---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


К О М И С И Я П О П Р А В Н И В Ъ П Р О С И


РАБОТЕН ПРОЕКТ ЗА КОМИСИЯ-5.07.07 Г.





Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15, внесен на 11.04.2007 г. от Министерския съвет.


ПРОЕКТ ВТОРО ЧЕТЕНЕ
ЧАСТ ТРЕТА


З А К О Н

ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

ГЛАВА ДЕСЕТА
СТАТУТ НА СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ


Раздел ІІ
Конкурси

Заглавието на раздел ІІ да се измени:
“Раздел ІІ
Конкурси за назначаване. Условия и ред за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи”

Необходимост от промяна в заглавието на раздела би имало ако се приеме, че атестацията при повишаването и преместването на магистрати не би следвало да се приравнява на конкурс в най-тесния смисъл на понятието.

Чл. 199. (1) Назначаването на младши съдия, младши прокурор и младши следовател се извършва след провеждане на конкурс.
(2) Конкурсът се провежда централизирано най-малко веднъж годишно и не по-късно от 3 месеца след обявяването му.

Чл.199 (1) За заемане на длъжност в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс за:
1. младши съдии, младши прокурори и младши следователи;
2. първоначално назначаване.
(2) Конкурсът по ал.1, т.1 се провежда най-малко веднъж годишно и не по-късно от 3 месеца след обявяването му.
(3) Конкурсът по ал.1, т.2 се провежда най-малко два пъти годишно и не по-късно от…………….. месеца след обявяването му.

В действащия закон не е предвидено до кога най-късно след обявяването му се провежда конкурс за първоначално назначаване.
В Наредбата за конкурсите на ВСС се предвижда и конкурс за административен ръководител.

Чл.199а. (1) Планирането на длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи се извършва от Висшия съден съвет по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт за всяка следваща календарна година.
(2) Планираните длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се трансформират след обявяване на конкурса.

Предложената редакция за чл.199а = чл.127а, ал.2 и 3 от действащия закон, които бяха приети с последните изменения на ЗСВ през 2006 г.

Чл.199б.(1) За първоначално назначаване се обявяват по 20 на сто от броя на свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените служби.
(2) Процентите по ал.1 се определят поотделно за всяка степен в съдилищата,прокуратурите и следствените служби. Конкретните свободни длъжности, за които се провежда конкурс за първоначално назначаване, се определят чрез жребий.


Чл.199в. Местата за младши съдии, младши прокурори, младши следователи и свободните длъжности за първоначално назначаване се обявяват от Висшия съдебен съвет чрез обнародване в “Държавен вестник” и публикуване в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.

Чл. 200. (1) Конкурс се провежда и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт.
(2) Конкурсът се провежда централизирано не по-малко от два пъти годишно.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 200
а) ал. 1 се добавя: ”Заемането на длъжност в съдебната система се извършва чрез конкурс.
б) ал. 2 думите ”при първоначално назначаване” се заменят с: ”при освобождаване на”
в) добавя се нови ал.3, 4, 5 със следното съдържание:
„(3). При освобождаване на длъжност в съд, прокуратура или следствените органи, заемането й може да стане без конкурс чрез преместване на съответно съдия, прокурор или следовател, заемащ същата длъжност в друг съдебен район.
(4). При наличие на повече от един кандидат, Висшият съдебен съвет назначава кандидата с по-добра атестация. При липса на кандидати за преместване, длъжността се обявява за заемане по реда на ал. 1.
(5). Преместването по ал. 3 се извършва, ако кандидатът е заемал поне 3 години досегашната си длъжност.
и текстът добива вида:
В чл. 200. (1) Заемането на длъжност в съдебната система се извършва чрез конкурс.
(2) Конкурсът се провежда централизирано не по-малко от два пъти годишно.
(3) При освобождаване на длъжност в съд, прокуратура или следствените органи, заемането й може да стане без конкурс чрез преместване на съответно съдия, прокурор или следовател, заемащ същата длъжност в друг съдебен район. Преместването се извършва, ако кандидатът е заемал поне 3 години досегашната си длъжност.
(4) В 14 дневен срок от освобождаване на длъжността, ВСС уведомява съответно съдиите, прокурорите и следователите, отговарящи на условията по ал. 3 и публикува съобщение в страницата си в интернет.
(5) Съдиите, прокурорите и следователите, отговарящи на условията по ал. 3 могат в 14 дневен срок да заявят желанието си за преместване пред ВСС.
(6) При наличие на повече от един кандидат, Висшият съдебен съвет назначава кандидата с по-добра атестация. При липса на кандидати за преместване, длъжността се обявява за заемане по реда на ал. 1.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Чл.200 на вносителя се съдържа в чл.199, ал.1 и 3.

Чл. 201. (1) Свободните длъжности в органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях се обнародват от Висшия съдебен съвет в "Държавен вестник" и се обявяват в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
(2) За първоначално назначаване в органите на съдебната власт се определят до 20 на сто от свободните длъжности по ал. 1. Конкретните длъжности се определят от Висшия съдебен съвет.
(3) Останалите свободни длъжности се заемат от съдии, прокурори и следователи, които отговорят на изискванията на чл. 188 и 190 по предложение на Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите.

Предложение на Стоян Проданов
Чл.201, ал.2 и ал.3 да отпаднат.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.201, ал.3 в края на изречението се добавят думите “като с предимство се назначават магистратите от съответния район.”

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 201 ал. 2 и 3 се заличават и текстът добива вида:
“(1) Свободните длъжности в органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях се обнародват от Висшия съдебен съвет в "Държавен вестник" и се обявяват в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
(2) За първоначално назначаване в органите на съдебната власт се определят до 20 на сто от свободните длъжности по ал. 1. Конкретните длъжности се определят от Висшия съдебен съвет.
(3) Останалите свободни длъжности се заемат от съдии, прокурори и следователи, които отговорят на изискванията на чл. 188 и 190 по предложение на Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите.”
Чл. 201, 202 и 203 след съответна промяна на номерацията се заменят с целия текст на НАРЕДБА № 2/28.06.2006 г. НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ОТНОСНО РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСИ ЗА СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ/публикувана в ДВ брой 61/28.07.2006г./
Със следните добавки и корекции:
Чл.1 да отпадне;
В чл. 2 ал. 3 да добие вида: ”Преместване” е преминаване на равна по степен длъжност в съответното звено на съдебната власт в друг съдебен район.
В чл.7 да се добави нова ал.3 ”а”:
Кандидатите за членове на конкурсните комисии се разглеждат от ВСС и одобрените се подреждат в списък, който съдържа в отделни регистри съдии, прокурори, следователи, хабилитирани лица по правни науки и адвокати.
В ал.4 се добавя „и адвокат”.
В чл.7 ал. 6 се добавя „и от председателя на съответната адвокатска колегия”.

Предложението за чл.201, ал.1 е отразено в чл.199в

Чл. 201. (1) Висшия съдебен съвет обявява отделен конкурс за всеки орган на съдебната власт чрез обнародване на решението в “Държавен вестник” и публикуването му в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
(2) Обявлението по ал.1 съдържа:
1. броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят;
2. документите, които се изискват, срока и мястото за подаването им;
3. програмата, по която се провежда конкурса;
4. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.

Чл. 202. (1) Конкурсът за младши съдия, младши прокурор, младши следовател, както и при първоначално назначаване в органите на съдебната власт се обявява с решение на Висшия съдебен съвет. Решението се обнародва от Висшия съдебен съвет в "Държавен вестник", обявява се в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет и съдържа:
1. броя и вида на длъжностите, както и органа на съдебната власт, за който се отнасят;
2. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.
(2) Кандидатът подава документи за участие в конкурса в администрацията на Висшия съдебен съвет.
(3) В конкурса за младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 188.
(4) В конкурса при първоначално назначаване на длъжност в орган на съдебната власт може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 188 и 190 за съответната длъжност.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 202, ал. 1 се създава т. 3 със следното съдържание:
“3. програмата, по която ще се проведе конкурса;”

Предложението е отразено в чл.201, ал.2, т.3.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 202 думата „първоначално” се заличава и текстът добива вида:
“(1) Конкурсът за младши съдия, младши прокурор, младши следовател, както и при първоначално назначаване в органите на съдебната власт се обявява с решение на Висшия съдебен съвет. Решението се обнародва от Висшия съдебен съвет в "Държавен вестник", обявява се в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет и съдържа:
1. броя и вида на длъжностите, както и органа на съдебната власт, за който се отнасят;
2. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.
(2) Кандидатът подава документи за участие в конкурса в администрацията на Висшия съдебен съвет.
(3) В конкурса за младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 188.
(4) В конкурса при първоначално назначаване на длъжност в орган на съдебната власт може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 188 и 190 за съответната длъжност.”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Чл.202. (1) В конкурса за младши съдии, младши прокурори и младши следователи може да участва лице, което отговоря на изискванията по чл.188.
(2) В конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл.188 и има стажа по чл.190 за длъжността, за която е обявен конкурса.
(3) Документите за участие в конкурса се подават в администрацията на Висшия съдебен съвет.

Да се създаде чл.202а със следната редакция:
Чл.202а (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите и допуска за участие в конкурса всички кандидати, които отговарят на условията по чл.202, ал.1 или 2.
(2) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в конкурса лица се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет до ……… дни преди датата на провеждане на конкурса.
(3) В списъка на лицата, които не са допуснати за участие в конкурса, се посочва и основанието за недопускане.

Чл. 203. (1) Конкурсът се провежда от конкурсна комисия, която се състои от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В състава на редовните членове на комисията участва поне едно хабилитирано лице по правни науки. Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет. Членовете на комисията са с ранг, равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.
(2) Конкурсът включва писмен и устен изпит. Писменият изпит е анонимен.
(3) Кандидатите се оценяват по шестобалната система. До устен изпит се допускат кандидати, издържали писмения изпит с оценка не по-ниска от “4,50”.
(4) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне.
(5) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите според поредността на класирането.

Чл. 203. (1) Конкурсът се провежда от конкурсна комисия, която се състои от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В зависимост от броя на кандидатите Висшият съдебен съвет може да състави и повече от една комисия.
(2) В състава на редовните членове на комисията участва поне един хабилитиран учен по правни науки.
(3) Членовете на комисията за конкурс за първоначално назначаване са с ранг равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.
(3) Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет.

Бележка на проф.Мръчков – в ал.3 да се установи изрично, че изискването за ранг се отнася само за членовете на комисията, които са от органите на съдебната влас, но не и за хабилитираните учени. Ако се възприеме:
(3) Членовете на комисията за конкурс за първоначално назначаване, които са от органите на съдебната власт, са с ранг равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.

Предложение на председателя на СРС – в конкурсната комисия да се включи и най-малко 1 представител на органа, за който е обявен конкурса.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ


Чл.203а. (1) Конкурсът включва писмен и устен изпит, които се оценяват по шестобалната система.
(2) Писменият изпит е анонимен и се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл.
(3) Резултатите от писмения изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет в тридневен срок от подписването на протокола от комисията по провеждането му
(4) До устен изпит се допуска кандидат, издържал писмения изпит с оценка не по-ниска от “4,50”.
(5) Устният изпит се провежда не по-рано от 7 дни от обявлението по ал.3.

Предложената редакция на ал.2 възпроизвежда чл.127г, ал.2 от действащия закон, която е приета с последните изменения на ЗВС от 2006 г.
Предложената ал.3= чл.23, ал.6 /Наредбата за конкурсите на ВСС
Предложената ал.5 = чл.24, ал.3/Наредбата.


Чл.203б (1) Конкурсната комисия обявява резултатите от устния изпит в ……….срок от провеждането му на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет.
(2) В 7-дневен срок от обявяването на резултатите по ал.1 кандидат, издържал конкурса, подава заявление, с което потвърждава участието си в класирането за конкретната длъжност и органа на съдебната власт,за които кандидатства.
(3) Кандидат, който не е подал заявление по ал.2 не участва в класирането.

Предложената редакция е въз основа на чл.30/Наредбата.

Чл.203в. (1) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите за всяка длъжност чрез подреждането им по бал, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит.
(2) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите по ал.1.
(3) Висшият съдебен съвет гласува назначаването на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурса.

Предложената ал.2 = чл.30, ал.3/Наредбата;
Предложената ал.3 = чл.43/Наредбата;

Чл. 204. (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок от обявяването на класирането.
(2) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението. Върховният административен съд разглежда делото в тричленен състав и неговото решение е окончателно.

Предложение на Мая Манолова
Чл.204 се изменя така:
“Чл. 204. (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в седемдневен срок от обявяването на класирането.
(2) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му, който разглежда жалбата в едномесечен срок от постъпването й в съда заедно с административната преписка. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Чл. 205. (1) Редът за провеждането на конкурсите, за оценяването и класирането на кандидатите се определя с наредба на Висшия съдебен съвет.
(2) Администрацията на Висшия съдебен съвет организира провеждането на конкурсите.

Чл.205.(1) Организацията по провеждането на конкурсите се осъществява от администрацията на Висшия съдебен съвет.
(2) Редът за подаване на документи за участие в конкурса, съставянето на комисиите, редът за провеждането му и оценяване на кандидатите се урежда с.............................на Висшия съдебен съвет.

Предложената ал.2 прави опит да лимитира обсега на акта на ВСС.

Чл.205а (1) Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените служби, извън тези по чл.199б, се обявяват от Висшия съдебен съвет по реда на чл.199в като длъжности за повишаване или преместване на съдии, прокурори или следователи.
(2) Повишаване е преминаване на по-висока по степен длъжност в орган на съдебната власт.
(3) Преместване е преминаване на равна по степен длъжност в орган на съдебната власт.

Предложение на Минчо Спасов
Преместване е преминаване на равна по степен длъжност в съответното звено на съдебната власт в друг съдебен район.

Предложените редакции на ал.2 и 3 = чл.2, ал.2 и 3 /Наредбата.


Чл.205б (1) Обявлението по чл.205а, ал.1 се прави едновременно с обявяването на свободните длъжности за първоначално назначаване и съдържа броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят.

Чл.205в. (1) Кандидат за заемане на длъжност по чл.205а, ал.1 може да е съдия, прокурор или следовател, който има стаж по чл.190 за обявена свободна длъжност.
(2) Кандидатът подава документи във Висшия съдебен съвет.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите на всички кандидати.
(4) Списъкът на всички кандидати се обявява на страницата на Висшия съдебен съвет, като за кандидатите, които не отговарят на условията, се посочва основанието.

Чл.205г. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда атестиране на всеки кандидат, който отговаря на условията за заемане на обявена свободна длъжност, с изключение на кандидата, който е атестиран през последните 6 месеца/последната 1 година преди обявяването на свободните длъжности .
(2) Резултатите от атестирането по ал.1 се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет след приключването й за всички кандидати.
(3) В ……………срок от обявлението по ал.2 всеки съдия, прокурор или следовател с положителна атестация подава заявление, с което потвърждава участието си в класирането за длъжността и органа на съдебната власт, за които кандидатства.
(4) Кандидат, който не е подал заявление по ал.3 не участва в класирането.

Чл.205д. (1) Председателят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи внася във Висшия съдебен съвет мотивирано становище, което обобщава резултатите от атестирането за всеки кандидат.
(2) Висшият съдебен съвет извършва класиране за всяка длъжност според резултатите от атестирането.
(3) Когато няколко кандидати за една длъжност имат еднакъв резултат от атестирането, предимство има този кандидат, който е с по- висок ранг. Когато кандидатите са и с еднакъв ранг предимство този, който има по-дълъг стаж в органите на съдебната власт.

Чл.205е. Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата.

Раздел ІІа
Несъвместимост

Чл. 207. (1) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може:
1 да бъде народен представител, министър, заместник-министър, кмет и общински съветник;
2. да упражнява адвокатска професия и да извършва адвокатска дейност;
3. да заема изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;
4. да упражнява търговска дейност като едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни или съвети на директорите и в контролни органи на търговски дружества и кооперации;
5. да извършва услуги по граждански договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовката на проекти на нормативни актове, както и за упражняване на авторски права;
6. да бъде член на синдикална организация извън системата на съдебната власт;
7. да членува в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършва политическа дейност.
(2) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1 – 5.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 207 ал. 7 да се добави ”и тайни общества” или да се заличи целият текст, т.к. дублира чл. 8.

Предложението е отразено.

Предложение на Надя Антонова
В чл.207 се правят следните промени:
1. В чл.207 ал.1 т.4 накрая се добавя изразът " или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват търговска дейност."
2. В чл.207 ал.1 т.5 след думите " с държавни" се добавят думите " и общински органи".
3. Мандатът на назначен съдия,прокурор или следовател, за заеманите други длъжности или упражняване на дейности по ал.1 се прекратява с издаване на акта по чл.187 ал.2."

Предложението по т.1 и 2 е отразено.
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ПО Т.3 Е ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Предложение на Тодор Батилов
В чл.207 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 т.4 “3. да е едноличен търговец, собственик на капитал или съдружник в търговско дружество, управител или член на ръководен или контролен орган на търговско дружество или кооперация”
2. Досегашната т. 7 се заличава (дублирана е с чл.8).
3. Нова т.7 “ да не е съпруг или съпруга, роднина по права линия, по съребрена линия до шеста степен включително или по сватовство до четвърта степен включително на председател или заместник-председател от същия съд или е във фактическо съжителство на съпружески начала с някой от тях.”

Предложението е отразено.


Чл. 205ж. (1) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да:
1 е народен представител, кмет или общински съветник;
2. заема длъжност в държавни или общински органи;
3. упражнява търговска дейност или е съдружник, управител или участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица със нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
4. получава възнаграждения за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавни или обществени организации, търговски дружества, кооперации, юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права;
5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му.
7. да бъде член на синдикална организация извън системата на съдебната власт.
(2) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1 – 5.

Предложената редакция възпроизвежда основанията за несъвместимост, които са предвидени за членовете на ВСС.
Разликите с действащия текст са, че действащия текст:
Т.1 включва в изброяването министрите и заместник-министрите, които също могат да се ползват от ал.2;
Т.3 забранява извършването само на адвокатска дейност;
Т.4 допуска участието им в подготовка на проекти за нормативни актове.

ВЪПРОС ЗА ОБСЪЖДАНЕ
Да се предвиди ли като основание за несъвместимост на съдии, прокурори и следователи заемането на длъжности в институциите на ЕС.

Раздел IIІ
Несменяемост и несъвместимост


Заглавието на раздел ІІІ да се измени, тъй като несъвместимостта е уребена в самостоятелен раздел ІІа:
“Раздел ІІІ
Атестиране. Несменяемост.

Номерацията чл.41-42 е по текстовете на вносителя, които бяха премахнати от глава ІІ с аргумента, че систематичното им място е в тази глава.

Чл. 41. (1) Атестиране се провежда:
1. при придобиване статут на несменяемост;
2. при повишаване в ранг или в длъжност;
3. на всеки 5 години от последното атестиране до навършване на
60-годишна възраст (периодично атестиране);
4. при назначаване на административен ръководител.
(2) При преместване на съдия, прокурор и следовател на същата длъжност в района на един и същ окръжен съд атестиране не се провежда.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 41 ал. 1 т. 2 да се премахне „или в длъжност”.

Да се създаде чл.205ж:
Чл.205з. (1) Атестиране се провежда:
1. за придобиване на несменяемост;
2. за повишаване в длъжност или за преместване;
3. за повишаване в ранг;
4. периодично - на всеки 5 години от последното атестиране до навършване на 60-годишна възраст;
5. за назначаване на административен ръководител или заместник на административен ръководител.
(2) При преместване на съдия, прокурор или следовател на същата длъжност в същия орган на съдебната власт в района на един и същи окръжен съд атестиране не се провежда.



Чл. 42. (1) При провеждане на атестирането Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите взема предвид следните критерии:
1. брой, вид, сложност и тежест на разглежданите преписки и дела;
2. спазване на сроковете;
3. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;
4. резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Комисията за контрол;
5. поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането;
6. участие в квалификационни курсове и програми, в научни конференции и други;
7. спазване правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.
(2) Атестирането се извършва по критериите по ал. 1, като се отчитат и специфичните показатели за съдии, прокурори и следователи.
(3) При извършване на атестиране на съдии, прокурори и следователи се вземат предвид и критериите:
1. правни знания и професионални умения;
2. аналитично мислене;
3. способност за вземане на решение;
4. надеждност и отношение към работата;
5. способност за устно и писмено изразяване;
6. способност за справяне с натовареност в работата.
(4) Административните ръководители освен по критериите по ал. 1 се оценяват и съобразно критерии за оценка на пригодността за заемане на ръководна длъжност, посочени в наредбата по чл. 45, ал. 3.
(5) При отрицателна атестация в случаите на повишаване в ранг или в длъжност или при периодично атестиране ново атестиране може да се извърши след изтичане на две години.

Предложение на Стоян Проданов
Чл.42, ал.3, т.3 и т.4 да отпаднат.

Предложението е отразено.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.42, ал.1 се изменя както следва:
“(1) При провеждане на атестирането Комисията по кадровата политика и развитие на човешките ресурси взема предвид следните критерии: “.

Предложението не е отразено, тъй като е възприето друго наименование на Комисията..

Предложение на Любен Корнезов
Чл.42, ал.1, т.6 да има следното съдържание: “Научни и научно-популярни публикации”

Предложението е отразено.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 42 ал. 5 да се премахне „или в длъжност”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Предложение на Тодор Батилов
Чл. 42 ал. се изменя и допълва:
1. В ал.1 и навсякъде другаде се изменя наименованието на “Комисията за предложенията и оценяването качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите” с “Комисия по статута на съдиите, прокурорите и следователите” или “Комисия по атестациите” или “Комисия по кадровите предложения”
2. “ (2) За атестирането на съдиите, прокурорите и следователите Висшият съдебен съвет утвърждава критерии и методология, които са предложени: за съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд; за прокурорите от главния прокурор и за следователите от директора на Националната следствена служба.”
3. Ал.3 се заличава или изменя и да се чете:
“(3) 1. теоретични знания и практически умения. 2. дълг и отговорност
3. професионална и морална репутация (или професионален и морален авторитет”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ ПО Т.2 И 3
Предложението по т.1 не е отразено, тъй като е възприето друго наименование на Комисията.

Чл. 205и. Атестирането на квалификацията на съдия, прокурор или следовател се провежда въз основа на общи и специфични критерии.

Предложената редакция за чл.205и е въз основа на чл.8, ал.3/Наредбата за атестиране на ВСС.

Чл.205к. (1) Общи критерии за атестиране на съдия, прокурор или следовател са:
1. брой, вид, сложност и тежест на преписките и делата;
2. спазване на сроковете;
3. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;
4. резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
5. поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането;
6. участие в квалификационни курсове и програми, в научни конференции и други;
6а. научни и научно-популярни публикации;
6б. правни знания и професионални умения;
6в. аналитично мислене;
6г. способност за устно и писмено изразяване;
6д. способност за справяне с натовареност;
7. спазване правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.
(2) Показатели за оценка на правните знания и професионалните умения са:
1. задълбочени познания в областта на вътрешното право, правото на Европейския съюз и международното право;
2. способност за правилно възприемане и прилагане на промени в законодателството и съдебната практика;
3. познания за новостите в правната теория и съобразяването й със съдебната практика;
4. способност за решаване на сложни преписки и дела.
(3) Показатели за оценка на аналитичното мислене са:
1. способност за вземане на самостоятелни, своевременни и законосъобразни решения;
2. умения за планиране и структуриране на последователността на действията в производството;
3. способност за правилна оценка на фактите и вземане на съответстващи на тях решения.
(4) Показатели за оценка на способността за писмено и устно изразяване са:
1. разбираемо и пълно мотивиране на постановените актовете;
2. използване на ясен и достъпен за участниците в производството език.
(5) Показатели за оценка на способността за справяне с натовареност са:
1. готовност за справяне с интензивна натовареност;
2. начин на изпълнение на задълженията при нормална и по-висока натовареност;
3. организиране и планиране на работата при съобразяване с възможностите на участниците в производството;
4. умение за работа в екип.
(6) При оценка на способността за справяне с натовареността се вземат предвид и общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.

Предложената редакция е въз основа на чл.8, ал.1, чл.9-33/Наредбата за атестиране на ВСС, като от всички изброявания е направен опит да се изведат общите критерии за атестация на магистратите.

Чл.205л. (1) Специфични критерии за атестиране на съдия са:
1. умение за водене на съдебно заседание и съставяне на разбираем и пълен протокол;
2. способност за убеждаване на страните за доброволно уреждане на спора между тях.
3. отговорност при подготовката, провеждането и решаването на всяко дело;
4. поддържане на разумна професионална дистанция с участниците в производството.
(2) Специфични критерии за атестиране на прокурор са:
1. умения за планиране и структуриране на последователността на действията в досъдебното и съдебното производство;
2. изпълнение на разпорежданията на по-горестоящия прокурор и съобразяването с писмените му указания;
3. способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъдебното производство;
4. поддържане на разумна професионална дистанция с участниците в производството.
(3) Специфични критерии за атестиране на следовател са:
1. изпълнение на разпорежданията на прокурора и писмените му указания;
2. поддържане на разумна професионална дистанция с участниците в производството.

Предложената редакция е въз основа на чл.10-33/Наредбата за атестиране на ВСС, като е направен опит да се изведат специфичните критерии за атестация на магистратите.

Чл.205м. (1) Атестирането на административен ръководител или заместник на административен ръководител обхваща оценката на квалификацията му като съдия, прокурор или следовател и оценката за заемане на ръководна длъжност.
(2) Оценката на квалификацията се провежда въз основа на общите и специфични критерии за съдия, прокурор или следовател.

Предложената редакция е въз основа на чл.34/Наредбата за атестиране на ВСС.

Чл.205н. (1) Критериите за оценка за заемане на ръководна длъжност са:
1. способност за придобиване на нови знания и умения за критичен анализ;
2. способност за работа в екип и разпределение на задачи в него;
3. способност за взимане на решения;
4. способност за оперативно управление;
5. способност за справяне с конфликтни ситуации;
6. лоялност към съдиите, прокурорите и следователите, както и към служителите на органа на съдебната власт, който ръководи;
7. представителност.
(2) Показатели за оценка на способност за придобиване на нови знания и умения за критичен анализ са:
1. активно поведение за получаване на информация от съдиите, прокурорите, следователите и служителите във връзка с поставените им задачи;
2. анализ на получената информация и, при необходимост, взимане на допълнителни решения;
3. проявяване на самоинициативност.
(3) Показатели за оценка способността за работа в екип и разпределението на задачите в него са:
1. своевременно предоставяне на вярна, изчерпателна и разбираема информация;
2. способност за поставяне на ясни цели, разясняването им по достъпен начин и своевременност на реакцията при отклонение от тях;
3. изслушване и преценка на становищата на съдиите, прокурорите, следователите и служителите преди вземането на управленски решения;
4. отчитане на професионалните интереси, личните качества и възможности на съдиите, прокурорите, следователите и служителите при възлагане на конкретни задачи;
5. предприемане на мерки за подобряване на работата и отстраняване на пропуски;
6. способност за осъществяване на контрол и обективност на оценките.
(4) Показатели за оценка на способността за вземане на решения са:
1. способност за планиране и своевременност при вземането на решения;
2. способност за преценка на последиците от решенията.
(5) Показатели за оценка на способността за оперативно управление са:
1. изпълнение на бюджета по прозрачен начин;
2. инициативност при организацията на дейността на служителите.
(5) Показатели за оценка на способността за справяне с конфликтни ситуации са:
1. способност за предвиждане на конфликтна ситуация и вземането на своевременно решение за предотвратяването й;
2. умение за осъществяване на посредничество между участниците в конфликтната ситуация и способност за преодоляването й.
(6) Показателите за оценка на лоялността са:
1. отговорно отношение за изпълнението на колективно взето решение, дори и при несъгласие със съдържанието му;
2. умение за подкрепа на изразена позиция от съдия, прокурор, следовател или служител.
(7) Показатели за оценка на представителността са:
1. поведение, което издига авторитета на съдебната власт;
2. умение за комуникация с други държавни органи, граждани и юридически лица.

Предложената редакция е въз основа на чл.34-45/Наредбата за атестиране на ВСС.


Чл.205о. (1) Комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна.
(2) Степените на положителната комплексна оценка са:
1. задоволителна;
2. добра;
3. много добра.

Предложената редакция е въз основа на чл.60, ал.1/Наредбата за атестиране на ВСС.


Чл.205п. (1) Атестирането на съдия, прокурор или следовател се провежда по:
1. решение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи;
2. предложение на съдията, прокурора или следователя, който подлежи на атестиране;
3. предложение на лице по чл.37, ал.3.
(2) Предложението за атестиране за придобиване на несменяемост или за периодично атестиране се прави до 3 месеца преди изтичане на петгодишния срок.
(3) В случаите по чл.205з, ал.1, т.5 Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда атестиране на всички кандидати.

Предложената редакция е въз основа на чл.57/Наредбата за атестиране на ВСС. В неговата ал.5 се предвижда когато има предложение от заинтересуван магистрат или административен ръководител Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи да прави преценка за наличието на основанията за атестиране и да указва на административния ръководител да започне процедурата по атестиране.

Чл.205р. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи може да възлага на помощната атестационна комисия проверката на дейността на атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител по показателите за атестиране.
(2) В случаите по ал.1 помощната атестационна комисия представя на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи обощен доклад за резултатите от проверката, който съдържа и предложение за комплексната оценка.
(3) За провеждане на атестирането Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи може да изслуша атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, както и да събира друга допълнителна информация по показателите за атестиране.

Предложената редакция е въз основа на чл.56/Наредбата, който текст в Наредбата е формулиран така, че помощните атестационни комисии са тези, който в действителност извършават атестацията.


Чл.205с. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи предоставя на атестирания резултатите от атестирането преди внасянето им за обсъждане във Висшия съдебен съвет.
(2) Атестираният може да направи писмено възражение, което предоставя на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи разглежда писменото възражение и дава становище по него.

Предложената редакция е въз основа на чл.59/Наредбата за атестиране на ВСС.


Чл.205т. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи внася във Висшия съдебен съвет резултатите от атестирането, писменото възражение, ако има такова, и становището си по него и предложение за комплексната оценка в срок от …………………….. от приключване на атестацията.
(2) Висшият съдебен съвет изслушва атестирания когато предложението на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи е за отрицателна комплексна оценка. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието и му предоставя възможност да представи писмени възражения.
(3) Извън случаите по ал.2 Висшият съдебен съвет може да изслуша атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител.

Предложената редакция е въз основа на чл.61/Наредбата за атестиране на ВСС.

Чл.205у. (1) Висшият съдебен съвет с решение определя комплексната оценка от атестацията.
(2) В решението по ал.1 могат да се съдържат и препоръки към атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, изпълнението на които се взема предвид при следващо атестиране.
(3) В случаите, когато атестирането е проведено за придобиване на несменяемост, за повишаване в ранг или за назначаване на административен ръководител или заместник на административен ръководител и комплексната оценка е отрицателна, ново атестиране може да се проведе най-рано след две години.

Предложените ал.2 и 3 са въз основа на чл.61, ал.4 и чл.6 ал.2/Наредбата.

Чл.205ф. Методиката на атестиране, изискванията за членовете на помощните атестационни комисии, както и съдържанието и образеца на акта, в който се съдържа информацията за проведено атестиране се определят с наредба на Висшия съдебен съвет.

В момента в Наредбата този акт е наречен “единен формуляр” за атестиране и е уреден в самостоятелен раздел, а като образец – в приложенията към Наредбата.

Чл. 206. (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на 5-годишен стаж и след положително атестиране с решение на Висшия съдебен съвет. В този стаж се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.
(2) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжност съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 191, ал. 1, т. 2, 4, 7, 8 и 9.

Предложение на Надя Антонова
В чл.206 се правят следните промени:
Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
Чл.206 ал.2 " Предложение за атестиране и придобиване на статут на несменяемост от съдия, прокурор или следовател може да прави административния ръководител, както и заинтересованият съдия,прокурор или следовател."

Предложението е отразено на систематичното му място в чл.205п, ал.1, т.2 и 3.

Чл. 206. (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на стажа, определен в чл.129, ал.3 от Конституцията и при получена положителна комплексна оценка от атестирането.
(2) В стажа за придобиване на несменяемост се включва и времето като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.

Ал.2 на вносителя предвижда повече хипотези на възстановяване на придобита несменяемост от тези, които са определени в чл.129, ал.5 от Конституцията. Не е ясно защо се предвижда възстановяване на несменяемост при освобождаване поради несъвместимост (чл.190, т.7), при освобождаване поради завръщане на замествания (чл.190, т.8) и при освобождаване поради възстановяване на магистрат след незаконно освобождаване от длъжност (чл.190, т.9).
Ако се възприеме запазването й, ал.3 може би следва да се измени:
“(3) Освен в случаите по чл.129, ал.5 от Конституцията, придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжност съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 191, ал. 1, т. 7, 8 и 9.”


Раздел ІV
Права и задължения

Чл. 208. При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за своите служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 208 да отпадне „общ”

Предложение на Тодор Батилов
В чл.208 израза “При осъществяване на съдебната власт” се заменя с израза “При осъществяване на правосъдието”

Чл.208 на вносителя = чл.132/Конституцията.
Чл.208а. Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да:
1. спазват установеното работно време и да го използват за изпълнение на възложените им задължения;
2. участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт;
3. решават разпределените им дела или преписки в определения срок;
4. изпълняват и други задачи, които са им възложени от административния ръководител.

Чл. 209. (1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.
(2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

КСЗ смята, че чл.209 следва да отпадне, тъй като не е съобразен с публичността на съдебните заседания.

Чл. 210. Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.

Чл. 211. Съдия, прокурор и следовател не може да дава правни консултации.

Чл. 211. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.

Да се създаде чл.211а
Чл.211а. Съдия, прокурор или следовател не може да се призовава на учебно-мобилизационно мероприятие или военно учение.

Чл. 212. Съдиите, прокурорите и следователите могат да искат съдействие при осъществяване на своите функции от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани, които са длъжни да им го оказват.

Чл. 212. Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си, могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.

Чл. 213. Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните задължения и обезщетява тях и семействата им за вреди, причинени при и по повод изпълнение на техните функции.

Предложеният чл.213 е новост. КСЗ смята, че при определяне на дължимото от държавата обезщетение следва да се има предвид чл.220, ал.2 относно задължителната застраховка, т.е. държавата следва да заплати само размера на вредите над задължителната застраховка и да има право на регресен иск срещу деликвента.

Предложение за редакция от проф.Мръчков
“Чл.213(1) Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните служебни задължения и ги обезщетява за вреди, които са им причинени при или по повод изпълнение на техните служебни функции.
(2) Държавата обезщетява и вредите, причинени на техните съпруг, възходящи, низходящи или братя и сестри, заради изпълнението на служебните задължения на съдиите, прокурорите и следователите.”

Чл. 214. Съдиите, прокурорите и следователите са свободни да образуват и да членуват в организации, които защитават тяхната независимост и професионални интереси и подпомагат професионалната им квалификация.

Редакция на КСЗ
Чл. 214. Съдиите, прокурорите и следователите могат свободно да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.

Бележка на проф.Мръчков
Ако се прецени, че професионалните организации на магистратите не трябва да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители, това следва да се укаже изрично.

Чл. 215. Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени отдели за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.215 след думите “окръжните” се поставя запетая и се добавя “административните”.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.215 след думите: “по образуването и движението на делата” , да се добавят думите: “както и по организацията на работата.”

КСЗ смята, че чл.215 следва да отпадне, тъй като не се различава от дисциплинарното наказание “забележка”. Ако се запази трябва да се уреди съотношението й с дисциплинарните наказания и възможност за съдебна защита.
Чл.215 на вносителя повтаря чл.133а от действащия ЗСВ, като изключва възможността министърът на правосъдието да обръща внимание.

Чл. 216. (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.
(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.
(3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.

Чл.216а (1) На съдиите, прокурорите и следователите се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от ............ на сто.
(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд.

Предложената редакция възпроизвежда чл.201 от ЗМВР, който предвижда максимално 40 %.

Чл. 217. Съдия, прокурор или следовател, който изпълнява служебните си задължения в почивни и в празнични дни по разпореждане на съответния ръководител, получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Предложение на Надя Антонова
Чл.217 отпада.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Предложение на председателя на СРС, което се съдържа в писмо, предоставено на Комисията – да се добави и “в извънработно време”

Чл. 218. На съдиите, прокурорите и следователите се изплаща всяка година сума за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера.

Предложение на Тодор Батилов
В чл.218 – думата “тога” се заличава.

Чл. 219. В бюджета на съдебната власт всяка година се предвиждат средства за изграждане на ведомствен жилищен фонд.

Систематичното място на текста е в глава ХХ “Бюджет на съдебната власт”. Тук би следвало да се даде възможност на магистратите да ползват такива жилища.
Чл.219 Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността, могат да ползват жилища от ведомствения жилищен фонд на органите н а съдебната власт.

Чл. 220. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите, следователите и на съдебните служители се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(2) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 220. се добавя нова ал. 2 със следния текст:
“На съдиите, прокурорите и следователите, придобили статут на несменяемост, се прави допълнителна пенсионна вноска в размер на задължителната пенсионна вноска за допълнителна пенсия. Правото на тази пенсия възниква в случай, че съответният съдия, прокурор или следовател се е пенсионирал с ”положителна много добра” атестационна оценка. При липса на горното основание сумите по сметката се връщат в държавния бюджет.”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Чл. 221. (1) Съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения.
(2) Съдия, прокурор или следовател няма право на обезщетението по ал. 1 в случите на освобождаване от длъжност на основание чл. 191, ал. 1, т. 3 и 5.
(3) В случаите на повдигнато обвинение за умишлено престъпление или на образувано дисциплинарно производство поради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.
(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.
(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.

Предложение на Минчо Спасов
В чл.221 ал. 1 цифрата „20” се заменя с „10”.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Чл. 221. (1) При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.
(2) Обезщетението по ал.1 не се изплаща в случаите по чл.191, ал.1, т.3 и 5 и при неизпълнение на задълженията по чл.191а.
(3) В случаите когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.
(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.
(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.

Ал.3 на вносителя е редактирана с оглед на това, че “тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт” са основания за предсрочно освобождаване само на несменяеми магистрати по чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията и не са предвидени за сменяемите магистрати.

Чл. 222. Незаконно уволнен съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга длъжност с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме длъжността.

Предложение на Надя Антонова
В чл.222 се правят следните промени :
1.В чл.222 думите " през които не е заемал длъжността" се заменят с израза " през което е останал без работа",както и думите от " 10 месеца" се заменят с думите " от шест месеца".
2. В чл.222 изречение второ и трето отпадат.

Предложението е отразено.

Чл. 222. Незаконно освободен от длъжност съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от 6 месеца.

Чл. 223. (1) Съдия, прокурор или следовател, преназначен на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, има право да получи от бюджета на съответния орган на съдебната власт:
1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;
2. разноските по пренасяне на покъщнината му;
3. обезщетение в размер на дължимото възнаграждение за дните на пътуването и за още два дни.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на населеното място е свързана с наложено дисциплинарно наказание.

Предложение на Надя Антонова
Чл.223 отпада.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 223 ал.2 се добавя: “или преместването е по желание на лицето”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Чл. 224. (1) Съдия, прокурор и следовател не може да бъде командирован за повече от 3 месеца в една календарна година без писменото му съгласие.
(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без изричното им писмено съгласие.
(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.

Предложение на Надя Антонова
Чл.224 отпада.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Ако се запази чл.224:
Чл. 224. (1) Съдия, прокурор или следовател не може да бъде командирован за повече от 3 месеца в една календарна година без предварителното му писмено съгласие.
(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им писмено съгласие.
(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.

Чл. 225. (1) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при назначаването им и всяка година най-късно до 30 април за предходната календарна година, както и при освобождаването им, при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
(2) Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за лицата, заемащи съдийски, прокурорски и следователски длъжности по чл. 189, както и за промените в тяхното служебно положение.

Чл. 225. (1) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при назначаването им и всяка година до 30 април за предходната календарна година, както и при освобождаването им, при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
(2) Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за възнагражденията на лицата, които заемат съдийски, прокурорски и следователски длъжности, както и за промените в тяхното служебно положение.

Раздел V
Временно отстраняване от длъжност

Чл. 226. (1) Когато, извън случаите по чл. 208, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(2) При повдигнато обвинение срещу съдия, прокурор или следовател в случаите по чл. 208 Висшият съдебен съвет го отстранява временно от длъжност до приключване на наказателното производство.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.226 се създава ал.3 със следното съдържание:
“(3) При внесено предложение за налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и негов заместник, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност.”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 226 се създава ал. 3:
“(3) При задържане на съдия, прокурор или следовател същия се смята за временно отстранен от длъжност от датата на задържането.”

Предложението е отразено в чл.226, ал.4..

Предложение на Надя Антонова
1. В чл.226 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
Чл.226 ал.2 " отстраняване от длъжност на лицата по ал.1 се допуска когато има достатъчно основание да се приеме, че служебното положение ще създаде пречки за обективното,всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото."
2. Ал.2 става ал.3.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

КСЗ смята, че временното отстраняване от длъжност не може да се урежда в ЗСВ, тъй като то е мярка за процесуална принуда в НПК, която се постановява от прокурор в рамките на наказателно производство, когато са налице условията на НПК.

Ако нормата се запази може би следва да се измени:
Чл. 226. (1) В случаите по чл.132 от Конституцията, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.
(2) Когато, извън случаите по ал.1, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство.
(3) Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор, а в случаите по ал.2 - или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(4) В случаите когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение “задържане под стража”, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.”

Чл. 227. Когато наказателното производство бъде прекратено или завърши с оправдателна присъда, отстраненият от работа се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.

Чл. 227. При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда, съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от работа, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.

Раздел VІ
Рангове. Повишаване на място. Старшинство

Чл. 228. (1) Установяват се следните възходящи рангове за съдиите, прокурорите и следователите:
1. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел;
2. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и ръководител на окръжен следствен отдел;
3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в централен следствен отдел;
4. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и ръководител на централен следствен отдел в Националната следствена служба.
(2) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове съдия в апелативен съд, съдия във Върховния административен съд и председател на отделение във Върховния административен съд при условията и по реда на чл. 229.

Чл. 228. Възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател са:
1. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел;
2. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и ръководител на окръжен следствен отдел;
3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в централен следствен отдел;
4. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и ръководител на централен следствен отдел в Националната следствена служба.

Ал.2 на вносителя е излишна, тъй като се обхваща от чл.229, който урежда повишаването в ранг на място и без изрично указание.

Чл. 229. (1) Съдия, прокурор и следовател може да бъде повишаван на място в по-горен ранг и заплата при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко 3 години и ако отговаря на изискванията на чл. 190.
(2) Съдия, прокурор и следовател, който отговаря на изискванията на ал. 1, може да бъде повишен в по-горен ранг и заплата след атестация при условията и по реда на чл. 42 - 45.

Чл. 229. Повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко 3 години и ако отговаря на изискванията на чл. 190.

Ал.2 на вносителя е излишна, тъй като в чл.205з, ал.1, т.3 е посочено изрично, че атестиране се провежда при повишаване в ранг. Ако остане може би да се измени:
(2) Повишаването по ал.1 се извършва след атестиране.

Чл. 230. Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 228 до два по-горни ранга включително.

Предложение на Минчо Спасов
Чл. 230 да отпадне.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Предложение на Надя Антонова
В чл.230 се правят следните промени:
В чл.230 накрая се добавя изразът " считано от заеманата длъжност".

Предложението е отразено.

Ако чл.230 остане:
Чл. 230. Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател до два по-горни ранга включително, считано от ранга за заеманата длъжност.

Чл. 231. Освободените от длъжност съдии, прокурори и следователи, с изключение на освободените поради осъждане за умишлено престъпление, при последващо назначение запазват ранга, който са имали при напускането.

Предложение на Надя Антонова
В чл.231 се правят следните промени:
В чл.231 изразът " поради осъждане за умишлено престъпление" отпада и се добавя изразът " на осн.чл.191 т.3 и т.5.

Предложението е отразено. Не е използвана препратка , а изписване на основанията, защото в чл.191, ал.1 се съдържат основанията за освобождаване на магистрати, които не са несменяеми. Тези за освобождаването на несменяемите са в Конституцията.

Чл. 231. Освободеният от длъжност съдия, прокурор или следовател, с изключение на освободеният поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, при последващо назначение запазва ранга, който е имал при освобождаването си.

Чл. 232. Старшинството на съдиите, прокурорите и следователите се определя:
1. от ръководната функция, която изпълняват в съответния съд, прокуратура или в Националната следствена служба, или в окръжен следствен отдел;
2. при равен ранг - от продължителността на прослуженото време в съответния орган на съдебната власт, а за военните - от военното звание;
3. при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време по чл. 190, ал. 1-5.

Чл. 232. Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя:
1. от ръководната функция, която изпълнява в съответния съд, прокуратура или в Националната следствена служба, или в окръжен следствен отдел;
2. при равен ранг - от продължителността на прослуженото време в съответния орган на съдебната власт, а за военните - от военното звание;
3. при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време по чл. 190, ал. 1-5.

Глава единадесета
МЛАДШИ СЪДИИ, МЛАДШИ ПРОКУРОРИ И МЛАДШИ СЛЕДОВАТЕЛИ.
СЪДЕБНИ ПОМОЩНИЦИ И ПРОКУРОРСКИ ПОМОЩНИЦИ

Раздел І
Младши съдии, младши прокурори и младши следователи

Чл. 233. За младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията на чл. 188 и е издържало конкурса по чл. 199, ал. 1.

Чл. 233. За младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да се назначи лице, което отговаря на изискванията по чл. 188 и е издържало съответния конкурс.

Чл. 234. (1) Планирането на назначенията на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се извършва за всяка следваща календарна година от Висшия съдебен съвет по предложение на ръководителите на съответните органи на съдебната власт.
(2) Планираните щатни бройки за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се променят след обявяването на конкурса по чл. 199, ал. 1.
(3) Овакантените щатни бройки за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да бъдат трансформирани в редовни щатни бройки за съдии, прокурори и следователи.

Чл. 234. Освободените длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се трансформират в длъжности за съдии, прокурори и следователи.

Ал. 1 и 2 на вносителя се съдържат в чл.199а.

Чл. 235. Младшият съдия се назначава в окръжен или във военен съд. Младшият прокурор се назначава в районна прокуратура, а младшият следовател - в окръжен следствен отдел.

Предложения на Мая Манолова
В чл. 235 се правят следните изменения и допълнения:
“Чл. 235 (1) Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначават на съответната свободна длъжност по щата на Висшия съдебен съвет и получават от същия орган заплатата си по време на обучението в НИП.
(2) Висшият съдебен съвет разпределя по места в органите на съдебната власт младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи след приключване на обучението им в НИП и полагане на изпити.
(3) Разпределението на завършилите успешно НИП по места се извършва въз основа на заявено желание на кандидата, в съответствие с образувания бал от оценката на конкурсния изпит, средната оценка за присъствие и активно участие в учебния процес и общата средна оценка от изпитите в НИП.
(4) Висшият съдебен съвет, заедно с разпределението по предходните алинеи прехвърля бюджетните средства до края на календарната година, предвидени за съответния магистрат на органа на съдебната власт, където е назначен.”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Систематичното място на предложението е в глава ХІІ “НИП”, в която се урежда обучението и последиците от него – чл.256. Би следвало там да се постави и редът за разпределението на младшите магистрати.

Чл. 235. (1) Младши съдия се назначава в окръжен съд.
(2) Младши прокурор се назначава в районна прокуратура.
(3) Младши следовател се назначава в окръжен следствен отдел.


Чл. 236. Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначава от Висшия съдебен съвет за срок две години. С решение на Висшия съдебен съвет този срок може да бъде продължен с още 6 месеца.

Чл. 236. (1) Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначава за срок две години.
(2) Срокът по ал.1 може да се продължи с още 6 месеца с решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 237. При встъпването си в длъжност младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател полагат клетва съответно по чл. 182 и 183.

Чл. 237. При встъпването си в длъжност младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател полага клетва съответно по чл. 182 или 183.

Чл. 238. На младшия съдия, младшия прокурор и младшия следовател ръководителят на съответния съд, прокуратура или окръжен следствен отдел определя със заповед съдия, прокурор или следовател - наставник, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.

Чл. 238. Административният ръководител на съответния съд, прокуратура или окръжен следствен отдел определя със заповед съдия, прокурор или следовател – наставник на младшия съдия, младшия прокурор и младшия следовател, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.

Чл. 239. Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на двойната средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

Чл.293 = чл.216, ал.2 от проекта.

Чл. 240. Младшият съдия при окръжните и военните съдилища участва като член при разглеждането на дела в състав от съдии. В състава може да участва само един младши съдия.

Чл.240 = чл.116, ал.2 от проекта.

Чл. 241. Младшият съдия след прослужване на една година може да бъде командирован да изпълнява съдийска длъжност в районен съд.

Ако е възприет чл.114б – чл.241 го повтаря.

Чл. 242. (1) След изтичане на срока по чл. 236 младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура или следовател в окръжен следствен отдел .
(2) Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.

Чл. 242. (1) След изтичане на срока по чл. 236 младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура или следовател в окръжен следствен отдел без провеждане на конкурс.
(2) Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.

Добавката по ал.1 е с оглед възникнал спор по действащия ЗСВ относно необходимостта от конкурси за назначаване на младши магистрати след изтичане на срока им за такива.

Раздел ІІ
Съдебни помощници и прокурорски помощници

Чл. 243. (1) Във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд има съдебни помощници, които подпомагат съдиите в тяхната дейност.
(2) Във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура има прокурорски помощници, които подпомагат прокурорите в тяхната дейност.

КСЗ смята, че е недопустимо в ЗСВ да се указва, че помощниците подпомагат върховните магистрати в осъществяване на дейността им по разглеждането и решаването на делата, респ. По упражняването на надзора за законност и ръководството на наказателното производство.

Чл. 243. (1) Във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд има съдебни помощници.
(2) Във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура има прокурорски помощници.

Чл. 244. (1) За съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на общите изисквания по чл. 188 и е издържало конкурс за съдебен служител.
(2) Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.

Чл. 245. (1) Съдебните помощници се назначават на длъжност от председателя на Върховния касационен съд или от председателя на Върховния административен съд.
(2) Прокурорските помощници се назначават на длъжност от главния прокурор.

Чл. 245. (1) Съдебните помощници се назначават от председателя на Върховния касационен съд или от председателя на Върховния административен съд.
(2) Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор.

Чл. 246. Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер на двойната средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

Предлаганият размер на заплатата им е като този за младши магистрати.

Глава дванадесета
НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО

Чл. 247. (1) Задължителното първоначално обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи, както и поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието се осъществява от Националния институт на правосъдието (НИП).
(2) Към НИП има учебно-информационен център, който организира дистанционно обучение и извършва проучване и изследване на съдебната практика, включително на практиката по администриране на правораздаването, за нуждите на обучението.

Чл. 247. (1) Националният институт по правосъдието (НИП) осъществява:
1. задължителното първоначално обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи;
2. поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието.
(2) Към НИП има учебно-информационен център, който организира дистанционно обучение и извършва проучване и изследване на съдебната практика, включително на практиката по администриране на правораздаването, за нуждите на обучението.

Чл. 248. Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Висшия съдебен съвет.

Чл. 248. Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София.

Никъде до сега в проекта не е предвидено кой какъв разпоредител с кредити е. Не е ясно защо се налага да се посочва за НИП, след като в главата “Бюджет” при изброяването е включен и НИП.

Чл. 249. (1) Финансирането на НИП се осъществява от бюджета на съдебната власт, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствена дейност.
(2) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджетната сметка на НИП средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона обучения.

Чл. 249. (1) Финансирането на НИП се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност.
(2) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджетната сметка на НИП средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона обучения.

КСЗ - няма яснота каква ще е другата собствена дейност на НИП, от която ще набира средства.

Чл. 250. (1) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, който се състои от четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния касационен съд е по право член на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет и негов председател.
(3) Министърът на правосъдието е по право член на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.

Чл. 250. (1) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния касационен съд е член по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет и негов председател.
(3) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.

КСЗ - не е ясно защо не се предвижда членство по право и на председателя на ВАС, както и на главния прокурор, след като НИП обучава всички.

Чл. 251. Управителният съвет на НИП:
1. назначава и освобождава директора и заместник-директорите;
2. утвърждава учебните програми;
3. одобрява проекта на бюджетна сметка на НИП и го представя пред Висшия съдебен съвет;
4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 262;
5. одобрява състава на програмния съвет на НИП;
6. определя общата щатна численост на служителите в рамките на бюджета;
7. приема тригодишен стратегически план;
8. направлява участието на НИП в Европейската мрежа за съдебно обучение.

Чл. 251. Управителният съвет на НИП:
1. назначава и освобождава директора и заместник-директорите;
2. приема учебните програми;
3. одобрява проекта на бюджетна сметка на НИП и го представя пред Висшия съдебен съвет;
4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 262;
5. одобрява състава на програмния съвет на НИП;
6. определя числеността на служителите;
7. приема тригодишен стратегически план;
8. направлява участието на НИП в Европейската мрежа за съдебно обучение.

Т.1 – колко заместник-директора има?
Т.3 - за никой орган на съдебната власт не е предвидено, че общото събрание предлага проект на бюджета.
Т.4 – ако тези вътрешни правила са част от правилника, не би следвало да се извеждат в самостоятелно правомощие на УС. Не е ясно за какво се отнасят.
Т.8 – за ВСС се прие, че организира, ръководи и контролира участието на магистрати в съдебната мрежа.

Чл. 252. (1) Решенията на управителния съвет се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.
(2) Квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове се изисква за решенията по чл. 251, т. 1 – 4.

Чл. 252. Решенията на управителния съвет се приемат с обикновено мнозинство от всички членове, с изключение на решенията по чл. 251, т. 1 – 4, които се приемат с мнозинство от две трети от всички членове.

Чл. 253. (1) Националният институт на правосъдието се управлява от директор.
(2) Директорът на НИП се назначава от управителния съвет за срок 3 години. Той може да бъде преназначаван след оценка на дейността му от управителния съвет.
(3) В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено упълномощен от него заместник-директор.

Чл. 253. (1) Националният институт на правосъдието се управлява от директор.
(2) Директорът на НИП се назначава от управителния съвет за срок 3 години с право на повторно назначаване след оценка на дейността му от управителния съвет.
(3) В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено оправомощен от него заместник-директор.

По ал.2 - не е уточнено каква е тази оценка

Чл. 254. (1) Програмният съвет е помощен орган на НИП, който има консултативни функции.
(2) Съставът на програмния съвет се одобрява от управителния съвет и включва изтъкнати специалисти от правната теория и практика.
(3) Членовете на програмния съвет участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми.

Ако членовете на програмния съвет само участват в изготвянето, а УС – утвърждава програмите, липсва уредба, кой орган на НИП има правомощието да ги изготвя.

Чл. 255. (1) Учебните програми на НИП се утвърждават от управителния съвет по предложение на директора.
(2) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.

Чл. 256. (1) Непосредствено след встъпването им в длъжност младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи преминават задължителен курс на първоначално обучение в НИП.
(2) Курсът на обучение по ал. 1 е 6 месеца. През това време курсистите получават възнаграждението за длъжността, на която са постъпили, и се освобождават от правоприлагане.
(3) След завършване курса на обучение по ал. 1 професионалната подготовка на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи продължава в съответния съд, прокуратура или окръжен следствен отдел под наблюдението на съдии, прокурори и следователи-наставници и под методологическото ръководство на НИП.

Чл. 256. (1) Непосредствено след встъпването им в длъжност младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи преминават задължителен курс на първоначално обучение в НИП.
(2) Курсът на обучение по ал. 1 е 6 месеца. През това време курсистите получават възнаграждението за длъжността, на която са постъпили, и се освобождават от правоприлагане.

Ал.3 на вносителя повтаря чл.238, в който, обаче, не е предвидено НИП да извършва методологическо ръководство.


Ако е възприето предложението на Мая Манолова по чл.235 относно разпределението след завършване на обучението, то следва да се отрази тук като чл.256а.

Чл. 257. При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за придобиване или повишаване на квалификацията.

Не е определен срокът на курса и статута на лицата докато се обучават.
В действащия текст – чл.35ж - е предвиден курс само за повишаване на квалификацията.

Чл. 258. Съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и другите служители от Министерството на правосъдието участват в квалификационни курсове, организирани от НИП.

Чл.258 = чл.248, ал.2 от проекта.

Чл. 259. (1) Участието на съдиите, прокурорите и следователите в съответните квалификационни курсове, организирани от НИП, се взема предвид при атестирането им.
(2) Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на НИП се взема предвид при повишаването им в ранг.

Чл.259, ал.1 повтаря текст от раздела за атестациите.
Чл.259, ал.2 – влиза в противоречие с чл.345, ал.3, от проекта, който предвижда, че условията и редът за повишаване в ранг на съдебните служители се определя с правилник.

Чл. 260. Висшият съдебен съвет може да реши определени курсове да бъдат задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на:
1. преминаване в по-горна инстанция;
2. назначаване на ръководна длъжност;
3. специализация в определена материя.

Предложение на Тодор Батилов
В чл.260 т.3 израза “в определена материя” се заличава.

Предложението е отразено.

Чл. 260. Висшият съдебен съвет може да реши определени курсове да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на:
1. повишаване в длъжност;
2. назначаване за административен ръководител;
3. специализация.

Предложената редакция на т.1 е съобразена с факта, че в следствието и прокуратурата няма по-горна инстанция.

Чл. 261. (1) Дейността по задължителното първоначално обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се осъществява от постоянни и временни преподаватели.
(2) Постоянни преподаватели към НИП могат да бъдат съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, ползват служебен отпуск или могат да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на НИП за времето, през което извършват преподавателска дейност.

Чл. 261. (1) Дейността по задължителното първоначално обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се осъществява от постоянни и временни преподаватели.
(2) Постоянни преподаватели към НИП могат да са съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, ползват служебен отпуск или могат да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на НИП за времето, през което извършват преподавателска дейност.

КСЗ
Не е уредена разликата между постоянните и временните преподаватели.
Няма яснота кой ще преценява дали постоянния преподавател ще ползва служебен отпуск или ще е командирова.

Чл. 262. Висшият съдебен съвет по предложение на управителния съвет издава правилник, с който се уреждат дейността на НИП и организацията на работата му.

Чл. 262. Правилникът за организацията на дейността на НИП се приема от Висшият съдебен съвет по предложение на управителния съвет.


Глава тринадесета
ДЪРЖАВНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Чл. 263. (1) В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители.
(2) Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.
(3) В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

КСЗ предлага да се определи възнаграждение за допълнителна работа на районния съдия, който изпълнява работата на държавен съдебен изпълнител.


Чл. 264. Държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

Чл. 265. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса. Заповедта се обявява на видно място в сградата на районния съд и се публикува в “Държавен вестник”, в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет.
(2) Заповедта на министъра за насрочване на конкурс съдържа следните данни:
1. брой на вакантните места за държавни съдебни изпълнители и районите, в които те ще изпълняват длъжността си;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
(3) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит.
(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 265. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса.
(2) Заповедта се обявява на видно място в сградата на районния съд и се публикува в “Държавен вестник”, в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в ...................... срок преди датата за провеждане на конкурса.
(3) Заповедта по ал.1 съдържа и:
1. брой на свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и районите на дейността им;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
(3) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

КСЗ – не се посочва колко време преди датата на конкурса се публикува заповедта за провеждането му. Според тях предвиждането на държавна такса за явяване на конкурс е несъстоятелно, тъй като такава не е предвидена за конкурсите за магистрати.
Ал.3 на вносителя е поставена на систематичното й място в чл.267.

Чл. 266. За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията на чл. 188.

Чл. 266. За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 188.

Чл. 267. (1) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(2) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок изпраща резултатите на министъра на правосъдието.
(3) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса.

Чл. 267. (1) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок и го изпраща на министъра на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса по поредността на класирането до заемането на свободните места.

КСЗ – не са предвидени правила за оценяване на кандидатите, както и ред за уведомяването им, че са издържали конкурса.

Чл. 268. В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.

Чл. 269. Държавният съдебен изпълнител при встъпване в длъжност подписва клетвен лист по чл. 185.

Чл.269 повтаря чл.185, в който се съдържа и текста на клетвата.

Чл. 270. Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е прослужил на длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

Чл. 271. Държавният съдебен изпълнител се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:
1. при пенсиониране;
2. по собствено желание;
3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.

КСЗ – тъй като държавните съдебни изпълнители са по трудови правоотношения, би следвало в ЗСВ да се уредят само специфичните основания за освобождаването им. Такова основание е т.3.
Т.5 е допълнена в сравнение с действащия текст. РКС №9/94 г., т.ІІІ, обявява за противоконституционен текст от ЗСВ, който предвижда това основание като основание за освобождаване на членове на ВСС.

Чл. 272. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, срещу когото е възбудено наказателно преследване за престъпление от общ характер. Ако отстраняването е било неоснователно, се прилага разпоредбата на чл. 227.
(2) Последиците на ал. 1, изречение второ не настъпват, ако наказателната отговорност е отпаднала на основание чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс и поради давност или амнистия, както и когато е установено, че временно отстраненият е извършил дисциплинарно нарушение, за което е освободен от длъжност.

Чл.272 да отпадне, ако е възприето отпадането на чл.226 и 227, тъй като хипотезата е аналогична.
Ако се запази:
Чл. 272. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.
(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда, държавният съдебен изпълнител, който е временно отстранен от работа, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.

Ал.1, изр.2 на вносителя не е формулирано прецизно, тъй като в чл.227 се уреждат случаите, когато отстраненият от работа се възстановява, но те не са свързани с неоснователността на отстраняването, а с причината, че е налице пречка или липса на основание за осъждане.
В ал.2 на вносителя грешно е посочено,че наказателната отговорност отпада на основание чл.9, ал.2/НК, тъй като в случаите на чл.9, ал.2/НК деянието не е престъпление и не възниква основание за наказателна отговорност.
Не е прецизно от наказателноправна гледна точка изтичането на давност да влече неблагоприятни последици за лицето, което е привлечено като обвиняем, както и да се дерогира действието на амнистията, тъй като тя също се дава със закон.

Чл. 273. (1) В съдебно-изпълнителните райони с двама или повече държавни съдебни изпълнители единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.
(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от държавен съдебен изпълнител, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Чл. 274. При необходимост министърът на правосъдието или председателят на съответния окръжен съд може да командирова държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.

Чл.247 (1) Когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.
(2) При необходимост министърът на правосъдието може да командирова държавен съдебен изпълнител извън района на окръжния съд.

Предложената редакция възпроизвежда действащия текст на чл.154.

Чл. 275. (1) При изпълнение на длъжността си държавният съдебен изпълнител носи особен знак, определен от министъра на правосъдието.
(2) Държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения.
(3) Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а органите на полицията са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.

Чл. 276. За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на държавен съдебен изпълнител заплата до тази на съдия в окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.

КСЗ предлага да отпадне формулировката “за доказана професионална квалификация”, с аргументът, че професионалната квалификация се доказва с диплом, който лицето представя при кандидатстването си за длъжността.

Чл. 277. (1) На държавните съдебни изпълнители се изплаща всяка година сума за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на чл. 221.

Чл. 277. (1) На държавните съдебни изпълнители се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията по чл. 221.


Глава четиринадесета
СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА

Чл. 278. (1) В районните съдилища има съдии по вписванията.
(2) Съдията по вписванията:
1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;
2. извършва нотариални и други действия, предвидени със закон.
(3) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.
(4) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районния съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.
(5) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции на съдия по вписванията.
(6) Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.
Чл. 279. Съдия по вписванията може да стане лице, което отговаря на изискванията на чл. 188.
Чл. 280. Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
Чл. 281. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за съдии по вписванията със заповед, с която определя реда за провеждане на конкурса. Заповедта се обявява на видно място в сградата на районния съд и се публикува в “Държавен вестник”, в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет.
(2) Заповедта на министъра за насрочване на конкурс съдържа следните данни:
1. брой на вакантните места за съдиите по вписванията и районите, в които те ще изпълняват длъжността си;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавна такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
(3) Конкурсът за съдии по вписванията се състои от писмен и устен изпит.
(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 282. (1) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(2) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок изпраща резултатите на министъра на правосъдието.
(3) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса.
Чл. 283. В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.
Чл. 284. Съдията по вписванията при встъпване в длъжност подписва клетвен лист по чл. 185.
Чл. 285. Министърът на правосъдието по искане на съдия по вписванията, който е прослужил на длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.
Чл. 286. Съдията по вписванията се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:
1. при пенсиониране;
2. по собствено желание;
3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.
Чл. 287. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност съдия по вписванията, срещу когото е възбудено наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Ако отстраняването е било неоснователно, се прилага разпоредбата на чл. 227.
(2) Последиците на ал. 1, изречение второ не настъпват, ако наказателната отговорност е отпаднала на основание чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс и поради давност или амнистия, както и когато е установено, че временно отстраненият е извършил дисциплинарно нарушение, за което е освободен от длъжност.
Чл. 288. (1) В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.
(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от съдия по вписванията, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
Чл. 289. (1) Когато длъжността не е заета или назначеният съдия по вписванията е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг съдия по вписванията от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия по вписванията от друг съдебен район.
(2) При необходимост министърът на правосъдието може да командирова съдия по вписванията извън района на окръжния съд.
Чл. 290. За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на съдия по вписванията заплата до тази на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.
Чл. 291. (1) На съдиите по вписванията се изплаща всяка година сума за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите по вписванията и застраховането им срещу злополука се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията на чл. 221.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Глава ХІV “Съдии по вписванията” се заличава.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Глава петнадесета
ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ

Чл. 292. (1) Завършилите висше образование по специалността “Право” придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.
(2) Целта на стажа е стажант-юристите да се запознаят практически с основните функции и с организацията на работата на органите на съдебната власт, както и да участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.

Чл. 292. (1) Завършилите висше образование по специалността “Право” придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.
(2) През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт, както и да участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.

Чл. 293. (1) Стажант-юрист може да бъде български гражданин или чужденец, завършил висше образование по специалността “Право” в Република България.
(2) Стажант-юрист може да бъде и български гражданин или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от българската държава и е легализирана.

Чл. 293. (1) Стажант-юрист може да е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз или чужденец, завършил висше образование по специалността “Право” в Република България.
(2) Стажант-юрист може да е и български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от Република България и е легализирана.

Чл. 294. Кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на правосъдието следните документи:
1. писмено заявление с трите имена, единния граждански номер, съответно единния номер на чужденец, и постоянния адрес;
2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше юридическо образование;
3. свидетелство за съдимост;
4. копие от документ за самоличност.

Чл. 294. Кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на правосъдието:
1. писмено заявление, в което посочва трите си имена, единния граждански номер, съответно единния номер на чужденец, и постоянния си адрес;
2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше образование по специалността “Право”;
3. свидетелство за съдимост;
4. копие от документ за самоличност;
5. копие от удостоверението за пребиваване – за гражданите на друга държава –членка на Европейския съюз.

По ЗЧРБ на чужденец, който пребивава дългосрочно в РБ се издава български документ за самоличност и ЕНЧ. Законът за влизането и пребиваването на гражданите на ЕС в РБ не предвижда на тях да им се издават български документи за самоличност, а само удостоверение за пребиваване, което удостоверява, че лицето има право да пребивава в РБ повече от 3 месеца.

Чл. 295. (1) Министърът на правосъдието разпределя стажант-юристите съобразно техния постоянен адрес към окръжен съд. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.
(2) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.
(3) Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура, в окръжна прокуратура и в централен следствен отдел или в окръжен следствен отдел по ред, определен от председателя на окръжния съд.
(4) За начало на стажа се смята денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка.

Чл. 295. (1) Министърът на правосъдието разпределя стажант-юриста към окръжния съд, в чийто съдебен район е постоянния му адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.
(2) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.
(3) Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура, в окръжна прокуратура и в централен следствен отдел или в окръжен следствен отдел по ред, определен от председателя на окръжния съд.
(4) За начало на стажа се смята денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка.
(5) Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, от съответната прокуратура и от Националната следствена служба или от окръжен следствен отдел.

КСЗ смята, че безвъзмездното полагане на труд и лишаването на стажант-юристите от обществено и здравно осигуряване противоречи на чл.48, ал.5 и чл.51 от Конституцията.
Чл. 296. (1) След приключване на стажа стажант-юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, от съответната прокуратура и от Националната следствена служба или от окръжен следствен отдел.
(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.

Чл. 296. (1) След приключване на стажа стажант-юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност.
(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.

Чл. 297. (1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.
(2) Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието. Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в
3-дневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на страницата на Министерството на правосъдието в интернет.
(3) Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател - представител от Инспектората към министъра на правосъдието, и членове - представител на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.
(4) Изпитът се провежда по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.

Чл. 297. (1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.
(2) Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в 3-дневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на страницата на Министерството на правосъдието в интернет.
(3) Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.
(4) Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател - представител от Инспектората към министъра на правосъдието, и членове - представител на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.

КСЗ предлага срокът по ал.2 да се увеличи на 15 дни.

Чл. 298. (1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се оценява с "издържал" или "неиздържал". Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.
(2) При оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит след допълнителен двумесечен стаж.

Чл. 299. На положилите успешно изпита се издава удостоверение за юридическа правоспособност, подписано от министъра на правосъдието.

Чл.299. Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получили оценка “издържал”.


Глава шестнадесета
ПООЩРЕНИЯ

Чл. 300. (1) За големи заслуги за укрепването и развитието на правосъдието и защитата на човешките права и свободи съдия, прокурор или следовател може да бъде награден с орден или медал по Закона за ордените и медалите на Република България.
(2) Предложението за награждаване се прави от Висшия съдебен съвет.
(3) Указът на президента за награждаване се приподписва от министъра на правосъдието.

Предложение на Надя Антонова
Чл.300 отпада.

Чл.167в от действащия ЗСВ
Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт.

Чл. 301. (1) По решение на Висшия съдебен съвет за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества съдия, прокурор и следовател се поощрява с отличие и награда.
(2) Отличието е:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен – златен;
б) втора степен – сребърен;
3. предсрочно повишаване в ранг.
(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Предложение на Надя Антонова
В чл.301 се правят следните промени:
1. В чл.301 ал.2 т.2 добива следната редакция:
Чл.301 ал.2 т.2 " почетен знак на съдебната власт".
2.Чл.301 ал.2 т.3 отпада.
3.В чл.301 се създава нова ал.5 със следното съдържание:
чл.301 ал.5 "стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основното трудово възнаграждение на наградения.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Чл. 301. (1) Висшия съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.
(2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен – златен;
б) втора степен – сребърен;
3. предсрочно повишаване в ранг.
(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.


Чл. 302. Предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председателя: на апелативен съд, военно-апелативен съд, окръжен съд, административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация.

Не се предвижда възможност инспекторите да правят предложения за награди.

Чл. 303. (1) За проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължение и високи нравствени качества в обществото държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се поощрява с отличие или награда:
(2) Отличието е:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен – златен;
б) втора степен – сребърен.
(3) Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Предложение на Надя Антонова
В чл.303 се правят следните промени :
В чл.303 се създава нова ал.5 със следното съдържание:
Чл.303 ал.5 " Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основното трудово възнаграждение на наградения."

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Чл. 303. (1) Министърът на правосъдието може да поощрява с отличие или награда държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължение и високи нравствени качества в обществото.
(2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен – златен;
б) втора степен – сребърен.
(3) Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.


Чл. 304. Поощрението по чл. 303 се дава със заповед на министъра на правосъдието по предложение на председателя на съответния районен съд или на главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.

Чл. 304. Предложение за поощрение до министъра на правосъдието се прави от председателя на съответния районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.

Глава седемнадесета
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 305. (1) Съдия, прокурор и следовател носи дисциплинарна отговорност при виновно неизпълнение на служебните си задължения, при системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, или извършване на действия, които неоправдано забавят производството, при нарушаване на правилата за професионална етика, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(2) Дисциплинарна отговорност в случаите по ал. 1 носи и административен ръководител и негов заместник.
(3) Освен в случаите по ал. 1 военен съдия, военен прокурор и военен следовател носи дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.
(4) Държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията носи дисциплинарна отговорност за нарушения по ал. 1.

Чл. 305. (1) Съдия, прокурор, следовател, административен ръководител, заместник на административен ръководител, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията носи дисциплинарна отговорност при:
1. виновно неизпълнение на служебните си задължения;
2. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;
3. извършване на действия, които неоправдано забавят производството;
4. нарушаване на правилата за професионална етика;
5. извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(2) Освен в случаите по ал. 1 военен съдия, военен прокурор и военен следовател носи дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.
(3) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.

Предложение за редакция на проф.Мръчков
Чл.305 (1) На съдия, прокурор и следовател се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател.
(3) Дисциплинарните нарушения са:
1. незнание на действащото право при изпълнение на служебните задължения;
2. неспазване на работното време и неизпълнение на задължението за неговото използване само за изпълнение на служебните задължения;
3. неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;
4. неспазване на правилата на професионалната етика;
5. накърняване престижа на съдебната власт;
6. неизпълнение на други служебни задължения.

Чл. 306. Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.

Чл.306 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.305, ал.5

Предложение на Минчо Спасов Създава се нов чл. 306 А със следния текст:
“Чл. 306 А (1) Съдиите са длъжни под страх от дисциплинарна отговорност да следят за всеки пропуск, бавност или неизпълнение на правилата, формите и сроковете по производството, допуснати от длъжностно лице, участник в досъдебното и съдебното производство, както и за всяко небрежно и неточно изпълнение на възложените от нормативните актове задължения.
(2) Ако Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативните и окръжните съдилища, при разглеждане на делата, забележат неправилности в съдопроизводството или деловодството за пръв път, те, след като поискат сведения от министерството, правят с особено определение, по реда на надзора, напомняне на лицата, които са ги допуснали.
(3) Висшестоящият прокурор, като забележи пропуски, допуснати от прокурорите от по-долните инстанции, или прави напомняне по реда на надзора, или съобщава на Главния прокурор и на Министъра на правосъдието, който може да възбуди против виновния дисциплинарно преследване.
(4) Прокурорите, за всички забелязани от тях пропуски от длъжностни лица в съдебното ведомство, са длъжни, според случая, или да съобщят на председателите на съдилищата, или да уведомят по реда на подчинеността съответния по-горен прокурор, който от своя страна може да внесе въпроса на обсъждане от съда, властен да възбуди дисциплинарно преследване. Предприетите действия се съобщават на Министъра на правосъдието и на Главния прокурор.
(5) В случай на повторение или на по-тежко нарушение,съдиите по ал.2 изискват обяснение от допусналите нарушението лица, събират нужните сведения, и възбуждат срещу виновния дисциплинарно преследване. Препис от актовете за направеното напомняне и за възбуждането на дисциплинарно преследване, съдилищата изпращат на Министъра на правосъдието.”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.




Чл. 307. (1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател и за административен ръководител и негов заместник са:
1. забележка;
2. порицание;
3. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до 3 години;
4. намаляване на основното трудово възнаграждение от 5 до 20 на сто за срок от 6 месеца до две години;
5. снемане от ръководна длъжност;
6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.
(2) Дисциплинарното освобождаване от длъжност се налага при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(3) Дисциплинарните наказания за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията са:
1. забележка;
2. порицание;
3. предупреждение за уволнение;
4. уволнение.
(4) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Предложение на Минчо Спасов
1. В чл. 307 се прави промяна и ал.1 добива вида:
“(1) Съдиите, прокурорите и следователите носят дисциплинарна отговорност за:
1. пропуски, допуснати по невнимание или незнание при изпълнение на задълженията си;
2. неспазване на процесуалните правила;
3. бавност в изпълнение на служебните задължения;
4. при осъждане за престъпления,не посочени в чл. 188 т. 4 от ЗСВ;
5. при нарушаване забраните чл. 8 ЗСВ;
6. системна небрежност или очевидна неспособност за изпълнение на служебните си задължения;
7. отсъствие по време на работа без разрешен отпуск;
8. какви да е частни или обществени прояви, които накърняват авторитета на съдебната система;
9. неспазване на правилата за професионална етика и грубо отношение към други лица;
10. неспазване на служебната тайна.”
2. В чл. 307 се добавят 2 нови наказания:
- лишаване от правото на допълнителна пенсия.
- преместване на равна длъжност в друг съдебен район за срок от 6 месеца до три години.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Предложение на Надя Антонова
В чл.307 се правят следните промени:
В чл.307 ал.2 накрая се добавя изразът “и за нарушения по чл.190 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.”

Предложението е отразено в чл.307а.

Чл. 307. (1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са:
1. забележка;
2. порицание;
3. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до 3 години;
4. намаляване на основното трудово възнаграждение от 5 до 20 на сто за срок от 6 месеца до две години;
5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;
6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.
(2) Дисциплинарните наказания за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията са:
1. забележка;
2. порицание;
3. предупреждение за уволнение;
4. уволнение.
(3) За едно и също дисциплинарно нарушение се налага едно дисциплинарно наказание.

КСЗ смята, че ал.1, т.4 следва да се заличи, тъй като предвиденото в нея е имуществена санкция, а не дисциплинарно наказание. Съществуването й противоречи на Всеобщата декларация за правата на човека и Конституцията.
Относно видовете наказания за държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията КСЗ смята ,че за тях следва да се препрати кам КТ, тъй като те са по трудово правоотношение.
В действащия ЗСВ наказанието по ал.1, т.3 е с размери от 6 месеца до 3 години – чл.170, ал.1, т.3.

Да се създаде чл.307а
Чл.307а. Дисциплинарното освобождаване от длъжност се налага при:
1. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
2. нарушения по чл.190 ал.1 т.1 и 2 от Кодекса на труда;
3.извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Проф.Мръчков – В Допълнителните разпоредби да се създаде определение на “системно неизпълнение на служебните задължения” – когато съдия, прокурор или следовател е извършил 3 или повече нарушения в продължение на една година.”

Чл. 308. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.

Чл. 309. (1) Дисциплинарно производство се образува в срок една година от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението. Когато нарушението се състои в бездействие, сроковете започват да текат от преустановяването му.
(2) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което лицето е в законоустановен отпуск.
(3) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
Чл.309 се изменя така:
Чл.309 (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от четири месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
(2) Сроковете по ал.1 не текат, когато лицето е в законовоустановен отпуск.
(3) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата.

Предложението относно сроковете е отразено.

Предложение на Мая Манолова
Член 309 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Дисциплинарното производство се образува в срок от два месеца от откриване, но не по-късно от една година от извършване на нарушението. Когато нарушението се състои в бездействие, сроковете започват да текат от преустановяването му.”
2. Създава се нова ал.2:
(2) Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от четири месеца от образуването на дисциплинарното производство.”
3. Алинеи 2 и 3 стават съответно ал.3 и 4.

Предложението относно сроковете е отразено по принцип.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 309 ал. 1 думите „две години” се заменят с „пет години”.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Чл. 309. (1) Дисциплинарно наказание се налага в срок до 4 месеца от откриване, но не по-късно от една години от извършване на нарушението.
(2) Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал.1 започват да текат от преустановяването му.
(3) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата.
(4) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което лицето е в законоустановен отпуск.

Предложената редакция за ал.1 е съобразена с бележката на КСЗ, че срокът следва да е за налагане на наказанието, а не за образуване на производството.

Чл. 310. (1) Дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на негов заместник се налага от:
1. административния ръководител - за наказанията по чл. 307, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор и следовател;
2. Висшия съдебен съвет :
а) за наказанията по чл. 307, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател;
б) за наказанията по чл. 307, ал. 1, т. 1, 2 и 5 - на административен ръководител и негов заместник.
(2) Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието.
(3) Наказващият орган не е обвързан от вида и размера на наказанието, поискано с направеното предложение.

Предложение на Надя Антонова
В чл.310 се правят следните промени:
1.В чл.310 ал.1 т.1 отпада.
2.В чл.310 ал.1 т.2 б."а" " в израза" по чл.307 ал.1 т.3,4 и 6" се добавя израза"и по т.1 и т.2."

Предложението не е отразено, тъй като предлага ВСС да е единствен наказващ орган.

Чл. 310. Дисциплинарно наказание се налага от:
1. административния ръководител - за наказанията по чл. 307, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател;
2. Висшия съдебен съвет за наказанията:
а) по чл. 307, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател;
б) на административен ръководител или заместник на административен ръководител;
3. министъра на правосъдието – за наказанията на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията.

Предложената редакция на т.2, б.”б” е съобразена с бележка на КСЗ, че липсва указание кой налага забележката и порицанието на административните ръководители или заместниците им.
Ал.3 на вносителя е излишна, тъй като видът и размерът на наказанието се определят от наказващия орган и няма установено задължение за него да се съобрази с предложението.

Чл. 311. (1) Предложение до Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател и на административен ръководител и негов заместник се прави от съответния административен ръководител, от всеки висшестоящ административен ръководител, от Инспектората към Висшия съдебен съвет или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на негов заместник може да прави и министърът на правосъдието.
(3) Предложение до министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се прави от председателя на съответния окръжен или районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.

Чл. 311. (1) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се прави от:
1. съответния административен ръководител;
2. всеки висшестоящ административен ръководител;
3. Инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. не по-малко от една пета от всички членове на Висшия съдебен съвет;
5. министъра на правосъдието.
(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да се прави от административния ръководител на съответния окръжен или районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.

Предложената редакция на чл.311 е с оглед създаването на възможността Инспекторатът към ВСС да може да прави предложения за налаганите на дисциплинарно наказание не само до ВСС, а и до административните ръководители, в случаите когато те са наказващ орган.
КСЗ смята, че не следва да се предоставя възможност на министъра на правосъдието да прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания.
В действащия ЗСВ такава възможност е предоставен на министъра само при “тежко нарушение или системно неизпълнение на служебни задължения” (чл.172, ал.3, който препраща изрично към чл.131, ал.1, т.5).

Чл. 312. (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.
(2) Когато наказващият орган не е изслушал лицето или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.
(3) До влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
Създава се нов чл.312 със следното съдържание:
Чл.312 Когато бъде внесено предложение до Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и негов заместник, може да се поиска и временното му отстраняване от длъжност.”

Предложението не е отразено, тъй като временното отстраняване от длъжност по чл.226 е обвързано само със започнало наказателно производство срещу магистрат.

КСЗ предлага ал.3 на вносителя да обхваща и периода след налагане на наказанието, т.е да не се разгласяват изобщо факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство, а само да се обяви фактът на наложеното наказание. Според тях следва да се предвиди санкция за неизпълнение на задължението за неразгласяване на фактите и обстоятелствата.
(3) Факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство не могат да се разгласяват. За нарушаването на забраната виновните лица ………………………………………….

Чл. 313. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 307, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител.
(2) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 307, ал. 1, т. 3 - 6, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.
(3) Дисциплинарните наказания по чл. 307, aл. 3 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.

Предложение на Надя Антонова
Чл.313 отпада.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Чл. 314. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 307, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател и дисциплинарните наказания по чл. 307,
ал. 1, т. 1, 2 и 5 на административен ръководител и на негов заместник се налагат с решение на Висшия съдебен съвет.
(2) Когато в обстоятелствената част на предложението е посочено деяние, което не съставлява дисциплинарно нарушение, или са изтекли сроковете по чл. 309, Висшият съдебен съвет отказва да образува дисциплинарно производство.
(3) Когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя тричленен дисциплинарен състав от своите членове. Членовете на дисциплинарния състав избират председател.
(4) Председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание в 30-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.
(5) Преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 7-дневен срок от съобщението по реда на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.

Предложение на Надя Антонова
В чл.314 се правят следните промени:
1. В чл.314 ал.1 след думите " по чл.304 ал.1 "се добавят думите "т.1 и т.2”
2.Чл.314 ал.2 отпада.
3.Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
Чл.314 ал.2: "Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложенията по чл.311 ал.1 и ал.2."
4.В чл.314 ал.4 цифрата" 30" се заменя в цифрата" 7".
5.Създава се нова ал.6 със следното съдържание:
Чл.314 ал.6 : "Дисциплинарното производство приключва с решение в срок от 30 дни от образуване на производството."

Предложението не е отразено само по т.1, тъй като кореспондира с предходни предложения само ВСС да е наказващ орган.

Чл. 314. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 307, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател, както и дисциплинарните наказания на административен ръководител и на заместник на административен ръководител се налагат с решение на Висшия съдебен съвет.
(2) Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението.
(3) Когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Членовете на дисциплинарния състав избират председател.
(4) Председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание в 7-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.
(5) Преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 7-дневен срок от съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.
(6) Дисциплинарното производство приключва с решение в срок от 30 дни от образуване на производството.

Предложената ал.2 на вносителя е нова и запазването й предполага извършване на проверка преди да образувано дисциплинарно производство.
КСЗ смята, че срокът по ал.3 (30 дни по вносител) за насрочване на заседанието е дълъг и предлага 10-дневен срок. Предложената редакция на ал.3 отразява предложението на Надя Антонова – 7-дневен. В действащия закон – чл.176, ал.2 – срокът е 14-дневен.
В действащият закон – чл.176, ал.3 – срокът за възраженията е 14- дневен.

Чл. 315. (1) За заседанието на дисциплинарния състав се уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението.
(2) След образуването на дисциплинарното производство вносителят не може да оттегли предложението.

КСЗ смята, че ал.2 следва да се заличи, тъй като не е логична с оглед на предвидените възможности за отказ или оттегляне на иск.

Чл. 316. (1) Заседанията на дисциплинарния състав са закрити.
(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.
(3) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица по реда на ГПК.
(4) Вносителят на предложението или упълномощеният от него представител, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговият защитник се изслушват от дисциплинарния състав, ако се явяват на заседанието.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 316 ал. 1 думите „закрити” се заменя с „открити”. Добавя се ново изречение: „Висшият съдебен съвет може да вземе решение за закрито заседание на дисциплинарната комисия само в случаите, когато е застрашена националната сигурност.”

Предложението не е отразено, тъй като комисията гласува заседанията на ВСС по дисциплинарните производства да са закрити и само решението да се обявява публично.

Чл. 316. (1) Заседанията на дисциплинарния състав са закрити.
(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.
(3) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Вносителят на предложението или упълномощеният от него представител, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговият защитник се изслушват от дисциплинарния състав, ако присъстват на заседанието.

КСЗ смята, че не следва да се допуска възможност вносителят на предложението да упълномощава представител, а да бъде длъжен да се яви лично.

Чл. 317. (1) В 7-дневен срок от последното заседание дисциплинарният състав изготвя и приема решение, с което установява подлежащите на доказване фактически положения, изразява становище относно наличието на правно основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието.
(2) Решенията на дисциплинарния състав се приемат с обикновено мнозинство.

Чл. 317. (1) В 7-дневен срок от последното заседание дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване фактически положения, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание, и предлага вида и размера на наказанието.
(2) Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му.

Чл. 318. (1) В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за внасяне във Висшия съдебен съвет на първото следващо заседание.
(2) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирано решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове. С решението си Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи някое от предвидените в чл. 307 дисциплинарни наказания.
(3) При налагане на дисциплинарно наказание мотивите на решението на дисциплинарния състав и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет се считат и за мотиви на решението.
(4) Решението на Висшия съдебен съвет се съобщава по реда на ГПК на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и на вносителя на предложението.

Предложение на Надя Антонова
1.В чл.318 ал.1 след израза" преписката по делото за" се добавя думата "незабавно." Отпада изразът " на първото следващо заседание".
2.В чл.318 ал.3 накрая на изречение първо се добавя изразът" и в 7-дневен срок от внасяне на решението по чл.317."
3.В чл.318 ал.4 след думите "Висшия съдебен съвет" се добавя думата"незабавно".

Предложението е отразено.

Чл. 318. (1) В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне във Висшия съдебен съвет.
(2) Висшият съдебен съвет разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 7-дневен срок от внасянето му.
(3) Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи друго дисциплинарно наказание.
(4) Решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивира. За мотиви на решението се смятат мотивите на решението на дисциплинарния състав и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет.
(5) Решението на Висшия съдебен съвет се съобщава незабавно на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и на вносителя на предложението.

Възможно разрешение е и решението на дисциплинарния състав да се внася във ВСС от председателя на дисциплинарния състав, а не през председателстващия ВСС.
КСЗ предлага да се предвиди възможност за лицето, което е привлечено към дисциплинарна отговорност да присъства на заседанието на ВСС. Предлага се и ВСС да бъде задължен да посочи своите си мотиви в решението за налагане на дисциплинарно наказание, а не да се позовава на мотивите на дисциплинарния състав. Предложението на вносителя в тази част е ново, такава уредба в действащия ЗСВ липсва.

Чл. 319. Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение.

Чл. 319. Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или предоставяне на възможност в 7-дневен срок от ………………. да направи писмени възражения по направеното предложение.

За писмените възражения на магистратите не е поставен срок.

Чл. 320. Дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на съобщаване на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.

Чл. 320. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност на заповедта на административния ръководител, решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието.

Предложената от вносителя редакция не включва случаите, когато дисциплинарното наказание е наложено от административния ръководител.
КСЗ предлага да е от деня на получаването на акта.

Чл. 321. (1) Решението на Висшия съдебен съвет и заповедта на министъра на правосъдието могат да се обжалват от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от тяхното съобщаване.
(2) Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго.
(3) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда.
(4) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е окончателно, освен ако с него е потвърдено дисциплинарно уволнение.
(5) Решението, с което е потвърдено дисциплинарно уволнение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав разглежда делото в едномесечен срок от постъпване на жалбата и се произнася с окончателно решение.

Предложение на Мая Манолова
Член 321, ал.1 се изменя така:
“Чл. 321. (1) Решението на Висшия съдебен съвет и заповедта на министъра на правосъдието могат да се обжалват от дисциплинарно наказаното лице пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.”

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ – предлага се да се запази срока за обжалване така както е в момента – 14 дни.

Поради липсата на изрична уредба в проекта заповедта на административния ръководител за налагане на дисциплинарно наказание ще може да се обжалва по общия ред на АПК – пред административен съд, а неговото решение пред ВАС.

Чл. 322. Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор или следовател, на административен ръководител и на негов заместник се обявява на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.

Чл. 323. (1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание понижаване в ранг или снемане от ръководна длъжност е основание и за съответно намаляване размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя трудово възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.
(3) С налагането на дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател и уволнение на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията лицето се освобождава от заеманата длъжност.
(4) С налагането на дисциплинарно наказание снемане от ръководна длъжност административният ръководител или неговият заместник се освобождава само от заеманата ръководна длъжност.

Чл. 323. (1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание понижаване в ранг или в длъжност, или освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител е основание и за намаляване размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.
(3) С налагането на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител лицето се освобождава само от заемането на тази длъжност.

С предложената редакция за ал.2 на вносителя се налага изводът, че на лицето са налагат две наказания едновременно – понижаване в ранг и намаляване на възнаграждението.
Вносителят не предвижда намаляване на възнаграждението при понижаване в длъжност извън случаите, когато лицето е било административен ръководител.
Ал.3 на вносителя е излишна, тъй като повтаря основание за освобождаване на магистрат, предвидено в чл.191.

Чл. 324. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност и уволнение, се заличава една година след изтърпяването му. Заличаването на дисциплинарното наказание снемане от ръководна длъжност не е основание за възстановяване на наказаното лице на ръководната длъжност.
(2) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнение, може да бъде заличено и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.
(3) Предсрочното заличаване на дисциплинарното наказание се прави по инициатива на органите или лицата, направили предложение за налагането му.
(4) Заличаването има действие занапред.

Чл. 324. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност и уволнението, се заличава една година след изтърпяването му.
(2) Заличаването на дисциплинарното наказание освобождаване от длъжност на административен ръководител или на заместник на административен ръководител, не е основание за възстановяване на лицето на длъжността, от която е освободено.
(3) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнение, може да се заличи и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.
(4) Предсрочното заличаване на дисциплинарното наказание се прави по инициатива на административния ръководител или органите или на лицата, които са направили предложение за налагането му.
(5) Заличаването има действие занапред.

Чл. 325. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на ГПК.
КСЗ – чл.324 да отпадне, тъй като не е ясно за какво се препраща към ГПК.

Глава осемнадесета
СЪДЕБНА ВАКАНЦИЯ. ОТПУСКИ

Чл. 326. (1) Съдилищата и прокуратурите са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември.
(2) От съдебната ваканция не се ползват следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.
(3) През съдебната ваканция се разглеждат:
1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;
2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;
3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;
4. дела по несъстоятелност;
5. дела по Закона за защита срещу домашно насилие;
6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-малък от един месец;
7. други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.
(4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.

КСЗ предлага да се отнеме възможността на министъра на правосъдието да преценява какви дела да се гледат през съдебната ваканция.
Тази възможност за министъра съществува и в чл.192, ал.1, т.5 от действащия ЗСВ.

КСЗ предлага да се добави ал.5:
“(5) По време на съдебната ваканция сроковете за извършване на процесуални действия от органите на съдебната власт и страните не текат, освен по делата по ал.3.”
Възприемането на редакцията на КСЗ ще обхване и следователите.

Чл. 327. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск, удължен отпуск, неплатен отпуск, служебен отпуск, отпуск за изпълнение на обществени задължения, отпуск по социалното осигуряване, отпуск за обучение.

КСЗ предлага чл.327 да се заличи, защото не означавал нищо.

Чл. 328. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията ползва редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и удължен отпуск по един ден за всеки прослужени две години юридически стаж.

Чл. 328. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един ден за всеки две години юридически стаж.

Редакционните корекции са по предложение на КСЗ.

Чл. 329. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на неплатен отпуск.
(2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.

Чл. 329. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да се разреши неплатен отпуск.
(2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.

Редакционната корекция е по предложение на КСЗ.

Чл. 330. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на отпуск:
1. при встъпване в брак - два работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;
3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;
4. когато е призован на съд като страна или свидетел;
5. при повикване на военноучебен сбор - за времето на сбора, включително деня на отиване и връщане – само за държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията; ако военноучебният сбор продължава 15 и повече дни, държавният съдебен изпълнител и съдията по вписванията има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;
6. при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст - два работни дни за съответната календарна година;
7. за времето на обучение и участие в доброволните формирования по Закона за защита при бедствия.
(2) По време на отпуските по т. 1-3 се плаща заплатата, а по т. 4, 5
и 7 - според предвиденото в специалните закони.
(3) Отпускът по ал. 1, т. 6 е в рамките на платения годишен отпуск.

Предложение на Надя Антонова
Чл. 330 отпада.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Предложение на Илко Димитров
Чл.330, ал.1, т.5 отпада и респективно останалите точки се преномерират.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ – проектът не предвижда освобождаване от участие във военен сбор за държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията.

Чл. 330. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право на отпуск:
1. за сключване на брак - два работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;
3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;
4. когато е призован на съд като страна или свидетел;
5. при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст - два работни дни за съответната календарна година;
6. за времето на обучение и участие в доброволните формирования по Закона за защита при бедствия.
(2) Държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право и на отпуск при повикване на учебно-мобилизационно мероприятие - за времето на мероприятието, включително деня на отиване и връщане. Ако учебно-мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, държавният съдебен изпълнител и съдията по вписванията има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;
(3) По време на отпуските по т. 1-3 се плаща заплатата, а по т. 4, 5
и 6, както и по време на отпуск по ал.2 - според предвиденото в специалните закони.
(3) Отпускът по ал. 1, т. 7 е за сметка на платения годишен отпуск.

Чл. 331. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.

Чл. 331. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.


Чл. 332. (1) За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията е изпратен на курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.
(2) За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за стаж по чл. 190, ал. 1 – 5.

Предложение на Надя Антонова
Чл.332 отпада.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.
Ако чл.332 се запази:
Чл. 332. (1) За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията участва в курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.
(2) За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва неплатен служебен отпуск в размер на……………., който се признава за стаж по чл. 190, ал. 1 – 5.
(3) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, който е изпратен за повишаване на квалификацията му от орган на съдебната власт или министъра на правосъдието за повече от три месеца, е длъжен да работи в съответния орган не по малко от три години след завръщането си (чл.194 действащ ЗСВ) / в срок, определен преди заминаването му (предлага КСЗ). Ако лицето прекрати правоотношението си преди изтичане на срока, то връща пълния размер на сумата, която е получило за командировката.

Ал.3 е по предложение на КСЗ. Тя е сходна с чл.14 от действащия ЗСВ. В него се предвижда връщане на сумите само ако напускането е по желание на лицето.

Чл. 333. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право да ползва и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в Кодекса на труда.

Предложение на Надя Антонова
Чл.333 отпада.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.333 след думите “Кодексът на труда” да се добавят думите “ но не повече от 30 дни”.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ.

Чл. 334. (1) Съдия, прокурор и съдебен служител ползва редовния платен годишен отпуск през съдебната ваканция.
(2) Съдия, прокурор и съдебен служител, който не може да ползва редовния платен годишен отпуск през съдебната ваканция, го ползва по друго време.

Чл. 334. Съдия, прокурор или съдебен служител ползва редовния си платен годишен отпуск през съдебната ваканция, а когато това не е възможно – през друго време на годината.

Чл. 335. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията и съдебен служител освен при временна нетрудоспособност не може да ползува отпуск, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени.

Чл. 335. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не може да ползува отпуск, освен при временна нетрудоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени.

Предложение на председателя на РС – гр.Левски в писмо до г-жа Анелия Мингова – забраната за ползването на отпуск по чл.335 да се обвърже само с ползването на платения годишен отпуск.

Предложение на председателя на СРС – да се добави “по преценка на административния ръководител”

Чл. 336. Ползването на отпуск, освен при временна нетрудоспособност, се разрешава:
1. от председателя на районния съд - за държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията;
2. от председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и от съответните районни съдилища;
3. от председателя на военния съд - за съдиите от военния съд;
4. от председателя на административния съд – за съдиите от административния съд;
5. от председателя на апелативния съд - за съдиите от апелативния съд и за председателите на окръжните съдилища;
6. от председателя на военно-апелативния съд - за съдиите от военно-апелативния съд и председателите на военните съдилища;
7. от председателя на Върховния касационен съд – за съдиите от Върховния касационен съд и за председателите на апелативните съдилища и военно-апелативния съд;
8. от председателя на Върховния административен съд - за съдиите от Върховния административен съд и за председателите на административните съдилища;
9. от окръжния прокурор - за прокурорите при окръжната и районните прокуратури;
10. от апелативния прокурор - за прокурорите при апелативната прокуратура и за окръжните прокурори;
11. от военно-окръжния прокурор - за прокурорите при военно-окръжната прокуратура;
12. от военно-апелативния прокурор - за прокурорите от военно-апелативната прокуратура и военно-окръжните прокурори;
13. от главния прокурор - за прокурорите и административните ръководители на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор;
14. от директора на Националната следствена служба - за всички следователи.




Чл. 336. Ползването на отпуск, освен при временна нетрудоспособност, се разрешава от :
1. председателя на районния съд - за съдиите от районния съд, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията;
2. председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и председателите на районните съдилища;
3. председателя на военния съд - за съдиите от военния съд;
4. председателя на административния съд – за съдиите от административния съд;
5. председателя на апелативния съд - за съдиите от апелативния съд и за председателите на окръжните съдилища;
6. председателя на военно-апелативния съд - за съдиите от военно-апелативния съд и председателите на военните съдилища;
7. председателя на Върховния касационен съд – за съдиите от Върховния касационен съд и за председателите на апелативните съдилища и военно-апелативния съд;
8. председателя на Върховния административен съд - за съдиите от Върховния административен съд и за председателите на административните съдилища;
9. окръжния прокурор - за прокурорите при окръжната и районните прокуратури;
10. апелативния прокурор - за прокурорите при апелативната прокуратура и за окръжните прокурори;
11. военно-окръжния прокурор - за прокурорите при военно-окръжната прокуратура;
12. военно-апелативния прокурор - за прокурорите от военно-апелативната прокуратура и военно-окръжните прокурори;
13. главния прокурор - за административните ръководители на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, прокурорите в същите прокуратури, апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор;
14. от директора на Националната следствена служба - за всички следователи.

Корекцията по т.1 е свързана с предложение на магистрати отпуските на съдиите от РС да се разрешават от неговия председател.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ !



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(ЯНАКИ СТОИЛОВ)