---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


К О М И С И Я П О П Р А В Н И В Ъ П Р О С И

Работен проект за Комисия
Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Обсъждане на второ четене на проекта на Граждански процесуален кодекс, № 602-01-38/11.05.06 г., внесен от Министерския съвет.


ПРОЕКТ
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ
ПЪРВА ЧАСТ



ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на Кодекса.

ЧАСТ ПЪРВА
ОБЩИ ПРАВИЛА

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на част първа.

Глава първа
Основни положения
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.


Приложно поле
Чл.1. Този кодекс урежда производството по гражданските дела пред съдилищата.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Предмет
Чл. 1. Този кодекс урежда производството по граждански дела.”

Дължимост на защита и съдействие
Чл. 2. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл.2.

Добросъвестност
Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 3.

Тълкуване
Чл.4. Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони. Когато те са неясни, противоречиви или непълни, съдът се ръководи от смисъла и целта на приложимата норма, основните принципи на правото и справедливостта.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АТАНАС МЕРДЖАНОВ:
“Тълкуване
За чл.4 предлагам нова редакция:
Чл.4. (1) Съдът е длъжен да прилага разпоредбите на нормативните актове според точния им смисъл. Когато те са неясни или противоречиви, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните принципи на правото на Република България и на справедливостта.
(2) За неуредените с нормативен акт случаи съдът прилага разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на справедливостта. Ако такива разпоредби липсват, съдът решава делото съобразно основните принципи на правото на Република България и справедливостта.
(3) Дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно ал.2.”

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА предлага чл. 4 на вносителя да отпадне, тъй като той не съдържа правила за тълкуване, а съдържанието му е отразено на систематичното място в чл. 5.

Съдебен език, преводачи и тълковници
Чл. 5. (1) Съдебният език е българският.
(2) Когато в делото участват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда.
(3) Когато в делото участва глухо или нямо лице, назначава му се тълковник.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 5, който става чл. 4.


Глава втора
Принципи на производството

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя наименованието на глава втора и предлага следната редакция:

„Глава втора
Основни начала”

Принцип на законността
Чл.6. Съдът разглежда и решава делата въз основа на закона.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
“Законност
Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът се основава на основните начала на правото, обичая и справедливостта.”

Диспозитивно начало
Чл. 7. (1) Съдебните производства започват по молба на заинтересуваното лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.
(2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 7, който става чл. 6.

Служебно начало
Чл. 8. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните. Той съдейства на страните за изясняване на фактическата и правната страна на делото.
(2) Съдът връчва на страните актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 7:
“Служебно начало
Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
(2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.”

Състезателно начало
Чл. 9. (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
(2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
(3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 9, който става чл. 8.

Принцип на равенството
Чл.10. Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9:
“Равенство на страните
Чл. 9. Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.”

Принцип за установяване на истината
Чл.11. Съдът осигурява изясняването на всички факти, които са от значение за решаването на делото.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя за и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10:
“Установяване на истината
Чл. 10. Съдът осигурява изясняването на всички факти, които са от значение за решаването на делото.”

Публичност
Чл.12. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако законът предвижда това да стане в закрито заседание.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 11:
“Публичност
Чл. 11. Разглеждането на делата става публично, освен когато в закон е предвидено друго.”

Вътрешно убеждение
Чл.13. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 12:
“Вътрешно убеждение
Чл. 12. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов член 13:
“Разглеждане и решаване на делата в разумен срок
Чл. 13. Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.”


Глава трета
Подведомственост
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието за глава трета

Подведомственост на гражданските дела
Чл.14. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разрешаване от специализирани съдилища.
(2) Съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него.
(3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
“Подведомственост на гражданските дела
Чл. 14. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела.
(2) Съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него.
(3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.”

Проверка на подведомствеността
Чл.15. (1) Въпросът, дали заведеното дело е подведомствено на съда, може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен ако е определен срок за това.
(2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
“Проверка на подведомствеността
Чл. 15. (1) Въпросът, дали заведеното дело е подведомствено на съда, може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.
(2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл.16:
“Препирня за подведомственост
Чл. 16. Когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях, ищецът може да повдигне препирня за подведомственост пред Върховния касационен съд.”

Компетентност по преюдициални въпроси
Чл.16. (1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
(2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АТАНАС МЕРДЖАНОВ:
“Компетентност по преюдициални въпроси
За чл. 16, ал.2 предлагам нова редакция:
(2) Съдът е длъжен да не зачете правните последици от административен акт, ако установи, че той е невалиден или издаден в нарушение на закона.”

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 17:
“Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. (1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
(2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.”

Съдебен имунитет
Чл.17. Лицата, ползващи се със съдебен имунитет, както и чуждите държави са подчинени на българските съдилища:
1. когато сами са започнали дело;
2. по дела, отнасящи се до техни предприятия в страната, и
3. по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се намират в страната.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 18:
“Съдебен имунитет
Чл. 18. (1) Българският съд е компетентен по искове, по които страна е чужда държава, както и лице със съдебен имунитет, в следните случаи:
1. при отказ от съдебен имунитет;
2. по искове, основани на договорни отношения, когато изпълнението на задължението е в Република България;
3. по искове за вреди от непозволено увреждане, извършено в Република България;
4. по искове относно права върху наследствено имущество и незаето наследство в Република България;
5. по дела, които са от изключителна подведомственост на българските съдилища.
(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат за правни сделки и действия, извършени в изпълнение на официални функции на лицата, съответно във връзка с упражняване на суверенни права на чуждата държава.”

Арбитражно споразумение
Чл. 18. (1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.
(2) Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 19.


Глава четвърта
Съдилища

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.

Състав на съда
Чл. 19. Първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия, а въззивните и касационните – в състав от трима съдии, единият от които е председател на състава.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 19, който става чл. 20.

Съвещание
Чл.20. (1) Съвещанието и гласуването на съдебния състав се ръководи от председателя на състава и протича тайно.
(2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.
(3) Членовете на състава гласуват в поредност според старшинството си, като председателят винаги гласува последен.
(4) При предварителни въпроси първо се гласува по тях. Когато съдът при решаване на делото по същество трябва да се произнесе по няколко иска, по всеки от тях се провежда отделно гласуване.
(5) Решенията на съда се вземат по мнозинство на гласовете на съдиите.
(6) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 21:
“Съвещание
Чл. 21. (1) Съвещанието и гласуването на съдебния състав се ръководи от председателя на състава и се провежда тайно.
(2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.
(3) Членовете на състава гласуват в поредност според старшинството. Първи гласува младшият член, а председателят гласува последен.
(4) Когато при решаване на делото по същество съдът трябва да се произнесе по няколко иска, по всеки от тях се провежда отделно гласуване.
(5) Решенията на съда се приемат с мнозинство на гласовете на съдиите.
(6) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.”

Основания за отвод
Чл.21. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:
1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на право, задължение или би имало регресно задължение към страна по делото;
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
3. което живее на съпружески начала със страна по делото или е неин приемен родител или нейно приемно дете;
4. което е било представител, съответно – пълномощник, на страна по делото;
5. което е взело участие при решаване на делото или е било свидетел или вещо лице по делото;
6. относно което съществуват други факти, пораждащи основателно съмнение в неговото безпристрастие.
(2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а в случаите по т. 6 – да обяви фактите.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 22:
“Основания за отвод
Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:
1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
3. което живее при фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;
4. което е било представител съответно – пълномощник, на страна по делото;
5. което е взело участие при решаване на делото в първата или въззивната инстанция, или е било свидетел или вещо лице по делото;
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
(2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, точки 1-5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6 да обяви обстоятелствата.”

Процедура по отвода
Чл.22. (1) Искането за отстраняване може да бъде направено и от всяка от страните в първото заседание, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване.
(2) Съдът решава въпроса за отстраняването при участието на самия съдия.
(3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 23:
“Процедура по отвода
Чл. 23. (1) Отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване.
(2) Съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането.
(3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.”

Отвод на други длъжностни лица
Чл.23. На основанията по чл.21, ал.1 може да бъде отстранен прокурорът и съдебният секретар.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 24:
“Отвод на други длъжностни лица
Чл. 24. На основанията по чл. 22, ал. 1 може да бъде отстранен прокурорът и съдебният секретар.”

Съдебни поръчки
Чл.24. (1) Съдилищата си оказват помощ при извършване на съдопроизводствени действия по делегация.
(2) Когато се налага събиране на доказателства вън от района на съда, той може да делегира събирането им на местния районен съд.
(3) Съдът съобщава на делегирания съдия срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и, по възможност - деня на следващото заседание по делото.
(4) Делегираният съд уведомява незабавно делегиращия съд за всички обстоятелства, които забавят или препятстват изпълнението на поръчката.
(5) Делегираният съд се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнението на делегацията.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 25:
“Съдебни поръчки
Чл. 25. (1) Когато се налага събиране на доказателства вън от района на съда, той може да делегира събирането им на местния районен съд.
(2) Съдът съобщава на делегирания съд срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани и по възможност - деня на следващото заседание по делото.
(3) Делегираният съд уведомява незабавно делегиращия съд за всички обстоятелства, които забавят или препятстват изпълнението на поръчката.
(4) Делегираният съд се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнението на делегацията.”


Глава пета
Страни. Представителство

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.

Страни
Чл.25. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
(2) Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
(3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закона случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
(4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 26:
“Страни
Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
(3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
(4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.”

Правоспособност
Чл. 26. (1) Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
(2) Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Ако държавното учреждение не е разпоредител с бюджетни кредити, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение – разпоредител с бюджетни кредити.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 27.

Дееспособност
Чл.27. (1) Процесуално дееспособен е този, който е дееспособен по материалното право.
(2) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 28:
“Процесуална дееспособност
Чл. 28. (1) Дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично.
(2) Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си.
(3) Непълнолетните могат да водят делата си лично за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, както и в други случаи, определени със закон.
(4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители или настойници.”

Процесуално представителство по закон
Чл. 28. (1) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители или настойници.
(2) Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 28 да отпадне, тъй като намерил систематичното си място в новия чл. 28.

Особено процесуално представителство
Чл.29. (1) Безизвестно изчезналите се представляват от назначените от съда техни представители, а обявените за отсъстващи - от въведените във владение наследници.
(2) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да назначи особен представител на това лице. В този случай разноските първоначално се понасят от нея.
(3) Лицата с неизвестно местопребиваване се представляват от лица, специално назначени от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна.
(4) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.
(5) Особените представители могат да извършват действията, за които съгласно чл. 34, ал. 2 се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
“Особено процесуално представителство
Чл. 29. (1) Безизвестно изчезналите се представляват от назначените от съда техни представители, а обявените за отсъстващи - от въведените във владение наследници.
(2) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да му назначи особен представител. В този случай разноските първоначално се понасят от нея.
(3) Лице, с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна.
(4) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.
(5) Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.”

Представителство на юридически лица
Чл. 30. (1) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон, и според устройствените им правила.
(2) Когато липсва правило за представителството, юридическите лица се представляват от двама членове на управлението им.
(3) Държавните учреждения се представляват от своите ръководители според техните устройствени правила.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
“Представителство на юридически лица
Чл. 30. (1) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила.
(2) Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му.
(3)Държавните учреждения се представляват от своите ръководители според техните устройствени правила.
(4) Общините се представляват от кметовете.”

Представителство на държавата
Чл.31. (1) Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон се предвижда друго.
(2) По дела, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
“Представителство на държавата
Чл. 31. (1) Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго.
(2) По дела, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.”

Представителство по пълномощие
Чл.32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
1. адвокатите;
2. родителите, децата и съпругът;
3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, юридическите лица и едноличния търговец;
4. юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;
5. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;
6. други лица, предвидени в законите.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.32, т.2 след думата "съпругът" се добавя: "ако имат юридическо образование".

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
“Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
1. адвокатите;
2. родителите, децата или съпругът;
3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;
4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;
5. други лица, предвидени в закон.”

Пълномощно
Чл.33. (1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отрази в протокола.
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
“Пълномощно
Чл. 33. (1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание.
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.”

Представителна власт
Чл. 34. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
(2) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.
(3) Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
Оттегляне на пълномощието
Чл. 35. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

Отлагане на делото при прекратяване на представителството
Чл. 36. В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а разглеждането му може да се отложи за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.36 думата "умоповреждане" се заменя с "трайна невъзможност".

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 36.


Глава шеста
Съобщения и призовки

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.


Раздел І
Съобщения

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздела.

Адресат
Чл.37. Адресат е лицето, за което е предназначено съобщението.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 37.

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов член 38:
“Адрес за връчване
Чл. 38. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния.”

Връчване на представител
Чл.38. (1) Ако страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията (съдебен адрес), или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.
(2) Ако няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адрес или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение, в което се вписват имената им.
(3) Ако адресатът е процесуално недееспособен, съобщението се връчва на неговия законен представител.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл.38. се отменя. Вместо него се създава нов текст: "Начини на връчване
Чл.38. (1) Съобщението се връчва лично, на пълномощник или на друго лице.
(2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление.
(3) Съдът може да разпореди връчването да стане само лично."

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.


РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 38, който става чл. 39:
«Връчване на представител
Чл. 39. (1) Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията (съдебен адресат) или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.
(2) Когато няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адресат или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение, в което се вписват имената им.
(3) При повече ищци или ответници, когато интересите им не са противоречиви, съдът по искане на насрещната страна или по свое усмотрение може да ги задължи да посочат един от тях или друго лице за общ съдебен адресат. При неизпълнение на това задължение, съдът може да им назначи представител за получаване на книжа на техни разноски и риск.
(4) Когато адресатът е процесуално недееспособен, съобщението се връчва на неговия законен представител.»

Съдебен адрес
Чл.39. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията (съдебен адрес), ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) Ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 40:
“Съдебен адресат
Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията (съдебен адресат), ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се считат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.”

Задължение за уведомяване
Чл.40. (1) Страната, която е променила за повече от един месец адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и лицата по чл. 39, ал. 1.
(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 41:
“Задължение за уведомяване
Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се считат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.”

Длъжностни лица по връчването
Чл.41. (1) Връчването в общия случай се извършва по пощата.
(2) Съдът може да разпореди връчването да бъде извършено от длъжностно лице на съда или на съдебното изпълнение, ако връчването по пощата не би могло да стане своевременно или би се оказало нецелесъобразно. Ако в мястото на връчване няма съдебно учреждение, връчването се извършва от длъжностно лице на общината или кметството.
(3) В спешни случаи по изключение връчването може да се извършва от длъжностното лице на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма. Връчването по телефона и по факса се удостоверява писмено от връчителя, връчването с телеграма – с известие за доставянето й, а когато връчването е извършено по телекса – с писмено потвърждение за изпратено съобщение.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 41 се изменя и става:
Чл.41. (1) Връчването се извършва от длъжностни лица към съответния съд.
(2) Ако в мястото на връчване няма съдебно учреждение, връчването се извършва от длъжностно лице на общината или кметството.
В ал. 3 думите "с телеграма" отпадат.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
“Длъжностни лица по връчването
Чл. 41 се променя по следния начин:
Чл. 41. (1) Връчването на съобщенията се извършва от служител на съответния съд; по пощата или чрез куриерска служба; чрез община или кметство в случаите, когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение.
(2) Когато адресатът се укрива, връчването се извършва чрез съответното териториално звено “Охрана” към Министерство на правосъдието.
(3) В изпълнителните производства, образувани от частни съдебни изпълнители, съобщенията се връчват от техни служители.
(4) В спешни случаи, по изключение, връчването може да се извършва от длъжностното лице на съда по телефон или факс. Връчването по телефона или факса се удостоверява писмено от връчителя.
(5) На страната могат да бъдат връчени съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се считат за връчени с постъпването си в посочената информационна система и се удостоверяват с копие от електронния запис за това.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 42:

“Връчител
Чл. 42. (1) Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.
(2) По искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната.
(3) В спешни случаи съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма.
(4) На страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се считат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.”

Начини на връчване
Чл.42. (1) Съобщението се връчва лично, на друго лице или чрез депозиране.
(2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление.
(3) Съдът може да разпореди връчването да стане само лично.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 след думата “лично” запетаята се заличава, добавят се думите “или чрез” и се заличават думите “или чрез депозиране”.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 43:
“Начини на връчване
Чл. 43. (1) Съобщението се връчва лично или чрез друго лице.
(2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез поставяне на уведомление.
(3) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление.”

Удостоверяване на връчването
Чл.43. (1) Връчителят с подписа си удостоверява датата и начина на връчването. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил документа, а ако откаже да положи подпис, връчителят отбелязва това обстоятелство. Отказът не засяга редовността на връчването.
(2) Разписката за връчването се връща в съда веднага след съставянето й.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 след думата “връчването” се добавят думите “като отбелязва и качеството на лицето, на което е било връчено съобщението”, а след думата “документа” запетаята се заменя с точка, а думите до края на изречението се заличават. Създава се изречение второ “Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа поне на един свидетел, чиито имена и адрес се посочват от връчителя”.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 44:
“Удостоверяване на връчването
Чл. 44 (1) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя (ІІ вариант - и на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и постоянния му адрес). Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.
(2) Връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя, връчването с телеграма – с известие за доставянето й, а когато връчването е извършено по телекса – с писмено потвърждение за изпратено съобщение. Връчването по пощата се удостоверява от обратната разписка.
(3) Връчването на електронен адрес се удостоверява с копие от електронния запис за това.
(4) Разписката, удостоверяваща връчването от служител на съда или от частен съдебен изпълнител, обратната разписка, удостоверяваща връчването от пощенски служител, известието за доставка на телеграма, както и писменото потвърждение за изпратено съобщение по телекс се връщат в съда веднага след съставянето им.”

Лично връчване
Чл.44. Връчва се лично на страната или на неин представител.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Текстът на чл. 44 става чл. 39 и се изменя, както следва:
"Лично връчване
Чл.39. (1) Личното връчване се извършва по постоянния адрес на страната.
(2) В случай, че страната не може да бъде намерена на постоянния адрес, призоваването става по настоящия адрес на страната.
(3) Ако в продължение на един месец съобщението не може да бъде връчено лично, по разпореждане на съда то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме или чрез "Държавен вестник."
Следващите членове променят номерацията си.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 45:

“Лично връчване
Чл. 45. Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител се счита за лично връчване.”

Връчване на друго лице
Чл.45. (1) Ако съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице.
(2) На друго лице се връчва, ако връчителят има основание да приеме, че адресатът пребивава на адреса.
(3) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен, който живее на адреса или е работник, служител или съответно работодател на адресата и е съгласен да приеме съобщението. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.
(4) Съдът изключва от кръга на другите лица тези, които са заинтересувани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Тези лица се посочват върху съобщението и обратната разписка с последицата, че на тях не може да се връчва.
(5) Когато връчването се извършва по пощата, пощенският служител може да връчва на други лица само ако адресатът е направил писмено искане за това до пощата.
(6) Обстоятелствата по ал. 2 и 3 се удостоверяват от връчителя върху разписката за връчването.
(7) С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на предишното положение, ако не е узнал своевременно за връчването поради отсъствието му от адреса. Срокът по чл.67, ал. 2 започва да тече от завръщането му на адреса.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 45, ал. 5 и 6 се отменят, останалите се преномерират.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 2 се заличава.
2. в ал. 3 след думата “адреса” се добавят думите “или е съсед” и думите “е съгласен да приеме съобщението” се заличават. Създава се изречение второ “Лицето, чрез което става връчването се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата”.
3. ал. 5 и ал. 6 се заличават.
4. ал. 7 става ал. 5, като думите “друго лице” се заменят с думата “съсед”, а след думата “адреса” точката се заличава и се добавят думите “удостовери това обстоятелство”.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 46:
“Връчване на друго лице
Чл. 46. (1) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.
(2) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или, който живее на адреса или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участвуват по делото като насрещна страна на адресата.
(3) Съдът изключва от кръга на другите лица тези, които са заинтересувани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Тези лица се посочват в съобщението и обратната разписка.
(4) С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Срокът по чл. 64, ал. 2 започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването.”

Връчване чрез депозиране
Чл.46. (1) Когато не е възможно връчването на адресата или на друго лице и връчителят има основание да приеме, че адресатът пребивава на адреса, при връчване по пощата съобщението се депозира в обслужващия пощенски клон, а при връчване чрез длъжностно лице на съда и съдебното изпълнение или чрез длъжностно лице на общината или кметството - съответно в канцеларията на съда или на общината или кметството.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват от връчителя в разписката за връчването.
(3) Адресатът се уведомява писмено за депозирането на съобщението, мястото, където е оставено, срока за получаването му от съответното учреждение и последиците на връчването по този ред. Уведомлението се оставя на адреса на видно място върху пощенската кутия, на входната врата или на друго подходящо място. Редовността на връчването не се засяга от унищожаването или снемането на уведомлението от мястото, където е било оставено.
(4) Съобщението се съхранява от съответното учреждение две седмици, през които може да бъде получено. Срокът започва да тече от първия ден, в който съобщението е било на разположение за получаване.
(5) Връчването чрез депозиране се смята за извършено с изтичането на срока за получаване на съобщението, освен ако то е получено по-рано. Адресатът може да иска възстановяване на предишното положение, ако не е узнал своевременно за депозирането поради отсъствие от адреса. Срокът по чл. 67, ал. 2 започва да тече от завръщането му на адреса.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
Чл. 46 се променя по следния начин:
Адрес за призоваване
Чл. 46. Страната се призовава на адреса, посочен по делото. Когато не може да бъде призована на този адрес, се призовава на настоящия си адрес, а при липса на такъв – на постоянния адрес.

РАБОТНАТА ГРУПА приема по принцип предложението, което е отразено на систематичното си място в чл. 38.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 46 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 47:
“Връчване чрез поставяне на уведомление
Чл. 47. (1) Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят събира сведения пребивава ли ответника на адреса, по кое време може да бъде намерен и удостоверява това в разписката. Когато ответникът отново не може да бъде намерен в продължение на един месец и няма сведения да пребивава на адреса, съдът указва на ищеца да представи справка за постоянния и настоящ адрес на ответника.
(2) Когато ответникът не може да бъде намерен на настоящия и постоянния му адрес, съдът разпорежда връчването да се извърши чрез поставяне на уведомление на постоянния адрес, освен в случаите на чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2, чл. 50, ал. 2 и 4 (ІІ вариант - и чл. 51, ал. 5), в които съобщението се прилага към делото.
(3) Уведомлението се поставя от връчителя и служител в специализираното звено „Охрана” при Министерството на правосъдието върху пощенската кутия, а когато няма такава, на друго видно място на или около входната врата. Уведомлението не се поставя, ако ответникът приеме съобщението.
(4) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени на разположение на ответника в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени в двуседмичен срок от поставянето му.
(5) До изтичане на една седмица от поставяне на уведомлението връчителят заедно със служител в специализираното звено „Охрана” при Министерството на правосъдието проверяват узнал ли е ответникът за поставянето му. Уведомлението не се поставя повторно, ако ответникът заяви, че е узнал за него, приеме го или то бъде намерено на мястото, на което е поставено.
(6) Съобщението се счита връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
(7) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
(8) Разпоредбите на ал. 1-7 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна.
(9) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съдът разпорежда връчването да се извърши чрез оставяне на съобщението в пощенската кутия, а ако няма такава – чрез поставянето му на видно място на или около входната врата.”

Връчване чрез публично обявление
Чл.47. (1) Ако при завеждането на делото постоянният и настоящият адрес на ответника са неизвестни или ако в продължение на един месец на ответника не може да се връчи съобщение на нито един от тези адреси, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на “Държавен вестник”. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка в съответната адресна служба, че ответникът няма друга адресна регистрация. Връчването става редовно след изтичането на един месец от публикацията.
(2) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 47. (1) - последното изречение се променя и става:
Връчването е редовно, ако е публикувано най-малко един месец преди заседанието.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
В чл. 47 се правят следните изменения
1. в ал. 2 думите “на разноски на ищеца” се заличават.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 48:

“Връчване чрез публично обявление
Чл. 48. (1) Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца, връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на “Държавен вестник”, направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.
(2) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.”

Особени случаи на лично връчване
Чл.48. (1) Съобщение, с което адресатът за първи път се уведомява за делото, се връчва лично. В съобщението се посочва изрично, че се изключва връчване на друго лице.
(2) По начина по ал.1 съобщение се връчва само на страна или на представител, овластен да получава препис от искова молба.
(3) Когато се установи, че връчването не може да се извърши лично, това се удостоверява от длъжностното лице. В такъв случай съдът разпорежда връчването да стане чрез депозиране, чрез публикация или на друг адрес.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 48 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя предложението

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
Чл. 48 се заличава.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя предложението.
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 48 да отпадне.

Място на връчване
Чл.49. (1) Място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата.
(2) На лица, за които няма място на връчване в страната, както и на лица, които са готови да приемат съобщението, може да се връчва на всяко място, където бъдат намерени.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
Чл. 49 се заличава.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
“Място за връчване
Чл. 49. Място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен.”

Връчване на търговци и юридически лица
Чл.50. (1) Личното връчване на търговци и юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител, който се намери там. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и длъжността на получателя.
(2) Ако в работно време не може да бъде намерено лице, което е съгласно да приеме съобщението, връчването се извършва чрез депозиране, но се смята, че е извършено лично.
(3) Мястото на връчване на търговец или на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 думата “лично” се заличава, а думата “връчване” се заменя с “връчването”. Създава се изречение трето “Отказът от получаване на съобщение се удостоверява по реда на чл. 43, ал. 1”.
2. ал. 2 се заличава.
3. ал. 3 се променя по следния начин “Търговецът или юридическото лице, които са вписани в съответния регистър, в случай, че не бъдат намерени на посочения по делото адрес, се призовават на последния вписан в регистъра адрес. Ако са променили адреса си, без да са изпълнили задължението си за вписване на това обстоятелство, всички съобщения се прилагат към с делото и се смятат за редовно връчени”.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50:

“Връчване на търговци и юридически лица
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се считат редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери никой, който е съгласен да приеме съобщението, (І вариант -прилага се ал. 2. ІІ вариант – прилага се чл. 47 ал. 2).”

Връчване на адвокат
Чл.51. (1) Личното връчване на адвокат става в неговата кантора и може да се извърши на всеки служител, който се намери там. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и длъжността на получателя.
(2) Адвокатът не може да откаже получаването на съобщение за своя доверител освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл.36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването.
(3) Ако не може да бъде намерено лице, което да приеме съобщението, връчването се извършва чрез депозиране, но се смята, че е извършено лично.
(4) Мястото на връчване на адвокат е кантората му, посочена в адвокатското пълномощно.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 51, ал. 3 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:
В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 първото изречение се променя по следния начин: “Връчването на адвокат става лично или на служител в неговата кантора”.
2. ал. 3 и 4 се заличават.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51:
“Връчване на адвокат
Чл. 51. (1) Връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място където може да бъде намерен. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя.
(2) Когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението то се прилага към делото и се счита редовно връчено ( ІІ вариант – се прилага чл.47, ал.2-7)
(3) Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя и на един свидетел като връчителят отбелязва трите имена и постоянния му адрес. Отказът не засяга редовността на връчването.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създадат нови чл. 52 и чл. 53.

“Връчване на държавни учреждения и общини
Чл. 52. Държавните учреждения и общините са длъжни да осигурят служител, който да приема съобщения в работното време.

Призоваване на пребиваващи в страната чужденци
Чл. 53. Пребиваващите в страната чужденци се призовават на адреса, заявен в съответните административни служби.”

Поправяне на пропуски при връчване
Чл.52. Ако при връчването има пропуски, то се смята за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 52 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 54:

“Поправяне на нередовности при връчване
Чл. 54. Ако при връчването има нередовности, същото се счита за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата.”

Наредба
Чл.53. Министърът на правосъдието издава наредба, с която урежда процедурата по връчване, неговото удостоверяване и образци на съобщенията и разписките за връчването.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 53 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МАЯ МАНОЛОВА:

Чл. 53 се променя по следния начин
1. създава се ал. 1
“ал. 1. По реда на този раздел се извършва и връчването по пощата или чрез куриерски служби, чрез община или кметство, чрез служители на териториалните звена “Охрана” към Министерство на правосъдието и на частните съдебни изпълнители”.
2. Текстът на досегашния чл. 53 става ал. 2.
Създава се нов чл. 55а
Ред за връчване на призовките и книжата по делото
Чл. 55а. По реда, посочен в предходния раздел, се връчват призовките и другите книжа по делото.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.


РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 55:

“Наредба
Чл. 55. Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образците на всички книжа, свързани с връчването.”


Раздел ІІ
Призоваване
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІ.

Призовки
Чл. 54. (1) Съдът призовава страните за заседанията по делото.
(2) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.
(3) Призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 56.

Съдържание на призовката
Чл.55. В призовката се посочват:
1. съдът, който я издава;
2. името и адресът на призовавания;
3. по кое дело и в какво качество се призовава;
4. мястото и времето на заседанието и
5. законните последици от неявяването.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 57.

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл.58:
“Ред за връчване на призовките
Чл. 58. Призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията.”


Глава седма
Срокове и заседания
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава седма да се измени така:

„Глава седма
Срокове и възстановяване на срокове”


Раздел І
Срокове
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел І.

Определяне на сроковете
Чл. 56. Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 56, който става чл. 59.

Изчисляване на срок
Чл.57. (1) Сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни.
(2) Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(3) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.
(6) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 57 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 60:
“Изчисляване на срок
Чл. 60. (1) Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни.
(2) Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(3) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.
(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.
(6) Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.”

Спиране течението на срока
Чл.58. При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 58 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 61:
“Спиране на срока
Чл. 61. При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.”

Изтичане на срока
Чл. 59. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши или представи документ в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
(2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока.
(3) Когато съдът определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие е редовно.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 62:
“Изтичане на срока
Чл. 62. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
(2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.
(3) Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено.”

Продължаване на срока
Чл. 60. Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересуваната страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 63:

“Продължаване на срока
Чл. 63. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересуваната страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. (2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.
(3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.”


Раздел ІІ
Заседания
РАБОТНАТА ГРУПА предлага раздел ІІ с чл. 61-66 да отпадне, тъй като съдържанието му е включено на систематичното му място в глава тринадесета.


Видове заседания
Чл. 61. (1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания.
(2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните.
(3) Откритите заседания се провеждат публично.


Място и време
Чл.62. (1) Заседанията по делата се провеждат в сградата на съда. Провеждането на заседанията извън сградата на съда е допустимо, ако по този начин може да бъдат избегнати по-големи разноски.
(2) Съдът определя мястото, деня и часа на откритите заседания.
(3) Заседанията не може да се провеждат в неприсъствени дни.

Изключване на публичността
Чл.63. (1) Съдът служебно или по молба на някоя от страните постановява разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата:
1. когато общественият интерес налага това;
2. когато защитата на интимния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налагат това;
3. когато делото е свързано с важна търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси;
4. по други причини, които съдът намери за основателни.
(2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.


Разглеждане на молбата за изключване на публичността
Чл.64. Молбата за разглеждане на делото при закрити врата се разглежда в закрито заседание. Определението, постановено по молбата, се обявява публично.

Задължение за пазене на тайна
Чл.65. (1) Когато е проведено заседание при закрити врата, публичното огласяване на неговото съдържание се забранява.
(2) Съдът може да задължи присъствалите лица да пазят в тайна определени факти. Определението за това подлежи на обжалване.


Лица, които не може да присъстват на заседанието
Чл.66. В съдебно заседание не може да присъстват без разрешение от съда:
1. ненавършили пълнолетие лица, които не са страни по делото или свидетели;
2. въоръжени лица, освен охраната.


Раздел ІІІ
Възстановяване на предишното положение

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя за раздел ІІІ и предлага той да стане раздел ІІ със заглавие:

“Раздел ІI
Възстановяване на срокове”

Условия
Чл.67. (1) Страната, която е пропуснала да извърши определено процесуално действие, може да поиска възстановяване на предишното положение, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидими обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(2) Молбата за възстановяване на предишното положение се подава в едноседмичен срок от отпадането на пречката, която е довела до пропускането. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.
(3) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на предишно положение.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67, който става чл. 64:
“Условия
Чл. 64. (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.
(2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.
(4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.”

Молба за възстановяване
Чл. 68. (1) Молбата трябва да посочва:
1. всички обстоятелства, които я обосновават;
2. всички доказателства за основателността й.
(2) Заедно с молбата се извършва пропуснатото процесуално действие, а ако се касае за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. При пропускане на заседание заедно с молбата страната извършва онези процесуални действия, които е искала да извърши тогава.
(3) Подаването на молбата не спира хода на делото. Когато тя е вероятно основателна, съдът може да спре делото. С произнасянето си по молбата съдът възобновява производството.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 65:
“Молба за възстановяване
Чл. 65. (1) В молбата се посочва:
1. всички обстоятелства, които я обосновават;
2. всички доказателства за основателността й.
(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.
(3) Подаването на молбата не спира хода на делото.”

Процедура
Чл.69. (1) Молбата за възстановяване на предишно положение се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок. Молбата се разрешава в закрито заседание от съда, пред който е следвало да бъде извършено пропуснатото действие. Съдът, ако намери за необходимо, провежда открито заседание.
(2) Определението, с което се възстановява предишно положение, е необжалваемо.
(3) С допускането на възстановяването делото се връща в положението, в което се е намирало преди пропускането. Ако съдът допусне възстановяването, постановеното в резултат на пропускането решение се оттегля.
(4) Когато това е необходимо, при уважаване на молбата съдът може да обезсили извършените след пропускането процесуални действия.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.69, ал.2 думите "е необжалваемо" се заменят с "не подлежи на обжалване".
В ал. 3, изр. второ думата "оттегля" се заменя с "обезсилва".

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 66:

“Процедура
Чл. 66. (1) Молбата се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда в открито заседание.
(2) Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба.
(3) Когато уважаването на молбата налага провеждане на открито съдебно заседание, съдът при необходимост може да отмени действията, извършени преди възстановяването на срока.”

Разноски
Чл.70. Всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането и от заседанието по молбата за възстановяване на предишното положение, се понасят от молителя.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 67:
“Разноски
Чл. 67. Всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя.”


Глава осма
Такси и разноски

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма.


Раздел I
Цена на иска

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел І.

Цена на иска
Чл.71. Паричната оценка на предмета на делото е цена на иска.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 68.

Размер на цената на иска
Чл.72. (1) Размерът на цената на иска е:
1. по искове за парични вземания - търсената сума;
2. по искове за собственост - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на имота;
3. по искове за нарушено владение - 1/4 от размера по т. 2;
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато се касае за договори, които имат за предмет имот - размерите по т. 2;
5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година;
6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи;
7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи – сборът на платежите за 3 години.
(2) По искове, които не са посочени в ал. 1, както и по неоценяемите искове размерът на дължимата държавна такса се определя от съда.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 69:

І вариант
“Размер на цената на иска
Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:
1. по искове за парични вземания - търсената сума;
2. по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право;
3. по искове за нарушено владение - 1/4 от размера по т. 2;
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорите имат за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2;
5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година;
6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи;
7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи – сборът на платежите за 3 години.
(2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.”

ІІ вариант
“Размер на цената на иска
Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:
1. по искове за парични вземания - търсената сума;
2. по искове за собственост - 1/4 от данъчната оценка, а ако няма такава - 1/4 от пазарната цена на имота;
3. по искове за нарушено владение - 1/2 от размера по т. 2;
4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорите имат за предмет имот - размерите по т. 2;
5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година;
6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи;
7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи – сборът на платежите за 3 години.
(2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.”

Размер на цената при съединяване на искове
Чл.73. (1) Когато с една молба са предявени кумулативно съединени искове, държавна такса се събира по всеки иск.
(2) Когато алтернативно или евентуално съединени искове са предявени с една молба срещу едно лице, държавна такса се събира за един иск.
(3) Когато алтернативно или евентуално съединени искове са предявени срещу различни лица, държавна такса се събира по исковете срещу всяко лице.

РАБОТНАТА ГРУПА предлага чл. 73 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в следващия раздел ІІ "Държавни такси и разноски" .

Определяне на цената на иска
Чл. 74. (1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.
(2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 70:
“Определяне на цената на иска
Чл. 70. (1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.
(2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.”

Раздел ІІ
Държавни такси и разноски
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІ.

Задължение за такси и разноски
Чл.75. По водене на делото се събират държавни такси и разноски за производството.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 71:
“Задължение за такси и разноски
Чл. 71. По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем размерът на държавна такса се определя от съда.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 72:
“Държавни такси при съединяване на искове
Чл. 72. (1) За предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск.
(2) За предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск.
(3) За предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу различни лица се събира държавна такса по исковете срещу всяко лице.”

Държавни такси
Чл. 76. (1) Държавните такси са прости и пропорционални.
(2) Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството. Пропорционалните такси се определят върху интереса.
(3) Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 73.

Изменение на искането
Чл. 77. При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 74.

Определяне на разноските
Чл. 78. Възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 75.

Предварително внасяне на разноските
Чл. 79. Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 76.

Принудително събиране на разноски
Чл. 80. Ако страната остане задължена за разноски, съдът издава определение за събирането им принудително.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста по принцип на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 77:
“Принудително събиране на разноски
Чл. 77. Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.”

Присъждане на разноски
Чл.81. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
(4) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и/или разноски по производството, или на лице, на което е предоставена правна помощ, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на Националното бюро за правна помощ или в полза на съда.
(7) В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
(8) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
(9) На третото лице-помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.
(10) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 78:
“Присъждане на разноски
Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
(4) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
І вариант:
(7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, следващите се такси и платени разноски се присъждат в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
ІІ вариант:
(7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. ?
(8) В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
(9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
(10) На третото лице-помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.
(11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.”

Разноски по изпълнението
Чл.82. Разноските по изпълнението, с изключение на окончателната такса за успех, са за сметка на длъжника освен в случаите:
1. когато делото се прекрати съгласно чл. 390, или
2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 79:
“Разноски по изпълнението
Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите когато:
1. делото се прекрати съгласно чл. 390, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
(2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя се събират от длъжника.”

Списък на разноските
Чл.83. Страната, която иска присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските заедно с документите, които ги доказват, най-късно до приключване на заседанието в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 83 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 80:
І вариант
“Списък на разноските
Чл. 80. Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските заедно с документите, които ги доказват, най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските.”

ІІ вариант – чл. 80 да отпадне


Присъждане на разноски
Чл. 84. Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 81.

Разпореждане относно внесени суми за разноски и гаранции
Чл. 85. Внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, когато са станали изискуеми.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 82.

Освобождаване от такси и разноски
Чл.86. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
1. от ищците – работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;
2. от ищците - по искове за издръжка;
3. по искове, заведени от прокурор;
4. от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.
(2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и/или на семейството;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта, и
7. други констатирани обстоятелства.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 86. се добавя нова т. 5
"5. от назначените от съда служебни защитници."
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 83.

Освобождаване в особени случаи
Чл. 87. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски:
1. държавата и държавните учреждения;
2. Българският Червен кръст;
3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 84:
І вариант:
“Освобождаване в особени случаи
Чл. 84. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски:
1. държавата и държавните учреждения;
2. Българският Червен кръст;
3. общините.”

ІІ вариант:
“Освобождаване в особени случаи
Чл. 84. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски:
1. държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост;
2. Българският Червен кръст;
3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи – частна общинска собственост.”

ІІІ вариант: По вносител.
Глава девета
Глоби

РАБОТНАТА РУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава девета.

Глоба на свидетел
Чл. 88. (1) Ако призованият в съда свидетел не се яви без уважителни причини, съдът му налага глоба и постановява принудителното му довеждане за следващото заседание.
(2) Ако свидетелят откаже да даде показания без уважителни причини, съдът му налага глоба.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 85.
Глоба на вещо лице
Чл. 89. Ако вещо лице не се яви, откаже да даде заключение или не го представи в срок без уважителна причина, съдът му налага глоба.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 86.
Глоба на трето лице
Чл. 90. Ако трето, не участващо в делото, лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба и го подканва да го представи.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 90, който става чл. 87.

Глоба на длъжностно лице по връчването
Чл. 91. Съдът налага глоба на длъжностно лице, което е връчило неправилно съобщението, не е удостоверило надлежно връчването или не е върнало своевременно в съда разписката за връчването или което не е изпълнило други нареждания на съда във връзка с връчването.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 88:
“Глоба за нарушения при връчването
Чл. 88. (1) Съдът налага глоба на връчител, който е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването или не е върнал своевременно в съда разписката за връчването или който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването.
(2) Съдът налага глоба на ръководителя на канцеларията, когато в работно време в канцеларията на държавното учреждение или общината не се намери лице, което да приеме съобщението.”

Глоба за нарушения при разглеждането на дело
Чл.92. Съдът налага глоба за:
1. нарушение на реда в съдебно заседание;
2. неизпълнение на разпоредбите на съда;
3. обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 89.

Неправомерно получаване на правна помощ
Чл.93. (1) Съдът налага глоба на страната, която е посочила неверни или непълни данни в молбата за правна помощ и вследствие на това е получила или се е опитала да получи правна помощ.
(2) Глоба се налага и в случаите, когато страната, на която е разрешена правна помощ, не уведоми своевременно съда за обстоятелства, които са от значение за решението по чл. 99 и 100.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 90:
“Неправомерно получаване на правна помощ
Чл. 90. (1) Съдът налага глоба на страната, която е посочила неверни или непълни данни в молбата за правна помощ и вследствие на това е получила или се е опитала да получи правна помощ.
(2) Глоба се налага и в случаите, когато страната, на която е разрешена правна помощ, не уведоми своевременно съда за обстоятелства, които са от значение за решението по чл. 96 и 97.”

Размер на глобата
Чл.94. Глобата за нарушения по чл. 88 - 93 е в размер от 50 до 1000 лв.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94, който става чл. 91:
“Размер на глобата
Чл. 91. Глобата за нарушения по чл. 85-90 е в размер от 50 до 300 лв.”

Обжалване
Чл.95. (1) Срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението.
(2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и, ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.
(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 95, ал. 3 след думите "с частна жалба" се добавя "без това да спира разглеждането на делото".

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 92.

Глоби при принудително изпълнение
Чл.96. (1) Съдебният изпълнител налага глоба в размер от 50 до 1000 лв.:
1. за нарушения по чл. 88 - 91;
2. за създаване на пречки да бъде преглеждана вещта, обявена за продан;
3. за неизпълнение на други негови нареждания.
(2) Постановлението, с което съдебният изпълнител налага глобата, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 93:

“Глоби при принудително изпълнение
Чл. 93. (1) Съдебният изпълнител налага глоба в размер от 50 до 300 лв.:
1. за нарушения по чл. 85 -88; ????
2. за създаване на пречки да бъде преглеждана вещта, обявена за продан;
3. за неизпълнение на други негови нареждания.
(2) Постановлението, с което съдебният изпълнител налага глобата, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.”


Глава десета
Правна помощ
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава десета.

Съдържание на правната помощ
Чл.97. Правната помощ се състои в освобождаване от държавна такса и/или разноски по производството и в осигуряване на безплатна адвокатска защита.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 97 думите "освобождаване от държавна такса и/или разноски по производството и в" отпадат.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя предложението.
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 94:

“Съдържание на правната помощ
Чл. 94. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита.”

Предоставяне на правна помощ
Чл.98. (1) Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо.
(2) В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ.
(3) Определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго.
(4) Определението се постановява в закрито заседание, освен ако съдът намери за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства.
(5) Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба.
(6) Определението на съда по частната жалба е окончателно.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 95.
Прекратяване на правната помощ
Чл. 99. (1) Правната помощ се прекратява:
1. при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена;
2. със смъртта на физическото лице, на което е предоставена.
(2) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат постановява прекратяване изцяло или частично на предоставената правна помощ, считано от момента на настъпване на промяна в обстоятелствата, обусловили предоставянето й.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 96.

Лишаване от правна помощ
Чл.100. (1) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти.
(2) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното от съда възнаграждение на назначения й служебен адвокат.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 100, който става чл. 97.

Последици от прекратяването и лишаването от правна помощ
Чл. 101. (1) Назначеният служебен адвокат упражнява правомощията си до влизането в сила на определението за прекратяване или за лишаване от правна помощ, ако това е необходимо за предпазване на страната от неблагоприятни правни последици.
(2) От постановяването до влизането в сила на определението за прекратяване или лишаване от правна помощ се прекъсват сроковете за обжалване, след което започват да текат отново.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 98.

Напътване на страните за правната помощ
Чл.102. Съдът информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 99.


Глава единадесета
Процесуални действия на страните
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава единадесета.

Форма
Чл.103. Страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 100.

Нередовност на процесуалното действие
Чл. 104. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как може да бъде отстранена тя, като определя срок за поправката.
(2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.
(3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за не извършено.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 104, който става чл. 101.

Оттегляне на процесуални действия
Чл.105. (1) Страната може да оттегли извършените от нея процесуални действия. Оттеглените процесуални действия се смятат за не извършени.
(2) Не може да бъде оттеглено процесуално действие, което е взето предвид от съда и насрещната страна е придобила права от постановения съдебен акт.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 105 да отпадне.

Писмени изявления
Чл.106. (1) Писмените изявления до съда съдържат:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на страната, от която прави изявлението, съответно - името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението;
3. в какво се състои изявлението;
4. подпис.
(2) Към писмените изявления се прилагат:
1. пълномощно, когато изявлението се извършва чрез пълномощник;
2. документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни.
(3) Писмените изявления на страните до окръжен, апелативен съд и до Върховния касационен съд трябва да бъдат подписани от адвокат или юрисконсулт.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 106, който става чл. 102:
“Писмени изявления
Чл. 102. (1) Писмените изявления до съда съдържат:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на страната, която прави изявлението, съответно - името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението;
3. в какво се състои изявлението;
4. подпис.
(2) Към писмените изявления се прилагат:
1. пълномощно, когато изявлението се извършва чрез пълномощник;
2. документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни.”


ЧАСТ ВТОРА
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на част втора.
Дял първи
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
РАБОТНАТА РУПА не подкрепя текста на вносителя за заглавието на Дял първи и предлага то да се измени така:


“ДЯЛ ПЪРВИ
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ”


Глава дванадесета
Подсъдност
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава дванадесета.

Раздел І
Родова подсъдност

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел І.

Основна подсъдност
Чл.107. На районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 107, който става чл. 103.

Подсъдност на окръжен съд
Чл.108. На окръжен съд като първа инстанция са подсъдни:
1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
2. исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв. с изключение на исковете за издръжка и за трудови спорове по Кодекса на труда;
3. искове за установяване на недопустимост или нищожност на вписани в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство;
4. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108, който става чл. 104:
“Подсъдност на окръжен съд
Чл. 104. На окръжения съд като първа инстанция са подсъдни:
1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
2. исковете по търговски спорове;
3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
4. исковете по граждански дела с цена на иска над
25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
6. исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.”

Раздел ІІ
Местна подсъдност
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІ.

Обща местна подсъдност
Чл.109. Искът се предявява пред онзи съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 105:
“Обща местна подсъдност
Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.”

Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение
Чл.110. Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват по постоянния адрес на техния законен представител.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 106:
“Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение
Чл. 106. Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител.”

Искове срещу лица с неизвестен адрес
Чл.111. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява в съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако такъв няма - по постоянния адрес на ищеца.
(2) Правилата по ал.1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.
(3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 107:
“Искове срещу лица с неизвестен адрес
Чл. 107. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца.
(2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.
(3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.”

Искове срещу държавни учреждения и юридически лица
Чл. 112. (1) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното управление. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.
(2) Искове против държавата се предявяват пред съда, в района на който е възникнало спорното правоотношение, освен в случаите по чл. 113 и 114. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред софийските съдилища.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112, който става чл. 108:
“Искове срещу държавни учреждения и юридически лица
Чл. 108. (1) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.
(2) Искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.”

Подсъдност по местонахождение на недвижим имот
Чл.113. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 113, който става чл. 109.
Местооткриване на наследство
Чл.114. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.
(2) Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал.1 могат да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114, който става чл. 110:
“Подсъдност по местооткриване на наследство

Чл. 110. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.
(2) Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал.1 може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират негови имоти.”

Искове за парични вземания на договорно основание
Чл.115. Искове за парични вземания на договорно основание могат да се предявяват и по настоящия адрес на ответника.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115, който става чл. 111:
“Иск за парични вземания на договорно основание
Чл. 111. Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.”

Искове за издръжка
Чл.116. Иск за издръжка може да бъде предявен и по постоянния адрес на ищеца.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116, който става чл. 112:
“Искове за издръжка
Чл. 112. Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.”

Искове за вещни права върху движими вещи
Чл.117. Иск за вещни права върху движима вещ може да бъде предявен и по местонахождението на вещта към момента на подаване на исковата молба.
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 117 да отпадне.

Искове на потребители
Чл. 118. Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 118, който става чл. 113.


Искове по трудови дела
Чл.119. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по своя настоящ или постоянен адрес.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119, който става чл. 114:
“Искове по трудови дела
Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.”

Искове за непозволено увреждане
Чл.120. Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 120, който става чл. 115.

Множество подсъдности
Чл.121. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 121, който става чл. 116.

Императивност на подсъдността
Чл.122. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.
(2) По изключение с договор, сключен в писмена форма, страните могат да посочат за разглеждане на определен имуществен спор и друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 113.
(3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 122, който става чл. 117:
“Договорна подсъдност
Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.
(2) С писмен договор, страните по имуществен спор, могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.
(3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие, само ако е сключен след възникването на спора.”


Раздел ІII
Процедура по подсъдността

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ и предлага то да се измени така:

“Раздел ІІІ
Производство по подсъдността”


Проверка на подсъдността
Чл.123. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред не надлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123, който става чл. 118:
“Проверка на подсъдността
Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.”


Възражение за неподсъдност
Чл.124. (1) Възражение за неподсъдност на делото по рода си може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
(2) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на устните състезания в първата инстанция.
(3) Във всички други случаи извън случаите по ал. 1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в първото заседание.
(4) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 124, който става чл. 119:
“Възражение за неподсъдност
Чл. 119. (1) Възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.
(2) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
(3) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в първото заседание за разглеждане за разглеждане на делото.
(4) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.”

Стабилизиране на подсъдността
Чл.125. Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не е основание за препращане на делото.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 125, който става чл. 120:
“Стабилизиране на подсъдността
Чл. 120. Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.”

Обжалване на определението по подсъдността
Чл.126. Заинтересуваната страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 126, който става чл. 121.

Препирни за подсъдност
Чл.127. Препирни за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, препирнята се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Препирни за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По препирнята за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 127, който става чл. 122.

Определяне на подсъдност от Върховния касационен съд
Чл. 128. Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 128, който става чл. 123.


Глава тринадесета
Разглеждане на делото
РАБОТНАТА ГРУПА предлага глава тринадесета с членове 129-133 да отпадне, тъй като е намерила систематичното си място в раздел ІІІ на новата глава тринадесета. Направеното предложение по тази глава ще бъде обсъдено на систематичното му място.

Задължения на председателя
Чл.129. (1) Заседанието се ръководи от председателя.
(2) Председателят следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му.
(3) Председателят може да отстрани всеки, който не спазва реда.
(4) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от страна, съдът може да я отстрани за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят го уведомява за действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
(5) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от представител на страна, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно представителят да бъде заменен с друго лице без вреда за страната.

РАБОТНАТА ГРУПА предлага чл.129 на вносителя да отпадне и е отразен на систематичното му място в чл.159б.

Протокол от заседанието
Чл.130. (1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.
(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните.
(3) При наличие на техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.
(4) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.130, ал.2 текстът след "диктовката на председателя" се изменя и става: "в съдебното заседание".
Изреченията "Той трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните." да отпаднат.

РАБОТНАТА ГРУПА предлага предложението да се гласува при обсъждането на текста на чл. 130 на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл. 150.
РАБОТНАТА ГРУПА предлага чл. 130 да отпадне.

Поправка и допълване на протокола
Чл.131. (1) В едноседмичен срок от изготвянето на протокола всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.
(2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.
(3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.
(4) По искането за поправки и допълване на протокола се произнася председателят, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно - обясненията на секретаря.
(5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане – до влизането в сила на решението по делото.

Доказателствена сила на протокола
Чл.132. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия.

Неявяване на страна
Чл.133. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Но съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили.
(2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
(3) При отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, като страните, както и явилите се по делото свидетели и вещи лица, се считат призовани. Ако определи датата извън заседанието, съдът призовава страните, свидетелите и вещите лица.


ДЯЛ ВТОРИ
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ

РАБОТНАТА ГРУПА предлага текста на вносителя за „Дял втори – Производство пред първата инстанция” да отпадне.

Глава четиринадесета
Искове

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя за заглавието на глава четиринадесета и предлага тя да стане глава тринадесета със заглавие:
“Глава тринадесета
Основно производство”

Раздел I
Предявяване на иск
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел І .

Видове искове
Чл.134. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или не съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване на съществуването или не съществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
(4) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл.25, т.2 или чл.26 от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 134, който става чл. 124:
“Видове искове
Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или не съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.
(4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
(5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т.2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.”

Предявяване на иска
Чл.135. (1) Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.
(2) Когато исковата молба се изпраща по пощата, за дата на нейното подаване се счита датата на пощенското клеймо.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 125:

“Предявяване на иска
Чл. 125. Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.”

Прекратяване при висящ процес
Чл. 136. (1) Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 136, който става чл. 126.

Съдържание на исковата молба
Чл.137. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства.
(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 127:
„Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.”

Приложения към исковата молба
Чл.138. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат, и
3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 138, който става чл. 128:

“Приложения към исковата молба
Чл. 128. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.”

Проверка на исковата молба
Чл.139. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.
(2) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл.137, ал.1, и на чл.138, на ищеца се съобщава да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
(3) Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
(4) Алинея 3 се прилага и когато нередовностите в исковата молба се установят по време на производството.
(5) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 139, който става чл. 129:
„Проверка на исковата молба
Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.
(2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127, ал. 1 и по чл.128, на ищеца се съобщава да отстрани в седмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползува правна помощ, ако има нужда и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
(3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
(4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.
(5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.
(6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.”

Недопустимост на иска
Чл.140. Ако при проверката на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е очевидно недопустим, той връща исковата молба. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 130:

„Проверка за допустимост на иска
Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.”


Глава петнадесета
Разглеждане на делото от районен съд като първа инстанция
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В Глава петнадесета в заглавието думите "от районен съд като"
отпадат.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага Глава петнадесета и заглавието да отпаднат.


Раздел I
Бързо производство

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Думите "Раздел I - Бързо производство" отпадат.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага “Раздел І със заглавие – Бързо производство” да отпадне.

Срокове за извършване на съдопроизводствени действия
Чл.141. (1) В производството пред районния съд не се разменят книжа.
(2) Съдопроизводствените действия, за извършването на които пред окръжния съд като първа инстанция са предвидени срокове за размяна на книжа, пред районния съд може да се извършат до края на първото заседание по делото.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 141 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя предложението.
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 141 да отпадне.

Първо заседание
Чл.142. (1) След като провери редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск, включително неговата цена, районният съдия насрочва първото заседание по делото.
(2) Ответникът се призовава с препис от исковата молба и приложенията към нея.
(3) В призовките страните се уведомяват за неблагоприятните последици, които законът свързва с неявяването в заседанието.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 142 да отпадне.

Проверка за редовност и допустимост
Чл.143. В първото заседание по делото след разрешаване на предварителните въпроси и въпросите по редовността на исковата молба съдията докладва исковата молба и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.143 думите "и въпросите по редовността на исковата молба" отпадат.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 143 да отпадне.

Отделяне на спорното от безспорното
Чл.144. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите по делото.
(2) В това заседание страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по наведените от насрещната страна обстоятелства. След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици.
(3) Ако спогодба не се постигне, районният съдия прави доклад, който се отразява в протокола.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 144, ал. 3 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 144 да отпадне.

Съдържание на доклада
Чл.145. Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендиращите права и възражения;
2. правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника;
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 145 да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в новия чл. 146.

Доказателствени искания на страните
Чл.146. (1) Страните трябва да направят своите доказателствени искания, като посочат кои факти ще доказват с тях.
(2) В това заседание ответникът е длъжен да представи всички писмени доказателства за твърдените от него факти.
(3) Страните могат да поискат допълнителен срок, за да вземат становище по представените в първото заседание писмени доказателства.
(4) Когато искането по ал. 3 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание, като определението му се съобщава на страните.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.146, ал.4 думите след "бъде уважено" се заменят със "съдът
дава срок на страните да изразят писмено становището си."

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 146 да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в новия чл. ................. .

Определение по доказателствените искания
Чл.147. Съдът се произнася по доказателствените искания на страните, като допуска онези от тях, които са относими, допустими и необходими. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателствата.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 147 да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в........ .

Нови факти и обстоятелства
Чл. 148. До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да навеждат нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. да навеждат нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 148 да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в............

Приложимост на правилата пред окръжен съд
Чл.149. Доколкото няма особени правила за производството пред районния съд, прилагат се правилата за производството пред окръжен съд.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 149 да отпадне, тъй като е намерил систематичното си място в..... .


Раздел II
Заповедно производство

РАБОТНАТА ГРУПА предлага Раздел ІІ "Заповедно производство"с членове от 150 до 154 на вносителя да отпадне, тъй като систематично е включен в част "Изпълнителен процес" в глава ............

Заповед за плащане
Чл.150. (1) Когато се претендира плащане на сума до 10 000 лв., се подава заповедна искова молба по образец, препис от която се връчва лично на ответника по реда на чл.48 заедно с препис от издадената заповед за плащане.
(2) Заповед за плащане не се издава, когато:
1. искът е недопустим;
2. искът не е вероятно основателен;
3. вземането зависи от изпълнението на насрещна престация;
4. вземането още не е изискуемо;
5. ответникът няма постоянен адрес или седалище в страната;
6. ответникът няма обичайно местопребиваване или седалище в страната.
(3) Съдът се произнася по молбата в закрито заседание. При уважаване на молбата съдът издава заповед за плащане, която се връчва лично на ответника.
(4) Заповедта за плащане може да се обжалва с частна жалба само в частта й за разноските по делото.
(5) Когато не са налице условията за издаване на заповед за плащане, съдът отхвърля заповедната искова молба с определение. Съдът указва на ищеца, че делото може да продължи по общия ред, при условие че ищецът довнесе дължимата държавна такса.
(6) В едноседмичен срок от съобщаване на определението ищецът може или да подаде молба за продължаване на делото по общия ред, като довнесе държавната такса, или да обжалва определението по ал. 5. Определението на окръжния съд по частната жалба е окончателно.


Съдържание на заповедта за плащане
Чл.151. Заповедта за плащане съдържа:
1. означението “заповед за плащане”;
2. дата и място на постановяване;
3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;
4. трите имена, адресите на страните и единния граждански номер на страната, срещу която се издава заповедта;
5. делото, по което се издава заповедта;
6. какво съдът заповядва да плати ответникът;
7. покана до ответника да направи възраженията си или да плати в двуседмичен срок от връчването на заповедта за плащане;
8. указание, че ако ответникът не направи възражения или не плати, ще се пристъпи към принудително изпълнение за събиране на вземането, лихвите и присъдените от съда разноски;
9. указание за последиците по чл. 153;
10. в тежест на кого се възлагат разноските;
11. пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;
12. подпис на съдията.

Възражение
Чл.152. (1) Ответникът може да възрази писмено срещу заповедта за плащане.
(2) Възражението се прави в двуседмичен срок, който не може да бъде продължаван.
(3) Когато не бъде подадено възражение или то бъде оттеглено, съдът служебно издава на ищеца препис от заповедта за плащане, имащ силата на изпълнителен лист.

Действие на възражението
Чл.153. (1) Когато възражението е редовно подадено, съдът обезсилва заповедта за плащане частично или изцяло.
(2) По иска за плащане в частта, за която заповедта е обезсилена, съдът постановява да се образува исково производство.
(3) Възражение, което не е подадено в срок, се оставя без разглеждане.
(4) При оттегляне на възражението заповедта за плащане влиза в сила.


Образци
Чл.154. (1) Министърът на правосъдието утвърждава образци на заповедна искова молба, заповед за плащане и другите книжа във връзка със заповедното производство.
(2) Когато ищецът не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.


Глава шестнадесета
Разглеждане на делото от окръжен съд като първа инстанция

РАБОТНАТА ГРУПА предлага наименованието "Глава шестнадесета - Разглеждане на делото от окръжен съд като първа инстанция” на вносителя да отпадне.

Отговор на исковата молба
Чл.155. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор с посочено задължително съдържание в едномесечен срок и последиците от неподаването на отговор в срок.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. всички възражения за недопустимост на иска;
4. изявление за признаване или оспорване на иска;
5. изявление за признаване или оспорване на обстоятелствата, посочени в исковата молба;
6. всички материално правни възражения и искания с точно посочване на обстоятелствата, на които те се основават;
7. точно посочване на средствата за доказване на обстоятелствата, на които се основава защитата му;
8. подпис на адвокат или юрисконсулт.
(3) С отговора на исковата молба ответникът е длъжен:
1. да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всичките писмени доказателства, с които разполага;
2. да представи пълномощно на адвоката или юрисконсулта;
3. да представи преписи от отговора и от приложенията към него според броя на ищците.
(4) С писмения отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви своите искове срещу тях.
(5) Ако в установения срок ответникът не подаде писмен отговор или пропусне да заяви отвод, да предяви насрещни искания и/или възражения, да поиска привличане на трети лица и да предяви искове срещу тях, както и да посочи и представи доказателствени средства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на уважителна причина.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155, който става чл. 131:
“Отговор на исковата молба
Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има нужда и право на това.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
6. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
7. подпис на лицето, което подава молбата.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.”


РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създадат нови чл. 132 и чл.133:
“Приложения към отговора на исковата молба
Чл. 132. Към отговора на исковата молба се представят:
1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник на адвокат или юрисконсулт, съответно документ за юридическа правоспособност;
2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

Последици от неподаването на отговор
Чл. 133. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 222, ал. 1, чл. 223 и чл. 230, ал. 1, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на уважителна причина.”
(Въпросът да се съгласува с ПРЗ при изменението на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА) Отводът да се направи най-късно с отговора на исковата молба!

Проверка на отговора
Чл.156. (1) Съдът проверява редовността на отговора и ако той не отговаря на изискванията на чл.155, ал.2, т.1, 2 и 8 и няма приложенията по ал.3, т.2 и 3, дава едноседмичен срок на ответника да отстрани допуснатите нередовности.
(2) Ако нередовностите не бъдат отстранени, отговорът се връща на ответника.. Против връщането на отговора може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се предоставя.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 156 да отпадне.

Допълнителна искова молба
Чл.157. (1) Съдът изпраща на ищеца препис от отговора заедно с приложенията на ищеца, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.
(2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната, да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или не съществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателствени средства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 157 отпадне.

Допълнителен отговор
Чл.158. (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор.
(2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен до отговори на допълнителната искова молба и може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателствени средства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 158 да отпадне.
Разпоредително заседание
Чл.159. (1) След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявения иск, включително неговата цена, както и другите искания и възражения на страните съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Съдът може да се произнесе по допускането на някои доказателства в открито заседание само ако намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
(2) Съдът насрочва делото в открито заседание, като изпраща на ищеца допълнителния отговор. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация.
(3) Съдът извършва необходимите действия за осигуряване участието на всички лица в откритото заседание.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 159 да отпадне.

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде Раздел ІІ с чл. 134-139:
"Раздел ІІ
Съдебни заседания”

Видове заседания
Чл. 134. (1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания.
(2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните.

Място и време
Чл. 135. (1) Заседанията по делата се провеждат в сградата на съда. Провеждането на заседанията извън сградата на съда е допустимо, ако по този начин може да бъдат избегнати по-големи разноски.
(2) Съдът определя мястото, деня и часа на откритите заседания.
(3) Заседанията не може да се провеждат в неприсъствени дни.

Изключване на публичността
Чл. 136. (1) Съдът служебно или по молба на някоя от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата когато:
1. общественият интерес налага това;
2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налагат това;
3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси;
4. са налице други основателни причини.
(2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.

Разглеждане на молбата за изключване на публичността
Чл. 137. Молбата се разглежда в открито заседание при закрити врата. Определението, постановено по молбата, се обявява публично.

Задължение за пазене на тайна
Чл. 138. (1) Когато е проведено заседание при закрити врати, публичното огласяване на неговото съдържание се забранява.”

Лица, които не може да присъстват на заседанието
Чл. 139. В съдебно заседание не може да присъстват без разрешение от съда:
1. ненавършили пълнолетие лица, които не са страни по делото или свидетели;
2. въоръжени лица, освен съдебната охрана.”


РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде Раздел ІІІ:
“Раздел ІІІ
Разглеждане на делото".

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създадат нови чл. 140-143:

“Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.
(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по доброволно уреждане на спора.

Задължения на председателя
Чл. 141. (1) Заседанието се ръководи от председателя.
(2) Председателят следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му.
(3) Председателят може да отстрани всеки, който не спазва реда.
(4) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от страна или неин представител, съдът може да отстрани нарушителя за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят го уведомява за действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

Даване ход и отлагане на делото
Чл. 142. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили.
(2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
(3) При отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица, се считат призовани.
(4) Когато се налага определяне на друга дата за провеждане на заседанието, съдът я определя в закрито заседание и призовава страните, свидетелите и вещите лица.

Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 143. (1) В откритото заседание, след разрешаване на предварителните въпроси, съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.
(2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
(3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.”

Доклад по делото
Чл.160. (1) В откритото заседание след даване ход на делото съдът прави устен доклад, който се отразява в съдебния протокол.
(2) Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендиращите права и възражения;
2. правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца, насрещните права и възраженията на ответника;
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
4. разпределение на доказателствената тежест;
5. кои от посочените доказателства са неотносими към правния спор, и
6. кои от посочените доказателствени средства са недопустими.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 160, който става чл. 144:
“Допълнителен срок
Чл. 144. (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направени оспорвания.
(2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните.”

Указания на съда
Чл.161. (1) Съдът поставя на страните въпроси за изясняване на фактите, като указва значението им за делото.
(2) Съдът служебно указва на страните:
1. да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях;
2. да посочат доказателства за твърдените от тях факти;
3. за необходимостта от участие на адвокат, когато такова е задължително по силата на закона, и за възможността да ползват правна помощ, ако имат нужда и право на това;
4. да изложат становището си във връзка с дадените указания и да предприемат съответните процесуални действия.
(3) След разясняването на делото от правна и фактическа страна съдът приканва страните да се спогодят.
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161, който става чл. 145:

“Указания на съда
Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.
(2) Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
(3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.”

Разглеждане по същество
Чл.162. (1) Ако спогодба не се постигне, съдът пристъпва към разглеждане на делото по същество.
(2) Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните.
(3) При разглеждането на делото по същество всяка от страните има право на устни пледоарии.
(4) Когато счете, че делото е напълно разяснено, съдът пристъпва към постановяване на решение.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162, който става чл. 146:
“Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:
1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;
2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;
3. кои права и кои обстоятелства се признават;
4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
(3) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.”

Нови факти и обстоятелства
Чл.163. До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да навеждат нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. да навеждат нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163, който става чл. 147:
“Нови факти и обстоятелства
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят:
1. нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създадат нови чл. 148 и чл. 149:
“Събиране на доказателствата
Чл. 148. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.

Приключване на съдебното дирене
Чл. 149. (1) След събиране на доказателства, съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.
(2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните заседания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.
(3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.”

Протокол от заседанието
Чл.130. (1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.
(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните.
(3) При наличие на техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.
(4) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.130, ал.2 текстът след "диктовката на председателя" се изменя и става: "в съдебното заседание".
Изреченията "Той трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. “Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните." да отпадне.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението в първата му част, а подкрепя по принцип във втората му част.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130, който става чл. 150:

“Протокол от заседанието
Чл. 150. (1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.
(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се изготвя в тридневен срок от заседанието.
(3) При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.
(4) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създадат нови чл. 151 и чл. 152:

“Поправка и допълване на протокола
Чл. 151. (1) В едноседмичен срок от изготвянето на протокола всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.
(2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.
(3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.
(4) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря.
(5) Звукозаписът се пази до влизането в сила на решението по делото.
ІІ вариант да бъде на вносителя:
(5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане – до влизането в сила на решението по делото.

Доказателствена сила на протокола
Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се считат неизвършени.”


Глава седемнадесета
Доказателства

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за Глава седемнадесета, която става Глава четиринадесета.


Раздел I
Общи правила
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел І.

Предмет на доказване
Чл.164. Предмет на доказване са спорните факти, които са от значение за решаване на делото, и връзките между тях.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 164, който става чл. 153:
“Предмет на доказване
Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.”

Доказателствена тежест
Чл.165. (1) Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато законът забранява това.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 165, който става чл. 154:

“Доказателствена тежест
Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато законът забранява това.”

Неподлежащи на доказване факти
Чл.166. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда обстоятелства, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166, който става чл. 155:

“Неподлежащи на доказване факти
Чл. 155. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.”

Доказателствено искане-
Чл.167. (1) В доказателственото си искане страната е длъжна да посочи точно фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани.
(2) В искането за допускане на разпит на свидетел следва да бъдат посочени трите му имена и адресът, както и за кои обстоятелства ще бъде разпитван.
(3) В искането за допускане на обяснения на другата страна трябва да бъде посочено кои факти ще бъдат доказвани по този начин.
(4) В искането за допускане на експертиза трябва да бъде посочено в коя област са нужни специални знания, какъв е предметът и задачата на експертизата и какви материали ще бъдат предоставени на вещото лице.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 167, който става чл. 156:

“Доказателствено искане
Чл. 156. (1) В доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани.
(2) В искането за допускане разпит на свидетел страната посочва трите му имена и адресът, както и за кои факти ще бъде разпитван.
(3) В искането за допускане на обяснения на другата страна се формулират въпросите, на които тя да отговори.
(4) В искането за допускане на експертиза се посочва в коя област са нужни специални знания, какъв е предметът и задачата на експертизата.”

Допускане на доказателства
Чл.168. По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Този срок започва да тече от деня на заседанието, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 168, който става чл. 157:

“Допускане на доказателства
Чл. 157. По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.”

Срок за представяне на доказателствата
Чл.169. (1) Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който, ако то не е представено, делото да се гледа без него.
(2) При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169, който става чл. 158:

“Срок за събиране на доказателствата
Чл. 158. (1) Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който, делото се гледа без него.
(2) При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството.”

Отказ за допускане на доказателствата
Чл.170. (1) Исканията на страните за допускане на доказателства за обстоятелства, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение.
(2) Когато за установяване на едно и също обстоятелство страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорното обстоятелство.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 170, който става чл. 159:

“Недопускане на доказателствата
Чл. 159. (1) Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение.
(2) Когато за установяване на един и същи факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт.”

Депозит на суми за разноски
Чл.171. (1) Когато за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им. Срокът за внасяне на разноски тече от деня на заседанието, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.
(2) Доказателствата се събират след внасяне на определения депозит за разноски.
(3) Срокът за внасяне на разноски се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.
(4) От влизането в сила на решението по молбата за правна помощ започва да тече нов срок.
(5) Подаването на следваща молба за правна помощ не засяга течението на срока за внасяне на разноски.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171, който става чл. 160:

“Разноски за събиране на доказателства
Чл. 160. (1) Когато за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.
(2) Доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски.
(3) Срокът за внасяне на разноски се прекъсва с подаването на молба за освобождаване от внасянето им и не тече, докато молбата се разглежда.”

Последици от възпрепятствуване на доказването
Чл.172. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172, който става чл. 161:

“Последици от възпрепятстване на доказването
Чл. 161. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.”


Право на преценка
Чл.173. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице, освен ако установяването на размера е свързано с прекомерен разход.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 162:
“Право на преценка
Чл. 162. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.”

Раздел IІ
Свидетелски показания
РАБОТНТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІ.

Задължение за свидетелстване
Чл.174. (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания.
(2) При наличието на важна причина разпитът на свидетеля може да стане и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит трябва да бъдат призовани страните.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174, който става чл. 163:

“Задължение за свидетелстване
Чл. 163. (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания.
(2) При наличие на важна причина разпитът на свидетеля може да стане и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит се призовават страните.”

Ограничения на свидетелските показания
Чл.175. Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася:
1. за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
2. за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт;
3. за опровергаване съдържанието на официален или изходящ от страната частен документ.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175, който става чл. 164:

“Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. установяване за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната която иска свидетелите, е участвала както за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5, и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.”

Изключения от ограниченията
Чл.176. (1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
(2) Свидетелски показания се допускат също, когато страната се опитва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176, който става чл. 165:

“Изключения от недопустимостта
Чл. 165. (1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.
(2) Свидетелски показания се допускат също, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.”

Отказ от свидетелстване
Чл.177. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен:
1. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг;
2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на лицата по т. 1 непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
(2) Свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 177. (2) думите "пълномощници на страните по делото"се заменят с "участващи в него в друго процесуално качество".

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 177, който става чл. 166:

“Отказ от свидетелстване
Чл. 166. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен:
1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор;
2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство;
(2) Не могат да откажат да свидетелстват, но могат (правомерно), да откажат да дадат отговор на определен въпрос, като посочат причината за това лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на лицата по ал. 1, т. 1 непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
(3) Свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.”

Неизпълнение на задълженията за свидетелстване
Чл.178. (1) Свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на отделни въпроси, е длъжен да посочи причините за това писмено преди заседанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда, както и да ги удостовери, ако бъде приканен за това.
(2) Свидетел, който не е изпълнил задължението си по чл. 174 и така е забавил или осуетил доказването:
1. възстановява на страните разноските, направени вследствие на неизпълнението му;
2. изгубва право да иска възнаграждение;
3. отговаря за всички други вреди, които е причинил на страните поради осуетяването или забавянето на доказването.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 178, който става чл. 167:

“Неизпълнение на задълженията за свидетелстване
Чл. 167. (1) Свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на отделни въпроси, е длъжен да посочи причините за това писмено и да ги удостовери преди заседанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда.
(2) Свидетел, който не е изпълнил задължението си по чл. 163 и така е забавил доказването:
1. възстановява на страните разноските, направени вследствие на неизпълнението му;
2. изгубва право да иска възнаграждение.”

Право на свидетеля на възнаграждение
Чл.179. (1) Свидетел, който иска да получи възнаграждение за изразходваното време и възстановяване на направените пътни разноски, е длъжен да заяви това при разпита си или до края на съдебното заседание.
(2) Определеното от съда възнаграждение се изплаща от предварително внесения депозит.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179, който става чл. 168:

“Право на свидетеля на възнаграждение
Чл. 168. Свидетелят има право на възнаграждение и на разноски за явяването в съда, ако бъдат поискани от него до края на съдебното заседание. Възнаграждението и разноските се изплащат от внесения депозит.”

Призоваване на свидетел
Чл.180. (1) Ако свидетелят не може да бъде призован на адреса, посочен от страната, съдът определя срок за посочване на друг адрес.
(2) Ако страната не изпълни указанията на съда, свидетелят не се призовава.
(3) Страните могат да доведат допуснатите свидетели и без призоваване.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 180, който става чл. 169.

Обещание да се каже истината
Чл.181. (1) Преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересуваност и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелстване.
(2) Свидетелят дава обещание да каже истината.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 181, който става чл. 170.

Провеждане на разпита
Чл.182. (1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели.
(2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго заседание по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда.
(3) Съдът може да отрази в протокола от заседанието констатациите си за поведението на свидетеля по време на разпита.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 182, който става чл. 171:

“Провеждане на разпита
Чл. 171. (1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели.
(2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго заседание по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда.
(3) По искане на страна или по свой почин съдът може да отрази в протокола конкретни особености в поведението на свидетеля при разпита.”

Преценка на свидетелските показания
Чл. 183. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересувани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересуваност.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 183, който става чл. 172:

“Преценка на свидетелските показания
Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересувани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересуваност.”

Разпит на свидетеля по инициатива на съда
Чл. 184. Страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на който тя се е позовала, но същият се разпитва, ако другата страна поиска това или ако съдът намери, че разпитването му е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 184, който става чл. 173.

Очна ставка
Чл. 185. При различие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 185 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 185, който става чл. 174.


Раздел III
Обяснения на страните
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІІ.

Съдебно признание на факт
Чл.186. (1) Направеното от страна или от представител на страна признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
(2) Признанието на факт, извършено от пълномощника, може да бъде незабавно оттеглено или поправено от страната.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186, който става чл. 175:

“Съдебно признание на факт
Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.”

Личен разпит на страната
Чл.187. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да я разпита по обстоятелствата по делото.
(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187, който става чл. 176:

“Обяснения на страната
Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.
(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.
(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
(4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.”

Приложно поле
Чл.188. (1) Като страна се разпитват:
1. физическите лица - страни по делото;
2. законните представители на юридическите лица - страни по делото;
3. длъжникът и синдикът по дела срещу масата на несъстоятелността;
4. съдружниците в събирателно дружество - страна по делото;
5. лично отговорният съдружник в командитно дружество - страна по делото.
(2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187, който става чл. 177:

“Приложно поле
Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения:
1. физическите лица;
2. законните представители на юридическите лица;
3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;
4. съдружниците в събирателно дружество;
5. лично отговорният съдружник в командитно дружество.
(2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.”

Оценка на поведението на страната
Чл.189. (1) Когато страната не се яви за разпит или откаже да даде обяснения без основателна причина, съдът приключва делото без това доказателство, но може да преценява поведението на страната при условията на ал. 2.
(2) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила, отказала е да отговори или е дала уклончиви или неясни отговори.
(3) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд.

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да отпадне чл. 189, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 176.

Раздел IV
Писмени доказателства
РАБОТНАТА РУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІV.

Доказателствена сила
Чл.190. (1) Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени.
(2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 190, който става чл. 178.

Официален документ
Чл.191. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 191, който става чл. 179.

Частен документ
Чл.192. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 192, който става чл. 180.

Достоверна дата на частния документ
Чл.193. Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193, който става чл. 181:

“Достоверна дата на частния документ
Чл. 181. (1)Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
(2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства като има предвид обстоятелствата по делото.”

Счетоводни книги
Чл.194. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство и в полза на лицето или организацията, които са водили книгите.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194, който става чл. 182:

“Вписвания в счетоводни книги
Чл. 182. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.”

Представяне на документи
Чл.195. (1) Когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.
(2) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
(3) Ако съдът не разполага с технически средства и персонал, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195, който става чл. 183:

“Представяне на документи на хартиен носител
Чл. 183. Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 184.
“Представяне на електронен документ
Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
(2) Ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание.”

Представяне на документи на чужд език
Чл.196. Документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода, той назначава вещо лице за проверка.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 196, който става чл. 185:

“Представяне на документ на чужд език
Чл. 185. Документ, представен на чужд език се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка.”

Представяне на официални документи
Чл.197. Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 197, който става чл. 186.

Представяне на печатни материали
Чл.198. Печатни материали се представят от страните, но когато съдът може сам да си ги достави без особена трудност, достатъчно е страната да посочи къде те са публикувани.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 198, който става чл. 187.


Конверсия на официален документ
Чл. 199. Документ, извършен от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 188:
“Конверсия на официален документ
Чл. 188. Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.”

Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице
Чл. 200. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.
(2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 200, който става чл. 189.

Задължение на страната за представяне на документ
Чл.201. (1) Всяка страна може да иска от другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.
(2) Страната, от която се иска представянето на документ, не може да откаже представянето му, когато:
1. се иска общ документ;
2. тя се е позовала на този документ;
3. тя е длъжна да представи документа по силата на закона.
(3) Общ е документът, който е изготвен в интерес на двете страни или удостоверява общи правоотношения или преговори между страните.
(4) Непредставянето на документа се преценява съобразно чл. 172.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 201, който става чл. 190:
“Задължение на страната за представяне на документ
Чл. 190. (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.
(2) Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161.”

Основания за отказ от представяне
Чл.202. (1) Представянето на документ може да бъде отказано, когато:
1. съдържанието му се отнася до обстоятелства от личния или семейния живот на страната;
2. представянето му би довело до опозоряване или до наказателно преследване на страната или на близки до нея лица по смисъла на чл.177;
3. е налице друга важна причина, която оправдава отказа.
(2) Когато основанията по ал. 1 засягат части от документа, страната може да бъде задължена да представи заверено от нея извлечение от документа.
(3) При отказ да бъде представен документът, се прилага чл.172.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 202, който става чл. 191:

“Основания за отказ от представяне
Чл. 191. (1) Представянето на документ може да бъде отказано, когато:
1. съдържанието на документа се отнася до обстоятелства от личния или семейния живот на страната;
2. това би довело до опозоряване или до наказателно преследване на страната или на нейни близки по смисъла на чл. 166;
3. е налице друга важна причина, която оправдава отказа.
(2) Когато основанията по ал. 1 засягат части от документа, страната може да бъде задължена да представи заверено от нея извлечение от документа.”

Задължение на трето лице да представи документ
Чл.203. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.
(2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.
(3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл.90 носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203, който става чл. 192:

“Задължение на трето лице да представи документ
Чл. 192. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.
(2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.
(3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87 носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.”

Оспорване на истинност на документ
Чл.204. (1) Заинтересуваната страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.
(3) Тежестта за доказване истинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване пада върху страната, която го е представила.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 204, който става чл. 193:

“Оспорване на истинност на документ
Чл. 193. (1) Заинтересуваната страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.
(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.
(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.”

Проверка на документ
Чл.205. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
(2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата.
(3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 205, който става чл. 194:

“Проверка на документ
Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
(2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото.”


Раздел V
Вещи лица

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел V.

Избор на вещо лице
Чл.206. (1) Съдът може да назначи вещо лице по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои въпроси по делото са нужни специални знания, каквито съдията няма.
(2) Изборът на вещо лице се прави от съда. Съдът съобщава на страните името на назначеното вещо лице и им дава възможност да вземат становище.
(3) Съдът назначава за вещи лица експерти, които притежават познания в съответната област. При избора на вещо лице съдът може да ползва списъци, изготвени от съда или от научни, професионални и други организации.
(4) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на фактите и обстоятелствата по делото.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.206. (1) думите "или служебно" отпадат.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 206, който става чл. 195:

“Назначаване на вещо лице
Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.”

Изключване и отвеждане на вещи лица
Чл.207. (1) Разпоредбите на чл.177 се прилагат съответно и за вещите лица.
(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал.1.
(3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отвод. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отвеждането му.
(4) Съдът се произнася с определение по искането за отвеждане на вещото лице.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 207, който става чл. 196:

“Отстраняване на вещо лице
Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.
(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.
(3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му.
(4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице.”

Възлагане на експертиза
Чл.208. (1) В определението, с което се назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице; името, образованието, специалността, местоработата и длъжността на вещото лице.
(2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва в какъв срок може да стори това.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 208, който става чл. 197:

“Възлагане на експертиза
Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице.
(2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим.”

Освобождаване на вещото лице
Чл.209. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност или не е изготвило своевременно заключението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 209, който става чл. 198:

“Освобождаване на вещото лице
Чл. 198. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина, при условията на чл. 166, или когато не е изготвило своевременно заключението. “

Представяне на експертизата
Чл.210. Вещото лице е длъжно да представи експертното си заключение най-малко една седмица преди съдебното заседание.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 210, който става чл. 199:

“Представяне на заключението
Чл. 199. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.”

Обещание да се даде безпристрастно заключение
Чл.211. (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му пред закона за даване на невярно или пристрастно заключение.
(2) Вещото лице дава обещание, че ще даде заключението си без всякакво пристрастие и в съответствие с признатия стандарт в своята област.
(3) Вещото лице съобщава фактическите и експертните констатации, на които основава заключението си.
(4) Страните могат да задават въпроси за изясняване или допълване на заключението. Съдът може да не допусне въпроси, които не служат на тази цел или се задават повторно.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 211, който става чл. 200:

“Изслушване на вещото лице
Чл. 200. (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение.
(2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението.
(3) При оспорване на заключението, съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 201:
“Допълнително и повторно заключение
Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.”

Оценка на заключението
Чл.212. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 212, който става чл. 202.

Разногласие между вещи лица
Чл.213. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 213, който става чл. 203.

Неизпълнение на задълженията на вещо лице
Чл.214. Вещото лице, което не е изпълнило задълженията си или е извършило нарушение:
1. възстановява на страните разноските, които са възникнали в резултат на неговото поведение;
2. изгубва правото да иска възстановяване на своите разноски;
3. отговаря за всички други вреди, които е причинило на страните поради осуетяване или забавяне на доказването.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 214 да отпадне.


Раздел VI
Оглед и освидетелстване
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел VІ.

Допускане на оглед и освидетелстване
Чл.215. (1) Съдът може по молба на страните или по своя преценка да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелстване на лица с участие или без участие на свидетели и вещи лица.
(2) Оглед и освидетелстване се допускат не само за проверка на други доказателства, но и като самостоятелно доказателство. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд.
(3) За извършения оглед се съставя протокол, в който се отразяват констатациите при огледа, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, които са разпитани на мястото на огледа.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 215, който става чл. 204:
“Допускане на оглед и освидетелстване
Чл. 204. (1) По молба на страните или по своя преценка съдът може да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелстване на лица с участие или без участие на свидетели и вещи лица.
(2) Оглед и освидетелстване се допускат за проверка на други доказателства, или като самостоятелно доказателство. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд.
(3) Съдът уведомява страните за мястото и времето на огледа. За извършения оглед се съставя протокол, в който се отразяват констатациите при огледа, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, които са разпитани на мястото на огледа.”

Задължение за съдействие
Чл.216. За задължението за представяне, предаване или осигуряване на достъп до предмета на огледа се прилагат разпоредбите относно документите.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 216, който става чл. 205.

Освидетелстване
Чл.217. (1) Освидетелстването на лице може да стане само с негово съгласие.
(2) Освидетелстването се извършва по начин да не бъде уязвено личното достойнство на освидетелствания. С оглед на това съдията може да не присъства лично при освидетелстването, като възложи извършването му на подходящи вещи лица.
(3) Отказът на лицето да бъде освидетелствано се преценява съобразно чл. 172.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 217, който става чл. 206:
“Освидетелстване
Чл. 206. (1) Освидетелстването на лице може да стане само с негово съгласие.
(2) Освидетелстването се извършва по начин да не бъде уязвено личното достойнство на освидетелствания. С оглед на това съдията може да не присъства лично при освидетелстването, като възложи извършването му на подходящи вещи лица.
(3) Отказът на лицето да бъде освидетелствано се преценява съгласно чл. 161.”


Раздел VII
Обезпечение на доказателства
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел VІІ.

Нужда от обезпечение на доказателства
Чл.218. Когато съществува опасност, че някое доказателство ще се изгуби или че неговото събиране ще се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 218, който става чл. 207:

“Обезпечение на доказателства
Чл. 207. Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително.”

Производство по обезпечение на доказателства
Чл. 219. (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено - в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът.
(2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна.
(3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.
(4) Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя.
(5) Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът й назначава представител.
(6) Относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 219, който става чл. 208.

Разноски
Чл.220. Разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие - при решаването на спора.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 220, който става чл. 209:

“Разноски
Чл. 209. Разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора.”


Глава осемнадесета
Отклонения във връзка с предмета на делото

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осемнадесета, която става Глава петнадесета.


Първоначално съединяване на искове
Чл.221. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
(2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 221, който става чл. 210:

“Първоначално съединяване на искове
Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
(2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени.”

Насрещен иск
Чл.222. (1) С отговора на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и ако има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. Когато като първа инстанция действа районен съд, насрещният иск се предявява до края на първото заседание по делото.
(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът намери, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 222, който става чл. 211:

“Насрещен иск
Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.
(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът намери, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.”

Инцидентен иск
Чл.223. С допълнителната искова молба - ищецът, а с отговора на нея – ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Когато като първа инстанция действа районен съд, инцидентният иск се предявява до края на първото заседание по делото.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл.223 изречение второ отпада.
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 223, който става чл. 212:

“Инцидентен иск
Чл. 212. В първото заседание за разглеждане на делото - ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.”


Служебно съединяване на искове
Чл. 224. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 224, който става чл. 213.

Изменение на иска
Чл.225. (1) С допълнителната искова молба ищецът може да измени основанието на своя иск. Той може също, без да измени основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане. До приключване на устните състезания той може да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Когато изменението на иска се предприема пред районен съд, то може да се извърши до края на първото заседание.
(2) Не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.225. (1) думата "искова"отпада, а след "молба" се добавя "до приключване на устните състезания". Изречение трето отпада.
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 225, който става чл. 214:

“Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
(2) Не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.”


Глава деветнадесета
Отклонения във връзка със страните

РАБОТНАТА РУПА подкрепя наименованието на вносителя за Глава деветнадесета, която става Глава шестнадесета.

Раздел І
Другарство в делото
РАБОТНАТА РУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.


Приложно поле
Чл. 226. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответника, когато предмет на спора:
1. е едно и също право или задължение, или
2. са права или задължения, които имат общност в основанието.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 226, който става чл. 215:
“Допустимост
Чл. 215. Иск може да бъде предявен от няколко ишци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са:
1. общи техни права или задължения, или
2. права или задължения, които почиват на едно и също основание.”

Процесуални действия
Чл. 227. (1) Всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.
(2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 227, който става чл. 216.

Твърдения за общите факти
Чл. 228. Ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 228, който става чл. 217.


Раздел ІІ
Трети лица
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.

Встъпване на трето лице
Чл. 229. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 229, който става чл. 218.

Привличане на трето лице
Чл.230. (1) Най-късно с допълнителната искова молба – ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице в делото, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Когато привличането се предприема пред районен съд, то може да се извърши до края на първото заседание.
(2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес или живее в чужбина.
(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл.230. (1) се изменя и става: "Най-късно в първото по делото заседание с допълнителна молба страните могат да привлекат трето лице в делото, когато това лице има право да встъпи, за да помага."
Изречение второ отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 230, който става чл. 219:

“Привличане на трето лице
Чл. 219. (1)В първото заседание за разглеждане на делото – ишецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
(2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес или живее в чужбина.
(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.”

Допускане на участието
Чл.231. По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 231, който става чл. 220.

Права на трето лице
Чл. 232. (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.
(2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 232, който става чл. 221.

Заместване на подпомаганата страна
Чл. 233. Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 233, който става чл. 222.

Действие на решението
Чл. 234. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.
(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 234, който става чл. 223.

Привличане на лице със самостоятелни права
Чл. 235. (1) Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори.
(2) Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца.
(3) Когато ответникът направи искането за привличане с отговора на исковата молба, а когато делото се гледа от районен съд - в първото заседание по делото, той не отговаря за разноските.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 235, ал. 3 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 235, който става чл. 224:

“Привличане на лице със самостоятелни права
Чл. 224. (1) Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори.
(2) Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца.
(3) Когато ответникът направи искането за привличане с отговора на исковата молба, той не отговаря за разноските.”

Главно встъпване
Чл.236. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
(2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на първото заседание по делото.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 236, който става чл. 225:

“Главно встъпване
Чл. 225. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
(2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.”


Раздел ІІІ
Прехвърляне на спорното право и заменяне на страна

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.


Прехвърляне на спорното право
Чл.237. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл.233.
(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се касае за недвижим имот (чл.114 от Закона за собствеността (ЗС) и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл.78 от ЗС), когато се касае за движими вещи.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 237, който става чл. 226:
“Прехвърляне на спорното право
Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.
(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността (ЗС) и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от ЗС), когато се отнася за движими вещи.”

Приемство в процеса
Чл. 238. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 238, който става чл. 227.

Заменяне на страна
Чл. 239. (1) Изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.
(2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.
(3) Ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 239, който става чл. 228.


Глава двадесета
Отклонения в развитието на производството

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесета, която става Глава седемнадесета.

Раздел I
Спиране, възобновяване и прекратяване на производството

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.

Спиране на производството
Чл. 240. (1) Съдът спира производството:
1. по общо съгласие на страните;
2. в случай на смърт на някоя от страните;
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
6. в изрично предвидените в закона случаи;
7. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.
(2) В случаите по ал.1, т.1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по т.2 и 3, ако е било завършено устното състезание, производството се спира след постановяване на решението по делото.
(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в течение на производството в една инстанция.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 240, който става чл. 229:
“Спиране на производството
Чл. 229. (1) Съдът спира производството:
1. по общо съгласие на страните;
2. в случай на смърт на някоя от страните;
3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
7. в изрично предвидените в закон случаи.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.
(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.”

Възобновяване на производство
Чл.241. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и на чл.240, ал.1, т. 3-6, и сам взема необходимите мерки.
(2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл.47. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.
(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 241, който става чл. 230:
“Възобновяване на производство
Чл. 230. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3-6, и сам взема необходимите мерки.
(2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.
(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.”

Прекратяване на производството
Чл.242. (1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.
(2) В случая по ал. 1 решението по делото, ако е постановено такова, се обезсилва.
(3) В случая по ал.1 и 2 намира приложение чл.243, изречение второ.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 242, който става чл. 231:
“Прекратяване на производството
Чл. 231. (1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.
(2) В случая по ал. 1 се прилага чл. 232, изречение второ.”

Раздел II
Оттегляне на иска, отказ от иска, съдебна спогодба
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.

Оттегляне на иска
Чл. 243. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 243, който става чл. 232.
Отказ от иска
Чл. 244. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 244, който става чл. 233.

Съдебна спогодба
Чл. 245. (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.
(2) Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе и неговото мнение.
(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 245, който става чл. 234.
Глава двадесет и първа
Решаване на делата

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и първа, която става Глава осемнадесета.

Раздел І
Постановяване на решение
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя за предлага той да се измени така:

Раздел І
“Решение по делото”


Постановяване на решение
Чл. 246. (1) Когато прецени, че делото е напълно изяснено, съдът приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение.
(2) Решението се постановява от съдебния състав, участвал при разглеждането на делото в откритото съдебно заседание.
(3) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
(4) Съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.
(5) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
(6) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 246, който става чл. 235:

“Постановяване на решение
Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
(2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
(3) Съдът взема предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право.
(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.
(5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в тримесечен (ІІ вариант – едномесечен) срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.”

Съдържание на решението
Чл.247. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. трите имена, адреса на страните и единния граждански номер на страната, срещу която искът е уважен;
4. номера на делото, по което се постановява решението;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 247, който става чл. 236:

“Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.”

Решение при признание на иска
Чл. 248. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
(4) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
(5) Признанието на иска не може да бъде оттеглено.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 248, който става чл. 237.

Неприсъствено решение на окръжен съд
Чл. 249. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор по исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска прекратяване на делото или постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 249 отпада.
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 249, който става чл. 238:

“Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор по исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли иска.
(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск се прилага чл. 232, изречение второ.
(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.”

Неприсъствено решение на районния съд
Чл. 250. (1) Ако ответникът не се яви в първото заседание по делото, не е оспорил твърденията в исковата молба и не е поискал делото да се гледа в отсъствието му, съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
(2) Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото и не е поискал делото да се гледа в отсъствието му, съдът по искане на ответника може да постанови неприсъствено решение срещу ищеца.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
По чл. 250: В заглавието "Неприсъствено решение" думите "на районния съд"отпадат.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА предлага чл. 250 да отпадне.

Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 251. (1) Съдът постановява неприсъствено решение когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 251, който става чл. 239:
“Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.”

Оттегляне на неприсъственото решение
Чл.252. (1) Неприсъственото решение не подлежи обжалване.
(2) В двуседмичен срок от съобщаване на решението страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да поиска оттеглянето му от съда, който го е постановил, ако докаже, че не е могла да се яви лично или чрез повереник поради непредвидими обстоятелства, които не е могла да преодолее.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 252, който става чл. 240:

“Защита срещу неприсъственото решение
Чл. 240. (1) В двуседмичен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която е постановено, може да поиска възстановяване на срока и обезсилване на решението от съда, който го е постановил, ако докаже, че не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.”

Раздел ІІ
Отсрочване и разсрочване на изпълнението. Предварително изпълнение

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.

Отсрочване и разсрочване на изпълнението
Чл. 253. (1) При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
(2) Съдът не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 253, който става чл. 241.

Допускане на предварително изпълнение
Чл. 254. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
(2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и:????
1. когато присъжда вземане, основано на официален документ;
2. когато присъжда вземане, което е признато от ответника, и???
3. когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.
(3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 254, който става чл. 242:
“Допускане на предварително изпълнение
Чл. 254. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
(2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:
1. присъжда вземане, основано на официален документ;
2. присъжда вземане, което е признато от ответника, и
3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.
(3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.”


Недопустимост на предварително изпълнение
Чл.255. (1) Предварително изпълнение не се допуска, дори и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Това не се отнася за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.
(2) Срещу държавните учреждения и общините, както и срещу лечебните и другите бюджетно субсидирани заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 255, който става чл. 243:
“Недопустимост на предварително изпълнение
Чл. 243. (1) Предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Изречение първо не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.
(2) Срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.”

Обжалване на постановлението
Чл.256. Постановлението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 256, който става чл. 244:
“Обжалване на определението
Чл. 244. Определението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.”

Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
Чл.257. (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл.254, ал.1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл.180 и 181 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
(2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.
(3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 257, който става чл. 245:
“Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение
Чл. 245. (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.
(3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.”


Раздел ІІI
Поправяне на решението

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.

Неоттегляемост на решението
Чл. 258. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 258, който става чл. 246.

Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 259. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
(2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Съдът призовава страните в открито заседание само когато намери това за необходимо.
(4) Решението за поправката се съобщава на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.259 ал.3 се изменя и става:
"(3) Съдът се произнася по искането в закрито съдебно заседание."

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 259, който става чл. 247:

“Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 247. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
(2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато намери това за необходимо.
(4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.”

Изменяне на решението в частта за разноските
Чл.260. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Определението за разноските се съобщава на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 260, който става чл. 248:

“Изменяне на решението в частта за разноските
Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.”

Спогодба след приключване на съдебното дирене
Чл. 261. Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 261, който става чл. 249.

Допълване на решението
Чл.262. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от съобщаването на решението на страната или от влизането му в сила.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване заедно с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание само когато съдът намери това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
(3) Когато намери молбата за основателна, съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Той се произнася с определение, когато отхвърля молбата за допълване.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.262 (2) изр. второ се изменя и става: "Молбата се разглежда в закрито съдебно заседание."

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 262, който става чл. 250:

“Допълване на решението
Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът намери това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.
(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.”

Тълкуване на решението
Чл.263. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване и им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок.
(4) Съдът призовава страните в открито заседание само когато намери това за необходимо.
(5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 263, който става чл. 251:
“Тълкуване на решението
Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.
(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок.
(4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато намери това за необходимо.
(5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.”


Раздел ІV
Постановяване на определения
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІV.

Приложно поле
Чл. 264. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 264, който става чл. 252.

Оттегляемост на определенията
Чл. 265. Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 265, който става чл. 253.

Съдържание на определението
Чл.266. (1) Определението, с което съдът се произнася по противоречащи си искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо за разбирането на определението.
(2) Когато определението се постановява в закрито заседание, то трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото, както и на страните;
3. номера на делото, по което се постановява определението;
4. какво постановява съдът;
5. в тежест на кого се възлагат разноските;
6. подлежи ли то на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;
7. подписи на съдиите, взели участие в постановяването му.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 266, който става чл. 254:
“Съдържание на определението
Чл. 254. (1) Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо.
(2) Когато определението се постановява в закрито заседание, то трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав и на страните;
3. номера на делото, по което се постановява определението;
4. какво постановява съдът;
5. в тежест на кого се възлагат разноските;
6. подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;
7. подписи на съдиите.”

Глава двадесет и втора
Определяне на срок при бавност

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и втора, която става Глава деветнадесета.

Молба за определяне на срок при бавност
Чл.267. (1) Когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.
(2) Молбата се подава чрез същия съд до по-горестоящия съд. Съдът, който разглежда делото, изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до по-горестоящия съд освен в случаите по чл. 289, ал. 2.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 267, който става чл. 255:

“Молба за определяне на срок при бавност
Чл. 255. (1) Когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.
(2) Молбата се подава чрез същия съд до по-горестоящия съд. Съдът, който разглежда делото, изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до по-горестоящия съд.”

Оттегляне на молбата поради удовлетворяването й
Чл.268. (1) Когато съдът извърши незабавно всички действия, посочени в молбата, и съобщи за това на страната, смята се, че молбата е оттеглена.
(2) Молбата се изпраща за разглеждане на по-горестоящия съд, ако в едноседмичен от получаване на съобщението по ал. 1 страната заяви, че продължава да я поддържа.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 268, който става чл. 256:

“Удовлетворяване на молбата
Чл. 256. (1) Когато съдът извърши незабавно всички действия, посочени в молбата и съобщи за това на страната, молбата се счита за оттеглена.
(2) Молбата се изпраща за разглеждане на по-горестоящия съд, ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 1 страната заяви, че продължава да я поддържа.”

Разглеждане и решаване на молбата за
определяне на срок
Чл.269. (1) Молбата за определяне на срок се разглежда от тричленен състав на по-горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпването й.
(2) Ако съдът установи необосновано забавяне, се определя срок за извършване на действието. В противен случай молбата се отхвърля.
(3) Определението по ал. 2 не подлежи на обжалване.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.269. (1) думите "от тричленен състав на" се заменят със "съдия от" .
РАБОТНАТА ГРУПА не приема предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 269, който става чл. 257:

“Разглеждане и решаване на молбата за определяне на срок
Чл. 257. (1) Молбата за определяне на срок се разглежда от тричленен състав на по-горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпването й.
(2) Ако съдът установи необосновано забавяне, определя срок за извършване на действието. В противен случай съдът отхвърля молбата. Определението не подлежи на обжалване.”


ДЯЛ ТРЕТИ
ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ.
ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Дял Трети

Глава двадесет и трета
Въззивно обжалване

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя наименованието на вносителя за Глава двадесет и трета, която става Глава двадесета.

Приложно поле
Чл.270. (1) Решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища.
(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.
(3) Нищожността на решението може да бъде предявена и чрез възражение или по исков ред.
(4) По дела с цена на иска до 800 лв. решението може да бъде обжалвано само поради нарушения на материалния закон.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 270, който става чл. 258:
“Предмет на обжалване и компетентен съд
Чл. 258. (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция – пред апелативните съдилища.
(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.”

Срок за въззивно обжалване
Чл.271. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
(2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.
(3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от съобщаването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат.
(4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва теченето на срока за въззивно обжалване.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 271, който става чл. 259:

„Срок за въззивно обжалване
Чл. 259. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.
(2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.
(3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат.
(4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва теченето на срока за въззивно обжалване.”

Съдържание на въззивната жалба
Чл.272. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. посочване на конкретните нарушения, които опорочават решението;
4. в какво се състои искането;
5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;
6. новите доказателствени средства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и точно излагане на причините, които са му попречили да посочи или представи тези доказателствени средства;
7. подпис на адвокат или юрисконсулт.
(2) Към жалбата се прилагат:
1. преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
2. адвокатско пълномощно;
3. новите писмени доказателствени средства, посочени в жалбата;
4. документ за внесена такса.
(3) Ако жалбата не отговаря на изискванията на ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и ал. 2, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 272, който става чл. 260:

„Съдържание на въззивната жалба
Чл. 260. Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. указание в какво се състои порочността на решението;
4. в какво се състои искането;
5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;
6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;
7. подпис на жалбоподателя.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 261:

“Приложения към жалбата
Чл. 261. Към жалбата се прилагат:
1. преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;
4. документ за внесена такса.”

Връщане на въззивната жалба
Чл.273. (1) Жалбата се връща:
1. когато е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
2. когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
(2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 273, който става чл. 262:
“Проверка от първоинстанционния съд
Чл. 262. (1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
(2) Жалбата се връща:
1. когато е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
2. когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.”

Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл.274. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор по жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 271, ал. 2-4 и чл.272, ал.1, т.1, 2, 4-7 и ал.2.
(2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна въззивна жалба в срока за отговор. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.
(3) Ако насрещната въззивна жалба бъде подадена в срок, съдът проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в седмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.
(5) След изтичането на сроковете по ал.1 и 3 делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В Глава двадесет и трета, по чл. 274 в заглавието "Отговор на въззивната жалба" думите "и насрещна въззивна жалба" отпадат.
Чл.274, ал.2, 3 и 4 отпадат.
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 274, който става чл. 263:

“Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор по жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4 и чл. 260, т. 1, 2, 4, 7 и чл. 261.
(2) В срока за отговор, насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.
(3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно чл. 262. След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложението на другата страна, която може да подаде отговор в седмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.
(5) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 делото, заедно с жалбите и отговорите, се изпраща на горестоящия съд.”

Оттегляне и отказ от въззивна жалба
Чл.275. (1) При всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.
(2) Отказ от правото на обжалване преди узнаване на решението е недействителен.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 275, който става чл. 264:
“Оттегляне и отказ от въззивна жалба
Чл. 264. (1) Във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.
(2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.”

Присъединяване към въззивната жалба
Чл.276. (1) Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с препис от нея за насрещната страна.
(2) Съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя в случаите на необходимо другарство.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 276, който става чл. 265:
“Присъединяване към въззивната жалба
Чл. 265. (1) Всеки от другарите по делото може, не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция, да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните.
(2) В случаите на необходимо другарство, съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.”

Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл.277. (1) Във въззивното производство не може да се предявяват нови права и нови възражения.
(2) Във въззивното производство може да се изтъкват нови факти и да се посочват нови доказателства само ако страната докаже, че не е могла да ги изтъкне или посочи своевременно, защото не е могла да знае за тях.
(3) Съдът може да допусне нови доказателства и тогава, когато те не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Той може да събира по своя инициатива доказателства за проверка на събрани в първоинстанционното производство доказателства.
(4) Във въззивното производство може да се представят нови доказателства само ако страната докаже, че не е могла да се снабди своевременно с тях.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл.277. (1) думите "и нови възражения" отпадат.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 277, който става чл. 266:

“Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266. (1) Във въззивното производство страните не могат (да навеждат нови обстоятелства) да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.

(2) До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да навеждат (твърдят – аргумент в чл.150) нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор.
2. да навеждат нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
(3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.”

Подготвително заседание
Чл.278. (1) Въззивният съд се произнася в закрито заседание по допускане на посочените от страните нови доказателства. Разрешаването на този въпрос може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
(2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако намери това за необходимо.
(3) Преди да се произнесе по допускането на нови доказателства, съдът проверява дали са изпълнени условията по чл.277, ал.2 и 3.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 278, който става чл. 267:
„Подготвително заседание
Чл. 267. (1) В закрито заседание второинстанционният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, ал. 1 и 2, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
(2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако намери това за необходимо.”

Компетентност на въззивния съд
Чл.279. (1) Въззивният съд проверява служебно валидността на първоинстанционното решение, както и неговата допустимост в обжалваната част.
(2) При решаването на делото по същество въззивният съд проверява нарушенията на материалния закон и само посочените нарушения на съдопроизводствените правила и обосноваността на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 279. (1) думата "валидността"се заменя с "правилността".
РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 279, който става чл. 268:

“Открито заседание на въззивния съд
Чл. 268. (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.
(2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.
(3) След решаване на въпросите по чл. 267 и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 152, ал. 3.”

Разглеждане на въззивната жалба
Чл.280. (1) Въззивният съд разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства и изслушва страните.
(2) Неявяването на страна в откритото заседание пред въззивния съд не препятства неговото провеждане и произнасянето по жалбата.
(3) Заседанието за разглеждане на жалба срещу решение, на което е поискано допълване, може да бъде отложено до влизането в сила на допълнителното решение или съответно - до постъпване на въззивна жалба срещу него. В последния случай двете жалби се разглеждат съвместно.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 280, който става чл. 269:

“Правомощия на въззивния съд
Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.”

Въззивно решение при нищожност и недопустимост
Чл.281. (1) Когато решението е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и, ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(2) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено за това, че искът е бил подсъден на районния съд.
(3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
(4) Въззивният съд потвърждава или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество.
(5) При отменяне на решението положението на жалбоподателя не може да се влошава.
(6) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя.
(7) Решението по евентуалните искове не влиза в сила, ако е обжалвано по главния иск.
(8) Когато въззивният съд оставя в сила първоинстанционното решение, той може да се ограничи с препращане към неговите мотиви.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 281, който става чл. 270:

“Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивния съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(2) Прогласяване на нищожност на решението може да се иска по исков ред безсрочно и да се предявява чрез възражение.
(3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
(4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 271:

“Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.
(2) При отмяна на решението по главния иск, се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
(3) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 272:

„Решение при правилно първоинстанционно решение
Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.”

Приложимост на правилата за първоинстанционното производство
Чл.282. Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, прилагат се съответно правилата за производството пред първата инстанция.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 282, който става чл. 273:
“Приложимост на правилата за първоинстанционното производство
Чл. 273. Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция.”

Глава двадесет и четвърта
Обжалване на определенията

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и четвърта, която става Глава двадесет и първа


Приложно поле
Чл.283. Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
2. в случаите, изрично посочени в закона.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 283, който става чл. 274:
“Обжалване с частна жалба
Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
2. в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.
(3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
2. определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства, или се прегражда тяхното развитие.
(4) Не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.”

Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
Чл.284. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.
(2) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл.271, ал.2-4, чл.272, 273 и 275. Към жалбата съдът прилага служебно препис от обжалваното определение.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 284, който става чл. 275:

“Срок за обжалване и съдържание на частната жалба
Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.
(2) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 263 и 273.”

Отговор по частната жалба
Чл.285. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.
(2) След изтичане на срока по ал.1 жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.285, който става чл.276:

“Отговор по частната жалба
Чл. 276. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение.”

Спиране на производството
Чл.286. Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако законът постановява друго. Въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до разрешаването на частната жалба, ако намери това за необходимо.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 286, който става чл. 277:
“Спиране на производството
Чл. 277. Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако законът постановява друго. Въззивният съд може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до разрешаването на частната жалба, ако намери това за необходимо.”

Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл.287. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако намери за нужно, може да разгледа жалбата в открито заседание.
(2) Ако отмени обжалваното определение, въззивният съд сам разрешава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако намери това за необходимо.
(3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.287, който става чл. 278:

“Разглеждане и решаване на частната жалба
Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако намери за нужно, може да разгледа жалбата в открито заседание.
(2) Ако отмени обжалваното определение, въззивният съд сам разрешава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако намери това за необходимо.
(3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.
(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.”

Обжалване на разпорежданията
Чл.288. Разпоредбите на чл.283 - 287 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на председателя на съда или на съдията в първата инстанция.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.288, който става чл.279:

“Обжалване на разпорежданията
Чл. 279. Разпоредбите на чл. 274 – 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.”



Глава двадесет и пета
Касационно обжалване
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и пета, която става Глава двадесет и втора.


Приложно поле
Чл.289. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, и те:
1. са постановени в отклонение или при липсваща практика на Върховния касационен съд, както и ако съдебната практика не е единна;
2. имат значение за развитието на правото.
(2) Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 800 лв.
(3) Когато са налице предпоставките по ал. 1, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат и въззивните определения и разпореждания, с които се прегражда исковото производство. При същите предпоставки на касационно обжалване подлежат и въззивните определения и разпореждания, с които се дава разрешение по съществото на други производства или се прегражда тяхното развитие.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл.289 се променя и става:
На касационно обжалване подлежат въззивните решения, с изключение на:
1. решения по граждански дела с интерес до 8000 лв.;
2. решенията по търговски дела с интерес до 30 000 лв.
3. решения по бракоразводни дела и дела за издръжка;
4. решения по трудови спорове;
В ал.З думите "Когато са налице предпоставките по ал. 1" отпадат.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.289, който става чл.280:

“Допустимост на касационното обжалване
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който:
1. е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
2. е разрешаван противоречиво от съдилищата;
3. има значение за развитието на правото.
(2) Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.”


РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 281:

“Основания за касационно обжалване (Заглавието подлежи на уточняване)

Чл. 281. Касационната жалба се подава когато:
1. решението е нищожно;
2. решението е недопустимо;
3. решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.”

Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл.290. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението. Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 257, ал.3, изречение второ.
(2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. Размерът на обезпечението се определя:
1. по решения за парични вземания - присъдената сума;
2. по решения относно вещни права - цената на иска.
(3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
(4) Когато обезпечението е дадено за обезпечение на вредите от забавяне изпълнението на присъденото вземане, то се освобождава по реда на чл. 373, ал. 2.
(5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.290, който става чл.282:

“Спиране на изпълнението на въззивното решение
Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.
(2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
1. по решения за парични вземания - присъдената сума;
2. по решения относно вещни права – обжалваемия интерес.
(3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
(4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в 15-дневен срок след като касационната жалба е оставена без уважение носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.
(5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.
(6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.”

Срок за касационно обжалване
Чл.291. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от съобщаването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл.271, ал.2, 3 и 4.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.291, който става чл.283:

“Срок за касационно обжалване
Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.”

Съдържание на касационната жалба
Чл.292. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. посочване на конкретните нарушения, които опорочават решението;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на адвокат или юрисконсулт.
(2) Към жалбата се прилагат:
1. изложение на основанията за допустимост на жалбата по чл. 289, ал. 1;
2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
3. адвокатско пълномощно;
4. документ за внесена такса.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.292, който става чл.284:

“Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на жалбоподателя.
(2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговия представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.
(3) Към жалбата се прилагат:
1. изложение на основанията за допустимост на жалбата по чл. 280, ал. 1;
2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
4. документ за внесена такса.”

Проверка на редовността на касационната жалба
Чл.293. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията по чл. 292, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
(2) Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с делото на Върховния касационен съд, като може да препоръча приемането й за разглеждане.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 293, който става чл. 285:
“Проверка на редовността на касационната жалба
Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередности.
(2) Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с делото на Върховния касационен съд.”

Връщане на касационната жалба
Чл.294. (1) Жалбата се връща от въззивния съд:
1. когато е подадена след изтичането на срока за обжалване;
2. когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности;
3. когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
(2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 294, който става чл. 286:
“Връщане на касационната жалба
Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд:
1. когато е подадена след изтичането на срока за обжалване;
2. когато не се отстранят в срок допуснатите нередности;
3. когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2.
(2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.”

Проверка на допустимостта на касационната жалба
Чл.295. По допустимостта на касационната жалба се произнасят трима съдии от Върховния касационен съд с отделни писмени становища. Касационната жалба се приема за разглеждане, ако поне един от тях я намери за допустима.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 295 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя предложението и предлага чл. 295 да отпадне.


Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
Чл.296. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор по жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 271, ал.2-4 и чл.274, ал.1.
(2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.
(3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, съдът проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако бъде оттеглена касационната жалба.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл.296, ал.2, 3 и 4 отпадат.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 296, който става чл. 287:


“Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея, заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор по жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4 и чл. 262.
(2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.
(3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.
(4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 288:

“Допускане на касационното обжалване
Чл. 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 289:

“Призоваване на страните в касационното производство
Чл. 289. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник” дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред страните се уведомяват чрез съобщение.”

Разглеждане на касационната жалба
Чл.297. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в закрито заседание, освен ако съдът намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
(2) В състава на съда може да участват съдии, които са разглеждали допустимостта на касационната жалба
(3) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата нарушения.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл.297, ал.2 отпада.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.297, който става чл. 290:

“Разглеждане на касационната жалба
Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.
(2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 291:
“Уеднаквяване на практиката
Чл. 291. Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд:
1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения счита за правилна. В този случаи той постановява решение по делото въз основа на тази практика;
2. когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение, защо е неправилна. В този случаи той постановява решение като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото;
3. когато приеме, че практиката в противоречивите решения е неприложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение, защо е неприложима. В този случай той постановява решение като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 292:
“Предложение за тълкувателно решение
Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд, съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.”

Касационно решение
Чл.298. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
(2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
(3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия или нова преценка на доводите на страните или на събраните доказателства.
(4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат правилата на чл.281, ал.1-3.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 298, който става чл. 293:

“Касационно решение
Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
(2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
(3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
(4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, се прилагат правилата на чл. 270.”

Предложение за тълкувателно решение
Чл.299. По сложни и противоречиво решавани въпроси съставът на Върховния касационен съд може да предложи на общото събрание да постанови тълкувателно решение.

РАБОТНАТА ГРУПА предлага чл.299 на вносителя да отпадне, тъй като систематично съдържанието му е включено в чл. 292.

Повторно разглеждане на делото
Чл.300. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
(2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 300, който става чл. 294:

“Повторно разглеждане на делото
Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
(2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.”


Касационно обжалване на второто решение
Чл.301. (1) Когато са налице предпоставките по чл.289, ал.1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, или по въпроси, по които Върховният касационен съд е пропуснал да се произнесе с първото решение.
(2) Второто решение на въззивния съд може да бъде обжалвано и при неизпълнение на указанията по прилагането на закона. Касационната жалба на това основание се разглежда в общо събрание на гражданската и/или търговската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 301. (1) думите "Когато са налице предпоставките по чл.289, ал.1" отпадат.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.


РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 301, който става чл. 295:

“Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото
Чл. 295. (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който при отмяна решава спора по същество.
(2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.”



Глава двадесет и шеста
Сила на съдебните решения
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и шеста, която става Глава двадесет и трета.

Влизане в сила
Чл. 302. В сила влизат решенията:
1. които не подлежат на обжалване;
2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;
3. по които подадената касационна жалба не е уважена.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 302, който става чл. 296.

Задължителност на решението
Чл. 303. (1) Влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Република България.
(2) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, действа по отношение на всички.
(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя по чл. 303 ал. 1, а алинеи 2 и 3 са включени на систематичното им място в чл. 298 и предлага следната редакция за чл. 303, който става чл. 297:

“Зачитане на решението
Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.”

Обхват
Чл. 304. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
(2) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващания.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 304, който става чл. 298:
“Предели
Чл. 298. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.
(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващания.”

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 299:
“Непререшаемост
Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.”


Задължителна сила на присъда
Чл. 305. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 305, който става чл. 300.

Разпростиране на действието по иск на прокурора
Чл. 306. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 306, който става чл. 301.

Непререшаемост
Чл. 307. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 307 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място като чл. 299.

РАБОТНАТА ГРУПА предлага да се създаде нов чл. 302:
“Задължителна сила на решение по административен спор
Чл. 302. Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд, относно това дали административния акт е валиден и законосъобразен.”



Глава двадесет и седма
Отмяна на влезли в сила решения
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и седма, която става глава двадесет и четвърта.

Основания за отмяна
Чл. 308. (1) Заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на орган по връчването във връзка с решаването на делото;
3. когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
5. когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидими обстоятелства, които не е могла да преодолее;
6. когато страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29.
(2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
(3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло или е искано оттеглянето му по чл. 252.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АТАНАС МЕРДЖАНОВ:
За чл.308 предлагам допълване с нови букви "ж" и "з":
ж) когато закона, въз основа на който е било решено делото е обявен от Конституционния съд за противоречащ на Конституцията;
з) когато с решение на Европейския съд за правата на човека бъде установено, че то противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 308, който става чл. 303:

“Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на орган по връчването във връзка с решаването на делото;
3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29.
(2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
(3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искано обезсилването му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2.”

Отмяна по молба на трето лице
Чл. 309. Отмяна на решението може да иска и лицето, което би имало качеството на необходим другар, ако бе участвало по делото и спрямо него решението има сила (чл. 227, ал. 2).

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.309, който става чл.304:

“Отмяна по молба на трето лице
Чл. 304. Отмяна на решението може да иска и лицето спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2).”

Срок за отмяна
Чл. 310. Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано:
1. в случаите по чл. 308, ал. 1, т. 1 – от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство;
2. в случаите по чл. 308, ал. 1, т. 2 – от деня на влизане в сила на присъдата или решението;
3. в случаите по чл. 308, ал. 1, т. 3 – от деня на влизане в сила на акта за отмяна;
4. в случаите по чл. 308, ал. 1, т. 4 – от деня на влизане в сила на последното решение;
5. в случаите по чл. 308, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 309 – от деня на узнаване на решението.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АТАНАС МЕРДЖАНОВ:
В съответствие с предложението по т.З, предлагам и нова буква "д" на чл. 310:
д) в случаите по б."ж" на чл.308 - от обнародване в "държавен вестник" на решението на Конституционния съд, а в случаите по б."з" на чл.308 - от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека стане окончателно.

РАБОТНАТА ГРУПА не подкрепя предложението.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 310, който става чл. 305:

“Срок за отмяна
Чл. 305. Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:
1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;
2. на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2;
3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3;
4. на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4;
5. узнаване на решението, но не по късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.”

Съдържание на молбата за отмяна
Чл. 311. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 272, ал. 1 и 2 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок.
(2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 294.
(3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 311, който става чл. 306:

“Съдържание на молбата за отмяна
Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261, и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок.
(2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286.
(3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.”

Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
Чл. 312. (1) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства.
(2) Ако намери молбата за основателна, Върховният касационен съд отменява решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.
(3) В случая по чл. 308, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.312, който става чл. 307:
“Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
Чл. 307. (1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.
(2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
(3) Ако намери молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.
(4) В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.”

Ново разглеждане на делото
Чл. 313. При новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.
РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя текста на вносителя за чл. 313, който става чл. 308.

Спиране на изпълнението
Чл. 314. (1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 290, ал. 2 - 5.
(2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 257, ал. 3, изречение второ.

РАБОТНАТА ГРУПА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 314, който става чл. 309:

“Спиране на изпълнението
Чл. 309. (1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6.
(2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.”

.................................................................................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(ЯНАКИ СТОИЛОВ)