---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

№753-03-32/14.5.07

Д О К Л А Д
на
Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Обсъждане на второ четене на общия проект, № 753-03-17/14.03.07 г. на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, № 654-01-46/4.04.06 г., внесен от Мартин Димитров и Филип Димитров и № 602-01-91/31.10.06 г., внесен от Министерския съвет.

ПРОЕКТ
ВТОРО ЧЕТЕНЕ


З А К О Н
ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ


Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

§ 1. В чл. 1 след думата „актове” се поставя точка и текстът до края се заличава.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
„§ 2. Създава се чл. 1а:
„Чл. 1а. Нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.”


ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
Създава се нов § 1а:
“§1а. В чл. 2, ал. 1 думите “от закон или указ” се заменят с “или от закон”.

Комисията подкрепя предложението за § 1а, който става § 3.

Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следната редакция:
„§ 4. Член 2а се отменя.”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНИ ЯНЕВ, ПЕТЯ ГЕГОВА, МИНЧО СПАСОВ И ИЛКО ДИМИТРОВ:
Създава се нов § 2а със следното съдържание:
§ 2а. Чл.3, ал. 1 получава следната редакция:
“Чл. 3 ал. 1. Законът е нормативен акт, който урежда пълно всички основни обществени отношения, възникнали сред индивидуално неопределен кръг от субекти на правото, които се подават на трайна уредба.”

Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 2а, който става § 5:
“§ 5. В чл. 3 ал. 1 се изменя така:
„(1) Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.”



ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНИ ЯНЕВ, ПЕТЯ ГЕГОВА, МИНЧО СПАСОВ И ИЛКО ДИМИТРОВ:
Създава се нов § 2б със следното съдържание:
§ 2б. В чл. 4, ал. 1 получава следната редакция:
“Чл. 4. (1) Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен важен негов дял”
Комисията подкрепя по принцип предложението.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
Създава се нов § 1в със следното съдържание:
§ 1в. В чл. 4 се създава нова ал. 2:
“(2) За изменение и допълнение на кодекс се изготвя отделен законопроект”.
Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението

Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следната редакция:
“§ 6. В чл. 4 ал. 1 се изменя така:
“(1) Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял.”



§ 2. Член 5 се отменя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 7.



ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
Създава се нов § 2а:
“§ 2а. В чл. 6, т. 2 думите “и указите” се заличават.”

Комисията подкрепя предложението за § 2а, който става § 8.


§ 3. В чл. 7, ал. 1 думите „или указ” се заличават, а думата „тяхната” се заменя с „неговата”.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНИ ЯНЕВ, ПЕТЯ ГЕГОВА, МИНЧО СПАСОВ И ИЛКО ДИМИТРОВ:
Създава се нов § 3а със следното съдържание:
Чл. 7 получава следната редакция:
(1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон или указ в тяхната цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.”
(2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или раздели на нормативен акт от по-висока степен.
(3) Инструкцията е нормативен акт, с който вишестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да обезпечи.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 9:
„§ 9. Член 7 се изменя така:
„Чл. 7. (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.
(2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
(3) Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. ”


§ 4. Създава се чл. 7а:
„Чл. 7а. Нормативен акт се издава и в случаите, когато следва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 10.

Комисията предлага да се създаде нов § 11 със следната редакция:
„§ 11. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) По изключение в случаите по чл. 7а в разпоредба на нормативен акт или в приложение към нея могат да се използват установени в международната практика означения на друг език като кодове, индекси, класификации, образци на документи и други, както и официални наименования на институции и на издавани от тях официални документи, когато това се налага по съображения за точност и яснота.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 5. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 12.

§ 6. В чл. 18, ал. 1 думите „социалистическите организации” се заменят с „юридическите лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 13.

§ 7. Глава втора “Планиране на законопроектите” се отменя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 14.

§ 8. Член 26 се отменя.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
Параграф 8 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да отпадне.


§ 9. Създава се нова Глава трета:
Изработване на проекти за нормативни актове
Чл.26. (1) Изработването на проекти за нормативни актове се извършва при спазване принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
(2) Изработването на проект за нормативен акт включва дейностите по:
1. обосноваване на неговата необходимост и оценка на въздействието;
2. съставяне на първоначален проект;
3. обществено обсъждане;
4. съгласуване;
5. съставяне на окончателен проект.

Чл. 27. (1) Съставянето на проект на нормативен акт се предхожда от извършване на оценка на въздействието като част от обосноваването на неговата необходимост. Чрез оценката за въздействието се преценява социалното, икономическото и фискално влияние на проекта, както и възможните странични ефекти от неговото прилагане, както в краткосрочен, така и в средносрочен и дългосрочен план.
(2) Обосноваването на необходимостта от нормативния акт обхваща:
1. формулиране на проблема, който проектът на нормативен акт цели да реши;
2. анализ на действащата нормативна уредба на обществените отношения и практиката по нейното прилагане, включително правото на Европейските общности;
3. преглед на възможните алтернативни начини за уреждане на обществените отношения, включително и на възможността да не се разработва проект на нормативен акт;
4. очакваните резултати от прилагането на нормативния акт, представени като:
а) съотношение на ползи и разходи в средно-срочен и дългосрочен аспект;
б) очаквани въздействия върху разпределението на доходите, както и върху стопанското и обществено поведение на засегнатите от проекта физически и юридически лица;
в) разходите, които са необходими за съобразяване с изискванията на бъдещия нормативен акт и за неговото прилагане;
5. предложение за вида на нормативния акт, за неговия предмет на регулиране и за основните му положения.
Чл.28. Разработването на законопроект може да се предхожда от концепция, която да бъде предварително обсъдена със заинтересованите органи и неправителствени организации. Концепцията включва причините за приемането на законопроекта, неговите основни положения, очакваните резултати от прилагането му, както и очаквания ефект за администрацията и за задължените субекти.
Чл.29. (1) Оценка на въздействието може да не се извършва за проект на подзаконов нормативен акт, ако органът, който е компетентен да го издаде прецени, че въздействията по чл.27,ал.2, т.4, ”а” и “б” са незначителни. В тези случаи е необходимо обосноваване съгласно чл. 27 ал.2.
(3) Оценката на въздействието се подготвя от служители в съответната администрация или от външни специалисти. За извършената оценка на въздействието се попълва формуляр, който се прилага към проекта на нормативен акт при неговото съгласуване, обществено обсъждане и приемане.
(4) Министерският съвет осъществява общата координация на дейностите, свързани с оценката на въздействието на проектите за нормативни актове.
Чл.30. (1) Всеки законопроект и направената оценка за неговото въздействие, се публикуват в Интернет страницата на администрацията, която го е подготвила, с което се открива процедурата по общественото му обсъждане.
(2) Обществено обсъждане се извършва чрез публикуването на законопроекта в средствата за масово осведомяване, чрез оповестяването му по друг подходящ начин, както и чрез провеждане на писмени консултации, дискусии, проучвания и други подходящи форми на обсъждания.
(3) Становищата по предложените за обществено обсъждане законопроекти се представят в 14-дневен срок от поискването им и включват общ коментар по проекта, коментар по отделни разпоредби с мотивирани конкретни предложения за подобряването им, както и предложения за възможни други решения. Предложенията за възможни други решения трябва да бъдат придружени с оценка на въздействието по чл.27.
(4) Органът, организирал обществено обсъждане, е длъжен да разгледа становищата на участниците в публичното обсъждане, ако те отговарят на изискванията по ал.3, и да ги уведоми по подходящ начин за приемането или за причините за отхвърлянето на техните предложения.
(5) По решение на органа, който е компетентен да издаде подзаконов нормативен акт, за проекта на този акт може да бъде приложена процедурата за обществено обсъждане.
Чл.31. Актовете и действията на държавните органи, свързани с издаването или приемането на нормативни актове са публични и не представляват класифицирана информация с изключение на тези, съдържащи информация, подлежаща на класификация като държавна тайна по чл.25 от Закона за класифицираната информация.
(2) Достъпът до информацията по ал.1 не може да бъде ограничаван.
Чл.32. (1) Законопроект или проект за подзаконов акт, който подлежи на разглеждане от Министерски съвет, се изпраща от министъра-вносител за съгласуване до органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които трябва да го изпълняват.
(2) Становищата по обсъжданите проекти на нормативни актове се изготвят в 14 – дневен срок и трябва да отговарят на изискванията по чл.30, ал.3.
Чл.33. (1) Окончателният проект на нормативен акт, придружен от мотиви, се внася за разглеждане от компетентния орган.
(2) Мотивите съдържат:
1. причините, които налагат издаването на закона;
2. целите, които се поставят с приемането му;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба и контрола върху нейното изпълнение;
4. еднократните и повтаряемите разходи по съобразяване
5. очакваните резултати от прилагането;
6. анализ на съответствието с правото на Европейските общности;
7. очакваните резултати от прилагането на закона.
(3) Към мотивите за законопроектите се прилага и попълнения формуляр за извършената оценка на въздействието.
(4) Проектите на нормативни актове, към които не са приложени документите по ал.2 и ал.3, не се разглеждат от компетентните органи.
(5) Актът се приема, ако е очевидно, че ползите надминават разходите при отчетените алтернативи и ако са спазени процедурите по закона за нормативните актове.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНИ ЯНЕВ, ПЕТЯ ГЕГОВА, МИНЧО СПАСОВ И ИЛКО ДИМИТРОВ:
В § 9 се правят следните промени :
а) Създава се нова ал. 2 на чл. 29 със следното съдържание:
Чл. 29, ал. 2 Оценка за въздействието на подзаконов нормативен акт не се извършва в случаите , когато е правилник за приложение на закон, ако законът за приложението, на който се издава, е изработен по реда на настоящата глава.
б) В Чл. 30, ал. 5 след края на изречението се добавя ново изречение със следното съдържание:
Независимо от решението по предходното изречение, проектът за подзаконов нормативен акт се публикува в Интернет по реда на алинея първа.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАРТИН ДИМИТРОВ:
По § 9:
1. В чл. 30, ал. 5 след думите “подзаконов нормативен акт” се
добавя и “или общ административен акт”.
2. В чл. 31 след думите “свързани с” се добавя и
“производството по”, а след “или нормативните актове” се
добавя и “както и становищата, консултациите и
предложенията по тях”.

Комисията не подкрепя предложението.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
Параграф 9 се изменя така:
“§ 9. Създава се нова глава трета с чл. 26-33:
“Глава трета
ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
Чл. 26, ал. (1) Изработването на проекти на нормативни актове се извършва при спазване принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
(2) Изработването на проект на нормативен акт включва:
1. обосноваване на неговата необходимост и оценка на въздействието;
2. съставяне на първоначален проект;
3. обществено обсъждане;
4. съгласуване;
5. съставяне на окончателен проект.
Чл. 27, ал. (1) Обосноваването на необходимостта от нормативния акт обхваща:
1. определяне на обществените отношения, които проектът на нормативен акт цели да уреди;
2. анализ на действащата нормативна уредба и практиката по нейното прилагане, включително правото на Европейския съюз;
3. преглед на възможните начини за уреждане на обществените отношения, включително и на възможността да не се разработва проект на нормативен акт;
4. очакваните резултати от прилагането на нормативния акт, представени като:
а) съотношение на ползи и разходи в краткосрочен и дългосрочен аспект;
б) въздействие върху дейността и обществената активност на засегнатите от проекта физически и юридически лица;
в) разходи, необходими за изпълнението и прилагането на изискванията на нормативния акт;
5. предложение за вида и структурата на нормативния акт.
(2) Обосноваването на необходимостта от нормативния акт включва и извършването на оценка на въздействието, чрез която се оценяват социалният, икономическият и фискалният ефект от проекта.
Чл. 28. (1) Оценката на въздействието се подготвя от съответната администрация или от външни експерти. За извършената оценка на въздействието се изготвя справка, която се прилага към проекта на нормативен акт.
(2) Оценка на въздействието може да не се извършва за проект на подзаконов нормативен акт, ако органът, компетентен да го издаде или приеме, прецени, че въздействието и разходите по чл.27, ал.1, т.4, букви ”б” и “в” са незначителни. В тези случаи се извършва само обосноваване на необходимостта по чл. 27 ал.1.
(3) Общата координация на дейностите, свързани с оценката на въздействието на проектите на нормативни актове, се осъществява от Министерският съвет.
Чл. 29. (1) Първоначалният проект на нормативен акт се съставя от съответната администрация, като изработването на законопроект може да се предхожда и от изработването на концепция.
(2) Концепцията включва причините за приемането на законопроекта, неговите основни положения, очакваните резултати от прилагането му, както и очаквания ефект за администрацията и за засегнатите лица. Концепцията се обсъжда със заинтересованите органи и неправителствени организации.

Чл. 30. Всеки законопроект и оценката за неговото въздействие, се публикуват в Интернет страницата на администрацията, съставила първоначалния проект. Съобщение за изготвения законопроект се публикува и в средствата за масово осведомяване.

Чл. 31 (1) Общественото обсъждане може да включва дискусии, проучвания, писмени консултации и други подходящи форми. Становищата по законопроекта се представят в 30-дневен срок от съобщението по чл. 30 и съдържат общ коментар по проекта, коментар по отделни разпоредби с мотивирани конкретни предложения за подобряването им, както и предложения за възможни други решения. Предложенията за възможни други решения трябва да бъдат придружени с оценка на въздействието по чл. 27, ал. 2.
(2) Органът, който провежда общественото обсъждане, разглежда постъпилите становища, ако отговарят на изискванията по ал. 1, и уведомява лицата, които са ги представили, по подходящ начин за приемането или за причините за отхвърлянето на техните предложения.
(3) за проекти на подзаконови нормативни актове обществено обсъждане по ал. 1 и 2 се провежда по преценка на органите, компетентни да ги издадат или приемат.
Чл. 32. (1) Министърът- вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат.
(2) Становищата на органите по ал. 1 се изготвят в 14- дневен срок в съответствие с изискванията по чл. 31, ал. 1.

Чл. 33. (1) Окончателният проект на нормативен акт заедно с мотивите към него се внася за разглеждане от компетентния орган.
(2) Мотивите съдържат:
1. причините, които налагат приемането;
2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба и контрола върху нейното изпълнение;
4. очакваните разходи по чл. 27, ал. 1, т. 4, буква “в”;
5. очакваните резултати от прилагането;
6. анализ на съответствието с правото на Европейския съюз;
(3) Към мотивите се прилага и справката за извършената оценка на въздействието.
(4) Проект на нормативен акт, който не отговаря на изискването на чл. 4, ал. 2 или към който не са приложени мотиви по ал. 2 и справка по ал. 3, с изключение на проект по чл. 28, ал. 2, не се разглежда от компетентния орган.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 15:
„§ 15. Създава се нова глава трета с чл. 26 – 28:

“Глава трета
ИЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТИ НА
НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Чл. 26. (1) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
(2) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Чл. 27. (1) Министърът - вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат.
(2) Становищата на органите по ал. 1 се изготвят в 14-дневен срок.

Чл. 28. (1) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.
(2) Мотивите, съответно докладът, съдържат:
1. причините, които налагат приемането;
2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
(3) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.”


ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
Създава се нов § 9а:
“§ 9а. Досегашната глава трета “Изготвяне на законопроектите” с чл. 26-33 се отменя.”

Комисията подкрепя предложението за § 9а, който става § 16.

§ 10. Членове 29-33 се отменят.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
Параграф 10 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да отпадне.



§ 11. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите „председателя на Държавния съвет” се заменят с „президента на Републиката”;
б) в т. 3 думите „председателя на Министерския съвет” се заменят с „министър-председателя”.
2. В ал. 2 думите „секретаря на Държавния съвет, на Министерския съвет или на изпълнителния комитет на народния съвет” се заменят с „главния секретар на Народното събрание, на Министерския съвет или секретаря на съответната община.”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
В § 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 буква “а” се изменя така:
“а) точка 2 се отменя;”.
2. Точка 2 се изменя така:
“2. В ал. 2 след думата “Удостоверяването” се добавя “по ал. 1, т.3 и 4”, а думите “секретаря на Държавния съвет, на Министерския съвет или на изпълнителния комитет на народния съвет” се заменят с “главния секретар на Министерския съвет или секретаря на съответната община”.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 17:

„§ 17. Член 34 се изменя така:
„Чл. 34. Текстът на нормативния акт, както и приемането му по надлежния ред, се удостоверяват:
1. при закон - от председателя на Народното събрание;
2. при постановление - от министър-председателя;
3. при другите нормативни актове- от органа, който ги е издал, а когато той е колективен - от неговия председател.”


§ 12. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „указите” и запетаята след нея се заличават.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Регламентите на Европейския съюз се обнародват в “Официален вестник” на Европейския съюз на български език.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата „народните” се заменя с “общинските”, а думите „в района на съвета” се заменят с „на територията на общината”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 18.

§ 13. В чл. 39, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „и указите” се заличават, а думите „председателя на Държавния съвет” се заменят с „президента на Републиката”.
2. Създава се нова т. 2:
„2. за законите за изменение и допълнение на Конституцията - от председателя на Народното събрание;”.
3. Досегашната т. 2 става т. 3 и в нея думите „председателя на Министерския съвет” се заменят с „министър-председателя”.
4.Досегашната т. 3 става т. 4.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
В § 13 се правят следните изменения и допълнения:
1.Точка 2 става т. 1 и се изменя така:
“1. Създава се нова т. 1:
“1. за законите за изменение и допълнение на Конституцията от председателя на Народното събрание;”
2.Точка 1 става т. 2 и се изменя така:
“2. Досегашната т. 1 става т. 2 и в нея думите “и указите” се заличават, а думите “председателя на Държавния съвет” се заменят с “президента на републиката”.

Комисията подкрепя по принцип предложението

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на §13, който става § 19:
„§ 19. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Обнародването се извършва, както следва:
1. законите за изменение и допълнение на Конституцията – от председателя на Народното събрание с разпореждане;
2. законите – от президента с указ;
3. нормативните актове на Министерския съвет – от министър-председателя;
4. другите нормативни актове – от органа, който ги е издал, а когато той е колективен – от неговия председател.”
2. В ал. 2 след думата „нареждането” се добавя „за обнародване”.


§ 14. В чл. 41, ал. 1 накрая се добавя „или на “Официален вестник” на Европейския съюз в случаите по чл. 37, ал. 2.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 20.

§ 15. В чл. 46 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 запетаята след думите „тълкувания акт” се заменя със съюза „и”, думите „Народна република България” се заменят с „Република България”, а думите „и на правилата на социалистическия морал” се заличават.
2. В ал. 2 думите „и на правилата на социалистическия морал” и „и правилата на социалистическия морал” се заличават, а думите „Народна република България” се заменят с „Република България”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 21.

§ 16. Членове 47, 48 и 49 се отменят.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 22.

§ 17. В чл. 50, ал. 2 думите „Държавният съвет” се заменят с „органът, издал акта за тълкуване”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 23.

§ 18. В чл. 51, ал. 1 думата „подзаконов” се заличава.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 24.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието.

§ 19. В Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (ДВ, бр. 39 от 1974 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Глава първа “Планиране на законопроектите” се отменя.
2. Членове 9-12 се отменят.
3. В чл. 14, ал. 1 думите „кодекс, закон или нормативен указ” се заменят с „кодекс или закон”.
4. Член 17 се отменя.
5. Член 19 се отменя.
6. В чл. 20 думите „се прилагат съответно чл. 10, 11 и 13” се заменят със „се прилага чл. 13”, а изречение второ се заличава.
7. Членове 21 и 22 се отменят.
8. В чл. 23 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 след думата „съставителя” се поставя точка и текстът до края се заличава;
б) алинея 2 се отменя;
в) досегашната ал. 3 става ал. 2 и в нея след думата „акта” се поставя точка и текстът до края се заличава;
г) алинея 4 се отменя.
9. В чл. 24, ал. 2 думата „Указите” и запетаята след нея се заличават.
10. В чл. 35 ал. 3 се изменя така:
„(3) Когато е необходимо, в заключителните разпоредби се посочват:
1. органът, на който се възлага изпълнението на акта;
2. издаването на нормативен акт по неговото прилагане;
3. директивите на Европейския съюз, чиито изисквания се въвеждат в българското законодателство със съответния акт;
4. нормативните актове и актовете на Европейския съюз, чиито изисквания са въведени с тях и към които препраща съответният акт.”
11. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Препращане се допуска и към разпоредби и актове на Европейския съюз и обнародвани международни договори.”
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
12. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2:
аа) след думите „нормативен акт” се добавя „или акт по чл. 39,
ал. 2”;
бб) създават се т. 3 и 4:
„3. при актове на Европейския съюз - обозначението на разпоредбата, наименованието на акта с неговия номер и дата, а при първото препращане - и съответният брой на “Официален вестник” на Европейския съюз, където актът е обнародван на български език; “Официален вестник” на Европейския съюз се посочва с абревиатура „ОВ”;
4. при международните договори - наименованието на международния договор, мястото и датата на съставянето му, а при първото препращане - и съответният брой на “Държавен вестник”, където същият е обнародван; когато договорът е ратифициран със закон - и наименованието на закона и съответният брой на „Държавен вестник”, където законът е обнародван.”
13. Член 47 се отменя.
14. В чл. 55 ал. 2 се изменя така:
„(2) Докладът се изпраща на органа, приел или издал проучвания акт.”
15. Член 56 се отменя.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
В параграф 19 от заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2се изменя така:
“2. Членове 9-17 се отменят”.
2. Точки 3 и 4 да отпадат.
3. В т. 8 буква “в” се изменя така:
“ в) в ал. 3 след думата “акта” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
4. Създава се нова т. 10:
“10. В чл. 32, ал. 2 се създава т. 4”
“4. разпоредби, които посочват:
а) директивите на Европейския съюз, чиито изисквания се въвеждат в българското законодателство със съответния акт;
б) нормативните актове и актовете на Европейския съюз, чиито изисквания са въведени с тях и към които препраща съответния акт.”
5. Досегашната т. 10 да отпадне.
6. В т. 12, буква “бб”, т. 3 след думите “номер и дата” се добавя “органът, който го е приел”.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 25:
„§ 25. В Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (ДВ, бр. 39 от 1974 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Глава първа “Планиране на законопроектите” се отменя.
2. Членове 9-12 се отменят.
3. Член 14 се отменя.
4. Член 17 се отменя.
5. Член 19 се отменя.
6. В чл. 20 думите „се прилагат съответно чл. 10, 11 и 13” се заменят със „се прилага чл. 13”, а изречение второ се заличава.
7. Членове 21 и 22 се отменят.
8. В чл. 23 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 след думата „съставителя” се поставя точка и текстът до края се заличава;
б) алинея 2 се отменя;
в) в ал. 3 след думата „акта” се поставя точка и текстът до края се заличава;
г) алинея 4 се отменя.
9. В чл. 24, ал. 2 думата „Указите” и запетаята след нея се заличават.
10. В чл. 32, ал. 2 се създават т. 4 и 5:
„4. разпоредби, които посочват:
а) директивите на Европейския съюз, чиито изисквания се въвеждат в българското законодателство със съответния акт;
б) нормативните актове и актовете на Европейския съюз, чиито изисквания са въведени с тях и към които препраща съответният акт;
5. в случаите по чл. 9, ал. 2 от Закона за нормативните актове – превод на използваните обозначения и наименования на български език.”
11. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Препращане се допуска и към разпоредби и актове на Европейския съюз и обнародвани международни договори.”
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
12. В чл. 40, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) в текста преди т. 1 след думите „нормативен акт” се добавя „или акт по чл. 39, ал. 2”;
б) създават се т. 3 и 4:
„3. при актове на Европейския съюз - означението на разпоредбата, наименованието на акта с неговия номер и дата, органът, който го е приел, а при първото препращане - и съответният брой на “Официален вестник” на Европейския съюз, където актът е обнародван на български език; “Официален вестник” на Европейския съюз се посочва със съкращение „ОВ”;
4. при международните договори - наименованието на международния договор, мястото и датата на съставянето му, а при първото препращане - и съответният брой на “Държавен вестник”, където същият е обнародван; когато договорът е ратифициран със закон - и наименованието на закона и съответният брой на „Държавен вестник”, където законът е обнародван.”
13. Член 47 се отменя.
14. В чл. 55 ал. 2 се изменя така:
„(2) Докладът се изпраща на органа, приел или издал проучвания акт.”
15. Член 56 се отменя.

§ 20. Законът влиза в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на § 5, т. 1, § 11, т. 2 и § 13, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
Параграф 20 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЯНИ ЯНЕВ, ПЕТЯ ГЕГОВА, МИНЧО СПАСОВ И ИЛКО ДИМИТРОВ:
В текста на § 20 се прави следното допълнение:
а) думите “в деня на “отпадат и вместо тях се добавя “след”;
б) след думите “с изключение на се добавя “Глава трета, която влиза в сила от 1.І.2008 г. и “, с което § 20 получава следната редакция:
“§ 20. Законът влиза в сила след обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на Глава трета, която влиза в сила от 1.І.2008 г. и § 5 т. 1, § 12, т. 2 и § 14, които влизат в сила от 1.1.2007 г.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 26:
„§ 26. Параграфи 4, 15 и 16 влизат в сила от 1 януари 2008 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

(Янаки Стоилов)