---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
№ 753-03-73/5.10.07

Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: законопроект за Национална агенция “Сигурност”, № 750 – 01 – 125, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 18.09.2007 г.

На заседания, проведени на 26 септември и 04 октомври 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за Национална агенция “Сигурност”, № 750 – 01 – 125, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 18.09.2007 г.
На заседанията присъстваха от Прокуратурата на Република България - Главния прокурор Борис Велчев, председателят на Софийски градски съд – Светлин Михайлов, от Министерството на вътрешните работи - заместник – министър Камен Пенков, от Национална служба “Сигурност” - Таня Митева-Каракаш, юрист, от Министерството на финансите - заместник – министър Атанас Кънчев и директора на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров и от служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” в Министерство на отбраната - полковник Емил Кожухаров.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Ангел Найденов.
Направеното предложение за приемането на закона е част от реформите, които са необходими в сектора за сигурност. Предложеният законопроект е и част от мерките за реализацията на политическата воля за борба с престъпността, в това число и с организираната престъпност, корупцията по високите етажи на властта, с които се цели постигането на един значителен напредък по отношение на правосъдието и на вътрешния ред. В рамките на Европейския съюз няма единен модел, по който да се правят подобни структурни промени в сектора за сигурност. Всяка една от страните следва собствени традиции и прилага национални решения.
В хода на подготовката на законопроекта са проведени срещи с ръководителите на специалните служби, както и с Главния прокурор, с ръководители на институции, които не са пряко визирани в законопроекта, но имат отношение към проблематиката на законопроекта.
Проектът на Закон за Национална агенция “Сигурност” представлява устройствен закон, уреждащ обществените отношения, свързани със статута, дейността и устройството на националната агенция, нейните органи.
Законопроектът е структуриран в осем глави, които уреждат дейностите и задачите на агенцията; устройството и управлението й; статуса на служителите и правомощията на нейните органи; реда за отчитане и контрола, който ще се осъществява върху дейността на агенцията; принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби.
Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта включват промени в множество закони, които имат връзка със законопроекта за НАС и терминологията, която той използва.
Със законопроекта се урежда структурирането на Национална агенция “Сигурност” като държавна агенция към Министерския съвет на базата на отделянето на съществуващи структурни звена на МВР, МО и МФ – Национална служба “Сигурност”, Служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” и Агенция за финансово разузнаване и интегрирането им в агенция, осъществяваща държавната политика по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността.
Целта е подобряване на взаимодействието и информационния обмен между службите, съществували досега в различни министерства с оглед по-ефективното използване на техния ресурс и съответно повишаване качеството на решенията, отнасящи се към защитата на националната сигурност и противодействието на престъпността.
Законопроектът предвижда агенцията да извършва контраразузнавателна, разузнавателна, оперативно-издирвателна дейност, както и дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност. Дейността на агенцията съгласно чл. 3 от законопроекта ще се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане правата и свободите на гражданите, защита на информацията и прилагане на съответните методи и средства за осъществяване на дейността. В съответствие с чл. 5 от законопроекта агенцията организира и реализира оперативно-техническа дейност за наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с националната сигурност, притежава, прилага и използва специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства.
Регламентирано е изграждането и поддържането на информационни фондове за изпълнение на възложените задачи и е уредено взаимодействието с други държавни органи, включително и предоставяне на достъп на агенцията до информационните фондове на министерства и ведомства.
В законопроекта е предвидено Националната агенция да се ръководи от председател и заместник - председатели, които се назначават с указ на президента по предложение на Министерския съвет за срок от 5 години, като са изброени изискванията на назначаването, правомощията и реда за прекратяването им.
В съответствие с проекта на закон структурата на агенцията включва генерални дирекции, обща и специализирана администрация, териториални дирекции, като е уреден начинът на управление на структурните звена и статусът на служителите. Изчерпателно са изброени правомощията на органите на агенцията.
Уредени са отчетността и контролът, който ще се осъществява върху дейността на агенцията, както и специфичното взаимодействие с Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и правораздавателните органи.
В обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Надка Балева, Филип Димитров, Татяна Дончева, Диана Хитова, Елеонора Николова и Янаки Стоилов. Те поставиха следните дискусионни въпроси:
- по отношение на правомощията на НАС, които са предвидени в законопроекта, при представянето му се акцентира върху това, че не се предвижда агенцията да има функции по разследването, тъй като възлагането на такива би предизвикало големи практически затруднения, свързани с преместването на съществуващи звена от МВР, МО и МФ в агенцията; Надка Балева обърна внимание, че задълбоченият анализ на нормите на законопроекта, основан на систематичното тълкуване на чл. 3 от него във връзка с § 26 от ПЗР налага извода, че такива функции се възлагат на агенцията чрез възможността нейният председател да назначава дознатели. Според нея следва да се обмисли въпроса за възлагането на разследващите функции не на дознатели, а на следователи, тъй като е наложително да бъде използван техния капацитет. Според народните представители Татяна Дончева и Борислав Ралчев възложените по законопроекта функции на агенцията да осъществява оперативно-издирвателна дейност нямат връзка с дейността по разследването, а възлагането на правомощия по разследване поражда необходимостта законът да даде възможност на служителите на агенцията да извършват претърсвания и изземвания, задържане на лица и други действия, които са част от дейността по разследването. Достатъчно е агенцията да може да събира и анализира информация и да извършва проверки във връзка с тази дейност, отколкото да се създаде още един разследващ орган. Янаки Стоилов отбеляза, че е важно да не се дублират правомощия и да не се усложнят прекалено извършваните от агенцията дейности, когато те се провеждат в съществуващи в момента органи. Диана Хитова изрази мнение, че при обсъждането на законопроекта за второ гласуване би могло формулировката в чл. 26 за разследване на деяния да се замени с “разкриване на деяния” и по-подробно да бъде уреден въпроса за взаимодействието с прокуратурата, като се предвиди възможност прокуратурата да възлага проверки по разкриване на деяния, които са предмет на дейността на агенцията. Тезата за ясно очертаване на функциите на агенцията бе подкрепена и от народните представители Филип Димитров и Елеонора Николова, както и от председателят на СГС Светлин Михайлов.
- по отношение на структурата на агенцията. Законопроектът предвижда голяма част от структурата (видовете генерални дирекции, териториалните им поделения и т.н.) на агенцията да се уреди в правилника за прилагане на закона. Като основание за това предложение се посочва необходимостта за съществуване на възможност за по-гъвкава реакция в зависимост от оценката на рисковете, които са част от дейността на агенцията. Според Янаки Стоилов представеният законопроект предлага децентрализиран модел, който се нуждае от конкретизация. Цялостното механично пренасяне на съществуващите служби към агенцията подлежи на допълнително обсъждане. Уредбата в законопроекта не е пречка да се обсъди и залегне в него обособяването на отделни дейности, съобразно с които да се определи и вътрешната организация на агенцията. Така може да се постигне по-добро противодействие на терора и организираната престъпност, и на корупцията по високите етажи на властта. Надка Балева обърна внимание, че в проекта трябва да се посочат наименованията на генералните дирекции.
- анализът на нормите, съдържащи се в законопроекта налага извода, че и за друга част от съществените въпроси, на които трябва да се даде легален отговор, е предвидено да се уредят в подзаконови нормативни актове. Такъв е и въпросът за реда за изграждането и поддържането на информационни фондове, както и за предоставянето на достъп на агенцията до информационни фондове на министерства и ведомства, за които се предвижда да се определят с актове на Министерския съвет или с инструкции. Българското законодателство възприема непротиворечиво, че уредба от такова естество е предмет на закон, а не на подзаконов акт (напр. ЗСВ относно Единната информационна система за противодействие на престъпността, ЗМВР относно неговите информационни фондове и др.). Становище в тази насока изрази и Диана Хитова, като предложи в проекта да се предвидят различни по степен актове, които следва да уредят тази материя.

- по отношение на статута на служителите на агенцията. Законопроектът изгражда статуса на служителите според начина, по който те са назначени – държавни служители и лица по трудово правоотношение, по отношение на които ще се прилага Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България. С това предложение на практика девоенизираните служители от Национална служба “Сигурност” на МВР и служителите на Агенцията за финансово разузнаване ще имат статут, различен от този, в който се намират в момента. Възможно е такава промяна да се направи и за служителите на военното контраразузнаване, в зависимост от това в каква дирекция ще бъдат назначени. Според Надка Балева този въпрос би следвало да се прецизира при обсъждането на законопроекта за второ гласуване.
Главният прокурор Борис Велчев подкрепи по принцип законопроекта, като изрази мнение, че е необходимо изясняване на философията на закона относно предоставянето на функции по разследване на агенцията и взаимодействието й в тази връзка с прокуратурата.
От името на Министерството на вътрешните работи заместник – министър Камен Пенков подчерта, че изграждането на структура с характеристиките, предлагани в законопроекта е полезна за страната с оглед на предприетите реформи в сектора сигурност и поетите от Република България ангажименти в областта на правосъдието и вътрешните работи. В хода на създаването на законопроекта МВР е имало участие и част от предложените от него идеи са приети, но законопроектът на Национална агенция “Сигурност” следва да се разглежда в пакет със законопроекти за изменение и допълнение на НПК и Закона за МВР.
От името на Министерство на финансите в подкрепа на законопроекта се изказа заместник – министър Атанас Кънчев. Той обърна внимание, че е необходимо синхронизиране на този законопроект с бюджета за 2007 г., ако законът влезе в сила преди нейното приключване.
В Комисията по правни въпроси са представени писмени становища по законопроекта от Прокуратурата на Република България, Министерството на отбраната, както и от служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” в Министерство на отбраната. В тях се дават предложения по дискутираните въпроси, които могат да се имат предвид от водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред при обсъждането на законопроекта за второ гласуване. Тези предложения се отнасят към функциите и задачите на Националната агенция “Сигурност”, правомощията на нейните органи, структурата на агенцията, статута на служителите й. Специално внимание в становището на Министерството на отбраната се обръща на уредбата относно осъществяването на контрол от страна на агенцията във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация, както и осъществяването на криптографската защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските представителства на Република България.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси с 11 гласа “за”, 0 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се” подкрепи предложения законопроект за Национална агенция “Сигурност”, № 750 – 01 – 125, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители и предлага на народните представители да го приемат.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА :
(Янаки Стоилов)