---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


К О М И С И Я П О П Р А В Н И В Ъ П Р О С И



Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15, внесен на 11.04.2007 г. от Министерския съвет.


ПРОЕКТ ВТОРО ЧЕТЕНЕ
ЧАСТ ВТОРА




З А К О Н

ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ


Отложени текстове в ЧАСТ ПЪРВА на доклада

1. Комисията предлага да се създаде нов чл.29:
“Чл.29. Възнаграждението на изборен член на Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.”

2. Комисията предлага следната редакция на чл. 30, ал. 3 и 4:
“(3) Дейността на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава два пъти и половина броя на членовете на Висшия съдебен съвет.
(4) Висшият съдебен съвет приема правилник за организацията на дейността си и за неговата администрация, който се обнародва в “Държавен вестник”.”

3. Комисията предлага в чл. 33 да се създадат ал. 4 и 5:
“(4) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични, освен в случаите когато се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация или предложения за налагане на дисциплинарно наказание.
(5) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.”

4. Комисията предлага следната редакция на чл. 37, ал. 2:
“ (2) Видът и числеността на постоянните комисии, както и правомощията им, с изключение на правомощията на комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, се определят с правилника по чл.30, ал.4.”

5. ПО ЧЛЕН 38:

Направените предложения от народните представители по чл. 43, ще бъдат обсъдени и гласувани на тяхното систематическо място в чл. 38:

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.43, ал.1 се изменя както следва:
“(1) Предложения пред Комисията по кадровата политика и развитие на човешките ресурси във връзка с осъществяване правомощията на Висшия съдебен съвет по чл.40, ал.1 се правят от заинтересования съдия, прокурор или следовател.”

Комисията не подкрепя предложението, тъй като е възприето друго наименование на комисията.

Предложение на Илко Димитров
Чл.43, ал.3, т.11 става т.9, а сегашните т.9 и т.10 стават съответно т.10 и т.11.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Тодор Батилов
Чл. 43 ал.1 вместо думата “заинтересувания” да се чете “заинтересования”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага:
а) Гласуваният текст на чл. 38 става ал. 1.
б) създават се ал. 2- 6:
“(2) Предложения пред Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи във връзка с осъществяване на правомощията й по ал. 1 се правят от заинтересования съдия, прокурор или следовател или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.
(3) Предложения се правят и от административен ръководител, както следва:
1. от председателя на Върховния касационен съд за:
а) заместниците му и за съдиите от този съд;
б) председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд;
2. от председателя на Върховния административен съд - за заместниците му и за съдиите от този съд, както и за председателите на административните съдилища;
3. от главния прокурор за:
а) заместниците му от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура и за прокурорите от тези прокуратури;
б) районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокурори и за военно-апелативния прокурор;
4. от апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор - за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура;
5. от военно-окръжните прокурори - за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;
6. от окръжните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от окръжните прокуратури;
7. от районните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;
8. от председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд за:
а) заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
б) председателите на съответните окръжни и военни съдилища;
9. от председателите на окръжните съдилища за:
а) заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
б) председателите на районните съдилища от района на съответния окръжен съд;
10. от председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
11. от председателите на военните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
12. от председателите на районните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
13. от директора на Националната следствена служба за:
а) заместниците му и за следователите от Националната следствена служба;
б) директорите на окръжните следствени служби;
14. от директорите на окръжните следствени служби - за заместниците им и за следователите от тези служби.
(4) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет.
(5) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи обсъжда предложенията и ги внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище по всяко от тях.
(6) Висшият съдебен съвет приема решения по направените предложения с мнозинство повече от половината от членовете си.


6. Комисията предлага следната редакция на чл. 44:
“Чл.44. Предложенията за главен инспектор или инспектори се внасят в Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на главния инспектор или на инспекторите.”


7. Комисията предлага следната редакция на чл. 54, ал. 1, т. 3, 4 и 5:
“3. анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите;
4. при противоречива съдебна практика, констатирана при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
5. при нарушения, констатирани при осъществяване на дейностите по т.1-3, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и Висшия съдебен съвет;”

8. Комисията предлага следната редакция на чл. 55:
“Чл.55. (1) При осъществяване на дейността си Инспекторатът се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава двукратния брой на инспекторите, включително и главния инспектор.
(2) При Инспектората, извън определената по ал.1 численост на администрацията, се назначават (чрез конкурс) и до 22 експерти, които имат най-малко 5 години юридически стаж и отговарят на изискванията по чл.18.
(3) Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от Инспектората по предложение на главния инспектор.
(4) За организацията на дейността на администрацията си Инспекторатът приема правилник, който се обнародва в “Държавен вестник”.”

Глава четвърта
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И
ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Комисията предлага Глава четвърта да отпадне, тъй като е отразена на систематичното й място като глава двадесета.

Раздел I
Основни насоки на взаимодействие

Комисията предлага раздел І да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, раздел І.

Чл. 66. Взаимодействието между съдебната власт и изпълнителната власт се осъществява чрез министъра на правосъдието и администрацията на Министерството на правосъдието.

Комисията предлага чл. 66 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 369.

Чл. 67. (1) Министърът на правосъдието:
1. председателства заседанията на Висшия съдебен съвет, без да участва в гласуването;
2. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;
3. управлява имуществото на съдебната власт;
4. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;
5. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите и на съдебните служители.
(2) Министърът на правосъдието осъществява дейностите по ал. 1 чрез упражняване на правомощията му, определени в този закон.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.67, т.3 се изменя така:
“3. управлява имуществото на съдебната власт в съответствие с решенията на Висшия съдебен съвет;

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Минчо Спасов
1.В чл. 67 ал. 1 се добавя нова точка 3,”определя броя на съдиите, прокурорите и следователите„ след като вземе становище от ВСС.
2. т. 4 да се добави след повишаване „в ранг”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 67 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 370.

Чл. 68. (1) Взаимодействието между органите на съдебната власт и Висшия съдебен съвет и органите на изпълнителната власт се осъществява в следните насоки:
1. съдебна дейност;
2. изработване проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на компетентността на министъра на правосъдието, чрез дирекция “Съвет по законодателство” на Министерството на правосъдието;
3. професионална квалификация;
4. информационни технологии;
5. противодействие на престъпността и криминологични изследвания;
6. управление на имуществото на съдебната власт;
7. дейности във връзка с изготвяне проект на бюджет на съдебната власт;
8. охрана;
9. дейности във връзка с държавните и частните съдебни изпълнители, с нотариуситe, със съдиите по вписванията и със синдиците.
(2) За осъществяване на дейностите по ал. 1 в Министерството на правосъдието действат структурни звена.
(3) Функциите и организацията на работата на съответните структурни звена в Министерството на правосъдието се уреждат с този закон, с подзаконовите актове по прилагането му, както и с Устройствения правилник на Министерството на правосъдието.

Предложение на Валентин Милтенов
В чл.68, ал.1 се добавя нова т.10 със следното съдържание:
“10. международноправно сътрудничество”

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 371, ал. 1, т. 10.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
В чл.68, ал.1 се създава нова точка 3 както следва:
“3. Достъп до правосъдие;”
Останалите точки се преномерират.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 68 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 371.

Раздел ІІ
Инспекторат към министъра на правосъдието

Комисията предлага раздел ІІ да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, раздел ІІ.

Чл. 69. (1) Към министъра на правосъдието действа инспекторат, който:
1. проверява организацията на съдебната администрация и дейността на службите в районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища;
2. подпомага министъра на правосъдието при осъществяване на правомощията му по изготвяне на предложения за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, както и за изготвяне на становища по направени предложения за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
3. проверява дейността по образуването, движението и приключването на: изпълнителните дела на държавните съдебни изпълнители, на частните съдебни изпълнители, на делата по вписванията, и обобщава и анализира практиката по тези дела;
4. проверява дейността на частните съдебни изпълнители;
5. съхранява и обобщава получената от органите на съдебната власт информация за образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела, на изпълнителните дела и на делата по вписванията;
6. осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност и участва в провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност;
7. подпомага министъра на правосъдието при извършването на подбор, контрол и квалификация на синдиците.
(2) Проверките по ал. 1, т. 1, 3 и 4 се извършват по план, утвърден от министъра на правосъдието.
(3) Инспекторатът към министъра на правосъдието проверява и анализира и дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариуси.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.69, ал.1, т.1 се изменя както следва:
“1. проверява организацията и дейността на звената в Министерството на правосъдието и второстепенните ръководители на бюджетни кредити към Министерството на правосъдието;”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 69 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 373.

Чл. 70. Длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието при изпълнение на функциите им и да им осигуряват достъп до материалите при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за защита на личните данни.

Комисията предлага чл.70 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 374.

Чл. 71. (1) Инспекторатът към министъра на правосъдието се състои от инспектори, ръководени от главен инспектор.
(2) Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието. Главният инспектор се назначава за срок 5 години, а инспекторите - за срок 4 години, без ограничение за следващо назначаване.
(3) За главен инспектор може да бъде назначено лице, което има най-малко 12 години юридически стаж, а за инспектор - най-малко 8 години юридически стаж.
(4) Възнаграждението на инспекторите се приравнява на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на главния инспектор – на възнаграждението на съдия в апелативен съд.
(5) При първоначално назначаване на длъжност в Инспектората към министъра на правосъдието се провежда конкурс по Кодекса на труда. Следващо назначаване се извършва без конкурс след провеждане на атестация.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 71 ал. 4 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл.71 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 375.

Чл. 72. (1) При освобождаване от длъжност главен инспектор и инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието лицето се възстановява на длъжността, която е заемало до назначаването му, ако е работило в съдебната система. В този случай лицето подава молба до Висшия съдебен съвет, а държавен съдия - изпълнител или съдия по вписванията - до министъра на правосъдието, в 14-дневен срок от датата на освобождаването му.
(2) Времето, прослужено като главен инспектор и инспектор в Инспектората към министъра на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1-5.

Комисията предлага чл.72 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 376.


Раздел ІІІ
Съдебна статистика
Комисията предлага раздел ІІІ да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, раздел ІІІ.

Чл. 73. Председателите на районните, окръжните, административ-ните, военните и апелативните съдилища и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за нуждите на съдебната статистика предоставят на Министерството на правосъдието справки и статистически данни по вид, образец и в срокове, утвърдени от министъра на правосъдието.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
В чл.73 вместо “на Министерството на правосъдието” се изписва “на Висшия съдебен съвет”, а вместо “утвърдени от министъра” се изписва “утвърдени от Висшия съдебен съвет.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.73 да отпадне.

Чл. 74. Министерството на правосъдието, главният прокурор, Върховният касационен съд и Върховният административен съд в съответствие със Закона за статистиката предоставят на Националния статистически институт статистически данни за публикуване. Данните за следствените органи се предоставят от директора на Националната следствена служба.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
В чл.74 вместо “Министерството на правосъдието” се изписва “Висшия съдебен съвет”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл.74 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 378.

Раздел ІV
Професионална квалификация

Комисията не подкрепя текста на вносителя за раздел ІV и предлага да отпадне.

Чл. 75. (1) Министърът на правосъдието участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите.
(2) За осъществяване на дейността по ал. 1 в Управителния съвет на Националния институт на правосъдието участват трима представители на Министерството на правосъдието: министърът на правосъдието и двама определени от него представители.
(3) Националният институт на правосъдието съгласува с министъра на правосъдието програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл.75 и предлага да отпадне.

Раздел V
Информационни технологии и противодействие на престъпността

Комисията предлага раздел V да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, раздел ІІІ.

Чл. 76. (1) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите създават и поддържат Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.
(2) Единната информационна система за противодействие на престъпността е съвкупност от системи и се състои от централна компонента (ядро) на системата, свързано със системи на съдебната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти от наказателния процес и изпълнението на наказанията и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността.
(3) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява:
1. стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни между автоматизираните информационни системи на правозащитните и правораздавателните органи;
2. регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с борбата с престъпността;
3. обобщена информация за протичането на наказателния процес и за изпълнението на наказанията;
4. повишаване на разкриваемостта и подпомагане превенцията на престъпността чрез информационно обезпечаване на наказателния процес.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.76, ал.1 се изменя както следва:
“(1) Висшият съдебен съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите създават и поддържат Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 76 да се измени така:
“Чл. 76. (1) Министърът на правосъдието създава и поддържа Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл.76 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 379.

Чл. 77. (1) Министерството на правосъдието съвместно с Националния статистически институт разработва и поддържа:
1. класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази данни с ЕИСПП;
2. методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес.
(2) Националният статистически институт извършва статистическа обработка на данните в Националната база данни на ЕИСПП. Получената статистическа информация се предоставя по реда на Закона за статистиката.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
1. В чл.77, ал.1 се изменя както следва:
“(1) Висшият съдебен съвет съвместно с Министерството на правосъдието и Националния статистически институт разработва и поддържа:”
2. В чл.77, ал.1, т.1 се изменя както следва:
“1. класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на информационните системи, използвани в съдебната власт с ЕИСПП.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл.77 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 383.

Чл. 78. (1) Органите на съдебната власт и министерствата по чл. 76, ал. 1 изграждат и поддържат ведомствени информационни системи съгласно изискванията на чл. 76, ал. 3.
(2) Органите на съдебната власт и министерствата по чл. 76, ал. 1 са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на ЕИСПП, при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни и Закона за Министерството на вътрешните работи.
(3) При проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи в правозащитните и правораздавателните органи се осигурява съвместимостта помежду им и със стандартите на ЕИСПП.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
1. В чл.78, ал.1 се изменя както следва:
“(1) Висшият съдебен съвет и министерствата по чл.76, ал.1 изграждат и поддържат ведомствени информационни системи по начин, който осигурява оперативната съвместимост на системите и данните.”
1. Ал.2 се изменя както следва:
“(2) Висшият съдебен съвет и министерствата по чл.76, ал.1 са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на ЕИСПП, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни и Закона за Министреството на вътрешните работи.”
3. Алинея 3 се заличава.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл.78 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 379, ал. 2 и чл. 381.

Чл. 79. (1) Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от Междуведомствен съвет. В Междуведомствения съвет участват представители на: председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на правосъдието, министъра на финансите и на председателя на Националния статистически институт.
(2) Председател на Междуведомствения съвет е министърът на правосъдието.
(3) Министерският съвет приема наредба за дейността на Междуведомствения съвет и за реда и начина на взаимодействие между органите на съдебната власт и министерствата по чл. 76, ал. 1 по събиране, опазване и достъп до информацията, както и за осигуряване функционирането на ЕИСПП.

Предложение на Минчо Спасов
Чл. 79 се отменя

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл.79 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 384.

Чл. 80. (1) Внедряването, поддържането, експлоатацията и развитието на ядрото на ЕИСПП се извършва от Министерството на правосъдието.
(2) Средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на ядрото на ЕИСПП и за комуникацията с централните компоненти на свързаните системи на съдебната и изпълнителната власт се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието.

Комисията предлага чл. 80 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 380.

Чл. 81. Достъп до данните, съдържащи се в ЕИСПП, имат следните лица:
1. длъжностни лица, които по силата на закон изпълняват функции по наказателния процес;
2. лица с право на достъп от органите на съдебната власт и от министерствата по чл. 76, ал. 1;
3. други лица - само след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в Националната база данни на ЕИСПП.

Комисията предлага чл. 81 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 385.

Чл. 82. (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основава на използването на одобрени от Висшия съдебен съвет автоматизирани информационни системи.
(2) Дейностите по изграждане, внедряване и развитие на системите по ал. 1 се координират от Министерството на правосъдието и се основават на:
1. междуведомствени технологични, информационни и комуникационни стандарти и методики;
2. правила за сигурност на информацията и информационния обмен.
(3) Министерството на правосъдието осъществява експлоатацията на централните компоненти на системите по ал. 1.
(4) Дейностите по ал. 2 и 3 се извършват със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националния статистически институт и Българския институт по стандартизация.
(5) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
1. Чл.82, ал.3 се изменя както следва:
“(3) Висшият съдебен съвет издава наредба за реда за разработване, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.”
2. Създава се нова ал.4
“(4) Висшият съдебен съвет централизирано провежда процедури и възлага обществени поръчки за разработване, внедряване, и развитие на автоматизираните информационни системи, които се ползват в съдилищата, прокуратурата и следствените органи.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Създава се нов чл.82а:
“чл.82а. (1) Висшият съдебен съвет осигурява публикуването в електронен вид на всички влезли в сила актове на съдилищата, освен тези, които по силата на закон не са публични. При публикуването се заличават имената на участниците и страните в съдебните производства.
(2) Висшият съдебен съвет осигурява публикуването на влезлите в сила актове на съдилищата до 3 месеца след изготвянето им.
(3) С наредба Висшият съдебен съвет определя реда и условията, при които информацията по ал.1 се събира, обработва, публикува и предоставя на трети лица.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 82 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 386.

Чл. 83. (1) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет и с Междуведомствения съвет по чл. 79, ал. 1 издава наредба за реда за поддържане и разпространение на стандартите по чл. 76, ал. 3, т. 1 и чл. 82, ал. 2, т. 1.
(2) Стандартите по чл. 76, ал. 3, т. 1 се съгласуват със стандартите по чл. 82, ал. 2, т. 1.
(3) Изграждането и поддържането на стандартите се подпомага от Националния статистически институт и от Българския институт по стандартизация.
(4) Стандартите се разпространяват от Министерството на правосъдието.

Комисията предлага чл. 83 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 387.


Раздел VІ
Съвет за криминологични изследвания
Комисията не подкрепя текста на вносителя за раздел VІ и предлага да отпадне.

Чл. 84. (1) Съветът за криминологични изследвания към министъра на правосъдието извършва научни изследвания и разработва мерки за ограничаване на престъпността с цел повишаване ефективността на превенцията и на контрола над престъпността.
(2) Средствата за провеждане на планирани криминологични изследвания се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието.
(3) Съставът, организацията и дейността на Съвета за криминологични изследвания се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.84 да отпадне.

Чл. 85. Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за предприетите мерки.

Комисията предлага чл. 85 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 372.


Раздел VІІ
Управление на имуществото на съдебната власт

Комисията предлага раздел VІІ да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, раздел ІV.

Чл. 86. (1) Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото, предоставено на съдебната власт, и осигурява материалните условия за дейността на нейните органи.
(2) Средствата за капиталови разходи се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
1. В чл.86, ал.1 се прави следната промяна:
“Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото, предоставено на съдебната власт, в съответствие с решенията на Висшия съдебен съвет.”
2. Ал.2 се изменя както следва:
“(2) Средствата за капиталови разходи се осигуряват по бюджета на съдебната власт.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Илко Димитров
Чл.86, ал.1 след думите “предоставено на” се добавят думите “органите на”.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл.389, ал.1.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 86 да се заличи думата”организира”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.86 да отпадне.

Чл. 87. Министерството на правосъдието може да придобива недвижими имоти и ограничени вещни права върху недвижими имоти за нуждите на органите на съдебната власт.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл.87 и предлага да отпадне.

Чл. 88. (1) Министърът на правосъдието може да възлага управлението и стопанисването на имуществото на съдебната власт на административните ръководители на органите на съдебната власт.
(2) В случаите по ал. 1 необходимите средства се предоставят чрез трансфер от бюджета на Министерството на правосъдието по бюджета на съдебната власт.

Комисията предлага чл. 88 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 389.

Чл. 89. Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 89 да се добави: ”без съгласие на Висшия съдебен съвет”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 89 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 390.

Предложение на Мая Манолова
Глава четвърта “Взаимодействие на съдебната власт с изпълнителната власт”, Раздел VІІ “Управление на имуществото на съдебната власт” се изменя така:
“Раздел VІІ
Управление на имуществото на съдебната власт
“Чл. 86. Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт – недвижими имоти и движими вещи.
Чл.87. (1) Министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и възлага стопанисването им на административните им ръководители.
(2) Средствата за строителство и основен ремонт на недвижимите имоти, както и средствата за задължения произтичащи от собствеността на имотите – данъци, такси, наеми, се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието.
Чл. 88. Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя.
Чл. 89. (1) Министърът на правосъдието възлага общо управлението и стопанисването на движимите вещи на административните ръководители на органите на съдебната власт.
(2) Средствата за дейностите по ал.1 се осигуряват по бюджета на органите на съдебната власт.
(3) Със съгласието на административните ръководители министърът на правосъдието може да предоставя управлението на движимите вещи от един орган на съдебната власт на друг.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в Глава двадесета, раздел ІV.

Раздел VІІІ
Охрана
Комисията предлага раздел VІІІ да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в Глава двадесета, раздел V.

Чл. 90. (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по охрана чрез Главна дирекция ”Охрана”.
(2) Главна дирекция “Охрана” има следните функции:
1. организиране и осъществяване охраната на съдебните сгради;
2. осигуряване на реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;
3. организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори, следователи и защитени лица при условия и по ред, предвидени в закон;
4. съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица, ако призоваването не може да бъде извършено от лицата по чл. 178,
ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и при съдебното изпълнение;
5. принудително довеждане на лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;
6. конвоиране на обвиняеми и на подсъдими с мярка за неотклонение “задържане под стража”, на лица, спрямо които е постановено предварително задържане от орган на съдебната власт, или на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода;
7. изпълнение на разпореждане на прокурор за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди;
8. извършване на проверки и контрол за спазване на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране, строителство и експлоатация на сгради на съдебната власт;
9. съгласуване на проекти и даване на становища за въвеждане в експлоатация на сгради на съдебната власт по отношение на охраната и безопасността;
10. изграждане и поддържане за нуждите на своята дейност на информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й;
11. получаване от Национална служба “Полиция” и от останалите служби и дирекции на Министерството на вътрешните работи на информация, свързана с изпълнението на функциите й.

Комисията предлага чл.90 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 392.

Чл. 91. (1) Личният състав на Главна дирекция „Охрана” има правата и задълженията по чл. 56, 57, 61, чл. 63 - 67, чл. 72, 73, чл. 74, ал. 1 и 2, чл. 76 и 86 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(2) По отношение на личния състав на охраната се прилагат разпоредбите на чл. 20 - 20д от Закона за изпълнение на наказанията.
(3) Структурата, организацията и дейността на охраната се уреждат с наредба на министъра на правосъдието, съгласувана с Висшия съдебен съвет.
(4) Правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт се определят с наредба на министъра на правосъдието, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Комисията предлага чл. 91 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 394.

Чл. 92. Гражданите, длъжностните лица, юридическите лица и другите организации са длъжни да оказват съдействие на служителите на Главна дирекция “Охрана” при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при спазване на държавната, служебната, фирмената и личната тайна.

Комисията предлага чл. 92 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 395.


Глава пета
СЪДИЛИЩА

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава V, която става глава ІV.

Раздел I
Общи положения

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 61:
“Чл. 61. (1) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
(2) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.
(3) Дело, което се разглежда от съд не може да се разглежда от друг орган.”

Чл. 93. Броят, районите и седалищата на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет по предложение на министъра на правосъдието.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.93 се създават нови две алинеи със следното съдържание:
Ал.2 “На съдилищата са подведомствени граждански, търговски, наказателни и административни дела.”
Ал.3 “Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.”.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 61.

Предложение на Минчо Спасов
Чл. 93 изменя така:
“Броят, районите и седалищата на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища се определят от министъра на правосъдието след вземане становището на Висшия съдебен съвет.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 93 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 30, ал. 1 т. 2.

Чл. 94. Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 62.

Чл. 95. (1) Районните, окръжните, административните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.
(2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.
(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като първа или касационна инстанция.
(4) Апелативните съдилища разглеждат обжалваните актове по дела на окръжните съдилища като втора инстанция, както и други дела, възложени им със закон.
(5) Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднаквото прилагане на законите от съдилищата.
(6) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднаквото прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законосъобразност на подзаконови нормативни актове.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 95, ал. 5 думата “съдилищата” да се замени с думите “районните, окръжните, военните и апелативните съдилища”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 63:
“Чл. 63. (1) Районните, окръжните, административните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.
(2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.
(3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция.
(4) Апелативните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на окръжните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.
(5) Военно-апелативният съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на военните съдилища.
(6) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове и разглежда и други дела, определени със закон.
(7) Върховният административен съд разглежда като първа инстанция актове, определени със закон и като касационна инстанция - обжалваните актове по дела на административните съдилища и актове по дела на тричленен състав на Върховния административен съд.
(8) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, който включва трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, чието определение е окончателно.”


Чл. 96. (1) Споровете за подсъдност между съдилищата се решават в съответствие с разпоредбите на закона.
(2) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, чието решение е окончателно.

Комисията предлага чл. 96 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 63.

Комисията предлага да се създаде нов чл.64:
“Чл.64. (1) На всеки 3 месеца актовете на съдилищата се публикуват на страницата на съответния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Актове по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата се публикуват без мотивите им.”

Чл. 97. При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да бъдат издавани тълкувателни постановления, приети на общ пленум на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Комисията предлага чл.97 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място е в чл. 124, ал. 2.

Чл. 98. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 65.

Раздел II
Съдебни заседатели

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.

Чл. 99. (1) Съдът като първа инстанция разглежда наказателни дела с участието на съдебни заседатели в случаите, определени със закон.
(2) Като членове на състава на съда съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 66:
“Чл. 66. (1) В случаите определени със закон в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция участват и съдебни заседатели.
(2) Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите.”

Чл. 100. (1) Съдебен заседател може да бъде дееспособен български гражданин, който се ползва с добро име и с авторитет в обществото и не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо дали е реабилитиран или амнистиран.
(2) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали (адмирали), офицери, както и сержанти на кадрова военна служба.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 100, ал. 1 да отпаднат думите “или амнистиран”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 67:
“Чл. 67. (1) Съдебен заседател е дееспособен български гражданин, който е навършил 21 години, но не е навършил 70 години към момента на определянето му за съдебен заседател, ползва се с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията.
(2) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на кадрова военна служба.”

Чл. 101. (1) Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети:
1. за районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;
2. за окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.
(2) Съдебните заседатели във военните съдилища се назначават по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.

Предложение на Тодор Батилов
В чл.101 се правят допълнения и изменения
Първи вариант “ (1) Съдебните заседатели се избират заедно с органите на местната власт.”
Втори вариант “(1) Съдебните заседатели се избират по предложения от съответните Общинските съвети три лица за едно място,съобразно броя на населението.
Ал. 2 остава същата.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 68:
“Чл. 68. (1) Общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд правят предложения за съдебни заседатели, като най-малко 10 на сто от лицата, които се предлагат, са с педагогическа квалификация.
(2) Съдебните заседатели се определят за:
1. районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;
2. окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.
(3) Съдебните заседатели във военните съдилища се определят по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.”


Чл. 102. Мандатът на съдебните заседатели е 5 години.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 69.

Чл. 103. Съдебните заседатели полагат клетвата по чл. 182.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103, който става чл. 70:
“Чл. 70. Съдебните заседатели полагат клетва пред съответното общо събрание.”

Чл. 104. Съдебният заседател се освобождава от длъжност от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда, когато:
1. поиска да бъде освободен от длъжност;
2. бъде поставен под запрещение;
3. бъде осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода;
4. извърши тежко нарушение на служебните си задължения или системно не ги изпълнява, или извърши действие, с което уронва престижа на съдебната власт.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104, който става чл. 71:
“Чл. 71. Съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда:
1. по негово искане;
2. при поставянето му под запрещение;
3. когато е осъден за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
5. когато извърши тежко нарушение на задълженията си или системно не ги изпълнява, или извърши действие, с което уронва престижа на съдебната власт.”


Чл. 105. (1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото продължи и след този срок.
(2) Разпределението на съдебните заседатели по делата се извършва чрез жребий.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 105 се добавя нова алинея 3 и той добива следния вид:
“Чл. 105. (1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото продължи и след този срок.
(2) Разпределението на съдебните заседатели по делата се извършва чрез жребий (на принципа на случайния подбор. Определя се основен и резервен заседател по всяко дело, за разглеждането на което процесуалният закон го изисква).
(3) Когато основният съдебен заседател е възпрепятстван по каквато и да е причина да участва в съдебното производство, той се замества от резервния. Право на произнасяне по окончателния съдебен акт има заседателят, който е участвал в по-голям брой заседания. Ако този брой е еднакъв, правото на произнасяне се определя чрез жребий.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105, който става чл. 72:
“Чл. 72. (1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото, в което участват, продължи и след този срок.
(2) За всеки съдебен състав, чрез жребий, се определят основни и резервни съдебни заседатели.”


Чл. 106. (1) За времето, през което изпълнява задълженията си, съдебният заседател се смятат в служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж.
(2) За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели, които са в отпуск, и тези, които не са в служебно или трудово правоотношение, получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 73:
“Чл.73. За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.”

Чл. 107. (1) За неизпълнение на задълженията по този закон председателят на съда може с разпореждане да наложи на съдебния заседател глоба от 20 до 200 лв., след като му предостави възможност да даде обяснения във връзка с нарушението.
(2) По жалба на наказания съдебен заседател председателят на по-горния съд може да отмени разпореждането по ал. 1 или да намали размера на глобата.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 74:
“Чл.74. (1) Председателят на съда може с разпореждане да наложи глоба от 50 до 500 лв. на съдебен заседател за неизпълнение на задълженията му, след като му предостави възможност да даде обяснения.
(2) По жалба на наказания съдебен заседател председателят на по-горния съд може да отмени разпореждането по ал. 1 или да намали размера на глобата.“

Чл. 108. Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба, с която определя:
1. реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели;
2. възнагражденията на съдебните заседатели;
3. други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108, който става чл. 75.

Раздел III
Районен съд

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ.

Чл. 109. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които съгласно закон са подсъдни на друг съд.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 76:
“Чл. 76. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд.”

Чл. 110. (1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В районния съд има един или няколко заместници на председателя.
(2) В районния съд могат да се създават отделения.
(3) При районния съд има бюра за съдимост.
(4) Функциите и организацията на работата на бюрата за съдимост, както и контролът върху тяхната дейност се уреждат с наредба на министъра на правосъдието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 77:
“Чл. 77. (1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) В районния съд могат да се създават отделения.
(3) При всеки районен съд има бюро за съдимост.
(4) Функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието.”

Чл. 111. Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111, който става чл. 78.

Чл. 112. (1) Председателят на съответния окръжен съд при необходимост може да командирова съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от една година, който работи като съдия.
(2) Когато заместването по ал. 1 не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от район на друг окръжен съд.

Комисията предлага чл. 112 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 81.

Чл. 113. Председателят на районния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;
2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на съда и не по-късно от края на януари го изпраща на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги изпраща на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, а на министъра на правосъдието - и информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
4. участва в съдебни заседания;
5. уведомява министъра на правосъдието за овакантените щатни бройки за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията;
6. ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, на бюрата за съдимост към съда и на съдиите по вписванията;
7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
8. свиква и ръководи общото събрание на съда;
9. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.113 се създава нова ал.2 със следното съдържание: “Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работа на съда са задължителни за всички съдии и служители.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Надя Антонова
В чл.113 т.3 след израза "приключване на преписките и делата" се добавя изразът "както и отменените актове от горната инстанция".

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага чл. 113 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 80.

Чл. 114. (1) Районният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Общото събрание на районния съд:
1. анализира и обобщава практиката на съда;
2. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.
(3) Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на събранието.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.114 се създава нова ал.4 със следното съдържание: “Общото събрание не може да взима решения свързани с правомощията на председателя по организацията на работа.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Тодор Батилов
В чл.114 се правят следните изменения:
“Чл.114.(1) Районния съд има общо събрание, ако е с най - малко трима съдии. Под този брой съдиите участвуват в Общото събрание на съседен районен съд.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114, който става чл. 79:
“Чл. 79. (1) В районен съд, в който има най-малко трима съдии общото събрание се състои от всички съдии. Когато броят на съдиите е по-малък от трима, те участват в общото събрание на друг районен съд от същия съдебен район, определен от председателя на окръжния съд.
(2) Общото събрание на районния съд:
1. анализира и обобщава практиката на съда;
2. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.
(3) Общото събрание не може да разглежда и да взима решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на районния съд.
(4) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 80:
“Чл. 80. (1) Председателят на районния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;
2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на съда и до 31 януари го предоставя на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието за сведение;
3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието – и информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
4. участва в съдебни заседания;
5. уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията;
6. ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, на бюрото за съдимост към съда и на съдиите по вписванията;
7. командирова съдии при условията на чл.81;
8. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
9. свиква и ръководи общото събрание на съда;
10. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на районния съд в интернет;
11. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до 1 месец от предоставянето му на председателя на окръжния съд.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 81:
“Чл. 81. (1) Еднократно в рамките на 3 години, когато длъжността на съдия от районен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години за срок до 6 месеца.
(2) Когато командироването не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от район на друг окръжен съд при условията на ал.1.
(3) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”

Раздел IV
Окръжен съд

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІV.

Чл. 115. (1) Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон.
(2) Окръжният съд разглежда като въззивна инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища.
(3) Окръжният съд разглежда и други дела, възложени със закон.

Комисията предлага чл. 115 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 63.

Чл. 116. (1) Окръжният съд разглежда първоинстанционните наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго, а първоинстанционните граждански дела – от един съдия.
(2) Младши съдия може да участва в първоинстанционен състав по наказателно дело, но не може да бъде докладчик по него в случаите, когато не е единствен съдия в първоинстанционния състав.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 116, ал. 2 се изменя така:
“(2) Младши съдия може да участва в първоинстанционен състав по наказателно дело, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.116, ал.2 е неясна. Поставя се въпроса може ли въобще младши съдия да участва в първоинстанционно наказателно дело. Може ли в състава да има двама младши съдии? Може ли младши съдия да бъде докладчик по едно първоинстанционно наказателно дело?

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116, който става чл. 82:
“Чл. 82. (1) Окръжният съд като първа инстанция разглежда:
1. наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго;
2. граждански дела в състав от един съдия.
(2) Младши съдия може да участва в първоинстанционен състав по наказателно дело, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него.”


Чл. 117. (1) Окръжният съд разглежда въззивните дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) В случаите по ал. 1 един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия.
(3) Съставът се председателства от най-старшия съдия по длъжност или ранг.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117, който става чл. 83:
“Чл. 83. (1) Окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) В случаите по ал. 1 само един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия.
(3) Съставът се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.”

Чл. 118. (1) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.
(2) По решение на общото събрание на съдиите при окръжния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя и от негов заместник.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 118, който става чл. 84:
“Чл. 84. (1) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.
(2) По решение на общото събрание на съдиите при окръжния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя или от неговите заместници.”

Чл. 119. (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участват в общото събрание със съвещателен глас.
(3) Общото събрание на окръжния съд:
1. анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища;
2. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения, обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища по предотвратяването им и набелязва мерки за подобряване на тази дейност;
3. дава мнение по искания за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления от Върховния касационен съд;
4. приема решения в други предвидени от закона случаи.
(4) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

Предложение на Мая Манолова
Чл.119, ал.2 думите “със съвещателен глас” се заменят с “но не участват в гласуването”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119, който става чл. 85:
“Чл. 85. (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участват в общото събрание, но не участват в гласуването.
(3) Общото събрание на окръжния съд:
1. обсъжда в края на всеки 3 години разпределението на съдиите по отделения и го предлага на председателя на съда;
2. анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;
3. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения и обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район;
4. дава мнение по искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
5. приема решения в други предвидени от закона случаи.
(4) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.”

Чл. 120. Председателят на окръжния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и представлява окръжния съд;
2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;
3. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и не по-късно от края на февруари го изпраща на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги изпраща на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
4. председателства съдебни състави от всички отделения;
5. осъществява организационно ръководство за усъвършенстване дейността на районните съдилища от съответния съдебен район;
6. извършва периодично ревизии на работата на съдиите от районния съд, включително на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
7. организира повишаването на квалификацията на съдиите;
8. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква “а”, докладите от ревизиите и проверките и исканията за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
9. командирова съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 121;
10. организира подготовката на стажант-юристите и отговаря за нея;
11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
12. свиква и ръководи общото събрание;
13. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в интернет.

Предложение на Любен Корнезов
В чл. 120 се създава нова ал.2 със следното съдържание: “Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работа на съда са задължителни за всички съдии и служители.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Надя Антонова
В чл.120 т.2 след израза " приключването на делата" се добавя изразът " както и отменените актове от горната инстанция".

Комисията подкрепя по принцип предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 120, който става чл. 86:
“Чл. 86. (1) Председателят на окръжния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и го представлява;
2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
3. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и до края на февруари го предоставя на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието за сведение;
4. разпределя в края на всеки 3 години съдиите от окръжния съд по отделения;
5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;
6. извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районния съд, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
7. организира повишаването на квалификацията на съдиите от окръжния съд;
8. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква “а”, докладите от проверките и исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
9. командирова съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 81;
10. организира подготовката на стажант-юристите и отговаря за нея;
11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
12. свиква и ръководи общото събрание;
13. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на окръжния съд в интернет;
14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на апелативния съд.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.”


Чл. 121. Председателят на апелативния съд при необходимост може да командирова съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд, за да работи като съдия в окръжния съд.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 121, който става чл. 87:
“Чл. 87. (1) Еднократно в рамките на 3 години, когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд за срок до 6 месеца.
(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”


Чл. 122. В София има градски съд с права на окръжен съд.

Предложение на Стоян Проданов
В чл.122 думата “права” да се замени с “правомощия”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 122, който става чл. 88:
“Чл. 88. В София има градски съд с правомощия на окръжен съд.”

Раздел V
Административен съд

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел V.

Чл. 123. (1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които съгласно закон са подсъдни на Върховния административен съд.
(2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на съответните окръжни съдилища.
(3) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123, който става чл. 89:
“Чл. 89. (1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд.
(2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища.”


Чл. 124. (1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия.
(2) В производството пред административния съд участва прокурор от съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 124, който става чл. 90:
“Чл. 90. (1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) В производството пред административния съд участва прокурор от административния отдел на съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон.”

Чл. 125. Председателят на Върховния административен съд при необходимост може да командирова съдия от друг административен съд.

Комисията предлага чл. 125 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 94.

Чл. 126. По решение на общото събрание на съдиите от административния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя и от негов заместник.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.126, който става чл.91:
“Чл. 91. (1) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници.”

Чл. 127. (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Общото събрание:
1. утвърждава на всеки две години в края на юни състава на отделенията;
2. разпределя в края на всеки 3 години съдиите по отделения, когато такива са обособени;
3. анализира и обобщава практиката на административния съд;
4. дава мнения пред Върховния административен съд по искания за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. приема решения в други предвидени със закон случаи.
(3) Заседанията на общото събрание са редовни, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите.
(4) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите.

Предложение на Стоян Проданов
В чл.127, ал.4 думите “броя на присъстващите” да се заменят с “общия брой на съдиите”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 127, който става чл. 92:
“Чл. 92. (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Общото събрание:
1. утвърждава ежегодно състава на отделенията;
2. обсъжда в края на всеки 3 години разпределението на съдиите по отделения, когато такива са обособени, и го предлага на председателя на административния съд;
3. анализира и обобщава практиката на административния съд;
4. дава мнения пред Върховния административен съд по искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
5. приема решения в други предвидени със закона случаи.
(3) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии и приема решени с мнозинство повече от присъстващите съдии.”

Чл. 128. Председателят на административния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;
2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на административния съд, който не по-късно от края на февруари изпраща на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги изпраща на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;
4. председателства съдебни състави от всички отделения, когато такива са обособени;
5. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква “а”, докладите от ревизиите и проверките, исканията за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, както и други въпроси;
6. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
7. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда;
8. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет.

Предложение на Любен Корнезов
В чл. 128 се създава нова ал.2 със следното съдържание: “Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работа на съда са задължителни за всички съдии и служители.”

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Надя Антонова
В чл.128 т.3 след израза "приключването на делата" се добавя изразът" както и отменените актове от горната инстанция".

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 128, който става чл. 93:
“Чл. 93. (1) Председателят на административния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;
2. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на административния съд, който до края на февруари представя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги представя на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието за сведение;
3. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
4. разпределя съдиите от административния съд по отделения, когато такива са обособени;
5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;
6. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква “а” и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
8. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда;
9. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на административния съд в интернет;
10. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд.
(2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 94:
“Чл. 94. (1) Еднократно в рамките на 3 години, когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд за срок до 6 месеца.
(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”


Раздел VІ
Военен съд

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІ.

Чл. 129. Районите на военните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на отбраната.

Комисията предлага чл. 129 да отпадне, тъй като отразен в чл. 30, ал. 1, т. 2.

Чл. 130. (1) Компетентността на военните съдилища се определя със закон.
(2) Военните съдилища са приравнени на окръжни съдилища.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130, който става чл. 95:
“Чл. 95. (1) Компетентността на военния съд се определя със закон.
(2) Военният съд е приравнен на окръжен съд.”

Чл. 131. Военният съд се състои от председател, един или повече негови заместници и съдии.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131, който става чл. 96:
“Чл. 96. Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.”


Чл. 132. (1) Военният съд разглежда делата в състав от съдия и съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго. В случаите, определени със закон, военният съд заседава в състав от трима съдии.
(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия по смисъла на чл. 232.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 132, който става чл. 97:
“Чл. 97. (1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия и съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия.”

Чл. 133. (1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 133, който става чл. 98:
“Чл. 98. (1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.
(2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжния съд.
(3) Общото събрание на военния съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.”


Чл. 134. Председателят на военно-апелативния съд може да командирова при необходимост съдия от друг военен съд.

Комисията предлага чл. 134 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 100.

Чл. 135. Председателят на военния съд има правата и задълженията на председател на окръжен съд с изключение на правомощията му по чл. 120, т. 9 и правомощията му във връзка с ръководството на районните съдилища.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 99:
“Чл. 99. Председателят на военния съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.100:
“Чл. 100. (1) Еднократно в рамките на 3 години, когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на военно-апелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд за срок до 6 месеца.
(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”


Раздел VIІ
Апелативен съд

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІІ.

Чл. 136. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.
(2) Военно-апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 101:
“Чл. 101. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.
(2) Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 102:
“Чл. 102. (1) Апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) Военно-апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател.”

Чл. 137. (1) По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд могат да се създават отделения.
(2) Председателят и неговите заместници ръководят отделенията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 103:

“Чл. 103. По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателят или неговите заместници.”

Чл. 138. (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. С право на съвещателен глас в него участват председателите на окръжните съдилища.
(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията по чл. 119, ал. 3.
(3) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 138, който става чл. 104:
“Чл. 104. (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. В него могат да участват председателите на окръжните съдилища, които не участват в гласуването.
(2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжния съд.
(3) Общото събрани се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.”

Чл. 139. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139, който става чл. 105.

Чл. 140. (1) Председателят на апелативния съд може да командирова при необходимост съдия от окръжния съд със съответен ранг за работа в апелативния съд.
(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.

Комисията подкрепя предлага чл. 140 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 107.

Чл. 141. (1) Председателят на апелативния съд:
1. представлява апелативния съд и осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд;
2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;
3. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и не-късно от края на март го изпраща на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги изпраща на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
4. председателства съдебни състави от всички отделения;
5. осъществява организационно ръководство за усъвършенстване дейността на окръжните съдилища от съответния съдебен район;
6. извършва периодично ревизии на работата на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;
7. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;
8. организира повишаването на квалификацията на съдиите;
9. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква “а”, докладите от ревизиите и проверките, исканията за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, както и други въпроси;
10. командирова съдии при условията на чл. 140;
11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
12. свиква и ръководи общото събрание;
13. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет.
(2) Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 141, който става чл. 106:
“Чл. 106. (1) Председателят на апелативния съд:
1. осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд и го представлява;
2. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
3. изготвя:
а) годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го представя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;
б) справки и статистически данни в електронна форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието, и ги изпраща на Висшия съдебен съвет, както и на министъра на правосъдието за сведение;
4. разпределя в края на всеки 3 години съдиите от апелативния съд по отделения;
5. може да председателства съдебни състави от всички отделения;
6. извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;
7. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;
8. организира повишаването на квалификацията на съдиите в апелативния съд;
9. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 3, буква “а”, докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
10. командирова съдии при условията на чл. 107;
11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
12. свиква и ръководи общото събрание;
13. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на апелативния съд в интернет;
14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд.
(2) Разпорежданията на председателя на апелативния съд във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.
(3) Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.”


Комисията предлага да се създаде чл. 107:
“Чл. 107. (1) Еднократно в рамките на 3 години, когато длъжността на съдия от апелативния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от окръжния съд със съответен ранг за срок до 6 месеца. Командироването на съдията се съгласува с административния ръководител.
(2) Председателят на военно-апелативния съд командирова съдии от военните съдилища при условията на ал. 1.”


Раздел VIIІ
Върховен касационен съд

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІІІ.

Чл. 142. (1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни, граждански и търговски дела. Той осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднаквото прилагане на законите от всички съдилища. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.
(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.

Предложение на Стоян Проданов
В чл.142, ал.1 думите “търговски” да отпаднат.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 142, който става чл. 108:
“Чл. 108. (1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.
(2) Седалището на Върховния касационен съд е в София.”

Чл. 143. Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове.

Комисията предлага чл. 143 да отпадне, тъй като е отразен в чл.63.

Чл. 144. (1) Върховният касационен съд се състои от колегии. В колегиите има отделения.
(2) Председателят или определен от него заместник ръководи колегията.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.144, ал1 се изменя така:
“(1) Върховният касационен съд се състои от наказателна, гражданска и търговска колегия. В колегиите има отделения.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 144, който става чл. 109:
“Чл. 109. (1) Върховният касационен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) Във Върховния касационен съд има наказателна, гражданска и търговска колегия.
(3) Колегията се ръководи от председателя или неговите заместници.
(4) В колегиите има отделения.”

Чл. 145. Председателят на Върховния касационен съд при необходимост може да командирова съдия от апелативен или окръжен съд, който отговаря на условието по чл. 190, ал. 5 за участие в съдебен състав на Върховния касационен съд за разглеждане на дела.

Комисията предлага чл. 145 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 115.

Чл. 146. (1) Върховният касационен съд заседава в състав:
1. трима съдии - когато разглежда дело като касационна инстанция и спор за подсъдност, ако законът не предвижда друго;
2. общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателно решение за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона;
3. общо събрание на всички съдии - когато произнася тълкувателно постановление при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на закон.
(2) Когато при разглеждане на делото Върховният касационен съд констатира, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията, спира производството и сезира Конституционния съд.

Предложение на Стоян Проданов
Ал.2 на чл.146 се изменя така:
“(2) Когато прецени, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията, Върховният касационен съд, при разглеждане на делото по ал.1, т.1 прилага конституцията, а при разглеждане на дело по ал.1 т.2 или т.3 – спира производството и сезира Конституционния съд.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Любен Корнезов
1. В чл.146, ал.1, т.2 и 3 се изменят така:
“2. Общото събрание на наказателна колегия – когато разглежда предложение за постановяване на тълкувателно решение при противоречива практика в наказателното правораздаване.
3. Общото събрание на гражданската и търговска колегия – когато разглежда предложение за постановяване на тълкувателно решение при противоречива практика в гражданското и търговското правораздаване.”
2. Т.3 на ал.1 по проекта се отменя.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 146, който става чл. 110:
“Чл. 110. Върховният касационен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго;
2. общо събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в наказателното, гражданското или търговското правораздаване;
3. общо събрание на гражданската и търговската колегии - когато разглежда искане за постановяване на тълкувателно решение по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване.“

Чл. 147. (1) Пленумът се състои от всички съдии от Върховния касационен съд.
(2) Пленумът:
1. определя броя и състава на колегиите и отделенията;
2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд;
3. приема тълкувателни постановления.
(3) Пленумът на Върховния касационен съд заседава, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите. Решение се приема с обикновено мнозинство от присъстващите, а при приемане на тълкувателно постановление - с обикновено мнозинство от общия брой на всички съдии.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.147 се правят следните изменения:
А) В ал.2, т.1 думите “колегиите и” и цялата точка се заличават.
Б) В ал.3, изречение второ думите “а при приемане на тълкувателно постановление – с обикновено мнозинство от общия брой на всички съдии” се заличават.

Комисията не подкрепя предложението по буква “а”.
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква “б”, което е отразено на систематичното му място в чл. 112.

Предложение на Янаки Стоилов
Чл.147, ал.2, т.3 се отменя

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 147, който става чл. 111:
“Чл. 111. (1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии.
(2) Пленумът:
1. определя броя и състава на колегиите и отделенията;
2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд;
(3) Пленумът на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.”


Чл. 148. (1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея.
(2) Общото събрание на колегията заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решение се приема с обикновено мнозинство от присъстващите, а при приемане на тълкувателно решение - с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите от колегията.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.148 се изменя така:
“Чл.148 (1) Общото събрание на наказателната колегия се състои от съдиите в нея. Общото събрание на гражданската и търговската колегии се състои от съдиите в двете колегии.
(2) Общото събрание заседава ако присъстват най-малко две трети от съдиите. Решение се приема с обикновено мнозинство от присъстващите, а при приемане на тълкувателно решение, с мнозинство от общия брой на съдиите.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 148, който става чл. 112:
“Чл. 112. (1) Общото събрание на наказателната, гражданската или търговските колегия се състои от съдиите в тях.
(2) Общото събрание на гражданската и търговската колегии се състои от съдиите в двете колегии.
(3) Общото събрание на всяка колегия се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите в нея и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(4) Общото събрание на колегията за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите в нея, а в случаите по чл. 110, т. 3. – повече от две трети от съдиите от гражданската и търговската колегии и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии от колегията или колегиите.”

Чл. 149. (1) В заседанията на пленума и на общото събрание на колегията участват, като изразяват становище:
1. главният прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратура;
2. председателите на апелативните съдилища и други съдии;
3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
4. изтъкнати специалисти от правната теория и практика.
(2) Министърът на правосъдието по право участва в работата на пленума и на общото събрание на колегиите на Върховния касационен съд, като изразява становище.
(3) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата за датата и часа на провеждане на заседанието.
(4) Лицата по ал. 1 и 2 не гласуват при приемане на решенията.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.149 се изменя така:
“Чл.149 (1) В заседанията на общото събрание за постановяване на тълкувателно решение участват:
1. главният прокурор или упълномощен негов заместник;
2. министърът на правосъдието или упълномощен негов представител;
3. председателят на Висшия адвокатски съвет или упълномощен от него член на съвета.
(2) Председателят на Върховния касационен съд или упълномощен негов заместник може да покани за изразяване на становище представители на съдилищата и изтъкнати специалисти от правната теория и практика, както и омбудсмана.
(3) Председателят на Върховния касационен съд или упълномощен от него заместник, уведомява лицата по ал.1 и 2 за датата, часа и мястото на провеждане на заседанието.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 129.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 149, който става чл. 113:
“Чл. 113. (1) В заседанията на пленума могат да участват:
1. главният прокурор или негов заместник при Върховната касационна прокуратура;
2. председателите на апелативните съдилища и други съдии;
3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
4. министърът на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата по ал.1 за датата и часа на провеждане на заседанието.
(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становище, но не участват в гласуването.”

Чл. 150. (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната касационна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на апелативните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния касационен съд по конкретни дела.
(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.
(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт и за органите на местното самоуправление.
(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и на органите на изпълнителната власт.

Предложение на Янаки Стоилов
Чл.150 се отменя.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Стоян Проданов
В чл.150 да се създадат нови ал.5 и ал.6 със следното съдържание:
“(5) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се обнародват в “Държавен вестник”. Те изгубват действието си с пълното или частично изменение или отмяна на тълкуваните разпоредби.
(6) Когато прецени, че тълкувателно решение или тълкувателно постановление противоречи на Конституцията или на закон, министърът на правосъдието е длъжен да внесе в Министерския съвет проект за закон за изменение или отмяна на тълкуваните разпоредби.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.150 се изменя така:
“Чл.150 (1) Предложение за постановяването на тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието и председателят на Висшия адвокатски съвет.
(2) Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.
(3) Тълкувателните решения се обнародват в “Държавен вестник”.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 125.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 150 ал. 2 се заличават думите: ”страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения”

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 125.

Предложение на Тодор Батилов
В чл. 150 ал.1 в израза “председателят на Висшия адвокатски съвет “ се заличава думата “председателят”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 150 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в раздел Х “Тълкувателни решения и тълкувателни постановления”.

Чл. 151. (1) Председателят на Върховния касационен съд:
1. представлява Върховния касационен съд и осъществява организационно ръководство на работата;
2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд;
3. прави предложения за издаване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
4. съвместно със своите заместници предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения;
5. назначава и освобождава служителите в съда;
6. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд;
7. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата в установените срокове;
8. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на Върховния касационен съд в интернет.
(2) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата (с изключение на административните съдилища) и го внася във Висшия съдебен съвет не по-късно от 30 април.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.151, ал.1, т.3 думите “тълкувателни постановления” се заличават.

Комисията не подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151, който става чл. 114:
“Чл. 114. (1) Председателят на Върховния касационен съд:
1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния касационен съд и го представлява;
2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд или възлага това на своите заместници;
3. прави искания за издаване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
4. съвместно със своите заместници предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения;
5. извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища;
6. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
7. свиква съдиите от Върховния касационен съд и от апелативните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
8. командирова съдии при условията на чл.115;
9. назначава и освобождава служителите в съда;
10. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;
11. организира публикуването на влезлите в сила актове на Върховния касационен съд на страницата на съда в интернет;
12. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд;
(2) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата (с изключение на административните съдилища) и го внася във Висшия съдебен съвет до 30 април.
(3) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 115:
“Чл. 115. (1) Еднократно в рамките на 3 години, когато длъжността на съдия от Върховния касационен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния касационен съд може да командирова на негово място съдия от апелативен или окръжен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж за срок до 6 месеца.
(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”


Раздел ІX
Върховен административен съд

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІХ.

Чл. 152. (1) Върховният административен съд осъществява върховен надзор за точното и еднаквото прилагане на законите в административното правораздаване.
(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 152, който става чл. 116:
“Чл. 116. (1) Върховният административен съд има юрисдикция върху цялата територия на Република България.
(2) Седалището на Върховния административен съд е в София.”

Чл. 153. (1) Върховният административен съд е касационна инстанция за съдебните актове на административните съдилища.
(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законосъобразността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени със закон.

Комисията предлага чл. 153 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 63.

Чл. 154. (1) Върховният административен съд се състои от колегии, в които има отделения.
(2) Председателят и неговите заместници ръководят колегиите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 154, който става чл. 117:
“Чл. 117. (1) Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
(2) Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или неговите заместници.”

Чл. 155. Председателят на Върховния административен съд при необходимост може да командирова съдия от административен съд, който отговаря на условието по чл. 190, ал. 5 за участие в съдебен състав на Върховния административен съд за разглеждане на дела.

Комисията предлага чл. 155 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 123.

Чл. 156. Върховният административен съд заседава в състав:
1. трима съдии - когато разглежда:
а) дело срещу административен акт като първа инстанция;
б) дело срещу решение на административен съд като касационна инстанция;
в) искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на административен съд;
2. петима съдии - когато разглежда:
а) дело като касационна инстанция срещу решение, определение и разпореждане, постановено от тричленен състав на Върховния административен съд;
б) искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт на тричленен състав на Върховния административен съд;
3. седем съдии - когато разглежда искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, постановен от петчленен състав на Върховния административен съд;
4. общо събрание на съответната колегия - когато произнася тълкувателно решение за разрешаване на спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона;
5. общо събрание на всички съдии - когато произнася тълкувателни постановления при противоречива или неправилна съдебна практика по прилагането на закон в административното правораздаване.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.156, т.4 и 5 се заличават, а вместо тях се създава т.4 със следното съдържание:
“4. общо събрание на всички съдии – когато разглежда предложение за постановяване на тълкувателно решение при противоречива съдебна практика в административното правораздаване.”

Комисията не подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 156, който става чл. 118:
“Чл. 118. Върховният административен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;
2. общо събрание на колегията – когато разглежда искане за приемане тълкувателно решение в административното правораздаване;
3. общо събрание на колегиите – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.”

Чл. 157. (1) Пленумът се състои от всички съдии от Върховния административен съд.
(2) Пленумът:
1. определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;
2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд;
3. приема тълкувателни постановления.
(3) Пленумът на Върховния административен съд заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите. Решение се приема с обикновено мнозинство от присъстващите, а при приемане на тълкувателно постановление - с обикновено мнозинство от общия брой на всички съдии.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.157 се изменя така:
“Чл.157 (1) Общото събрание на всички съдии от Върховния административен съд:
1. определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;
2. обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на Върховния административен съд;
3. постановява тълкуватели решения;
4. по предложение на председателя обсъжда и други въпроси, свързани с дейността на съда.
(2) Общото събрание на Върховния административен съд заседава ако присъстват най-малко две трети от съдиите. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите, а приемане на тълкувателно решение с мнозинство от общия брой на всички съдии.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Янаки Стоилов
Чл.157, ал.2, т.3 се отменя.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157, който става чл. 119:
“Чл. 119. (1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии.
(2) Пленумът:
1. определя броя и състава на колегиите и отделенията на Върховния административен съд;
2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд.
(3) Пленумът на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.”

Чл. 158. (1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея.
(2) Общото събрание на колегията заседава, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решение се приема с обикновено мнозинство от присъстващите, а при приемане на тълкувателно решение - с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите от колегията.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.158, ал. 3 думите “а при приемане на тълкувателно решение с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите в колегията”, се заличават.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158, който става чл. 120:
“Чл. 120. (1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея.
(2) Общото събрание на колегията се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите от колегията и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(3) Общото събрание за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите от колегията, а в случаите по чл. 118, т. 3 – повече от две трети от съдиите в колегиите и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии в колегията или колегиите.”

Чл. 159. (1) В заседанията на пленума и на общите събрания на колегията участват, като изразяват становище:
1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;
2. председателите на административните съдилища;
3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
4. изтъкнати специалисти от правната теория и практика.
(2) Министърът на правосъдието по право участва в работата на пленума и на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, като изразява становище.
(3) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата за датата и часа на провеждане на заседанието.
(4) Лицата по ал. 1 и 2 не гласуват при приемане на решенията.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.159 се изменя така:
“Чл.159 (1) В заседанията на общото събрание за постановяване на тълкувателно решение участват задължително:
1. главният прокурор или упълномощен негов заместник;
2. министърът на правосъдието или упълномощен негов представител;
3. председателят на Висшия адвокатски съвет или упълномощен от него член на съвета.
(2) Председателят на Върховния административен съд или упълномощен негов заместник може да покани за изразяване на становище представители на съдилищата и изтъкнати специалисти от правната теория и практика, както и омбудсмана.
(3) Председателят на Върховния административен съд или упълномощен от него заместник, уведомява лицата по ал.1 и 2 за датата, часа и мястото на провеждане на заседанието.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 129.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 159, който става чл. 121:
“Чл. 121. (1) В заседанията на пленума могат да участват:
1. главният прокурор или негов заместник при Върховната административна прокуратура;
2. председателите на административните съдилища и други съдии;
3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет;
4. министърът на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал.1 за датата и часа на провеждане на заседанието.
(3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становища, но не участват в гласуването.”

Чл. 160. (1) Искания за произнасяне с тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателите на административните съдилища, председателят на Висшия адвокатски съвет и съдебните състави на Върховния административен съд по конкретни дела.
(2) Искания за произнасяне с тълкувателни постановления могат да правят органите по ал. 1 и страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения.
(3) Тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
(4) Тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и на органите на изпълнителната власт.

Предложение на Янаки Стоилов
Чл.160 се отменя.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Стоян Проданов
В чл.160 да се създават нови ал.5 и ал.6 със следното съдържание:
“(5) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се обнародват в “Държавен вестник”. Те изгубват действието си с пълното или частично изменение или отмяна на тълкуваните разпоредби.
(6) Когато прецени, че тълкувателно решение или тълкувателно постановление противоречи на Конституцията или на закон, министърът на правосъдието е длъжен да внесе в Министерския съвет проект за закон за изменение или отмяна на тълкуваните разпоредби.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.160 се изменя така:
“Чл.160 (1) Предложение за постановяването на тълкувателни решения могат да правят председателят на Върховния административен съд, председателят на Върховния касационен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието и председателят на Висшия адвокатски съвет.
(2) Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.
(3) Тълкувателните решения се обнародват в “Държавен вестник”.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 125.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 160 ал. 2 се заличават думите: ”страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения”

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 125.

Предложение на Тодор Батилов
В чл. 160 ал. 1 в израза “председателят на Висшия адвокатски съвет “ се заличава думата “председателят”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 160 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в раздел Х “Тълкувателни решения и тълкувателни постановления”.

Чл. 161. (1) Председателят на Върховния административен съд:
1. представлява Върховния административен съд и осъществява организационно ръководство на работата;
2. свиква и ръководи заседанията на пленума и на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд;
3. прави предложения за издаване на тълкувателни постановления и тълкувателни решения;
4. съвместно със своите заместници предлага на Пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;
5. назначава и освобождава служителите в съда;
6. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд;
7. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата в установените срокове;
8. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на Върховния административен съд в интернет.
(2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища и го внася във Висшия съдебен съвет не по-късно от 30 април.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.161, ал.1 се правят следните изменения:
А) т.2 да има следното съдържание:
“2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, както и заседанията на отделните колегии.”
Б) в т.3 думите “тълкувателни постановления и ” се заличават.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161, който става чл. 122:
“Чл. 122. (1) Председателят на Върховния административен съд:
1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния административен съд и го представлява;
2. свиква и ръководи заседанията на пленума и на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд;
3. извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища;
4. свиква съдиите от Върховния административен съд и административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
5. прави искания за издаване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
6. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;
7. командирова съдии при условията на чл.123;
8. назначава и освобождава служителите в съда;
9. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на страницата на Върховния административен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;
10. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
11. организира публикуването на влезлите в сила актове на страницата на съда в интеренет;
12. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния административен съд.
(2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища и го внася във Висшия съдебен съвет до 30 април.
(3) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 123:
“Чл. 123. (1) Еднократно в рамките на 3 години, когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж за срок до 6 месеца.
(2) Командироването на съдията се съгласува с административния му ръководител.”

Предложение на Янаки Стоилов
В глава пета се създава раздел Х:

“Раздел Х
Тълкувателни актове
Чл.161а (1) По спорни въпроси по тълкуването и прилагането на закона общото събрание на всяка от колегиите във Върховния касационен съд или Върховния административен съд може да се произнася с тълкувателни решения.
(2) При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общите събрания на съдиите от съответните колегии на двете съдилища се произнасят съвместно с тълкувателни постановления.
Чл.161б Искания за произнасяне с тълкувателни решения или тълкувателни постановления могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и неговият заместник при Върховната административна прокуратура, омбудсманът, министърът на правосъдието, председателят на Висшия адвокатски съвет.
Чл.161в Искането се подава:
1. за тълкувателно решение по чл.161а, ал.1 - до общото събрание на съответната колегия;
2. за тълкувателно постановление по чл. 161а, ал.2 - до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Чл. 161г (1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира.
(2) Искането трябва да съдържа:
1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й;
2. влезлите в сила актове на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд, в които се съдържа неправилна или противоречива съдебна практика;
3. в какво се състои искането;
4. изходящ номер и печат на органа, който го е отправил;
5. име, адрес и подпис на лицето, което е подало искането.
(3) Когато искането не отговаря на изискванията на ал. 1 и 2, председателят на съда дава срок за отстраняване на недостатъците.
(4) При неотстраняване на недостатъците в определения срок искането се връща на подателя.
Чл. 161д. (1) Председателят на съда с разпореждане образува дело и го възлага на един или няколко съдии-докладчици.
(2) В едномесечен срок от образуване на делото петчленен състав на Върховния касационен съд или Върховния административен съд, в който участват определеният съдия или съдии-докладчици, се произнася с определение по допустимостта на искането.
(3) Когато съставът по ал. 2 установи, че искането изхожда от органи и лица извън посочените в чл. 261 или не са налице основанията за постановяване на тълкувателно решение с мотивирано определение отклонява искането и прекратява производството. Това определение не подлежи на обжалване.
(4) Когато няма пречки за решаване на делото по същество, в срок 7 дни от постановяване на определението по ал. 2 председателят на съда определя датата за разглеждането му.
(5) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за постановяване на тълкувателно постановление от общите събрания на съответните колегии на двете съдилища.
Чл. 161е. (1) За образуване на делото и датата на заседанието на общото събрание се уведомяват определените от съда заинтересовани органи и лица, на които се изпраща копие от искането с приложенията и определението за допускане на производството.
(2) В заседанията на общото събрание за произнасяне с тълкувателно решение или постановление задължително участват заместникът на главния прокурор при Върховната административна прокуратура и председателят на Висшия адвокатски съвет, които изразяват становища.
(3) Министърът на правосъдието или определен от него заместник – министър участва в работата на общото събрание по право, като изразява становище.
(4) Уведомените органи и лица могат да депозират писмено становище или да направят устно изложение на заседанието на общото събрание. За заседанието се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста.
Чл. 161ж. (1) Тълкувателните решения се постановяват и обявяват в двумесечен срок, а тълкувателните постановления - в 4-месечен срок, от внасяне на искането.
(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се публикуват в ежегодно в бюлетин.
Чл.161з Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създаде раздел Х с членове 124-131:

“Раздел Х
Тълкувателни решения и тълкувателни постановления

Чл. 124. (1) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на:
1. наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен съд;
2. гражданската и търговската колегии във Върховния касационен съд;
3. колегия във Върховния административен съд;
4. колегиите във Върховния административен съд.
(2) При противоречива или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища приемат съвместно тълкувателно постановление.

Чл. 125. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 126. Искането по чл. 125 се подава:
1. за тълкувателно решение по чл.124, ал.1 - до общото събрание на съответната колегия или колегии;
2. за тълкувателно постановление по чл. 124, ал.2 - до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Чл. 127. (1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира.
(2) Искането съдържа:
1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й;
2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика;
3. в какво се състои искането.

Чл. 128. (1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии-докладчици.
(2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища.
(3) Делото по ал.1 или 2 се насрочва в двумесечен срок от постъпване на искането.

Чл. 129. (1) В заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да участват:
1. главният прокурор или определен от него заместник;
2. министърът на правосъдието или определен от него заместник – министър;
3. председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на съвета.
(2) Председателят на съда, до който е подадено искането може да покани за участие и други юристи, както и омбудсмана.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 се уведомяват за датата на заседанието и им се предоставя копие от искането с приложенията към него.
(4) Лицата по ал. 1 и 2 могат да изразят становище, но не участват в гласуването.
(5) За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста.

Чл. 130. (1) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в 3-месечен срок от постъпване на искането.
(2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Чл. 131. Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин, който се издава от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а тълкувателните постановления – в двата бюлетина.”

Глава шеста
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАНИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста, която става Глава пета.

Чл. 162. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания.
(2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.
(3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 162, ал. 2 се добавят думите: “за гражданите и медиите” и текстът добива следния вид:
“(2) Публичността на съдебния процес за гражданите и медиите може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 162, който става чл. 132.

Чл. 163. (1) Съдебният състав е длъжен да предприеме съответни мерки, за да осигури възпитателното въздействие на съдебното заседание.
(2) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.
(3) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.163, ал.1 да има следното съдържание:
“Чл.163 (1) Съдебният състав е длъжен да следи за спазването на конституционните права на участниците в процеса.”
Ал.1, 2 и 3 става съответно – ал.2, 3 и 4.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163, който става чл. 133:
“Чл. 133. (1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда.
(2) В изключителни случаи, със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда.”

Чл. 164. (1) Съдиите и прокурорите заседават в тоги.
(2) Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.
(3) Съдебните заседатели заседават с облекло, определено в наредбата по чл.75.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 164, който става чл. 134.

Чл. 165. (1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му по смисъла на чл. 232.
(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание и следи за реда в съдебната зала. Неговите разпореждания са задължителни за всички присъстващи.
(3) Председателят на състава може да санкционира нарушителите на реда съобразно процесуалния закон.
(4) Разпорежданията на председателя може да се отменят от съда.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.165, ал.2 се добавя трето изречение със следното съдържание: “по решение на председателя на състава съдебното заседание може да се ръководи от докладчика по делото.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 165, който става чл. 135:
“Чл. 135. (1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му.
(2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон.
(3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда.”

Глава седма
ПРОКУРАТУРА

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма, която става Глава шеста.

Чл. 166. (1) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.
(2) Главният прокурор ръководи прокуратурата, подпомаган от своите заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура.
(3) Главният прокурор издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.166, ал.1 след думите “окръжна прокуратура” се поставя запетая и се добавя “административни прокуратури”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 166 се създава ал. 4:
“(4) Внася във Висшия съдебен съвет проект на бюджетни сметки на Прокуратурата на РБ. ”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166, който става чл. 136:
“Чл. 136. (1) Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.
(2) В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.
(3) Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор.
(4) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 137:
“Чл. 137. Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.”

Чл. 167. (1) Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор.
(2) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

Комисията предлага чл.167 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 136.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 138:
“Чл. 138. Главният прокурор:
1. ръководи прокуратурата;
2. организира и разпределя работата на своите заместници;
3. назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура и в администрацията на главния прокурор;
4. издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.”

Чл. 168. (1) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Той може да сезира Конституционния съд.
(2) Главният прокурор и заместниците му могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.
(3) Главният прокурор организира и разпределя работата на своите заместници, назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура.
(4) Главният прокурор може да възлага свои правомощия на заместниците си при Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура, освен ако със закон е предвидено друго.
(5) Ръководителите на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативните прокуратури организират и ръководят работата им, назначават и освобождават служителите в тях.
(6) Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.168, ал.5 след думите “окръжни” се поставя запетая и се добавя “административни”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 в края на изречението се добавя “и в Администрацията на Главния прокурор”.
2. В ал. 5 думата „Ръководителите” се заменя с „Административните ръководители”.

Комисията подкрепя предложението, което по т. 1 е отразено в чл. 138, т. 3, а по т. 5 - в чл. 140.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 168, който става чл. 139:
“Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 140:
“Чл. 140. Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативната прокуратури организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.”

Чл. 169. (1) Главният прокурор всяка година не по-късно от
30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
(2) Районните и окръжните прокурори всяко тримесечие предоставят на главния прокурор информация за разследванията. Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от дознатели, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 169, ал. 2 след думата “окръжните” да се добави и “военно-окръжните”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 169, който става чл. 141:
“Чл. 141. (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.
(2) Районните, окръжните и военно-окръжните прокурори всяко тримесечие предоставят на главния прокурор информация за разследванията.
(3) Редът за предоставяне на информацията за разследванията, проведени от дознатели, се определя със съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.”

Чл. 170. (1) Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.
(2) Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.
(3) В края на всяко шестмесечие районните, окръжните и апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и главният прокурор изготвят и предоставят на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието информация за образуването и движението на преписките.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.170, ал.3 се заменят думите “районните, окръжните и апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура” с думите “прокуратурите”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 170, който става чл. 142:
“Чл. 142. (1) Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.
(2) Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.
(3) На всеки шест месеца районните, окръжните и апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и главният прокурор изготвят и предоставят на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването и движението на преписките.”

Чл. 171. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.
(2) По-горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.
(3) Писмените разпореждания на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 171, ал. 2 думите „по-горестоящият по длъжност прокурор” се заменят с “ прокурорът от съответната по-горестояща прокуратура”.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171, който става чл. 143:
“Чл. 143. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.
(2) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.
(3) Писмените разпореждания на по-горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.”

Чл. 172. Прокуратурата следи за спазването на законността, като:
1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. може да извършва разследване;
3. привлича по установените в закона ред и срок към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ и частно-публичен характер;
4. упражнява надзор при изпълнението на мерките за неотклонение и другите принудителни мерки;
5. привежда в изпълнение влезлите в сила осъдителни присъди и упражнява надзор за законност върху изпълнение на наказанията;
6. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове;
7. предприема действия за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права;
8. в предвидените от закона случаи участва в граждански и административни дела.

Предложение на Стоян Проданов
В чл.172, т.6 думата “административни” да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.172, т.8 след думата “административни” се добавя “и административно-наказателни”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 172 да отпадне, тъй като възпроизвежда чл. 127 от Конституцията.

Чл. 173. (1) В изпълнение на функцията по чл. 172, т. 1 прокурорът ръководи разследването.
(2) Административните ръководители на съответните прокуратури ежегодно изготвят писмено становище за работата на дознателите в техния район за целите на атестирането.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 144:
“Чл. 144. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.
(2) Когато наблюдаващият прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание поради уважителни причини, по-горестоящият прокурор определя друг прокурор, който да го замести.
(3) Съответният районен или окръжен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на дознателя, като изпраща препис от него на главния дознател.”

Чл. 174. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;
2. лично да извършва проверки;
3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;
4. да призовава граждани, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите.
(3) Държавните органи, организациите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.
(4) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.
(5) Прокурорът протестира и иска отменяне или изменяне на незаконосъобразни административни актове в срока и по реда, предвидени със закон.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 174, който става чл. 145:
“Чл. 145. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;
2. лично да извършва проверки;
3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;
4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.
(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.
(3) Държавните органи, юридическите лица и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.
(4) В рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.
(5) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.”

Чл. 175. (1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може:
1. да посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;
2. да разговаря насаме със задържаните или настанените;
3. да разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон;
4. да нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.
(2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът:
1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;
2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;
3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 175, който става чл. 146.

Чл. 176. При служебна необходимост апелативните и окръжните прокурори - за своите райони, а главният прокурор - за цялата страна, могат да командироват прокурори при условията, определени с този закон, за командироване на съдии.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.176 думите “апелативните и окръжните” се заменят с “апелативните, окръжните и административните”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 176, който става чл. 147.

Глава осма
СЛЕДСТВЕНИ ОРГАНИ

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава осма, която става глава седма да се измени така:

“Глава седма
СЛЕДСТВЕНИ СЛУЖБИ”

Чл. 177. (1) Следствените органи са следователите и младшите следователи от Националната следствена служба и от окръжните следствени отдели и ръководителите на централните и окръжните следствените отдели.
(2) Следствените органи извършват разследване по наказателни дела в предвидените със закон случаи.
(3) Разпорежданията на следствените органи във връзка с разследването са задължителни за държавните органи, организациите и гражданите.

Предложение на Мая Манолова
В чл.177 ал.1 се изменя така:
“(1) Следствените органи са следователите и младшите следователи от централните следствени отдели и окръжните следствени отдели, ръководителите на централните и окръжните следствени отдели в Националната следствена служба.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 177, който става чл. 148:
“Чл. 148. (1) Следствените служби са Националната следствена служба и окръжните следствени служби.
(2) В София има следствена служба с правомощия на окръжна следствена служба.”

Чл. 178. (1) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) Националната следствена служба е централизиран и специализиран орган на съдебната власт с общонационална компетентност.
(3) Националната следствена служба организира и осъществява разследване по наказателни дела във фазата на досъдебното производство на територията на цялата страна в случаите, определени със закон. Тя осъществява и контролно-методическа дейност за точното и еднаквото прилагане на законите от всички следствени органи.
(4) Националната следствена служба се състои от централни и окръжни следствени отдели.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 178, който става чл. 149:
“Чл. 149. (1) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(2) Националната следствена служба се състои от следователи.
(3) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване в други случаи, предвидени в закон.”

Чл. 179. (1) Националната следствена служба се ръководи от директор.
(2) Директорът на Националната следствена служба:
1. ръководи и представлява Националната следствена служба, като пряко и непосредствено отговаря за дейността й;
2. внася във Висшия съдебен съвет проект на бюджетна сметка на Националната следствена служба;
3. разпределя работата между следователите в Националната следствена служба и окръжните следствени отдели;
4. осъществява организационното, административното и методическото ръководство на следствените органи;
5. назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба и от окръжните следствени отдели;
6. командирова следователи и служители от Националната следствена служба и от окръжните следствени отдели;
7. координира дейността на следствените органи при разследването и взаимодействието им с други държавни органи;
8. изисква, анализира и обобщава информация от окръжните следствени отдели за състоянието и ефективността на дейността им на всеки 3 месеца и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване;
9. изготвя годишен доклад за дейността на Националната следствена служба и не по-късно от 1 март го изпраща на главния прокурор за включване в обобщения годишен доклад;
10. прави предложения до Висшия съдебен съвет за утвърждаване структурата на Националната следствена служба, броя на следователите и създаването и закриването на окръжни следствени отдели;
11. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179, който става чл. 150:
“Чл. 150. Националната следствена служба се ръководи от директор, който:
1. представлява Националната следствена служба;
2. осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;
3. назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба;
4. командирова при служебна необходимост следователи и служители от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;
5. координира дейността на следствените служби при разследването и взаимодействието им с други държавни органи;
6. изисква, анализира и обобщава информация от следствените служби и отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване;
7. изготвя до 31 март годишен доклад за дейността на всички следствени служби и го представя на главния прокурор за включване в обобщения годишен доклад;
8. на всеки 6 месеца подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата.”

Чл. 180. (1) Централните следствени отдели на Националната следствена служба се ръководят от ръководители на отдели.
(2) Ръководителят на централен следствен отдел:
1. ръководи централния следствен отдел съобразно неговата специализация и пряко и непосредствено отговаря за дейността на следователите от отдела;
2. участва в извършването на разследване по наказателни дела;
3. осъществява методическа помощ и контрол на дейността на следователите и младшите следователи в окръжните следствени отдели.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.180, който става чл. 151:
“Чл. 151. (1) Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка.
(2) Окръжните следствени служби се състоят от следователи и младши следователи.
(3) В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и по видове дела, както и помощни звена.”

Чл. 181. (1) Окръжните следствени отдели осъществяват разследването по наказателни дела във фазата на досъдебното производство на територията на съответните окръжни съдебни райони в случаите, определени със закон.
(2) Окръжните следствени отдели се ръководят от ръководители на отдели.
(3) Ръководителят на окръжния следствен отдел:
1. ръководи окръжния следствен отдел и пряко и непосредствено отговаря за дейността на следователите и младшите следователи в отдела;
2. разпределя работата между следователите и младшите следователи в окръжния следствен отдел;
3. участва в извършването на разследване по наказателни дела;
4. ежемесечно информира директора на Националната следствена служба за резултатите от дейността на отдела.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.181, който става чл.152:
“Чл. 152. Окръжната следствена служба осъществява разследването по всички дела, в предвидените от закон случаи, с изключение на тези, които са от компетентността на Националната следствена служба.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 153:
“Чл. 153. Окръжната следствена служба се ръководи от директор, който:
1. представлява следствената служба и отговаря за дейността й;
2. осъществява общо организационно, административно и методическо ръководство на следствената служба;
3. командирова при служебна необходимост следователите и служителите от следствената служба;
4. назначава и освобождава от длъжност служителите от следствената служба;
5. изготвя шестмесечен и годишен доклад за дейността на следствената служба, които предоставя на директора на Националната следствена служба;
6. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 154:
“Чл. 154. Разпорежданията на следователите във връзка със разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.”

Глава девета
КЛЕТВА

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета, която става Глава осма.

Чл. 182. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа и на българската държава да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да раздавам честно правосъдие, като отстоявам истината и справедливостта, да изпълнявам задълженията си безпристрастно, обективно и с чиста съвет, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”

Предложение на Тодор Батилов
В чл.182 се правят следните изменения и допълнения “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, като отстоявам(осъществявам) обективно, точно и справедливо правосъдие. Винаги ще помня, че отговарям пред българския народ. Заклех се!”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 182, който става чл. 155:
“Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"

Чл. 183. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа и на българската държава да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си безпристрастно, обективно и справедливо, да съдействам за спазване на законността и борбата с престъпността, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 183, който става чл. 156:
“Чл. 156. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".

Чл. 184. (1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт.
(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184, който става чл. 157.

Чл. 185. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписването при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: “Заклевам се в името на народа и на българската държава да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно задълженията си, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 185, който става чл. 158:
“Чл. 158. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".

Чл. 186. Лицата, отказали да положат клетва или да подпишат клетвен лист, не могат да встъпят в длъжност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186, който става чл. 159:
“Чл. 159. Лицето, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.”

Глава десета
СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета, която става Глава девета.

Раздел I
Назначаване и освобождаване

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Чл. 187. (1) Съдиите, прокурорите и следователите, административните ръководители и техните заместници, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет.
(2) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 се издава акт за назначаване от съответния административен ръководител по чл. 43, ал. 3. Встъпването в длъжност се извършва в 10-дневен срок от издаването на акта за назначаване и се удостоверява писмено. Трудовото правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.
(3) Назначеният като военен съдия, военен прокурор и военен следовател се приема на кадрова военна служба и му се присвоява офицерско звание.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 187, който става чл. 160:
“Чл. 160. Съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 161:
“Чл. 161. (1) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа:
1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността;
2. правното основание за заемането на длъжността;
3. наименованието на длъжността и ранга;
4. размера на основното и допълнителните възнаграждения;
5. датата на встъпване в длъжност.
(2) Встъпването в длъжност се извършва в едномесечен срок от постановяване на решението на Висшия съдебен съвет и се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(3) Съдията, прокурорът и следователят започва изпълнението на служебните си задължения с встъпването си в длъжност.
(4) Назначеният като военен съдия, военен прокурор и военен следовател се приема на кадрова военна служба и му се присвоява офицерско звание.”

Чл. 188. За съдия, прокурор и следовател може да бъде назначено лице, което има само българско гражданство и отговаря на следните изисквания:
1. да има висше образование по специалността “Право”;
2. да е преминало изискващия се стаж и да е придобило юридическа правоспособност;
3. да притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите;
4. да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано или амнистирано;
5. да не страда от психическо заболяване.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 188, т. 4 да отпаднат думите “или амнистирано”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 188, който става чл. 162:
“Чл. 162. За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и:
1. има висше образование по специалността “Право”;
2. е преминало стажа, определен в този закон и е придобило юридическа правоспособност;
3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;
5. не страда от психическо заболяване.”

Чл. 189. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:
1. председател на отделение във Върховния касационен съд, председател на отделение във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура и ръководител на централен следствен отдел в Националната следствена служба;
2. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
3. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и ръководител на окръжен следствен отдел;
4. съдия в административен съд, съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел;
5. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
6. младши съдия, младши прокурор и младши следовател.

Предложение на Стоян Проданов
1. В чл.189, т.3 след думите “апелативен съд” се добавят думите “съдия в Софийски градски съд”, а след думите “апелативна прокуратура” се добавят думите “прокурор в Софийска градска прокуратура”.
2. В чл.189, т.4 след думите “окръжен съд” се добавят думите”съдия в Софийски районен съд”, а след думите “окръжна прокуратура” се добавят думите “прокурор в Софийска районна прокуратура”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.189, т.4 след думите “прокурор в окръжна прокуратура” се добавят думите “или прокурор в административна прокуратура”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Илко Димитров
Чл.189, т.4 предлага следната редакция:
“Съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189, който става чл. 163:
“Чл. 163. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:
1. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура;
3. съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
4. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
5. младши съдия, младши прокурор и младши следовател.”

Чл. 190. (1) За съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел се назначава лице, което има най-малко две години стаж.
(2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж.
(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж.
(4) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
(5) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.
(6) Изискванията по ал. 4 се прилагат и за административните ръководители на: окръжните съдилища, административните съдилища, окръжните прокуратури и окръжните следствени отдели. Изискванията на ал. 5 се прилагат за: административните ръководители на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища, апелативните прокуратури и Националната следствена служба.
(7) За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната.

Предложение на Стоян Проданов
1. В чл.190, ал.1 думите “две” се заменят с “пет”.
2. В чл.190, ал.2 и ал.3 числото “5” да се замени с “8”.
3. В чл.190, ал.4 числото “8” да се замени с “10”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.190 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.3 след думите “административен съд” се добавят думите “и прокурор в административна прокуратура”.
2. В ал.6 след думите “окръжните прокуратури” се поставя запетая и се добавят думите “административните прокуратури”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190, който става чл. 164:
“Чл. 164. (1) За съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба се назначава лице, което има най-малко три години стаж.
(2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж.
(3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж.
(4) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж.
(5) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж.
(6) За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или дознател в Министерството на отбраната.
(7) За стаж като съдия по ал. 1-5 се зачита и стажа като съдия в международен съд, създаден въз основа на международен договор, по който Република България е страна или създаден в рамките на международна организация, в която Република България е член.”


Предложение на Минчо Спасов за създаване на нови членове:
В един и същ по степен и седалище съд, прокуратура или следствена служба, не могат да служат длъжностни лица, съдии, прокурори или следователи, които са:
1) роднини в възходяща и низходяща линия;
2) съребрени роднини до четвърта степен включително;
3) осиновители или осиновени,
4) сватове до трета степен включително.
Чл. .... Когато съдиите в един съд са повече от 10, Министърът на правосъдието, може да освободи от препятствието, предвидено по-горе, но и в такъв случай, длъжностните лица, които са роднини или сватове, не могат да бъдат в едно отделение.
Чл. .... Когато между назначените в един и същи съд длъжностни лица съществува едно от посочените в чл. 123 препятствие, или такова се създаде отпосле, те са длъжни най-късно в 7 дни от назначаването им или от създаването на това препятствие да съобщят за това на председателя на съда, който незабавно съобщава на Министъра на правосъдието.
До преместването на един от тях, те се зачисляват в различни отделения и не могат заедно да заседават.
Чл. . От роднините или сватовете се премества оня, който е назначен по-късно или чрез оженването, на когото е породено сватовството.
Преместването става на равна длъжност.

Комисията не подкрепя предложението.

Чл. 191. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се освобождават от длъжност при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. наложено дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност;
6. решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;
7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 207, ал. 1;
8. завръщане на замествания;
9. възстановяване на работа в случаите на незаконно уволнение.
(2) Несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност само на основанията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5 и 7.
(3) Пенсионираните съдии, прокурори и следователи нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт.

Предложение на Мая Манолова
В чл.191, т.5 след думата “наказание” се добавя думата “дисциплинарно”.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Надя Антонова
В чл.191 ал.1 т.5 се правят следните промени:
В чл.191 ал.1 т.5 накрая се добавя изразът "при допуснато тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, действия уронващи престижа на съдебната власт, както и за допуснати нарушения по чл.187 т.1 и т.2 от КТ.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 191, който става чл. 165:
“Чл. 165. (1) Съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност;
6. решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;
7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1;
8. завръщане на замествания;
9. възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност.
(2) Младши съдия, младши прокурор и младши следовател се освобождават от длъжност и в случаите когато при повторно явяване на изпит по чл. 258, ал. 4 получи оценка “неиздържал”.
(3) Съдия, прокурор и следовател, придобил несменяемост, се освобождава от длъжност само на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България, както и в случаите по ал. 1 т. 7.
(4) Съдия, прокурор и следовател, който е пенсиониран по ал. 1, т. 1 няма право да заема длъжност в органите на съдебната власт.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 166:
“Чл. 166. (1) Съдия, прокурор или следовател подава оставка с най-малко 6-месечно предизвестие.
(2) В срока на предизвестието съдията, прокурорът или следователят е длъжен да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени, а нови дела и преписки не му се разпределят.”

Чл. 192. (1) Административните ръководители на органите на съдебната власт са:
1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба;
2. председател на апелативен и на военно-апелативния съд, апелативен и военно-апелативен прокурор, ръководител на централен следствен отдел;
3. председател на административен съд;
4. председател на окръжен и на военен съд, окръжен и военно-окръжен прокурор и ръководител на окръжен следствен отдел;
5. председател на районен съд и районен прокурор.
(2) В своята дейност административните ръководители се подпомагат от заместници.
(3) Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на един от заместниците си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил свой заместник, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство.
(4) Административните ръководители се назначават на съответната ръководна длъжност за срок 5 години по предвидения в закона ред с право на повторно назначаване.
(5) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават за срок
7 години по предвидения в закона ред без право на повторно избиране. Едновременно с ръководните си функции те изпълняват и възложени им от Конституцията и законните правомощия по осъществяване на съдебната власт.
(6) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава друго лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет заместник.
(7) Мандатът на административния ръководител започва от датата на встъпването му в длъжност.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.192, ал.1, т.4 думите “окръжен и военно-окръжен” се заменят с думите “окръжен, военно-окръжен и административен”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Илко Димитров
Чл.192, ал.1 се разменят местата на т.3, която става т.4, а съответно т.4 става т.3.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 192, ал. 4 след думите “Административните ръководители” се добавя “и техните заместници”.

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 168, ал. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 192, който става чл. 167:
“Чл. 167. (1) Административни ръководители на органите на съдебната власт са:
1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба;
2. председател на апелативен и на военно-апелативния съд, апелативен и военно-апелативен прокурор;
3. председател на окръжен, административен и на военен съд, окръжен и военно-окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба;
4. председател на районен съд и районен прокурор.
(2) Мандатът на административен ръководител започва от деня на встъпването му в длъжност.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 168:
“Чл. 168. (1) Административният ръководител при осъществяване на дейността си се подпомага от заместник.
(2) Заместникът на административния ръководител се назначава за срок 5 години с право на повторно назначаване. Мандатът започва от датата на встъпването му в длъжност.
(3) Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил свой заместник, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 169:
“Чл. 169. (1) За административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се назначи съдия, прокурор или следовател.
(2) За административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се назначи и лице, което не заема съдийска, прокурорска или следователска длъжност при условията на чл. 176, ал. 1 т. 2, като при необходимост, Висшият съдебен съвет открива длъжност в съответния орган на съдебната власт.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 170:
“Чл. 170. (1) За административен ръководител на районен, окръжен или административен съд, окръжна прокуратура и окръжна следствен служба се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 4.
(2) За административен ръководител на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативен съд, апелативна прокуратура и на Националната следствена служба се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 164, ал. 5.”


Комисията предлага да се създаде нов чл. 171:
“Чл. 171. (1) Висшият съдебен съвет приема решението за назначаване на административен ръководител или на негов заместник с мнозинство повече от половината от членовете си.
(2) Когато никой от предложените кандидати не получи необходимото мнозинство изборът продължава за двамата от тях, които са получили най-много гласове. “

Комисията предлага да се създаде нов чл. 172:
“Чл. 172. Административни длъжности са председател на отделение или колегия в съда и завеждащ отдел в прокуратурата и в следствените служби.”

Чл. 193. За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, и за негов заместник се назначава съдия, прокурор и следовател, който отговаря на изискванията за стаж по чл. 190, ал. 6 за съответния орган на съдебната власт.

Комисията предлага чл. 193 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 170.

Чл. 194. (1) Директорът на Националната следствена служба се избира от Висшия съдебен съвет с тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 197, ал. 2–5 и 7.
(2) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от датата на встъпването му в длъжност.

Комисията предлага чл. 194 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 174.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 173:
“Чл. 173. (1) Процедурата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се открива от Висшия съдебен съвет не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.
(2) Предложения за кандидатури могат да правят не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието.
(3) Предложенията се правят в двете поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата
(4) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилага кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.
(5) Предложенията се внасят за разглеждане във Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще се разглеждат. Висшият съдебен съвет изслушва кандидатите по азбучен ред.
(6) Висшият съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство повече от две трети от членовете си с тайно гласуване.
(7) Когато при първото гласуване няма кандидат, който да е получил повече от две трети гласове от членовете на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове.
(8) При изготвяне на ново предложение, когато Президентът на Република България откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на ал. 1 - 7.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 174:
“Чл. 174. (1) Директорът на Националната следствена служба се избира по реда на чл. 173, ал. 2–5 и 7 с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет.
(2) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от датата на встъпването му в длъжност.”

Чл. 195. (1) Директорът на Националната следствена служба, административните ръководители, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, както и техните заместници се освобождават при:
1. изтичане на мандата;
2. навършване на 65-годишна възраст;
3. подаване на оставка;
4. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
5. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от една година;
6. наложено дисциплинарно наказание за тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
7. възстановяване на работа в случаите на незаконно уволнение.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 3, 5 и 7 административният ръководител или неговият заместник запазват длъжността си като съдия, прокурор или следовател по чл. 189 и статута си на несменяем.
(3) Административен ръководител по ал. 1 или негов заместник, който е освободен като съдия, прокурор или следовател в случаите по чл. 191, ал. 1, т. 3, 5, 6 и 7, се освобождава и от заеманата административна длъжност.

Предложение на Надя Антонова
В чл.195 т.6 след израза " престижа на съдебната власт" се добавя изразът " както и за допуснати нарушения по чл.187 т. и т.2 от КТ."

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 195 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 175.

Чл. 196. Предложение за освобождаване от длъжност на административен ръководител, както и на негов заместник, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се прави в писмена форма:
1. не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;
2. в срок 3 дни от узнаване на обстоятелствата по чл. 195, ал. 1,
т. 3 - 7.

Комисията предлага чл. 196 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 175.

Чл. 197. (1) Кандидатурите на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се предлагат за избор с тайно гласуване на Висшия съдебен съвет.
(2) Предложения за решение по ал. 1 могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието, при откриване на процедура за това, но не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл. 198, ал. 1.
(3) Предложенията се правят в двете поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата. Висшият съдебен съвет преценява кога да изслуша кандидатите по азбучен ред.
(4) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилага кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.
(5) Предложенията се внасят за разглеждане във Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще бъдат разгледани.
(6) Решението по ал. 1 се приема с мнозинство повече от две трети от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет.
(7) Когато при първото гласуване не са събрани повече от две трети гласове от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове.
(8) При изготвяне на ново предложение, когато Президентът на Република България откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на ал. 1 - 7.
(9) Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор започва от датата на встъпване в длъжност.

Предложение на Надя Антонова
В чл.197 се правят следните промени:
1. В чл.197 се създава нова ал.2 със следното съдържание:
Чл.197 ал.2 " Решението за откриване на процедура за избор на лицата по ал.1 се приема в срок не по-рано от два месеца и не по- късно от един месец преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл.198 ал.1."
2. В чл.197 ал.2 отпада изразът" " но не по-късно от два месеца и не по - късно от един месец преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл.198 ал.1."
3. Следващите алинеи на чл.197 се преномерират последователно.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 173.
Комисията предлага чл. 197 да отпадне, тъй като е отразен на систематическото му място в чл. 173.

Чл. 198. (1) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба се освобождават преди изтичането на мандата им само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(2) Основанията за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установяват от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 197, ал. 1 - 8, след което се предлага на Президента на Република България освобождаването им.
(3) Основанията за предсрочно освобождаване на директора на Националната следствена служба се установяват от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 197, ал. 2 – 5 и 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 198, който става чл. 175:
“Чл. 175. (1) Административен ръководител или заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно на основанията по чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България.
(2) Административен ръководител или заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно и в случаите когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 3, т. 2 – 5 от Конституцията на Република България.
(3) Предложение за предсрочно освобождаване на административен ръководител, както и на негов заместник, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се прави в писмена форма:
1. не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;
2. в срок 3 дни от узнаване на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3, т. 2 – 5 от Конституцията на Република България.
(4) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава друго лице, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет заместник.
(5) Основанието за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установява от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, след което се предлага на Президента на Република България неговото освобождаване.
(6) Основанието за предсрочно освобождаване на директора на Националната следствена служба се установява от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173, ал. 2 – 5 и 7.”

Раздел ІІ
Конкурси

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел ІІ да се измени така:
“Раздел ІІ
Конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател”


Чл. 199. (1) Назначаването на младши съдия, младши прокурор и младши следовател се извършва след провеждане на конкурс.
(2) Конкурсът се провежда централизирано най-малко веднъж годишно и не по-късно от 3 месеца след обявяването му.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 176:
“Чл. 176. (1) За заемане на длъжност в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс за:
1. младши съдии, младши прокурори и младши следователи;
2. първоначално назначаване.
(2) Конкурсът по ал. 1, т .1 се провежда най-малко веднъж годишно и не по-късно от 3 месеца след обявяването му.
(3) Конкурсът по ал. 1, т. 2 се провежда два пъти годишно и не по-късно от 2 месеца след обявяването му.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 177:
“Чл. 177. (1) Планирането на длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи се извършва от Висшия съден съвет по предложение на административните ръководители на органите на съдебната власт за всяка следваща календарна година.
(2) Планираните длъжности за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се трансформират след обявяване на конкурса.”


Комисията предлага да се създаде нов чл. 178:
“Чл. 178 (1) Висшият съдебен съвет чрез жребий определя по 20 на сто от броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствената служба за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване.
(2) Процентите по ал. 1 се определят поотделно за всяко от нивата в съда, прокуратурата и следствената служба.”


Комисията предлага да се създаде нов чл. 179:
“Чл. 179. Длъжностите за младши съдии, младши прокурори, младши следователи и свободните длъжности за първоначално назначаване се обявяват от Висшия съдебен съвет чрез обнародване в “Държавен вестник”, публикуване в един централен всекидневник и на страницата в интернет на Висшия съдебен съвет.”

Чл. 200. (1) Конкурс се провежда и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт.
(2) Конкурсът се провежда централизирано не по-малко от два пъти годишно.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 200
а) ал. 1 се добавя: ”Заемането на длъжност в съдебната система се извършва чрез конкурс.
б) ал. 2 думите ”при първоначално назначаване” се заменят с: ”при освобождаване на”
в) добавя се нови ал.3, 4, 5 със следното съдържание:
„(3). При освобождаване на длъжност в съд, прокуратура или следствените органи, заемането й може да стане без конкурс чрез преместване на съответно съдия, прокурор или следовател, заемащ същата длъжност в друг съдебен район.
(4). При наличие на повече от един кандидат, Висшият съдебен съвет назначава кандидата с по-добра атестация. При липса на кандидати за преместване, длъжността се обявява за заемане по реда на ал. 1.
(5). Преместването по ал. 3 се извършва, ако кандидатът е заемал поне 3 години досегашната си длъжност.
и текстът добива вида:
В чл. 200. (1) Заемането на длъжност в съдебната система се извършва чрез конкурс.
(2) Конкурсът се провежда централизирано не по-малко от два пъти годишно.
(3) При освобождаване на длъжност в съд, прокуратура или следствените органи, заемането й може да стане без конкурс чрез преместване на съответно съдия, прокурор или следовател, заемащ същата длъжност в друг съдебен район. Преместването се извършва, ако кандидатът е заемал поне 3 години досегашната си длъжност.
(4) В 14 дневен срок от освобождаване на длъжността, ВСС уведомява съответно съдиите, прокурорите и следователите, отговарящи на условията по ал. 3 и публикува съобщение в страницата си в интернет.
(5) Съдиите, прокурорите и следователите, отговарящи на условията по ал. 3 могат в 14 дневен срок да заявят желанието си за преместване пред ВСС.
(6) При наличие на повече от един кандидат, Висшият съдебен съвет назначава кандидата с по-добра атестация. При липса на кандидати за преместване, длъжността се обявява за заемане по реда на ал. 1.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 200 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 176, ал. 1 и 3.

Чл. 201. (1) Свободните длъжности в органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях се обнародват от Висшия съдебен съвет в "Държавен вестник" и се обявяват в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
(2) За първоначално назначаване в органите на съдебната власт се определят до 20 на сто от свободните длъжности по ал. 1. Конкретните длъжности се определят от Висшия съдебен съвет.
(3) Останалите свободни длъжности се заемат от съдии, прокурори и следователи, които отговорят на изискванията на чл. 188 и 190 по предложение на Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите.

Предложение на Стоян Проданов
Чл.201, ал.2 и ал.3 да отпаднат.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.201, ал.3 в края на изречението се добавят думите “като с предимство се назначават магистратите от съответния район.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 201 ал. 2 и 3 се заличават и текстът добива вида:
“(1) Свободните длъжности в органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях се обнародват от Висшия съдебен съвет в "Държавен вестник" и се обявяват в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
(2) За първоначално назначаване в органите на съдебната власт се определят до 20 на сто от свободните длъжности по ал. 1. Конкретните длъжности се определят от Висшия съдебен съвет.
(3) Останалите свободни длъжности се заемат от съдии, прокурори и следователи, които отговорят на изискванията на чл. 188 и 190 по предложение на Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите.”
Чл. 201, 202 и 203 след съответна промяна на номерацията се заменят с целия текст на НАРЕДБА № 2/28.06.2006 г. НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ОТНОСНО РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСИ ЗА СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ/публикувана в ДВ брой 61/28.07.2006г./
Със следните добавки и корекции:
Чл.1 да отпадне;
В чл. 2 ал. 3 да добие вида: ”Преместване” е преминаване на равна по степен длъжност в съответното звено на съдебната власт в друг съдебен район.
В чл.7 да се добави нова ал.3 ”а”:
Кандидатите за членове на конкурсните комисии се разглеждат от ВСС и одобрените се подреждат в списък, който съдържа в отделни регистри съдии, прокурори, следователи, хабилитирани лица по правни науки и адвокати.
В ал.4 се добавя „и адвокат”.
В чл.7 ал. 6 се добавя „и от председателя на съответната адвокатска колегия”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 201, който става чл. 180:
“Чл. 180. (1) Висшия съдебен съвет обявява отделен конкурс за всеки орган на съдебната власт чрез обнародване на решението в “Държавен вестник” и публикуването му в един централен всекидневник и на страницата в интернет на Висшия съдебен съвет.
(2) Обявлението по ал. 1 съдържа:
1. броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят;
2. документите, които се изискват, срока и мястото за подаването им;
3. програмата, по която се провежда конкурса;
4. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.”

Чл. 202. (1) Конкурсът за младши съдия, младши прокурор, младши следовател, както и при първоначално назначаване в органите на съдебната власт се обявява с решение на Висшия съдебен съвет. Решението се обнародва от Висшия съдебен съвет в "Държавен вестник", обявява се в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет и съдържа:
1. броя и вида на длъжностите, както и органа на съдебната власт, за който се отнасят;
2. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.
(2) Кандидатът подава документи за участие в конкурса в администрацията на Висшия съдебен съвет.
(3) В конкурса за младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 188.
(4) В конкурса при първоначално назначаване на длъжност в орган на съдебната власт може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 188 и 190 за съответната длъжност.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 202, ал. 1 се създава т. 3 със следното съдържание:
“3. програмата, по която ще се проведе конкурса;”

Комисията подкрепя предложението, което е отразено в чл. 180, ал. 2, т. 3.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 202 думата „първоначално” се заличава и текстът добива вида:
“(1) Конкурсът за младши съдия, младши прокурор, младши следовател, както и при първоначално назначаване в органите на съдебната власт се обявява с решение на Висшия съдебен съвет. Решението се обнародва от Висшия съдебен съвет в "Държавен вестник", обявява се в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет и съдържа:
1. броя и вида на длъжностите, както и органа на съдебната власт, за който се отнасят;
2. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.
(2) Кандидатът подава документи за участие в конкурса в администрацията на Висшия съдебен съвет.
(3) В конкурса за младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 188.
(4) В конкурса при първоначално назначаване на длъжност в орган на съдебната власт може да участва лице, което отговаря на изискванията на чл. 188 и 190 за съответната длъжност.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 202, който става чл. 181:
“Чл. 181. (1) В конкурса за младши съдии, младши прокурори и младши следователи може да участва лице, което отговоря на изискванията по чл. 162.
(2) В конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурса.
(3) Документите за участие в конкурса се подават в администрацията на Висшия съдебен съвет.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 182:
“Чл. 182. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите и допуска за участие в конкурса всички кандидати, които отговарят на условията по чл. 181, ал. 1 или 2.
(2) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в конкурса лица се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет до 7 дни преди датата на провеждане на конкурса.
(3) В списъка на лицата, които не са допуснати за участие в конкурса, се посочва и основанието за недопускане.”

Чл. 203. (1) Конкурсът се провежда от конкурсна комисия, която се състои от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В състава на редовните членове на комисията участва поне едно хабилитирано лице по правни науки. Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет. Членовете на комисията са с ранг, равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.
(2) Конкурсът включва писмен и устен изпит. Писменият изпит е анонимен.
(3) Кандидатите се оценяват по шестобалната система. До устен изпит се допускат кандидати, издържали писмения изпит с оценка не по-ниска от “4,50”.
(4) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне.
(5) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите според поредността на класирането.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 203, който става чл. 183:
“Чл. 183. (1) Конкурсът се провежда от конкурсна комисия, която се състои от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В зависимост от броя на кандидатите Висшият съдебен съвет може да състави и повече от една комисия.
(2) В състава на редовните членове на комисията участва поне един хабилитиран учен по правни науки.
(3) Членовете на комисията за конкурс за първоначално назначаване са с ранг равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.
(4) Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет.”


Комисията предлага да се създаде нов чл. 184:
“Чл. 184. (1) Конкурсът включва писмен и устен изпит, които се оценяват по шестобалната система.
(2) Писменият изпит е анонимен и се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл.
(3) Резултатите от писмения изпит се обявяват на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет в тридневен срок от подписването на протокола от комисията по провеждането му.
(4) До устен изпит се допуска кандидат, издържал писмения изпит с оценка не по-ниска от много добър “4,50”.
(5) Устният изпит се провежда не по-рано от 7 дни от обявлението по ал. 3.”


Комисията предлага да се създаде нов чл. 185:
“Чл. 185. (1) Конкурсната комисия обявява резултатите от устния изпит в едноседмичен срок от провеждането му на общодостъпно място в сградата на Висшия съдебен съвет и на страницата му в интернет.
(2) В 7-дневен срок от обявяването на резултатите по ал. 1 кандидат, издържал конкурса, подава заявление, с което потвърждава участието си в класирането за конкретната длъжност и органа на съдебната власт,за които кандидатства.
(3) Кандидат, който не е подал заявление по ал. 2 не участва в класирането.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 186:
“Чл. 186. (1) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите за всяка длъжност чрез подреждането им по бал, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит.
(2) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите по ал. 1.
(3) Висшият съдебен съвет приема решение за назначаването на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурса.”


Чл. 204. (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок от обявяването на класирането.
(2) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението. Върховният административен съд разглежда делото в тричленен състав и неговото решение е окончателно.

Предложение на Мая Манолова
Чл.204 се изменя така:
“Чл. 204. (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в седемдневен срок от обявяването на класирането.
(2) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му, който разглежда жалбата в едномесечен срок от постъпването й в съда заедно с административната преписка. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 204, който става чл. 187:
“Чл. 187.(1) Всеки заинтересуван може да обжалва решението на Висшия съдебен съвет по чл. 187, ал. 3 в седемдневен срок от постановяването му.
(2) При подадена жалба по ал.1 кандидатите не встъпват в длъжност.
(3) Върховният административен съд разглежда жалбата в тричленен състав и решението му е окончателно.”

Чл. 205. (1) Редът за провеждането на конкурсите, за оценяването и класирането на кандидатите се определя с наредба на Висшия съдебен съвет.
(2) Администрацията на Висшия съдебен съвет организира провеждането на конкурсите.

Предложение на Минчо Спасов
Преместване е преминаване на равна по степен длъжност в съответното звено на съдебната власт в друг съдебен район.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематическото му място в чл. 189.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 205, който става чл. 188:
“Чл. 188. (1) Организацията по провеждането на конкурсите се осъществява от администрацията на Висшия съдебен съвет.
(2) Редът за подаване на документи за участие в конкурса, съставянето на комисиите, редът за провеждането му и оценяване на кандидатите се урежда с наредба на Висшия съдебен съвет, която се обнародва в “Държавен вестник”.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 189:
“Чл. 189. (1) Свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените служби, извън тези по чл. 178, се обявяват от Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 и се заемат след конкурс, който се провежда чрез атестиране.
(2) Повишаване е преминаване на по-висока по степен длъжност в орган на съдебната власт.
(3) Преместване е преминаване на равна по степен длъжност в орган на съдебната власт.”


Комисията предлага да се създаде нов чл. 190 :
“Чл. 190. Обявлението по чл. 189, ал. 1 се прави едновременно с обявяването на свободните длъжности за първоначално назначаване и съдържа броя и вида на длъжностите и органите на съдебната власт, за които се отнасят.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 191:
“Чл. 191. (1) Кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 може да е съдия, прокурор или следовател, който има стаж по чл. 164 за обявена свободна длъжност.
(2) Кандидатът подава документи във Висшия съдебен съвет.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите на всички кандидати.
(4) Списъкът на всички кандидати се обявява на страницата в интернет на Висшия съдебен съвет, като за кандидатите, които не отговарят на условията, се посочва основанието.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 192:
“Чл. 192. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда атестиране на всеки кандидат, който отговаря на условията за заемане на обявена свободна длъжност, с изключение на кандидата, който е атестиран през последната една година преди обявяването на свободните длъжности .
(2) Резултатите от атестирането по ал. 1 се обявяват на страницата в интернет на Висшия съдебен съвет след приключването му за всички кандидати.
(3) В 7-дневен срок от обявлението по ал. 2 всеки съдия, прокурор или следовател с положителна комплексна оценка от атестирането подава заявление, с което потвърждава участието си в класирането за длъжността и органа на съдебната власт, за които кандидатства.
(4) Кандидат, който не е подал заявление по ал. 3 не участва в класирането.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 193:
“Чл. 193. (1) Председателят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи внася във Висшия съдебен съвет мотивирано становище, което обобщава резултатите от атестирането за всеки кандидат.
(2) Висшият съдебен съвет извършва класиране за всяка длъжност според резултатите от атестирането.
(3) Когато няколко кандидати за една длъжност имат еднакъв резултат от атестирането, предимство има този кандидат, който е с по- висок ранг. Когато кандидатите са и с еднакъв ранг предимство има този, който има по-дълъг стаж в органите на съдебната власт.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 194:
“Чл. 194. (1) Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата.
(2) Решението по ал. 1 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187.”

Комисията предлага да се създаде нов раздел ІІІ:
“Раздел ІІІ
Несъвместимост

Комисията предлага предложенията на народните представители по чл. 207 да се обсъдят тук на систематическото им място в чл. 195:

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 207 ал. 7 да се добави ”и тайни общества” или да се заличи целият текст, т.к. дублира чл. 8.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на Надя Антонова
В чл.207 се правят следните промени:
1. В чл.207 ал.1 т.4 накрая се добавя изразът " или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват търговска дейност."
2. В чл.207 ал.1 т.5 след думите " с държавни" се добавят думите " и общински органи".
3. Мандатът на назначен съдия,прокурор или следовател, за заеманите други длъжности или упражняване на дейности по ал.1 се прекратява с издаване на акта по чл.187 ал.2."

Комисията подкрепя предложението по т.1 и 2.
Комисията не подкрепя предложението по т.3.

Предложение на Тодор Батилов
В чл.207 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 т.4 “3. да е едноличен търговец, собственик на капитал или съдружник в търговско дружество, управител или член на ръководен или контролен орган на търговско дружество или кооперация”
2. Досегашната т. 7 се заличава (дублирана е с чл.8).
3. Нова т.7 “ да не е съпруг или съпруга, роднина по права линия, по съребрена линия до шеста степен включително или по сватовство до четвърта степен включително на председател или заместник-председател от същия съд или е във фактическо съжителство на съпружески начала с някой от тях.”

Комисията подкрепя предложението.


Комисията предлага да се създаде нов чл. 195:
“Чл. 195. (1) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да:
1 е народен представител, кмет или общински съветник;
2. заема длъжност в държавни или общински органи, както и в институции на Европейския съюз;
3. упражнява търговска дейност или е съдружник, управител или участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица със нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи;
4. получава възнаграждения за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавни, общински или обществени организации, търговски дружества, кооперации, юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в проекти за нормативни актове, които са възложени от Народното събрание или органите на изпълнителната власт, както и за упражняване на авторски права;
5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му.
7. е член на синдикална организация извън системата на съдебната власт.
(2) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, министрите или заместник – министрите подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на съответната длъжност се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 5.”


Раздел IIІ
Несменяемост и несъвместимост

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел ІІІ, който става раздел ІV да се измени така:
“Раздел ІV
Атестиране. Несменяемост”

Комисията предлага предложението на народния представител по чл. 41 да се обсъди тук на систематическото му място в чл. 196:

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 41 ал. 1 т. 2 да се премахне „или в длъжност”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 196:
“Чл. 196. Атестиране се провежда:
1. за придобиване на несменяемост;
2. за повишаване в длъжност или за преместване;
3. за повишаване в ранг;
4. периодично - на всеки 5 години от последното атестиране до навършване на 60-годишна възраст;
5. за назначаване на административен ръководител или заместник на административен ръководител.“


Комисията предлага да се създаде нов чл. 197:
“Чл. 197. Атестирането на квалификацията на съдия, прокурор или следовател се провежда въз основа на общи и специфични критерии.”

Комисията предлага предложенията на народните представители по чл. 42 да се обсъдят тук на систематическото им място в чл. 198:

Предложение на Стоян Проданов
Чл.42, ал.3, т.3 и т.4 да отпаднат.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.42, ал.1 се изменя както следва:
“(1) При провеждане на атестирането Комисията по кадровата политика и развитие на човешките ресурси взема предвид следните критерии: “.

Комисията не подкрепя предложението, тъй като е възприето друго наименование на Комисията.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.42, ал.1, т.6 да има следното съдържание: “Научни и научно-популярни публикации”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 42 ал. 5 да се премахне „или в длъжност”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Тодор Батилов
Чл. 42 ал. се изменя и допълва:
1. В ал.1 и навсякъде другаде се изменя наименованието на “Комисията за предложенията и оценяването качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите” с “Комисия по статута на съдиите, прокурорите и следователите” или “Комисия по атестациите” или “Комисия по кадровите предложения”
2. “ (2) За атестирането на съдиите, прокурорите и следователите Висшият съдебен съвет утвърждава критерии и методология, които са предложени: за съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд; за прокурорите от главния прокурор и за следователите от директора на Националната следствена служба.”
3. Ал.3 се заличава или изменя и да се чете:
“(3) 1. теоретични знания и практически умения. 2. дълг и отговорност
3. професионална и морална репутация (или професионален и морален авторитет”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 198:
“Чл. 198. (1) Общи критерии за атестиране на съдия, прокурор или следовател са:
1. брой, вид, сложност и тежест на преписките и делата;
2. спазване на сроковете;
3. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;
4. разбираемо и обосновано мотивиране на актовете;
5. резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
6. поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането;
7. спазване правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.
(2) При атестирането се отчита и общата натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебната власт.”


Комисията предлага да се създаде нов чл. 199:
“Чл. 199. (1) Специфични критерии за атестиране на съдия са:
1. спазване на графика за провеждане на съдебни заседания;
2. умение за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол;
(2) Специфични критерии за атестиране на прокурор са:
1. умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство;
2. изпълнение на писмените указания и разпореждания на по-горестоящия прокурор;
3. способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъдебното производство.
(3) Специфични критерии за атестиране на следовател са:
1. умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното производство;
2. изпълнение на писмените указания и разпореждания на прокурора.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 200:
“Чл. 200. (1) Атестирането на административен ръководител или заместник на административен ръководител обхваща оценката на квалификацията му като съдия, прокурор или следовател и оценката за заемане на ръководна длъжност.
(2) Оценката на квалификацията се провежда въз основа на общите и специфични критерии за съдия, прокурор или следовател.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 201:
“Чл. 201. (1) Критериите за оценка за заемане на ръководна длъжност са:
1. способност за работа в екип и разпределение на задачи в него;
2. способност за взимане на решения;
3. представителност.
(2) При атестирането на административния ръководител или заместника на административния ръководител се анализират и отчитат и резултатите от дейността на органа на съдебната власт, който той ръководи.
(3) Показатели за оценка на представителността са:
1. поведение, което издига авторитета на съдебната власт;
2. умение за комуникация с други държавни органи, граждани и юридически лица.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 202:
“Чл. 202. (1) Комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна.
(2) Степените на положителната комплексна оценка са:
1. задоволителна;
2. добра;
3. много добра.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 203:
“Чл. 203. (1) Атестирането на съдия, прокурор или следовател се провежда по:
1. решение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи;
2. предложение на лице по чл. 38, ал. 2 или 3.
(2) Предложението за атестиране за придобиване на несменяемост или за периодично атестиране се прави до 3 месеца преди изтичане на петгодишния срок.
(3) В случаите по чл. 196, ал. 1, т. 5 Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда атестиране на всички кандидати.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 204:
“Чл. 204. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи може да възлага на помощната атестационна комисия проверката на дейността на атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител по показателите за атестиране.
(2) В случаите по ал. 1 помощната атестационна комисия представя на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи обобщен доклад за резултатите от проверката, който съдържа и предложение за комплексната оценка.
(3) За провеждане на атестирането Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи може да изслуша атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, както и да събира друга допълнителна информация по показателите за атестиране.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 205:
“Чл. 205. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи предоставя на атестирания резултатите от атестирането преди внасянето им за обсъждане във Висшия съдебен съвет.
(2) Атестираният може да направи писмено възражение, което предоставя на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи разглежда писменото възражение и дава становище по него.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 206:
“Чл. 206. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи внася във Висшия съдебен съвет резултатите от атестирането, писменото възражение, ако има такова, и становището си по него и предложение за комплексната оценка в 14-дневен срок от приключване на атестацията.
(2) Висшият съдебен съвет изслушва атестирания когато предложението на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи е за отрицателна комплексна оценка. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието и му предоставя възможност да представи писмени възражения.
(3) Извън случаите по ал. 2 Висшият съдебен съвет може да изслуша атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 207:
“Чл. 207. (1) Висшият съдебен съвет с решение определя комплексната оценка от атестацията.
(2) В решението по ал. 1 могат да се съдържат и препоръки към атестирания съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител, изпълнението на които се отчита при следващо атестиране.
(3) В случаите, когато атестирането е проведено за придобиване на несменяемост, за повишаване в ранг или за назначаване на административен ръководител или заместник на административен ръководител и комплексната оценка е отрицателна, ново атестиране може да се проведе най-рано след две години.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 208:
“Чл. 208. (1) В методиката за атестиране с най-висок коефициент се отчитат показателите, който са свързани с разглеждането и решаването на делата и преписките.
(2) Методиката за атестиране, изискванията за членовете на помощните атестационни комисии, както и съдържанието и образеца на акта, в който се съдържа информацията за проведено атестиране се определят с решение на Висшия съдебен съвет.
(3) Решението по ал. 2 се публикува на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.”

Чл. 206. (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на 5-годишен стаж и след положително атестиране с решение на Висшия съдебен съвет. В този стаж се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.
(2) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжност съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по чл. 191, ал. 1, т. 2, 4, 7, 8 и 9.

Предложение на Надя Антонова
В чл.206 се правят следните промени:
Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
Чл.206 ал.2 " Предложение за атестиране и придобиване на статут на несменяемост от съдия, прокурор или следовател може да прави административния ръководител, както и заинтересованият съдия,прокурор или следовател."

Комисията подкрепя предложението, което е отразено в чл. 203, ал. 1, т. 2 и 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 206, който става чл. 209:
“Чл. 209. (1) Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на стажа, определен в чл. 129, ал. 3 от Конституцията на република България и при получена положителна комплексна оценка от атестирането.
(2) В стажа за придобиване на несменяемост се включва и времето като младши съдия, младши прокурор или младши следовател.”

Чл. 207. (1) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може:
1 да бъде народен представител, министър, заместник-министър, кмет и общински съветник;
2. да упражнява адвокатска професия и да извършва адвокатска дейност;
3. да заема изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;
4. да упражнява търговска дейност като едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни или съвети на директорите и в контролни органи на търговски дружества и кооперации;
5. да извършва услуги по граждански договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовката на проекти на нормативни актове, както и за упражняване на авторски права;
6. да бъде член на синдикална организация извън системата на съдебната власт;
7. да членува в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършва политическа дейност.
(2) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1 – 5.

Комисията предлага чл. 207 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 195.


Раздел ІV
Права и задължения

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІV, който става раздел V.

Чл. 208. При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за своите служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 208 да отпадне „общ”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Тодор Батилов
В чл.208 израза “При осъществяване на съдебната власт” се заменя с израза “При осъществяване на правосъдието”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 208 да отпадне, тъй като възпроизвежда чл. 132 от Конституцията.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 210:
“Чл. 210. Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни:
1. да решават разпределените им дела или преписки в определения срок;
2. да участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт;
3. при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време;
4. да изпълняват и други задачи, които са им възложени от административния ръководител.”

Чл. 209. (1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.
(2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 209, който става чл. 211.

Чл. 210. Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 210, който става чл. 212.

Чл. 211. Съдия, прокурор и следовател не може да дава правни консултации.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 211, който става чл. 213:
“Чл. 213. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 214:
“Чл. 214. Съдия, прокурор или следовател не може да се призовава на учебно-мобилизационно мероприятие или военно учение.”

Чл. 212. Съдиите, прокурорите и следователите могат да искат съдействие при осъществяване на своите функции от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани, които са длъжни да им го оказват.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 212, който става чл. 215:
“Чл. 215. Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си, могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.”

Чл. 213. Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните задължения и обезщетява тях и семействата им за вреди, причинени при и по повод изпълнение на техните функции.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 213, който става чл. 216:
“Чл. 216. (1) Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните служебни задължения и ги обезщетява за вреди, които са им причинени при или по повод изпълнение на техните служебни функции. Размерът на обезщетението се определя от разликата между действителния
размер на вредата и размера на задължителната застраховка.
(2) Държавата обезщетява при условията на ал. 1 и вредите, причинени на техните съпруг, възходящи или низходящи, заради изпълнението на служебните задължения на съдиите, прокурорите и следователите.”

Чл. 214. Съдиите, прокурорите и следователите са свободни да образуват и да членуват в организации, които защитават тяхната независимост и професионални интереси и подпомагат професионалната им квалификация.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 214, който става чл. 217:
“Чл. 217. (1) Съдиите, прокурорите и следователите могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси
(2) Организациите по ал. 1 не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.”

Чл. 215. Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени отдели за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата, за което уведомява Висшия съдебен съвет.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.215 след думите “окръжните” се поставя запетая и се добавя “административните”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.215 след думите: “по образуването и движението на делата” , да се добавят думите: “както и по организацията на работата.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага чл. 215 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 327.

Чл. 216. (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд.
(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.
(3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 216, който става чл. 218.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 219:
“Чл. 219. На съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.”

Чл. 217. Съдия, прокурор или следовател, който изпълнява служебните си задължения в почивни и в празнични дни по разпореждане на съответния ръководител, получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Предложение на Надя Антонова
Чл.217 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 217, който става чл. 220:
“Чл. 220. Допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор или следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни.”

Чл. 218. На съдиите, прокурорите и следователите се изплаща всяка година сума за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера.

Предложение на Тодор Батилов
В чл.218 – думата “тога” се заличава.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 218, който става чл. 221:
“Чл. 221. На съдиите, прокурорите и следователите се изплащат всяка година средства за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 222:
“Чл. 222. При повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт не се изплащат обезщетения.”

Чл. 219. В бюджета на съдебната власт всяка година се предвиждат средства за изграждане на ведомствен жилищен фонд.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 219, който става чл. 223:
“Чл. 223. Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността, могат да ползват жилища от ведомствения жилищен фонд на органите на съдебната власт.”

Чл. 220. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите, следователите и на съдебните служители се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(2) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 220. се добавя нова ал. 2 със следния текст:
“На съдиите, прокурорите и следователите, придобили статут на несменяемост, се прави допълнителна пенсионна вноска в размер на задължителната пенсионна вноска за допълнителна пенсия. Правото на тази пенсия възниква в случай, че съответният съдия, прокурор или следовател се е пенсионирал с ”положителна много добра” атестационна оценка. При липса на горното основание сумите по сметката се връщат в държавния бюджет.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 220, който става чл. 224:
“Чл. 224. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите и следователите се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(2) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.”


Чл. 221. (1) Съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения.
(2) Съдия, прокурор или следовател няма право на обезщетението по ал. 1 в случите на освобождаване от длъжност на основание чл. 191, ал. 1, т. 3 и 5.
(3) В случаите на повдигнато обвинение за умишлено престъпление или на образувано дисциплинарно производство поради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на съдебната власт, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.
(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.
(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.

Предложение на Минчо Спасов
В чл.221 ал. 1 цифрата „20” се заменя с „10”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 221, който става чл. 225:
“Чл. 225. (1) При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.
(2) Обезщетението по ал. 1 не се изплаща в случаите по чл. 165, ал. 1, т. 3 и 5, както и когато комплексната оценка от последната атестация на съдията, прокурора или следователя е отрицателна.
(3) В случаите когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство.
(4) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.
(5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му.”

Чл. 222. Незаконно уволнен съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга длъжност с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме длъжността.

Предложение на Надя Антонова
В чл.222 се правят следните промени :
1.В чл.222 думите " през които не е заемал длъжността" се заменят с израза " през което е останал без работа",както и думите от " 10 месеца" се заменят с думите " от шест месеца".
2. В чл.222 изречение второ и трето отпадат.

Комисията подкрепя предложението по т.1.
Предложението по т.2 е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 222, който става чл. 226:
“Чл. 226. Незаконно освободен от длъжност съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга длъжност с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме длъжността.”

Чл. 223. (1) Съдия, прокурор или следовател, преназначен на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, има право да получи от бюджета на съответния орган на съдебната власт:
1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;
2. разноските по пренасяне на покъщнината му;
3. обезщетение в размер на дължимото възнаграждение за дните на пътуването и за още два дни.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на населеното място е свързана с наложено дисциплинарно наказание.

Предложение на Надя Антонова
Чл.223 отпада.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 223 ал.2 се добавя: “или преместването е по желание на лицето”

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 223 да отпадне.

Чл. 224. (1) Съдия, прокурор и следовател не може да бъде командирован за повече от 3 месеца в една календарна година без писменото му съгласие.
(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без изричното им писмено съгласие.
(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.

Предложение на Надя Антонова
Чл.224 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 224, който става чл. 227:
“Чл. 227. (1) Съдия, прокурор или следовател не може да бъде командирован за повече от 3 месеца в една календарна година без предварителното му писмено съгласие.
(2) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им писмено съгласие.
(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение.”

Чл. 225. (1) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при назначаването им и всяка година най-късно до 30 април за предходната календарна година, както и при освобождаването им, при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
(2) Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за лицата, заемащи съдийски, прокурорски и следователски длъжности по чл. 189, както и за промените в тяхното служебно положение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 225, който става чл. 228:
“Чл. 228. (1) Съдиите, прокурорите и следователите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
(2) Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за възнагражденията на лицата, които заемат съдийски, прокурорски и следователски длъжности, както и за промените в тяхното служебно положение.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 229:
“Чл. 229. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодекса на труда.”


Раздел V
Временно отстраняване от длъжност

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел V, който става раздел VІ.

Чл. 226. (1) Когато, извън случаите по чл. 208, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(2) При повдигнато обвинение срещу съдия, прокурор или следовател в случаите по чл. 208 Висшият съдебен съвет го отстранява временно от длъжност до приключване на наказателното производство.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.226 се създава ал.3 със следното съдържание:
“(3) При внесено предложение за налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и негов заместник, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 232.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 226 се създава ал. 3:
“(3) При задържане на съдия, прокурор или следовател същия се смята за временно отстранен от длъжност от датата на задържането.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на Надя Антонова
1. В чл.226 се създава нова ал. 2 със следното съдържание:
Чл.226 ал.2 " отстраняване от длъжност на лицата по ал.1 се допуска когато има достатъчно основание да се приеме, че служебното положение ще създаде пречки за обективното,всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото."
2. Ал.2 става ал.3.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 226, който става чл. 230:
“Чл. 230. (1) В случаите по чл.132 от Конституцията, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.
(2) Когато, извън случаите по ал. 1, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство.
(3) Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор, а в случаите по ал. 2 - или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(4) В случаите когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение “задържане под стража”, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката.”

Чл. 227. Когато наказателното производство бъде прекратено или завърши с оправдателна присъда, отстраненият от работа се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 227, който става чл. 231:
“Чл. 231. При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда, съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 232:
“Чл. 232. При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител по предложение на дисциплинарния състав Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност за срок до 6 месеца.”

Раздел VІ
Рангове. Повишаване на място. Старшинство

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел VІ, който става раздел VІІ.

Чл. 228. (1) Установяват се следните възходящи рангове за съдиите, прокурорите и следователите:
1. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел;
2. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура и ръководител на окръжен следствен отдел;
3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в централен следствен отдел;
4. председател на отделение във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и ръководител на централен следствен отдел в Националната следствена служба.
(2) Лицата на длъжност съдия в административен съд придобиват рангове съдия в апелативен съд, съдия във Върховния административен съд и председател на отделение във Върховния административен съд при условията и по реда на чл. 229.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 228, който става чл. 233:
“Чл. 233. (1) Възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател са:
1. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура;
3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Национална следствена служба.
(2) Съдиите в градския съд в град София са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в районния съд в град София – на съдия в окръжен съд.
(3) Прокурорите в градската прокуратура в град София са с ранг на прокурор в апелативна прокуратура, а прокурорите в районната прокуратура в град София – на прокурор в окръжна прокуратура.”

Чл. 229. (1) Съдия, прокурор и следовател може да бъде повишаван на място в по-горен ранг и заплата при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко 3 години и ако отговаря на изискванията на чл. 190.
(2) Съдия, прокурор и следовател, който отговаря на изискванията на ал. 1, може да бъде повишен в по-горен ранг и заплата след атестация при условията и по реда на чл. 42 - 45.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 229, който става чл. 234:
“Чл. 234. Повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко 3 години и ако отговаря на изискванията на чл. 164.”

Чл. 230. Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 228 до два по-горни ранга включително.

Предложение на Минчо Спасов
Чл. 230 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Надя Антонова
В чл.230 се правят следните промени:
В чл.230 накрая се добавя изразът " считано от заеманата длъжност".

Комисията подкрепя предложението.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 230, който става чл. 235:
“Чл. 235. Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател до два по-горни ранга включително, считано от ранга за заеманата длъжност.”

Чл. 231. Освободените от длъжност съдии, прокурори и следователи, с изключение на освободените поради осъждане за умишлено престъпление, при последващо назначение запазват ранга, който са имали при напускането.

Предложение на Надя Антонова
В чл.231 се правят следните промени:
В чл.231 изразът " поради осъждане за умишлено престъпление" отпада и се добавя изразът " на осн.чл.191 т.3 и т.5.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 231, който става чл. 236:
“Чл. 236. Освободеният от длъжност съдия, прокурор или следовател, с изключение на освободеният поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, при последващо назначение запазва ранга, който е имал при освобождаването си.”

Чл. 232. Старшинството на съдиите, прокурорите и следователите се определя:
1. от ръководната функция, която изпълняват в съответния съд, прокуратура или в Националната следствена служба, или в окръжен следствен отдел;
2. при равен ранг - от продължителността на прослуженото време в съответния орган на съдебната власт, а за военните - от военното звание;
3. при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време по чл. 190, ал. 1-5.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 232, който става чл. 237:
“Чл. 237. Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя:
1. от ръководната функция, която изпълнява в съответния съд, прокуратура или следствена служба;
2. при равен ранг - от продължителността на прослуженото време в съответния орган на съдебната власт, а за военните - от военното звание;
3. при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време по чл. 164, ал. 1-5.”

Глава единадесета
МЛАДШИ СЪДИИ, МЛАДШИ ПРОКУРОРИ И МЛАДШИ СЛЕДОВАТЕЛИ.
СЪДЕБНИ ПОМОЩНИЦИ И ПРОКУРОРСКИ ПОМОЩНИЦИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета, която става Глава десета.

Раздел І
Младши съдии, младши прокурори и младши следователи

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Чл. 233. За младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията на чл. 188 и е издържало конкурса по чл. 199, ал. 1.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 233, който става чл. 238:
“Чл. 238. За младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да се назначи лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало съответния конкурс.”

Чл. 234. (1) Планирането на назначенията на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се извършва за всяка следваща календарна година от Висшия съдебен съвет по предложение на ръководителите на съответните органи на съдебната власт.
(2) Планираните щатни бройки за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да се променят след обявяването на конкурса по чл. 199, ал. 1.
(3) Овакантените щатни бройки за младши съдии, младши прокурори и младши следователи не могат да бъдат трансформирани в редовни щатни бройки за съдии, прокурори и следователи.

Комисията предлага чл. 234 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 177.

Чл. 235. Младшият съдия се назначава в окръжен или във военен съд. Младшият прокурор се назначава в районна прокуратура, а младшият следовател - в окръжен следствен отдел.

Предложения на Мая Манолова
В чл. 235 се правят следните изменения и допълнения:
“Чл. 235 (1) Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначават на съответната свободна длъжност по щата на Висшия съдебен съвет и получават от същия орган заплатата си по време на обучението в НИП.
(2) Висшият съдебен съвет разпределя по места в органите на съдебната власт младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи след приключване на обучението им в НИП и полагане на изпити.
(3) Разпределението на завършилите успешно НИП по места се извършва въз основа на заявено желание на кандидата, в съответствие с образувания бал от оценката на конкурсния изпит, средната оценка за присъствие и активно участие в учебния процес и общата средна оценка от изпитите в НИП.
(4) Висшият съдебен съвет, заедно с разпределението по предходните алинеи прехвърля бюджетните средства до края на календарната година, предвидени за съответния магистрат на органа на съдебната власт, където е назначен.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 235, който става чл. 239:
“Чл. 239. (1) Младши съдия се назначава в окръжен съд.
(2) Младши прокурор се назначава в районна прокуратура.
(3) Младши следовател се назначава в окръжна следствена служба.”

Чл. 236. Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначава от Висшия съдебен съвет за срок две години. С решение на Висшия съдебен съвет този срок може да бъде продължен с още 6 месеца.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 236, който става чл. 240:
“Чл. 240. (1) Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначава за срок три години.
(2) Срокът по ал. 1 може да се продължи с още 6 месеца с решение на Висшия съдебен съвет.”

Чл. 237. При встъпването си в длъжност младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател полагат клетва съответно по чл. 182 и 183.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 237, който става чл. 241:
“Чл. 241. При встъпването си в длъжност младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател полага клетва съответно по чл. 155 или 156.”

Чл. 238. На младшия съдия, младшия прокурор и младшия следовател ръководителят на съответния съд, прокуратура или окръжен следствен отдел определя със заповед съдия, прокурор или следовател - наставник, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 238, който става чл. 242:
“Чл. 242. Административният ръководител на съответния съд, прокуратура или окръжна следствена служба определя със заповед съдия, прокурор или следовател – наставник на младшия съдия, младшия прокурор и младшия следовател, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие.”

Чл. 239. Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на двойната средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

Комисията предлага чл. 239 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 216, ал. 2.

Чл. 240. Младшият съдия при окръжните и военните съдилища участва като член при разглеждането на дела в състав от съдии. В състава може да участва само един младши съдия.

Комисията предлага чл. 240 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 82, ал. 2.

Чл. 241. Младшият съдия след прослужване на една година може да бъде командирован да изпълнява съдийска длъжност в районен съд.

Комисията предлага чл. 241 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 81, ал. 2.

Чл. 242. (1) След изтичане на срока по чл. 236 младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура или следовател в окръжен следствен отдел .
(2) Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 242, който става чл. 243:
“Чл. 243. (1) След изтичане на срока по чл. 240 младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура или следовател в окръжна следствена служба без провеждане на конкурс.
(2) Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.”


Раздел ІІ
Съдебни помощници и прокурорски помощници

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІ.

Чл. 243. (1) Във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд има съдебни помощници, които подпомагат съдиите в тяхната дейност.
(2) Във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура има прокурорски помощници, които подпомагат прокурорите в тяхната дейност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 243, който става чл. 244:
“Чл. 244. (1) В окръжния и апелативния съд, във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд има съдебни помощници.
(2) В окръжната и апелативната прокуратура, във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура има прокурорски помощници.”

Чл. 244. (1) За съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на общите изисквания по чл. 162 и е издържало конкурс за съдебен служител.
(2) Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 244, който става чл. 245.

Чл. 245. (1) Съдебните помощници се назначават на длъжност от председателя на Върховния касационен съд или от председателя на Върховния административен съд.
(2) Прокурорските помощници се назначават на длъжност от главния прокурор.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 245, който става чл. 246:
“Чл. 246. (1) Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съответния съд.
(2) Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на съответната прокуратура.”

Чл. 246. Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер на двойната средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 246, който става чл. 247:
“Чл. 247. Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер до 90 на сто от основното възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 248:
“Чл. 248. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодекса на труда.”

Глава дванадесета
НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета, която става Глава единадесета.

Чл. 247. (1) Задължителното първоначално обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи, както и поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието се осъществява от Националния институт на правосъдието (НИП).
(2) Към НИП има учебно-информационен център, който организира дистанционно обучение и извършва проучване и изследване на съдебната практика, включително на практиката по администриране на правораздаването, за нуждите на обучението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 247, който става чл. 249:
“Чл. 249. (1) Националният институт на правосъдието осъществява:
1. задължителното първоначално обучение;
2. поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието.
(2) Към Националния институт на правосъдието има учебно-информационен център, който организира дистанционно обучение и извършва проучване и изследване на съдебната практика, включително на практиката по администриране на правораздаването, за нуждите на обучението.”

Чл. 248. Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Висшия съдебен съвет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 248, който става чл. 250:
“Чл. 250. Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София.”

Чл. 249. (1) Финансирането на НИП се осъществява от бюджета на съдебната власт, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствена дейност.
(2) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджетната сметка на НИП средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона обучения.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 249, който става чл. 251:
“Чл. 251. (1) Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение.
(2) Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона обучения.”

Чл. 250. (1) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, който се състои от четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния касационен съд е по право член на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет и негов председател.
(3) Министърът на правосъдието е по право член на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 250, който става чл. 252:
“Чл. 252. (1) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.
(2) Председателят на Върховния касационен съд е член по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет и негов председател.
(3) Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.”

Чл. 251. Управителният съвет на НИП:
1. назначава и освобождава директора и заместник-директорите;
2. утвърждава учебните програми;
3. одобрява проекта на бюджетна сметка на НИП и го представя пред Висшия съдебен съвет;
4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 262;
5. одобрява състава на програмния съвет на НИП;
6. определя общата щатна численост на служителите в рамките на бюджета;
7. приема тригодишен стратегически план;
8. направлява участието на НИП в Европейската мрежа за съдебно обучение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 251, който става чл. 253:
“Чл. 253. Управителният съвет на Националния институт на правосъдието:
1. назначава и освобождава директора и заместник-директорите;
2. приема учебните програми;
3. одобрява проекта на бюджет на Националния институт на правосъдието и го представя пред Висшия съдебен съвет;
4. приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 263;
5. одобрява състава на програмния съвет на Националния институт на правосъдието;
6. определя числеността на служителите;
7. приема тригодишен план за дейността си;
8. организира, ръководи и контролира участието на Националния институт на правосъдието в Европейската мрежа за съдебно обучение.”

Чл. 252. (1) Решенията на управителния съвет се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.
(2) Квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове се изисква за решенията по чл. 251, т. 1 – 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 252, който става чл. 254:
“Чл. 254. Решенията на управителния съвет се приемат с обикновено мнозинство от членовете му, с изключение на решенията по чл. 253, т. 1 – 4, които се приемат с мнозинство от две трети от членовете.”

Чл. 253. (1) Националният институт на правосъдието се управлява от директор.
(2) Директорът на НИП се назначава от управителния съвет за срок 3 години. Той може да бъде преназначаван след оценка на дейността му от управителния съвет.
(3) В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено упълномощен от него заместник-директор.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 253, който става чл. 255:
“Чл. 255. (1) Националният институт на правосъдието се управлява от директор.
(2) Директорът на Националния институт на правосъдието се назначава от управителния съвет за срок 3 години с право на повторно назначаване след оценка на дейността му от управителния съвет.
(3) В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено оправомощен от него заместник-директор.”

Чл. 254. (1) Програмният съвет е помощен орган на Националния институт на правосъдието, който има консултативни функции.
(2) Съставът на програмния съвет се одобрява от управителния съвет и включва изтъкнати специалисти от правната теория и практика.
(3) Членовете на програмния съвет участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 254, който става чл. 256.

Чл. 255. (1) Учебните програми на Националния институт на правосъдието се утвърждават от управителния съвет по предложение на директора.
(2) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 255, който става чл. 257.

Чл. 256. (1) Непосредствено след встъпването им в длъжност младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи преминават задължителен курс на първоначално обучение в Националния институт на правосъдието
(2) Курсът на обучение по ал. 1 е 6 месеца. През това време курсистите получават възнаграждението за длъжността, на която са постъпили, и се освобождават от правоприлагане.
(3) След завършване курса на обучение по ал. 1 професионалната подготовка на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи продължава в съответния съд, прокуратура или окръжен следствен отдел под наблюдението на съдии, прокурори и следователи-наставници и под методологическото ръководство на Националният институт на правосъдието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 256, който става чл. 258:
“Чл. 258. (1) Непосредствено след встъпването им в длъжност младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи преминават задължителен курс на първоначално обучение в Националния институт на правосъдието.
(2) Курсът на обучение по ал. 1 е 6 месеца. През това време курсистите получават възнаграждението за длъжността, на която са назначени, и се освобождават от правоприлагане.
(3) В края на обучението по ал. 1 младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи полагат изпит, който се оценява с “издържал” или “неиздържал”.
(4) При оценка “неиздържал” младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се явява повторно на изпит след 3 месеца. При получена оценка “неиздържал” се освобождава от заеманата длъжност.
(5) Националният институт на правосъдието осъществява методическо ръководство на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи след завършване на курса на обучение по ал. 1 докато заемат съответната длъжност.”

Чл. 257. При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за придобиване или повишаване на квалификацията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 257, който става чл. 259:
“Чл. 259. При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията.”

Чл. 258. Съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и другите служители от Министерството на правосъдието участват в квалификационни курсове, организирани от НИП.

Комисията предлага чл. 258 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 249, ал.1, т. 2.

Чл. 259. (1) Участието на съдиите, прокурорите и следователите в съответните квалификационни курсове, организирани от НИП, се взема предвид при атестирането им.
(2) Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на НИП се взема предвид при повишаването им в ранг.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 259, който става чл. 260:
“Чл. 260. Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на Националния институт на правосъдието се взема предвид при повишаването им.”

Чл. 260. Висшият съдебен съвет може да реши определени курсове да бъдат задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на:
1. преминаване в по-горна инстанция;
2. назначаване на ръководна длъжност;
3. специализация в определена материя.

Предложение на Тодор Батилов
В чл.260 т.3 израза “в определена материя” се заличава.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 260, който става чл. 261:
“Чл. 261. Висшият съдебен съвет може да реши определени курсове да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на:
1. повишаване в длъжност;
2. назначаване за административен ръководител;
3. специализация.”

Чл. 261. (1) Дейността по задължителното първоначално обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се осъществява от постоянни и временни преподаватели.
(2) Постоянни преподаватели към НИП могат да бъдат съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, ползват служебен отпуск или могат да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на НИП за времето, през което извършват преподавателска дейност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 261, който става чл. 262:
“Чл. 262. (1) Дейността по задължителното първоначално обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се осъществява от постоянни и временни преподаватели.
(2) Постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието могат да са съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, ползват служебен отпуск или могат да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието за времето, през което извършват преподавателска дейност.”

Чл. 262. Висшият съдебен съвет по предложение на управителния съвет издава правилник, с който се уреждат дейността на НИП и организацията на работата му.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 262, който става чл. 263:
“Чл. 263. Висшият съдебен съвет по предложение на управителния съвет приема правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието, който се обнародва в “Държавен вестник”.”


Глава тринадесета
ДЪРЖАВНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета, която става Глава дванадесета.

Чл. 263. (1) В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители.
(2) Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.
(3) В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 263, който става чл. 264.

Чл. 264. Държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 264, който става чл. 265.

Чл. 265. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса. Заповедта се обявява на видно място в сградата на районния съд и се публикува в “Държавен вестник”, в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет.
(2) Заповедта на министъра за насрочване на конкурс съдържа следните данни:
1. брой на вакантните места за държавни съдебни изпълнители и районите, в които те ще изпълняват длъжността си;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
(3) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит.
(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 265, който става чл. 266:
“Чл. 266. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждането му.
(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в “Държавен вестник” и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в 2-месечен срок преди датата за провеждане на конкурса.
(3) Заповедта по ал.1 съдържа и:
1. брой на свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и районите на дейността им;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
(3) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”

Чл. 266. За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията на чл. 188.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 266, който става чл. 267:
“Чл. 267. За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 164.”

Чл. 267. (1) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(2) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок изпраща резултатите на министъра на правосъдието.
(3) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 267, който става чл. 268:
“Чл. 268. (1) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса по поредността на класирането до заемането на свободните места.”

Чл. 268. В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 268, който става чл. 269.

Чл. 269. Държавният съдебен изпълнител при встъпване в длъжност подписва клетвен лист по чл. 185.

Комисията предлага чл. 269 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 158.

Чл. 270. Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е прослужил на длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 270.

Чл. 271. Държавният съдебен изпълнител се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:
1. при пенсиониране;
2. по собствено желание;
3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 271.

Чл. 272. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, срещу когото е възбудено наказателно преследване за престъпление от общ характер. Ако отстраняването е било неоснователно, се прилага разпоредбата на чл. 227.
(2) Последиците на ал. 1, изречение второ не настъпват, ако наказателната отговорност е отпаднала на основание чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс и поради давност или амнистия, както и когато е установено, че временно отстраненият е извършил дисциплинарно нарушение, за което е освободен от длъжност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 272:
“Чл. 272. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.
(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда, държавният съдебен изпълнител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.”


Чл. 273. (1) В съдебно-изпълнителните райони с двама или повече държавни съдебни изпълнители единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.
(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от държавен съдебен изпълнител, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 273.

Чл. 274. При необходимост министърът на правосъдието или председателят на съответния окръжен съд може да командирова държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 274:
“Чл. 274. Когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район.”


Чл. 275. (1) При изпълнение на длъжността си държавният съдебен изпълнител носи особен знак, определен от министъра на правосъдието.
(2) Държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения.
(3) Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а органите на полицията са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 275.

Чл. 276. За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на държавен съдебен изпълнител заплата до тази на съдия в окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 276.

Чл. 277. (1) На държавните съдебни изпълнители се изплаща всяка година сума за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на чл. 221.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 277:
“Чл. 277. (1) На държавните съдебни изпълнители се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на чл. 225.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 278:
“Чл. 278. Доколкото в тази глава не е предвидено друго се прилага Кодексът на труда.”


Глава четиринадесета
СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета, която става Глава тринадесета.

Чл. 278. (1) В районните съдилища има съдии по вписванията.
(2) Съдията по вписванията:
1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;
2. извършва нотариални и други действия, предвидени със закон.
(3) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.
(4) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районния съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.
(5) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции на съдия по вписванията.
(6) Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 278, който става чл. 279:
“Чл. 279. (1) В районните съдилища има съдии по вписванията.
(2) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.
(3) В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районния съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции на съдия по вписванията.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 280:
“Чл. 280. (1) Съдията по вписванията:
1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;
2. извършва нотариални и други действия, предвидени със закон.
(2) Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.”

Чл. 279. Съдия по вписванията може да стане лице, което отговаря на изискванията на чл. 188.

Комисията предлага чл. 279 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 283.

Чл. 280. Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 280, който става чл. 281.

Чл. 281. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за съдии по вписванията със заповед, с която определя реда за провеждане на конкурса. Заповедта се обявява на видно място в сградата на районния съд и се публикува в “Държавен вестник”, в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет.
(2) Заповедта на министъра за насрочване на конкурс съдържа следните данни:
1. брой на вакантните места за съдиите по вписванията и районите, в които те ще изпълняват длъжността си;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавна такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
(3) Конкурсът за съдии по вписванията се състои от писмен и устен изпит.
(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 281, който става чл. 282:
“Чл. 282. (1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за съдии по вписванията със заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса.
(2) Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в “Държавен вестник” и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в 2-месечен срок преди датата за провеждане на конкурса.
(3) Заповедта по ал. 1 съдържа и:
1. брой на свободните длъжности за съдии по вписванията и районите на дейността им;
2. дата, час и място на провеждане на конкурса;
3. място и срок за приемане на конкурсните документи;
4. размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
(4) Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 283:
“Чл. 283. За участие в конкурс за съдии по вписванията могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162.”

Чл. 282. (1) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(2) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок изпраща резултатите на министъра на правосъдието.
(3) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 282, който става чл. 284:
“Чл. 284. (1) Конкурсът за съдии по вписванията се състои от писмен и устен изпит.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса по поредността на класирането до заемането на свободните места.”

Чл. 283. В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 283, който става чл. 285.

Чл. 284. Съдията по вписванията при встъпване в длъжност подписва клетвен лист по чл. 185.

Комисията предлага чл. 284 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 158.

Чл. 285. Министърът на правосъдието по искане на съдия по вписванията, който е прослужил на длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 285, който става чл. 286.

Чл. 286. Съдията по вписванията се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието:
1. при пенсиониране;
2. по собствено желание;
3. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 286, който става чл. 287.

Чл. 287. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност съдия по вписванията, срещу когото е възбудено наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Ако отстраняването е било неоснователно, се прилага разпоредбата на чл. 227.
(2) Последиците на ал. 1, изречение второ не настъпват, ако наказателната отговорност е отпаднала на основание чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс и поради давност или амнистия, както и когато е установено, че временно отстраненият е извършил дисциплинарно нарушение, за което е освободен от длъжност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 287, който става чл. 288:
“Чл. 288. (1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност съдия по вписванията, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер.
(2) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда, съдията по вписванията, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.”

Чл. 288. (1) В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение.
(2) При отсъствие на ръководителя той се замества от съдия по вписванията, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 288, който става чл. 289.

Чл. 289. (1) Когато длъжността не е заета или назначеният съдия по вписванията е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг съдия по вписванията от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия по вписванията от друг съдебен район.
(2) При необходимост министърът на правосъдието може да командирова съдия по вписванията извън района на окръжния съд.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 289, който става чл. 290:
Чл. 290. Когато длъжността не е заета или назначеният съдия по вписванията е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг съдия по вписванията от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия по вписванията от друг съдебен район.


Чл. 290. За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на съдия по вписванията заплата до тази на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 290, който става чл. 291.

Чл. 291. (1) На съдиите по вписванията се изплаща всяка година сума за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите по вписванията и застраховането им срещу злополука се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията на чл. 221.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Глава ХІV “Съдии по вписванията” се заличава.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 291, който става чл. 292:
“Чл. 292. (1) На съдиите по вписванията се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдите по вписванията и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по чл. 225.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 293:
“Чл. 293. Доколкото в тази глава не е предвидено друго се прилага Кодекса на труда.”


Глава петнадесета
ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета, която става Глава четиринадесета.

Чл. 292. (1) Завършилите висше образование по специалността “Право” придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.
(2) Целта на стажа е стажант-юристите да се запознаят практически с основните функции и с организацията на работата на органите на съдебната власт, както и да участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 292, който става чл. 294:
“Чл. 294. (1) Завършилите висше образование по специалността “Право” придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит.
(2) През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт, както и да участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.”

Чл. 293. (1) Стажант-юрист може да бъде български гражданин или чужденец, завършил висше образование по специалността “Право” в Република България.
(2) Стажант-юрист може да бъде и български гражданин или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от българската държава и е легализирана.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 293, който става чл. 295:
“Чл. 295. (1) Стажант-юрист може да е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз или чужденец, завършил висше образование по специалността “Право” в Република България.
(2) Стажант-юрист може да е и български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от Република България и е легализирана.”

Чл. 294. Кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на правосъдието следните документи:
1. писмено заявление с трите имена, единния граждански номер, съответно единния номер на чужденец, и постоянния адрес;
2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше юридическо образование;
3. свидетелство за съдимост;
4. копие от документ за самоличност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 294, който става чл. 296:
“Чл. 296. Кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на правосъдието:
1. писмено заявление, в което посочва трите си имена, единния граждански номер, съответно единния номер на чужденец, и постоянния си адрес;
2. нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше образование по специалността “Право”;
3. свидетелство за съдимост;
4. копие от документ за самоличност;
5. копие от удостоверението за пребиваване – за гражданите на друга държава –членка на Европейския съюз.”

Чл. 295. (1) Министърът на правосъдието разпределя стажант-юристите съобразно техния постоянен адрес към окръжен съд. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.
(2) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.
(3) Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура, в окръжна прокуратура и в централен следствен отдел или в окръжен следствен отдел по ред, определен от председателя на окръжния съд.
(4) За начало на стажа се смята денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 295, който става чл. 297:
“Чл. 297. (1) Министърът на правосъдието разпределя стажант-юриста към окръжния съд, в чийто съдебен район е постоянния му адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район.
(2) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.
(3) Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура, в окръжна прокуратура и в окръжната следствена служба по ред, определен от председателя на окръжния съд.
(4) За начало на стажа се смята денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка.
(5) Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствена служба.”

Чл. 296. (1) След приключване на стажа стажант-юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, от съответната прокуратура и от Националната следствена служба или от окръжен следствен отдел.
(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 296, който става чл. 298:
“Чл. 298. (1) След приключване на стажа стажант-юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност.
(2) За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.”

Чл. 297. (1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.
(2) Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието. Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в
3-дневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на страницата на Министерството на правосъдието в интернет.
(3) Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател - представител от Инспектората към министъра на правосъдието, и членове - представител на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.
(4) Изпитът се провежда по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 297, който става чл. 299:
“Чл. 299. (1) Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи.
(2) Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в 3-дневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на страницата на Министерството на правосъдието в интернет.
(3) Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.
(4) Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател - представител от Инспектората към министъра на правосъдието, и членове - представител на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.”

Чл. 298. (1) Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се оценява с "издържал" или "неиздържал". Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието.
(2) При оценка "неиздържал" стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит след допълнителен двумесечен стаж.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 298, който става чл. 300.

Чл. 299. На положилите успешно изпита се издава удостоверение за юридическа правоспособност, подписано от министъра на правосъдието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 299, който става чл. 301:
“Чл. 301. Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получили оценка “издържал”.”


Глава шестнадесета
ПООЩРЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета, която става Глава петнадесета.

Чл. 300. (1) За големи заслуги за укрепването и развитието на правосъдието и защитата на човешките права и свободи съдия, прокурор или следовател може да бъде награден с орден или медал по Закона за ордените и медалите на Република България.
(2) Предложението за награждаване се прави от Висшия съдебен съвет.
(3) Указът на президента за награждаване се приподписва от министъра на правосъдието.

Предложение на Надя Антонова
Чл.300 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 300, който става чл. 302:
“Чл. 302. Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт.”

Чл. 301. (1) По решение на Висшия съдебен съвет за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества съдия, прокурор и следовател се поощрява с отличие и награда.
(2) Отличието е:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен – златен;
б) втора степен – сребърен;
3. предсрочно повишаване в ранг.
(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Предложение на Надя Антонова
В чл.301 се правят следните промени:
1. В чл.301 ал.2 т.2 добива следната редакция:
Чл.301 ал.2 т.2 " почетен знак на съдебната власт".
2.Чл.301 ал.2 т.3 отпада.
3.В чл.301 се създава нова ал.5 със следното съдържание:
чл.301 ал.5 "стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основното трудово възнаграждение на наградения.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 301, който става чл. 303:
“Чл. 303. (1) Висшия съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества.
(2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен – златен;
б) втора степен – сребърен;
3. предсрочно повишаване в ранг.
(3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.”


Чл. 302. Предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председателя: на апелативен съд, военно-апелативен съд, окръжен съд, административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 302, който става чл. 304:
“Чл. 304. (1) Предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председателя: на апелативен съд, военно-апелативен съд, окръжен съд, административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация.
(2) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да прави предложение за поощрение до съответния административен ръководител.”

Чл. 303. (1) За проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължение и високи нравствени качества в обществото държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се поощрява с отличие или награда:
(2) Отличието е:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен – златен;
б) втора степен – сребърен.
(3) Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.

Предложение на Надя Антонова
В чл.303 се правят следните промени :
В чл.303 се създава нова ал.5 със следното съдържание:
Чл.303 ал.5 " Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основното трудово възнаграждение на наградения."

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 303, който става чл. 305:
“Чл. 305. (1) Министърът на правосъдието може да поощрява с отличие или награда държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължение и високи нравствени качества в обществото.
(2) Отличията са:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак:
а) първа степен – златен;
б) втора степен – сребърен.
(3) Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е:
1. парична;
2. предметна.
(4) Отличието може да бъде съчетано с награда.”


Чл. 304. Поощрението по чл. 303 се дава със заповед на министъра на правосъдието по предложение на председателя на съответния районен съд или на главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 304, който става чл. 306:
“Чл. 306. Предложение за поощрение до министъра на правосъдието се прави от председателя на съответния районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.”

Глава седемнадесета
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седемнадесета, която става Глава шестнадесета.

Чл. 305. (1) Съдия, прокурор и следовател носи дисциплинарна отговорност при виновно неизпълнение на служебните си задължения, при системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, или извършване на действия, които неоправдано забавят производството, при нарушаване на правилата за професионална етика, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(2) Дисциплинарна отговорност в случаите по ал. 1 носи и административен ръководител и негов заместник.
(3) Освен в случаите по ал. 1 военен съдия, военен прокурор и военен следовател носи дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.
(4) Държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията носи дисциплинарна отговорност за нарушения по ал. 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 305, който става чл. 307:
“Чл. 307. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател.
(3) Дисциплинарните нарушения са:
1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;
2. извършване на действия, които неоправдано забавят производството;
3. нарушаване на правилата за професионална етика;
4. извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
5. неизпълнение на други служебни задължения.
(4) Освен в случаите по ал. 1 военен съдия, военен прокурор и военен следовател носи дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.
(5) Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда. “

Чл. 306. Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.

Комисията предлага чл. 306 да отпадне, тъй като е отразен в чл. 307, ал. 3.

Предложение на Минчо Спасов Създава се нов чл. 306а със следния текст:
“Чл. 306 А (1) Съдиите са длъжни под страх от дисциплинарна отговорност да следят за всеки пропуск, бавност или неизпълнение на правилата, формите и сроковете по производството, допуснати от длъжностно лице, участник в досъдебното и съдебното производство, както и за всяко небрежно и неточно изпълнение на възложените от нормативните актове задължения.
(2) Ако Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативните и окръжните съдилища, при разглеждане на делата, забележат неправилности в съдопроизводството или деловодството за пръв път, те, след като поискат сведения от министерството, правят с особено определение, по реда на надзора, напомняне на лицата, които са ги допуснали.
(3) Висшестоящият прокурор, като забележи пропуски, допуснати от прокурорите от по-долните инстанции, или прави напомняне по реда на надзора, или съобщава на Главния прокурор и на Министъра на правосъдието, който може да възбуди против виновния дисциплинарно преследване.
(4) Прокурорите, за всички забелязани от тях пропуски от длъжностни лица в съдебното ведомство, са длъжни, според случая, или да съобщят на председателите на съдилищата, или да уведомят по реда на подчинеността съответния по-горен прокурор, който от своя страна може да внесе въпроса на обсъждане от съда, властен да възбуди дисциплинарно преследване. Предприетите действия се съобщават на Министъра на правосъдието и на Главния прокурор.
(5) В случай на повторение или на по-тежко нарушение,съдиите по ал.2 изискват обяснение от допусналите нарушението лица, събират нужните сведения, и възбуждат срещу виновния дисциплинарно преследване. Препис от актовете за направеното напомняне и за възбуждането на дисциплинарно преследване, съдилищата изпращат на Министъра на правосъдието.”

Комисията не подкрепя предложението.

Чл. 307. (1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател и за административен ръководител и негов заместник са:
1. забележка;
2. порицание;
3. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до 3 години;
4. намаляване на основното трудово възнаграждение от 5 до 20 на сто за срок от 6 месеца до две години;
5. снемане от ръководна длъжност;
6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.
(2) Дисциплинарното освобождаване от длъжност се налага при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
(3) Дисциплинарните наказания за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията са:
1. забележка;
2. порицание;
3. предупреждение за уволнение;
4. уволнение.
(4) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Предложение на Минчо Спасов
1. В чл. 307 се прави промяна и ал.1 добива вида:
“(1) Съдиите, прокурорите и следователите носят дисциплинарна отговорност за:
1. пропуски, допуснати по невнимание или незнание при изпълнение на задълженията си;
2. неспазване на процесуалните правила;
3. бавност в изпълнение на служебните задължения;
4. при осъждане за престъпления,не посочени в чл. 188 т. 4 от ЗСВ;
5. при нарушаване забраните чл. 8 ЗСВ;
6. системна небрежност или очевидна неспособност за изпълнение на служебните си задължения;
7. отсъствие по време на работа без разрешен отпуск;
8. какви да е частни или обществени прояви, които накърняват авторитета на съдебната система;
9. неспазване на правилата за професионална етика и грубо отношение към други лица;
10. неспазване на служебната тайна.”
2. В чл. 307 се добавят 2 нови наказания:
- лишаване от правото на допълнителна пенсия.
- преместване на равна длъжност в друг съдебен район за срок от 6 месеца до три години.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Надя Антонова
В чл.307 се правят следните промени:
В чл.307 ал.2 накрая се добавя изразът “и за нарушения по чл.190 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя попринцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 307, който става чл. 308:
“Чл. 308. (1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са:
1. забележка;
2. порицание;
3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години;
4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до 3 години;
5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;
6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.
(2) Дисциплинарните наказания за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията са:
1. забележка;
2. порицание;
3. предупреждение за уволнение;
4. уволнение.
(3) За едно и също дисциплинарно нарушение се налага едно дисциплинарно наказание.”

Чл. 308. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 308, който тава чл. 309.

Чл. 309. (1) Дисциплинарно производство се образува в срок една година от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението. Когато нарушението се състои в бездействие, сроковете започват да текат от преустановяването му.
(2) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което лицето е в законоустановен отпуск.
(3) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
Чл.309 се изменя така:
Чл.309 (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от четири месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
(2) Сроковете по ал.1 не текат, когато лицето е в законовоустановен отпуск.
(3) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата.

Комисията не подкрепя предложението.


Предложение на Мая Манолова
Член 309 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Дисциплинарното производство се образува в срок от два месеца от откриване, но не по-късно от една година от извършване на нарушението. Когато нарушението се състои в бездействие, сроковете започват да текат от преустановяването му.”
2. Създава се нова ал.2:
(2) Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от четири месеца от образуването на дисциплинарното производство.”
3. Алинеи 2 и 3 стават съответно ал.3 и 4.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 309 ал. 1 думите „две години” се заменят с „пет години”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 309, който става чл. 310:
“Чл. 310. (1) Дисциплинарно производство се образува в срок до 3 месеца от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението.
(2) Дисциплинарното производство приключва в срок до 3 месеца от образуването му, като изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността.
(3) Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му.
(4) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата.
(5) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което лицето е в законоустановен отпуск. “

Чл. 310. (1) Дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на негов заместник се налага от:
1. административния ръководител - за наказанията по чл. 307, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор и следовател;
2. Висшия съдебен съвет :
а) за наказанията по чл. 307, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател;
б) за наказанията по чл. 307, ал. 1, т. 1, 2 и 5 - на административен ръководител и негов заместник.
(2) Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието.
(3) Наказващият орган не е обвързан от вида и размера на наказанието, поискано с направеното предложение.

Предложение на Надя Антонова
В чл.310 се правят следните промени:
1.В чл.310 ал.1 т.1 отпада.
2.В чл.310 ал.1 т.2 б."а" " в израза" по чл.307 ал.1 т.3,4 и 6" се добавя израза"и по т.1 и т.2."

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 310, който става чл. 311:
“Чл. 311. Дисциплинарно наказание се налага от:
1. административния ръководител - за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател;
2. Висшия съдебен съвет за наказанията:
а) по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател;
б) на административен ръководител или заместник на административен ръководител;
3. министъра на правосъдието – за наказанията на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията.”

Чл. 311. (1) Предложение до Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател и на административен ръководител и негов заместник се прави от съответния административен ръководител, от всеки висшестоящ административен ръководител, от Инспектората към Висшия съдебен съвет или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на негов заместник може да прави и министърът на правосъдието.
(3) Предложение до министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се прави от председателя на съответния окръжен или районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 311, който става чл. 312:
“Чл. 312. (1) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се прави от:
1. съответния административен ръководител;
2. всеки висшестоящ административен ръководител;
3. Инспектората към Висшия съдебен съвет;
4. не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет;
5. министъра на правосъдието.
(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да се прави от административния ръководител на съответния окръжен или районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.”

Чл. 312. (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая.
(2) Когато наказващият орган не е изслушал лицето или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.
(3) До влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
Създава се нов чл.312 със следното съдържание:
Чл.312 Когато бъде внесено предложение до Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и негов заместник, може да се поиска и временното му отстраняване от длъжност.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл.232.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 312, който става чл. 313.

Чл. 313. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 307, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител.
(2) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 307, ал. 1, т. 3 - 6, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.
(3) Дисциплинарните наказания по чл. 307, aл. 3 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.

Предложение на Надя Антонова
Чл.313 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 313, който става чл. 314:
“Чл. 314. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител на съдията, прокурора или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност.
(2) Административният ръководител уведомява Висшия съдебен съвет за наложеното наказание като му изпраща преписката и заповедта незабавно след издаването й.
(3) Висшият съдебен съвет в срок до 1 месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди, отмени или да измени наложеното наказание по общия ред.
(4) Заповедта на административния ръководител за налагане на дисциплинарно наказание не може да се обжалва по съдебен ред самостоятелно.
(5) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.315:
“Чл. 315. Дисциплинарните наказания по чл. 308, aл. 2 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.”

Чл. 314. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 307, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател и дисциплинарните наказания по чл. 307,
ал. 1, т. 1, 2 и 5 на административен ръководител и на негов заместник се налагат с решение на Висшия съдебен съвет.
(2) Когато в обстоятелствената част на предложението е посочено деяние, което не съставлява дисциплинарно нарушение, или са изтекли сроковете по чл. 309, Висшият съдебен съвет отказва да образува дисциплинарно производство.
(3) Когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя тричленен дисциплинарен състав от своите членове. Членовете на дисциплинарния състав избират председател.
(4) Председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание в 30-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.
(5) Преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 7-дневен срок от съобщението по реда на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.

Предложение на Надя Антонова
В чл.314 се правят следните промени:
1. В чл.314 ал.1 след думите " по чл.304 ал.1 "се добавят думите "т.1 и т.2”
2.Чл.314 ал.2 отпада.
3.Създава се нова ал.2 със следното съдържание:
Чл.314 ал.2: "Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложенията по чл.311 ал.1 и ал.2."
4.В чл.314 ал.4 цифрата" 30" се заменя в цифрата" 7".
5.Създава се нова ал.6 със следното съдържание:
Чл.314 ал.6 : "Дисциплинарното производство приключва с решение в срок от 30 дни от образуване на производството."

Комисията не подкрепя предложението по т.1.
Комисията подкрепя предложението по т.2-4.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 5, което е отразено на систематичното му място в чл. 310,ал. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 314, който става чл. 316:
“Чл. 316. (1) Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател, както и дисциплинарните наказания на административен ръководител и на заместник на административен ръководител се налагат с решение на Висшия съдебен съвет.
(2) Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението.
(3) Когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Членовете на дисциплинарния състав избират председател.
(4) Председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание в 7-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.
(5) Преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 7-дневен срок от съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.”

Чл. 315. (1) За заседанието на дисциплинарния състав се уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението.
(2) След образуването на дисциплинарното производство вносителят не може да оттегли предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 315, който става чл. 317.

Чл. 316. (1) Заседанията на дисциплинарния състав са закрити.
(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.
(3) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица по реда на ГПК.
(4) Вносителят на предложението или упълномощеният от него представител, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговият защитник се изслушват от дисциплинарния състав, ако се явяват на заседанието.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 316 ал. 1 думите „закрити” се заменя с „открити”. Добавя се ново изречение: „Висшият съдебен съвет може да вземе решение за закрито заседание на дисциплинарната комисия само в случаите, когато е застрашена националната сигурност.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 316, който става чл. 318:
“Чл. 318. (1) Заседанията на дисциплинарния състав са закрити.
(2) Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.
(3) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Вносителят на предложението или оправомощен от него представител, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговият защитник се изслушват от дисциплинарния състав, ако присъстват на заседанието.”

Чл. 317. (1) В 7-дневен срок от последното заседание дисциплинарният състав изготвя и приема решение, с което установява подлежащите на доказване фактически положения, изразява становище относно наличието на правно основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието.
(2) Решенията на дисциплинарния състав се приемат с обикновено мнозинство.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 317, който става чл. 319:
“Чл. 319. (1) В 7-дневен срок от последното заседание дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване фактически положения, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание, и предлага вида и размера на наказанието.
(2) Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му.”

Чл. 318. (1) В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за внасяне във Висшия съдебен съвет на първото следващо заседание.
(2) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирано решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове. С решението си Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи някое от предвидените в чл. 307 дисциплинарни наказания.
(3) При налагане на дисциплинарно наказание мотивите на решението на дисциплинарния състав и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет се считат и за мотиви на решението.
(4) Решението на Висшия съдебен съвет се съобщава по реда на ГПК на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и на вносителя на предложението.

Предложение на Надя Антонова
1.В чл.318 ал.1 след израза" преписката по делото за" се добавя думата "незабавно." Отпада изразът " на първото следващо заседание".
2.В чл.318 ал.3 накрая на изречение първо се добавя изразът" и в 7-дневен срок от внасяне на решението по чл.317."
3.В чл.318 ал.4 след думите "Висшия съдебен съвет" се добавя думата"незабавно".

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 318, който става чл. 320:
“Чл. 320. (1) В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне във Висшия съдебен съвет.
(2) Висшият съдебен съвет разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 7-дневен срок от внасянето му.
(3) Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание.
(4) Решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет.
(5) Решението на Висшия съдебен съвет се съобщава незабавно по реда на Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и на вносителя на предложението. “

Чл. 319. Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 319, който става чл. 321:
“Чл. 321. Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или след предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение.”

Чл. 320. Дисциплинарното наказание се счита за наложено от деня на съобщаване на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 320, който става чл. 322:
“Чл. 322. Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието.”

Чл. 321. (1) Решението на Висшия съдебен съвет и заповедта на министъра на правосъдието могат да се обжалват от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от тяхното съобщаване.
(2) Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго.
(3) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда.
(4) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е окончателно, освен ако с него е потвърдено дисциплинарно уволнение.
(5) Решението, с което е потвърдено дисциплинарно уволнение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав разглежда делото в едномесечен срок от постъпване на жалбата и се произнася с окончателно решение.

Предложение на Мая Манолова
Член 321, ал.1 се изменя така:
“Чл. 321. (1) Решението на Висшия съдебен съвет и заповедта на министъра на правосъдието могат да се обжалват от дисциплинарно наказаното лице пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 321, който става чл. 323:
“Чл. 323. (1) Решението на Висшия съдебен съвет или заповедта на министъра на правосъдието могат да се обжалват от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от тяхното съобщаване.
(2) Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго.
(3) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда.
(4) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е окончателно, освен ако с него е потвърдено налагането на дисциплинарно освобождаване от длъжност или уволнение.
(5) Решението, с което е потвърдено дисциплинарно освобождаване от длъжност или уволнение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав разглежда делото в едномесечен срок от постъпване на жалбата и решението му е окнончателно.”

Чл. 322. Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор или следовател, на административен ръководител и на негов заместник се обявява на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 322, който става чл. 324.

Чл. 323. (1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание понижаване в ранг или снемане от ръководна длъжност е основание и за съответно намаляване размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя трудово възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.
(3) С налагането на дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател и уволнение на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията лицето се освобождава от заеманата длъжност.
(4) С налагането на дисциплинарно наказание снемане от ръководна длъжност административният ръководител или неговият заместник се освобождава само от заеманата ръководна длъжност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 323, който става чл. 325:
“Чл. 325. (1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание понижаване в ранг или в длъжност, или освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител е основание и за намаляване размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.”

Чл. 324. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност и уволнение, се заличава една година след изтърпяването му. Заличаването на дисциплинарното наказание снемане от ръководна длъжност не е основание за възстановяване на наказаното лице на ръководната длъжност.
(2) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнение, може да бъде заличено и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.
(3) Предсрочното заличаване на дисциплинарното наказание се прави по инициатива на органите или лицата, направили предложение за налагането му.
(4) Заличаването има действие занапред.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 324, който става чл. 326:
“Чл. 326. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнението, се заличава една година след изтърпяването му.
(2) Заличаването на дисциплинарното наказание освобождаване от длъжност на административен ръководител или на заместник на административен ръководител, не е основание за възстановяване на лицето на длъжността, от която е освободено.
(3) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнение, може да се заличи и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.
(4) Предсрочното заличаване на дисциплинарното наказание се прави по инициатива на административния ръководител или органите или на лицата, които са направили предложение за налагането му.
(5) Заличаването има действие занапред.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.327:
“Чл. 327. Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет. “

Чл. 325. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на ГПК.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 325, който става чл. 328.

Глава осемнадесета
СЪДЕБНА ВАКАНЦИЯ. ОТПУСКИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осемнадесета, която става Глава седемнадесета.

Чл. 326. (1) Съдилищата и прокуратурите са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември.
(2) От съдебната ваканция не се ползват следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.
(3) През съдебната ваканция се разглеждат:
1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;
2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;
3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;
4. дела по несъстоятелност;
5. дела по Закона за защита срещу домашно насилие;
6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-малък от един месец;
7. други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.
(4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.

Комисията подкрепя попринцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 326, който става чл. 329:
“Чл. 329. (1) Съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември.
(2) От съдебната ваканция не се ползват прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.
(3) През съдебната ваканция се разглеждат:
1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;
2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;
3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;
4. дела по несъстоятелност;
5. дела по Закона за защита срещу домашно насилие;
6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-малък от един месец;
7. други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.
(4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.”

Чл. 327. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск, удължен отпуск, неплатен отпуск, служебен отпуск, отпуск за изпълнение на обществени задължения, отпуск по социалното осигуряване, отпуск за обучение.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 327 да отпадне.

Чл. 328. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията ползва редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и удължен отпуск по един ден за всеки прослужени две години юридически стаж.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 328, който става чл. 330:
“Чл. 330. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един работен ден за всеки две години юридически стаж.
(2) Общият размер на отпуска по ал. 1 не може да надвишава 60 календарни дни.”

Чл. 329. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на неплатен отпуск.
(2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 329, който става чл. 331:
“Чл. 331. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да се разреши неплатен отпуск.
(2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.”

Чл. 330. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на отпуск:
1. при встъпване в брак - два работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;
3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;
4. когато е призован на съд като страна или свидетел;
5. при повикване на военноучебен сбор - за времето на сбора, включително деня на отиване и връщане – само за държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията; ако военноучебният сбор продължава 15 и повече дни, държавният съдебен изпълнител и съдията по вписванията има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;
6. при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст - два работни дни за съответната календарна година;
7. за времето на обучение и участие в доброволните формирования по Закона за защита при бедствия.
(2) По време на отпуските по т. 1-3 се плаща заплатата, а по т. 4, 5
и 7 - според предвиденото в специалните закони.
(3) Отпускът по ал. 1, т. 6 е в рамките на платения годишен отпуск.

Предложение на Надя Антонова
Чл. 330 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Илко Димитров
Чл.330, ал.1, т.5 отпада и респективно останалите точки се преномерират.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 330, който става чл. 332:
“Чл. 332. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право на отпуск:
1. за сключване на брак - два работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;
3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;
4. когато е призован на съд като страна или свидетел;
5. за времето на обучение и участие в доброволните формирования по Закона за защита при бедствия.
(2) Държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право и на отпуск при повикване на учебно-мобилизационно мероприятие - за времето на мероприятието, включително деня на отиване и връщане. Ако учебно-мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, държавният съдебен изпълнител и съдията по вписванията има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;
(3) По време на отпуските по ал. 1, т. 1-3 се изплаща заплатата, а по ал. 1, т. 4 и 5 или по ал. 2 - според предвиденото в специалните закони.”

Чл. 331. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 331, който става чл. 333:
“Чл. 333. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.”


Чл. 332. (1) За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията е изпратен на курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.
(2) За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за стаж по чл. 190, ал. 1 – 5.

Предложение на Надя Антонова
Чл.332 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 332, който става чл. 334:
“Чл. 334. (1) За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията участва в курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.
(2) За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва платен или неплатен служебен отпуск.
(3) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, който е изпратен за повишаване на квалификацията му от орган на съдебната власт или министъра на правосъдието за повече от три месеца, е длъжен да работи в съответния орган не по малко от три години след завръщането си. Ако лицето прекрати правоотношението си преди изтичане на срока, то връща пълния размер на сумата, която е получило за командировката.”

Чл. 333. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право да ползва и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в Кодекса на труда.

Предложение на Надя Антонова
Чл.333 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.333 след думите “Кодексът на труда” да се добавят думите “ но не повече от 30 дни”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 333, който става чл. 335.

Чл. 334. (1) Съдия, прокурор и съдебен служител ползва редовния платен годишен отпуск през съдебната ваканция.
(2) Съдия, прокурор и съдебен служител, който не може да ползва редовния платен годишен отпуск през съдебната ваканция, го ползва по друго време.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 334, който става чл. 336:
“Чл. 336. Съдия, прокурор или съдебен служител ползва редовния си платен годишен отпуск през съдебната ваканция, а когато това не е възможно – през друго време на годината.”

Чл. 335. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията и съдебен служител освен при временна нетрудоспособност не може да ползува отпуск, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 335, който става чл. 337:
“Чл. 337. По преценка на административния ръководител съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не може да ползува отпуск, освен при временна неработоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени.”

Чл. 336. Ползването на отпуск, освен при временна нетрудоспособност, се разрешава:
1. от председателя на районния съд - за държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията;
2. от председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и от съответните районни съдилища;
3. от председателя на военния съд - за съдиите от военния съд;
4. от председателя на административния съд – за съдиите от административния съд;
5. от председателя на апелативния съд - за съдиите от апелативния съд и за председателите на окръжните съдилища;
6. от председателя на военно-апелативния съд - за съдиите от военно-апелативния съд и председателите на военните съдилища;
7. от председателя на Върховния касационен съд – за съдиите от Върховния касационен съд и за председателите на апелативните съдилища и военно-апелативния съд;
8. от председателя на Върховния административен съд - за съдиите от Върховния административен съд и за председателите на административните съдилища;
9. от окръжния прокурор - за прокурорите при окръжната и районните прокуратури;
10. от апелативния прокурор - за прокурорите при апелативната прокуратура и за окръжните прокурори;
11. от военно-окръжния прокурор - за прокурорите при военно-окръжната прокуратура;
12. от военно-апелативния прокурор - за прокурорите от военно-апелативната прокуратура и военно-окръжните прокурори;
13. от главния прокурор - за прокурорите и административните ръководители на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор;
14. от директора на Националната следствена служба - за всички следователи.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 336, който става чл. 338:
“Чл. 338. Ползването на отпуск, освен при временна неработоспособност, се разрешава от :
1. председателя на районния съд - за съдиите от районния съд, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията;
2. председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и председателите на районните съдилища;
3. председателя на военния съд - за съдиите от военния съд;
4. председателя на административния съд – за съдиите от административния съд;
5. председателя на апелативния съд - за съдиите от апелативния съд и за председателите на окръжните съдилища;
6. председателя на военно-апелативния съд - за съдиите от военно-апелативния съд и председателите на военните съдилища;
7. председателя на Върховния касационен съд – за съдиите от Върховния касационен съд и за председателите на апелативните съдилища и военно-апелативния съд;
8. председателя на Върховния административен съд - за съдиите от Върховния административен съд и за председателите на административните съдилища;
9. окръжния прокурор - за прокурорите при окръжната и районните прокуратури;
10. апелативния прокурор - за прокурорите при апелативната прокуратура и за окръжните прокурори;
11. военно-окръжния прокурор - за прокурорите при военно-окръжната прокуратура и военните следователи;
12. военно-апелативния прокурор - за прокурорите от военно-апелативната прокуратура и военно-окръжните прокурори;
13. главния прокурор - за административните ръководители на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, прокурорите в същите прокуратури, апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор;
14. директора на Националната следствена служба - за всички следователи.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 339:
“Чл. 339. За неуредените в тази глава въпроси се прилага Кодекса на труда.”

Глава деветнадесета
АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава деветнадесета, която става Глава осемнадесета.

Чл. 337. (1) При осъществяване на своите правомощия органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.
(2) Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите и на окръжните следствени отдели.
(3) Служителите в администрацията на органите на съдебната власт се наричат съдебни служители.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 337, който става чл. 340:
“Чл. 340. (1) При осъществяване на своите правомощия Висшия съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.
(2) Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите и на окръжните следствени служби.
(3) Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет или органите на съдебната власт са съдебни служители.”

Чл. 338. (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба издават правилници, с които определят органите по назначаването, звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, както и реда за провеждане на конкурс за съдебен служител. Висшият съдебен съвет утвърждава правилниците с решение.
(2) Висшият съдебен съвет издава единен класификатор на длъжностите в администрацията, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, заплатата за длъжността, ранг за длъжност и възнаграждение за ранг.
(3) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава правилник за организацията на съдебната администрация, функциите на службите в районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища, за статута на съдебните служители и реда за провеждане на конкурс за съдебен служител.
(4) Броят на съдебните служители се определя от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт съгласувано с Висшия съдебен съвет в рамките на бюджета на съдебната власт.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 338, който става чл. 341:
“Чл. 341. (1) Висшият съдебен съвет издава класификатор на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, заплатата за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.
(2) Броят на съдебните служители за всеки орган на съдебната власт се определя от съответния административния ръководител съгласувано с Висшия съдебен съвет.”

Комисията предлага да се създаде нов чл. 342:
“Чл. 342. (1) Висшият съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието издава правилници за администрацията на органите на съдебната власт.
(2) С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, реда за провеждане на конкурс за съдебен служител и органите по назначаването им.
(3) Правилниците се обнародват в “Държавен вестник”.”

Чл. 339. (1) Съдебен служител се назначава след провеждане на конкурс.
(2) При преназначаване на съдебен служител в същия или в друг орган на съдебната власт конкурс не се провежда.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 339, който става чл. 343:
“Чл. 343. (1) Съдебен служител, чиято дейност е свързана с осъществяването на правомощията на органите по чл. 340, ал. 1 се назначава след провеждане на конкурс.
(2) При назначаване на съдебен служител на друга длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му конкурс не се провежда.”

Чл. 340. Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват на съдебните служители необходимите условия за изпълнение на служебните им задължения, както и за повишаване на тяхната квалификация и преквалификация.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 340, който става чл. 344:
“Чл. 344. Органът по назначението е длъжен да осигури на съдебния служител необходимите условия за изпълнение на служебните му задължения, както и за повишаване на неговата квалификация или преквалификация.”

Чл. 341. (1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си безпристрастно и точно съобразно длъжностната му характеристика.
(2) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно - до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.
(3) При служебна необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения извън работното време.
(4) При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния административен ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 341, който става чл. 345:
“Чл. 345. (1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната му характеристика.
(2) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно - до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.
(3) При служебна необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън работното време.
(4) При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.”

Чл. 342. Съдебният служител е длъжен да пази като служебна тайна сведенията, които са му станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 342, който става чл. 346.

Чл. 343. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител трябва да има поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 343, който става чл. 347.

Чл. 344. Съдебният служител има право да получи по установения ред заплата, определена за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 344, който става чл. 348:
“Чл. 348. Съдебният служител има право на основна заплата, определена за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.”

Чл. 345. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебните служители.
(2) Ранговете на съдебните служители са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално назначаване в органите на съдебната власт съдебните служители получават пети ранг.
(3) Условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилниците по чл. 338, ал. 1 и 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 345, който става чл. 349:
“Чл. 349. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебния служител.
(2) Ранговете на съдебния служител са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално назначаване в органите на съдебната власт съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен в класификатора по чл. 341.
(3) Условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1.”

Чл. 346. Съдебният служител има право на основен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск за работа извън работно време и за изпълнение на допълнителни задължения в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 346, който става чл. 350:
“Чл. 350. Висшият съдебен съвет определя размера на годишния отпуск на съдебния служител и размера на допълнителния платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения от съдебния служител.”

Чл. 347. Съдебният служител задължително се застрахова срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 347, който става чл. 351:
“Чл. 351 (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебния служител се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(2) Съдебният служител задължително се застрахова срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.”

Чл. 348. На съдебния служител се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 348, който става чл. 352:
“Чл. 352. На съдебния служител се изплащат всяка година средства за облекло в размер до една средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера.”

Чл. 349. При изпълнение на служебните си задължения съдебният служител се легитимира със служебна карта.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 349, който става чл. 353.

Чл. 350. Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 10 брутни месечни възнаграждения.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 350, който става чл. 354.

Чл. 351. (1) При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет се подпомага от администрация.
(2) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.
(3) За главен секретар на Висшия съдебен съвет може да бъде назначено лице, което отговаря на изискването на чл. 190, ал. 2. Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс.
(4) Главният секретар осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Висшия съдебен съвет и контролни функции по отношение на управлението на бюджета на съдебната власт.
(5) Главният секретар на Висшия съдебен съвет осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на съдебните администратори.
(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
(7) Времето, прослужено като главен секретар на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1 – 5.
(8) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или организация, коалиции или движения с политически цели и да извършва политическа дейност.
(9) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 33, ал. 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 351, който става чл. 355:
“Чл. 355. (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.
(2) За главен секретар на Висшия съдебен съвет може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.
(3) Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс.
(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.
(5) Главният секретар:
1. назначава и освобождава служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет;
2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Висшия съдебен съвет;
3. осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на съдебните администратори.
(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
(7) Времето, прослужено като главен секретар на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 5.
(8) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 30, ал. 3.”


Чл. 352. (1) При осъществяване на своите правомощия Инспекторатът към Висшият съдебен съвет се подпомага от администрация.
(2) Администрацията на Инспектората се ръководи от главен секретар.
(3) За главен секретар може да бъде назначено лице, което отговаря на изискването на чл. 190, ал. 2. Главният секретар се назначава със заповед на главния инспектор след провеждане на конкурс.
(4) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
(5) Времето, прослужено като главен секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1 – 5.
(6) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или организация, коалиции или движения с политически цели и да извършва политическа дейност.
(7) Звената на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията.се определят с правилника по чл. 58, ал. 2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 352, който става чл. 356:
Чл. 356. (1) Администрацията на Инспектората се ръководи от главен секретар.
(2) За главен секретар може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2 .
(3) Главният секретар се назначава със заповед на главния инспектор след провеждане на конкурс.
(4) Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.
(5) Главният секретар:
1. назначава и освобождава служителите в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
2. осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
(6) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
(7) Времето, прослужено като главен секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 5.
(8) Звената на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 55, ал. 4.”

Чл. 353. (1) Във Върховния касационен съд, във Върховния административен съд, в администрацията на главния прокурор и в Националната следствена служба има главен секретар. В съдилищата и прокуратурите има съдебен администратор. Главният секретар и съдебният администратор планират, организират и ръководят съдебните служители, отговарят за управлението на административната дейност в съда и прокуратурата, въвеждат програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността.
(2) Назначаването на съдебни администратори в органите на съдебната власт се извършва след провеждане на конкурс, организиран от главния секретар на Висшия съдебен съвет.
(3) Конкурсът се провежда от постояннодействаща комисия, състояща се от трима членове на Висшия съдебен съвет, представител на администрацията на Висшия съдебен съвет и административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, в който ще бъде назначен съдебен администратор.
(4) Изискванията за заемане на длъжността и редът за назначаване на главния секретар и на съдебния администратор се определят с правилниците по чл. 338, ал. 1 и 3.
(5) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия във Върховния касационен съд. Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в съответния съд.
(6) Докато упражнява длъжността си, главният секретар и съдебният администратор не могат да членуват в политическа партия или организация, коалиции или движения с политически цели и да извършват политическа дейност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 353, който става чл. 357:
“Чл. 357. (1) Администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор и на Националната следствена служба се ръководи от главен секретар.
(2) Администрацията на съдилищата и прокуратурите се ръководи от съдебен администратор.
(3) Назначаването на главен секретар и съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от главния секретар на Висшия съдебен съвет.
(4) Конкурсът се провежда от постояннодействаща комисия, която включва трима членове на Висшия съдебен съвет, представител на администрацията на Висшия съдебен съвет и административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, за който е обявен конкурса за главен секретар или съдебен администратор.
(5) Докато упражнява длъжността си, главният секретар и съдебният администратор не могат да членуват в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършват политическа дейност.
(6) Изискванията за заемане на длъжността на главния секретар и на съдебния администратор се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1.
(7) Главният секретар и съдебният администратор:
1. планират, организират и ръководят съдебните служители;
2. отговарят за управлението на административната дейност в съда, прокуратурата и следствената служба;
3. въвеждат програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността.
(8) Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия във Върховния касационен съд.
(9) Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в съответния съд.”

Чл. 354. (1) Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби.
(2) Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по чл. 55, ал.4 и чл. 342, ал. 1.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 354, който става чл. 358.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 359:
“Чл. 359. За неуредените в тази глава въпроси за съдебните служители се прилага Кодекса на труда.”

Чл. 355. (1) Когато е възможно, всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител.
(2) Когато висящо дело или преписка следва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 355, който става чл. 360:
“Чл. 360. (1) При наличие на техническа възможност, всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител.
(2) Когато неприключило дело или преписка, следва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане.”

Глава двадесета
БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесета, която става Глава деветнадесета.

Чл. 356. (1) Съдебната власт има самостоятелен бюджет, който е част от държавния бюджет на Република България.
(2) Бюджетът на съдебната власт се състои от собствения бюджет на Висшия съдебен съвет и бюджетните сметки на органите на съдебната власт и на НИП.
(3) Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и на НИП.

Предложение на Мая Манолова
Член 356 се изменя така:
“Чл. 356. (1) Съдебната власт има самостоятелен бюджет, който е част от държавния бюджет на Република България.
(2) Бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетите на Висшия съдебен съвет, на органите на съдебната власт, които са юридически лица, на Националния институт на правосъдието и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(3) Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт, на Националния институт на правосъдието и на Инспектората към Висшия съдебен съвет, предходният остатък, субсидиите от Министерство на финансите и разходите за тяхната издръжка, с изключение на разходите по чл. 87.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 356, който става чл. 361:
“Чл. 361. (1) Самостоятелният бюджет на съдебната власт е част от държавния бюджет.
(2) Бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетите на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на органите на съдебната власт, които са юридически лица и на Националния институт на правосъдието.
(3) Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието, субсидиите от Министерство на финансите, разходите за издръжка на органите на съдебната власт, с изключение на разходите, който по силата на този закон се определят по бюджета на министерството на правосъдието, както и предходният остатък.”

Чл. 357. (1) Министърът на правосъдието предлага проекта на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет.
(2) Висшият съдебен съвет обсъжда и приема предложения от министъра на правосъдието проект на годишен бюджет на съдебната власт, който представя в Министерството на финансите за включване в проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 357, който става чл. 362:
“Чл. 362. Министърът на правосъдието при изготвяне на проекта на бюджет на съдебната власт получава становища и предложения от административните ръководители на органите на съдебната власт.”

Чл. 358. Проектът на бюджет на съдебната власт се придружава от разчети за следващите две години.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 358, който става чл. 363.

Чл. 359. (1) Министерският съвет няма право да извършва промени в проекта на бюджет на съдебната власт и го внася в Народното събрание във вида, в който му е представен.
(2) Министерският съвет може да преценява проекта на бюджет на съдебната власт и да изработи становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта на държавен бюджет, който внася в Народното събрание.

Комисията предлага чл. 359 да отпадне, тъй като възпроизвежда чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за устройство на държавния бюджет.

Чл. 360. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година заедно с проекта на годишен бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.
(2) При приемането на държавния бюджет Народното събрание изслушва доклад на Висшия съдебен съвет, представен от министъра на правосъдието, едновременно с доклад на Министерския съвет, представен от министъра на финансите.
(3) Народното събрание приема бюджета на съдебната власт по органи на съдебната власт и НИП като самостоятелна част от държавния бюджет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 360, който става чл. 364:
“Чл. 364. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година заедно с проекта на годишен бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.
(2) При приемането на държавния бюджет Народното събрание изслушва доклад на Висшия съдебен съвет, представен от неговия представител, непосредствено след доклада на Министерския съвет.
(3) Народното събрание приема бюджета на съдебната власт разпределен за Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, органи на съдебната власт и Националния институт на правосъдието.”

Чл. 361. Висшият съдебен съвет е първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт, а органите на съдебната власт, които са юридически лица, са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 361, който става чл. 365:
“Чл. 365. Висшият съдебен съвет е първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт, а Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, органите на съдебната власт, които са юридически лица и Националният институт на правосъдието, са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.”

Чл. 362. Висшият съдебен съвет организира изпълнението на бюджета на съдебната власт чрез Върховния касационен съд, Върховния административен съд, съдилищата, главния прокурор, Националната следствена служба, НИП и Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 362, който става чл. 366:
“Чл. 366 Висшият съдебен съвет организира изпълнението на бюджета на съдебната власт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, съдилищата, главния прокурор, Националната следствена служба и Националния институт на правосъдието.”

Чл. 363. (1) Висшият съдебен съвет като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити съставя годишен отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт по пълна бюджетна класификация, който задължително се включва в обобщения отчет за изпълнението на държавния бюджет като негова съставна част.
(2) Отчетът по ал. 1 се включва от Министерството на финансите при съставянето на отчет за изпълнението на държавния бюджет.
(3) Министерският съвет всяка година заедно с отчета за изпълнението на републиканския бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 363, който става чл. 367:
“Чл. 367. (1) Висшият съдебен съвет съставя годишен отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт по пълна бюджетна класификация, който задължително се включва в обобщения отчет за изпълнението на държавния бюджет като негова съставна част.
(2) Отчетът по ал. 1 се включва от Министерството на финансите при съставянето на отчет за изпълнението на държавния бюджет.
(3) Министерският съвет всяка година заедно с отчета за изпълнението на републиканския бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, приет от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.”

Чл. 364. Висшият съдебен съвет организира изграждането и функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 364, който става чл. 368:
“Чл. 368. Висшият съдебен съвет организира изграждането и осигурява функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси.”

Комисията предлага да се създаде нова Глава двадесета с членове 369-395:

“Глава двадесета
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И
ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Раздел I
Общи положения

Чл. 369. Взаимодействието между съдебната власт и изпълнителната власт се осъществява чрез министъра на правосъдието и администрацията на Министерството на правосъдието.

Чл. 370. Министърът на правосъдието осъществява правомощията си, определени в Конституцията, чрез дейностите, предвидени в този закон.

Чл. 371. (1) Взаимодействието между органите на съдебната власт и Висшия съдебен съвет и органите на изпълнителната власт се осъществява в следните насоки:
1. съдебна дейност;
2. изработване проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на компетентността на министъра на правосъдието;
3. професионална квалификация;
4. информационни технологии;
5. противодействие на престъпността и криминологични изследвания;
6. управление на имуществото на съдебната власт;
7. дейности във връзка с изготвяне проект на бюджет на съдебната власт;
8. охрана;
9. дейности във връзка с държавните и частните съдебни изпълнители, с нотариуситe, със съдиите по вписванията и със синдиците;
10. международноправно сътрудничество.
(2) Функциите и организацията на работата на съответните структурни звена в Министерството на правосъдието се уреждат с този закон и с Устройствения правилник на Министерството на правосъдието.

Чл. 372. Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за предприетите мерки.

Раздел ІІ
Инспекторат на министъра на правосъдието

Чл. 373. (1) Към министъра на правосъдието има инспекторат, който:
1. съхранява и обобщава получената от органите на съдебната власт информация за образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела, на изпълнителните дела и на делата по вписванията;
2. подпомага министъра на правосъдието при осъществяване на правомощията му по изготвяне на предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления, както и за изготвяне на становища по направени предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
3. проверява дейността по образуването, движението и приключването на: изпълнителните дела на държавните съдебни изпълнители, на частните съдебни изпълнители, на делата по вписванията, и обобщава и анализира практиката по тези дела;
4. проверява дейността на частните съдебни изпълнители;
5. осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност и участва в провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност;
6. извършва и други проверки, възложени от министъра на правосъдието.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват по план, утвърден от министъра на правосъдието.
(3) Инспекторатът на министъра на правосъдието проверява и анализира и дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариуси.

Чл. 374. Длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието при изпълнение на функциите им и да им осигуряват достъп до материалите при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за защита на личните данни.

Чл. 375. (1) Инспекторатът на министъра на правосъдието се състои от инспектори, които се ръководят от главен инспектор.
(2) Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието. Главният инспектор се назначава за срок 5 години, а инспекторите - за срок 4 години, без ограничение за следващо назначаване.
(3) За главен инспектор може да се назначи лице, което има най-малко 12 години юридически стаж, а за инспектор - най-малко 8 години юридически стаж.
(4) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на съдия в апелативен съд, а на инспекторите - на възнаграждението на съдия в окръжен съд.
(5) При първоначално назначаване на главен инспектор или инспектор се провежда конкурс по Кодекса на труда, а при следващо назначаване - след провеждане на атестиране.

Чл. 376. (1) При освобождаване от длъжност на главен инспектор или инспектор, лицето се възстановява на длъжността, която е заемало до назначаването му ако е работило в съдебната система.
(2) За възстановяването по ал.1 лицето подава в 14-дневен срок от освобождаването му от длъжност молба до Висшия съдебен съвет или до министъра на правосъдието - за държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията.
(3) Времето, прослужено като главен инспектор и инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-5.

Чл. 377. За неуредените в този раздел въпроси за инспекторите в инспектората на министъра на правосъдието се прилага Кодекса на труда.

Раздел ІІІ
Съдебна статистика. Информационни системи

Чл. 378. Министърът на правосъдието, председателят на Върховният касационен съд, председателят на Върховният административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба, в съответствие със Закона за статистиката, предоставят на Националния статистически институт статистически данни за публикуване.

Чл. 379. (1) Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е съвкупност от автоматизирани информационни системи и се състои от централна компонента (ядро) на системата, свързано със системи на съдебната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти от наказателния процес и изпълнението на наказанията и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността.
(2) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието, при спазване на изискванията по ал.3, създават, поддържат, използват и развиват ведомствени информационни системи, които са част от ЕИСПП и се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява:
1. стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни в ЕИСПП и между автоматизираните информационни системи и технологии, свързани с ЕИСПП;
2. регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с противодействие на престъпността и изпълнението на наказанията;
3. наблюдение на състоянието и тенденциите в престъпността, протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията, в цялост.

Чл. 380. (1) Изграждането, поддържането, използването и развитието на ядрото на ЕИСПП се извършва от Министерството на правосъдието.
(2) Министерство на правосъдието извършва изграждането и развитието на комуникационни компоненти за връзка на ядрото на ЕИСПП със свързаните ведомствени системи. Комуникационните компоненти се експлоатират и поддържат от ведомствата, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ядрото на ЕИСПП.
(3) Институциите, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ядрото на ЕИСПП, са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на ЕИСПП.

Чл. 381. При проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи в правозащитните и правораздавателните органи се осигурява съвместимостта помежду им и със стандартите на ЕИСПП.

Чл. 382. (1) Средствата за създаване, поддържане, експлоатация и развитие на ядрото на ЕИСПП и за комуникацията със централните компоненти на свързаните системи, се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието.
(2) Органите по чл. 379, ал. 2 осигуряват от бюджетите си финансиране за създаване, поддържане, използаване и развитие на ведомствените компоненти на ЕИСПП.

Чл. 383. (1) Министерството на правосъдието, съвместно с Националния статистически институт, разработва и поддържа:
1. номенклатури и класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази данни, в обхвата на ЕИСПП;
2. методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес и изпълнението на наказанията.
(2) Органите по чл. 379, ал. 2 осигуряват ведомствените си номенклатури и класификации, необходими за функционирането на ЕИСПП.
(3) Националният статистически институт извършва статистическа обработка на данните за осъдената престъпност в националната база данни на ЕИСПП. Получената статистическа информация се предоставя по реда на Закона за статистиката.

Чл. 384. (1) Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от Междуведомствен съвет.
(2) В Междуведомствения съвет участват представители на: председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на правосъдието, министъра на финансите и на председателя на Националния статистически институт.
(3) Председател на Междуведомствения съвет е министърът на правосъдието.
(4) Организацията на дейността на Междуведомствения съвет, както и реда и начина на взаимодействие на органите на съдебната власт и министерствата за осигуряване функционирането на ЕИСПП се уреждат с наредбата по чл.379, ал. 2.
(5) Изпълнението на решенията на Междуведомствения съвет се осигурява от:
1. ръководителите на институциите, представени в съвета;
2. министъра на правосъдието - за съдилищата, които нямат представителство в съвета.

Чл. 385. (1) Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП имат:
1. длъжностни лица, които по силата на закон осъществяват правомощия в наказателното производство и при изпълнение на наказанията;
2. лица с право на достъп от органите на съдебната власт и от министерствата по чл. 379, ал. 2;
3. лица, определени с решение на Междуведомствения съвет.
(2) Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП се предоставя на други лица, извън тези по ал.1, след писмено съгласие на лицето, чийто данни са вписани в националната база данни на ЕИСПП.
(3) Към ядрото на ЕИСПП може да се разкрие контур за публичен достъп, който да съдържа данни, определени със закон.

Чл. 386. (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основава на използването на одобрени от Висшия съдебен съвет и Министерство на правосъдието автоматизирани информационни системи.
(2) Дейностите по изграждане, внедряване и развитие на системите по ал.1 се координират от Министерството на правосъдието и се основават на:
1. междуведомствени технологични, информационни и комуникационни стандарти и методики;
2. правила за сигурност на информацията и информационния обмен.
(3) Министерството на правосъдието осъществява експлоатацията на централните компоненти на системите на съдилищата.
(4) Дейностите по ал. 2 и 3 се извършват със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националния статистически институт и Българския институт по стандартизация.
(5) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.

Чл. 387. (1) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет и с Междуведомствения съвет издава наредба за реда за поддържане и разпространение на стандартите по чл. 379, ал. 3, т. 1 и чл. 386, ал. 2, т. 1.
(2) Стандартите по чл. 386, ал. 2, т. 1 се съгласуват със стандартите по чл. 386, ал. 2, т. 1.
(3) Изграждането и поддържането на стандартите се подпомага от Националния статистически институт и от Българския институт по стандартизация.
(4) Стандартите се разпространяват от Министерството на правосъдието.

Раздел ІV
Управление на имуществото на съдебната власт

Чл. 388. Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт – недвижими имоти и движими вещи.

Чл. 389. (1) Министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители.
(2) Средствата за строителство и основен ремонт на недвижимите имоти, както и средствата за задължения произтичащи от собствеността на имотите – данъци, такси, наеми, се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието.

Чл. 390. Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя.

Чл. 391. (1) Министърът на правосъдието възлага общо управлението и стопанисването на движимите вещи на административните ръководители на органите на съдебната власт.
(2) Средствата за дейностите по ал.1 се осигуряват по бюджета на органите на съдебната власт.
(3) Със съгласието на административните ръководители министърът на правосъдието може да предоставя управлението на движимите вещи от един орган на съдебната власт на друг.

Раздел V
Охрана

Чл. 392. (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по охрана чрез Главна дирекция ”Охрана”.
(2) Главна дирекция “Охрана”:
1. организира и осъществява охраната на съдебните сгради;
2. осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;
3. организира и осъществява охраната на съдии, прокурори, следователи и защитени лица при условия и по ред, предвидени в закон;
4. съдейства на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;
5. довежда принудително лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;
6. конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение “задържане под стража” или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода до органите на съдебната власт, извън случаите по Закона за Министерството на вътрешните работи;
7. изпълнява разпореждане на прокурор за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди;
8. извършва проверки и контролира спазването на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране, строителство и експлоатация на сгради на съдебната власт;
9. извършва съгласуване на проекти и дава становища за въвеждане в експлоатация на сгради на съдебната власт по отношение на охраната и безопасността;
10. изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й;
11. получава от Министерството на вътрешните работи информация, свързана с изпълнението на функциите й.
(3) Правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт се определят с наредба на министъра на правосъдието, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Видът на информацията по ал. 2, т. 11 и редът за предоставянето й се определят с наредба издадена съвместно от министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи.

Чл. 393. При изпълнение на правомощията си служителите на Главна дирекция “Охрана” са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси.

Чл. 394. (1) Личният състав на Главна дирекция „Охрана” има правата и задълженията по чл. 56, 57, 61, чл. 63 - 67, чл. 72, 73 и чл. 74, ал. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(2) По отношение на личния състав на охраната се прилагат разпоредбите на чл. 20 - 20д от Закона за изпълнение на наказанията.

Чл. 395. Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите на Главна дирекция “Охрана” при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при спазване на държавната, служебната, фирмената и личната тайна.

Глава двадесет и първа
ЕКСПЕРТИЗИ

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на Глава двадесет и първа да се измени така:

“Глава двадесет и първа
ВЕЩИ ЛИЦА”

Чл. 365. (1) Експертиза се назначава от съда и разследващите органи за изясняване на обстоятелства по съдебни и досъдебни производства, за които са необходими специални знания и умения от областта на науката, изкуството, техниката или занаятите.
(2) Експертиза се извършва от вещо лице.
(3) Всички държавни органи, организации и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 365 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) При възникнало у съдията съмнение относно злоупотреба с правото на отлагане на съдопроизводствени действия по здравословни причини, той може да разпореди на експерти ВЕДНАГА да проверяват истинността на медицински документи, представени като мотив при искане за отлагане на делата. Ако лекарският екип констатира различие между диагнозата и фактическото състояние, което разрешава участие в процеса, съдебната полиция довежда принудително участника в съдебното производство и сезира Българския лекарски съюз и Прокуратурата.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 365, който става чл. 396:
“Чл. 396. (1) Вещото лице извършва експертизи.
(2) Всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.”


Чл. 366. (1) За извършване на експертизата органът назначава вещо лице на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица.
(2) При сложност или комплексност на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.
(3) Органът, възложил експертизата, проверява самоличността на вещото лице, отношенията му със страните, както и наличието на основание за отвод.
(4) Вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, назначил експертизата.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.366 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 366, който става чл. 397:
“Чл. 397. (1) Вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица.
(2) При необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
(3) При сложност или комплексност на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.
(4) При изпълнение на функциите си вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, назначил експертизата.

Чл. 367. Не може да бъде назначено за извършване на експертиза вещо лице, което е заинтересувано от изхода на производството или има с някоя от страните по делото отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.367 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 367, който става чл. 398:
“Чл. 398. Не може да се назначи за извършване на експертиза вещо лице, което е заинтересувано от изхода на производството или има с някоя от страните по делото отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.”

Чл. 368. (1) За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица.
(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.
(3) При необходимост за вещи лица могат да се назначават и специалисти, които не са включени в тези списъци.
(4) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.
(5) Списъците по ал. 1 и 2 са публични.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 368, който става чл. 399:
“Чл. 399. (1) За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица.
(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.
(3) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.
(4) Списъците по ал. 1 и 2 са публични.”

Чл. 369. (1) Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.
(2) Предложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалисти.
(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 368, ал. 1 се отправят до председателите на съответния окръжен и административен съд. Предложенията за включване в списъците по чл. 368, ал. 2 се отправят до всеки от ръководителите на съответния орган на съдебната власт.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 369, който става чл. 400:
“Чл. 400. (1) Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.
(2) Предложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалисти.
(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 399, ал. 1 се правят до председателя на съответния окръжен и административен съд.
(4) Предложенията за включване в списъците по чл. 399, ал. 2 се правят до всеки административен ръководител на съответния орган на съдебната власт.”

Комисията предлага да се създаде чл. 401:
“Чл. 401. (1) В предложенията се вписват трите имена на специалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност, продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице и допълнителната квалификация.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.”

Чл. 370. (1) Списъците по чл. 368, ал. 1 се утвърждават от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определен от него съдия, апелативният прокурор или определен от него прокурор, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор, председателят на административния съд и съответният ръководител на окръжен следствен отдел.
(2) Списъците по чл. 368, ал. 2 се утвърждават от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.
(3) Утвърдените списъци се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за огласяване чрез интернет.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В чл.370, ал.1 след думите “окръжният прокурор” се поставя запетая и се добавя “административният прокурор”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 370, който става чл. 402:
“Чл. 402. (1) Списъците по чл. 399, ал. 1 се утвърждават от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определен от него съдия, апелативният прокурор или определен от него прокурор, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор, председателят на административния съд и директора на окръжната следствена служба.
(2) Списъците по чл. 399, ал. 2 се утвърждават от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.
(3) Утвърдените списъци се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за публикуване в интернет.”

Комисията предлага да се създаде чл. 403:
“Чл. 403. (1) Предложения за изменение и допълнение на утвърдените списъци на вещи лица се правят до края на септември на съответната календарна година.
(2) До края на октомври комисиите по чл. 402 ал. 1 и 2 актуализират списъците.
(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и се огласяват чрез интернет.
(4) Промени в списъците могат да се правят и през течение на годината.”

Чл. 371. (1) Назначаването на експертиза и сроковете за нейното осъществяване, правата и задълженията на вещите лица, основанията за техния отвод, съдържанието на експертното заключение и неговата доказателствена сила се определят от процесуалните закони.
(2) За организирането на изследванията в различните области на науката, изкуството, техниката или занаятите, необходими за изготвяне на експертното заключение, както и за неговата форма и съдържание Висшият съдебен съвет може да издава съответни наредби.
(3) Висшият съдебен съвет издава наредба за:
1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица;
2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица;
3. условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 371, който става чл. 404:
“Чл. 404. (1) Висшият съдебен съвет издава наредба за:
1. реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица;
2. условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица;
3. условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица.
(2) Наредбата се обнародва в “Държавен вестник”.

Глава двадесет и втора
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава двадесет и втора.

Чл. 372. (1) Ръководител на държавна и общинска администрация или на организация, който не разреши служебен отпуск на лице, призовано за участие като съдебен заседател, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.
(2) Глобата се налага от председателя на съда и може да се отмени по реда на чл. 76 от ГПК.

Предложение на Тодор Батилов
В чл.372 (1) се променя така:
”Длъжностно лице, което не разреши служебен отпуск или препятствува участието на съдебен заседател в съдебното производство ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с глоба от 300 до 600 лева. При повторност наказанието е от 1000 до 2000 лева.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 372, който става чл. 405:
“Чл. 405. (1) Ръководител на държавна или общинска администрация, на организация или работодател, който не разреши служебен отпуск на лице, призовано за участие като съдебен заседател или препятства участието му в съдебно производство, се наказва с глоба от 300 до 600 лв.
(2) Глобата се налага от председателя на съда и може да се отмени по реда на Гражданския процесуален кодекс.”

Чл. 373. (1) Който не изпълни разпореждане на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, дадено по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 20 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Глобата се налага с разпореждане или постановление, след което на лицето се предоставя възможност да даде обяснение във връзка с нарушението.
(3) Наложилият наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да отмени или да намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в 7-дневен срок от съобщението.
(4) Решението или постановлението по жалбата не подлежи на обжалване.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 373 думите „от 20 до 200 лв.” да се заменят с „от 50 до 2000 лв.”.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 373, който става чл. 406:
“Чл. 406. (1) Който не изпълни разпореждане на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, дадено по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Глобата се налага с разпореждане или постановление, след като на лицето се предостави възможност да даде обяснение във връзка с нарушението.
(3) Наложилият наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да отмени или да намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в 7-дневен срок от съобщението.
(4) Решението или постановлението по жалбата не подлежи на обжалване.”

Чл. 374. Който не изпълни разпореждане на служител на Главна дирекция “Охрана” на Министерството на правосъдието, направено при изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 374, който става чл. 407:
“Чл. 407. Който не изпълни разпореждане на служител в Главна дирекция “Охрана” на Министерството на правосъдието, дадено при изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв.”

Чл. 375. Ръководителите на държавните органи и на организациите, както и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в чл. 92, се наказват с глоба от 200 до 3000 лв.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 375, който става чл. 408:
“Чл. 408. Ръководителите на държавните органи и на юридическите лица, както и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в чл. 395, се наказват с глоба от 200 до 3000 лв.”

Чл. 376. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 374 и 375 се съставят от служителите на Главна дирекция “Охрана”.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на правосъдието или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 376, който става чл. 409:
“Чл. 409. (1) Актът за установяване на нарушението по чл. 407 или 408 се съставя от служител в Главна дирекция “Охрана”.
(2) Наказателното постановление се издава от министъра на правосъдието или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

Чл. 377. Приходите от глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления по този закон, се планират и постъпват по бюджета на съдебната власт.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 377, който става чл. 410:
“Чл. 410. Приходите от глоби, наложени с наказателни постановления по този закон постъпват по бюджета на съдебната власт.”

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага подразделението “Допълнителни разпоредби” да отпадне.

§ 1. По смисъла на този закон "организация" е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага да отпадне.

§ 2. Актовете на Висшия съдебен съвет по чл. 33, ал. 3, чл. 45, ал. 3, чл. 205, ал. 1, чл. 262, чл. 338, ал. 1 и 3 и чл. 371, ал. 2 и 3 и на Инспектората към Висшия съдебен съвет по чл. 58, ал. 2 се обнародват в “Държавен вестник”.
Комисията предлага § 2 да отпадне, тъй като е отразен в тялото на закона.



ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя текста на вносителя за създаването на Преходни и заключителни разпоредби.

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 1-6:
“§ 1. Законът за съдебната власт (обн., ДВ,
бр. 59 от 1994 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 78 от
1994 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 87 от 1994 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 93 от 1995 г.; доп., бр. 64 от 1996 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 96 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 104, 110 от 1996 г., бр. 58, 122, 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от
1998 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 6 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 34 , 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г. - бр. 110 от 2002 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г. - бр. 118 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г. - бр. 93 от 2004 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г. - бр. 37 от
2005 г.; изм. и доп., бр. 43 и 86 от 2005 г. и бр. 17, 23, 30 и 39 от 2006 г.) се отменя.

§ 2. (1) Събранията по чл. 21 и събранието по чл. 23, ал. 3 се провеждат до 5 септември 2007 г.
(2) Събранията по чл. 21 или събранието по чл. 23, ал. 3, които не се проведени в срока по ал. 1 се свикват от министъра на правосъдието и се провеждат в срок до 15 септември 2007 г.

§ 3. (1) Събранията по чл. 23, ал. 1 и 2 се провеждат до 21 септември 2007 г.
(2) Събранията, които не са проведени в срока по ал. 1 се свикват от министъра на правосъдието и се провеждат в срок до 28 септември 2007 г.”

§ 4. Народното събрание избира членовете на Висшия съдебен съвет от своята квота до 21 (28) септември 2007 г.

§ 5. (1) Новоизбраният Висш съдебен съвет се смята за конституиран след като са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав.
(2) Мандатът на изборните членове и дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет по реда на този закон.

§ 6. Неприключилите производства пред Върховния административен съд по жалби срещу решения на Висшия съдебен съвет се довършват по досегашния ред.”

Предложение на Янаки Стоилов
В преходните и заключителните разпоредби се създава § 2а:
“§ 2а (1) Предложения за членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят до 30 септември 2007 г.
(2) Избраните членове на Инспектората встъпват в длъжност в деня на избора им.
(3) Избраните членове на Инспектората са длъжни да освободят заеманите от тях длъжности и преустановят дейностите по чл.52, в едномесечен срок от встъпването си в длъжност, като за това уведомяват Председателя на Народното събрание.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 7:
“§ 7. (1) Предложения за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят до 15 октомври 2007 г.
(2) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в едномесечен срок от деня на избора им.
(3) Главният инспектор и инспекторите са длъжни да освободят заеманите от тях длъжности и да преустановят дейностите по чл. 52 до встъпването си в длъжност, като уведомяват за това председателя на Народното събрание.”

Комисията предлага да се създадат нови § 8 и 9:
“§ 8. Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона осигурява работни помещения за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

§ 9. Председателите на отделения във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащите отдели във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, както и ръководителите на отдели в Националната следствена служба запазват размера на възнаграждението, което получават до влизането в сила на този закон.”


§ 3. За заварените съдебни инспектори срокът по чл. 71, ал. 2 тече от датата на последното им назначение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 16:
“§ 16. За заварените съдебни инспектори срокът по чл. 375, ал. 2 тече от датата на последното им назначение.”


§ 4. (1) Националната следствена служба е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Националната следствена служба и на окръжните следствени служби.
(2) Заварените следователи и младши следователи запазват придобитите длъжност, ранг и трудово възнаграждение.
(3) Заварените ръководители на окръжни следствени служби изпълняват длъжността ръководител на окръжен следствен отдел до изтичането на мандата им.
(4) Трудовите правоотношения на заварените съдебни служители в Националната следствена служба и в окръжните следствени служби се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда.

Предложение на Тодор Батилов
В §4 (1) се изменя така:
“(1) Националната следствена служба е правоприемник на предшествуващата Национална и окръжни следствени служби.”

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 4 да отпадне.

§ 5. Насрочените конкурси за държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията до влизането в сила на този закон се провеждат по досегашния ред.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби се прави следното изменение – пред “държавни съдебни изпълнители” се добавя “съдии, прокурори, следователи и дознатели”.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 11:
“§ 11. Насрочените конкурси за съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията до влизането в сила на този закон се провеждат по досегашния ред.”

Комисията предлага да се създаде нов § 12:
“§ 12. Допълнителното възнаграждение за продължителна работа на съдиите, прокурорите и следователите, което до влизането в сила на този закон надвишава 40 на сто, се запазва в определения размер и не може да се увеличава.”


§ 6. Висящите дисциплинарни производства, заварени от този закон, се разглеждат по досегашния ред.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 14:
“§ 14. Неприключилите дисциплинарни производства до влизането в сила на закона, се разглеждат по досегашния ред и се довършват до 31 декември 2007 г.”

Комисията предлага да се създаде нов § 15:
“§ 15. За заварените младши съдии, младши прокурори и младши следователи се прилага 3 годишния срок за заемане на длъжността.”


§ 7. За неуредените в този закон въпроси, свързани с правоотношения на главния инспектор и инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието, се прилага Кодексът на труда.

Комисията предлага § 7 да отпадне, тъй като е отразен в тялото на закона.

§ 8. (1) За неуредените в този закон въпроси, свързани с правоотношения на:
1. съдии, прокурори и следователи, на административни ръководители и техни заместници, на младши съдии, младши прокурори и младши следователи и на съдебни помощници и прокурорски помощници;
2. главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет;
3. съдебни служители в органите на съдебната власт;
4. държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията,
се прилага Кодексът на труда.
(2) За военни съдии, военни прокурори и военни следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се считат за кадрова военна служба.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 13:
“§ 13. За военни съдии, военни прокурори и военни следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се смятат за кадрова военна служба.”

§ 9. За стаж като съдия по чл. 190, ал. 1 – 5 се зачита и стажът, прослужен като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж.

Предложение на Павел Шопов
Да се създаде нов § 9а със следното съдържание:
“§9а За стаж като съдия по чл.190, ал.1-5 се счита и стажа, прослужен като съдия в международен съд, създаден въз основа на международен договор, ратифициран от Република България или в рамките на международна организация, в която Република България е член. Тази разпоредба се прилага и за заварените случаи от момента на встъпване на съдиите в длъжност.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 164, ал. 7.

Предложение на Елиана Масева
Създава се § 9а със следното съдържание:
“§9а За стаж като съдия по чл.190, ал.1-5 се зачита и стажът, прослужен като съдия в Международен съд, създаден въз основа на международен договор, ратифициран от Република България или в рамките на международна организация, в която Република България е член. Тази разпоредба се прилага и за заварените случаи.”
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 164, ал. 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
“§ 10. (1) За стаж като съдия по чл. 164, ал. 1 – 5 се зачита и стажът, прослужен като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж.
(2) За стаж като съдия по чл. 164, ал. 1-5 се зачита и стажът на заварените съдии, определени от Република България в международен съд, създаден въз основа на международен договор, по който Република България е страна или в рамките на международна организация, в която Република България е член.”



Комисията предлага да се създаде нов § 17:
“§ 17. За трудов стаж се зачита стажът като съдебен кандидат или стажант – юрист, когато той е проведен след полагане на държавни изпити за придобиване на висше образование по специалността “Право”.

§ 10. Народното събрание избира главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да отпадне.

§ 11. Министерският съвет осигурява в тримесечен срок от влизането в сила на закона подходяща сграда за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Комисията предлага § 11 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 8.

§ 12. Подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането и въз основа на отменения Закон за съдебната власт, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.

Комисията предлага § 12 да отпадне, тъй като е намерил своето систематично място в § 29.

§ 13. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат или издават в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.
(2) Инспекторатът към Висшият съдебен съвет приема правилника по чл. 58, ал. 2 в четиримесечен срок от влизането в сила на закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 29:
“§ 29. (1) Подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането и въз основа на отменения Закон за съдебната власт, се прилагат до издаването на съответните нови, доколкото не противоречат на този закон.
(2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат или издават до 31 декември 2007 г.
(3) Инспекторатът към Висшият съдебен съвет приема правилника по чл. 58, ал. 2 в едномесечен срок от избора на главния инспектор и инспекторите.
(4) В срок до три месеца от влизане на закона в сила Министерският съвет приема наредбата по чл. 379, ал. 2.
(5) Министърът на правосъдието издава:
1. наредбата по чл. 386, ал. 5 - в срок до три месеца от влизането в сила на закона;
2. наредбата по чл. 387, ал. 1 - в срок до шест месеца от влизането в сила на закона.”

§ 14. Отменя се Законът за съдебната власт (обн., ДВ,
бр. 59 от 1994 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 78 от
1994 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г. - бр. 87 от 1994 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 93 от 1995 г.; доп., бр. 64 от 1996 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 96 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 104, 110 от 1996 г., бр. 58, 122, 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от
1998 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 6 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 34 , 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г. - бр. 110 от 2002 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г. - бр. 118 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г. - бр. 93 от 2004 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г. - бр. 37 от
2005 г.; изм. и доп., бр. 43 и 86 от 2005 г. и бр. 17, 23, 30 и 39 от 2006 г.).

Комисията предлага § 14 да отпадне, тъй като е отразен в § 1.

Предложение на Янаки Стоилов
Създава се § 14а:
“§ 14а. В Административнопроцесуалния кодекс глава ХVІ се отменя.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде нов § 18:
“§ 18. В Административнопроцесуалния кодекс (Обнародван, ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г.,в сила от 12 юли 2006 г.) глава шестнадесета с членове 258 – 266, се отменя.

Комисията предлага да се създаде нов § 19:
§ 19. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 2 април 1968 г., попр., бр. 29 от 12 април 1968 г., изм. и доп., бр. 92 от 28 ноември 1969 г., бр. 26 от 30 март и 27 от 3 април 1973 г., бр. 89 от 15 ноември 1974 г., бр. 95 от 12 декември 1975 г., бр. 3 от 11 януари 1977 г., бр. 54 от 11 юли 1978 г., бр. 89 от 9 ноември 1979 г., бр. 28 от 9 април 1982 г., в сила от 1 юли 1982 г., попр., бр. 31 от 20 април 1982 г., изм. и доп., бр. 44 от 5 юни 1984 г., бр. 41 от 28 май 1985 г., бр. 79 от 11 октомври 1985 г., попр., бр. 80 от 15 октомври 1985 г., изм. и доп., бр. 89 от 18 ноември 1986 г., попр., бр. 90 от 21 ноември 1986 г., изм., бр. 37 от 16 май 1989 г., бр. 91 от 24 ноември 1989 г., бр. 99 от 22 декември 1989 г., бр. 10 от 2 февруари 1990 г., бр. 31 от 17 април 1990 г., бр. 81 от 9 октомври 1990 г., бр. 1 от 4 януари 1991 г., бр. 86 от 18 октомври 1991 г., попр., бр. 90 от 1 ноември 1991 г., изм., бр. 105 от 19 декември 1991 г., бр. 54 от 3 юли 1992 г., бр. 10 от 5 февруари 1993 г., бр. 50 от 1 юни 1995 г., бр. 97 от 3 ноември 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 102 от 21 ноември 1995 г., бр. 107 от 17 декември 1996 г., бр. 62 от 5 август 1997 г., в сила от 6 ноември 1997 г., бр. 85 от 26 септември 1997 г., бр. 120 от 16 декември 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 83 от 21 юли 1998 г., бр. 85 от 24 юли 1998 г., бр. 132 от 10 ноември 1998 г., в сила от 1 януари 1999 г., бр. 133 от 11 ноември 1998 г., бр. 153 от 23 декември 1998 г., бр. 7 от 26 януари 1999 г., бр. 51 от 4 юни 1999 г., бр. 81 от 14 септември 1999 г., в сила от 15 декември 1999 г. (*), бр. 21 от 17 март 2000 г., бр. 51 от 23 юни 2000 г., бр. 98 от 1 декември 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г., изм., бр. 41 от 24 април 2001 г., бр. 101 от 23 ноември 2001 г., бр. 45 от 30 април 2002 г., бр. 92 от 27 септември 2002 г., бр. 26 от 30 март 2004 г., бр. 103 от 23 ноември 2004 г., в сила от 1 януари 2005 г., бр. 24 от 22 март 2005 г., бр. 43 от 20 май 2005 г., в сила от 1 септември 2005 г., бр. 76 от 20 септември 2005 г., в сила от 1 януари 2007 г., бр. 86 от 28 октомври 2005 г. в сила от 29 април 2006 г., бр. 88 от 4 ноември 2005 г., бр. 59 от 21 юли 2006 г., в сила от 1 януари 2007 г., бр. 75 от 12 септември 2006 г., в сила от 13 октомври 2006 г., бр. 102 от 19 декември 2006 г., бр. 38 от 11 май 2007 г., бр. 57 от 13 юли 2007 г., в сила от 13 юли 2007 г.) навсякъде думите “помощник-изпълнител” се заменят с “помощник – частен съдебен изпълнител”.


§ 15. В чл. 5, т. 5 от Закона за държавната финансова инспекция (обн., ДВ, бр. 33 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2006 г. ), думите “по чл. 119,
ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт” се заменят с “по чл. 174, т. 3 от Закона за съдебната власт.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 21:
§ 21. В Закона за държавната финансова инспекция (обн., ДВ, бр. 33 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2006 г. ) в чл. 5, т. 5 думите “чл. 119” се заменят с “чл. 145”.

§ 16. В § 2, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител (обн, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от
2004 г., бр. 19 от 2005 г. и бр. 24, 30 и 102 от 2006 г.) думите “чл. 127, ал. 1 - 4 от Закона за съдебната власт” се заменят с “чл. 190, ал. 1 - 5 от Закона за съдебната власт”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 22:
§ 22. В Закона за държавния служител в § 2, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби (обн, ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от
2004 г., бр. 19 от 2005 г. и бр. 24, 30 и 102 от 2006 г.) думите “чл. 127, ал. 1 - 4” се заменят с “чл. 164, ал. 1 - 5”.

§ 17. В в чл. 226, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 30, 51, 53 и 59, 105 и 108 от 2006 г.) думите “по реда на чл. 201 от Закона за съдебната власт” се заменят с “по реда на чл. 373 от Закона за съдебната власт”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 23:
§ 23. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 30, 51, 53 и 59, 105 и 108 от 2006 г.) в чл. 226, ал. 2 думите “чл. 201” се заменят с “чл. 406”.

§ 18. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн, ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г. и бр. 11 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 212, ал. 1, т. 10 думите “по чл. 163 от Закона за съдебната власт” се заменят с “по чл. 292 от Закона за съдебната власт”.
2. В чл. 219, ал. 2 думата “районен” се заличава, а думите “по
чл. 118а, ал. 3 от Закона за съдебната власт” се заменят с “по чл. 173, ал. 2 от Закона за съдебната власт”.
3. В чл. 220 думата “районен” се заличава и след думата “прокурор” се добавя “ по чл. 173, ал. 2 от Закона за съдебната власт.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 24:
§ 24. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн, ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г. и бр. 11 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 212, ал. 1, т. 10 думите “чл. 163” се заменят с “чл. 294”.
2. В чл. 219, ал. 2 думата “районен” се заличава, а думите
”чл. 118а, ал. 3” се заменят с “чл. 144, ал. 2”.
3. В чл. 220 думата “районен” се заличава и накрая се добавя “по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт.”

§ 19. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г.,
бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г. и бр. 30, 39 и 41 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 80б, ал. 1 се създава изречение второ:
”За целта министърът на правосъдието възлага на инспектори от Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и на инспектор-нотариуси по чл. 80в, ал. 4 извършването на съвместни проверки.”
2. В чл. 80в ал. 1 се отменя.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 25:
§ 25. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г.,
бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г. и бр. 30, 39 и 41 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8, ал. 2 думите “помощник-изпълнител” се заменят с “помощник-частен съдебен изпълнител”.
2. В чл. 80б, ал. 1 се създава изречение второ: ”Министърът на правосъдието възлага на инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и на инспектор-нотариуси по чл. 80в, ал. 4 извършването на съвместни проверки.”
3. В чл. 80в ал. 1 се отменя.

§ 20. В чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ДВ, бр. 95 от 2006 г.), думите “по чл. 139г, чл. 139е, ал. 1,
т. 1 и 2, чл. 157а, ал. 3 и чл. 188о от Закона за съдебната власт” се заменят с “по чл. 221, 223, 277, чл. 291, ал. 3 и чл. 350 от Закона за съдебната власт”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 26:
§ 26. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица ( обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 2, т. 8 думите “чл. 139г, чл. 139е, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 157а, ал. 3 и чл. 188о” се заменят с “чл. 255, чл. 277, ал. 3 и чл. 354”.
2. В допълнителните разпоредби в § 1, т. 26, буква ”в” след думите “Висшия съдебен съвет” се добавя “главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет”.


§ 21. В чл. 27, ал. 4 от Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 45 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 34 и 105 от 2005 г. и бр. 24, 27, 33 и 37 от 2006 г.), думите “по чл. 127, ал. 1 - 4 от Закона за съдебната власт” се заменят с “по чл. 190, ал. 1 - 5 от Закона за съдебната власт”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 27:
§ 27. В Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 45 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 34 и 105 от 2005 г. и бр. 24, 27, 33 и 37 от 2006 г.) в чл. 27, ал. 4 думите “чл. 127, ал. 1 - 4 ” се заменят с “чл. 164, ал. 1 - 5”.

§ 22. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от
1999 г.; изм. и доп., бр. 55 и 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г. и бр. 17, 30, 34, 56, 57 и 59, 68, 76, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 230, ал. 3, т. 3, буква “б”, чл. 262, ал. 1, т. 3 и чл. 282, ал. 1,
т. 3, буква “б” думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните съдебни изпълнители”.
2. В чл. 54б, ал. 3 и в чл. 287, ал. 2 думите “чл. 131, ал. 1, т. 2, 3 и 6 и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Закона за съдебната власт” се заменят с “чл. 191, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт”.
3. В чл. 54е, ал. 1 думите “чл. 139д от Закона за съдебната власт” се заменят с “чл. 222 от Закона за съдебната власт”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 20:
§ 20. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от
1999 г.; изм. и доп., бр. 55 и 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г. и бр. 17, 30, 34, 56, 57 и 59, 68, 76, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 54б, ал. 3 думите “чл. 131, ал. 1, т. 2, 3 и 6 и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4” се заменят с “чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5”.
2. В чл. 54е, ал. 1 думите “чл. 139д” се заменят с “чл. 226”.
3. В чл. 69, ал.2 думите “чл. 36д” се заменят с “чл. 392”.
4. В чл. 230, ал. 3, т. 3, буква “б” думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните съдебни изпълнители”.
5. чл. 262, ал. 1, т. 3 думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните съдебни изпълнители”.
6. чл. 282, ал. 1, т. 3, буква “б” думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните съдебни изпълнители”.
7. В чл. 287, ал. 2 думите “чл. 131, ал. 1, т. 2, 3 и 6 и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4” се заменят с “чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5”.

§ 23. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г. ) навсякъде думите “съдебни инспектори по Закона за съдебната власт”и “съдебният инспектор по Закона за съдебната власт” се заменят съответно с “инспектори от Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт” и “инспекторът от Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 28:
§ 28. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2006 г.) се правят следните изменения:
В чл. 75, ал. 1, т. 1 се изменя така:
“1. инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт;”.
2. Навсякъде думите “помощник-изпълнител”, “помощник-изпълнители”, “помощник-изпълнителите”, “помощник-изпълнителя” и “помощник-изпълнителят” се заменят съответно с “помощник-частен съдебен изпълнител”, “помощник-частни съдебни изпълнители”, “помощник-частните съдебни изпълнители”, “помощник-частния съдебен изпълнител” и “помощник-частният съдебен изпълнител”.


§ 24. Този закон влиза в сила от 1 юни 2007 г. с изключение на
чл. 20, ал. 5, който влиза в сила два месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на сега действащия Висш съдебен съвет.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 24 да отпадне.

Предложение на Любен Корнезов
В преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 24 със следното съдържание:
“§ 24 Глава шестнадесета, чл.258 -266 от Административно-процесуалния кодекс, се отменят.”
§ 24 става § 25.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 19.

Предложение на Бойко Великов, Иван Славов, Снежана Гроздилова и Минчо Христов.
В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 26 със следното съдържание:
§ 26. Административните прокуратури се създават до 31 март 2008 г.
Комисията не подкрепя предложението.




ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:

(Янаки Стоилов)