---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
№753-03-11/20.2.07
ДОКЛАД
НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ


ОТНОСНО: Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 654-01-46/04.04.2006 г., внесен от Мартин Димитров и Филип Димитров и № 602-01-91/31.10.2006 г., внесен от Министерския съвет.

На заседание, проведено на 15.02.2007г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 654-01-46/04.04.2006г., внесен от Мартин Димитров и Филип Димитров и № 602-01-91/31.10.2006г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – Димитър Бонгалов, заместник-министър и Екатерина Стоянова, експерт в дирекция “Международна дейност”; от Министерския съвет – Галина Маринска, директор на дирекция “Правна”.
От името на вносителя- Министерски съвет, законопроектът бе представен от Димитър Бонгалов. Г-н Бонгалов посочи, че Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове има за цел да осигури условия за въвеждане на изискванията и прилагането на актовете на Европейския съюз в Република България, както и да осъвремени правната уредба във връзка с представянето и приемането на нормативни актове в съответствие с Конституцията на Република България.
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз са необходими промени в Закона за нормативните актове и Указ № 883 за прилагането му, които произтичат от обвързаността на страните-членки с европейското законодателство. Отнася се за пряка приложимост на регламента на Европейския съюз и други въпроси на хармонизацията, включително и от правно технически характер относно позоваването и препращането към актовете на Европейския съюз.
В този смисъл с § 4 от законопроекта се създава нова разпоредба и в Закона за нормативните актове, която изрично предвижда нормативен акт да се издава и в случаите, когато следва да се предприемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнението на актовете на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейската общност.
В § 5, т. 1 от законопроекта се провъзгласява принципът, че ако нормативен акт противоречи на регламента на Европейския съюз, се прилага регламентът, което съответства изцяло на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на други договори на Европейския съюз. Пряката приложимост на правото на Европейския съюз се отнася не само до действието на правораздавателните органи, а и до действията на администрацията, физическите и юридическите лица.
С § 11, т. 2 и § 13 се предвижда изрично, че регламентите на Европейския съюз се обнародват в специален вестник на Европейския съюз на български език, а не в Държавен вестник.
Друга група промени в Закона за нормативните актове отразява необходимостта от осъвременяването му в съответствие с Конституцията на Република България, включително съобразяването му с конституционно установената система от държавни органи и видовете нормативни актове в Република България.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са включени изменения и допълнения на Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, които следват измененията на Закона за нормативните актове.
В § 18 са уредени някои специфични правила при позоваването на актовете на Европейския съюз или препращането към тях, което ще подпомогне хармонизацията на българското законодателство с европейското и ще благоприятства за по-нататъшния диалог с институциите на съюз.
Г-н Четин Казак изрази подкрепа по принцип за двата законопроекта. Според г-н Казак законопроектът на Министерския съвет е крайно наложителен с оглед на членството на България в Европейския съюз. Необходимо е съобразяване на Закона за нормативните актове с новия правопорядък, който е в сила в България с оглед на факта, че има пряко действие на европейските нормативни актове, без те да се приемат от български държавни органи. Г-н Казак постави въпроса защо не е предвидена отмяна на Указа за приложението на Закона за нормативните актове като анахронизъм в съвременната ни нормативна система. Относно законопроекта на Филип Димитров и Мартин Димитров г-н Казак посочи, че отдавна е назряла нуждата да се регламентира въпроса за задължителната оценка на въздействието на всеки един нормативен акт.
Г-н Янаки Стоилов посочи, че дейността по планиране на законодателството е от изключително голямо значение. В момента Министерският съвет изготвя своя законодателна програма. Тя може би не е изцяло официализирана, но е необходима. Значителен дял в нейното изпълнение се възлага на различни организации, които невинаги застъпват обществените интереси. В редица случаи се създава впечатление, че държавните органи, които трябва да определят целите и да организират законодателния процес в неговата предпарламентарна фаза, само констатират и легализират резултатите от тази дейност. Винаги има известна разлика между формалния вносител на един законопроект, и този, който разработва проекта за нормативен акт. Поради това простото отпадане на главата за планиране на законопроектите не е решение. По-добре е тя да се промени съобразно с потребностите на съвременния законодателен процес.
Според г-н Янев трябва да върнем процеса на законотворчество в истинския му смисъл в Народното събрание. В момента е факт, че външни организации и органи подготвят законопроекти и народните представители стават вносители. Този процес трябва да бъде съсредоточен в Народното събрание и трябва да има механизъм как това да се прави. Г-н Яни Янев посочи, че оценката на въздействие на законопроектите трябва да се включи в един цялостен нов законопроект. Поради това законопроекта на Филип Димитров няма да изпълни своята цел, ако се „пришие” към действащия Закон за нормативните актове.
Г-н Янев изрази подкрепа на проекта на МС.
Г-жа Маринска посочи, че идеята и намерението на МС е да се разработи нов Закон за нормативните актове. Това обаче изисква сериозни усилия. В него могат да намерят отговор поставените в обсъждането, както и други въпроси. Такъв например е въпросът дали да се запазят сега съществуващите членове и алинеи или ще започнем да номерираме текстовете в законите по начина, по който се номерират в регламентите. Това е въпрос, който изисква сериозно обсъждане. Към момента Министерският съвет планира своята законодателна инициатива, това е негово конституционно правомощие, по ред, който е установен от самия Министерски съвет в устройствения правилник. Г-жа Маринска посочи, че оценката на въздействието е много важен проблем и задължително той ще се вземе предвид в проекта на Закона за нормативните актове, който ще се разработи в администрацията на изпълнителната власт. Според нея този проблем е по-добре да остане за новия проект.
Г-н Димитър Бонгалов информира членовете на Комисията, че има работна група в Министерството на правосъдието, която разработва проект за нов Закон за нормативните актове.

В резултат на проведеното гласуване народните представители с два гласа „за” и единадесет гласа „въздържали се” отхвърлиха Законопроекта № 654-01-46/04.04.2006 г за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, внесен от Мартин Димитров и Филип Димитров и предлагат на народните представители да не го подкрепят на първо четене.
В резултат на проведеното гласуване народните представители единодушно подкрепиха Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове № 602-01-91/31.10.2006 г., внесен от Министерския съвет и предлагат на народните представители да го подкрепят на първо четене.




ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
/ЯНАКИ СТОИЛОВ/