.”


Предложение на народния представител Мая Манолова:
2. Създава се нов § 3:
“Параграф 3. При произвеждането на първите избори за членове на Европейския парламент от Република България чл. 6, ал. 2 не се прилага.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 3:
“§ 3. При произвеждането на първите избори за членове на Европейския парламент от Република България разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 117, ал. 2 не се прилагат.”

§ 3. За целите на този закон органите по Закона за избиране на народни представители осъществяват функциите на органите по настоящия закон в случай на провеждане на избори за народни представители и на народни представители в ЕП по едно и също време.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
3. В § 3 думите “народни представители в ЕП” се заменят с “членове на Европейския парламент от Република България”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
“§ 4. За целите на този закон органите по Закона за избиране на народни представители осъществяват функциите на органите по този закон в случай на провеждане на избори за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България по едно и също време.”

Комисията предлага да се създаде нов § 5:
“§ 5. Българските граждани, които са гласували за членове на Европейския парламент през 2004 г., не могат да гласуват при провеждането на първите избори за членове на Европейския парламент от Република България.”

Комисията предлага да се създаде нов § 6:
“§ 6. Българските граждани, живеещи в Румъния, които са гласували на първите избори за членове на Европейския парламент от Румъния, не могат да гласуват на същите избори за членове на Европейския парламент от Република България.”

Комисията предлага да се създаде нов § 7:
“§ 7. Гражданите на държави-членки на Европейския съюз, които не са български граждани, които са гласували за членове на Европейския парламент през 2004 г., не могат да гласуват при провеждането на първите избори за членове на Европейския парламент от Република България.”


§ 4. Пълномощията на избраните народни представители от Република България в ЕП започват от момента на откриване на първото заседание на ЕП след влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
4. В § 4 думите “влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС” се заменят със “след изборите”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 8:
“§ 8. Пълномощията на избраните членове на Европейския парламент от Република България започват от момента на откриване на първото заседание на Европейския парламент след изборите.”


§ 5. Мандатът на избраните народни представители от Република България в Европейския парламент 2004-2009 г. се прекратява от момента на прекратяване на мандата на ЕП.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
5. В § 5 думите “народни представители от Република България в Европейския парламент” се заменят с “членове на Европейския парламент от Република България”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 9:
§ 9. Пълномощията на избраните членове на Европейския парламент от Република България 2004-2009 г. се прекратяват от момента на прекратяване на мандата на Европейския парламент.”


Предложение на народния представител Атанас Папаризов:
Създава се нов § 5а в Преходните и заключителни разпоредби със следната редакция:
“Разпоредбата на чл. 1, ал. 3, т. 11 от този закон относно несъвместимостта на пълномощията на член на Европейския парламент с пълномощията на народен представител не се прилага за членове на Европейския парламент, избрани от Народното събрание.“

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създаде § 10:
“§ 10. Разпоредбата на чл. 2, т. 1 относно несъвместимостта на статуса на член на Европейския парламент с народен представител не се прилага за членовете на Европейския парламент, избрани от Народното събрание.”

§ 6. Разпоредбите на Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 56 от 1999 г.; изм, бр. 92 и 97 от 2000 г.) за предвидените в него срокове не се прилагат при провеждането на конкурс за компютърна обработка на резултатите от изборите и изработването на бюлетините.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 11:
“§ 11. Разпоредбите на Закона за обществените поръчки за сроковете на процедурите не се прилагат по отношение на изработването и отпечатването на изборните книжа и материали.”

§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 12.

Предложение на народния представител Мая Манолова:
Навсякъде в законопроекта думите “народни представители от Република България в Европейския парламент” се заменят с “членове на Европейския парламент от Република България”, думите “страна членка” с “държава членка”, “български флаг” с “българско знаме”, “чужбина” с “извън Република България” “партии, коалиции” се заменят с “политическите партии и коалициите на политически партии”.

Комисията подкрепя предложението.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Я.Стоилов)